Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
17/11/2011

    Определение на Конституционния съд от 25. 10. 2011 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к. д. № 9/2011 г., за установяване на противоконституционност на чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване.
    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


    КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ


    СТАНОВИЩЕ

    Относно: Определение на Конституционния съд от 25. 10. 2011 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к. д. № 9/2011 г., за установяване на противоконституционност на чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване.
    На свое редоено заседание проведено на 17. 11. 2011г. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа и обсъди Определението на Конституционния съд от 25. 10. 2011 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к. д. № 9/2011 г., за установяване на противоконституционност на чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване.
    Конституционното дело е образувано на 13 септември 2011 г. по искане на омбудсмана на Република България.
    В искането си омбудсманът твърди, че разпоредбата на чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване е противоконституционна. Според него с текстът на чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване се нарушава конституционното право на гражданите, посочено в чл. 48 ал. 5 от Конституцията на Република България.
    Според чл. 88б, ал. 1 и 2 от Кодекса на търговското корабоплаване, трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя се уреждат с наредба на Министерския съвет. С тази наредба се определят и изискванията за:
    1. безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози;
    2. корабопритежателите относно съблюдаване спазването на охраната на труда;
    3. предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случаи на борда на корабите;
    4. поддържане на съответни стандарти за хигиена на борда на корабите.
    Правото на труд на гражданите е гарантирано в чл. 48 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 48, ал. 5 от основния закон, работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон.
    В Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, приетата с Постановление № 226 на Министерския съвет от 14.10.2003 г.( обн., ДВ, бр. 93 от 2003 г., изм., бр. 96 от 2005 г.) на основание чл. 88б от Кодекса за търговското корабоплаване, се регламентират специфичните отношения, които възникват между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя при и по повод извършваната работа. С наредбата се уреждат само изискванията за безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози и за предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случай, поддържане на съответните стандарти за хигиена на борда на корабите.
    В горецитираната наредба са разписани и изискванията към лицата, които полагат труд на борда на кораб, като е отчетен специфичния характер на морската професия. Особените условия на полагането на труд и най-вече мястото на полагане на труд – борда на кораба предопределят специфичния технически характер на нормите, които лицата трябва да спазват с оглед осигуряването на безопасна и здравословна работна среда. Такива например са разпоредбите, свързани с употребата на опасни вещества и химически продукти, предпазване от запалвания и пожари, електрически уредби и съоръжения, превоз на опасни товари, безопасно придвижване по кораба и други.
    Текстовете на наредбата относно работното време и почивките, извънредния и нощен труд съответстват на разпоредбите на Кодекса на труда, а там където е предвидено отклонение се препраща към международните договори, които имат преимущество над националното законодателство, тъй като са ратифицирани, обнародвани и влезли в сила. В този смисъл не би следвало да се направи извод, че е налице прехвърляне на компетентност, тъй като нормите, засягащи посочените обществени отношения, на практика са уредени на законово ниво и в този смисъл не би могло да има противоречие с изискването на Конституцията за законова регламентация.
    Членовете на екипажа имат право на обезщетение за временна неработоспособност в случай на трудова злополука на основание разпоредбите на чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване, където е казано, че трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. С разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване е постановено, че трудова е и злополуката, станала с осигурен работник, служител, държавен служител и др. по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
    1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
    2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
    3. мястото за получаване на възнаграждение.
    От тази разпоредба е видно, че не се внася яснота при преценяване на правото на обезщетение поради трудова злополука на членовете на екипажа на кораб.
    По-точна преценка в тази посока дават разпоредбите на чл. 49, ал. 2 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, съгласно която обезщетението за временна неработоспособност поради трудова злополука се дължи на члена на екипажа и когато трудовата злополука е настъпила по време на пътуването му до кораба и до приключване на репатрирането му.
    Със Закона за здравословни и безопасни условия на труд се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В чл. 3, ал. 1 на същия закон изрично е предвидено, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица.
    Поради този факт, разпоредбата на чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване и приетата наредба на основание на този текст, дефинират специфичните разпоредби, които определят проблемите, които е възможно да възникнат при полагане на труд на борда на кораба и правят възможно осигуряването на съответните здравословни и безопасни условия на труд на всички видове кораби.
    Така например ако в чл. 4, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд се посочва, че работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, то в чл. 55, ал. 1 и 2 от наредбата, издадена на основание чл. 88б от КТК, се конкретизира кои са точно отговорните лица на борда на кораба.
    В наредбата по чл. 88б от КТК са уредени и специфични въпроси, голяма част от които са в съответствие с международни актове, ратифицирани от Република България, които съгласно Конституцията на Република България имат силата на закон. Това са:
    Конвенция № 14 относно седмичната почивка (индустрия), 1921 г.; Конвенция № 22 относно клаузите на моряшките договори, 1926 г.; Конвенция № 53 относно свидетелствата за правоспособност на офицерите, 1936 г.; Конвенция № 55 относно задълженията на корабопритежателя при болест или злополука на моряците, 1936 г.; Конвенция № 56 относно осигуровката по болест на моряците, 1936 г.; Конвенция № 68 относно прехраната и сервирането (екипажи на корабите), 1946 г.; Конвенция № 73 относно медицинския преглед на моряците, 1946 г. ; Конвенция № 138 относно минималната възраст за приемане на работа, 1973 г.; Конвенция № 146 относно платения годишен отпуск на моряците, 1976 г.; Конвенция № 163 относно социално-битовото обслужване на моряците на море и в пристанищата, 1987 г.; Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците, 1987 г.; Конвенция № 180 относно работното време на моряците и комплектоването на корабите с екипажи, 1996 г.
    След проведената дискусия по установяването на противоконституционност на разпоредбата на чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване членовете на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения се обединиха около мнението, че разпоредбата на чл. 48, ал.5 от Конституцията на Република България не е нарушена, тъй като на основание предвиденото в нея са приети разпоредби в Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравословни и безопасни условия на труд, които уреждат основните права: право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск на членовете на екипажите на корабите.






    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
    ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ

    ИВАН ВЪЛКОВ
    Форма за търсене
    Ключова дума