Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
24/03/2011
1. Представяне, обсъждане и гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7 , внесен от Министерски съвет на 09.03.2011 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-16, внесен от Министерски съвет на 14.03.2011 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерски съвет на 16.03.2011 г. – за първо четене.
4. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р ОТ О К О Л
На 24 март 2011 година от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
ДНЕВНИЯТ РЕД се състои от четири точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7 , внесен от Министерски съвет на 09.03.2011 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-16, внесен от Министерски съвет на 14.03.2011 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерски съвет на 16.03.2011 г. – за първо четене.
4. Разни
Имате ли някакви предложения към така представения дневния ред? Тъй като не виждам,моля да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „За” – 11, против няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-01-7 , внесен от Министерски съвет на 09.03.2011 г.
Наши гости по точка първа са: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – заместник министър Марий Косев и г-жа Гюннур Джумалиева – началник на отдел в Дирекция Енергийни политики стратегии и проекти.
Даваме ви думата за представяне на Енергийната стратегия.
Г-Н МАРИЙ КОСЕВ: Представям на вашето внимание одобреният с Решение на Министерски съвет проект за Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., изготвена от екип на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Нашата цел е да предложим стратегически документ, който да отрази европейските изисквания от една страна и да съхрани националните интереси от друга. Проведено е обществено обсъждане на проектът на Енергийна стратегия и съответната екологична оценка и оценка на съвместимостта. В резултат на общественото обсъждане от различните професионални неправителствени организации и експерти бяха получени близо 200 конкретни предложения. Всички конструктивни предложения са включени в настоящият проект за Енергийна стратегия на Република България до 2020 година, останалите са взети предвид при разработване на проекта на Закон за енергията от възобновяеми източници и в изменението и допълнението на Закона за енергетиката.
Заключителният етап на обществените обсъждания се състоя на 19 януари 2011 г., на който форум проекта за енергийна стратегия получи силна подкрепа от участниците.Кои са основните моменти от новата енергийна стратегия на страната?
Дефинирани са пет стратегически приоритети, а именно:
1. Гарантиране на сигурността на доставките на енергия.
2. Достигане на целите за дял на възобновяема енергия.
3. Повишаване на енергийната ефективност.
4. Развитие на независим регулиран конкурентен енергиен пазар.
5. Политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите.
Енергийната сигурност безспорно е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Конкретно за периодът 2020 година българската политика, насочена към подобряването на енергийната сигурност ще се развива в следните основни направления:
Активно участие в проектите по Южния газов коридор.
Изграждане междусистемни газови връзки със съседните страни.
Разширяване на капацитета за съхранение на природен газ и изграждане на ново хранилище.
Създаване на условия за доставки на втечнен и компресиран природен газ.
Оптимално използване на местни енергийни източници.
Енергийната сигурност е тясно свързана и с устойчивото развитие. В този контекст особено внимание е отделено и на възобновяемите източници, борбата за опазване на околната среда и преодоляване на климатичните промени или една амбициозна програма, известна като Цели 2020. Те са разпределени на национално ниво и ще бъдат постигнати чрез усилията на всички държави –членки.
Събраните приходи в националният бюджет от търгуването на разрешителни за емисии на парникови газове след 2013 година ще бъдат използвани като основен финансов ресурс за осъществяване на проекти за устойчиво развитие, като въвеждане на чисти въглищни технологии, насърчаване на енергийната ефективност и ВЕИ и смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи.
По отношение на възобновяемата енергия националната цел е 16 % от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от възобновяеми енергийни източници. Националната цел ще бъде постигната чрез увеличаване на производството на електрическа енергия от ВЕИ,на крайното потребление на енергия от ВЕИ за отопление и охлаждане и на потреблението на ВЕИ в транспорта.
Новият Закон за енергията от възобновяеми източници се разглежда в момента от Народното събрание.
Българската енергийна политика още продължи да подкрепя проекти за устойчиво развитие, проекти за възобновяеми енергийни източници и проекти за въвеждане на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксит.
По отношение на енергийната ефективност националните цели са амбициозни поради високата енергийна ефективност на националния брутен вътрешен продукт, с 89 % по-висока от средната за Европейския съюз, измерена чрез брутното вътрешно потребление на енергия за единица брутен вътрешен продукт и при отчитане на парите за покупателната способност. България има амбицията да намали с 50 % до 2020 година енергийната интензивност на националния брутен вътрешен продукт чрез мерки за насърчаване на енергоспестяването, както при производство и транспортиране, така и при потреблението на енергия.
Националната енергийна политика се базира на принципа че независим и регулиран конкурентен енергиен пазар е най-ефективния за постигане както на дългосрочна конкурентна способност на икономиката, така и на приоритетите за енергийна сигурност и устойчиво развитие.
Нашето категорично убеждение е, че трите ключови стъпки към независимо регулиране и конкурентен енергиен пазар са именно: за прозрачно опериране и развитие на мрежите, за електроенергийна борса и отделяне на преносните оператори са осъществими в настоящия правителствен мандат и са правилния път за създаване на доверие на българския бизнес и гражданите в пазара на електрическа енергия.
Специално внимание на Енергийната стратегия и на Република България до 2020 година е отделено на защитата на потребителите, гарантирано е тяхното право на непрекъснат достъп до енергийните услуги, укрепват се правомощията на регулаторния орган и се повишават изискванията към доставчиците на електроенергия и природен газ. Същото време се предвиждат и механизми за защита на бедните слоеве на населението.
Реализирането на задачите, които сме си поставили имат една цел – високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, базирана на съвременни технологии и на надеждна и достъпна енергия на справедливи цени. Това ще позволи повишаване на конкурентноспособността на българската икономика, по.чиста среда и по-устойчив начин на живот за българските граждани.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, становища и предложения.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Мисля, че въпросът за Енергийната стратегия на Република България до 2020 година е много важен за развитието на България и както се вижда и от стратегията основните цели и задачи, които си поставя тази стратегия са групирани главно в три направления, които именно са 20 % намаляване на емисиите от парникови газове спрямо 1990 година, 20 % от дяловете енергия от възстановяемите енергийни източници от общия енергиен микс и 10 % от дяловете енергия за възобновяеми източници в транспорта.
Ако вземем предвид първата цел – 20 % намаляване на емисиите от парникови газове мога да кажа, че в областта на транспорта и по-точно в жп транспорта, след построяването и модернизацията на жп линията Пловдив – Свиленград сто процента от българските железници ще бъдат електрифицирани, така че няма да се отделя въглероден двуокис. Ще се получи така, че българските железници ще бъдат на едно от първите места, които ще допринесат именно за подобряване именно в това направление – намаляването на парниковите газове в България. Но не мога да скрия своята изненада и учудване, и може би ще поискам да ми направите малко по-голям анализ именно за тези 10 % дял за енергия от възобновяеми източници в транспорта, как ще се постигне това, защото възобновяемите източници на енергия са слънце, вятър, вода и биомаси. На практика всичко това се отнася до биомасата.
Ние ще можем ли само с биомаса да достигнем тези 10 %, както е записано в тази стратегия. Аз мисля, че това нещо не е възможно да се получи. Това е много голям процент, който е даден в стратегията и за това искам да ми дадете малко повече пояснение върху това, защото мисля че в този период не може да мине повече от 4-5 %. Както сте го записали 10 % от възобновяеми енергийни източници, в тази сфера в транспорта мисля че е несериозно сега да говорим за слънчеви панели и други неща, които ще слагаме по електроавтомобилите и до 2020 г. ще тръгнат масово в транспорта.
Това е една утопия, нито е разработено, все още това са идеи които тепърва ще започнат да се разработват и до 2020 г. те трябва да са реализуеми, за да можем да кажем, че 10 % ще бъде осъществено това нещо като цяло и не напразно вие самите в тази стратегия, които сте я писали, ако обърнете на стр.20, сте записали, че направените анализи показват, че най-трудно за осъществяване предвид строгите изисквания за устойчивост на биогоривата е 10 % цел за възстановяема енергия в транспортния сектор. Поради това специално внимание ще бъде насочено към възможностите на развитие на пазара на електрически превозни средства, захранвани от енергия от възобновяеми източници.Кои са тези превозни средства, които директно ще се захранват от енергия от възобновяеми източници? Моля ви кажете ги, защото един вид това е една утопия, която я пишете.Това не е реализуемо, това не може да стане на практика. Ако пишем някакъв документ, че това нещо ние ще искаме да го направим е друг въпрос, но това просто не може да се реализира в този период от 9 години. Това, за което говоря касае преди всичко сферата на транспорта. Още нещо искам само да ви попитам. Вие вярвате ли в това, което сте го написали на стр.6, третият абзац отдолу нагоре: ,, че приоритет на правителството е развитие и разширяване на битовата газификация в страната. Само 1 % от българските домакинства са газифицирани. Увеличаването на този процент до 30 % през 2020 г. и замяната на използваната електрическа енергия за отопление с високоефективни уреди за природен газ може да доведе до над 1 млрд.лева спестени разходи за домакинствата”. Вие вярвате ли го това нещо, знаете ли колко струва в момента отоплението на газ? Вие знаете ли в момента колко струва отоплението на едно жилище средно от 65 кв.метра на газ? Цената е например толкова, който се отоплява един апартамент от ТЕЦ в София. Нелогичното е, че водата и там се подгрява с газ. Има 50 55 % загуби в топлопреносната мрежа и въпреки всичко тя излиза около 60 %, отколкото ти да се отопляваш на газ,когато коефициента на полезно действие на инсталацията ти на самия апартамент е някъде около 90 – 92 %.Това е абсурдността и не мога да разбера по какъв начин това се постига и ако не може да се направи една регулация на цената на газта, просто това е една утопия, за което ви говорих – 10 % за възстанояеми енергийни източници в областта на транспорта.
Аз ще подкрепя на практика стратегията, защото тя е необходима, но все пак трябва тези дребни неща, които касаят транспорта да могат да бъдат изчистени и да са в правилна посока.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Такоров. Имате възможност за изказване.
Г-ЖА ГЮННУР ДЖУМАЛИЕВА: В отговор на въпросът на г-н Такоров бих искала да поясня, че въпросните 10 % възобновяеми източници в транспорта означават 10 % горива, прибавени към 90 % нефтени горива. За разлика от всички останали цели , произтичащи от трите насоки на европейската енергийна политика – 20 % емисии по-малко, 20 % енергийна ефективност, единствената задължителна национална цел е именно тази на горивата и тя е 10 % за всички страни. Що се касае до другите възобновяеми източници, националната ни цел е 16 % в общото крайно потребление на енергия.
Що се касае до тези 10 %, аз мисля че това са проценти, които текат от няколко години. В момента вече са достигнати, от последният доклад мисля ,който е представен от Европейската комисия имаме достигнати 3 % съдържание на биогориво в смесените горива, които се използват в транспорта. Да се замислим от колко години се добавят биогорива. Преимуществено се използва биодизелът в горивата.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Моля да не говорите неща, които не са верни. Точно преди седмица приехме законопроект, с който удължихме с още две години влагането на биогорива в биодизела, смесването му, къде се прилага това нещо.
Г-ЖА ГЮННУР ДЖУМАЛИЕВА: По отношение на 10 % до 2020 година искам да кажа, че това е изпълнима цел. Това, че в момента ние имаме някакви затруднения и такива ще ни съпътстват през оставащите 9 – 10 години до 2020 година, но ние трябва да се съобразим с тази задължителна цел и ще направим всичко възможно нейното изпълнение да бъде факт. Това, което цитирахте, че самите ние сме казали каква е целта за възобновяемите източници и че тя би била трудно изпълнима, да имали сме предвид това, че при разработването на прогнозния документ за изпълнението на целта от ВЕИ, който през 2009 г.беше представен в Европейската комисия сме отчели проблема, който би се появил при прилагането на критериите за устойчивост, които наистина биха в някаква степен затруднили производството и влагането на тези биогорива. Това сме го отразили като един сигнал, който наистина още полагайки основите на стратегията има един сигнал за проблеми, които биха възпрепятствали изпълнението на тази цел, така че аз не мисля, че 10-те процента са прекалено голям и не мисля, че тези 10 процента са неизпълними, за това така смело сме ги заложили в стратегията, следвайки и това изискване на европейската енергийна политика за 10 % задължителен дял.
Г-Н МАРИЙ КОСЕВ: Ни всъщност се вслушваме в мненията. Това което казвате всъщност е напълно резонно. Точно заради това тази цел от 10 % няма да е лесна. Ние се съгласихме за биоетанола да го отлагаме но 2014 г., а до следващата 2012 година. Да, прав сте няма е проста работа, отговорът в същото време няма да е сложен, задължителни са тези цели за годишни планове, тези планове са заложени, направени са някакви сметки, естествено сметките не винаги могат да излязат. Така че единственият отговор, който мога да ви дам е за да наваксаме това нещо трудно е , но не е невъзможно, а и слушайки всичко това, което вие казахте, а и всички останали народни представители, ако трябва нещата ще се коригират както се казва в движение, както направихме вчера с биоетанола.
Г-ЖА ГЮННУР ДЖУМАЛИЕВА: Аз ще се опитам да Ви отговоря на този въпрос. Действително в момента ние имаме много нисък процент на битовата газификация – 1,5 % така както е отразено и в стратегията. Нашата амбиция наистина е голяма. Ние не обещаваме наистина да газифицираме 30 % от домакинствата, но развивайки мрежата възнамеряваме да се даде достъп на домакинствата до този източник на гориво, тъй като прякото използване на газ в бита пести много първична енергия и много електроенергия, за чието производство знаем, че замърсяваме околната среда, изпускайки въглеродни емисии и т.н. Това е наистина един приоритет и ще положим максималните усилия да го развием в най-кратки срокове. Един от документите, който ще следва енергийната стратегия, след нейното приемане ще бъде разработването на програма за ускорена газификация, в която ще бъдат включени всички заинтересовани страни. Тя ще бъде направена със силите не само на експертите, но с Асоциация природен газ и други потребители и заинтересовани страни, така че тя да бъде наистина максимално полезна за прилагане във времето.
Г-Н МАРИЙ КОСЕВ: Уважаеми народни представители, вероятно има и по-простички и по-кратки отговори. Въпросът Ви е насочен в следната посока. Истината е, че 30 % не е толкова голяма драма, за да бъде направено и досега трябваше да бъде направено. Истината е, че лицензиантите в това отношение се бавят. Нещата трябва да вървят в тази посока, отдавна трябваше да се по-близо до тези 30 %, отколкото този 1,5 %, не е хубаво че сме на ниво 1,5 %, трябва да се движим в тази посока, изпълнимо е. Не е толкова сложно да бъде направена тази газификация, но просто лицензиантите наистина трябва да започнат да влагат пари и да правят тази газификация Ето защо тази програма е амбициозна, но е напълно възможно всичко това да се случи при малко повече желание и лицензиантите да започнат да влагат пари.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Госпожо Джумалиева, не искам да се обиждате, но Вие знаете ли всъщност какво казахте, че ние като увеличаваме хората, които потенциално могат да се подвържат на газ,ние ще увеличаваме цената на тази услуга на тези, които потребяват газ, защото енергийният регулатор разпределя всички инвестиции, които са направени на базата на тези, които потребяват газ. Всъщност сега в момента съм убеден, че не 1,5 %, а може би повече от 10 – 15 % в България имат възможност да получат горивото газ за отопление, защото болшинството от концесионерите,които имат концесия в отделните райони , те дори изграждат мрежа и там, където няма заявени, те са прекарали газопреносната мрежа, така че те имат възможност, но това което те го влагат като инвестиция, те го влагат в себестойността на хората, които в момента консумират газ, те изплащат тези инвестиция и за това на тях им се получава двойно и тройно, в сравнение с примера, който ви го казах в София, където има 55 – 60 % загуби в топлопреносната мрежа. Тук е три пъти по-евтино, отколкото ти получаваш директно газ, защото концесионерите вземат между 30 и 40 % превоз на газта докато дойде до абоната, което не е нормално и там на практика трябва по някакъв начин да се ограничи този процес, за да може ако искаме хората да се включат. Малките градове, които нямат централна отоплителна система може би в момента трябваше да бъдат в по-изгодна позиция, защото именно тези загуби, които се получават по топлопреносната мрежа при тях няма да се получават. Сега какво се получи, точно обратното. Те пак плащат двойно и тройно повече отколкото ако имат централно отопление. Това не е нормалното и това трябва да се коригира по някакъв начин с концесионерите. Това е проблемът, върху който трябва да се работи. В противен случай те ще си правят фиктивни инвестиции, ще надуват цените на обществените поръчки, ще отидат при регулатора, ще си дадат инвестициите, ще го сметнат на базата на бройките абонати и след това цената ще расте и този 1,5 % ще падне под 0.5 %, ако не се направи нещо в тази посока. Искам също така да ви попитам дали правителството ще се бори за включването на ядрената енергия в енергийния микс на страната ни, защото мисля че това е много важно за нас като цяло, защото това е чистата енергия. В момента тя седи настрани от енергийния микс и ако можем ние да го вкараме това нещо – ядрената енергия в енергийния микс, може би ще получим по-добри квоти за парникови газове и за друго, което ще доведе до много по-голямо развитие на България като цяло. Благодаря ви.
Г-Н МАРИЙ КОСЕВ: Мисля, че на стр.5 сме отговорили на въпросът за ядрената енергия, ако желаете просто бих могъл да прочета пасажът, той не е толкова дълъг.
Аз не съм сигурен, че разбирам въпросът Ви, как така не се включва в енергийния микс?
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Ядреното гориво не се смята като чиста енергия.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги и аз искам да взема отношение. Тъй като говорим по принцип за устойчиво енергийно развитие и колегите споменаха както от министерството, така и г-н Такоров за това, че ние трудно ще постигнем предварително обявените процентни стойности, в крайна сметка те са три основни направления, по които се работи по тази стратегия, а именно: 20 % намаляване на емисиите от парниковите газове спрямо 1990 година, другото е 16% дял на ВЕИ в общия енергиен микс, за което всички сме убедени, че това нещо е възможно да бъде постигнато и 10 % дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта,което ние смятаме като Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, че това е най-трудния дял, който може да бъде достигнат.
Последното, основополагащо направление, за което много малко говорихме, това е направлението за подобряване на ефективността. Там имаме най-много резерви, защото голяма част от сградите до 2005 г. и 2006 г. просто не отговаряха на стандартите, които са приети за енергийна ефективност на сградите, което означава че там имаме един изключително голям потенциал. Това ще доведе съответно до регулиране на цените на енергийните източници.
По отношение на намаляването на емисиите от парниковите газове също е абсолютно възможно да бъде постигнато в областта на транспорта както в автомобилния, така и в авиационния транспорт, тъй като до втората половина на 2007 г. ние ползвахме горива, които бяха с по-високо процентно съдържание на сяра. След въвеждане на очистителните инсталации в Неифтохимическият комбинат, а сега е Лукойл Нефтохим, това гориво което ползваме от две години е с по-чисти и по-добри показатели, което също ще допринесе за изпълнение на поставената цел, тъй като тук процентното съотношение е от 1990 г. Освен това беше споменато, а то е абсолютно вярно, че ние се стремим към сто процентно ефективно използване на железопътния транспорт той да бъде напълно електрифициран. Това също ще допринесе за намаляване на газовете в нашата атмосфера, говорим за България. Процентът е основно с биогоривата, но в крайна сметка дали ще достигнем 10 % не е толкова важно, важното е ние да работим в това направление, процентите ще се казват в течение на годините, такова е моето мнение. Ние да имаме правилна политика и да се стремим към нейното реализиране. Това е един основополагащ документ, който да гласуваме и с който да се приобщим към общото европейско семейство в тази насока.
Има ли други изказвания?
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Колеги, това което искам да кажа може би ще ви се стори малко отвлечено, но то е по-скоро поглед по-надалеч. Ние имам чувството, че сме се фокусирали в тази стратегия по-скоро неща върху неща, които са по-близко във времето и такива, станали болезнени в момента. Колегата до мен ме подсети за използването на геотермалната енергия, която в момента е хит при строенето на нови модерни жилища, разбира се в цивилизования свят. Това е нещо, което ми се струва че трябва да се има предвид. Като говорим за геотермална енергия нямам предвид гейзерите на Исландия, каквито да речем ние имаме тук във Велинград – за топла вода, а става въпрос за използване на температурата на земята, това се извършва с дълбоки сондажи, но може би досега технологиите не са го позволявали, но вече се прилага. Ако не се лъжа вече в България има къщи, които струват скъпо за момента , но са едно потенциално развитие в тази посока и това нещо според мен не трябва да се изпуска.
Проектът ИТЕР, в който България участва като член на Европейският съюз. В този проект основно участват Европейският съюз, Съединените щати, Русия, Япония, Корея и др. Става въпрос за термоядрен синтез, който вече е в ход. Строежът на установката започна през 2008 г., срокът е 10 години – до 2018 г. Предстои много скоро ние да разполагаме с нещо, което на практика заличава нуждата от атомни електроцентрали, разбира се това няма да стане веднага и изведнъж, но е бъдещето. Термоядрен синтез, при който енергията не е съпроводена с всички тези притеснения и проблеми, с които ни се налага сега да се справяме. Според мен там като членове на Европейският съюз би следвало да имаме по-активна позиция, как точно това е въпрос на премисляне и вземане на някакво решение, но това също е едно бъдеще, което е съвсем реално, не е просто теоретично, то в момента се реализира, така както имаме участие и то доста сериозно в ЦЕРН, разбира се там историята е съвсем друга, но проектът е аналогичен.Струва ми се че нашата стратегия трябва да отива до там, дори защо не и по-надалеч. Това беше което исках да споделя.
Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Аз като продължение на изказването на г-н Петров искам да кажа, че все пак като говорим за стратегия до 2020 година, това е един доста дългосрочен период, в който трябва да бъдат предвидени всички дадености, които ги имаме в страната. В същото време искам да запитам заместник министър Косев по какъв начин в Енергийната стратегия ще намери място евентуално решение на европейските структури във връзка с проблемът в Япония – ядрената електроцентрала и тревогите, които създаде на цялата международна общност и дискусията, която се води вече през последната седмица.
Дали не трябва да изчакаме с приемането на този документ и евентуално ще има ли някакви промени, говоря чисто стратегически за България в този сектор Ядрена енергетика.
Г-Н МАРИЙ КОСЕВ: Въпросът е правилен, не съм сигурен дали да кажа някакъв прост отговор за това, за което говорите. В момента разглеждаме тази стратегия, която е била изработена преди случилото се в Укушима.От друга страна в момента има много сериозна работа заедно с Европейската комисия. Вероятно простичкият ми отговор към Вас би бил следният: ние в момента това нещо го гледаме по-скоро като една тактическа стъпка, т.е. ние в момента действаме заедно с Европейската комисия, както и с всички изменения, които се случват. Дори в този момент е трудно да се каже как точно ще изглежда според мен завършената фаза на всички мерки, които ще бъдат взети в Укушима. В момента не знам дали е възможно да се постави нещо в тази стратегия, но онова което правим със сигурност е свързано с добрите практики и при всички положения с онова, което се случва в света. Какво означава това съобразяване? Посещаваме тези сбирки, които са в Европейският съюз и сме в постоянен контакт с тях. В момента ще се изработват критериите. Те са необходими, за да бъдат направени стрес тестове на ядрените централи в Европа и не само в Европа. Тези стрес тестове трябва да имат някаква унифицирана форма, т.е. в момента се разработват методологии, които се очакват ако не се лъжа да станат готови до края на м.юни и след това самата методология да намери реализация в практиката, като бъдат направени и самите стрес тестове до края на годината.
