1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, № 102-02-31, внесен от МС на 09.01.2012г.

2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от МС на 30.12.2011г.

3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-1, внесен от н.п. Димитър Атанасов на 09.01.2012г.

4. Разни.

---

Днес, 12.01.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Димитрова Михайлова-Копарова, председател на Комисията по околната среда и водите.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Уважаеми колеги и гости, понеже е първата ни среща след новата година, на всички колеги, въпреки че и лично си пожелахме, искам сега да пожелая много здрава, успешна и щастлива нова година. Дано да се сбъднат мечтите ви, да се реализират плановете ви, да чувствате удовлетворение от работата си и да намерите много щастие в домовете си и сред близките си. Пожелавам си и през тази година да работим така добре, както и досега сме работили в Комисията. Да запазим добрия тон и добрата атмосфера.
Благодаря ви за разбирането, че заседанието на Комисията се премести с два часа, но бяхме принудени от факта, че много рано приключи пленарното заседание.
Благодаря специално на нашите гости за това.
Предварително раздаденият ви дневен ред включва три проектозакона, които трябва да разгледаме днес. Това са:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, № 102-02-31, внесен от Министерския съвет на 09.01.2012 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-1, внесен от н.п. Димитър Атанасов на 09.01.2012г.
По първа точка в заседанието ще участва г-жа Тихомира Славейкова, дирекция „Национална служба за защита на природата” на Министерството на околната среда и водите.
По втора и трета точка – г-н Красимир Каменов, заместник директор на Агенцията по горите, г-жа Милена Трифонова, директор на дирекция „Правна” Агенцията по горите, г-жа Даниела Ангелова, юрист в Агенцията по горите; г-н Михаил Михайлов, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата” в Министерството на околната среда и водите.
Заявили са присъствие и представители на Коалиция „Да остане природа в България” и Сдружение „Балкани”.
Добър ден и добре дошли на всички, които ще участват в нашето заседание.
В заседанието на Комисията ще участва и н.пр. г-н Димитър Атанасов, като вносител на законопроект.
Има ли някакви други съображения и предложения по дневния ред, колеги? Ако няма предложения по дневния ред, приемам, че той е приет от Комисията. Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Аз имам предложение за дневен ред, което не е за днешното заседание, но искам да го направя сега за следващото заседание на Комисията и може би сега е подходящият момент да го направя.
Имахме една уговорка, че като започне годината, ще бъде включен законопроектът, който сме внесли за шистовия газ.
Вчера бях на заседание на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и колегите предложиха да се отложи обсъждането, защото щели да влизат някакви поправки в някакъв друг закон. Каквито поправки да влизат в какъвто и да е друг закон, нашият законопроект трябва да бъде разгледан. Доколкото си спомням, странно беше поставен в някаква зависимост от отговор на Европейската комисия, който сме чакали. Между другото го дочакахме и имаме и този отговор. Така че не виждам никакво основание ние да не разглеждаме нашия законопроект, независимо от това дали МОСВ или някой друг е решил да прави някакви други поправки в закона.
Искам да ви помоля за следващото заседание на Комисията, ако може, г-жо Председател, да бъде в дневния ред този законопроект, който е депозиран отпреди два месеца. Благодаря ви.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
И аз Ви благодаря, г-н Курумбашев. Нормално е и законопроектът ще влезе в дневния ред на заседание на Комисията в най-близко бъдеще, тъй като действително отговорът на писмото, което Министерството на околната среда и водите беше отправило към Европейската комисия, е получен. Така че ние ще имаме и становището на министерството по отношение на пакет законопроекти – има два законопроекта, и предложение за мораториум. Те ще бъдат включени в следващите заседания на комисията.
Ако няма други предложения пристъпваме към днешния дневен ред.
По първа точка - Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, № 102-02-31, внесен от Министерския съвет на 09. 12.2011 г.
Давам думата на г-жа Славейкова, да представи законопроекта. Заповядайте.
Тихомира Славейкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан са приети с резолюция на четвъртата среща на страните по споразумението, провело се в Монако в периода 9-12 ноември 2010 г. по предложение на Република Португалия и Кралство Испания. Предложението е прието с мнозинство от страните членки, в това число и с гласа на България. Промените касаят изменения в обхвата на Споразумението, които се изразяват във включването на нови акватории, попадащи под юрисдикцията на Португалия и на Испания, като налагат промяна в наименованието на споразумението и приложенията към него.
В тази връзка от Министерския съвет в Народното събрание е внесен проект на Закон за измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря Ви. Някой нещо да каже по въпроса? Няма. Гласуваме.
Който е съгласен да приемем предложения Законопроект за ратифициране на Измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, № 102-02-31, внесен от Министерския съвет на 09.12.2011 г., моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.
По втора точка - Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011г.
За да вървят по-делово обсъжданията по внесените законопроекти, предлагам ви коментарите и изказванията да вървят заедно и по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-1, внесен от н.п. Димитър Атанасов на 09.01.2012 г., който е предложен като точка трета в дневния ред. Доколкото виждам няма възражения. Сега пристъпваме към представяне на законопроектите.
Реплика: Не разполагаме с втория законопроект.
Предс. Искра Копарова:
Дневният ред на заседанието е публикуван. А самият законопроект е включен в списъка на законопроектите, които ще се обсъждат от Народното събрание. Вносителят ще ви представи законопроекта, който буквално е от един ред. Също така вносителят ще ви представи и основанията за законопроекта. Ще имате и копие от законопроекта. Съжалявам, ако не сте го намерили в електронен вид в базата данни на Народното събрание. Но понякога и това се случва.
По втора точка давам думата на г-н Каменов да изложите мотивите на вносителя по първия законопроект и след това на г-н Атанасов – за мотивите по неговия законопроект. Заповядайте.
Красимир Каменов
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз ще се опитам съвсем накратко да представя законопроекта и след това да дискутираме конкретно по текстове.
Основната промяна, която се прави в Закона за горите е промяната на процедурата по изграждането на ски писти и стълбовете за лифтове и влекове, като процедура по промяна на предназначението. Процедурата се променя в учредяване право на строеж. Примерно стълбовете за изграждане на лифтовете се приравнява на стълбове за електропроводите, както е досега в Закона за горите – за тях е право на строеж. За ски пистите също е право на строеж.
Предложените изменения и допълнения в Закона за горите (ЗГ) могат да бъдат обобщени в следните основни насоки:
І. Промени, свързани с провеждане на административните процедури по промяна на предназначението, учредяване на ограничени вещни права и управление на горските територии
Предлага се инвентаризацията, изработването на плановете за ловно стопански дейности и на дейностите по опазване от пожари да се извършват в границите на държавните горски стопанства (ДГС) и държавните ловни стопанства (ДЛС), както и учебно-опитните горски стопанства. Горскостопанските планове за горските територии - държавна собственост, се изработват на база извършената инвентаризация. В границата на една община попадат няколко горски и ловни стопанства, и обратно – има случаи, когато едно ДГС или ДЛС обхваща части от две или повече общини, като лесоустройствените проекти, съответно горскостопанските планове, за всяко ДГС/ДЛС са изработени в различни години. По горните причини извършването на инвентаризация на територията на цели общини е нецелесъобразно, икономически неизгодно и на практика не може да се ползва за изработването на горскостопански планове.
Със законопроекта се вменява на министъра на земеделието и храните по предложение на директорите на държавните предприятия по
чл. 163 от ЗГ ежегодно да утвърждава начални цени за провеждане на търгове за отдаване под аренда на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, управлявани от държавните предприятия.
Законопроектът предвижда освен за стълбове за въздушни електропроводи право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията да се учредява и за изграждане на стълбове за лифтове и влекове или за стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена. Условията за изграждане за всички стълбове са еднакви – един стълб 110kV e много по-сложно и голямо съоръжение от стълб за влек тип „паничка” или „котва”. И в двата случая ползването на съоръженията е свързано с поддържане на просеки и учредяване на сервитутни права.
