Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
28/01/2010
1. Обсъждане на законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 002-01-11, внесен от Министерски съвет на 19.01.2010 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
На 28 януари 2010 година от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги и уважаеми гости! Съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия откривам заседанието, тъй като имаме необходимият кворум. Всеки от вас има предложеният дневен ред.
ДНЕВНИЯТ РЕД съгласно нашия правилник е обявен предварително:
1. Обсъждане на законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 002-01-11, внесен от Министерски съвет на 19.01.2010 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Имате ли предложения за допълнение на дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
„За” – 14, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание на комисията са представители на Министерство на вътрешните работи г-н Веселин Вучков – зам.министър, г-н Божидар Василев – Началник отдел „Контрол над общоопасните средства” в Главна дирекция „Охранителна полиция” и г-жа Кристина Лазарова – юрисконсулт от дирекция „Правно-нормативна дейност”.
Има и представители от страна на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма г-жа Маргарита Александрова – Началник отдел „Техническа хармонизация и политика за потребителите – техническа хармонизация – химикали, лекарства, медицински изделия, козметика, г-жа Веселина Ламбринова – държавен експерт и г-жа Зорница Димова – Главен експерт.
Предлагам да преминем към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред – обсъждане на законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 002-01-11, внесен от Министерски съвет на 19.01.2010 г. – за първо гласуване.
Предлагам г-н Вучков да ни запознае със същността на самият законопроект. Имате думата, господин Вучков.
Г-Н ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, този проект на закон е разработен от една Междуведомствена работна група, която е работила дълго време – повече от една година и беше внесен на обсъждане от Министерски съвет равностойно от две министерства – Министерство на вътрешните работи и Министерство на икономиката, енергетика и туризма. Господин Ангелов, който е заместник министър в другото министерство се извинява, че не може да присъства, защото се намира в командировка в чужбина, така че аз ще представя основните пунктове от този проект.
В проектът на този нов закон се предвижда една изцяло нова нормативна уредба на дейностите, свързани с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Идеята е да не се издава правилник за прилагането на този закон, а да бъдат изработени и издадени само необходимите други подзаконови нормативни актове.
В изпълнение на ангажиментите на Република България като страна членка на Европейският съюз, този проект изцяло въвежда разпоредбите на три важни директиви – директива 2008/51 на Европейския парламент и на съвета от 21 май 2008 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжия. Предвиден е срок за въвеждане в националното законодателство на тази директива 28 юли 2010 година.
Втората директива 23-2007 относно пускането на пазара на пиротехнически изделия, с предвиден срок за въвеждане в законодателството 4 януари 2010 г.
Третата директива 43 – 2008 – Система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение, с предвиден срок за въвеждане в националното законодателство 5 април 2009 година, за прилагане 5 април 2012 година.
Промените, залегнали в изготвеният проект са в няколко основни насоки. Първата е в обхватът на предлагания законопроект и са заложени освен индустриалните оръжия и боеприпасите за тях и неогнестрелното оръжие, а именно газово, сигнално, пневматично и боеприпаси за тях. Също нов момент в обхватът на проекта е широката нормативна уредба на дейностите, свързани с пиротехническите изделия.
В проектът е очертан точно кръгът от субекти, които могат да извършват дейности по реда на този закон.
На второ място – предвижда се създаването и поддържането на автоматизиран информационен регистър в Министерството на вътрешните работи, който да съдържа пълна информация относно субектите, които извършват дейности с оръжия, боеприпаси и взривни вещества и пиротехнически изделия, идентификационни данни на изделията, обектите в които се извършват дейности, движението на изделията, извършените административни нарушения, наложените административни наказания и принудителни административни мерки.
Създаването на този регистър /това бих искал специално да отбележа/ е важна крачка в процеса на присъединяване на България към Шенгенското пространство и пълното прилагане на достиженията на шенгенското законодателство.
На трето място – с предлаганият проект се въвежда задължение при извършване на дейности с взривни вещества за граждански цели и пиротехнически изделия същите да са с нанесена маркировка, в съответствие съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите, както и взривни вещества за граждански цели, с нанесена уникална идентификация и огнестрелни оръжия и боеприпаси с нанесена уникална маркировка.
На четвърто място – проектът е структуриран в отделни глави,в които детайлно и подробно са описани изискванията за извършване на отделните дейности, процедурата по издаване на разрешение и т.н.
На пето място проектът предвижда разрешението за производство да се издава след становище на междуведомствена комисия с представители на всички държавни органи, които имат компетентност по контрол на спазване на отделните изисквания за извършване на производството.
На шесто място за търговия с оръжие, боеприпаси,взривни вещества и т.н. се въвежда разрешение, в рамките на което търговците могат да придобиват, съхраняват и продават изделията. Търговците, получили разрешение са длъжни да следят за наличие на нанесени задължителни маркировки върху изделията за наличие на сертификат за качество на новите оръжия и удостоверение за годност за употребяваните. Разрешението за търговия се предвижда да бъде с 5-годишен срок на действие. Сегашният срок е 3 години.
Въвежда се задължение за търговците да уведомяват компетентният орган, издал разрешение за придобиване за всяка извършена продажба.
Седмо – относно редът и условията за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Предвижда се за всички изделия, с изключение на неогнестрелното оръжие и боеприпасите за него да се издава разрешение. Предвижда се срокът на валидност на разрешението да е 5 години. Сега е 3 години, с изключение на разрешението за придобиване. За неогнестрелното оръжие и боеприпасите за него се залага уведомителен режим.
На осмо място. Проектът въвежда ред и условия за извършване на транспортиране на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, както на територията на страната, така и от -до територията на други страни-членки.Проектът предвижда процедурни условия за издаване на европейски паспорти за огнестрелно оръжие, което представлява документ, с който притежателят на огнестрелното оръжие може да пренася собственото си огнестрелно оръжие на територията на друга страна-членка. При мен е образецът на този паспорт и може да бъде разгледан.
На девето място – детайлно е разписан редът и условията за извършване на внос, износ и транзитен превоз на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, като уредбата е синхронизирана с реда, предвиден в закона за експортния контрол на оръжия, изделия и технологии с двойна употреба.
Десето. Подробно са описани процедурите, изискванията и условията за извършване на ремонтни дейности на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, бракуване, унищожаване на взривни вещества, утилизация на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
Контролът върху извършването на дейности за гореописаните изделия се осъществява от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи самостоятелно или съвместно с представители на други компетентни държавни органи.
В законопроектът са заложени редица административно-наказателни разпоредби, редът за издаването, обжалването и изпълнението на наказателни постановления. Административно-наказателната отговорност включва и отнемане на разрешение за определен срок, при което компетентните органи на МВР изземат изделията, които са включени в отнетото разрешение за срока на отнемането. Предвидена е възможност за собственикът на отнетите изделия да прехвърли собствеността върху тях в определен срок. Ако тази собственост не се прехвърли в този срок изделията остават в полза на държавата.
В допълнителните разпоредби са дадени дефиниции на всички използвани в проекта понятия, изцяло съобразени в дефинициите, залегнали в европейските актове.
С преходните и заключителни разпоредби се отменя Законът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, залагат се срокове за издаване на необходимите подзаконови нормативни актове, срок за утвърждаване от министъра на вътрешните работи на образци на документи, предвидени в проекта на закона. Предвижда се срокът на действие на издадените вече разрешения за производство, търговия и ремонтни дейности по реда на отменения закон,чиято валидност изтича към момента на влизане на проекта в сила, да се удължи служебно до 30 септември т.г.Всички останали разрешения запазват срокът си на действие до неговото изтичане.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Вучков.
Има думата представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-ЖА МАРГАРИТА АЛЕКСАНДРОВА: Аз в момента няма какво да добавя към изказването на зам.министър Вучков.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност да изкажете своето мнение по така представеният законопроект, съответно да зададете въпроси към вносителя.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз искам само да попитам следното. Появиха се такива информации в медиите за газови оръжия и за неогнестрелни оръжия, че ще трябва да подлежат на регистрация и следва да се регистрират в съответните районни управления на МВР. Това дали е така и ако е така дали няма начин да се улесни този процес на регистрация, защото нали си представяте толкова хора да се изсипят изведнъж в районните управления да се регистрират ще бъде доста затруднено за самите служители, съответно и за гражданите. Благодаря.
Г-Н ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Да, наистина това е една новост в законопроектът. Искам да кажа, че вчера и онзи ден предвид на отправени писма, които предполагам че ще бъдат адресирани до водещата комисия в Парламента, а именно Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, ще се проведат няколко обсъждания по този повод, което е част от целия законопроект, защото наистина става дума за няколко стотин хиляди такива неогнестрелни оръжия. Това са въздушни и газови оръжия и е предвиден един едногодишен срок, в рамките на който следва да бъдат регистрирани тези единици в службите КОС на вътрешното министерство, но това което още от сега мога да кажа е, че по този въпрос, който е един елемент от целия законопроект, но така или иначе вниманието се насочи към този проблем, предстоят едни дискусии с всички заинтересовани гилдии, защото тук става въпрос и за колекционери, които също поискаха среща с нас. Възможно е в това отношение да потърсим някакво друго решение, било удължаването на срока, защото дори и да го удължим на две години, няма никаква гаранция, че в самият край на срока няма да се струпа целия ангажимент отново, или пък да се премине към някакъв друг вариант, дали това да не се отнася само за бъдеще кой да прави тази регистрация, защото има опасност вместо хората, които притежават такива неогнестрелни оръжия да ги регистрират просто да се освободят от тях, за да не си губят времето за регистрация.
По тези два-три въпроса предстоят нови обсъждания, макар че има и обратното становище, включително на служби на МВР, че трябва да се регистрират тези оръжия, които в момента не се знае колко са. Някои от тях дори не могат и да се идентифицират и да се индивидуализират, защото нямат маркировка и някакъв индивидуален номер върху тях, защото такива са повечето от китайските оръжия, които са продадени. По тези въпроси предстои нова дискусия.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Искам и аз да отправя един въпрос. Има ли някаква статистика, господин Василев, от която да е видно колко от извършените престъпления с помощта на оръжие се дължи на такива газови оръжия, които всички знаем че е доста лесно да бъдат преправени?
Другият въпрос е може ли да се насочи идеята за тази регистрация /това, което коментирахме и навън/ и да стане по подобие на SIM-картите и тази регистрация да се извършва в магазините, които продават тези оръжия, защото така може би ще се улесни този режим и в същото време ще има такава регистрация, ще се води някакъв отчет?
Г-Н БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, въпросът действително е дискусионен, тъй като става въпрос за регистрацията. Аз специално мога да кажа, че не мога да знам какво е количеството на неогнестрелните оръжия. Чувам и аз, че в медиите правят едни прогнози – 500-600-700 бр., но това е трудно да се каже. Ние специално нямаме такава статистика, тъй като до този момент законът не дава право да водим такава статистика. Статистика по отношение на извършването на такива деяния с такова оръжие има в криминална полиция. Там се води такава статистика и трябва да ви кажа, че един от претекстите този текст да влезе за регистрация е и това. Много голяма част от това оръжие е нормално, но има една част, която е преработена. В медиите сте чели за това преработено оръжие и то изстрелва боеприпаси, които са смъртоносни. Това се отнася обаче не за всички видове оръжие. Една част от това оръжие не може да се преправи, тъй като е изработено от сплави, които не могат да издържат на налягането – има разлика между газов и боен боеприпас, която е изключително голяма и всички тези устройства се разпадат и дават поражения върху тялото на лицето, което го използва. Има едни, които могат да се преправят. Тук мога определено да кажа, че това се отнася за част от вноса на турските и руските пистолети.
Тревогата е от друга гледна точка, че тази част която е преработена няма да дойде до нас за регистрация, в това съм убеден, но ако не мине през органите на Министерство на вътрешните работи да се провери дали няма интервенция към този пистолет, не знам с каква съвест ще го извършат търговците. Разбирате какъв е отговорът – да, видимо е приложимо, по-лесно ще бъде и за нас, но достоверността на информацията не може да се гарантира.
Въпросът е следния: за тези, които тепърва ще се закупуват е лесно да се направи, но за останалите които са близо 15-16 години закупени, за тях е проблем, така че това което вие предлагате е приемливо за тези, които сега са закупени. Да, търговците ще ни дават информация и няма да има проблеми, но за това оръжие, което е закупено преди 20 години нямаме информация.Пневматичните пушки колкото и да са безобидни, те също се преправят. Всички знаем за пушките 22-ри калибър, преправят се и стават смъртоносни.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Мога ли да помоля следващият път, когато разглеждаме законопроектът на второ четене тази информация, която казахте че има в криминална полиция да се запознаем с нея.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз бих искал да се запозная с тази информация, тъй като това ще бъде основното, за да защитим този закон. Когато се знае, че тези оръжия наистина се преправят и се ползват за други цели, това ще бъде едно от основните неща, за да се прави тази промяна, да се вкарат нещата в някакъв регламент.
Второ. Според мен би трябвало от тук нататък вече всички такива газови или пневматични оръжия, които по някакъв начин ще бъдат регистрирани, все пак да имат номер. Може би ще трябва да се забрани изобщо продажбата или вноса на оръжие,независимо газово или пневматично, което няма идентификационен номер.
