1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 година.
2. Изслушване на информация относно търговията с емисии и зелените инвестиции от Министерството на околната среда и водите и Националния доверителен екофонд.
3. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 202-01-74, внесен от Министерски съвет на 21 ноември 2012 година.
4. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите





ПРОТОКОЛ
№73

На 10 януари 2013 г. от 14.35 часа в 453 зала на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.

Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 година.
2. Изслушване на информация относно търговията с емисии и зелените инвестиции от Министерството на околната среда и водите и Националния доверителен екофонд.
3. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 202-01-74, внесен от Министерски съвет на 21 ноември 2012 година.
4. Разни.
Начало – 14.38 часа.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Колеги, моля за извинение пред тези колеги от комисията, които бяха навреме в зала. Наложи се днес малко да се забавим. Моля за извинение и пред гостите ни.
На всички бих искала да пожелая най-искрено една много хубава, щастлива, радостна, здрава, успешна, Нова 2013 година! Дано да ни е успешна и спорна работата в комисията! Имала съм удоволствието да благодаря и друг път на всички колеги – членове на комисията за ползотворната работа и прекрасната атмосфера в комисията. Да си пожелаем да продължим да работим в такава атмосфера и през Новата година!
Днес се събираме на първо редовно заседание за сесията с дневен ред, който е предварително раздаден на народните представители: 1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г.; 2. Изслушване на информация относно търговията с емисии и зелените инвестиции от Министерство на околната среда и водите и Националния доверителен екофонд; 3. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 202-01-74, внесен от Министерски съвет на 21 ноември 2012 година.
Във връзка с дневния ред на заседанието заедно с нас присъстват и ще участват: господин Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Иванка Виденова – директор на дирекция „ВиК” в МРРБ, госпожа Наталия Димитрова – експерт в дирекция „ВиК” в МРРБ; от Министерство на околната среда и водите очакваме към нас да се присъедини госпожа Евдокия Манева – заместник-министър, с нас са госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политики” по изменение на климата”, госпожа Венета Борикова – началник отдел в дирекция „Политики по изменение на климата”, госпожа Силвия Бакърджиева – държавен експерт в отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз”, Димитър Ненков – изпълнителен директор на Национален доверителен екофонд, Камелия Георгиева – главен експерт „Проекти” в Национален доверителен екофонд, Валери Петков – правен консултант и Момчил Живков – правен консултант.
На заседанието присъстват и ще участват в дебатите и представители на Българската стопанска камара. Това са: госпожа Илияна Павлова (главен експерт в БСК), Дияна Проданова (стажант в БСК по стажантската програма на правителството), Политими Паунова, Константин Стаменов (БАМИ), Теодора Борисова (Солвей - химия), Христо Швабски (ББКЕ - енергетика, Валентин Колев и Константин Делисивков.
Ако съм пропуснала някого, моля да бъда извинена; ще има възможност да се представи, ако се включи в дебатите.
Някакви съображения по дневния ред, колеги? Заповядайте!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател и благодаря за благопожеланията! Бих искал да припомня, че с едно свое разпореждане от 4 януари председателят на Народното събрание разпредели на Комисията по околната среда и водите законопроект, който съм внесъл на 2 януари тази година. Той е за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия и има за цел да забрани изграждането на ядрени централи и хранилища за радиоактивни отпадъци на площадки със сеизмичност над 7-ма степен по европейската макросеизмична скала. Този законопроект е раздаден преди повече от 24 часа и следователно няма пречка да бъде разглеждан в комисията. Затова предлагам да бъде включен в дневния ред на днешното заседание като точка първа.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Няма проблем да бъде включен. Съображението ми да не включа законопроекта сега е това, че тъй като имахме много удължени, извънредни и други пленарни заседания в края на миналата година, ние не можахме да проведем заседанието, което трябваше да проведем по законопроекти, внесени преди Вашето предложение, както е законопроектът за превенция на изменение на климата и се опитвам да спазвам последователността на постъпване на законопроектите в комисията.
По същия начин са внесени и предложенията за ратификации за споразумението и затова прецених, че на днешното заседание можем дотук да поемем като обем, а на следващо заседание във всички случаи ще бъде включен законопроектът, който вие сте предложили. Това са били моите съображения, но тъй като Вие предлагате, аз съм длъжна да подложа на гласуване.
Моля, който е съгласен като точка първа в дневния ред да включим законопроекта, предложен от господин Лъчезар Тошев, да гласува.
Гласуване: за – 2, против 4, въздържали се 7.
Благодаря Ви, колеги. съжалявам, господин Тошев, в следващо заседание на комисията аз поемам ангажимента - просто по последователност на постъпване на законопроектите – ще бъде включен законопроектът.
Други съображения и бележки по дневния ред? Няма.
Приемам, че дневният ред е приет и пристъпваме към обсъждане на:

ТОЧКА ПЪРВА:
Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие

ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Господин Симидчиев, Вие ли ще представите законопроекта?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, господа народни представители и дами,
Честита Нова година и от нас с пожелание за ползотворна година!
Тъй като проектът за Закон за ратифициране на практика представлява само една страничка, на мен ми се иска да кажа няколко думи за това всъщност каква е дейността и какъв е смисълът на това споразумение, за да имате повече информация за това, какъв ще бъде продуктът и каква ще бъде ползата от него. Това е едно сравнително дългоочаквано споразумение и то напълно логично следва хода на събитията по няколко причини.
Първо, това е една подсекторна стратегия и нейното написване е възможно да се извърши единствено след приемането на секторната стратегия за водния сектор, която вие наскоро като парламент приехте. Името на тази секторна стратегия беше Стратегия за развитие на водния сектор на Република България. Тя дефинира няколко подсектора и дефинира няколко съответно подстратегии, които трябва да бъдат разработени и това е една от тях.
Сключихме директно споразумение със Световната банка или, както е всъщност името й – Международна банка за възстановяване и развитие – базирано на подписаните меморандуми за разбирателство между Република България и международните финансови институции, една от които е Световната банка. Това беше подписано, ако не се лъжа, миналата година на 22 януари.
Самото споразумение е със сравнително кратък срок. В началото на март е окончателният документ, който ние ще получим. Той ще бъде разгледан от Министерски съвет и съответно, надяваме се, одобрен. Минава през доста интересни фази, доста интересни и, бих казал, изключително задълбочени анализи се правят по време на разработването му. На този етап мога да кажа, че всъщност отдадеността и професионализмът на колегите, които работят по него, е на изключително ниво, така че имаме позитивни очаквания за резултата. Резултатът ще бъде една стратегия с хоризонт десет години напред. Ако всичко е наред, някъде месец март – април тя ще бъде готова.
Работим в няколко рамки. Най-важните от тях са самата Стратегия за развитие на водния сектор, тоест, това, което ние разработваме, се съобразява с него. Второто не е толкова рамка, колкото, бих казал, основа – това са регионалните планове за ВиК системите. Това са двата основни документа, около които гравитираме по един или друг начин.
Искам да ви обърна внимание, че след написването на стратегията към нея ще има и екшън план. Той ще има и допълнителни дейности и действия, които ще е необходимо да бъдат предприети. Едно от тях, например, би могло да бъде разписването на нов закон за ВиК, но тъй като на този етап те не са ясни, предвидени са като дейности, като време, като средства, но не и по същество, тъй като не е ясно предварително какво ще покаже анализът.
Това са общите неща.
Споразумението беше подписано лятото. Работата по него започна от септември месец и вече сме в доста напреднал стадий. Края на януари очакваме допълнителни доклади. На този етап сме напълно удовлетворени от качеството, което получаваме. Ако има въпроси, сме на разположение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, господин Симидчиев. Колеги, въпроси? Коментари?
Исках да продължа нататък и да кажа, че по време на обсъждането в Комисията по европейските въпроси и контрола на европейските фондове имахме възможност да зададем много въпроси, на които господин Симидчиев и колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговориха подробно. Ключовият въпрос, който беше обсъждан, е това, че първо, изработването на тази стратегия е в синхрон със стратегията за развитието и управлението на водния сектор, където са посочени секторните стратегии, които трябва да бъдат разработени в изпълнение на стратегията за управление и развитие на водния сектор. Второ, във времето очакваните резултати от разработката по това споразумение са синхронизирани с резултатите от възложените по-рано генерални планове, по които ние няколко пъти сме имали възможност да слушаме господин Симидчиев и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тоест, те се синхронизират във времето като резултати. Едната разработка с другите разработки.
На трето място се очаква, че така синхронизирани във времето те ще могат да бъдат използвани при подготовката на оперативната програма „Околна среда” за следващия планов период – 2014 – 2020 година. Това е при много положителен, добронамерен и оптимистичен сценарий, на който ние всички се надяваме. Това чухме от министерството при обсъжданията вчера. Ако има някои други допълнителни въпроси? Няма. В такъв случай, моля, който е съгласен да подкрепим Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегията за водоснабдяване и канализация, моля да гласува.
Гласуване: за – 17, против няма, въздържали се няма.
Единодушно е подкрепен.
Преминаваме към

ТОЧКА ВТОРА:
Изслушване на информация относно търговията с емисии и зелените инвестиции от Министерството на околната среда и водите и Националния доверителен екофонд

ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Моля колегите да заповядат. В материалите си сигурно сте видели, че имаме информация, предоставена от министър Нона Караджова във връзка с това изслушване. Всички имат такава информация. Имаме писмен документ. Кой ще вземе отношение?
БОРЯНА КАМЕНОВА: (МОСВ) Аз ще взема отношение по въпроса, свързан с търговете в европейската схема за търговия с емисии. Европейската схема за търговия с емисии е основният инструмент на Европейския съюз за изпълнение на задълженията по протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Основните цели на европейската схема са две – да се намалят емисиите на парникови газове по икономически изгоден начин и да се по стигнат целите от протокола от Киото. В момента в схемата участват 135 български инсталации, които отговарят на определени изисквания за производствен капацитет и видове продукция. В началото на 2013 година те ще бъдат вече 136, като цифрата търпи промяна в зависимост от включването на нови инсталации и прекратяването на дейността на съществуващи.
България се включи в европейската схема от 2009 година в нейния втори период, след като от Европейската комисия беше одобрен Националният план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове. Квотите, които са в този национален план, са собственост на държавата и за този период – втория период на схемата, който приключи на 31 декември 2012 година, те бяха разпределени безплатно на предприятията, които попадат в обхвата на схемата.
За третия период, който е от 2013 до 2020 година, правилата са различни. Те са въведени чрез Директива 2009/29, която изменя старата Директива 2003/87 и въвежда тези нови правила, според които се предвижда постепенно преминаваме към пълно търгуване на квоти
България участва в обща тръжна платформа за продажба на квоти за целия Европейски съюз заедно с още 23 държави членки. За избора на тези тръжни платформи, за временната, която вече функционира, Европейската комисия проведе общоевропейска обществена поръчка и сега се очаква да проведе такава и за избора на постоянна тръжна платформа.
На временната тръжна платформа вече се проведоха така наречените ранни търгове. На тях се предложиха общо 120 милиона квоти за целия Европейски съюз, като делът на България беше 3 277 000 квоти. Тези търгове се организират централизирано от Европейската енергийна борса, която е спечелила тази общоевропейска поръчка за временна платформа и съгласно нейния календар се провеждаха всеки вторник и четвъртък. Клиринг цената варираше от 8.49 до 5.82 евро за квота, като общите постъпления до момента от единадесетте търга се равняват на 22 137 930 евро.
Тези приходи постъпват в Българска народна банка по така наречената Таргет2 сметка, която е европейска система за парични преводи в реално време и след това се привеждат в специална валутна сметка на Министерството на околната среда и водите до приемането на Закона за ограничение на изменението на климата, в който се опитваме да регламентираме начина за разпределянето и ползването на тези приходи.
Първоначално беше предвидено на тази временна тръжна платформа да се продават квоти и така наречените авиационни квоти, тъй като от миналата година и секторът авиация е вече в европейската схема за търговия с емисии, но поради временната отмяна на задълженията за предаване на квоти от страна на авио оператори за емисии от полети от и към Европейския съюз, това са външни полети за ЕС, която беше инициирана от Европейската комисия в края на миналата година, през тази година няма да има продажба на авиационни квоти.
Все още не е ясно общото количество квоти, което е собственост на държавата за целия период до 2020 година и част от които България ще разпределя безплатно, част от които ще продава на търг, защото все още не са одобрени – то не е ясно само за България, а и за всички държави в Европейския съюз, - защото не са одобрени още националните планове с мерки, в които са включени квотите, които ще бъдат предоставяни безплатно на инсталациите и евентуално националния план за инвестиции, с който България поиска дерогация за сектор „Електроразпределение”, за да може и този сектор да се ползва от безплатни квоти.
Очаква се до края на януари да се получи решение на комисията по тези два плана, след което всяка държава от Европейския съюз в зависимост от броя на безплатните квоти ще се изчисли и количеството, което остава за тръжна продажба. На Република България се полагат около 2,71% от общото за целия Европейски съюз количество квоти за тръжна продажба, като изчисленията се правят на база на верифицираните емисии в период 2005-2009 година на предприятията в Европейския съюз и се взимат под внимание включването на Лихтенщайн, Исландия и Норвегия в европейската схема.
Предстои включването и на Хърватска в европейската схема, което също ще бъде отчетено и ще има много лека промяна в четвъртия, петия знак след десетичната запетая в този процент вследствие от това включване.
В материала, който ни беше предоставен, бяха включени постъпленията от търгове по дати на провеждането на самите търгове. Както вече казах, приходът до момента от ранните търгове е 22 137 930 евро.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви. Само за ваше пояснение, колеги, материалът ни е предоставен в края на миналата година преди да се случат и последните търгове. Затова има разлика в цифрите. Този материал, който имаме, е с 18 млн. Ще Ви помоля за окончателна информация. Оттам идва разликата само.
Нещо да допълните?
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА: Аз съм главен експерт на „Проекти” в Националния доверителен екофонд и ще ви представя съвсем кратка информация за изпълнението на проекти, финансирани в рамките на националната схема за зелени инвестиции. Както знаете, ролята на Националния доверителен екофонд в националната схема за зелени инвестиции се регламентира в Закона за опазване на околната среда, а именно, набиране, оценка, валидация и финансиране на проекти, както и мониторинг и контрол по изпълнението на тези проекти по озеленяването.
