Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
25/02/2010
1.Обсъждане на Законопроект за ратифициране на актовете за ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерски съвет на 18.02.2010 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесен от Министерски съвет на 5.02.2010 г.
3. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р ОТ О К О Л
На 25 февруари 2010 година от 14.30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги и уважаеми гости! Съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия откривам заседанието, тъй като имаме необходимият кворум. Всеки от вас има предложеният дневен ред.
ДНЕВНИЯТ РЕД съгласно нашия правилник е обявен предварително:
1.Обсъждане на Законопроект за ратифициране на актовете за ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерски съвет на 18.02.2010 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесен от Министерски съвет на 5.02.2010 г.
3. Разни
Имате ли предложения за допълнение на дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред: Обсъждане на Законопроект за ратифициране на актовете за ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерски съвет на 18.02.2010 г.
Гости на нашето заседание днес са г-н Първан Русинов – зам.министър и г-жа Таня Савова – началник отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз” от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Давам думата на г-н Първан Русинов да ни представи законопроектът за ратифициране на актовете за ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Съвсем накратко ще представя този законопроект за ратифициране на актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, проведен в Женева през 2008 г., изготвен в изпълнение на ангажиментите на България като страна-членка на съюза.
Всемирният пощенски съюз е междуправителствена организация от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. Там се уреждат взаимоотношенията между страните-членки чрез тези актове на съюза. Актовете се изменят, допълват и приемат на всеки проведен конгрес. Конгресите се провеждат на 4 години и това всъщност е върховния орган на Всемирният пощенски съюз.
Настоящите актове са приети в Женева през 2008 г. С решение на Министерски съвет е утвърден съставът и позицията на делегацията, която тогава е представила България и тогава протокола за взетите решения е подписан от името на България с ангажимент за последваща ратификация. Именно в резултат на това ние разглеждаме този законопроект. С приемането му се постигат няколко основни цели: потвърждава се принадлежността към единната световна пощенска територия, регламентирана от актовете на Всемирния пощенски съюз - това урежда възможността и режимът за предоставяне и ползване на международни пощенски услуги от българските потребители; създава се правна основа за уреждане на взаимоотношенията между България и останалите страни; осигурява се изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането на актовете на съюза, като от страна на органите, осъществяващи държавната политика и регулирането на пощенските съобщения както от държавните органи, така и от страна на избрания пощенски оператор, който за България е Български пощи ЕАД; гарантира се правото на потребителите да ползват международна пощенска услуга от и към всички 191 страни – членки на съюза; получаване от избрания пощенски оператор на правото да урежда плащанията си с избраните пощенски оператори на останалите страни - членки на съюза и гарантиране на правото на Република България да участва в качеството си на страна – членка в цялостната дейност на съюза.
Това са най-общо резултатите. Няма отражение нито пряко, нито косвено върху държавният бюджет.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Русинов. Уважаеми колеги, имате ли въпроси или становища по разглеждания законопроект.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Господин Русинов, защо е нужна ратификация?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Защото това е международен договор, който за да стане част от българското право трябва да бъде ратифициран с акт на Народното събрание. Когато някакъв акт на международна публична организация, в която определена държава членува трябва да бъде приет, това става с ратификационен закон.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Този акт, който разглеждаме в момента може да се изменя само с протоколи, както имаме в случая първи допълнителен протокол.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: На всеки четири години се провежда такъв конгрес и на него се вземат определени решения, които се подписват от всяка държава, упълномощена от съответната компетентна власт, в случая за България от Министерски съвет. Подписва се от името на държавата, с ангажимент за последваща ратификация.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ще направя само едно допълнение. Това споразумение, което е прието на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз е станало на 12 август 2008 г., но ние едва сега правим ратификацията. Това е една стандартна процедура.
Има ли други въпроси? Няма.
Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен , да гласува.
Гласували „за” – 13,”против” и „въздържали се” – няма.
Приема се.
Правя процедурно предложение. Съгласно чл.70, ал.2 предлагам да гласуваме на второ четене законопроектът, тъй като ние не можем да направим някакви предложения към тази ратификация.
Моля, който е съгласен , да гласува.
Гласували „за” – 13,”против” и „въздържали се” – няма.
Приема се.
Преминаваме към второ четене на Закон за ратифициране на актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Член единствен. Ратифицира осмият допълнителен протокол към устава на Всемирния пощенски съюз, първия допълнителен протокол към общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирната пощенска конвенция и заключителния протокол към нея и Споразумението за услугите по пощенските плащания, приети на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, подписани на 12 август 2008 г. в Женева.
Моля, който е съгласен , да гласува.
Гласували „за” – 13,”против” и „въздържали се” – няма.
Приема се.
Предлагам да преминем към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Обсъждане на Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесен от Министерски съвет на 5.02.2010 г.
Присъстват представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията в лицето на зам.министър Първан Русинов и г-жа Атанаска Колева от отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз” .
Предложената годишна програма представлява интерес и е разпределена за Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения главно по две направления – направление транспорт и телекомуникации.
Заповядайте г-н Русинов да представите годишната програма.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Аз ще дам възможност на г-жа Таня Савова, началник отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз”, която накратко ще направи едно уводно изложение и ще представи програмата в частта транспорт, след което аз ще кажа няколко думи по частта телекомуникации.
Г-ЖА ТАНЯ САВОВА: В началото с няколко думи ще отбележа само, че годишната се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, съгласно която Министерски съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите две действия, когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз.
Позициите, включени в програмата са разработени и обсъдени в рамките на координационният механизъм, създаден с Постановление на Министерски съвет № 85 от 2007 година. Главната задача на годишната програма е да се осигури основа за подготовка на българските позиции при обсъждане на приоритетите на страната и съответно въпросите от дневния ред на Европейския съюз Това, което сме следвали при изработването на тази годишна програма е 18-месечната програма на испанското, белгийското и унгарското председателство и програмата на правителството за европейско развитие на България за периода 2009 – 2013 година и съответно за 2010 година България е планирала своето участие и усилията към определени досиета, по които имаме особен интерес.
Това са накратко най-общите цели на тази годишна работна програма. Аз сега ще премина към целите, които сме определили в частта транспорт.
За 2010 г. усилията на нашата страна в областта на транспорта ще бъдат насочени към устойчиво развитие и гарантиране на безопасността и сигурността на транспорта. Ще продължим да развиваме приоритетно направленията на от Трансевропейската транспортна мрежа с фокус върху по-ефективно свързване на железопътните и морските мрежи. Ще вземем участие в разработването на нова Бяла книга на Европейската комисия за европейска транспортна политика 2010 година. Тук искам да внеса малко предистория. Бялата книга за транспорта е била приета през 2001 година ш всъщност тя е била с продължителност до 2010 година. Сега вече имаме нова Бяла книга по транспортната политика, която съответно като хоризонт ще има по-нататък след 2010 г. развитието в тази област.