Г-ЖА МАРГАРИТА АЛЕКСАНДРОВА: Аз бих искала само да допълня нещо в тази връзка, тъй като се дискутира в момента. Още един аргумент в подкрепа на това, да бъде въведен този декларативен режим по отношение на неогнестрелните оръжия е това, че тази възможност те да бъдат видоизменени, съгласно европейското законодателство ги превръща автоматично в огнестрелни оръжия по дефиницията, която е по директивата и съответно те вече подлежат на всички други режими – разрешителни и т.н. Благодаря ви.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нашата цел е да обърнем внимание повече на глава 5, където става дума за транспортиране. По принцип аз съм за регистрация на всички оръжия. В края на краищата в една държава трябва да се знае с какви оръжия се разполага и мисля, че това беше пропуск досега. Що се отнася до режимът и начинът, по който да стане това, може да се измисли наистина методика, с която да са обвързани магазините както каза г-н Михов и по този начин по-бързо да става, а да не се редят на опашки в едно и също ведомство. Има начини, които вие ще ги предложите. Аз разбирам, че няма да има наредба, така че се надявам водещата комисия на второ четене, заедно с двете министерства можете да намерите един много добър подход, който да не затруднява гражданите в тази посока, най-малкото че ще се регистрират и ще станат придобити оръжия.
По отношение на транспортирането аз мисля, че тук няма проблем, след като в лиценза е включено че се изисква удостоверение за годност на превозно средство, съгласно изискванията на международните споразумения и европейските норми за превоз на опасни товари, които важат и в Република България. Виждам, че такъв лиценз се издава основно на лице, получило разрешение за производство, търговия, придобиване и съхранение. Въпросът е има ли някакви пречки във взаимоотношенията примерно с превозвачи, т.е. ако това средство не е негово.Ние обсъждахме преди малко с г-н Петърнейчев, че много малко са моторните превозни средства, които отговарят на изискванията. Тук казваме, че трябва да бъде поставено в превозно средство, съгласно изискванията. Може ли това да бъде превозно средство на превозвач, а не негово, с договор, предвижда ли го законът това, защото така написано не звучи добре. Ако трябва да се промени малко, но ясно да се каже – да има договор, сключен с превозвач и съгласно който примерно камионите отговарят на всички изисквания. Друго не виждам, което да е в компетенциите на комисията и което да е свързано с транспорта, даже господин председателя малко се учудвам че е разпределен този закон за нашата комисия. Ако целта е да се четат становища в Пленарна зала от 10 комисии, за да придадем по-голяма важност за на закона го приемам като основателна причини, но за един такъв текст аз мисля, че не беше необходимо законът да се внася в транспортната комисия. Това е моят въпрос към вас - може ли съответно това да бъде превозно средство на лицензиран превозвач, а не на производител, съхранител и т.н.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Имате ли други въпроси?
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, колеги, аз също ще се опитам да се спра точно върху глава 5, тъй като това касае наистина транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Бих запитал не е ли обмислено, тъй като например взривните вещества се използват главно по две направления – едното е във връзка с отбраната на страната в Министерството на отбраната, в Министерството на вътрешните работи и другото е където се използват за производствени нужди, примерно говоря за кариерите, където се използват боеприпаси.
Не смятате ли, че едномесечният срок, който е даден в чл.102, т.4 не е голям, не можем ли да го намалим на 15 дни, защото на практика тук става въпрос за производствени дейности.
Второ това разрешително не е унифицирано както европейското. Това се издава еднократно за срок от 3 месеца. То може да служи само еднократно, но хора които примерно се занимават само с производството и добиването на някои материали знаят, че след като се направи масовото взривяване, отдолу излизат големи каменни късове, които трябва да се обработят и ще е необходимо примерно през първите 15 – 20 дни отново да се иска разрешение за взривяване отново, за да може да не се спира производствената дейност и ако тръгнем пак в този порядък, който сме създали още един месец, ще удължим този процес.Не може ли по някакъв начин да се запише в този закон когато е само за производствени нужди, не говоря за други, да унифицираме това разрешение за многократно използване за превозване на такива боеприпаси, когато става въпрос за производствени дейности, като и за превозването в страни от Европейския съюз за многократно използване.
Другото нещо,което ме впечатли е текстът в чл.106: „…забранява се транспортирането на …”, като огнестрелните оръжия не са вписани в тази точка. Вие знаете на предишното заседание говорихме за това, че директивата забранява транспортирането на огнестрелни оръжия, но тук не е записано това нещо. Записано е само:” …забранява се транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия във вид на колетни пратки…”. На базата на този текст огнестрелно оръжие може да се транспортира с колетни пратки, което е забранено от директивите на Европейския съюз.
Аз си спомням, че дискутирахме един час и половина и накрая от Правният отдел казаха, че в директивата е абсолютно забранено транспортирането с колетни пратки на огнестрелно оръжие. Може би тогава сме били подведени. Аз всъщност попитах дали можем да улесним хората, които използват взривните вещества за производствени нужди.
Г-ЖА МАРГАРИТА АЛЕКСАНДРОВА: Аз ще започна с вторият въпрос. Европейското законодателство позволява съгласно чл.11 на директивата за оръжията 91477. В § 1 на чл.11 се казва, че тези разпоредби се прилагат също в случай на пренасяне на огнестрелно оръжие при изпълнението на продажбата му, извършена по пътя на кореспонденция или изпращане. Според нас директивата позволява такова нещо. Това е нашето тълкуване.
Г-ЖА ВЕСЕЛИНА ЛАМБРИНОВА: Въпросът, който зададохте е дали е задължително всеки производител да притежава такова транспортно средство, което да отговаря на тези изисквания по международните споразумения за превоз на опасни товари. Това не е задължително, направен е пропуск и много лесно може да се допълни в документацията, че ако няма собствен превоз това може да става с договор.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Ламбринова, въпросът беше дали може да се ползва лицензиран превозвач.
Г-ЖА ВЕСЕЛИНА ЛАМБРИНОВА: Производителят сключва договор с лицензиран превозвач, който притежава това транспортно средство. Не е задължително самото лице, което ще получи разрешението за транспортиране да притежава транспортно средство, а може да сключи договор с лицензиран превозвач.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз искам да уточним и още един въпрос, свързан с ползването на такава фирма или лицензиран превозвач. Тук в чл.100 пише, че транспортирането на тези стоки трябва да се извършва задължително с въоръжена охрана. Аз мисля, че досега по отношение на въоръжената охрана в закона не беше записано точно така. Означава ли, че всеки един магазин, който продава пиротехнически средства, фойерверки и т.н. трябва да ги транспортира с въоръжена охрана, защото аз не знам някой да го прави. Ако това е така, тази охрана кой ще я осигурява – превозвача, собственика на стоката и т.н.