Разработено е и е прието оперативни ръководство на Националната схема за зелени инвестиции, което регламентира правилата за изпълнението на функциите на НДЕФ, които току що изброих. Купувачите на предписани емисионни единици, по смисъла на чл. 142а до 12з на закона са членове на Консултативния съвет на Националния доверителен екофонд.
В момента се изпълняват проекти, финансирани в рамките на две сделки за продажба на предписани емисионни единици с Република Австрия. Сключени са договори за изпълнение на проекти за повишаване на енергийната ефективност на публични сгради, като следва: 29 общини с 69 обекта, освен тях – проекти на една областна администрация пак за публична сграда, два университета и две гимназии – просто те не са общински и затова са отделни, също публични.
След приключване на тръжните процедури за определяне на изпълнители за тези обекти останалите средства по двете сделки ще бъдат разпределени за финансиране на проекти, които са постъпили и са оценени или в момента постъпват и предстои да бъдат оценени, съгласно оперативното ръководство на националната схема за зелени инвестиции. В този момент са одобрени на ниво заявление за проявен интерес нови 17 проекта на общини. Получени са още 20 нови заявления и още този месец ще има заседание на комисията. За осем проекти има сключени договори с изпълнители, а останалите са в процес на предварителен контрол на тръжната документация от страна на Националния доверителен екофонд. Първият обект е завършен – едно училище в София. Други десет обекта предстои в рамките на месец – два да бъдат завършени, а през летния сезон на 2013 година ще бъдат изпълнени всички обекти, за които току що споменах.
Одобрени са и пет проекта на частни инвеститори за производство на енергия от биомаса в рамките на изискването за минимални държавни помощи до 200 000 евро за период от три календарни години. Финансирането на тези проекти се осъществява на базата на верифицирани редукции на емисии на парникови газове. Два от договорите са подписани. Финансирането на тези проекти става след включването след като инсталациите започнат да работят. Така че очакваме на останалите три.
Сега на предстоящото заседание на комисията преди края на този месец предстои разглеждането още на три частни проекта, които са постъпили по една специална покана по искане на австрийската страна за разглеждане на проекти на компании със значимо австрийско участие.
Благодаря Ви.
Има някои промени също, някои цифри, защото междувременно се сключиха други договори от това, което предполагам, че е предоставено от страна на министерството.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Ще Ви помоля да ни предоставите тази информация, защото в материала, който имаме пред себе си, стигаме до пет договора с частни инвеститори – и дотам, в общия материал, който сме получили от Министерството на околната среда и водите.
Колеги, дължа ви едно обяснение, което може би не е необходимо, но съм длъжна да го кажа. Аз много исках да имаме такава информация преди да разглеждаме проектозакона, който предстои да разгледаме, тъй като той по същество регламентира ролята на всички институции в страната по отношение на превенцията на изменение на климата и провеждането на политиката за зелените инвестиции и на практика отменя познатите ни текстове от Закона за опазване на околната среда и ги вкарва в една нова рамка, където се регламентират взаимоотношенията и за посредниците при търговията с емисии, както е записано в проектозакона, и за зелените инвестиции, и за предписаните емисионни единици и предварително разписано поведението на страната, въпреки неяснотата по бъдещето както на Киото, така и на европейската схема за търговия с емисии, които и двете са в преходен период - едната е малко по-ясна, другата, Киото – още по-неясна, тъй като приключи през 2012 година.
Това исках да ви кажа като обяснение за това, че държа в дневния ни ред тази точка с това обсъждане да предхожда нашите дебати по новия законопроект. Имате думата по информацията, която получихте или за допълнителни въпроси и становища. Обръщам се и към гостите ни от Стопанската камара и другите ни гости: който има желание, има възможност да се изкаже. Заповядайте! Господин Божинов, заповядайте
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз Ви благодаря за това, че поканихте тези най-отговорни институции и асоциации на българския бизнес, които ще ни бъдат много полезен партньор в днешния изключително отговорен дебат. Това – първо.
Второ, много се радвам на това, което казахте. Без да имам никакви претенции, но в края на месец ноември а за предложих да имаме тази информация. Няма да коментирам повече. Експертите, които тук докладваха, се придържаха стриктно към текстовете, които са ни предложили. Ние обаче не можем да се задоволим само на това ниво на дискусия и трябва да понесем своята отговорност за един политически дебат, не партиен сблъсък, а за политиката на България по един съдбоносен за нейната икономика, за нейната конкурентоспособност и за нейната позиция за конкурентоспособност на европейската икономика и аз ще започна с този материал, който Вие ни представихте.
Вярно е, че изпълнението на Националния план за зелени инвестиции от Националния доверителен екофонд е регламентиран в сегадействащото законодателство и компетенциите на Националния доверителен фонд са разписани в Закона за опазване на околната среда. Обаче тук има една инерция, която ние трябва да решим днес дали ще я следваме в новия закон и в предстоящите практики, или ще осмислим необходимата промяна. За какво става дума?
Аз като човек с много дълъг опит и всеобща запазена памет, като докладвах Закона за националния доверителен екофонд помня и ситуацията. Тогава имаше страни които бяха съгласни да цесират дълга на България към тях и когато те цесират и ни опрощават техни вземания, те претендираха да избират и ръководителя на фонда и нашата страна със закон да регламентира тяхното решаващо участие за използването на средствата по предназначение. И това беше естествено. Започнахме с 20 милиона от Швейцария. Правихме опит да го разширим с дълг, цесиран от Полша и т.н.
Сега обаче откъде набираме средствата? Продаваме нещо, което е наша частна държавна собственост и фактор за развитие на Националната икономика. Оня, който заменя или купува от предписаните емисионни единици, принадлежащи на България, не може да има същата решаваща роля и, както чухте, на уважаваната дама, която докладва втора, че австрийците купуват и са предявили. Това не може да бъде същото, какъвто беше статутът на швейцарците и това ако се съгласите с този нов политически подход, не може да остане със същата предоставена на купувача тежест в чл. 18, раздел ІІ на закона, че изискванията на страната купувач и т.н. са в договора и че ние ще го гледаме в очите. Той купува нещо, което принадлежи на нас и си ни плаща това, което принадлежи. Той ще участва, той ще има роля, но относителният дял на тази тежест трябва да намалее и ние трябва да засилим в закона собственото си национално приоритетно определяне на разходите и направленията, в които ще ги изразходваме, от целите на българската икономика, на отрасловата структура и т.н. Затова в закона ние трябва да гарантираме по-голяма тежест на заинтересуваните браншови организации и на онези които, приемайки закона, нямаме никакъв разчет каква тежест поема българската индустрия за изпълнението на тези ангажименти. Така че това е един изключително принципен въпрос, който изисква много дълбоко осмисляне и много решителна промяна по тази посока.
Аз обаче ще премина директно от този материал, като поискам по точка първа много подробна информация за тези сключени пет договора и ще ви кажа защо. Защото тук са избрани точно определен тип проекти биомаса. Казвате, че в рамките на изискванията за минимална държавна помощ от 200 000 евро ги стимулираме. Но ако видите другите две преференции, които им даваме, точно на биомасата, с българското законодателство, едната – скандално приета със Закона за горите, че освен отпадъчна биомаса, могат да използват и доброкачествена дървесина за биомасата, което е абсолютно безумие от икономическа гледна точка, и като прибавите и преференциалните цени за изкупуване на тая електроенергия, и като прибавим и 200 000 евро точно за тези неща, работата изисква да видим кои са проектите и как се изпълняват, защото ако съвпаднат с някои имена, ще стане много скандално.
