Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
25/10/2012
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерският съвет
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№71
На 25 октомври 2012 г. от 14.35 часа в 453 зала на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерският съвет
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Можем да започнем. Госпожа Искра Михайлова ще закъснее. Помоли ме аз да започна да водя заседанието.
Предлагам ви дневния ред, който е предварително обявен.
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет и ние сме водеща комисия.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерският съвет.
Други предложения по дневния ред има ли? Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се няма.
Приет е дневният ред.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Присъстват госпожа Пенка Манева – директор на дирекция „Контрол на фуражите”, Българска агенция по безопасност на храните, г-н Тодор Тодоров – юрист, дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, Министерството на земеделието и храните, Министерството на земеделието и храните.
От името на вносителите, моля, кой ще представи законопроекта?
ПЕНКА МАНЕВА: Уважаеми господин председател,
Уважаеми господа народни представители,
Изменението и допълнението на Закона за фуражите е предизвикано от приемането на ниво Европейски съюз на Регламент 225 от 2012 г., който изменя Основния регламент за хигиена на фуражите 183 от 2005 г.
Изменението на основния регламент за фуражите бе продиктувано след поредната голяма диоксинова криза през 2010 г. С това изменение се въвежда задължението за одобряване на оператори, които произвеждат масла и мазнини от растителен и животински произход, които влизат във фуражната верига. До този момент тези предприятия бяха на регистрационен режим. Сега се въвеждат изискването да бъдат на одобрителен режим.
В основния регламент 183, в неговия чл. 30 има хипотеза, която казва, че държавите членки трябва да въведат административно-наказателни разпоредби, при нарушаването на изискванията на законодателството.
В изменението и допълнението на Закона за фуражите са въведени и такива административно-наказателни разпоредби, когато се нарушават изискванията на изменящия основния регламент, Регламент 225.
Друга причина, поради която се предлага изменение и допълнение на Закона за фуражите, е, че от Закона за ветеринарно-медицинска дейност в глава 12 всички разпоредби, които се отнасят до медикаментозните фуражи и до нежеланите вещества да бъдат включени в Закона за фуражите. Причината за това е в законодателството за фуражите да бъдат обхванати всички елементи, които се отнасят до цялата фуражна верига. Въвеждат се административно-наказателни разпоредби също така при нарушаване на изискванията за производство, разпространение на медикаментозния фураж, съхранение, разпространение и транспорт, както и за нежеланите вещества, ако бъдат установени такива при операторите във фуражния сектор.
Това са основните моменти, с които се променя Законът за фуражите. Уреждането на всички законодателни разпоредби в един законодателен акта, какъвто е Законът за фуражите, ще доведе до опростяване на законодателството и облекчаване прилагането му както от страна на операторите във фуражния сектор, така и от страна на компетентния контролен орган.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Има ли други предложения? Изказвания? Няма, поради което ще подложа на гласуване така предложения законопроект.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се няма.
Приет е единодушно. Решението е: предлага на вниманието на Народното събрание да приеме законопроекта.
Благодаря ви
ПО ТОЧКА ВТОРА:
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте!
ОТ Министерството на финансите присъстват: госпожа Карина Караиванова – директор на дирекция „Национален фонд”, госпожа Росица Велкова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи”, госпожа Николина Апостолова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”; Министерството на околната среда и водите: госпожа Клементина Денева – главен секретар на министерството и госпожа Христина Младенова – директор дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство” и госпожа Ива Таланова – началник отдел „Бюджет и методология на счетоводната отчетност” към дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство”.
Моля да предложите законопроекта от Министерството на финансите с няколко думи. Госпожа Денева, заповядайте!
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Уважаеми господин председател,
Уважаеми депутати, позволете ми първо да извиня госпожа Нона Караджова за нейното отсъствие днес. Тя е на Съвет на министрите в Люксембург. Просто ресорните заместник-министри са също на предварителни насрочени пътувания из страната и нямаше как предвид късното съобщаване, че ще се гледа бюджетът, да дойде някой друг, освен нас. Надявам се да бъда изчерпателна и да можем да отговорим на всички ваши въпроси.
Аз ще бъда съвсем кратка и ще задам риторичния въпрос като за начало какво се случва в сектора екология през 2013 г. Краткият отговор е: същото, което се случва и през 2012 г. Бюджетът е така разписан, че с малки разходи да можем да свършим много работа.
Разходната част съответства на разходите на бюджет 2012 и е в размер на 44 890 900 лв.
Приходната част е в размер на 10 560 000 лв. Министерството на околната среда и водите е предложило на Министерски съвет намаление с близо 2 милиона в приходната част. Нашите притеснения са, че предвид тежката икономическа ситуация ние няма да можем да изпълним с около 2 милиона приходната част на проектобюджета.
При проведени предварително съгласувани разговори с Министерството на финансите се уточнихме, че не се налага корекция на бюджета и ще го мислим в крачка, ако такава тенденция на шестмесечието се очертае, но съм длъжна все пак да ви кажа за тези наши разговори, защото това е изключително важно за развитието на цялата сфера околна среда.
Изключително голямо перо в издръжката на цялата система на Министерството на околната среда и водите са разходите за вода, ток и гориво. Вие знаете, че всичко в комуналния сектор поскъпна, а по отношение на издръжката, която е в размер на 15 390 944 лв., при това, това е сумата плюс, в която има трансфер от 6 милиона лева от ПУДОС към първостепенния разпоредител МОСВ и второстепенните разпоредители и ние считаме, че изключително трудно ще се опитаме да се вместим в тази разходна част, но е възможно на финала на 2013 г. да изпитаме някакви затруднения.
Капиталовите разходи, за разлика от бюджета на 2012 г., са намалени на половина. Съобразяваме се с кризисната ситуация. Аз се съобразявам също така и с факта, че през 2012 г. ние усвоихме капиталовите разходи на 100%, тоест всичко, което беше планирано да се случи в тази област, се случи и нашите нужди за следващата година са значително по-малки в системата и са в размер на 2 157 380 лв., представляват 5% от разходите. Намалението спрямо първоначално заявените е от порядъка на 3 820 000 лева, което бих казала, че е комплимент и към нас, и към колегата от Министерството на финансите, че успяхме с вътрешни компенсирани размествания в проектобюджета, които са отразени във финалния вариант, да се справим с възможностите, такива, каквито са, в ситуация на икономическа криза.
Трансферите са в размер на 16 550 000 лева. Предоставените трансфери са в размер на 2 550 000 лева за институти към БАН, НИМХ и Институт по океанология за изпълнение на дейностите по Закона за водите. Вие знаете, че научните институции са основен партньор в тази ос по оперативната програма, както и в дейността на цялото министерство и „Басейнови дирекции” по опазването на водния ресурс на Република България в реките.
