Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
16/01/2013
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за защита на растенията, № 200-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№74
На 16 януари 2013 г. от 11.10 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за защита на растенията, № 200-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 г.
Начало – 11.10 часа
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Колеги, докато изчакваме останалите колеги, които ще дойдат в зала, благодаря на всички, които дойдоха на извънредното заседание на комисията. Имаме едно основание за това извънредно заседание – това, че програмата на заседанието на комисията за тази седмица предполага съвместно обсъждане с още две комисии в четвъртък, а законопроектът, който е пред нас в момента, е един от спешните законопроекти, по който има процедура срещу България и очаквам следващата седмица той да влезе в пленарна зала. По молба на Комисията по земеделието правим това извънредно заседание, за да можем да участваме с адекватен доклад по време на обсъжданията на първо четене на законопроекта.
На заседанието присъстват: от Министерството на земеделието и храните: господин Тенчо Тенев – заместник изпълнителен директор на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), госпожа Нели Манчева – директор на дирекция „Препарати за растителна защита и торове” към БАБХ, господин Лазар Чавдаров – началник отдел „Оценяване на препарати и растителна защита”, госпожа Михаела Мавродиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна” и господин Тодор Тодоров – юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните; от Министерство на околната среда и водите тук са: госпожа Валентина Василева – главен експерт в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите” и госпожа Цветанка Димчева – главен експерт в дирекция „Превантивна дейност”.
Оперативно, за да се вместим във времето, бих помолила вносителите за кратко представяне на законопроекта. Заповядайте!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Има предложение за обществено обсъждане в четвъртък от 14.30 часа. Ако може да бъде отложено това обсъждане, защото ние, в частност, представителите на ДПС, ще бъдем ангажирани с организацията на нашата национална конференция и няма да имаме физическа възможност да присъстваме. Следващият въпрос, на който трябва да си получим отговор, може би на самото обсъждане, по-скоро, сега действащата нормативна уредба дали не е уредила тези отношения? По-скоро са уредени, но винаги може да се подобри действащата нормативна уредба, така че ако се приеме предложението за отлагане – добре, ако не, още отсега изказваме съжаление, че няма да можем да присъстваме на това обсъждане.
Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако е вярно това, което чета, че ще се обсъждат законодателни изменения, промени за недопускане на строителство на дюните, ако не ми е изневерила паметта, този въпрос е решен еднозначно в българското законодателство. Тук трябва недопускане на действие за нарушаване на законодателство за строителство и т.н., но да каже някой, че ще създава законодателство! Поне три-четири закона са гарантирали този обществен интерес – и Законът за Черноморското крайбрежие, и Законът за защитените територии. Формулирайте какво ще правим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря, господа. Единственото, което мога да кажа, е, че обсъждането се провежда по инициатива на Комисията по регионално развитие и регионална политика съвместно с Комисията по земеделие и ние сме поканени да участваме в това обсъждане. Така че, за съжаление, аз не мога да отложа обсъждането, тъй като ние не сме инициатори на това обсъждане, първо.
Второ, по старахме се това, което получихме от Комисията по регионална политика, да го размножим и всички народни представители имат в пощите си вече, надявам се, предложенията, които са направени.
Що се отнася до това, че сега действащото законодателство защитава еднозначно, аз съм напълно съгласна и това ще бъде обект на обсъждането, според мен, че както винаги ние имаме проблем с изпълнението на законите, а не проблем с формулирането на законодателни текстове и регулация на взаимоотношенията.а Това ще бъде част от моето изказване при такова обсъждане. Така че съм напълно съгласна с Вас, господин Божинов, но, за съжаление, не мога да отложа обсъждането, тъй като то се провежда по инициатива на друга комисия и ние сме поканени.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Приемам за достатъчни Вашите размишления. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Моля всички ако имат възможност, да видят в кутиите си – материалите са раздадени.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Разглеждане и обсъждане на Законопроект за защита на растенията, № 200-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 г.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Ако няма други възражения, по днешното извънредно заседание, спешно посветено на този законопроект, който ще влезе в зала през следващата седмица, давам думата на вносителите за кратко представяне.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Уважаема госпожо председател,
Уважаеми дами господа народни представители,
Мотивите за новия Закон за защита на растенията се дължат на това, че действащият закон е изключително стар – от 1997 година. През 2005 г. Международната конвенция за растителна защита беше ревизирана и беше ратифицирана и от Българския парламент на 31 март 2005 г. След 2007 година България стана член на Европейския съюз. През 2009 г. в Европейския съюз се приеха някои основополагащи нормативни актове, които изцяло промениха процедурите по регистрация на препаратите за растителна защита. Това е Регламент № 1107/2009 на Европейския съюз, както и Директива № 128/2009, която създаде рамка за действие в Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди в Европейския съюз.