Преминавам към закона. Нали ще ги гледаме заедно, госпожо председател? Или отделно?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Нека ако някои от колегите имат отношение към информацията, да се изкажат.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Приключвам по информацията. Тя е много полезна, хубава е, но служи за база за разсъждения по закона.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви. Това е целта, да разглеждаме тази информация преди да разглеждаме закона.
Колеги, други изказвания? Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз бих искал да попитам, госпожо председател, дали от присъстващите някой би могъл да отговори на един въпрос, който сме поставяли няколко пъти в комисията. Това е въпросът за банкирането на оставащите квоти, защото България е намалила много повече, отколкото се изисква, до 2020 година намали, а остават много повече. Въпросът, който поставяхме, е дали нашите власти са направили нужното, за да се преборят тази останалата част която е съществена и горе-долу равна на тази, която имаме за този период, да бъде банкирана за следващия период, да не изчезне, да не изгори, защото това е много важно, както каза и господин Божинов, за икономиката, тъй като това са квотите, с които ние можем да разполагаме като държава и да даваме на някои от предприятията или да ги продаваме на търг. Но това са наши собствени спестени е мисии. Въпросът е: Банкирани ли са за следващия период? Успели ли сме ние да постигнем това? Има ли някой, който да отговори на въпроса?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря, господин Тошев. Госпожо Каменов, може би Вие? Заповядайте
БОРЯНА КАМЕНОВА: Господин Тошев, ние напълно осъзнаваме важността на този въпрос. Сега на последната среща на страните по Конвенцията по изменение на климата в ДОХА – това беше един от основните дебати, първо, в рамките на Европейския съюз и след това и с останалите държави, които са страни по конвенцията. Искам да ви уверя, че беше постигнато това, което ние си бяхме поставили за цел – пълно банкиране за следващия период на всичките тези квоти. Така че ние ще ги прехвърлим в пълен техен размер за следващия период.
Остава да се уточнят правилата по-нататък за ползване. Те се връзват сега и с европейската схема, но това са подробности, които допълнително ще се уточняват. Но банкирането ще е в пълен размер.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Каменова. Други въпроси, колеги? Няма.
Аз благодаря за информацията. Ще ви помоля да останете тук. От гостите някой да вземе отношение по търговията дотук? Не.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За тези пет проекта нали поемате ангажимент да ни информирате подробно кога са сключени.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Да, специално ще поискаме информация, господин Божинов, за петте проекта.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: А ако има клауза за конфиденциалност?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма. Ние в закона пишем, че пълен достъп трябва да има. Тази конфиденциалност, извинявайте, не работи.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз съм съгласен да бъде предоставена информация, разбира се, при спазване на изискванията на закона и затова поставям въпроса, ако има клаузи за конфиденциалност, тъй като практиката, особено в предходното правителство, знаем, че за „Белене” всичките споразумения там бяха в конфиденциалност. Така че, нека обективно да свършим работа, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако са толкова секретни, да ги представят в секретната секция, аз ще си ги прочета.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Аз ви благодаря. Много моля да не намесваме теми, които, слава Богу, не са обект на дискусия на тази комисия. Така че, продължаваме нататък с обсъждането на законопроекта.
Няма да гласуваме. Приемаме го за информация, за сведение.

ПО ТОЧКА ТРЕТА:
Разглеждане и обсъждане на Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 202-01-74, внесен от Министерски съвет на 21 ноември 2012 година, първо гласуване.

ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Преди да дам думата на представител на вносителя да представи законопроекта, искам да ви кажа да видите в материалите си, че имаме становищата на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, становище на отдел „Европейско право”, в което има 19 точки, които предлагат текстове за прецизиране на законопроекта, което е малко смущаващо, но те са правно-технически, и доклад на комисията по транспорт и информационни технологии и съобщения. И двете комисии са подкрепили законопроекта – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения – с 11 гласа за и един въздържал се, без против, и Комисията по европейските въпроси – с 10 гласа за и
1 глас въздържал се. Така че законопроектът е бил разгледан на тези съпътстващи комисии и одобрен от тях.
Кой ще представи законопроекта? Госпожа Каменова, заповядайте!.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове народни представители, членове на Комисията по околната среда и води,
С ратифицирането на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата и Протокола от Киото страната ни е поела редица международни задължения, свързани с ограничаване на изменението на климата. Голяма част от тях бяха въведени в националното законодателство със Закона за опазване на околната среда и допълващите го подзаконови нормативни актове.
Като член на Европейския съюз България има редица задължения по законодателния пакет „Климат и енергетика” и е участник в схемата за търговия с емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз. Това обстоятелство е свързано с изпълнението на голям брой задължения, които формират цял сектор в политиката по климата и чието изпълнение страната ни следва да постигне баланс между интересите на индустрията и амбициозните цели на Европейския съюз за прогресивно намаляване на емисиите на парникови газове.
Политиката по изменение на климата има изцяло хоризонтален характер. Специфичният характер на дейностите в изпълнение на тази политика, както и големият брой докладвания към органите на конвенцията и на Европейската комисия изискват навременен принос от всички органи, които имат компетентности в областта на изменението на климата. Абсолютна предпоставка за своевременно изпълнение на задълженията ни като държава е ефективното ангажиране на компетентните органи и частноправни субекти в съответните процедури, за което е необходима ясна и изчерпателна регламентация на техните правомощия, права и задължения.
Целта на новия проект на Закон за ограничаване на изменението на климата е да даде обща права уредба на обществените отношения, свързани с осъществяването на политиката по изменение на климата, като регламентира компетентните органи, които осъществяват тази политика и урежда техните правомощия, да очертае кръга на частноправните субекти, които имат права и задължения в рамките на различните процедури и основни дейности и процеси.
От Закона за опазване на околната среда са пренесени и прецизирани действащите разпоредби, като с проекта на новия закон са транспонирани напълно съответните директиви – основни – директива 2009/29 на Европейския парламент и на Съвета, транспонирането и на редица други нормативни европейски актове, като чрез транспонирането им в закона се осъществява регламентирането на провеждането на търгове за квоти за емисии на парникови газове, преходно безплатно разпределение на квоти за операторите на инсталациите, които участват в европейската схема за емисии, преходно-безплатно разпределение на квоти за модернизиране на електропроизводството, използване в рамките на есте на кредити от проекти за намаляване на емисиите на парникови газове, правилата за мониторинг и докладване както на операторите на инсталации, така и на операторите на въздухоплавателни средства и се въвеждат административно-наказателни разпоредби, които подпомагат спазването на правилата, въведени с настоящия закон.
Транспонират се и редица други европейски директиви и регламенти, свързани с използването на биогорива в транспорта, определя се компетентен орган, който да приеме мерки за изпълнение на задълженията, които произтичат от Решение № 406 на Европейския парламент и на Съвета и което се отнася до секторите, които не са в рамките на схемата за търговия с емисии, като селско стопанство, транспорт, отпадъци и строителство и за които също има изисквания за ограничаване на емисиите от тях. Доразвита е въведената в Закона за опазване на околната среда схема за доброволни редукции на емисиите, което е нещо ново и тя обхваща дейности, инсталации и лица, за които няма международни задължения за намаляване на емисиите. Чрез тази схема се надяваме да осигурим допълнителен механизъм за реализиране на намаление на емисии на парникови газове, като се предвижда приходите от търгове с квоти за емисии на парникови газове да постъпват по набирателни сметки. Това е накратко представянето на закона.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Каменова. Нещо да допълните? Няма. Колеги, имате думата за становища, въпроси и коментари по предложения ни за обсъждане законопроект.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Две общи предпоставки.
Първо, гледам два основополагащи стратегически документа, които България е приела, които определят рамката, в която ще се реализира законът и целите, които ще се поставят. Това е третият национален план за действие по изменението на климата за период до 2020 година, добре познат на господата, които присъстват и позоваването в този План на националната енергийна стратегия. В плана се цитира енергийната стратегия, че в определен период от едно десетилетие след този период България ще успее да депонира 9,2 млн. тона въглероден двуокис в геоложки форми – нещо, което ако се прецени цената на това действие, може още сега да се прогнозира, че е трудно изпълнимо.
Второто направление, което се предвижда в стратегията, за да се постигнат целите на третия план, е подкрепа на ядрената енергетика и съгласно прогнозите на този приет от правителството стратегически документ, в баланса, в микса на електроенергия, делът на ядрената енергетика трябва да нарасне с 45%. Това ще доведе до намаляване на въглеродния двуокис в съответните количества и постигане на целите на третия национален план. Нали разбирате, че с последните решения това се подлага под съмнение? Когато това се подлага под съмнение, третият план е застрашен. Следователно, първият въпрос е какво следва и каква тежест ще понесе българската индустрия, ако всичко това се случи поради политическа, управленска, друга недалновидност или такова стечение на обстоятелствата. Или ще кажем, че тези документи нямат никакво значение. Това – първо.
Второ, в Комисията по европейски въпроси разгледахме този законопроект на първо четене много прибързано в навечерието на Нова година на извънредно заседание и един голям кръг от въпроси, на който мястото му беше там, за да се формира българската национална позиция в общоевропейския диалог, не беше формулиран. Затова аз ще си позволя да удължа моето изказване с това, което би следвало там да се каже.
Това на първо място е, че във всеки случай, но особено в годините на глобална световна финансова криза, приемането на всеки закон с такова значение върху националните и общоевропейските икономики трябва да бъде много внимателно оценяван в светлината не на изискванията, а на потребността от устойчиво развитие на целия Европейски съюз като цяло и на страните поотделно.
Мога да го кажа убедено, че неуспехът на Европейския съюз да убеди останалите големи икономики в областта на намаляването на парниковиге емисии поставя въпроса за преоценка на едностранните ангажименти на Европейския съюз в програмния период до 2020 година и Пътната карта до 2050 година. Съзнавам какво значи това. Обаче налагането на едностранни политически решения поставя въпроса за ефективността на предприеманите действия и за конкурентоспособността на икономиката на Европейския съюз. В един анализ на браншова организация, чийто представител е тук, се анализира европейската химическа промишленост, нейното производство в рамките на 500 млрд. евро и износ от Съюза навън на 500 милиона и рисковете, които крие едностранното налагане на тези ангажименти от Европейския съюз при отказа на другите световни икономики да се ангажират. Това може да звучи на някой тук много тягостно, но ако нашата позиция в общоевропейския дебат не отчита последствията, защото това ще удари енергетиката, енергетиката – химическата промишленост, химическата промишленост като емитент с не толкова голям относителен дял, но при синергетичния ефект на тези две въздействия? Директно торовата промишленост, от торовата промишленост – селското стопанство и от износител на храни и химически продукти Европа, респ. България ще стане вносител. И какъв ще бъде резултатът от всичките тези усилия? Не искам да ме разберете като човек, който е противник на всичко това, но ако се извадят ония емисии на парникови газове от естествените природни процеси – органична ефективност, природни бедствия, естествени процеси и т.н., цялото усилие на Европейския съюз ще има резултат по-малък, отколкото само увеличението на останалите развиващи се световни икономики. Освен това, като сравним ефективността на двете системи за търговия на емисии – таз отвъд океана и нашата, европейската, се очертава едно разширяване на негативния ефект от така нареченото изтичане на емисии. И всичко това, колкото и да изглежда тягостно за една такава специализирана дискусия, е въпрос на много отговорно политическо поведение. Затова аз смятам, че диалогът трябва да продължава. Преди приемането окончателно на закона трябва да имаме финансови разчети за разходите на индустрията, за изпълнение на разписаните от закона задължения до 2020 година, и то пак ще се отрази на нейната конкурентоспособност. Не зная дали са съгласни господата от браншовите организации, но без този разчет значи да поемем един закона, в който да нямаме точна представа.
Второ, във връзка с онова, което казах преди малко, за промяна на принципите за оценяване на проектите и намаляване на относителното влияние на купувача на предписаните емисионни единици, които са българска частна собственост и увеличаване дела на българската страна като собственост на тези квоти чрез правото да определя приоритетните области за разходване на средствата, постъпили от тези продажби и замени в Доверителния екофонд. Трябва да е ясен механизмът за оценяване на проектите, засилване на относителната тежест на заинтересуваните браншови организации и т.н.
В тази връзка има много разумни предложения, постъпили от различните браншови организации. Само две-три принципни бележки. Няма да споменавам, че в чл. 16 трябва да се спомене само Единният европейски регистър като единствено активиран регистър към настоящия момент, а в чл. 17 да се реализира това, за което говорих преди малко, като се подчертае, че тия пари ще отиват по тоя механизъм, за който пледирам, единствено за проекти, свързани с климатичните промени, глобалното затопляне, в съответствие с изискването на европейското право и националното законодателство в тази област и подпомагане на онези субекти, които ще понесат тежестите на постигане на целите. Ние не може тук – свирнал ни австриецът, който е купил квоти, и ние – хоп – неговите проекти и те! А ще отиде на тоя содов завод, на тоя торов завод, на другия завод, който ще направи модернизация, ще намали емисиите и ще постигнем двоен ефект, икономическа ефективност и намаляване на квотите. Това е въпрос на принципна политическа позиция и воля, която никой не може да ни се сърди, че ще проведем в България.
Трябва да запишем това, за което преди малко с уважавания колега разменихме думи – това може да стане в чл. 22, че предоставянето на обществен достъп до договорите за продажби е гарантиран, няма секретно, няма такива работи, а в чл. 23 този обществен достъп до информация е свързан с финансирането на отделните проекти и е гарантиран.
За да не бъда по-многословен, в Комисията по европейски въпроси поставих един провокативен въпрос, произтичащ от мотивите. В мотивите пише, че политиката по изменение на климата има изцяло хоризонтален характер. Питах какво значи това. То се пояснява в следващото изречение. Става дума, че специфичният характер на дейностите по изпълнението на политиката за предотвратяване на това негативно изменение на климата ангажира много субекти. Те правят много доклади и всеки трябва да отива по своя път.
Уважаеми вносители, политиката в закона съвсем не е хоризонтирана. Текстовете пишат, че министърът на околната среда има изключителни функции. Тя е субординирана. Другите министри докладват на тоя министър и а за така разбирам, и това е различно от онова, което трябва да кажете, че всеки си докладва според закона, ако добре съм разбрал. Ако не съм, моля да бъда извинен.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Трябваше да Ви изпратим в ДОХА и тогава преговорите щяха да спрат още в края на първия кофи брейк.