Целта на Бялата книга е устойчиво развитие на транспорта чрез създаване на интегрирана, основана на технологии и лесна за ползване система. Съответно приоритетно ще бъзе успешното реализиране на инфраструктурни транспортни проекти, съобразени с националните и европейските интереси за постигане на оперативно съвместима и интегрирана европейска транспортна система.
В областта на автомобилният транспорт ще ви запозная малко по-конкретно. По отделните видове транспорт сме направили преглед на досиетата, които са приоритетни за нас.
Един от основните приоритети на България в областта на автомобилният транспорт е развитието на по-екологосъобразен и устойчив транспорт, който ще бъде реализиран посредством включването на събиране на такси от някои категории автомобили за суми, които отразяват разходите, свързани със замърсяването на въздуха и шума от движението на превозни средства. В тази връзка една от основните цели на ниво Европейски съюз е постигане на съгласие по предложението на директивата, отнасящи се за плащане на такси за тежко товарни автомобили и за ползване на определена инфраструктура, така наречената директива за евровинетка. Ще отворя една скоба и ще кажа, че в момента досието за евровинетката не е активно, но към момента, когато беше активно нашата страна поддържаше позиция за отчитане на последствията от въвеждането на тази директива, а именно става дума за това, че ще има основен принцип ползвателят да плаща или замърсителят да плаща. В позицията се отчитаха и основни елементи от нашето географско състояние, какъв ще бъде ефекта върху българските превозвачи при евентуалното приемане на проекта на директивата, т.е. имаше се основно предвид да не се допуска допълнителна финансова тежест върху българските превозвачи, когато те трябва да пътуват в държави от Европейския съюз и за това нашата позиция към онзи момент, когато беше съответно активно досието, беше свързана именно с това, че трябва директивата да отчита тези благоприятни ефекти върху българските автомобилни превозвачи.
В железопътният транспорт нещата основно се отнасят за първия железопътен пакет. Там сме поставили акцент върху нашият документ. В момента европейската комисия извършва един преглед на това как държавите-членки прилагат изискванията на този железопътен пакет. Това са четири директиви, които се отнасят до цялостното развитие в областта на този сектор. Прегледът е много обстоен на базата на тези четири директиви. За сега ние не попадаме в този списък на държави-членки, които ще имат мотивирано становище. Към нас беше отправено искане за информация за това как изпълняваме първият железопътен пакет. Ние успяхме да отговорим задоволително на поставените въпроси от Европейската комисия съответно да предприемем действията, които се очакваха от нас във връзка с правилното прилагане на първия железопътен пакет и на този етап не сме в списъка на държавите, които са получили мотивирано становище за неизпълнение на първия железопътен пакет.
В областта на въздушният транспорт имаме също много интересни досиета. Първото е такси за сигурност в гражданското въздухоплаване. По това досие доста притеснения имаме, защото знаете че въвеждането на една такса за сигурност е много чувствителен въпрос. Основният проблем тук по директивата е обхватът на директивата и за какви летища ще се отнася тя. Това, което ние искаме и към което ще се стремим е директивата да се отнася за 1 милион пътникопоток. Ако директивата има такъв обхват, то съответно тя ще може да се прилага не само към летище София, а към летище варна и Бургас.
По отношение на външните отношения с Европейският съюз. Имаме много интересни споразумения в областта на въздухоплаването. Става дума за втората фаза на споразумението за въздушния транспорт между Съединените американски щати от една страна и Европейската общност и нейните държави-членки от друга страна. Европейският съюз е приключил на този етап първа фаза от споразумението в областта на въздушния транспорт и в момента текат преговори за сключване на втора фаза на споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати.
Имаме също така още един регламент в областта на авиацията, който се отнася до разследване на произшествия и инциденти в гражданската авиация. Тук нашата позиция е, че по принцип ние подкрепяме целите на регламента, като естествено имаме и някои бележки по текста на самия регламент, но той е на работен етап, така че още е рано да имаме някаква по-конкретна позиция.
Накрая завършвам с морският транспорт. Там програмните документи, които са отбелязани във въпросната програма са интегрирана морска политика и Синята книга на Европейската комисия. Това е за морският транспорт, а за вътрешните водни пътища говорим за определена програма и за 2006 г. имаше Зелена книга по отношение на морската политика. В един момент, след като имаше много сериозни дискусии, тази Зелена книга съответно придоби син цвят и в рамките на тази Синя книга вече има определени приоритети в областта на транспорта. Кои са приоритетите в областта на интегрираната политика на Европейския съюз по отношение на моретата? Някои от основните акценти са осигуряване на морска безопасност, морска сигурност и свобода на плаване, насърчаване на достойни условия за труд в морския сектор, постигане на устойчив икономически растеж, срещи на високо равнище по морските дела. Неотдавна имаше неформален Съвет на министрите на транспорта в град Лакоруня, където беше обсъден въпросът за морската безопасност. Там директорът на дирекция „Транспорт” г-н Рюте изрази становището, че Европейският съюз с приемането на третия пакет по морска безопасност всъщност държи челни позиции и в световен мащаб по отношение на морската безопасност. Какво още да посочим за интегрираната морска политика? Както казах освен морски срещи на високо равнище по морските въпроси има двустранен диалог за интегриране на морската политика на различни нива на Балтийския регион, полезни взаимодействия за Черно море Също така имаме приоритет за по-добра интегрирана морска политика, за по-добро участие в Средиземноморието.
Накрая завършвам с вътрешните водни пътища, като имам предвид инициативата на IADEST. Какво имаме в рамките на тази инициатива? Създаване на благоприятни условия за развитие на пазара, модернизация на флота, професионални умения, подобряване на имиджа на тази професия, изграждане на инфраструктура. Също така имаме развитие на трансевропейската транспортна мрежа. Както всички знаете една от най-важните оси за развитие на трансевропейската транспортна мрежа е вътрешноводния път до Дунав, който на българска територия е общоевропейски транспортен коридор 7 за река Дунав. Много важни в това отношение са оценката и анализът на състоянието на транспортната инфраструктура към настоящия момент, как ще се очертаят основните промени по отношение на поддръжка, развитие и модернизация на транспортната инфраструктура и съответно как ще се действа по-нататък по отношение на големите инфраструктурни проекти- приоритети в сферата на речните пристанища, развитие на пристанищна инфраструктура, насърчаване на транзитни превози и стимулиране на комбинирани превози.
Последната цел, която бих искала да спомена е създаване на Център за насърчаване на вътрешен воден транспорт. Каква е ролята на този център? Идеята е да се подкрепи сътрудничеството между фирмите и техните сдружения и други юридически лица с нестопанска цел и държавната администрация, да се изработи една по-добра интермодална схема за транспорт, в която да влязат и превозите по вътрешни и водни пътища.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Ще очертая само няколко основни неща, свързани с телекомуникациите. По линия на политиката – участие в дебата за обхвата на универсалната услуга в областта на електронните съобщения. Там неизбежно трябва да подкрепим работата по включването на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга. По този начин ще се гарантира достигането на съвременни широколентови услуги, по-голям кръг потребители при спазване на принципа на технологичен неутралитет.
Основен европейски приоритет е приемането и на стратегия за развитие на информационното общество 2010 – 2015 г. В тази връзка и ние мислим да се насочим към такъв интегриран подход и вместо да актуализираме три или четири политики, както направиха вече и някои европейски държави, да приемем политика за цифрова България, която ще интегрирано координирано прилагане на политиката в тази област. Тук трябва да се спомене разбира се като един от основните приоритети развитието на широколентовия достъп, в съответствие с целите, заложени в националната стратегия и с основния приоритет на европейската телекомуникационна политика.
Ще насърчаваме приемането на пакет от мерки, стимулиращи разгръщането на мрежи от следващото поколение, защото това ще даде подготовка за следващия етап от развитието на инфраструктурата в страната в дългосрочен план.
Приветстваме намерението на Председателството на Съвета на Европейския съюз да отделят специално внимание за разработването на европейски план за електронно правителство в периода 2010 – 2015 година. Това също е един от основните ни приоритети, с оглед предоставяне на повече електронни права на гражданите, за взаимодействие на институциите и бизнеса.
Също важни са въпросите, свързани с разрешаването на проблемите по освобождаване на радиочестота за хармонизиране на радиочестотния спектър, за освобождаване на спектър за граждански нужди, в изпълнение на решение на Европейската комисия и разбира се цифровата телевизия, за която сме имали възможност вече неведнъж да дискутираме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за въпроси, изказвания и становища.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще бъда съвсем кратък, защото подробно е представено всичко, което се съдържа в годишната програма в областите транспорт и телекомуникации, които са представени също и в доклада, който правителството ни е изпратило.Това, което все пак искам да отбележа е, че по отношение на транспорта, когато се говори за трансевропейски транспортни мрежи специално се слага акцент върху свързването на морския и железопътния транспорт и това произтича от програмата на Европейския съюз за борба с глобалното затопляне, по-малко газове в атмосферата, по-рационално използване на тези видове транспорт, по отношение на които и ние сме длъжници на българските граждани, защото всички знаем какво е състоянието на железопътния транспорт в страната. Това са всички тези интермодални превози, които продължаваме да планираме голяма част от тях, но трябва да се реализират, превоз на контейнери и др. и всичко това е с акцент върху железопътния и морския транспорт.
Още нещо, което прави впечатление, това е в автомобилния транспорт въвеждането на евровинетките. Не знам дали ще можем да защитим позиции, за да се отчете географското положение на страната ни, респективно да имаме някаква отстъпка по отношение на размера на тези евровинетки, но ми се струва че така или иначе ще се въведат доста сериозни винетки, които са свързани със замърсяването на въздуха и шума в околното пространство.Тъй като тук е и зам.министър Първан Русинов искам да отбележа, че по отношение на въвеждането на широколентовия интернет, крайно време е наистина ако искаме хората по селата да имат една по-непосредствена връзка с всички органи на изпълнителната власт било в общинския център или в областния център, широколентовия достъп даже в Програмата за развитие на селските райони по някакъв начин постепенно да започне да се реализира. Освен това, ако се постигне всичко онова, което тук е записано като план за действие на електронното правителство за периода 2010 – 2015 година това ще бъде изпълнено със съдържание и просто хората ще имат по електронен път възможност да получават определени документи, сведения и всичко, което касае един такъв диалогов режим с органите на общинската, областната и държавната власт.
Ние естествено не само, че ще приемем тази програма, но считам, че до голяма степен заложените цели дисциплинират и националните правителства като съвсем ясно се означава какво да се направи и се дават определени срокове. Дано да успеем да бъде сред страните, които ще се справят с поставените тук цели в бъдещата програма.
Аз ще подкрепя Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Годишната програма е приета от самото правителство и е без значение ние дали ще я приемем или не, така че тази програма трябва да се изпълнява. Това е една информация за сведение, добре е че идва до комисията. Винаги една такава програма за годината се прави в зависимост от приоритетите на отделните председателства и съответно на материалите, които ще бъдат разглеждани на съветите на министрите.
Аз имам една забележка, която съм я отправял и когато бях министър. Ние продължаваме да вървим в лоното на предприсъединяваща се страна. Определени материали ще се представят и нашите приоритети ще бъдат да подкрепим определено председателство, комисия и т.н. Аз не мога да приема това, което каза зам. министър Русинов, че приоритет на българското правителство е електронното правителство на Европейския съюз. Ние трябва да видим основните, нашите национални приоритети в общата европейска политика, да търсим акцентите. Тук г-н Иванов правилно постави въпросът за автомобилния транспорт по отношение на винетката и съответно допълнителните такси, които ще се заплащат и съответно териториалното разположение на нашата страна. Аз не знам до къде стигнахме с въпросът за каботажа и страните, които са по периферията. Това е вече национален интерес. Какво правим и търсим ли друга политика спрямо тези страни, които са по периферията? Ние имаме един минус и един плюс. Има разрешение, но ние настоявахме когато аз бях министър съответно за страните, които са отдалечени, т.е. те са по периферията , да имат по-добри условия за каботаж. Това не е се отнася за една страна, която е в центъра на Европа, например Германия. Струва ми се, че един подобен материал трябва да е с повече национални приоритети. Знам, че е трудно в самото начало, изхождайки от практиката, която има в Европейският съюз и начина, по който се разглеждат материалите, но пак искам да кажа, че по-добре ще бъде да върви този материал. Той дава обща представа за това, какво ще се гледа в Европейският съюз и каква ще бъде без ясни акценти нашата политика. Аз не виждам някои неща, които бихме могли да отхвърлим. Според мен е много важно да имаме непрекъсната връзка между министерството и комисията. Ние трябва да имаме връзка със самата дирекция, предложенията които ще се правят. За съжаление все още регулаторите по отделните видове политика не са изяснени, но вече има утвърдена европейска политика и трябва да го направим и съответно позициите, които да се разглеждат в Парламента, включително предварително да се обсъдят. Да се изгради една ясна система, по която всичко това трябва да стане. Връзката между министерството, правителството, Съвет по европейски въпроси, Министерски съвети и комисията да я има, за да може съответно да се постига консенсус и приемственост, без значение кой след време ще бъде министър или правителство. За съжаление тази връзка досега не се осъществи и аз ви пожелавам вие да успеете да го направите и това ще бъде от полза за България. В този случай ние ще имаме вече ясно изразена национална позиция в определянето на европейската политика. Обикновено се казва: „Ние подкрепяме европейската инициатива”. Къде са българските интереси? Какви са мотивите за това, че подкрепяме тази инициатива? Къде защитаваме нашите интереси и къде губим определени позиции? България трябва да защитава своите позиции.
