1. Представяне на екипа на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от министър Александър Цветков. Приоритети в областта на транспортната политика, информационните технологии и съобщенията – законодателство, инфраструктурни проекти и др.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 902-01-9, внесен от Министерски съвет на 04.09.2009 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 902-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.09.2009 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-7, внесен от Министерски съвет на 04.09.2009 г. – първо гласуване.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 902-01-8, внесен от Министерски съвет на 04.09.2009 г. – първо гласуване.

---

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание. Присъстват повече от 50+1% от народните представители – членове на комисията. Съгласно правилника на Народното събрание откривам заседанието.
Всички имат съобщение за дневния ред. Подгответе се за предложения в тази посока.
Искам да представя нашите гости днес. Тук са: министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Александър Цветков заедно със своя екип – заместник-министрите Ивайло Московски, Камен Кичев, Първан Русинов, Албена Лазарова – парламентарен секретар и Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна”. Има гости експерти и журналисти.
Всички сте получили съобщението за насроченото днес заседание с ДНЕВЕН РЕД, който е следният:
1. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЕКИПА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА ОТ МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ.
2. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ
3. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
4. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
5. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ВОЙСКИ, ВОЙСКИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА И ВОЙСКИТЕ НА КОМИТЕТА ПО ПОЩИ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ В ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.

Ако някой от вас има допълнения към така предлагания дневен ред, моля да ги направи. Няма такива.
Моля да гласуваме дневния ред.
За 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

По точка първа има думата господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да представи екипа си и приоритетите в областта, които ще следват.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Изключително ми е приятно да се запознаем и да представя пред вас екипа на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в лицето на моите заместници: господата Кичев, Московски и Русинов.
Накратко ще ви запозная с основните законодателни инициативи на министерството за тази година, основните приоритети в отделните сектори в по-краткосрочен план. Тази визия ще бъде елемент и на управленската програма както на министерството, така и на правителството като цяло. Вече е разработен и антикризисен план за Сектор „Транспорт” със съответни мерки за всяка една от структурите, който да гарантира стабилно функциониране на тези структури в по-краткосрочен план.
Най-общо законодателните инициативи на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията до края на 2009 г. предвиждат изменения и допълнения на повече от 15 закона.
На първо място, те са групирани във връзка с преминаване на компетенции в областта на информационните технологии и съобщенията към МТИТС. Целта на това преструктуриране и трансформиране на функции е да доведе до централизиране и последователно провеждане на политика в областта на електронното управление и информационните технологии от орган на изпълнителната власт. В тази връзка са предвидени и съответните изменения на законите за електронните съобщения, за електронната търговия, за електронното управление, за задължителното депозиране на печатни и други произведения, за отбраната и Въоръжените сили на Република България, за Националния архивен фонд, за регионално развитие, за вътрешния одит в публичния сектор и за пощенските услуги.
Второ, предвиждаме изменения и допълнения на закони, които са свързани с хармонизирането на националното ни законодателство с това на Европейския съюз. Трябва да бъдат преодолени всички противоречия на националното ни законодателство и наши нормативни актове с директиви на общността. Законите, които предвиждаме да бъдат променени, са: Законът за електронния документи и електронния подпис, Законът за електронните съобщения, Законът за пощенските услуги, Законът за достъп до пространствени данни, Законът за радио и телевизия.
В редица закони е необходимо да бъде прецизирано използването на терминологията и да се направят промени, свързани с недотам правилно тълкуване и прилагане на някои нормативни документи, да се създаде добра и стройна уредба за обществените отношения, свързани с отделни видове транспорт. Такива изменения предвиждаме в Закона за електронното управление, Закона за публичното радиоразпръскване, Закона за Търговския регистър, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол, Закона за движение по пътищата, Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на Република България.
Не на последно място по важност е и промяната в Закона за движение по пътищата, Закона за автомобилните превози. Те са продиктувани от необходимостта за повишаване ефективността на санкциите, които се налагат на превозвачи, и при извършване на нарушения, ясно регламентиране на някои дефиниции и понятия, свързани с превозите за собствена сметка, случайни превози и т.н., което има изключително голямо влияние върху автомобилния транспорт в лицето на сивия сектор. Недоброто регламентиране на този вид превози е предпоставка за сивия сектор и нерегламентираните превози най-вече в автомобилния транспорт.
Основната визия в сравнително краткосрочен план на екипа на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще маркирам в няколко основни направления.
В областта на железопътния транспорт е необходимо да се провежда активна технологична и търговска политика най-вече за подобряване на търговската ориентация на железниците. На второ място, оздравяване на дружествата в железопътния сектор, което е свързано с действия за прецизиране на инвестиционната политика на дружествата, които предоставят превозни услуги. Тук има намаляване на разходи, оптимизация на дейности и т.н. Необходимо е специално внимание за развитие на интермодалния транспорт и товарната логистика. Тук също ще насочим своите усилия. Предвиждат се съответни действия за изграждане на нови интермодални терминали.
В областта на автомобилния транспорт като един от основните приоритети се очертава ефективното противодействие на нелоялната конкуренция, нерегламентираните превози като цяло, сивия сектор, който в момент на икономическа криза влияе изключително лошо върху транспортния сектор в автомобилния бранш.
Предстои ускоряване реализацията на инфраструктурните проекти в областта на автомобилния транспорт – също много важен приоритет. В Оперативна програма „Транспорт” са включени най-големите и важни инфраструктурни проекти, а именно магистрали „Тракия”, „Люлин” – в Програма ИСПА, „Струма” и „Марица”. Стартирането на тези обекти е основен приоритет както на нашето министерство, така и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на чието подчинение преминава Агенция “Пътна инфраструктура”.
В областта на развитие на водния транспорт предвиждаме провеждане на гъвкава и конкурентна тарифна политика и редица мерки, свързани с повишаване безопасността и сигурността на корабоплаването и пристанищата.
Публично-частното партньорство е добра формула за развитие на пристанищната инфраструктура и изграждането на пристанищни терминали и съоръжения. Подобряването на условията за корабоплаване по р. Дунав и Черно море също е във фокуса на нашето внимание и подготвяме съответни проекти за реализация, които трябва да стартират през 2010 г.
По отношение на авиационния отрасъл се фокусираме основно върху поддържане на стандарти за авиационна безопасност и сигурност на европейско ниво и съответно привеждане на нашите летища за международни полети съобразно изискванията за присъединяването към Шенгенското споразумение.
По отношение сектора на информационните технологии и съобщенията нашият фокус ще бъде съсредоточен върху осигуряване на модерни и достъпни електронни съобщения за гражданите и бизнеса чрез изграждането на инфраструктура за високоскоростен достъп до интернет и за преодоляване на изоставането в слабонаселените и пограничните райони.
Предвиждаме разработването и реализацията на пакет от нормативни мерки, които да облекчат и насърчат изграждането на електронносъобщителни мрежи от операторите; създаването на благоприятни условия за развитие на информационното общество чрез въвеждането на реални услуги за електронно управление в рамките на няколко месеца; осигуряването на сигурност на информацията при електронния документооборот и координиране на стратегиите по информационни технологии във всички сектори.
По отношение на пощенския сектор: либерализирането на пощенския пазар е залегнало и в законопроекта, който ще представим на вашето внимание. Либерализацията в тази сфера е привеждане съобразно изискванията на европейското законодателство и чрез хармонизация със законодателството на Европейския съюз осигуряваме условия за такава либерализация, за гарантиране на предлагането на пощенски услуги и съответния минимален пакет във всички райони на страната, както е възможности за равен достъп до този бизнес на останалите субекти.
Това е в основните приоритети, начертани пред нас. Антикризисните мерки вече са в ход и са в изпълнение на общия антикризисен план за Сектор „Транспорт”
По отношение на железопътния транспорт сме предприели мерки за търсене на допълнителни източници на приходи, а именно: продажба на неоперативни активи, извършване на нови и допълнителни услуги, отдаване под наем на терени и така нататък, максимално редуциране на експлоатационните разходи и провеждане на по-агресивна търговска политика.
В рамките на автомобилния транспорт сме начертали програма за действия срещу сивата икономика и подобряване на конкурентната среда в автомобилния транспорт. Назначени са работни групи, които съставят планове, предлагат пакет от промени в законовата и подзаконовата нормативна база. По-доброто регламентиране на някои превози и повишаването на контрола трябва силно да ограничат нерегламентираните превози, за да се гарантира устойчива конкурентна среда в автомобилния транспорт.
Във водния транспорт предвиждаме увеличение на товарооборота чрез провеждане на по-гъвкава търговска политика, чрез регулиране на ценовата политика и определяне на преференциални цени за определени пристанищни услуги и по-гъвкава тарифна политика, която да включва пакет от услуги, например комплексно митническо обслужване, бързо и безаварийно обработване на товарите, добра координация и т.н. И тук ограничаването на разходите е от основна важност.
Във въздушния транспорт предвиждаме замразяване на таксите, които действат към момента, въвеждане на редуциран размер на таксата за пътници, които осъществяват трансферна връзка през летище София и намален размер на таксите за паркинг на въздухоплавателни средства за периода от 22,00 до 6,00 ч. Смятаме, че тези мерки ще се отразят благоприятно върху нощните полети на чуждестранните авиопревозвачи, ще стимулират увеличаването на техния брой.
По отношение на антикризисните мерки, свързани с пощенските услуги, предвиждаме разширяване обема на търговските дейности и внедряване на нови технологични решения, предлагане съответно на нови продукти и най-общо: развитие на пощенските услуги.
В антикризисните мерки неминуемо присъства намалението на разходите и въвеждането на строга финансова дисциплина.
Това са предвижданите от нас мерки. Готови сме да отговорим на допълнителните ви въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност за допълнителни въпроси или разяснения към министъра, заместник-министрите и неговия екип. (Шум и реплики.)
Господин министър, моля да представите вашите заместници кой за какъв сектор отговаря.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Господин Камен Кичев отговаря за координацията и развитието на транспорта; господин Ивайло Московски отговаря за европейските въпроси и проектите, свързани с европейско финансиране; господин Първан Русинов е с ресор информационни технологии и съобщения.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Уважаеми господин министър, лично аз съм удовлетворен и много приятно изненадан от това, което чухме, особено в областта на водния транспорт, защото това, което казахте, че ще има гъвкава ценова тарифна политика, е от изключително значение в момента. Знаем, че сме в период на криза и в момента фирмите, частните компании, дори няма значение дали частни или държавни, значително редуцират своите тарифи. От друга страна обаче държавните такси от доста години не са пипвани. Това означава, че при гъвкава политика трябва също да бъдат редуцирани, естествено не безпринципно, трябва да бъдат следени основните конкуренти, говоря за пристанищата. Лично мен това ме амбицира за ползотворна съвместна работа.
Искам да уведомя, че в момента се работи в работни групи в областта на морския бранш, на морския бизнес, работни групи от Варна, Бургас и Русе, които ще направят преглед на законодателството и там, където нещата не са добри за бизнеса и все още куцат, този анализ ще бъде представен на Вас и вашите специалисти, за да може там, където е възможно, да направим нещо заедно за подобряване на бизнессредата в морския бранш на България. Благодаря.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Радвам се да чуя този коментар. Разчитам на съдействието и партньорството с браншовите организации и с бизнеса. Разбира се, очакваме техните предложения за промени в законодателството и за провеждане на политиката като цяло. По тази причина стартирах разговори с браншовите организации в сферата на автомобилния транспорт, обучението на водачи, провеждането на технически прегледи. Смятам, че в диалог с бизнеса по най-подходящ начин се определят и мерките, които трябва да се предприемат от администрацията, за да може тя да отговори на нуждите на бизнеса. Това е и нашата главна цел – да отговорим на нуждите на бизнеса и създадем благоприятни условия за неговото функциониране. При съставянето на нашите приоритети и антикризисни мерки сме се стремили именно към такова действие – да осигурим максимално добри условия за правене на бизнес.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин министър, като бивш министър не исках да се изказвам в началото. Очаквах друг да вземе думата.
Господин министър, благодаря ви за представените приоритети пред нас. Беше необходимо това да се направи.
Радвам се, че до голяма степен има приемственост в това, което казахте, но има и доста нови подходи. Това ще бъде достатъчна база за диалозите, които ще водим в бъдеще за развитието на транспорта в нашата страна.
Имам няколко въпроса, които не чух като акценти. По отношение на железопътния транспорт Вие казахте „прецизиране на инвестициите”. Предишното правителство прие Програма за развитие на железопътния транспорт, която беше с гарантирано финансиране от държавата, съгласувана с Европейския съюз, по тяхна препоръка и съответно с техни разработки, до голяма степен консенсусна. Ще продължи ли правителството и лично Министерството на транспорта да подпомага железопътния транспорт в тази посока, тъй като знаем в какво състояние се намира както подвижният състав, така и железопътните линии?
Още един въпрос, който пряко касае железниците и речното плаване, развитието на пътищата – по отношение на Оперативна програма „Транспорт“. По Програма ИСПА след приключване на летище София получихме съгласието на Европейската комисия за техническа помощ за разработване на железопътните проекти. Шест проекта бяха одобрени от тях. С икономията, която бяхме направили от по-ниските постигнати цени, имаме още няколко проекта за 9 млн. 300 хил. лв. Въпросът е: имаме ли готовност, защото нашето очакване беше през м. септември фирмите да представят проектите София-Пловдив и Пловдив-Бургас, така че до края на годината да се извършат процедурите по избор на изпълнител, за да бъдат утвърдени от Европейската комисия апликационните форми до м. юни следващата година.
Следващият ми въпрос е как се развиват и проектите по техническа помощ, наречени консултантски проекти, по Оперативна програма „Транспорт“.
Третият ми въпрос е каква е позицията по доста спорните въпроси с БТК. Говоря не само за Златната акция, но и съответно за дължимите суми, за които има претенция Агенцията за следприватизационен контрол, и разпродажбата на оперативни активи. В последния месец чух, че са приключили някои сделки по големи имоти.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Мутафчиев, ще се опитам да отговоря максимално изчерпателно на Вашите въпроси.
По отношение визията за развитие на железопътния транспорт и инвестиционната програма, която я придружава, изключително полезна за развитието на железопътния транспорт, но за съжаление към 2009 г. тя не е осигурена финансово, ресурсно. Поради това смятам, че трябва да бъде направен внимателен повторен прочит на тази програма, едно преприоритизиране и съответно тази програма да бъде реализирана в рамките на финансовите възможности. Естествено, ние не се отричаме от нея, но тя е изцяло обвързана с ресурсното осигуряване.
По отношение на Програма ИСПА и техническата помощ, проектите все още са на етап тръжна процедура, процедурите не са приключили.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Говоря за шестте големи проекта в железниците и специално за двата, които очакваме да приключат сега – София-Пловдив и Пловдив-Бургас.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Ще дам думата на заместник-министър Московски, който пряко отговаря по този въпрос, да обясни подробностите по тях.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Добър ден, уважаеми колеги.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът София-Пловдив, доколкото ми е известно, през този период ще се работят по Оперативна програма „Транспорт“ само линейните участъци. Планинските ще останат за следващия период. Има график за изпълнение на програмата. Крайният срок за завършване и одобрение на апликационните форми е 30 юни 2010 г. Вероятно би могло да се случи и по-рано, но това е крайният срок, одобрен от дирекцията за довършване одобряването на апликационните форми.
За проекта Пловдив-Бургас крайният срок за изготвяне и одобряване на апликационните форми от управителния орган е 10 юни 2010 г. Това е подадено от дирекцията, управляваща проектите.
Искам да допълня нещо друго. Всички проекти, които касаят Оперативна програма „Транспорт“, са пряко свързани с изготвянето на така наречения Мастърплан, генерален план за развитието на транспорта. За съжаление компанията, която е спечелила миналата година търга за изготвяне на този план, всъщност компанията, която е правила и плана в Румъния, нямам представа в детайли как и защо са били определени параметрите по тази сделка. По техен коментар годината, предвидена за изготвяне на този генерален план за транспорта, на практика е била недостатъчна за изготвянето му. Съответно е имало и субективни причини за забавянето му. Тяхното официално становище, тъй като договорът вече е приключил като дата и ние нямаме законно основание да им позволим удължаване, търсят се варианти и ще видим как ще се реши въпросът. Преди два дена отговорът, който ми дадоха на среща, е че генералният план, който касае пряко Оперативна програма „Транспорт“ и ние не можем да движим с ускоряване процедурите по тези проекти, би могъл да стане в края на м. февруари догодина. Ще приложим всички възможни механизми, които имаме, за да съкратим този срок. Продължаваме с тях преговорите и разговорите.
Вероятно, господин Мутафчиев, очаквате да ви съобщя по-кратки срокове за тези неща. Теоретично е възможно да стане, все още имаме какво да анализираме по всеки проект в дирекцията, която е в моя ресор, но това са подадените ни дати.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В момента има сформирана работна група в рамките на министерството, която изследва много подробно всички правни възможности, които има държавата за реализиране на права, произтичащи за нея от Златната акция. Тази работна група вероятно ще приключи работа в рамките на следващата седмица. Възнамеряваме след това да направим съгласуване на резултатите с Министерството на правосъдието, за да видим в каква посока и на какво основание евентуално държавата може да търси, да защитава свои права, права на обществото.
Относно въпроса за претенциите на Агенцията за следприватизационен контрол, бих желал да уточня, че тези отношения не са с БТК. Страна по този договор е Вива-Венчърс, тя е купувачът, БТК не е страна. Това са отношения между държавата в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол и един инвеститор – чуждестранно търговско дружество. Те би трябвало да се развият в рамките на съдебно производство по съответния ред, уговорен в договора.
След приключване работата на работната група ще заемем окончателна позиция относно това има ли основания да бъде отказано връщането на Златната акция или не.
ИВАН ИВАНОВ: Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията отговаря за няколко различни ресора и ще се постарая да поставя въпроси, свързани с всеки един от тях.
Миналите промени в Закона за пътищата разписват отговорности на Министерство на транспорта, свързани с преговорите, подписването на договорите за части от Трансевропейската пътна мрежа и трансграничните преходи.
Господин министър, интересува ме как виждате въпроса за максимално бързото завършване на автомагистрала „Тракия“ – нещо, което министър Плевнелиев определи като приоритет. Той отговаря всъщност за строителството на магистралата. Интересува ме дали вече е структурирано финансирането? Каква част от него ще бъде поето от Оперативна програма „Транспорт“, най-общо казано от еврофондовете, каква част – от републиканския бюджет? Как виждате бързото придвижване на този въпрос – дали ще има отделни търгове за лотове 2, 3 и 4, или и трите ще бъдат предложени наведнъж в един европейски търг?
Вторият ми въпрос е свързан с магистрала „Марица“. Считате ли, че ще има забавяне в строителството на магистрала „Марица“? Знам, че това е по-скоро въпрос към министър Плевнелиев, но вие работите в тясно взаимодействие. Кога се вижда завършването на магистралата, от която остават 60-70 км за дострояване?
По отношение на шосейния транспорт имам въпрос, който вълнуваше българските превозвачи и сигурно продължава да бъде актуален – търговските ни отношения, товарните превози с Република Турция. Имаше многократни спорове по отношение на таксите за влизане в едната и в другата страна, количеството гориво, което могат да пренасят товарните моторни превозни средства. Считате ли, че вече всичко е изчистено? Като народен представител получавам чести оплаквания от различни превозвачи. Можем ли да считаме, че българските превозвачи са равнопоставени? Има индикации, че някои от тях искат да монополизират тези взаимоотношения.
По отношение на ресора „Информационни технологии и съобщения”, господин министър, предвиждате ли да предложите на Народното събрание промени в Закона за електронните съобщения, които да предизвикат структуриране по нов начин в регулаторния орган – Комисията за регулиране на съобщенията, която в последните шест месеца от предишното управление беше абсолютно неоснователно раздута от 5 на 9 комисари, удължаване срока на комисарите и разширяване на правата на председателя. Нещо повече, бяха гласувани скандални текстове в Закона за електронните съобщения, част от които след това бяха отменени от Конституционния съд. Но междувременно Комисията за регулиране на съобщенията беше провела някои тръжни процедури. Какви са вашите намерения в това отношение, защото това има много важно значение за развитието на българския медиен пазар при цифровизацията?
По отношение на морския транспорт. Преди три месеца имаше одит на Изпълнителна агенция “Морска администрация” от екип към Европейската комисия с много тежки заключения за безопасността на българските плавателни съдове. Това, което се случи в Република Македония на Охридското езеро, поставя с още по-голяма необходимост въпроса за предприемане на спешни мерки за повишаване безопасността на българските плавателни съдове – нещо, което е било тотално пренебрегнато от Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Не считате ли, че мястото на тези изпълнителни органи към министерството, органи, свързани с морския и речния транспорт, не им е мястото там, където те ще наблюдават тази дейност – на брега на морето и на р. Дунав?
Имам въпрос и за въздушния транспорт. Дочуваме, че има намерения и планове за отдаване под аренда на общите части на летище София... (Шум и реплики.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не сме го направили.
ИВАН ИВАНОВ: Какви са вашите намерения в това отношение?
Поради големия заем, който България ползваше за реконструкция на летището, реално летище София още дълго време трябва да остане в забранителния списък за приватизация, който е свързан с дългове. (Шум и реплики от народните представители от ГЕРБ.)
Тъй като министърът и неговият екип не идват всеки ден тук, редно е да чуем тяхното мнение по въпросите, които ни интересуват.
Голям проблем в България е високоскоростният интернет за селските райони. Има програма на Европейския съюз, вие я знаете. Поради общински интереси това не е решено в страната ни, което лишава тези граждани от възможността да имат ефективно обслужване и се налага да ползват и ходят до общинския или областния център. Затова е тази европейска програма. Считате ли, че екипът на министерството ще ускори реализацията на тази програма?
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Господин Иванов, за
автомагистрали „Тракия” и „Марица” очакваме през следващата седмица министър Плевнелиев да представи график за стартиране на процедурите и съответно възможностите за тяхната реализация и приключване.
По отношение финансирането – основателен въпрос. Оперативна програма „Транспорт” осигурява 80% от финансирането на тези инфраструктурни обекти. До този момент допълващото финансиране не беше осигурено. По тази причина проведохме срещи на най-високо ниво с ръководството на Европейската инвестиционна банка и поставихме въпроса за необходимостта от осигуряване на такова финансиране. Въпросът се разгледа изключително внимателно и детайлно. Имаме уверения, че Европейската инвестиционна банка ще осигури този допълващ ресурс за изпълнение на тези проекти, не само на тях, но и за останалите по Оперативна програма „Транспорт”.
По проблемите с автомобилните превозвачи в Република Турция, действително в последно време тези проблеми като че ли станаха по-осезателни. Ограничението за 200 литра гориво беше премахнато от българската страна преди няколко месеца, но не беше премахнато съответно от страна на Република Турция. Бяха въведени и дискриминационни изисквания спрямо българските превозвачи по отношение използването на многократни разрешителни. Министерството на транспорта реагира много остро и изпрати съответна протестна нота чрез Министерството на външните работи. Въпросът беше поставен остро и намери своето бързо решение. Вече няма такива ограничения по отношение на горивото, тоест в това отношение сме на реципрочна основа. Отпаднаха изискванията спрямо български превозвачи, специфични изисквания за ползване на многократни разрешителни. Смея да твърдя, че на този етап проблемите са изчистени и нещата са спокойни и нормални. Може да се каже, че принципът на реципрочност е спазен, с уговорката, че договорените квоти и еднократни разрешителни не са еднакви.
По отношение на Закона за електронните съобщения, на този етап сме внесли промени, които касаят трансфера на функции към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Този въпрос не е отработван в този законопроект.
По безопасността и мерките за плавателните съдове – много основателен въпрос особено след събитията в Македония, още в понеделник след трагичния инцидент, той стана повод и аз разпоредих спешна инспекция на всички плавателни съдове, осъществяващи обществен превоз – било целогодишен, било сезонен както по р. Дунав, така и морски превоз. Инспекцията ще приключи в едномесечен срок, след което време ще сме наясно за състоянието на безопасността на българските плавателни съдове.
Трагичният случай беше конкретният повод, но искам да ви информирам, че тези мерки министерството е определило като свой конкретен приоритет. През последния месец направихме сериозни проверки по отношение безопасността в автобусния транспорт. Бяха извършени извънредни проверки във всички автобуси над 15 години. Резултатите от проверката са, че над 220 автобуса, превозващи пътници, са спрени от движение, защото не отговарят на нормите за безопасност и носят потенциален риск от злополуки и инциденти. Ще продължим тази политика и по отношение проверката на плавателните съдове, която ще бъде извършена в рамките на този месец. Но тя няма да бъде единична, както няма да бъдат единични и проверките за другите видове транспорт. Назначена е съответна проверка на системите за безопасност и в железопътния транспорт.
По отношение на летище София и потенциалното концесиониране на части от него, такъв въпрос в момента пред Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията не седи.
По отношение на интернета в селските райони – това е един от приоритетите, които изразих още при представянето на нашите основни приоритети – осигуряване на широколентов достъп и реализация на тази програма за стимулиране развитието на по-отдалечените селски райони. Това е един от приоритетите на нашето министерство.
Ако желаете повече информация, ще дам думата на колегата Русинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Във връзка със средствата, които споменахте – 29 млн., отпуснати като помощ за кризата, повечето държави от Европейския съюз виждат в това един от основните механизми за изход от кризата. Те са определили широколентовият достъп като приоритет и ние ще използваме парите за това. Вече сме изпратили писмо до министъра на земеделието и храните и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което инициираме диалог и при постигане на консенсус ще работим по програмите. (Липсва запис от изказването на заместник-министъра.)
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря за изчерпателните отговори. Надявам се действително да реализирате това, което казахте! Пожелавам Ви го!
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин председател, господин министър, искам да Ви попитам за бъдещето на летище Търговище. Въпросът на господин Иванов касае приватизационната сделка. Не говоря за цени и оценки, което е отделен въпрос. Искам да попитам кога ще имате ясното виждане на министерството за бъдещето на това летище като цяло. Имаше идеи за развитието му като карголетище, тъй като то е на почти еднакво разстояние до областите Разград, Шумен и Търговище. Може би имаше бъдеще в тази насока за извършването на чартърни полети. В предишния кабинет то не влизаше в програмата за развитие като цяло. Може ли екипът на министерството да се ангажира да каже какво ще бъде бъдещето му? Вие сега най-лесно може да отговорите: „Ще видим какво ще свършим с проблема за приватизацията, дали ще отпадне или ще продължи”. Но все пак нещо конкретно: има ли някакви надежди за развитието му като летище или не?
По втория ми въпрос може да не ми отговаряте, защото той вече е решен законодателно. В медиите никъде не срещнах Вашето мнение къде е мястото на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, а сега Агенция “Пътна инфраструктура”, тъй като средствата, които ще бъдат трансферирани в България, ще минават през Министерството на транспорта. Искам лично Вашето мнение.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: По отношение на летище Търговище бих искал да поясня следното. От десет години насам това не е летище Търговище, а са имоти на бивше летище Търговище. Както обявих през миналата седмица, назначена е повторна оценка на летището, извършва се проверка по сделката. Следващата седмица ще имаме резултати и съответно ще знаем бъдещето на сделката. Ако проверката потвърди законосъобразността на проведената сделка, тя ще се финализира и съответно новият собственик ще преценява дали да инвестира и как да развива летище Търговище. За да придобие то статут на летище, трябва да отговаря на съответни параметри и е необходимо да бъде развита съответна инвестиционна дейност. Ако се окаже, че има нередности по сделката, тя няма да бъде финализирана. Тогава на този етап е възможно повторно обявяване за продажба. А по отношение развитие на летище, в което да инвестира държавата, аз специално съм сериозно скептичен, защото смятам, че има по-приоритетни направления, където държавата трябва да инвестира. Смятам, че крайната оценка трябва да бъде дадена след излизане на резултатите от проверката от следващата седмица.
По отношение на Агенция “Пътна инфраструктура”, законът предвижда агенцията да бъде на подчинение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. По отношение на Оперативна програма „Транспорт” всички пътни обекти остават в оперативната програма. Това решение е продиктувано най-вече в краткосрочен план от основния приоритет – бързо изграждане на тези магистрали. Проблемът по изграждането на тези крупни инфраструктурни обекти се състои в чисто организационен план – извършването на съответни действия от страна на общини и други структури за изготвяне на подробни устройствени планове, регулации, отчуждителни процедури, ОВОЗ – все действия и структури, които могат да бъдат извършвани много по-оперативно в рамките на едно министерство, каквото е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По тази причина, за да реализираме колкото може по-бързо тези крупни инфраструктурни проекти, се взе такова решение – НАПИ ще бъде на подчинение в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да изпълним бързо този приоритет – бързо да стартират проектите и съответно бързо да ги реализираме, тъй като това, както знаете, са едни от основните приоритети на правителството.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Господин председател, господин министър, господа заместник-министри! Надявам се, че ще имаме възможност да се виждаме често с вас, да задаваме въпроси и получаваме отговори, а така също да изразяваме нашето мнение, с което се надявам понякога да се съобразявате.
Иска ми се да получа отговор във връзка с изграждането на НАМДА-та – единна национална мрежа в полза и услуга на всички държавни структурни и местни власти, за да се предава по оптика информацията. Това е по няколко причини, надявам се господата да ги знаят. Задавам въпроса, защото за мен е изключително важно да знам как оттук насетне българските граждани биха могли да продължат да се ползват от придобивката, която получиха миналата година – телефон 112, който е и европейско изискване, освен че е нещо много важно за всички живеещи на територията на страната. Изключително важно е да гарантираме 24 часовата работа на този телефон без да сме зависими от каквито и да е частни оператори. На този етап голяма част от свързаността е чрез БТК, което оскъпява много услугата за държавата, на второ място, не ни я гарантира, защото това е частен оператор, а на нас ни се иска България да е независима за преноса на тази ценна и важна информация.
Вторият ми въпрос е свързан със супер компютъра, който беше обявен от Държавна агенция за информационни технологии и съобщения, с който разполага вече страната ни. Имате ли информация как ще бъде използван този компютър за нуждите и целите на обществото?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Първият Ви въпрос може да бъде разгледан по-глобално. Той е свързан като цяло с ефективното използване на мрежовите ресурси на държавната администрация. В момента почти всяка администрация в страната е започнала да изгражда или е изградила някакви мрежи. В този смисъл един пълен анализ на изградената инфраструктура с оглед оптимизирането и намаляването на разхода е нещо, с което ще се занимаем през следващите седмици и месеци. Поискали сме вече такава информация от всички ведомства, включително по линия на областните управители от общините, за да се направи одит на наличната инфраструктура в страната.
Това, което попитахте във връзка с телефон 112, много добре знаете, че основният капацитет за ползване и предоставяне на тази услуга се предоставя от мрежата, изграждана и поддържана от Държавна агенция за информационни технологии и съобщения, включително определени свързаности в рамките на мрежата на държавната администрация също бяха изградени от ДАИТС. В момента този капацитет е наличен. Оттук нататък заедно с Министерството на вътрешните работи мислим да инициираме работна група от експерти да анализира екшън план, по който следващата година да бъдат предприети действия за реализиране на истински модел на телефон 112. Това, което имаме в момента, не е реална услуга на телефон 112.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Какво визирате?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Визирам това, че центърът, който приема и обслужва повикванията, реално не е свързан със службите „Бърза помощ”, и „Пожарна безопасност и спасяване” и т.н., те поддържат собствени центрове. На практика той не изпълнява основните функции…
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Грешна Ви е информацията. Свързан е с всички областни звена на „Бърза помощ” и на МВР.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Функционално не изпълнява това, което точно трябва да изпълнява такъв център. Готов съм да защитя мнението си при разговор с експерти. Пак казвам: Ще направим работна група, която да изготви такъв екшън план и проектът да бъде завършен. Това може би ще даде отговор на много оперативни въпроси, които има към момента, и ще намали разходите.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Пожелавам Ви го! Какви ведомства какви системи имат и с какво разполагат? Моята молба е да направите сериозен преглед, защото не съм сигурна, че в момента това, което Вие казвате, е точно така. Държавната агенция за информационни технологии и съобщения изграждаше една част от мрежата, а Министерският съвет – другата. Не бих желала в момента да влизаме в диалог. На една от следващите срещи ще имаме възможност да направим това и Вие да се запознаете. Наистина е добре да проверите лично, без да разчитате само на служителите кой какво е направил, защото с изграждането тази национална система и даването на тази услуга на всички институции в страната, повярвайте, ще се спестят десетки милиони лева като наем от такса, която всички сме плащали на БТК. За миналата година той беше около 100 млн.лв. на година, средства, които държавата плаща на БТК за тази свързаност. Ще бъде изключително полезно за всички нас час по-скоро НАМДА-та да бъде изградена така, както трябва, а не само до областните центрове, но да стига до общинските такива и до всички населени места. Тогава бихме решили въпроса, който постави господин Иванов – с отдалечените планински райони.
Една молба: да проверите докъде стигна телефонизацията на всички населени места. В края на мандата във връзка с телефон 112 бях направила проверка, информацията беше, че има още около 400 населени места в страната, в които няма такъв телефон. Това е изключително важно от гледна точка на това, че държавата трябва да е свързана с хората и когато те трябва да потърсят услугите на държавата, било от Министерството на вътрешните работи, било за други спешни случаи, те нямат никаква друга връзка, освен мобилни оператори. Но знаете, че на такива места живеят предимно възрастни хора, които нямат мобилни телефони. Моята молба е да разберете докъде са стигнали общините с телефонизацията. Желая Ви успешна работа!
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, има ли други въпроси? Няма.
Аз имам два въпроса. Единият касае въздухоплаването. Чух, че приоритет е да се намалят нощните полети в диапазона от 22 ч. до 6 ч. Моля да дадете пояснение в тази насока: как ще стане това с концесионираните летища в Бургас и Варна?
Следващият ми въпрос е относно автомобилните превози. Казвахте, че в областта на превозите сте сформирали работна група. Знаете, че там съществуват много браншови организации, всяка една от тях е легитимна и никой на никого не дава преднина. Можем да кажем, че дори възгледите им са диаметрално противоположни. В тази насока как виждате създаването на транспортна камара – би ли било добро за нашата държава? В други европейски държави има такива камари, например в Австрия и в Германия. Моля да чуем Вашето мнение.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, искам да поясня, че става дума за нощни такси, не полети.
По отношение на автомобилния бранш, действително има сериозна разпокъсаност на браншовите организации, няма представителност на бранша. Изключително тежък и труден е диалогът с толкова много на брой браншови организации, всяка от които защитава определени интереси. Трудно е постигането на еднопосочни решения. По тази причина ще приветствам всяко консолидиране на бранша около една единна браншова организация или камара, както да я наречем. Консолидирането на бранша в автомобилния транспорт е много важно и бих подкрепил всички мерки в тази посока. Залагаме основно на диалога с бранша, а за да има конструктивизъм, трябва да има представителност на бранша, за да се преговаря с представителната му част. В тази връзка ще подкрепям и толерирам всички такива инициативи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! По отношение на таксите, това е един от приоритетите за всички летища в България, а именно да привлечем колкото е възможно повече полети тук и да запазим броя на съществуващите такива. Конкурентната позиция на нашите летища минава през диференциране. Те трябва да имат различни такси според това къде се намират и какъв пътникопоток минава през тях. Конкуренцията от страна на Букурещ и Истанбул е много сериозна. Единственият начин нашите три основни летища да останат конкурентноспособни минава през намаляване на таксите и изготвяне на много по-изгодни оферти за превозвачите.
Един от приоритетите пред летище Пловдив е привличане на превозвачи, което в момента предвид на световната икономическа криза е много трудно, затова ние сме заложили много сериозни задачи пред тях: участие във форуми, рекламиране на летището. Таксите на летище Пловдив и на летище София не могат да бъдат еднакви. Интересът към летище Пловдив е много по-малък от този към летище София. Това е много важно и трябва да се знае. Намаляването на нощните такси е една от основните причини, поради която много чужди авиокомпании биха желали да нощуват в България, икономически целесъобразно да използват своята флота.
По отношение на първия въпрос, за двете браншови организации, искам да добавя към казаното от министър Цветков, че при разпределението на сентовете постигнахме споразумение с двете организации. Беше доста тежко, но постигнахме компромис в резултат на няколко часови нажежени разговори. Имаше разбирателство, което бе трудно за тях да го разберат, но в крайна сметка се стигна до такова.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ако няма други въпроси, преминаваме към т. 2 от дневния ред.
Господин министър, благодаря за участието и представянето на екипа.

Преминаваме към представянето на първо четене на четирите законопроекта, чийто вносител е Министерският съвет, но вие сте работили, вие ще ги представите.
РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, бих искал да направя процедура. Тъй като и четирите законопроекта са с едно и също съдържание, едни и същи мотиви и една и съща цел, предлагам представянето да стане от министъра един път за четирите законопроекта, да ги дискутираме четирите, а накрая поотделно да гласуваме всеки. Моля да подложите на гласуване тази процедура.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други предложения? Няма.
Лично аз смятам, че единна обща дискусия ще е по-добра, ще спестим време, нямам нищо против.
Моля да гласуваме направеното от господин Такоров предложение.
За 17, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин министър, заповядайте да изложите мотивите на законопроектите.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Действително промените в тези закони за продиктувани от един мотив – редуциране на управителните органи на тези предприятия от пет на трима и съответно премахването на двустепенното управление, а именно контролните съвети на тези предприятия.
Причините са две: едната е в икономически план, мярка, която цели спестяване на разходи, на средства.
Втората причина е свързана с дублирането на някои контролни функции или по-скоро при припокриването на тези контролни функции: със съответното законодателно решение са създадени одитни комитети към тези предприятия, които имат задача да извършват контрол върху целесъобразното и законосъобразно изразходване на средствата. На практика те припокриват дейността на контролните съвети. Смятаме съществуването на тези контролни съвети за излишно и то се препокрива със задачата на одитните. По тази причина предлагаме тяхното съкращаване. Като ефект тази мярка ще се отрази в спестяване на около 500 хил.лв. за възнаграждения годишно. Това са мотивите за предлаганите промени в законодателството. Те са еднотипни и за четирите законопроекта.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за въпроси и мнения.
ИВАН ИВАНОВ: Подкрепям и четирите промени в четирите законопроекта. Очевидно се търси оптимизиране на структурата на управление в тези дружества. Това е оптимизиране от пет на тричленен управителен съвет. Намирам текстовете за коректни.
Имам по-скоро въпрос, вероятно към Красимира Стоянова: по отношение на § 4, в т. 1, ал. 2, когато се говори за представителство, се казва: „За представляването е необходимо изрично пълномощно за всеки конкретен случай”. Не съм сигурен дали терминът „изрично” е най-добрият правен термин. След това в ал. 4 се казва нещо, което намирам за по-точно: „Управителният съвет може да взема решение и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението”.
Правя предложение в ал. 2 да се запише: „За представляването е необходимо писмено пълномощно за всеки конкретен случай”.
Всъщност, това показва еднотипност в двата случая, второ, смятам, че изричното пълномощно не може да е устно, а трябва действително да бъде писмено, защото се касае за тричленен управителен съвет. Когато се окаже, че има отсъстващ член и единият от другите двама го представлява, той може да го направи само с писмено пълномощно.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Разпоредбата в § 4 за представляването – да има изрично пълномощно за всеки конкретен случай, беше записана по изрично настояване на колегите от Министерството на правосъдието. Съзнанието и разбирането е, че пълномощието не може да бъде устно, то е писмено. За мен Вашето предложение е коректно. Редно е да бъде записано „писмено пълномощно”.
ИВАН ИВАНОВ: Правя процедура, господин председателю, ако позволите: след докладването в залата, ако няма други забележки от членове на комисията, да предложите законите да минат същия ден и на второ четене. (Шум и реплики.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз също подкрепям изцяло и четирите закона.
По отношение на одитните комитети, няма ли да изпаднем в колизия със Закона за финансовото управление и контрол на публичния сектор, защото ми се струва, че там има изричен текст, че тези комитети трябва да се създадат? Предложението за тяхното отпадане ме смущава в този смисъл. Моля госпожа Стоянова да отговори на въпроса.
По принцип съм съгласен да гласуваме законите на първо и второ четене, ако останалите парламентарни групи нямат предложения за други изменения. Но при тези текстове, които са ни дадени, не мисля, че е коректно да го правим. Не знам как ще стане това с предложението на господин Иванов, ако трябва да променяме конкретни текстове в предложените законопроекти за изменение и допълнение на четирите закона.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Одитните комитети не отпадат, запазват се. Съществуването на одитните комитети, които законът задължава да бъдат създадени в съответните предприятия, единият от мотивите е за дублирането на контролни функции и отпадането на контролните съвети. Одитните комитети продължават със закона, в тези предприятия трябва да има одитни комитети.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Отговорът ме удовлетворява, но някъде контролните органи съвпадат с одитните комитети, знаете кои са дружествата – тогава те трябва да бъдат преобразувани, защото контролният орган играеше роля на одитен комитет. Госпожа Стоянова знае за кои дружества конкретно става дума, затова попитах.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, има две предложения.
РУМЕН ТАКОРОВ: Искам да попитам, защото мисля, че в Закона за независимия финансов одит и в одитните комитети никъде не е вменено в правомощията опазване на имуществата на предприятията. Функцията, която изпълняват досега всички контролни съвети, кой ще изпълнява оттук нататък? Това е единият от въпросите ми.
Оттук нататък мислите ли за законодателни инициативи за премахването на тези контролни съвети по Търговския закон, защото те са идентични? Вие предлагате сега тези функции да отпаднат. Мисля, че Законът за вътрешния одит и спазването на нормативните актове са две различни неща, те имат различни функции в законите.
Аз също съм за преминаване на четирите закона на първо и второ четене, но мисля, че това не може да стане по една проста причина, защото в Закона за преобразуване на Строителните войски може би небрежно е изтървана последната точка, която присъства във всички останали законопроекти – смяната на името на Министерството на транспорта. В този законопроект съществува „Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения”. В него няма предложение „Министерството на транспорта” да се замени с новото име. Мисля за по-удачно, ако приемем в един от законопроектите в Преходните и заключителните разпоредби „Министерството на транспорта” да се изписва с новото си наименование. Така няма да изтървем някъде тези неща. Може би различни колеги са писали това, но тук това е изтървано. Ще трябва да се правят добавки към законопроектите и мисля, че няма да можем веднага в залата да минем на две четения тези законопроекти, освен ако не отидем към другата тактика: в един от законопроектите да приемем, че във всички тези закони се заменя името на Министерството на транспорта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: По отношение промяната на името на „Министерството на транспорта” в „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията” смятам, че сме направили внимателен преглед на всеки от предлаганите законопроекти за изменение и допълнение и където се е налагало, това е променено, като е направено с разпоредба към съответния закон.
Към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия не можем да направим изменение в заглавието, тъй като самото наименование е „Войски на Министерството на транспорта”, няма как да ги направим „Войски на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”. Това е историческото наименование на тези войски. Нямаме основание да ги променим, затова не е променено в заглавието. Във всеки от другите законопроекти със съответната преходна разпоредба е посочено, че навсякъде в закона думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
По въпроса за одитните комитети – доколко съвпадат или не функциите им с контролните съвети в посочените държавни предприятия и доколко това противоречи или не на Търговския закон. Действително той урежда начина, по който се управлява едно търговско дружество, допустимата система е двустепенна – чрез управителен или надзорен съвет, съответно едностепенна – съвет на директорите. За разлика от Търговския закон обаче измененията в законите, които ви предлагаме, касаят държавни предприятия, които не се подчиняват на разпоредбите на Търговския закон. В самия Търговски закон, чл. 62, ал. 3 е казано изрично: „С отделен закон могат да бъдат създавани държавни предприятия, които не са търговски дружества”. Затова и въпросните държавни предприятия са създадени с отделни, специални закони, в които е уредена формата на тяхното управление, която към момента е: „министър на транспорта, генерален директор и управителен съвет” или „министър на транспорта, генерален директор и контролен съвет”.
По отношение функциите на одитните комитети и контролните съвети, Законът за независимия одит в публичния сектор задължи тези предприятия да имат одитни комитети. Целта на тези одитни комитети е да подпомагат предприятието, да следят как се разходват финансовите средства, с две думи – да създадат по-добра система за финансово управление и контрол. Това е полезността на тези одитни комитети.
Контролният съвет съгласно функциите, записани към момента към законите за всеки контролен съвет, има надзорни функции. Например, произнася се по решение на Управителния съвет. Практиката показа и това изрично е записано в мотивите на вносителя, че полезността на тези контролни съвети много трудно може да бъде споделена. На практика се получава един излишен надзорен орган, който дори затормозява дейността на предприятието. Дори понякога дейността на тези контролни съвети се изчерпва в съвместните им заседания с управителните съвети. Какви контролни съвети са те тогава?
В мотивите на последно място е посочено, че законодателството ни е предвидило достатъчно форми на контрол на тези държавни предприятия, включително освен одитните комитети в държавните предприятия и едноличните търговски дружества има създадена възможност да бъдат изграждани звена за вътрешен одит, каквито се създават във всички публични предприятия.
ИВАН ИВАНОВ: Процедура. Направих предложение, което се прие от представителите на министерството. Освен това разбрах, че и Правната комисия има забележки по текстовете. Очевидно ще се наложи заседание на комисията за представяне на предложенията на второ четене. Оттеглям предложението си в рамките на един ден да бъдат гласувани на първо и второ четене четирите законопроекта за изменение и допълнение на съответните закони.
Може би единственото, което трябва да се направи, е председателят на комисията господин Иван Вълков да направи предложение за минимален срок за предложения между първо и второ четене в размер на три дни.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други мнения и изказвания по тези законопроекти? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване по съответните законопроекти.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 04.09.2009 г.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 902-01-10, внесен от Министерския съвет на 04.09.2009 г.
За – 18, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 04.09.2009 г.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 04.09.2009 г.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Искам да благодаря на министъра и екипа му за посещението, както и за участието на колегите народни представители.
Поради приключване на дневния ред закривам заседанието.