Единственото напълно логично и единствената голяма тема е всъщност дали е направено всичко необходимо, за да се гарантира безопасността на дадена ядрена централа.
В този смисъл на думата ние първо ще го направим, ще се съобразим с методологиите. Вие знаете, че дори вече сме започнали подготовката, въпреки че изцяло методологията не е готова. Имаше събиране на специалистите, които да обсъдят първоначални варианти за стрес тестове, специално за нашата ситуация тук в Козлодуй. Отделно при разговорите, които имаме с тях, всъщност ние отворихме темата, която беше затворена образно казано, а именно Техническата комисия и Правната комисия отново бяха отворени всички тези въпроси, свързани със сигурността. Ако не се лъжа поставени са не по-малко от 30 критични въпроси, свързани с изискванията на проекта за Белене Това са така да се каже въпроси в новата светлина. Вие знаете, че това което каза и министър Трайков, което се споделя от абсолютно всички, именно разговорите за парите.Цената започва там, където свършва безопасността.
Най-същественото нещо, след случилото се с Укушима е да сме сигурни, че българските атомни централи са сигурни. Тук влизаме в един безкраен спор кое е сигурно и какви са вероятностите и каква е теорията на вероятностите нещо да се случи. Този спор аз лично предпочитам да го оставим на специалистите, но общо взето се смята че Козлодуй е една от най-сигурните централи, с безкрайно много проверки, безкрайно много вложения по степените на безопасност. По централата в Белене има безкрайно много документи, там включително се появяват и много нови документи, които се проверяват, но ви уверявам че те се изследват от Агенцията за ядрено развитие и от другите специалисти, но общо взето има специални геоложки проучвания по проекта Белене, които показват че 5-километровата, 30-километровата зона са детайлно проучени. Появи се едно число, аз се обадих да проверя дали е истина. Да, след изследването на геоложките пластове се оказа, че наистина числото е вярно. В близките 600 години не се е случвало там земетресение по-голямо от 4-та степен по скалата Медведев-Шпонхоер и Карник. Всъщност централата Белене е проектирана да издържи до 8-ма степен. Аз като не толкова голям специалист се опитвах дълго време някак си да си напасна нещата между двете скали, тъй като по-скоро ми е ясно какво е Рихтер. Трудно е да се направи много точно съответствие, но горе долу с безкрайно много условности, може да приемете че това е отговор от неспециалист – 7 степен по скалата на Рихтер, като се предполага, че би трябвало да е напълно достатъчно. Има естествено и аргументи по въпросът дали има разломна зона. Не , няма активна разломна зона, не че р.Дунав не попада в разломна зона, но тя не е активна. Дебатите, освен тези които се водят в медиите са силно професионални и са абсолютно всякакво ниво. Ето защо по отношение на стратегията е трудно в момента да ви кажа, освен ако разбира се българското общество не тласне процесите в тази посока, да се каже че ние трябва да изменим концепцията, която сме заложили в тази стратегия, а именно че ние не се отказваме от ядрената енергетика и смятаме, че тя е чиста енергия, сравнително безопасна, специално в България обект на безкрайни проверки, на проверки които се правят в момента. Това е енергетика, която снижава значително цената на електричеството и че онова, което ние трябва да направим е да сме сигурни, че сме направили всичко, което е необходимо, за да успокоим себе си и обществеността, че в това отношение ние не само не изоставаме, но сме в първите редици по отношение на безопасността.
Ето защо в заключение мога да ви кажа, че ако в момента ме попитате дали трябва да изменим нещо от тази стратегия, по-скоро бих казал не, а от друга страна ще действаме съобразно обстоятелствата, като направим абсолютно всички тестове, които се изискват от Европейската комисия, а така също и от специалистите, които се занимават в тази област и за двете ни ядрени мощности – едната съществуваща в Козлодуй, другата потенциална за Белене.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други въпроси има ли.Тъй като не виждам вдигнати ръце да преминем към гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7 , внесен от Министерски съвет на 09.03.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ВТОРА - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-16, внесен от Министерски съвет на 14.03.2011 г. – за първо четене.
Наши гости от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са: заместник министър Камен Кичев, г-жа Красимира Стоянова- директор дирекция Правна, г-н Тилко Петров – главен директор на ГВА, г-жа Ралица Пеева – юрист ГВА, г-н Христо Щерианов – директор дирекция Летищно осигуряване на полетите.
Господин Кичев, имате възможност да ни представите проектът на Законът за гражданското въздухоплаване.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Ще ви запозная с основните мотиви към проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Целите на законопроекта са свързани с необходимостта от постигане по-пълно съответствие на националното законодателство с правото на Европейския съюз в областта на предоставянето на услуги по наземно обслужване на летищата в Общността.
Реализирането на управленските приоритети, посочени в Програмата на правителството за европейско развитие на република България, изисква добре работеща администрация, оптимизиране и предоставяне на качествени услуги на гражданите. За тази цел се облекчават и опростяват процедурите за достъп до пазара на наземно обслужване чрез концептуална промяна на етапа на лицензиране на операторите.
Изискванията на правото на Европейският съюз в тази област са уредени в Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъпа до пазара на наземни услуги в летищата на Общонстта.
Директивата е въведена в българското законодателство чрез съответните текстове в Закона за гражданското въздухоплаване и Наредба № 20 от 2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване на летищата.
Предлаганите промени ги имаме изразени по членове.
Съгласно чл.14, параграф 1 от директивата „Държавите членки могат да обуславят дейността на доставчик на наземно обслужване или самообслужващ се, използващ летището, от получаването на одобрение от публичен орган, независим от управляващата летището организация. Критериите за такова одобрение следва да са свързани с добрата финансова ситуация и с достатъчно покритие на застраховката, със сигурността и безопасността на инсталациите, на въздухоплавателните средства, на оборудването и лицата, както и със защитата на околната среда и със съобразяване със съответното социално законодателство.
По ал.7. Комисията посочва, че основното изискване на Директива 96/67/ЕО е да се осигури на доставчиците на наземно обслужване свободен пазарен достъп на всички търговски летища, чиито годишен трафик надхвърля 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари. Освен това на летища с по-малък трафик от посочения въздушните превозвачи трябва да могат да се обслужват напълно свободно. В нашият случай такова летище е Летище София. Летище Бургас е на път да постигне тези цифри през последната година.
По ал.8. В чл.7, параграф 2, във връзка с чл.1, параграф от директивата е предвидено, че на летища с годишен пътникооборот над 2 млн.пътници или с годишен товарооборот над 50 000 т правото да извършват самообслужване за дейностите по обработка на багажи, обработка на товари и поща, обслужване на въздухоплавателни средства с горива и масла, перонно обслужване на въздухоплавателни средства, независимо дали пристигащи, отпътуващи или премествани между летищния терминал и въздухоплавателното средство, може да се запази за не по-малко от двама ползватели на летището, при условие че те са избрани въз основа на адекватни, обективни,, прозрачни и недискриминационни критерии. Това са основните мотиви по закона. Тук сме с колегите и сме готови да отговаряме на вашите въпроси, свързани с тази директива и с нейното транспониране.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност за изказвания, становища, въпроси. Тъй като не виждам вдигнати ръце ще си позволя аз да взема думата. Уважаеми господин заместник министър, в настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване са отразени промени, които са поради неправилното прилагане на директива 96/67/ЕО. Всичко това нещо е продиктувано от проверката, която беше направена на 30.09.2010 г. Всички тези промени, които са предложени от вас взети ли са предвид от предложенията на Европейската комисия.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: уважаеми господин председател, уважаеми госпожи господа народни представители, да взети са предвид всички препоръки в мотивираното становище на Европейската комисия, нещо повече преди да подготвим тези изменения, които вие в момента разглеждате, ние проведохме и технически консулт с Европейската комисия, за да се убедим че измененията, които предлагаме са верните и че ние като държава членка сме разбрали тяхното мотивирано становище и че добре сме разбрали какво трябва да поправим в нашето законодателство. Отговорът е да, отразили сме изискването на Европейската комисия,така както е дала тя препоръките си.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Тъй като ние сега гледаме на първо четене законопроектът, има някои дребни технически предложения, които между първо и второ четене ще бъдат направени. Те са във връзка примерно на промяна на операторите с превозвачите, има определени текстове, където смятам че може да бъде направено това нещо. Освен това тук виждам, че е удължен периода , който се дава на самите превозвачи да отговарят на критериите по ал.14, самият достъп досега беше 5 години, сега става 7 години, такива промени са направени и на други места. Може би това ще предизвика някаква дискусия, тъй като по директивата се дава възможност до 7 години, сега е записано точно 7 години. Ако обичате да ни кажете мотивите, поради които е прието да бъдат 7 години в тези изменения. Освен това моля да чуем и мнението ви по отношение на Закона за изменение и допълнение от страна на летище София, тъй като те са ни предоставили едно становище. В рамките на 3 минути ще имат възможност да го направят.
Г-ЖА РАЛИЦА ПЕЕВА: По отношение промяната на срокът действително в действащите разпоредби срока е определен не по-малко от 5 години, но в действащият член 11 на директивата 96/67/ЕО, която ние въвеждаме, прецизирайки действащите законови разпоредби, в чл.11, §1, буква „г” се казва, че при избор на доставчици, избирането става за максимален период от 7 години. Причините да се спрем на максималният срок от 7 години са изцяло съображения по целесъобразност, в смисъл че след провеждането на такъв един конкурс при наложени ограничения самата конкурсна процедура по подготовката и провеждането траят по мнение на експерти от Европейската комисия, с която ние сме се консултирали, приблизително 18 месеца, така че технологичното време да се подготви и проведе конкурса е достатъчно дълго. Второ самият конкурс е направен и е избран доставчик, предполага извършването на съответните капиталовложения в човешки ресурси, машини, технологии, съоръжения и т.н. Причините са били, че в този 7-годишен период, който е фиксиран в директивата е достатъчно разумно преценен от европейския законодател като такъв, който покрива направените вложения от страна на съответния доставчик на наземно обслужване. Причините отново казвам са изцяло по целесъобразност, с оглед практическото осъществяване на нещата, още повече в момента тече процедура на усъвършенстване на правната уредба на европейското законодателство в тази насока – наземно обслужване и доколкото си спомням материалите, които са изпращани за преглед сроковете се предвиждат дори да стигнат до 10 години. Това е, което мога да кажа като мотиви.
Г-Н ХРИСТО ЩЕРИАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ние направихме две предложения по законопроекта, които вчера бяха предоставени на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Едното предложение касаеше това, че Летище София би искало да има отговор при положение че уведоми Гражданската въздухоплавателна администрация за недостиг до капацитетните възможности и че това предложение ще бъде консолидирано с представителите на ГВА и ще се стигне до общо становище, което ще предложим между първо и второ четене.
Втората част касае това, че просто искахме да бъдем по-конкретни в изменението на закона в чл.48з, но мисля че също ще постигнем съответната консолидация, заедно с представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и между първо и второ четене ще предложим необходимите текстове. Това, което се опасяваме като летище, при положение че се въведе такава либерализация на пазара и че ще можем адекватно, равнопоставено да осигурим капацитетни възможности на всички оператори, които на практика имат достъп до пазара. Поради тази причина ние като летищна администрация, задължавайки се съответно да спазваме правилата за безопасност и прозрачно разпределение на капацитетните възможности, ще се съобразим с промените в директивата и съответно по останалите пунктове нямаме забележки.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: По така изказаното становище имате ли бележки или предложения?