Накрая искам да кажа, че когато се разглеждат такива важни въпроси в комисията е правилно да присъства министъра и ако той е зает да променим датата на разглеждане на този въпрос, свързан с политиката на България при вземане на решения на Европейския съюз.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други изказвания? Позволете ми и аз да изкажа моето мнение. Аз съм напълно съгласен с преждеговорившите относно позицията, която трябва да възприеме нашето правителство, а това е именно защита на националните интереси. Това е една рамка, с която ние ще можем да се включим в европейското законодателство и да имаме възможност по всички тези въпроси да изразим нашето мнение. Това, което считам че е приоритет за нас и което трябва да бъде отразено, е Стратегията за развитие на информационното общество. Ние нямаме такава стратегия и с г-н Първан Русинов сме разговаряли на тази тема. Аз смятам, че един такъв разговор на по-късен етап можем да проведем. Вие ще кажете за колко време може да подготвите такава стратегия, която да бъде разгледана тук в комисията. Поемате ли този ангажимент, г-н Русинов?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Стратегията за развитие на информационното общество можем да подготвим в срок от 6 месеца.Ние в момента сме инициирали работна група, която работи по този въпрос. В момента имаме Стратегия за развитие на информационното общество, която частично и едностранчиво покрива нещата. Тук трябва вече да говорим за интеграция на политики в обхвата на информационното общество и там трябва да влязат електронните съобщения, електронното управление и т.н.
Другото, което искам да кажа е, че приемам тази съвсем градивна критика и наистина е така. Това, което искам наистина да уточня е, че в общи линии позициите и политиките на Европейската комисия, които ние подкрепяме при всички случаи имат позитивен ефект за България и ни дърпат много напред, ако успяваме да ги реализираме както трябва. Специално в ресорът, с който аз се занимавам няма нито една политика на Европейската комисия, която да има негативен ефект спрямо страната ни. Единственото място, където не съвпадат данните по анализа за разходи и приходи, това е с освобождаването на спектъра, защото докато Европа си освобождава аналоговият спектър и печели спектър за развитие на цифровите безжични технологии, ние трябва да си го откупим от военните, за да можем да го пуснем да го ползват операторите. Това е може би единственият момент, при който целите малко се разминават с търсеният резултат, но като цяло това ще бъде положително и този спектър може да се хармонизира и да се ползва за широколентов достъп.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: По отношение на защитата на националните интереси аз смятам, че трябва да бъде поставен въпросът за приоритетност на коридор № 8. В момента приоритетите винаги ни задминават като държава. Вярно е, че ние сме отскоро в Европейският съюз, но това е много важно за нашата страна. Освен това ние бяхме поставили на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията една определена задача. През м.декември м.г. имахме едно заседание, на което бяхме разгледали политиката на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в тази насока ще имаме заседание, на което ще присъства министъра и той ще представи тази политика, за която говорихме.
По отношение на това дали трябва да се гласува. Необходимо е да изготвим един доклад-становище до Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да представим нашето становище по отношение на транспорта и телекомуникациите. Този доклад ще го адресираме до председателят на Народното събрание, за което няма да гласуваме. Това е едно рамка за програмата на участие на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз не мога да се съглася с нашият подход при определяне на европейската политика.Има конкретни акценти, които ние трябва да търсим и собствената позиция и приносът на България към подобряване на законодателството в Европейския съюз. България не може да бъде единствената страна, която да чака някой друг да напише и да бъде по-активен при реформирането на европейското законодателство. Това е пагубна позиция и се надявам наистина че няма да продължаваме в тази посока. Това е един от големите пороци и на предишното правителство.
По отношение на коридор № 8. Забравихте го, за това защото когато дойде Берлускони тук , една дума не се каза за коридор № 8, а освен България и Италия няма друга европейска страна, която да е толкова заинтересована от развитието на коридор № 8. Строителството на двата терминала, които касаят пряко с японският заем за развитието на интермодалния транспорт, това което говори и г-н Иванов - море-железница-море, контейнерните терминали във Варна и Бургас е свързано с развитието на коридор № 8 и това, че включихме Пловдив-Бургас е пак свързано с коридор № 8, въпреки че не е приоритет и не успяхме да го докажем. От няколко месеца за коридор № 8 нищо не се прави. Има определени коридори в западните балкани, които вече са факт. Това е пътят и тук трябва да се работи, без да се чакат 6,7 или 8 месеца. С тази задача трябва да се заемат министъра на транспорта и министъра на външните работи.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Мутафчиев, коридор № 8 не можа да стане приоритетен и по времето, когато Вие бяхте министър.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Оперативна програма Транспорт има няколко звена,няколко начина за усвояване на средствата – магистрали, интермодални връзки и едното няма нищо общо с другото.Средствата, отпуснати по едното перо не касаят средствата по другото. Господин Мутафчиев, Вие включихте магистрала Струма без да имате готови проекти.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ако вие не започнете строителството на коридор № 4 за автомагистрала Струма, няма да можете да усвоите парите за автомагистрала Тракия, защото кофизионния код определя общи приоритетни оси, а коридор № 4 автомагистрала Струма беше изискване на Европейската комисия задължително да влезе там.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз предлагам да преминем към гласуване на точка втора относно Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.(2010 г.), под номер 002-00-7, внесен от Министерски съвет на 5.02.2010 г.
Моля, който е съгласен , да гласува.
Гласували „за” – 16,”против” – няма, „въздържали се”-няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ТРЕТА – разни.
Имате ли предложения и въпроси за разглеждане в тази точка?
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Колеги, въпросите които поставихте в края на нашето заседание са изключително важни за страната, както завършването на магистрала Тракия, така и завършването на автомагистрала Струма и Коридор № 8.
Господин председател, предлагам да отделим време по Ваш избор да определим една точка, върху която да дискутираме с аргументи и с документи Мисля, че това са важни неща и е хубаво ние да изясним нещата около строителството на тези проекти.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предстои ни да разгледаме транспортната политика и тогава ще дискутираме и въпросът, свързан с трансевропейските коридори.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесен от Министерски съвет на 5.02.2010 г.
3. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р ОТ О К О Л
На 25 февруари 2010 година от 14.30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги и уважаеми гости! Съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия откривам заседанието, тъй като имаме необходимият кворум. Всеки от вас има предложеният дневен ред.
ДНЕВНИЯТ РЕД съгласно нашия правилник е обявен предварително:
1.Обсъждане на Законопроект за ратифициране на актовете за ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерски съвет на 18.02.2010 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесен от Министерски съвет на 5.02.2010 г.
3. Разни
Имате ли предложения за допълнение на дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред: Обсъждане на Законопроект за ратифициране на актовете за ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерски съвет на 18.02.2010 г.
Гости на нашето заседание днес са г-н Първан Русинов – зам.министър и г-жа Таня Савова – началник отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз” от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Давам думата на г-н Първан Русинов да ни представи законопроектът за ратифициране на актовете за ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Съвсем накратко ще представя този законопроект за ратифициране на актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, проведен в Женева през 2008 г., изготвен в изпълнение на ангажиментите на България като страна-членка на съюза.
Всемирният пощенски съюз е междуправителствена организация от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. Там се уреждат взаимоотношенията между страните-членки чрез тези актове на съюза. Актовете се изменят, допълват и приемат на всеки проведен конгрес. Конгресите се провеждат на 4 години и това всъщност е върховния орган на Всемирният пощенски съюз.
Настоящите актове са приети в Женева през 2008 г. С решение на Министерски съвет е утвърден съставът и позицията на делегацията, която тогава е представила България и тогава протокола за взетите решения е подписан от името на България с ангажимент за последваща ратификация. Именно в резултат на това ние разглеждаме този законопроект. С приемането му се постигат няколко основни цели: потвърждава се принадлежността към единната световна пощенска територия, регламентирана от актовете на Всемирния пощенски съюз - това урежда възможността и режимът за предоставяне и ползване на международни пощенски услуги от българските потребители; създава се правна основа за уреждане на взаимоотношенията между България и останалите страни; осигурява се изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането на актовете на съюза, като от страна на органите, осъществяващи държавната политика и регулирането на пощенските съобщения както от държавните органи, така и от страна на избрания пощенски оператор, който за България е Български пощи ЕАД; гарантира се правото на потребителите да ползват международна пощенска услуга от и към всички 191 страни – членки на съюза; получаване от избрания пощенски оператор на правото да урежда плащанията си с избраните пощенски оператори на останалите страни - членки на съюза и гарантиране на правото на Република България да участва в качеството си на страна – членка в цялостната дейност на съюза.
Това са най-общо резултатите. Няма отражение нито пряко, нито косвено върху държавният бюджет.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Русинов. Уважаеми колеги, имате ли въпроси или становища по разглеждания законопроект.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Господин Русинов, защо е нужна ратификация?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Защото това е международен договор, който за да стане част от българското право трябва да бъде ратифициран с акт на Народното събрание. Когато някакъв акт на международна публична организация, в която определена държава членува трябва да бъде приет, това става с ратификационен закон.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Този акт, който разглеждаме в момента може да се изменя само с протоколи, както имаме в случая първи допълнителен протокол.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: На всеки четири години се провежда такъв конгрес и на него се вземат определени решения, които се подписват от всяка държава, упълномощена от съответната компетентна власт, в случая за България от Министерски съвет. Подписва се от името на държавата, с ангажимент за последваща ратификация.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ще направя само едно допълнение. Това споразумение, което е прието на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз е станало на 12 август 2008 г., но ние едва сега правим ратификацията. Това е една стандартна процедура.
Има ли други въпроси? Няма.
Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен , да гласува.
Гласували „за” – 13,”против” и „въздържали се” – няма.
Приема се.
Правя процедурно предложение. Съгласно чл.70, ал.2 предлагам да гласуваме на второ четене законопроектът, тъй като ние не можем да направим някакви предложения към тази ратификация.
Моля, който е съгласен , да гласува.
Гласували „за” – 13,”против” и „въздържали се” – няма.
Приема се.
Преминаваме към второ четене на Закон за ратифициране на актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Член единствен. Ратифицира осмият допълнителен протокол към устава на Всемирния пощенски съюз, първия допълнителен протокол към общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирната пощенска конвенция и заключителния протокол към нея и Споразумението за услугите по пощенските плащания, приети на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, подписани на 12 август 2008 г. в Женева.
Моля, който е съгласен , да гласува.
Гласували „за” – 13,”против” и „въздържали се” – няма.
Приема се.
Предлагам да преминем към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Обсъждане на Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесен от Министерски съвет на 5.02.2010 г.
Присъстват представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията в лицето на зам.министър Първан Русинов и г-жа Атанаска Колева от отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз” .
Предложената годишна програма представлява интерес и е разпределена за Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения главно по две направления – направление транспорт и телекомуникации.
Заповядайте г-н Русинов да представите годишната програма.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Аз ще дам възможност на г-жа Таня Савова, началник отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз”, която накратко ще направи едно уводно изложение и ще представи програмата в частта транспорт, след което аз ще кажа няколко думи по частта телекомуникации.
Г-ЖА ТАНЯ САВОВА: В началото с няколко думи ще отбележа само, че годишната се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, съгласно която Министерски съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите две действия, когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз.
Позициите, включени в програмата са разработени и обсъдени в рамките на координационният механизъм, създаден с Постановление на Министерски съвет № 85 от 2007 година. Главната задача на годишната програма е да се осигури основа за подготовка на българските позиции при обсъждане на приоритетите на страната и съответно въпросите от дневния ред на Европейския съюз Това, което сме следвали при изработването на тази годишна програма е 18-месечната програма на испанското, белгийското и унгарското председателство и програмата на правителството за европейско развитие на България за периода 2009 – 2013 година и съответно за 2010 година България е планирала своето участие и усилията към определени досиета, по които имаме особен интерес.
Това са накратко най-общите цели на тази годишна работна програма. Аз сега ще премина към целите, които сме определили в частта транспорт.
За 2010 г. усилията на нашата страна в областта на транспорта ще бъдат насочени към устойчиво развитие и гарантиране на безопасността и сигурността на транспорта. Ще продължим да развиваме приоритетно направленията на от Трансевропейската транспортна мрежа с фокус върху по-ефективно свързване на железопътните и морските мрежи. Ще вземем участие в разработването на нова Бяла книга на Европейската комисия за европейска транспортна политика 2010 година. Тук искам да внеса малко предистория. Бялата книга за транспорта е била приета през 2001 година ш всъщност тя е била с продължителност до 2010 година. Сега вече имаме нова Бяла книга по транспортната политика, която съответно като хоризонт ще има по-нататък след 2010 г. развитието в тази област.