По сега действащия ЗГ „сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за изграждане и/или обслужване”. Предлага се думите „изграждане и/или” да отпаднат, тъй като правото на строеж е право на изграждане, а сервитутът е за обслужване. Прецизират се изискуемите документи при учредяване право на ползване, учредяване на сервитут и учредяване право на строеж.
Законопроектът предвижда правна възможност да се учредява право на ползване и върху съществуващи ски писти, като компетентният орган, пред който се подава заявление, е министърът на земеделието и храните. В съответствие с разпоредбата на чл. 50 в от Закона за туризма се предвижда правото на ползване на съществуващи ски писти да се учредява на собствениците на прилежащите лифтове и влекове.
Предложенията относно разпоредбите, отнасящи се до промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, са:
Промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии в случаите, когато има приети общи устройствени планове на общините или за части от тях, в които се намират имотите, да се извършва само след като заявителят е придобил правото на собственост върху имота.
Предлага се цената за учредяване право на ползване, учредяване на сервитут и учредяване право на строеж да постъпва в бюджета на Изпълнителната агенция по горите, а не както предвижда действащият закон – в съответното държавно предприятие по чл. 163 от Закона за горите. Предложението е мотивирано от обстоятелството, че основната административна тежест по провеждане на тези процедури и изготвяне на административните актове пада върху Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), съответно регионалните дирекции по горите (РДГ), които изразяват становища.
Създаването на нови гори е стопанска дейност, включена в основния предмет на дейност на държавните предприятия по чл. 163. Законът за горите не предвижда държавните предприятия да правят отчисления от резултата от стопанската си дейност към държавния бюджет след изтичането на преходния период, регламентиран с § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ. Поради тази причина не би следвало за това да се разходват средства от държавния бюджет.
Действащият закон урежда собствеността на дървесината от поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено. Предлага се допълнение, съгласно което дървесината от поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, чието предназначение е променено безвъзмездно, да остане в собственост на предприятието.
ІІ. Промени, свързани с предвиждане на допълнителни правомощия при осъществяване на функциите по опазване на горските територии
1. Предлага се да се допълнят правомощията на служителите, назначени в предприятията по чл. 163 от ЗГ за опазване на горските територии. Дават им се правомощия да спират превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход, както и да използват специализирани високопроходими противопожарни моторни превозни средства със специален режим на движение.
2. Законопроектът предвижда служителите в ИАГ и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на ИАГ да имат право да използват моторни превозни средства със специален режим на движение, както и да носят и използват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие.
3. Предложено е и изменение на разпоредбата на § 12а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.
4. Предвижда се изискването за професионален опит на горските инспектори със средно лесовъдско образование да се намали от 3 години на една година.
ІІІ. Горскостопански дейности
Предлагат се изменения на разпоредби, свързани с осъществяване на горскостопански дейности, поради празнота в сега действащия закон.
Поради факта, че ползването на дървесина включва заедно или поотделно дейностите добив и разпореждане с дървесина, с действащата разпоредба неправилно бе въведено задължение за фирмите, които извършват само продажба (разпореждане) на дървесина, да са регистрирани в публичния регистър по чл. 241 от ЗГ.
С предложеното изменение се регулира и нормативно възможността физическите лица да могат да добиват дървесина за лична употреба без право на продажба – дейност, която и към момента се извършва, но в действащата разпоредба е неясно определена.
Законопроектът съдържа предложение за създаване на регламент за ползване на дървесина от държавните предприятия и техните териториални поделения за осъществяване на дейността им – за изграждане на ловно стопански и рибностопански съоръжения, за заслони, водопои, противопожарни депа, пожарно-наблюдателни кули и водоеми, за ловно стопански и рибностопански сгради и съоръжения, за отопление, за научноизследователски и други подобни цели, т. е. за нетърговски цели.
ІV. Отпадане на режима за издаване на удостоверение за износ и внос на необработен дървен материал
Законопроектът предвижда да отпадне издаването на такива удостоверения, като се запазва възможността министърът на земеделието и храните временно да забранява износа на необработен дървен материал от определени дървесни видове и/или размери, както и на диворастящи гъби. Либерализирането на режима за износ на необработен дървен материал е целесъобразно с оглед на факта, че въведеният със ЗГ режим не дава реална възможност за упражняване на ефективен административен контрол, като едновременно с това придава излишна тежест върху администрацията и бизнеса. Въпросната мярка не оказва търсеното благоприятно въздействие, възпиращо нарушенията в тази област. Служителите на ИАГ и РДГ се оказват в невъзможност да осигурят 24-часово присъствие, контрол и заверка на удостоверенията на всички изходни пунктове в страната, на които се осъществява износ на необработен дървен материал. Издаваните в момента удостоверения за износ на необработен дървен материал на практика не представляват нито лицензиране или регистриране на конкретна стопанска дейност, нито документ, разрешаващ или удостоверяващ сделка, нито пък документ, гарантиращ законния произход на дървения материал. Необходимо е да се прилага интегриран подход при осъществяването на контрол както от органите на ИАГ, така и от митническите органи, независимо дали дървесината произхожда о от ЕС, или е от и за трети страни.
V. Контролна дейност и административно-наказателни разпоредби
Действащият закон не предвижда с какъв документ се транспортират недървесните горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и коледните елхи. С разпоредбата на новия чл. 211а се създава ред за транспортиране на недървесните горски продукти, какъвто няма в действащата нормативна уредба и поради липсата на законово основание не е предвиден да бъде въведен чрез подзаконовите нормативни актове, които са изготвени и са в етап на съгласуване. Въвеждането на такъв ред в голяма степен ще гарантира възможността да бъде извършвана проверка относно законния произход на транспортираните недървесни горски продукти. Предвид празнотата в закона със законопроекта се създава възможност да бъде търсена административно-наказателна отговорност от нарушителите при неспазване на тази разпоредба.
Предлагат се промени в разпоредбите, отнасящи се до вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението. Те се налагат поради констатирани несъответствия в нормите, уреждащи тези отношения.
Отпада ограничението при издаване на наказателни постановления министърът на земеделието и храните да оправомощава само длъжностни лица от РДГ.
VІ. Преходни и заключителни разпоредби
1. Преходни разпоредби
Законопроектът предвижда приходите от средства за компенсационно залесяване по отменения Закон за горите, действал до
9 април 2011 г., да постъпват в приход на държавните предприятия по чл. 163 и да се разходват за създаване на нови гори.
Създава се § 10а, съгласно който за времето от влизането в сила на ЗГ до вписването в търговския регистър на държавните предприятия по приложение № 1 ДГС и ДЛС внасят в бюджета на ИАГ таксите за извършените ползвания от горите и земите в горските територии – държавна собственост, в размера и сроковете съгласно Постановление № 202 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 2008 г.; изм. бр. 89 от 2008 г.).
Предлага се в Преходните и заключителните разпоредби да се предвидят разпоредби, които уреждат висящите правоотношения относно лесоустройствени проекти, планове и програми, изработването на които е започнало и/или извършено по времето на действие на отменения ЗГ и при условията и по реда на Наредба № 6 за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловно стопанските райони в Република България, приета на основание на отменения ЗГ.
2. Заключителни разпоредби
Предлагат се следните промени в Закона за лова и опазване на дивеча:
Дава се възможност на министъра на земеделието и храните със заповед да променя сроковете за ловуване, да регулира числеността на дивечовите запаси, както и да ограничава или забранява лова на определени видове дивеч по предложение на изпълнителния директор на ИАГ или на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и след съгласуване с министъра на околната среда и водите. Такава възможност към момента липсва, а почти ежегодно се налага издаването на такава заповед.
Забранява се използването на сачмите с диаметър над 6 мм при провеждането на групов лов на дива свиня с гладко цевно оръжие. То се налага с цел ограничаване на инцидентите и смъртните случаи при провеждането на ловните излети.