От началото на 2011 г. беше създадена и Българската агенция по безопасност на храните, а Службата ни по растителна защита стана част от тази агенция. С досега действащия закон не бяха решени някои въпроси, свързани с подновяването на разрешаването и първоначалното разрешаване на продуктите за растителна защита, обмяна на информация между България и Европейската комисия, както и други държави-членки, че системата за бързо оповестяване за различни карантинни вредители, които са в страната, прилагане на някои мерки при поява на масови болести и неприятели по растенията, а също така в европейския регламент не бяха предвидени различни административни наказания. Те трябва да бъдат въведени с новия Закон за защита на растенията.
В Комисията по земеделие и гори ме попитаха защо не сме направили Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, а правим изцяло нов закон. Защото обемът на информацията в новия закон е в пъти по-голям от стария закон, който съществува. Старият закон е от 50 и няколко члена, докато новият закон е от 295 члена, тоест има голям обем информация и няма как това да стане със Закон за изменение и допълнение.
Самият закон има шест глави. Няма да ги цитирам и да влизам в детайли. Вие разполагате с него. Ако имате някакви въпроси, с експертите ще се опитаме да ви отговорим.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Господа, имате думата. Дотук вносителите са това основно. Те са готови да отговарят на въпроси. Министерство на околната среда и водите ако иска нещо да допълни?
Ако мога аз да взема думата като изказващ се. От гледна точка на околната среда нас много ни интересуват специализирани растително-защитни дейности, които биха оказали въздействие върху околната среда - това е обработката с препарати наземно и въздушно, евентуалният пренос на такива препарати и максимално стриктният, но работещ режим, който да гарантира, че при обработка с препарати няма да има пренос на такива препарати върху площи, на които се отглеждат биологични продукти или замърсяване с препарати на места, където се отглеждат примерно пчели или други. Ние дълго сме се занимавали с тези въпроси в комисията.
Аз се запознах с тази част от законопроекта и останах с впечатление, че има изключително рестриктивни мерки по отношение на въздушното пръскане и почти никакви мерки по отношение на наземното пръскане, това на какво се дължи при положение, че видях, че има становище и на колегите от Комисията по транспорт, че Наредбата за селскостопанската авиация за такова пръскане е изключително строга. Но такава наредба не съществува за наземна обработка. Така ли е? Готови ли са вносителите да приемат по време на дебатите между първо и второ четене или съответното разработване и в другата посока, или поне равнопоставено разглеждане на двете форми на растителна защита? Благодаря Ви. Може ли някой да ми отговори?
МИХАЕЛА МАВРОДИЕВА: Ще отговоря кратко. Юрисконсулт, Агенция по храните.
Така е уредбата, както сте я възприела. Тази уредба се налага в резултат на Директива 2009/128, която забранява въздушното пръскане и го разрешава в конкретни обстоятелства и изисквания така, както е въведено в проекта. За употребата с наземна техника уредбата остава същата. Ще бъде доуредена с наредбата за употреба на ПРЗ, която ще се издаде въз основа на проекта и при въздушното пръскане изцяло са покрити изискванията на директивата. Това е като цяло.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Аз мога да допълня. С новия Законопроект за защита на растенията се предвижда се промяна в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника. Досега не се извършваше никакъв контрол на онези съоръжения и пособия към наземната техника, с които се извършва пръскането, а сега предстои цялата техника до края на 2016 година да бъде проверена и сертифицирана от контролно-техническата инспекция. Досега контролно-техническата инспекция проверяваше само машините, но не и техниката, с която се пръска. Така че ще има изключително засилен контрол и върху съоръженията, машините, с които се извършва пръскането.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Разбирам. Надявам се, че в бъдещите наредби ще има и контрол, и изисквания за това, че пръскане с наземна техника ще се осъществява при определени атмосферни условия, така, както е с пръскането на авиотехника, защото при авиацията има толкова строги изисквания, които обаче в момента не съществуват по отношение на наземната техника, а що се отнася при пръскане с наземна техника от някаква височина, по същия начин може да се разпространи облакът към пчелни семейства, примерно. Понеже ние много сме разглеждали въпроса с пчелите, затова се обръщам към колегите за това. Аз лично съм се ангажирала и ще направя такива предложения за уеднаквяване на режима, като той да бъде максимално стриктен и да гарантира опазване на околната среда и опазване на насаждения, които не могат да бъдат третирани с такива препарати.
Колеги, друг за изказване има ли желаещ? Няма.
Тогава моля, който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроекта за защита на растенията, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се няма.
Единодушно е приет.
Благодаря ви, дами и господа!
Благодаря на вас, дами и господа гости!
Закривам заседанието.
Заседанието е закрито в 11.35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ПКОСВ:
/И.Михайлова-Копарова/
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№74
На 16 януари 2013 г. от 11.10 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за защита на растенията, № 200-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 г.
Начало – 11.10 часа
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Колеги, докато изчакваме останалите колеги, които ще дойдат в зала, благодаря на всички, които дойдоха на извънредното заседание на комисията. Имаме едно основание за това извънредно заседание – това, че програмата на заседанието на комисията за тази седмица предполага съвместно обсъждане с още две комисии в четвъртък, а законопроектът, който е пред нас в момента, е един от спешните законопроекти, по който има процедура срещу България и очаквам следващата седмица той да влезе в пленарна зала. По молба на Комисията по земеделието правим това извънредно заседание, за да можем да участваме с адекватен доклад по време на обсъжданията на първо четене на законопроекта.
На заседанието присъстват: от Министерството на земеделието и храните: господин Тенчо Тенев – заместник изпълнителен директор на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), госпожа Нели Манчева – директор на дирекция „Препарати за растителна защита и торове” към БАБХ, господин Лазар Чавдаров – началник отдел „Оценяване на препарати и растителна защита”, госпожа Михаела Мавродиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна” и господин Тодор Тодоров – юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните; от Министерство на околната среда и водите тук са: госпожа Валентина Василева – главен експерт в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите” и госпожа Цветанка Димчева – главен експерт в дирекция „Превантивна дейност”.
Оперативно, за да се вместим във времето, бих помолила вносителите за кратко представяне на законопроекта. Заповядайте!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Има предложение за обществено обсъждане в четвъртък от 14.30 часа. Ако може да бъде отложено това обсъждане, защото ние, в частност, представителите на ДПС, ще бъдем ангажирани с организацията на нашата национална конференция и няма да имаме физическа възможност да присъстваме. Следващият въпрос, на който трябва да си получим отговор, може би на самото обсъждане, по-скоро, сега действащата нормативна уредба дали не е уредила тези отношения? По-скоро са уредени, но винаги може да се подобри действащата нормативна уредба, така че ако се приеме предложението за отлагане – добре, ако не, още отсега изказваме съжаление, че няма да можем да присъстваме на това обсъждане.
Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако е вярно това, което чета, че ще се обсъждат законодателни изменения, промени за недопускане на строителство на дюните, ако не ми е изневерила паметта, този въпрос е решен еднозначно в българското законодателство. Тук трябва недопускане на действие за нарушаване на законодателство за строителство и т.н., но да каже някой, че ще създава законодателство! Поне три-четири закона са гарантирали този обществен интерес – и Законът за Черноморското крайбрежие, и Законът за защитените територии. Формулирайте какво ще правим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря, господа. Единственото, което мога да кажа, е, че обсъждането се провежда по инициатива на Комисията по регионално развитие и регионална политика съвместно с Комисията по земеделие и ние сме поканени да участваме в това обсъждане. Така че, за съжаление, аз не мога да отложа обсъждането, тъй като ние не сме инициатори на това обсъждане, първо.
Второ, по старахме се това, което получихме от Комисията по регионална политика, да го размножим и всички народни представители имат в пощите си вече, надявам се, предложенията, които са направени.
Що се отнася до това, че сега действащото законодателство защитава еднозначно, аз съм напълно съгласна и това ще бъде обект на обсъждането, според мен, че както винаги ние имаме проблем с изпълнението на законите, а не проблем с формулирането на законодателни текстове и регулация на взаимоотношенията.а Това ще бъде част от моето изказване при такова обсъждане. Така че съм напълно съгласна с Вас, господин Божинов, но, за съжаление, не мога да отложа обсъждането, тъй като то се провежда по инициатива на друга комисия и ние сме поканени.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Приемам за достатъчни Вашите размишления. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Моля всички ако имат възможност, да видят в кутиите си – материалите са раздадени.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Разглеждане и обсъждане на Законопроект за защита на растенията, № 200-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 г.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Ако няма други възражения, по днешното извънредно заседание, спешно посветено на този законопроект, който ще влезе в зала през следващата седмица, давам думата на вносителите за кратко представяне.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Уважаема госпожо председател,
Уважаеми дами господа народни представители,
Мотивите за новия Закон за защита на растенията се дължат на това, че действащият закон е изключително стар – от 1997 година. През 2005 г. Международната конвенция за растителна защита беше ревизирана и беше ратифицирана и от Българския парламент на 31 март 2005 г. След 2007 година България стана член на Европейския съюз. През 2009 г. в Европейския съюз се приеха някои основополагащи нормативни актове, които изцяло промениха процедурите по регистрация на препаратите за растителна защита. Това е Регламент № 1107/2009 на Европейския съюз, както и Директива № 128/2009, която създаде рамка за действие в Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди в Европейския съюз.
От началото на 2011 г. беше създадена и Българската агенция по безопасност на храните, а Службата ни по растителна защита стана част от тази агенция. С досега действащия закон не бяха решени някои въпроси, свързани с подновяването на разрешаването и първоначалното разрешаване на продуктите за растителна защита, обмяна на информация между България и Европейската комисия, както и други държави-членки, че системата за бързо оповестяване за различни карантинни вредители, които са в страната, прилагане на някои мерки при поява на масови болести и неприятели по растенията, а също така в европейския регламент не бяха предвидени различни административни наказания. Те трябва да бъдат въведени с новия Закон за защита на растенията.
В Комисията по земеделие и гори ме попитаха защо не сме направили Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, а правим изцяло нов закон. Защото обемът на информацията в новия закон е в пъти по-голям от стария закон, който съществува. Старият закон е от 50 и няколко члена, докато новият закон е от 295 члена, тоест има голям обем информация и няма как това да стане със Закон за изменение и допълнение.
Самият закон има шест глави. Няма да ги цитирам и да влизам в детайли. Вие разполагате с него. Ако имате някакви въпроси, с експертите ще се опитаме да ви отговорим.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Господа, имате думата. Дотук вносителите са това основно. Те са готови да отговарят на въпроси. Министерство на околната среда и водите ако иска нещо да допълни?
Ако мога аз да взема думата като изказващ се. От гледна точка на околната среда нас много ни интересуват специализирани растително-защитни дейности, които биха оказали въздействие върху околната среда - това е обработката с препарати наземно и въздушно, евентуалният пренос на такива препарати и максимално стриктният, но работещ режим, който да гарантира, че при обработка с препарати няма да има пренос на такива препарати върху площи, на които се отглеждат биологични продукти или замърсяване с препарати на места, където се отглеждат примерно пчели или други. Ние дълго сме се занимавали с тези въпроси в комисията.
Аз се запознах с тази част от законопроекта и останах с впечатление, че има изключително рестриктивни мерки по отношение на въздушното пръскане и почти никакви мерки по отношение на наземното пръскане, това на какво се дължи при положение, че видях, че има становище и на колегите от Комисията по транспорт, че Наредбата за селскостопанската авиация за такова пръскане е изключително строга. Но такава наредба не съществува за наземна обработка. Така ли е? Готови ли са вносителите да приемат по време на дебатите между първо и второ четене или съответното разработване и в другата посока, или поне равнопоставено разглеждане на двете форми на растителна защита? Благодаря Ви. Може ли някой да ми отговори?
МИХАЕЛА МАВРОДИЕВА: Ще отговоря кратко. Юрисконсулт, Агенция по храните.
Така е уредбата, както сте я възприела. Тази уредба се налага в резултат на Директива 2009/128, която забранява въздушното пръскане и го разрешава в конкретни обстоятелства и изисквания така, както е въведено в проекта. За употребата с наземна техника уредбата остава същата. Ще бъде доуредена с наредбата за употреба на ПРЗ, която ще се издаде въз основа на проекта и при въздушното пръскане изцяло са покрити изискванията на директивата. Това е като цяло.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Аз мога да допълня. С новия Законопроект за защита на растенията се предвижда се промяна в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника. Досега не се извършваше никакъв контрол на онези съоръжения и пособия към наземната техника, с които се извършва пръскането, а сега предстои цялата техника до края на 2016 година да бъде проверена и сертифицирана от контролно-техническата инспекция. Досега контролно-техническата инспекция проверяваше само машините, но не и техниката, с която се пръска. Така че ще има изключително засилен контрол и върху съоръженията, машините, с които се извършва пръскането.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Разбирам. Надявам се, че в бъдещите наредби ще има и контрол, и изисквания за това, че пръскане с наземна техника ще се осъществява при определени атмосферни условия, така, както е с пръскането на авиотехника, защото при авиацията има толкова строги изисквания, които обаче в момента не съществуват по отношение на наземната техника, а що се отнася при пръскане с наземна техника от някаква височина, по същия начин може да се разпространи облакът към пчелни семейства, примерно. Понеже ние много сме разглеждали въпроса с пчелите, затова се обръщам към колегите за това. Аз лично съм се ангажирала и ще направя такива предложения за уеднаквяване на режима, като той да бъде максимално стриктен и да гарантира опазване на околната среда и опазване на насаждения, които не могат да бъдат третирани с такива препарати.
Колеги, друг за изказване има ли желаещ? Няма.
Тогава моля, който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроекта за защита на растенията, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се няма.
Единодушно е приет.
Благодаря ви, дами и господа!
Благодаря на вас, дами и господа гости!
Закривам заседанието.
Заседанието е закрито в 11.35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ПКОСВ:
/И.Михайлова-Копарова/
