Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
17/09/2009
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-17, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-14, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 902-01-13, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
5. Законопроект за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
6. Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 902-01-16, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
7. Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 902-01-18, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
8. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
С цел по-добра оперативност имам следното предложение: от точка първа до точка седма включително, тъй като предложените промени в тези законопроекти са свързани с преминаване на компетенции в областта на информационните технологии и съобщенията към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, затова предлагам всички тези законопроекти да ги разгледаме заедно, да ги разискваме заедно, а след това да направим поотделно гласуването, както направихме на предишното заседание.
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Предложението се приема.
Съгласно т. 4 от Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане структурата на Министерския съвет на Република България Министерството на транспорта и съобщенията се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Осемте законопроекта, които ще разглеждаме днес, са внесени в пакет за изменение на закони във връзка с преминаване на компетенции в областта на информационни технологии и съобщенията към ресорния министър. Така министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще бъде органът, който ще провежда държавната политика в областта на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Представител на министъра тук е заместник-министър господин Първанов Русинов.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече беше посочено, внасяме за изменение пакет от закони, които целят да бъде изпълнено решение на Народното събрание от края на м. юли. То предвижда, от една страна, функциите на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, съответно тези на администрацията да преминат към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съответно към администрацията на министерството. Считам, че тези промени са изключително технически и отразяват волята на народните представители.
За да има пълна светлина по нещата, искам да ви уведомя за нещо допълнително, свързано със Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Някои функции, които доскоро бяха в правомощията на министъра на държавната администрация и административната реформа по решение на кабинета сега преминават в ресора на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Това са функциите, свързани с развитието на електронното управление, включително предложение за единна стратегия, включително интеграция на националните информационни системи с тези на държавите членки. Предлага се актовете за установяване на нарушения по закона да се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Останалите промени в закона са също технически съгласно това, което казах.
Отново подчертавам, че всички тези редакции по законопроектите от т. 1 до т. 7 включително са технически,.
Според мен по точка осем – Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, промените могат да бъдат предмет на отделен дебат, защото са концептуални и целят либерализация на пазара, по-добра конкуренция, в същото време съчетана с гарантиране на универсалната пощенска услуга за цялата територия на страната.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, моля за въпроси и мнения по темата.
ИВАН ИВАНОВ: Подкрепям предложените седем законопроекта. Те са напълно в съответствие със структурните промени, направени в Министерския съвет, и съответно привеждането на всички останали закони към новата структура на Министерския съвет.
Имам една-единствена забележка от редакционен характер. При второто четене ще я направя устно, няма да правя писмено предложение. В Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, в другите законопроекти няма подобно нещо, § 3 касае чл. 59 от закона и там е записано: „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията упражнява цялостен контрол при спазването на този закон”.
„Цялостен” е напълно излишно. Ако се каже, че министърът упражнява контрол по спазването на този закон, това се разбира, че е контрол по спазването на целия закон. Ако искаме да кажем, че упражнява контрол само по определена глава или членове, тогава се указва имплицитно. Иначе във всички закони, гледани досега, се казва: „Упражнява контрол по спазването на този закон”. Смятам, че това ще подобри редакцията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, мисля, че редакцията е градивна.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин заместник-министърът е прав, че днешното наше действие ще бъде техническо, но то не е техническо в цялостния смисъл на думата, а е техническо дотолкова, доколкото парламентът е утвърдил структурата на Министерския съвет. Но с тази структура има ясна политика. Във връзка с това изразих своите притеснения, че при образуването на такова мегаминистерство виждате, че включително функции на Министерството на държавната администрация и административната реформа, както Вие наричате функциите по електронното управление, също ще влязат във функциите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Това ме притеснява, защото всички тези функции, които даваме на министерството, са доста сериозни, а до този момент то не е достатъчно голямо, капацитетът трябва да се разшири. В този смисъл имам притеснения. Ще подкрепя законопроектите от точка първа до точка седма, но по последния закон ще си запазя правото да коментирам.
Струва ми се, че при внасянето на последния закон трябваше да имаме ясна структура на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в какво ще бъде преобразувана Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, за да ни е ясно по какъв начин тези функции ще бъдат упражнявани от страна на министерството, ще има ли то достатъчен капацитет.
Запазвам си правото да задам въпроса при обсъждането на последната точка.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други въпроси и мнения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Моля господин Мутафчиев да уточни въпроса си.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имам конкретен въпрос по Закона за пощите. Готов ли е Устройственият правилник и в какъв контекст ще се ситуира?
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Не виждам други мнения по въпросните законопроекти, затова минаваме към гласуването им.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-17, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 11.09. 2009 г.
„За” 17, „против”и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали” се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка осма.
Има думата представителят на вносителя заместник-министър Първан Русинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Промените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги най-общо са свързани с либерализация на пазара, както вече казах, хармонизиране с европейското законодателство и запазване, гарантиране на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна. Въвеждат се изискванията на Директива 2008/6 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 97/67 на Европейската общност, препоръките на Главна дирекция „Вътрешен пазар и услуги” към Европейската комисия във връзка с прилагания подход за либерализиране на пазара на пощенските услуги, регламентиран със Закон за пощенските услуги. Получено е и писмо от Европейската комисия, препоръките са отразени в настоящия законопроект.
С изменението се цели постигане на ясно разграничаване между изискванията към основния пощенски оператор и останалите операторите на универсални услуги.
Опитал съм се да обобщя промените по групи съобразно тяхната насоченост.
На първо място, бих искал да подчертая гарантирането на извършването за универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна с определено качество и съхранението й в условията на либерализиращ се пазар на пощенски услуги. Тук се възлага само на един пощенски оператор – „Български пощи” ЕАД, задължението за извършване на универсална пощенска услуга чрез пощенската му мрежа. Основният пощенски оператор, както беше наричан досега, вече навсякъде в Законопроекта за изменение и допълнение се идентифицира като пощенски оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. Той остава единственият задължен. Изменението е отразено в § 25 и § 26. Това е единият аспект от забележката, която получихме с писмо на Европейската комисия.
Втората група промени са свързани с изменения на подхода за либерализиране на пазара на пощенски услуги. Премахват се бариерите за свободно навлизане на нови пощенски оператори. Създават се условия за лоялна и ефективна конкуренция, както следва: услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и на пощенски парични преводи от лицензирани пощенски оператори се предоставят свободно на територията на цялата страна. Следните обременяващи изисквания за предоставяне на универсална пощенска услуга са премахнати: задължителното национално-териториално покритие на мрежите, съответно задължителната голяма гъстота на местата за достъп до пощенската мрежа. Премахнато е задължението за изпълнение на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността за обслужване, както и регулираните цени. Тук става въпрос само за операторите, които доброволно заявят и бъдат оторизирани за предоставяне на услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга. Всички тези ограничения се запазват по отношение на основния пощенски оператор или така нареченият оператор със задължение да предоставя универсалната пощенска услуга „Български пощи”.
Следващата група промени може да се обобщи във връзка с подхода за либерализиране на пощенския пазар. Въвеждат се прозрачни и равнопоставящи пропорционални разрешителни процедури за извършване на пощенски услуги. Индивидуалната лицензия се запазва само по отношение на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, както и по изключение при пощенските парични преводи, които вече са извън обхвата на универсалната услуга. Това изключение за издаване на лицензии е допуснато с оглед големия публичен интерес, който се защитава в случая във връзка със спецификата на тази дейност.
Въвежда се уведомителен нотификационен режим за извършване на всички останали услуги, тоест неуниверсалните пощенски услуги. Отпада изискването за предварителна регистрация. Въвежда се изискване пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга да осигурява достъп до пощенската си мрежа въз основа на правила за осигуряване на достъп и съответно изискване за разходоориентирано ценообразуване. Въвежда се задължение за „Български пощи”, както всички останали оператори, да заплаща такса за контрол. По този начин те са абсолютно равнопоставени като условия за извършване на търговските си дейности.
Следваща група промени са свързани с пропорционално регулиране на изискванията за извършване на различни видове пощенски услуги и повишаване ефикасността на дейностите на Комисията за регулиране на съобщенията.