Получените трансфери,в които се предвиждат, са в размер на 6 млн. лв. от ПУДОС за финансиране на дейности по утвърден план на МОСВ и неговите второстепенни разпоредители. Субсидията е в размер на 50 880 900 лева.
Държа да кажа, че при така направения абсолютно реалистичен и суров бюджет, бих казала, защото на нас ни се иска бюджетът да има съвсем друг вид, но очевидно реалностите са други, МОСВ в рамките на утвърдените средства за издръжка няма да може да изпълни някои от задълженията си, за които е необходимо залагане на обществени поръчки за определени научни разработки.
До момента ние се справяхме с намаляване драстично на средствата за подобни поръчки към научните среди в Република България и очевидно тази тенденция ще продължи и през 2013 г.
Освен това, може би малко по-бавно от очакваното, предвид отново средствата за издръжка, ще се реализират програмите за стопанисване на находища на минерални води. Средствата са крайно недостатъчни за обслужването на националната система за мониторинг на околната среда поради покачващите се цени на всички необходими консумативи.
Основният проблем, който ние изпитваме, е, бих казала, с поддръжката на издръжката от страна на МОСВ към разходите на лабораториите в системата на Изпълнителната агенция по околна среда. Отново пак ви казвам, основните пера е на обща стойност около минимум милион и половина планирани, които няма да достигнат, за гориво, за обхващане на разходите на комуналните разходи не само за второстепенните но и за самите лаборатории и за някои консумативи, на които цените скочиха на свободния пазар.
При така утвърдените разходни тавани министерството не може да отдели финансов ресурс за изпълнението и на някои международни проекти, при които се изисква авансово финансиране на дейностите. Нашата договорка с Министерството на финансите обаче е това да се случва случай по случай и в рамките на възможното да поискаме в течение на бюджетната година съответните корекции по наличните програми. Имаме уверението от колегите от Министерството на финансите, че това в рамките на възможното ще ни бъде дадено.
Какви са допълнително заявените средства от централния бюджет от страна на МОСВ? Около 500 000 за текущ ремонт и поддръжка на водовземни съоръжения за минерални води, за проучване и проектиране също, около 827 000 за основен ремонт и стопанисване на водовземни съоръжения за минерални води, около 381 000 за изграждане на санитарно-охранителни зони и около 1 150 000 за средства за националната система за мониторинг на околната среда. Това са средства, които ние ще търсим в рамките на нашата издръжка и при допълнителни разговори, както ще търсим и допълнително външно финансиране, ако намерим някакви партньори на публично-частно партньорство.
За завършване на проекти по програма ИСПА в проектобюджета са предвидени 13 149 000 лв. Ще спомена няколкото проекта, които със сигурност влизат в тази сума. Това е интегрираният проект за водния цикъл на град Балчик, изграждането на пет регионални депа за битови отпадъци – Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол, интегриран проект за водния цикъл на град Сливен и събирането и пречистването на отпадните води на град Търговище.
Няколко думи да кажа за ПУДОС и за средствата в ПУДОС. Те са предвидени като приходна част в размер на 55 милиона. Нашите притеснения са, че отново е завишено изискването за приходи. Притесненията са, че колегите нямат предвид, пак ви казвам, тежката икономическа ситуация и няма да могат да се справят със събирането на тези приходи и реалистичната цифра, която ние сме подали в Министерството на финансите и сме казали, е около 49 милиона, като разходите на ПУДОС са в размер на 62 852 000 лева (не съм сигурна, че коректно го изчетох). Трансферите са в размер на 14 милиона, от които, вече казах, 6 милиона само за системата на Министерството на околната среда и водите и второстепенните разпоредители.
Притесненията са не че ПУДОС ще работи по-лошо; притесненията са, че в публичното пространство ще излезе информация, че не си е изпълнил приходния план, което вече ще води до някакви негативни оценки, но колегите от Министерството на финансите ни убедиха, че при една добра организация, каквато ние ще се опитаме да създадем, бихме могли да се надяваме все пак да изпълним този план, въпреки че нашите очаквания не са такива.
По отношение на оперативна програма „Околна среда” имаме ангажимента на колегите от Националния фонд по отношение на националното съфинансиране на една част от проектите и също ще бъдем изключително мобилни – това е хубавото на този бюджет, че дава възможност за едни оперативни разговори между ведомствата в момента, в който предстои някакво плащане по съответния проект, случай по случай да се осигуряват средствата. Иначе това за всичките проекти едновременно просто практически е невъзможно.
За Националния доверителен екофонд финансирането на националната схема за зелени инвестиции по наши предварителни прогнози е в размер на 3 580 000. Там също се надяваме нещата да се случат, и то възможно по най-добрия начин. Просто аз не разполагам с детайлна информация специално тази цифра как се разбива по-надолу. Субсидията от централния бюджет за сфера околна среда е на обща стойност 50 880, 9 хиляди лева.
Това са цифрите най-обобщено. Аз си позволих да кажа нашите притеснения. Те са споделени с Министерството на финансите. Съвсем откровено ви казваме, че ние приехме аргументите на колегите, защото и те ни казаха, че баничката, общо взето, е една за всички сфери и хубавото е, че поне запазваме нивото на финансиране, каквото има през 2012 г. Каквото е необходимо като организация да бъде направено от страна на ръководството на МОСВ и от страна на абсолютно всички наши структури, ще бъде направено. Ще се постараем максимално да изчистим издръжката от излишни средства. Но пак ви казвам: ако ръстът на повишението на комуналните услуги продължава да расте с такова темпо, ние просто в края на годината ще бъдем поставени на колене, а това важи не само за нас а и за всички останали ведомства.
Това е, общо взето, по бюджета. Разбираме тежката ситуация. Затова не сме тръгнали да правим нереалистични искания към министъра на финансите. Ще се вместим в бюджета такъв, какъвто е бил в настоящата година или поне ще се постараем да го направим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Денева. Колеги, имате думата за въпроси, коментари, предложения.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: В никакъв случай не сме доволни, но не сме и недоволни, в смисъл, ще мобилизираме всички наши ресурси да изпълним бюджета по най-добрия начин. Естествено, че нашата мечта е да увеличим бюджета на Министерството на околната среда и водите с около 30%. Даваме си сметка, че в настоящия момент това просто е невъзможно да се случи и в същото време сме благодарни на колегите дотолкова, доколкото поне нямаме спад в бюджета за околна среда и сме на същото равнище. Това, което е хубаво, е, че общо взето тенденцията за повишаване на разходите и за непрекъснато развиващата ще регулация от страна на Европейския съюз, който изисква ангажирането на съответния административен капацитет, респективно на съответните разходи се осъзнава от страна на Министерството на финансите и своевременно имаме техния ангажимент да реагират своевременно на всяка ситуация. Затова казвам, че хубавото на този бюджет е, че той е изключително гъвкав и в пакета за останалите финансови инструменти новият Закон за публични финанси, включително и в бюджетната прогноза за 2013-2015 г. така, както е разписана към момента, дава възможност да бъдем максимално гъвкави, да не загубим европейски пари и да усвоим максимално средствата по ИСПА и по оперативна програма „Околна среда”, реагирайки адекватно на частта в националното съфинансиране. Това е нашият стремеж да не губим пари, които вече можем да разплатим и проект по проект да приключваме. Надяваме се да можем догодина да рапортуваме за доста приключили проекти по ИСПА – финални и по оперативна програма „Околна среда” – тя вече ще е в разгара си, независимо от края на програмния период.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Имам един въпрос към Вас, който излиза малко извън рамките на бюджета на Министерството на околната среда и водите. Ако някой от колегите има готовност да отговори? Виждате ли в общата рамка на бюджета достатъчно заложени средства за финансиране на общините, които са бенефициенти по оперативна програма „Околна среда” за реализиране на техните проекти? Коментирано ли е това и как се очертава, тъй като това е един от големите проблеми за изпълнението на оперативната програма?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Директор съм на дирекция „Национален фонд” на Министерството на финансите. По отношение на оперативна програма „Околна среда” е заложен достатъчно висок ресурс в размер на 885 милиона, който е достатъчен да покрие всички нужди на общините дори считаме, че те едва ли ще успеят наистина в този обем, в който сме го предвидили, в който са пожелали да бъде освен от страна на управляващия орган, общините да дадат заявки за толкова разходи. Пожелавам им дано да успеят да усвоят този ресурс.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Считате, че е недостатъчно, дори при заложените изключително високи очаквания?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Да, говорим за усвояване на средствата – такива, каквито са необходими към 2013 г.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Къде е записано това?
КАРИНА ИВАНОВА: Това е в извънбюджетна сметка на дирекция „Национален фонд”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Това имах предвид, че е извън Министерството на околната среда и водите.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Това имах предвид, че ще бъдем гъвкави – разговорите на предварително равнище са случай по случай, проект по проект и в момента, в който имаме готовност за някакъв проект, ние да влизаме веднага в диалог с колегата от Националния фонд и средствата да ни се отпускат своевременно. Това ще даде възможност за пренасочване на средствата към проектите, които се движат по-добре от другите, които забоксуват по една или друга причина и ще спомогне и ще повиши усвояването на европейските средства по оперативна програма „Околна среда”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Дано, защото е заложено изключително висока степен на усвояване последните години.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Наистина се надявам общините да успеят да реализират проектите си в срок така, както е заложено в рамките на сключените договори с тях. Ние имаме готовност да посрещнем всякакви искания за плащания.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси? Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря. Аз чух, че има недостиг в бюджета около 2 милиона по ваши прогнози, тоест, поне милион и половина и се надявате, че бихте могли да ги компенсирате през годината, обаче ако погледнем тук обяснението за платежния баланс, то е доста неблагоприятно. Тоест, не се очертава – ето, износът и вносът съответно ще увеличат дисбаланс в полза на вноса и следователно няма как да се очаква, че по този начин ще се увеличат приходите, за да може да получите и вие вашите два милиона. Единственият изход е ако има големи инфраструктурни проекти.- ако има големи такива проекти, те допринасят и на бюджета значително. Това е един от начините. Обаче за това нещо няма яснота какви ще бъдат тези големи инфраструктурни проекти, които да помогнат да се излезе от ситуацията с този недостиг. После, в чл. 16 се говори за фонда за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и радиоактивните отпадъци – другия фонд, там има условно изречение: при условие, че не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо. Само тогава могат да се допуснат тези допълнителни разходи, които обаче са необходими. Както говорихме преди, когато ставаше въпрос за екарисажите, че просто не могат да се оставят нещата така, и тук е същият случай. Трябва да се намерят средствата. Не могат да се оставят условно, да не могат да бъдат финансирани тези дейности, защото след това има последици. Тези последици биха били сериозни и ще има проблеми. Затова тук бих искал също да поставя този въпрос – тези условни варианти всъщност не са решение на проблема. Тоест, това не решава проблема. Това е ако един ден, ако, но може и да не стане, което не отговаря на този въпрос, защото има дейности, по които не може да има условия, тоест, те трябва да бъдат извършени.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Нашите притеснения са не за тези дейности. За тези дейности ние ще ги завършим при всички случаи. Нашите притеснения са основно в частта издръжка комунални разходи. Тоест, ние придаваме приоритет на абсолютно необходимите дейности, без които не можем, които сме длъжни да извършваме, за да не се получи по-нататъшен еко инцидент в каквато и да е посока, но нашите притеснения са в графа издръжка на здравния фонд, на горивото за МПС, на елементарните комунални разходи. Към момента справката за тази година е, че от юли до момента с колко процента са скочили, госпожо … Стоименова? Със 17% са скочили разходите, които ние поемаме с бюджета в момента такъв, какъвто е. Искрено се надяваме и бюджет 2012 да завърши на 0. Уговорката с колегите от Министерството на финансите както между нас като министерство, така и между останалите министерства и Министерството на финансите, е: ако въпреки всичко някой не успее да се справи, тогава да се водят разговори за някакви корекции, но на този етап е твърде рано ние априори да кажем: няма да опитаме да се справим, няма да опитаме да икономисаме от средствата. Ние все пак се надяваме, че нещо от ПУДОС ще поостане, което да пренасочим в другите дейности, за да можем да спестим част от бюджетната издръжка.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Приложение 7?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Няма, от миналата година го няма.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И ги няма 40-те милиона, а са 20?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Двадесет са, господин Божинов. И за миналата година. Тази година са 20, и за следващата са 20, абсолютно същия параметър.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Един въпрос към Министерството на финансите. Вероятно сте правили анализ на пазарите за търговия с коти за парникови газове. Каква е вашата оценка конюнктурата, която е сега и се очертава за следващата година, изгодна ли е за търговия с квоти и това, разгледано заедно с прогнозата за развитие на българската енергетика и прогнозите за развитие на селското стопанство и индустрията, изгодно ли е в този момент да се планират приходи от продажбата на квоти? Каква е вашата оценка? Въпросът е много важен.