Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
26/01/2012
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерски съвет на 13.012012г.
2. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет на 13.012012г
3. Разни.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерски съвет на 13.012012г.
2. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет на 13.012012г
3. Разни.
* * *
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден на всички! По списък, включвайки колегите, които са още отвън, имаме кворум. Надявам се, че те всеки момент ще се присъединят към нас.
По предварително раздадения дневен ред на редовното заседание на Комисията по околната среда и водите има включени две точки: 1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение. Споразумението е внесено с № 202-02-3 от Министерски съвет на 13 януари 2012 година.
Точка 2 е Представяне и обсъждане на годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз 2012 година. Програмата е внесена с № 202-03-2 от Министерски съвет на 13 януари 2012 г.
Имаме последна точка „Разни”, в която имаме една точка и тъй като знам, че някои от колегите имат сериозни ангажименти, бих предпочела да започнем с точка „Разни”. Някой да има нещо против? Приемаме дневния ред и започваме с точка „Разни”
ПО ТОЧКА „РАЗНИ”:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: По точка „Разни” имам задължението да ви информирам, че госпожа Жанет Жикова вече от 1 февруари няма да бъде парламентарен секретар на Министерство на околната среда и водите. Тя ще обясни защо. Ще й дадем думата. Аз искам да представя новия парламентарен секретар, който стои до нея, който също ще каже няколко думи за себе си и да кажа от името на цялата комисия, че те обичаме /ръкопляскания/ и че й пожелаваме много успехи в новото поприще. Жанет Жикова отива заместник-кмет на община Благоевград. Пожелаваме й много успехи. Надяваме се да я виждаме и да ни бъде приятел, както винаги ни е била колега и приятел.
ЖАНЕТ ЖИКОВА: В това можете да сте сигурни. Мисля, че никой не се съмнява. Имам удоволствието да ви представя господин Ивайло Петков – моя бъдещ колега, който ще бъде парламентарен секретар от 1 февруари 2012 г. на министерството. Той ще ви каже, както каза госпожа председателката, няколко думи за себе си. Благодаря ви за съвместната ни работа. Всеки един от вас по някакъв начин ми е бил много скъп, защото знаете, че никога не съм се формализирала за някакви незначителни признаци. Телефонът ми остава същият. Аз лично ще си запазя вашите, ако искате, и вие си запазете моя и винаги ще бъда насреща с всичко, с което мога да ви помогна и, разбира се, ще разчитам на вас.
Госпожо председател, към Вас имам много специални благодарности за абсолютно всичко. За мене беше чест да работя с Вас.
/Ръкопляскания./
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ивайло Петков, заповядайте!
ИВАЙЛО ПЕТКОВ: Магистър съм по счетоводство по образование в Университета за национално и световно стопанство. Родом съм от град Исперих. От няколко години вече, близо седем години, живея в София, разбира се, свързано с образованието, както и трудовия ми стаж до момента, с което не мисля, че е редно сега да запознавам всеки един от вас. Ако евентуално имате някакви въпроси към мене, аз се надявам да съм от полза и да работим в полза на всички вас и да работим добре заедно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Ще Ви помоля да предоставите телефона си на Елиана Николова и тя ще има грижата да бъде разпространен на всички колеги. Благодаря на Жанет и Ивайло. Продължаваме нататък с
ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: По точка първа гост на нашето заседание, който ще ни информира с позицията на вносителя, е госпожа Венета Борикова – началник на отдел в дирекция „Политики по изменение на климата”. Заповядайте, госпожо Борикова.
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям ви Закон за ратифициране на Споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение.
Предметът на този дълъг по заглавие закон съдържа отпускане то на безвъзмездна помощ от Световната банка към Националния доверителен екофонд (НДЕФ), която помощ идва много навреме, за да подкрепи новата роля на НДЕФ, която му е възложена с изменението на Закона за опазването на околната среда от 2010 година, а именно, като институция, която координира схемата за зелени инвестиции и цялата работа по тази схема.
Споразумението е минало на външно съгласуване, отразили сме всички бележки на компетентните министерства. Министерският съвет е предложил със свое решение от 13 януари на Народното събрание приемането на настоящата ратификация.
Прякото основание, което прави ратификацията необходимо, са съдържащите се арбитражни клаузи в стандартните условия за безвъзмездни финансирания на Световната банка.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Ако някой нещо е чул? Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не само сме чули, а знаем за какво става дума и сме готови да вземем отношение. Искам да припомня на колегите, че този фонд е създаден със специален закон. Той беше по едно много благородно предложение на Швейцария. Това беше така наречената суапова сделка. Опрощаваха ни дълг срещу условия, за които да харчим парите. Казвам го това, за да кажа на по-новите колеги, че това дисциплинира фонда изключително. Донорът имаше правата да контролира, да се отчитаме при него и още един фактор, че един изключителен човек като доктор Босевски, бивш министър, го ръководеше принципно, честно, и много последователно и аз мисля, че там се формира един капацитет – управленски, административен – който щеше да бъде груба грешка да бъде ликвидиран, каквито идеи имаше, след като опитите да привлечем други страни – донори за суапови сделки – дълг срещу природа беше принципът, не се получиха. И аз смятам, че това е добре, че има донори. Дано тези хора, които наследиха доктор Босевски, да имат този манталитет и тия пари да отидат за това, за което са дадени. Така че ние ще подкрепим. Къде е сега доктор Босевски, знаете ли, или не? Кой е сега ръководител на фонда?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Димитър Ненков.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Доколкото аз зная, в структурата на управление на фонда има двама заместник-председатели на Управителния съвет, които представляват Министерство на околната среда и водите и Министерството на финансите. Тоест, споразумението е съгласувано и с Министерството на финансите и няма възражения по него.
Благодаря.
Колеги, някой друг някакви съображения? Господин Язов, заповядайте.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз имам един такъв по-особен въпрос, който е по-скоро препоръка. В Закона за опазване на околната среда имаше един текст, който казва, че парите, постъпили в тази сметка – 142в, която е извънбюджетна, част от консолидирания бюджет, очевидно това финансиране ще отиде там. Къде ще постъпват парите?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Парите постъпват в друга сметка, която е в БНБ, по сметка на МОСВ и МОСВ прехвърля парите на фонда. Тези отношения са уредени с допълнително двустранно споразумение между Министерство на околната среда и водите и фонда.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Което го няма сега.
ВЕНЕТА БОРИКОВА: В настоящия ратификационен пакет го няма, но в съгласуването, което беше преди решението на Министерски съвет, беше приложен. Мога да Ви го дам да го погледнете. Аз го имам.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Не, аз просто да Ви го дам като съвет, защото през 142в няма как да стане, защото Законът за околната среда казва едно и от тази година от бюджета се казва друго с последното изменение, така че, щом сте го взели предвид, значи всичко е добре.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Този фонд ли трябваше да управлява.…?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Да.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Нали това го гласувахме като поправка?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Да.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Нали чухме нещо, че министърката за пореден път е сключила някакво споразумение с Австрия.
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Така е, да.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Някъде към декември беше. Бихте ли могли да ни разкажете горе-долу в какъв размер е сделката?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Размера на сделката не мога да споделя с Вас, защото информацията е поверителна и нямам мандат да споделям тези данни. Министерството излезе с подробно прессъобщение, което съдържа пълна информация за сделката. Аз също мога да ви кажа конкретни неща, които ви интересуват, извън цената и размера на квотите, количеството квоти.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Има ли изисквания например, обикновено у купувача има изисквания за какво да бъдат инвестирани тези пари.
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Да.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Има ли специални изисквания, да кажем, да има приоритет, да кажем, повечето да бъдат по посока на енергийна ефективност?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Да, има такива изисквания. В тази посока са проектите, които ще бъдат финансирани.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да Ви помоля по имейла ако може, да изпратите такава информация до народните представители, до председателя на комисията, която да ни даде на нас тази информация.
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Добре, няма проблеми.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: А иначе това за размера така или иначе в някакъв момент може да го обявим? Не е ли подписана още сделката?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Подписан е договорът.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Тогава какъв е проблемът да се обяви?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Проблемът е, че това са особености на пазара. Никоя държава не обявява своите количества и цената, на които продава, за да запази репутацията си на продавач.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ясно, аз разбирам, че ако още не сме затворили сделката и ако още се преговаря, даже е и много вредно да се обявяват каквито и да е цени, тъй като това може да навреди на интересите ни като държава, но след като са приключили нещата?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: И въпреки това все още не можем да обявим цената и количеството.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Отделно ще задам може би един такъв писмен въпрос. Надявам се, това нали не се води някаква класифицирана информация?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Не, защото аз не казах количеството и цената, така че няма проблем.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: В смисъл, количеството и цената с класифицирана информация?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Не бих могла да я класифицирам точно като такава информация, но е поверителна, да използваме по-общия термин, поверителна информация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Само казвам на господа народните представители, че ние сме изслушвали Министерство на околната среда и водите по повод схемата за търговия с емисии. Можем да направим ново изслушване, след като има някакво развитие, вече бихме могли да поканим министерството за специален разговор по тази тема, ако има такъв интерес. Разбира се, всеки може да зададе и писмен въпрос.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз исках да поясня моя интерес. Имам впечатление, че министерството има много ясни предпочитания какво да финансира и какво не, но исках да разбера дали тези предпочитания на министерството съвпадат с предпочитанията на купувача. Чудех се дали министерството слага тези приоритети, или тези, които купуват емисиите, го правят това нещо, или може да е натежало понякога това, че имаме купувач с определени приоритети и предпочитаме понякога да купим от купувач, който има нашите приоритети, имам предвид, на министерството. Затова исках да изясня как се формират тези приоритети, примерно, като постъпят тези средства, след това какъв тип проекти ще бъдат финансирани.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Очевидно това е предмет на друг разговор.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да, със сигурност не е в тази връзка.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тук говорим за това, дали сме съгласни да се ратифицира това споразумение за специален кредит за доизграждане на административния капацитет на Доверителния екофонд, тъй като от него се очаква да развива и тази дейност – търговията с емисии.
Някой друг колега да има нещо да каже по споразумението? Не. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Какъв е размерът?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Божинов пита за размера. Какъв е размерът?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Двеста и три хиляди долара.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Моля, който е съгласен да гласуваме за?
Гласуване: за - 14 гласа, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Единодушно е прието.
Благодаря Ви, госпожо Борикова.
Благодаря ви, колеги.
Преминаваме към
ТОЧКА ВТОРА: Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз 2012 година.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще ни докладва госпожа Силвия Рангелова – началник отдел в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество в Министерство на околната среда и водите. Заповядайте, госпожо Рангелова.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Добър ден, благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще ви докладвам само частта от околната среда, която е включена в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения към Европейския съюз.
Министерство на околната среда и водите подаде три елемента за включване в частта околна среда в Годишната програма, а именно: това е един законодателен акт – бъдещият регламент ЛАЙФ, който е продължение на сегашния регламент, а именно, финансовата програма ЛАЙФ плюс, и два стратегически документа, а именно, седмата рамкова програма по околна среда и – нека така да го наречем, политиката по изменение на климата като цяло, тъй като в този елемент се включват няколко стратегически документа на Съвета на Европейския съюз. ще ви кажа по няколко думи за всеки от трите елемента.
Най-широкообхватният и същественият може би е Седмата рамкова програма по околна среда, която ще бъде продължение на Шестата, а именно, за следващите шест години в нея ще бъдат заложени действията, които ще предприема Европейският съюз като цяло по отношение както на законодателни актове, така и политики в областта на околната среда, като регламенти, директиви, заключения на Съвета, планове, програми. Законодателният акт, който сме подали, регламентът ЛАЙФ плюс – залага следващият програмен период от шест години, по който държавите-членки и не само държавите-членки, но и физически, юридически лица в тях, ще могат да кандидатстват за финансиране на проекти в областта на околната среда. Интересното нещо тук е, че към настоящия момент Програмата ЛАЙФ е разделена на три компонента, които се отнасят само за околна среда. Следващият регламент ЛАЙФ ще финансира не само проекти в околната среда, но и като втори елемент е изнесена политиката по изменение на климата.
Друго нещо много интересно е, че от 50% съфинансиране, които Европейската комисия предоставя към настоящия период, този процент е значително завишен, а именно, на 80%.
Друго интересно нещо за регламента ЛАЙФ е, че дават една нова възможност, т.нар. интегрирани проекти, което означава, че ако една държава членка получи финансиране за определена дейност, тази дейност ще бъде предпочетена от Европейската комисия, ако ефектът от този проект бъде реализиран на територията на две или повече страни-членки, тоест, не само на територията на държавата членка, която кандидатства, но примерно и на съседните страни.
Последният елемент от частта за околната среда в Годишната програма е политиката по изменение на климата. Това, което се предвижда в рамките на тази година да бъде направено, е да се приемат заключения на Съвета по отношение на международната дейност, а именно, следващата конференция на Конвенцията по изменение на климата към ООН, която ще бъде декември месец, а също така в тази част се включва и пътната карта за нисковъглеродна икономика до 2050 година и евентуално е заложено, Датското председателство се надява да бъдат приети два законодателни акта. Единият законодателен акт е по отношение на мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове от държавите-членки и другият законодателен акт е Наблюдаване, изчисление и докладване на емисиите, които се образуват от земеползването.
Накратко това е, което аз мога да кажа.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате думата. Заповядайте!
Аз ще си позволя да Ви задам един въпрос, на който ако нямате готовност да ми отговорите, ще Ви разбера, тъй като той се отнася за частта земеделие. Но ми е интересно защо България в програмата си за взимане на решения извън частта околна среда – ако погледнете, това е преди мерките за пазара на подкрепа, страница 16. „Предложеният дял от 30% зелен елемент в директните плащания е прекалено висок и въвеждането на 7% екологично насочени площи би могло да окаже отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на сектора.” Има ли позиция Министерство на околната среда и водите по тази постановка?
Аз Ви казах, че ще разбера, ако не можете да отговорите.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Предварително обричате отговора.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Не, може да е имало обсъждания, може да има становище.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Аз мога да Ви отговоря, но отговорът не е в моя компетентност; той е в компетентността на Министерството на земеделието и храните. Те смятат, че 30% от така наречените зелени плащания за тях е прекалено високо. България има една от най-големите, да не кажа, и най-голямата мрежа от защитени зони „НАТУРА 2000” и безспорно колкото по-висок е процентите, които могат да бъдат предоставени на стопаните на тези земи, които те не могат да използват по предназначение, тъй като режимите забраняват, е толкова по-добре. Но към момента, доколкото аз имам информация, тези плащания все още не са стартирали, няма такъв вид плащания все още, поради едни или други причини или са започнали прекалено скоро.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има. За миналата година вече има изплатени.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, има изплатени.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: И като цяло може би процентът, който се дава към момента, не е висок. Не мога да отговоря защо е такава позицията на колегите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Проблемът е, че се дават пари за нискоефективно земеделие. Тук е конфликтът на интереси. Но когато определяхме 26% от територията на България…
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Извинявайте, 33%.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: После го качихме на 33%. В залата на НДК имаше две враждуващи групи и ние обяснявахме, че не е страшно, защото ако земята ти е тука, ще получаваш, така че трябва много да се мисли.
ВЪПРОС ОТ ЗАЛАТА: Кой ги получава тия пари?
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Който е собственик на земите…
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: В смисъл, които попадат в рамките на „НАТУРА”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Те тогава искаха да се види и да излязат от „НАТУРА”. Ангажиментът беше проценти. Така е, тя е сложна тая земя.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Но основният проблем е такъв, защото при са собственици, а те са ползватели.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма да ползват земи в защитените територии.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Не, говоря за останалата част.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: …Защото няма зърнопроизводство.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Други въпроси? Господин Такоров, заповядайте!
РУМЕН ТАКОРОВ: Също може да не ми отговаряте. Просто исках да разбера, ако си спомняте, миналогодишната програма, която приехме пак в комисията и парламента, колко от идеите, които защитихме в парламента, бяха реализирани? Можете ли да ни кажете, или не?
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Ще Ви отговоря на въпроса. Тъй като миналата година в областта на околната среда за миналогодишната годишна програма в „Околна среда” нямаше включени досиета и ще Ви кажа: причината не е защото не сме работили. Досиетата бяха от законодателен характер и бяха изключително технически. Променяха се техническите приложения на законодателни актове в областта на химикалите, на въздуха и т.н. Поради тази причина в Годишната програма за миналата година в сектора „Околна среда” нямаше включено конкретно досие, но мога да Ви кажа какво се е приело миналата година в рамките на Европейския съюз както като законодателни, така и…
РУМЕН ТАКОРОВ: В парламента дали се реализира там, правите ли нещо?
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Извинявайте, но не разбирам може би въпроса Ви докрай.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Такоров, ако ми позволите, да внеса малко пояснение. Права е госпожата. В миналогодишната програма нямаше заложени.
РУМЕН ТАКОРОВ: Знам, спомням си, точно Вие питахте защо няма.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз питах защо няма при положение, че имаше рамкови директиви, които трябваше да бъдат изпълнени и т.н. Така че ние, включително и в пленарна зала, си говорехме на тази тема и имахме предложение от нашата комисия да се включи в работната програма във връзка с рамковата директива за водите. И резултатът е такъв: нула заложени, нула изпълнени – в такъв случай, когато нула са заложени.
В тази връзка искам да ви кажа, че отделът „Европейско право” ни предлага отново, ако искаме да разширим обхвата, който тук вече е ясен и категоричен, с една програма и останалите стратегически документи, да разширим обхвата, като включим законодателната програма за 2012 година в програмата като предложение от комисията във връзка с изпълнение на задължения по директиви. Но това е въпрос, който ние с Вас трябва да решим сега. Ние имаме работа по Закона за отпадъците, отново във връзка с рамкови директиви. Той ни предстои. Занимаваме се с него отскоро. Но това е възможност да бъдат включени. Но аз мисля, че в тази програма за тази година частта „Околна среда” с тези три пункта, които бяха представени, е представена доста сериозно, за разлика от миналогодишната програма.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Очевидно парите са малко. Тук пише, че ще искам още пари. Просто цитираме, имахме предложение за регламент на Съвета относно подкрепа за програмите за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Литва и Словакия, само че от Литва и Словакия, по-скоро в Литва има реално свършена работа. При нас е по-различно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Други въпроси, на които не очакваме отговори? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решение на Европейския съюз 2012 година, да гласува.
Гласували: 12 за, против няма, въздържали се – 2.
С това изчерпахме дневния ред, включително и точка „Разни”.
Много ви благодаря.
ТОЧКА „РАЗНИ”:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Последна точка от точка „Разни”. Утре в 10 часа в тази зала започва работа работната група по подготовката на окончателния доклад за второ четене на Закона за управление на отпадъците. Аз моля народни представители, които са вносители, да имат предвид, че работната група ще работи всеки Божи ден – петък, понеделник, вторник, сряда, докато подготви доклада за второ четене на следващото ни заседание на комисията.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Възможно ли е да казваме съображенията си по време на комисията?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Разбира се.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Много ли са предложенията?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Много. Те общо са повече, отколкото са членовете в законопроекта.
От работата на тази работна група зависи колко ефективно ние ще работим на заседания на комисията.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това си е работа на вносителя да работят по тоя дълъг списък.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви моля да кажете: някой да изявява желание да участва в работата на работната група, за да го включим?
РУМЕН ТАКОРОВ: Не виждам как може да се участва поради простата причина, че в понеделник сме в регионите, във вторник – пътуваме. Това е абсурдно. Сряда и четвъртък има заседания на Народното събрание.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В петък сме на трибуната – контрол.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: В петък следобед който има възможност, защото работната група ще работи по цял работен ден.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Къде ще работи?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тук в тази зала.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Кои са останалите членове?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това са представители на Министерство на околната среда и водите, представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, експертите на нашата Комисия по околната среда и водите и експертите от Правна дирекция, които гледат правната страна на въпроса. Това са членовете на групата. Апелирам към вносителите. Не мога да посоча поименно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Какво ще кажете за едно етапно изслушване на компетентните хора от Столична община, защото на последната ни среща сроковете, които бяха изтекоха сроковете, които бяха декларирани тук, че ще бъдат съпроводени с успешни практически действия, не се е случило. Нали си спомняте това?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, спомням си този разговор. Изминаха месеци оттогава. Ние не получихме информацията, която очаквахме от заместник-кмета.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сега чуваме, че се прави специално предприятие и т.н.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз съм склонна да приема Вашето предложение да поканим кмета, заместник-кмета.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нека поработим малко по Закона за отпадъците и тогава.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Нека наистина да влезем в график със Закона за отпадъците и със Закона за опазване на околната среда. Има Закон за земеделието.
МИТКО ЗАХОВ: При положение, че има доста предложения по закона, самите вносители да се включат в движение в работата на комисия тогава, когато имат предложения.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз затова казвам какъв е графикът на работната група. На разположение съм на всички колеги. Не мога да ви ангажирам да участвате напълно във всички заседания. Не съм имала това предвид .Но моля, който иска да проследи как се развиват текстовете и предложенията, да знае, че работната група активно ще работи по текстовете в тези дни.
Благодаря ви, колеги. Приятен ден!
Закривам заседанието.
/Заседанието завърши в 15.35 часа./
2. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет на 13.012012г
3. Разни.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерски съвет на 13.012012г.
2. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет на 13.012012г
3. Разни.
* * *
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден на всички! По списък, включвайки колегите, които са още отвън, имаме кворум. Надявам се, че те всеки момент ще се присъединят към нас.
По предварително раздадения дневен ред на редовното заседание на Комисията по околната среда и водите има включени две точки: 1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение. Споразумението е внесено с № 202-02-3 от Министерски съвет на 13 януари 2012 година.
Точка 2 е Представяне и обсъждане на годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз 2012 година. Програмата е внесена с № 202-03-2 от Министерски съвет на 13 януари 2012 г.
Имаме последна точка „Разни”, в която имаме една точка и тъй като знам, че някои от колегите имат сериозни ангажименти, бих предпочела да започнем с точка „Разни”. Някой да има нещо против? Приемаме дневния ред и започваме с точка „Разни”
ПО ТОЧКА „РАЗНИ”:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: По точка „Разни” имам задължението да ви информирам, че госпожа Жанет Жикова вече от 1 февруари няма да бъде парламентарен секретар на Министерство на околната среда и водите. Тя ще обясни защо. Ще й дадем думата. Аз искам да представя новия парламентарен секретар, който стои до нея, който също ще каже няколко думи за себе си и да кажа от името на цялата комисия, че те обичаме /ръкопляскания/ и че й пожелаваме много успехи в новото поприще. Жанет Жикова отива заместник-кмет на община Благоевград. Пожелаваме й много успехи. Надяваме се да я виждаме и да ни бъде приятел, както винаги ни е била колега и приятел.
ЖАНЕТ ЖИКОВА: В това можете да сте сигурни. Мисля, че никой не се съмнява. Имам удоволствието да ви представя господин Ивайло Петков – моя бъдещ колега, който ще бъде парламентарен секретар от 1 февруари 2012 г. на министерството. Той ще ви каже, както каза госпожа председателката, няколко думи за себе си. Благодаря ви за съвместната ни работа. Всеки един от вас по някакъв начин ми е бил много скъп, защото знаете, че никога не съм се формализирала за някакви незначителни признаци. Телефонът ми остава същият. Аз лично ще си запазя вашите, ако искате, и вие си запазете моя и винаги ще бъда насреща с всичко, с което мога да ви помогна и, разбира се, ще разчитам на вас.
Госпожо председател, към Вас имам много специални благодарности за абсолютно всичко. За мене беше чест да работя с Вас.
/Ръкопляскания./
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ивайло Петков, заповядайте!
ИВАЙЛО ПЕТКОВ: Магистър съм по счетоводство по образование в Университета за национално и световно стопанство. Родом съм от град Исперих. От няколко години вече, близо седем години, живея в София, разбира се, свързано с образованието, както и трудовия ми стаж до момента, с което не мисля, че е редно сега да запознавам всеки един от вас. Ако евентуално имате някакви въпроси към мене, аз се надявам да съм от полза и да работим в полза на всички вас и да работим добре заедно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Ще Ви помоля да предоставите телефона си на Елиана Николова и тя ще има грижата да бъде разпространен на всички колеги. Благодаря на Жанет и Ивайло. Продължаваме нататък с
ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: По точка първа гост на нашето заседание, който ще ни информира с позицията на вносителя, е госпожа Венета Борикова – началник на отдел в дирекция „Политики по изменение на климата”. Заповядайте, госпожо Борикова.
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям ви Закон за ратифициране на Споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение.
Предметът на този дълъг по заглавие закон съдържа отпускане то на безвъзмездна помощ от Световната банка към Националния доверителен екофонд (НДЕФ), която помощ идва много навреме, за да подкрепи новата роля на НДЕФ, която му е възложена с изменението на Закона за опазването на околната среда от 2010 година, а именно, като институция, която координира схемата за зелени инвестиции и цялата работа по тази схема.
Споразумението е минало на външно съгласуване, отразили сме всички бележки на компетентните министерства. Министерският съвет е предложил със свое решение от 13 януари на Народното събрание приемането на настоящата ратификация.
Прякото основание, което прави ратификацията необходимо, са съдържащите се арбитражни клаузи в стандартните условия за безвъзмездни финансирания на Световната банка.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Ако някой нещо е чул? Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не само сме чули, а знаем за какво става дума и сме готови да вземем отношение. Искам да припомня на колегите, че този фонд е създаден със специален закон. Той беше по едно много благородно предложение на Швейцария. Това беше така наречената суапова сделка. Опрощаваха ни дълг срещу условия, за които да харчим парите. Казвам го това, за да кажа на по-новите колеги, че това дисциплинира фонда изключително. Донорът имаше правата да контролира, да се отчитаме при него и още един фактор, че един изключителен човек като доктор Босевски, бивш министър, го ръководеше принципно, честно, и много последователно и аз мисля, че там се формира един капацитет – управленски, административен – който щеше да бъде груба грешка да бъде ликвидиран, каквито идеи имаше, след като опитите да привлечем други страни – донори за суапови сделки – дълг срещу природа беше принципът, не се получиха. И аз смятам, че това е добре, че има донори. Дано тези хора, които наследиха доктор Босевски, да имат този манталитет и тия пари да отидат за това, за което са дадени. Така че ние ще подкрепим. Къде е сега доктор Босевски, знаете ли, или не? Кой е сега ръководител на фонда?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Димитър Ненков.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Доколкото аз зная, в структурата на управление на фонда има двама заместник-председатели на Управителния съвет, които представляват Министерство на околната среда и водите и Министерството на финансите. Тоест, споразумението е съгласувано и с Министерството на финансите и няма възражения по него.
Благодаря.
Колеги, някой друг някакви съображения? Господин Язов, заповядайте.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз имам един такъв по-особен въпрос, който е по-скоро препоръка. В Закона за опазване на околната среда имаше един текст, който казва, че парите, постъпили в тази сметка – 142в, която е извънбюджетна, част от консолидирания бюджет, очевидно това финансиране ще отиде там. Къде ще постъпват парите?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Парите постъпват в друга сметка, която е в БНБ, по сметка на МОСВ и МОСВ прехвърля парите на фонда. Тези отношения са уредени с допълнително двустранно споразумение между Министерство на околната среда и водите и фонда.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Което го няма сега.
ВЕНЕТА БОРИКОВА: В настоящия ратификационен пакет го няма, но в съгласуването, което беше преди решението на Министерски съвет, беше приложен. Мога да Ви го дам да го погледнете. Аз го имам.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Не, аз просто да Ви го дам като съвет, защото през 142в няма как да стане, защото Законът за околната среда казва едно и от тази година от бюджета се казва друго с последното изменение, така че, щом сте го взели предвид, значи всичко е добре.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Този фонд ли трябваше да управлява.…?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Да.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Нали това го гласувахме като поправка?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Да.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Нали чухме нещо, че министърката за пореден път е сключила някакво споразумение с Австрия.
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Така е, да.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Някъде към декември беше. Бихте ли могли да ни разкажете горе-долу в какъв размер е сделката?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Размера на сделката не мога да споделя с Вас, защото информацията е поверителна и нямам мандат да споделям тези данни. Министерството излезе с подробно прессъобщение, което съдържа пълна информация за сделката. Аз също мога да ви кажа конкретни неща, които ви интересуват, извън цената и размера на квотите, количеството квоти.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Има ли изисквания например, обикновено у купувача има изисквания за какво да бъдат инвестирани тези пари.
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Да.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Има ли специални изисквания, да кажем, да има приоритет, да кажем, повечето да бъдат по посока на енергийна ефективност?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Да, има такива изисквания. В тази посока са проектите, които ще бъдат финансирани.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да Ви помоля по имейла ако може, да изпратите такава информация до народните представители, до председателя на комисията, която да ни даде на нас тази информация.
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Добре, няма проблеми.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: А иначе това за размера така или иначе в някакъв момент може да го обявим? Не е ли подписана още сделката?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Подписан е договорът.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Тогава какъв е проблемът да се обяви?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Проблемът е, че това са особености на пазара. Никоя държава не обявява своите количества и цената, на които продава, за да запази репутацията си на продавач.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ясно, аз разбирам, че ако още не сме затворили сделката и ако още се преговаря, даже е и много вредно да се обявяват каквито и да е цени, тъй като това може да навреди на интересите ни като държава, но след като са приключили нещата?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: И въпреки това все още не можем да обявим цената и количеството.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Отделно ще задам може би един такъв писмен въпрос. Надявам се, това нали не се води някаква класифицирана информация?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Не, защото аз не казах количеството и цената, така че няма проблем.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: В смисъл, количеството и цената с класифицирана информация?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Не бих могла да я класифицирам точно като такава информация, но е поверителна, да използваме по-общия термин, поверителна информация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Само казвам на господа народните представители, че ние сме изслушвали Министерство на околната среда и водите по повод схемата за търговия с емисии. Можем да направим ново изслушване, след като има някакво развитие, вече бихме могли да поканим министерството за специален разговор по тази тема, ако има такъв интерес. Разбира се, всеки може да зададе и писмен въпрос.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз исках да поясня моя интерес. Имам впечатление, че министерството има много ясни предпочитания какво да финансира и какво не, но исках да разбера дали тези предпочитания на министерството съвпадат с предпочитанията на купувача. Чудех се дали министерството слага тези приоритети, или тези, които купуват емисиите, го правят това нещо, или може да е натежало понякога това, че имаме купувач с определени приоритети и предпочитаме понякога да купим от купувач, който има нашите приоритети, имам предвид, на министерството. Затова исках да изясня как се формират тези приоритети, примерно, като постъпят тези средства, след това какъв тип проекти ще бъдат финансирани.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Очевидно това е предмет на друг разговор.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да, със сигурност не е в тази връзка.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тук говорим за това, дали сме съгласни да се ратифицира това споразумение за специален кредит за доизграждане на административния капацитет на Доверителния екофонд, тъй като от него се очаква да развива и тази дейност – търговията с емисии.
Някой друг колега да има нещо да каже по споразумението? Не. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Какъв е размерът?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Божинов пита за размера. Какъв е размерът?
ВЕНЕТА БОРИКОВА: Двеста и три хиляди долара.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Моля, който е съгласен да гласуваме за?
Гласуване: за - 14 гласа, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Единодушно е прието.
Благодаря Ви, госпожо Борикова.
Благодаря ви, колеги.
Преминаваме към
ТОЧКА ВТОРА: Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз 2012 година.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще ни докладва госпожа Силвия Рангелова – началник отдел в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество в Министерство на околната среда и водите. Заповядайте, госпожо Рангелова.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Добър ден, благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще ви докладвам само частта от околната среда, която е включена в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения към Европейския съюз.
Министерство на околната среда и водите подаде три елемента за включване в частта околна среда в Годишната програма, а именно: това е един законодателен акт – бъдещият регламент ЛАЙФ, който е продължение на сегашния регламент, а именно, финансовата програма ЛАЙФ плюс, и два стратегически документа, а именно, седмата рамкова програма по околна среда и – нека така да го наречем, политиката по изменение на климата като цяло, тъй като в този елемент се включват няколко стратегически документа на Съвета на Европейския съюз. ще ви кажа по няколко думи за всеки от трите елемента.
Най-широкообхватният и същественият може би е Седмата рамкова програма по околна среда, която ще бъде продължение на Шестата, а именно, за следващите шест години в нея ще бъдат заложени действията, които ще предприема Европейският съюз като цяло по отношение както на законодателни актове, така и политики в областта на околната среда, като регламенти, директиви, заключения на Съвета, планове, програми. Законодателният акт, който сме подали, регламентът ЛАЙФ плюс – залага следващият програмен период от шест години, по който държавите-членки и не само държавите-членки, но и физически, юридически лица в тях, ще могат да кандидатстват за финансиране на проекти в областта на околната среда. Интересното нещо тук е, че към настоящия момент Програмата ЛАЙФ е разделена на три компонента, които се отнасят само за околна среда. Следващият регламент ЛАЙФ ще финансира не само проекти в околната среда, но и като втори елемент е изнесена политиката по изменение на климата.
Друго нещо много интересно е, че от 50% съфинансиране, които Европейската комисия предоставя към настоящия период, този процент е значително завишен, а именно, на 80%.
Друго интересно нещо за регламента ЛАЙФ е, че дават една нова възможност, т.нар. интегрирани проекти, което означава, че ако една държава членка получи финансиране за определена дейност, тази дейност ще бъде предпочетена от Европейската комисия, ако ефектът от този проект бъде реализиран на територията на две или повече страни-членки, тоест, не само на територията на държавата членка, която кандидатства, но примерно и на съседните страни.
Последният елемент от частта за околната среда в Годишната програма е политиката по изменение на климата. Това, което се предвижда в рамките на тази година да бъде направено, е да се приемат заключения на Съвета по отношение на международната дейност, а именно, следващата конференция на Конвенцията по изменение на климата към ООН, която ще бъде декември месец, а също така в тази част се включва и пътната карта за нисковъглеродна икономика до 2050 година и евентуално е заложено, Датското председателство се надява да бъдат приети два законодателни акта. Единият законодателен акт е по отношение на мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове от държавите-членки и другият законодателен акт е Наблюдаване, изчисление и докладване на емисиите, които се образуват от земеползването.
Накратко това е, което аз мога да кажа.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате думата. Заповядайте!
Аз ще си позволя да Ви задам един въпрос, на който ако нямате готовност да ми отговорите, ще Ви разбера, тъй като той се отнася за частта земеделие. Но ми е интересно защо България в програмата си за взимане на решения извън частта околна среда – ако погледнете, това е преди мерките за пазара на подкрепа, страница 16. „Предложеният дял от 30% зелен елемент в директните плащания е прекалено висок и въвеждането на 7% екологично насочени площи би могло да окаже отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на сектора.” Има ли позиция Министерство на околната среда и водите по тази постановка?
Аз Ви казах, че ще разбера, ако не можете да отговорите.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Предварително обричате отговора.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Не, може да е имало обсъждания, може да има становище.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Аз мога да Ви отговоря, но отговорът не е в моя компетентност; той е в компетентността на Министерството на земеделието и храните. Те смятат, че 30% от така наречените зелени плащания за тях е прекалено високо. България има една от най-големите, да не кажа, и най-голямата мрежа от защитени зони „НАТУРА 2000” и безспорно колкото по-висок е процентите, които могат да бъдат предоставени на стопаните на тези земи, които те не могат да използват по предназначение, тъй като режимите забраняват, е толкова по-добре. Но към момента, доколкото аз имам информация, тези плащания все още не са стартирали, няма такъв вид плащания все още, поради едни или други причини или са започнали прекалено скоро.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има. За миналата година вече има изплатени.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, има изплатени.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: И като цяло може би процентът, който се дава към момента, не е висок. Не мога да отговоря защо е такава позицията на колегите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Проблемът е, че се дават пари за нискоефективно земеделие. Тук е конфликтът на интереси. Но когато определяхме 26% от територията на България…
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Извинявайте, 33%.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: После го качихме на 33%. В залата на НДК имаше две враждуващи групи и ние обяснявахме, че не е страшно, защото ако земята ти е тука, ще получаваш, така че трябва много да се мисли.
ВЪПРОС ОТ ЗАЛАТА: Кой ги получава тия пари?
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Който е собственик на земите…
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: В смисъл, които попадат в рамките на „НАТУРА”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Те тогава искаха да се види и да излязат от „НАТУРА”. Ангажиментът беше проценти. Така е, тя е сложна тая земя.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Но основният проблем е такъв, защото при са собственици, а те са ползватели.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма да ползват земи в защитените територии.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Не, говоря за останалата част.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: …Защото няма зърнопроизводство.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Други въпроси? Господин Такоров, заповядайте!
РУМЕН ТАКОРОВ: Също може да не ми отговаряте. Просто исках да разбера, ако си спомняте, миналогодишната програма, която приехме пак в комисията и парламента, колко от идеите, които защитихме в парламента, бяха реализирани? Можете ли да ни кажете, или не?