Народен представител иска думата. Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо председател, аз останах с впечатление, че господин Божинов, въпреки скептицизма и критиките…, добре, да кажем, рационалния скептицизъм, е за приемане на първо четене на закона. Не можах да разбера.
По отношение на едностранните ангажименти на Европейския съюз, това, което беше казано тук и притесненията, които бяха изразени по тези ангажименти, останах с впечатление, че това е позицията на Коалиция за България и на ПЕС, дотолкова, до колкото господин Станишев е председател на ПЕС и предлагам следващия път - предполагам, че тези въпроси много остро са поставени в Брюксел от евродепутатите - следващия път да поканим евродепутати от Коалиция за България, господин Вигенин, ако не се лъжа, е в тая комисия, да ни запознае как е поставил тези въпроси остро в Европейския съюз и какви са насоките, за да можем да вземем информирано решение. Поради това аз въпреки всичко ви призовавам да гласуваме на първо четене по този законопроект, а господин Вигенин да бъде така добър да ни каже тези критики, които бяха отправени, как той ги представя в комисията.
Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма да приема закачката. Само ще поздравя браншовите организации, които са направили много точни разчети и са информирали въпроси евродепутати. Доколкото знам, е така. Всеки според своя капацитет и принадлежност към определена група отстоява български интереси и аз нямам нищо против да поканим господин Вигениев и всеки друг да видим как си вършат работата. Аз в момента правя това, което съзнавам като мой ангажимент.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря.
Благодаря ви, господа. Някой друг да вземе отношение? Господин Язов, заповядайте!
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз ще подкрепя законопроекта. Въпросът е обаче тези, които не си спомнят при приемането на Закона за опазване на околната среда, където в един член, наречен чл. 142в, записахме какво се случва с парите. Тук са отделили цял раздел, наречен „Приходи от търгове с квоти”. Според мен така разписан, този закон няма да работи.
Приветствам МОСВ, че са го направили и това може би е единственият начин да се разберат с Министерството на финансите, но това, което разказа и господин Божинов, ще опитам само да допълня, че България нито сме продали, нито знаем как се продават квоти. Ако погледнем историята, ще видим, че най-големият купувач в света е Япония. Те имат един принцип във връзка, господин Божинов, с чл. 22, когато купуват квоти, казват: „парите ще бъдат в наши банки, за наши проекти, с наше одобрение и през наши фирми изразходвани”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И ветрогенераторният парк е техен.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Това е искане на страната, която купува.
Тук е записано, че парите ще постъпват, поне както аз го разбирам, в бюджетна сметка. Малко история от преди това. Там имахме един спор в залата и се обединихме около един текст, който казваше накрая, че се използва бюджетна сметка, която е извънбюджента сметка, но е част от консолидирания бюджет и парите от нея се използват само за екологични проекти. Нали така, госпожо председател?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Това е по Закона за опазване на околната среда.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Да.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В Закона за бюджета.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Сега го видях. След малко ще стигнем и до Закона за бюджета. Тук в параграф 12 от Преходните и заключителни разпоредби се казва, че в Закона за опазване на околната среда, в точка 6, членове от 142а до 142з се отменят, в което влиза и чл. 142в, за което говорим.
В Закона за бюджета променихме тази сметка в предходния бюджет от 2011 г., от 2010 г. накрая. Там казахме, че извънбюджетната сметка вече се разпорежда от системата СЕРЕБРА или какво точно беше – едно предложение, което беше направено между първо и второ четене от народни представители. Това го говорехме в зала.
Това, според мен, обрича смисъла на целия този труд който някой си го е направил, за да сътвори този закон и ако това нещо не се промени, аз мисля, че по принципа на Япония няма да дойде никой да купи емисия, защото правилата предварително са определени. Тук е казано: тръжният продавач – по чл. 54, а именно, министърът на околната среда и, както е описано в чл. 54, преходите постъпват по чл. 56 и т.н., с изключение на приходите, свързани с чл. 58, които директно влизат в републиканския бюджет и се изразходват за други бюджетни разходи като точка 3. Просто изразявам съмнение, че при така записани - аз ви казвам какъв е принципът в света, ако сте продали емисии, аз не искам да правя забележки, просто ви го казвам като съвет - според мен така написано, а тези закони се четат и в Европа, и ако не бъде оправено и финансите не клекнат и не разберат за какво става въпрос, няма да дойдат пари.
По въпроса на господин Лазаров, БСП от предходния бюджет си бяха записали 600 милиона, а в по-предишния – 2 милиарда от такова нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, господин Язов. Искахте думата. Заповядайте! Бихте ли се представили? Заповядайте!
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ: Аз съм от Международната природозащитна организация ВВФ и представляваме Коалиция за климата. Това е неформално обединение на представители на природозащитните организации, бизнеса, научните среди и медиите.
Няколко коментара искам да направя с моите предстоящи теми. Преди всичко, ние още на най-първоначален етап бяхме включени в изготвянето на законопроекта за климата и участвахме много активно в изготвянето на третия национален план за изменение на климата, където бих искал да опровергая господин Божонов – ядрената енергетика не е така прецизирана, както е в ядрената стратегия. Има извадки от ядрената стратегия и там не фигурира. Нека да се съгласим, че това не е обект на законопроекта за климата. Както и да погледнем, всички цели, каквото и да направим, до 2020 година, какъвто е обхватът на третия национален план и какъвто е обхватът на Националната енергийна стратегия, ние не можем да повишим енергийния микс до 45%. Точно в този контекст ние не бива изобщо да вземаме точно това предвид към Законопроекта за климата. Той има съвсем други цели. Част от тях бяха представени от колегите госпожа Георгиева и госпожа Каменова и част въобще от решението.
Ще си позволя да вмъкна, че Протоколът от Киото беше удължен до 2015 година, когато се очаква да бъде взето ново съглашение, тоест, нищо не се променя до 2015 година от сегашния статус.
Очаква се до 2015 година да бъде взето ново глобално съглашение, което да замени Киото.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ние изпълняваме старите задължения…
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ: Точно така. Нищо не се променя.
Целта на този законопроект преди всичко е да балансира тези приходи от търговията с емисии. В момента не знам доколко сте запознати със ситуацията, но в света е така: има свръхпредлагане и почти никакви продажби. Няма купувачи. Това, което каза госпожа Каменова е, че ние имаме остатъчните ни емисии са прехвърлени за следващия програмен период е добре, но всъщност не е много сигурно дали те въобще ще могат да се използват, защото това също предстои да бъде дообсъдено.
Да се върнем на Законопроекта за климата, дами и господа. Той преди всичко цели да регламентира този значим и важен проблем, който има първостепенно значение за Европейския съюз и вмъкването на такива тънки елементи за ядрената енергетика въобще не им е мястото тук, съжалявам, господин Божинов. Трети национален план, който има твърде кратък обсег на действие, а ние тогава пледирахме да има дългосрочен обсег на действие, до 2050 година, където е стратегията на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии и това трябва да е погледът на всички тук вас, дами и господа, не да е до 2020 година. Ние не може да имаме 45% ядрена енергия до 2020 година, дори да започнем да строим утре. Така че, нека, моля ви, тези неща да излязат, защото третият национален план като план за действие само обхваща енергийната стратегия. Там изрично компонентът АЕЦ Белене беше изкаран още преди да се вземе решението от парламента за прекратяването на проекта. Така че е несъстоятелно да използвате тези в момента неважни неща.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Ще Ви помоля да не влизате в лични пререкания с народни представители.
