Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
31/01/2013
1. Разглеждане и обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 354-01-1, внесен от н.п. Лъчезар Тошев на 02.01.2013г.
2. Разглеждане и обсъждане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013г., № 302-00-5, внесен от МС на 17.01.2013г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№ 76
На 31 януари 2013 г. от 14.35 часа в зала № 456 на Народното събрание, пл. „Княз Александър І“ № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 354-01-1, внесен от н.п. Лъчезар Тошев на 02.01.2013г.
2. Разглеждане и обсъждане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013г., № 302-00-5, внесен от МС на 17.01.2013г.
3. Разни.
х - х - х
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА:
Някакви съображения и предложения по програмата имате ли? Няма.
Приемам, че я одобряваме.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Разглеждане и обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: На заседанието присъства и се надявам да вземе участие госпожа Антоанета Пенева – експерт в дирекция „Сигурност в енергоснабдяването“ от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, по първа точка.
Ние сме облагодетелствани, че вносителят на първия законопроект е от комисията. Така че, господин Тошев, давам Ви думата да представите законопроекта си.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Законопроектът, който предлагам, цели въвеждане на определени ограничения в Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Този закон урежда реда, по който се изграждат ядрени електроцентрали. Моето предложение включва текстове, които целят да не се изграждат ядрени електроцентрали на територията на Република България, а на площадки, които са със степен на сеизмична опасност над 7-ма степен по европейската макросеизмична скала, която практически съвпада в голяма степен и със скалата на Медведев – Шпонхоер Карник. Тези скали всъщност отбелязват какъв е ефектът на повърхността след земетресение, за разлика от скалата на Рихтер, която показва каква е енергията в огнището на земетресението. Тя не зависи от отстоянието, от терена и т.н., докато европейската макросеизмична скала показва какъв е ефектът на повърхността, което би трябвало да ни интересува. От седма степен нататък и по скалата на Медведев – Шпонхоер Карник, и по европейската макросеизмична скала следват разрушителните земетресения - земетресения, които могат да водят до разрушаване на сгради, на съоръжения, до сериозни проблеми, щети.
В мотивите на законопроекта съм приложил изцяло двете скали, за които става дума, за да може народните представители да сравнят какви са описанията на тези степени на сеизмична опасност.
Оттук нататък смятам, че въпросът е на решение на нашето общество дали и ние бихме приели да провеждаме политика на руска рулетка, тоест, да строим атомни електроцентрали в зони с висока сеизмична опасност и да поемем риска, какъвто съществува, при едно голямо земетресение – земетресение със степен над 7-ма по тези две скали, да се получи голяма ядрена авария, или не желаем да поемаме този риск.
Ако вземем решение, което да ограничи строежа на такива съоръжения на площадки до 7-ма степен, този сеизмичен риск е минимизиран и следователно ако не всички опасности, но една сериозна опасност е елиминирана с тези решения.
По този начин бихме могли да постигнем един консенсус в нашето общество, че няма да провеждаме такава политика и няма да поемаме рискове за обществото, които то не е съгласно да приеме. За тези, които не знаят, по-млади колеги, или тези, които не са чували за това, руската рулетка е едно занимание на руски офицери през деветнадесети век, които са слагали един патрон в барабана на пистолета, завъртали са го и са натискали спусъка, като са опирали цевта в своята глава. Ако имат късмет, прескачат смъртта, а ако не, умират. И това е едно занимание за вдигане на адреналина. Това се нарича руска рулетка. Това имам предвид, като говоря за руска рулетка. Ако ние построим една ядрена централа, може да получим всякакви уверения, че тя е абсолютно сигурна както бяха дадени уверения, примерно, за централата във „Фукушима“, че тя е абсолютно сигурна. За централата в Онагава, за която малко се говори и която пострада от земетресението, при което пострада и централата във „Фукушима“, също имаше абсолютно уверение. Това е една некоректна постановка, че всички евентуалности са взети предвид че няма никакви ри скове. Няма такъв случай.
Няма атомна централа, която да е напълно безопасна. Затова трябва да бъдат минимизирани рисковете колкото може повече, за да не може да се изправим срещу едно бедствие, което не можем да понесем. Това е причината да предложа този законопроект и да припомня, че много пъти в човешката история е имало такива гаранции, че всички евентуалности са взети предвид, че аварии в атомни централи могат да станат, примерно, веднъж на сто хиляди години или веднъж на един милион години, докато само последните години станаха няколко. Корабът „Титаник“, който съм записал и в мотивите, беше напълно непотопяем според експертите, които го построиха, всичко бяха взели предвид, но той потъна при първия си рейс, защото нещо не бяха взели предвид.
Въпросът е кой поема риска, когато стане такава авария вследствие на голямо земетресение. Риска го поема цялото население, докато печалбите всъщност отиват за собствениците на съответното съоръжение. Това не е справедливо.
Дали в зоната, в която имаше спорове дали да се строи атомна централа, можеше да се допуска да има голямо земетресение?
През седемдесетте години нашите сеизмолози смятаха, че не може да има такова голямо земетресение, защото мизийската плоча е много стабилна и тя не дава възможност за разрушителни земетресения. Така смятаха те, въпреки че имаше хора, моята майка например си спомня земетресението от 1940 година, когато голямата съборна църква в Свищов беше разрушена – които си спомняха. Тези хора са живи и днес. Те си спомняха, че имаше голямо разрушително земетресение и накрая един известен професор Диньо Канев заяви, че всъщност животът опроверга тази теория, че не може да има голямо земетресение в този района. Имаше такова и то се случва периодично, три пъти на сто години. Епицентърът във Вранча, огнището във Вранча произвежда големи земетресения.
Това е причината да предложа да постигнем един консенсус в нашето общество, да минимизираме риска за строеж на такива опасни обекти в зони, в които има висока сеизмичност, тъй като никога не можем да вземем предвид всичко, което би могло да се случи.
В Чернобилската атомна централа не беше взето предвид едно обстоятелство, че може някой човек да допусне грешка и там поради човешка грешка се случи една голяма трагедия, от която загинаха много хора, много хора пострадаха. В Украйна, например, в Беларус и наоколо пострадаха много хора, защото някой не беше взел предвид този риск. Във „Фукушима“ – също.
В България ние нямаме построена атомна централа в сеизмична зона до момента. Нямаме такава. В същата книга, която цитирах преди малко, която се казва „Към тайните на релефа в България“, издадена преди да започнат споровете, през 1988 година, професор Диньо Канев показва как Карпатите правят една сеизмична сянка, която обяснява защо в района на Козлодуй сеизмичността рязко пада в сравнение с площадката, която е при Свищов и Белене и към Русе нататък – тай като огнището на земетресението при Вранча се намира от източната страна на Карпатите и при земетресение Карпатите играят известна роля на защита за една територия от България, която попада в т.нар. сеизмична сянка.
Ето защо смятам, че можем да търсим консенсус в нашето общество, да елиминираме рисковете, които строеж евентуално на атомна централа може да доведе в зона с висока сеизмичност и да се концентрираме върху дискусия върху другите възможности, като по този начин смятам, че можем да преодолеем едно противостоене в обществото, което да бъде от общ интерес.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Госпожо Пенева, Вие сигурно имате да ни кажете нещо като позиция на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма?
АНТОАНЕТА ПЕНЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Тошев,
Първо, искам да благодаря за възможността да бъда тук и да представя становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. То е изпратено официално от името на министър Добрев до господин Мартин Димитров – председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
За да не се повтарям, бих могла да ви предоставя неподписан, тъй като просто го разпечатах. За съжаление, не е в официалния му вариант.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Аз поемам ангажимента да помоля колегата Мартин Димитров и ще Ви предоставя, господин Тошев, официалния вариант.
АНТОАНЕТА ПЕНЕВА: Бих искала в допълнение да направим няколко кратки коментара.
Първо, като гражданин на Република България аз съм безкрайно благодарна, че Народното събрание и народните представители се грижат за сигурността, не само на населението, но и на ядрените централи. Като експерт в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в отдел „Сигурност в атомната енергетика“ по отношение на трите големи аварии, които се случиха в ядрени централи през последните 30 години – Три Майл Айлънд, Чернобил и „Фукушима“, докладите, които са направени от международни експерти на Международната агенция по атомна енергетика доказват, че и в трите случая основна причина е човешка грешка и нестабилност на човешкия фактор.
Докато в Три Майл Айлънд и „Фукушима“ основният фактор е бездействие на операторите, в Чернобил е прекаленото действие и прекалените амбиции, без да слагам някаква друга окраска, на операторите и други отговорни лица.
По отношение на Медведев – Шпонхоер – Карник, вярвам, че в нашето становище има изразено защо ние не бихме могли да подкрепим законопроекта, тъй като Медведев – Шпонхоер – Карник е общо взето субективна скала.
Обективно когато става въпрос за строеж на ядрени централи, се използват земно ускорение и коефициент на сеизмичност и Наредба за строителство, за земетръс, която вече съществува от 70 години в България. има специална наредба и за лицензиране на площадки на ядрени съоръжения, в които са синхронизирани и с Евростат 8 изискванията на Европейския съюз. нещо повече, по отношение на централата в Козлодуй на 13 декември приключи Мисия Онсайд Координейшън (точно не мога да кажа – трябва да го напиша, за да се сетя) на Международната агенция по атомна енергия. Докладът за безопасността е изключително положителен. На „АЕЦ Козлодуй“ бяха направени стрес тестове. Докладът също е положителен. Минаха партньорски проверки. Тоест, това, което искам да кажа накратко е, че „Козлодуй“ отговаря на всички международни стандарти за безопасност, включително и на сеизмична безопасност. Споделям само мнението си като експерт.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Имате думата, колеги. Господин Тошев?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По отношение на скалите, тези коефициенти, които са част от земното ускорение, аз имам таблицата с тези ускорения – те са за плитки земетресения. При Вранча от 90 до 110 километра ли е точно дълбочината на огнището – много дълбоко огнище е Вранча. Над 90 километра е във всеки случай. Там тези ускорения не могат да се прилагат.
Аз съм обсъждал с експерти възможността да запиша в закона не европейската макросеизмична скала, а ускоренията и се оказа, че не е коректно да използвам за епицентъра Вранча тези ускорения, защото те са за плитки земетресения.
Второ, наредбата от 70-те години, според мен, беше причина да има толкова много жертви при земетресението в Свищов през 1977 година. Аз бях там. Аз съм от Свищов. Тези хора, които загинаха, аз една голяма част ги познавах, от различни генерации, възрастни хора, мои учители имаше, съученици, приятели. Какво се оказа после? Че е имало сеизмолози, които са протестирали, че се занижават стандартите за сигурност, защото се смята, че там не може да има голямо земетресение. Например, госпожа Снежина Рижикова – една известна сеизмоложка, вече възрастна жена, но тогава е била в активна възраст – след земетресението и след промените особено тя беше активна и разказа точно как са създадени тези наредби, тези критерии, които всъщност не отчитат реалността.
Аз ви казах, че през 1940 година е имало голямо земетресение, през 1977 г. имаше много тежко земетресение, което на пристанището в Свилоза, според Диньо Канев, достига до 9-та степен, защото има разпукване на железобетон и огъване на релси. Същото се е почувствало и в Русе, а Свилоза е много близо до площадката, на която се предлагаше да има атомна централа. Това означава, че ние трябва да погледнем реално на тези неща, като се абстрахираме от другите аргументи – дали ще стане по-скъпо, ако всъщност сложим по-високи изисквания за всяко строителство, не само за такива обекти като атомни централи, но за обикновеното строителство.
Аз съм направил по този въпрос питане до министъра на регионалното развитие и благоустройството и получих отговор за това, още повече, че се оказа, че различните карти не съвпадат с границите и със степените на сеизмична опасност. Не съвпадат – има три карти – българска, румънска, европейска карта. Има необходимост да се уеднаквят тези стандарти, да се види защо има различия в картите, защо определени зони при нас се третират по един начин, при другите карти се третира по друг начин. Това е един въпрос, който не може да бъде подценяван. Тъй като сигурността е на първо място пред всички други аргументи, затова предлагам това ограничение да бъде въведено.
Седмата степен, която предлагам по европейската макросеизмична скала, може да бъде изчислена и в ускорение, ако има желание за това, но какво ви казах, все още учените не са установили дали е коректно да прилагат тези скали за ускорения за плитки земетресения, за такива, които са при дълбоки огнища на земетресение. Това е съществена причина да не може да се запише в закона това, което предлагат и затова съм предпочел ефекта на повърхността, която е донякъде субективна, но всъщност има и критерии – разрушаване на сгради, разкъсване на железобетонни съоръжения, изкривяване на железопътни релси. Това са определени ефекти на повърхността, които като се вземат предвид, може да се установи, че в тази зона има такава по-висока сеизмична опасност и там да не се предлага да се строят опасни обекти.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви. Нещо ще отговорите ли?
АНТОАНЕТА ПЕНЕВА: Аз нямам компетентност да отговарям за гражданското строителство. По отношение на ядрените централи всяка лицензирана площадка – площадка, която може да бъде лицензирана, се характеризира освен с големина, и с повторяемост, вероятност за превишения и една потенциална площадка, която се характеризира само по Медведев – Шпонхоер – Карник, се счита за недостатъчно проучена или излъчена, за да може да получи лицензия. Това е само краткият ми коментар.
Благодаря много.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Пейчев, заповядайте!
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Искам да изразя моето лично мнение. Наредбата за земетръс е променяна след 1970 година няколко пъти след събитията на земетресенията, които се случиха. Мисля, че миналата година също бе внесено предложение, подкрепено от НИСИ София, специално от директора Румен Гуглев конкретно за оразмеряването на високи сгради и т.н. Не съм много сигурен, но начинът, по който се оразмеряват сградите на земетръс и съоръженията, говоря, се използва точно тази скала, която Вие казахте и се използва ускорението.
Промяната на една такава наредба за мен е много сложен процес и той не може да касае само ядрените централи, тъй като вътре това са едни смесени съоръжения, които имат сграден фонд, има и други съоръжения и т.н. Имам конкретно предложение. Аз не съм против предложението на господин Тошев, даже бих го подкрепил с удоволствие. Молбата ми е на едно следващо заседание да бъде поканен шефът на НИСИ София Румен Гуглев като един добър специалист в тази област, да бъдат поканени хора от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, тъй като тук се касае за Наредба за оразмеряване във високото строителство и конкретно в такива съоръжения и тогава да чуем тяхното становище и да вземем решение в комисията.
Искам да изразя мнението си, че аз не съм привърженик на Белене, категорично съм против - да не мисли някой, че защитавам някаква подобна теза.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев. Единственото, което обаче трябва да ви отговоря, е, че пред нас има един проектозакон за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а не предложения за промени в наредбите за сеизмично оразмеряване, което е обект на друго законодателство, друга процедура и дотук властите в България са били изключително адекватни по отношение на това, какво се случва на територията на страната. повярвайте ми ако можете, - България е една от страните с най-високи изисквания за земетръс към високо строителство, гражданско строителство и промишлено строителство и атомно строителство, доколкото чувам. Аз от него не разбирам, но така съм чувала от другите, като съм имала някакво отношение към тази наредба. Така че ви моля да се концентрираме върху това, което ни е предложено, а да не се разпростираме върху евентуални промени в наредбата за оразмеряване за земетръс на видовете, тъй като ние нямаме и тези компетенции, а и нямаме такава задача в момента.
Ако има други колеги, моля? Заповядайте, господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз, за разлика от господин Пейчев, не съм склонен да го подкрепя и веднага обяснявам защо. Наред с техническите забележки по самия изготвен ЗИД, като например в чл. 33, ал. 3 и 4 няма никакви точки, които могат да бъдат отстранени между първо и второ четене. Никъде не е указано откъде ще се взима тази информация. Става въпрос за параграф 1.
Оттук нататък , по параграф 2 в Закона за безопасното използване на ядрената енергия има един раздел със звучното наименование „Особени правила за изграждане на ядрени съоръжения. Очевидно това е имал предвид господин Тошев с предложението му в чл. 45, ал. 2, тоест, по-скоро е имал предвид да се създаде нова алинея 5.
Само че тук във въпросния член, където е изброено при какви условия може да бъде изградено едно ядрено съоръжения, в ал. 2, в т. 1 може би Вие сте искали да кажете или „точка 5“, или „ал. 5“. По-скоро е точка 5 към ал. 2. В точка 1 е казано: „след като се изготви предложение за изграждане на ядрена централа, се внася от министъра на икономиката и енергетиката „с оценка на“, след първата запетая пише: „въздействие на околната среда и физическата защита“, което своего рода включва и тази Ваша разпоредба, за която искате да кажете, което според мен означава, че е напълно излишна.
Относно примерите, които дадохте, имам една забележка към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Централата Три Майл Айлънд не е човешка грешка. Там проблемът е в корпуса на реактора и точно в следствие на земетръс се случва проблемът там. Не е нужно да ми отговаряте, просто като корекция искам да ви го кажа.
Нещо, което допълнително искам да кажа: в българското законодателство, поне доколкото ми е известно, предполагам, и на Вас, че текстовете важат от момента на приемането им нататък, тоест ако има някакви благородни цели – аз вярвам в целта на господин Тошев при записа, - то не би било следвало да действа за одобрение, които са преди тази дата. Така че ефектът, самите разрешения оттук нататък по смисъла на международните конвенции, точно на Джонт Конвеншън ъв дъ Сейфт, за която основната част в закона е приложена, условията за изграждане на централа са доста остри и не мисля, че оттук нататък, предвид мнението на повечето държави-членки на Международната агенция за ядрена енергия и самата политика на отделните страни в определената посока ще позволят така лесно и свободно да си решават страните къде може да се прави централа и къде не може да се прави.
Така че, в тоя ред на мисли според мен текстът му идва малко в повече на закона като допълнително обяснение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, господин Язов.
Друг някой да вземе отношение? Господин Тошев, искате да отговорите? Заповядайте!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По отношение на преходната разпоредба, която засегна господин Язов, Законът за нормативните актове дава възможност с изричен законов текст да се придаде и обратна сила дори на една разпоредба, освен наказателна. Това е разпоредбата по смисъла на Закона за нормативните актове. Така че от правна гледна точка тук няма противоречие. Въпросът е дали има воля да се направи това.
Що се отнася до международната дискусия по този въпрос, аз съм се възползвал от възможностите, които имам и съм внесъл един проект за препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, документ 12928, който е внесен през миналата година – ето го тук, мога да ви оставя за протокола един екземпляр, - в който предлагам същите неща да важат за територията на цяла Европа, в това число едно допълнително изискване да не се строят атомни централи край морския бряг, тъй като при евентуално замърсяване на морето това може да засегне много големи крайбрежни територии наоколо. Това също в момента е въпрос на обсъждане на едно международно ниво, на европейско ниво. Господин Язов има копие от този документ, аз му посочих преди това, че той е подписан от четирима председатели на парламентарни групи в ПАСЕ от общо пет. Единствено председателят на групата на консерваторите не се е присъединил. Но на Европейската народна партия, на социалистите, на либералите и на Европейската левица председателите са сложили подписите си под тоя документ, както и някои лидери на национални делегации. Следователно, това, което предлагам, не е нещо ексцентрично; напротив, това е свързано с желание да се приложи един принцип на предпазливост, когато строим обекти, от които могат да произтекат проблеми. Когато ние строим обектите на площ, на която има висока опасност, поемаме риск. Това може да не стане никога, обаче може и да се случи и ако се случи, тогава всички ще пострадат, и не само тези, които са взели решения да поемат риска.
Аз не смятам, че ние имаме право да поемаме този риск. Той се отнася не само към нас, но и към следващите поколения, и към много други категории, които едва ли някой ги е попитал дали са съгласни да поемат този риск. Така че от тая гледна точка аз съм инициирал и дебат на европейско ниво по въпроса. Надявам се да има резултат в едно недалечно бъдеще.
Това е, което отговарям на господин Язов.
За другите му забележки за това как е оформен законопроектът, аз съм казал, че текстът става точка 1, например, в § 1 и тогава се създава точка 2. Така съм го оформил. Ако подкрепяте по принцип идеята да намерим нашето обществено съгласие в България да не строим атомни централи на такава територия, а то е възможна и постижима цел, тогава това е една подробност, която винаги може да бъде коригирана с предложение на второ четене, да бъдат направени вместо точки алинеи и прочее. Но въпросът е дали по принцип се подкрепя идеята да намерим националното си съгласие около този въпрос, дали желаем да поемаме този риск, или не желаем да го поемаме. Аз смятам, че ние не би трябвало и нямаме право да поемаме такива рискове. Затова съм внесъл това предложение с желание да предизвикам такава дискусия, обсъждане в Народното събрание, тъй като като народен представител смятам, че това е мое право.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Язов, Вие ще отговорите ли?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Само по техническата част нямам намерение повече да говоря, понеже може би господин Тошев не знае, но последните промени от 2010 г. основно предложенията за изменение между първо и второ четене по закона бяха направени от мен. Един лек коментар по въпроса с писмото, което любезно ми беше предоставено от страна на господин Тошев на едно предишно заседание на комисията, документ под № 12928 от 9 май 2012 г., в който в каренце е написано: „This motion has not been discussed in the Assembly and commits only those who have signed it“, което означава, господин Тошев, че това не е коментирано. Не виждам какъв е смисълът да бъде използвано писмото.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Подчертавам, че аз съм направил стъпка за да предизвикам дискусия на европейско ниво. Всеки проект има това каре, в което пише, че това е предложение – motion значи предложение, проект, който още не е дискутиран. Това е проектът. Когато бъде дискутиран, да има доклад, и след него се приема резолюция и препоръка. В случая предложението е за препоръка.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз не съм искал да кажа, че не е предизвикана дискусия. Искам да кажа, че не се знае какво ще се каже на дискусията и чак в момента, в който имаме финален документ, дори не е и драфт – по принцип драфтът, документът ако излезе, горе-долу ще представлява финалния документ – чак тогава можем да коментираме. Въпреки всичко аз Ви казвам, господин Тошев, че в чл. 45, ал. 2, т. 1, където министърът е длъжен да предостави един ред оценки преди обсъждането в Министерски съвет, след общественото обсъждане и след коментара има доклад за въздействие върху околната среда и физическата защита на човека. Там би било редно да фигурира такова едно мнение и другата забележка е, че не сте и указали откъде ще се вземе тази информация.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Друг колега? Няма.
Господин Тошев, аз единствено искам да Ви попитам, тъй като аз напоследък се сблъсквам по повод различни инвестиционни намерения в България, с един проблем, който имаме. Ние имаме дефиниране на Института на оценката на въздействие върху околната среда в Закона за опазване на околната среда. Това е изключително сериозен документ, окончателният документ за оценка на въздействието. Очевидно обаче в обществото ни има абсолютно недоверие към тази оценка и в случая Вие също предлагате текстове, които биха защитили обществото въпреки това, че тези изисквания би трябвало да бъдат предмет на оценката за въздействие върху околната среда и защита на здравето на хората. Това е много смущаващо. Ако ние елиминираме напълно този инструмент, който е основен инструмент за всички инвестиционни намерения и ако ние нямаме доверие върху цялата процедура, която е част от националното ни законодателство и е съгласувана и е част от общото европейско законодателство - това е инструментът, който се използва, то ние тръгваме по плоскостта, че във всеки един отделен тематичен или тясно профилиран закон трябва да изплетем мрежа от защитни механизми и защитни текстове, тъй като ние обезсмисляме и като законодател Института на оценката за въздействие върху околната среда.
Мислите ли, че е необходимо изрично да се записват такива текстове, или ние, точно като Комисия по околната среда, би трябвало да защитаваме общото правило в българското законодателство, че инвестиционните намерения са обект на такава оценка и резултатите от тази оценка би трябвало да окажат влияние върху крайното решение за това, дали да бъде прието едно инвестиционно намерение или не, дали то да има път в бъдеще, или оценката ще даде становището, че то може да навреди на човешкото здраве и на околната среда. Това е въпросът ми към Вас.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз съм един от хората, които се бориха да се въведе оценката за въздействие върху околната среда на времето, преди двадесетина години и повече. Дори съм участвал в създаването на тази система, но преди „Фукушима“ никой в Европа или в света не мислеше върху това, че трябва да се сложат някакви ограничения, в какви зони трябва да има строеж на такива опасни обекти. Това не се отнася за други, защото, примерно, ако бъде построен автомобилен завод там, както имаше на времето предложения от началото на 90-те години и през 80-те години, в Белене и стане голямо земетресение, може някой да пострада при срутването на сградите, но няма да има такава катастрофа, каквато би станала, ако има голяма ядрена авария. Има разлика между двете. В момента ние нямаме изискване за сеизмичност на площадката, а имаме изисквания за сигурност, тоест, може да се построи нещо, за което някои експерти ще кажат, че това е абсолютно сигурно, че са взети предвид всички обстоятелства, които могат да се случат и така накрая да се окаже, че нещо се забрави и след това случаят с „Титаник“ да се повтори.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: При „Титаник“ не е имало оценка за въздействие.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: При „Титаник“ всичко са взели предвид, казали са: „Той е напълно осигурен, напълно непотопяем кораб“.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Разбираме.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Дори имало надпис „Няма Бог, ние сме богове“ – Титаник, титаните, които се изправят срещу природата. Оказа се, че не са познали. И така, нещо са пропуснали – страничния разрез на кораба, защото той е минал странично по айсберга и затова е потънал. Това е, нещо са забравили, пропуснали са. Ние хората не сме съвършени, всеки може да допусне грешка. Въпросът е трябва ли да поеме риска, че някой ще допусне грешка, или трябва да въведем критерии?
Аз предлагам критерии не за всички обекти, а само за тези, които биха могли да произведат голяма катастрофа, ако се случи авария с много тежки последици. Това не се отнася за останалите и не за общия случая. Напротив, там на тази площадка е крайно време да се построи обект, който да даде възможност за поминък на хората, които живеят наоколо и те биха приветствали това и няма да има нужда да спорим по този въпрос. Но да намерим нашия вътрешен консенсус в обществото, че на тези площадки ние няма да правим опасни обекти, а за атомни централи има площадка, която е безопасна от сеизмична гледна точка, в рамките на една приемлива степен на сеизмична опасност до 7, каквато е в Козлодуй и там евентуално ако има другите необходими условия, могат да се строят ядрени мощности, например, икономическите условия и прочее. Но не там, където да поемаме риска.
Ако въведем в оценката за околната среда такова изискване за сеизмичност, то тогава ще важи за всички обекти, а не само за АЕЦ. А АЕЦ се строят по реда на този закон – Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Там е описано как става, как се дава разрешителното за използване на тая площадка. Там до момента няма такова ограничение.
В Съвета на Европа имаше дискусия след „Фукушима“ и тогава един представител на „Росатом“, който се казва Грачев и преди беше депутат в „Думата“, дойде на това заседание и заяви: „Росатом“ няма да строи атомни централи в зони с висока сеизмична опасност. Той го заяви там, но това отнася ли се за територии извън Русия, или само за площадки на територията на Русия? Това е също един важен въпрос. Ако те не желаят да поемат този риск за тях, защо трябва ние да поемаме за нас този риск?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Русия е толкова голяма, че може да си избира много територии.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Може. Там има територии, които не са сеизмични. Ние имаме възможност да не строим на територии, които са с висока сеизмична опасност.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Разбрахме Ви.
Колеги, някой друг има ли за изказване?
АНТОАНЕТА ПЕНЕВА: Само ще цитирам Наредба за осигуряване безопасността на ядрените централи, обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 66/30.07.2004 г., в която е определено очаквано сеизмично ускорение от
4 метра в секунда 0,4g като изключващ фактор за строителство на ядрени централи. Такова изискване не съществува в редица развити ядрени държави като САЩ например и те позволяват строителство върху площадки с доста по-високи прогнозни въздействия. Тоест, българското законодателство е силно консервативно и на този етап.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Пристъпваме към гласуване. Моля, който е съгласен да подкрепим законопроекта, внесен от господин Тошев за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, да гласува.
„За“ – 2 гласа.
„Против“ – няма.
„Въздържали се“ – 8 гласа.
Не се приема законопроектът Ви в комисията, господин Тошев. Въпреки че аз съм убедена, че тепърва предстоят дебати по тази тема и на европейско ниво, и в световната агенция, и тепърва ние ще говорим по тази тема.
Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Пенева.
Преминаваме към точка втора от дневния ни ред.
ПО ТОЧКА ВТОРА:
Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Нямаме представител от Министерство на околната среда и водите. Може би причината е тази, че в самия текст на програмата няма нито дума на тема околна среда, изменение на климата, опазване на околната среда, въобще тези термини даже не присъстват в текста, който ни е предложен, въпреки че в преамбюла на годишната програма е написано, че тя се разработва в съответствие с приоритетите на поредната тройка, председателства на Съвета на Европейския съюз – ирландско, литовско и гръцко, както и с работната програма на Европейската комисия за 2013 г. Също така Годишната програма е в съответствие с Програмата на правителството за европейското развитие на България 2009-2013 година, както и с „Национална програма за развитие България 2020“.
Искам само да кажа, че това очевидно не е вярно в частта околна среда, тъй като в Програмата на Европейската комисия за 2013 година съществува цяла тематична част, която се нарича „Използване на ресурсите на Европа, за да бъдем по-конкурентни“, където се акцентира върху усилията на Европейския съюз и целите за постигане на нисковъглеродна икономика, нова Стратегия за адаптиране на изменение на климата, преразглеждане на законодателството в областта на отпадъците и адаптиране на рамката на политиката на Европейския съюз за качеството на въздуха.
В приложението към работната програма на комисията под номера
№ 36 – „Използване на ресурсите на Европа за постигане на най-добри резултати“, като се започне от биологичното производство, но от точка
№ 37 е точно „Стратегия на Европейския съюз за адаптиране към изменения на климата“, № 38 „Нова рамка за климата и енергетиката за периода 2030 година“ – оттам нататък: „Преглед на тематичната стратегия относно замърсяване на въздуха и свързаното с нея законодателство“,
№ 40 „Преглед на политиката и законодателството в областта на отпадъците“ и № 41 „Рамка за оценка на въпросите, свързани с околната среда, климата и енергията за безопасен и сигурен неконвенционален добив на въглеводороди“.
Така че позициите от програмата на Европейската комисия за
2013 година определено не са намерили място в българската програма за взимане на решения в рамките на Европейския съюз, когато става дума за въпросите на околната среда и изменение на климата. Това исках да ви кажа като въвеждане.
Като допълнение мога да ви кажа, че и становището на „Европейско право“, и експертната ни готовност е да предложим в програмата да намерят място тези теми, които очевидно отсъстват, въпреки че са в рамките на програмата на Европейската комисия. Какво е вашето мнение по въпроса?
Господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Относно предложение да намерят място темите, които казахте, защото принципно Вашето мнение е право, че нямаме отделен текст, глава, записано нещо, свързано с околната среда. Но косвено в глава „Енергетика“ през 2013 година има описано предимно с програмите за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, което очевидно има отношение към Закона за отпадъците, в тази част на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, която касае неактивните отпадъци, а по-скоро съоръженията, чиято активност намалява в обратен ред и тук ползваме няколко сметища, за които мисля, че записахме нещо – и някои държави-членки от мрежата на Европейския съюз за преминаване към енергийна система с ниски нива на въглеводородни емисии до 2050 година. Тоест, на практика имаме някакво отношение към околната среда през друг отрасъл, ако мога така да кажа. Така че ако искате нещо изрично да го запишем, то редно би било да бъде като допълнение към това, което е написано.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Оценявам усилията Ви, господин Язов. Действително, споменато е нещо в частта „Енергетика“, но цяла тематична част от приоритетите на Европейския съюз по отношение на климата и околната среда отсъства от програмата и аз не мога да не го отбележа, още повече, ние разглеждаме в Комисията по околна среда. Така че аз ви предлагам, ако комисията е съгласна, ние в доклада си да запишем, че предлагаме посочените в работната програма на Европейската комисия текстове по отношение точно на използване на ресурсите на Европа, за да бъдем по-конкурентни – това е нова част на практика – да бъдат включени текстовете, които са част от работната програма на Европейската комисия.
Това е предложение, ако вие сте съгласни това да се включи в доклада на комисията. Ако не, имаме възможност за дебати и в зала и всеки да си каже мнението. Така че това е само мое предложение, за което моля за вашето становище.
Заповядайте, господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря. Очевидно това е решение на Министерски съвет за Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, което означава, според мен, че Министерски съвет са се постарали да определят темите, които са приоритетни за взимане на участие. Не казвам, че са ги написали кристално ясни. Аз също имам въпроси, на които едва ли ще ми отговоря и за съжаление, нямаме кой тук да ни обяснява. Но си мисля, че ако запием нова такава глава, могат да останат прекалено изненадани от Министерски съвет, ако не са го предвидили в смисъла на писането им. тоест, по-скоро моето мнение беше да допълним някои от другите, само да им намекнем, че е редно да обърнат внимание и на околната среда.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Разбирам Ви. Някой друг иска ли да вземе отношение? Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз мисля, че за трета година за околната среда няма нито едно изречение написано в това, което ни се предоставя.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: То беше и в други документи.
РУМЕН ТАКОРОВ: Но пак и в този от миналата година нямаше нищо записано. Така че и двата подхода могат да се вземат, но мисля, че предпочитам Вашия, защото все пак не всичко е решено в областта на околната среда за България и за Европа като цяло и все пак трябва да подскажем на Министерския съвет, че това не е толкова маловажна политика, която трябва да иска и да води България в Европейския съюз. ако погледнем – сега идвам от Комисията по транспорт, където също разглеждахме темите по транспорт, има такива неща, които не са чак толкова важни за решаването като цяло и в Европейския съюз и в България, но те са написани. Така че аз не мога да допусна да не бъде написано нито едно изречение по отношение на политиката, която ще иска да води България в Европейския съюз и в която трябва да искаме подкрепа. В областта и на отпадъците, ако искате, и на водите има много неща, за които може би трябва да се вземат решения. Не смятам, че проблемите в околната среда на Европа и на България са решени, за да няма нито едно изречение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Не, те въобще нес а решени и затова те присъстват като част от програмата и политиката на Европейската комисия, но отсъстват в нашата програма за участие в процеса на взимане на решения. Все пак си мисля, че фактът, че ние разглеждаме тази програма, ни дава правото да се изкажем по нея, независимо от това какво е подготвил Министерският съвет, ние да изкажем своето становище.
Има ли някой друг да се изкаже? Господин Язов, заповядайте!
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря. По повод на това, което каза господин Такоров, може би той изтърва малко от началото. Ако се зачетем точно в решението на Министерски съвет по точка 3 пише министрите да съобразяват проектите на позиция за участие в работата на органи и институции на Европейския съюз, приоритетите на годишната програма по точка 1, а именно точка 1 е: приема годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз – такава, каквато ни е предоставена.
Така че аз не мисля, че в рамките на 2013 година ще решим всички проблеми на околната среда, нито ще ги решим в бъдеще, нито са решени в миналото. Така че да има един такъв самостоятелен текст, който Вие предлагате, би се разминало на практика според мен със самото решение на Министерски съвет, а записвайки го примерно с препоръка да го запишем към някоя част, така мисля, че е по-интелигентният вариант да ги накараме да вземат отношение.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Аз Ви благодаря, господин Язов. Наистина оценявам позицията Ви, вие сте достоен защитник на програмата на Министерски съвет, въпреки че няма нито един представители от Министерски съвет, за да я защитава, въпреки че я разглеждаме. В тази връзка аз имам един въпрос: по какъв начин министърът на околната среда и водите ще защитава позиция на България по някои от въпросите, по които се взимат решения в Европейския съюз, касаещи околната среда, след като в Програмата за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз по точка 1 няма нито ред за околната среда?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Тоест, ние трябва да подкрепим министъра с това решение?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Аз мисля, че така подкрепяме и самия министър, но дали ще бъде допълнено към „Енергетика и климат“, или ще се изведе самостоятелна група въпроси – така, както е в Програмата на комисията, това не е от толкова съществено значение.
РУМЕН ТАКОРОВ: Госпожо председател, може би господин Язов е прав, но аз искам все пак и малко да го допълня. В момента не разбирам наистина ние какво правим. Сега забелязах писмото, което е подписал за министър-председателя господин Симеон Дянков. Той изпраща този материал за сведение. Вижте: „На основание на .. ви изпращам за сведение“. Решенията той ни ги изпраща за сведение и след това госпожа Цачева само разпорежда на отделните комисии, без да каже за какво става дума. Сега ние какво правим? Запознаваме се. Ще взимаме ли решение? Ако е само за сведение, само да го прочетем и да си тръгваме.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Пропуснахте, господин Такоров, отговарям Ви на въпроса. Понеже очевидно аз не приемам да бъда само информирана, предложих на комисията в доклада, с който ще вземем отношение по това, за което ни информират, да отбележим факта, че вътре отсъства частта околна среда и да предложим тя да бъде допълнена. Това беше моето предложение в началото.
Оттук нататък господин Язов защитава проекта такъв, какъвто ни е представен, с едно по-меко от моето предложение, да не се включва цяла част, която е „Климат и околна среда“, самостоятелна, „Ресурси“, така, както е в Програмата на комисията, а в частта „Енергетика“ да се добави и „климат“ по всяка вероятност и да се допълни текст, в който да се включва околната среда и климатът. Тоест, имаме две позиции в момента. Трета позиция като че ли няма. Правилно ли го формулирах?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Правилно, абсолютно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Значи имаме две позиции. Кажете какво правим, за да си оформим доклада?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Не, по-скоро ако тръгнем в посока на писане на нещо, то би било редно да бъде като предложение. Но във връзка с това което казахте в предишното си изказване относно това, че министърът на околната среда и водите как ще вземе позиция по определен въпрос, свързан с околната среда и т.н., аз предполагам, че самият министър или негов заместник на заседанието на Министерски съвет, когато се е приемала тази програма, е имал блестящата възможност да бъде съобщено, че той няма никакви функции спрямо тази програма.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Предполагам.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Така че те не са казали, те на практика в момента ги няма тук да ни кажат какво мислят, и ние ще им записваме допълнителни функции. В този ред на мисли аз смятам, че трябва да им записваме каквото и да било. По-скоро би било редно да запишем в доклада, че комисията се е осведомила и не е разбрала защо няма част околна среда.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Добре. Съгласих се. Колеги, обединяваме ли се около това решение? Обединяваме се. В доклада ще бъде записано, че сме отбелязали, че отсъства частта околна среда, въпреки че в Програмата на Европейската комисия има цял раздел, в който тя е разгледана. И точка.
Благодаря Ви.
ПО ТОЧКА ТРЕТА
„Разни“
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По точка разни? Няма нищо.
Благодаря ви.
Хубав ден!
/Край на заседанието – 16.50 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ПКОСВ:
/И.Михайлова-Копарова/
2. Разглеждане и обсъждане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013г., № 302-00-5, внесен от МС на 17.01.2013г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№ 76
На 31 януари 2013 г. от 14.35 часа в зала № 456 на Народното събрание, пл. „Княз Александър І“ № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 354-01-1, внесен от н.п. Лъчезар Тошев на 02.01.2013г.
2. Разглеждане и обсъждане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013г., № 302-00-5, внесен от МС на 17.01.2013г.
3. Разни.
х - х - х
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА:
Някакви съображения и предложения по програмата имате ли? Няма.
Приемам, че я одобряваме.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Разглеждане и обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: На заседанието присъства и се надявам да вземе участие госпожа Антоанета Пенева – експерт в дирекция „Сигурност в енергоснабдяването“ от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, по първа точка.
Ние сме облагодетелствани, че вносителят на първия законопроект е от комисията. Така че, господин Тошев, давам Ви думата да представите законопроекта си.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Законопроектът, който предлагам, цели въвеждане на определени ограничения в Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Този закон урежда реда, по който се изграждат ядрени електроцентрали. Моето предложение включва текстове, които целят да не се изграждат ядрени електроцентрали на територията на Република България, а на площадки, които са със степен на сеизмична опасност над 7-ма степен по европейската макросеизмична скала, която практически съвпада в голяма степен и със скалата на Медведев – Шпонхоер Карник. Тези скали всъщност отбелязват какъв е ефектът на повърхността след земетресение, за разлика от скалата на Рихтер, която показва каква е енергията в огнището на земетресението. Тя не зависи от отстоянието, от терена и т.н., докато европейската макросеизмична скала показва какъв е ефектът на повърхността, което би трябвало да ни интересува. От седма степен нататък и по скалата на Медведев – Шпонхоер Карник, и по европейската макросеизмична скала следват разрушителните земетресения - земетресения, които могат да водят до разрушаване на сгради, на съоръжения, до сериозни проблеми, щети.
В мотивите на законопроекта съм приложил изцяло двете скали, за които става дума, за да може народните представители да сравнят какви са описанията на тези степени на сеизмична опасност.
Оттук нататък смятам, че въпросът е на решение на нашето общество дали и ние бихме приели да провеждаме политика на руска рулетка, тоест, да строим атомни електроцентрали в зони с висока сеизмична опасност и да поемем риска, какъвто съществува, при едно голямо земетресение – земетресение със степен над 7-ма по тези две скали, да се получи голяма ядрена авария, или не желаем да поемаме този риск.
Ако вземем решение, което да ограничи строежа на такива съоръжения на площадки до 7-ма степен, този сеизмичен риск е минимизиран и следователно ако не всички опасности, но една сериозна опасност е елиминирана с тези решения.
По този начин бихме могли да постигнем един консенсус в нашето общество, че няма да провеждаме такава политика и няма да поемаме рискове за обществото, които то не е съгласно да приеме. За тези, които не знаят, по-млади колеги, или тези, които не са чували за това, руската рулетка е едно занимание на руски офицери през деветнадесети век, които са слагали един патрон в барабана на пистолета, завъртали са го и са натискали спусъка, като са опирали цевта в своята глава. Ако имат късмет, прескачат смъртта, а ако не, умират. И това е едно занимание за вдигане на адреналина. Това се нарича руска рулетка. Това имам предвид, като говоря за руска рулетка. Ако ние построим една ядрена централа, може да получим всякакви уверения, че тя е абсолютно сигурна както бяха дадени уверения, примерно, за централата във „Фукушима“, че тя е абсолютно сигурна. За централата в Онагава, за която малко се говори и която пострада от земетресението, при което пострада и централата във „Фукушима“, също имаше абсолютно уверение. Това е една некоректна постановка, че всички евентуалности са взети предвид че няма никакви ри скове. Няма такъв случай.
Няма атомна централа, която да е напълно безопасна. Затова трябва да бъдат минимизирани рисковете колкото може повече, за да не може да се изправим срещу едно бедствие, което не можем да понесем. Това е причината да предложа този законопроект и да припомня, че много пъти в човешката история е имало такива гаранции, че всички евентуалности са взети предвид, че аварии в атомни централи могат да станат, примерно, веднъж на сто хиляди години или веднъж на един милион години, докато само последните години станаха няколко. Корабът „Титаник“, който съм записал и в мотивите, беше напълно непотопяем според експертите, които го построиха, всичко бяха взели предвид, но той потъна при първия си рейс, защото нещо не бяха взели предвид.
Въпросът е кой поема риска, когато стане такава авария вследствие на голямо земетресение. Риска го поема цялото население, докато печалбите всъщност отиват за собствениците на съответното съоръжение. Това не е справедливо.
Дали в зоната, в която имаше спорове дали да се строи атомна централа, можеше да се допуска да има голямо земетресение?
През седемдесетте години нашите сеизмолози смятаха, че не може да има такова голямо земетресение, защото мизийската плоча е много стабилна и тя не дава възможност за разрушителни земетресения. Така смятаха те, въпреки че имаше хора, моята майка например си спомня земетресението от 1940 година, когато голямата съборна църква в Свищов беше разрушена – които си спомняха. Тези хора са живи и днес. Те си спомняха, че имаше голямо разрушително земетресение и накрая един известен професор Диньо Канев заяви, че всъщност животът опроверга тази теория, че не може да има голямо земетресение в този района. Имаше такова и то се случва периодично, три пъти на сто години. Епицентърът във Вранча, огнището във Вранча произвежда големи земетресения.
Това е причината да предложа да постигнем един консенсус в нашето общество, да минимизираме риска за строеж на такива опасни обекти в зони, в които има висока сеизмичност, тъй като никога не можем да вземем предвид всичко, което би могло да се случи.
В Чернобилската атомна централа не беше взето предвид едно обстоятелство, че може някой човек да допусне грешка и там поради човешка грешка се случи една голяма трагедия, от която загинаха много хора, много хора пострадаха. В Украйна, например, в Беларус и наоколо пострадаха много хора, защото някой не беше взел предвид този риск. Във „Фукушима“ – също.
В България ние нямаме построена атомна централа в сеизмична зона до момента. Нямаме такава. В същата книга, която цитирах преди малко, която се казва „Към тайните на релефа в България“, издадена преди да започнат споровете, през 1988 година, професор Диньо Канев показва как Карпатите правят една сеизмична сянка, която обяснява защо в района на Козлодуй сеизмичността рязко пада в сравнение с площадката, която е при Свищов и Белене и към Русе нататък – тай като огнището на земетресението при Вранча се намира от източната страна на Карпатите и при земетресение Карпатите играят известна роля на защита за една територия от България, която попада в т.нар. сеизмична сянка.
Ето защо смятам, че можем да търсим консенсус в нашето общество, да елиминираме рисковете, които строеж евентуално на атомна централа може да доведе в зона с висока сеизмичност и да се концентрираме върху дискусия върху другите възможности, като по този начин смятам, че можем да преодолеем едно противостоене в обществото, което да бъде от общ интерес.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Госпожо Пенева, Вие сигурно имате да ни кажете нещо като позиция на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма?
АНТОАНЕТА ПЕНЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Тошев,
Първо, искам да благодаря за възможността да бъда тук и да представя становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. То е изпратено официално от името на министър Добрев до господин Мартин Димитров – председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
За да не се повтарям, бих могла да ви предоставя неподписан, тъй като просто го разпечатах. За съжаление, не е в официалния му вариант.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Аз поемам ангажимента да помоля колегата Мартин Димитров и ще Ви предоставя, господин Тошев, официалния вариант.
АНТОАНЕТА ПЕНЕВА: Бих искала в допълнение да направим няколко кратки коментара.
Първо, като гражданин на Република България аз съм безкрайно благодарна, че Народното събрание и народните представители се грижат за сигурността, не само на населението, но и на ядрените централи. Като експерт в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в отдел „Сигурност в атомната енергетика“ по отношение на трите големи аварии, които се случиха в ядрени централи през последните 30 години – Три Майл Айлънд, Чернобил и „Фукушима“, докладите, които са направени от международни експерти на Международната агенция по атомна енергетика доказват, че и в трите случая основна причина е човешка грешка и нестабилност на човешкия фактор.
Докато в Три Майл Айлънд и „Фукушима“ основният фактор е бездействие на операторите, в Чернобил е прекаленото действие и прекалените амбиции, без да слагам някаква друга окраска, на операторите и други отговорни лица.
По отношение на Медведев – Шпонхоер – Карник, вярвам, че в нашето становище има изразено защо ние не бихме могли да подкрепим законопроекта, тъй като Медведев – Шпонхоер – Карник е общо взето субективна скала.
Обективно когато става въпрос за строеж на ядрени централи, се използват земно ускорение и коефициент на сеизмичност и Наредба за строителство, за земетръс, която вече съществува от 70 години в България. има специална наредба и за лицензиране на площадки на ядрени съоръжения, в които са синхронизирани и с Евростат 8 изискванията на Европейския съюз. нещо повече, по отношение на централата в Козлодуй на 13 декември приключи Мисия Онсайд Координейшън (точно не мога да кажа – трябва да го напиша, за да се сетя) на Международната агенция по атомна енергия. Докладът за безопасността е изключително положителен. На „АЕЦ Козлодуй“ бяха направени стрес тестове. Докладът също е положителен. Минаха партньорски проверки. Тоест, това, което искам да кажа накратко е, че „Козлодуй“ отговаря на всички международни стандарти за безопасност, включително и на сеизмична безопасност. Споделям само мнението си като експерт.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Имате думата, колеги. Господин Тошев?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По отношение на скалите, тези коефициенти, които са част от земното ускорение, аз имам таблицата с тези ускорения – те са за плитки земетресения. При Вранча от 90 до 110 километра ли е точно дълбочината на огнището – много дълбоко огнище е Вранча. Над 90 километра е във всеки случай. Там тези ускорения не могат да се прилагат.
Аз съм обсъждал с експерти възможността да запиша в закона не европейската макросеизмична скала, а ускоренията и се оказа, че не е коректно да използвам за епицентъра Вранча тези ускорения, защото те са за плитки земетресения.
Второ, наредбата от 70-те години, според мен, беше причина да има толкова много жертви при земетресението в Свищов през 1977 година. Аз бях там. Аз съм от Свищов. Тези хора, които загинаха, аз една голяма част ги познавах, от различни генерации, възрастни хора, мои учители имаше, съученици, приятели. Какво се оказа после? Че е имало сеизмолози, които са протестирали, че се занижават стандартите за сигурност, защото се смята, че там не може да има голямо земетресение. Например, госпожа Снежина Рижикова – една известна сеизмоложка, вече възрастна жена, но тогава е била в активна възраст – след земетресението и след промените особено тя беше активна и разказа точно как са създадени тези наредби, тези критерии, които всъщност не отчитат реалността.
Аз ви казах, че през 1940 година е имало голямо земетресение, през 1977 г. имаше много тежко земетресение, което на пристанището в Свилоза, според Диньо Канев, достига до 9-та степен, защото има разпукване на железобетон и огъване на релси. Същото се е почувствало и в Русе, а Свилоза е много близо до площадката, на която се предлагаше да има атомна централа. Това означава, че ние трябва да погледнем реално на тези неща, като се абстрахираме от другите аргументи – дали ще стане по-скъпо, ако всъщност сложим по-високи изисквания за всяко строителство, не само за такива обекти като атомни централи, но за обикновеното строителство.
Аз съм направил по този въпрос питане до министъра на регионалното развитие и благоустройството и получих отговор за това, още повече, че се оказа, че различните карти не съвпадат с границите и със степените на сеизмична опасност. Не съвпадат – има три карти – българска, румънска, европейска карта. Има необходимост да се уеднаквят тези стандарти, да се види защо има различия в картите, защо определени зони при нас се третират по един начин, при другите карти се третира по друг начин. Това е един въпрос, който не може да бъде подценяван. Тъй като сигурността е на първо място пред всички други аргументи, затова предлагам това ограничение да бъде въведено.
Седмата степен, която предлагам по европейската макросеизмична скала, може да бъде изчислена и в ускорение, ако има желание за това, но какво ви казах, все още учените не са установили дали е коректно да прилагат тези скали за ускорения за плитки земетресения, за такива, които са при дълбоки огнища на земетресение. Това е съществена причина да не може да се запише в закона това, което предлагат и затова съм предпочел ефекта на повърхността, която е донякъде субективна, но всъщност има и критерии – разрушаване на сгради, разкъсване на железобетонни съоръжения, изкривяване на железопътни релси. Това са определени ефекти на повърхността, които като се вземат предвид, може да се установи, че в тази зона има такава по-висока сеизмична опасност и там да не се предлага да се строят опасни обекти.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви. Нещо ще отговорите ли?
АНТОАНЕТА ПЕНЕВА: Аз нямам компетентност да отговарям за гражданското строителство. По отношение на ядрените централи всяка лицензирана площадка – площадка, която може да бъде лицензирана, се характеризира освен с големина, и с повторяемост, вероятност за превишения и една потенциална площадка, която се характеризира само по Медведев – Шпонхоер – Карник, се счита за недостатъчно проучена или излъчена, за да може да получи лицензия. Това е само краткият ми коментар.
Благодаря много.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Пейчев, заповядайте!
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Искам да изразя моето лично мнение. Наредбата за земетръс е променяна след 1970 година няколко пъти след събитията на земетресенията, които се случиха. Мисля, че миналата година също бе внесено предложение, подкрепено от НИСИ София, специално от директора Румен Гуглев конкретно за оразмеряването на високи сгради и т.н. Не съм много сигурен, но начинът, по който се оразмеряват сградите на земетръс и съоръженията, говоря, се използва точно тази скала, която Вие казахте и се използва ускорението.
Промяната на една такава наредба за мен е много сложен процес и той не може да касае само ядрените централи, тъй като вътре това са едни смесени съоръжения, които имат сграден фонд, има и други съоръжения и т.н. Имам конкретно предложение. Аз не съм против предложението на господин Тошев, даже бих го подкрепил с удоволствие. Молбата ми е на едно следващо заседание да бъде поканен шефът на НИСИ София Румен Гуглев като един добър специалист в тази област, да бъдат поканени хора от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, тъй като тук се касае за Наредба за оразмеряване във високото строителство и конкретно в такива съоръжения и тогава да чуем тяхното становище и да вземем решение в комисията.
Искам да изразя мнението си, че аз не съм привърженик на Белене, категорично съм против - да не мисли някой, че защитавам някаква подобна теза.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев. Единственото, което обаче трябва да ви отговоря, е, че пред нас има един проектозакон за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а не предложения за промени в наредбите за сеизмично оразмеряване, което е обект на друго законодателство, друга процедура и дотук властите в България са били изключително адекватни по отношение на това, какво се случва на територията на страната. повярвайте ми ако можете, - България е една от страните с най-високи изисквания за земетръс към високо строителство, гражданско строителство и промишлено строителство и атомно строителство, доколкото чувам. Аз от него не разбирам, но така съм чувала от другите, като съм имала някакво отношение към тази наредба. Така че ви моля да се концентрираме върху това, което ни е предложено, а да не се разпростираме върху евентуални промени в наредбата за оразмеряване за земетръс на видовете, тъй като ние нямаме и тези компетенции, а и нямаме такава задача в момента.
Ако има други колеги, моля? Заповядайте, господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз, за разлика от господин Пейчев, не съм склонен да го подкрепя и веднага обяснявам защо. Наред с техническите забележки по самия изготвен ЗИД, като например в чл. 33, ал. 3 и 4 няма никакви точки, които могат да бъдат отстранени между първо и второ четене. Никъде не е указано откъде ще се взима тази информация. Става въпрос за параграф 1.
Оттук нататък , по параграф 2 в Закона за безопасното използване на ядрената енергия има един раздел със звучното наименование „Особени правила за изграждане на ядрени съоръжения. Очевидно това е имал предвид господин Тошев с предложението му в чл. 45, ал. 2, тоест, по-скоро е имал предвид да се създаде нова алинея 5.
Само че тук във въпросния член, където е изброено при какви условия може да бъде изградено едно ядрено съоръжения, в ал. 2, в т. 1 може би Вие сте искали да кажете или „точка 5“, или „ал. 5“. По-скоро е точка 5 към ал. 2. В точка 1 е казано: „след като се изготви предложение за изграждане на ядрена централа, се внася от министъра на икономиката и енергетиката „с оценка на“, след първата запетая пише: „въздействие на околната среда и физическата защита“, което своего рода включва и тази Ваша разпоредба, за която искате да кажете, което според мен означава, че е напълно излишна.
Относно примерите, които дадохте, имам една забележка към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Централата Три Майл Айлънд не е човешка грешка. Там проблемът е в корпуса на реактора и точно в следствие на земетръс се случва проблемът там. Не е нужно да ми отговаряте, просто като корекция искам да ви го кажа.
Нещо, което допълнително искам да кажа: в българското законодателство, поне доколкото ми е известно, предполагам, и на Вас, че текстовете важат от момента на приемането им нататък, тоест ако има някакви благородни цели – аз вярвам в целта на господин Тошев при записа, - то не би било следвало да действа за одобрение, които са преди тази дата. Така че ефектът, самите разрешения оттук нататък по смисъла на международните конвенции, точно на Джонт Конвеншън ъв дъ Сейфт, за която основната част в закона е приложена, условията за изграждане на централа са доста остри и не мисля, че оттук нататък, предвид мнението на повечето държави-членки на Международната агенция за ядрена енергия и самата политика на отделните страни в определената посока ще позволят така лесно и свободно да си решават страните къде може да се прави централа и къде не може да се прави.
Така че, в тоя ред на мисли според мен текстът му идва малко в повече на закона като допълнително обяснение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, господин Язов.
Друг някой да вземе отношение? Господин Тошев, искате да отговорите? Заповядайте!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По отношение на преходната разпоредба, която засегна господин Язов, Законът за нормативните актове дава възможност с изричен законов текст да се придаде и обратна сила дори на една разпоредба, освен наказателна. Това е разпоредбата по смисъла на Закона за нормативните актове. Така че от правна гледна точка тук няма противоречие. Въпросът е дали има воля да се направи това.
Що се отнася до международната дискусия по този въпрос, аз съм се възползвал от възможностите, които имам и съм внесъл един проект за препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, документ 12928, който е внесен през миналата година – ето го тук, мога да ви оставя за протокола един екземпляр, - в който предлагам същите неща да важат за територията на цяла Европа, в това число едно допълнително изискване да не се строят атомни централи край морския бряг, тъй като при евентуално замърсяване на морето това може да засегне много големи крайбрежни територии наоколо. Това също в момента е въпрос на обсъждане на едно международно ниво, на европейско ниво. Господин Язов има копие от този документ, аз му посочих преди това, че той е подписан от четирима председатели на парламентарни групи в ПАСЕ от общо пет. Единствено председателят на групата на консерваторите не се е присъединил. Но на Европейската народна партия, на социалистите, на либералите и на Европейската левица председателите са сложили подписите си под тоя документ, както и някои лидери на национални делегации. Следователно, това, което предлагам, не е нещо ексцентрично; напротив, това е свързано с желание да се приложи един принцип на предпазливост, когато строим обекти, от които могат да произтекат проблеми. Когато ние строим обектите на площ, на която има висока опасност, поемаме риск. Това може да не стане никога, обаче може и да се случи и ако се случи, тогава всички ще пострадат, и не само тези, които са взели решения да поемат риска.
Аз не смятам, че ние имаме право да поемаме този риск. Той се отнася не само към нас, но и към следващите поколения, и към много други категории, които едва ли някой ги е попитал дали са съгласни да поемат този риск. Така че от тая гледна точка аз съм инициирал и дебат на европейско ниво по въпроса. Надявам се да има резултат в едно недалечно бъдеще.
Това е, което отговарям на господин Язов.
За другите му забележки за това как е оформен законопроектът, аз съм казал, че текстът става точка 1, например, в § 1 и тогава се създава точка 2. Така съм го оформил. Ако подкрепяте по принцип идеята да намерим нашето обществено съгласие в България да не строим атомни централи на такава територия, а то е възможна и постижима цел, тогава това е една подробност, която винаги може да бъде коригирана с предложение на второ четене, да бъдат направени вместо точки алинеи и прочее. Но въпросът е дали по принцип се подкрепя идеята да намерим националното си съгласие около този въпрос, дали желаем да поемаме този риск, или не желаем да го поемаме. Аз смятам, че ние не би трябвало и нямаме право да поемаме такива рискове. Затова съм внесъл това предложение с желание да предизвикам такава дискусия, обсъждане в Народното събрание, тъй като като народен представител смятам, че това е мое право.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Язов, Вие ще отговорите ли?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Само по техническата част нямам намерение повече да говоря, понеже може би господин Тошев не знае, но последните промени от 2010 г. основно предложенията за изменение между първо и второ четене по закона бяха направени от мен. Един лек коментар по въпроса с писмото, което любезно ми беше предоставено от страна на господин Тошев на едно предишно заседание на комисията, документ под № 12928 от 9 май 2012 г., в който в каренце е написано: „This motion has not been discussed in the Assembly and commits only those who have signed it“, което означава, господин Тошев, че това не е коментирано. Не виждам какъв е смисълът да бъде използвано писмото.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Подчертавам, че аз съм направил стъпка за да предизвикам дискусия на европейско ниво. Всеки проект има това каре, в което пише, че това е предложение – motion значи предложение, проект, който още не е дискутиран. Това е проектът. Когато бъде дискутиран, да има доклад, и след него се приема резолюция и препоръка. В случая предложението е за препоръка.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз не съм искал да кажа, че не е предизвикана дискусия. Искам да кажа, че не се знае какво ще се каже на дискусията и чак в момента, в който имаме финален документ, дори не е и драфт – по принцип драфтът, документът ако излезе, горе-долу ще представлява финалния документ – чак тогава можем да коментираме. Въпреки всичко аз Ви казвам, господин Тошев, че в чл. 45, ал. 2, т. 1, където министърът е длъжен да предостави един ред оценки преди обсъждането в Министерски съвет, след общественото обсъждане и след коментара има доклад за въздействие върху околната среда и физическата защита на човека. Там би било редно да фигурира такова едно мнение и другата забележка е, че не сте и указали откъде ще се вземе тази информация.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Друг колега? Няма.
Господин Тошев, аз единствено искам да Ви попитам, тъй като аз напоследък се сблъсквам по повод различни инвестиционни намерения в България, с един проблем, който имаме. Ние имаме дефиниране на Института на оценката на въздействие върху околната среда в Закона за опазване на околната среда. Това е изключително сериозен документ, окончателният документ за оценка на въздействието. Очевидно обаче в обществото ни има абсолютно недоверие към тази оценка и в случая Вие също предлагате текстове, които биха защитили обществото въпреки това, че тези изисквания би трябвало да бъдат предмет на оценката за въздействие върху околната среда и защита на здравето на хората. Това е много смущаващо. Ако ние елиминираме напълно този инструмент, който е основен инструмент за всички инвестиционни намерения и ако ние нямаме доверие върху цялата процедура, която е част от националното ни законодателство и е съгласувана и е част от общото европейско законодателство - това е инструментът, който се използва, то ние тръгваме по плоскостта, че във всеки един отделен тематичен или тясно профилиран закон трябва да изплетем мрежа от защитни механизми и защитни текстове, тъй като ние обезсмисляме и като законодател Института на оценката за въздействие върху околната среда.
Мислите ли, че е необходимо изрично да се записват такива текстове, или ние, точно като Комисия по околната среда, би трябвало да защитаваме общото правило в българското законодателство, че инвестиционните намерения са обект на такава оценка и резултатите от тази оценка би трябвало да окажат влияние върху крайното решение за това, дали да бъде прието едно инвестиционно намерение или не, дали то да има път в бъдеще, или оценката ще даде становището, че то може да навреди на човешкото здраве и на околната среда. Това е въпросът ми към Вас.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз съм един от хората, които се бориха да се въведе оценката за въздействие върху околната среда на времето, преди двадесетина години и повече. Дори съм участвал в създаването на тази система, но преди „Фукушима“ никой в Европа или в света не мислеше върху това, че трябва да се сложат някакви ограничения, в какви зони трябва да има строеж на такива опасни обекти. Това не се отнася за други, защото, примерно, ако бъде построен автомобилен завод там, както имаше на времето предложения от началото на 90-те години и през 80-те години, в Белене и стане голямо земетресение, може някой да пострада при срутването на сградите, но няма да има такава катастрофа, каквато би станала, ако има голяма ядрена авария. Има разлика между двете. В момента ние нямаме изискване за сеизмичност на площадката, а имаме изисквания за сигурност, тоест, може да се построи нещо, за което някои експерти ще кажат, че това е абсолютно сигурно, че са взети предвид всички обстоятелства, които могат да се случат и така накрая да се окаже, че нещо се забрави и след това случаят с „Титаник“ да се повтори.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: При „Титаник“ не е имало оценка за въздействие.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: При „Титаник“ всичко са взели предвид, казали са: „Той е напълно осигурен, напълно непотопяем кораб“.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Разбираме.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Дори имало надпис „Няма Бог, ние сме богове“ – Титаник, титаните, които се изправят срещу природата. Оказа се, че не са познали. И така, нещо са пропуснали – страничния разрез на кораба, защото той е минал странично по айсберга и затова е потънал. Това е, нещо са забравили, пропуснали са. Ние хората не сме съвършени, всеки може да допусне грешка. Въпросът е трябва ли да поеме риска, че някой ще допусне грешка, или трябва да въведем критерии?
Аз предлагам критерии не за всички обекти, а само за тези, които биха могли да произведат голяма катастрофа, ако се случи авария с много тежки последици. Това не се отнася за останалите и не за общия случая. Напротив, там на тази площадка е крайно време да се построи обект, който да даде възможност за поминък на хората, които живеят наоколо и те биха приветствали това и няма да има нужда да спорим по този въпрос. Но да намерим нашия вътрешен консенсус в обществото, че на тези площадки ние няма да правим опасни обекти, а за атомни централи има площадка, която е безопасна от сеизмична гледна точка, в рамките на една приемлива степен на сеизмична опасност до 7, каквато е в Козлодуй и там евентуално ако има другите необходими условия, могат да се строят ядрени мощности, например, икономическите условия и прочее. Но не там, където да поемаме риска.
Ако въведем в оценката за околната среда такова изискване за сеизмичност, то тогава ще важи за всички обекти, а не само за АЕЦ. А АЕЦ се строят по реда на този закон – Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Там е описано как става, как се дава разрешителното за използване на тая площадка. Там до момента няма такова ограничение.
В Съвета на Европа имаше дискусия след „Фукушима“ и тогава един представител на „Росатом“, който се казва Грачев и преди беше депутат в „Думата“, дойде на това заседание и заяви: „Росатом“ няма да строи атомни централи в зони с висока сеизмична опасност. Той го заяви там, но това отнася ли се за територии извън Русия, или само за площадки на територията на Русия? Това е също един важен въпрос. Ако те не желаят да поемат този риск за тях, защо трябва ние да поемаме за нас този риск?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Русия е толкова голяма, че може да си избира много територии.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Може. Там има територии, които не са сеизмични. Ние имаме възможност да не строим на територии, които са с висока сеизмична опасност.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Разбрахме Ви.
Колеги, някой друг има ли за изказване?
АНТОАНЕТА ПЕНЕВА: Само ще цитирам Наредба за осигуряване безопасността на ядрените централи, обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 66/30.07.2004 г., в която е определено очаквано сеизмично ускорение от
4 метра в секунда 0,4g като изключващ фактор за строителство на ядрени централи. Такова изискване не съществува в редица развити ядрени държави като САЩ например и те позволяват строителство върху площадки с доста по-високи прогнозни въздействия. Тоест, българското законодателство е силно консервативно и на този етап.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Пристъпваме към гласуване. Моля, който е съгласен да подкрепим законопроекта, внесен от господин Тошев за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, да гласува.
„За“ – 2 гласа.
„Против“ – няма.
„Въздържали се“ – 8 гласа.
Не се приема законопроектът Ви в комисията, господин Тошев. Въпреки че аз съм убедена, че тепърва предстоят дебати по тази тема и на европейско ниво, и в световната агенция, и тепърва ние ще говорим по тази тема.
Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Пенева.
Преминаваме към точка втора от дневния ни ред.
ПО ТОЧКА ВТОРА:
Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Нямаме представител от Министерство на околната среда и водите. Може би причината е тази, че в самия текст на програмата няма нито дума на тема околна среда, изменение на климата, опазване на околната среда, въобще тези термини даже не присъстват в текста, който ни е предложен, въпреки че в преамбюла на годишната програма е написано, че тя се разработва в съответствие с приоритетите на поредната тройка, председателства на Съвета на Европейския съюз – ирландско, литовско и гръцко, както и с работната програма на Европейската комисия за 2013 г. Също така Годишната програма е в съответствие с Програмата на правителството за европейското развитие на България 2009-2013 година, както и с „Национална програма за развитие България 2020“.
Искам само да кажа, че това очевидно не е вярно в частта околна среда, тъй като в Програмата на Европейската комисия за 2013 година съществува цяла тематична част, която се нарича „Използване на ресурсите на Европа, за да бъдем по-конкурентни“, където се акцентира върху усилията на Европейския съюз и целите за постигане на нисковъглеродна икономика, нова Стратегия за адаптиране на изменение на климата, преразглеждане на законодателството в областта на отпадъците и адаптиране на рамката на политиката на Европейския съюз за качеството на въздуха.
В приложението към работната програма на комисията под номера
№ 36 – „Използване на ресурсите на Европа за постигане на най-добри резултати“, като се започне от биологичното производство, но от точка
№ 37 е точно „Стратегия на Европейския съюз за адаптиране към изменения на климата“, № 38 „Нова рамка за климата и енергетиката за периода 2030 година“ – оттам нататък: „Преглед на тематичната стратегия относно замърсяване на въздуха и свързаното с нея законодателство“,
№ 40 „Преглед на политиката и законодателството в областта на отпадъците“ и № 41 „Рамка за оценка на въпросите, свързани с околната среда, климата и енергията за безопасен и сигурен неконвенционален добив на въглеводороди“.
Така че позициите от програмата на Европейската комисия за
2013 година определено не са намерили място в българската програма за взимане на решения в рамките на Европейския съюз, когато става дума за въпросите на околната среда и изменение на климата. Това исках да ви кажа като въвеждане.
Като допълнение мога да ви кажа, че и становището на „Европейско право“, и експертната ни готовност е да предложим в програмата да намерят място тези теми, които очевидно отсъстват, въпреки че са в рамките на програмата на Европейската комисия. Какво е вашето мнение по въпроса?
Господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Относно предложение да намерят място темите, които казахте, защото принципно Вашето мнение е право, че нямаме отделен текст, глава, записано нещо, свързано с околната среда. Но косвено в глава „Енергетика“ през 2013 година има описано предимно с програмите за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, което очевидно има отношение към Закона за отпадъците, в тази част на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, която касае неактивните отпадъци, а по-скоро съоръженията, чиято активност намалява в обратен ред и тук ползваме няколко сметища, за които мисля, че записахме нещо – и някои държави-членки от мрежата на Европейския съюз за преминаване към енергийна система с ниски нива на въглеводородни емисии до 2050 година. Тоест, на практика имаме някакво отношение към околната среда през друг отрасъл, ако мога така да кажа. Така че ако искате нещо изрично да го запишем, то редно би било да бъде като допълнение към това, което е написано.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Оценявам усилията Ви, господин Язов. Действително, споменато е нещо в частта „Енергетика“, но цяла тематична част от приоритетите на Европейския съюз по отношение на климата и околната среда отсъства от програмата и аз не мога да не го отбележа, още повече, ние разглеждаме в Комисията по околна среда. Така че аз ви предлагам, ако комисията е съгласна, ние в доклада си да запишем, че предлагаме посочените в работната програма на Европейската комисия текстове по отношение точно на използване на ресурсите на Европа, за да бъдем по-конкурентни – това е нова част на практика – да бъдат включени текстовете, които са част от работната програма на Европейската комисия.
Това е предложение, ако вие сте съгласни това да се включи в доклада на комисията. Ако не, имаме възможност за дебати и в зала и всеки да си каже мнението. Така че това е само мое предложение, за което моля за вашето становище.
Заповядайте, господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря. Очевидно това е решение на Министерски съвет за Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, което означава, според мен, че Министерски съвет са се постарали да определят темите, които са приоритетни за взимане на участие. Не казвам, че са ги написали кристално ясни. Аз също имам въпроси, на които едва ли ще ми отговоря и за съжаление, нямаме кой тук да ни обяснява. Но си мисля, че ако запием нова такава глава, могат да останат прекалено изненадани от Министерски съвет, ако не са го предвидили в смисъла на писането им. тоест, по-скоро моето мнение беше да допълним някои от другите, само да им намекнем, че е редно да обърнат внимание и на околната среда.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Разбирам Ви. Някой друг иска ли да вземе отношение? Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз мисля, че за трета година за околната среда няма нито едно изречение написано в това, което ни се предоставя.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: То беше и в други документи.
РУМЕН ТАКОРОВ: Но пак и в този от миналата година нямаше нищо записано. Така че и двата подхода могат да се вземат, но мисля, че предпочитам Вашия, защото все пак не всичко е решено в областта на околната среда за България и за Европа като цяло и все пак трябва да подскажем на Министерския съвет, че това не е толкова маловажна политика, която трябва да иска и да води България в Европейския съюз. ако погледнем – сега идвам от Комисията по транспорт, където също разглеждахме темите по транспорт, има такива неща, които не са чак толкова важни за решаването като цяло и в Европейския съюз и в България, но те са написани. Така че аз не мога да допусна да не бъде написано нито едно изречение по отношение на политиката, която ще иска да води България в Европейския съюз и в която трябва да искаме подкрепа. В областта и на отпадъците, ако искате, и на водите има много неща, за които може би трябва да се вземат решения. Не смятам, че проблемите в околната среда на Европа и на България са решени, за да няма нито едно изречение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Не, те въобще нес а решени и затова те присъстват като част от програмата и политиката на Европейската комисия, но отсъстват в нашата програма за участие в процеса на взимане на решения. Все пак си мисля, че фактът, че ние разглеждаме тази програма, ни дава правото да се изкажем по нея, независимо от това какво е подготвил Министерският съвет, ние да изкажем своето становище.
Има ли някой друг да се изкаже? Господин Язов, заповядайте!
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря. По повод на това, което каза господин Такоров, може би той изтърва малко от началото. Ако се зачетем точно в решението на Министерски съвет по точка 3 пише министрите да съобразяват проектите на позиция за участие в работата на органи и институции на Европейския съюз, приоритетите на годишната програма по точка 1, а именно точка 1 е: приема годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз – такава, каквато ни е предоставена.
Така че аз не мисля, че в рамките на 2013 година ще решим всички проблеми на околната среда, нито ще ги решим в бъдеще, нито са решени в миналото. Така че да има един такъв самостоятелен текст, който Вие предлагате, би се разминало на практика според мен със самото решение на Министерски съвет, а записвайки го примерно с препоръка да го запишем към някоя част, така мисля, че е по-интелигентният вариант да ги накараме да вземат отношение.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Аз Ви благодаря, господин Язов. Наистина оценявам позицията Ви, вие сте достоен защитник на програмата на Министерски съвет, въпреки че няма нито един представители от Министерски съвет, за да я защитава, въпреки че я разглеждаме. В тази връзка аз имам един въпрос: по какъв начин министърът на околната среда и водите ще защитава позиция на България по някои от въпросите, по които се взимат решения в Европейския съюз, касаещи околната среда, след като в Програмата за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз по точка 1 няма нито ред за околната среда?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Тоест, ние трябва да подкрепим министъра с това решение?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Аз мисля, че така подкрепяме и самия министър, но дали ще бъде допълнено към „Енергетика и климат“, или ще се изведе самостоятелна група въпроси – така, както е в Програмата на комисията, това не е от толкова съществено значение.
РУМЕН ТАКОРОВ: Госпожо председател, може би господин Язов е прав, но аз искам все пак и малко да го допълня. В момента не разбирам наистина ние какво правим. Сега забелязах писмото, което е подписал за министър-председателя господин Симеон Дянков. Той изпраща този материал за сведение. Вижте: „На основание на .. ви изпращам за сведение“. Решенията той ни ги изпраща за сведение и след това госпожа Цачева само разпорежда на отделните комисии, без да каже за какво става дума. Сега ние какво правим? Запознаваме се. Ще взимаме ли решение? Ако е само за сведение, само да го прочетем и да си тръгваме.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Пропуснахте, господин Такоров, отговарям Ви на въпроса. Понеже очевидно аз не приемам да бъда само информирана, предложих на комисията в доклада, с който ще вземем отношение по това, за което ни информират, да отбележим факта, че вътре отсъства частта околна среда и да предложим тя да бъде допълнена. Това беше моето предложение в началото.
Оттук нататък господин Язов защитава проекта такъв, какъвто ни е представен, с едно по-меко от моето предложение, да не се включва цяла част, която е „Климат и околна среда“, самостоятелна, „Ресурси“, така, както е в Програмата на комисията, а в частта „Енергетика“ да се добави и „климат“ по всяка вероятност и да се допълни текст, в който да се включва околната среда и климатът. Тоест, имаме две позиции в момента. Трета позиция като че ли няма. Правилно ли го формулирах?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Правилно, абсолютно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Значи имаме две позиции. Кажете какво правим, за да си оформим доклада?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Не, по-скоро ако тръгнем в посока на писане на нещо, то би било редно да бъде като предложение. Но във връзка с това което казахте в предишното си изказване относно това, че министърът на околната среда и водите как ще вземе позиция по определен въпрос, свързан с околната среда и т.н., аз предполагам, че самият министър или негов заместник на заседанието на Министерски съвет, когато се е приемала тази програма, е имал блестящата възможност да бъде съобщено, че той няма никакви функции спрямо тази програма.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Предполагам.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Така че те не са казали, те на практика в момента ги няма тук да ни кажат какво мислят, и ние ще им записваме допълнителни функции. В този ред на мисли аз смятам, че трябва да им записваме каквото и да било. По-скоро би било редно да запишем в доклада, че комисията се е осведомила и не е разбрала защо няма част околна среда.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Добре. Съгласих се. Колеги, обединяваме ли се около това решение? Обединяваме се. В доклада ще бъде записано, че сме отбелязали, че отсъства частта околна среда, въпреки че в Програмата на Европейската комисия има цял раздел, в който тя е разгледана. И точка.
Благодаря Ви.
ПО ТОЧКА ТРЕТА
„Разни“
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По точка разни? Няма нищо.
Благодаря ви.
Хубав ден!
/Край на заседанието – 16.50 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ПКОСВ:
/И.Михайлова-Копарова/
