1. Представяне и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г., приет на първо гласуване на 1 декември 2011 г. – за второ четене.
2. Разни.

---

На 8 март 2012 г. /четвъртък/ от 15.10 часа в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и беше ръководено от госпожа Искра Михайлова – председател на комисията.

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г., приет на първо гласуване на 1 декември 2011 г. – за второ четене.
2. Разни.
* * *
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите. Отново поднасям извинение на нашите гости за това, че трябваше да изчакат членовете на комисията, но пленарното заседание беше удължено до приключването на дебатите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, така че започваме със закъснение.
Днешният дневен ред е с две точки. Продължаваме обсъждането на Законопроекта за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г., приет на първо гласуване на 1 декември 2011 г.; и точка 2 „Разни”.

ПО ТОЧКА „РАЗНИ”:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: На заседанието присъстват и ще вземат активно участие г-жа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите, г-н Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите” в Министерство на околната среда и водите, г-жа Теодора Желева – началник на отдел „Управление на битови и строителни отпадъци” в същото министерство, г-н Петьо Петков – старши юрисконсулт, отдел „Правен” към дирекция „Правнонормативно обслужване и обществени поръчки”. От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма с нас са Вергиния Александрова, главен експерт в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” и г-жа Илона Стойкова – началник на отдел „Правен”. По специално настояване на членове на комисията, в днешното заседание участва и представител на Министерство на вътрешните работи г-н Николай Нанков, когото ние познаваме от предишни обсъждания на законопроекта.
Това са участниците в заседанието. Някакви съображения по дневния ред? Няма. Преди да започнем по същество искам да направя едно съобщение. На 13 март, вторник, от 14.30 до 16 ч. в зала „Запад” в другата сграда на парламента ще има презентация на г-н Гейлинг, който е тук по покана на Българския енергиен форум и с любезното съдействие на Посолството на Обединеното Кралство в България. Той е директор на „Климатични промени и общини” в Агенцията по околната среда на Великобритания. Неговата презентация ще бъде: Опитът на Великобритания в областта на проучванията и добива на шистов газ. Срещата се организира от Комисията по икономика, енергетика и туризъм и цялата наша комисия е поканена на тази презентация, така че чувствайте се поканени във вторник, 14-30 ч., зала запад. Това беше съобщението в частта „Разни”. Сега се връщаме към

ТОЧКА ПЪРВА: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г., приет на първо гласуване на 1 декември 2011 г. – за второ четене.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Последния път стигнахме до глава трета „Изисквания за събиране,
транспортиране и третиране на отпадъците”. Няма предложения по наименованието на главата. Работната група проекта на вносителя за наименованието на подразделението. Някакви становища има ли? Няма. Моля, който е съгласен да подкрепим наименованието на глава трета, да гласува.
Гласуване: 13 за, против няма, въздържали се няма.
Благодаря ви. Наименованието на глава трета по вносител е прието.
Чл. 29. Постъпили са предложения от н.п. Джевдет Чакъров, от н.п. Георги Божинов и от н.п. Лъчезар Тошев. Моля, господа, ще представите ли предложенията си? Преди това използвам случая да направя една уговорка, че моля да бъдем по-експедитивни и стегнати в изложенията при представянето на предложенията за да не се връщаме по няколко пъти с изказвания по едно предложение. Заповядайте, вносителите на предложения!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, на предишното заседание говорих много обстойно и обосновавах необходимостта да бъде подкрепено това мое предложение. Днес няма да повтарям всичко казано по този въпрос. Ще кажа само, че тук на това място се институционализира и формално намира място в закона онази идея, обосновавана миналия път, че трябва да въведем въпросните стандарти и че трябва да осигурим такава дейност, която да е регламентирана в закона, че минималните технически стандарти и изисквания да бъдат нормата за поведение на организациите, които извършват тази дейност. Направи ми особено силно впечатление, че на вчерашния протест и декларацията, която беше публикувана, организациите приемат и посочват като свой плюс, като свое професионално израстване, че и те настояват за въвеждането на тези стандарти и за формализирането на тези предложения в закона. Мисля си защо, след като това е много по-високо изискване към тях? Защото ако това се въведе със закон, ще ги предпази от субективизъм, от одити, които са по документи и ако така го напишем в закона, а не само в наредбите, както вносителят ни обещава, който извършва своята дейност в съответствие със стандартите и тези минимални изисквания, той няма да се притеснява от никакъв административен произвол, контрол и т.н. Това ще гарантира една публичност Рано или късно това ще стане; по-добре е да го направим сега, да го направим със закон, да вдигнем летвата високо, там да се ситуират тези, които работят, тези които ги контролират. Ще бъде много по-лесно за тях, а и обществото прозрачно ще наблюдава тяхната дейност. Предлагам да приемете моето предложение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Колеги, изказвания? Становища? Господин Чакъров, заповядайте!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: И аз имам предложение. Няма да се повтарям, общо взето, имаше дискусия по темата, но е редно още веднъж да кажем, че целта на предложението е създаване на единни качествени критерии при осъществяването на дейностите по събиране, транспортиране и третиране на отпадъци, чрез които наистина се гарантират по най-добрия начин опазването на човешкото здраве и околната среда, още повече че по тоя начин ние ще осигурим съответствие на нашето законодателство с това на Общността и по-точно с Регламент № 333/2011 г. Наистина е редно да подкрепим тези предложения, за да има абсолютно еднакви критерии за всички субекти.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Господин Тошев, заповядайте!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Моето предложение третира въпроса за опасните отпадъци, тъй като той не е изрично описан в този текст. Предложението е да се създаде нова алинея за тази цел след алинея 3, като останалите алинеи, в зависимост от гласуването по другите предложения също, се преномерират съответно след това и текстът гласи: „Опасните отпадъци, включително опасните отпадъци от домакинствата, задължително се събират и третират отделно. Върху потоците опасни отпадъци се прилага разширената отговорност на производителя.” Мисля, че е ясно и няма нужда от специална мотивация това предложение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате думата. Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Мисля, че ние вече много обстойно коментирахме този въпрос, ясно казахме, че в момента не можем да записваме в закона изисквания за технически стандарти. Това е общ процес за Европейския съюз. Засега сме на един много ранен етап и няма защо да записваме такива декларации, които ще бъдат неосъществими в близките няколко години и не виждам защо трябва да се връщаме към този дебат. При гласуването се разбра, че по-голямата част от депутатите възприеха, че постепенно този процес ще се осъществява, но не е моментът това да се записва в закона.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Други становища?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз наистина ще помоля представителите на Министерство на околната среда и водите да направя справка. Ясна е позицията, ясна е дискусията от предходния път, но от справката, която направихме допълнително, е видно, че такива стандарти има в редица страни – членки на Европейския съюз. Можем да посочим и конкретика. Нека експертите да я направят и следващия път да ни информират дали това е така – визирам: Германия, Великобритания, Дания, Белгия, а може би има и други страни. Нека да направят една обстойна справка, нека всички членове на комисията да имаме пълната информация за другите страни-членки на Общността, включително и тук, че това също коректно и обективно трябва да се изкаже. Става въпрос за страни, които са утвърдени в рамките на Европейския съюз, но какво пречи да направим първи стъпки и ние това да бъде предвидено и в нашето законодателство.
