Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
20/09/2012
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност, № 202-02-28, внесен от МС на 24.08.2012 г.
41-ВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
На 20 септември 2012 г. от 14.35 часа се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност, № 202-02-28, внесен от МС на 24.08.2012 г.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Предлагам да започнем, тъй като има колеги, които са заявили участие в заседанието. В момента са в други комисии и всеки момент ще се присъединят към нас, така че ние ще имаме кворум, за да взимаме решение.
Преди всичко, да кажа на всички добре дошли в новата сесия на парламента! Да си пожелаем успешна работа на комисията! Тя по традиция ще бъде интересна.
Очертават се интересни законопроекти, които ни се предлагат от Министерство на околната среда и водите. Имаме задача, с която ще започнем още от следващото заседание: това е разглеждане на „Водната стратегия” – един документ, който чакаме много от отдавна и който има претенциите да разреши въпросите във водния сектор за дълъг период от време.
Публикуван е за първоначално съгласуване проектозаконът за изменение на климата – една амбициозна задача, която си е поставило Министерство на околната среда и водите и аз се надявам, че ние ще работим тази сесия и по този проектозакон.
Вече сме получили проектозакон за изменение и допълнение на Закона аз атмосферния въздух, така че ще имаме работа по вредното въздействие на химичните вещества – второ четене.
Имаме сравнително пълна програма, към която аз имам намерение да ви предложа две инициативи, с които да обогатим програмата си в края на тази година.
Едното е, ако си спомняте от последното изслушване по изпълнението на оперативна програма „Околна среда” заедно с представители на местните власти се очерта един сериозен проблем за качеството на проектите, които се подават по оперативната програма и ние поехме ангажимент, че ще бъдем инициатори на една работна среща – кръгла маса, както решим да я наречем, с проектанти, изпълнители, строителен надзор, хора, които са ангажирани с реализацията на тези проекти, за да можем максимално да адресираме въпроси притеснения при изпълнението на оперативната програма и да ангажираме колкото се може повече съмишленици по оперативната програма и в бъдеще да бъдат преставяни, финансирани и изпълнявани качествени проекти.
Другото, което считам, че сме длъжни да направим, може би в края на тази година или в началото на следващата година, е да направим една работна среща по това, как върви прилагането на новия Закон за управление на отпадъците, тъй като ние се ангажирахме с поредица от кръгли маси и работни срещи преди да бъде приет законопроектът и сега е нормално да видим дали този амбициозен закон, който вече излезе от Народното събрание, се прилага и как се прилага и постигат ли се целите му.
Така че, това са моите намерения за работата на комисията през тази сесия. Ще имаме достатъчно работа, ще имаме поводи за срещи. Надявам се, че ще реализираме и добрите си намерения за поне едно изнесено заседание в страната на комисията – говорим за месец октомври. Нека сме живи и здрави, ще направим всичко възможност да организираме и това заседание на територията на Търновска област. Само трябва да уточним датата и да започнем организацията. Така че, от мене – тези встъпителни думи за това, как се очертава работата ни. А днес конкретният ни дневен ред е:
ТОЧКА ПЪРВА
Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ратифициране на допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност.
Законопроектът е внесен от Министерски съвет в края на месец август и днес с нас като експерти, които ще ни представят законопроекта, са госпожа райна Хардалова, началник на отдел „Биоразнообразие” към дирекция „Национална служба за защита на природата и господин Георги Янакиев – младши експерт от отдел „Биоразнообразие” към дирекция „Национална служба за защита на природата”.
Ако няма възражения по тази точна на дневния ред? Няма.
Да дадем думата на госпожа Хардалова. Заповядайте!
РАЙНА ХАРДАЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, Министерският съвет със свое Решение № 686 от 23 август 2012 г. внася за разглеждане проект на Закон за ратификация на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена за биологична безопасност.
Протоколът от Картахена влезе в сила за България през 2003 г. и той предоставя рамка за използване на живи модифицирани организми, получени чрез съвременните биотехнологии, които могат да имат неблагоприятни последствия върху опазването и дългосрочното използване на биоразнообразието, както и върху здравето на човека.
В протокола се поставя особен акцент върху трансграничното придвижване на живите модифицирани организми и именно Допълнителният протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена допълва известни аспекти от основния протокол.
Допълнителният протокол от Нагоя-Куала Лумпур беше приет през 2012 г. и подписан от Република България на 11 май 2011 г. Той има за цел да допринесе за съхраняването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземат предвид рисковете за човешкото здраве. Това се постига чрез създаване на правила и процедури в международен аспект в областта на отговорността и обезщетяването за щети, които са свързани с трансгранично движение на живите модифицирани организми.
Той се прилага за щети, произтичащи от такива организми, които са предмет на трансгранично движение и са предназначени за директна употреба, като храна или фураж, за преработка, за работа в контролирани условия или за освобождаване в околната среда.
Той се прилага и за щети, произтичащи от всякаква разрешена употреба на живи модифицирани организми, които съзнателно или несъзнателно са обект на трансгранично придвижване както от страни, които са страни по протокола от Картахена, така и от държави, които не са страни по протокола.
Към настоящия момент 24 държави от Европейския съюз и Европейският съюз като икономическа организация са подписали допълнителния протокол и се очаква той да бъде ратифициран. Влизането му в сила става на 90-ия ден, след като 40-ият ратификационен инструмент бъде депозиран от съответната държава.
Важно е да се каже, че допълнителният протокол от Нагоя-Куала Лумпур е в съответствие с вече съществуващото национално законодателство, тоест, Законът за отговорността и предотвратяване и отстраняване на екологични щети и Законът за генетично модифицираните организми, както и с Европейското законодателство, в частност, Директива 2004/35, поради което не са необходими законодателни промени за изпълнение на този протокол. Не се очаква също така и пряко или косвено въздействие върху бюджета.
При направеното обществено обсъждане не са постъпили коментари или предложения от страна на граждани или неправителствени организации.
Предвид изложеното, аз се надявам да подкрепите предложението за ратификация на Допълнителния протокол от Нагоя- Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена за биологична безопасност.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Хардалова.
Колеги, искам да ви информирам, че имаме постъпил доклад от Комисията по външна политика и отбрана, която е разгледала като съпътстваща комисия и е подкрепила законопроекта за ратификация.
Имате думата за становища, мнения, въпроси.
Заповядайте, господин Тошев!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Както си спомняте, България беше втората страна, която подписа основния протокол от Картахена и мисля, че беше първата, която го ратифицира, за да имаме някаква нормативна уредба. Имам някои въпроси по този текст, който сега ще гласуваме да бъде ратифициран. Например, терминът модифицирани организми, а не генетично модифицирани организми се използва тук в този вид в този протокол и разликата в терминологията би ли имала някакъв ефект при евентуални спорове.
Вторият въпрос беше във връзка с текста за трансграничния пренос – съзнателен или несъзнателен, на модифицирани организми, както е казано, но например ако се пренасят полени, което в момента може би се случва по отношение на територията на България и територията на Румъния – ако се пренасят полени, това счита ли се за нанасяне на щети по смисъла на този Допълнителен протокол, тъй като по този начин примерно тези, които произвеждат мед в района, не могат да произвеждат биологично чист мед, тъй като той ще бъде замърсен с полени от ГМО и това ще ги лиши от тази възможност и те няма да могат да се защитават, по смисъла на Допълнителния протокол, тъй като поленът сам по себе си не е модифициран организъм или генетично модифициран организъм, а само част от него. Той се е произвел от такъв генетично модифициран организъм. Тук също може да има оспорване, ако някой пожелае да защитава правата си от нанесени щети поради производство на ГМО в друга територия извън територията на България, но гранична с нашата територия.
Ако обичате, на тези два въпроса да отговорят вносителите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря. Има ли други въпроси? Към момента няма. Госпожо Хардалова, ще Ви помоля за отговор.
РАЙНА ХАРДАЛОВА: Относно терминологията за модифицирани и генетично модифицирани, разлика няма. Приема се, че това са синоними, по смисъла на двата протокола, тъй като в Допълнителния протокол се споменават техниките, които се използват за получаване на генетичномодифицирани организми. Така че, в този аспект не би следвало да има някакво съмнение, че може да възникне, примерно, недостатъчно добро разбиране.
По отношение на въпроса за трансграничния пренос на полен, въпросът не е лесен. В обхвата на Протокола е упоменато, че тези живи модифицирани организми трябва да са предназначени за пряка употреба като храна или фураж или за преработка, за работа в контролирани условия или за съзнателно въвеждане в околната среда. Макар че не съм юрист, мисля, че този случай не е обект на Протокола, но все пак не мога да бъда категорична, преди да се направи консултация с юристи по този въпрос.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси и становища?
Аз единствено мога да кажа, че все пак протоколът не е всеобхватен и той дефинира точно за какви случаи действа. Те са посочени в Допълнителния протокол и може би в бъдеще ще бъде предмет на друга регулация неконтролираното прехвърляне на полени, което може да се случи не само през границите на една река, но и по други начини.
Ако нашият Закон за генетичномодифицирани организми се приеме като основа на европейското законодателство, мисля, че ще решим въпроса.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: То има и развитие. Позициите на Европейската комисия, която беше обсъдена на срещата в Копенхаген е, че всяка една от страните могат сами да определят политиката си по отношение на ГМО-тата. Това е силна наша позиция, която вие чухте, явно тук има директна комуникация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Очевидно оказваме влияние.
Благодаря. А
Ако няма други становища, въпроси и препоръки, моля, който е съгласен да подкрепим ратификацията, да гласува.От присъстващи 15 души в залата: за 15, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Приема се.
Благодаря.
С това ние изчерпахме дневния си ред.
Ако някой има предложение да ни представи, сега е моментът да каже.
Говорихме изнесеното заседание да бъде през октомври месец. Аз ви предлагам, имайки предвид работата ни по два документа – това е Водната стратегия, която ще разглеждаме от другото заседание и второ четене на Законопроекта за вредното въздействие на химичните вещества – очертава се да бъде втората половина на октомври. В тази втора половина на октомври имаме две възможности – ако гледаме петък – 19 или 26 октомври. А ако гледаме четвъртък – те съответно са 18 и 25 октомври. Ще уточним това. По това вече имаме решение на комисията, остава да уточним детайлите. Ние поемаме ангажимента че за другото заседание ще уточним вече.
Една забележка, „Водната стратегия” е в такъв обем, че е грехота да хабим хартия и да я разпечатваме за всеки поотделно. Всички ще получат линк към страницата на министерството.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА (Александър Александров, Сдружение „Човек, Екология, Природа”): Много ви моля да направим една среща с неправителствените организации, които движат проектите с екологията. Вие казахте за бизнеса и не знам какво, но – неправителствения сектор. Ето, сега например, утре има пресконференция на най-големите октоподи в България в Българска телеграфна агенция: Слави Бинев, Васил Къдринов, Дончо Иванов и т.н., които говорят и против бившето правителство, и против още по-бившето правителство за металургията, за това, как Пловдив се замърсява с арсен и т.н. Нека да има представител на тази пресконференция от вас, защото всички предприятия в района са замърсители и всички медии са много учудени от техните твърдения. Например, в Челопеч и т.н.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ПКОСВ:
/И.Михайлова-Копарова/
41-ВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
На 20 септември 2012 г. от 14.35 часа се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност, № 202-02-28, внесен от МС на 24.08.2012 г.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Предлагам да започнем, тъй като има колеги, които са заявили участие в заседанието. В момента са в други комисии и всеки момент ще се присъединят към нас, така че ние ще имаме кворум, за да взимаме решение.
Преди всичко, да кажа на всички добре дошли в новата сесия на парламента! Да си пожелаем успешна работа на комисията! Тя по традиция ще бъде интересна.
Очертават се интересни законопроекти, които ни се предлагат от Министерство на околната среда и водите. Имаме задача, с която ще започнем още от следващото заседание: това е разглеждане на „Водната стратегия” – един документ, който чакаме много от отдавна и който има претенциите да разреши въпросите във водния сектор за дълъг период от време.
Публикуван е за първоначално съгласуване проектозаконът за изменение на климата – една амбициозна задача, която си е поставило Министерство на околната среда и водите и аз се надявам, че ние ще работим тази сесия и по този проектозакон.
Вече сме получили проектозакон за изменение и допълнение на Закона аз атмосферния въздух, така че ще имаме работа по вредното въздействие на химичните вещества – второ четене.
Имаме сравнително пълна програма, към която аз имам намерение да ви предложа две инициативи, с които да обогатим програмата си в края на тази година.
Едното е, ако си спомняте от последното изслушване по изпълнението на оперативна програма „Околна среда” заедно с представители на местните власти се очерта един сериозен проблем за качеството на проектите, които се подават по оперативната програма и ние поехме ангажимент, че ще бъдем инициатори на една работна среща – кръгла маса, както решим да я наречем, с проектанти, изпълнители, строителен надзор, хора, които са ангажирани с реализацията на тези проекти, за да можем максимално да адресираме въпроси притеснения при изпълнението на оперативната програма и да ангажираме колкото се може повече съмишленици по оперативната програма и в бъдеще да бъдат преставяни, финансирани и изпълнявани качествени проекти.
Другото, което считам, че сме длъжни да направим, може би в края на тази година или в началото на следващата година, е да направим една работна среща по това, как върви прилагането на новия Закон за управление на отпадъците, тъй като ние се ангажирахме с поредица от кръгли маси и работни срещи преди да бъде приет законопроектът и сега е нормално да видим дали този амбициозен закон, който вече излезе от Народното събрание, се прилага и как се прилага и постигат ли се целите му.
Така че, това са моите намерения за работата на комисията през тази сесия. Ще имаме достатъчно работа, ще имаме поводи за срещи. Надявам се, че ще реализираме и добрите си намерения за поне едно изнесено заседание в страната на комисията – говорим за месец октомври. Нека сме живи и здрави, ще направим всичко възможност да организираме и това заседание на територията на Търновска област. Само трябва да уточним датата и да започнем организацията. Така че, от мене – тези встъпителни думи за това, как се очертава работата ни. А днес конкретният ни дневен ред е:
ТОЧКА ПЪРВА
Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ратифициране на допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност.
Законопроектът е внесен от Министерски съвет в края на месец август и днес с нас като експерти, които ще ни представят законопроекта, са госпожа райна Хардалова, началник на отдел „Биоразнообразие” към дирекция „Национална служба за защита на природата и господин Георги Янакиев – младши експерт от отдел „Биоразнообразие” към дирекция „Национална служба за защита на природата”.
Ако няма възражения по тази точна на дневния ред? Няма.
Да дадем думата на госпожа Хардалова. Заповядайте!
РАЙНА ХАРДАЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, Министерският съвет със свое Решение № 686 от 23 август 2012 г. внася за разглеждане проект на Закон за ратификация на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена за биологична безопасност.
Протоколът от Картахена влезе в сила за България през 2003 г. и той предоставя рамка за използване на живи модифицирани организми, получени чрез съвременните биотехнологии, които могат да имат неблагоприятни последствия върху опазването и дългосрочното използване на биоразнообразието, както и върху здравето на човека.
В протокола се поставя особен акцент върху трансграничното придвижване на живите модифицирани организми и именно Допълнителният протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена допълва известни аспекти от основния протокол.
Допълнителният протокол от Нагоя-Куала Лумпур беше приет през 2012 г. и подписан от Република България на 11 май 2011 г. Той има за цел да допринесе за съхраняването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземат предвид рисковете за човешкото здраве. Това се постига чрез създаване на правила и процедури в международен аспект в областта на отговорността и обезщетяването за щети, които са свързани с трансгранично движение на живите модифицирани организми.
Той се прилага за щети, произтичащи от такива организми, които са предмет на трансгранично движение и са предназначени за директна употреба, като храна или фураж, за преработка, за работа в контролирани условия или за освобождаване в околната среда.
Той се прилага и за щети, произтичащи от всякаква разрешена употреба на живи модифицирани организми, които съзнателно или несъзнателно са обект на трансгранично придвижване както от страни, които са страни по протокола от Картахена, така и от държави, които не са страни по протокола.
Към настоящия момент 24 държави от Европейския съюз и Европейският съюз като икономическа организация са подписали допълнителния протокол и се очаква той да бъде ратифициран. Влизането му в сила става на 90-ия ден, след като 40-ият ратификационен инструмент бъде депозиран от съответната държава.
Важно е да се каже, че допълнителният протокол от Нагоя-Куала Лумпур е в съответствие с вече съществуващото национално законодателство, тоест, Законът за отговорността и предотвратяване и отстраняване на екологични щети и Законът за генетично модифицираните организми, както и с Европейското законодателство, в частност, Директива 2004/35, поради което не са необходими законодателни промени за изпълнение на този протокол. Не се очаква също така и пряко или косвено въздействие върху бюджета.
При направеното обществено обсъждане не са постъпили коментари или предложения от страна на граждани или неправителствени организации.
Предвид изложеното, аз се надявам да подкрепите предложението за ратификация на Допълнителния протокол от Нагоя- Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена за биологична безопасност.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Хардалова.
Колеги, искам да ви информирам, че имаме постъпил доклад от Комисията по външна политика и отбрана, която е разгледала като съпътстваща комисия и е подкрепила законопроекта за ратификация.
Имате думата за становища, мнения, въпроси.
Заповядайте, господин Тошев!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Както си спомняте, България беше втората страна, която подписа основния протокол от Картахена и мисля, че беше първата, която го ратифицира, за да имаме някаква нормативна уредба. Имам някои въпроси по този текст, който сега ще гласуваме да бъде ратифициран. Например, терминът модифицирани организми, а не генетично модифицирани организми се използва тук в този вид в този протокол и разликата в терминологията би ли имала някакъв ефект при евентуални спорове.
Вторият въпрос беше във връзка с текста за трансграничния пренос – съзнателен или несъзнателен, на модифицирани организми, както е казано, но например ако се пренасят полени, което в момента може би се случва по отношение на територията на България и територията на Румъния – ако се пренасят полени, това счита ли се за нанасяне на щети по смисъла на този Допълнителен протокол, тъй като по този начин примерно тези, които произвеждат мед в района, не могат да произвеждат биологично чист мед, тъй като той ще бъде замърсен с полени от ГМО и това ще ги лиши от тази възможност и те няма да могат да се защитават, по смисъла на Допълнителния протокол, тъй като поленът сам по себе си не е модифициран организъм или генетично модифициран организъм, а само част от него. Той се е произвел от такъв генетично модифициран организъм. Тук също може да има оспорване, ако някой пожелае да защитава правата си от нанесени щети поради производство на ГМО в друга територия извън територията на България, но гранична с нашата територия.
Ако обичате, на тези два въпроса да отговорят вносителите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря. Има ли други въпроси? Към момента няма. Госпожо Хардалова, ще Ви помоля за отговор.
РАЙНА ХАРДАЛОВА: Относно терминологията за модифицирани и генетично модифицирани, разлика няма. Приема се, че това са синоними, по смисъла на двата протокола, тъй като в Допълнителния протокол се споменават техниките, които се използват за получаване на генетичномодифицирани организми. Така че, в този аспект не би следвало да има някакво съмнение, че може да възникне, примерно, недостатъчно добро разбиране.
По отношение на въпроса за трансграничния пренос на полен, въпросът не е лесен. В обхвата на Протокола е упоменато, че тези живи модифицирани организми трябва да са предназначени за пряка употреба като храна или фураж или за преработка, за работа в контролирани условия или за съзнателно въвеждане в околната среда. Макар че не съм юрист, мисля, че този случай не е обект на Протокола, но все пак не мога да бъда категорична, преди да се направи консултация с юристи по този въпрос.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси и становища?
Аз единствено мога да кажа, че все пак протоколът не е всеобхватен и той дефинира точно за какви случаи действа. Те са посочени в Допълнителния протокол и може би в бъдеще ще бъде предмет на друга регулация неконтролираното прехвърляне на полени, което може да се случи не само през границите на една река, но и по други начини.
Ако нашият Закон за генетичномодифицирани организми се приеме като основа на европейското законодателство, мисля, че ще решим въпроса.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: То има и развитие. Позициите на Европейската комисия, която беше обсъдена на срещата в Копенхаген е, че всяка една от страните могат сами да определят политиката си по отношение на ГМО-тата. Това е силна наша позиция, която вие чухте, явно тук има директна комуникация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Очевидно оказваме влияние.
Благодаря. А
Ако няма други становища, въпроси и препоръки, моля, който е съгласен да подкрепим ратификацията, да гласува.От присъстващи 15 души в залата: за 15, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Приема се.
Благодаря.
С това ние изчерпахме дневния си ред.
Ако някой има предложение да ни представи, сега е моментът да каже.
Говорихме изнесеното заседание да бъде през октомври месец. Аз ви предлагам, имайки предвид работата ни по два документа – това е Водната стратегия, която ще разглеждаме от другото заседание и второ четене на Законопроекта за вредното въздействие на химичните вещества – очертава се да бъде втората половина на октомври. В тази втора половина на октомври имаме две възможности – ако гледаме петък – 19 или 26 октомври. А ако гледаме четвъртък – те съответно са 18 и 25 октомври. Ще уточним това. По това вече имаме решение на комисията, остава да уточним детайлите. Ние поемаме ангажимента че за другото заседание ще уточним вече.
Една забележка, „Водната стратегия” е в такъв обем, че е грехота да хабим хартия и да я разпечатваме за всеки поотделно. Всички ще получат линк към страницата на министерството.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА (Александър Александров, Сдружение „Човек, Екология, Природа”): Много ви моля да направим една среща с неправителствените организации, които движат проектите с екологията. Вие казахте за бизнеса и не знам какво, но – неправителствения сектор. Ето, сега например, утре има пресконференция на най-големите октоподи в България в Българска телеграфна агенция: Слави Бинев, Васил Къдринов, Дончо Иванов и т.н., които говорят и против бившето правителство, и против още по-бившето правителство за металургията, за това, как Пловдив се замърсява с арсен и т.н. Нека да има представител на тази пресконференция от вас, защото всички предприятия в района са замърсители и всички медии са много учудени от техните твърдения. Например, в Челопеч и т.н.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ПКОСВ:
/И.Михайлова-Копарова/