Целта на Бялата книга е устойчиво развитие на транспорта чрез създаване на интегрирана, основана на технологии и лесна за ползване система. Съответно приоритетно ще бъзе успешното реализиране на инфраструктурни транспортни проекти, съобразени с националните и европейските интереси за постигане на оперативно съвместима и интегрирана европейска транспортна система.
В областта на автомобилният транспорт ще ви запозная малко по-конкретно. По отделните видове транспорт сме направили преглед на досиетата, които са приоритетни за нас.
Един от основните приоритети на България в областта на автомобилният транспорт е развитието на по-екологосъобразен и устойчив транспорт, който ще бъде реализиран посредством включването на събиране на такси от някои категории автомобили за суми, които отразяват разходите, свързани със замърсяването на въздуха и шума от движението на превозни средства. В тази връзка една от основните цели на ниво Европейски съюз е постигане на съгласие по предложението на директивата, отнасящи се за плащане на такси за тежко товарни автомобили и за ползване на определена инфраструктура, така наречената директива за евровинетка. Ще отворя една скоба и ще кажа, че в момента досието за евровинетката не е активно, но към момента, когато беше активно нашата страна поддържаше позиция за отчитане на последствията от въвеждането на тази директива, а именно става дума за това, че ще има основен принцип ползвателят да плаща или замърсителят да плаща. В позицията се отчитаха и основни елементи от нашето географско състояние, какъв ще бъде ефекта върху българските превозвачи при евентуалното приемане на проекта на директивата, т.е. имаше се основно предвид да не се допуска допълнителна финансова тежест върху българските превозвачи, когато те трябва да пътуват в държави от Европейския съюз и за това нашата позиция към онзи момент, когато беше съответно активно досието, беше свързана именно с това, че трябва директивата да отчита тези благоприятни ефекти върху българските автомобилни превозвачи.
В железопътният транспорт нещата основно се отнасят за първия железопътен пакет. Там сме поставили акцент върху нашият документ. В момента европейската комисия извършва един преглед на това как държавите-членки прилагат изискванията на този железопътен пакет. Това са четири директиви, които се отнасят до цялостното развитие в областта на този сектор. Прегледът е много обстоен на базата на тези четири директиви. За сега ние не попадаме в този списък на държави-членки, които ще имат мотивирано становище. Към нас беше отправено искане за информация за това как изпълняваме първият железопътен пакет. Ние успяхме да отговорим задоволително на поставените въпроси от Европейската комисия съответно да предприемем действията, които се очакваха от нас във връзка с правилното прилагане на първия железопътен пакет и на този етап не сме в списъка на държавите, които са получили мотивирано становище за неизпълнение на първия железопътен пакет.
В областта на въздушният транспорт имаме също много интересни досиета. Първото е такси за сигурност в гражданското въздухоплаване. По това досие доста притеснения имаме, защото знаете че въвеждането на една такса за сигурност е много чувствителен въпрос. Основният проблем тук по директивата е обхватът на директивата и за какви летища ще се отнася тя. Това, което ние искаме и към което ще се стремим е директивата да се отнася за 1 милион пътникопоток. Ако директивата има такъв обхват, то съответно тя ще може да се прилага не само към летище София, а към летище варна и Бургас.
По отношение на външните отношения с Европейският съюз. Имаме много интересни споразумения в областта на въздухоплаването. Става дума за втората фаза на споразумението за въздушния транспорт между Съединените американски щати от една страна и Европейската общност и нейните държави-членки от друга страна. Европейският съюз е приключил на този етап първа фаза от споразумението в областта на въздушния транспорт и в момента текат преговори за сключване на втора фаза на споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати.
Имаме също така още един регламент в областта на авиацията, който се отнася до разследване на произшествия и инциденти в гражданската авиация. Тук нашата позиция е, че по принцип ние подкрепяме целите на регламента, като естествено имаме и някои бележки по текста на самия регламент, но той е на работен етап, така че още е рано да имаме някаква по-конкретна позиция.
Накрая завършвам с морският транспорт. Там програмните документи, които са отбелязани във въпросната програма са интегрирана морска политика и Синята книга на Европейската комисия. Това е за морският транспорт, а за вътрешните водни пътища говорим за определена програма и за 2006 г. имаше Зелена книга по отношение на морската политика. В един момент, след като имаше много сериозни дискусии, тази Зелена книга съответно придоби син цвят и в рамките на тази Синя книга вече има определени приоритети в областта на транспорта. Кои са приоритетите в областта на интегрираната политика на Европейския съюз по отношение на моретата? Някои от основните акценти са осигуряване на морска безопасност, морска сигурност и свобода на плаване, насърчаване на достойни условия за труд в морския сектор, постигане на устойчив икономически растеж, срещи на високо равнище по морските дела. Неотдавна имаше неформален Съвет на министрите на транспорта в град Лакоруня, където беше обсъден въпросът за морската безопасност. Там директорът на дирекция „Транспорт” г-н Рюте изрази становището, че Европейският съюз с приемането на третия пакет по морска безопасност всъщност държи челни позиции и в световен мащаб по отношение на морската безопасност. Какво още да посочим за интегрираната морска политика? Както казах освен морски срещи на високо равнище по морските въпроси има двустранен диалог за интегриране на морската политика на различни нива на Балтийския регион, полезни взаимодействия за Черно море Също така имаме приоритет за по-добра интегрирана морска политика, за по-добро участие в Средиземноморието.
Накрая завършвам с вътрешните водни пътища, като имам предвид инициативата на IADEST. Какво имаме в рамките на тази инициатива? Създаване на благоприятни условия за развитие на пазара, модернизация на флота, професионални умения, подобряване на имиджа на тази професия, изграждане на инфраструктура. Също така имаме развитие на трансевропейската транспортна мрежа. Както всички знаете една от най-важните оси за развитие на трансевропейската транспортна мрежа е вътрешноводния път до Дунав, който на българска територия е общоевропейски транспортен коридор 7 за река Дунав. Много важни в това отношение са оценката и анализът на състоянието на транспортната инфраструктура към настоящия момент, как ще се очертаят основните промени по отношение на поддръжка, развитие и модернизация на транспортната инфраструктура и съответно как ще се действа по-нататък по отношение на големите инфраструктурни проекти- приоритети в сферата на речните пристанища, развитие на пристанищна инфраструктура, насърчаване на транзитни превози и стимулиране на комбинирани превози.