Така че предложението ми е да се направи справка и следващия път да бъдем информирани от експерти и от политическото ръководство на Министерство на околната среда и водите каква е реалната ситуация в страни-членки на Европейския съюз по отношение на минималните технически стандарти.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо председател, едно процедурно предложение, макар че Вие предишния път на извънредното заседание в петък обърнахте внимание. Все пак искам да напомня: ако ние ще се връщаме към вече гласувани текстове, които касаят принципни положения, наистина няма да приключим този законопроект до края на лятото. Мисля, че в текста, на който ние сме в момента, чл. 29, аз не виждам да касае това, което в момента се слага като предложение и като изявление. Няма и внесени предложения между първо и второ четене. Поради това предлагам да преминем към гласуване.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Лазаров, само ще Ви напомня, че гледаме чл. 29, по който има внесени предложения.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявам се, грешката е моя, страницата е обърната обратно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Случват се такива грешки. Вас Ви нямаше и аз помолих, колегите бяха достатъчно коректни да бъдат кратки днес в изявленията си. Но ни върнаха на темата за стандартите, която наистина вече подробно дискутирахме. Затова подлагам на гласуване предложението на н.п. Джевдет Чакъров, което се състои от две точки. Виждате го всички на страница 40. Моля, който е съгласен с предложението на н.п. Джевдет Чакъров, да гласува.
Гласуване: 4 за, против 3, въздържали се 6.
Предложението на н.п. Джевдет Чакъров не се приема.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Георги Божинов, което се състои също от две точки. В края на страница 40 и горе на стр. 41, се е почти аналогично. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: 6 за, против 1, въздържали се 7.
Не се приема предложението на Георги Божинов.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Лъчезар Тошев, което е за създаване на нова ала 3 в чл. 29 на тема опасни отпадъци. Моля, който е съгласен с предложението на г-н Тошев, да гласува.
Гласуване: 7 за, против няма, въздържали се 9.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на чл. 29 по вносител, тъй като не бяха приети предложенията. Моля, който е съгласен да приемем текста на чл. 29 по вносител, да гласува.
Гласуване: 10 за, против няма, въздържали се 3.
Приет е чл. 29 по вносител.
Чл. 30 Постъпило е предложение на н.п. Лъчезар Тошев. Моля, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Не знам дали трябва да чета изцяло това предложение?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Не, ако имате да ни кажете нещо по него?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: То е да се създаде нова алинея след ал. 2, която посочва, че разделното събиране на отпадъците задължително се осъществява при източника, включително и на биологичните отпадъци. Това е акцентът на това предложение, да се знае къде се събират тези отпадъци и смятам също, че е логично и че може да се намери съгласие да бъде подкрепено.
По-надолу в текста е подчертано, че ако това е технически или икономически неприложимо, тогава задължително това трябва да бъде демонстрирано чрез извършване на анализ разходи и ползи с отчитане на социалните и обществените ползи и сертифициране по ИСО стандартите оценка на жизнения цикъл на отпадъците.
Тук споменаваме отново за втори път ИСО стандартите. Имаше преди малко критика към едно от предложенията, че такива минимални стандарти, каквито се прилагат, не са създадени и не съществуват, а тези стандарти съществуват. Тогава ми е интересно с какви аргументи ще бъде отхвърлено това предложение, тъй като становището на работната група е отрицателно, когато този път става въпрос за стандарти, които съществуват. А предишният аргумент беше, че няма такива стандарти, поради което не може да се подкрепи предложението на г-н Чакъров например.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Аз и предишния път, когато Вие имахте предложение за въвеждане, сертифициране по ИСО стандартите, поставих въпроса дали ще ги направим задължителни, защото сертифицирането на база ИСО стандарти означава задължителност на стандартите, а те по принцип не са задължителни. Така че, тук влизаме в едно противоречие с характера на ИСО стандарта. Но това е мое мнение. Моля, колеги, ако има становища или работната група? Госпожо Манева, заповядайте!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Подкрепям това, което Вие казвате. Освен това, абсолютно невъзможно е да записваме, че разделното събиране на отпадъци задължително се извършва при източника, защото в зависимост от отпадъка може да е при източника, може да не е при източника. Как ще събирате например електронно и електрическо оборудване при източника? Това са неща, които ние трябва да създадем, администрация, която трябва да се занимава и да преливаме от пусто в празно. Има практика, има неща, които са изяснени. Няма нужда, защо да записваме неща, които са неосъществими и да въвеждаме допълнителни административни процедура.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Други становища, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Лъчезар Тошев за създаване на нова алинея към чл. 30. Моля, който е съгласен да гласува.
Гласуване: 6 за, против няма, въздържали се 10.
Не се приема предложението на г-н Тошев.
Подлагам на гласуване чл. 30 в редакцията на вносителя, тъй като отхвърлихме предложението. Моля, който е съгласен да приемем чл. 30 в редакцията на вносителя, да гласува.
Гласуване: 10 за, против няма, въздържали се 3.
Благодаря. Приет е чл. 30 в редакцията на вносителя.