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз ще отговоря, защото това е една специална вметка в Закона за опазване на околната среда в чл. 142. Там е разписано как се взимат тия пари и условията, при които се взимат. Понеже България е лаик в темата продажба на емисии, доскоро, до преди две години гледахме как се прави това в Румъния, на някакви безкрайно ниски цени. Емисиите са три в ида. Предполагам, че питате за тези които най-много се търсят. Проблемът е, че тези ,които купуват като Япония например, те поставят редица условия, на които не може да отговори нито една страна, засявала от тези които са практикували такова нещо, има само един закон, мисля че в Украйна е разписан точен закон за продажбата и поради тази причина в тази сфера няма много приходи и не се търгува. Ще ви кажа пример какво правят японците. Те казват: ще можем да купим емисии при такива и такива условия, само че парите ще седят в японски банки и съоръженията, които ще използвате само за екологични проекти, както го записахме ние в закона, ще бъдат в японска техника, тоест няма как Министерството на финансите да ви отговорят, защото те няма да ги видят никога тези пари, освен на запис.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Предполагам, че имате предвид предписаните емисионни единици, с които търгува държавата. Това е много сериозен въпрос и аз предлагам на колегите да поканим експерти от Министерството на околната среда и водите, които се занимават с това и представители на Националния доверителен екофонд, които управляват зелените инвестиции от продадени инвестиции, ако има такива, за да можем да видим докъде е стигнала търговията и с предписаните емисии и по принцип с емисиите и по европейската схема за емисии, тъй като те наистина са отделни схеми, по които може ми има някакво движение.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Димитър Узунов се казва шефът на фонда. Миналата година, беше по-скоро по-миналата година, имаше някакъв договор с датчани или с швейцарци, ако не се лъжа, може би с швейцарци за около 4 милиона и те при много строги условия – техни екипи одобряваха, гледаха проекти и не знам какво се е класирало. Затова ще е хубаво да ни го обяснят.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Ако нямате нищо против, колеги, ще ги поканим.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Ние ратифицирахме тук, ако си спомняте, миналата година един заем, който беше безвъмезден, за около 200 000 долара, ако не ме лъже паметта за издръжка на фонда, защото те нямат право дори от тези пари да се издържат.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: За подобряване на капацитета на Националния доверителен екофонд.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожо председател, понеже Вие оценихте с Вашия опит и познание важността на този въпрос и дефинирахте такава тема, която да обсъдим, аз предлагам на експертите и на тези, които ще докладват, да го разглеждаме в тази връзка, която казах и аз, защото трябва да се разглежда заедно с енергийната стратегия на България и т.нар. трети доклад за плановия период 2013-2020 година. Там се изхожда от стратегията и в плана е записано, с норвежки пари сме го правили, че до 2030 година
9 милиона тона по закона ще вкараме под земята, като пари за това е много интересно откъде ще има – това е под въпрос.
Второ, записано е, че 45% увеличение ще има в микса на видовете електроенергии и от атомна енергия, което с тия дебати и решения, които вземаме, вече е съмнително. Оттук следва, че ще намалее делът на централите, а те дават 75 и нещо в емисиите. Тоест, това вече трябва да се разглежда комплексно и да се види при 4 евро на тон днес струва ли си да го продаваме въобще, тоест въпросът е за нещо много сериозно от гледна точка как ще се развива България комплексно като структура на енергетиката, защото промишлеността заема ако не се лъжа, 5,7, в земеделието 10 и ако ние ще имаме развитие, защото този спад беше механичен, а енергетиката няма да позволи при тия решения и до 2020 година, живот и здраве, не се знае колко ядрена енергетика ще остане, да се види струва ли си да продаваме при 4 евро на тон. Тоест, нека го погледнем малко комплексно, ако нашата комисия ще бъде домакин на тоя разговор.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз имам едно предложение. Както каза, в Закона за опазване на околната среда в чл. 142в тази сметка е разписана като извънбюджетна но е част от консолидирания бюджет, на практика парите се виждат, но Министерството на финансите не може да разполага с тях и по смисъла на другата точка, която разписахме с вас там, да бъдат използвани само за екологични проекти по-миналата година. Това означава, че на практика не може да участват като средства в приходната част и не е предмет на обсъждане на бюджета, тоест, Вие сте прав, но да го разгледаме в едно друго заседание.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще кажете: Вие си сменяте позициите.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз съм съгласен с това, което казахте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сто милиона приходи.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Вие предлагахте 600 милиона, не 100, които беше безумно да се вземат отнякъде, но е друга тема. То има вече запис, който не може да участва в приходната част.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Подкрепям идеята да извикаме специалисти, които да ни докладват какво става, но също отново да се върнем към въпроса за банкиране на спестените вече емисии за бъдещи периоди. Това беше подценено и не беше направено и не беше защитена тази гледна точка, защото може би не се споделяше. Но може би в момента ще стане ясно все повече, че това е в наш интерес. Ние сме намалили 46%, не 20%. И така, тези емисии да ги прехвърлим за бъдещ период. Това е в наш интерес и следва в Европейския съюз да се борим за това нещо също. Това зависи много от министъра на околната среда.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Тук и господин Дончев ни подсказва, аз предлагам непременно да организираме такова изслушване и разговор в комисията, на още ви предложа това да бъде след началото на ноември месец, когато се очаква Европейската комисия да вземе решение за бъдещата търговия с емисии.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чакайте, преди това. Щом е така, трябва много спешно и наш евродепутат, защото това ми е в колата, което го обсъждат и ако то се приеме с гласуване, значи то ние вече ще бъдем безгласна буква, защот още се определи от Европейската комисия и каква да е цената и кой колко и на кого да продава. Така че при всички случаи трябва да се отложи.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Ако има някакво обсъждане в Европейския парламент, то във всички случаи ще бъде след решението на Европейската комисия.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Става дума за обсъждането в Европейския парламент, да имаме консолидирана позиция.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Говоря, че ноември месец за Европейската комисия, а за Европейския парламент е по-късно. Така че, ако ние след като имаме предложението на комисията, направим обсъждането тук, можем да адресираме към нашите представители в Европейския парламент становището или да ги поканим да присъстват на нашето заседание. Това също е възможно. Обединяваме се, колеги, че ще имаме специално изслушване по тази тема.
Връщаме се към бюджета. Други въпроси, коментари?
Нашите компетенции в комисията се ограничават по отношение на бюджета на Министерството на околната среда и водите, бюджета за екологични цели и предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Кои приходи изостават най-много?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Не мога да Ви отговоря в момента, но мога допълнително да Ви дам информацията.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: От ВиК сектора. Веднага мога да ви отговоря.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Най-интересното е, че някои от длъжниците, които си разсрочиха задълженията, ги плащат. Но има пет ВиК дружества, мога да ви ги цитирам в момента, за които само тяхното задължение е милиони левове. Мога да ви ги покажа точно. Нямам съответните цифри.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Колеги, въпроси, предложения? Няма. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 9, против няма, въздържали се 3.
Благодаря ви, колеги. Това беше дневният ред.
Благодаря на Министерството на околната среда и водите, че реагира толкова бързо и на Министерството на финансите.
/Край – 15.20 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ПКОСВ:
/И.Михайлова-Копарова/
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерският съвет
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№71
На 25 октомври 2012 г. от 14.35 часа в 453 зала на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерският съвет
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Можем да започнем. Госпожа Искра Михайлова ще закъснее. Помоли ме аз да започна да водя заседанието.
Предлагам ви дневния ред, който е предварително обявен.
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 202-01-58, внесен от Министерски съвет и ние сме водеща комисия.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерският съвет.
Други предложения по дневния ред има ли? Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се няма.
Приет е дневният ред.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Присъстват госпожа Пенка Манева – директор на дирекция „Контрол на фуражите”, Българска агенция по безопасност на храните, г-н Тодор Тодоров – юрист, дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, Министерството на земеделието и храните, Министерството на земеделието и храните.
От името на вносителите, моля, кой ще представи законопроекта?
ПЕНКА МАНЕВА: Уважаеми господин председател,
Уважаеми господа народни представители,
Изменението и допълнението на Закона за фуражите е предизвикано от приемането на ниво Европейски съюз на Регламент 225 от 2012 г., който изменя Основния регламент за хигиена на фуражите 183 от 2005 г.
Изменението на основния регламент за фуражите бе продиктувано след поредната голяма диоксинова криза през 2010 г. С това изменение се въвежда задължението за одобряване на оператори, които произвеждат масла и мазнини от растителен и животински произход, които влизат във фуражната верига. До този момент тези предприятия бяха на регистрационен режим. Сега се въвеждат изискването да бъдат на одобрителен режим.
В основния регламент 183, в неговия чл. 30 има хипотеза, която казва, че държавите членки трябва да въведат административно-наказателни разпоредби, при нарушаването на изискванията на законодателството.
В изменението и допълнението на Закона за фуражите са въведени и такива административно-наказателни разпоредби, когато се нарушават изискванията на изменящия основния регламент, Регламент 225.
Друга причина, поради която се предлага изменение и допълнение на Закона за фуражите, е, че от Закона за ветеринарно-медицинска дейност в глава 12 всички разпоредби, които се отнасят до медикаментозните фуражи и до нежеланите вещества да бъдат включени в Закона за фуражите. Причината за това е в законодателството за фуражите да бъдат обхванати всички елементи, които се отнасят до цялата фуражна верига. Въвеждат се административно-наказателни разпоредби също така при нарушаване на изискванията за производство, разпространение на медикаментозния фураж, съхранение, разпространение и транспорт, както и за нежеланите вещества, ако бъдат установени такива при операторите във фуражния сектор.
Това са основните моменти, с които се променя Законът за фуражите. Уреждането на всички законодателни разпоредби в един законодателен акта, какъвто е Законът за фуражите, ще доведе до опростяване на законодателството и облекчаване прилагането му както от страна на операторите във фуражния сектор, така и от страна на компетентния контролен орган.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Има ли други предложения? Изказвания? Няма, поради което ще подложа на гласуване така предложения законопроект.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се няма.
Приет е единодушно. Решението е: предлага на вниманието на Народното събрание да приеме законопроекта.
Благодаря ви
ПО ТОЧКА ВТОРА:
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте!
ОТ Министерството на финансите присъстват: госпожа Карина Караиванова – директор на дирекция „Национален фонд”, госпожа Росица Велкова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи”, госпожа Николина Апостолова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”; Министерството на околната среда и водите: госпожа Клементина Денева – главен секретар на министерството и госпожа Христина Младенова – директор дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство” и госпожа Ива Таланова – началник отдел „Бюджет и методология на счетоводната отчетност” към дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство”.
Моля да предложите законопроекта от Министерството на финансите с няколко думи. Госпожа Денева, заповядайте!
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Уважаеми господин председател,
Уважаеми депутати, позволете ми първо да извиня госпожа Нона Караджова за нейното отсъствие днес. Тя е на Съвет на министрите в Люксембург. Просто ресорните заместник-министри са също на предварителни насрочени пътувания из страната и нямаше как предвид късното съобщаване, че ще се гледа бюджетът, да дойде някой друг, освен нас. Надявам се да бъда изчерпателна и да можем да отговорим на всички ваши въпроси.
Аз ще бъда съвсем кратка и ще задам риторичния въпрос като за начало какво се случва в сектора екология през 2013 г. Краткият отговор е: същото, което се случва и през 2012 г. Бюджетът е така разписан, че с малки разходи да можем да свършим много работа.
Разходната част съответства на разходите на бюджет 2012 и е в размер на 44 890 900 лв.
Приходната част е в размер на 10 560 000 лв. Министерството на околната среда и водите е предложило на Министерски съвет намаление с близо 2 милиона в приходната част. Нашите притеснения са, че предвид тежката икономическа ситуация ние няма да можем да изпълним с около 2 милиона приходната част на проектобюджета.
При проведени предварително съгласувани разговори с Министерството на финансите се уточнихме, че не се налага корекция на бюджета и ще го мислим в крачка, ако такава тенденция на шестмесечието се очертае, но съм длъжна все пак да ви кажа за тези наши разговори, защото това е изключително важно за развитието на цялата сфера околна среда.
Изключително голямо перо в издръжката на цялата система на Министерството на околната среда и водите са разходите за вода, ток и гориво. Вие знаете, че всичко в комуналния сектор поскъпна, а по отношение на издръжката, която е в размер на 15 390 944 лв., при това, това е сумата плюс, в която има трансфер от 6 милиона лева от ПУДОС към първостепенния разпоредител МОСВ и второстепенните разпоредители и ние считаме, че изключително трудно ще се опитаме да се вместим в тази разходна част, но е възможно на финала на 2013 г. да изпитаме някакви затруднения.
Капиталовите разходи, за разлика от бюджета на 2012 г., са намалени на половина. Съобразяваме се с кризисната ситуация. Аз се съобразявам също така и с факта, че през 2012 г. ние усвоихме капиталовите разходи на 100%, тоест всичко, което беше планирано да се случи в тази област, се случи и нашите нужди за следващата година са значително по-малки в системата и са в размер на 2 157 380 лв., представляват 5% от разходите. Намалението спрямо първоначално заявените е от порядъка на 3 820 000 лева, което бих казала, че е комплимент и към нас, и към колегата от Министерството на финансите, че успяхме с вътрешни компенсирани размествания в проектобюджета, които са отразени във финалния вариант, да се справим с възможностите, такива, каквито са, в ситуация на икономическа криза.
Трансферите са в размер на 16 550 000 лева. Предоставените трансфери са в размер на 2 550 000 лева за институти към БАН, НИМХ и Институт по океанология за изпълнение на дейностите по Закона за водите. Вие знаете, че научните институции са основен партньор в тази ос по оперативната програма, както и в дейността на цялото министерство и „Басейнови дирекции” по опазването на водния ресурс на Република България в реките.
Получените трансфери,в които се предвиждат, са в размер на 6 млн. лв. от ПУДОС за финансиране на дейности по утвърден план на МОСВ и неговите второстепенни разпоредители. Субсидията е в размер на 50 880 900 лева.
Държа да кажа, че при така направения абсолютно реалистичен и суров бюджет, бих казала, защото на нас ни се иска бюджетът да има съвсем друг вид, но очевидно реалностите са други, МОСВ в рамките на утвърдените средства за издръжка няма да може да изпълни някои от задълженията си, за които е необходимо залагане на обществени поръчки за определени научни разработки.
До момента ние се справяхме с намаляване драстично на средствата за подобни поръчки към научните среди в Република България и очевидно тази тенденция ще продължи и през 2013 г.
Освен това, може би малко по-бавно от очакваното, предвид отново средствата за издръжка, ще се реализират програмите за стопанисване на находища на минерални води. Средствата са крайно недостатъчни за обслужването на националната система за мониторинг на околната среда поради покачващите се цени на всички необходими консумативи.
Основният проблем, който ние изпитваме, е, бих казала, с поддръжката на издръжката от страна на МОСВ към разходите на лабораториите в системата на Изпълнителната агенция по околна среда. Отново пак ви казвам, основните пера е на обща стойност около минимум милион и половина планирани, които няма да достигнат, за гориво, за обхващане на разходите на комуналните разходи не само за второстепенните но и за самите лаборатории и за някои консумативи, на които цените скочиха на свободния пазар.
При така утвърдените разходни тавани министерството не може да отдели финансов ресурс за изпълнението и на някои международни проекти, при които се изисква авансово финансиране на дейностите. Нашата договорка с Министерството на финансите обаче е това да се случва случай по случай и в рамките на възможното да поискаме в течение на бюджетната година съответните корекции по наличните програми. Имаме уверението от колегите от Министерството на финансите, че това в рамките на възможното ще ни бъде дадено.
Какви са допълнително заявените средства от централния бюджет от страна на МОСВ? Около 500 000 за текущ ремонт и поддръжка на водовземни съоръжения за минерални води, за проучване и проектиране също, около 827 000 за основен ремонт и стопанисване на водовземни съоръжения за минерални води, около 381 000 за изграждане на санитарно-охранителни зони и около 1 150 000 за средства за националната система за мониторинг на околната среда. Това са средства, които ние ще търсим в рамките на нашата издръжка и при допълнителни разговори, както ще търсим и допълнително външно финансиране, ако намерим някакви партньори на публично-частно партньорство.
За завършване на проекти по програма ИСПА в проектобюджета са предвидени 13 149 000 лв. Ще спомена няколкото проекта, които със сигурност влизат в тази сума. Това е интегрираният проект за водния цикъл на град Балчик, изграждането на пет регионални депа за битови отпадъци – Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол, интегриран проект за водния цикъл на град Сливен и събирането и пречистването на отпадните води на град Търговище.
Няколко думи да кажа за ПУДОС и за средствата в ПУДОС. Те са предвидени като приходна част в размер на 55 милиона. Нашите притеснения са, че отново е завишено изискването за приходи. Притесненията са, че колегите нямат предвид, пак ви казвам, тежката икономическа ситуация и няма да могат да се справят със събирането на тези приходи и реалистичната цифра, която ние сме подали в Министерството на финансите и сме казали, е около 49 милиона, като разходите на ПУДОС са в размер на 62 852 000 лева (не съм сигурна, че коректно го изчетох). Трансферите са в размер на 14 милиона, от които, вече казах, 6 милиона само за системата на Министерството на околната среда и водите и второстепенните разпоредители.
Притесненията са не че ПУДОС ще работи по-лошо; притесненията са, че в публичното пространство ще излезе информация, че не си е изпълнил приходния план, което вече ще води до някакви негативни оценки, но колегите от Министерството на финансите ни убедиха, че при една добра организация, каквато ние ще се опитаме да създадем, бихме могли да се надяваме все пак да изпълним този план, въпреки че нашите очаквания не са такива.
По отношение на оперативна програма „Околна среда” имаме ангажимента на колегите от Националния фонд по отношение на националното съфинансиране на една част от проектите и също ще бъдем изключително мобилни – това е хубавото на този бюджет, че дава възможност за едни оперативни разговори между ведомствата в момента, в който предстои някакво плащане по съответния проект, случай по случай да се осигуряват средствата. Иначе това за всичките проекти едновременно просто практически е невъзможно.
За Националния доверителен екофонд финансирането на националната схема за зелени инвестиции по наши предварителни прогнози е в размер на 3 580 000. Там също се надяваме нещата да се случат, и то възможно по най-добрия начин. Просто аз не разполагам с детайлна информация специално тази цифра как се разбива по-надолу. Субсидията от централния бюджет за сфера околна среда е на обща стойност 50 880, 9 хиляди лева.
Това са цифрите най-обобщено. Аз си позволих да кажа нашите притеснения. Те са споделени с Министерството на финансите. Съвсем откровено ви казваме, че ние приехме аргументите на колегите, защото и те ни казаха, че баничката, общо взето, е една за всички сфери и хубавото е, че поне запазваме нивото на финансиране, каквото има през 2012 г. Каквото е необходимо като организация да бъде направено от страна на ръководството на МОСВ и от страна на абсолютно всички наши структури, ще бъде направено. Ще се постараем максимално да изчистим издръжката от излишни средства. Но пак ви казвам: ако ръстът на повишението на комуналните услуги продължава да расте с такова темпо, ние просто в края на годината ще бъдем поставени на колене, а това важи не само за нас а и за всички останали ведомства.
Това е, общо взето, по бюджета. Разбираме тежката ситуация. Затова не сме тръгнали да правим нереалистични искания към министъра на финансите. Ще се вместим в бюджета такъв, какъвто е бил в настоящата година или поне ще се постараем да го направим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Денева. Колеги, имате думата за въпроси, коментари, предложения.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: В никакъв случай не сме доволни, но не сме и недоволни, в смисъл, ще мобилизираме всички наши ресурси да изпълним бюджета по най-добрия начин. Естествено, че нашата мечта е да увеличим бюджета на Министерството на околната среда и водите с около 30%. Даваме си сметка, че в настоящия момент това просто е невъзможно да се случи и в същото време сме благодарни на колегите дотолкова, доколкото поне нямаме спад в бюджета за околна среда и сме на същото равнище. Това, което е хубаво, е, че общо взето тенденцията за повишаване на разходите и за непрекъснато развиващата ще регулация от страна на Европейския съюз, който изисква ангажирането на съответния административен капацитет, респективно на съответните разходи се осъзнава от страна на Министерството на финансите и своевременно имаме техния ангажимент да реагират своевременно на всяка ситуация. Затова казвам, че хубавото на този бюджет е, че той е изключително гъвкав и в пакета за останалите финансови инструменти новият Закон за публични финанси, включително и в бюджетната прогноза за 2013-2015 г. така, както е разписана към момента, дава възможност да бъдем максимално гъвкави, да не загубим европейски пари и да усвоим максимално средствата по ИСПА и по оперативна програма „Околна среда”, реагирайки адекватно на частта в националното съфинансиране. Това е нашият стремеж да не губим пари, които вече можем да разплатим и проект по проект да приключваме. Надяваме се да можем догодина да рапортуваме за доста приключили проекти по ИСПА – финални и по оперативна програма „Околна среда” – тя вече ще е в разгара си, независимо от края на програмния период.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Имам един въпрос към Вас, който излиза малко извън рамките на бюджета на Министерството на околната среда и водите. Ако някой от колегите има готовност да отговори? Виждате ли в общата рамка на бюджета достатъчно заложени средства за финансиране на общините, които са бенефициенти по оперативна програма „Околна среда” за реализиране на техните проекти? Коментирано ли е това и как се очертава, тъй като това е един от големите проблеми за изпълнението на оперативната програма?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Директор съм на дирекция „Национален фонд” на Министерството на финансите. По отношение на оперативна програма „Околна среда” е заложен достатъчно висок ресурс в размер на 885 милиона, който е достатъчен да покрие всички нужди на общините дори считаме, че те едва ли ще успеят наистина в този обем, в който сме го предвидили, в който са пожелали да бъде освен от страна на управляващия орган, общините да дадат заявки за толкова разходи. Пожелавам им дано да успеят да усвоят този ресурс.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Считате, че е недостатъчно, дори при заложените изключително високи очаквания?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Да, говорим за усвояване на средствата – такива, каквито са необходими към 2013 г.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Къде е записано това?
КАРИНА ИВАНОВА: Това е в извънбюджетна сметка на дирекция „Национален фонд”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Това имах предвид, че е извън Министерството на околната среда и водите.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Това имах предвид, че ще бъдем гъвкави – разговорите на предварително равнище са случай по случай, проект по проект и в момента, в който имаме готовност за някакъв проект, ние да влизаме веднага в диалог с колегата от Националния фонд и средствата да ни се отпускат своевременно. Това ще даде възможност за пренасочване на средствата към проектите, които се движат по-добре от другите, които забоксуват по една или друга причина и ще спомогне и ще повиши усвояването на европейските средства по оперативна програма „Околна среда”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Дано, защото е заложено изключително висока степен на усвояване последните години.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Наистина се надявам общините да успеят да реализират проектите си в срок така, както е заложено в рамките на сключените договори с тях. Ние имаме готовност да посрещнем всякакви искания за плащания.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси? Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря. Аз чух, че има недостиг в бюджета около 2 милиона по ваши прогнози, тоест, поне милион и половина и се надявате, че бихте могли да ги компенсирате през годината, обаче ако погледнем тук обяснението за платежния баланс, то е доста неблагоприятно. Тоест, не се очертава – ето, износът и вносът съответно ще увеличат дисбаланс в полза на вноса и следователно няма как да се очаква, че по този начин ще се увеличат приходите, за да може да получите и вие вашите два милиона. Единственият изход е ако има големи инфраструктурни проекти.- ако има големи такива проекти, те допринасят и на бюджета значително. Това е един от начините. Обаче за това нещо няма яснота какви ще бъдат тези големи инфраструктурни проекти, които да помогнат да се излезе от ситуацията с този недостиг. После, в чл. 16 се говори за фонда за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и радиоактивните отпадъци – другия фонд, там има условно изречение: при условие, че не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо. Само тогава могат да се допуснат тези допълнителни разходи, които обаче са необходими. Както говорихме преди, когато ставаше въпрос за екарисажите, че просто не могат да се оставят нещата така, и тук е същият случай. Трябва да се намерят средствата. Не могат да се оставят условно, да не могат да бъдат финансирани тези дейности, защото след това има последици. Тези последици биха били сериозни и ще има проблеми. Затова тук бих искал също да поставя този въпрос – тези условни варианти всъщност не са решение на проблема. Тоест, това не решава проблема. Това е ако един ден, ако, но може и да не стане, което не отговаря на този въпрос, защото има дейности, по които не може да има условия, тоест, те трябва да бъдат извършени.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Нашите притеснения са не за тези дейности. За тези дейности ние ще ги завършим при всички случаи. Нашите притеснения са основно в частта издръжка комунални разходи. Тоест, ние придаваме приоритет на абсолютно необходимите дейности, без които не можем, които сме длъжни да извършваме, за да не се получи по-нататъшен еко инцидент в каквато и да е посока, но нашите притеснения са в графа издръжка на здравния фонд, на горивото за МПС, на елементарните комунални разходи. Към момента справката за тази година е, че от юли до момента с колко процента са скочили, госпожо … Стоименова? Със 17% са скочили разходите, които ние поемаме с бюджета в момента такъв, какъвто е. Искрено се надяваме и бюджет 2012 да завърши на 0. Уговорката с колегите от Министерството на финансите както между нас като министерство, така и между останалите министерства и Министерството на финансите, е: ако въпреки всичко някой не успее да се справи, тогава да се водят разговори за някакви корекции, но на този етап е твърде рано ние априори да кажем: няма да опитаме да се справим, няма да опитаме да икономисаме от средствата. Ние все пак се надяваме, че нещо от ПУДОС ще поостане, което да пренасочим в другите дейности, за да можем да спестим част от бюджетната издръжка.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Приложение 7?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Няма, от миналата година го няма.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И ги няма 40-те милиона, а са 20?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Двадесет са, господин Божинов. И за миналата година. Тази година са 20, и за следващата са 20, абсолютно същия параметър.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Един въпрос към Министерството на финансите. Вероятно сте правили анализ на пазарите за търговия с коти за парникови газове. Каква е вашата оценка конюнктурата, която е сега и се очертава за следващата година, изгодна ли е за търговия с квоти и това, разгледано заедно с прогнозата за развитие на българската енергетика и прогнозите за развитие на селското стопанство и индустрията, изгодно ли е в този момент да се планират приходи от продажбата на квоти? Каква е вашата оценка? Въпросът е много важен.