Последната цел, която бих искала да спомена е създаване на Център за насърчаване на вътрешен воден транспорт. Каква е ролята на този център? Идеята е да се подкрепи сътрудничеството между фирмите и техните сдружения и други юридически лица с нестопанска цел и държавната администрация, да се изработи една по-добра интермодална схема за транспорт, в която да влязат и превозите по вътрешни и водни пътища.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Ще очертая само няколко основни неща, свързани с телекомуникациите. По линия на политиката – участие в дебата за обхвата на универсалната услуга в областта на електронните съобщения. Там неизбежно трябва да подкрепим работата по включването на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга. По този начин ще се гарантира достигането на съвременни широколентови услуги, по-голям кръг потребители при спазване на принципа на технологичен неутралитет.
Основен европейски приоритет е приемането и на стратегия за развитие на информационното общество 2010 – 2015 г. В тази връзка и ние мислим да се насочим към такъв интегриран подход и вместо да актуализираме три или четири политики, както направиха вече и някои европейски държави, да приемем политика за цифрова България, която ще интегрирано координирано прилагане на политиката в тази област. Тук трябва да се спомене разбира се като един от основните приоритети развитието на широколентовия достъп, в съответствие с целите, заложени в националната стратегия и с основния приоритет на европейската телекомуникационна политика.
Ще насърчаваме приемането на пакет от мерки, стимулиращи разгръщането на мрежи от следващото поколение, защото това ще даде подготовка за следващия етап от развитието на инфраструктурата в страната в дългосрочен план.
Приветстваме намерението на Председателството на Съвета на Европейския съюз да отделят специално внимание за разработването на европейски план за електронно правителство в периода 2010 – 2015 година. Това също е един от основните ни приоритети, с оглед предоставяне на повече електронни права на гражданите, за взаимодействие на институциите и бизнеса.
Също важни са въпросите, свързани с разрешаването на проблемите по освобождаване на радиочестота за хармонизиране на радиочестотния спектър, за освобождаване на спектър за граждански нужди, в изпълнение на решение на Европейската комисия и разбира се цифровата телевизия, за която сме имали възможност вече неведнъж да дискутираме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за въпроси, изказвания и становища.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще бъда съвсем кратък, защото подробно е представено всичко, което се съдържа в годишната програма в областите транспорт и телекомуникации, които са представени също и в доклада, който правителството ни е изпратило.Това, което все пак искам да отбележа е, че по отношение на транспорта, когато се говори за трансевропейски транспортни мрежи специално се слага акцент върху свързването на морския и железопътния транспорт и това произтича от програмата на Европейския съюз за борба с глобалното затопляне, по-малко газове в атмосферата, по-рационално използване на тези видове транспорт, по отношение на които и ние сме длъжници на българските граждани, защото всички знаем какво е състоянието на железопътния транспорт в страната. Това са всички тези интермодални превози, които продължаваме да планираме голяма част от тях, но трябва да се реализират, превоз на контейнери и др. и всичко това е с акцент върху железопътния и морския транспорт.
Още нещо, което прави впечатление, това е в автомобилния транспорт въвеждането на евровинетките. Не знам дали ще можем да защитим позиции, за да се отчете географското положение на страната ни, респективно да имаме някаква отстъпка по отношение на размера на тези евровинетки, но ми се струва че така или иначе ще се въведат доста сериозни винетки, които са свързани със замърсяването на въздуха и шума в околното пространство.Тъй като тук е и зам.министър Първан Русинов искам да отбележа, че по отношение на въвеждането на широколентовия интернет, крайно време е наистина ако искаме хората по селата да имат една по-непосредствена връзка с всички органи на изпълнителната власт било в общинския център или в областния център, широколентовия достъп даже в Програмата за развитие на селските райони по някакъв начин постепенно да започне да се реализира. Освен това, ако се постигне всичко онова, което тук е записано като план за действие на електронното правителство за периода 2010 – 2015 година това ще бъде изпълнено със съдържание и просто хората ще имат по електронен път възможност да получават определени документи, сведения и всичко, което касае един такъв диалогов режим с органите на общинската, областната и държавната власт.
Ние естествено не само, че ще приемем тази програма, но считам, че до голяма степен заложените цели дисциплинират и националните правителства като съвсем ясно се означава какво да се направи и се дават определени срокове. Дано да успеем да бъде сред страните, които ще се справят с поставените тук цели в бъдещата програма.
Аз ще подкрепя Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Годишната програма е приета от самото правителство и е без значение ние дали ще я приемем или не, така че тази програма трябва да се изпълнява. Това е една информация за сведение, добре е че идва до комисията. Винаги една такава програма за годината се прави в зависимост от приоритетите на отделните председателства и съответно на материалите, които ще бъдат разглеждани на съветите на министрите.
Аз имам една забележка, която съм я отправял и когато бях министър. Ние продължаваме да вървим в лоното на предприсъединяваща се страна. Определени материали ще се представят и нашите приоритети ще бъдат да подкрепим определено председателство, комисия и т.н. Аз не мога да приема това, което каза зам. министър Русинов, че приоритет на българското правителство е електронното правителство на Европейския съюз. Ние трябва да видим основните, нашите национални приоритети в общата европейска политика, да търсим акцентите. Тук г-н Иванов правилно постави въпросът за автомобилния транспорт по отношение на винетката и съответно допълнителните такси, които ще се заплащат и съответно териториалното разположение на нашата страна. Аз не знам до къде стигнахме с въпросът за каботажа и страните, които са по периферията. Това е вече национален интерес. Какво правим и търсим ли друга политика спрямо тези страни, които са по периферията? Ние имаме един минус и един плюс. Има разрешение, но ние настоявахме когато аз бях министър съответно за страните, които са отдалечени, т.е. те са по периферията , да имат по-добри условия за каботаж. Това не е се отнася за една страна, която е в центъра на Европа, например Германия. Струва ми се, че един подобен материал трябва да е с повече национални приоритети. Знам, че е трудно в самото начало, изхождайки от практиката, която има в Европейският съюз и начина, по който се разглеждат материалите, но пак искам да кажа, че по-добре ще бъде да върви този материал. Той дава обща представа за това, какво ще се гледа в Европейският съюз и каква ще бъде без ясни акценти нашата политика. Аз не виждам някои неща, които бихме могли да отхвърлим. Според мен е много важно да имаме непрекъсната връзка между министерството и комисията. Ние трябва да имаме връзка със самата дирекция, предложенията които ще се правят. За съжаление все още регулаторите по отделните видове политика не са изяснени, но вече има утвърдена европейска политика и трябва да го направим и съответно позициите, които да се разглеждат в Парламента, включително предварително да се обсъдят. Да се изгради една ясна система, по която всичко това трябва да стане. Връзката между министерството, правителството, Съвет по европейски въпроси, Министерски съвети и комисията да я има, за да може съответно да се постига консенсус и приемственост, без значение кой след време ще бъде министър или правителство. За съжаление тази връзка досега не се осъществи и аз ви пожелавам вие да успеете да го направите и това ще бъде от полза за България. В този случай ние ще имаме вече ясно изразена национална позиция в определянето на европейската политика. Обикновено се казва: „Ние подкрепяме европейската инициатива”. Къде са българските интереси? Какви са мотивите за това, че подкрепяме тази инициатива? Къде защитаваме нашите интереси и къде губим определени позиции? България трябва да защитава своите позиции.