Чл. 31. По него има постъпило предложение от н.п. Димитър Лазаров и група народни представители, което дава основание на работната група да ни даде редакция на текста по вносителя на базата на предложението. Господин Лазаров, ще кажете ли нещо за предложението?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ред е на предложението все пак да се конкретизира, че става въпрос за целите в конкретните региони, а да не се изпада в ситуацията когато някъде целите са изпълнени на 100% за сметка на неизпълнение на целите в други региони. Това е просто за прецизност и за яснота.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това, което предлага господин Лазаров, е абсолютно резонно, но и в другия случай се подразбира, че става въпрос за общините. Като цяло по отношение на редакцията на текста, който се предлага за чл. 31 мога да кажа, че не знам защо, но това са едни абсолютно занижени цели и можем да направим една справка, мисля, че беше параграф 9 и поетапното изпълнение на целите до този етап по какъв начин се е реализирало и това, което е постигнато до момента. Но аз лично категорично не приемам до 2020 г. това да бъдат целите, които може да постигне нашата страна. Не е това реалното което може да бъде постигнато; считам, че имаме потенциал за много повече, още повече, че във водещите страни е постигнат максимумът. Ние и без това имаме много да ускорим по отношение на процесите, които да доведат до постигане на съответните цели. Категорично това не е като цел, която трябва да бъде постигната. Съжалявам, че нямам текста на § 9, ако не се лъжа, който в момента бих искал да видя, за да направя съпоставка. Преди малко обърнах внимание на текста на чл. 31. Така че аз в никакъв случай не бих могъл да го подкрепя.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 9 – имате предвид от Преходните и заключителните разпоредби ли2
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Въпросът ми е защо залагаме такива занижени цели, и то до 2020 година?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Разбрах въпроса Ви. Госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това са задължителните цели по директива и няма никакви причини ние да залагаме по-високи цели от тях в закона си. А никой не ни пречи да ги изпълним и да ги преизпълним.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да се обърнем към Дания. Защо те тогава постигат над 90% цели, и те да заложат 100% в тяхното законодателство и да вървим по техния пример.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Единият въпрос е този, който беше вече поставен. Още един важен въпрос е скрит в този чл. 31. Ако на един добър външен експерт му кажем, че имаме нов Закон за управление на отпадъците и той наистина е добър познавач, ще отвори този член, в който дефинираме целите. Политиката, която материализираме в тази законодателна норма, се измерва именно с това каква цел си поставяме. Вижте обаче освен директивата, поселдния документ, който се готви в Европейския съюз, наречен Стратегия за ресурс на ефективност, в нея се казва: нулев отпадък за дефиниране до 2020 година. Това е новата цел на Европейския съюз. Нулев отпадък за депониране и по-нататък се пояснява, че е грях онова, което е енергоносител да се депонира, а да не се оползотворява, макар и в последната най-нисша цел, както ги определихме по-рано, използване за енергия. Затова аз смятам, че това е ниска цел. Ние никога няма да догоним водещите страни, щом до 2020 г. ще бъдем онова, което е минимумът за Европейския съюз и много трудно ще достигнем тази цел, която е развита в стратегията.
Второ, мисля, че е дошло време в този закон да поставим отделно цели за отпадъци от бита и от бизнеса.
Едно процедурно отклонение, госпожо председател. Ние направихме своите предложения по закона на вносителя. Върху нашите предложения и закона на вносителя работи една работна група, която практически ни предлага един нов вариант и затова си позволявам при първата среща с този вариант да ви предложа вариант за чл. 31, който раздадох на няколко души, включително и на Вас. Каква е идеята? Ние трябва да разграничим онова, което са отпадъците от бизнеса, източник – бизнесът, които се събират в пунктове за вторични суровини и с тях не бива да се отчитат целите на оползотворяващите организации. И ако не направим това разграничение, няма да е ясно кой за какво ще плаща, голямата тема, която поставих по-рано, защото оползотворяващите организации са обективно затруднени от това, че клошарите минават и обират контейнерите, които те са разположили и те са принудени да си купуват от промишлените предприятия, които имитират същите тези отпадъци. И ние се залъгваме. Ако бъде ясно дефинирано какви са целите от промишлените отпадъци, от бизнес и това, което е от бита, няма да се плаща от такса смет за разделното събиране, а от организациите за оползотворяване ще се заплащат мероприятията за събирането на опаковките. Това ще бъде много по-ефективно използване на ресурса. Затова съм предложил следното:
В чл. 31 да се направи една нова алинея ида се каже: „Целите за материалите по ал. 1, т. 1 се постигат поотделно за отпадъците от опаковки и други отпадъци, съдържащи хартия, картон, метал, пластмаса и стъкло.”
Ал. 3. „Отчитането на целите по ал. 1 се извършва отделно за отпадъците по ал. 2 с произход от домакинствата и други подобни източници и отделно от производствени, търговски и административни обекти, като събирането им се извършва разделно по видове материали и съобразно произхода им.”
Ако се види морфологията на отпадъците, ще се види, че опаковките са някъде около 17 тегловни процента специално хартия. Тогава ще бъде ясно ония пари, които българинът плаща като потребител при оня, който го пуска от пазара, за какво ще отиват. Защото ако ние събираме 50% общо от онова, което бизнесът и битът емитира, а ще събираме 100% продуктова такса, разбирате, че си затваряме очите пред едно неефективно използване на ресурсите, които трябва да отиват само за постигане на целите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Вие всъщност правите предложение за създаване на две нови алинеи.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Раздадох го писмено, с тази уговорка. И няма да сбъркаме и тук, ако го направим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Колеги, становища? Госпожо Манева, заповядайте!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това е отново спор, който водихме преди може би една седмица. Не само че е неприемливо, ще бъде изключително грешно, ако разделим двата потока. Това означава да създаваме две паралелни системи разделно събиране на отпадъци, което е абсурд и което жестоко ще оскъпи цялата система. Това е категорично. В това отношение именно затова са поставени целите общо. Може би колегите бъркат, когато казват, че целите са занижени и си мислят за опаковки. Тук не говорим за опаковки, а говорим за общия отдел разделно събрани хартия, картон и т.н. Затова в европейските директиви в момента са поставени тези ниски цели, защото и останалите страни не са постигнали още целите в това отношение. Не е вярно, че Дания е постигнала 90% по тези критерии. Тя има 90% по някои видове опаковки, а не това, за което говорим в момента.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие отговаряте на господин Чакъров в момента в случая, а не на мен.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: И едното и другото. Казвам, че Вашето предложение с двете системи е абсолютно неприемливо, тъй като – миналия път обяснихме, че разделното събиране на картон и всички елементи – метал и т.н. ще се извършва от организациите, които събират разделно опаковки и масово разпространени отпадъци и ще се отчитат общо като количества за изпълнение на тези цели които записваме в този чл. 31.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Госпожо председател, искаме официална справка от страна експертите на Министерство на околната среда и водите точно каква е ситуацията във водещите страни членки на Европейския съюз. това, което се казва, е само частична информация. Така че ще помолим да имаме цялата картина и на тази база наистина да вземем окончателно решение и тук в комисията, и в пленарна зала по отношение на целите, които си поставяме в чл. 31.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Чух Ви. Не сме приключили с обсъждането на всички предложения. Ще се обърна към госпожа Манева и ще получим тази информация, убедена съм, това няма да бъде проблем.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Каква информация искате, след като вие имате директивни цели, постигани от съгласието на всички страни, което значи, че страните са се споразумели това да са целите, а не целите, които някои страни по някакъв показател постигат.?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това ми е ясно, няма защо да ми го обяснявате.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тогава какви справки искате?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Искам информация членовете на комисията точно каква е реалната картина.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Каквато информация имаме, ще Ви предоставим.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, госпожо.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Убедена съм, че ще получим информация за постигнатите цели по страни-членки на Европейския съюз. Господин Божинов, заповядайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожо председател, говорим на два езика и няма да успеем да постигнем нещо общо. По повод на исканата информация, тази, с която разполагам: В Европа има две системи и те се разделени. На отпадъците от бизнеса не е разрешено да слагат отпадъци в контейнери от бита. В Германия има наредба, която казва, че всеки търговец и индустриален обект е задължен да събира, съхранява и предава разделно събраните отпадъци на лица, които имат разрешение за това. Това може да бъде оползотворяваща организация, но това е отпадък с произход бизнеса, а другото е оня отпадък, за който е платена вече продуктовата такса и аз не съм наивник да казвам да се види дали опаковката е от кутия цигари или е от вестник, но когато морфологията ни е дала структурата и когато претендираш, че си постигнал целите срещу толкова пари, ти трябва да ги постигнеш в двете направления. Ако ги преследваме в двете направления, ще имаме много по-високи цели, госпожо председател. Сега взимаме от едното място и отчитаме на другото място и сме на последно място в Европа.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Последното абсолютно не е вярно. Вече не сме на последно място в Европа. Тук непрекъснато се подхвърлят някакви твърдения и числа, които нямат нищо общо с действителността, а по отношение на задълженията на търговските и производствените обекти прочетете чл. 33. И в нас има такива задължения.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Божинов направи предложение тук на заседанието на комисията за създаване на две нови алинеи към чл. 31. Правилно съм Ви разбрала, господин Божинов, нали?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: След това следва преномериране на сегашните алинеи. Създаване на две алинеи и нова алинея 2 „Целите за материалите по ал. 1, т. 1 се постигат поотделно за отпадъци от опаковки и други отпадъци, съдържащи хартия и картона, метал, пласт маса и стъкло.”
Ал. 3. „Отчитането на целите по ал. 1 се извършва отделно за отпадъците по ал. 2 с произход от домакинствата и други подобни източници и отделно от производствени, търговски и административни обекти, като събирането им се извършва разделно по видове материали и съобразно произхода им.”
Това е предложението Ви, господин Божинов.
Моля, който е съгласен да подкрепи това предложение, да гласува.
Гласуване: 7 за, против 2, въздържали се 6.
Не се приема.
Предложението на н.п. Димитър Лазаров и група народни представители, което разграничава целите по региони - дефиницията за региони.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
Гласуване: 12 за, против няма, въздържали се 1.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 31, който е в болд шрифт на страници 42 и 43 горе, който отчита предложението на Димитър Лазаров и група народни представители. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: 9 за, против няма, въздържали се 3.
Приема се чл. 31 с редакцията, която отчита предложението на н.п. Димитър Лазаров.
Чл. 32. Няма постъпили предложения по чл. 32. Някакви съображения и становища? Няма. Моля, който е съгласен да приемем чл. 32 по вносител, да гласува.
Гласуване: 15 за, против няма, въздържали се няма.
Чл. 33. Има постъпили предложения от народните представители Петър Курумбашев и Румен Такоров и предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Работната група не е подкрепила предложението на господин Курумбашев и господин Такоров. Подкрепя предложението на господин Лазаров и ни предлага редакция на текста за чл. 33. Моля, господа, ако имате да кажете нещо по предложенията?
РУМЕН ТАКОРОВ: Нека работната група да каже защо не приема нашето предложение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Моля.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Защото това предложение третира системите за разделно събиране и последващо рециклиране, с които са регламентирани - за които говорихме, досега - от Европейския съюз, а биоотпадъците само се отклоняват от депото, те не се включват в тази система и не се рециклират. Съвсем друга е схемата на обработка на отпадъците. Тук се визират четирите вида масово разпространени отпадъци, за които се създава система за разделно събиране с цел последващо рециклиране и отпадъците изобщо не влизат в тази схема.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е основанието на работната група. Слушаме Ви, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да помолим вносителите, в случая представителите на Министерство на околната среда и водите да дадат малко повече разяснения и съображения, както и мотиви, особено за ал. 1, за ал. 4, както и за ал. 2 и 5. Но на първо място за ал. 1 и ал. 4. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Госпожо Манева, кой ще отговори?
ТЕОДОРА ЖЕЛЕВА: С този член всъщност искаме да определим, че разделното събиране ще се извършва в населени места, които имат население повече от 5000 жители и курортните комплекси, тоест в тези населени места с повече жители от това и курортни комплекси задължително трябва да въведат системите за разделно събиране. Самите технически изисквания как трябва да изглеждат тези системи за разделно събиране ще бъдат разработени в наредбите, които касаят опаковките и масово разпространените отпадъци, като тук се касае общо взето само за отпадъците от опаковки.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За алинея 4?
ТЕОДОРА ЖЕЛЕВА: Това е същото. Слагаме едно количествено ограничение по отношение на площта и искаме да задължим вече и търговски обекти с разгъната площ над 100 кв.м. да събират разделно този вид отпадъци. Просто това е задължение. Всички населени места с население над 5000 души и търговски обекти с разгъната площ над това и всички курортни комплекси в страната трябва да въведат разделно събиране на този вид отпадъци.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: От правнотехническа гледна точка законът, който се приема, е влязъл в сила и промените, които правим с новия закон са действащи и валидни за всички. Защо трябва отделни субекти с определени параметри да бъдат в друг режим? В този случай едва ли не, мисля, че доста, и на пръв поглед, като се види за какво иде реч в случая. Нима тези обекти няма да изпълняват закона и събирането да стане разделно и т.н., всички операции по сметосъбирането?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: За да събират търговските обекти разделно, трябва да имат съответни помещения. Този текст беше обсъждан много внимателно при обществените обсъждания. Първоначално имаше сериозни възражения. Първоначално ние нямахме ограничения в площта на магазините, които са задължени разделно да събират,тоест, да обособят помещение, в което да съхраняват разделно събраните отпадъци, които периодично да бъдат събирани. Не можем един търговски обект – това също е търговски обект, една будка – да го накараме да си направи специално помещение за разделно събрани отпадъци. Затова при обществените обсъждания бяха премислени и оценени няколко варианта и се прие, че най-малко 100 кв.м. трябва да има търговският обект, за да може да си позволи да задели помещение за разделно събиране на отпадъците. Останалите ще ползват, ако това е в населени места над 5000 жители, ще ползват общата система за разделно събиране. Никой не е на друг режим, ако в съответното населено място има система за разделно събиране.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Преди това в закона ясно е разписано кой е субектът, който е отговорен и субектите, които са отговорни за разделното сметосъбиране и въобще по какъв начин се случва. Така че субектът, който е отговорен, трябва да даде съответните предписания, а не изрично в закона, да предвидим: тези, които са с 90 кв.м. и тези, които са с 500 кв.м., да посочим; а ако е 425 кв.м. административната сграда? Моля ви се. Така че за мен този текст не е от най-целесъобразните, който може да фигурира в тялото на закона.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Имам въпрос към алинея 1, където е посочено едно число от 6 млн. жители. Как стигнахте до това число? Защо не 5 или 4, а 6? На каква база определяте обхвата до 6 милиона жители, тоест, не по-малко от 6 милиона жители?
ТЕОДОРА ЖЕЛЕВА: Преди време между организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки беше сключен меморандум за събирането и за оползотворяването на този вид отпадъци. Тази цифра беше използвана там. Така че, всички разчети и анализи, които сме правили, всъщност почиват на това, което е правено преди като изчисление, що се отнася до отпадъците от опаковки и голяма част от този меморандум като количествени показатели бяха заложени в разрешението на организациите по оползотворяване. Така че има приемственост между това, което се е случвало преди и сега, така че не смятаме, че 6 млн. души мисля, че е съвсем нормална цифра да бъде включена като база за изчисляване на тези цели.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Добре, а от другата страна? Това са тези, които събират. Може би техният интерес е числото да бъде 7,5 милиона, тоест, да обхванат 100%. Обаче другите какво са казали, например общините, сдружението на общините какво мислят по този въпрос? Изобщо има и други страни в този процес. Трябва да се разгледат всички гледни точки, а не да стъпвате само на едно предложение от заинтересувана страна в случая.
ТЕОДОРА ЖЕЛЕВА: Когато беше правен този меморандум, съвсем обстойно бяха обсъдени тези цифри. Искам да ви кажа, че 100% не може да се обхване от цялото население.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Достигнатото число в момента от организациите за разделно събиране на опаковки е около 6 милиона. Същите тези организации са тези, които ще събират и по втората линия – картон, метал и т.н. Тоест, там, в тези градове, в които е разпространено разделното събиране на опаковки ще се събират и останалите части на разделно събираните пластмаси, стъкло, картон. Няма никакви причини да мислим, че някои от тези населени места няма да бъдат обхванати от системата. Така че тази цел остава. Ще трябва да се положи допълнително усилие, тъй като трябва да се обхване всичко, но няма причини да мислим, че няма да постигнем най-малко 6 милиона. Това е ограничението.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да поясня и аз, госпожо Михайлова?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Заповядайте!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Цифрата 6 милиона идва наистина от меморандума, който беше подписан между организациите през май месец 2006 или 207 година, не мога точно да си спомня коя година. Оттам е тази цифра. Действително, при условие, че вече е постигната, ние получаваме информация от заместник-министър Манева в момента, ние отново фиксираме тази цифра, и то в тялото на закона, не даже в Преходните и заключителни разпоредби. Щом така е преценено… Но аз не считам, че това е най-добрата практика и дължа да го кажа.
По отношение на ал. 4 това е подход за подобряване на организацията, на постигането на целите или е подход за осигуряване на субекти, които да подписват договори с организациите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това въпрос ли е, или коментар?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Въпрос е.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Можете ли да отговорите, госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Практиката да се подписват договори с търговски обекти, които са източници на масово разпространени отпадъци, и то в големи количества, фигурира в голяма част от общинските наредби за управление на отпадъците. Тъй като тази практика е изключително плодотворна и ефективна, ние с Националното сдружение на общините в разговори приехме, че това трябва да стане практика в цялата страна, да задължим търговските обекти да се включат активно в системата разделно събиране, а не каквито случаи имаме – може би ви е правило впечатление: по улица „Витошка” и по други улици: картонени кутии и други масово разпространени отпадъци, които трябва разделно да се събират, са стоварени до кофите за общ отпадък и никакво желание да се включат в тази система. Това са източници на големи количества отпадъци и те просто трябва да бъдат задължени да участват в тези системи.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Господин Такоров?
РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Бихте ли изисквали от министерството все пак да видим какво е становището на Националното сдружение на общините, защото аз също не мога да намеря доводи защо точно 100 и защо точно 500 кв.м. поради простата причина, че мисля, че търговските обекти от това, което вътре се продава, е коренно различно. Едни може на ден да не изхвърлят никакви отпадъци и въпреки всичко пак да сключват договор, да са задължени; докато другите, например – обувки или други неща, които изискват много амбалаж при тях, те наистина са такива източници. Мисля, че не е най-правилното квадратурата (или кубатурата) да играе тази роля за сключване задължително. Аз ще се солидаризирам с това, което каза господин Джевдет Чакъров, че по този начин ние даваме едно голямо предимство на сдруженията, които събират разделно, директно да им подсигурим 20 или 30 процента от това, което те събират, да сключат договора и друг да им го събира, в крайна сметка. Никой не може да ме убеди, че един магазин с 98 кв.м., няма да бъде в по-неизгодна ситуация от този, който е със 100 кв.м., защото той няма да има задължение да слага такива контейнери за разделно събиране, а този, който е на 100 кв.м., ще ги сложи на 5-6 квадрата и неговата площ ще стане по-малка от този, който е 98 кв.м.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Значи не е това принципът.
РУМЕН ТАКОРОВ: Значи не е точно това принципът, това искам да кажа, за тези 100 или 500. Трябва да се търси някакъв друг начин. Но все пак нека да чуем и на следващото заседание да ни се даде становището на Националното сдружение на общините, да видим дали наистина е така.
ЙОАНА КИРОВА: Аз също имам притеснение относно фиксирането на тази квадратура, защото бих дала един пример. Една малка баничарница, която е 98 кв.м., какво количество различни по вид отпадъци образува, в сравнение, примерно, с един магазин, който е 102 кв.м. за обувки, който единственото, което ще има като отпадък, ще бъдат примерно картонените или хартиените опаковки? Мисля, че наистина тук трябва да прецизираме, защото би могло наистина да има един смут и неразбиране. На едните ще им вменим едно задължение, на другите – с разлика 5 кв.м., няма да носят тази отговорност. Мисля, че не е редно.
РУМЕН ТАКОРОВ: Дали бизнесът е съгласен на тези текстове?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз исках да допълня, че освен становище на Националното сдружение на общините, което беше повече от скромно - ние разглеждахме становището на Националното сдружение на общините, може би тук трябва да се види от обществените обсъждания какво е становището на бизнеса, на представителите на бизнес организациите, които би трябвало да защитават интересите на своите членове, ако има такова становище. Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Този текст цели да се създадат предпоставки търговските обекти да участват активно в системата за разделно събиране. Да, това е текст, който въвежда определена принуда. Не можете да очаквате, че търговските обекти ще искат да сключват такива договори и да правят това разделно събиране. Предварително е ясно какъв е отговорът. Въпросът е дали ние съзнаваме, че трябва да въведем такъв инструмент и да задължим търговските обекти защото това са обекти които емитират големи количества еднообразен отпадък. Да, от магазина за обувки ще има само картон, но той няма да се изхвърля в общия контейнер за отпадъци, а ще трябва да се приготви в нормален вид, да се складира и примерно веднъж в седмицата той да се извозва от организация. Ако толкова ви се вижда страшно много, можете да предложите някакъв друг критерий, ако смятате, че това не е удачно. Много обсъждахме този текст и на база на мненията, които бяха разменени, се прие на този етап поне за по-големите магазини, които са над 100 кв.м., да се въведе това изискване. Ако се окаже, че това е полезна практика, може да се разшири, разбира се, примерно, и над 50, но първоначално ние не искахме по-малките магазини да ги принуждаваме, за тях да важи тази мярка на принуда.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря. Аз искам да направя аналогия с една друга дискусия, която сме водили в общинския съвет на София. Винаги въпросът, който хората са задавали, е защо един апартамент, който е със 100 кв.м. и в него живее един човек и един апартамент, който е със 100 кв.м. и в него живеят петима човека, плаща една и съща такса. Защото очевидно е, че там, където са петимата човека, се генерира повече боклук. Но ние не правим оценка. Ние сме съгласни, че трябва да се създаде тази принуда, госпожо Манева, обаче въпросът е за принципа, по който е въвеждан. Очевидно е, че този апартамент, който е с петимата човека, генерира повече боклук. Затова там има някои системи, при които генерирането на боклук се обвързва с потреблението на вода или на електричество защото така се хваща колко човека живеят, при изрядно водените от домоуправители къде колко човека живеят. Обаче наистина тогава се спазва принципът който цапа плаща или който цапа разделно събира и т.н. Въвеждайки квадратурата, просто не е правилният принцип квадратурата. Правилният принцип е това, което се генерира като отпадък, това количество, този трябва да бъде наказан или принуден, или по някакъв начин приложено към него това, което вие искате като принуда, за да се събира, в случая, да речем, разделно или, както коментирахме, както беше за такса смет, да се плаща повече там, където се генерира повече боклук, а не щом е 100 кв.м., една и съща такса. Тоест, принципът на квадратура не е подходящ. Това, което искате да дадете като принуда ние го разбираме и го приемаме.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Във всеки голям магазин трябва да сключи такъв договор. Не можете да мерите отпадъците. Едни изхвърлят дървени, стари, други – други.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Така е, но трябва просто някакъв друг критерий, а иначе ние не сме против принципа, който искате да въведете.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Големината на магазина е критерият в случая. Ако искате да предложите друг, сме готови да го обсъдим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Не сме съгласни, госпожо Манева, но с това, че трябва да се въведе система за събирането на отпадъците и че трябва да бъдат принудени тези стопански и търговски обекти да изпълняват такива разпоредби, но многократно е ставало дума за това, че бизнесът настоява за това, такса смет да не се превръща във втори данък върху имота. Горе-долу това винаги са били думите, които се артикулират. Тук затова се поставя този въпрос, че когато нещата се базират, принципът се основана на големината на обекта, без да се предвиди един обект колко всъщност отпадък произвежда и какъв, тогава отново се връщаме към същото, че стъпваме на големината.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз само искам да продължа това, което каза господин Курумбашев, защото, вижте, ние въвеждаме една принуда с тези 100 кв.м. или с тези 450. Аз ви гарантирам, че оттук нататък всички архитекти и всички търговски обекти, които ги проектират, ще ги правят на 99,90 кв.м., за да може да бъде под 100 кв.м. и ще ви кажа примера. Спомнете си само преди четири години, идете в София срещу Хиподрума да видите когато височината на сградата беше 10.50 и от корниза нагоре има още четири етажа, защото оттам се водеше височината на сградата. Сега в момента с този запис ние ще направим точно така: всички магазини, които ще бъдат на 99 кв.м. и 50. Това ли искаме да направим в момента? Не. Искаме да си приберем боклуците. Затова мисля, че ако трябва да оставим този текст отворен в момента, да намерим друг начин или друг критерий, по който ние да определим събирането на отпадъците, защото аз ви казвам докъде ще доведе тази принуда.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Господин Чакъров?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Наистина това, което се предлага, е видно и от дискусията, че не е обективен критерий. Но по принцип, без да философстваме сега, приемането на нови закони, на изменение на закони и промени в наредби трябва да доведат до подобряване на дейността, ефективността и даже до понижаване на себестойността на реализация на съответната дейност. В случая освен всичко това, че не е обективен критерий, даже може да се вземе за пример един магазин за обувки, който е 120 кв.м., може да продава, да речем, пъти по-малко, отколкото един магазин, който е със същата квадратура, че даже и по-малко квадратура, но не това е водещото. В случая става въпрос за нарушение на един много друг основен принцип. Източникът на средства за разделно сметосъбиране се казва продуктова такса. Тя вече е платена и тя е акумулирана в съответната организация, субектите, които трябва да организират. По какъв начин ние, съответния административен субект, с над 500 кв.м. или търговски или друг обект със 100 кв.м. ще го задължим той допълнително да осигурява средства, да осигурява терен, да осигурява съдове или организации и каквото и да е? По какъв начин може да се постигне това, единствено чрез увеличение отново на цената. Отново потърпевш ще бъде негово величество гражданинът или всеки един от нас като потребител.
Така че, тук се нуждаем от един такъв основен принцип и аз наистина умолявам много внимателно да подходим към тези текстове и на базата на това да преценим и да вземем окончателно решение. По-скоро това се оказва, че е едно не най-добро решение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Божинов?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, мое да звучи претенциозно, но е вярно. Отговорът на този спор, който водите сега, се съдържаше в онези две алинеи, които отхвърли мнозинството преди малко. Ако приемехме тези две системи, това разделяне на двата потока, и в ал. 3, когато казваме кой отговаря и на кого го възлага – тогава въобще нямаше да има нужда нито от 100-те квадратни метра, нито колко е апартаментът. Затова аз предлагам, въпреки че това, което предлагам, е цяла система и с отхвърлянето на елементи тя вече губи своя смисъл, но предлагам за чл. 33 следното, което е пред вас, това, което съм раздал с големи, едри букви, ал. 5 да придобие вида:
„Техническите изисквания за събирането и третирането на отпадъците по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 13, ал. 1.”
Вярно, че отпада системно разделно събиране, но то е описано в ал. 1. и аз искам да разпрострем техническите изисквания не само при разделното събиране, а изисквания за цялото третиране. И този който е свързан с тая работа е получил парите да бъде така добър не само да ги събере, а да дозавърши технологическия процес според изискванията. И аз мисля, че това предложение не може да бъде отклонено. Но аз правя още едно предложение за нова ал. 6 и тя гласи: Събирането и третирането на отпадъците от опаковки от домакинства и отпадъци по ал. 2 се финансира от системите по чл. 14 – това, което говори господин Чакъров, а ако запишем и за търговските обекти, тогава ще е ясно, че тая продуктова такса, която е 100% платена от българския потребител, ще отиде за договорните отношения между търговския обект, административната сграда и други, в оползотворяващата организация, която му върши толкова работа, колкото те са се договорили, а не колкото квадратни метра му е обектът. И отклоняването на тази логика, която ви предлагам, системно, е странна за мен. Но можете ли да откажете – ал. 6, - че събирането и третирането на отпадъци от опаковки от домакинства и отпадъците по ал. 2 се финансира от системата по чл. 14? Да го обсъдим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Исках да взема становище, но тъй като очевидно господин Божинов непрекъснато внася някакви нови промени, честно да ви кажа, аз в момента, след като предложи нов текст на предложената преди половин час нова алинея 3…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Грешите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Слушах Ви много внимателно, господин Божинов и се помъчих да вникна в това, което казвате. Писмено раздадохте с голям шрифт нова ал. 3 на чл. 31.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И казвам, че ако го бяхте приели, нямаше да спорите по чл. 33. Това казвам.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо председател, имам право, ако ще спазваме процедурите на Народното събрание, да поискам 15 минути почивка. Иначе ние така ще си обменяме едни мисли и няма да се изслушваме и ще слушаме само един човек.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Лазаров, мога ли да Ви помоля да се откажете от правото си за 15 минути почивка, за да можем да продължим поне до 16.30 часа.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, госпожо председател. Отказвам се от искането за почивка. Но някак си не ми се иска да се откажа от правото си да се изкажа, защото не ми се даде тази възможност.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Не можете да кажете, че не Ви даваме правото да се изкажете.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: След като ни бяха предложени с голям шрифт предложения на господин Божинов, които ние прочетохме, отхвърлихме, сега ни се предлага на тази ал. 3, която господин Божинов одеве предложи, той предложи един нов текст. Аз не можах да го вникна толкова бързо. Освен това предложи една нова ал. 6 на чл. 33, която препраща към ал. 2. Така че, може би има резон в това, което казва господин Божинов, но аз не мога толкова бързо да се ориентирам, поради което предлагам да отложим гласуването по чл. 33.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Вече има две предложения. Ако сме приключили с предложенията по чл. 33? Вече има две предложения: да се отложи гласуването на чл. 33 и на предложенията по него. Тъй като аз се надявам, че коментарите по ал. 4, които бяха направени, ще бъдат последвани от конкретни предложения, тъй като засега сме на етапа на неприемане на принципа, който ни е предложен в ал. 4, но нямаме алтернатива, която да се предлага. Алтернативата, според господин Божинов, вече е била предложена от него в чл. 31, но това не е точно така, защото там няма никаква категоризация и никакво определяне на обектите, които всъщност са обект на разпореждане в чл. 33. Така че, аз се надявам, че ще има алтернативни предложения по ал. 4 на чл. 33. Също така ще разгледаме във връзка с такива алтернативни предложения, а ако няма такива, то ние ще се върнем към текста, който ни е предложен, защото друг няма да има.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само да си довърша мисълта. Това ми се щеше да бъде изказването ми, когато го заявих, преди да се изкажат колегите. Общо взето, тук се очерта нещо като консенсус, че – да, принципно трябва да има такъв подход, такова задължение, но и господин Курумбашев, и колежката казаха, че критерият може би не е най-точният – тази рамка, поради което може би ще трябва наистина, както казахте, госпожо председател, нещо конкретно ако има, отлагайки заседанието, като рамка, ние да го обсъдим, ако не, да продължим към така предложените между първо и второ четене варианти.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Аз приемам предложението на господин Такоров и господин Лазаров да отложим текста, тъй като считам, че тук в ал. 4 квадратурата спокойно може да бъде обвързана с функцията на магазина. Функцията на магазина се залага в самия архитектурен проект и в самото строително разрешение. Може да има и други варианти, така че нека да помислим и следващия път – да не си губим времето – да преминем към гласуване. Това е моето предложение. Има различни варианти да бъде уточнено точно това.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Отлагаме дебатите по чл. 33.
Господин Чакъров?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Бих искал наистина да бъдем разбрани в максимална степен. Ще дам следния пример. В момента организациите сключват наистина договори, да речем, с „ТЕХНОПОЛИС”, с другите, „ТЕХНОМАРКЕТ”, „БИЛА” и т.н., но то не е на базата на площи, а на базата на това, което преминава като продукти, които преминават и те се отчита. Примерно, продават се 1000 телевизора, 1200 телевизора, 500 хладилника. В тези търговски обекти влиза и излиза определена стока и върху нея се калкулира продуктовата такса. Това е обективният критерий. Всичко друго е абсолютно необективно, за мене.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не е вярно това, което говорите, значи не разбирате за какво става дума. С търговски обект никакви пари не се взимат. Това е само договор за график на събиране. Таксата е събрана. Защо ми говорите, за каки такси ми говорите в търговския обект?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Какъв договор тогава? Как така ще им предоставяме?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: За да знае, че той в сряда, в еди колко си часа минава и събира отпадъка. Това значи договорът. Ние просто ги задължаваме целия отпадък, който имат, да го складират, да го приведат във вид, който е подходящ за транспортиране и в определен период да има договор с организацията да бъде прибран.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Моля, вижте текста и всеки един да се замисли и да анализира всеки един средно грамотен човек може да си направи съответните изводи.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Дайте редакция на текста, ако Ви се струва, че нещо не е в ред, а не говорете абстрактни неща.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: И ако обичате, съвсем накратко, само по отношение на ал. 5 бих искал да кажа само с едно изречение. „Техническите изисквания „към” системите за разделно събиране”. По-скоро трябва да бъда, според мен, „спрямо отделните видове отпадъци”. Наистина е добре да отложим този член, за да се вземе по-разумно отношение с наистина да подобрим закона, а не да има двусмислие.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Чакъров, аз също мислех така да поставя темата, защото очевидно така идеята може би не е достатъчно да обре разписана, но тези организации сключват тези договори и с общините. Госпожо Манева, нали когато тези договори се сключват с общините, никой не живее с мисълта, едва ли не, може би не я и допуска, че общините плащат?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не, разбира не.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Така че логиката е тази.
Отделен е въпросът ако това Ви притеснява, хубаво, ще се добави едно „безвъзмездно” или нещо от този род, ако това Ви притеснява. Но мисля, че въпросът беше малко по-друг – кои, критерият кои да сключват тези договори.
Дали тези отпадъци да ги събере разделно, или да ги остави отвън и оттам – това, което казва господин Божинов – ще мине някой да ги вземе и ще ги предаде някъде другаде, или ще знае, че на тази дата ще мине представител на организацията, тоест този договор ще ги задължи да ги вземе безвъзмездно. Въпросът беше за критерия и обхвата, а не възмездно или безвъзмездно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Отлагам дебата по чл. 33 и моля за следващото заседание ако някой има конкретно предложение за текст за ал. 4 и редакцията на ал. 5, господин Чакъров, с Вашето допълнение, много ви моля, тогава ще гласуваме тези конкретни предложения.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: И за ал. 4 ще предложим, вече разбрахме какво точно се иска да се постигне, какъв е аспектът.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Не успях да разбера аргументите – в т. 2.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Имаме цял текст за биоотпадъците. Не му е мястото тук. Тук говорим само за тези четири направления, които събираме и рециклираме.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Стига да няма колеги, които са ангажирани в контрола.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията не може да заседава законно, ако има пленарно заседание. Така че единствената възможност е от 10.30 до 11 ч. В 11.01 часа взетите решения вече няма да бъдат валидни.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ние създадохме легенди по повод заседанията на Комисията по околната среда и водите. Ако продължаваме в същия дух, това ще се превърне в многотомник от митове за работата на комисията. Така че аз ви моля, опитваме се да намерим време, в което да направим извънредни заседания, защото върви изключително бавно и тежко работата по текстовете. Оставете ми възможността да намеря възможност за такива заседания.
Кой от колегите е ангажиран в сряда в комисия?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ангажирани сме в други комисии.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Питам: Кой е ангажиран в сряда на комисия?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Отсега – знам ли, може има, може да няма заседание. Ако няма заседания на другите комисии, тогава.
РУМЕН ТАКОРОВ: Ще дойдем в тази комисия.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Затварям дебата. Ще ви поканя на заседание в сряда. Но сега няма да бъде във вторник, тъй като тогава сме готови да слушаме за шистовия газ.
Вие сте готови да не присъствате? Тогава – ще имаме заседание на комисията и в сряда и четвъртък, стига да намерим зала.
Закривам заседанието. Извънредно заседание в сряда и редовно заседание в четвъртък – и двете в 14.30 часа.
/Заседанието беше закрито – в 16.30 ч./

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ПКОСВ:
/И.Михайлова/