Оптимизира се обхватът на универсалните пощенски услуги чрез изваждане от обхвата на пощенските парични преводи и премахването на услугата пряка пощенска реклама.
Последна група промени, създават се условия за оперативно взаимодействие между пощенските оператори чрез регламентиране на възможностите за достъп до пощенските им мрежи, а именно предоставяне на възможност операторите, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, свободно да договарят и осигуряват взаимен достъп до пощенските си мрежи както помежду си, така и с оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги.
С предложените изменения и допълнения на съществуващи и въведени нови разпоредби се постига възможното за настоящия момент съответствие с отделни текстове на Директива 2008/6 като първи етап в процеса, който ще доведе до пълна либерализация на пазара. Република България се е възползвала от правото си и е нотифицирала Европейската комисия, че монополът на „Български пощи” ЕАД върху резервирания сектор се запазва до 31 декември 2010 г., тоест ще отпадне към 1 януари 2011 г.
В заключение, позволете да изразя становище, че подготвеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги напълно удовлетворява критичните бележки, отправени от Европейската комисия в рамките на стартиралата на 25 юли 2009 г. наказателна процедура по нарушение 2009/21-46, и че приоритетното му разглеждане от комисията към Народното събрание ще бъде поредният позитивен сигнал към Европейската комисия и един пореден ход в утвърждаване на добрия имидж на България.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Русинов.
Моля за мнения, въпроси, разисквания по темата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Моля да отговорите комплексно, за да е ясно структурирането. По какъв начин ще става управлението на политиката по съобщенията и информационните технологии?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Вчера на заседание Министерският съвет одобри устройствените правилници, които ще регламентират дейността, свързана с информационните технологии и съобщенията, и с електронното управление, които ще бъдат във функциите на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, подпомаган от администрацията под неговата шапка. Политиката във всички тези сегменти остава в рамките на дирекции в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като се създават три дирекции: „Електронно управление”, „Информационни технологии” и „Съобщения”. Дирекция „Съобщения” ще провежда политиката в областта на пощенските и електронните съобщения, Дирекция „Информационни технологии” ще провежда политиката в областта на утвърждаване и развитие на информационното общество и Дирекция „Електронно управление” ще определя политиките, стратегиите и ще провежда политиката в областта на утвърждаване и развитие на електронното управление.
В Изпълнителна агенция, пряко подчинена на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, са извадени всички дейности, свързани с изграждане, поддържане и развитие на мрежова инфраструктура и инфраструктура, свързана с развитие на информационното общество. В рамките на Изпълнителната агенция има създадена самостоятелна главна дирекция, която да поеме изцяло функциите на досегашната главна дирекция в рамките на Държавната агенция, която имаше грижата да привежда военновременната мрежа в повишена степен на готовност в определени кризисни и военни ситуации, както и да я поддържа, да я развива, включително и обектите с отбранително предназначение. Има още една специализирана дирекция, която ще се занимава с развитие на ресурси за реализиране на иновации и интегрирането ни в сферата на услугите на информационното общество. Останалите дирекции в Изпълнителната агенция са част от общата администрация и имат съответни функции. Както знаете, изпълнителните агенции се ръководят от изпълнителен директор. В тях има съответно обща и специализирана администрация, която описах.
Искам да кажа, че вчера бяха одобрени и двата устройствени правилника – и на министерството, и на Изпълнителната агенция. Самото постановление на Министерския съвет предстои да бъде обнародвано и да влезе в сила в 7-дневен срок след обнародването. През това време може да се реализира един плавен преход от едната организация към другата. На първо време не се предвиждат никакви съществени промени в организацията, особено в тази на главната дирекция, която се занимаваше с военновременната мрежа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Мутафчиев, удовлетворява ли Ви отговорът?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, като информация.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, имам няколко въпроса. След това ще направя и изказване.
В 41-то Народно събрание в рамките на месец последователно постъпиха два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Интересува ме вторият законопроект, изключвайки отражението на структурните промени в Министерския съвет, съдържа ли нови съществени елементи по отношение на проекта, внесен през последните дни от правителството на Сергей Станишев?
Вторият ми въпрос е свързан с универсалната пощенска услуга. Виждам, че никъде в предложенията на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги не е предвидено създаването на компенсационен фонд – нещо, което съществува в директивата, с която хармонизираме закона. Какво е Вашето мнение по този въпрос? Защо то липсва от текстовете на законопроекта?
Трето, изрично споменахте и си направих труда да погледна, виждам, че в изменителния закон отпада пряката пощенска реклама от съдържанието на чл. 6 относно пощенските пратки. Защо? Коя е причината пряката пощенска реклама да бъде извадена от състава на пощенските пратки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Първият въпрос беше дали има съществени допълнителни изменения освен редакционни. Направихме обстоен преглед. Не сме си позволили да правим други съществени изменения освен редакционните, освен едно, свързано с въвеждането на задължението на „Български пощи” да заплаща лицензионна такса за контрол наред с всички останали оператори. Позволихме си да отложим това задължение да влезе в сила от 1 януари 2010 г., доколкото става въпрос за несъвсем незначителни средства, които не са бюджетирани за настоящата година от дружеството. Не бихме искали да застрашаваме финансовата му жизнеспособност. Смятаме, че това няма да се отрази съществено на конкуренцията. В същото време обаче на „Български пощи” би следвало да се осигури предвидимост от гледна точка на действията на държавата, за да може то безпрепятствено да осъществява дейностите си.
Има чисто редакционна поправка, която следва от структурата на кабинета и решението за преминаване на функциите – за специалната куриерска служба, която премина към министъра на вътрешните работи. Това е обективно обстоятелство, което сме отразили.
Не сме отразявали друга съществена промяна.
По втория въпрос – във връзка с компенсационния фонд. Директивата по принцип дава възможност всяка държава да избере един от двата регламентирани подхода. Единият е компенсацията да бъде извършвана от държавата. Другата възможност е да се създаде публичен фонд, който да набира средства от участниците на пазара и те да бъдат съответно предоставени за компенсиране на доставчика на универсалната услуга. Това не беше отразено по две основни причини. Първо, работихме с готов законопроект. Разработването на тази уредба изисква доста сериозна работа, за да вкараме този елемент в настоящия закон. Изисква се сериозна подготовка, а както знаете, в случая сме притиснати от времето да реализираме тези промени.
Освен това смятаме, че докато продължава монопола върху резервирания сектор, може би е удачно тази тежест все още да бъде поета за сметка на държавата, още повече до момента тя никога не е искана от „Български пощи”. В същото време ще можем спокойно да разработим този механизъм, непритискани от времето, за да създадем добър работещ механизъм и да го инкорпорираме по подходящ начин в закона.
Третият въпрос е защо пряката пощенска реклама е извадена от обхвата на универсалната услуга. Моля тук да отговори госпожица Красимира Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Както посочи заместник-министърът в началото, изключването на пряката пощенска реклама от обхвата на универсалната пощенска услуга е с цел привеждане на законодателството ни, в частност с това изменение на Закона за пощенските услуги, с изискванията на директивите на Европейския съюз. В чл. 2, където се регламентира съдържанието на универсалната пощенска услуга, т. 8 се заличава – това е пряката пощенска реклама.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Във връзка с компенсационния фонд, Вие казахте накрая, че „Български пощи” никога не са искали допълнителна помощ от държавата. Но това винаги е ставало за сметка на компенсация от печалба от други дейности. Като държавно предприятие то не си е позволявало да иска допълнителна помощ и не е усвоявало такава. Включително за 2006 г. от субсидията бяха върнати 1 млн. лв., които бяхме гласували. Но това е неравнопоставеност на пазара. Защо? Защото в един момент пощите ще изпълняват услуга, която ще им носи загуби. Вие говорите за цялостна либерализация на пазара. При подобна либерализация е необходимо наистина всички да бъдат поставени на равни начала, а не да компенсират с печалбата си от други дейности съответно универсалната услуга, която правят сега като държавно предприятие. Оттук нататък, либерализирайки пазара, дали е държавно или частно предприятието, ние трябва да гледаме по един и същи начин на него.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря за становището. Мисля, че в това, което казах, отговорих донякъде на този въпрос.