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Ще Ви отговоря на въпроса. Тъй като миналата година в областта на околната среда за миналогодишната годишна програма в „Околна среда” нямаше включени досиета и ще Ви кажа: причината не е защото не сме работили. Досиетата бяха от законодателен характер и бяха изключително технически. Променяха се техническите приложения на законодателни актове в областта на химикалите, на въздуха и т.н. Поради тази причина в Годишната програма за миналата година в сектора „Околна среда” нямаше включено конкретно досие, но мога да Ви кажа какво се е приело миналата година в рамките на Европейския съюз както като законодателни, така и…
РУМЕН ТАКОРОВ: В парламента дали се реализира там, правите ли нещо?
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Извинявайте, но не разбирам може би въпроса Ви докрай.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Такоров, ако ми позволите, да внеса малко пояснение. Права е госпожата. В миналогодишната програма нямаше заложени.
РУМЕН ТАКОРОВ: Знам, спомням си, точно Вие питахте защо няма.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз питах защо няма при положение, че имаше рамкови директиви, които трябваше да бъдат изпълнени и т.н. Така че ние, включително и в пленарна зала, си говорехме на тази тема и имахме предложение от нашата комисия да се включи в работната програма във връзка с рамковата директива за водите. И резултатът е такъв: нула заложени, нула изпълнени – в такъв случай, когато нула са заложени.
В тази връзка искам да ви кажа, че отделът „Европейско право” ни предлага отново, ако искаме да разширим обхвата, който тук вече е ясен и категоричен, с една програма и останалите стратегически документи, да разширим обхвата, като включим законодателната програма за 2012 година в програмата като предложение от комисията във връзка с изпълнение на задължения по директиви. Но това е въпрос, който ние с Вас трябва да решим сега. Ние имаме работа по Закона за отпадъците, отново във връзка с рамкови директиви. Той ни предстои. Занимаваме се с него отскоро. Но това е възможност да бъдат включени. Но аз мисля, че в тази програма за тази година частта „Околна среда” с тези три пункта, които бяха представени, е представена доста сериозно, за разлика от миналогодишната програма.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Очевидно парите са малко. Тук пише, че ще искам още пари. Просто цитираме, имахме предложение за регламент на Съвета относно подкрепа за програмите за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Литва и Словакия, само че от Литва и Словакия, по-скоро в Литва има реално свършена работа. При нас е по-различно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Други въпроси, на които не очакваме отговори? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решение на Европейския съюз 2012 година, да гласува.
Гласували: 12 за, против няма, въздържали се – 2.
С това изчерпахме дневния ред, включително и точка „Разни”.
Много ви благодаря.
ТОЧКА „РАЗНИ”:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Последна точка от точка „Разни”. Утре в 10 часа в тази зала започва работа работната група по подготовката на окончателния доклад за второ четене на Закона за управление на отпадъците. Аз моля народни представители, които са вносители, да имат предвид, че работната група ще работи всеки Божи ден – петък, понеделник, вторник, сряда, докато подготви доклада за второ четене на следващото ни заседание на комисията.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Възможно ли е да казваме съображенията си по време на комисията?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Разбира се.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Много ли са предложенията?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Много. Те общо са повече, отколкото са членовете в законопроекта.
От работата на тази работна група зависи колко ефективно ние ще работим на заседания на комисията.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това си е работа на вносителя да работят по тоя дълъг списък.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви моля да кажете: някой да изявява желание да участва в работата на работната група, за да го включим?
РУМЕН ТАКОРОВ: Не виждам как може да се участва поради простата причина, че в понеделник сме в регионите, във вторник – пътуваме. Това е абсурдно. Сряда и четвъртък има заседания на Народното събрание.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В петък сме на трибуната – контрол.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: В петък следобед който има възможност, защото работната група ще работи по цял работен ден.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Къде ще работи?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тук в тази зала.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Кои са останалите членове?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това са представители на Министерство на околната среда и водите, представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, експертите на нашата Комисия по околната среда и водите и експертите от Правна дирекция, които гледат правната страна на въпроса. Това са членовете на групата. Апелирам към вносителите. Не мога да посоча поименно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Какво ще кажете за едно етапно изслушване на компетентните хора от Столична община, защото на последната ни среща сроковете, които бяха изтекоха сроковете, които бяха декларирани тук, че ще бъдат съпроводени с успешни практически действия, не се е случило. Нали си спомняте това?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, спомням си този разговор. Изминаха месеци оттогава. Ние не получихме информацията, която очаквахме от заместник-кмета.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сега чуваме, че се прави специално предприятие и т.н.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз съм склонна да приема Вашето предложение да поканим кмета, заместник-кмета.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нека поработим малко по Закона за отпадъците и тогава.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Нека наистина да влезем в график със Закона за отпадъците и със Закона за опазване на околната среда. Има Закон за земеделието.
МИТКО ЗАХОВ: При положение, че има доста предложения по закона, самите вносители да се включат в движение в работата на комисия тогава, когато имат предложения.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз затова казвам какъв е графикът на работната група. На разположение съм на всички колеги. Не мога да ви ангажирам да участвате напълно във всички заседания. Не съм имала това предвид .Но моля, който иска да проследи как се развиват текстовете и предложенията, да знае, че работната група активно ще работи по текстовете в тези дни.
Благодаря ви, колеги. Приятен ден!
Закривам заседанието.
/Заседанието завърши в 15.35 часа./