Г-ЖА ВЕСЕЛИНА ЛАМБРИНОВА: По отношение на охранителната дейност, която се осигурява при транспортирането сме го предвидили това нещо в чл.101, т.2: „Копие от договор с лице, получило лицензия за извършване на охранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност, когато доставката ще се охранява от служителите на лицето, което притежава транспортния лиценз…”. Представя се удостоверението за регистрация, издадено по реда на Закона за частната охранителна дейност. По същата логика ще направим и копие от договора за лицензиран превозвач.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Такоров постави въпросът дали не може да бъде съкратен срокът от 30 на 15 дни. Господин Василев, какво е Вашето становище?
Г-Н БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Предвиденият срок е до един месец. Действително процесът е много динамичен при производителите и фирмите, които употребяват взривни материали. Безспорно това е така и има резон да се намали този срок, защото взривните работи са изключително динамични, някъде не се получават добри резултати, повтарят се или се потретват тези действия, но трябва изрично да се запише в закона за кои юридически лица трябва да се приложи този срок от 15- дневен или 20-дневен срок и за кои дейности по-специално.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз смятам, че е възможно между първо и второ четене да бъде направено такова принципно предложение.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ: Господин председател, колеги аз искам да ви обърна внимание на чл.101 , т.3. Там много правилно е записано :”удостоверение за годност на превозни средства”. Предлагам да се добави изразът :”собственост на лицензиран превозвач”. Какво имам предвид? Всеки лицензиран превозвач е защитил изпит и има удостоверение за годност и той знае изискванията на Закона за автомобилни превози и Наредбата за превоз на опасни товари. Той знае всеки товар какъв клас е и т.н. Не може един собственик, който не е лицензиран и който извършва превоз за собствена сметка, не се изисква и лиценз, той не е запознат и с всички тези нормативни документи и за това ако е възможно към т.3 да се запише и това.
Г-ЖА ВЕСЕЛИНА ЛАМБРИНОВА: Ако съответният производител иска да притежава такива транспортни средства, то той ще си изкара лиценз и за превоз.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз няма да задавам въпроси. Имах всъщност един въпрос в самото начало, но мисля че господин Вучков даде подробен отговор. Въпросът, който иска да задам е защо 11 години след като беше създаден Законът за контрол над взривните вещества и огнестрелните оръжия в този аспект, ние гласуваме изцяло нов закон.
Първо разбирам, че има разширение на закона. Излиза се от сигментът на контрол и закона разписва всички останали дейности, включително и дейностите по транспортиране, заради което нашата комисия се води като съпътстваща комисия на основната, която е по обществен ред и вътрешна сигурност. Това, което ми прави впечатление, а може би за това възникнаха и толкова въпроси около транспортирането е, че този законопроект всъщност отразява три директиви,едната от които е от 2007 година, а двете са буквално преди година, през 2008 година са приети тези директиви и по същество те намират отражение в законопроекта.
Относно транспортирането ще добавя, че не само глава 5 касае този въпрос, но също така и глава 6, където темата е внос, износ и транзитен превоз на такива товари. И нещо повече. По един въпрос, по който доста широко тук разисквахме по повод на Закона за пощенските услуги считам, че в чл.122 този въпрос намира своето разрешение. Аз изчетох внимателно текстът на този член и го намирам за напълно приемлив. Това е при внасяне, респективно изнасяне на оръжия за самоотбрана, за ловни, за спортни или за културни цели / тогава беше повдигнат и въпросът за колекционерските цели и това всъщност е за културни цели/ и се разрешава това, което всъщност представителя на МВР преди може би 3 или 4 месеца категорично считаше, че не може да бъде решено като въпрос, а то е когато се внесе например оръжие за спортни цели, фактически трябва вноса да се осъществи само от неговия притежател, т.е. той трябва да премине сухопътната граница на България с транспортно средство на самата митница, да го представи, да мине контрола и да си го придружи в страната. Сега този проблем вече тук е решен и считам, че това е в съответствие именно с тези директиви. В ал.3 например първо е казано лицата на какви изисквания трябва да отговарят и какви 5 документа трябва да притежават. Напълно приемам и петте. След това в ал.3 се казва: „ когато лицата по ал.1 …”, т.е. когато вземат оръжието за спортни или колекционерски цели, „…не придружават доставката, те трябва да осигурят транспортирането й с транспортни средства, които да отговарят на изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари”. Господин Петърнейчев, както и господин Мутафчиев знаят, че в Законът за автомобилните превози ние имаме специална глава, подзаконови актове и наредба за превоз на опасни товари. Ако транспортното средство отговаря на тези изисквания и респективно превозвачът трябва да се лицензиран за превоз на опасни товари, той вече съгласно закона има право да достави съответната пратка до лицето, което я получава и вече започва да я притежава.
На следващо място мисля,че изобщо законът разширявайки обхвата си с всички тези пневматични, хидравлични, сигнали оръжия и пр. е добре, че добива една такава пълнота, не само за това, че могат да бъдат преправени тези оръжия, но самия режим на регистрация е дисциплиниращо действие спрямо притежателите. Това се прави и в други сфери, виждате какво стана с тези предплатени услуги. Това действа дисциплиниращо на собствениците и като цяло на обществото.
Аз ще подкрепя законът. Не мога да навляза във всички детайли, защото всъщност ние се произнасяме по един сигмент – глава 5 и глава 6, но считам че материята е изчерпателно развита.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли други мнения и становища по въпроса?
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз съм убеден, че другите комисии ще излязат с много подробни предложения и не знам защо наистина сте приели практиката на разширен закона, а не оставяте вратичка с наредба да могат да бъдат решавани тези неща. Разбира се това е вече избор за законодателна практика, но струва ми се че това ще затрудни приемането на второ четене на закона, тъй като ще има много предложения, трябва да се съгласуват тези предложения с вас като вносители. По-добре беше да се хванат основните текстове и да се приеме наредба, за да могат да се изчистят с нея някои технически въпроси, които пряко касаят промените. Благодаря за вниманието!
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз имам един въпрос към комисията. Всъщност какво ще правим със Законът за пощенските услуги в такъв случай?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Законът за пощенските услуги в този си вид третира класическите пощенски услуги, осигурявани с транспортните средства на Български пощи ЕАД и на частните пощенски оператори, които обаче аз поне за момента не знам да имат лиценз за превоз на опасни товари.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да се добави текстът: „… и огнестрелни оръжия”. В чл.106, т.2 пише : „… взривни вещества и пиротехнически изделия” и за да няма колизия и някакви недоразумения да се добави текстът: „… и огнестрелни оръжия”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов, който иска да направи предложения ще има такава възможност между първо и второ четене, така че днес не е необходимо да влизате в диалог.
Има ли други изказвания по въпроса? Няма.
Ако няма, предлагам да пристъпим към гласуване.
Моля, който е съгласен с така предложеният законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” и „въздържали се” – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред – Разни. Имате ли въпроси за обсъждане по тази точка? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /
2. Разни.