Г-ЖА СПАСОВА: Аз имам въпрос към заместник министър Кичев. Нямате ли някакви притеснения относно тази прекалена либерализация на достъпа до пазара, имайки предвид и състоянието на Летище София, което знаем че все още изплаща едни немалки кредити.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Да, разбира се има го и този момент, но от тук нататък Европейската директива е доста категорична по отношение освобождаване на пазара и либерализацията на пазара и тя не е само в сектор Авиация, това е във всички видове транспорт. Това е бъдещето и ние трябва да сме наясно, че от тук нататък единствено посредством либерализация ще се развиват нещата. Реалната ситуация е, че на Летище София наземният оператор и собствеността на Летище София тези две дейности трябва напълно да се отделят и това е изискването и на Европейската комисия. Ние вървим в тази насока за разделено финансиране, за отделно финансиране. Общо взето това ще бъде една дъщерна фирма, наземния оператор Летище София. Моето лично мнение е, че най-добрият наземен оператор е този, който ще предостави най-добрите услуги.Европейската практика показва, че на много по-големи летища от Летище София има максимум от 3 до 4 оператора. На Летище София имаме 3 оператора, които смятам че са напълно достатъчни и не вярвам че ще се появят повече на този етап, защото просто няма бизнес.
От друга страна ако говорим за приходите на самото летище, мога да кажа че приходите на Летище София не идват от дейността летищен оператор. Основните приходи идват от другите дейности, от летищните такси, а имаме и подписано специално споразумение с държавата. Към момента всички държавни летищни такси отиват директно за изплащането на този заем. Така е направена схемата, при която да се изплати този заем. Истината е, че един ден Летище София трябва да бъде концесионирано, държавата трябва да си запази някои дейности, но основната дейност това е работата на честни оператори.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз искам да поговорим и за Летище Пловдив, не само за Летище София и да задам чисто технически въпрос. Уредено ли е ползването на инфраструктурата на определено летище от надземните оператори. Как е уредено ползването на инфраструктурата? Това е първият въпрос.
Второ.Действащият закон, както и промените в закона според мен касаят само Летище София, защото се говори за летище с пътникооборот над 2 млн.пътници и товари над 50 000 тона товарооброт, където Летище Пловдив в никакъв случай в момента така както седи на пазара не би могло да постигне такъв пътникооборот и съответно товарооборот. За това според мен законопроектът и действащия закон като че ли не регламентират дейността на по-малки летища, като Летище Пловдив. В Европейската общност понятие като Летище Пловдив няма, там са доста по-големи летищата, но смятам че би било редно в законопроекта да се регламентира дейността на едно такова летище, като се даде възможност то да може да се развива и да сподели разходите, които натрупва с наземен оператор. Аз такова становище съм внесла в ГВА и се надявам да имам положителен отговор.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Да, директивата касае и ограничава дейността на летища, които имат товарооборот над 50 000 тона и 2 млн.пътника. ние се надяваме Летище Пловдив един ден да достигне тези резултати, но междувременно всички трябва да сме наясно, че не могат да се изграждат държавни структури, които държавата да спонсорира и държавата да върши дейност, на която реално оперират частни авиокомпании и да го спонсорира това държавата. Искам да кажа, че много често се налага държавата да назначава хора, които да вършат дейност, а с дейността си те единствено и само обслужват само частни оператори. В авиационният пазар все още останаха няколко държавни компании, но като цяло повечето авиокомпании в Европа вече са частни, така че това не е наша инициатива. Мястото на държавата е да получава дивиденти от дейността на летището, от печалбата на летището, но не и да се намесва в ежедневната дейност на летището.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Ще отговоря на въпросът на г-жа Георгиева за Летище Пловдив. В Директивата има изричен текст, в който се казва че летищата чиито ежегоден трафик е по-малък от 2 млн.превозени пътници или 50 000 тона товари, под тези прагове наземното обслужване се осигурява свободно и държавата няма право да налага ограничения.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз съм предложила един малко по-разширен текст, който между първо и второ четене да се разгледа, за да може да бъде регламентирана дейността.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Георгиева, Вашето предложение е в писмен вид, така че ще Ви бъде отговорено.
Колеги, има ли други изказвания. Ако няма други желаещи предлагам да преминем към гласуване.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, под № 102-01-16, внесен от Министерски съвет на 14.03.2011 г. за първо четене
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерски съвет на 16.03.2011 г. – за първо четене.
Наши гости от Министерство на околната среда и водите са: г-жа Ваня Григорова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите и г-жа Боряна Каменова – началник отдел Политика по измененията на климата.
Имате възможност да представите по законопроекта.
Г-ЖА ВАНЯ ГРИГОРОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда има за цел транспониране в националното законодателство на части от Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за течните горива, като направената регламентация за ограничаване на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на течните горива за транспорта. Целта , която трябва да се достигне е 6 % намаление до 2020 година. Чрез транспонирането на тези части от директива 2009/30/ЕО се определят задължения на производителите и вносителите на течни горива да намаляват тези емисии, определят се начините, по които може да се постигне това намаление и задължения на производителите и вносителите ежегодно да докладват относно интензитета на парниковите газове на територията на страната. Освен това се създава правно основание Министерският съвет да приеме наредба за условията, реда , формата и начина на изготвяне на докладите и за верификация на докладите от независими одитори и методика за изчисление на емисиите парникови газове , целия жизнен цикъл на биогоривата.
Освен това внесеното предложение за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда регламентира реда и основните изисквания за изготвяне, верифициране и докладване на историческите данни за дейността на операторите на инсталации по приложение № 7 на Закона за опазване на околната среда, като целта е да се съберат необходимите данни за определяне на безплатни квоти за емисии на парникови газове през следващият период на европейската схема след 2013 година. Направени са препратки към съответни регламенти за начина, по който ще се извършва това разпределение на безплатни квоти, за начина по който ще се търгуват квотите, които са разпределени безплатно.
Определени са задълженията и отговорностите на компетентните органи, свързани с администрирането на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове и оптимизиране на административната процедура по издаване на разрешителните, като са разписани по-ясно отговорностите на компетентните органи, регламентирани са срокове и разпоредби.
Оптимизиран е процесът за докладване и децентрализация на процеса за издаване на комплексни разрешителни. Законова са регламентирани довършването на програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда от минали действия или бездействия при приватизация. Въведени са изискваният на директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно улавянето на бензинови пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции и са съкратени различни административни процедури.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Това което е записано в директивите за течни горива, за парникови газове го приемам, но може ли да ми отговорите защо между тези текстове изведнъж в § 21 се вкарва текста: „§21. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: В §9 се създава ал.3: „(3) При прекратяване на договор по ал.2 програмата се довършва при условията и по реда на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети …”. Става въпрос за тези обекти, които са приватизирани до 15 декември 2007 г. По нататък се казва: „…за действие или бездействие при приватизация”. Защо в Преходните и заключителни разпоредби вкарваме два такива текста? Какво налага това в този закон да го направим?
Г-ЖА БОРЯНА КАМЕНОВА: Аз ще отговоря, въпреки че това не е в компетенцията на Изпълнителната агенция, но дълги години бях отговорен директор и се занимавах с тази материя. Господин Такоров, ние с Вас сме ги гледали тези неща и в исторически план ще си ги припомним. Колегите, които довършват тези програми, това е отново дирекция Превантивна дейност в Министерството на околната среда и водите с Министерство на финансите изпитват непреодолими трудности да ги приключат. Става въпрос за това, че може би на народните представители са известни тези около 25 програми, финансирани от държавата за отстраняване или намаляване на щети върху околната среда, нанесени до момента от приватизация на големи промишлени предприятия. Както много други процеси в страната, по различни причини и най-вече поради тежките процедури, които трябва да се спазват по Закона за обществените поръчки, финансирането и изпълнението на тези много иначе добри програми са с добър ефект върху околната среда се удължиха във времето. Някъде където има случаи на изпълнение от трети лица те са много малко. Другаде поради смяна в ръководствата на приватизираните предприятия, общо взето дават средства, Министерството на финансите е отпускало авансово според договорите, които са сключени и поради това, че има обективни обстоятелства, които удължиха изпълнението на програмите се налага изменение на същия този параграф 9, който е единствения в Преходните и заключителни разпоредби на ЗООС и регламентира една много обща рамка за изпълнение на програмите, се налага да се даде възможност за удължаване срока на тези програми, защото той беше преклузивно определен. Това е в общи линии необходимостта да се върнем към тази историческа тема.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз бих искал да взема отношение по две теми. Едната е по въвеждане на директива 2009/126/ЕО по отношение улавянето на бензиновите пари при зареждане на моторни превозни средства на бензиностанции, като искам да ми кажете как може да стане това нещо, механизма по който ще бъде извършвано както и контрола.
Следващото нещо, към което всички сме много чувствителни и гражданите и народните представители, това е административните процедури, а именно това е една от осмата промяна, която вие сте ни посочили, това е съкращаване на административните процедури. В какво се състоят те. Тъй като става дума за корабните горива, в момента начинът по който се извършва проверката на тези горива е, че те се транспортират в пристанищните градове до София, където има една лаборатория за контрол и качество на течните горива на Държавната агенция, извършва се проверката и се връщат обратно. За този период на проверка срокът е около 15 дни. Твърдението е, че този срок ще бъде намален. Моят въпрос към вас е как ще бъде постигнато това намаляване и съответно колко ще е срокът, който вие смятате, че ще може да бъде постигнат.
Имам един трети въпрос, който е свързан с един текст по § 8 от директивата на Европейския съюз, която съгласно чл.288 е некоректно препредадена от Европейската директива. Това е по становище на Европейско право. Ще ви помоля да коментирате този текст. Става дума за директива 98/70/ЕО.
Г-ЖА ВАНЯ ГРИГОРОВА: По отношение на въпросът за съкращаване на сроковете. Предвижда се това изпитване на пробите да става в акредитирани лаборатории, а не както досега само в тази стационарна лаборатория в София именно за да се съкрати този срок от 15 дни, тъй като не е оправдано икономически и правно обосновано задържане на корабите за толкова дълго време.
За съжаление аз не съм специалист по течните горива.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Има ли такива лаборатории в пристанищните градове Варна, Бургас и др.
Г-ЖА ВАНЯ ГРИГОРОВА: За съжаление аз не мога да отговоря на този въпрос. По отношение улавянето на бензиновите пари. Контролът върху системите, които съответстват на този етап се упражнява от Българския институт по метрология, които имат изградена и внедрена система за качество. Предложените текстове са съгласувани с тях.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: колеги, имате ли други въпроси?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз идвам сега от заседание на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Обсъжда се споразумението, което сигурно ще се подпише с Лукойл, съгласно което поне до края на годината ще отпадне задължението за смесване в минералния дизел на 4 % биодизел. Освен това отново под същият натиск за момента се отлага с една година и въвеждането на 2 % биоетанол в бензина. В § 18 е записано: „Чл.131т (1) Доставчиците на течни горива за транспорта намаляват плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива спрямо определено базово ниво достигайки 6 на сто крайно общо намаление до 31 декември 2020 г.”. Така както отлагаме въвеждането, защото и преди това имаше отлагане на това въвеждане, в крайна сметка ние ще успеем ли да го постигнем. В ал.2 е казано: „(2) Намалението на емисиите на парникови газове да единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива се постига чрез: 1. използване на биогорива…” Всъщност тези горива не се използват и си задавам въпросът Министерството на околната среда и водите, което ни предлага промени в съответните закони, трябва да отстоява тази позиция в Министерския съвет. Вие реално отстоявате ли я, защото се оказва че не я отстоявате. Тази истина аз я казах преди малко в другата комисия. Всъщност органите и министерството, които трябва да настояват това да се изпълнява приемат че може да се отлага. Ние сме последната страна в Европейският съюз, в която нито се въвежда биодизел, нито се въвежда биоетанол в горивата, т.е. не насърчаваме технологиите, които да щадят околната среда, да щадят здравето и живота на хората.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да задам един въпрос, който би трябвало да бъде от компетенцията на министъра или най-малкото на заместник министър. Тук присъстващите представители на министерството не са хората, които ще отговорят на тези въпроси. Аз ще цитирам изпълнителната власт, защото съм член на Комисията по околната среда и водите и там когато се разглеждаше Закона за алтернативните източници за енергия, високопоставен чиновник от министерството каза така: „Ние сме за въвеждането, но Лукойл не е готов”. Оставам другото без коментар.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Други изказвания има ли колеги? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване околната среда за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
По Точка Разни имате ли въпроси за обсъждане. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-16, внесен от Министерски съвет на 14.03.2011 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерски съвет на 16.03.2011 г. – за първо четене.
4. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р ОТ О К О Л
На 24 март 2011 година от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
ДНЕВНИЯТ РЕД се състои от четири точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7 , внесен от Министерски съвет на 09.03.2011 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-16, внесен от Министерски съвет на 14.03.2011 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерски съвет на 16.03.2011 г. – за първо четене.
4. Разни
Имате ли някакви предложения към така представения дневния ред? Тъй като не виждам,моля да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „За” – 11, против няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-01-7 , внесен от Министерски съвет на 09.03.2011 г.
Наши гости по точка първа са: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – заместник министър Марий Косев и г-жа Гюннур Джумалиева – началник на отдел в Дирекция Енергийни политики стратегии и проекти.
Даваме ви думата за представяне на Енергийната стратегия.
Г-Н МАРИЙ КОСЕВ: Представям на вашето внимание одобреният с Решение на Министерски съвет проект за Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., изготвена от екип на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Нашата цел е да предложим стратегически документ, който да отрази европейските изисквания от една страна и да съхрани националните интереси от друга. Проведено е обществено обсъждане на проектът на Енергийна стратегия и съответната екологична оценка и оценка на съвместимостта. В резултат на общественото обсъждане от различните професионални неправителствени организации и експерти бяха получени близо 200 конкретни предложения. Всички конструктивни предложения са включени в настоящият проект за Енергийна стратегия на Република България до 2020 година, останалите са взети предвид при разработване на проекта на Закон за енергията от възобновяеми източници и в изменението и допълнението на Закона за енергетиката.
Заключителният етап на обществените обсъждания се състоя на 19 януари 2011 г., на който форум проекта за енергийна стратегия получи силна подкрепа от участниците.Кои са основните моменти от новата енергийна стратегия на страната?
Дефинирани са пет стратегически приоритети, а именно:
1. Гарантиране на сигурността на доставките на енергия.
2. Достигане на целите за дял на възобновяема енергия.
3. Повишаване на енергийната ефективност.
4. Развитие на независим регулиран конкурентен енергиен пазар.
5. Политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите.
Енергийната сигурност безспорно е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Конкретно за периодът 2020 година българската политика, насочена към подобряването на енергийната сигурност ще се развива в следните основни направления:
Активно участие в проектите по Южния газов коридор.
Изграждане междусистемни газови връзки със съседните страни.
Разширяване на капацитета за съхранение на природен газ и изграждане на ново хранилище.
Създаване на условия за доставки на втечнен и компресиран природен газ.
Оптимално използване на местни енергийни източници.
Енергийната сигурност е тясно свързана и с устойчивото развитие. В този контекст особено внимание е отделено и на възобновяемите източници, борбата за опазване на околната среда и преодоляване на климатичните промени или една амбициозна програма, известна като Цели 2020. Те са разпределени на национално ниво и ще бъдат постигнати чрез усилията на всички държави –членки.
Събраните приходи в националният бюджет от търгуването на разрешителни за емисии на парникови газове след 2013 година ще бъдат използвани като основен финансов ресурс за осъществяване на проекти за устойчиво развитие, като въвеждане на чисти въглищни технологии, насърчаване на енергийната ефективност и ВЕИ и смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи.
По отношение на възобновяемата енергия националната цел е 16 % от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от възобновяеми енергийни източници. Националната цел ще бъде постигната чрез увеличаване на производството на електрическа енергия от ВЕИ,на крайното потребление на енергия от ВЕИ за отопление и охлаждане и на потреблението на ВЕИ в транспорта.
Новият Закон за енергията от възобновяеми източници се разглежда в момента от Народното събрание.
Българската енергийна политика още продължи да подкрепя проекти за устойчиво развитие, проекти за възобновяеми енергийни източници и проекти за въвеждане на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксит.
По отношение на енергийната ефективност националните цели са амбициозни поради високата енергийна ефективност на националния брутен вътрешен продукт, с 89 % по-висока от средната за Европейския съюз, измерена чрез брутното вътрешно потребление на енергия за единица брутен вътрешен продукт и при отчитане на парите за покупателната способност. България има амбицията да намали с 50 % до 2020 година енергийната интензивност на националния брутен вътрешен продукт чрез мерки за насърчаване на енергоспестяването, както при производство и транспортиране, така и при потреблението на енергия.
Националната енергийна политика се базира на принципа че независим и регулиран конкурентен енергиен пазар е най-ефективния за постигане както на дългосрочна конкурентна способност на икономиката, така и на приоритетите за енергийна сигурност и устойчиво развитие.
Нашето категорично убеждение е, че трите ключови стъпки към независимо регулиране и конкурентен енергиен пазар са именно: за прозрачно опериране и развитие на мрежите, за електроенергийна борса и отделяне на преносните оператори са осъществими в настоящия правителствен мандат и са правилния път за създаване на доверие на българския бизнес и гражданите в пазара на електрическа енергия.
Специално внимание на Енергийната стратегия и на Република България до 2020 година е отделено на защитата на потребителите, гарантирано е тяхното право на непрекъснат достъп до енергийните услуги, укрепват се правомощията на регулаторния орган и се повишават изискванията към доставчиците на електроенергия и природен газ. Същото време се предвиждат и механизми за защита на бедните слоеве на населението.
Реализирането на задачите, които сме си поставили имат една цел – високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, базирана на съвременни технологии и на надеждна и достъпна енергия на справедливи цени. Това ще позволи повишаване на конкурентноспособността на българската икономика, по.чиста среда и по-устойчив начин на живот за българските граждани.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, становища и предложения.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Мисля, че въпросът за Енергийната стратегия на Република България до 2020 година е много важен за развитието на България и както се вижда и от стратегията основните цели и задачи, които си поставя тази стратегия са групирани главно в три направления, които именно са 20 % намаляване на емисиите от парникови газове спрямо 1990 година, 20 % от дяловете енергия от възстановяемите енергийни източници от общия енергиен микс и 10 % от дяловете енергия за възобновяеми източници в транспорта.
Ако вземем предвид първата цел – 20 % намаляване на емисиите от парникови газове мога да кажа, че в областта на транспорта и по-точно в жп транспорта, след построяването и модернизацията на жп линията Пловдив – Свиленград сто процента от българските железници ще бъдат електрифицирани, така че няма да се отделя въглероден двуокис. Ще се получи така, че българските железници ще бъдат на едно от първите места, които ще допринесат именно за подобряване именно в това направление – намаляването на парниковите газове в България. Но не мога да скрия своята изненада и учудване, и може би ще поискам да ми направите малко по-голям анализ именно за тези 10 % дял за енергия от възобновяеми източници в транспорта, как ще се постигне това, защото възобновяемите източници на енергия са слънце, вятър, вода и биомаси. На практика всичко това се отнася до биомасата.
Ние ще можем ли само с биомаса да достигнем тези 10 %, както е записано в тази стратегия. Аз мисля, че това нещо не е възможно да се получи. Това е много голям процент, който е даден в стратегията и за това искам да ми дадете малко повече пояснение върху това, защото мисля че в този период не може да мине повече от 4-5 %. Както сте го записали 10 % от възобновяеми енергийни източници, в тази сфера в транспорта мисля че е несериозно сега да говорим за слънчеви панели и други неща, които ще слагаме по електроавтомобилите и до 2020 г. ще тръгнат масово в транспорта.
Това е една утопия, нито е разработено, все още това са идеи които тепърва ще започнат да се разработват и до 2020 г. те трябва да са реализуеми, за да можем да кажем, че 10 % ще бъде осъществено това нещо като цяло и не напразно вие самите в тази стратегия, които сте я писали, ако обърнете на стр.20, сте записали, че направените анализи показват, че най-трудно за осъществяване предвид строгите изисквания за устойчивост на биогоривата е 10 % цел за възстановяема енергия в транспортния сектор. Поради това специално внимание ще бъде насочено към възможностите на развитие на пазара на електрически превозни средства, захранвани от енергия от възобновяеми източници.Кои са тези превозни средства, които директно ще се захранват от енергия от възобновяеми източници? Моля ви кажете ги, защото един вид това е една утопия, която я пишете.Това не е реализуемо, това не може да стане на практика. Ако пишем някакъв документ, че това нещо ние ще искаме да го направим е друг въпрос, но това просто не може да се реализира в този период от 9 години. Това, за което говоря касае преди всичко сферата на транспорта. Още нещо искам само да ви попитам. Вие вярвате ли в това, което сте го написали на стр.6, третият абзац отдолу нагоре: ,, че приоритет на правителството е развитие и разширяване на битовата газификация в страната. Само 1 % от българските домакинства са газифицирани. Увеличаването на този процент до 30 % през 2020 г. и замяната на използваната електрическа енергия за отопление с високоефективни уреди за природен газ може да доведе до над 1 млрд.лева спестени разходи за домакинствата”. Вие вярвате ли го това нещо, знаете ли колко струва в момента отоплението на газ? Вие знаете ли в момента колко струва отоплението на едно жилище средно от 65 кв.метра на газ? Цената е например толкова, който се отоплява един апартамент от ТЕЦ в София. Нелогичното е, че водата и там се подгрява с газ. Има 50 55 % загуби в топлопреносната мрежа и въпреки всичко тя излиза около 60 %, отколкото ти да се отопляваш на газ,когато коефициента на полезно действие на инсталацията ти на самия апартамент е някъде около 90 – 92 %.Това е абсурдността и не мога да разбера по какъв начин това се постига и ако не може да се направи една регулация на цената на газта, просто това е една утопия, за което ви говорих – 10 % за възстанояеми енергийни източници в областта на транспорта.
Аз ще подкрепя на практика стратегията, защото тя е необходима, но все пак трябва тези дребни неща, които касаят транспорта да могат да бъдат изчистени и да са в правилна посока.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Такоров. Имате възможност за изказване.
Г-ЖА ГЮННУР ДЖУМАЛИЕВА: В отговор на въпросът на г-н Такоров бих искала да поясня, че въпросните 10 % възобновяеми източници в транспорта означават 10 % горива, прибавени към 90 % нефтени горива. За разлика от всички останали цели , произтичащи от трите насоки на европейската енергийна политика – 20 % емисии по-малко, 20 % енергийна ефективност, единствената задължителна национална цел е именно тази на горивата и тя е 10 % за всички страни. Що се касае до другите възобновяеми източници, националната ни цел е 16 % в общото крайно потребление на енергия.
Що се касае до тези 10 %, аз мисля че това са проценти, които текат от няколко години. В момента вече са достигнати, от последният доклад мисля ,който е представен от Европейската комисия имаме достигнати 3 % съдържание на биогориво в смесените горива, които се използват в транспорта. Да се замислим от колко години се добавят биогорива. Преимуществено се използва биодизелът в горивата.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Моля да не говорите неща, които не са верни. Точно преди седмица приехме законопроект, с който удължихме с още две години влагането на биогорива в биодизела, смесването му, къде се прилага това нещо.
Г-ЖА ГЮННУР ДЖУМАЛИЕВА: По отношение на 10 % до 2020 година искам да кажа, че това е изпълнима цел. Това, че в момента ние имаме някакви затруднения и такива ще ни съпътстват през оставащите 9 – 10 години до 2020 година, но ние трябва да се съобразим с тази задължителна цел и ще направим всичко възможно нейното изпълнение да бъде факт. Това, което цитирахте, че самите ние сме казали каква е целта за възобновяемите източници и че тя би била трудно изпълнима, да имали сме предвид това, че при разработването на прогнозния документ за изпълнението на целта от ВЕИ, който през 2009 г.беше представен в Европейската комисия сме отчели проблема, който би се появил при прилагането на критериите за устойчивост, които наистина биха в някаква степен затруднили производството и влагането на тези биогорива. Това сме го отразили като един сигнал, който наистина още полагайки основите на стратегията има един сигнал за проблеми, които биха възпрепятствали изпълнението на тази цел, така че аз не мисля, че 10-те процента са прекалено голям и не мисля, че тези 10 процента са неизпълними, за това така смело сме ги заложили в стратегията, следвайки и това изискване на европейската енергийна политика за 10 % задължителен дял.