Това, което казвате, наистина донякъде е вярно, но не забравяйте, че и към момента няма равнопоставеност, доколкото има резервиран сектор до края на 2010 г. в полза на „Български пощи”. От гледна точка на пълната либерализация, която ще бъде втората степен в отразяване на европейската рамка и този резервиран сектор ще отпадне от края на 2010 г., наистина към този момент е абсолютно необходимо да има такъв механизъм за компенсация.
ИВАН ИВАНОВ: Веднага искам да заявя, че ще направя малка ректроспекция в своето изказване. През м. ноември миналата година, буквално по-малко от два месеца до изтичането на срока, след който трябваше да имаме напълно либерализиран пощенски сектор за пощенските услуги, буквално в последния момент двама народни представители в 40-то Народно събрание внесоха законопроект, с който се удължи срокът, в който се запазва монополът върху резервирания сектор за универсалната пощенска услуга за „Български пощи” ЕАД. Като чета този законопроект, си задавам въпроса какво би се случило, ако не беше внесено това предложение? Интересува ме хората, които носеха отговорност за пощенската политика тогава, как виждаха пощенските услуги като либерализирани от 1 януари 2009 г., когато всички правила за либерализирания пазар не бяха внесени.
Мисълта ми е, че всичко, което се прави сега, слава Богу се прави година и четири месеца преди пълната либерализация на пазара на резервирания сектор на пощенски услуги, трябваше да се направи, ако имаше истински намерения, още през 2007 г. Казвам това, защото трябва да си извлечем поуки от допуснати грешки и забавяне в законодателството.
Когато Ви запитах за разликите, Вие основателно отговорихте, че те са основно редакционни и че трябва да се плаща лицензионна такса и от страна на „Български пощи”. Има обаче разлика в мотивите и съм доволен, че тя е отразена в мотивите на новия законопроект. Това, което липсва в законопроекта, внесен от правителството на Станишев, е, че сме получили официално уведомително писмо за нарушаване, за неизпълнение на задълженията на Република България по Договора за Европейската общност и специално по отношение на процедурите за бъдещото либерализиране на пазара.
По самия законопроект. Ще си позволя да кажа, господин заместник-министър, че настоявам да бъде въведен компенсационният фонд. България е във финансова криза. Виждате, че министърът на финансите Симеон Дянков се чуди по какъв начин да балансира бюджета и намали разходите, да направи бюджета с нулев бюджетен дефицит. Защо трябва „Български пощи” да се финансират от републиканския бюджет? Да, към момента те не са искали нито веднъж бюджетна субсидия за извършената от тях универсална пощенска услуга в частта на резервирания сектор…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Получавали са.
ИВАН ИВАНОВ: Разбирам, но това получаване означава замразяване на заплатите на служителите от „Български пощи”. По тази причина те през последните няколко години не са се възползвали. Но по неизбежност, когато се либерализира пазарът, операторът, изпълняващ универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна, ще бъде поставен в ситуация, когато ще трябва да се компенсират като неизгодни икономически разходите, които извършва. За мен е абсолютно пазарно и затова Европейската комисия изрично подчертава, че може от доставчиците на пощенски услуги да се изиска да допринесат за финансиранете на универсалната пощенска услуга в случаите, когато се въвежда компенсационен фонд. Затова смятам компенсационният фонд за нужен. В противен случай смятам, че се дава неоправдан бонус на останалите оператори, които ще функционират, без да поемат част от задължението за осъществяване на резервирания сектор от универсалната пощенска услуга до най-отдалечените места в страната, те ще се ограничат с големия пазар в София и няколко големи града в България, без да поемат финансови тежести. Нека наистина действаме по правилата на европейския либерализиран пазар, да не натоварваме бюджета.
На следващо място, Красимира Стоянова се позова за пряката пощенска реклама на директивата, но не съм съгласен с нея. Както тя, така и аз ще се позова на директивата. Член 6 от досега действащия законопроект гласи в ал. 2:
„(2) Пощенските пратки по ал. 1 са:”
и се изброява „и пряката пощенска реклама” – текст, който сега отпада.
Връщам ви в преамбюла на директивата, абзац 17, който е свързан със следното: „пряката пощенска реклама,… може да се смята за кореспондентска пратка”. Какъв е отговорът на вносителите? Съобразили ли са промените на закона с този текст? Чета официалния превод на директивата така, както е изпратена от Брюксел: „Пряката пощенска реклама може да се смята за кореспондентска пратка”. Затова смятам, че там законът трябва да се коригира.
Имам и някои други забележки. Част от тях ще кажа при разискванията в пленарната зала. И чрез подходящи предложения между първо и второ четене ще се постарая те да влязат в тялото на Законопроекта за изменение и допълнение.
В мотивите, макар да не успях да намеря такъв текст в самия законопроект, е записано, че сред измененията има отпадане на някои характеристики или елементи на пощенската услуга, сред които гъстота на местата за достъп до пощенски мрежи – това е неизбежно, не говорим за основния оператор, той е основен оператор, но след това ще бъде оператор със специални задължения, след това следва текстът „качество на услугата, регулиране на цените”.
Господин заместник-министър, специално е записано в директивата в § 7 на преамбюла, че „Комисията счита, че държавите членки трябва да съсредоточат по-специално своите усилия върху качеството на предоставяната универсална услуга”. По-нататък продължава „обхват и подходящо финансиране”. Не можем да считаме, че изискването за качество просто не трябва да съществува за останалите оператори, както и изискването за цени. Не казвам, че трябва да има съвсем строго регламентиране, но Комисията за регулиране на съобщенията трябваше да бъде тук – господин Божков и дамата от КРС, които отсъстват, трябваше да вземат отношение по тези въпроси.
Господин председател, моля да отправите писмо до председателя на КРС, че съгласно Конституцията и Правилника на Народното събрание те са длъжни, когато народното представителство ги повика за изслушване, да бъдат тук и участват в разискването.
Според мен в закона има един неподходящ термин. Член 9 започва така: „Държавното управление на пощенските услуги”. Не може да има държавно управление в един либерализиран пазар. Можем да кажем „държавната политика в областта на пощенските услуги се осъществява от министъра на транспорта”. Това напълно приемам. Министърът осъществява примерно политиката в енергетиката. Нима има държавно управление на „Брикел”, където е Ковачки? Или в ТЕЦ „Марица изток-3”, където е DNL? Няма държавно управление, но държавата осъществява политиката в областта на енергетиката. Още повече следващите членове изпълват наистина с такова съдържание чл. 9, че се касае за държавната политика в областта на пощенските услуги.
Тези и още няколко забележки ще отразя в своите предложения между първо и второ четене.
Господин председателю, ще подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги на първо четене, като отразя своите забележки с предложения за изменение за първо и второ четене. Където вносителите успеят да защитят своите тези, различни от моите, ще ги приема, стига защитата им да е добра. Благодаря.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Иванов говори доста дълго за този компенсационен фонд, който да гарантира компенсации за доставчика на универсална пощенска услуга. Универсалната пощенска услуга сама по себе си е хубаво начинание. Но мисля, че трябва да се изчистят много моменти. В момент, когато на пазара има 5-6 или 10 оператори кой с каква тежест ще допринася с вноски в този компенсаторен фонд? В зависимост от процента, обемите и дяловете, които имат на пазара? Но кой ще изчислява и ще смята това?
Второ, Вие изказахте мотива, че такъв компенсаторен фонд трябва да има, за да не товарим бюджета и да могат „Български пощи” да се ползват от него. Но в момент, когато пазарът се либерализира и има частна компания, която има достъп и получи лиценз за изпълнение на универсалната пощенска услуга, това не е ли начин тази компания да има достъп до този фонд? Тогава няма да можем да контролираме средствата от този фонд в тази частна компания дали ще се разходват за покриването на услугата до тези отдалечени места или те ще се вложат в другата си дейност. Няма да имаме никакъв контрол в този момент. Това би могло да се отрази за тях като чиста печалба. Тези моменти може би трябва да се изчистят.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Михов, компенсационният фонд се създава тогава, когато са приети правилата на либерализирания пазар. (Липсва запис.)
Искам да кажа следното. Ние говорим за действащи нормални субекти на либерализирания пазар, не говорим за хитреци. (Смях, оживление.) Иначе ще подложим под съмнение цялото европейско право, защото същият въпрос може да се зададе и на другите европейски страни. Говорим за ясно разписани правила при създаването на фонда.
Второ, искам да напомня за директивата, в чийто край има специален пасаж – Приложение 1 „Ръководство за изчисляване на нетните разходи на универсалната услуга”. Ние трябва да спазваме европейските правила. Ако в България нещата не се случват, то е защото бягаме от европейските правила. Ако се спази всичко това, което е записано тук, операторът, който ще осъществява универсалната пощенска услуга до последното отдалечено място в страната, защото всички български граждани трябва да бъдат равнопоставени по отношение на пощенските услуги, ще трябва да се отчита абсолютно коректно именно по този начин. Останалите, които имат по-ограничен пазар по територия, но много привлекателен като гъстота на населението, ще трябва да компенсират разходите на този оператор. Сега това може да са „Български пощи”, после може да е друг, няма значение. На този оператор, който ще трябва примерно за два вестника и три писма да изминава допълнително разстояние от 20-30 километра, докато в район на София друг оператор може да разнесе 1000 писма при преминаване на 10-15 километра, ако има създаден такъв компенсационен фонд, както във всички европейски страни, това се прави именно, за да не се товари държавният бюджет. Тогава всички плащат, вместо да платят останалите оператори, които не са поели това задължение, а в същото време имат сериозен финансов ресурс. Естествено, че делът на всеки от тях ще се изчислява съобразно техните приходи, отчетени по същият прозрачен начин, по който се отчита и операторът, натоварен да извършва универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Не отричам, че трябва да бъде създаден такъв фонд, но мисля, че не е моментът да го вписваме в този законопроект
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, но той трябва да събере пари за 2011 г. Откъде тогава ще дойдат средствата, ако не се запише сега?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Понеже говорехте за европейската практика, да Ви кажа един пример. Само преди две години фирма DHL получи такава универсална пощенска услуга в Германия чрез придобиване на Дойчебанк. Само година, след като тя имаше достъп до този фонд, беше хваната в източване на 40 млн. евро и беше глобена мисля със 160 милиона.
ИВАН ИВАНОВ: Тук е разликата, че в България няма да ги глобят. (Смях, оживление.)
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Точно затова казвам, че не е сега моментът да се създава този фонд.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, много моля да не влизате в диалог!
Между първо и второ четене ще имате възможност да направите своите предложения и после на второ четене всеки един от нас ще може да представи своята теза и да я защити.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Искам да успокоя обстановката. Това беше и в нашето правителство. При всяко писмо за наказателна процедура започваме да си скубем косите и да мислим, че сме направили нещо кой-знае какво опасно. Това е нормална европейска процедура. Директивите не са задължителни, а са препоръчителни. Трябва да обясниш какво си направил в твоето законодателство, за да изпълниш съответно тези изисквания. Едно първоначално писмо не е страшното писмо, включително да се стигне до крайна фаза: ако се заведе дело, трябва да се защити интереса на държавата и да се каже: „Да, това е нашият интерес. Считаме, че с този закон сме успели да отговорим съответно на общите изисквания, гласувани в Съвета и в Европейския парламент”.
Нека не казваме: „изпълнихме препоръките, които ни даде Европейският съюз”, а да докажем и това е работата на всяка изпълнителна власт и на администрацията – госпожа Стоянова знае много добре това, защото за железопътния транспорт имахме две такива писма, единият от текстовете остана и в момента се надявам, че работите по него, другият отпадна. От нас беше категорично заявено, примерът е с независимостта на директора на „Железопътна администрация”, успяхме да докажем, че е независим от министъра. Министърът го предлага на премиера и премиерът утвърждава съответното неговото назначение, което му дава определена самостоятелност.
Нека не си скубем косите винаги за всяко писмо, защото това ще е и на вашата глава сега като управляващи. Това е нормална кореспонденция като предупреждение. Те не са разбрали нашите текстове.
В този смисъл имам само едно притеснение по този закон – регулацията. Иван Иванов също го спомена частично. Регулацията не се вижда ясно. Няма да се спирам на конкретни текстове. Виждам, че има един човек от Комисията за регулиране на съобщенията. Нека да каже имат ли притеснение в тази посока, тъй като това е функцията на тяхната комисия. Включително ние с текстовете либерализираме и универсалната услуга, така щото да се извършва в големите градове, в един момент да натоварим основния пощенски оператор, който ще има ангажимента да изпълнява универсалната услуга навсякъде, с много повече загуби, които по принцип ще понесе, ако тази услуга не се извършва от някой друг, когато няма изисквания по отношение обхвата на дейността на пощенски оператор – казаното от господин Иванов.
Този закон беше внесен от Агенцията. Съжалявам, че беше внесен в последния момент. Имах някои възражения, споделил съм ги с Пламен Вачков. Виждам, че Олег Златарски е тук, той все още е главен секретар, разбирам, че е в оставка, но моля, кажете тези неща! Аз имам притеснения в тази посока.
Ние удължихме срока до 2010 г., но не ни беше наложена наказателна процедура, макар да имаше спорове. Дори като принципал на пощите исках срокът да бъде удължен до 2013 г., когато е срокът в директивата. И това можехме да направим.
И следващото нещо. Говорихме за много промени и преструктуриране на пощите. Не можахме да го направим, но какво ще направим сега до края на 2010 г.? Казвам ви, това е един от големите ни пропуски. Но какво правим сега, за да подготвим пощите да бъдат конкурентоспособни на либерализирания пазар от 2010 г.? Това са притесненията ми и го казвам като обща загриженост, не като опозиция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря за изказванията. Ще направя някои коментари.
Във връзка с правния характер на директивата. Факт е, че тя няма пряк ефект, но не може да се каже, че не е задължителна. Това не е вярно, всяка директива е задължителна за всяка държава…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Задължително е да се прилага в законодателството, да се приведат текстовете й в съответствие с националното законодателство. Регламентите са задължителни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Терминът е друг, това означава, че няма пряк ефект, но тя е задължителна с изключение на текстовете, в които изрично е казано „по преценка на държавата”. Това е друг въпрос. Мисля, че като твърдим, че сме спазили изискванията на Европейската комисия, не се опитваме да покажем геройство, а да покажем, че страната съвсем удачно върви по своя път към евроинтеграция. Мисля, че вие като законотворци трябва да бъдете уведомени, че ние сме изпълнили дадените ни коментари.
Още в самото начало казах, че при изпълнение на тези коментари сме търсили баланса между защита, гарантиране на универсалната услуга и защита на финансовата жизнеспособност на основния оператор, като в същото време до максимална степен сме имплементирали либерализацията на пазара. Мисля, че това беше ясно послание.
Действия за подготовка на „Български пощи” за посрещане на тази либерализация и на пълната либерализация в края на 2011 г. са предприети, в момента са в работна фаза. Желанието ни е възможно най-бързо „Български пощи” да започнат да привеждат търговската си дейност и организацията на бизнеса си в съответствие с добрите търговски практики. Да станат оператор, който да не бъде изненадан от пазара. Ще се опитаме да направим това възможно най-бързо.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Имам въпрос: след като пощенските парични преводи излизат от универсалната пощенска услуга, за която знаем, че е под лицензионен режим, ще останат ли под лицензионен режим, регистрационен или уведомителен режим?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Към момента е предвидено да останат на лицензионен режим. Пощенските парични преводи са оставени на такъв режим по изключение, защото е отчетено, че тук се засяга много съществен публичен интерес. Става въпрос за парични преводи. Затова комисията би трябвало да има малко по-засилен контрол, докато се види, че нещата върху този сегмент вървят добре. Това е направено изцяло с оглед удовлетворяване на желанията на Европейската комисия да се засилва регулацията в посока защита на интересите на потребителите, от друга страна – да се дерегулира, но чисто технологично, начини на осъществяване на услугите и т.н. Но регулацията за защита интересите на потребителите има тенденция да се засилва, това е основен акцент. Тук сме решили да не поемаме риск.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Русинов.
Има ли други въпроси към вносителя? Няма.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерски съвет на 11 септември 2009 г.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
2. Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-14, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 902-01-13, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
5. Законопроект за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
6. Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 902-01-16, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
7. Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 902-01-18, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
8. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – първо гласуване.
С цел по-добра оперативност имам следното предложение: от точка първа до точка седма включително, тъй като предложените промени в тези законопроекти са свързани с преминаване на компетенции в областта на информационните технологии и съобщенията към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, затова предлагам всички тези законопроекти да ги разгледаме заедно, да ги разискваме заедно, а след това да направим поотделно гласуването, както направихме на предишното заседание.
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Предложението се приема.
Съгласно т. 4 от Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане структурата на Министерския съвет на Република България Министерството на транспорта и съобщенията се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Осемте законопроекта, които ще разглеждаме днес, са внесени в пакет за изменение на закони във връзка с преминаване на компетенции в областта на информационни технологии и съобщенията към ресорния министър. Така министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще бъде органът, който ще провежда държавната политика в областта на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Представител на министъра тук е заместник-министър господин Първанов Русинов.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече беше посочено, внасяме за изменение пакет от закони, които целят да бъде изпълнено решение на Народното събрание от края на м. юли. То предвижда, от една страна, функциите на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, съответно тези на администрацията да преминат към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съответно към администрацията на министерството. Считам, че тези промени са изключително технически и отразяват волята на народните представители.
За да има пълна светлина по нещата, искам да ви уведомя за нещо допълнително, свързано със Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Някои функции, които доскоро бяха в правомощията на министъра на държавната администрация и административната реформа по решение на кабинета сега преминават в ресора на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Това са функциите, свързани с развитието на електронното управление, включително предложение за единна стратегия, включително интеграция на националните информационни системи с тези на държавите членки. Предлага се актовете за установяване на нарушения по закона да се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Останалите промени в закона са също технически съгласно това, което казах.
Отново подчертавам, че всички тези редакции по законопроектите от т. 1 до т. 7 включително са технически,.
Според мен по точка осем – Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, промените могат да бъдат предмет на отделен дебат, защото са концептуални и целят либерализация на пазара, по-добра конкуренция, в същото време съчетана с гарантиране на универсалната пощенска услуга за цялата територия на страната.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, моля за въпроси и мнения по темата.
ИВАН ИВАНОВ: Подкрепям предложените седем законопроекта. Те са напълно в съответствие със структурните промени, направени в Министерския съвет, и съответно привеждането на всички останали закони към новата структура на Министерския съвет.
Имам една-единствена забележка от редакционен характер. При второто четене ще я направя устно, няма да правя писмено предложение. В Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, в другите законопроекти няма подобно нещо, § 3 касае чл. 59 от закона и там е записано: „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията упражнява цялостен контрол при спазването на този закон”.
„Цялостен” е напълно излишно. Ако се каже, че министърът упражнява контрол по спазването на този закон, това се разбира, че е контрол по спазването на целия закон. Ако искаме да кажем, че упражнява контрол само по определена глава или членове, тогава се указва имплицитно. Иначе във всички закони, гледани досега, се казва: „Упражнява контрол по спазването на този закон”. Смятам, че това ще подобри редакцията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, мисля, че редакцията е градивна.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин заместник-министърът е прав, че днешното наше действие ще бъде техническо, но то не е техническо в цялостния смисъл на думата, а е техническо дотолкова, доколкото парламентът е утвърдил структурата на Министерския съвет. Но с тази структура има ясна политика. Във връзка с това изразих своите притеснения, че при образуването на такова мегаминистерство виждате, че включително функции на Министерството на държавната администрация и административната реформа, както Вие наричате функциите по електронното управление, също ще влязат във функциите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Това ме притеснява, защото всички тези функции, които даваме на министерството, са доста сериозни, а до този момент то не е достатъчно голямо, капацитетът трябва да се разшири. В този смисъл имам притеснения. Ще подкрепя законопроектите от точка първа до точка седма, но по последния закон ще си запазя правото да коментирам.
Струва ми се, че при внасянето на последния закон трябваше да имаме ясна структура на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в какво ще бъде преобразувана Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, за да ни е ясно по какъв начин тези функции ще бъдат упражнявани от страна на министерството, ще има ли то достатъчен капацитет.
Запазвам си правото да задам въпроса при обсъждането на последната точка.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други въпроси и мнения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Моля господин Мутафчиев да уточни въпроса си.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имам конкретен въпрос по Закона за пощите. Готов ли е Устройственият правилник и в какъв контекст ще се ситуира?
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Не виждам други мнения по въпросните законопроекти, затова минаваме към гласуването им.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-17, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 11.09. 2009 г.
„За” 17, „против”и „въздържали се” няма.
Приема се единодушно.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
„За” 17, „против” и „въздържали” се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка осма.
Има думата представителят на вносителя заместник-министър Първан Русинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Промените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги най-общо са свързани с либерализация на пазара, както вече казах, хармонизиране с европейското законодателство и запазване, гарантиране на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна. Въвеждат се изискванията на Директива 2008/6 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 97/67 на Европейската общност, препоръките на Главна дирекция „Вътрешен пазар и услуги” към Европейската комисия във връзка с прилагания подход за либерализиране на пазара на пощенските услуги, регламентиран със Закон за пощенските услуги. Получено е и писмо от Европейската комисия, препоръките са отразени в настоящия законопроект.
С изменението се цели постигане на ясно разграничаване между изискванията към основния пощенски оператор и останалите операторите на универсални услуги.
Опитал съм се да обобщя промените по групи съобразно тяхната насоченост.
На първо място, бих искал да подчертая гарантирането на извършването за универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна с определено качество и съхранението й в условията на либерализиращ се пазар на пощенски услуги. Тук се възлага само на един пощенски оператор – „Български пощи” ЕАД, задължението за извършване на универсална пощенска услуга чрез пощенската му мрежа. Основният пощенски оператор, както беше наричан досега, вече навсякъде в Законопроекта за изменение и допълнение се идентифицира като пощенски оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. Той остава единственият задължен. Изменението е отразено в § 25 и § 26. Това е единият аспект от забележката, която получихме с писмо на Европейската комисия.
Втората група промени са свързани с изменения на подхода за либерализиране на пазара на пощенски услуги. Премахват се бариерите за свободно навлизане на нови пощенски оператори. Създават се условия за лоялна и ефективна конкуренция, както следва: услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и на пощенски парични преводи от лицензирани пощенски оператори се предоставят свободно на територията на цялата страна. Следните обременяващи изисквания за предоставяне на универсална пощенска услуга са премахнати: задължителното национално-териториално покритие на мрежите, съответно задължителната голяма гъстота на местата за достъп до пощенската мрежа. Премахнато е задължението за изпълнение на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността за обслужване, както и регулираните цени. Тук става въпрос само за операторите, които доброволно заявят и бъдат оторизирани за предоставяне на услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга. Всички тези ограничения се запазват по отношение на основния пощенски оператор или така нареченият оператор със задължение да предоставя универсалната пощенска услуга „Български пощи”.
Следващата група промени може да се обобщи във връзка с подхода за либерализиране на пощенския пазар. Въвеждат се прозрачни и равнопоставящи пропорционални разрешителни процедури за извършване на пощенски услуги. Индивидуалната лицензия се запазва само по отношение на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, както и по изключение при пощенските парични преводи, които вече са извън обхвата на универсалната услуга. Това изключение за издаване на лицензии е допуснато с оглед големия публичен интерес, който се защитава в случая във връзка със спецификата на тази дейност.
Въвежда се уведомителен нотификационен режим за извършване на всички останали услуги, тоест неуниверсалните пощенски услуги. Отпада изискването за предварителна регистрация. Въвежда се изискване пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга да осигурява достъп до пощенската си мрежа въз основа на правила за осигуряване на достъп и съответно изискване за разходоориентирано ценообразуване. Въвежда се задължение за „Български пощи”, както всички останали оператори, да заплаща такса за контрол. По този начин те са абсолютно равнопоставени като условия за извършване на търговските си дейности.
Следваща група промени са свързани с пропорционално регулиране на изискванията за извършване на различни видове пощенски услуги и повишаване ефикасността на дейностите на Комисията за регулиране на съобщенията.
Оптимизира се обхватът на универсалните пощенски услуги чрез изваждане от обхвата на пощенските парични преводи и премахването на услугата пряка пощенска реклама.
Последна група промени, създават се условия за оперативно взаимодействие между пощенските оператори чрез регламентиране на възможностите за достъп до пощенските им мрежи, а именно предоставяне на възможност операторите, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, свободно да договарят и осигуряват взаимен достъп до пощенските си мрежи както помежду си, така и с оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги.
С предложените изменения и допълнения на съществуващи и въведени нови разпоредби се постига възможното за настоящия момент съответствие с отделни текстове на Директива 2008/6 като първи етап в процеса, който ще доведе до пълна либерализация на пазара. Република България се е възползвала от правото си и е нотифицирала Европейската комисия, че монополът на „Български пощи” ЕАД върху резервирания сектор се запазва до 31 декември 2010 г., тоест ще отпадне към 1 януари 2011 г.
В заключение, позволете да изразя становище, че подготвеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги напълно удовлетворява критичните бележки, отправени от Европейската комисия в рамките на стартиралата на 25 юли 2009 г. наказателна процедура по нарушение 2009/21-46, и че приоритетното му разглеждане от комисията към Народното събрание ще бъде поредният позитивен сигнал към Европейската комисия и един пореден ход в утвърждаване на добрия имидж на България.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Русинов.
Моля за мнения, въпроси, разисквания по темата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Моля да отговорите комплексно, за да е ясно структурирането. По какъв начин ще става управлението на политиката по съобщенията и информационните технологии?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Вчера на заседание Министерският съвет одобри устройствените правилници, които ще регламентират дейността, свързана с информационните технологии и съобщенията, и с електронното управление, които ще бъдат във функциите на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, подпомаган от администрацията под неговата шапка. Политиката във всички тези сегменти остава в рамките на дирекции в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като се създават три дирекции: „Електронно управление”, „Информационни технологии” и „Съобщения”. Дирекция „Съобщения” ще провежда политиката в областта на пощенските и електронните съобщения, Дирекция „Информационни технологии” ще провежда политиката в областта на утвърждаване и развитие на информационното общество и Дирекция „Електронно управление” ще определя политиките, стратегиите и ще провежда политиката в областта на утвърждаване и развитие на електронното управление.
В Изпълнителна агенция, пряко подчинена на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, са извадени всички дейности, свързани с изграждане, поддържане и развитие на мрежова инфраструктура и инфраструктура, свързана с развитие на информационното общество. В рамките на Изпълнителната агенция има създадена самостоятелна главна дирекция, която да поеме изцяло функциите на досегашната главна дирекция в рамките на Държавната агенция, която имаше грижата да привежда военновременната мрежа в повишена степен на готовност в определени кризисни и военни ситуации, както и да я поддържа, да я развива, включително и обектите с отбранително предназначение. Има още една специализирана дирекция, която ще се занимава с развитие на ресурси за реализиране на иновации и интегрирането ни в сферата на услугите на информационното общество. Останалите дирекции в Изпълнителната агенция са част от общата администрация и имат съответни функции. Както знаете, изпълнителните агенции се ръководят от изпълнителен директор. В тях има съответно обща и специализирана администрация, която описах.
Искам да кажа, че вчера бяха одобрени и двата устройствени правилника – и на министерството, и на Изпълнителната агенция. Самото постановление на Министерския съвет предстои да бъде обнародвано и да влезе в сила в 7-дневен срок след обнародването. През това време може да се реализира един плавен преход от едната организация към другата. На първо време не се предвиждат никакви съществени промени в организацията, особено в тази на главната дирекция, която се занимаваше с военновременната мрежа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Мутафчиев, удовлетворява ли Ви отговорът?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, като информация.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, имам няколко въпроса. След това ще направя и изказване.
В 41-то Народно събрание в рамките на месец последователно постъпиха два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Интересува ме вторият законопроект, изключвайки отражението на структурните промени в Министерския съвет, съдържа ли нови съществени елементи по отношение на проекта, внесен през последните дни от правителството на Сергей Станишев?
Вторият ми въпрос е свързан с универсалната пощенска услуга. Виждам, че никъде в предложенията на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги не е предвидено създаването на компенсационен фонд – нещо, което съществува в директивата, с която хармонизираме закона. Какво е Вашето мнение по този въпрос? Защо то липсва от текстовете на законопроекта?
Трето, изрично споменахте и си направих труда да погледна, виждам, че в изменителния закон отпада пряката пощенска реклама от съдържанието на чл. 6 относно пощенските пратки. Защо? Коя е причината пряката пощенска реклама да бъде извадена от състава на пощенските пратки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Първият въпрос беше дали има съществени допълнителни изменения освен редакционни. Направихме обстоен преглед. Не сме си позволили да правим други съществени изменения освен редакционните, освен едно, свързано с въвеждането на задължението на „Български пощи” да заплаща лицензионна такса за контрол наред с всички останали оператори. Позволихме си да отложим това задължение да влезе в сила от 1 януари 2010 г., доколкото става въпрос за несъвсем незначителни средства, които не са бюджетирани за настоящата година от дружеството. Не бихме искали да застрашаваме финансовата му жизнеспособност. Смятаме, че това няма да се отрази съществено на конкуренцията. В същото време обаче на „Български пощи” би следвало да се осигури предвидимост от гледна точка на действията на държавата, за да може то безпрепятствено да осъществява дейностите си.
Има чисто редакционна поправка, която следва от структурата на кабинета и решението за преминаване на функциите – за специалната куриерска служба, която премина към министъра на вътрешните работи. Това е обективно обстоятелство, което сме отразили.
Не сме отразявали друга съществена промяна.
По втория въпрос – във връзка с компенсационния фонд. Директивата по принцип дава възможност всяка държава да избере един от двата регламентирани подхода. Единият е компенсацията да бъде извършвана от държавата. Другата възможност е да се създаде публичен фонд, който да набира средства от участниците на пазара и те да бъдат съответно предоставени за компенсиране на доставчика на универсалната услуга. Това не беше отразено по две основни причини. Първо, работихме с готов законопроект. Разработването на тази уредба изисква доста сериозна работа, за да вкараме този елемент в настоящия закон. Изисква се сериозна подготовка, а както знаете, в случая сме притиснати от времето да реализираме тези промени.
Освен това смятаме, че докато продължава монопола върху резервирания сектор, може би е удачно тази тежест все още да бъде поета за сметка на държавата, още повече до момента тя никога не е искана от „Български пощи”. В същото време ще можем спокойно да разработим този механизъм, непритискани от времето, за да създадем добър работещ механизъм и да го инкорпорираме по подходящ начин в закона.
Третият въпрос е защо пряката пощенска реклама е извадена от обхвата на универсалната услуга. Моля тук да отговори госпожица Красимира Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Както посочи заместник-министърът в началото, изключването на пряката пощенска реклама от обхвата на универсалната пощенска услуга е с цел привеждане на законодателството ни, в частност с това изменение на Закона за пощенските услуги, с изискванията на директивите на Европейския съюз. В чл. 2, където се регламентира съдържанието на универсалната пощенска услуга, т. 8 се заличава – това е пряката пощенска реклама.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Във връзка с компенсационния фонд, Вие казахте накрая, че „Български пощи” никога не са искали допълнителна помощ от държавата. Но това винаги е ставало за сметка на компенсация от печалба от други дейности. Като държавно предприятие то не си е позволявало да иска допълнителна помощ и не е усвоявало такава. Включително за 2006 г. от субсидията бяха върнати 1 млн. лв., които бяхме гласували. Но това е неравнопоставеност на пазара. Защо? Защото в един момент пощите ще изпълняват услуга, която ще им носи загуби. Вие говорите за цялостна либерализация на пазара. При подобна либерализация е необходимо наистина всички да бъдат поставени на равни начала, а не да компенсират с печалбата си от други дейности съответно универсалната услуга, която правят сега като държавно предприятие. Оттук нататък, либерализирайки пазара, дали е държавно или частно предприятието, ние трябва да гледаме по един и същи начин на него.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря за становището. Мисля, че в това, което казах, отговорих донякъде на този въпрос.
Това, което казвате, наистина донякъде е вярно, но не забравяйте, че и към момента няма равнопоставеност, доколкото има резервиран сектор до края на 2010 г. в полза на „Български пощи”. От гледна точка на пълната либерализация, която ще бъде втората степен в отразяване на европейската рамка и този резервиран сектор ще отпадне от края на 2010 г., наистина към този момент е абсолютно необходимо да има такъв механизъм за компенсация.
ИВАН ИВАНОВ: Веднага искам да заявя, че ще направя малка ректроспекция в своето изказване. През м. ноември миналата година, буквално по-малко от два месеца до изтичането на срока, след който трябваше да имаме напълно либерализиран пощенски сектор за пощенските услуги, буквално в последния момент двама народни представители в 40-то Народно събрание внесоха законопроект, с който се удължи срокът, в който се запазва монополът върху резервирания сектор за универсалната пощенска услуга за „Български пощи” ЕАД. Като чета този законопроект, си задавам въпроса какво би се случило, ако не беше внесено това предложение? Интересува ме хората, които носеха отговорност за пощенската политика тогава, как виждаха пощенските услуги като либерализирани от 1 януари 2009 г., когато всички правила за либерализирания пазар не бяха внесени.
Мисълта ми е, че всичко, което се прави сега, слава Богу се прави година и четири месеца преди пълната либерализация на пазара на резервирания сектор на пощенски услуги, трябваше да се направи, ако имаше истински намерения, още през 2007 г. Казвам това, защото трябва да си извлечем поуки от допуснати грешки и забавяне в законодателството.
Когато Ви запитах за разликите, Вие основателно отговорихте, че те са основно редакционни и че трябва да се плаща лицензионна такса и от страна на „Български пощи”. Има обаче разлика в мотивите и съм доволен, че тя е отразена в мотивите на новия законопроект. Това, което липсва в законопроекта, внесен от правителството на Станишев, е, че сме получили официално уведомително писмо за нарушаване, за неизпълнение на задълженията на Република България по Договора за Европейската общност и специално по отношение на процедурите за бъдещото либерализиране на пазара.
По самия законопроект. Ще си позволя да кажа, господин заместник-министър, че настоявам да бъде въведен компенсационният фонд. България е във финансова криза. Виждате, че министърът на финансите Симеон Дянков се чуди по какъв начин да балансира бюджета и намали разходите, да направи бюджета с нулев бюджетен дефицит. Защо трябва „Български пощи” да се финансират от републиканския бюджет? Да, към момента те не са искали нито веднъж бюджетна субсидия за извършената от тях универсална пощенска услуга в частта на резервирания сектор…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Получавали са.
ИВАН ИВАНОВ: Разбирам, но това получаване означава замразяване на заплатите на служителите от „Български пощи”. По тази причина те през последните няколко години не са се възползвали. Но по неизбежност, когато се либерализира пазарът, операторът, изпълняващ универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна, ще бъде поставен в ситуация, когато ще трябва да се компенсират като неизгодни икономически разходите, които извършва. За мен е абсолютно пазарно и затова Европейската комисия изрично подчертава, че може от доставчиците на пощенски услуги да се изиска да допринесат за финансиранете на универсалната пощенска услуга в случаите, когато се въвежда компенсационен фонд. Затова смятам компенсационният фонд за нужен. В противен случай смятам, че се дава неоправдан бонус на останалите оператори, които ще функционират, без да поемат част от задължението за осъществяване на резервирания сектор от универсалната пощенска услуга до най-отдалечените места в страната, те ще се ограничат с големия пазар в София и няколко големи града в България, без да поемат финансови тежести. Нека наистина действаме по правилата на европейския либерализиран пазар, да не натоварваме бюджета.
На следващо място, Красимира Стоянова се позова за пряката пощенска реклама на директивата, но не съм съгласен с нея. Както тя, така и аз ще се позова на директивата. Член 6 от досега действащия законопроект гласи в ал. 2:
„(2) Пощенските пратки по ал. 1 са:”
и се изброява „и пряката пощенска реклама” – текст, който сега отпада.
Връщам ви в преамбюла на директивата, абзац 17, който е свързан със следното: „пряката пощенска реклама,… може да се смята за кореспондентска пратка”. Какъв е отговорът на вносителите? Съобразили ли са промените на закона с този текст? Чета официалния превод на директивата така, както е изпратена от Брюксел: „Пряката пощенска реклама може да се смята за кореспондентска пратка”. Затова смятам, че там законът трябва да се коригира.
Имам и някои други забележки. Част от тях ще кажа при разискванията в пленарната зала. И чрез подходящи предложения между първо и второ четене ще се постарая те да влязат в тялото на Законопроекта за изменение и допълнение.
В мотивите, макар да не успях да намеря такъв текст в самия законопроект, е записано, че сред измененията има отпадане на някои характеристики или елементи на пощенската услуга, сред които гъстота на местата за достъп до пощенски мрежи – това е неизбежно, не говорим за основния оператор, той е основен оператор, но след това ще бъде оператор със специални задължения, след това следва текстът „качество на услугата, регулиране на цените”.
Господин заместник-министър, специално е записано в директивата в § 7 на преамбюла, че „Комисията счита, че държавите членки трябва да съсредоточат по-специално своите усилия върху качеството на предоставяната универсална услуга”. По-нататък продължава „обхват и подходящо финансиране”. Не можем да считаме, че изискването за качество просто не трябва да съществува за останалите оператори, както и изискването за цени. Не казвам, че трябва да има съвсем строго регламентиране, но Комисията за регулиране на съобщенията трябваше да бъде тук – господин Божков и дамата от КРС, които отсъстват, трябваше да вземат отношение по тези въпроси.
Господин председател, моля да отправите писмо до председателя на КРС, че съгласно Конституцията и Правилника на Народното събрание те са длъжни, когато народното представителство ги повика за изслушване, да бъдат тук и участват в разискването.
Според мен в закона има един неподходящ термин. Член 9 започва така: „Държавното управление на пощенските услуги”. Не може да има държавно управление в един либерализиран пазар. Можем да кажем „държавната политика в областта на пощенските услуги се осъществява от министъра на транспорта”. Това напълно приемам. Министърът осъществява примерно политиката в енергетиката. Нима има държавно управление на „Брикел”, където е Ковачки? Или в ТЕЦ „Марица изток-3”, където е DNL? Няма държавно управление, но държавата осъществява политиката в областта на енергетиката. Още повече следващите членове изпълват наистина с такова съдържание чл. 9, че се касае за държавната политика в областта на пощенските услуги.
Тези и още няколко забележки ще отразя в своите предложения между първо и второ четене.
Господин председателю, ще подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги на първо четене, като отразя своите забележки с предложения за изменение за първо и второ четене. Където вносителите успеят да защитят своите тези, различни от моите, ще ги приема, стига защитата им да е добра. Благодаря.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Иванов говори доста дълго за този компенсационен фонд, който да гарантира компенсации за доставчика на универсална пощенска услуга. Универсалната пощенска услуга сама по себе си е хубаво начинание. Но мисля, че трябва да се изчистят много моменти. В момент, когато на пазара има 5-6 или 10 оператори кой с каква тежест ще допринася с вноски в този компенсаторен фонд? В зависимост от процента, обемите и дяловете, които имат на пазара? Но кой ще изчислява и ще смята това?
Второ, Вие изказахте мотива, че такъв компенсаторен фонд трябва да има, за да не товарим бюджета и да могат „Български пощи” да се ползват от него. Но в момент, когато пазарът се либерализира и има частна компания, която има достъп и получи лиценз за изпълнение на универсалната пощенска услуга, това не е ли начин тази компания да има достъп до този фонд? Тогава няма да можем да контролираме средствата от този фонд в тази частна компания дали ще се разходват за покриването на услугата до тези отдалечени места или те ще се вложат в другата си дейност. Няма да имаме никакъв контрол в този момент. Това би могло да се отрази за тях като чиста печалба. Тези моменти може би трябва да се изчистят.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Михов, компенсационният фонд се създава тогава, когато са приети правилата на либерализирания пазар. (Липсва запис.)
Искам да кажа следното. Ние говорим за действащи нормални субекти на либерализирания пазар, не говорим за хитреци. (Смях, оживление.) Иначе ще подложим под съмнение цялото европейско право, защото същият въпрос може да се зададе и на другите европейски страни. Говорим за ясно разписани правила при създаването на фонда.
Второ, искам да напомня за директивата, в чийто край има специален пасаж – Приложение 1 „Ръководство за изчисляване на нетните разходи на универсалната услуга”. Ние трябва да спазваме европейските правила. Ако в България нещата не се случват, то е защото бягаме от европейските правила. Ако се спази всичко това, което е записано тук, операторът, който ще осъществява универсалната пощенска услуга до последното отдалечено място в страната, защото всички български граждани трябва да бъдат равнопоставени по отношение на пощенските услуги, ще трябва да се отчита абсолютно коректно именно по този начин. Останалите, които имат по-ограничен пазар по територия, но много привлекателен като гъстота на населението, ще трябва да компенсират разходите на този оператор. Сега това може да са „Български пощи”, после може да е друг, няма значение. На този оператор, който ще трябва примерно за два вестника и три писма да изминава допълнително разстояние от 20-30 километра, докато в район на София друг оператор може да разнесе 1000 писма при преминаване на 10-15 километра, ако има създаден такъв компенсационен фонд, както във всички европейски страни, това се прави именно, за да не се товари държавният бюджет. Тогава всички плащат, вместо да платят останалите оператори, които не са поели това задължение, а в същото време имат сериозен финансов ресурс. Естествено, че делът на всеки от тях ще се изчислява съобразно техните приходи, отчетени по същият прозрачен начин, по който се отчита и операторът, натоварен да извършва универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Не отричам, че трябва да бъде създаден такъв фонд, но мисля, че не е моментът да го вписваме в този законопроект
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, но той трябва да събере пари за 2011 г. Откъде тогава ще дойдат средствата, ако не се запише сега?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Понеже говорехте за европейската практика, да Ви кажа един пример. Само преди две години фирма DHL получи такава универсална пощенска услуга в Германия чрез придобиване на Дойчебанк. Само година, след като тя имаше достъп до този фонд, беше хваната в източване на 40 млн. евро и беше глобена мисля със 160 милиона.
ИВАН ИВАНОВ: Тук е разликата, че в България няма да ги глобят. (Смях, оживление.)
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Точно затова казвам, че не е сега моментът да се създава този фонд.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, много моля да не влизате в диалог!
Между първо и второ четене ще имате възможност да направите своите предложения и после на второ четене всеки един от нас ще може да представи своята теза и да я защити.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Искам да успокоя обстановката. Това беше и в нашето правителство. При всяко писмо за наказателна процедура започваме да си скубем косите и да мислим, че сме направили нещо кой-знае какво опасно. Това е нормална европейска процедура. Директивите не са задължителни, а са препоръчителни. Трябва да обясниш какво си направил в твоето законодателство, за да изпълниш съответно тези изисквания. Едно първоначално писмо не е страшното писмо, включително да се стигне до крайна фаза: ако се заведе дело, трябва да се защити интереса на държавата и да се каже: „Да, това е нашият интерес. Считаме, че с този закон сме успели да отговорим съответно на общите изисквания, гласувани в Съвета и в Европейския парламент”.
Нека не казваме: „изпълнихме препоръките, които ни даде Европейският съюз”, а да докажем и това е работата на всяка изпълнителна власт и на администрацията – госпожа Стоянова знае много добре това, защото за железопътния транспорт имахме две такива писма, единият от текстовете остана и в момента се надявам, че работите по него, другият отпадна. От нас беше категорично заявено, примерът е с независимостта на директора на „Железопътна администрация”, успяхме да докажем, че е независим от министъра. Министърът го предлага на премиера и премиерът утвърждава съответното неговото назначение, което му дава определена самостоятелност.
Нека не си скубем косите винаги за всяко писмо, защото това ще е и на вашата глава сега като управляващи. Това е нормална кореспонденция като предупреждение. Те не са разбрали нашите текстове.
В този смисъл имам само едно притеснение по този закон – регулацията. Иван Иванов също го спомена частично. Регулацията не се вижда ясно. Няма да се спирам на конкретни текстове. Виждам, че има един човек от Комисията за регулиране на съобщенията. Нека да каже имат ли притеснение в тази посока, тъй като това е функцията на тяхната комисия. Включително ние с текстовете либерализираме и универсалната услуга, така щото да се извършва в големите градове, в един момент да натоварим основния пощенски оператор, който ще има ангажимента да изпълнява универсалната услуга навсякъде, с много повече загуби, които по принцип ще понесе, ако тази услуга не се извършва от някой друг, когато няма изисквания по отношение обхвата на дейността на пощенски оператор – казаното от господин Иванов.
Този закон беше внесен от Агенцията. Съжалявам, че беше внесен в последния момент. Имах някои възражения, споделил съм ги с Пламен Вачков. Виждам, че Олег Златарски е тук, той все още е главен секретар, разбирам, че е в оставка, но моля, кажете тези неща! Аз имам притеснения в тази посока.
Ние удължихме срока до 2010 г., но не ни беше наложена наказателна процедура, макар да имаше спорове. Дори като принципал на пощите исках срокът да бъде удължен до 2013 г., когато е срокът в директивата. И това можехме да направим.
И следващото нещо. Говорихме за много промени и преструктуриране на пощите. Не можахме да го направим, но какво ще направим сега до края на 2010 г.? Казвам ви, това е един от големите ни пропуски. Но какво правим сега, за да подготвим пощите да бъдат конкурентоспособни на либерализирания пазар от 2010 г.? Това са притесненията ми и го казвам като обща загриженост, не като опозиция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря за изказванията. Ще направя някои коментари.
Във връзка с правния характер на директивата. Факт е, че тя няма пряк ефект, но не може да се каже, че не е задължителна. Това не е вярно, всяка директива е задължителна за всяка държава…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Задължително е да се прилага в законодателството, да се приведат текстовете й в съответствие с националното законодателство. Регламентите са задължителни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Терминът е друг, това означава, че няма пряк ефект, но тя е задължителна с изключение на текстовете, в които изрично е казано „по преценка на държавата”. Това е друг въпрос. Мисля, че като твърдим, че сме спазили изискванията на Европейската комисия, не се опитваме да покажем геройство, а да покажем, че страната съвсем удачно върви по своя път към евроинтеграция. Мисля, че вие като законотворци трябва да бъдете уведомени, че ние сме изпълнили дадените ни коментари.
Още в самото начало казах, че при изпълнение на тези коментари сме търсили баланса между защита, гарантиране на универсалната услуга и защита на финансовата жизнеспособност на основния оператор, като в същото време до максимална степен сме имплементирали либерализацията на пазара. Мисля, че това беше ясно послание.
Действия за подготовка на „Български пощи” за посрещане на тази либерализация и на пълната либерализация в края на 2011 г. са предприети, в момента са в работна фаза. Желанието ни е възможно най-бързо „Български пощи” да започнат да привеждат търговската си дейност и организацията на бизнеса си в съответствие с добрите търговски практики. Да станат оператор, който да не бъде изненадан от пазара. Ще се опитаме да направим това възможно най-бързо.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Имам въпрос: след като пощенските парични преводи излизат от универсалната пощенска услуга, за която знаем, че е под лицензионен режим, ще останат ли под лицензионен режим, регистрационен или уведомителен режим?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Към момента е предвидено да останат на лицензионен режим. Пощенските парични преводи са оставени на такъв режим по изключение, защото е отчетено, че тук се засяга много съществен публичен интерес. Става въпрос за парични преводи. Затова комисията би трябвало да има малко по-засилен контрол, докато се види, че нещата върху този сегмент вървят добре. Това е направено изцяло с оглед удовлетворяване на желанията на Европейската комисия да се засилва регулацията в посока защита на интересите на потребителите, от друга страна – да се дерегулира, но чисто технологично, начини на осъществяване на услугите и т.н. Но регулацията за защита интересите на потребителите има тенденция да се засилва, това е основен акцент. Тук сме решили да не поемаме риск.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Русинов.
Има ли други въпроси към вносителя? Няма.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерски съвет на 11 септември 2009 г.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