На 28 януари 2010 година от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги и уважаеми гости! Съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия откривам заседанието, тъй като имаме необходимият кворум. Всеки от вас има предложеният дневен ред.
ДНЕВНИЯТ РЕД съгласно нашия правилник е обявен предварително:
1. Обсъждане на законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 002-01-11, внесен от Министерски съвет на 19.01.2010 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Имате ли предложения за допълнение на дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
„За” – 14, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание на комисията са представители на Министерство на вътрешните работи г-н Веселин Вучков – зам.министър, г-н Божидар Василев – Началник отдел „Контрол над общоопасните средства” в Главна дирекция „Охранителна полиция” и г-жа Кристина Лазарова – юрисконсулт от дирекция „Правно-нормативна дейност”.
Има и представители от страна на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма г-жа Маргарита Александрова – Началник отдел „Техническа хармонизация и политика за потребителите – техническа хармонизация – химикали, лекарства, медицински изделия, козметика, г-жа Веселина Ламбринова – държавен експерт и г-жа Зорница Димова – Главен експерт.
Предлагам да преминем към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред – обсъждане на законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 002-01-11, внесен от Министерски съвет на 19.01.2010 г. – за първо гласуване.
Предлагам г-н Вучков да ни запознае със същността на самият законопроект. Имате думата, господин Вучков.
Г-Н ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, този проект на закон е разработен от една Междуведомствена работна група, която е работила дълго време – повече от една година и беше внесен на обсъждане от Министерски съвет равностойно от две министерства – Министерство на вътрешните работи и Министерство на икономиката, енергетика и туризма. Господин Ангелов, който е заместник министър в другото министерство се извинява, че не може да присъства, защото се намира в командировка в чужбина, така че аз ще представя основните пунктове от този проект.
В проектът на този нов закон се предвижда една изцяло нова нормативна уредба на дейностите, свързани с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Идеята е да не се издава правилник за прилагането на този закон, а да бъдат изработени и издадени само необходимите други подзаконови нормативни актове.
В изпълнение на ангажиментите на Република България като страна членка на Европейският съюз, този проект изцяло въвежда разпоредбите на три важни директиви – директива 2008/51 на Европейския парламент и на съвета от 21 май 2008 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжия. Предвиден е срок за въвеждане в националното законодателство на тази директива 28 юли 2010 година.
Втората директива 23-2007 относно пускането на пазара на пиротехнически изделия, с предвиден срок за въвеждане в законодателството 4 януари 2010 г.
Третата директива 43 – 2008 – Система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение, с предвиден срок за въвеждане в националното законодателство 5 април 2009 година, за прилагане 5 април 2012 година.
Промените, залегнали в изготвеният проект са в няколко основни насоки. Първата е в обхватът на предлагания законопроект и са заложени освен индустриалните оръжия и боеприпасите за тях и неогнестрелното оръжие, а именно газово, сигнално, пневматично и боеприпаси за тях. Също нов момент в обхватът на проекта е широката нормативна уредба на дейностите, свързани с пиротехническите изделия.
В проектът е очертан точно кръгът от субекти, които могат да извършват дейности по реда на този закон.
На второ място – предвижда се създаването и поддържането на автоматизиран информационен регистър в Министерството на вътрешните работи, който да съдържа пълна информация относно субектите, които извършват дейности с оръжия, боеприпаси и взривни вещества и пиротехнически изделия, идентификационни данни на изделията, обектите в които се извършват дейности, движението на изделията, извършените административни нарушения, наложените административни наказания и принудителни административни мерки.
Създаването на този регистър /това бих искал специално да отбележа/ е важна крачка в процеса на присъединяване на България към Шенгенското пространство и пълното прилагане на достиженията на шенгенското законодателство.
На трето място – с предлаганият проект се въвежда задължение при извършване на дейности с взривни вещества за граждански цели и пиротехнически изделия същите да са с нанесена маркировка, в съответствие съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите, както и взривни вещества за граждански цели, с нанесена уникална идентификация и огнестрелни оръжия и боеприпаси с нанесена уникална маркировка.
На четвърто място – проектът е структуриран в отделни глави,в които детайлно и подробно са описани изискванията за извършване на отделните дейности, процедурата по издаване на разрешение и т.н.
На пето място проектът предвижда разрешението за производство да се издава след становище на междуведомствена комисия с представители на всички държавни органи, които имат компетентност по контрол на спазване на отделните изисквания за извършване на производството.
На шесто място за търговия с оръжие, боеприпаси,взривни вещества и т.н. се въвежда разрешение, в рамките на което търговците могат да придобиват, съхраняват и продават изделията. Търговците, получили разрешение са длъжни да следят за наличие на нанесени задължителни маркировки върху изделията за наличие на сертификат за качество на новите оръжия и удостоверение за годност за употребяваните. Разрешението за търговия се предвижда да бъде с 5-годишен срок на действие. Сегашният срок е 3 години.
Въвежда се задължение за търговците да уведомяват компетентният орган, издал разрешение за придобиване за всяка извършена продажба.
Седмо – относно редът и условията за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Предвижда се за всички изделия, с изключение на неогнестрелното оръжие и боеприпасите за него да се издава разрешение. Предвижда се срокът на валидност на разрешението да е 5 години. Сега е 3 години, с изключение на разрешението за придобиване. За неогнестрелното оръжие и боеприпасите за него се залага уведомителен режим.
На осмо място. Проектът въвежда ред и условия за извършване на транспортиране на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, както на територията на страната, така и от -до територията на други страни-членки.Проектът предвижда процедурни условия за издаване на европейски паспорти за огнестрелно оръжие, което представлява документ, с който притежателят на огнестрелното оръжие може да пренася собственото си огнестрелно оръжие на територията на друга страна-членка. При мен е образецът на този паспорт и може да бъде разгледан.
На девето място – детайлно е разписан редът и условията за извършване на внос, износ и транзитен превоз на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, като уредбата е синхронизирана с реда, предвиден в закона за експортния контрол на оръжия, изделия и технологии с двойна употреба.
Десето. Подробно са описани процедурите, изискванията и условията за извършване на ремонтни дейности на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, бракуване, унищожаване на взривни вещества, утилизация на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
Контролът върху извършването на дейности за гореописаните изделия се осъществява от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи самостоятелно или съвместно с представители на други компетентни държавни органи.
В законопроектът са заложени редица административно-наказателни разпоредби, редът за издаването, обжалването и изпълнението на наказателни постановления. Административно-наказателната отговорност включва и отнемане на разрешение за определен срок, при което компетентните органи на МВР изземат изделията, които са включени в отнетото разрешение за срока на отнемането. Предвидена е възможност за собственикът на отнетите изделия да прехвърли собствеността върху тях в определен срок. Ако тази собственост не се прехвърли в този срок изделията остават в полза на държавата.
В допълнителните разпоредби са дадени дефиниции на всички използвани в проекта понятия, изцяло съобразени в дефинициите, залегнали в европейските актове.
С преходните и заключителни разпоредби се отменя Законът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, залагат се срокове за издаване на необходимите подзаконови нормативни актове, срок за утвърждаване от министъра на вътрешните работи на образци на документи, предвидени в проекта на закона. Предвижда се срокът на действие на издадените вече разрешения за производство, търговия и ремонтни дейности по реда на отменения закон,чиято валидност изтича към момента на влизане на проекта в сила, да се удължи служебно до 30 септември т.г.Всички останали разрешения запазват срокът си на действие до неговото изтичане.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Вучков.
Има думата представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-ЖА МАРГАРИТА АЛЕКСАНДРОВА: Аз в момента няма какво да добавя към изказването на зам.министър Вучков.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност да изкажете своето мнение по така представеният законопроект, съответно да зададете въпроси към вносителя.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз искам само да попитам следното. Появиха се такива информации в медиите за газови оръжия и за неогнестрелни оръжия, че ще трябва да подлежат на регистрация и следва да се регистрират в съответните районни управления на МВР. Това дали е така и ако е така дали няма начин да се улесни този процес на регистрация, защото нали си представяте толкова хора да се изсипят изведнъж в районните управления да се регистрират ще бъде доста затруднено за самите служители, съответно и за гражданите. Благодаря.
Г-Н ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Да, наистина това е една новост в законопроектът. Искам да кажа, че вчера и онзи ден предвид на отправени писма, които предполагам че ще бъдат адресирани до водещата комисия в Парламента, а именно Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, ще се проведат няколко обсъждания по този повод, което е част от целия законопроект, защото наистина става дума за няколко стотин хиляди такива неогнестрелни оръжия. Това са въздушни и газови оръжия и е предвиден един едногодишен срок, в рамките на който следва да бъдат регистрирани тези единици в службите КОС на вътрешното министерство, но това което още от сега мога да кажа е, че по този въпрос, който е един елемент от целия законопроект, но така или иначе вниманието се насочи към този проблем, предстоят едни дискусии с всички заинтересовани гилдии, защото тук става въпрос и за колекционери, които също поискаха среща с нас. Възможно е в това отношение да потърсим някакво друго решение, било удължаването на срока, защото дори и да го удължим на две години, няма никаква гаранция, че в самият край на срока няма да се струпа целия ангажимент отново, или пък да се премине към някакъв друг вариант, дали това да не се отнася само за бъдеще кой да прави тази регистрация, защото има опасност вместо хората, които притежават такива неогнестрелни оръжия да ги регистрират просто да се освободят от тях, за да не си губят времето за регистрация.
По тези два-три въпроса предстоят нови обсъждания, макар че има и обратното становище, включително на служби на МВР, че трябва да се регистрират тези оръжия, които в момента не се знае колко са. Някои от тях дори не могат и да се идентифицират и да се индивидуализират, защото нямат маркировка и някакъв индивидуален номер върху тях, защото такива са повечето от китайските оръжия, които са продадени. По тези въпроси предстои нова дискусия.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Искам и аз да отправя един въпрос. Има ли някаква статистика, господин Василев, от която да е видно колко от извършените престъпления с помощта на оръжие се дължи на такива газови оръжия, които всички знаем че е доста лесно да бъдат преправени?
Другият въпрос е може ли да се насочи идеята за тази регистрация /това, което коментирахме и навън/ и да стане по подобие на SIM-картите и тази регистрация да се извършва в магазините, които продават тези оръжия, защото така може би ще се улесни този режим и в същото време ще има такава регистрация, ще се води някакъв отчет?
Г-Н БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, въпросът действително е дискусионен, тъй като става въпрос за регистрацията. Аз специално мога да кажа, че не мога да знам какво е количеството на неогнестрелните оръжия. Чувам и аз, че в медиите правят едни прогнози – 500-600-700 бр., но това е трудно да се каже. Ние специално нямаме такава статистика, тъй като до този момент законът не дава право да водим такава статистика. Статистика по отношение на извършването на такива деяния с такова оръжие има в криминална полиция. Там се води такава статистика и трябва да ви кажа, че един от претекстите този текст да влезе за регистрация е и това. Много голяма част от това оръжие е нормално, но има една част, която е преработена. В медиите сте чели за това преработено оръжие и то изстрелва боеприпаси, които са смъртоносни. Това се отнася обаче не за всички видове оръжие. Една част от това оръжие не може да се преправи, тъй като е изработено от сплави, които не могат да издържат на налягането – има разлика между газов и боен боеприпас, която е изключително голяма и всички тези устройства се разпадат и дават поражения върху тялото на лицето, което го използва. Има едни, които могат да се преправят. Тук мога определено да кажа, че това се отнася за част от вноса на турските и руските пистолети.
Тревогата е от друга гледна точка, че тази част която е преработена няма да дойде до нас за регистрация, в това съм убеден, но ако не мине през органите на Министерство на вътрешните работи да се провери дали няма интервенция към този пистолет, не знам с каква съвест ще го извършат търговците. Разбирате какъв е отговорът – да, видимо е приложимо, по-лесно ще бъде и за нас, но достоверността на информацията не може да се гарантира.
Въпросът е следния: за тези, които тепърва ще се закупуват е лесно да се направи, но за останалите които са близо 15-16 години закупени, за тях е проблем, така че това което вие предлагате е приемливо за тези, които сега са закупени. Да, търговците ще ни дават информация и няма да има проблеми, но за това оръжие, което е закупено преди 20 години нямаме информация.Пневматичните пушки колкото и да са безобидни, те също се преправят. Всички знаем за пушките 22-ри калибър, преправят се и стават смъртоносни.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Мога ли да помоля следващият път, когато разглеждаме законопроектът на второ четене тази информация, която казахте че има в криминална полиция да се запознаем с нея.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз бих искал да се запозная с тази информация, тъй като това ще бъде основното, за да защитим този закон. Когато се знае, че тези оръжия наистина се преправят и се ползват за други цели, това ще бъде едно от основните неща, за да се прави тази промяна, да се вкарат нещата в някакъв регламент.
Второ. Според мен би трябвало от тук нататък вече всички такива газови или пневматични оръжия, които по някакъв начин ще бъдат регистрирани, все пак да имат номер. Може би ще трябва да се забрани изобщо продажбата или вноса на оръжие,независимо газово или пневматично, което няма идентификационен номер.
Г-ЖА МАРГАРИТА АЛЕКСАНДРОВА: Аз бих искала само да допълня нещо в тази връзка, тъй като се дискутира в момента. Още един аргумент в подкрепа на това, да бъде въведен този декларативен режим по отношение на неогнестрелните оръжия е това, че тази възможност те да бъдат видоизменени, съгласно европейското законодателство ги превръща автоматично в огнестрелни оръжия по дефиницията, която е по директивата и съответно те вече подлежат на всички други режими – разрешителни и т.н. Благодаря ви.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нашата цел е да обърнем внимание повече на глава 5, където става дума за транспортиране. По принцип аз съм за регистрация на всички оръжия. В края на краищата в една държава трябва да се знае с какви оръжия се разполага и мисля, че това беше пропуск досега. Що се отнася до режимът и начинът, по който да стане това, може да се измисли наистина методика, с която да са обвързани магазините както каза г-н Михов и по този начин по-бързо да става, а да не се редят на опашки в едно и също ведомство. Има начини, които вие ще ги предложите. Аз разбирам, че няма да има наредба, така че се надявам водещата комисия на второ четене, заедно с двете министерства можете да намерите един много добър подход, който да не затруднява гражданите в тази посока, най-малкото че ще се регистрират и ще станат придобити оръжия.
По отношение на транспортирането аз мисля, че тук няма проблем, след като в лиценза е включено че се изисква удостоверение за годност на превозно средство, съгласно изискванията на международните споразумения и европейските норми за превоз на опасни товари, които важат и в Република България. Виждам, че такъв лиценз се издава основно на лице, получило разрешение за производство, търговия, придобиване и съхранение. Въпросът е има ли някакви пречки във взаимоотношенията примерно с превозвачи, т.е. ако това средство не е негово.Ние обсъждахме преди малко с г-н Петърнейчев, че много малко са моторните превозни средства, които отговарят на изискванията. Тук казваме, че трябва да бъде поставено в превозно средство, съгласно изискванията. Може ли това да бъде превозно средство на превозвач, а не негово, с договор, предвижда ли го законът това, защото така написано не звучи добре. Ако трябва да се промени малко, но ясно да се каже – да има договор, сключен с превозвач и съгласно който примерно камионите отговарят на всички изисквания. Друго не виждам, което да е в компетенциите на комисията и което да е свързано с транспорта, даже господин председателя малко се учудвам че е разпределен този закон за нашата комисия. Ако целта е да се четат становища в Пленарна зала от 10 комисии, за да придадем по-голяма важност за на закона го приемам като основателна причини, но за един такъв текст аз мисля, че не беше необходимо законът да се внася в транспортната комисия. Това е моят въпрос към вас - може ли съответно това да бъде превозно средство на лицензиран превозвач, а не на производител, съхранител и т.н.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Имате ли други въпроси?
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, колеги, аз също ще се опитам да се спра точно върху глава 5, тъй като това касае наистина транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Бих запитал не е ли обмислено, тъй като например взривните вещества се използват главно по две направления – едното е във връзка с отбраната на страната в Министерството на отбраната, в Министерството на вътрешните работи и другото е където се използват за производствени нужди, примерно говоря за кариерите, където се използват боеприпаси.
Не смятате ли, че едномесечният срок, който е даден в чл.102, т.4 не е голям, не можем ли да го намалим на 15 дни, защото на практика тук става въпрос за производствени дейности.
Второ това разрешително не е унифицирано както европейското. Това се издава еднократно за срок от 3 месеца. То може да служи само еднократно, но хора които примерно се занимават само с производството и добиването на някои материали знаят, че след като се направи масовото взривяване, отдолу излизат големи каменни късове, които трябва да се обработят и ще е необходимо примерно през първите 15 – 20 дни отново да се иска разрешение за взривяване отново, за да може да не се спира производствената дейност и ако тръгнем пак в този порядък, който сме създали още един месец, ще удължим този процес.Не може ли по някакъв начин да се запише в този закон когато е само за производствени нужди, не говоря за други, да унифицираме това разрешение за многократно използване за превозване на такива боеприпаси, когато става въпрос за производствени дейности, като и за превозването в страни от Европейския съюз за многократно използване.
Другото нещо,което ме впечатли е текстът в чл.106: „…забранява се транспортирането на …”, като огнестрелните оръжия не са вписани в тази точка. Вие знаете на предишното заседание говорихме за това, че директивата забранява транспортирането на огнестрелни оръжия, но тук не е записано това нещо. Записано е само:” …забранява се транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия във вид на колетни пратки…”. На базата на този текст огнестрелно оръжие може да се транспортира с колетни пратки, което е забранено от директивите на Европейския съюз.
Аз си спомням, че дискутирахме един час и половина и накрая от Правният отдел казаха, че в директивата е абсолютно забранено транспортирането с колетни пратки на огнестрелно оръжие. Може би тогава сме били подведени. Аз всъщност попитах дали можем да улесним хората, които използват взривните вещества за производствени нужди.
Г-ЖА МАРГАРИТА АЛЕКСАНДРОВА: Аз ще започна с вторият въпрос. Европейското законодателство позволява съгласно чл.11 на директивата за оръжията 91477. В § 1 на чл.11 се казва, че тези разпоредби се прилагат също в случай на пренасяне на огнестрелно оръжие при изпълнението на продажбата му, извършена по пътя на кореспонденция или изпращане. Според нас директивата позволява такова нещо. Това е нашето тълкуване.
Г-ЖА ВЕСЕЛИНА ЛАМБРИНОВА: Въпросът, който зададохте е дали е задължително всеки производител да притежава такова транспортно средство, което да отговаря на тези изисквания по международните споразумения за превоз на опасни товари. Това не е задължително, направен е пропуск и много лесно може да се допълни в документацията, че ако няма собствен превоз това може да става с договор.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Ламбринова, въпросът беше дали може да се ползва лицензиран превозвач.
Г-ЖА ВЕСЕЛИНА ЛАМБРИНОВА: Производителят сключва договор с лицензиран превозвач, който притежава това транспортно средство. Не е задължително самото лице, което ще получи разрешението за транспортиране да притежава транспортно средство, а може да сключи договор с лицензиран превозвач.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз искам да уточним и още един въпрос, свързан с ползването на такава фирма или лицензиран превозвач. Тук в чл.100 пише, че транспортирането на тези стоки трябва да се извършва задължително с въоръжена охрана. Аз мисля, че досега по отношение на въоръжената охрана в закона не беше записано точно така. Означава ли, че всеки един магазин, който продава пиротехнически средства, фойерверки и т.н. трябва да ги транспортира с въоръжена охрана, защото аз не знам някой да го прави. Ако това е така, тази охрана кой ще я осигурява – превозвача, собственика на стоката и т.н.
Г-ЖА ВЕСЕЛИНА ЛАМБРИНОВА: По отношение на охранителната дейност, която се осигурява при транспортирането сме го предвидили това нещо в чл.101, т.2: „Копие от договор с лице, получило лицензия за извършване на охранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност, когато доставката ще се охранява от служителите на лицето, което притежава транспортния лиценз…”. Представя се удостоверението за регистрация, издадено по реда на Закона за частната охранителна дейност. По същата логика ще направим и копие от договора за лицензиран превозвач.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Такоров постави въпросът дали не може да бъде съкратен срокът от 30 на 15 дни. Господин Василев, какво е Вашето становище?
Г-Н БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Предвиденият срок е до един месец. Действително процесът е много динамичен при производителите и фирмите, които употребяват взривни материали. Безспорно това е така и има резон да се намали този срок, защото взривните работи са изключително динамични, някъде не се получават добри резултати, повтарят се или се потретват тези действия, но трябва изрично да се запише в закона за кои юридически лица трябва да се приложи този срок от 15- дневен или 20-дневен срок и за кои дейности по-специално.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз смятам, че е възможно между първо и второ четене да бъде направено такова принципно предложение.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ: Господин председател, колеги аз искам да ви обърна внимание на чл.101 , т.3. Там много правилно е записано :”удостоверение за годност на превозни средства”. Предлагам да се добави изразът :”собственост на лицензиран превозвач”. Какво имам предвид? Всеки лицензиран превозвач е защитил изпит и има удостоверение за годност и той знае изискванията на Закона за автомобилни превози и Наредбата за превоз на опасни товари. Той знае всеки товар какъв клас е и т.н. Не може един собственик, който не е лицензиран и който извършва превоз за собствена сметка, не се изисква и лиценз, той не е запознат и с всички тези нормативни документи и за това ако е възможно към т.3 да се запише и това.
Г-ЖА ВЕСЕЛИНА ЛАМБРИНОВА: Ако съответният производител иска да притежава такива транспортни средства, то той ще си изкара лиценз и за превоз.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз няма да задавам въпроси. Имах всъщност един въпрос в самото начало, но мисля че господин Вучков даде подробен отговор. Въпросът, който иска да задам е защо 11 години след като беше създаден Законът за контрол над взривните вещества и огнестрелните оръжия в този аспект, ние гласуваме изцяло нов закон.
Първо разбирам, че има разширение на закона. Излиза се от сигментът на контрол и закона разписва всички останали дейности, включително и дейностите по транспортиране, заради което нашата комисия се води като съпътстваща комисия на основната, която е по обществен ред и вътрешна сигурност. Това, което ми прави впечатление, а може би за това възникнаха и толкова въпроси около транспортирането е, че този законопроект всъщност отразява три директиви,едната от които е от 2007 година, а двете са буквално преди година, през 2008 година са приети тези директиви и по същество те намират отражение в законопроекта.
Относно транспортирането ще добавя, че не само глава 5 касае този въпрос, но също така и глава 6, където темата е внос, износ и транзитен превоз на такива товари. И нещо повече. По един въпрос, по който доста широко тук разисквахме по повод на Закона за пощенските услуги считам, че в чл.122 този въпрос намира своето разрешение. Аз изчетох внимателно текстът на този член и го намирам за напълно приемлив. Това е при внасяне, респективно изнасяне на оръжия за самоотбрана, за ловни, за спортни или за културни цели / тогава беше повдигнат и въпросът за колекционерските цели и това всъщност е за културни цели/ и се разрешава това, което всъщност представителя на МВР преди може би 3 или 4 месеца категорично считаше, че не може да бъде решено като въпрос, а то е когато се внесе например оръжие за спортни цели, фактически трябва вноса да се осъществи само от неговия притежател, т.е. той трябва да премине сухопътната граница на България с транспортно средство на самата митница, да го представи, да мине контрола и да си го придружи в страната. Сега този проблем вече тук е решен и считам, че това е в съответствие именно с тези директиви. В ал.3 например първо е казано лицата на какви изисквания трябва да отговарят и какви 5 документа трябва да притежават. Напълно приемам и петте. След това в ал.3 се казва: „ когато лицата по ал.1 …”, т.е. когато вземат оръжието за спортни или колекционерски цели, „…не придружават доставката, те трябва да осигурят транспортирането й с транспортни средства, които да отговарят на изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари”. Господин Петърнейчев, както и господин Мутафчиев знаят, че в Законът за автомобилните превози ние имаме специална глава, подзаконови актове и наредба за превоз на опасни товари. Ако транспортното средство отговаря на тези изисквания и респективно превозвачът трябва да се лицензиран за превоз на опасни товари, той вече съгласно закона има право да достави съответната пратка до лицето, което я получава и вече започва да я притежава.
На следващо място мисля,че изобщо законът разширявайки обхвата си с всички тези пневматични, хидравлични, сигнали оръжия и пр. е добре, че добива една такава пълнота, не само за това, че могат да бъдат преправени тези оръжия, но самия режим на регистрация е дисциплиниращо действие спрямо притежателите. Това се прави и в други сфери, виждате какво стана с тези предплатени услуги. Това действа дисциплиниращо на собствениците и като цяло на обществото.
Аз ще подкрепя законът. Не мога да навляза във всички детайли, защото всъщност ние се произнасяме по един сигмент – глава 5 и глава 6, но считам че материята е изчерпателно развита.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли други мнения и становища по въпроса?
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз съм убеден, че другите комисии ще излязат с много подробни предложения и не знам защо наистина сте приели практиката на разширен закона, а не оставяте вратичка с наредба да могат да бъдат решавани тези неща. Разбира се това е вече избор за законодателна практика, но струва ми се че това ще затрудни приемането на второ четене на закона, тъй като ще има много предложения, трябва да се съгласуват тези предложения с вас като вносители. По-добре беше да се хванат основните текстове и да се приеме наредба, за да могат да се изчистят с нея някои технически въпроси, които пряко касаят промените. Благодаря за вниманието!
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз имам един въпрос към комисията. Всъщност какво ще правим със Законът за пощенските услуги в такъв случай?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Законът за пощенските услуги в този си вид третира класическите пощенски услуги, осигурявани с транспортните средства на Български пощи ЕАД и на частните пощенски оператори, които обаче аз поне за момента не знам да имат лиценз за превоз на опасни товари.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да се добави текстът: „… и огнестрелни оръжия”. В чл.106, т.2 пише : „… взривни вещества и пиротехнически изделия” и за да няма колизия и някакви недоразумения да се добави текстът: „… и огнестрелни оръжия”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов, който иска да направи предложения ще има такава възможност между първо и второ четене, така че днес не е необходимо да влизате в диалог.
Има ли други изказвания по въпроса? Няма.
Ако няма, предлагам да пристъпим към гласуване.
Моля, който е съгласен с така предложеният законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” и „въздържали се” – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред – Разни. Имате ли въпроси за обсъждане по тази точка? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /
