1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерски съвет на 28.12.2009 г. – за първо гласуване.
2. Законопроект за достъп до пространствени данни, № 002-01-3, внесен от Министерски съвет на 6.01.2010 г. – за първо гласуване.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за въздушни съобщения, № 902-02-18, внесен от Министерски съвет на 17.12.2009 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерски съвет на 6.01.2010 г. – за първо гласуване.

---

На 14 януари 2010 година от 14.30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги и уважаеми гости! Съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия откривам заседанието, тъй като имаме необходимият кворум. Всеки от вас има предложеният дневен ред.

ДНЕВНИЯТ РЕД съгласно нашия правилник е обявен предварително:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерски съвет на 28.12.2009 г. – за първо гласуване.
2. Законопроект за достъп до пространствени данни, № 002-01-3, внесен от Министерски съвет на 6.01.2010 г. – за първо гласуване.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за въздушни съобщения, № 902-02-18, внесен от Министерски съвет на 17.12.2009 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерски съвет на 6.01.2010 г. – за първо гласуване.
Имате ли предложения за допълнение на дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерски съвет на 28.12.2009 г. – за първо гласуване.
Първо искам да обява гостите, които присъстват по първа точка от дневния ред. Това са представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията зам.министър Първан Русинов, представители на Комисията за регулиране на съобщенията – председателят Веселин Божков , г-н Свилен Попов, г-жа Десислава Преображенска и Неда Койчева.
Давам думата на представителят на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията зам.министър Първан Русинов.

Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости и колеги, желая ви много здраве и късмет през новата година. Ще представя съвсем накратко мотивите за измененията в Закона за електронните съобщения, които внасяме. Те могат да се обособят в три групи предложения.Първите две групи са обусловени от това, че получихме настоятелни коментари от Европейската комисия да променим законодателството, особено за осигуряване на пълно хармонизиране с европейското законодателство. В тази връзка сме предложили конкретизиране на някои санкции за нарушение на изискванията на роуминг-регламента, диференциране на глоби за конкретни нарушения и описание на съставите на конкретни нарушения. Втората подгрупа са промени, свързани с осигуряване на работещ механизъм за компенсиране на универсалната услуга. Тук в закона съществуваше едно ограничение, което препятстваше заявяването на компенсация, т.е. ние не променяме нищо в самият механизъм за компенсиране на универсалната услуга, но при положение, че законодателят е преценил, че когато съществува несправедлива тежест при предоставяне на универсална услуга такъв механизъм е регламентиран в закона и е възможно принципно да бъде предоставена компенсация, то би следвало този механизъм да бъде работещ и в този смисъл предпоставка за това нещо е да бъде изобщо допусната възможността предприятията или предприятието, натоварено с това задължение от държавата да може поне да заяви предоставянето на такава компенсация. Впоследствие разбира се ще се направи преценката дали е налице несправедлива тежест, нейният размер, дали е обосновано да бъде предоставена такава компенсация. Това е преценка, която е от компетентността на Комисията за регулиране на съобщенията и в този смисъл това остава непроменено. С тази промяна също в съответствие с възможността, предоставена от директивата, с оглед насърчаване на конкуренцията е възможността за облекчаване режима за навлизане на нови предприятия е въведен и един праг 100 000 лева, като с приходи под тези предприятията няма да бъдат задължавани да правят вноски в компесаторния фонд, т.е. те се освобождават от това задължение,за да могат по-лесно да навлизат на пазара.
Третата група предложения са продиктувани от едно решение на Министерски съвет, в което бе направена преценка че е необходимо разглеждане на модела на регулаторните органи и всъщност редуциране на състава на някои от тях, с оглед оптимизиране на дейността и реализиране на икономии за бюджета. При вземане на това решение министерски съвет е съобразил това, че те са всъщност колегиални органи и принципно те вземат решение с мнозинство от всичките си членове, което означава, че тяхната ефективност не зависи от броя на членовете на тези регулаторни органи, а по-скоро подсилването би следвало да се изразява в подсилване работата на администрацията, която ги обслужва и в този смисъл прекомерният брой членове на регулаторните органи по никакъв начин не гарантират по-ефективната им работа. В този смисъл не е обосновано той да е прекомерен. В изпълнение на това решение ние сме преразгледали текстовете на Закона за електронните съобщения и сме се съобразили с ограниченията за максимум 5 члена, максимум 5 години мандат. Нашето предложение е съобразено и с това, че сме се опитали да възстановим работещият регулаторен модел от преди последните изменения на Закона за електронните съобщения, въведени през първата половина на 2009 г. и възстановяваме работещият модел, въведен с изменението на Закона за далекосъобщенията в края на 2001 г. съставът на регулатора се възстановява – 5 члена с 5-годишен мандат, като с оглед това преобразуване сме преценили, че би трябвало по всяка от квотите, които са били увеличени с последното изменение, съответните институции да освободят членовете, които са участвали за най-кратко време в работата на регулаторния орган. Това са накратко промените, които предлагаме.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Русинов. Откривам дебатите по темата. Освен това искам да ви кажа, че гости на днешното заседание са представители на мобилните оператори, както и на неправителствени организации. Имате думата за разисквания по така предложеният законопроект. Господин Божков, заповядайте.

Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Тъй като за първи път сме поканени тази година , искам да пожелая успешна и ползотворна работа на комисията. Конкретно по законопроектът ние си дадохме нашето становище още на предварителният етап. Принципната позиция на Комисията за регулиране на съобщенията е,че тя не прави закони, тя изпълнява закони, така както ги приемете така ще ги изпълняваме. Подкрепяме тези мотиви, които преди малко бяха коментирани от зам.министър Русинов, още повече, че те транспортират европейската регулаторна рамка и евродирективата за универсалната услуга. Благодаря ви.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Божков. Имате ли други мнения и становища?

Г-Н МАРТИН ЙОРДАНОВ: Аз ще се изкажа от името на МТел.Първо ние искаме да пожелаем на всички успешна нова година и да благодарим за това, че продължавате традицията при обсъждането на законодателни изменения да бъдат канени тук заинтересованите предприятия.Нашето становище по проекто-законът е положително. В рамките на една минута ще направя няколко кратки забележки, които се надявам да приемете при разглеждането преди второ четене. Ние ще ви дадем тези бележки в писмен вид. Ние продължаваме да изразяваме нашето становище, така както го направихме и на пред предишното Народно събрание. Господин Иванов беше инициатор на тези високи глоби за нарушенията на роуминг регламента. Тези глоби са твърде големи. Досега няма установено нарушение на роуминг регламента, въпреки че той се прилага повече от две години и няма уклон в никой от операторите да го прави, но както знаете това са процеси, които се управляват от софтуер и аз лично не знам софтуер, който понякога да не даде грешки, така че се надяваме да преразгледате размерите и да дадете нещо по-разумно, проста да не се стига до свръхинвестиране в супер сигурни системи, което е ненужно и ще натовари сметките на потребителите.
По отношение на универсалната услуга искам да отбележа, че това ограничение беше въведено от предишният Парламент понеже нашият пазар се характеризира с една сериозна особеност и това е, че на фиксираните пазари на дребно има един оператор с пазарен дял над 95 %, който всъщност има единствен право да търси такава компенсация и нашето становище е, че преди да се отвори възможността този оператор да търси компенсация, преди това трябва да има търг за възлагане на универсалната услуга или конкурс, така че да имат възможност и други оператори да я предлагат при по-добри условия, съответно и за по-ниска компенсация.
По отношение на ратифицирането на броя на комисарите смятаме, че това отговаря на европейските практики и ще спести много пари както на регулатора, така на операторите, съответно на потребителите. Благодаря ви за вниманието!

Г-ЖА ПАВЛИНА ГИЗДАШКА: Аз ще взема отношение от името на Сдружението за електронни комуникации. Благодаря за предоставената възможност. Сдружението за електронни комуникации изразява становище по отношение на предложенията, свързани с универсалната услуга. Ние подкрепяме казаното от колегите от Мобилтел, че по отношение на промените, свързани с компенсирането на универсалната услуга трябва да се подходи малко по-внимателно, тъй като в момента от последният анализ е видно, че БТК притежава 99,6 % от пазара на дребно и по този начин отваряйки възможността за компенсация от страна на това дружество би могла да се изкриви до известна степен конкуренцията, за което ние сме предложили конкретни текстове за изменение на чл.20, ал.2, които ще ви предоставим своевременно, като предлагаме нематериалните преимущества да останат както в предишната редакция на Закона за електронните съобщения преди последното изменение, а именно за предприятия, които имат повече от 80 % от пазара на дребно на телефонни услуги до най-допустимо компенсиране. Освен това бихме искали да се прецизира малко и предложението по отношение на чл.206, а именно приветстваме предложението предприятия с приходи под 100 000 лева да не внасят във фонда за компенсиране на универсалната услуга, но да бъда приходи от телефонната услуга, а не приходи по принцип на предприятията, тъй като единствено предприятията, предоставящи обществена телефонна услуга имат задължения за внасяне на вноски във фонда и единствено по отношение на тези приходи би следвало да се прави преценка относно това следва ли да внасят или не следва да внасят предложения. Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за изказвания и предложения.

Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Правителството предлага да бъде променен чл.22. Аз мисля, че когато има подобен текст, който е свързан с политиката на правителството, законът трябва да бъде защитаван от министъра , а не от зам.министъра, така че ще ви моля при следващи такива случаи да каним министъра да защити съответно тази позиция. Аз съм написал някои неща, които ще ви ги прочета.
Най-важният момент, за да има стабилно регулиране на пазара е независимостта на регулатора. Това е най-важната характеристика тези регулаторни органи да бъдат изцяло независимо. На всички ни е ясно това, дами и господа да се постигне такава независимост. В крайна сметка тя зависи от политическата култура в една страна.Има обаче някои институционални особености, които по общи характеристики и по конституционални характеристики и може би най-важната според мен председателят на регулаторния орган и членовете на Съвета на директорите или комисарите, че след като веднъж са избрани и назначени, не могат да бъдат отстранени от поста си до изтичането на техния мандат, с изключение на някои случаи, и това са случаите предвидени в закона, например неспособност да изпълнява задължението си поради заболяване и смърт и съответно ако бъдат осъдени за криминално престъпление от съда. Каквото и решение да се вземе относно бъдещето на тези регулаторни органи, то би могло да бъде единствено, след като изтече мандата на регулаторния орган.
Винаги когато се създават някои регулаторни структури се поема риск и то този риск е калкулиран риск.Същото се случва многократно и в централните банки на много страни. Ситуацията е една и съща. Сигурно е парадоксално,ни е преценено, че такава сложна материя, която предполага изключително голяма власт, каквато е управлението на паричната политика на банките и на управлението на телекомуникациите не бива да се оставя в ръцете на Парламента или на правителството, а да се даде в ръцете на някои встрани от тези две власти. Казва се , че има примерно ограничен брой инструменти, които могат да се считат сериозни за постигане на тази независимост на регулаторните органи. Казва се, че след назначението на тези лица те стават несменяеми и след това няма как да се избегне някакъв елемент на политическо влияние и това е основният смисъл на независимостта на органа.Безспорно е, че след като в някоя от институциите, в която има политически партии от управляващи опозиции и т.н. ще има предложение от тези политически партии, но по-важното е когато вече си член на този регулаторен орган да знаеш, че дори политическата партия, която те е избрала не може да те сменя и това е европейското право, европейският принцип в тази посока.
Регулаторът е длъжен най-вече да прилага закона, който и при нас е изцяло синхронизиран с европейското законодателство, изключително е подробен, представлява премахване на българската реалност в цялата европейска законодателна рамка. Този закон действително е много подробен. От една страна съществува този сложен набор от закони за България, а от друга страна регулаторът трябва да се съобразява с правото и с решенията, които се вземат от Европейският съд на база на прецедентното право да се отчитат решения, взети от други съдилища, както и решения които постоянно се приемат от Европейския съюз в тази област.
Другата предпазна мярка е, че са налице съдилища които винаги следят за решенията на регулатора и на практика в най-добрите европейски държави, където има опитни регулатори, например Великобритания и Франция много от решенията се обжалват пред националните съдилища и някои от тях падат. За съжаление там, където съдебната система не работи добре регулаторът просто не може да изпълнява своите задължения. Ако се вземе погрешно решение то ще бъде обжалвано, но съдът е безсилен когато регулаторът просто не работи, а един регулатор ще работи тогава, когато е поставен в една стабилна система на независимост, т.е. той няма политическата заплаха да бъде сменян. Какво става в този момент и какво предлагат вносителите от Министерски съвет? Най-напред да бъде намален броят, тъй като това щяло да икономиса средства. Това е мнението и на Мобилтел, аз им благодаря че са загрижени за бюджета на страната. Те са един от големите данъкоплатци, пожелавам им успех през тази година, така че наистина да допринасят за по-доброто състояние на бюджета, но нека не забравяме, ние либерализираме и пазара, пощенския пазар. Ще регулира ли КРС и този пазар? Това означава ли че трябва да намалим броя на членовете на КРС? Второ. Постига се независимост тогава, когато съставът е по-голям и по-трудно може да се влияе върху вземането на решения – едно е да бъдат трима човека, друго е да бъдат пет, друго е да бъдат девет. Може би девет не е най-точната цифра, но не е момента сега точно когато е създаден регулаторът ние отново да правим промени, защото тук прозира една ясна политическа цел – да се премахнат новите назначения, включително и се стига до един парадокс, където и на президента му се забранява да си смени представителя на комисията, което е абсурдно струва ми се и по Конституция, но това е друга тема, по която ще говорим, защото една част от комисарите, които от дълго време са там, господин Рендов ми се струва,че е два мандата там, ще трябва да бъдат сменени още тази година, за да могат да се назначат други политически лица.
Господа, аз искам да попитам ако се промени политическата конюктура, следващото правителство ако реши да ги увеличи на девет, за да има контрол, ще има ли един нормален пазар в България и не е ли време да се престане с това. Задайте си още един въпрос и с това ще приключа. Мислите ли, че един такъв текст ще бъде възприет добре от Европейската комисия като спазване на европейското законодателство? Благодаря ви.

Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: За всяка комисия, която се редуцира Вие надавате вой до небесата. Само ако погледнете самият факт кога е увеличен боят от пет на девет члена на комисията, няколко месеца преди изборите, е ясно за какво е направена тази промяна. Вие казахте,че се сменят едни политически лица с други политически лица.Вие сте си вкарали политически лица и ако можете да ми отговорите на въпросът кой от деветимата комисари се е явил на конкурс или е случайно попаднал там. Той от някъде е дошъл защото е добър професионалист или е попаднал там с протекциите на някого. Нито един от тях не се е явил на конкурс, така че е безсмислено да водим този диспут в момента. Просто трябваше да се намери работа на партийни кадри, всички познаваме тези които са били в комисията, как се увеличават на седем на девет и т.н.

Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Използвам случаят да кажа на господин Мутафчиев и на всички, че аз тези хора не ги познавам и не знам дали са специалисти, но тук не става въпрос за политика, тук става въпрос за едно целенасочено действие на партия ГЕРБ за намаляване разходите за такива органи,предвид кризата, която всички ние чувстваме и това е последователната политика и няма нищо общо с това което говорите за така наречените политически назначения. Благодаря.

Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз искам да попитам г-н Мутафчиев и да започна от там, където той завърши изказването си – за реакцията на Европа. Припомнете ми каква беше реакцията на Европа, когато направихте преди няколко месеца тези промени от вашето правителство.

Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз искам да ви попитам вие съгласни ли сте с това, което ви запознах за независимостта на органа и че не бива да бъде сменян. Да , може би понякога се налага увеличение на съставът, но когато се увеличи този състав на КРС, това беше също направено със запитване до Европейската комисия, така че не е правено амблок. Искам да ви попитам считате ли, че несменяемостта е гаранция на независимостта на органа, защото казвам, че този орган ще се политизира отново и ще се създаде нестабилност на регулатора, ако непрекъснато всяко едно правителство подхожда политически по този въпрос. Аз искам да ви попитам считате ли, че трябва да бъдат освобождавани комисари? Господа, това което ви прочетох преди малко не е мое слово.Това което ви прочетох е на Фабио Коласанти точно в тази зала, когато вие го попитахте и считате ли, че е всичко това е правилно, след като и той ясно и категорично каза: „Не правете щуротии в момента, не политизирайте ситуацията”. Да се прави нещо подобно, за да се изложи отново България и да казваме, че опозицията е виновна е неправилно, а колегата не познава закона. С конкурси комисари не се избират и много ви моля колеги, когато обсъждаме нещо, подготвяйте се добре. Проблемът е този и трябва да го разберете и той не бива да става политически проблем. Комисията трябва да бъде оставена от съда спокойно да работи, да бъде контролирана от съда за нейните действия и това дава стабилност на пазара. В противен случай ще имат проблеми и операторите. Съжалявам, че те в момента не могат да го усетят.Само се проследи какъв е съставът, може да се предвиди каква е тактиката.

Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Това, което каза г-н Мутафчиев за принципите, по които следва да стават промените в регулаторните органи е абсолютно вярно и аз обаче считам, че с това изменение, което предлагаме по никакъв начин не влизаме в колизия с принципите на европейското право и с това, което е казал г-н Колосанти последния път, когато е бил при вас и ще ви обясня защо съвсем накратко.
Първо когато правихме предложението сме се водили именно от това да се съобразим с принципът за несменяемост на членовете на регулаторния орган и както забелязвате не сменяме никого. Когато правим тази промяна ние възстановяваме първо нарушеният регулаторен модел от преди това, т.е. никой от петте члена, които преди промяната са били не се сменят.
Второ искам да кажа, че ние не правим промяна в един регулатор.Министерски съвет разгледа всички регулаторни органи в държавата и взе общо решение за преразглеждане на моделите, защото според нас именно за това, което господин Мутафчиев говореше, че не е редно всеки път преди или след избори да се променя броят на координаторите, например в телекомуникациите да ги направим 15 човека, друг имал интерес в енергетиката и там ще ги направим 12 човека. Редно е всички регулатори в страната да се подчиняват на някакви обективни принципи, когато те се формират или преобразуват и именно за това беше взето това решение от Министерски съвет да бъде преразгледан състава на всички и той да бъде променен като принцип на формиране, така че да се подчинява на едни общи правила – максимум 5 члена, максимум 5 години за всички регулатори, т.е. да няма всеки път промяна на състава. Именно с това считаме, че ние сме се съобразили и с този критерии, че не правим някакви целенасочени промени само в определена област, а изпълняваме политическо решение, което вие може да приемете, може да не приемете, но смятаме че то е обосновано и обективно. Тук също така следва да се отбележи, че това доколко работи добре един регулаторен орган, пак ще го подчертаем,не зависи дали е от 5, 9 члена или от 15 члена. Това е колективен орган и дали ще регулира пощите, или само телефонията или интернет не е от значение, това е колективен орган. Там решенията не се вземат еднолично от отделни експерти в този регулаторен орган, от отделни членове, а се вземат от всички членове, т.е. всички те би следвало да са сравнително компетентни във всички области, така че да могат да изразят своя глас в рамките на това колективно решение, което се взема и по този начин дали гласуват девет или пет човека за мен по никакъв начин не препятства възможността да се вземат адекватни решения в малко повече области. Трябва да се подсилва администрацията, което е практика и в европейските органи, защото именно тя разработва и подава основата на решенията, мотивировката, обосновката на решенията, които после този колективен орган разглежда и приема.Като се спрем на принципите независимост, несменяемост, приемственост, която също възстановяваме с това предложение, защото с последното изменение съвсем се разбъркаха нещата по отношение на това коя квота през колко време се назначават. През 2001 г. беше въведен един много строен механизъм, с който точно през две години се сменяше определена част от членовете така, че да може да се осигури приемственост и като дойдат нови те да не намерят едно голо поле, а да има няколко члена, които са в течение на дейността на органа.
Мисля, че това предложение е издържано по всички линии във връзка с изказването на г-н Колосанти и аз лично и въобще Министерски съвет, който разгледа и прие това решение за комплексен преглед на моделите не намираме проблем в това решение.

Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие казахте, че направеното предложение не противоречи на това, което г-н Колосанти е казал и аз все пак искам да ви попитам консултирахте ли се с Европейската комисия и според тях едно подобно действие те ще считат ли като намеса в регулаторния орган и имате ли такова писмо. Ще ви помоля ако имате подобен отговор да ми го предоставите.

Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме подобен отговор. Уведомили сме Европейската комисия, но аз искам да подчертая, че независимо че сме част от Европейския съюз всяка държава си има Конституция, която определя нейното устройство и определя нейната политическа независимост. Благодаря за вниманието.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще започна с това, че ще подкрепя предложените изменения, а преди това считам за правилно това, че в чл.200 действително се отменя една разпоредба, която звучи наистина абсурдно. Тя беше гласувана от предишното мнозинство през месец февруари 2009 година.Аз самият съм имал много ясна позиция и изключително критична по време на приватизацията на БТК. За това съм сезирал включително и Върховна прокуратура. По тази причина никой не може да ме заподозре, че моето изказване е в интерес на БТК, но не може да се счита обстоятелството, че съответния оператор с изключително въздействие върху пазара, да не бъде компенсиран в случаите, когато наистина категорично е доказано,че предоставянето на универсална услуга е довело до загуба или се предлага по обичайната търговска печалба. Единствено трябва действително да има прозрачност в тази процедура, за да се знае, че няма никакво нарушение на закона. В противен случай това, което досега съществуваше само десетина месеца е един абсурден текст.
Второ, което искам да коментирам е размерът на глобите. Виждат, че вносителят е изброил 14 различни хипотези за налагане на глоби и всички те произтичащи разбира се от европейските документи. Ще се постарая да вникна във всяка една от тях дали по отношение на съпоставимостта и да има някаква разумност при подреждането на глобите като размер , второ на маржа между минимален и максимален размер на глобите. Това тепърва ще го проуча. За съжаление начинът, по който чл.334-б е формулиран означава, че всеки който иска да ползва закона, трябва да има до себе си съответната директива и регламент. Съобразявайки се с това, което беше казано и с това, че наистина съм участвал в дебатите , все пак ще напомня, че България по отношение на роуминга беше една от последните, а може би последната страна, която се съобрази с категоричното становище на Вивиян Рейдинг и по тази причина имаше и нейни интервюта, в които беше казано, че българските потребители на мобилни телефонни услуги плащат най-високите стойности на роуминг в Европейския съюз. Мисля, че това трябва да са аргументите на министерството да поиска завишение на санкциите, за да бъдат спазвани изискванията, които се налагат в рамките на европейското законодателство, което по силата на това, че ние сме член на Европейския съюз е и част от вътрешното ни законодателство.
По отношение на въпросът, който повдигна господин Мутфчиев, които излезе от залата. Аз искам да кажа някои неща, но категорично в негово присъствие.

Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, искам да кажа няколко думи, като изхождам от това, което каза г-н Мутафчиев. Когато е променен броят миналата година на комисията и са въведени четири нови члена, много е непонятно защо е направено това в края на мандата на управление на тройната коалиция. Може би тогава ДПС и Коалиция за България са предусещали, че НДСВ няма да бъде в състава на новото Народно събрание, за това са си позволили да въведат двама члена на Коалиция за България и двама члена от ДПС. След като говорите за прозрачност, за това да няма политическа намеса, защо в края на мандата се вкарват 4 човека по чисто политически причини? Защо всичко това е станало в края на мандата?Ако вие сте решили да го направите и сте имали обосновка за това може би е трябвало да го направите много по-рано, когато вие бяхте на власт, за да може да изпълните това решение и да се насладите на плодовете, които то ще донесе, тъй като те ще бъдат позитивни за вас. Защо го направихте в последният момент, след като искате да няма политическа намеса? Не мога да го разбера това нещо. Благодаря.

Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Вие задавате въпросът за това, че ви е непонятно защо в последните месеци са направени тези четири назначения. Мисля, че в мотивите, когато е променян броят е посочено и моля да ги прочетете. На мен също ми е непонятно дали това е добър знак за добро законодателство, когато предишният ЗИД на Закона за електронните съобщения е минал на първо четене, още не е минал на второ четене, ние вкарваме втори ЗИД, след един месец сигурно ще има трети ЗИД. До края на мандата сигурно ще има 20 ЗИД. Защо преди един месец не видяхте, че броят на консултантите не е добър и не го предложихте за промяна, а сега го направихте един месец, след като първия ЗИД също ще бъде променен?

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да не политизирате нещата. Давам думата на г-н Иванов да приключи изказването си.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Законът за електронните съобщения, господин Такоров, само за 6 месеца на предишното управление през 2009 г. е променян 5 пъти от предишното мнозинство, част от което бяхте и Вие, а именно: от 6 март 2009 г., 12 май 2009 г., 19 май 2009 г.,5 юни 2009 г., 16 юни 2009 г. Обърнете внимание на това, което правеше БСП само преди 6 месеца. Какъв пример вие сте дали?
Преминавам към тази част от моето изказване, която касае господин Мутафчиев. Господин Мутафчиев, Вие зададохте въпросът защо го няма министъра? Вие бяхте министър транспорта, когато се докладваше в комисията увеличаване на членовете от 5 на 9 души на КРС. Защо Вие не бяхте в комисията?

Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз не присъствах, защото съобщенията не бяха към Министерство на транспорта, уважаеми господин Иванов. Те бяха към Държавната агенция за информационни технологии и г-н Вачков присъстваше на това заседание.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Мутафчиев, Вие знаете че по отделните части на този закон Вие имате становище, но не дойдохте да го изразите. Вие заявявате, че органът трябва да бъде независим политически или по някакви други критерии.

Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Той трябва да бъде независим по отношение на вземане на решенията си, включително и политическите.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Моят въпрос е считате ли, че назначаването на депутат от Българската социалистическа партия за член на КРС е наистина характеристика за независимостта на органа? Освен това там има и още един депутат от НДСВ. Това едва ли е характеристика за независимост на органа.
Защо съставът се увеличи на 9 души?

Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз възразявам да се прехвърля дебатът върху стария закон, а не върху това което обсъждаме.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Мутафчиев, Вие казахте, че несменяемостта е гаранция за независимостта на органа. Същото ли го мислехте на 28 януари 2002 г. , когато гласувахте за смяна на тогавашният състав на Комисията за регулиране на съобщеният. Тогава тя се наричаше Държавна комисия за далекосъобщения. Вие не само гласувахте, Вие направихте изказване. Как така изведнъж си сменихте позицията? Аз продължавам и нататък. Говорите за политическа култура.На следващо място действително се касае за едно решение, което е общо за всички регулаторни органи. Решение, което се вмества в две характеристики – 5-членни състави и 5-годишен мандат. Господин Божков си спомня, че аз направих доста остро изказване, когато се увеличи мандата от 5 на 6 години и питах защо. Отговорът, включително и на г-н Божков беше, че така се прави в момента в Комисията за защита на конкуренцията, което за мен не е достатъчен аргумент.
На последно място практиката в почти всички регулаторни органи на страните-членки на Европейският съюз е такава, че те са от 5 члена. Има изключения в една или две страни, но ще ви кажа, че не по-малко от 2/3 от държавите от Европейския съюз имат 5-членни регулаторни органи. България ли е претрупана с толкова много работа, че тук да се изисква да има 9 членове. При това не се касае за тотална смяна, което с вашето гласуване беше направено през м.януари 2002 г. Сега се възстановява съставът и мандатността ,която съществуваше в продължение на десет години и което беше променено от Вашето правителство на 1 юли 2009 г. ,буквално две седмици преди провеждането на парламентарните избори.
Аз считам, че правителството прави действително един правилен ход , възстановява 5-членният състав на комисията и при това не освобождава никой от тези 5 члена. Връща ситуацията, която беше променена преди 6 месеца.

Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, искам да Ви кажа само, че през 2005 – 2006 г. не е променян съставът, така както се опитвате сега вие да го промените с това решение.Аз не искам да навлизам подробно в тази тема, защото подобна смяна не е правена тогава, а що се каса до 9-те члена аз още веднъж ви казвам, че това също е гаранция за независими решения, защото едно е да се опиташ да влияеш на 3 човека, друго е да се опиташ да влияеш на 9 човека. Това е решение на Парламента. Аз не съм бил депутат тогава и не мога да си изкажа личното мнение.Да, прав сте че несменяемостта е важна. Няма идеални хора, които да не са зависими от бизнес, от политически предубеждения и т.н., но несменяемостта им гарантира те да си гледат работата така както трябва, да не може да им се влияе нито от политическите сили, нито от този, който е назначен, господин Иванов и ако се смеете на мен в момента, смейте се и на европейските практики, а обикновено ги цитирате като нещо добро. Това ли е европейската практика, това ли го казва и директорът на дирекцията. Това исках да ви кажа и аз, лошо е че не ме разбрахте.Лошо е, че няма да ви разберат и в Европейската комисия и когато ви го казвам, то е с най-добро намерение, а когато нямате мотиви да отречете това, което ви казвам, вие може да се връщате 45 години назад, аз съм роден през 1961 година, да търсите всички грехове от 1961 г. досега, за да кажете че това, което ви говоря не е вярно, но то за голямо съжаление е много вярно и то е принцип и ако утре се стигне до скандал, може да се наложат санкции на България.Сега ние сме членове на Европейският съюз. Господин зам.министър, аз съм бил министър и знам, че със самостоятелното законодателство може да имаш и инфрийджмънт, така че когато се пазиш от това нещо трябва да седнеш и все пак да се консултираш, защото диалогът е най-важното нещо в Европейския съюз.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, има ли други мнения по този въпрос? Ако няма други мнения, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен с така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения под № 902-01-62, внесен от Министерски съвет на 28.12.2009 г. за първо гласуване, да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – 2, „въздържали се” – 3.
Приема се.

Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред – Законопроект за достъп до пространствени данни, № 002-01-3, внесен от Министерски съвет на 6.01.2010 г. – за първо гласуване.
Давам думата на зам.министър Първан Русинов да представи законопроекта.

Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Този закон с малко закъснение го предложихме на вашето внимание. В момента сме в доста напреднала фаза на наказателна процедура понеже доста беше забавен, но засега мисля че с тези бързи действия с внасянето на закона сме предотвратили възможността. Най-общо какво означава понятието пространствени данни. Това са всякакви данни, свързани с географското разположение директно или индиректно на парцели, водни площи, горски обекти, всичко което е свързано с земната повърхност. При управлението на проекти и на тези данни в европейски план се появяват доста проблеми, свързани с това че липсва унификация на стандартите. Ако дам един пример с река Дунав, която преминава през няколко държави, проектите свързани с река Дунав много трудно се управляват и данните, поддържани от различните държави се разминават и е необходимо те да бъдат събирани, описвани и ползвани, съобразно единни стандарти. Именно в тази връзка Европейската комисия е приела директивата INSPIRE. Нейната цел е да се създаде именно такава инфраструктура за пространствени данни от всяка държава която да осигури тази унификация, съответно да направи по-ефективно управлението на проекти както на национално, така и на общностно ниво.
Тази инфраструктура включва портал за достъп до тези данни. Държавата ще създаде въз основа на този закон такъв национален портал. Той ще бъде свързан с единният европейски портал. По този начин всички данни, които нашата страна събира и ползва на национално ниво и те ще бъдат достъпни до всички европейски държави, както и обратното – данните събирани от всички европейски държави по програмата за единни стандарти ще бъдат достъпни за нас. Инфраструктурата също включва даннови описания, чрез което се осъществява именно тази стандартизация. Предвижда се създаването и на координационен механизъм, който да осигури правилното провеждане на тази политика. Също така при прилагане на законът ще бъде осигурен и минималния набор от услуги, който директивата изисква за намиране, разглеждане,изтегляне, трансформиране на данните. По този начин именно ще бъде постигната и тази унификация и позитивния ефект, както на национално, така и на общностно ниво.
Със законът се предвижда че у нас контактният орган ще бъде министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той ще бъде координиращият орган, като ще се подпомага от агенцията и от междуведомствен съвет, който реално ще трябва да осъществява по хоризонтала координацията между всички администратори на пространствени данни. В него ще членуват представители на всички ведомства, които са администратори.
Тук трябва да поясня още нещо. Реално тези пространствени данни съществуват. Всяко ведомство, което по специален закон е натоварено да администрира такива, като например Министерство на околната среда и водите за водни площи, за различни други земни обекти, Министерството на регионалното развитие и благоустройството например чрез Агенцията по кадастъра за парцелите и т.н.Всички те събират и са задължени да описват тези данни,съгласно единни стандарти, въведени от Европейската комисия със съответните регламенти.Тези данни съществуват и законът не предвижда към момента някакво задължение, което да наложи всички тези органи тепърва да започнат да правят нещо.
Законът цели да бъде създадена инфраструктурата за ползването, за обмена на тези данни и да се въведат единните стандарти при тяхното използване. Най-общо това е обхватът на този закон.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Русинов. Колеги имате думата за изказвания.

Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Господин Русинов, аз лично намирам този закон за много полезен и ще го подкрепя, но имам няколко уточняващи въпроси. Това ще бъде един масив от база данни, който ще може да се използва от всеки, но каква ще бъде гаранцията, че тази база данни е вярна. Населението примерно ще бъде ли включено там в тази база данни.

Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Не, данни за населението няма да бъдат включени. Това, което ще бъде включено е описано подробно в приложенията към закона. Те въвеждат много точно и изчерпателно темите, тематичният обхват на данните, които следва да бъдат събирани и администрирани по реда на тази директива, т.е. нищо което е извън тях ние нямаме задължение да го правим по реда на този закон.

Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Кое ще гарантира истиността на тези данни?

Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Това е отговорност на първичните администратори на тези данни. Специалните закони отреждат функции на съответните органи да събират и да гарантират верността на тези данни. Този закон само въвежда единните европейски стандарти при описването, обмена и използването на тези данни, т.е. първичния администратор примерно Агенцията за кадастъра трябва да гарантира, че данните за парцелите са верни.

Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз нарочно задавам този въпрос, предполагам и някои от колегите имат подобрен проблем. Примерно жилищният ми блок в гр.Варна го няма в кадарстралния план, който е построен преди 10 – 15 години. Има много такива неща, които може да се окаже, че не са истина, а всъщност тази информация е изключително важна примерно за чужди инвеститори, а така също и за наши инвеститори, за да могат да вземат съответните решения. Струва ми се, че това ще бъде един слаб момент – събирането на информацията и гарантирането на нейната истинност.

Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Това наистина не е предмет на този закон, а предмет на специалното законодателство. Държавата ежегодно е длъжна да докладва, като гарантира количеството и качеството на данните, но в крайна сметка това като задължение за достоверността на самите данни е задължение на първичния администратор.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Русинов.Аз също имам един въпрос, но преди да го задам искам да кажа, че този закон трябваше да бъде приет още през м.май миналата година и има изключително голямо значение и там сме в една процедура наистина на инфрийджмънт. Аз много се радвам, че все пак той влезе за разглеждане и е на дневен ред, като моят въпрос е относно обезпечеността на този закон от финансова гледна точка, има ли такава обезпеченост.

Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: В рамките на бюджетът на министерството ще се справим със задълженията, които този закон въвежда, защото конкретните данни, тяхното събиране и описване се извършва и към момента по специални закони от съответните ведомства. Ние имаме отговорността да изградим инфраструктурата за достъп, да свържем портала с европейския, та осигурим прилагането на стандартите, т.е. че тези данни отговарят на стандартите, които другите държави прилагат. Те са въведени с европейски регламенти и са единни за Европейския съюз и да осъществяваме координацията и да докладваме.Това е, което ще бъде финансирано от бюджета на министерството.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз считам, че наистина сме на път да приемем един много важен законопроект, който ще отговори на потребностите на гражданите на Европейския съюз за достъп до данни по 34 теми, които обхващат практически целият спектър на услуги, които могат да бъдат предоставени на гражданите и който иска, може да види в трите приложения към законопроекта изчерпателно изписани почти всички теми.
На второ място благодаря на зам.министър Русинов, че се старае с бързото внасяне на законопроекта, още в първите дни на м.януари т.г. да компенсира закъснението, което България имаше, защото ние наистина трябваше до 15 май м.г. да сме приели промените в нашето законодателство и от 31 юли м.г. ние сме в процедура, която е наказателна и слава богу, че тази наказателна процедура няма да продължи, след като приемем законопроекта, което изисква хармонизиране на нашето национално законодателство с директива 2007-2 на европейските общности, приети от Европейския парламент и от Европейския съюз.
Това, което ще отбележа е, че специално за нас това дава едни много позитивни резултати, защото преди всичко това ще дисциплинира българската администрация. Тези 34 теми трябва да бъдат изцяло попълнени и разписани с необходимите точни данни, в един все пак дълъг период. Това е все пак отношение към казаното от г-н Крайчев. Десет години след приемането на директивата всички към момента 27 страни-членки на Европейския съюз трябва да предоставят всички тези данни. Ще имаме изграден национален портал, който национален портал ще бъде свързан с инфраструктурата на Европейският съюз INSPIRE, която всъщност ще позволява всеки един от гражданите на Европейския съюз да получава данни по тези 34 теми, които обхващат реално всички въпроси, които трябва да бъдат поставени за която и да е точка на Европейския съюз – адреси, жилища, хидро-технически характеристики, демографски характеристики, абсолютно всичко.
За това и като имам предвид, че Междуведомственият съвет, който трябва да се създаде, трябва да бъде ръководен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, аз апелирам наистина министерството да бъде на висотата и да даде един силен старт, за да може България не както досега беше на последно място сред страните-членки на Европейския съюз, а да покаже м,че отговаряме на едни високи изисквания за обслужване на гражданите, както българските, така и тези от другите страни на Европейския съюз.
Подкрепям категорично законопроектът и дано скоро да влезе в Пленарна зала.

Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз ще подкрепя този закон, но все пак искам зам.министър Русинов да ми отговори на един въпрос, тъй като националният портал ще бъде към Изпълнителна агенция електронни съобщителни мрежи и информационни системи. Първото нещо, което искам да попитам финансово осигурена ли е агенцията за тази и за следващата година, поради простата причина, че се очаква да постъпи огромен информационен материал там. Аз като чета приложенията виждам, че там трябва да постъпят данни за всички сгради, административни сгради, етажи, кой къде живее, това е една огромна информация и в момента тези бази данни се събират най-малко от 5 институции в България – в общините, Министерство на регионалното развитие на благоустройството и т.н. Това е един много огромен ресурс, който трябва да се събере на едно място като информация, срокът е изключително малък. Аз искам да попитам финансово обезпечена ли е агенцията за тази година, защото ще е необходимо да се закупи много апаратура, за да може всички тези данни да бъдат обединени.
Също така не виждам никъде в законопроектът как ще се отбелязват в този портал местата, които са свързани с охраната на държавата, сигурността на държавата, секретни обекти и т.н. По какъв начин те ще бъдат отбелязани, защото ги няма тук като обект.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: На вторият въпрос мисля че отговорих. Всяка държава, съгласно директивата има право тези обекти да не се виждат. По отношение на първият въпрос ще кажа следното. Тук не става въпрос ние да събираме данни и в този смисъл няма да е необходимо допълнително оборудване. Ние имаме съществуващо оборудване, което би могло да покрие нуждите за изграждането и поддържането на портала. Тук става въпрос, че ние поддържаме портал за достъп. Данните ще се събират и администрират в информационните системи на съответните ведомства, които по закон ги събират, администрират и описват. Те на практика вече това нещо са го направили.
Ние осигуряваме порталът, чрез който тези данни ще бъдат достъпни. Това е едно единно място, което ще бъде достъпно за европейския портал, т.е. при нас тези данни няма да постъпват, ние няма да ги събираме, ние осигуряваме само достъп до тях.

Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Господин зам.министър, аз приветствам желанието ви да приложим директивата в България, но от личен опит знам, че нашата администрация не е толкова изрядна и информацията, която вътре се съдържа откровено мога да ви кажа, че трудно ще бъде и сега да кажете че е реалистична и веднага ще дам пример. В началото на 2005 г., когато България беше засегната от изключително огромните наводнения в страната – 82 % от страната беше залята, като вицепремиер ми беше възложена задачата да работя с ведомствата и да направим карта на инфраструктурата.
Оказа се, че институциите помежду си нямат връзка и не поддържат тези масиви в една прегледност и не отговарят реално на информацията. Ние имахме информация за конкретни области, не сме направили цялостен преглед на страната. Засякохме информацията, която постъпи от ведомствата, от областните управители и от кметовете. Това са трите институции, при които би трябвало да има информация, като започнете от населението, инфраструктурата и т.н. Най-сериозно беше положението с Министерството на икономиката.
След приватизация на всички частни, държавни и общински обекти, се оказа че хаосът е много голям в тази база данни, която съдържа всяка една институция. Това ви го разказвам с цел да ви обърна внимание когато подготвяте методиката, когато подготвяте тази междуведомствена комисия, да не се подведете по уверенията на институциите, че при тях всичко е наред, защото това е практика на всички ведомства.Никой не иска да си признае, че нещата не са съвсем така, както ги очакваме, за това да направите едни много ясни и точни критерии и изисквания какво да съдържат тези данни и да имате възможност да засечете тази информация, за да не стане така, че след време България отново да се окаже обект на упреци по отношение на това, че не поддържаме правилно данни и саботираме директивата по някакъв начин. Това ще бъде изключително полезно да се направи и за нашата държава, и за нашата администрация, но на мен ми се струва, че ще се сблъскате с наши, вътрешни проблеми.
Тук отново искам да се върна и на въпросът, който г-н Такоров постави, тъй като аз ги попитах за алтернативните пътища, всяко населено място освен републиканската общинска мрежа има ли алтернативен път, за да може държавата чрез своите сили да стигне до гражданите, със силите за сигурността, с бързата медицинска помощ, да се даде първа помощ на хората, хляб и храна да се занесе и вие в днешния ден можете да си направите такава справка и да видите какво е състоянието на пътната ни инфраструктура и пътните агенции как са си свършили работата.Отговорът на всички колеги беше един – пари няма, кадри нямаме, за да можем да поддържаме такава актуална база данни и да можем винаги, когато поиска държавата от нас отговор по даден въпрос, ние когато го даваме да сме сигурни, че е точно така. За това ще помоля да бъдете изключително прецизни, без да се съобразявате с уверенията на тези, които ще трябва да работят с междуведомствената комисия че всичко е наред.Ние нямаме нито реални кадастрални планове, нито инфраструктурата е отразена точно, вие сам ще се убедите, че в някои ведомства по-добре се изпълняват тези дейности, някои общини са много стриктни и много добре поддържат базата данни, както и в областите, но не навсякъде и в цялата страна всичко е изключително на ниво, така че и за средствата и за периода, в който вие мислите да го реализирате ще ви окаже влияние всичко това, което преди малко споделих.
Подкрепяме това предложение и наистина бихме желали да го направите ефективно и работно, за да може и България да отчете своите ангажименти.

Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Русинов, доколкото зная при встъпването на настоящото правителство, вие сте заварили проект за такъв закон в някаква форма. Моят въпрос е всъщност във видът, в който в момента разглеждаме този проект, той различава ли се от този, който сте заварили или е съвършено ново нещо.

Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Ще бъде доста пресилено ако кажа, че това е нов закон. Основният проблем на законът, който заварихме е, че не беше добре координиран междуведомствено. Другият проблем беше, че беше въведена директивата и вие знаете, че всяка директива дава възможност на националният законодателен политически орган да избере механизмите, чрез които да прилага отделните елементи, които директивата въвежда. Директивата беше транспонирана по начин, който реално не даваше самите механизми.Бяха формално прехвърляни всички институти от директивата, дори липсваха реалните механизми за реализация. Не беше ясно как точно ще се осъществява координацията, не беше ясно как точно ще се реализират някои от задълженията по инфраструктурата и ние ги доразвихме всъщност, за да детайлизираме тази правна уредба и да дадем конкретните механизми. От друга страна след като пуснахме този проект на междуведомствено съгласуване и излязоха три-четири съществени групи от коментари, които са постъпвали и преди, но не са били отразени в законопроекта, ги координирахме с другите ведомства, основни администратори на такива данни, като МВР, МОСВ и т.н. и в крайна сметка стигнахме до един по-добър вариант на текстовете.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Русинов. Имате ли колеги някои други мнения или становища? Няма. Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен с така предложения законопроект за достъп до пространствените данни, под № 002-01-3, внесен от Министерски съвет на 6.01.2010 г. – за първо гласуване, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.

Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред- Законопроект за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за въздушни съобщения, № 902-02-18, внесен от Министерски съвет на 17.12.2009 г. - първо гласуване.
Давам думата на господин Виктор Лилов – Главен експерт в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, отдел „Европейска интеграция, международна дейност и регулации” да представи законопроектът.

Г-Н ВИКТОР ЛИЛОВ: Добър ден на всички. Уважаема комисия, господин председател, дами и господа, позволете ми от името на вносителят да ви представя кратко експозе по тази точка от дневния ред.
Спогодбата за въздушни съобщения с държавата Катар представлява елемент на международното въздушно право и нейната цел е да осигури на равнопоставена основа достъпът до пазарите на териториите на двете страни.
Съгласно международното право режим за достъп до пазарите на чужд превозвач е разрешителен режим, т.е. това произтича от принципа на изключителния суверенитет на държавата във въздушното пространство и за това е възприета системата за сключване на такива междуправителствени договори. Договорът по същество включва бих казал стандартните разпоредби на международната организация ИКАЛ, което е новото, европейското въздушно право в частта назначаване на превозвачи, облагане на горивото и отказ от предоставяне на права. Разликата между сега съществуващата система на спогодби за въздушни съобщения и това, което представлява сегашната първа спогодба с Катар, това е че в нея са посочени изисквания както ви казах на регламент 847 на Европейският парламент относно общата политика за преговори с трети страни. Смисълът на тази обща политика е, че по линия на тази двустранна спогодба освен че България получава тези права и дава на Катар, фактически България е договорила тези права и да всеки един превозвач от Евросъюза.
Това е в общи линии целта на тази спогодба и бих казал, че тя регулира всички взаимоотношения, които възникват в процеса на експлоатация на редовни линии, т.е. експлоатация за предоставяне на въздушно-транспортни услуги срещу заплащане, превоз на пътници, багаж и товари. Тя не регулира чартърните превози. Те се регулират на друга основа, в зависимост от законодателството на двете страни, покрай участието им в Международната организация за гражданско въздухоплаване и Чикагската конвенция.
Вносителят счита, че този договор представлява интерес както за българското въздухоплаване, предвид компаниите ,които биха предоставили тези въздушно-транспортни услуги и необходимостта от нейната ратификация произтича от изискванията на Закона за международните договори и конституцията, тъй като съдържа задължение на държавата за международен арбитраж и освобождаване от национални такси и мита. По наша информация та миналата година е подписана. Катарската страна до м.март- април т.г. ще открие линия до София.
Това е което бих искал да ви представя. Ако има въпроси, ще отговоря на тях. Благодаря.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Лилов. Колеги, имате ли въпроси, становища или мнения по темата? Ако нямате предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за въздушни съобщения, № 902-02-18, внесен от Министерски съвет на 17.12.2009 г. на първо гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем този законопроект на първо гласуване, да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Колеги, предлагам ви тъй като няма направени предложения и не очакваме такива за ратификацията и на първо и на второ четене, предлагам съгласно чл.70, ал.2 от Правилника за организация на дейността на Народното събрание да преминем към второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за въздушни съобщения.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Преминаваме тогава към второ четене на закона. Първо по отношение приемане на текста – Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за въздушни съобщения.
Моля, който е съгласен с така посоченият текст, да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член единствен. „Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за въздушни съобщения, подписана на 14 април 2009 г. в София”.
Моля, който е съгласен с този текст, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма „въздържали се” – няма.
Приема се.

Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ЧЕТВЪРТА от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерски съвет на 6.01.2010 г. – за първо гласуване.
Давам думата на представител на Министерството на околната среда и водите да представи внесеният за разглеждане законопроект. Искам да кажа на всички, че сме обявени като съпътстваща комисия по този законопроект.

Г-Н СТЕФАН СТЕФАНОВ: Директор на Дирекцията Управление на отпадъците в Министерство на околната среда и водите.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Законът за управление на отпадъците в своята същност третира цялостно друга материя, но същевременно материята, която се разглежда във вашата специализирана комисия третира въпросите, които засягат първо чистотата на пътната мрежа и второ това по регламент 1013 от 2006 г. за трансграничен превоз на отпадъци.

В първата си част в чл.16 към съществуващият закон се прави предложение за допълнение за указване кои са органите, които са отговорни за чистотата на сервитутите и на пътищата в Република България за различните категории пътища.
В следващите членове се говори за въвеждането на механизъм за осъществяването на контрол по регламент на Европейския съюз 1013, указва кои са контролните органи за извършване на проверки на границите и внос, въвеждане, когато са транспортирани на територията на Република България опасни или отпадъци с неопасни свойства. Това са нови текстове, регламентът се въвежда и изпълнението му е директно, но е указано в нашия Закон за управление на отпадъците, контрола и съответно начина и методите за извършване на тези проверки. Това е конкретно за въпросите,които касаят компетентността на вашата комисия.
Ако постъпят по-широк кръг въпроси ние сме готови да отговорим на тях.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.Имате думата колеги за въпроси, мнения, становища по темата.

Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Този законопроект съгласуван ли е с Националното сдружение на общините?

Г-Н СТЕФАН СТЕФАНОВ: По време на подготовката на този законопроект имаше диалог с Националното сдружение на общините, тъй като освен тези текстове, засягащи кметовете, специално за общинските пътища, там има и материя, която засяга сдружения на общини във връзка с изграждането на депата за битови отпадъци. Да, ние сме съгласували текстовете на този закон, даже дори след внасянето на този законопроект продължаваме срещите с тях. Имаме писмено становище от Националното сдружение на общините, но в момента не го нося със себе си.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да ни предоставите това писмено становище на комисията. Имате ли други мнения и въпроси, колеги. Давам думата на г-н Такоров.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Моля да обърнете внимание на § 12, ал.4 където е записано: „ (4) Цената за третиране на тон отпадък, постъпил в регионалната система за управление на отпадъците, е еднаква за всички членове на регионалното сдружение по чл.19б, ал.1”. Под регионална система какво разбирате – само за депото за твърди битови отпадъци или за трите компонента – събиране, извозване и третиране на битовите отпадъци. Това ли се включва в думите „цената за третиране на тон отпадък”? Да бъде еднаква тази цена за всички, които са в това регионално сдружение.

Г-Н СТЕФАН СТЕФАНОВ: Регионалната система за третиране на отпадъци е въз основа на въведеното регионално деление в общините и които са включени в едно регионално депо, като регионалната система включва освен депото и дейностите, които се извършват по обезвреждане на отпадъците чрез депониране, включва и съоръженията и инсталациите, които са извън рамките на депото и които са примерно на територията на по-отдалечени общини, като товарни станции, сепариращи инсталации. Тези инсталации и тези съоръжения са част от една обща система регионална за третиране на отпадъците и по този начин искаме да уеднаквим цената за отдалечените общини, които пренасят отпадъка си до съоръжението за претоварна станция или нещо друго, каквото и да е то. Тази цента да бъде еднаква и за общината, която е най-близко, за да няма общини, които да бъдат в неизгодно положение спрямо близките общини.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Нашата комисия в момента трябва да вземе отношение по два или три основни текста, а това е въвеждането на членовете, които регламентират основно механизми, които осъществяват контрол по този регламент 1013 и това са два нови текста, които засягат Закона за пътищата и там е регламентиран начинът, по който трябва да се извършва това, след това има още един член 98, който засяга органите на Национална агенция Автомобилна администрация, която трябва да осъществява контрол.Понеже взех думата, ще направя и изказване по въпроса. Аз съм абсолютно съгласен с чл.98–в относно контролът, който трябва да се осъществява. Искам да ви прочета чл.16-в, тъй като законопроектът е доста обемен и вероятно не всички са го прочели.
Член 16-в: „Собствениците на пътищата по чл.8 от закона за пътищата (ЗП) отговарят за:
1. почистването от отпадъци на пътя, земното платно, пътните съоръжения, обслужващи зони, крайпътните обслужващи комплекси и опорните пунктове за обслужване, по смисъла на § 1, т.1-3, 6, 9 и 10 от Допълнителната разпоредба на ДП;
2.осигуряването на съдове за събиране на отпадъците и транспортирането им до съоръжение за тяхното третиране”.
Тук никъде не е споменато за какво ще отговаря превозвачът, който превозва тези отпадъци, а в Закона за движение по пътищата много точно е регламентирано, че когато по време на превозването товарът падне изцяло или частично на пътя водача е длъжен да вземе необходимите мерки. Това нещо не е отразено и какво е вашето становище.

Г-Н СТЕФАН СТЕФАНОВ: Има специална Наредба 53 от 1999 година, която специално разглежда материята за транспортиране на отпадъците по пътищата с всичките й изисквания при аварийни случаи, изисквания за пакетиране, за укрепване, безопасност при аварийни ситуации и т.н.Тук въведеният текст третира буквално чистотата на пътищата от замърсяване с битови отпадъци, например от опаковки, които са най-често срещаните и масово разпространени отпадъци по пътищата – местата за отдих около елементите на пътя, които примерно се разполагат в крайпътни заведения, така че ние вменяваме задължения на собствениците на заведенията край пътя да сключват договори с такива специализирани фирми, които да обслужват тези поставени съдове за смет, такава която би могла да бъде генерирана от пътуващите и да бъдат извозвани и транспортирани до тяхното обезвреждане. Не става дума за такива товари, тип отпадъци които са вид суровина, опасни или неопасни по пътищата и техният превоз.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз точно това имах предвид и понеже не е упоменато точно за какво става дума, това може да създаде колизия за разглеждането като текст.
Г-Н СТЕФАН СТЕФАНОВ: Като споменах в началото има специализирана наредба. Да приемам забележката и може би текстът трябва да бъде прередктиран.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Този текст може да бъде редактиран и във времето между първо и второ четене, но аз исках да се чуя Вашето мнение, че това се отнася само по отношение на пътя и по отношение на общите отпадъци, а не по отношение на транспортирането.

Г-Н ВАЛЕНТИН МИКОВ: Аз също исках да взема отношение по този въпрос, но представителят на министерството поясни че става въпрос за две различни неща.Едното е задължението на фирмата, например да приемем че това е фирма Чистота, която продължава всъщност да се грижи за чистотата на пътя и прилежащите й терени.Това е отпадъкът, който трябва да бъде събран по надлежния ред и отпратен до товарното депо, определено по схемата за общините. Господин Вълков, този член от законът касае нарушителите, всъщност тези които изхвърлят от прозореца на колата си опаковки или пък недобросъвестно изхвърлени отпадъци, извън определените места за това.
Искам само да поясня, че ние в понеделник имахме една среща с проектантите на едно предприятие за преработка на отпадъците, което ще събира отпадъка от 11 общини, включително Кюстендил и Благоевград. След проведените разговори се оказа, че вече проектантите са готови . Тук обаче едно нещо прави впечатление и мисля, че на всички кметове на общини трябва да се изясни, че тези дейност ще се осъществява от сдружението, а не от отделната община , както е посочено тук в чл.12 и ако някоя община не е съгласна да членува в сдружението, тя трябва по определени цени да бъде обслужвана от това сдружение.
Аз искам да попитам тук има ли краен срок за създаване и регистриране на сдруженията, тъй като се оказва, че в момента сдружение Струма е с неизрядни документи. Те не са вписани в регистъра по надлежния ред и има също така редица пропуски, които са направили, като например невписването в Държавен вестник регистрацията на сдружението и т.н.
Има ли краен срок, в който тези сдружения трябва да бъдат регистрирани по надлежния ред и да се върви нататък по процедурата?

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Както стана ясно всъщност се изисква по-пълно съответствие на нашето национално законодателство с четири директиви и един регламент. Това, което засяга нашата комисия е именно регламент 1013 от 2006 година. Аз чух подробно обяснението, свързано с отговорностите на собствениците на пътя, то е по чл.8 от Закона за пътищата, също така и с преноса на отпадъци. Вие обаче казахте нещо, което аз не можах да го намеря и надявам се ще ми поясните, а именно че в закона се отразява и трансграничния пренос на отпадъците, има изисквания при трансграничния пренос. Това така ли е, защото Европейският съюз разглежда и подобна възможност за пренасяне на отпадъци от една страна-членка в друга страна-членка на Европейския съюз.Това нещо отразено ли е в промените, които се правят в Закона за управление на отпадъци.

Г-Н СТЕФАН СТЕФАНОВ: Ще се опитам да отговоря максимално кратко и изчерпателно на двата въпроса. Първо ще отговоря на въпросът на г-н Иванов. Да, в страната ни се прилага този регламент 1013 от 2006 г. и от месец юли 2007 г. той изцяло третира внос, износ и транзит на отпадъци и трансграничният контрол.Той се прилага едно към едно. Тук само загатваме в законът кои са компетентните органи, които трябва да бъдат посочени в закон.
За предходният въпрос бих казал следното. Създаването на тези сдружения имат касателство към строителството на регионални депа, които се създават между общините, с цел да могат да кандидатстват по оперативна програма Околна среда, да могат да получат средствата и да могат да могат да се грижат заедно за третиране на отпадъците в региона на това регионално депо, като едно от условията е да има сдружение. Тъй като се създава едно ново тяло по силата на Законът за управление на отпадъците, то създадените вече сдружения в преходните и заключителните разпоредби е дадено в §88, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби три години да имат срок да се трансформират в такъв вид сдружения, които са указани в Закона за управление на отпадъците, тъй като те вече са кандидатствали, текат някакви договорни отношения по оперативна програма Околна среда и те би трябвало да имат някакъв период, в който могат да продължат, за де стане рязко прекъсване на договори и договорни отношения в предходния си статут.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов. Колеги, предлагам да гласуваме за така представеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-010-2, внесен от Министерски съвет на 6.01.2010 г. – за първо гласуване.
Моля, който е съгласен с този законопроект, да гласува.
Гласували „за” – 11, „против” – няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /