1.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерски съвет на 03.12.2009 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения,№ 902-01-52, внесен от Министерски съвет на 02.12.2009 г. – за първо гласуване.
3. Разни

---

На 10 декември 2009 година от 14.30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито от зам. председателя Свилен Крайчев.

ЗАМ. ПРЕДС. СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Уважаеми колеги и уважаеми гости! Позволете ми аз да открия заседанието на комисията, тъй като председателят на комисията в момента е ангажиран и ще дойде по-късно. Съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия откривам заседанието, тъй като имаме необходимият кворум. Всеки от вас има предложеният дневен ред.

ДНЕВНИЯТ РЕД съгласно нашия правилник е обявен предварително:

1.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерски съвет на 03.12.2009 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения,№ 902-01-52, внесен от Министерски съвет на 02.12.2009 г. – за първо гласуване.
3. Разни
Имате ли предложения за допълнение на дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на нашето заседание днес са:
По т. 1 от дневния ред: представител на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Първан Русинов – зам. министър и представители на Министерство на културата, които са вносители – Димитър Дерелиев, зам министър, Милда Паунова – директор дирекция „Правна и управление на собствеността”, която очакваме да пристигне, Ивелина Колева - експерт в дирекция „Правна и управление на собствеността”, която очакваме да пристигне, Аксения Бонева – експерт в дирекция „Правна и управление на собствеността”, която също ще пристигне по-късно. Присъстват и представители на неправителствени организации: от АБРО /Асоциация на българските радио и телевизионни оператори/– Гриша Камбуров.
По точка 2 на дневния ред очакваме да пристигнат представителите на Министерството на вътрешните работи Красимир Колев – юрист от дирекция „Оперативно-технически операции”, Благородна Макева – експерт в криминална полиция, Васил Стойчев – зам. директор на Дирекция „Противодействие на общата престъпност”, а също така и представители на Фондация „Програма достъп до информация” и Сдружение за електронни комуникации.
Предлагам да преминем към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред и да дадем думата на вносителят зам.министър Димитър Дерелиев.
Г-Н ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, представеният на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на закона за радиото и телевизията преследва една основна цел – хармонизиране на сега действащият закон с новата европейска директива за аудио визуални и медиини услуги. Една доста широка междуведомствена работна група, назначена със заповед на министър председателят, в едни изключително кратки срокове успя да изготви настоящият законопроект, с който да транспонираме с изискванията на директивата 2007/6501 на Европейския парламент и на съвета от 11 декември 2007 г. Смятаме, че извършихме една много добра юридическа работа по хармонизиране на нашето законодателство, разширихме регулацията спрямо услугите по заявка. Нашата цел е да спазим необходимият срок за всички страни-членки на съюза 19 декември 2009 година да мине първото гласуване на този законопроект. Благодаря за вниманието!
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, освен че са свършили добра юридическа работа, според мен колегите от Министерство на културата и работната група добре са оценили нещата и са намерили един балансиран вариант за хармонизиране с изискванията на директивата, за да спазим изискванията наложени от европейската комисия и европейското законодателство, като на една следваща фаза, каквато е практиката на много европейски държави нещата да бъдат доразвити, за да отразят напълно конвергенцията между технология и съдържание.
Една част от законът беше разработена в работна група, водена от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а именно частта, която касае въвеждането на прозрачна процедура при избор на партньорите, с които БНТ може да разработва съвместни програми и материята, свързана с осигуряване пренос и разпространение на обществените и телевизионни програми през първа фаза на прехода , считано от края на 2012 година. Прегледът, който направихме за тази цел е свързан със закона. Работната група беше междуведомствена, имаше и външни експерти и беше установено, че модела който е заложен в този закон създава много рискове, който вероятно щеше да се окаже неработещ, а освен това във финансово икономическата обстановка, в която се намира в момента Европа и целия свят налагаше едни изключително нереалистични механизми за изграждане на дублираща се инфраструктура. В същото време преносът беше разделен от разпространението и по този начин бяха предотвратени възможностите за потенциални инвеститори да реализират икономия и по този начин да реализират възможно най-доброто разпространение. За това работната група стигна до мнението, че Законът за публичното радиоразпръскване трябва да бъде отменен като цяло, това е отразено в законопроекта, а материята от него, която трябва да намери съответно отражение в Закон за електронните съобщения и Закон за радиото и телевизията също е включена в този законопроект. Най-общо тя е свързана с предлагане на публичен мултиплекс на конкурс, при което ще се даде възможност на стратегически инвеститор, било то български, било чуждестранен да реализира възможно най-добрият модел, без да има технологично ограничение, в същото време се залагат задължения за него да излъчва в първа фаза задължително поне 4 програми на БНТ и 4 програми на БНР, включително и регионалните и също така е заложено задължение тези програми да не са кодирани, за да може да се осигури достъп на гражданите до тях.
ЗАМ. ПРЕДС. СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Колеги, откривам дискусията, моля за вашите мнения и предложения.
Аз имам един въпрос към Димитър Дерелиев. Аз прочетох мотивите по закона и там видях всъщност, че се дава приоритет на европейските програми, което е много добре, европейската култура е изключително важна и ние като членове на Европейският съюз е много добре да опознаваме останалите народи, но имаше нещо, което засягаше и децата главно по линия на реклами. Но си мисля нещо друго – дали не е възможно да ги стимулираме с образователна цел. Всички ние си спомняме за „Улица Сезам” или нещо подобно, което да дава и една образователна възможност на децата ни, защото ние всички знаем, че телевизията е един много мощен инструмент за получаване на информация и тя много бързо се попива от децата, това естествено се отнася и за радиото.
Г-Н ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Да, действително се е имало предвид поощряването на образователни програми и културни програми и произведения при предложението, което дойде от Асоциацията на телевизионните продуценти за една значително увеличена квота на българска национална продукция, която да е до 25 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат спортни предавания, телевизионни игри, телетекст и телевизионен пазар и тази продукция да е произведена от български независими продуценти, като при това в това общо годишно време в изпълнението не влиза повторението на такива произведения. Това е едно изискване, което не се налага от европейските директиви, където има 10-процентна необходимост за европейски произведения, не за национални.
Вземам предвид това, което казахте да се подготви специален текст, който да се занимава допълнително с детските и образователните програми и произведения. Само ще добавя, че много наши желания и много обществени очаквания са насочени изцяло към новият Закон за радиото и телевизията, по който веднага започваме работа и там по-детайлно ще бъдат разписани подобни изисквания. Благодаря.
Г-Н ГРИША КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, предполагам че пред вас е разпространено нашето становище, което ние сме изпратили на вниманието на комисията още вчера, съжалявам че не ви е раздадено. В него са разписани нашите основни притеснения по Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, като едно от нашите основни притеснения е именно повишаване на квотата за външна продукция. В действащият закон, както и в директивата Телевизия без граници квотата за външна независима европейска продукция е 10 %. Изменителният закон въвежда по-висока квота от 20 %, която изключва повторенията и забележете, което е още по-опасно заменя европейска независима продукция с българска независима продукция. Това трябва много силно да се подчертае, защото според мен и моите колеги, в момента, в който отиде на ратификация този закон, Европейската комисия няма да погледне много добре на него, че сменяме европейска продукция с национална такава, а именно целите които са залегнали в Лисабонския договор. Именно за това аз си позволявам да предложа на уважаемите народни представители в техният доклад между първо и второ четене да залегне това, за да може да се обърне сериозно внимание на този текст. Като цяло законът е добре балансиран и отразява духът и логиката на директивата за аудио визуалните медийни услуги. Благодаря.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще подкрепя Законът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Ще го подкрепя по няколко причини. Преди всичко това е един закон, който хармонизира нашето законодателство, отчита в Закона за радиото и телевизията директива на Европейската комисия и Европейския съюз и е свързан с европейските аудиовизуални медийни услуги. Законът предвижда един много по-либерален режим на търговските съобщения, които са обект на предавания в обхвата на закона за радиото и телевизията. Едновременно с това той създава едни общи правила, които трябва да бъдат спазвани като общи изисквания към търговските съобщения. Законът също така повишава изискванията към Съвета за електронните съобщения, защото заседанията на съвета освен в определени случаи ще бъдат открити, ще бъдат публикувани протоколите от заседанията на съвета. Това дава една много по-голяма възможност на съвета като орган да отчита мнението на гражданите в страната и изобщо на гражданските организации.
Относно забележките в закона. Аз действително ще се спра на същата забележка, която изрази представителят на АБРО, защото господин заместник министър, пред мен е действащият Закон за радиото и телевизията. Там в чл. 10, ал. 3 е записано /това е една промяна, която беше разписана през 2005 г./, че най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спорта и други предавания като радиотелевизионните игри, рекламите, телетекст и радио и телевизионния пазар, което е съвсем разбираемо, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от външни продуценти. Ето това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на достатъчно средства за нови произведения, т. е. произведения които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване. Това е изискването на европейската директива. Мисля, че съм прав, господин Дерелиев. Сега да погледнем заедно с вас това, което вие ни предлагате като вносител. Изведнъж се появява § 29, който касае създаването на новите членове 19-а, 19-б и 19-в. Чета ви чл.19-а, ал. 2: „Най-малко 25 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания и телевизионните игри, рекламите телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за български произведения, създадени от независими продуценти. Тези 25 на сто се включват в общото годишно програмно време на телевизионните програми, предназначени за европейски произведения по ал. 1. В общото годишно програмно време изпълнението на този праг не включва повторенията на такива произведения”. Нека разтълкуваме това.
Първо говорим за произведения, създадени от независими продуценти. Бихте ли ми казали, господин заместник министър, колко са тези независими продуценти – 100, 200, между тях ще има ли конкуренция, или се касае за продуценти, които могат да бъдат изброени на пръстите на едната, или максимум на двете ръце.
Второ. Това, че вие поставяте такъв висок праг не засяга ли независимостта на операторите и техните права да подбират програмата по начин, за да отговорят на конкуренцията, която съществува на този пазар.
На трето място самият действащ закон говори за най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време е за такива европейски предавания, това включва и български, което значи че ако са създадени качествени произведения, никой не слага праг отдолу. Могат да бъдат и 20, и 30 % от общото програмно време. На кого е нужна тази административна санкция, която вие налагате? На кого е нужно това, което липсва в действащият закон и което вие тук го добавяте със специална разпоредба да не се включва повторението на тези произведения?
Няма съмнение, че по-голямата част от излъчваните програми са обект на повторение, това е ясно. Можем да го повторим, макар и в различни часови пояси, но това означава, че по административен път вие налагате изисквания почти за 50 % от годишното програмно време.
За мен, господин министър, това е лобиране за определени интереси. Това е лобиране за една шепа хора, което обаче противоречи на европейската директива. Моят ясен въпрос към вас е защо нарушавате изискванията на европейската директива за 10 % и кои могат да бъдат директивите да вдигнете толкова високо тази летва?
Г-Н ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: През последните години пазарът на аудиовизията в България се разви значително. Без да навлизам в подробности ще кажа, че има достатъчно добри , силни, независими продуценти в България. Те са стотици, тъй като много често това са телевизионни и филмови продуценти. В съществуващият регистър към Националната филмова агенция регистрираните продуценти са над 200, но не е това същността на въпроса. Както казах изискването на европейската директива за Телевизия без граници слага най-малко 10 процента, те могат да бъдат и повече. Няма никаква забрана те да бъдат 20 или както тук е предложено 25. Аз съм тук като председател на тази работна група, изразявайки най-общите виждания като вносител. Както казах в началото това беше една изключително голяма, широка междуведомствена работна група, в която в никакъв случай представителите на Министерство на културата не доминираха. Беше направено едно предложение от Асоциацията на телевизионните продуценти, които тук отсъстват за съжаление, което беше обсъждано от цялата работна група, беше подложено на обсъждане и гласуване и общо взето мнозинството, както беше взето решението отразява текста. Единствено представителите на АБРО, също така и г-н Гриша Камбуров, който също беше член на голямата и на малката работна група, принципно бяха, както са и сега против въвеждането на такава квота.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Въпросът тук не е свързан с АБРО или с някоя друга организация. Господин Дерелиев, след като Вие самият казахте, че 10-те процента са един минимум, който трябва да защити интересите на европейската култура и ако щете необходимостта тази култура да достигне до всеки слушател или зрител, аз питам защо административно трябва да вдигнете тази граница. Никой не забранява, след като казахте, че са стотици тези оператори, тези продуценти в конкуренция помежду си да излъчат продукти, които да бъдат търсени и не 25, 50 процента да бъде. Вие вдигате административно тази граница, кажете ми коя е причината? Реално всъщност, чрез закона вие искате държавата да регулира на едно много по-високо ниво .Ако беше необходимо да е 25 %, господин зам.министър, Европейският съюз щеше да постанови тази граница от 25 %, а не българското законодателство.
Г-Н ГРИША КАМБУРОВ: Искам само да допълня, че проблемът се явява в друга плоскост. С въвеждането на този текст ние ще дискриминираме европейските продуценти, като дадем приоритет на българските, защото записваме че тези продукции трябва да бъдат изработени от български продуценти. Европейският законодател е казал, че трябва да има равенство между българският и европейският продуцент, да има равнопоставеност между всички продуценти, независимо от коя страна са. Ние с този текст освен че вдигаме реално прага на 50 %, ние казваме че всички български продуценти ще работят само за България. Българските медии нямат право да купуват външна продукция от никой друг, който е извън България, т.е. ние не можем да купим качествени програми, които се гледат във всички страни, защото ще бъдем задължени и ограничени да правим това само и единствено от българските продуценти.Така в един момент за сметка на зрителя и крайния потребител , за да се запълни тази квота, ще купуват нискокачествени програми и ще стане точно обратното, както г-н Крайчев говори по въпроса за защита на децата и по-добри качествени програми. В един момент ще започнат да се купуват нискокачествени програми, само и само да се запълни тази квота. Кому е нужно това, никой не може да отговори. Благодаря.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз много внимателно слушах г-н Иванов и съм съгласен с голяма част от това, което той каза. Има български програми, които се излъчват не само в Европа, но и в Съединените щати. Тях ще ги считаме ли, след като са от български продуцент, че това са български програми. Аз си спомням за едно предаване, което е свързано с истината и се излъчва в най-гледаното време, а същевременно може да ти се изправи косата, ако си с децата, включително и с непълнолетни. Това е единият ми въпрос към вас – какво разбирате под българска и под европейска програма?
Второ. Защо понятието „малолетни и непълнолетни” се подменя и не смятате ли,че това е сваляне на възрастовата граница по някакъв начин? Вие предлагате промяна в закона в т. 23, в която е посочено определението за радио и телевизионен оператор и въвеждане понятието „доставчик на медийни услуги”. Защо обаче след като това понятие отпада от закона, в текстовете които сте ни предложили съществува текст „радио и телевизионен оператор”? Това е посочено в член 19-б, към § 20, чл.19 в, ал.3 и т.н. Ако се загледате, ще видите че тези понятия не са променени в закона. Може би не сте го догледали и сте бързали да стигнете до основната цел, за която говореше г-н Иванов. Ако греша, моля да ме поправите, тъй като аз не съм експерт по радио и телевизионни въпроси, но мисля че закона не е добре разработен именно в тази си част. Да, там където трябва да се приложат текстове на директивата, съгласен съм, това е наше задължение да го направим, но не мисля че това е закон в който да се отразят само текстове, които касаят директивата, а трябва да има и политика по отношение на българските електронни медии, така че аз считам, че точно тази политика не е обоснована, не е ясна включително и като понятие, и като визия и за това още се въздържа при приемането на този закон. Ще ви моля да ми отговорите на тези въпроси.
Г-Н ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: В сега действащият Закон за радио и телевизия, § 1 на действащата разпоредба, т. 6 е казано каква са българските произведения, не сме го променяли, съвсем ясно е посочено, то се повтаря в някаква степен. В т. 7 е посочено определението кои са европейските произведения. То е аналогично и в Закона за филмовата индустрия. Аз бих помолил г-н Гриша Камбуров, който работи по доставчици и оператори да ви каже каква е разликата съобразно директивата за аудиовизуални и медийни услуги.
Г-н ГРИША КАМБУРОВ: Аз ще започна с вторият Ви въпрос, който е свързан с предаването „Цената на истината”. Предаването „Цената на истината” е лицензионно предаване на ЕНДЕМОЛ, Купуваш си една дебела книга, която се казва библия и съгласно тази библия то се изпълнява от български продуценти. Те се явяват изпълнителни продуценти в случая, т.е. води се българско предаване.
Относно вторият въпрос за разликата между радио и телевизионни оператори и доставчици на медийни услуги искам да кажа, че радио и телевизионни оператори са такива оператори, които доставят само линейни медийни услуги. Доставчиците на медийни услуги доставят линейни и нелинейни услуги, т. е. нелинейните медийни услуги са услуги „до поискване”, т. е. седите си в къщи и всеки един момент с дистанционното можете да си изберете кой филм да гледате, по коя програма ще си го поръчате в избрано от вас време. Нелинейните услуги вие сам ги избирате, а линейните са по предварително определена програмна схема.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Както казах и преди това в закона отпада по принцип определението „радио и телевизионен оператор”.
Г-Н ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Ние не навсякъде го заменяме. Тук става въпрос за определени субекти, господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие премахвате това понятие и остава само понятието „доставчик”. Моля да погледнете в текстовете.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Определението за радио и телевизионни оператори го има само в първите два члена от закона. В чл. 4, ал. 2 е казано: „(2) Радио- и телевизионен оператор е доставчик на линейни медийни услуги (програми) за радио/телевизия въз основа на програмна схема”, т. е. не е необходимо да го има отзад, защото определението е в чл. 4 на самия закон и за това отзад просто е заменено, за да го няма два пъти.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Колеги, като изключим такива български продукции, като тази за която стана въпрос и други такива, всъщност какви други български продукции имаме? Аз не виждам да има българска продукция. Тя по същество минава като такава и аз лично смятам, че поставянето на този процент е безсмислено.
ЗАМ. ПРЕДС. СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Колеги, имате ли други мнения и коментари по предложеният законопроект? Ако нямате да пристъпим към гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем този закон на първо четене, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – 3. Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред – разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерски съвет на 2.12.2009 г. – за първо гласуване.
От страна на вносителите присъства зам.министър Вучков. Предлагам зам. министър Вучков да изложи мотивите за този закон.
Г-Н ВУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, не зная с колко време разполагам, но мога синтезирано да представя нашите мотиви за промяна в Закона за електронните съобщения, които бяха разработени от междуведомствена работна група. Това не е инициатива само и единствено на Министерство на вътрешните работи. Тази междуведомствена работна група включваше представители на различни институции, юристи от вътрешното министерство, представители от Комисията за регулиране на съобщенията, двама представители на Комисията за защита на личните данни, представители на Министерство на правосъдието, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и други институции. Привличахме периодично разбира се и други експерти.
Бих искал накратко да кажа, че все пак основната идея, която сме преследвали е да не допуснем нарушение на директива 2006/24 на Европейският парламент и на съвета от 15 март 2006 г. Бих искал да посоча няколко акцента от тази директива,които винаги са стояли на нашето внимание, защото ни се струва, че в някои от разпоредбите съществуващото положение в българския правен ред изобщо не отговаряше на някои от нормите на тази директива. В един от основните текстове на директивата изрично е посочено, че данните са достъпни за разкриването и разследването на сериозни престъпления, така както са определени в националното законодателство. В това отношение имаше доста голяма дискусия когато създавахме отделните норми, а и когато провеждахме двете обществени обсъждания. Изрично искам да кажа, че това няколкократно беше заявено и мисля, че е хубаво да се знае от цялото гражданско общество, че изобщо не става дума за съдържанието на електронните съобщения. Тази директива и проекто-законът, който сме представили изобщо не предоставя възможност до достъп на съдържанието на електронните съобщения. В никакъв случай не става дума за съдържание.
В директивата е посочено, че данните следва да се запазват за период от 6 месеца до 2 години. Както вие сте видели в проекто-законът ние сме се спрели на един срок от една година.В директивата изрично е предвидена възможност този период на запазване да се удължава при наличие на особени обстоятелства, за което трябва да се уведоми Европейската комисия. Ние такава възможност като изключение в нашия проекто-закон не сме предвидили.
Съществуват много разпоредби на директивата по отношение на защитата и сигурността на данните – чл. 7, чл. 9, където се казва че е необходим национален наблюдаващ орган. Всяка държава трябва да определя един или няколко публични органи, които са независими и които отговарят за прилагането на директивата. Член 10 от директивата по отношение на статистиката. Струва ми се, че в това отношение има много какво да се желае в българския правен ред. По тази причина сме въвели изрични разпоредби по отношение на наблюдаващият орган, по отношение на формирането и предоставянето на статистическа информация на Парламента и на Еврокомисията.
Член 13 от директива 2006/24 по отношение защитата, отговорността и наказанията. Нерегламентиран умишлен достъп до данните се наказва с административни и наказателни санкции, които да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. За първи път, особено що се отнася до наказателно-правната защита срещу нерегламентиран достъп ми се струва, че сме представили добри правни норми, защото в момента съществува текст за административна правна защита срещу нерегламентиран достъп и ми се струва, че там предвидените административни санкции са достатъчно като размер и като вид с глоба от 1000 до 5 000 лева ако не се лъжа.
Ако позволите, искам само да ви напомня, макар че точно това не съвпада с профила на комисията, пред която се явяваме в момента, че в началото на 2009 г. Законът за електронните съобщения чл. 251 беше значително променен. Това беше съпроводено с много разгорещена дискусия. Всички сме свидетели на нея през пролетта на тази година. По мое мнение те засегнаха два основни пункта.
Първият пункт – съхраняването на данни вече се обвързва само с понятието тежко престъпление и престъпление по гл. 9-а от Наказателният кодекс.
Вторият пункт – изцяло процедурата до достъп до трафични данни препраща към условията и реда на Наказателно-процесуалният кодекс и закона за специалните разузнавателни средства. Ние във вътрешното министерство всеки месец обобщаваме данни, ежемесечни обобщени справки за исканията и предоставяните данни от доставчиците на електронни услуги. Не е тайна вече за никого това, че се забелязва огромно забавяне в това отношение от страна на доставчиците на трафичните данни, най-дългите срокове, дори понякога надхвърлят два месеца. Ние имаме няколко много драстични примера в това отношение. Основно данните се предоставят от порядъка на 30- 45 – 48 дни и т.н.
По отношение на основните акценти в проекто-закона. Срокът за запазване на данните, както казах преди малко е валиден до 12 месеца, той в момента е такъв. Данни за съдържанието изобщо не се изисква да се пазят. За втори път го подчертавам, но искам това да се знае. След срокът предприятията са длъжни да унищожат данните, когато за тях не е поискан достъп и са били съхранени.
Вторият пункт. За какви нужди предприятията следва да запазват трафичните данни? Както преди малко казах директивата говори за сериозни престъпления, определени в националното законодателство. На юристите е добре известно, че българското наказателно право на практика не познава понятието „сериозно престъпление”. То може да се употребява в общозначим граждански смисъл. Единственото понятие, с което борави нашето наказателно право това е понятието „тежко престъпление”. В особената част на Наказателният кодекс изрично е споменато, че това е престъпление, за което се предвижда наказание повече от 5 години лишаване от свобода като максимум. Според нас приравняването на понятието „сериозно престъпление” по смисъла на директивата с понятието „тежко престъпление” по смисъла на българското наказателно право, какъвто подход в момента се предвижда в Закона за електронните съобщения, е съвършено нелогично, защото в момента единственият закон, това е Законът за специалните разузнавателни средства обвързва изискването те да са приложими само по отношение на значими тежки престъпления, т. е. подслушвания, проследявания, доверителни сделки са допустими само по отношение на тежки престъпления. Но тук при достъпът на трафични данни посегателството е много по-различно като интензитет и според нас е съвършено нелогично, когато не става дума за съдържание достъпът до трафични данни да приравняваме със специални разузнавателни средства. Мисля, че това е направено не съвсем обмислено и обосновано.
В момента извън обхвата на трафични данни остават изключително сериозни престъпни посегателства, по отношение на които ние не можем в момента да имаме достъп до трафични данни- приготовление и подбуждане към убийство, закана с убийство, бягство на затворници, разпространяване на порнографски материали, склоняване към проституция и др. В началото бяхме дали едни примери и клевета, но това беше прибързано и неуместна такава постъпка, защото изобщо не трябваше да говорим за престъпления, които не са от общ характер.
В така съществуващата ситуация пред нас имаше всъщност два пътя – или да започнем да изброяваме отделни състави на престъпления, които според нас могат да се определят като сериозни или да обвържем изложението с предвиденото наказание. По тази причина в нашият проекто-закон в момента сме предвидил, че достъпът до трафични данни ще бъде допустим за престъпление, наказуемо с две или повече години лишаване от свобода. Това е един балансиран подход. Въведохме освен това още една причина за съхраняване, която в момента не съществува и която в момента представлява огромен проблем, тогава когато изобщо не става дума за престъпни деяния, за нуждите за издирването на безследно изчезнали лица. Имаме много такива случаи и в момента не можем да поискаме достъп до трафични данни. В това отношение мисля, че и на обществените обсъждания ние не сме получили някакви сериозни обструкции, специално когато става дума за достъп до данни във връзка с издирването на лица.
По отношение на процедурата, която сме предвидили, когато става дума за образувано досъдебно производство, т. е. вече висящ наказателен процес, сме предвидили данните да се предоставят на прокурора, следователя, разследващия полицай и съда директно от предприятията при условията и по реда на Наказателния кодекс.
Освен това на второ място въвеждане и ясно дефинирани звена от службите за сигурност и обществен ред, които могат да искат справки за данните. Това е чл. 250-в, ал. 1 те са на сравнително високо ниво в йерархията. Във вътрешното министерство те са общо взето от областни дирекции. Съответният ръководител ще изготвя писмено искане със задължителни реквизити. Специално искам да подчертая, че сме предвидили съдебен контрол. Достъпът да се разрешава от председател на районен съд или от упълномощен от него съдия. Между другото също възникна дискусия за това защо променяме сега процедурата, която изисква разрешението да се дава от председател на окръжен съд или упълномощен от него заместник. В момента процедурата е такава, защото се препраща към закона за специалните разузнавателни средства и както казах преди малко принципно разрешение за използване на специални разузнавателни средства се дава от председателя на окръжен съд или лично упълномощен от него заместник. За София това е Софийски градски съд.
Отново искам да дам един пример с претърсването и изземването. Претърсването и изземването като процесуално-следствени действия /сами си давате сметка за какво става дума когато има претърсване в жилище или изземване, може би ваши близки са били обект на такова процесуално следствено действие/ когато се интерминира в една изключително правно защитена сфера от Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека от 01 януари 2000 г. се извършва след разрешение на съдия на съответния първоинстанционен съд. В масовият брой от случаите това е съдия от районния съд, не председателя, дежурния съдия, т.е. там съдържателно се накърняват много по-сериозно човешките права, а разрешението се дава от съдия от районния съд най-често. Нелогично е когато става дума за достъп до трафични данни, когато пък изобщо нямаме предвид съдържание, да изискваме разрешението на съда, от председател на окръжен съд. Това е така да се каже една съдържателна причина. Ние при обсъждането бяхме поканили председателят на Градския съд. Да не говорим за това, че той всеки ден по два или три часа специално се занимава с даването на разрешения, които са само за разпечатки, отделно за специални разузнавателни средства. Поради тази причина сме предвидили възможност разрешението за достъп до трафични данни да се дава от председател на районен съд или управомощен от него съдия. Мисля, че в това отношение не предизвикваме някакъв неоправдано, необяснимо опасение че ще нарушим човешки права. Защо да нямаме доверие на председателите на районните съдилища? Това не е направено с оглед на това, че някой ще накърнява необосновано човешките права.
Предвидили сме две възможности – служба СДОТО на МВР да извършва справка при наличие на техническа възможност. За целта предприятието осигурява чрез интерфейс достъп до данните на служба СДОТО от вътрешното министерство. Тук има колеги от Правната дирекция и юристи от министерството. След това разбира се ако е необходимо ще дадем и допълнителна информация по този въпрос.
Втората възможност, когато липсва такъв достъп на служба СДОТО до данните на такъв интерфейс, предприятията ще предоставят данните директно на искателя, в срок не по-дълъг от 8 часа.
Какви гаранции според нас са предвидени за сигурност, а и срещу злоупотреби? Най-напред съдебното разрешение. Има много призиви изобщо то да се пренебрегне, но ние категорично като вносители, а такова е категоричното разбиране на Министерство на вътрешните работи и то беше заявено доста отдавна, преди изборите. От това постижение на гражданското общество не бива да се отстъпва – съдебното разрешение за достъп до трафични данни.
След това въвеждаме четири вида регистри, ако сте прочели внимателно законопроектът - регистър за исканията на службите, който е при самите служби ; специален регистър в районните съдилища за разрешенията и дадените откази; регистъра за изходящите искания при служба СДОТО на МВР и специален регистър за направените справки в служба СДОТО на МВР.
След това справката от страна на служба СДОТО на МВР може да извършва единствено писмено упълномощено длъжностно лице от министъра.
След това ръководителят на служба СДОТО на МВР дава писмени разпореждания за изготвяне, както и подписва след това справката.
По време на обсъжданията възникнаха доста интересни идеи. Представителите на неправителствения сектор направиха писмени предложения и се оказа, че с една значителна част от тях ние сме се съобразили при изпращане на законопроекта на междуведомствено съгласуване. Например изрично сме предвидили сега в законопроектът, ако ви е направило впечатление, мотиви на искането на ръководител на служба,защото ми се струва, че в пространството продължава да се твърди, че няма мотиви. Напротив подробни мотиви трябва да има, за да се убеди съдията да даде такова разрешение.
Предвидили сме възможност за предоставяне на данните за целите на международното сътрудничество, това е новият член 251 от проекто-закона. Въвеждаме Комисията за защитата на личните данни като наблюдаващ орган относно сигурността на данните. Мисля, че в това отношение сме в дълг пред тази директива. Комисията ще упражнява надзор със съответни правомощия, включително ще дава и съответни указания, които подлежат на незабавно изпълнение.
Ежегодно до 31 март всички предприятия са задължени да предоставят на тази комисия статистическа информация за определен обхват. Министерство на вътрешните работи също в този срок предоставя статистическа информация за извършените справки на комисията. Комисията ежегодно предоставя обобщена информация на Парламента и на Европейската комисия.
Освен това дефинираме нов състав на престъпление в особената част на Наказателният кодекс във връзка с разкриването на трафични данни. Наказанието ако ви е направило впечатление е до една година лишаване от свобода или пробация.Между другото в рамките на общественото обсъждане също възникна идея, която сега е намерила реализация в чл.261–б в проекто-закона. „Народното събрание чрез комисия, определена с Правилника за организацията на дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурата по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тях”. Благодаря за вниманието!

ЗАМ. ПРЕДС. СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Колеги, аз предлагам да поканим обществените организации да изразят мнение. Знам, че темата е изключително чувствителна, защото трябва да се намери една много тънка граница между това да бъде запазена тайната на кореспонденцията и разкриваемостта въобще на престъпленията, така че е важно да видим обществеността какво мисли, а после народните представители ще имат думата.
Искам да знам дали представители на Програма „Достъп до информация” са тук. Да, вече са тук.
Предлагам първо да дадем думата на представителят на Сдружение за електронни комуникации г-н Мирослав Огнянов.
Г-Н МИРОСЛАВ ОГНЯНОВ: От името на Сдружение за електронни комуникации благодаря за предоставената ми възможност. Като цяло сдружението приема аргументите на Министерство на вътрешните работи че е необходимо изменение на закона поради всички тези трудности, които са се появили в последните месеци по прилагане на неизмененият закон. Същевременно смятаме, че има необходимост от все още и след проведеното обществено обсъждане на някои подобрения и уточнения в проекта. Подробно сме изложили своето становище писмено до председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и се надяваме депутатите да имат възможност да се запознаят с копие от нашето становище. За да не повтарям цялото ни становище и конкретните ни бележки, просто бих искал да дам два акцента от него, които са важни както за операторите, така и за защита на интересите на гражданите.
Единият въпрос касае случаите, в които е осъществен достъп до трафичните данни било то директно чрез интерфейс от МВР или при поискана справка от операторите.Законът предвижда, че в тези случаи операторите не унищожават съхранените данни след изтичане на една година, но законът не предвижда колко дълго след това трябва да съхраняват тези данни. Намираме, че по този начин се създава една много трудна практическа ситуация. Тези данни не могат да се пазят вечно. Така или иначе трябва да бъде предвиден срок или условие, при които тези данни все пак да бъдат изтривани. Ето защо това , което сме предложили е или да отпадне това изискване те да съхранят данните, тъй като тези данни така или иначе вече са предоставени на органите на досъдебното производство, на съда или на МВР или като втори вариант да се предвиди срок, след изтичане на който операторите да изтрият данните. Може да се даде някакъв разумен срок от две или три години, което ще даде възможност за провеждане на едно досъдебно производство, ако е необходимо отново да се отиде от вещи лица при оператора, при оспорване на тези данни да се направи проверка на тези данни, т.е. да се даде един разумен срок, в който органите на МВР, органите да досъдебното производство и съда да могат да си свършат своята работа и да не бъде налагано едно невъзможно задължение на операторите, а да се защити интереса на гражданите, така че техните данни и разпечатки да не остават завинаги в операторите, без ограничения във времето.
Вторият въпрос, на който бихме искали да обърнем внимание, на който всъщност и при предишните обсъждания неведнъж сме обръщали внимание, това е въпросът кой в крайна сметка трябва да поеме разходите от наложените изисквания за съхраняване на данните и за предоставяне на тези данни в определен срок, тъй като е ясно, че операторите трябва да направят определени разходи за интерфейсите, за техническо подсигуряване, както и за служителите, които трябва в определен срок да предоставят справки, което сега е 8 часа. Това означава на празници и в неделя трябва да има служители при операторите, които да са в състояние в максимално кратък срок да предоставят поисканите данни от МВР и от останалите органи.
В случая ние се позоваваме на практиката в много други европейски държави. Директивата не взема отношение по този въпрос.На практика в много държави, включително и във Великобритания, Франция, Англия и т.н. е предвиден някакъв механизъм за компенсация на операторите, защото ако за един голям оператор се смятат 3 млн.абоната, това е малък разход на фона на неговите приходи. За един малък оператор с няколкостотин абоната, ако се налага да предостави достъп чрез интерфейс, да осигури служители 365 дни в годината, 24 часа, които да могат да направят такива справки, това е един сериозен разход. Разбираме, че сега вероятно не е най-добрият момент да се искат още пари от държавата, но все пак този закон ще действа трайно във времето от тук насетне, така че смятаме, че е необходимо да се потърси решение и на този проблем, като вариантите, които се практикуват в Европа са два – или се възстановяват разходите за закупуване на необходимата техника, или на операторите се заплаща определена сума, с оглед на това колко справки са поискани от тях през годината, или се търси някакво съчетание между тези два подхода. Бихме се радвали, ако се потърси подобно разрешение в България, така че в условия на криза да не се създават допълнителни финансови затруднения за операторите. Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Огнянов, понеже днес сме получили по пощата вашето писмо искам да прочета на колегите, които в момента нямат възможност да го прочетат и ще го получат след това, няколко текста. По принцип вие одобрявате промените, които като цяло се правят. Ще прочета само два текста: „Законопроектът в голяма степен покрива своите основни цели, а именно да отстрани сериозните проблеми, които възникнаха при работата по разкриване и разследване на престъпленията с последната редакция на нормата по чл. 251 от Закона за електронни съобщения и да подпомогне изпълнението на ангажиментите на Република България като пълноправен член на Европейския съюз, като въведение от българското вътрешното правило на изискванията на директива 2006/24 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006 г.за запазване на данните във връзка с предоставянето на достъпни електронни съобщителни услуги и на обществени съобщителни мрежи за изменение на директива 2002/58 от ЕО. Законопроектът съдържа промени, които като цяло подкрепяме.
Същевременно считаме, че определени текстове на проекта се нуждаят от прецизиране, изменение и редакция, с което предоставяме следното становище на Сдружението за електронни комуникации”. Предлагате някои промени, които ще бъдат предоставени на всички народни представители и между първо и второ четене ще има възможност да бъдат разгледани.
Давам думата на представителят на Фондация „Програма достъп до информацията” г-н Александър Хашъмов.
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ХАШЪМОВ: Аз съм представител на фондацията, която в продължение на две години играе ключова роля по тази тема.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители,с много от нещата които се казаха сме напълно съгласни. Явно е, че част от текстовете, които са предложени въвеждат невъведени до момента текстове от директивата. Действително досега нямаше наблюдаващ орган и действително предложението за това Комисията за защита на личните данни да бъде наблюдаващ орган е едно положително предложение, както и голяма част от другите предложения за препращането към НПК, международно сътрудничество и т.н. Абсолютно е вярно също така, че бяха възприети значителни текстове, предложени на обществено обсъждане, в т.ч. и текста за достъп до информация. За да бъдем максимално точни, трябва да подчертаем, че изискването да се пазят само 12 месеца данни за електронните съобщения, както и обстоятелството, че тяхното съдържание не е обект на достъп съществува и в сега действащото законодателство и по-специално в чл. 251, ал. 1 от Закона за електронните съобщения. Това обаче в момента за нас означава, че действително не може да бъде поставян паралел между досегашните предложения и други доста негативни опити от близкото минало. За нас остават 3-4 ключови, фундаментално важни въпроса, които касаят целият проект. Единият въпрос беше споменат във връзка с безсрочното унищожаване на данните за достъп, за това аз няма да се спирам на него.
Проблем № 1 от гледна точка на Програма достъп до информация, от гледна точка на директивата, от гледна точка на правата на човека в Европейският съюз е въвеждането на пряк достъп чрез интерфейс. Този пряк достъп чрез интерфейс, който ще се осъществява както разбираме от служители в специализирана дирекция със съкращението СДОТО, очевидно остава извън съдебните разрешения, защото този пряк достъп ще съществува като техническа възможност, което за нас означава, че няма гаранции че правата на гражданите ще бъдат гарантирани. Гаранции има по отношение на справките, но не и по отношение на тези конкретни хора, които работят в конкретната дирекция. Трябва ясно да подчертая, че в директива 2006/24 за интерфейс не се говори изобщо.
Второто, което искам да подчертая е, че в нито една страна-членка на Европейския съюз /ние направихме такъв преглед/ не е въведен законово достъп чрез интерфейс, което означава, че приемайки подобен достъп България ще се изправи пред риска да бъде за пореден път сочена с пръст за нарушаване на човешките права.
Също така има решение на Върховният административен съд от м.декември м. г., обнародвано в Държавен вестник, с което беше отменен чл. 5 от Наредба 40 от м. г., който въвеждаше абсолютно същият достъп чрез интерфейс, който тогава беше наречен пасивен достъп чрез компютърен терминал.
За нас този въпрос с интерфейсът е фундаментален. Ние смятаме, че другите предложения на вносителят са удачни, особено предложението в един по-бърз срок да бъдат давани данните от страна на предприятията, осъществяващи услуги, но ние нямаме нищо против дори да бъде още съкратен този срок, да бъдат още завишени санкциите ако трябва, но самият наш Върховен административен съд е казал ясно: „Достъпът до данни за електронните съобщения …”/а това са лични данни по самата директива/…”трябва да става при ясно определени основания и ясна процедура за всеки конкретен случай”. Същото каза миналият месец Конституционния съд на Румъния, който прогласи за противоконституционна същата норма в техния закон, която не въвеждаше интерфейс, но въвеждаше директивата. Искам да отворя една скоба и да кажа, че самата директива е много вероятно дори да се стигне и до нейната отмяна до края на следващата година или в по-следващата година, защото има много сериозни акции срещу въвеждането на директивата.Има конституционни дела в Германия, Унгария, Чехия, в Румъния вече то приключи.
Второ, освен интерфейсът по отношение разширяването кръга на престъпленията, за които да се осъществява този достъп обръщам внимание, че в Своето решение Върховния административен съд отбеляза миналата година, че за случая се прилага чл. 34 от Конституцията, т.е. по този въпрос няма никакво съмнение. Според чл. 34 от Конституцията достъпът до такива данни става само след съдебен акт, само за разкриването на тежки престъпления, а понятието „тежки престъпления” реферира към чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс. Това са престъпления, наказуеми с 5 или повече години лишаване от свобода.
Искам да обърна много специално внимание върху следният момент: в много страни-членки на Европейския съюз има понятие „сериозни престъпления”, а в други страни то се нарича „тежки престъпления”. В много от страните-членки на Европейският съюз тежки престъпления и сериозни престъпления са едно и също. Това са престъпления, наказуеми с 5 и повече години лишаване от свобода. Обръщам внимание в това отношение на най-новият проекто-закон, внесен в Европейският съюз, освен нашия, този на Ирландия. Там също се говори за сериозни престъпления, наказуеми с лишаване от свобода 5 или повече години, т.е. ние смятаме, че това разширяване на периметъра е прекомерно, противоречи на Конституцията.Ако по някакви причини е необходимо, то трябваше да стане задължително с изброяване на престъпления. В такъв случай това може да стане с едно общо разширяване на кръга на всички престъпления, наказуеми с две и повече години лишаване от свобода.
Последното, което бих искал да спомена като наша бележка е, че не е осигурено в проектът право на достъп на лицата, които са били обект на подобни наблюдения, техните данни са били обект на достъп, до определен период от време и при определени условия да получат право на достъп на информацията че са били обект на такова наблюдение. Това задължение произтича почти директно бих казал от решението на Европейския съюз за правата на човека по делото Асоциация за европейска интеграция срещу България, влязло в сила през 2008 година. По този въпрос ние имаме съгласие на вносителят Министерство на вътрешните работи, изразено по време на обществените обсъждания, но не виждаме въпреки това в текста на законопроекта това право. Доколкото разбрахме ще се разработи по-подробно. Ние не сме съгласни като една организация, която се занимава с правата на гражданите първо правата на гражданите да има навлизане в тях и след това след една или две години да се създаде процедура за гаранции, поради което ви моля да имате предвид и това.
Това общо взето са нашите бележки. Ние смятаме, че те са може би малки по количество, но като значение те са изключително сериозни и моля да ги имате предвид.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Хашъмов. Аз предлагам зам.министър Вучков да отговори на поставените от вас въпроси и след това да преминем към разисквания по темата.
Г-Н ВУЧКОВ: Голяма част от тези въпроси бяха повдигнати, както и някои други разбира се. Специални благодарности на Фондация Програма достъп до информацията защото тя писмено и в разговорна форма направи своите бележки. Някои от тях разбира се ги отразихме в нашият проекто-закон. Аз наистина с тези бележки бих се съгласил по отношение на лицата, които следва поне да имат право да бъдат информирани тогава, когато е осъществен достъп до трафични данни, но бих искал да ви помоля в хода на разискванията да кажете къде да бъдат информирани, кой да бъде органа, който да им гарантира, че ще бъдат информирани. Може би това ще стане с някакви конкретни текстове, дали това да бъде Парламентарната комисия, която сме предвидили тук. Ние сме дали една кратка разпоредба, с която предвиждаме контрол чрез Парламентарна комисия и отваряме възможности тя чрез своите правила да предвиди възможност как да информира гражданите, които са били обект на такива искания от страна на заявители, но ако имате някакво друго предложение можем да го обсъдим и според нас няма пречка за това.
По отношение на това, че можем да изброим кръгът на престъпленията, които смятаме, че са сериозни и в същото време не са тежки, по смисъла на нашето законодателство. Господин Хашъмов, ако започнем да изброяваме престъпления, за които според нас е очевидно, че трябва да има достъп до трафичните данни, това с какво променя обстоятелството, че те няма да бъдат тежки по смисъла на Наказателния кодекс. Ние така или иначе сме предвидили, че те са наказуеми с лишаване от свобода по-малко от 5 години. Склонен съм и на такъв вариант между първо и второ четене – да огледаме състава на престъпленията, особено в тази част от Наказателния кодекс, за които някой ще спори, че органите на държавата трябва да имат повод, за да поискат достъп до трафични данни. Не знам дали колегите биха се съгласили на такъв вариант, но ми се струва, че ще стигнем до изброяване на една или две страници с престъпления от особената част на Наказателния кодекс, около които ще се обединим.Това не е много добър подход формално и юридически, но ако се налага можем и това да направим.
Аз ще помоля колегите, които са юристи от вътрешното министерство също да вземат отношение по част от въпросите, които бяха повдигнати.
По отношение на това, че липсва срок, след като е поискан достъп искам да кажа, че ако наистина текстовете, които сме въвели не са достатъчно ясни, можем да обсъдим и този вариант. Доставчиците на данни, това са интернет операторите, мобилните оператори. По отношение на мобилните оператори искам да кажа, че такива интерфейс връзки има изградени. По отношение на интернет операторите – няма да има задължение да бъдат изграждани такива връзки, защото общо взето за над 97 % от случаите става дума за данни, поискани от мобилните оператори, но наистина ако не е ясно от текстът, който въведохме след общественото обсъждане, той може да се обсъди отново. Става дума за чл.250-б, ал.4: „При достъп до данните, осъществени чрез интерфейс, ръководителят на органа по право за искане на достъп уведомява предприятието за необходимостта от запазване на данните…”. Ако този текст не е достатъчен да удовлетвори тези искания, можем наистина да помислим и по някакъв друг текст между първо и второ четене в комисиите, за да кажем на операторите, че когато служба на МВР е поискала запазване на данни, в какъв срок да ги запазят и ако наистина това е проблема, да запишем по-подробен текст. Ако позволите колегата Макева и другите юристи също да вземат отношение по тези въпроси.
Г-ЖА БЛАГОРОДНА МАКЕВА: Аз съм от Главна дирекция Криминална полиция. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, по така представените въпроси от представителите на неправителствения сектор искам да кажа следното. Първо по отношение въвеждане на конкретен срок за съхранение на данни мисля, че колегата Огнянов даде данни за това как е трудно дефинирането на конкретен срок, първо защото не винаги ще имаме известен извършител на престъпление и започнато производство срещу конкретен извършител, за да можем да предвидим срока, в който ще приключи наказателното производство, т.е. срока в който ще бъдат необходими тези данни. Основната идея е когато на съда и на страните по това наказателно производство пожелаят да получат достъп конкретно от администратора на тези лични данни, за да няма никакви съмнения за истиността на така съхранените данни, те да могат да ги получат точно от първоизточника, който ги е предоставил. Поради тази причина ние не сме пристъпили към конкретизиране на някакъв срок, просто паради факта, че няма как да бъде конкретизиран този срок. По отношение на случаите при които се е оказало, че тази данни могат да имат значение за досъдебно производство, както г-н Вучков обърна внимание, изрично в разпоредбата е предвидено , че ние като заявители ще имаме задължението тези органи, които са отправили искането да уведомят самия доставчик на съответна услуга това, че е необходимо запазване и съхраняване на тези данни, за да може да се предотврати съхраняването за дълъг срок на данни, които наистина не са необходими за разследването.
По отношение на така поставеният въпрос във връзка с прекия достъп от страна на г-н Хашъмов аз неколкократно и в хода на обществените обсъждания казах нещо, което смятам че вас като народни представители следва да убеди в сериозността, с която МВР и служителите се отнасят към достъпа до такива данни. Беше спомената Наредба № 40, която беше отменена от Върховният административен съд, но тя беше отменена поради факта, че липсваше предвиден съдебен контрол по отношение на всеки един достъп. Сега такъв контрол се предвижда.
Другият момент, на който бих искала да обърна внимание е, че въпреки че има изградени тогава по Наредба № 40 възможности, фактът че МВР казва, че няма възможност да прави тази справка и да се ползва от тази информация, ние изчакваме търпеливо, въпреки колосалните забавяния с месеци наред на тази информация показва, че МВР въпреки това че би могло да прави тази информация своя и да я ползва, не го прави, т.е. ние сме много коректни, спазваме законодателството. Бившият председател на Комисията за вътрешен ред и сигурност г-н Спасов също така в едно интервю обърна внимание, че при парламентарният контрол, който е бил извършван, самия той лично се е убедил в коректността на колегите от специализираната дирекция Оперативно-технически операции при регистриране и осъществяване на всякакъв достъп, включително и този.
Следва да обърна внимание, че гаранциите първо съществуват в това, че се предвижда само и определени от министъра на вътрешните работи лица да извършват този достъп и тези справки. Справка може да бъде извършена единствено и само от тези лица, независимо от техническата възможност, тогава когато е получено съдебно разрешение. Без съдебно разрешение такава справка няма и не може да бъде извършена. Съответните служители ще получат парола за достъп, своето потребителско име, могат винаги да бъдат проследени с така наречените лотфайлове / ще ме извините, аз съм юрист, не съм специалист по техническите аспекти/ кога и за какво е направено това влизане в системата за справка. Гаранция за това, че няма да има такава злоупотреба, както обърна внимание и г-н Вучков, са четирите регистъра, които дават възможност за сериозна съпоставка и проверка за това използване. Мисля, че точно тези ясно определени критерии, процедури, така както Върховният административен съд е посочил, че следва да бъдат въведени, се въвеждат така предложените проекти и норми от нас.
По отношение кръгът на данните и дискусията, относно това дали да бъде 2 години, 5 години, бих искала да обърна внимание, че съветът в свое заявление във връзка с предложението за изменение на директива 2002/58 е обърнал внимание на държавите, че при дефиниране на понятието „сериозно престъпление” в националното законодателство, трябва да отчитат и престъпления, изброени в чл.2, ал.2 на рамково решение за европейска заповед за арест. В тази връзка още обърна внимание, че точно тази разпоредба говори за срок, изискващ лишаване от свобода не по-малко от 3 години, включително изброени състави на престъпление, които по нашето законодателство някои от тях попадат точно на лишаване от свобода не по-малко от две години. Това е и основната причина, поради която сме се водили.
По отношение на въпросът, свързан с твърдението за противоконституционност по чл. 34, ал. 2, бих искала да обърна внимание за текст по едно решение от 2006 г. по конституционно дело конкретно по тази норма, като тогава Конституционния съд е обърнал внимание, че всяко изключение, при което съдържанието, когато говорим за съдържание на кореспонденцията, става достояние на други лица, освен адресатите, за които посланието е предназначено, следва да се извършва с решение на съдебна власт, както нееднократно бе обърнато внимание. При трафичните данни въобще по никакъв начин не се говори за кореспонденция. Говори се за съвсем друг вид данни, така както са разписани в момента в Закона за електронните съобщения.
По отношение правото на достъп господин Вучков вече изрази нашата положителна нагласа за предвиждането на такава възможност. Надявам се, че отговорих на всички въпроси.
Г-Н АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: По отношение на интерфейсът все пак основния проблем е, че освен съдебното разрешение, което е за справките /ние нямаме нищо против него, това е една много добра система/, служителите от специализираната дирекция Оперативно-технически операции имат директен достъп, без съдебно разрешение на практика. Те имат просто технически осигурен достъп. Това е проблемът и той не може да бъде решен с това, че по отношение на исканията не се дават съдебни разрешения, а иначе разбира се ние напълно вярваме в добронамереността на сегашната изпълнителна власт. Не може в една демократична държава да се разчита на добротата на министъра и на това, че е точна преценката му. Това единствено исках да кажа по отношение кръгът на престъпленията. Все пак кръгът на престъпленията е проблем. Единственото решение, което касае електронните съобщения е това на Върховния административен съд. Освен това понятието „лични данни”, което се ползва в чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека, в Конвенция 108 на Съвета на Европа и директива 9546 на Европейския съюз не прави разграничение между съдържание на съобщенията и трафик на съобщенията. В самата директива това е направено пределно ясно. Тя препраща към Европейската конвенция за правата на човека. Благодаря ви.
Г-ЖА БЛАГОРОДНА МАКЕВА: Само ще допълня, както беше казано че за тези лица, които нарушат задълженията си, свързани с трафични данни, в настоящият законопроект, както беше представен е предвидена и съществува както административно-наказателна отговорност, която може да бъде реализирана и наказателна отговорност включително, която предвижда и лишаване от свобода. Считам, че това са едни сериозни гаранции по отношение реда и начина, по който се извършва този достъп и в този случай, когато има лице, което извърши такова престъпление или нарушение, си има съответен предвиден механизъм, както и директивата изисква, за да бъде реализирана отговорност срещу него.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност за разисквания и общи изказвания.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз имам един въпрос към г-н Хашъмов. Той каза, че единствената гаранция че няма да има злоупотреби в този законопроект е благодата на министъра, че няма да се случат такива злоупотреби. Тъй като така или иначе по презумция всички предприятия, които предоставят обществени електронни съобщения, мрежи и услуги, така и или иначе имат достъп до тази информация, аз пък бих попитал каква е гаранцията, че те няма да злоупотребят с тази информация, която те притежават. На кого трябва да се доверим повече – на министъра или на служителите, при които всеки един достъп ще бъде следен с парола, с код и на всички тези доставчици на тези услуги, които всеки един момент имат достъп до тази информация и я могат да я използват много по-неправомерно, отколкото институция като Министерство на вътрешните работи. Ако можете да ми отговорите на този въпрос би било добре, но се съмнявам. Аз мога да ви кажа, че всеки един момент десетки хиляди души имат достъп до тази информация, които даже и не се контролират дали я използват по някакъв начин било правомерно или неправомерно и т.н. Същевременно органите, които трябва да използват тази информация, за да предотвратят престъпления, мисля че това не трябва да подлежи на коментари изобщо.
Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Вие си спомняте преди време какви скандали имаше и какви факти и данни се изнесоха точно за злоупотреба на служители, които са на слушалките със СРС-та, така че в случая представителите на неправителствения сектор имат основание да се съмняват и да искат да чуят как ще се уредят тези въпроси. Заместник министър Вучков не може да ви отговори кой ще контролира или касира, ако се установи от операторите нарушение. В момента говорим как ние като народни представители, гласувайки за този закон, утре като излезем от тази зала ще гарантираме на всички 8 млн. граждани, че никой няма да си позволи да използва тази информация за други цели или да притиска, да злоупотреби с нея, защото има факти в нашата недалечна история – през последните 20 години.
Аз вярвам в добрите намерения на ръководството на Министерство на вътрешните работи и на колегите, които са разработили този текст, защото те самите са почувствали, че има една празнота и трябва да направим такива норми. Сега дискусията е как да ги направим още по-професионални, без да ги слагаме тях така да се каже на стъргата и на пангара, защото време е всички хем да защитим гражданите, хем дадем време на професионалистите да си свършат работата. Аз искрено уважавам юристите на МВР, сигурна съм че вие не бихте си го и помислили, а камо ли да си позволите такова нарушение, но вие декларирате само, че никой няма да използва този интерфейс, който при вас го има. Кой орган ще бъде този, който ще контролира и периодично ще влиза, за да види дали някой не се е изкушил и не е направил някое нарушение.Четирите регистъра, повярвайте ми, в никакъв случай не биха спрели някой да изнесе едни данни отново в кутията на генерал Атанасов, да излезе случайно някаква разпечатка, какъвто беше единия от случаите. За другият не искам да давам данни, тъй като много примери имам за последните 20 години. От това естество са ни въпросите. Ако могат специалистите да подскажат как може да се направи тази защита и гаранция, ние ще бъдем изключително благодарни. Тук въпросът не е това да не стане, след като това стане, да помислим как да защитим и да гарантираме правата на хората да не се злоупотребява с личните им данни, да не бъдат въвеждани във всякакви измислени ситуации и случки, да се обясняват до девето поколение че не са престъпници, защото и такива случаи имаме, докато престъпникът намира начин да мотивира органи, служители и т.н. и да остане недосегаем. Такива са нашите проблеми, казани с две думи.
Аз приветствам внесеният законопроект, но имам редица въпроси, на които бих искала да получа отговорите. Надявам се в днешната дискусия на част от тях да получа отговорите. Иска ми се днес да не избързваме с еуфорично настроение, ние сме мнозинство и дайте да вдигнем ръка и да го прогласуваме, а от тази зала излизайки си, да сме наясно още какви стъпки и ходове имаме, за да подобрим текста и кога бихме могли да излезем пред българското общество с ясната визия, че този текст именно гарантира всички тези страхове, които се изразиха и от неправителствения сектор. Тук има и още един въпрос. Какво ще струва този закон? Не съм прочела в документите, които изпращате на Министерство на финансите, свързани с финансовата обосновка, защото всеки един закон е свързан с финансова обосновка колко ще струва на Република България прилагането на този закон, защото от една страна операторите казват, че не биха могли да изпълнят всички тези разпоредби, които ще им вменим. Тук отварям една скоба. Уважаеми колеги, за миналият период от време моят спомен като участник в правителството на Република България беше, че имаме над 30 закона, които не са обезпечени. Това е още от времето на правителството на СДС, и от преди това, защо ние приемаме различни закони и било то поради хармонизация или поради национална необходимост, а в същото време се оказва, че нямаме достатъчно средства и ресурс, за да можем докрай да ги изпълним. Сега такава опасност има ли? Аз искам да знам какъв е ресурсът, предвиден ли е евентуално за следващата година, защото бюджета се прие преди два дни от Парламента, а на мен ми е пределно ясно как стават размествания в перата на бюджета, знам колко е тежък бюджета на МВР и колко много нужди имате. Като виждам, че на министерството което закрихте сте му дали по-малко от половината средства, които досега имаше, представям си още колко други липси ще имате по този бюджет. Да не се окаже, че приемаме нещо на хартия и след два дни става неизпълнимо.Отговорът е дали за операторите ще бъдат отпуснати парите, за държавата ли, колко са. Също така въпросите, които се поставят от страна на гражданите са важни, а така също и това, което каза г-н Хашъмов. Може би е добре да помислим дали Комисията за защита на личните данни ще бъде тази, която ще информира след време гражданите, които са били потърпевши от една такава акция и т.н.за да може всичко да бъде демократично, чисто и прозрачно. Според мен в законът има още какво да се доработи, с тенденция наистина да го направим действащ, за да може да подпомогне служителите на МВР в тяхната битка с организираната престъпност и да не се използва за цели, които не са свързани с тези намерения. Благодаря.
Г-Н ДИМИТРОВ: Просто искам да се спра на една точка, свързана с този интерфейс за достъп, реална ли е необходимостта от бърз достъп до тези данни. Този въпрос е резонен, но наистина абсолютният достъп до всички потребители през този интерфейс не е оправдание и ние не можем да разчитаме на добрата воля или че ще се страхува от този вот и т.н.Може би това чисто програмно не е проблем да бъде направено в един такъв интерфейс когато се дава достъп или се иска достъп до някой потребител, този достъп да бъде ограничен до този потребител. Чрез този интерфейс може да бъде следен трафика само на разследваното лице или група от потребители и т.н., а не общо до цялата система да има достъп. Ако се пише един такъв интерфейс от страна на доставчика, една такава опция не е кой знае колко трудна и осигурява бърз достъп до необходимите данни.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Нашите представители бяха част от работната група и искам да ви кажа, че в сравнение с предишните опити да бъде изменен този закон, в момента според мен е постигнат многократно по-добър баланс между работещо решение и защита на правата на гражданите. Не твърдя, че проектът е самото съвършенство като изказ във всяко едно изречение, но според мен той трябва да бъде подкрепен по принципи ако някъде би имало някакви редакции, те според мен са предимно редакционни.
Считам, че като цяло основните принципи, които е трябвало да бъдат спазени в законопроектът са спазени. Има съдебен контрол при достъпът, има орган, който следи личните данни при операторна защита – Комисията за защита на личните данни. Парламентът също е овластен да следи по принцип за спазването на всички нови разпоредби, който се въвеждат с този законопроект.
Считам, че интерфейсът и към момента го има, както и колегата по-рано каза до най-ползваната услуга от българския гражданин, това е телефонната услуга, мобилната пенетрация е 130 %. Всеки един оператор има такъв достъп до данните на всеки един от нас, включително на абсолютно всичко, което е описано тук. Не виждам никаква причина да не се гласува същото доверие и на държавата, като разбира се при второ четене биха могли да бъдат обсъдени някакви предложения за подобрение, за специфициране на текстовете.
Другото, което искам да кажа e във връзка с така изтъкнатите аргументи за изброяване на конкретните състави на всички престъпления, за които това да се прави и като правна техника това е доста тромаво. Според мен аз не съм напълно убеден дали това е най-добрият подход. Това вие ще прецените.
На трето място бих искал да обърна внимание на това, което г-жа Емел Етем каза за това какво би струвало това нещо. Това е свързано със защитата на човешки права, на интереси на гражданите, за които този въпрос не би трябвало да бъде поставен, но като цяло въпроса е резонен. Аз бих искал да кажа, че през последните години толкова пари са налети за закупуването на техника за държавни учреждения, ведомства и т.н., че ако се направи един елементарен одит, със сигурност такава може да бъде заделена, за да може с почти никакви средства осъществено подобно решение, като се заделят сървъри за тези регистри и т.н. За бизнесът от друга страна какво би означавало това. Да, безспорно ще има някакъв разход за бизнеса и то основно за по-малките оператори, защото големите вече са свършили работата. В случаят от една страна тук трябва да се погледне това какви права се защитават при налагането на това задължение и също да обърна внимание, че според мен всички оператори поне частично са компенсирани и не мога да преценя точно за каква част при налагането на това задължение, защото в доста от европейските държави срокът за съхранение на тази информация е две години и сигурно много ще се учудите, ако разберете каква е разликата в разходите да съхраняваш тази информация две години и да да я съхраняваш една година. В този смисъл мисля, че е направен реверанс и съществени разходи са спестени на операторите и разбира се ако има нужда за допълнително компенсиране да се изнесат аргументи, да се мотивират и при обсъжданията на второ четене да се мисли и за нещо друго,но като цяло наистина законът е доста балансиран и това, което би могло да се прави по него са редакционни поправки основно. Годен е да послужи за нещо, което да излезе от тази комисия като един от може би първият предложен такъв работещ документ.Всичко разбира се е оставено на вашата преценка. Благодаря ви.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще подкрепя законопроектът, още повече след като зам.министър Първан Русинов отправи такъв енергичен апел, като действително има основание.По стечение на обстоятелствата мисля, че в тази зала съм единствения, който бях в предишният състав на Комисията по транспорт и съобщения, когато се обсъждаше един законопроект, внесен от тогавашния министър Михаил Миков, буквално два или три месеца преди изтичането на мандата на 40-то Народно събрание. Има много сериозно подобрение в този законопроект спрямо законопроекта, който беше внесен преди седем-осем месеца.
От друга страна аз представлявам една от парламентарните групи, която напълно подкрепя бих казал приоритет номер едно в държавата, а това е борбата с организираната престъпност и корупцията. В същото време, без да изброявам всички разбира се положителни качества на законопроектът, това ще се направи в Пленарна зала, важното е тук да имаме една работна атмосфера.
Искам да започна с една ясна забележка. За мен водеща комисия по закон, свързан със Закона за електронните съобщения трябва да бъде Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и за да видите, че това е така ще ви дам следният пример. В Законът за движение по пътищата има случаи, когато Министерството на вътрешните работи инициира и предлага промени. Означава ли това, че в Комисията по сигурност и обществен ред трябва да се гледа закона за движение по пътищата. Не, разбира се, защото законопроекти се разпределят въз основа на техния обхват. Тук говорим за Закон за електронните съобщения.Сега ще се получи следното. Всички ние можем да дадем определени предложения на второ четене и те няма да се гледат в тази комисия, ще се гледат в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която има все пак един доста по-различен акцент от електронните съобщения като цяло.
Второто, което го отправям като една наистина добронамерена забележка Аз прочетох мотивите и там се казва, че се въвеждат изискванията на директивата 2006/24. Истината е, че в много голяма част, на 90 % от тези изисквания бяха вече въведени при предишни промени в Закона за електронните съобщения. Въвеждат се някои неща допълнително и това е точно така, изброяват се, но това не е сегашното въвеждане на изискванията на директивата, защото ако се чете, някой ще помисли, че в момента България въвежда изискванията на тази директива.
По отношение на основният проблем. Той е свързан действително с обхвата на случаите, когато трябва да бъде под контрол трафика на данни.Имам все пак няколко въпроса, които са свързани с несъвпадане на нашето разбиране с това, което е в другите страни, членки на Европейския съюз. Господин зам.министър, защо няма една страна в Европейският съюз,където да се въвежда текст, който тук се предлага под формата на чл.250-б, ал.1, когато се изисква чрез интерфейс да се осигури този достъп. Това може да се тълкува по два начина или че престъпността в България е най-голяма и поради тази причина се изисква това или че ние се отклоняваме от добрата европейска практика. Това,че имат интерфейс операторите все пак е различна категория.Освен това по отношение на достъпът както от страна на операторите, така и от служителите. Макар и от определено ниво нагоре се разширява кръгът на лицата, които имат достъп, респективно и то по подразбиране се разширява опасността от изтичане на такива данни, за което преди малко стана въпрос.
Вторият ми въпрос е свързан с обхвата на престъпленията. Действително в европейската директива се говори за сериозни престъпления, но смисълът на сериозните престъпления в европейската директива са тежките престъпления по българското законодателство. Беше казано и аз не възразявам срещу една препоръка, която е направена наистина по един съвсем елегантен начин, че има случаи когато това касае престъпления и то Европейския съвет, престъпления които се наказват с лишаване от свобода до 3 години. Ние заявяваме, че там са изброени случаите и когато се касае за изброяване на престъпленията, нещо което тук липсва. Там са изброени случаи на престъпления, които у нас се наказват с лишаване от свобода за две години и това се използва като аргумент да послужи като една обща база. Това действително разширява изключително много този кръг.
Аз подкрепям това да се води енергична битка с организираната престъпност, но считате ли че това за което ние говорим са престъпления, които се наказват с лишаване от свобода две години. Като заявявате, че изброяването би отнело страница или две, винаги изброяването може да бъде направено с приложение към закона. Ще ви дам примес със Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Ако това не стане в приложения, може да се уреди чрез допълнителна разпоредба, но така или иначе трябва този кръг да бъде ясно прецизиран.
Следващото, за което стана въпрос и аз мисля че ще се намери решение. Действително е записано в ал.3 на чл.50-а, че предприятията са длъжни да унищожат данните след изтичане на срока по ал.1, а това са 12-те месеца /тук и преди това в действащият закон бяха разписани/, с изключение на данните до които е имало достъп чрез предприятията и те са били съхранени. Разбрах възражението че ако се фиксира някакъв срок, ние можем да кажем че всички случаи, при които се използват тези данни могат да влязат в този срок, но аз ще кажа така: нека за тях също фиксираме един срок и той да бъде 3 години, като си запазим чрез отделна алинея правото в случай, когато не е приключило разследването, заведено дело и т.н., по искане на достатъчно високостоящ орган може да се съхранят тези данни до приключване на всички разследвания, но може ли да се счита, че за един човек тези данни трябва да бъдат съхранявани цял живот, а още повече че те се събират по време на разследването, а може да се окаже че разследването доказва невинността на този, който е разследван. Цял живот тези данни могат да бъдат съхранявани и може да се спекулира с тях.
За мен така са в общи линии въпросите, които искам да повдигна съвсем добронамерено. Считам, че трябва да се намери едно приемливо решение, като оценявам, че законът действително е една много сериозна крачка напред. Пожелавам ви успех и заявявам, че определено ще гласувам за него. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преди да дам думата на г-н Такоров имам едно процедурно предложение заседанието да продължи докато завършим с разглеждането на тази точка от дневния ред, понеже сме взели принципно решение всяко заседание да продължи 2 часа.
Моля, който е съгласен заседанието да продължи до гласуване на законопроекта, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма. Приема се.

Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, колеги, господа заместник министри, мисля че законопроектът, който разглеждаме в момента наистина както каза г-н Иванов беше предложен на вниманието на предишното Народно събрание. Аз не съм много компетентен по техниката в ИТТ технологиите, но по принцип тогава, доколкото си спомням ставаше въпрос за хиляди левове, които операторите казаха, че за да могат да си оборудват интерфейс с апаратурата, която е необходима, трябва да дадат милиони левове. Сега в момента, в който г-жа Емел Етем постави този въпрос някак си много бегло го отминахме, че държавата няма да даде нито една стотинка и едва ли не ние ще задължим операторите да направят това нещо.
Аз знам, че за мобилните оператори, още при представянето на честота, съгласно договора за честота, има поставени към тях условия, съгласно които те са длъжни да изградят тази система. Става въпрос тук, че за тези оператори, за които говорим в момента в договорите им го няма и това трябва да бъде допълнително вписано или в този закон и да ги задължим те да ги направят. Тук го няма разписано в този закон и наистина трябва да видим колко ще струва това.Ако ние сме единствената държава, където това нещо е необходимо да се въведе, нямам нищо напротив, но аз искам това нещо да ни бъде казано и доказано, че това е така.
Аз бих подкрепил законът, но нека да поискаме едно становище от операторите, от тяхната асоциация, които да изразят становището си по този законопроект. Тук не става въпрос за малки или големи оператори, ние приемаме законопроект, който трябва да бъде равнопоставен за всички оператори.Ние не можем да кажем, че малкият оператор ще го изключим от този закон. Аз бих искал да получа отговор на този въпрос.
Второ. Мисля, че след като се прави едно разискване по отношение на контрола, който трябва да се извършва съгласно чл.250-а, ал.1, поради простата причина че той се дава и на Комисията за защита на личните данни, е наблюдаващ орган за съхраняване на данните по чл. 250-а, ал. 1. Също тук, по този член се създава и отделна комисия, образувана съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Вие знаете, че да има такава комисия, би трябвало в този законопроект да са разписани точно какви ще бъдат правилата и функциите на тази комисия. Господин Иванов, Вие знаете какво големи разисквания имаше по отношение тази комисия,когато се разглеждаше Закона за конфликт на интереси в предишния Парламент. Какви ще бъдат нейните пълномощия, дали тя може да се самосезира, дали тя може да изисква данните, защото тук е записано ако не се лъжа, че до 31 март Министерството на вътрешните работи предоставя данните на Комисията по защита на личните данни? След това данните, които се дават от комисията трябва да се предоставят и на Парламентарната комисия, която ще се създаде. Тази Парламентарна комисия отделна ли ще бъде, защото тук на практика не е написано, тя трябва да бъде отделно от съществуващите комисии, поне аз така го прочетох.Не може да бъде нито подкомисия, нито да бъде част от някоя от съществуващите комисии.Това нещо не е доуточнено с този законопроект, който ни се предоставя за разглеждане. Мисля, че това нещо между двете четения трябва да се изясни, да видим какво ще правят тези две комисии. Аз мисля, че тази комисия не трябваше да бъде парламентарна, трябваше да бъде независим орган, който не е свързан нито с правителството, нито с Народното събрание, защото никой не може да отрече, че Народното събрание е единствения политически орган,който е на територията на Република България и именно тази комисия пак ще бъде сбор от политически лица, където може да се политизира този въпрос. Тя трябваше да бъде независим орган, извън Парламента и правителството. Тук се подхожда с един двоен аршин, защото доколкото си спомням преди два или три месеца беше закрита подобна комисия за контрол над разузнавателните средства. Аз мисля, че такава комисия ще бъде по-подходяща за контрол за този законопроект, отколкото която и да била парламентарна комисия. Какъв ще бъде нейният обем на работа, тъй като Вие самият казахте, господин заместник министър, че обема на работата ще бъде толкова голям и да не се чака окръжния съд, за да постановява тези виждания? Може ли една комисия от народното събрание да обобщи тази информация и да я гледа? Няма да може, защото това няма да бъде в основната функция на народен представител.Същото нещо аз казах, когато се разглеждаше Закона за конфликт на интереси и сега виждате ли как се сблъскваме с определени проблеми и не може някои от процедурите, които са предвидени в закона да се изпълнят, защото тази комисия е в състав от 6 човека.
Аз апелирам вносителите да преценят дали е правилно отново да възстановим една такава комисия, която да не е подчинена нито на Парламента, нита на правителството, която да бъде независима и да се занимава с този законопроект. Благодаря.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз искам да взема отношение по изказването на г-жа Емел Етем и г-н Румен Такоров, които повдигнаха въпроса за финансирането, което всъщност е много важно от гледна точка на бизнеса. Разбрахме, че за държавата разходи няма. Аз искам да кажа, че за бизнеса разходите също ще бъдат нулеви, защото това ще представлява една инвестиция, която ще влезе в цената на услугата, която ще я платим всички ние като потребители, така че в бъдещ период те ще имат и натрупване.Въпросът обаче е да не бъде много голям този марш и да може потребителите да си осигурят този разход. Благодаря.
Г-Н ВУЧКОВ: Господин Такоров, ние участвахме в този дебат за правомощията на Парламентарна комисия, наблюдавахме го, но не бяхме вносители. Във връзка с Бюрото за контрол на специални разузнавателни средства най-подробно се разисква дни наред този проблем. Нима е по-добре да има още една независима комисия, Бюрото за контрол на специални разузнавателни средства проработи ли, дали беше независимо, как мислите? В този Парламент се създаде комисия за контрол на ДАНС и в крайна сметка този контрол проработи. Тук не е въпросът да имаме комисии, а да имаме контрол. Според мен лично, тъй като тази разпоредба беше внесена впоследствие, след дебата с гражданското общество, няма пречка комисията, която беше изградена на паритетен принцип от 6 члена от всяка Парламентарна група, за контрол на специалните разузнавателни средства да се заеме и с тази отговорна задача, като там отделно от това ще има един специализиран екип от експерти, които ще бъдат на по-особен статут в договор с ръководството на Народното събрание. Вие сте в течение на тази цялата дискусия и мисля, че такъв екип се изгражда, но това не е наша работа, това е работа на Парламента да се заеме и с този контрол, защото това е най-силната гаранция, откровено го казвам. Тук става дума за контрол върху процедурите. Това многократно беше дискутирано там и мисля, че е абсолютно необходимо да има такъв парламентарен контрол върху процедурите по достъпа до трафични данни. Това е дълбокото ми убеждение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Вучков. Колеги, чухме различни мнения, но всички се обединяваме около един казус. Явно е, че тези промени, които се предлагат са необходими и нужни,защото не случайно те са били предложени и от предишното ръководство на Министерство на вътрешните работи и сега трябва да отчетем изключително сериозната работа и задълбоченият анализ, който е направен за подобряване на този законопроект и в крайна сметка имаме възможност да направим промени между първо и второ четене. Аз предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен с така предложения законопроект за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, да гласува.
Гласували „за” – 9, „против” – няма, „въздържали се” – 3.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА РАЗНИ. Имате ли предложения за разискване към тази точка? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Иван Вълков/