Накрая искам да кажа, че когато се разглеждат такива важни въпроси в комисията е правилно да присъства министъра и ако той е зает да променим датата на разглеждане на този въпрос, свързан с политиката на България при вземане на решения на Европейския съюз.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други изказвания? Позволете ми и аз да изкажа моето мнение. Аз съм напълно съгласен с преждеговорившите относно позицията, която трябва да възприеме нашето правителство, а това е именно защита на националните интереси. Това е една рамка, с която ние ще можем да се включим в европейското законодателство и да имаме възможност по всички тези въпроси да изразим нашето мнение. Това, което считам че е приоритет за нас и което трябва да бъде отразено, е Стратегията за развитие на информационното общество. Ние нямаме такава стратегия и с г-н Първан Русинов сме разговаряли на тази тема. Аз смятам, че един такъв разговор на по-късен етап можем да проведем. Вие ще кажете за колко време може да подготвите такава стратегия, която да бъде разгледана тук в комисията. Поемате ли този ангажимент, г-н Русинов?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Стратегията за развитие на информационното общество можем да подготвим в срок от 6 месеца.Ние в момента сме инициирали работна група, която работи по този въпрос. В момента имаме Стратегия за развитие на информационното общество, която частично и едностранчиво покрива нещата. Тук трябва вече да говорим за интеграция на политики в обхвата на информационното общество и там трябва да влязат електронните съобщения, електронното управление и т.н.
Другото, което искам да кажа е, че приемам тази съвсем градивна критика и наистина е така. Това, което искам наистина да уточня е, че в общи линии позициите и политиките на Европейската комисия, които ние подкрепяме при всички случаи имат позитивен ефект за България и ни дърпат много напред, ако успяваме да ги реализираме както трябва. Специално в ресорът, с който аз се занимавам няма нито една политика на Европейската комисия, която да има негативен ефект спрямо страната ни. Единственото място, където не съвпадат данните по анализа за разходи и приходи, това е с освобождаването на спектъра, защото докато Европа си освобождава аналоговият спектър и печели спектър за развитие на цифровите безжични технологии, ние трябва да си го откупим от военните, за да можем да го пуснем да го ползват операторите. Това е може би единственият момент, при който целите малко се разминават с търсеният резултат, но като цяло това ще бъде положително и този спектър може да се хармонизира и да се ползва за широколентов достъп.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: По отношение на защитата на националните интереси аз смятам, че трябва да бъде поставен въпросът за приоритетност на коридор № 8. В момента приоритетите винаги ни задминават като държава. Вярно е, че ние сме отскоро в Европейският съюз, но това е много важно за нашата страна. Освен това ние бяхме поставили на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията една определена задача. През м.декември м.г. имахме едно заседание, на което бяхме разгледали политиката на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в тази насока ще имаме заседание, на което ще присъства министъра и той ще представи тази политика, за която говорихме.
По отношение на това дали трябва да се гласува. Необходимо е да изготвим един доклад-становище до Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да представим нашето становище по отношение на транспорта и телекомуникациите. Този доклад ще го адресираме до председателят на Народното събрание, за което няма да гласуваме. Това е едно рамка за програмата на участие на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз не мога да се съглася с нашият подход при определяне на европейската политика.Има конкретни акценти, които ние трябва да търсим и собствената позиция и приносът на България към подобряване на законодателството в Европейския съюз. България не може да бъде единствената страна, която да чака някой друг да напише и да бъде по-активен при реформирането на европейското законодателство. Това е пагубна позиция и се надявам наистина че няма да продължаваме в тази посока. Това е един от големите пороци и на предишното правителство.
По отношение на коридор № 8. Забравихте го, за това защото когато дойде Берлускони тук , една дума не се каза за коридор № 8, а освен България и Италия няма друга европейска страна, която да е толкова заинтересована от развитието на коридор № 8. Строителството на двата терминала, които касаят пряко с японският заем за развитието на интермодалния транспорт, това което говори и г-н Иванов - море-железница-море, контейнерните терминали във Варна и Бургас е свързано с развитието на коридор № 8 и това, че включихме Пловдив-Бургас е пак свързано с коридор № 8, въпреки че не е приоритет и не успяхме да го докажем. От няколко месеца за коридор № 8 нищо не се прави. Има определени коридори в западните балкани, които вече са факт. Това е пътят и тук трябва да се работи, без да се чакат 6,7 или 8 месеца. С тази задача трябва да се заемат министъра на транспорта и министъра на външните работи.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Мутафчиев, коридор № 8 не можа да стане приоритетен и по времето, когато Вие бяхте министър.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Оперативна програма Транспорт има няколко звена,няколко начина за усвояване на средствата – магистрали, интермодални връзки и едното няма нищо общо с другото.Средствата, отпуснати по едното перо не касаят средствата по другото. Господин Мутафчиев, Вие включихте магистрала Струма без да имате готови проекти.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ако вие не започнете строителството на коридор № 4 за автомагистрала Струма, няма да можете да усвоите парите за автомагистрала Тракия, защото кофизионния код определя общи приоритетни оси, а коридор № 4 автомагистрала Струма беше изискване на Европейската комисия задължително да влезе там.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз предлагам да преминем към гласуване на точка втора относно Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.(2010 г.), под номер 002-00-7, внесен от Министерски съвет на 5.02.2010 г.
Моля, който е съгласен , да гласува.
Гласували „за” – 16,”против” – няма, „въздържали се”-няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ТРЕТА – разни.
Имате ли предложения и въпроси за разглеждане в тази точка?
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Колеги, въпросите които поставихте в края на нашето заседание са изключително важни за страната, както завършването на магистрала Тракия, така и завършването на автомагистрала Струма и Коридор № 8.
Господин председател, предлагам да отделим време по Ваш избор да определим една точка, върху която да дискутираме с аргументи и с документи Мисля, че това са важни неща и е хубаво ние да изясним нещата около строителството на тези проекти.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предстои ни да разгледаме транспортната политика и тогава ще дискутираме и въпросът, свързан с трансевропейските коридори.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /
