Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
12/01/2012
Определение на Конституционния съд от 08. 12. 2011 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к. д. № 10/2011 г., за установяване на противоконституционност на чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
На свое заседание проведено на 12. 01. 2012 г. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа и обсъди Определение на Конституционния съд от 08. 12. 2011 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к. д. № 10/2011 г., за установяване на противоконституционност на чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата.
Омбудсманът на Република България е внесъл в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата. Основният мотив за това е, че с посочената разпоредба се нарушават правата на гражданите и по-специално ограничава се правото на защита на гражданите.
Според него, принципът на необжалваемост на административните актове, въведен с чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата, е основан единствено на критерия размер на наложеното административно наказание, поради което противоречи на основни конституционни разпоредби.
Конкретните текстове от Конституцията на Република България, на които, според обмудсмана противоречи чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата, са: член 4, ал. 1, в който е предвидено, че Република България е правова държава; член 56, в който е прогласено правото на защита на гражданите и член 120, ал. 2, в който е предвидена възможност Народното събрание със закон да изключва обжалването на определени административни актове.
Според омбудсмана разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата противоречи на чл. 120, ал. 1 и 2 от Конституцията, тъй като в постоянната практика на Конституционния съд е възприето ограничително тълкуване на предвидената в Конституцията възможност някои административни актове да бъдат изключени със закон от общото правило за обжалваемост. Омбудсманът смята, че в случая няма достатъчно сериозни и основателни причини за въвеждането на необжалваем минимум на размера на глобите, определен с чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата.
С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията е възприет принципът на общата клауза за обжалване на всички административни актове пред съдилищата. Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията гласи: "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон." В предходната алинея на същия член е уредена компетентността на съдилищата да осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва.
Единствено законодателният орган може чрез закон да изключи определени административни актове от кръга на съдебно обжалваемите актове. В разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията не се съдържат критерии, обуславящи изключението от вида на административните актове.
Изключването на обжалваемостта на някои административни актове, с които се налага глоба, е предвидено в законодателството ни още през 1969 година с разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – при налагане на глоба с квитанция за явно маловажни случаи и с чл. 39, ал. 1 – при налагане на глоба с фиш за при маловажни нарушения. В чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е предвидено, че не подлежат на обжалване и наказателни постановления, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, освен ако в специален закон е предвидено друго. Тези текстове са изменяни няколко пъти през годините като изменение е направено в размера на глобата, която не подлежи на обжалване, а принципът на необжалваемост е останал непроменен. Законът за административните нарушения и наказания е общ закон спрямо Закона за движението по пътищата и няма пречка в него да бъде определен по-голям размер на необжалваемия минимум на глобите. В чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата е предвидено, че не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които се налага глоба в размер до 50 лева включително. Правилото за необжалваемост на наказателни постановления, с които се налага глоба до 50 лева, е въведено за първи път в Закона за движението по пътищата с изменението на закона, обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 51 от 2007 г. Тогава е въведено като ал. 5 на чл. 189. Впоследствие, с измененията и допълненията на закона, които бяха обнародвани в “Държавен вестник”, бр. 10 от 2011 г., ал. 5 на чл. 189 стана ал. 13 и в нея само са добавени електронните фишове наред с наказателните постановления, но размерът на необжалваемия минимум е останал непроменен – така, както е бил приет през 2007 г.
В своята практика Конституционният съд извежда принципа, че „законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административни актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато друга по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена”.
В конкретния случай ограничаването на правото на обжалване на наказателните постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба в размер до 50 лв., е установено със закон - Закона за движението по пътищата, като е спазен принципа на пропорционалност. Определеният минимален размер на административното наказание – глоба от 50 лв. се налага в случаи на маловажни нарушения, установени в момента на извършването им – чл. 186, ал. 1 от Закона за движението по пътищата или при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на превозното средство – чл. 186, ал. 4. С оглед хипотезите, при които се налагат тези наказания – маловажност на нарушението, безспорния начин на установяване и ниският размер на необжалваемите глоби се постига по-голяма бързина на процеса, улеснява се събираемостта на глобите и ефективността на наказанието се повишава. По този начин се постига по-добър превантивен ефект на административното наказание. Предвидената мярка е непосредствено свързана с подобряването на сигурността на движението по пътищата, която е в защита на конституционно прогласената ценност за опазване сигурността, здравето и имуществото на гражданите.
След проведените дебати за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 189 ал. 13 от Закона за движението по пътищата, членовете на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения се обединиха около мнението, че позицията на Народното събрание е изразена с гласуването на посочената разпоредба в Пленарната зала. Нормата е създадена със Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 51 от 2007 г., като в първоначалната си редакция се отнася само до наказателните постановления, а с измененията и допълненията на закона (обн., ДВ, бр. 10 от 2011 г.) разширява обхвата си и спрямо електронните фишове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
ИВАН ВЪЛКОВ
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
На свое заседание проведено на 12. 01. 2012 г. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа и обсъди Определение на Конституционния съд от 08. 12. 2011 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к. д. № 10/2011 г., за установяване на противоконституционност на чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата.
Омбудсманът на Република България е внесъл в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата. Основният мотив за това е, че с посочената разпоредба се нарушават правата на гражданите и по-специално ограничава се правото на защита на гражданите.
Според него, принципът на необжалваемост на административните актове, въведен с чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата, е основан единствено на критерия размер на наложеното административно наказание, поради което противоречи на основни конституционни разпоредби.
Конкретните текстове от Конституцията на Република България, на които, според обмудсмана противоречи чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата, са: член 4, ал. 1, в който е предвидено, че Република България е правова държава; член 56, в който е прогласено правото на защита на гражданите и член 120, ал. 2, в който е предвидена възможност Народното събрание със закон да изключва обжалването на определени административни актове.
Според омбудсмана разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата противоречи на чл. 120, ал. 1 и 2 от Конституцията, тъй като в постоянната практика на Конституционния съд е възприето ограничително тълкуване на предвидената в Конституцията възможност някои административни актове да бъдат изключени със закон от общото правило за обжалваемост. Омбудсманът смята, че в случая няма достатъчно сериозни и основателни причини за въвеждането на необжалваем минимум на размера на глобите, определен с чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата.
С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията е възприет принципът на общата клауза за обжалване на всички административни актове пред съдилищата. Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията гласи: "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон." В предходната алинея на същия член е уредена компетентността на съдилищата да осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва.
Единствено законодателният орган може чрез закон да изключи определени административни актове от кръга на съдебно обжалваемите актове. В разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията не се съдържат критерии, обуславящи изключението от вида на административните актове.
Изключването на обжалваемостта на някои административни актове, с които се налага глоба, е предвидено в законодателството ни още през 1969 година с разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – при налагане на глоба с квитанция за явно маловажни случаи и с чл. 39, ал. 1 – при налагане на глоба с фиш за при маловажни нарушения. В чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е предвидено, че не подлежат на обжалване и наказателни постановления, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, освен ако в специален закон е предвидено друго. Тези текстове са изменяни няколко пъти през годините като изменение е направено в размера на глобата, която не подлежи на обжалване, а принципът на необжалваемост е останал непроменен. Законът за административните нарушения и наказания е общ закон спрямо Закона за движението по пътищата и няма пречка в него да бъде определен по-голям размер на необжалваемия минимум на глобите. В чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата е предвидено, че не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които се налага глоба в размер до 50 лева включително. Правилото за необжалваемост на наказателни постановления, с които се налага глоба до 50 лева, е въведено за първи път в Закона за движението по пътищата с изменението на закона, обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 51 от 2007 г. Тогава е въведено като ал. 5 на чл. 189. Впоследствие, с измененията и допълненията на закона, които бяха обнародвани в “Държавен вестник”, бр. 10 от 2011 г., ал. 5 на чл. 189 стана ал. 13 и в нея само са добавени електронните фишове наред с наказателните постановления, но размерът на необжалваемия минимум е останал непроменен – така, както е бил приет през 2007 г.
В своята практика Конституционният съд извежда принципа, че „законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административни актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато друга по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена”.
В конкретния случай ограничаването на правото на обжалване на наказателните постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба в размер до 50 лв., е установено със закон - Закона за движението по пътищата, като е спазен принципа на пропорционалност. Определеният минимален размер на административното наказание – глоба от 50 лв. се налага в случаи на маловажни нарушения, установени в момента на извършването им – чл. 186, ал. 1 от Закона за движението по пътищата или при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на превозното средство – чл. 186, ал. 4. С оглед хипотезите, при които се налагат тези наказания – маловажност на нарушението, безспорния начин на установяване и ниският размер на необжалваемите глоби се постига по-голяма бързина на процеса, улеснява се събираемостта на глобите и ефективността на наказанието се повишава. По този начин се постига по-добър превантивен ефект на административното наказание. Предвидената мярка е непосредствено свързана с подобряването на сигурността на движението по пътищата, която е в защита на конституционно прогласената ценност за опазване сигурността, здравето и имуществото на гражданите.
След проведените дебати за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 189 ал. 13 от Закона за движението по пътищата, членовете на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения се обединиха около мнението, че позицията на Народното събрание е изразена с гласуването на посочената разпоредба в Пленарната зала. Нормата е създадена със Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 51 от 2007 г., като в първоначалната си редакция се отнася само до наказателните постановления, а с измененията и допълненията на закона (обн., ДВ, бр. 10 от 2011 г.) разширява обхвата си и спрямо електронните фишове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
ИВАН ВЪЛКОВ
0