Създават се административно-наказателни разпоредби за нарушения на закона, извършени от ловци, които използват боеприпаси, различни от тип „куршум”, при групов лов на дива свиня с гладко цевно оръжие, които не са екипирани със шапка или облекло със сигнален цвят или са употребили алкохол по време на лов.
Предлага се името на Държавно ловно стопанство „Чекерица” да се замени с „Тракия”. Предложението е на Южно централното държавно предприятие, в района на дейност на което попада ловното стопанство, с аргумента, че това е името на ловното стопанство до 1991 г.
Законопроектът предвижда промяна и в § 12а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за движението по пътищата с оглед предложението за допълване правомощията на служителите, осъществяващи функциите по опазване на горските територии.
Благодаря ви.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря Ви. Сега предлагам да изслушаме и вносителя на законопроекта по трета точка – г-н Атанасов, след което ще преминем към обсъждане на двата законопроекта.
По трета точка - Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-1, внесен от н.п. Димитър Атанасов на 09.01.2012г.
Заповядайте, г-н Атанасов.
Димитър Атанасов:
Колеги, законопроектът, който аз предлагам, е само с едно изречение – в чл. 88, ал. 5, т. 2 след „ускорено производство на биомаса” да се добави „или качествена дървесина”.
Мотивите са пред вас. Ще се опитам накратко да ги представя отново.
Целта ми е да се създаде рамка за една нова стопанска дейност в България – създаване на плантации за интензивно отглеждане на ценни дървесни видове за производство на максимално качествена дървесина, суровина предназначена за мебелното производство и ценните видове хартия. Технологичните процесии и действия при това стопанисване и управление на тези плантации са обичайни за градинарството и овощарството и не са непознати за традиционното горско стопанство.
Ако сте чели мотивите, не виждам смисъл да ви ги повтарям наново. Но е добре да ви кажа, че предложих този законопроект, защото е свързано с икономически въпроси и аз главно разглеждам икономическата страна и ще бъда благодарен и ще изслушам и екологичната оценка на Комисията. Оттам нататък ще взема съответните действия.
Икономическата ефективност на тези плантации е безспорна. Ще влизат инвестиции. Досега мога да ви кажа, че са влезли около 15-17 млн. евро. За това се сключват договори за аренда с общини за изоставени земеделски земи, за които ще се плаща наем. Редът за отдаването е по други закони и това ще се извършва от общините.
Частта, която притеснява инвеститорите е, че е възможно да бъдат третирани като гори тези плантации, когато дойде технологичният период за сеч – на 15, на 20 и на 25 година, че те не могат да се секат чрез устройствените проекти. Изречението, което съм направил, ги изключва като гори и ги причислява към плантациите за ускорено производство на биомаса и за елхи. Всъщност аз направо подходих към същността на проблема. Това е, което притеснява вносителите.
Извън мотивите искам да допълня, че досега такива плантации има в Русе, Разград, Силистра, Търговище, Плевен и Велико Търново.
Потенциалът, който ми казаха експертите е, че ако няма законови пречки, е до 150-200 млн. лв. инвестиции могат да влязат в такива плантации.
И още нещо, което бих могъл да допълня, е да ви прочета кои дървесни видове към момента могат да се засаждат, тъй като има такъв въпрос. Това е череша, черница, акация, черен орех, хималайски кедър, кавказки кедър и скоруша, които растат в България. Това са дървесните видове, които представляват интерес и които засаждат съответните инвеститори.
Пари от бюджета не се ползват. Ползите от екологична гледна точка са безспорни, според мен.
Вчера в Икономическата комисия разглеждаме въпросите за зелената енергия. Ще има работни места в районите, където ще се развива този бизнес. След 20-та година, след приключване на арендата в договорите им пише и те щели да възстановят съответните площи и ще ги върнат във вид, в който са ги взели. Тези плантации нямат нищо общо с горите и затова и предложението ми е да бъдат изключени като гори, за да могат да се секат по технологичните схеми, а не по лесоустройствените проекти.
Знаете, че бизнесът по принцип за такива ценностни видове си намира своята сеч. При такива плантации ще се спасяват много декари естествени гори (от 2 до 4 пъти), защото дървесните видове, които не отговарят на изискванията на тези промишлености, се изгарят или се употребяват някъде другаде, ако се вземат от горите. Това е един друг плюс, който всъщност имат тези плантации. Общо взето такава е практиката в другите държави. Дал съм пример с Федерална република Германия. В техния закон те са ги изключили от състава на горите. Наблюдават се от престижни организации тези плантации.
Очаквам от вас да чуя, ако има някакви други притеснения, поради които бих променил съответно предложението си.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за становища, въпроси и мнения и по двата законопроекта. Заповядайте.
............
Става дума за специални дървесни видове. Не разширявате към онези технически дървесни видове, които имат голяма зелена маса, абсорбция на въглеродния двуокис и да се произвеждат за целулозно-хартиената промишленост. Нямате предвид тези видове, а имате предвид само тези, които посочихте. Мислили ли сте за другото направление? Например, канадската топола и други, които са много интересни?
Това ми е първият въпрос.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Ако обичате да отговорите веднага, за да продължим нататък.
Димитър Атанасов:
Става въпрос само за дървесните видове, които ви прочетох. Главно е за мебелната промишленост. В тази връзка ви казах и кое притеснява инвеститорите. Инвеститорите на моя въпрос защо не го разглеждате този въпрос след 10 години. Те ми казаха, че инвестициите идват от такива държави, в които всеки един закон за бъдещи проекти е свързан със законодателството на съответната държава. И правилно разсъждават хората. Затова и аз сега поставям този въпрос, за да ги спираме отсега инвеститорите, ако има някакви причини за това или още отсега да си знаят какво ще бъде след 15-20 години, за да могат тези техни инвестиции те да си ги реализират за мебелното производство и за ценната хартия.
..........
Въпросът ми е когато се говори за приходи по този ред, да се конкретизира кои са тези приходи. Защото за заменките приходите идваха от това, че се разменя гора за гора. Тя се оценяваше по някаква методика. Обикновено се доплащаше или се внасяше по-голяма площ гори, плащаше се за подмяната на предназначението и се плащаше за правото на строеж. По разбираеми политически причини и противоборство това беше обявено като нещо страшно – държавна помощ, разнесохме се по Европа и сега ни обсъждат. Това сега го наричаме, че не е „държавна помощ”.
Аз съм съвсем конструктивен и добронамерен и ще изненадам сигурно моите приятели от „Зелените” с едно предложение за промяна на закона и то ще бъде точно в тази насока. Не може „и вълкът да бъде сит и агнето цяло”, но ще търсим някакво решение на въпроса.
Затова искам да ми кажете при сега предвидената по закона процедура кои са приходите? Извинявам се, че не съм вникнал дълбоко, за да си отговоря сам.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Заповядайте, г-н Каменов.
Красимир Каменов:
Цената за промяна на предназначението – за учредяване на право на сервитут – оценката се извършва от независими оценители, съгласно Наредбата за определяне на цените..... Това е нова наредба. Тя беше актуализирана 2010 г., съгласно която близо 10 пъти се увеличиха тези цени, като се отчита моментният пазар в страната. Новата наредба спрямо онзи момент, когато са извършвани заменките.
Когато няма промяна на предназначение (чл. 27).... като се заплаща и цената на насажденията плюс цената на имота, ако те не са включени.
При право на строеж (чл. 25) ....
Държавата постоянно ще получава приходи, тъй като тя не е загубила собствеността.
.......
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря Ви. Г-н Димитров искаше думата. Заповядайте.
Емил Димитров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Искам думата по краткия законопроект на колегата Атанасов. Имам едно процедурно предложение. Понеже може би той е логичен и не създава предпоставка за дълги дискусии, да го гласуваме него и след това да преминем към дългия законопроект, по който явно ще има дискусия. Това, което чух от колегата, за мен е логично. Единственото уточнение е, че с тези насаждения няма да спасим изсичането на останалите гори. Т.е. имам предвид, че ние сечем много по-малко от това, което можем или трябва да сечем. В момента в България се секат около 4 милиона кубически метра дървесина. Нормално би трябвало да сечем 7 милиона. По данни на експертите от прираста на българските гори, от състоянието им можем да сечем до 14 милиона, без да навредим на стопанската стойност на горите и на екологическата им стойност. И най-вече ние не успяваме да извършим оглед и привеждане на младата гора в определени периоди, което освен стопанско, има и екологическо значение. Т.е. ние би трябвало да съгласувам двете неща. Иначе всичко, което предлага колегата е много логично, ползите са ясни. Инвеститорите в тези култури трябва да бъдат сигурни за своите инвестиции в утрешния ден, така че аз го подкрепям напълно.

Предс. Искра Михайлова -Копарова:
Благодаря Ви. Колеги, има предложение да пристъпим към гласуването на краткия законопроект. Но аз съм пропуснала нещо.
Всички имат пред себе си копие от становището на министъра на земеделието на храните по законопроекта на г-н Атанасов. Министерството подкрепя вашите мотиви, като предлага редакция и конкретни текстове. Моля всички да се запознаете и с това становище, преди да пристъпим към гласуване.
Заповядайте, г-н Каменов.
Красимир Каменов:
Исках да запозная Комисията със становището на Министерството на земеделието и храните, че по принцип са съгласни, но държим на нашата редакция, тъй като конкретизираме за какво става въпрос. Искаме текстът да е ясен и категоричен, за да може да се регулират нещата. Тъй като ако остане настоящата редакция, отваряме вратичка да се възползват много като заявяват, че ще произвеждат точно такава дървесина.
Димитър Атанасов:
Ще се съгласите ли с една по-друга редакция на предложения от вас § 51. Да бъде така:
„Плантация е територия с изкуствено насаждение, създадено за производство на дървесни и горски видове.”
Т.е. плантация е територия с това насаждение, а не самото дърво.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Да, логично е. Заповядайте.
Живко Богданов: Неправителствена екологична организация.
Г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Благодаря ви първо за възможността да присъстваме на това заседание. Искам да взема отношение по краткия законопроект.
Подкрепям тезата на г-н Каменов от Агенцията по горите във връзка с необходимата редакция, тъй като така предложения първоначално текст ще доведе до доста големи конфликти. Тъй като по-голяма част от насажденията в ниско стеблените гори най-малко една от целите, които се поставят в плановете за управление е точно производството на високо качествен дървесен материал. Плюс това да не забравяме, че има и други начини за производство на високо качествена дървесина в естествените гори, а не само в плантациите. Затова тази редакция е уместна.
Искам да ви обърна внимание на още нещо, тъй като съм запознат с темата за плантациите за производство на високо качествена дървесина върху земеделски земи. Да, наистина е така. Те се правят в Северна България. Това е една нова тенденция, която в Европа тепърва започва да навлиза и е доста модерна и перспективна. И наистина е добре за България да приветстваме тези, които са решили да инвестират в това, тъй като има смисъл и за нашата икономика.
Въпросът е, че това отчасти решава проблемите на инвеститорите с оглед на стопанисването на тези насаждения до деня, в който те трябва да бъдат отсечени, тъй като те могат да се стопанисват като овощна градина, а не като горски насаждения. Т.е. орат се, торят се, отрязват се клони и т.н. Но в момента, в който дървесината се добие, ако се изключват като горски насаждения, ще имат проблеми с транспортирането на тази дървесина и с доказване на произхода и реализирането на пазара.
Добре е известно, че в другия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите ще видите, че някои от параграфите засягат Регламент 995 на Европа, който е свързан с търговията на дървесина и там Европейската комисия регулира да се проследява произхода на дървесината не само от държавата, но и от независими външни контролни органи. Не зная как тези насаждения, ако са извън горския фонд, те ще могат да защитят ида докажат произхода си. Би трябвало и по това да се помисли, когато се приеме това решение.
Благодаря ви.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря. Г-н Атанасов, Вие ще вземете ли отношение по този въпрос.
Димитър Атанасов:
Аз много набързо и накратко ще кажа. Наистина моят цел е да направим всички възможно тези плантации и тези инвеститори да инвестират в България, да създават работни места. А всякакви пречки, за които сега спомена колегата по отношение на сечта и доказването на произхода, мисля че може да се извършат с подзаконови актове. Има време за това нещо. Тези плантации и с хората, с които аз съм говорил, са млади. Аз вече споменах за това. Моята цел е да ги успокоим, за да могат да предлагат и да развиват този бизнес в България по тези запустели земи, които, подчертавам, са извън горския фонд, за да развиват този вид бизнес.
Съгласен съм с част от мотивите.
Имам един въпрос към г-н Каменов. Моята информация, която ще я проверя още един път, но дали тези 20 години е голям проблем да станат 25 или са минали вече пет години. Защото за едно от насажденията, за които казах, договорът е за 25 години. Това проблем ли е или не? Възможно е да са минали пет години. Или да го оставим 20 години? Защото те са го направи така технологично. Такъв е сортът, специален, че има ,примерно, частичен сеч на седемнадесетата година, на двадесетата и на двадесет и петата година. Поне така е представено на мен. В законопроекта видях 20 години.
Аз се съгласявам с мотивите, които се представят. Аз нямам друга цел. Нямам цел някой да съсипва нашите гори и да изкарва нашата ценна дървесина по друг ред. Целта ми е тук да защитим съответните плантации.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря Ви, г-н Атанасов. Г-н Пейчев.
Огнян Пейчев:
Благодаря, г-жо Председател.
Въпросът ми е следния, може би не съм в тази област, но тук има няколко понятия.
В предложението на Министерството на земеделието и специална дървесина, колегата предлага понятия „качествена ценна дървесина”. Само моля за разяснение какво имаме предвид под „ценна дървесина” и под „специална дървесина”. Защо се е наложило това предложение за изменение на текста на колегата?
..............
Целта на нашата редакция е „вратата да не е широко отворена”, тъй като всеки щ иска да се възползва от тази редакция. Всеки ще каже, че дървесината за него е ценна. Дори масовата дървесина, която по този начин изкуствените насаждения, както ги наричаме „културите”, които се водят, че са отглеждани за използване в целулозната промишленост, някой може да иска по този начин да ги стопанисва – да ги отсече на голо, за да ги продаде, а в същото време ще ги продаде за целулоза. Затова правим това предложение. Това е просто регламент. Текстът на чл. 88, ал. 5 – в основния текст се казва: „не се стопанисва като гора”. Тъй като всичко друго се подчинява на режимите – един път на лесоустройствените проекти, друг път – на поднормативния документ – Наредбата за провеждане на сечта, в която се казва по какъв вид сеч. Там има дългосрочно. За това трябва да имаме срок. Може и 25 години. Дали е 20 или 25 години, няма значение.
Другото, за което се повдигна въпроса – за транспортирането. Ние имаме разпоредба в Закона за горите, която казва, че един път в случаите дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка собственост на общината, а в друга разпоредба се каза, дървесина, добита извън горски територии – за нея също се издава превозен билет, който съдържа всички реквизити, както и дървесината, добита в горски територии. Това са двете условия за доказване на произхода на дървесината.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Т.е. решени са въпросите с транспортирането и маркирането на произхода на дървесина от такива плантации. Г-н Пейчев, заповядайте.



Огнян Пейчев:
Още един кратък въпрос. В понятието „специална дървесина” да очакваме ли, че ще бъде включена дървесина, която ще бъде отглеждана не само за мебелната индустрия, а ще бъде отглеждана за енергодобив.
................
Това е регламентирано в сегашната редакция на закона (чл. 88, ал. 5 т.2.), където текстът е така: „плантации, дървесни храсти от видове, създадени с цел ускорено производство на ....”. Т. 4.
Огнян Пейчев:
Не знам. Притеснението ми е за разликата между „плантация за биомаса” по отношение на опазване на горите ни – ценните дървета, и това, което аз предлагам. Просто за мен е любопитен въпрос. Някой недобросъвестен би използвал терминологията „плантация за биомаса” и би изсякъл всичките ни гори. Аз така го разбирам.
Предс. Искра Михайлова -Копарова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Г-н Каменов, някой при вас нещо не си е свършил работата. Ние имаме Закон аз горите, по който много точно е описано как се стопанисва гората. Има лесоустройствени планове, 15-годишни, по които се знае кое дърво точно може да се отсече. Едва ли не всяко дърво има паспорт. Ако това са го писали юристи, просто не са разговаряли с инженерите, които са лесотехници. Имайте по-добра комуникация. Как ще стане една гора, било то държавна, частна или общинска, и някой да я обяви за плантация. Това не може да стане по никакъв начин. В момента утежняваме закона с някакви допълнителни разпоредби, които нямат нищо общо с законодателството по този въпрос.
Вижте и изчистете нещата. Имаме време между първо и второ четене и ако трябва, ще коригираме нещо. Направете си по-обстоен анализ. Благодаря.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря Ви, г-н Димитров.
Аз бих искала да кажа, че също подкрепям законопроекта на колегата Атанасов, приемайки напълно всички икономически съображения и възможностите за развитие в такава посока на някои територии в страната, повишаване на заетостта, като съм убедена, че между първо и второ четене могат да бъдат избистрени текстове, включително да отпаднат, по мое мнение, изискванията за брой години. Защото ние не приемаме поправка в закона, която да бъде с еднократно действие за плантации, засети преди 5 години. Ако междувременно някой засее плантация и там има по-продължителен срок за отглеждане на някакъв вид? В такъв случай просто не трябва да има такива ограничения. Но това е моето мнение.
Просто исках да кажа, че подкрепям на първо четене законопроекта, както е внесен от колегата, с абсолютното съгласие, че по всяка вероятност могат да се направят допълнения, които да прецизират текстовете така, че да бъдат в пълен синхрон с останалите текстове в Закона за горите.
От гледна точка на опазване на околната среда съм убедена, че разработването на такива плантации, особено в пустеещи територии, е в полза на околната среда на страната.
Някой друг от колегите да има желание да вземе отношение? Заповядайте.
Андрей Радев: Сдружение за дива природа „Балкани”
Според мен, наистина опасенията на колегата Каменов са доста по-ясни и би трябвало да се прецизират в тази насока, за да не се отвори възможността наистина всяка една дървесина да бъде представена като качествена дървесина и да не се води гора.
Искам да чуя вашето мнение по отношение на следното.
Бяха споменати едни видове, които са акация, кедър и т.н. Това са чужди видове в страната, които много често са инвалидни видове, т.е. те влизат в естествените гори. В много от защитените зони по „Натура 2000” има забрана за залесяване с такива видове. В момент, в който тези плантации няма да се водят гора, по какъв начин ще се контролира това нещо, за да не допуснем унищожаване на биоразнообразието в защитени зони от „натура 2000”.
Димитър Атанасов:
И аз имам един въпрос към вас. Този бизнес в момента върви в България и аз се учудвам, че не е ясен на никой, явно. Има сключени договори с общините на изоставени земеделски земи, подчертавам изоставени, където се засаждат тези видове. Чисто логично разбрах въпроса, но ви казвам, че този, който разрешава и дава под аренда земята, това е или държавата или общината. И като цяло аз си мисля, че те не извършват закононарушение, за да нарушат нормите на екологията или на забранени места да се садят. Те ги засаждат, по моя информация, играят на конкурси, плащат аренда на съответните общини и ги засаждат там. Аз си позволих да ги прочета, защото направих справка кои растат тук. Ако трябва това да се уточни и има някой много вреден вид, да се каже.
Андрей Радев:
Моля ви проверете какво е мнението на Националната служба за защита на природата, защото те са забранени в много от защитените зони от „Натура 2000”. Там се забранява засаждането на акация.
Ние сме абсолютно за такъв бизнес, но според мен трябва да се регламентират много добре понятията предварително.



Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Разбира се, точно това ще направим сега. Г-н Михайлов, заповядайте. Имате думата от Националната служба за защита на природата.
Михаил Михайлов:
Г-жо Михайлова,
Уважаеми народни представители,
Министерството на околната среда и водите подкрепя направените предложения от Министерството на земеделието и горите, тъй като намираме, че наистина между първо и второ четене има възможност да се прецизират някои неща.
Първо, по отношение къде ще се създават тези плантации, които безспорно са необходими. Това очевидно никой не го оспорва. В случая не става въпрос, че тези плантации не са гора, т.е. не важат правилата на горите за маркиране, за сеч, за извозване, а че не се стопанисват като гора в смисъл по лесовъдски признаци.
По отношение на опасенията на неправителствените организации как ще се опазват местообитанията в „Натура 2000” по места, ако започне масово да се прилагат тези плантации, примерно с уточнението, че става въпрос за земеделски земи, очевидно няма никакви опасения. Ако се уточни между първо и второ четене, че става въпрос за земеделски земи:
Първо, горските местообитания в „Натура 2000” не са под никаква опасност.
Второ, в заповедите, с които се обявяват зоните п натура обикновено се налагат забрани за смяна начина на трайно ползване на земеделски земи, като такива, които са ливади и пасища. Т.е. не става въпрос за работни земи. Т.е. има и ограничения, които също трябва да се спазват, ако някой инвеститор иска да създава такива плантации върху земеделски земи, той е длъжен да се съобрази, ако има такава забрана. Т.е. да търси земеделски земи, върху които няма наложена такава забрана за зони по натура.
Така че ние не виждаме някакви сериозни опасения с някои от уточненията.
Ако става въпрос за опасност от инвазивни видове или чуждоземни видове, всички тези които се изброиха – акации и разни други, те много отдавна са навлезли в страната.
Но ако става въпрос за нови, защото текстовете не казват – не изброяват изчерпателно със списък с кои видове се създават плантации. Ако става въпрос за внасяне и отглеждане на чужди видове, нови за първи път, Законът за екологичното разнообразие има една много тежка процедура, включително с експертизи от БАН, Национален съвет и т.н. дали да се допусне такова насаждение. На други видове извън всички тези, които колегата изброи.
На този етап ние не виждаме някакви опасения, ако се въведе този начин на производство на ценна дървесина с някои уточнения, разбира се.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря Ви, г-н Михайлов. Мисля, че отговорихте на всички въпроси., които бяха поставени. Има ли други въпроси и коментари? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-1, внесен от н.п. Димитър Атанасов на 09.01.2012 г. с всички направени бележки и коментари. Моля, който е съгласен да подкрепим законопроекта, да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно е приет.
Благодаря ви г-н Атанасов. Продължаваме обсъжданията по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Колеги, имате думата. Г-н Корумбашев, заповядайте.
Петър Курумбашев:
Аз исках няколко въпроса да задам на г-н Каменов. Но първо бих искал да уточним можем ли да разглеждаме законопроекта без Министерството на околната среда и водите, защото винаги има министър или заместник-миннистър. Аз разбирам, че ние сме една от многото комисии, които разглеждат този законопроект. Беше добре, ако тук имаше поне заместник-министър, тъй като в случая става дума, извън експертността на г-н Каменов, което изобщо не подлагам на съмнение. Със сигурност той е човек, който много добре разбира материята. Но става дума и за някой, който да носи някаква политическа отговорност, а той е горе-долу четвъртото ниво в министерството. За в бъдеще е хубаво поне началника на Изпълнителната агенция на горите да е тук, ако няма заместник-министър. По отношение на експертност на отговорите съм сигурен, че г-н Каменов ще даде по-прецизни отговори.
Аз искам да попитам какво показва вашата практика в тези 8 месеца, в които действа този закон. Защото, ако припомним историята на този законопроект, всъщност първоначално вие така го бяхте внесли, както и сега искате да бъде. После аз бях един от вносителите на поправките между първо и второ четене, които бяха приети и които сега трябва да се отменят.
Какво показва практиката. Не става дума затова нито да се залита безкрайно в едната посока, нито в другата. Т.е. нищо да не може да се направи в горите, както и да може да се прави всичко. Очевидно се търси някакъв баланс. Но какво показва вашата практика?
На мен ми е интересно също, ако има някаква процедура и ако някой сега реши да прави лифт на Витоша или ски-писта на Витоша, каква процедура би трябвало да следва.
Последното нещо, колеги, което искам да отбележа тук пред вас, е, че е абсолютно недопустимо ние да разглеждаме законопроекта в условия на това някой да спира лифта за Витоша и казва: „Докато не се промени законът, лифтът няма да тръгне.” Защото утре някое ЕРП, докато променяме Закона за енергетика, ще каже: „Докато не промените закона както искаме, ще ви спрем тока. И като го промените, както искаме, тогава ще го пуснем.” Това не е начин да се поставят искове, дори и да са справедливи или несправедливи за промяна на един или друг закон. Прилича повече на деребейство.
Така че ако можем да чуем отговор за това какво показва вашата практика.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Заповядайте, г-н Каменов.
Красимир Каменов:
Аз ще ви дам само няколко примера за сега действащия закон.
Положението е такова, че ако някой иска да изгради, който и да е, без значение е дали на Природен парк „Витоша” или някъде другаде, това не може да се случи, тъй като законът не го позволява, нищо че сме разписали такава процедура, че е необходима промяна на предназначението. Чета ви чл. 73, ал. 6. „не се допуска промяна на предназначение на горски територии за ски писти, стълбове за лифтове и влекове, когато изграждането им не е предвидено в приетите областни планове за развитие на горските територии.”
Това понятие „областни планове за развитие” сега сме го въвели за първи път и за първи път ще се прави в България с новия Закон за горите от месец април. Такъв областен план, за да бъде приет с експертите сме говорили, че това ще стане най-рано след три години. Това означава, че само тази редакция на закона поставя в невъзможност да проведем такава процедура. И в тази връзка искам да кажа, че още лятото не под давлението на Витоша, че са спрели съоръженията, имаше такава среща с представители на Комисията по земеделие с кметовете на общините, които имат ски туризъм, които поставиха този въпрос и от тогава започнахме да работим по отстраняването на тези несъответствия.
Конкретно за парк „Витоша” има две разпоредби в Закона за горите, които също поставят невъзможност да се направи каквото и да е.
Първото е, че ние казваме, че промяна на предназначение в държавна публична собственост, какъвто е парк „Витоша” – защитена територия, може да се извършва само за държавни и общински нужди. Така че един частен инвеститор не може да проведе никаква процедура. И ако всичко това се преодолее, имам предвид всички тези разпоредби, аз казах, че при промяна на предназначението трябва да имаме продажба на собственост – преминаване от държавна собственост в частна. Вие всички знаете, че държавна публична собственост, заради това, че е защитена територия, не може да има продажба на територии.
Дадох ви три примера, че това е неработещо. И само с промяна на процедурата – промяна на предназначение в право на строеж, което ви уверих че няма нищо страшно като изискуеми документи, едно и също като процедура, решаваме тези проблеми. Запазваме си собствеността като държавна публична и правим възможно провеждане на процедурата. Благодаря.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря Ви. Други коментари или въпроси. Заповядайте, г-н Михайлов.
Михаил Михайлов:
Аз донякъде ще повторя г-н Каменов, но бих искал да отговоря на въпроса на г-н Курумбашев.
Със сегашните промени в Закона за горите по никакъв начин не се отменят или не се облекчават процедурите, които се изискват по нормативната уредба по околна среда за одобряване, за разглеждане, за съгласуване на всякакви инвестиционни намерения, независимо дали са в горския фонд или в земеделския фонд. Т.е., ако обърнете внимание на чл. 56, 63, 70 и 77, където се уреждат четирите форми на уреждане на взаимоотношенията между Министерството на земеделието и горите, респективно Агенцията по горите с дадения инвеститор, дали ще е чрез учредяване на право на строеж, дали ще е чрез сервитут, дали чрез право на ползване или чрез промяна на предназначението, изискуемите документи, за да се случи това, са идентични. Те не се променят в момента. Т.е. всички предвидени съгласувателни и разрешителни режими по всички видове закони, които са предвидени, си остават, включително и нормативната уредба по околна среда. Така че от тази гледна точка промените не водят до никакви опасения от гледна точка на Министерството на околната среда и водите. Затова този законопроект беше подкрепен от министерството.
Що с отнася до конкретния въпрос дали може сега да се построи нещо на Витоша? Дали ще бъде чрез промяна на предназначението на земята, или чрез право на строеж, както е сега, това се отнася към момента за Витоша специално само за съществуващите обекти и писти. Т.е. ако някой има намерения да прави някакво ново строителство на писти и въжени линии си тръгва по цялата процедура по всички закони, включително при нас с оценки, и едва тогава отива да си урежда взаимоотношенията по един от тези начини. Т.е. това не е разрешителен режим от страна на Министерството на земеделието и горите чрез тези форми, а просто краен акт, за да се уредят взаимоотношенията с инвеститор, който е одобрен – на който му е одобрено самото предложение по всички останали закони. Така че нещата си остават по същия начин, както е и сега, само се променя начинът, с който те си уреждат взаимоотношенията със собственика, или позвателя на писта или въжена линия.

Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря Ви. Г-н Захов, заповядайте.
Митко Захов:
Аз искам да задам само един въпрос към вносителя. Дали в сега действащия закон или в измененията към него при положение, че някой от инвеститорите се откаже от правото на строеж, има ли някакви задължение да възстанови гората в първоначалния й вид, в смисъл да я залеси. Без значение дали ще са писти, дали ще са просеки за построяване на лифтове. Има ли задължение да възстанови първоначалното състояние на гората? Благодаря.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Г-н Каменов, заповядайте.
Красимир Каменов:
Има такъв общ текст в сегашния Закон за горите, но в момента не мога да ви го цитирам. Мога да ви дам пример с електрическите проводи, както е досега. Имаме стъпка – там е право на строеж и когато приключи експлоатационния период, примерно учреденото право за строеж е за 30 години и приключат тези 30 години, трябва да възстанови в сегашното положение. Но няма текст, с който да го задължаваме да залесява, а по-скоро рекултивация – да възстанови в същия вид, в който го е получил.
Не мога да ви кажа дали го има същото за стъпките на лифтовете. Това можем да го проверим. Но пак казвам, един вид рекултивация, но не и залесяване. Тъй като ние получаваме достатъчно висока цена, когато той заплаща правото на строеж – 10 пъти по-висока, и се предполага, че с тези средства залесяването ние ще си го извършим. Те само рекултивират.
Но трябва да ви кажа, че когато една писта се поддържа от добър стопанин, за което могат да се дадат много примери, тя постоянно се самозалесяват. Могат да се дадат такива примери. Даже те са принудени да чистят от дървесна растителност.
Това е общ текст, който е по принцип за правото на строеж, а не само за стъпките на ел.проводите, така че ще се отнася и за това. „...., в чиято полза е учредено правото на строеж, е длъжна да премахне за своя сметка изградените в имота постройки и съоръжения, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за учредяването.” Ако се допусне, че в акта може да пише и залесяване?! Но текстът е „възстановяване на терена”.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря ви. Други въпроси? Г-н Пейчев.
Огнян Пейчев:
Благодаря, г-жо Председател.
Тук са въведени понятията „отстъпено право на строеж”. Това касае сервитута за изграждането именно на тези обекти. Отстъпеното право на строеж касае и действията в Закона за устройството на територията – издаването на строителни книга и строително разрешение. Там нещата стигат до лицето, което има право да строи, да извърши тези строителни мероприятия. По смисъла на Закона за устройството на територията, когато този процес не се инвестира, или прекият възложител на строителния процес не е държавата, как се урежда това нещо?
Не знам дали ме разбрахте, защото тук се смесват два закона: единият е Законът за горите Законът за собствеността и другият – Закона за устройството на територията.
Красимир Каменов:
Нали разбирате, че аз по ЗУТ не съм компетентен. Г-н Михайлов го спомена. Това е уреждане на взаимоотношения между собственика на територия, в случая Министерството на земеделието и храните и лицето, което се ползва от тези права. Единият случай е промяна на предназначението на територията и след това продажбата – държавата продава. А другият случай е, който мисля, че го има и в общото право, един собственик учредява право на строеж. Той един вид дава разрешението да се строи в неговия имот, без да го продава имота, като затова получава определена цена. А след това получава необходимите документи. Това е регламентиране на нашите взаимоотношения с инвеститора.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря ви. Г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Аз имам един-два уточняващи въпроса.
Единият е не е ли добре все пак да се предвиди някакво компесаторно залесяване и то да не бъде след 10 години. Имате такива случаи при строителството. Поне като общински съветник съм виждал такава практика. Там се искаше компенсаторното залесяване даже да е по три, въпреки че като унищожаваш нещо, което е на 50 години, а залесяваш нещо, не е точно 1:3, но така или иначе да се изисква такова компенсаторно залесяване или вие смятате, че таксата е достатъчна.
Второто, за което искам да ви питам е какво става с тази дървесина след реализирането на ОПС. Кой търгува с нея? Или това си отива по друг ред. Как е предвидено това в закона?
Трето нещо, което ми го казаха като притеснение, е, например, някой има частна гора, на която си прави един ПУП. Казва че ще прави там ски писта, даже ски плац, защото може да е на равно място, и изсече цялата гора, защото е решил, че ще прави това. Гората си е негова. В случая той не минава по този ред. Примерно описва, че пистата ще мине като серпентина и да изсече цялата гора. И това се случва на негова територия. Тук не става дума за държавна гора. Става дума за частна гора, но я изсича. После решава, че няма да е ски плац, но няма да ги върне дърветата. Как се решава тази процедура? Знам, че процентът на частните гори не е малък. Същото може да се случи и на кооперации. Ако беше 80% частна гората в България, сигурно щеше да има по-голяма опасност. В тези случаи как смятате да процедирате. Може да се случи и самият инвеститор да е собственикът на гората и да е с добри намерения, но после му се променят намеренията. Как се процедира в тези случаи, когато става въпрос за частна гора и затова да не може да се спекулира с това да се обяви за определена дейност, а после да се окаже, че не е била тази дейност, а междувременно гората е изсечена.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря. За реплика искаше думата г-н Димитров.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Курумбашев, по последния Ви въпрос мисля,че г-н Михайлов го обясни много ясно. Дали гората е държавна, частна или какъвто е да е друг статут – горски кооперации, и т.н., за да се стигне изобщо до сеч, за скри писти минава през два екологични закона, през ОВОЗ, през всички тежки процедури, така че, ако някой тръгне да сече през тези процедури, то той е голям престъпник. Т.е. няма опасност някой да каже, че ще прави писта в частната си гора и да изсече. Той трябва да мине през всички тези тежки процедури и това не може да се случи.
Красимир Каменов:
По последния въпрос няма да отговарям, тъй като г-н Димитров отговори.
По другите два въпроса:
За компенсационното залесяване. По стария закон имаше такова компенсационно залесяване и аз казах, че там където се довършват процедурите по стария ред, такова се дължи. Но го премахнахме, тъй като отново казвам, цената, без значение за какво е – дали е промяна на предназначението или право на строеж, тя е изключително висока. Тя е един вид налог на този, който го прави, за да си плати таксата в полза на обществото. Смятам, че не е необходимо това. Тя е много по-висока, отколкото компенсационното залесяване, което към момента е 930 лв. за декар. Определено считаме, че не е необходимо.
На въпроса какво се случва с дървесината и чия собственост е? Имаме два случая: единият в зависимост от процедурите дървесината си остава собственост на собственика, а в другия случай – на заявителя, или на съответния инвеститор. Когато дървесината остане собственост на съответния заявител или инвеститор – имаме разпоредба, чл. 88, ал. 3 е казано така: „Когато се изготвя самата оценка от независимия оценител за учредяване на ограничени вещни права на горска територия, какъвто е случаят правото на строеж, в оценката се включва и стойността на дървесината. Тя си участва цената на насаждението в оценката, но той плаща още един път цената на дървесината, тъй като ще я получи. Така че той я плаща още в самото начало.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря. Имаме ли още въпроси, или изчерпихме всичко, което можехме да зададем като въпроси. Заповядайте. Ще помоля за кратки въпроси.
Петко Цветков: Българска фондация по биоразнообразие.
Ще се спра на част от нашите забележки по законопроекта, имам предвид и от групата неправителствени организации, които представляваме, за да остане природа в България.
На първо място цялата процедура за приемане на този закон беше опорочена с това, че не бяха предоставени пълните 14 дни от Министерския съвет, преди да вземе окончателно решение за внасянето на тези поправки, което е нарушение на Закона за нормативните актове. Това нещо е основание да се обжалва впоследствие и по-нагоре пред Конституционния съд самият акт.
В подробности по конкретиката на самия закон ние нееднократно изразихме становища, но сега ще се опитам да ги повторя и да акцентирам върху тях.
Основно с премахването на таксите за промяна на предназначението на имота за ски писти, за лифтове и за влековете, това изяснихме вчера и с представителите на управлението на Агенцията по горите, че практически ще се балансират средствата, които биха дошли от отстъпеното право на строеж. Но тук остава основния въпрос дали държавата ще си спести средствата от продажбата на тези територии, които трайно няма да представляват гора. Ние предоставихме снимки на министър Найденов вчера от изгледа на ски пистите, които на много места. Където са в добро състояние е просто гола територия, а на друго – отиват и към ерозирали терени. Това е във вашето правомощие всъщност да решите дали ще се спестят тези средства.
Ще ни извините, тъй като номерацията в параграфите са променени, това може да бъде прецизирано, но по смисъл параграфите, които поощряват учредяването на вещни права и продажбата на държавна собственост без търг, при нарушаване на правилата на конкуренцията.
Всъщност друга основна наша забележка по този закон е, че чрез даването на преференциални условия на ски оператори да получават и ползват тези територии без търг, създава и това представлява една нова схема, която преди и в момента се атакува от Европейската комисия. Всъщност тези средства, които ще бъдат спестени на ски операторите, след това може да се наложи българската държава да заплаща на Европейската комисия, което ние не желаем да се случва.
Затова всъщност алармираме, че допускането предоставяне правото на ползване и по-специално без търг, е една такава опасност.
Обвързването на правата на ползване на горските територии с наличието на лифтове и влекове в тях, без да се прави разлика дали лифтовете и влековете са построени законно или не – това се допуска с този законопроект. В този смисъл тези разпоредби поощряват незаконното строителство на лифтове в горските територии, което е недопустимо.
Относно текста на Министерството на околната среда, че ще мине през всички процедури и че ще се гарантира опазването на тези територии. Предложените текстове в § 18, т. 1, буква „в”, които разрешават подмяната на предназначението на горски имоти, придобити по реда на § 123 от отменения Закон за горите, действащ между 2003 г. и 2011 г. без устройствен план са несправедливи. Тук се дава възможността чрез подробни устройствени планове да се застрояват съответните имоти. Ще дам само един пример, който не е пряко релевантен към това, но е категоричен.
Голяма част от ски пистите в ски зоната в Банско са дадени само с преценка, че не е необходим ОВОЗ – не е провеждана пълната процедура. Нашето опасение е, че ако н бъде изготвен нов устройствен план или застрояванията да стават на базата на общ устройствен план, а стават с подробно устройствени планове, ще имаме един бланкетен формат или един куп преценки за необходимост от ОВОЗ или екологична оценка, в което ще пише: „Няма нужда от тях.” По този начин ще се избегнат тези процедури, които по думите на Министерството на околната среда гарантират опазването на тези територии. Според нас не се гарантира опазването.
Премахването на всякакви гаранции при износа на дървесина и недървесни горски продукти и тяхната законност по отношение на добива. Изразеното ни притеснение е, че намалявайки документацията, всъщност ще се намали контрола върху износа и ще се даде възможност за износ на незаконно добита дървесина.
Ето защо ние и във връзка с предходните членове и във връзка с този конкретен казус, ние предлагаме едни поправки, които да дадат една гаранция затова, че да се намали шансът да постъпва незаконно придобита дървесина в системата и особено за износ.
Не на последно място, със съответния параграф се дава възможност за промяна на сроковете за ловуване чрез административни решения, ще постави изпълнителната над законодателната власт. Дава се възможност на министъра на земеделието и горите да решава и да променя сроковете и в двете посоки, в смисъл удължаване или съкращаване, различни от законовите срокове, дадени от Закона за горите и Закона за лова. Ние нямаме проблем, ако се намаляват сроковете. Проблемът е ако се удължават сроковете. Така че това нещо не би трябвало да бъде допускано администрацията да променя сроковете за ловуване.
Тези от вас, които желаят да се запознаят с поправките, които ние внасяме, предлагаме на вас да внесете съответно тези поправки, е в чл. 54, ал. 1, да се направят следните допълнения:
Стъпките на съществуващите лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на ЗУТ, да се даде възможност за легализиране на съществуващите съоръжения. А за нови съоръжения, да се минава по смисъла на досегашния закон, което би гарантирало и би възпрепятствало изсичането на частните гори под предложението за ски писти да заминават огромни територии, особено в равнините, където това не би било въобще обосновано.
Също така имаме предложение да се създават възможности за използване на традиционното вещно право по управление на горите, особено когато се отнася до имоти в защитени територии и зони. Такава практика имаме предвид за чл. 61. В чл. 61 се правят следните допълнения:
„Извършване на дейности или доброволно приемане на задължения, които не представляват строителство по смисъла на Закона за устройство на територията и този закон.”
Имаме предвид, че такива практики за природозащитни ограничения, наложени чрез доброволно сключен договор между собственика и природозащитната неправителствена организация или заинтересовани фирми, или местни общности, е масова в други страни, като Съединените щати, Швейцария, Австрия и Великобритания.
Това предложение ще даде възможност за допълнителни приходи на не държавните собственици. Това ще даде възможност те да кандидатстват по съответни програми, в които да им бъдат компенсирани тези доброволно поети ограничения.
И във връзка с текста, който касае документацията за произход на дървесината. Няма да го чета. Той е в съгласие и с регламента на Европейската общност в тази връзка.
Димитър Лазаров:
Извинявайте колега, но все пак ние сме на първо четене. Този законопроект е разпределен в Комисията по правни въпроси, в Комисията по регионална политика и местно самоуправление – що касае ЗУТ и що касае правото на собственост – Правна комисия, Комисията по околна среда и водите естествено. Тук тематиката е малко по-друга, а не толкова правото на собственост за една такава конкретика. Повтарям, на първо четене сме. Говорим за духа на закона.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря Ви, г-н Лазаров. Благодаря и на колегата. Предполагам, че изчерпахте всички ваши предложения.
Петко Цветков:
Благодаря ви за предоставеното време.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Очаквах да чуя вашите предложения от гледна точка на опазване на околната среда. Чухме някои от тях във връзка с процедурите. Благодаря ви, между първо и второ четене, ако законопроектът бъде приет на първо четене, ще има възможност да се дават предложения от името на народните представители и предполагам, че водещата комисия ще обърне по-сериозно внимание, особено на всички бележки за дейности, свързани с опазването на горите и управлението на горите, които са извън нашите компетенции.
Колегата Димитров искаше думата.
Емил Димитров:
Колеги, имам процедурно предложение да прекратим дебатите по законопроекта и да преминем към гласуване.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Други мнения от народни представители? Г-н Божинов, заповядайте.
Георги Божинов:
Противоречията са толкова диаметрално противоположни и несъвместими, че ще създадат много проблеми. Обаче в един размисъл на саме със себе си, аз стигам до извода, че можем да намерим един разумен компромис, който да удовлетвори в известна степен на пръв поглед взаимно изключващите се тенденции.
Не знам дали сега да го развивам или да го споделя с групата и вярвам, че това ще бъде становище на групата. Но ако искате, сега да маркирам само няколко принципа.
Първо, колкото и да са различни мненията, предлагам да не говорим, че този законопроект е форма на държавна помощ, защото като го говорим, че се намери кой да уведоми комисията и бъдете сигурни, че ще има процедура. Въобще този тип аргументи могат да доведат до беля на страната.
Второ, кое е тясното място на нашия туризъм? Това са съоръженията. Легловата база е изградена и е пре, пре, преголяма. Ние ще дадем ли със закона на монополистите на тези съоръжения още едно предимство, или ще дадем някакво разпределение на изгодата и на останалите тур оператори и собственици на хотели и т.н.
Какво мисля че ще бъде добре. Вместо да натоварим инвеститора в началото на инвестиционния процес с тези неща, които казаха, че ще влязат още в началото.
Можем ли да помислим за следното? Това съоръжение, което се изгражда по реда на този закон, да бъде предвидено като отделно юридическо лице.
Второ, процедурата по неговото разрешение да бъде апортната вноска на държавата или на заинтересованите лица в това дружество. Дивидентът, който се получава срещу това разрешение, да отива за две неща: лесоустройствени мероприятия и туристическа инфраструктура.
Ако помислим за тези неща, за инвестира ще бъде изгодно, че когато влага първоначално голяма сума, няма да плаща еднократно и тези такси.
Второ, онова, което идва като приход да получи едно разумно разпределение: дали 50 на 50 за лесоустройствени или другите 50 за инфраструктура.
И ще остане открит един въпрос. Дали всеки, който пожелае автоматично получава право и ограничението ще бъде, както беше, някакъв процент. Или някакъв достатъчно компетентен от гледна точка н обществения интерес орган, ще предвиди едно, две, три, пет – 50 съоръжения, и за тях да се кандидатства.
Предлагам по тези въпроси да помислим. И ако намерим консенсусни отговори, ще има сближаване на позициите.
Предс. Искра Михайлова-Копарова:
Благодаря Ви, г-н Божинов. Почти всички, които седим около тази маса, вече се изказахме. Доколкото разбирам, обединява ни едно нещо – опитваме се конструктивно и добронамерено да разгледаме внесения проектозакон от гледна точка на това, че Законът за горите в България не трябва и не може да бъде пречка за развитието на туристическия бранш – туристическите услуги и туристическите атракции в страната. Същевременно обаче и при тази позиция, ние като Комисия по околната среда и водите см длъжни да спазим нашия основен принцип, а именно, разглеждайки промени в българското законодателство, ще се съобразяваме с това тези промени да съответстват на изискванията на цялата схема на българското законодателство за опазване на околната среда и съхраняване на принципите на тази околна среда.
Това, което казвате, г-н Божинов, сигурно си струва да се помисли за тези икономически принципи, но това очевидно не е заложено в този законопроект. Този законопроект си поставя доста ограничени задачи да коригира текстове в наскоро приетия Закон за горите. За съжаление, ние се връщаме към дебат, който водихме, когато разглеждахме първия законопроект през миналата година. Крайните позиции вече бяха изказани тук, особено от природозащитните организации. Така че аз моля всички преди гласуването да си припомним, че нашата задача е да гарантираме това, че законопроектът е в синхрон с природозащитното законодателство. Това първо.
И второ, че ако се приеме философията на закона, има възможност той да бъде доразвит между първо и второ четене.
Аз се обръщам към всички.
Моля, който е съгласен да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011г. на първо четене, да гласува.
Седем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Законът се приема на първо четене в Комисията по околната среда и водите.

Закривам заседанието.




Председател:
Искра Михайлова-Копарова


Стенограф: Д. Христова