Г-Н МАРИЙ КОСЕВ: Ни всъщност се вслушваме в мненията. Това което казвате всъщност е напълно резонно. Точно заради това тази цел от 10 % няма да е лесна. Ние се съгласихме за биоетанола да го отлагаме но 2014 г., а до следващата 2012 година. Да, прав сте няма е проста работа, отговорът в същото време няма да е сложен, задължителни са тези цели за годишни планове, тези планове са заложени, направени са някакви сметки, естествено сметките не винаги могат да излязат. Така че единственият отговор, който мога да ви дам е за да наваксаме това нещо трудно е , но не е невъзможно, а и слушайки всичко това, което вие казахте, а и всички останали народни представители, ако трябва нещата ще се коригират както се казва в движение, както направихме вчера с биоетанола.
Г-ЖА ГЮННУР ДЖУМАЛИЕВА: Аз ще се опитам да Ви отговоря на този въпрос. Действително в момента ние имаме много нисък процент на битовата газификация – 1,5 % така както е отразено и в стратегията. Нашата амбиция наистина е голяма. Ние не обещаваме наистина да газифицираме 30 % от домакинствата, но развивайки мрежата възнамеряваме да се даде достъп на домакинствата до този източник на гориво, тъй като прякото използване на газ в бита пести много първична енергия и много електроенергия, за чието производство знаем, че замърсяваме околната среда, изпускайки въглеродни емисии и т.н. Това е наистина един приоритет и ще положим максималните усилия да го развием в най-кратки срокове. Един от документите, който ще следва енергийната стратегия, след нейното приемане ще бъде разработването на програма за ускорена газификация, в която ще бъдат включени всички заинтересовани страни. Тя ще бъде направена със силите не само на експертите, но с Асоциация природен газ и други потребители и заинтересовани страни, така че тя да бъде наистина максимално полезна за прилагане във времето.
Г-Н МАРИЙ КОСЕВ: Уважаеми народни представители, вероятно има и по-простички и по-кратки отговори. Въпросът Ви е насочен в следната посока. Истината е, че 30 % не е толкова голяма драма, за да бъде направено и досега трябваше да бъде направено. Истината е, че лицензиантите в това отношение се бавят. Нещата трябва да вървят в тази посока, отдавна трябваше да се по-близо до тези 30 %, отколкото този 1,5 %, не е хубаво че сме на ниво 1,5 %, трябва да се движим в тази посока, изпълнимо е. Не е толкова сложно да бъде направена тази газификация, но просто лицензиантите наистина трябва да започнат да влагат пари и да правят тази газификация Ето защо тази програма е амбициозна, но е напълно възможно всичко това да се случи при малко повече желание и лицензиантите да започнат да влагат пари.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Госпожо Джумалиева, не искам да се обиждате, но Вие знаете ли всъщност какво казахте, че ние като увеличаваме хората, които потенциално могат да се подвържат на газ,ние ще увеличаваме цената на тази услуга на тези, които потребяват газ, защото енергийният регулатор разпределя всички инвестиции, които са направени на базата на тези, които потребяват газ. Всъщност сега в момента съм убеден, че не 1,5 %, а може би повече от 10 – 15 % в България имат възможност да получат горивото газ за отопление, защото болшинството от концесионерите,които имат концесия в отделните райони , те дори изграждат мрежа и там, където няма заявени, те са прекарали газопреносната мрежа, така че те имат възможност, но това което те го влагат като инвестиция, те го влагат в себестойността на хората, които в момента консумират газ, те изплащат тези инвестиция и за това на тях им се получава двойно и тройно, в сравнение с примера, който ви го казах в София, където има 55 – 60 % загуби в топлопреносната мрежа. Тук е три пъти по-евтино, отколкото ти получаваш директно газ, защото концесионерите вземат между 30 и 40 % превоз на газта докато дойде до абоната, което не е нормално и там на практика трябва по някакъв начин да се ограничи този процес, за да може ако искаме хората да се включат. Малките градове, които нямат централна отоплителна система може би в момента трябваше да бъдат в по-изгодна позиция, защото именно тези загуби, които се получават по топлопреносната мрежа при тях няма да се получават. Сега какво се получи, точно обратното. Те пак плащат двойно и тройно повече отколкото ако имат централно отопление. Това не е нормалното и това трябва да се коригира по някакъв начин с концесионерите. Това е проблемът, върху който трябва да се работи. В противен случай те ще си правят фиктивни инвестиции, ще надуват цените на обществените поръчки, ще отидат при регулатора, ще си дадат инвестициите, ще го сметнат на базата на бройките абонати и след това цената ще расте и този 1,5 % ще падне под 0.5 %, ако не се направи нещо в тази посока. Искам също така да ви попитам дали правителството ще се бори за включването на ядрената енергия в енергийния микс на страната ни, защото мисля че това е много важно за нас като цяло, защото това е чистата енергия. В момента тя седи настрани от енергийния микс и ако можем ние да го вкараме това нещо – ядрената енергия в енергийния микс, може би ще получим по-добри квоти за парникови газове и за друго, което ще доведе до много по-голямо развитие на България като цяло. Благодаря ви.
Г-Н МАРИЙ КОСЕВ: Мисля, че на стр.5 сме отговорили на въпросът за ядрената енергия, ако желаете просто бих могъл да прочета пасажът, той не е толкова дълъг.
Аз не съм сигурен, че разбирам въпросът Ви, как така не се включва в енергийния микс?
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Ядреното гориво не се смята като чиста енергия.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги и аз искам да взема отношение. Тъй като говорим по принцип за устойчиво енергийно развитие и колегите споменаха както от министерството, така и г-н Такоров за това, че ние трудно ще постигнем предварително обявените процентни стойности, в крайна сметка те са три основни направления, по които се работи по тази стратегия, а именно: 20 % намаляване на емисиите от парниковите газове спрямо 1990 година, другото е 16% дял на ВЕИ в общия енергиен микс, за което всички сме убедени, че това нещо е възможно да бъде постигнато и 10 % дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта,което ние смятаме като Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, че това е най-трудния дял, който може да бъде достигнат.
Последното, основополагащо направление, за което много малко говорихме, това е направлението за подобряване на ефективността. Там имаме най-много резерви, защото голяма част от сградите до 2005 г. и 2006 г. просто не отговаряха на стандартите, които са приети за енергийна ефективност на сградите, което означава че там имаме един изключително голям потенциал. Това ще доведе съответно до регулиране на цените на енергийните източници.
По отношение на намаляването на емисиите от парниковите газове също е абсолютно възможно да бъде постигнато в областта на транспорта както в автомобилния, така и в авиационния транспорт, тъй като до втората половина на 2007 г. ние ползвахме горива, които бяха с по-високо процентно съдържание на сяра. След въвеждане на очистителните инсталации в Неифтохимическият комбинат, а сега е Лукойл Нефтохим, това гориво което ползваме от две години е с по-чисти и по-добри показатели, което също ще допринесе за изпълнение на поставената цел, тъй като тук процентното съотношение е от 1990 г. Освен това беше споменато, а то е абсолютно вярно, че ние се стремим към сто процентно ефективно използване на железопътния транспорт той да бъде напълно електрифициран. Това също ще допринесе за намаляване на газовете в нашата атмосфера, говорим за България. Процентът е основно с биогоривата, но в крайна сметка дали ще достигнем 10 % не е толкова важно, важното е ние да работим в това направление, процентите ще се казват в течение на годините, такова е моето мнение. Ние да имаме правилна политика и да се стремим към нейното реализиране. Това е един основополагащ документ, който да гласуваме и с който да се приобщим към общото европейско семейство в тази насока.
Има ли други изказвания?
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Колеги, това което искам да кажа може би ще ви се стори малко отвлечено, но то е по-скоро поглед по-надалеч. Ние имам чувството, че сме се фокусирали в тази стратегия по-скоро неща върху неща, които са по-близко във времето и такива, станали болезнени в момента. Колегата до мен ме подсети за използването на геотермалната енергия, която в момента е хит при строенето на нови модерни жилища, разбира се в цивилизования свят. Това е нещо, което ми се струва че трябва да се има предвид. Като говорим за геотермална енергия нямам предвид гейзерите на Исландия, каквито да речем ние имаме тук във Велинград – за топла вода, а става въпрос за използване на температурата на земята, това се извършва с дълбоки сондажи, но може би досега технологиите не са го позволявали, но вече се прилага. Ако не се лъжа вече в България има къщи, които струват скъпо за момента , но са едно потенциално развитие в тази посока и това нещо според мен не трябва да се изпуска.
Проектът ИТЕР, в който България участва като член на Европейският съюз. В този проект основно участват Европейският съюз, Съединените щати, Русия, Япония, Корея и др. Става въпрос за термоядрен синтез, който вече е в ход. Строежът на установката започна през 2008 г., срокът е 10 години – до 2018 г. Предстои много скоро ние да разполагаме с нещо, което на практика заличава нуждата от атомни електроцентрали, разбира се това няма да стане веднага и изведнъж, но е бъдещето. Термоядрен синтез, при който енергията не е съпроводена с всички тези притеснения и проблеми, с които ни се налага сега да се справяме. Според мен там като членове на Европейският съюз би следвало да имаме по-активна позиция, как точно това е въпрос на премисляне и вземане на някакво решение, но това също е едно бъдеще, което е съвсем реално, не е просто теоретично, то в момента се реализира, така както имаме участие и то доста сериозно в ЦЕРН, разбира се там историята е съвсем друга, но проектът е аналогичен.Струва ми се че нашата стратегия трябва да отива до там, дори защо не и по-надалеч. Това беше което исках да споделя.
Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Аз като продължение на изказването на г-н Петров искам да кажа, че все пак като говорим за стратегия до 2020 година, това е един доста дългосрочен период, в който трябва да бъдат предвидени всички дадености, които ги имаме в страната. В същото време искам да запитам заместник министър Косев по какъв начин в Енергийната стратегия ще намери място евентуално решение на европейските структури във връзка с проблемът в Япония – ядрената електроцентрала и тревогите, които създаде на цялата международна общност и дискусията, която се води вече през последната седмица.
Дали не трябва да изчакаме с приемането на този документ и евентуално ще има ли някакви промени, говоря чисто стратегически за България в този сектор Ядрена енергетика.
Г-Н МАРИЙ КОСЕВ: Въпросът е правилен, не съм сигурен дали да кажа някакъв прост отговор за това, за което говорите. В момента разглеждаме тази стратегия, която е била изработена преди случилото се в Укушима.От друга страна в момента има много сериозна работа заедно с Европейската комисия. Вероятно простичкият ми отговор към Вас би бил следният: ние в момента това нещо го гледаме по-скоро като една тактическа стъпка, т.е. ние в момента действаме заедно с Европейската комисия, както и с всички изменения, които се случват. Дори в този момент е трудно да се каже как точно ще изглежда според мен завършената фаза на всички мерки, които ще бъдат взети в Укушима. В момента не знам дали е възможно да се постави нещо в тази стратегия, но онова което правим със сигурност е свързано с добрите практики и при всички положения с онова, което се случва в света. Какво означава това съобразяване? Посещаваме тези сбирки, които са в Европейският съюз и сме в постоянен контакт с тях. В момента ще се изработват критериите. Те са необходими, за да бъдат направени стрес тестове на ядрените централи в Европа и не само в Европа. Тези стрес тестове трябва да имат някаква унифицирана форма, т.е. в момента се разработват методологии, които се очакват ако не се лъжа да станат готови до края на м.юни и след това самата методология да намери реализация в практиката, като бъдат направени и самите стрес тестове до края на годината.
Единственото напълно логично и единствената голяма тема е всъщност дали е направено всичко необходимо, за да се гарантира безопасността на дадена ядрена централа.
В този смисъл на думата ние първо ще го направим, ще се съобразим с методологиите. Вие знаете, че дори вече сме започнали подготовката, въпреки че изцяло методологията не е готова. Имаше събиране на специалистите, които да обсъдят първоначални варианти за стрес тестове, специално за нашата ситуация тук в Козлодуй. Отделно при разговорите, които имаме с тях, всъщност ние отворихме темата, която беше затворена образно казано, а именно Техническата комисия и Правната комисия отново бяха отворени всички тези въпроси, свързани със сигурността. Ако не се лъжа поставени са не по-малко от 30 критични въпроси, свързани с изискванията на проекта за Белене Това са така да се каже въпроси в новата светлина. Вие знаете, че това което каза и министър Трайков, което се споделя от абсолютно всички, именно разговорите за парите.Цената започва там, където свършва безопасността.
Най-същественото нещо, след случилото се с Укушима е да сме сигурни, че българските атомни централи са сигурни. Тук влизаме в един безкраен спор кое е сигурно и какви са вероятностите и каква е теорията на вероятностите нещо да се случи. Този спор аз лично предпочитам да го оставим на специалистите, но общо взето се смята че Козлодуй е една от най-сигурните централи, с безкрайно много проверки, безкрайно много вложения по степените на безопасност. По централата в Белене има безкрайно много документи, там включително се появяват и много нови документи, които се проверяват, но ви уверявам че те се изследват от Агенцията за ядрено развитие и от другите специалисти, но общо взето има специални геоложки проучвания по проекта Белене, които показват че 5-километровата, 30-километровата зона са детайлно проучени. Появи се едно число, аз се обадих да проверя дали е истина. Да, след изследването на геоложките пластове се оказа, че наистина числото е вярно. В близките 600 години не се е случвало там земетресение по-голямо от 4-та степен по скалата Медведев-Шпонхоер и Карник. Всъщност централата Белене е проектирана да издържи до 8-ма степен. Аз като не толкова голям специалист се опитвах дълго време някак си да си напасна нещата между двете скали, тъй като по-скоро ми е ясно какво е Рихтер. Трудно е да се направи много точно съответствие, но горе долу с безкрайно много условности, може да приемете че това е отговор от неспециалист – 7 степен по скалата на Рихтер, като се предполага, че би трябвало да е напълно достатъчно. Има естествено и аргументи по въпросът дали има разломна зона. Не , няма активна разломна зона, не че р.Дунав не попада в разломна зона, но тя не е активна. Дебатите, освен тези които се водят в медиите са силно професионални и са абсолютно всякакво ниво. Ето защо по отношение на стратегията е трудно в момента да ви кажа, освен ако разбира се българското общество не тласне процесите в тази посока, да се каже че ние трябва да изменим концепцията, която сме заложили в тази стратегия, а именно че ние не се отказваме от ядрената енергетика и смятаме, че тя е чиста енергия, сравнително безопасна, специално в България обект на безкрайни проверки, на проверки които се правят в момента. Това е енергетика, която снижава значително цената на електричеството и че онова, което ние трябва да направим е да сме сигурни, че сме направили всичко, което е необходимо, за да успокоим себе си и обществеността, че в това отношение ние не само не изоставаме, но сме в първите редици по отношение на безопасността.
Ето защо в заключение мога да ви кажа, че ако в момента ме попитате дали трябва да изменим нещо от тази стратегия, по-скоро бих казал не, а от друга страна ще действаме съобразно обстоятелствата, като направим абсолютно всички тестове, които се изискват от Европейската комисия, а така също и от специалистите, които се занимават в тази област и за двете ни ядрени мощности – едната съществуваща в Козлодуй, другата потенциална за Белене.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други въпроси има ли.Тъй като не виждам вдигнати ръце да преминем към гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7 , внесен от Министерски съвет на 09.03.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ВТОРА - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-16, внесен от Министерски съвет на 14.03.2011 г. – за първо четене.
Наши гости от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са: заместник министър Камен Кичев, г-жа Красимира Стоянова- директор дирекция Правна, г-н Тилко Петров – главен директор на ГВА, г-жа Ралица Пеева – юрист ГВА, г-н Христо Щерианов – директор дирекция Летищно осигуряване на полетите.
Господин Кичев, имате възможност да ни представите проектът на Законът за гражданското въздухоплаване.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Ще ви запозная с основните мотиви към проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Целите на законопроекта са свързани с необходимостта от постигане по-пълно съответствие на националното законодателство с правото на Европейския съюз в областта на предоставянето на услуги по наземно обслужване на летищата в Общността.
Реализирането на управленските приоритети, посочени в Програмата на правителството за европейско развитие на република България, изисква добре работеща администрация, оптимизиране и предоставяне на качествени услуги на гражданите. За тази цел се облекчават и опростяват процедурите за достъп до пазара на наземно обслужване чрез концептуална промяна на етапа на лицензиране на операторите.
Изискванията на правото на Европейският съюз в тази област са уредени в Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъпа до пазара на наземни услуги в летищата на Общонстта.
Директивата е въведена в българското законодателство чрез съответните текстове в Закона за гражданското въздухоплаване и Наредба № 20 от 2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване на летищата.
Предлаганите промени ги имаме изразени по членове.
Съгласно чл.14, параграф 1 от директивата „Държавите членки могат да обуславят дейността на доставчик на наземно обслужване или самообслужващ се, използващ летището, от получаването на одобрение от публичен орган, независим от управляващата летището организация. Критериите за такова одобрение следва да са свързани с добрата финансова ситуация и с достатъчно покритие на застраховката, със сигурността и безопасността на инсталациите, на въздухоплавателните средства, на оборудването и лицата, както и със защитата на околната среда и със съобразяване със съответното социално законодателство.
По ал.7. Комисията посочва, че основното изискване на Директива 96/67/ЕО е да се осигури на доставчиците на наземно обслужване свободен пазарен достъп на всички търговски летища, чиито годишен трафик надхвърля 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари. Освен това на летища с по-малък трафик от посочения въздушните превозвачи трябва да могат да се обслужват напълно свободно. В нашият случай такова летище е Летище София. Летище Бургас е на път да постигне тези цифри през последната година.
По ал.8. В чл.7, параграф 2, във връзка с чл.1, параграф от директивата е предвидено, че на летища с годишен пътникооборот над 2 млн.пътници или с годишен товарооборот над 50 000 т правото да извършват самообслужване за дейностите по обработка на багажи, обработка на товари и поща, обслужване на въздухоплавателни средства с горива и масла, перонно обслужване на въздухоплавателни средства, независимо дали пристигащи, отпътуващи или премествани между летищния терминал и въздухоплавателното средство, може да се запази за не по-малко от двама ползватели на летището, при условие че те са избрани въз основа на адекватни, обективни,, прозрачни и недискриминационни критерии. Това са основните мотиви по закона. Тук сме с колегите и сме готови да отговаряме на вашите въпроси, свързани с тази директива и с нейното транспониране.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност за изказвания, становища, въпроси. Тъй като не виждам вдигнати ръце ще си позволя аз да взема думата. Уважаеми господин заместник министър, в настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване са отразени промени, които са поради неправилното прилагане на директива 96/67/ЕО. Всичко това нещо е продиктувано от проверката, която беше направена на 30.09.2010 г. Всички тези промени, които са предложени от вас взети ли са предвид от предложенията на Европейската комисия.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: уважаеми господин председател, уважаеми госпожи господа народни представители, да взети са предвид всички препоръки в мотивираното становище на Европейската комисия, нещо повече преди да подготвим тези изменения, които вие в момента разглеждате, ние проведохме и технически консулт с Европейската комисия, за да се убедим че измененията, които предлагаме са верните и че ние като държава членка сме разбрали тяхното мотивирано становище и че добре сме разбрали какво трябва да поправим в нашето законодателство. Отговорът е да, отразили сме изискването на Европейската комисия,така както е дала тя препоръките си.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Тъй като ние сега гледаме на първо четене законопроектът, има някои дребни технически предложения, които между първо и второ четене ще бъдат направени. Те са във връзка примерно на промяна на операторите с превозвачите, има определени текстове, където смятам че може да бъде направено това нещо. Освен това тук виждам, че е удължен периода , който се дава на самите превозвачи да отговарят на критериите по ал.14, самият достъп досега беше 5 години, сега става 7 години, такива промени са направени и на други места. Може би това ще предизвика някаква дискусия, тъй като по директивата се дава възможност до 7 години, сега е записано точно 7 години. Ако обичате да ни кажете мотивите, поради които е прието да бъдат 7 години в тези изменения. Освен това моля да чуем и мнението ви по отношение на Закона за изменение и допълнение от страна на летище София, тъй като те са ни предоставили едно становище. В рамките на 3 минути ще имат възможност да го направят.
Г-ЖА РАЛИЦА ПЕЕВА: По отношение промяната на срокът действително в действащите разпоредби срока е определен не по-малко от 5 години, но в действащият член 11 на директивата 96/67/ЕО, която ние въвеждаме, прецизирайки действащите законови разпоредби, в чл.11, §1, буква „г” се казва, че при избор на доставчици, избирането става за максимален период от 7 години. Причините да се спрем на максималният срок от 7 години са изцяло съображения по целесъобразност, в смисъл че след провеждането на такъв един конкурс при наложени ограничения самата конкурсна процедура по подготовката и провеждането траят по мнение на експерти от Европейската комисия, с която ние сме се консултирали, приблизително 18 месеца, така че технологичното време да се подготви и проведе конкурса е достатъчно дълго. Второ самият конкурс е направен и е избран доставчик, предполага извършването на съответните капиталовложения в човешки ресурси, машини, технологии, съоръжения и т.н. Причините са били, че в този 7-годишен период, който е фиксиран в директивата е достатъчно разумно преценен от европейския законодател като такъв, който покрива направените вложения от страна на съответния доставчик на наземно обслужване. Причините отново казвам са изцяло по целесъобразност, с оглед практическото осъществяване на нещата, още повече в момента тече процедура на усъвършенстване на правната уредба на европейското законодателство в тази насока – наземно обслужване и доколкото си спомням материалите, които са изпращани за преглед сроковете се предвиждат дори да стигнат до 10 години. Това е, което мога да кажа като мотиви.
Г-Н ХРИСТО ЩЕРИАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ние направихме две предложения по законопроекта, които вчера бяха предоставени на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Едното предложение касаеше това, че Летище София би искало да има отговор при положение че уведоми Гражданската въздухоплавателна администрация за недостиг до капацитетните възможности и че това предложение ще бъде консолидирано с представителите на ГВА и ще се стигне до общо становище, което ще предложим между първо и второ четене.
Втората част касае това, че просто искахме да бъдем по-конкретни в изменението на закона в чл.48з, но мисля че също ще постигнем съответната консолидация, заедно с представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и между първо и второ четене ще предложим необходимите текстове. Това, което се опасяваме като летище, при положение че се въведе такава либерализация на пазара и че ще можем адекватно, равнопоставено да осигурим капацитетни възможности на всички оператори, които на практика имат достъп до пазара. Поради тази причина ние като летищна администрация, задължавайки се съответно да спазваме правилата за безопасност и прозрачно разпределение на капацитетните възможности, ще се съобразим с промените в директивата и съответно по останалите пунктове нямаме забележки.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: По така изказаното становище имате ли бележки или предложения?
Г-ЖА СПАСОВА: Аз имам въпрос към заместник министър Кичев. Нямате ли някакви притеснения относно тази прекалена либерализация на достъпа до пазара, имайки предвид и състоянието на Летище София, което знаем че все още изплаща едни немалки кредити.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Да, разбира се има го и този момент, но от тук нататък Европейската директива е доста категорична по отношение освобождаване на пазара и либерализацията на пазара и тя не е само в сектор Авиация, това е във всички видове транспорт. Това е бъдещето и ние трябва да сме наясно, че от тук нататък единствено посредством либерализация ще се развиват нещата. Реалната ситуация е, че на Летище София наземният оператор и собствеността на Летище София тези две дейности трябва напълно да се отделят и това е изискването и на Европейската комисия. Ние вървим в тази насока за разделено финансиране, за отделно финансиране. Общо взето това ще бъде една дъщерна фирма, наземния оператор Летище София. Моето лично мнение е, че най-добрият наземен оператор е този, който ще предостави най-добрите услуги.Европейската практика показва, че на много по-големи летища от Летище София има максимум от 3 до 4 оператора. На Летище София имаме 3 оператора, които смятам че са напълно достатъчни и не вярвам че ще се появят повече на този етап, защото просто няма бизнес.
От друга страна ако говорим за приходите на самото летище, мога да кажа че приходите на Летище София не идват от дейността летищен оператор. Основните приходи идват от другите дейности, от летищните такси, а имаме и подписано специално споразумение с държавата. Към момента всички държавни летищни такси отиват директно за изплащането на този заем. Така е направена схемата, при която да се изплати този заем. Истината е, че един ден Летище София трябва да бъде концесионирано, държавата трябва да си запази някои дейности, но основната дейност това е работата на честни оператори.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз искам да поговорим и за Летище Пловдив, не само за Летище София и да задам чисто технически въпрос. Уредено ли е ползването на инфраструктурата на определено летище от надземните оператори. Как е уредено ползването на инфраструктурата? Това е първият въпрос.
Второ.Действащият закон, както и промените в закона според мен касаят само Летище София, защото се говори за летище с пътникооборот над 2 млн.пътници и товари над 50 000 тона товарооброт, където Летище Пловдив в никакъв случай в момента така както седи на пазара не би могло да постигне такъв пътникооборот и съответно товарооборот. За това според мен законопроектът и действащия закон като че ли не регламентират дейността на по-малки летища, като Летище Пловдив. В Европейската общност понятие като Летище Пловдив няма, там са доста по-големи летищата, но смятам че би било редно в законопроекта да се регламентира дейността на едно такова летище, като се даде възможност то да може да се развива и да сподели разходите, които натрупва с наземен оператор. Аз такова становище съм внесла в ГВА и се надявам да имам положителен отговор.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Да, директивата касае и ограничава дейността на летища, които имат товарооборот над 50 000 тона и 2 млн.пътника. ние се надяваме Летище Пловдив един ден да достигне тези резултати, но междувременно всички трябва да сме наясно, че не могат да се изграждат държавни структури, които държавата да спонсорира и държавата да върши дейност, на която реално оперират частни авиокомпании и да го спонсорира това държавата. Искам да кажа, че много често се налага държавата да назначава хора, които да вършат дейност, а с дейността си те единствено и само обслужват само частни оператори. В авиационният пазар все още останаха няколко държавни компании, но като цяло повечето авиокомпании в Европа вече са частни, така че това не е наша инициатива. Мястото на държавата е да получава дивиденти от дейността на летището, от печалбата на летището, но не и да се намесва в ежедневната дейност на летището.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Ще отговоря на въпросът на г-жа Георгиева за Летище Пловдив. В Директивата има изричен текст, в който се казва че летищата чиито ежегоден трафик е по-малък от 2 млн.превозени пътници или 50 000 тона товари, под тези прагове наземното обслужване се осигурява свободно и държавата няма право да налага ограничения.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз съм предложила един малко по-разширен текст, който между първо и второ четене да се разгледа, за да може да бъде регламентирана дейността.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Георгиева, Вашето предложение е в писмен вид, така че ще Ви бъде отговорено.
Колеги, има ли други изказвания. Ако няма други желаещи предлагам да преминем към гласуване.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, под № 102-01-16, внесен от Министерски съвет на 14.03.2011 г. за първо четене
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерски съвет на 16.03.2011 г. – за първо четене.
Наши гости от Министерство на околната среда и водите са: г-жа Ваня Григорова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите и г-жа Боряна Каменова – началник отдел Политика по измененията на климата.
Имате възможност да представите по законопроекта.
Г-ЖА ВАНЯ ГРИГОРОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда има за цел транспониране в националното законодателство на части от Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за течните горива, като направената регламентация за ограничаване на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на течните горива за транспорта. Целта , която трябва да се достигне е 6 % намаление до 2020 година. Чрез транспонирането на тези части от директива 2009/30/ЕО се определят задължения на производителите и вносителите на течни горива да намаляват тези емисии, определят се начините, по които може да се постигне това намаление и задължения на производителите и вносителите ежегодно да докладват относно интензитета на парниковите газове на територията на страната. Освен това се създава правно основание Министерският съвет да приеме наредба за условията, реда , формата и начина на изготвяне на докладите и за верификация на докладите от независими одитори и методика за изчисление на емисиите парникови газове , целия жизнен цикъл на биогоривата.
Освен това внесеното предложение за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда регламентира реда и основните изисквания за изготвяне, верифициране и докладване на историческите данни за дейността на операторите на инсталации по приложение № 7 на Закона за опазване на околната среда, като целта е да се съберат необходимите данни за определяне на безплатни квоти за емисии на парникови газове през следващият период на европейската схема след 2013 година. Направени са препратки към съответни регламенти за начина, по който ще се извършва това разпределение на безплатни квоти, за начина по който ще се търгуват квотите, които са разпределени безплатно.
Определени са задълженията и отговорностите на компетентните органи, свързани с администрирането на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове и оптимизиране на административната процедура по издаване на разрешителните, като са разписани по-ясно отговорностите на компетентните органи, регламентирани са срокове и разпоредби.
Оптимизиран е процесът за докладване и децентрализация на процеса за издаване на комплексни разрешителни. Законова са регламентирани довършването на програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда от минали действия или бездействия при приватизация. Въведени са изискваният на директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно улавянето на бензинови пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции и са съкратени различни административни процедури.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Това което е записано в директивите за течни горива, за парникови газове го приемам, но може ли да ми отговорите защо между тези текстове изведнъж в § 21 се вкарва текста: „§21. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: В §9 се създава ал.3: „(3) При прекратяване на договор по ал.2 програмата се довършва при условията и по реда на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети …”. Става въпрос за тези обекти, които са приватизирани до 15 декември 2007 г. По нататък се казва: „…за действие или бездействие при приватизация”. Защо в Преходните и заключителни разпоредби вкарваме два такива текста? Какво налага това в този закон да го направим?
Г-ЖА БОРЯНА КАМЕНОВА: Аз ще отговоря, въпреки че това не е в компетенцията на Изпълнителната агенция, но дълги години бях отговорен директор и се занимавах с тази материя. Господин Такоров, ние с Вас сме ги гледали тези неща и в исторически план ще си ги припомним. Колегите, които довършват тези програми, това е отново дирекция Превантивна дейност в Министерството на околната среда и водите с Министерство на финансите изпитват непреодолими трудности да ги приключат. Става въпрос за това, че може би на народните представители са известни тези около 25 програми, финансирани от държавата за отстраняване или намаляване на щети върху околната среда, нанесени до момента от приватизация на големи промишлени предприятия. Както много други процеси в страната, по различни причини и най-вече поради тежките процедури, които трябва да се спазват по Закона за обществените поръчки, финансирането и изпълнението на тези много иначе добри програми са с добър ефект върху околната среда се удължиха във времето. Някъде където има случаи на изпълнение от трети лица те са много малко. Другаде поради смяна в ръководствата на приватизираните предприятия, общо взето дават средства, Министерството на финансите е отпускало авансово според договорите, които са сключени и поради това, че има обективни обстоятелства, които удължиха изпълнението на програмите се налага изменение на същия този параграф 9, който е единствения в Преходните и заключителни разпоредби на ЗООС и регламентира една много обща рамка за изпълнение на програмите, се налага да се даде възможност за удължаване срока на тези програми, защото той беше преклузивно определен. Това е в общи линии необходимостта да се върнем към тази историческа тема.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз бих искал да взема отношение по две теми. Едната е по въвеждане на директива 2009/126/ЕО по отношение улавянето на бензиновите пари при зареждане на моторни превозни средства на бензиностанции, като искам да ми кажете как може да стане това нещо, механизма по който ще бъде извършвано както и контрола.
Следващото нещо, към което всички сме много чувствителни и гражданите и народните представители, това е административните процедури, а именно това е една от осмата промяна, която вие сте ни посочили, това е съкращаване на административните процедури. В какво се състоят те. Тъй като става дума за корабните горива, в момента начинът по който се извършва проверката на тези горива е, че те се транспортират в пристанищните градове до София, където има една лаборатория за контрол и качество на течните горива на Държавната агенция, извършва се проверката и се връщат обратно. За този период на проверка срокът е около 15 дни. Твърдението е, че този срок ще бъде намален. Моят въпрос към вас е как ще бъде постигнато това намаляване и съответно колко ще е срокът, който вие смятате, че ще може да бъде постигнат.
Имам един трети въпрос, който е свързан с един текст по § 8 от директивата на Европейския съюз, която съгласно чл.288 е некоректно препредадена от Европейската директива. Това е по становище на Европейско право. Ще ви помоля да коментирате този текст. Става дума за директива 98/70/ЕО.
Г-ЖА ВАНЯ ГРИГОРОВА: По отношение на въпросът за съкращаване на сроковете. Предвижда се това изпитване на пробите да става в акредитирани лаборатории, а не както досега само в тази стационарна лаборатория в София именно за да се съкрати този срок от 15 дни, тъй като не е оправдано икономически и правно обосновано задържане на корабите за толкова дълго време.
За съжаление аз не съм специалист по течните горива.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Има ли такива лаборатории в пристанищните градове Варна, Бургас и др.
Г-ЖА ВАНЯ ГРИГОРОВА: За съжаление аз не мога да отговоря на този въпрос. По отношение улавянето на бензиновите пари. Контролът върху системите, които съответстват на този етап се упражнява от Българския институт по метрология, които имат изградена и внедрена система за качество. Предложените текстове са съгласувани с тях.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: колеги, имате ли други въпроси?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз идвам сега от заседание на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Обсъжда се споразумението, което сигурно ще се подпише с Лукойл, съгласно което поне до края на годината ще отпадне задължението за смесване в минералния дизел на 4 % биодизел. Освен това отново под същият натиск за момента се отлага с една година и въвеждането на 2 % биоетанол в бензина. В § 18 е записано: „Чл.131т (1) Доставчиците на течни горива за транспорта намаляват плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива спрямо определено базово ниво достигайки 6 на сто крайно общо намаление до 31 декември 2020 г.”. Така както отлагаме въвеждането, защото и преди това имаше отлагане на това въвеждане, в крайна сметка ние ще успеем ли да го постигнем. В ал.2 е казано: „(2) Намалението на емисиите на парникови газове да единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива се постига чрез: 1. използване на биогорива…” Всъщност тези горива не се използват и си задавам въпросът Министерството на околната среда и водите, което ни предлага промени в съответните закони, трябва да отстоява тази позиция в Министерския съвет. Вие реално отстоявате ли я, защото се оказва че не я отстоявате. Тази истина аз я казах преди малко в другата комисия. Всъщност органите и министерството, които трябва да настояват това да се изпълнява приемат че може да се отлага. Ние сме последната страна в Европейският съюз, в която нито се въвежда биодизел, нито се въвежда биоетанол в горивата, т.е. не насърчаваме технологиите, които да щадят околната среда, да щадят здравето и живота на хората.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да задам един въпрос, който би трябвало да бъде от компетенцията на министъра или най-малкото на заместник министър. Тук присъстващите представители на министерството не са хората, които ще отговорят на тези въпроси. Аз ще цитирам изпълнителната власт, защото съм член на Комисията по околната среда и водите и там когато се разглеждаше Закона за алтернативните източници за енергия, високопоставен чиновник от министерството каза така: „Ние сме за въвеждането, но Лукойл не е готов”. Оставам другото без коментар.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Други изказвания има ли колеги? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване околната среда за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
По Точка Разни имате ли въпроси за обсъждане. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /