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз ще отговоря, защото това е една специална вметка в Закона за опазване на околната среда в чл. 142. Там е разписано как се взимат тия пари и условията, при които се взимат. Понеже България е лаик в темата продажба на емисии, доскоро, до преди две години гледахме как се прави това в Румъния, на някакви безкрайно ниски цени. Емисиите са три в ида. Предполагам, че питате за тези които най-много се търсят. Проблемът е, че тези ,които купуват като Япония например, те поставят редица условия, на които не може да отговори нито една страна, засявала от тези които са практикували такова нещо, има само един закон, мисля че в Украйна е разписан точен закон за продажбата и поради тази причина в тази сфера няма много приходи и не се търгува. Ще ви кажа пример какво правят японците. Те казват: ще можем да купим емисии при такива и такива условия, само че парите ще седят в японски банки и съоръженията, които ще използвате само за екологични проекти, както го записахме ние в закона, ще бъдат в японска техника, тоест няма как Министерството на финансите да ви отговорят, защото те няма да ги видят никога тези пари, освен на запис.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Предполагам, че имате предвид предписаните емисионни единици, с които търгува държавата. Това е много сериозен въпрос и аз предлагам на колегите да поканим експерти от Министерството на околната среда и водите, които се занимават с това и представители на Националния доверителен екофонд, които управляват зелените инвестиции от продадени инвестиции, ако има такива, за да можем да видим докъде е стигнала търговията и с предписаните емисии и по принцип с емисиите и по европейската схема за емисии, тъй като те наистина са отделни схеми, по които може ми има някакво движение.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Димитър Узунов се казва шефът на фонда. Миналата година, беше по-скоро по-миналата година, имаше някакъв договор с датчани или с швейцарци, ако не се лъжа, може би с швейцарци за около 4 милиона и те при много строги условия – техни екипи одобряваха, гледаха проекти и не знам какво се е класирало. Затова ще е хубаво да ни го обяснят.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Ако нямате нищо против, колеги, ще ги поканим.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Ние ратифицирахме тук, ако си спомняте, миналата година един заем, който беше безвъмезден, за около 200 000 долара, ако не ме лъже паметта за издръжка на фонда, защото те нямат право дори от тези пари да се издържат.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: За подобряване на капацитета на Националния доверителен екофонд.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожо председател, понеже Вие оценихте с Вашия опит и познание важността на този въпрос и дефинирахте такава тема, която да обсъдим, аз предлагам на експертите и на тези, които ще докладват, да го разглеждаме в тази връзка, която казах и аз, защото трябва да се разглежда заедно с енергийната стратегия на България и т.нар. трети доклад за плановия период 2013-2020 година. Там се изхожда от стратегията и в плана е записано, с норвежки пари сме го правили, че до 2030 година
9 милиона тона по закона ще вкараме под земята, като пари за това е много интересно откъде ще има – това е под въпрос.
Второ, записано е, че 45% увеличение ще има в микса на видовете електроенергии и от атомна енергия, което с тия дебати и решения, които вземаме, вече е съмнително. Оттук следва, че ще намалее делът на централите, а те дават 75 и нещо в емисиите. Тоест, това вече трябва да се разглежда комплексно и да се види при 4 евро на тон днес струва ли си да го продаваме въобще, тоест въпросът е за нещо много сериозно от гледна точка как ще се развива България комплексно като структура на енергетиката, защото промишлеността заема ако не се лъжа, 5,7, в земеделието 10 и ако ние ще имаме развитие, защото този спад беше механичен, а енергетиката няма да позволи при тия решения и до 2020 година, живот и здраве, не се знае колко ядрена енергетика ще остане, да се види струва ли си да продаваме при 4 евро на тон. Тоест, нека го погледнем малко комплексно, ако нашата комисия ще бъде домакин на тоя разговор.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз имам едно предложение. Както каза, в Закона за опазване на околната среда в чл. 142в тази сметка е разписана като извънбюджетна но е част от консолидирания бюджет, на практика парите се виждат, но Министерството на финансите не може да разполага с тях и по смисъла на другата точка, която разписахме с вас там, да бъдат използвани само за екологични проекти по-миналата година. Това означава, че на практика не може да участват като средства в приходната част и не е предмет на обсъждане на бюджета, тоест, Вие сте прав, но да го разгледаме в едно друго заседание.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще кажете: Вие си сменяте позициите.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз съм съгласен с това, което казахте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сто милиона приходи.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Вие предлагахте 600 милиона, не 100, които беше безумно да се вземат отнякъде, но е друга тема. То има вече запис, който не може да участва в приходната част.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Подкрепям идеята да извикаме специалисти, които да ни докладват какво става, но също отново да се върнем към въпроса за банкиране на спестените вече емисии за бъдещи периоди. Това беше подценено и не беше направено и не беше защитена тази гледна точка, защото може би не се споделяше. Но може би в момента ще стане ясно все повече, че това е в наш интерес. Ние сме намалили 46%, не 20%. И така, тези емисии да ги прехвърлим за бъдещ период. Това е в наш интерес и следва в Европейския съюз да се борим за това нещо също. Това зависи много от министъра на околната среда.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Тук и господин Дончев ни подсказва, аз предлагам непременно да организираме такова изслушване и разговор в комисията, на още ви предложа това да бъде след началото на ноември месец, когато се очаква Европейската комисия да вземе решение за бъдещата търговия с емисии.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чакайте, преди това. Щом е така, трябва много спешно и наш евродепутат, защото това ми е в колата, което го обсъждат и ако то се приеме с гласуване, значи то ние вече ще бъдем безгласна буква, защот още се определи от Европейската комисия и каква да е цената и кой колко и на кого да продава. Така че при всички случаи трябва да се отложи.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Ако има някакво обсъждане в Европейския парламент, то във всички случаи ще бъде след решението на Европейската комисия.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Става дума за обсъждането в Европейския парламент, да имаме консолидирана позиция.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Говоря, че ноември месец за Европейската комисия, а за Европейския парламент е по-късно. Така че, ако ние след като имаме предложението на комисията, направим обсъждането тук, можем да адресираме към нашите представители в Европейския парламент становището или да ги поканим да присъстват на нашето заседание. Това също е възможно. Обединяваме се, колеги, че ще имаме специално изслушване по тази тема.
Връщаме се към бюджета. Други въпроси, коментари?
Нашите компетенции в комисията се ограничават по отношение на бюджета на Министерството на околната среда и водите, бюджета за екологични цели и предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Кои приходи изостават най-много?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Не мога да Ви отговоря в момента, но мога допълнително да Ви дам информацията.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: От ВиК сектора. Веднага мога да ви отговоря.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Най-интересното е, че някои от длъжниците, които си разсрочиха задълженията, ги плащат. Но има пет ВиК дружества, мога да ви ги цитирам в момента, за които само тяхното задължение е милиони левове. Мога да ви ги покажа точно. Нямам съответните цифри.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Колеги, въпроси, предложения? Няма. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 9, против няма, въздържали се 3.
Благодаря ви, колеги. Това беше дневният ред.
Благодаря на Министерството на околната среда и водите, че реагира толкова бързо и на Министерството на финансите.
/Край – 15.20 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ПКОСВ:
/И.Михайлова-Копарова/