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ: Да. Това исках да кажа. Също искам да добавя, че голяма част от предложенията, касаещи Законопроекта за климата, които ние внесохме още през ля тото и бяха приети от работната група на Министерството на околната среда и водите, има няколко неща да доуточним и ние в процеса на финализирането и разглеждането в пленарна зала ще внесем ново допълнително становище по конкретните наши допълнения, което ще предостави и на Комисията по околната среда и водите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Една страна, която уважава себе си, като приема една, втора, трета стратегии, обвързва тези стратегии. Това, да ми говорите, че тази енергийна стратегия е била актуална с тия цифри до следващото решение, а сега с това решение – какво да четем? Коя енергийна стратегия? Европейската? Автоматично действа в България? Разказвайте го това на някой друг.
Пише ли, че делът на атомната енергия в този микс до 2020 година ще стигне 45%? Пише. Отмени ли някой тази стратегия? Това – да, не, утре, три пъти, не го няма в този документ. Тогава този трети национален план, който почива на тази стратегия, госпожо председател, тя не е само тук. Скоро приехме Водна стратегия. Вие като приехте Национална водна стратегия, отразихте ли споразумението в Гърция, че имаме право на 71% от водите на Места? Има ли го в българската стратегия? Няма го. Гърция ползва ли 100% - ползва. И като го няма в стратегията и го няма в плановете – ето затова сме бедни, хора! Завърших.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря, господин Божинов. Бях на границата да Ви попитам защо не отменихме споразумението с Гърция в един определен период?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Защо да го отменим? Това щеше да бъде най-голямото национално предателство.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Господин Божинов, ще Ви помоля да не си тръгвате. Не желая да слушам за ядрени електроцентрали тогава, когато разглеждаме Закон за изменение на климата. Казахте становището си, но ние рискуваме да се хлъзнем в дебати, които не са ползотворни по отношение на този закон. Не са. Така че аз моля
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо председател, аз ще помоля господин Божинов да остане, защото някак си ми е обидно. Чувствам се едва ли не: „Аз ще си кажа каквото имам да кажа и ще си тръгна.” Изслушах Ви много внимателно и ще Ви помоля: останете най-малкото за да гласуваме. Иначе наистина е малко обидно. Казвате си и ставате - не Ви интересува.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря. Някой друг от колегите има ли желание да се изкаже? Питам първо народните представители някой има ли желание да вземе отношение? Не.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: За ядрената енергетика нещата са свързани, тъй като има ресурси, които се изчерпват. Нали така? Е, за какъв период ще говорим? Някои ресурси са за 50 години и свършват. Така че това нещо взето ли е предвид? Или някой план към това нещо е всъщност път към третия свят, нали?
Аз бих искал да поставя въпроса за селскостопанските мерки, за борбата с климата. Това са мерки, които са засегнати тук много бегло и неизчерпателно. Не е взето предвид това, което се гласува навремето в ПАСЕ по мое предложение и се прие от 47 държави-членки. Това значи, че тези ,които са правили закона, гледат с лекота на тези решения, които се вземат от националните депутати в една европейски асамблея на голяма Европа, много по-голяма от Европейския съюз.
Тук е споменато залесяване и презалесяване, но има и още други мерки: борбата с ерозията, с деградацията на почвите и прочее. Те са изброени прецизно в резолюциите на ПАСЕ, които имате и за които аз на времето ви информирах в началото на мандата, когато бяха приети. Също така фермите за морски култури, които в черупките си се състоят от калциев карбонат, абсорбират въглеродния диоксид от въздуха през разтварянето му в морската вода или в океанската вода. Тази тема не е разработена прецизно в този законопроект, защото се смята, че това е един детайл, но погледнете, че всъщност по този начин биха могли да се абсорбират значителни емисии допълнително от парникови газове и главно от водороден диоксид. Защо да пренебрегваме това нещо?
Нещо повече, всичките тези селскостопански мерки са печеливши, докато голяма част от мерките за намаляване на емисиите изискват влагане на средства, които не се връщат. Тоест мотивът на тези, които ще провеждат селскостопанските мерки, ще бъде финансово обезпечен чрез това, че те ще имат продукция, която ще могат да реализират и това ще им дава приходи, докато другите мерки ще бъдат посрещани с нежелание. Така че аз смятам, че тази тема трябва да бъде разгледана с нужното внимание и съм готов да направя необходимите предложения, ако има готовност това, което казвам, да бъде чуто тук. Ако няма готовност, тогава няма смисъл. Но този подход е подход, който според мен заслужава внимание, уважение и вече е намерил подкрепа в други институции на друго ниво, което трябва да се вземе също предвид.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Аз съм убедена, че между първо и второ четене ще намерим разбиране и във вносителите при разширяването и детайлизирането на действието на бъдещия закон. Искам само да обърна внимание на всички колеги, че това е нов закон. Ние досега не сме имали такъв закон. Той се опитва да постави рамката на взаимодействие между всички институции по отношение на изменение на климата и превенцията и евентуалните действия във връзка с изменението на климата и в такъв план той има хоризонтален характер господин Божинов. Аз тук с Вас мога да разговарям по такава тема, защото той предполага хоризонтално разпределение на функциите на всички институции. Така е заложен като идея законопроектът, че ние бихме могли да го доразвием. Това е друга тема. Бихме могли да доразвием и в посока действие по отношение на земеделието и в други посоки.
Аз имам обаче няколко конкретни въпроса, свързани с някои от текстовете на законопроекта. Искам да попитам в чл. 20 на законопроекта е разписано, че средствата от продажба на предписаните емисионни единици постъпват по набирателна бюджетна сметка в ПУДОС, първо. Второ, ПУДОС контролира изпълнението на договорите за продажба и/или замяна на предписани емисионни единици. И като трета аления – и че се разходват и отчитат чрез отделни сметки и кодове в системата на електронни бюджетни разплащания СЕБРА – това е във връзка с текстовете от Закона за бюджета. Това е разписано така. Но моят въпрос е следният: Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда съществува благодарение на специален закон, където тези функции не са разписани. То няма такива функции, няма такъв капацитет и определено това предполага свръхнатоварване на предприятието с една дейност, която по същество има и хоризонтален характер.
Аз зададох този въпрос един път по отношение на водната стратегия - и аз като Вас ще спомена още една стратегия, когато на предприятието по опазване на околната среда се вменява да управлява Координационния съвет, който да управлява водния сектор в България. Сега на същото предприятие се вменява не само финансово да управлява, но и да контролира изпълнението на проекти по управлението на дейности. Предприятието за управление контролира изпълнението на договорите за продажба и/или замяна на предписани емисионни единици и разходването на средствата, отпуснати от Националния доверителен екофонд. Това по силите на предприятието ли е?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Прави го в момента. Това са само глобалните въпроси. Иначе конкретният контрол на отделните мероприятия се прави от Националния доверителен екофонд. През тях минават само парите, защото те имат такива сметки, а те са участници в групите, които водят преговорите за продажба на единици, от тази гледна точка.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Кой иска думата? Моля, представете се.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ СТАМЕНОВ: Казвам се Константин Димитров Стаменов. Представител съм на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори. Благодаря Ви, че ми дадохте думата. Понеже съм убеден, че за вас може би това сдружение не е познато, ще го представя с две-три думи. Това са значими предприятия в българската икономика. Те формират значителен дял от брутния вътрешен продукт и са стратегически партньори на България.
Искаме по повод Закона за ограничение измененията в климата да направим някои предложения. Сега само принципно ще ги представя. Те са предоставени на госпожа Манева и на Министерство на околната среда и водите съвсем наскоро. Те касаят основно възобновяемите енергийни източници и това, което се случи през миналата година, проблемите, които се породиха. Само ще маркирам, че за миналата година от 1 юли 2012 г. такса зелена енергия беше вдигната три пъти и тези всички индустриални потребители, както и битови потребители, трябва да платят сметката за възобновяеми енергийни източници, но се оказа, че тези средства са крайно недостатъчни.
Това, което каза господин Божинов за химическата индустрия е в пълна сила за всички останали индустрии в Европейския съюз. За пример ще ви дам следното. Българската индустрия купува природния газ около 400 долара за 1000 кубически метра. В САЩ цената е 70 и няколко долара, тоест, около четири пъти по-евтино. В Русия е 120 долара. В никакъв случай не искам да влизам в детайли, но така или иначе това са цифри, ти всички предприятия в Европейския съюз ще се сблъскват.
Смея да кажа, че предприятията, които аз представлявам, са инвестирали милиарди в България и не са от предприятията, които изнасят печалбите си. Напротив, те инвестират, стремят се да запазят работните места и в условията на несигурна икономическа ситуация, която, за съжаление, не си отива, българската икономика ще трябва да оцелява в условия на ограничения на емисиите и нищо чудно да се случи това така наречено карбон ликич изтичане на инвестиции в посока към трети страни, където няма та кива ограничения за емисиите. Разбира се, ако има някои въпроси по текстовете, които ще предложим, със сигурност няма да са много прецизни, но така или иначе духът на тези текстове касае широки социални слоеве – не само социални – икономически, убедени сме, че както в интерес на самите производители на възобновяеми енергийни източници, така и на Национална електрическа кампания, Електроразпределителните предприятия, българската икономика и т.н.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: И аз Ви благодаря. Ще Ви помоля ако имате писмени предложения да ги предоставите на комисията. Аз поемам ангажимента всички членове на комисията да получат копие от тях.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ СТАМЕНОВ: Да. Ще взема вашите координати и ще ви ги предоставим. Имаме такива.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Разбира се.
Други становища, мнения? Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз ще кажа съвсем кратко няколко думи по това, което чух при изказванията. Първо, искам да кажа, че този закон беше разработен, както и другите закони, които ви предлагаме, след много широко обществено обсъждане. Тук беше казано от представителите на неправителствените организации. Ние се постарахме да отчетем всички мнения, всички интереси. Този закон наистина премина през много прецизирания и това, което предлагаме, намираме, че е един много добре направен закон, още повече, че една голяма част от текстовете в закона са действащи в момента и те са проверени в практиката.
Искам да кажа, че всичко, което ви се вижда много страховито като поет ангажимент – поне така се почувства в изказването на господин Божинов, е приемано преди 2009 година. Ние не сме поели никакъв допълнителен ангажимент. Напротив, участваме активно във всички дискусии в Европейската комисия. Много добре се съзнава не само от нас, а и от всички страни от Европейската комисия, че има определени рискове за европейската икономика, но въпреки всичко глобалната цел е много по-важна от определени интереси. Затова Европейската комисия е водещата в преговорите за намаляване на влиянието на климатичните промени.
Ние сме защитавали през всичките тези години много активно интересите на България. нещо повече, във всички разговори, които са се водили за отделните индустрии, ние сме уведомявали съответната индустрия, те са готвели разчети. Заедно с тях сме воювали за интересите на съответната българска индустрия. Така че диалогът продължава. Знае се за какво става дума и ние сме активен член на Европейската комисия в тези спорове, смея да кажа, високо компетентен.
Ние създадохме едно много компетентно звено в Министерство на околната среда и водите. Колегите много отговорно и много професионално защитават интересите на България. абсолютно не са необходими никакви разчети в момента за това, какво ще се случва в индустрията, за да се аргументира законът, защото законът формулира най-общите обществени отношения, отговорности на отделните структури, които участват в този процес, а конкретните мероприятия, които ще се приемат в съответните отрасли, ще се конкретизират в плановете за действия, в стратегиите за адаптация, във всичките стратегически и оперативни управленски документи, които ще се разработват и това е отбелязано в закона.
Разбира се, ние сме готови, както винаги, да обсъждаме всички предложения, но законът не може да дефинира мерките, които трябва да се предприемат в който и да е отрасъл. Не в селското стопанство, не в енергетика. В момента се възлага за разработване стратегия за адаптация и там съвсем конкретно за всеки отрасъл ще бъде казано какво ще се предприеме, за да може евентуалните климатични промени да бъдат сведени до поносими нива.
Законът е хоризонтален, съвсем категорично. Госпожа Михайлова изнесе едни много важни аргументи, точно така е. Нещо повече, именно отчитайки хоризонталния характер на закона, ние създаваме Консултативен съвет към Министерство на околната среда и водите, за да не бъде доминиращо решението на министъра по околната среда и водите, а да отчита всички интереси на тези, които имат отговорности в целия този процес.
По отношение на забележките на господин Язов може би има някакво недоразумение. Готови сме да обясним какви са спецификите на различните видове търгове. В текстовете, които касаят средствата, начина на постъпване на средствата, тяхното изразходване, контрола на изпълнението на средствата, за какво могат да се използват тези средства, максимално сме се съобразили с действащите финансови регламенти в страната.
Разбира се, ще обсъдим всички предложения, и на бизнеса, които касаят възможности за по-широко подпомагане на бизнеса от тези средства.
Ще трябва да се справим и с мнението на Министерството на финансите по тези въпроси, тъй като ние сме отразили всичко, което в момента се предприема за една по-строга финансова дисциплина в страната. От тази гледна точка виждате и по-широкото присъствие на ПУДОС в целия процес. Не се предоставят средствата директно на НДЕФ, а минават през ПУДОС, който има съответните сметки и подлежат на контрол чрез общата финансова система на страната.
Така че, опитали сме се да направим един съвсем актуален и добре прецизиран закон. Но всички предложения, които бъдат направени, ще обсъдим и ще приемем тези, които са в унисон с философията на закона, разбира се. Все пак това е закон. Не е нито стратегия, нито план за действие. Такива вече приехме – един такъв документ. Това са динамични документи. Те периодично се отчитат, допълват се и там можем да отразим всички конкретни предложения за съответните отрасли, които могат да бъдат направени от заинтересуваните лица.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Манева. Няма повече желаещи да се изкажат. От гостите има ли желаещи да се изкажат? Няма. Благодаря.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроектът за ограничаване на климата, № 200-01-74, внесен от Министерски съвет. Моля, който е съгласен да го подкрепим на първо четене, да гласува.
Гласуване: за – 9, против няма, въздържали се 4.
Благодаря ви.
Законопроектът е приет.
С това изчерпахме дневния ред.

ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА:
„Разни”
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Някой има ли да ни каже нещо по точка „разни”? Няма.
Приключихме дневния ред.
Благодаря ви.
Край на заседанието – 16.25 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ПКОСВ:
/И.Михайлова-Копарова/