Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
08/09/2011
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 02.08.2011 г. – за първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-02-19, внесен от Министерски съвет на 01.09.2011 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – за второ гласуване.
4. Разни
На 08 септември 2011 година от 13.00 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 02.08.2011 г. – за първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-02-19, внесен от Министерски съвет на 01.09.2011 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – за второ гласуване.
4. Разни
Колеги, има ли някакви предложения по така представения дневния ред? Не виждам вдигнати ръце. Предлагам да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 02. 08. 2011 г. – за първо гласуване.
Гости на заседанието на комисията по тази точка са:
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Камен Кичев – заместник министър
Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна”
Сергей Църнаклийски – Изпълнителен директор на Агенция „Морска администрация”
Петър Киров – заместник изпълнителен директор на Агенция „Морска администрация”.
Представител на Асоциация на корабособствениците – Мартин Петров.
Давам думата на вносителите. Господин Кичев, кой ще представи законопроекта?
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители, поредният законопроект който представяме пред вас е за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Измененията са в две насоки.
Първо. Следваме всички европейски директиви.Директивите са изброени, ние ще ви ги представим точка по точка. Определят някои от правилата, които са приети в Европейския съюз.
Другото нещо, което правим е следваната от нас политика, а именно улесняване на бизнеса, улесняване на българското корабоплаване и улесняване на лицензионните процеси в България. Където е възможно тези лицензии отпадат, опитваме се да прехвърлим все повече и повече дейности към регионалните звена, да не е всичко съсредоточено в София.
Аз само ще отбележа някои от основните директиви, които транспонираме, а това са: директива 2009/15/ЕО, директива 2009/18/ЕО, директива 2009/20/ЕО, директива 2009/21/ЕО.
Директивите касаят основни принципи по отношение на произшествията, разследванията, стандартите и организация на проверки след прегледи, замърсяване с корабно гориво, застраховките, изисквания относно знамето. Това всичко е взето под внимание във връзка с приетите директиви.
Предлагам ако желаете да преминем към представяне на целият законопроект. Ние сме готови да отговорим на поставените въпроси.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин заместник министър. Колеги, откриваме дебатите, имате възможност за становища и въпроси към представителите на законопроекта.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ:Уважаеми колеги, аз напълно съм удовлетворен от това, което вносителят в лицето на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ни предлага, защото считам че всички тези промени ни доближават още повече до европейското право, което регулира тази област на действие, още повече са транспонирани редица европейски директиви и орнаменти в този проектозакон.
Единственото, което искам е съвсем накратко да си изясня няколко малки неща, които мисля че са по-съществени, но на първо място в § 22, чл. 362 в, ал. 3 е казано: „В рамките на една календарна година държавен екологичен контрол на корабоплаването се извършва най-малко на 25 на сто от броя на корабите, посетили българските пристанища”. Ако е възможно как се стигна до тази цифра – 25 на сто, разбирам че не е малко, това е ¼ от всички кораби, които биха посетили нашите пристанища, но все пак бих искал да получа такова разяснение.
На второ място в чл.317а е написано, че служителите на Морска администрация носят униформено облекло. Просто като техника не е ли по-добре това да залегне в някой ваш поднормативен акт, отколкото в закона.
Тук само ще отбележа, че общо взето и в България навлизат рестрикциите спрямо консумацията на алкохол и не само по пътищата на страната, но и по морските пътища, това е чл.75, ал.1,с което все пак наистина трябва да се съобразим и тук може би просто имам едно предложение към министерството това да бъде широко разгласено на корабите, на членовете на екипажите, за да не се получат различни колизии.
Едно от съществените неща, това е в § 32, чл.383, ал.1 в която се казва: „На нарушителя се дава копие от фиша, като глобата по него се заплаща преди отплаване на кораба от виновното лице или от агента на кораба”. Няма да говорим за материята, която третира този член и всъщност за това,че от виновното лице или от агента на кораба просто трябва да се премахне, защото така прочетено означава, че агента също е едва ли не лицето, което е нарушител и трябва да плати някаква глоба, ако не може да я плати виновника, което не е така. Агентът на кораба всъщност е един посредник, той е упълномощеното лице от капитана или от корабособственика и освен това тази глоба може да бъде платена не само от агента на кораба, може да бъде платена от някое друго лице, примерно застрахователя, така че това нещо трябва да отпадне според мен.
Имам един последен въпрос във връзка с глобите, например в чл.383б, ал.1, където се казва: „(1) Корабопритежателят на кораб с бруто тонаж 300 или повече, плаващ под българско знаме, който няма застраховка за морски искове за кораба, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5 000 до 20 000 лв”. Струва ми се, че е твърде голяма ножицата, ако може да обясните и това като презумция защо така е направено.
Това е, което исках да кажа. Поздравявам Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за така предложените поправки в Кодекса на търговското корабоплаване.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, предлагам да отговорите на въпросите, които постави господин Крайчев.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Ще дам думата на капитан Църнаклийски като директор на Агенция Морска администрация да въведе яснота по повечето от зададените въпроси.
Г-Н СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ще взема отношение по някои от въпросите, а тези които касаят юридическата тема ще дам думата и на колегите.
Започвам с първият въпрос на н.п.Свилен Крайчев защо точно на 25 на сто от броя на корабите, посетили българските пристанища се извършва държавен екологичен контрол. Наистина не е малка цифрата, една немалка част от корабите се залага и то като минимум. Това е свързано с една европейска директива, която ни задължава да извършим такива проверки по отношение на спазването на така наречената конвенция МARPOL, която задава критериите за предотвратяване замърсяването на околната среда и по-точно на морето от кораби. Тя е свързана и с една друга директива по държавният пристанищен контрол, първата препраща към втората и казва: „… не по-малко от проверките по държавен пристанищен контрол” и там бяха заложени точно тези 25 %.
Искам да ви уверя, че Изпълнителна агенция „Морска администрация” няма да се стреми към тази долна граница, винаги ще се стремим тези проценти доста да надвишават цифрата 25, така че всички рискови кораби, които посещават нашите пристанища да бъдат обект на проверка и евентуално ако има проблеми да бъдат санкционирани.
По отношение на униформата. Засега имаме една такава клауза в устройствения правилник, че може и да носят униформено облекло. Считаме, че една такава разпоредба в закон ще бъде изпълнява много по-стриктно от служителите на Изпълнителна агенция Морска администрация. Тези униформи ги въведохме това лято не за целият състав, отзвука е много добър, носенето на тези униформи се посреща от морската общност много добре и мисля, че това ще бъде една много добра стъпка за бъдеще всички служители да носят униформи.
По отношение на § 32. Тук става въпрос за глоби с фиш, които са до 50 лева, ако се не лъжа, т.е. за минималните глоби.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Църнаклийски във връзка с глобите които имаше предвид колегата Крайчев, искам да кажа, че там където са наказателните разпоредби има три параграфа, с които се изменят текстовете.
Г-Н СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Тук става въпрос за глобите с фиш, като глобата по него се заплаща преди отплаване на кораба от виновното лице или от агента на кораба.Тук стана въпрос, че тази глоба може да се заплати от застрахователя и т.н. Аз затова исках да уточня, че става въпрос за глоба с фиш, която е до 50 лева.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: По отношение на това, което каза господин Крайчев. Може би и нашата редакция не е най-прецизната.Става въпрос не затова, че задължено лице за плащане на глобата е агентът, разбира се че глобата е вид административно наказание, което се налага само в случай, че е налице състав на административно наказателните разпоредби на съответния закон. Тук става въпрос за това, че законът в този случай дава възможност фактическия платец да бъде агента, но не става въпрос за това, че агента е задълженото лице за заплащане на глобата. Възможно е да има по-прецизна редакция на този текст безспорно, Вие сте прав в това отношение.
Със сигурност целта ни, когато сме подготвяли този законопроект е била да направим така, че никой да не отплава, без да си е платил глобата. Това е целта, разбира се ако считате, че има възможности за по-прецизна редакция, то е във вашите възможности да го направите. Струва ми се, че например се заплаща преди отплаване на кораба от виновното лице и това също дава достатъчно възможности при заличаване на последната част от изречението „или агента на кораба” или ако се уточни това да бъде негов законов представител и това дава възможности за постигане на същия резултат. Така или иначе за нас е важен резултатът, който съм сигурен, че вие ще подкрепите като народни представители, защото в крайна сметка наказанието има освен функция на индивидуална, и на генерална превенция, предимно нарушителите да не остават с впечатление, че е възможно да извършват нарушения, без да получат съответното затова наказание.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз действително като чета текстът установявам, че има двусмислие, но считам че трябва наистина да бъде изчистен текста, разбирам това което сте имали предвид и може да бъде направен така: „… от виновното лице или чрез агента на кораба или упълномощено лице”. Текстът трябва да се прецизира, за да няма двусмислие.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: В допълнение на това, което каза колегата Киров, тъй като целта е глобата да се заплати преди отплаване на кораба, ясно е кое е виновното лице, друг вариант като редакция е само да кажем „…глобата се заплаща преди отплаване на кораба” и по този начин ще бъде постигната целта на този текст.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да отговорите и на последният въпрос по отношение размера на глобите.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: По отношение размерът на глобите. Както знаете индивидуализацията на наказанието е един сложен въпрос, който е свързан с тежестта на извършеното нарушение, свързан е с формата на вината, която е била налице към момента на извършване на нарушението, свързан е с наличието на обстоятелства, които утежняват или облекчават вината. Когато е твърде малка ножицата между минималната и максималната сума, това може да доведе до ситуации, в които за нарушение, което не представлява голяма опасност за замърсяване на околната среда например да се налагат несъразмерно тежки наказания. В същото време за нарушения, които са твърде тежки, да не могат да се наложат адекватни наказания, които да въздействат върху нарушителя по такъв начин, че той в бъдеще да коригира своето поведение. В този смисъл възможно е наистина да има голяма разлика между минималната и максималната сума за глобите по различните административно-наказателни състави, но целта ни е била именно да можем да постигнем по-добра индивидуализация на наказанието.
Можем да дадем пример с предложената глоба, която е във връзка с новото задължение за наличие на борда на кораба на застраховка за посрещане на отговорността, която съществува по Конвенцията за ограничаване на отговорността на корабопритежателите, това е новата глава 15б. Нарушаването на изискванията на тази глава е скрепена с административно-наказателна отговорност по чл.383б, в който се казва: „(1) Корабопритежателят на кораб с бруто тонаж 300 или повече, плаващ под българско знаме, който няма застраховка за морски искове за кораба, се наказва с глоба или имуществена санкция от 5 000 до 20 000 лева”.
Съгласете се, че за един корабопритежател, който има кораб с 300 брутотона една санкция от 5 000 лева може да произведе изключително добър възпиращ ефект спрямо него, така че да не допусне нарушение, но в същото време за някой корабопритежател, който има кораб от 50 000 брутотона, 5 000 лева ще е санкция,която на него му се явява сигурно на дневния разход за екипажа, даже по-малко тя няма да произведе своя възпиращ ефект. В същото време ако насложим същата хипотеза и повишим минималната санкция, при налагане на минимална санкция с много висок таван на корабособственик с 300 бутотона, ние с една санкция можем направо да го извадим от бизнеса. Целта на санкцията не е да наказва до такава степен икономическите субекти, че да ги извади от търговския оборот, просто да коригира тяхното поведение. В този смисъл стремежът при определяне на минималните и максимални размери на санкциите е бил да се съобрази тежестта на нарушението, като се даде възможност за индивидуализация на наказанието от административно наказващия орган.
Г-СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз благодаря за обясненията и ги възприемам като абсолютно логични, но тук въпросът е че даваме правата на служителите на Морска администрация да правят собствена преценка. Какви са гаранциите, че например за един кораб с 300 брутотона няма да наложат 19 500 лева и да го извадят от бизнеса, както каза Петър Киров?
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Гаранциите са съдебния контрол. Налагането на всички наказателни постановления става по Закона за административните нарушения и наказания. Всяко наказателно постановление, което ние издаваме и което се извършва от нашите регионални директори, подлежи на съдебен контрол като първа инстанция там е Районния съд, а втора инстанция е вече административните съдилища, съгласно съответните правила за подсъдност, така че във всички случаи правата на гражданите и на корабособствениците са абсолютно защитени, разбира се има достатъчно гаранции срещу евентуален административен произвол.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: По отношение на административно-наказателните разпоредби вие казвате, че има гаранция. Аз виждам, че няма никакви гаранции, тъй като по закон е казано от 30 000 лв до 50 000 лв при повторно, и от 5 000 до 15 000 лева. Аз предполагам, че ще има предложение от страна на народните представители за промяна на тези санкции относно големината на глобите, защото или трябва да има нещо, с което ние да ги възпираме, защото чиновника както може да сложи на един кораб с тонаж 300 тона глоба от 20 000 лева, така може да му сложи и 5 000 лева и обратно и никой не може да го спре, защото закона му го позволява. Никъде не виждам тук законът да казва, че глобата се отнася според големината на съда или според нарушението. Не съм съгласен с още нещо – при повторно нарушение в ал.1 наказанието за глоба е също много голямо, разликата е от 25 000 до 40 000 лева. Ако имаме още в предходната алинея някаква градация на поставянето на тези глоби, вече разбирам защо има такава ножица,ние сме съгласни да я има, но тя трябва да е по някакъв начин обоснована и да е ясно за кои случаи важи голямата граница и за малката, а такава ние даваме точно в прерогативите на един чиновник, който може да го реши, просто субективния фактор много силно влияе върху вземането на решението за тази глоба.Създаваме опасност, това мисля че искаше да каже господин Крайчев.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Точно това, което исках да отговоря по вашите опасения е свързано с възможността за съдебен контрол. Всеки един човек, който е бил глобен е в правото си да се обърне към съда и да поиска отмяна на глобата, тъй като е била издадена в нарушение на процесуалния закон или нейното намаляване поради прекомерност. Административно-наказателното производство започва с акт за установяване на нарушението, в който подробно се описва в какво се състои нарушението, каква е опасността, която това нарушение е създала или в случаите на така наречените формални нарушения, когато не е възникнала някаква опасност, но самия акт на нарушението представлява опасност сам по себе си. В тези случаи всичко това се описва в акта за установяване на административно нарушение. Административно наказващият орган събира доказателства, когато издава наказателното постановление и тези наказателни постановления не се издават, защото на някой нещо му е хрумнало. Законът за административните нарушения и наказания съдържа достатъчно ясни изисквания, които трябва да се спазват при издаване на наказателните постановления.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз мисля, че не сте убедителен в едно нещо, че тук не става въпрос за много и поредица от грешки,които е допуснал. Тук в записът е написано за едно – да няма застраховка за морски искове за кораба. Нарушението е едно.Вие не може да му слагате други нарушения, за да кажете че глобата може да се увеличи от 5 000 лева нагоре. Тук имате един вид нарушение и за един вид нарушение колегите са абсолютно прави, че не може ако е 300 тона, както казаха те, може да му сложиш глоба и 5000 лева, може да му сложиш и 25 000 лева минимална глоба. Не може за едно нарушение на двама различни нарушители да слагаш две различни глоби, това наистина трябва да се регулира.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Съжалявам, но в случаят ми се струва, че може би и аз не съм обяснил достатъчно добре в своите встъпителни думи. Въпреки, че нарушението е едно, обстоятелствата, свързани с нарушението са различни, така както в случаи за убийство или за измама има долна и горна граница за наказанието, така трябва да има долна и горна граница за налагането на глобата, защото в единият случай нарушението може да е извършено в условията на пряк умисъл, в другия случай формата на вината може да е различна. В единият случай застраховката може да изтича на следващият ден, в другият случай може човека нарочно да не е направил застраховка. Трябва да има възможност за индивидуализация на наказанието.
В конкретният пример, който използваме за застраховката,тук въвеждаме директива на Европейския съюз. Директивите както знаете не съдържат конкретни правила относно размерът на наказанията, но всички директиви изискват когато нарушаването на изискванията им да са скрепени с наказания, които да са възпиращи подобно поведение у нарушителите, т.е. на всеки нарушител да бъде наложено такова наказание, че за него да е по-изгодно да спази нормата, отколкото да я наруши. Специално за тези задължителни застраховки трябва да си дадем сметка, че говорим за гражданската отговорност на корабособствениците. Тук става въпрос за случаи, които не са покрити от международни конвенции, но в които се касае за замърсяване на морската среда, за сблъсквания на кораби, за случаи на загуба на човешки живот, така че това не е едно маловажно нарушение. Законодателят определя обществената значимост на нарушението чрез наказанието, което налага. Ако наказанията са твърде малки, това означава че за законодателя нарушението е несъществено от гледна точка на неговата обществена значимост. Ако наказанията са твърде големи, това означава че законодателят иска да защити този легитимен интерес. Според мен тъкмо за да се постигне индивидиуализацията на наказанието и за да се даде обществена оценка на важността на тези обществени отношения, които искаме да защитим е необходимо да се даде такава възможност от вас, разбира се крайното решение е ваше. Това са аргументите, които сме имали, когато изготвяхме този законопроект.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Киров, ние не сме против това да има санкции, напротив ние сме за тях, но тези санкции да са справедливи. От това, което наблюдаваме ние смятаме, че тук субективният фактор ще играе една много значителна роля и това са нашите опасения, а иначе нямаше смисъл да ни се изнася лекция за това какви трябва да бъдат наказанията, защото почти във всеки закон има такива административно-наказателни разпоредби.
Аз лично ще подкрепя законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване поради доста добри предложения, които са направени в него основно в направлението за премахване на лицензионния режим за вътрешно водните пътища. Това е едно изключително положително нещо, което е направено в законопроектът, също и по отношение на въвеждане на задължителността на тези застраховки. Това нещо ние трябва да бъде направено, ние като държава членка на Европейският съюз трябва да влезем в тази Конвенция. Това е нещо, което също смятам, че е изключително положително. В законът са предвидени и някои разпоредби, относно затягане режима по отношение на замърсяванията и предотвратяване на замърсяванията от корабите.
В тази връзка може ли да ни дадете някаква информация за това какви са били замърсяванията в предходните години и какви са в момента, какви глоби са налагани, тъй като имахме едно питане в предишното разискване по отношение на закона, тогава поехте един такъв ангажимент. Всички сме свидетели, че в момента наистина са сведени до минимум случаите , в които хавлиите на плажуващите са с петна от нефт и други нефтени продукти.Искам просто да знам има ли някакво движение, има ли някаква промяна в последните години в тази насока.
Също така смятам, че е положително и въвеждането на референтните стойности по отношение на употребата на алкохол, тъй като тези текстове, в които вие предлагате промяна, съществуваха и досега, но тъй като там нямаше конкретно определени допустими стойности за употребата на алкохол, смятам че нямаше голям ефект от тези текстове и с въвеждането им смятам, че ще има един по-положителен ефект.
В тази връзка имам един конкретен въпрос. Защо концентрацията на алкохол на дъха е 0.5 промила на хиляда, а в кръвта е 0.25 мг/л? Има ли възможност да е някаква вратичка това нещо по отношение на алкохола на дъха е 0.5 промила, а по отношение на кръвта няма такива стойности? Да стане така, че да не може да бъде наказан този служител. Това не е ли една предпоставка да има разлика в тези стойности и каква е причината да бъдат въведени двете различни стойности. Това са въпросите към вас.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да допълня това, което каза г-н Вълков във връзка с концентрацията на алкохол. Вижда се, че навсякъде в наказателните разпоредби при повторение на нарушението глобите се увеличават, тук е точно обратното. Най-вероятно или е мислено за превантивни действия спрямо нарушителя или да му останат повече пари, за да повиши концентрацията си на алкохол, след като му бъде отнето това право, защото при първоначалното нарушение е 1 000 лева, а при повторно 500 лева. Това не мога да си го обясня, защо е така е направено, най-вероятно заради второто, което казах – да повиши концентрацията си, след като се отнеме правото за една година.
Аз ще подкрепя законопроектът, но ще ви помоля да погледнете § 4. Дали се получава някаква разлика между корабите, които са строени или български кораби, които не са строени в България и чужди, които са строени в България по отношение на правото да носят български флаг. В ал. 2 накрая е записано: „… за срок, не по-дълъг от една година”, докато бъде в българското пристанище. В българското пристанище като влезе кораба той губи правото си до вписването му – 1 година, докато чуждите кораби или строени на българска територия, за тях няма разписано, че докато пристигнат на територията, за която е изработен кораба. Той може да си пристигне в територията и една година да си плава под български флаг, без да има някакъв проблем спрямо българското законодателство. Така е записано според мен. Има някаква разлика, която може би не мога да я разбера.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Църнаклийски.
Г-Н СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Ще започна с малко статистика по отношение на глобите, наложени от страна на Изпълнителна агенция Морска администрация. Поисках справка от 2007 година досега и ще ви дам данни за първото и второто тримесечие на 2011 г, тъй като за третото тримесечие сега се обработват данните. През миналата година и тази година особено е засилен контролът по отношение на замърсяването не само на морската среда, но и на въздуха. Влязоха редица изисквания за корабните горива, знаете за сярното съдържание. През 2007 година за първото тримесечие имаме 1 390 лева глоби, през 2008 г. 2 045 лв, през 2009 г. 5 596 лв, през 2010 г. те са вече 43 298 лева, а през първото тримесечие на 2011 г. са вече 94 120 лева.
За второто тримесечие ще ви кажа, че вече само през 2011 г. са над 200 000 лева приходите от глоби, миналата година те са били 69 000 лева, през 2009 г. са били 57 000 лева, през 2008 и 2007 г. са били по 5 000 лева. Тези цифри са получени вследствие на засиления контрол. Досега нямаше такова изискване за минимум 25 %. С това целим засилване на контрола.
По отношение на § 4, в който изменяме временното свидетелство за плаване.Свидетелството за плаване се дава с цел когато корабът е придобит в чужбина, докато бъде регистриран в регистъра на корабите в България, той да може да изпълнява своята дейност. Досега това свидетелство се издаваше от консулствата в чужбина. Улесняваме тази процедура, тъй като много от консулите не бяха запознати с тази материя, непрекъснато се консултираха с нас – защо трябва да го издаваме, как да го издадем, затова с новите системи за комуникация можем тази услуга ние да я извършваме от България. На корабът се предоставя това временно свидетелство за плаване и той продължава да си извършва търговската дейност за период не повече от една година или ако през това време той пристигне в българско пристанище, просто му се издава нормално свидетелство за регистрация и временното свидетелство просто преустановява дейността си.
Имаме регистри и на кораби в строеж. Този регистър дава възможност на корабособственикът да заложи този кораб в строеж, да получи кредит да го довърши и затова единият от документите, с които той удостоверява че кораба е регистриран в регистрите за кораба в строеж и затова се издава това временно свидетелство за плаване. Затова го издаваме на тези корабособственици. Вече като бъде предаден корабът или пък бъде изяснено под какъв флаг ще плава, това свидетелство се обезсилва и кораба си придобива новите документи от държавата. Това е разликата между корабите в стоеж и нормалните кораби, които се закупуват в чужбина. Не знам дали бях достатъчно ясен. Това се има предвид – временното свидетелство се издава за една година или докато пристигне в българското пристанище, просто няма нужда от това свидетелство той пристигне ли в българско пристанище.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: След като пристигне корабът в българското пристанище, той губи това свидетелство.Както вие сте написали, той може да продължи със старото свидетелство още една година да плава под български флаг. Той може да продължава да си върши търговската дейност за срок от една година.
Г-Н СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Ако пристигне на третият месец в българско пристанище, то ще важи три месеца и му се издава вече другото свидетелство.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: По отношение на алкохолното съдържание. Благодаря ви за положителната оценка, която дадохте на нашите усилия да формулираме някакъв текст, който да даде възможност за ефективен контрол над лицата, които се занимават с корабоплаване. Действително съдържанието на алкохол в дъха и в кръвта са взети от последната редакция на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, накратко STCW. Там в приложенията към конвенцията са дадени именно тези концентрации на алкохол в дъха и в кръвта на моряците и всъщност ние хармонизираме нашето законодателство с този международно правен акт. В същото време разбира се се дава възможност за издаване на наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която да конкретизира подробностите, свързани с ефективното упражняване на този контрол. В тази връзка трябва да отбележим, че агенцията вече е закупила необходимите дрегери, които са преминали необходимите технически изпитания, така че да започнем да упражняваме след влизане в сила на тези изменения на реален контрол по отношение на алкохолното съдържание или съдържанието на други упойващи вещества в дъха или кръвта на хората. Трябва да имаме предвид във връзка и с това, което каза господин Такоров. Действително е нелогична разпоредбата на § 4 и тук става въпрос за печатна грешка.Нашето първоначално предложение беше с една нула отзад.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: По отношение на зададените въпроси. Аз съм изключително удовлетворен от глобите, които се налагат и ще имам един допълнителен въпрос. Наистина това е едно увеличение от 1 000 процента може би, но поздравления също така за контролът, който осъществявате в момента. Имам един въпрос само това със същият състав ли се прави. Както разбирам от вас това се отнася за същия състав, което е изключително положително.Аз не получих удовлетворителен отговор по отношение на 0.5 % промила и 0.25 мл/л, защото практиката е показала, че ако едното има над 0.5 % промила и отиде и даде кръв и там се получи друга картина, тогава какво ще правим, ще го даваме на съда ли, трябва да има някаква яснота по този въпрос.Просто трябва да има регламент, който да е ясен – кръвта ли е определяща или дъха, аз мисля че кръвта трябва да е определяща.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: В случай на противоречие безспорно кръвта трябва да е определяща. Такива са разпоредбите на конвенцията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, имате ли някакви други въпроси или изказвания.
Г-ИВАН ИВАНОВ: По отношение на глобите при повторно нарушение текстът трябва да се коригира.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ако няма други изказвания да преминем към гласуване.
Който е за приемане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 02.08.2011 г. – за първо гласуване, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА - Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-02-19, внесен от Министерски съвет на 01.09.2011 г.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Господин председател, поради това че имам ангажимент, ще гласувам „за” по т.2 и т.3.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги по точка втора от дневния ред гости са: заместник министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов и Калина Димитрова – директор дирекция „Съобщения”.
Господин Русинов, имате възможност да представите ратификацията.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, тук става дума за това, че Република България е член на Международния съюз по далекосъобщения, който е специализиран орган към ООН, с отговорности по политиката, стандартизацията и развитието на информационните технологии и съобщенията. Конституцията и Конвенцията са основните актове. Последната редовна конференция през 2010 г. в Гуадалахара, Мексико прие нови изменения и допълнения на Конституцията и Конвенцията на МСД. Те имат една основна цел – в максимална степен да запазят финансовите приходи в ITU. Причината е, че поради кризата редица държави, които основно поради имиджови съображения са плащали по-високи вноски, вероятно са решили да направят някаква редукция и за да се осигури финансовата стабилност е въведен един механизъм, при който се определят стъпките, по които може да се намалява дължимата вноска, както и периоди на които това може да бъде правено.
В конкретният случай това изменение не води до никакво отражение върху бюджета, нито влияе по някакъв начин върху размера на вноската,която ние внасяме. Тя в момента е в минималният размер – 79 500 швейцарски франка от 2004 г. Това изменение по никакъв начин не ни задължава да я увеличим, това може да бъде решение само на държавата, но не можем да я намалим повече, т.е. ние сме на минимума.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли някакви въпроси.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин заместник министър, както разбирам промените имат за цел единствено да ограничат възможността за намаляване на членския внос. Практика ли е това сред страните членки, те са над 60 на брой доколкото си спомням. За да се стигне до изменение очевидно има практика, която трябва да бъде преустановена.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Не мога да ви кажа в момента колко държави са направили такива постановления, но знаете че в ITU 192 държави членуват, вероятно някои са преосмислили и са направили някои постъпления, а и може би с известна превантивна цел, не е задължително да отговаря на някакви конкретни искания, защото кризата е в световен мащаб и доста дълго има отзвук. От съображения наистина за осигуряване на средносрочна дългосрочна финансова стабилност на съюза и на поддържане на дейностите, се взема тази превантивна мярка. Тя не е много рестиктивна и в общи линии не променя по никакъв начин статута на вноските към държавите към момента, като разбира се всички държави на всяка конференция, които са на период от 4 години могат да намаляват вноските, но са ограничени, като могат да ги намаляват най-малко наполовина от това, което е било към този момент, а пък стъпката е 25 %.Стъпката е максимум половинка и е кратно на ¼.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други въпроси?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Вие казвате, че за България няма да има финансови последици, т.е. ние не се в категорията на страните, които са направили такова изменение на вноската. В крайна сметка след като страните членки правят такива действия, бихте ли казали колко е вноската на България в съюза.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Тя е 79 500 швейцарски франка, което се равнява на малко повече от 100 000 лева, но имайте предвид че това е минимума.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други мнения, становища или въпроси? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-02-19, внесен от Министерски съвет на 01.09.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Тъй като нямаше обструкции по отношение на ратификацията, предлагам да преминем към второ гласуване, ако нямате съображения. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред - . Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – за второ гласуване.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз имам един въпрос преди да започнем по законопроекта. На миналото заседание стана ясно, че цената за терминиране на електронните услуги е намалена два пъти. Някой може ли да ми преведе изречението и какво означава това. Кога ще влезе в сила и означава ли нещо за потребителя това? Кога той би го почувствал?
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Искам да представя по точката поканените гости, които са изявили желание за участие в днешното заседание, а именно:
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Първан Русинов – заместник министър
Юлия Цанова – държавен експерт в отдел „Технологии на ИО”
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията:
Ирина Романска – член
Вяра Минчева – главен секретар
Неда Койчева – директор дирекция „Правна”
От М Тел – Искра Кусева
От ДНЕС – Ирена Пейкова, Офелия Йорданова
От Глобул – Владимир Василев
От Виваком – Емил Рангелов
От АПТИО – Янаки Ганчев
От СЕК – Анета Иванова
Тъй като има конкретен въпрос от г-жа Георгиева, моля госпожа Ирина Романска да отговори на поставения въпрос.
Г-ЖА ИРИНА РОМАНСКА: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, на 1 септември т.г. взехме решение на базата на два пазарни анализа по пазари 2 и 3 за фиксирани телефонни услуги и пазари 7 за мобилните услуги относно цените за терминиране. Това означава цените, които плащат помежду си мобилните оператори за пренос на съответното повикване. Тези цени ние ги намалихме веднъж от 1 април т.г. и в момента цените за терминиране, т.е. цените на едро в мобилните мрежи са 13 стотинки, без ДДС.Ще отворя една скоба – във вестниците написаха цените по етапи на намаляване, така както ги решихме и смея да кажа, че нямаше нито един вестник и нито една електронна медия, в която да бяха дадени всички цени точно, така че това наистина обърква потребителите.
Етапите, които предвиждаме за намаляване на цените са:
Снижаване на цените от 1 януари 2012 г. първи етап.
Следващият етап е 1 юли 2012 г.
Третото, последно намаление, което ще стигне до ниво под средно европейското от 1 януари 2013 година. Ако желаете, ще ви изпратим допълнително таблицата с точните данни, за да не става това разминаване, макар че ние на БТА дадохме точна информация, но изкривяването стана някъде по веригата. Тези данни са качени на нашият сайт веднага след вземане на решението, така че там най-точно може да се направи справка.
Намалени са съответно и цените за фиксираните услуги на национално и локално ниво, така че и те се снижават значително и крайните цени пак казвам от м.януари 2013 г. стигат под средно европейските.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Романска, това което попита колежката е как ще се отрази намалението на крайните цени, защото намалението което обявихте е за терминиране, това е между самите оператори и то от порядъка на 50 % първоначално, след това още веднъж 50 %. Аз съм запознат, но това е добре да се обясни на хората, че това няма да доведе до 50 % намаление на техните сметки, а това ще бъде може би намаление от 20 – 25 % на крайната цена на даден потребител и то ако е само във вътрешната мрежа или там, където е намалението, което е свързано с ценообразуването, където е включено самото терминиране между операторите, защото е вътре в самата мрежа това нещо няма как да стане.
Може би е добре самият механизъм да бъде разяснен или пък ако имате някакви разчети, да разясните че между 20 и 30 % ще бъдат намалени цените, след като бъде намалено терминирането. Ние разбираме, че тато е един бъдещ процес, който вероятно ще стане факт след м.януари 2012 година.
Г-ЖА ИРИНА РОМАНСКА: Това действително е първата стъпка. Когато ние намалим цените на едро, знаете че това са пазарни средства, ще се стигне и до намаляване на цените на дребно. Мобилните оператори няма да имат основание да държат тези цени. Ние не можем пряко да влияем върху ценообразуването, но ако се наложи на базата на допълнителни анализи ние може да дадем съответните препоръки, т.е. те са длъжни да съобразят намаляването на цените 20 или 30 % както казахте Вие. Това са решения, които мобилните оператори трябва да вземат, те са длъжни да вземат на базата на това наше решение и това е всъщност европейска практика. Навсякъде където са намаление цените за терминиране, след известен период от време се намаляват и цените на дребно.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Имам само една забележка. Доцент Романска на два пъти повтори, че след третата стъпка цените на терминиране в България ще бъдат под средните в Европейския съюз, но трябва да се добави – към настоящия момент, защото след година и половина бъдете сигурна, че цените на терминиране в Европейския съюз ще са паднали допълнително и ние ще се окажем отново много над средните в Европейския съюз, като наблюдавам скоростта с която се намаляват тези цени в съюза.
Адв.ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ: Аз съм адвокат на Глобул. На първо място искам да отбележа, може би всички ще се съгласят с това, че в момента не е взето решение цените да бъдат намалени, а това е проект на решение и принципа на консултативност и прозрачност в работата на комисията изисква след като ние предоставим нашите становища , да отразят тези становища, да видят колко резон има в тях и дали цените трябва да бъдат такива, каквито в момента са тук и в един проект, който не е влязъл в сила.
Това е първото нещо. Не бива априори да се изключват становищата и аргументите ни, които ние въобще не сме изготвили и предоставили, тъй като още се запознаваме с проекта.
На следващо място искам да кажа, че цените които са предвидени за плащане на едно от м.януари 2012 г. са много под средноевропейските към настоящия момент, защото средноевропейските към настоящия момент са по 5 евроцента, при нас предвиждате към 3 евроцента. За тераминиране на мобилни услуги има таблици, които с удоволствие ще ви представя на следващото заседание ако пожелаете, за да видите какви са цените на едро за терминиране в мобилни мрежи и какви са в България и как са предвидени.
Общо взето това е което искам да споделя, ако имате някакви други въпроси що всяко време на дискусията можем да се включим.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз смятам, че тази дискусия може да я водите на друго място, ние в момента сме се събрали, за да разгледаме законопроекта. Тъй като народният представител З.Георгиева постави въпроса за изяснение трябваше да проведем тази дискусия. В едно от следващите заседания ще вземем решение да разгледаме дейността на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като тя е предоставила доклада и всички вие сте запознати с него.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Госпожо Романска, Вие казахте че на базата на анализ сте предложили намаление на цените за терминиране. Представителят на Глобул каза, че не са подали данни, за какво става въпрос, кой ни подвежда в момента.
Г-ЖА ИРИНА РОМАНСКА: Като казах, че взехме решение, такава е процедурата, че най-напред комисията взема решение на базата на пазарни анализи, има се предвид анализ на пазарите фиксирани от една страна и мобилни услуги. На базата на тези пазарни анализи ние излизаме със съответните предложения и казваме, че при нас цените могат да бъдат намалени до такива стойности, след това има един месец срок, в който заинтересованите страни да дадат своите предложения. Пак искам да обърна внимание, че решението ние сме го взели. На базата на тези обществени обсъждания тече едномесечния срок и има обществено обсъждане, на базата на което всички заинтересовани страни ще дадат своите предложения, след което ние отново ще вземем решение, съобразявайки се с разумните предложения, обобщавайки ги с ново решение и след това, когато гласуваме за втори път нашето решение го предоставяме на Европейската комисия за становище. Специално по отношение на нашето решение, вече сме готови да го въведем, да го обявим като официално взето и влизащо в сила.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Това решение влиза императивно в сила.
Г-ЖА ИРИНА РОМАНСКА: Да, има обсъждане.
ПРЕДС. ИВАН ИВАНОВ: Колеги, смятам да прекратим темата и да преминем към разглеждане на законопроекта.
Колеги, стигнахме до § 19, който отложихме предишният път, тъй като имаше предложения Последното ни гласуване е по §16, §17 и §18, по които гласувахме амблок.
§ 19. По него има няколко предложения. По чл.40 има направени предложения. Едното от предложенията е на н.п.Светослав Тончев, което комисията трябва да разгледа.
Другото предложение е на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Има предложение на народните представители Иван Иванов И Михаил Михайлов.
Всеки вносител трябва да представи предложението си и съответно след дискусията да гласуваме предложените текстове.
Господин Тончев, заповядайте.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Накратко ще запозная колегите с мотивите, които съм имал предвид, когато съм направил това предложение.
Да отпадне в чл.40 ал.1, т.1г, т.3 и т.7.Предложението ми е свързано с рамковата директива, чието въвеждане се цели в чл.40. В нея се уреждат случаите, в които предприятията предоставят информация на националния регулаторен орган – на КРС и според мен в залегналото в рамковата директива липсва такова подробно детайлизиране, каквото е записано тук в така предлагания ни проект за изменение на Закона за електронните съобщения. Новите точки в ал.1 смятам, че не съответстват достатъчно добре с регулаторната рамка и следва да отпаднат, даже по принцип моето предложение е да отпаднат т.1г, т.3 и т.7, в смисъл че би било добре всички точки от 1 до 8 да отпаднат, но вече такова предложение съм направил. С това предложение не считам, че по някакъв начин се изменят, променят или отнемат правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като в самия Закон за електронните съобщения са дадени достатъчно правомощия на тази комисия, за да събира тя цялата и необходима за работата информация. Дори считам, че в т.3 така както е записано: „ …..Искането трябва да е пропорционално, обективно обосновано за следните цели: т.3. процедури за разглеждане и оценка на искане за предоставяне на разрешение за ползване на ограничен ресурс”. Всичко това е залегнало в глава 5 в Закона за електронните съобщения и не считам, че е необходимо отново да бъде записано, защото по този начин все пак засилваме правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията и аз считам, че това разширяване на нейните правомощия не е достатъчно правомерно.
Изброяването в т.1 на практика пък покрива цялата дейност на регулатора, спазване на наложените задължения по закон. Безспорно е, че всички предприятия трябва да спазват тези свои задължения и общо взето мисля, че наистина точки от 1 до 8 даже би трябвало да бъдат отхвърлени, но все пак така както съм направил предложението си за тези точки го поддържам.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов, Вие ли ще представите предложенията.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Моите предложения са свързани с три от точките на чл.40, ал.1. По смисълът на шапката на ал.1 се казва накрая, че искането което комисията може да отправи по всички тези въпроси, които са изброени по-горе трябва да бъде пропорционално обективно обосновано за следните цели и тук веднага казваме така, например в т.5 – искането трябва да бъде пропорционално обективно и обосновано за следните цели – т.5.ясно определени статистически цели.
Може ли някой да ми преведе на нормален, български език как звучи всичко това. По тази причина обикновено целта е да се извършат изследвания, включително свързани с разработка на службите на Европейската комисия,които да следят състоянието на всички горни параметри, за които се иска информация какво се случва в другите страни членки на Европейския съюз. Считам, че трябва да бъдат включени действително разработки на службите на Европейската комисия.
Следващата т. 6.анализ на пазара. Тъй като реално пазарите могат да бъдат различни, считам че за КРС трябва да се подчертае, че това може да бъде анализ на съответния пазар.
Накрая т.7. Гарантиране на ефикасно използване и ефективно управление на радиочестотния спектър.
Според мен този текст се препокрива с т.1в. Ще ги прочета двете, за да ми кажете кои са големите различия. Точка 1 в е следната: системна или целева проверка във връзка с ефективното и ефикасното използване на ограничения ресурс.
Другият текст е т.7 – гарантиране на ефикасно използване и ефективно управление на радиочестотния спектър. Ако все пак между ограниченият ресурс и радиочестотният спектър не може да се сложи знак на равенство, то всичко останало е абсолютно идентично и предлагам по-общото от двете понятия да бъде използвано и да се въведе само на едно място в текста.
Това са моите предложения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Русинов, имаше въпрос от страна на г-н Иванов.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Понеже изказването беше доста обстойно изказването, ще помоля само да формулирате въпроса.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Русинов, бихте ли ми казали как да разбирам следното изречение. Алинея 1, в нейната обща част завършва с думите: „… искането трябва да бъде пропорционално и обективно обосновано за следните цели:” и преминавам на т.5 „…5.ясно определени статистически цели”. Как да го разбирам това изречение, защото колкото и да се мъчих, не го разбрах?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Тук ние сме направили един опит за много точно транспониране на директивата. Точно и пропорционално означава да съответства на целите, които ние включихме изчерпателно в закона, взели сме ги от директивата и сме ги включили тези цели, за които може да бъде включена информация в закона”. Пропорционално означава, че трябва да съответства като обхват, като тежест която налага на този, който предоставя информацията за целите, които се преследват, това трябва да се мотивира. В случаят за т.5 – ясно дефинирани статистически цели, това е буква е, чл.11, § 1 от директивата за разрешенията.
Там буквално преведено на български означава „ясно определени статистически цели”.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз съм съгласен, че вие сте цитирали директивата точно, обаче вие имате искане и целта на събирането на тази информация е да извърши определени статистически изследвания. Не може целта да е свързана с целта. Просто хората, които ще ползват законът могат да ме попитат: „Господин Иванов, Вие четете ли как се връзва горното изречение с т.5?”
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Думата „цели” може да се замени с „нужди”, ако не искате да има тафталогия това би могло да се направи, но в общи линии да се запази смисъла, защото това е и мнението на Европейската комисия.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз ще подкрепя господин Русинов в това отношение, защото наистина директива 20/2002/ЕО е транспонирана, това е чл.11, т.1 , буква „д” и най-вероятно това е станало при преписването 1:1. В директивата е записано: „ясно определени статистически цели” и горе са повторили пак текста”за следните цели”.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Ние не бихме възразили на такава редакция.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Какво е вашето мнение като вносители на направените предложения?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: По направените предложения, макар и по принцип да споделяме аргументите, които бяха изложени се опасяваме, че не можем в частност да приемем предложенията като редакция и като съдържание, защото по този начин се опасяваме, че може да се стигне до непълно транспониране на някои текстове от директивата и по-конкретно ако се спрем на предложението на н.п.Светослав Тончев, точка 1г не може да отпадне като израз, защото съответства на чл.11, §1, т.а от директива 20/2002/ЕО, точка 3 съответства на чл.11, §1, буква „в” пак от директива 20/2002/ЕО, а точка 7 не може да отпадне, защото съответства на чл.11, § 1ж от директива 20/2002/ЕО. Тук сме се опитали да направим едно пълно транспониране, за да нямаме после притеснения, че нещо може да бъде извадено от контекста и да ни бъде противопоставено като аргумент. По същите съображения в частност не можем да споделим и предложенията на н.п.Иван Иванов и н.п.Михаил Михайлов, които са със сходни аргументи. Тук отново мога да цитирам по т.5 първото предложение. То не съответства на чл.11, § 1, буква „да” от директивата, т.е. не се транспонира по този начин чл.11, §1, буква „д” на директива 20/2002/ЕО. Точка 2 би ограничила Комисията за регулиране на съобщенията само до анализ на пазарите за нуждите на налагане на ексанте мерките и по този начин няма да обхване някои елементи на универсалната услуга, може да се тълкува по този начин, т.е. съществува такава опасност. Точка 7 ако бъде изменена по предложеният начин според нас съществува риск да не се транспонира чл.11, § 1, буква „ж” от директива 20/2002/ЕО.
Това е направеният анализ от нас и поради това, макар и съвсем логично и принципно за звучат аргументите и да ги споделяме, в частност имаме такива опасения и не можем да подкрепим конкретните предложения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на дирекция Правна също имаше предложени промени.
Г-ЖА СВЕТЛА ЧАУШЕВА: Бележките на колегите от дирекция Правна са следните:
В т.3 от § 19 се предлага преди думата „процедури” да се добави „провеждане на” и текстът да стане: „3. провеждане на процедури за разглеждане и оценка на искане за предоставяне на разрешение за ползване на ограничен ресурс”. Смисълът не се променя, бележката е редакционна.
Следващата бележка е правно-техническа. И е свързана с това, че има създадена нова алинея в текста на чл.40, съответно досегашните алинеи 2,3,4 и 5 стават ал.3,4,5 и 6 и вътре в текста на чл.40 има препратки, които трябва вярно да се отразят в изменителния текст и се предлага да се създадат нови точки 4 и 5 в § 19, които са следните: досегашната ал.6, става ал.7 и в нея думите „ал.3” се заменят с „ал.4”. В точка 5, досегашната ал.7 и 8 стават съответно 8 и 9.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Не възразяваме срещу така предложените изменения, наистина са редакционни и са коректни и в тази връзка бих искал да довърша изказването си от преди малко, че като редакция предложена от народни представители бихме могли да подкрепим предложението на н.п.Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. То точно отразява като редакция това, което директивата предвижда.
Имаме едно предложение за съвсем малка редакционна промяна на този текст. На третият ред думите „включително финансова”да бъдат изнесени след запетайката, преди двуеточието на 4-ти ред и след двуеточието да се постави „финансова, „ и да продължи нататък текста.
Текстът да стане: „(1) Комисията може да отправя до предприятията, които осъществяват електронни съобщения, обосновани писмени искания за предоставяне на информация в съответен обем, срок и подробности необходима за изпълнението на регулаторните й функции, включително: финансова информация; информация относно бъдещо развитие на мрежите….” и по-нататък текста продължава.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, предлагам тъй като има правни предложения за промяна, има някои противоречиви текстове, които не са съгласувани, давате нова редакция на този текст и все пак трябва да се направи допълнителни консултация. Това е тежък текст и предложението ми е да го отложим, да огледаме редакцията, която предлагате и след това можем да подложим на гласуване този текст.
В момента нямаме нужният кворум, поради което закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /
2. Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-02-19, внесен от Министерски съвет на 01.09.2011 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – за второ гласуване.
4. Разни
На 08 септември 2011 година от 13.00 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 02.08.2011 г. – за първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-02-19, внесен от Министерски съвет на 01.09.2011 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – за второ гласуване.
4. Разни
Колеги, има ли някакви предложения по така представения дневния ред? Не виждам вдигнати ръце. Предлагам да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 02. 08. 2011 г. – за първо гласуване.
Гости на заседанието на комисията по тази точка са:
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Камен Кичев – заместник министър
Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна”
Сергей Църнаклийски – Изпълнителен директор на Агенция „Морска администрация”
Петър Киров – заместник изпълнителен директор на Агенция „Морска администрация”.
Представител на Асоциация на корабособствениците – Мартин Петров.
Давам думата на вносителите. Господин Кичев, кой ще представи законопроекта?
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители, поредният законопроект който представяме пред вас е за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Измененията са в две насоки.
Първо. Следваме всички европейски директиви.Директивите са изброени, ние ще ви ги представим точка по точка. Определят някои от правилата, които са приети в Европейския съюз.
Другото нещо, което правим е следваната от нас политика, а именно улесняване на бизнеса, улесняване на българското корабоплаване и улесняване на лицензионните процеси в България. Където е възможно тези лицензии отпадат, опитваме се да прехвърлим все повече и повече дейности към регионалните звена, да не е всичко съсредоточено в София.
Аз само ще отбележа някои от основните директиви, които транспонираме, а това са: директива 2009/15/ЕО, директива 2009/18/ЕО, директива 2009/20/ЕО, директива 2009/21/ЕО.
Директивите касаят основни принципи по отношение на произшествията, разследванията, стандартите и организация на проверки след прегледи, замърсяване с корабно гориво, застраховките, изисквания относно знамето. Това всичко е взето под внимание във връзка с приетите директиви.
Предлагам ако желаете да преминем към представяне на целият законопроект. Ние сме готови да отговорим на поставените въпроси.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин заместник министър. Колеги, откриваме дебатите, имате възможност за становища и въпроси към представителите на законопроекта.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ:Уважаеми колеги, аз напълно съм удовлетворен от това, което вносителят в лицето на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ни предлага, защото считам че всички тези промени ни доближават още повече до европейското право, което регулира тази област на действие, още повече са транспонирани редица европейски директиви и орнаменти в този проектозакон.
Единственото, което искам е съвсем накратко да си изясня няколко малки неща, които мисля че са по-съществени, но на първо място в § 22, чл. 362 в, ал. 3 е казано: „В рамките на една календарна година държавен екологичен контрол на корабоплаването се извършва най-малко на 25 на сто от броя на корабите, посетили българските пристанища”. Ако е възможно как се стигна до тази цифра – 25 на сто, разбирам че не е малко, това е ¼ от всички кораби, които биха посетили нашите пристанища, но все пак бих искал да получа такова разяснение.
На второ място в чл.317а е написано, че служителите на Морска администрация носят униформено облекло. Просто като техника не е ли по-добре това да залегне в някой ваш поднормативен акт, отколкото в закона.
Тук само ще отбележа, че общо взето и в България навлизат рестрикциите спрямо консумацията на алкохол и не само по пътищата на страната, но и по морските пътища, това е чл.75, ал.1,с което все пак наистина трябва да се съобразим и тук може би просто имам едно предложение към министерството това да бъде широко разгласено на корабите, на членовете на екипажите, за да не се получат различни колизии.
Едно от съществените неща, това е в § 32, чл.383, ал.1 в която се казва: „На нарушителя се дава копие от фиша, като глобата по него се заплаща преди отплаване на кораба от виновното лице или от агента на кораба”. Няма да говорим за материята, която третира този член и всъщност за това,че от виновното лице или от агента на кораба просто трябва да се премахне, защото така прочетено означава, че агента също е едва ли не лицето, което е нарушител и трябва да плати някаква глоба, ако не може да я плати виновника, което не е така. Агентът на кораба всъщност е един посредник, той е упълномощеното лице от капитана или от корабособственика и освен това тази глоба може да бъде платена не само от агента на кораба, може да бъде платена от някое друго лице, примерно застрахователя, така че това нещо трябва да отпадне според мен.
Имам един последен въпрос във връзка с глобите, например в чл.383б, ал.1, където се казва: „(1) Корабопритежателят на кораб с бруто тонаж 300 или повече, плаващ под българско знаме, който няма застраховка за морски искове за кораба, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5 000 до 20 000 лв”. Струва ми се, че е твърде голяма ножицата, ако може да обясните и това като презумция защо така е направено.
Това е, което исках да кажа. Поздравявам Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за така предложените поправки в Кодекса на търговското корабоплаване.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, предлагам да отговорите на въпросите, които постави господин Крайчев.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Ще дам думата на капитан Църнаклийски като директор на Агенция Морска администрация да въведе яснота по повечето от зададените въпроси.
Г-Н СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ще взема отношение по някои от въпросите, а тези които касаят юридическата тема ще дам думата и на колегите.
Започвам с първият въпрос на н.п.Свилен Крайчев защо точно на 25 на сто от броя на корабите, посетили българските пристанища се извършва държавен екологичен контрол. Наистина не е малка цифрата, една немалка част от корабите се залага и то като минимум. Това е свързано с една европейска директива, която ни задължава да извършим такива проверки по отношение на спазването на така наречената конвенция МARPOL, която задава критериите за предотвратяване замърсяването на околната среда и по-точно на морето от кораби. Тя е свързана и с една друга директива по държавният пристанищен контрол, първата препраща към втората и казва: „… не по-малко от проверките по държавен пристанищен контрол” и там бяха заложени точно тези 25 %.
Искам да ви уверя, че Изпълнителна агенция „Морска администрация” няма да се стреми към тази долна граница, винаги ще се стремим тези проценти доста да надвишават цифрата 25, така че всички рискови кораби, които посещават нашите пристанища да бъдат обект на проверка и евентуално ако има проблеми да бъдат санкционирани.
По отношение на униформата. Засега имаме една такава клауза в устройствения правилник, че може и да носят униформено облекло. Считаме, че една такава разпоредба в закон ще бъде изпълнява много по-стриктно от служителите на Изпълнителна агенция Морска администрация. Тези униформи ги въведохме това лято не за целият състав, отзвука е много добър, носенето на тези униформи се посреща от морската общност много добре и мисля, че това ще бъде една много добра стъпка за бъдеще всички служители да носят униформи.
По отношение на § 32. Тук става въпрос за глоби с фиш, които са до 50 лева, ако се не лъжа, т.е. за минималните глоби.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Църнаклийски във връзка с глобите които имаше предвид колегата Крайчев, искам да кажа, че там където са наказателните разпоредби има три параграфа, с които се изменят текстовете.
Г-Н СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Тук става въпрос за глобите с фиш, като глобата по него се заплаща преди отплаване на кораба от виновното лице или от агента на кораба.Тук стана въпрос, че тази глоба може да се заплати от застрахователя и т.н. Аз затова исках да уточня, че става въпрос за глоба с фиш, която е до 50 лева.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: По отношение на това, което каза господин Крайчев. Може би и нашата редакция не е най-прецизната.Става въпрос не затова, че задължено лице за плащане на глобата е агентът, разбира се че глобата е вид административно наказание, което се налага само в случай, че е налице състав на административно наказателните разпоредби на съответния закон. Тук става въпрос за това, че законът в този случай дава възможност фактическия платец да бъде агента, но не става въпрос за това, че агента е задълженото лице за заплащане на глобата. Възможно е да има по-прецизна редакция на този текст безспорно, Вие сте прав в това отношение.
Със сигурност целта ни, когато сме подготвяли този законопроект е била да направим така, че никой да не отплава, без да си е платил глобата. Това е целта, разбира се ако считате, че има възможности за по-прецизна редакция, то е във вашите възможности да го направите. Струва ми се, че например се заплаща преди отплаване на кораба от виновното лице и това също дава достатъчно възможности при заличаване на последната част от изречението „или агента на кораба” или ако се уточни това да бъде негов законов представител и това дава възможности за постигане на същия резултат. Така или иначе за нас е важен резултатът, който съм сигурен, че вие ще подкрепите като народни представители, защото в крайна сметка наказанието има освен функция на индивидуална, и на генерална превенция, предимно нарушителите да не остават с впечатление, че е възможно да извършват нарушения, без да получат съответното затова наказание.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз действително като чета текстът установявам, че има двусмислие, но считам че трябва наистина да бъде изчистен текста, разбирам това което сте имали предвид и може да бъде направен така: „… от виновното лице или чрез агента на кораба или упълномощено лице”. Текстът трябва да се прецизира, за да няма двусмислие.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: В допълнение на това, което каза колегата Киров, тъй като целта е глобата да се заплати преди отплаване на кораба, ясно е кое е виновното лице, друг вариант като редакция е само да кажем „…глобата се заплаща преди отплаване на кораба” и по този начин ще бъде постигната целта на този текст.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да отговорите и на последният въпрос по отношение размера на глобите.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: По отношение размерът на глобите. Както знаете индивидуализацията на наказанието е един сложен въпрос, който е свързан с тежестта на извършеното нарушение, свързан е с формата на вината, която е била налице към момента на извършване на нарушението, свързан е с наличието на обстоятелства, които утежняват или облекчават вината. Когато е твърде малка ножицата между минималната и максималната сума, това може да доведе до ситуации, в които за нарушение, което не представлява голяма опасност за замърсяване на околната среда например да се налагат несъразмерно тежки наказания. В същото време за нарушения, които са твърде тежки, да не могат да се наложат адекватни наказания, които да въздействат върху нарушителя по такъв начин, че той в бъдеще да коригира своето поведение. В този смисъл възможно е наистина да има голяма разлика между минималната и максималната сума за глобите по различните административно-наказателни състави, но целта ни е била именно да можем да постигнем по-добра индивидуализация на наказанието.
Можем да дадем пример с предложената глоба, която е във връзка с новото задължение за наличие на борда на кораба на застраховка за посрещане на отговорността, която съществува по Конвенцията за ограничаване на отговорността на корабопритежателите, това е новата глава 15б. Нарушаването на изискванията на тази глава е скрепена с административно-наказателна отговорност по чл.383б, в който се казва: „(1) Корабопритежателят на кораб с бруто тонаж 300 или повече, плаващ под българско знаме, който няма застраховка за морски искове за кораба, се наказва с глоба или имуществена санкция от 5 000 до 20 000 лева”.
Съгласете се, че за един корабопритежател, който има кораб с 300 брутотона една санкция от 5 000 лева може да произведе изключително добър възпиращ ефект спрямо него, така че да не допусне нарушение, но в същото време за някой корабопритежател, който има кораб от 50 000 брутотона, 5 000 лева ще е санкция,която на него му се явява сигурно на дневния разход за екипажа, даже по-малко тя няма да произведе своя възпиращ ефект. В същото време ако насложим същата хипотеза и повишим минималната санкция, при налагане на минимална санкция с много висок таван на корабособственик с 300 бутотона, ние с една санкция можем направо да го извадим от бизнеса. Целта на санкцията не е да наказва до такава степен икономическите субекти, че да ги извади от търговския оборот, просто да коригира тяхното поведение. В този смисъл стремежът при определяне на минималните и максимални размери на санкциите е бил да се съобрази тежестта на нарушението, като се даде възможност за индивидуализация на наказанието от административно наказващия орган.
Г-СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз благодаря за обясненията и ги възприемам като абсолютно логични, но тук въпросът е че даваме правата на служителите на Морска администрация да правят собствена преценка. Какви са гаранциите, че например за един кораб с 300 брутотона няма да наложат 19 500 лева и да го извадят от бизнеса, както каза Петър Киров?
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Гаранциите са съдебния контрол. Налагането на всички наказателни постановления става по Закона за административните нарушения и наказания. Всяко наказателно постановление, което ние издаваме и което се извършва от нашите регионални директори, подлежи на съдебен контрол като първа инстанция там е Районния съд, а втора инстанция е вече административните съдилища, съгласно съответните правила за подсъдност, така че във всички случаи правата на гражданите и на корабособствениците са абсолютно защитени, разбира се има достатъчно гаранции срещу евентуален административен произвол.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: По отношение на административно-наказателните разпоредби вие казвате, че има гаранция. Аз виждам, че няма никакви гаранции, тъй като по закон е казано от 30 000 лв до 50 000 лв при повторно, и от 5 000 до 15 000 лева. Аз предполагам, че ще има предложение от страна на народните представители за промяна на тези санкции относно големината на глобите, защото или трябва да има нещо, с което ние да ги възпираме, защото чиновника както може да сложи на един кораб с тонаж 300 тона глоба от 20 000 лева, така може да му сложи и 5 000 лева и обратно и никой не може да го спре, защото закона му го позволява. Никъде не виждам тук законът да казва, че глобата се отнася според големината на съда или според нарушението. Не съм съгласен с още нещо – при повторно нарушение в ал.1 наказанието за глоба е също много голямо, разликата е от 25 000 до 40 000 лева. Ако имаме още в предходната алинея някаква градация на поставянето на тези глоби, вече разбирам защо има такава ножица,ние сме съгласни да я има, но тя трябва да е по някакъв начин обоснована и да е ясно за кои случаи важи голямата граница и за малката, а такава ние даваме точно в прерогативите на един чиновник, който може да го реши, просто субективния фактор много силно влияе върху вземането на решението за тази глоба.Създаваме опасност, това мисля че искаше да каже господин Крайчев.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Точно това, което исках да отговоря по вашите опасения е свързано с възможността за съдебен контрол. Всеки един човек, който е бил глобен е в правото си да се обърне към съда и да поиска отмяна на глобата, тъй като е била издадена в нарушение на процесуалния закон или нейното намаляване поради прекомерност. Административно-наказателното производство започва с акт за установяване на нарушението, в който подробно се описва в какво се състои нарушението, каква е опасността, която това нарушение е създала или в случаите на така наречените формални нарушения, когато не е възникнала някаква опасност, но самия акт на нарушението представлява опасност сам по себе си. В тези случаи всичко това се описва в акта за установяване на административно нарушение. Административно наказващият орган събира доказателства, когато издава наказателното постановление и тези наказателни постановления не се издават, защото на някой нещо му е хрумнало. Законът за административните нарушения и наказания съдържа достатъчно ясни изисквания, които трябва да се спазват при издаване на наказателните постановления.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз мисля, че не сте убедителен в едно нещо, че тук не става въпрос за много и поредица от грешки,които е допуснал. Тук в записът е написано за едно – да няма застраховка за морски искове за кораба. Нарушението е едно.Вие не може да му слагате други нарушения, за да кажете че глобата може да се увеличи от 5 000 лева нагоре. Тук имате един вид нарушение и за един вид нарушение колегите са абсолютно прави, че не може ако е 300 тона, както казаха те, може да му сложиш глоба и 5000 лева, може да му сложиш и 25 000 лева минимална глоба. Не може за едно нарушение на двама различни нарушители да слагаш две различни глоби, това наистина трябва да се регулира.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Съжалявам, но в случаят ми се струва, че може би и аз не съм обяснил достатъчно добре в своите встъпителни думи. Въпреки, че нарушението е едно, обстоятелствата, свързани с нарушението са различни, така както в случаи за убийство или за измама има долна и горна граница за наказанието, така трябва да има долна и горна граница за налагането на глобата, защото в единият случай нарушението може да е извършено в условията на пряк умисъл, в другия случай формата на вината може да е различна. В единият случай застраховката може да изтича на следващият ден, в другият случай може човека нарочно да не е направил застраховка. Трябва да има възможност за индивидуализация на наказанието.
В конкретният пример, който използваме за застраховката,тук въвеждаме директива на Европейския съюз. Директивите както знаете не съдържат конкретни правила относно размерът на наказанията, но всички директиви изискват когато нарушаването на изискванията им да са скрепени с наказания, които да са възпиращи подобно поведение у нарушителите, т.е. на всеки нарушител да бъде наложено такова наказание, че за него да е по-изгодно да спази нормата, отколкото да я наруши. Специално за тези задължителни застраховки трябва да си дадем сметка, че говорим за гражданската отговорност на корабособствениците. Тук става въпрос за случаи, които не са покрити от международни конвенции, но в които се касае за замърсяване на морската среда, за сблъсквания на кораби, за случаи на загуба на човешки живот, така че това не е едно маловажно нарушение. Законодателят определя обществената значимост на нарушението чрез наказанието, което налага. Ако наказанията са твърде малки, това означава че за законодателя нарушението е несъществено от гледна точка на неговата обществена значимост. Ако наказанията са твърде големи, това означава че законодателят иска да защити този легитимен интерес. Според мен тъкмо за да се постигне индивидиуализацията на наказанието и за да се даде обществена оценка на важността на тези обществени отношения, които искаме да защитим е необходимо да се даде такава възможност от вас, разбира се крайното решение е ваше. Това са аргументите, които сме имали, когато изготвяхме този законопроект.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Киров, ние не сме против това да има санкции, напротив ние сме за тях, но тези санкции да са справедливи. От това, което наблюдаваме ние смятаме, че тук субективният фактор ще играе една много значителна роля и това са нашите опасения, а иначе нямаше смисъл да ни се изнася лекция за това какви трябва да бъдат наказанията, защото почти във всеки закон има такива административно-наказателни разпоредби.
Аз лично ще подкрепя законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване поради доста добри предложения, които са направени в него основно в направлението за премахване на лицензионния режим за вътрешно водните пътища. Това е едно изключително положително нещо, което е направено в законопроектът, също и по отношение на въвеждане на задължителността на тези застраховки. Това нещо ние трябва да бъде направено, ние като държава членка на Европейският съюз трябва да влезем в тази Конвенция. Това е нещо, което също смятам, че е изключително положително. В законът са предвидени и някои разпоредби, относно затягане режима по отношение на замърсяванията и предотвратяване на замърсяванията от корабите.
В тази връзка може ли да ни дадете някаква информация за това какви са били замърсяванията в предходните години и какви са в момента, какви глоби са налагани, тъй като имахме едно питане в предишното разискване по отношение на закона, тогава поехте един такъв ангажимент. Всички сме свидетели, че в момента наистина са сведени до минимум случаите , в които хавлиите на плажуващите са с петна от нефт и други нефтени продукти.Искам просто да знам има ли някакво движение, има ли някаква промяна в последните години в тази насока.
Също така смятам, че е положително и въвеждането на референтните стойности по отношение на употребата на алкохол, тъй като тези текстове, в които вие предлагате промяна, съществуваха и досега, но тъй като там нямаше конкретно определени допустими стойности за употребата на алкохол, смятам че нямаше голям ефект от тези текстове и с въвеждането им смятам, че ще има един по-положителен ефект.
В тази връзка имам един конкретен въпрос. Защо концентрацията на алкохол на дъха е 0.5 промила на хиляда, а в кръвта е 0.25 мг/л? Има ли възможност да е някаква вратичка това нещо по отношение на алкохола на дъха е 0.5 промила, а по отношение на кръвта няма такива стойности? Да стане така, че да не може да бъде наказан този служител. Това не е ли една предпоставка да има разлика в тези стойности и каква е причината да бъдат въведени двете различни стойности. Това са въпросите към вас.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да допълня това, което каза г-н Вълков във връзка с концентрацията на алкохол. Вижда се, че навсякъде в наказателните разпоредби при повторение на нарушението глобите се увеличават, тук е точно обратното. Най-вероятно или е мислено за превантивни действия спрямо нарушителя или да му останат повече пари, за да повиши концентрацията си на алкохол, след като му бъде отнето това право, защото при първоначалното нарушение е 1 000 лева, а при повторно 500 лева. Това не мога да си го обясня, защо е така е направено, най-вероятно заради второто, което казах – да повиши концентрацията си, след като се отнеме правото за една година.
Аз ще подкрепя законопроектът, но ще ви помоля да погледнете § 4. Дали се получава някаква разлика между корабите, които са строени или български кораби, които не са строени в България и чужди, които са строени в България по отношение на правото да носят български флаг. В ал. 2 накрая е записано: „… за срок, не по-дълъг от една година”, докато бъде в българското пристанище. В българското пристанище като влезе кораба той губи правото си до вписването му – 1 година, докато чуждите кораби или строени на българска територия, за тях няма разписано, че докато пристигнат на територията, за която е изработен кораба. Той може да си пристигне в територията и една година да си плава под български флаг, без да има някакъв проблем спрямо българското законодателство. Така е записано според мен. Има някаква разлика, която може би не мога да я разбера.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Църнаклийски.
Г-Н СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Ще започна с малко статистика по отношение на глобите, наложени от страна на Изпълнителна агенция Морска администрация. Поисках справка от 2007 година досега и ще ви дам данни за първото и второто тримесечие на 2011 г, тъй като за третото тримесечие сега се обработват данните. През миналата година и тази година особено е засилен контролът по отношение на замърсяването не само на морската среда, но и на въздуха. Влязоха редица изисквания за корабните горива, знаете за сярното съдържание. През 2007 година за първото тримесечие имаме 1 390 лева глоби, през 2008 г. 2 045 лв, през 2009 г. 5 596 лв, през 2010 г. те са вече 43 298 лева, а през първото тримесечие на 2011 г. са вече 94 120 лева.
За второто тримесечие ще ви кажа, че вече само през 2011 г. са над 200 000 лева приходите от глоби, миналата година те са били 69 000 лева, през 2009 г. са били 57 000 лева, през 2008 и 2007 г. са били по 5 000 лева. Тези цифри са получени вследствие на засиления контрол. Досега нямаше такова изискване за минимум 25 %. С това целим засилване на контрола.
По отношение на § 4, в който изменяме временното свидетелство за плаване.Свидетелството за плаване се дава с цел когато корабът е придобит в чужбина, докато бъде регистриран в регистъра на корабите в България, той да може да изпълнява своята дейност. Досега това свидетелство се издаваше от консулствата в чужбина. Улесняваме тази процедура, тъй като много от консулите не бяха запознати с тази материя, непрекъснато се консултираха с нас – защо трябва да го издаваме, как да го издадем, затова с новите системи за комуникация можем тази услуга ние да я извършваме от България. На корабът се предоставя това временно свидетелство за плаване и той продължава да си извършва търговската дейност за период не повече от една година или ако през това време той пристигне в българско пристанище, просто му се издава нормално свидетелство за регистрация и временното свидетелство просто преустановява дейността си.
Имаме регистри и на кораби в строеж. Този регистър дава възможност на корабособственикът да заложи този кораб в строеж, да получи кредит да го довърши и затова единият от документите, с които той удостоверява че кораба е регистриран в регистрите за кораба в строеж и затова се издава това временно свидетелство за плаване. Затова го издаваме на тези корабособственици. Вече като бъде предаден корабът или пък бъде изяснено под какъв флаг ще плава, това свидетелство се обезсилва и кораба си придобива новите документи от държавата. Това е разликата между корабите в стоеж и нормалните кораби, които се закупуват в чужбина. Не знам дали бях достатъчно ясен. Това се има предвид – временното свидетелство се издава за една година или докато пристигне в българското пристанище, просто няма нужда от това свидетелство той пристигне ли в българско пристанище.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: След като пристигне корабът в българското пристанище, той губи това свидетелство.Както вие сте написали, той може да продължи със старото свидетелство още една година да плава под български флаг. Той може да продължава да си върши търговската дейност за срок от една година.
Г-Н СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Ако пристигне на третият месец в българско пристанище, то ще важи три месеца и му се издава вече другото свидетелство.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: По отношение на алкохолното съдържание. Благодаря ви за положителната оценка, която дадохте на нашите усилия да формулираме някакъв текст, който да даде възможност за ефективен контрол над лицата, които се занимават с корабоплаване. Действително съдържанието на алкохол в дъха и в кръвта са взети от последната редакция на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, накратко STCW. Там в приложенията към конвенцията са дадени именно тези концентрации на алкохол в дъха и в кръвта на моряците и всъщност ние хармонизираме нашето законодателство с този международно правен акт. В същото време разбира се се дава възможност за издаване на наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която да конкретизира подробностите, свързани с ефективното упражняване на този контрол. В тази връзка трябва да отбележим, че агенцията вече е закупила необходимите дрегери, които са преминали необходимите технически изпитания, така че да започнем да упражняваме след влизане в сила на тези изменения на реален контрол по отношение на алкохолното съдържание или съдържанието на други упойващи вещества в дъха или кръвта на хората. Трябва да имаме предвид във връзка и с това, което каза господин Такоров. Действително е нелогична разпоредбата на § 4 и тук става въпрос за печатна грешка.Нашето първоначално предложение беше с една нула отзад.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: По отношение на зададените въпроси. Аз съм изключително удовлетворен от глобите, които се налагат и ще имам един допълнителен въпрос. Наистина това е едно увеличение от 1 000 процента може би, но поздравления също така за контролът, който осъществявате в момента. Имам един въпрос само това със същият състав ли се прави. Както разбирам от вас това се отнася за същия състав, което е изключително положително.Аз не получих удовлетворителен отговор по отношение на 0.5 % промила и 0.25 мл/л, защото практиката е показала, че ако едното има над 0.5 % промила и отиде и даде кръв и там се получи друга картина, тогава какво ще правим, ще го даваме на съда ли, трябва да има някаква яснота по този въпрос.Просто трябва да има регламент, който да е ясен – кръвта ли е определяща или дъха, аз мисля че кръвта трябва да е определяща.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: В случай на противоречие безспорно кръвта трябва да е определяща. Такива са разпоредбите на конвенцията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, имате ли някакви други въпроси или изказвания.
Г-ИВАН ИВАНОВ: По отношение на глобите при повторно нарушение текстът трябва да се коригира.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ако няма други изказвания да преминем към гласуване.
Който е за приемане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 02.08.2011 г. – за първо гласуване, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА - Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-02-19, внесен от Министерски съвет на 01.09.2011 г.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Господин председател, поради това че имам ангажимент, ще гласувам „за” по т.2 и т.3.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги по точка втора от дневния ред гости са: заместник министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов и Калина Димитрова – директор дирекция „Съобщения”.
Господин Русинов, имате възможност да представите ратификацията.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, тук става дума за това, че Република България е член на Международния съюз по далекосъобщения, който е специализиран орган към ООН, с отговорности по политиката, стандартизацията и развитието на информационните технологии и съобщенията. Конституцията и Конвенцията са основните актове. Последната редовна конференция през 2010 г. в Гуадалахара, Мексико прие нови изменения и допълнения на Конституцията и Конвенцията на МСД. Те имат една основна цел – в максимална степен да запазят финансовите приходи в ITU. Причината е, че поради кризата редица държави, които основно поради имиджови съображения са плащали по-високи вноски, вероятно са решили да направят някаква редукция и за да се осигури финансовата стабилност е въведен един механизъм, при който се определят стъпките, по които може да се намалява дължимата вноска, както и периоди на които това може да бъде правено.
В конкретният случай това изменение не води до никакво отражение върху бюджета, нито влияе по някакъв начин върху размера на вноската,която ние внасяме. Тя в момента е в минималният размер – 79 500 швейцарски франка от 2004 г. Това изменение по никакъв начин не ни задължава да я увеличим, това може да бъде решение само на държавата, но не можем да я намалим повече, т.е. ние сме на минимума.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли някакви въпроси.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин заместник министър, както разбирам промените имат за цел единствено да ограничат възможността за намаляване на членския внос. Практика ли е това сред страните членки, те са над 60 на брой доколкото си спомням. За да се стигне до изменение очевидно има практика, която трябва да бъде преустановена.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Не мога да ви кажа в момента колко държави са направили такива постановления, но знаете че в ITU 192 държави членуват, вероятно някои са преосмислили и са направили някои постъпления, а и може би с известна превантивна цел, не е задължително да отговаря на някакви конкретни искания, защото кризата е в световен мащаб и доста дълго има отзвук. От съображения наистина за осигуряване на средносрочна дългосрочна финансова стабилност на съюза и на поддържане на дейностите, се взема тази превантивна мярка. Тя не е много рестиктивна и в общи линии не променя по никакъв начин статута на вноските към държавите към момента, като разбира се всички държави на всяка конференция, които са на период от 4 години могат да намаляват вноските, но са ограничени, като могат да ги намаляват най-малко наполовина от това, което е било към този момент, а пък стъпката е 25 %.Стъпката е максимум половинка и е кратно на ¼.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други въпроси?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Вие казвате, че за България няма да има финансови последици, т.е. ние не се в категорията на страните, които са направили такова изменение на вноската. В крайна сметка след като страните членки правят такива действия, бихте ли казали колко е вноската на България в съюза.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Тя е 79 500 швейцарски франка, което се равнява на малко повече от 100 000 лева, но имайте предвид че това е минимума.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други мнения, становища или въпроси? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-02-19, внесен от Министерски съвет на 01.09.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Тъй като нямаше обструкции по отношение на ратификацията, предлагам да преминем към второ гласуване, ако нямате съображения. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред - . Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – за второ гласуване.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз имам един въпрос преди да започнем по законопроекта. На миналото заседание стана ясно, че цената за терминиране на електронните услуги е намалена два пъти. Някой може ли да ми преведе изречението и какво означава това. Кога ще влезе в сила и означава ли нещо за потребителя това? Кога той би го почувствал?
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Искам да представя по точката поканените гости, които са изявили желание за участие в днешното заседание, а именно:
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Първан Русинов – заместник министър
Юлия Цанова – държавен експерт в отдел „Технологии на ИО”
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията:
Ирина Романска – член
Вяра Минчева – главен секретар
Неда Койчева – директор дирекция „Правна”
От М Тел – Искра Кусева
От ДНЕС – Ирена Пейкова, Офелия Йорданова
От Глобул – Владимир Василев
От Виваком – Емил Рангелов
От АПТИО – Янаки Ганчев
От СЕК – Анета Иванова
Тъй като има конкретен въпрос от г-жа Георгиева, моля госпожа Ирина Романска да отговори на поставения въпрос.
Г-ЖА ИРИНА РОМАНСКА: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, на 1 септември т.г. взехме решение на базата на два пазарни анализа по пазари 2 и 3 за фиксирани телефонни услуги и пазари 7 за мобилните услуги относно цените за терминиране. Това означава цените, които плащат помежду си мобилните оператори за пренос на съответното повикване. Тези цени ние ги намалихме веднъж от 1 април т.г. и в момента цените за терминиране, т.е. цените на едро в мобилните мрежи са 13 стотинки, без ДДС.Ще отворя една скоба – във вестниците написаха цените по етапи на намаляване, така както ги решихме и смея да кажа, че нямаше нито един вестник и нито една електронна медия, в която да бяха дадени всички цени точно, така че това наистина обърква потребителите.
Етапите, които предвиждаме за намаляване на цените са:
Снижаване на цените от 1 януари 2012 г. първи етап.
Следващият етап е 1 юли 2012 г.
Третото, последно намаление, което ще стигне до ниво под средно европейското от 1 януари 2013 година. Ако желаете, ще ви изпратим допълнително таблицата с точните данни, за да не става това разминаване, макар че ние на БТА дадохме точна информация, но изкривяването стана някъде по веригата. Тези данни са качени на нашият сайт веднага след вземане на решението, така че там най-точно може да се направи справка.
Намалени са съответно и цените за фиксираните услуги на национално и локално ниво, така че и те се снижават значително и крайните цени пак казвам от м.януари 2013 г. стигат под средно европейските.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Романска, това което попита колежката е как ще се отрази намалението на крайните цени, защото намалението което обявихте е за терминиране, това е между самите оператори и то от порядъка на 50 % първоначално, след това още веднъж 50 %. Аз съм запознат, но това е добре да се обясни на хората, че това няма да доведе до 50 % намаление на техните сметки, а това ще бъде може би намаление от 20 – 25 % на крайната цена на даден потребител и то ако е само във вътрешната мрежа или там, където е намалението, което е свързано с ценообразуването, където е включено самото терминиране между операторите, защото е вътре в самата мрежа това нещо няма как да стане.
Може би е добре самият механизъм да бъде разяснен или пък ако имате някакви разчети, да разясните че между 20 и 30 % ще бъдат намалени цените, след като бъде намалено терминирането. Ние разбираме, че тато е един бъдещ процес, който вероятно ще стане факт след м.януари 2012 година.
Г-ЖА ИРИНА РОМАНСКА: Това действително е първата стъпка. Когато ние намалим цените на едро, знаете че това са пазарни средства, ще се стигне и до намаляване на цените на дребно. Мобилните оператори няма да имат основание да държат тези цени. Ние не можем пряко да влияем върху ценообразуването, но ако се наложи на базата на допълнителни анализи ние може да дадем съответните препоръки, т.е. те са длъжни да съобразят намаляването на цените 20 или 30 % както казахте Вие. Това са решения, които мобилните оператори трябва да вземат, те са длъжни да вземат на базата на това наше решение и това е всъщност европейска практика. Навсякъде където са намаление цените за терминиране, след известен период от време се намаляват и цените на дребно.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Имам само една забележка. Доцент Романска на два пъти повтори, че след третата стъпка цените на терминиране в България ще бъдат под средните в Европейския съюз, но трябва да се добави – към настоящия момент, защото след година и половина бъдете сигурна, че цените на терминиране в Европейския съюз ще са паднали допълнително и ние ще се окажем отново много над средните в Европейския съюз, като наблюдавам скоростта с която се намаляват тези цени в съюза.
Адв.ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ: Аз съм адвокат на Глобул. На първо място искам да отбележа, може би всички ще се съгласят с това, че в момента не е взето решение цените да бъдат намалени, а това е проект на решение и принципа на консултативност и прозрачност в работата на комисията изисква след като ние предоставим нашите становища , да отразят тези становища, да видят колко резон има в тях и дали цените трябва да бъдат такива, каквито в момента са тук и в един проект, който не е влязъл в сила.
Това е първото нещо. Не бива априори да се изключват становищата и аргументите ни, които ние въобще не сме изготвили и предоставили, тъй като още се запознаваме с проекта.
На следващо място искам да кажа, че цените които са предвидени за плащане на едно от м.януари 2012 г. са много под средноевропейските към настоящия момент, защото средноевропейските към настоящия момент са по 5 евроцента, при нас предвиждате към 3 евроцента. За тераминиране на мобилни услуги има таблици, които с удоволствие ще ви представя на следващото заседание ако пожелаете, за да видите какви са цените на едро за терминиране в мобилни мрежи и какви са в България и как са предвидени.
Общо взето това е което искам да споделя, ако имате някакви други въпроси що всяко време на дискусията можем да се включим.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз смятам, че тази дискусия може да я водите на друго място, ние в момента сме се събрали, за да разгледаме законопроекта. Тъй като народният представител З.Георгиева постави въпроса за изяснение трябваше да проведем тази дискусия. В едно от следващите заседания ще вземем решение да разгледаме дейността на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като тя е предоставила доклада и всички вие сте запознати с него.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Госпожо Романска, Вие казахте че на базата на анализ сте предложили намаление на цените за терминиране. Представителят на Глобул каза, че не са подали данни, за какво става въпрос, кой ни подвежда в момента.
Г-ЖА ИРИНА РОМАНСКА: Като казах, че взехме решение, такава е процедурата, че най-напред комисията взема решение на базата на пазарни анализи, има се предвид анализ на пазарите фиксирани от една страна и мобилни услуги. На базата на тези пазарни анализи ние излизаме със съответните предложения и казваме, че при нас цените могат да бъдат намалени до такива стойности, след това има един месец срок, в който заинтересованите страни да дадат своите предложения. Пак искам да обърна внимание, че решението ние сме го взели. На базата на тези обществени обсъждания тече едномесечния срок и има обществено обсъждане, на базата на което всички заинтересовани страни ще дадат своите предложения, след което ние отново ще вземем решение, съобразявайки се с разумните предложения, обобщавайки ги с ново решение и след това, когато гласуваме за втори път нашето решение го предоставяме на Европейската комисия за становище. Специално по отношение на нашето решение, вече сме готови да го въведем, да го обявим като официално взето и влизащо в сила.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Това решение влиза императивно в сила.
Г-ЖА ИРИНА РОМАНСКА: Да, има обсъждане.
ПРЕДС. ИВАН ИВАНОВ: Колеги, смятам да прекратим темата и да преминем към разглеждане на законопроекта.
Колеги, стигнахме до § 19, който отложихме предишният път, тъй като имаше предложения Последното ни гласуване е по §16, §17 и §18, по които гласувахме амблок.
§ 19. По него има няколко предложения. По чл.40 има направени предложения. Едното от предложенията е на н.п.Светослав Тончев, което комисията трябва да разгледа.
Другото предложение е на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Има предложение на народните представители Иван Иванов И Михаил Михайлов.
Всеки вносител трябва да представи предложението си и съответно след дискусията да гласуваме предложените текстове.
Господин Тончев, заповядайте.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Накратко ще запозная колегите с мотивите, които съм имал предвид, когато съм направил това предложение.
Да отпадне в чл.40 ал.1, т.1г, т.3 и т.7.Предложението ми е свързано с рамковата директива, чието въвеждане се цели в чл.40. В нея се уреждат случаите, в които предприятията предоставят информация на националния регулаторен орган – на КРС и според мен в залегналото в рамковата директива липсва такова подробно детайлизиране, каквото е записано тук в така предлагания ни проект за изменение на Закона за електронните съобщения. Новите точки в ал.1 смятам, че не съответстват достатъчно добре с регулаторната рамка и следва да отпаднат, даже по принцип моето предложение е да отпаднат т.1г, т.3 и т.7, в смисъл че би било добре всички точки от 1 до 8 да отпаднат, но вече такова предложение съм направил. С това предложение не считам, че по някакъв начин се изменят, променят или отнемат правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като в самия Закон за електронните съобщения са дадени достатъчно правомощия на тази комисия, за да събира тя цялата и необходима за работата информация. Дори считам, че в т.3 така както е записано: „ …..Искането трябва да е пропорционално, обективно обосновано за следните цели: т.3. процедури за разглеждане и оценка на искане за предоставяне на разрешение за ползване на ограничен ресурс”. Всичко това е залегнало в глава 5 в Закона за електронните съобщения и не считам, че е необходимо отново да бъде записано, защото по този начин все пак засилваме правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията и аз считам, че това разширяване на нейните правомощия не е достатъчно правомерно.
Изброяването в т.1 на практика пък покрива цялата дейност на регулатора, спазване на наложените задължения по закон. Безспорно е, че всички предприятия трябва да спазват тези свои задължения и общо взето мисля, че наистина точки от 1 до 8 даже би трябвало да бъдат отхвърлени, но все пак така както съм направил предложението си за тези точки го поддържам.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов, Вие ли ще представите предложенията.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Моите предложения са свързани с три от точките на чл.40, ал.1. По смисълът на шапката на ал.1 се казва накрая, че искането което комисията може да отправи по всички тези въпроси, които са изброени по-горе трябва да бъде пропорционално обективно обосновано за следните цели и тук веднага казваме така, например в т.5 – искането трябва да бъде пропорционално обективно и обосновано за следните цели – т.5.ясно определени статистически цели.
Може ли някой да ми преведе на нормален, български език как звучи всичко това. По тази причина обикновено целта е да се извършат изследвания, включително свързани с разработка на службите на Европейската комисия,които да следят състоянието на всички горни параметри, за които се иска информация какво се случва в другите страни членки на Европейския съюз. Считам, че трябва да бъдат включени действително разработки на службите на Европейската комисия.
Следващата т. 6.анализ на пазара. Тъй като реално пазарите могат да бъдат различни, считам че за КРС трябва да се подчертае, че това може да бъде анализ на съответния пазар.
Накрая т.7. Гарантиране на ефикасно използване и ефективно управление на радиочестотния спектър.
Според мен този текст се препокрива с т.1в. Ще ги прочета двете, за да ми кажете кои са големите различия. Точка 1 в е следната: системна или целева проверка във връзка с ефективното и ефикасното използване на ограничения ресурс.
Другият текст е т.7 – гарантиране на ефикасно използване и ефективно управление на радиочестотния спектър. Ако все пак между ограниченият ресурс и радиочестотният спектър не може да се сложи знак на равенство, то всичко останало е абсолютно идентично и предлагам по-общото от двете понятия да бъде използвано и да се въведе само на едно място в текста.
Това са моите предложения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Русинов, имаше въпрос от страна на г-н Иванов.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Понеже изказването беше доста обстойно изказването, ще помоля само да формулирате въпроса.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Русинов, бихте ли ми казали как да разбирам следното изречение. Алинея 1, в нейната обща част завършва с думите: „… искането трябва да бъде пропорционално и обективно обосновано за следните цели:” и преминавам на т.5 „…5.ясно определени статистически цели”. Как да го разбирам това изречение, защото колкото и да се мъчих, не го разбрах?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Тук ние сме направили един опит за много точно транспониране на директивата. Точно и пропорционално означава да съответства на целите, които ние включихме изчерпателно в закона, взели сме ги от директивата и сме ги включили тези цели, за които може да бъде включена информация в закона”. Пропорционално означава, че трябва да съответства като обхват, като тежест която налага на този, който предоставя информацията за целите, които се преследват, това трябва да се мотивира. В случаят за т.5 – ясно дефинирани статистически цели, това е буква е, чл.11, § 1 от директивата за разрешенията.
Там буквално преведено на български означава „ясно определени статистически цели”.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз съм съгласен, че вие сте цитирали директивата точно, обаче вие имате искане и целта на събирането на тази информация е да извърши определени статистически изследвания. Не може целта да е свързана с целта. Просто хората, които ще ползват законът могат да ме попитат: „Господин Иванов, Вие четете ли как се връзва горното изречение с т.5?”
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Думата „цели” може да се замени с „нужди”, ако не искате да има тафталогия това би могло да се направи, но в общи линии да се запази смисъла, защото това е и мнението на Европейската комисия.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз ще подкрепя господин Русинов в това отношение, защото наистина директива 20/2002/ЕО е транспонирана, това е чл.11, т.1 , буква „д” и най-вероятно това е станало при преписването 1:1. В директивата е записано: „ясно определени статистически цели” и горе са повторили пак текста”за следните цели”.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Ние не бихме възразили на такава редакция.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Какво е вашето мнение като вносители на направените предложения?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: По направените предложения, макар и по принцип да споделяме аргументите, които бяха изложени се опасяваме, че не можем в частност да приемем предложенията като редакция и като съдържание, защото по този начин се опасяваме, че може да се стигне до непълно транспониране на някои текстове от директивата и по-конкретно ако се спрем на предложението на н.п.Светослав Тончев, точка 1г не може да отпадне като израз, защото съответства на чл.11, §1, т.а от директива 20/2002/ЕО, точка 3 съответства на чл.11, §1, буква „в” пак от директива 20/2002/ЕО, а точка 7 не може да отпадне, защото съответства на чл.11, § 1ж от директива 20/2002/ЕО. Тук сме се опитали да направим едно пълно транспониране, за да нямаме после притеснения, че нещо може да бъде извадено от контекста и да ни бъде противопоставено като аргумент. По същите съображения в частност не можем да споделим и предложенията на н.п.Иван Иванов и н.п.Михаил Михайлов, които са със сходни аргументи. Тук отново мога да цитирам по т.5 първото предложение. То не съответства на чл.11, § 1, буква „да” от директивата, т.е. не се транспонира по този начин чл.11, §1, буква „д” на директива 20/2002/ЕО. Точка 2 би ограничила Комисията за регулиране на съобщенията само до анализ на пазарите за нуждите на налагане на ексанте мерките и по този начин няма да обхване някои елементи на универсалната услуга, може да се тълкува по този начин, т.е. съществува такава опасност. Точка 7 ако бъде изменена по предложеният начин според нас съществува риск да не се транспонира чл.11, § 1, буква „ж” от директива 20/2002/ЕО.
Това е направеният анализ от нас и поради това, макар и съвсем логично и принципно за звучат аргументите и да ги споделяме, в частност имаме такива опасения и не можем да подкрепим конкретните предложения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на дирекция Правна също имаше предложени промени.
Г-ЖА СВЕТЛА ЧАУШЕВА: Бележките на колегите от дирекция Правна са следните:
В т.3 от § 19 се предлага преди думата „процедури” да се добави „провеждане на” и текстът да стане: „3. провеждане на процедури за разглеждане и оценка на искане за предоставяне на разрешение за ползване на ограничен ресурс”. Смисълът не се променя, бележката е редакционна.
Следващата бележка е правно-техническа. И е свързана с това, че има създадена нова алинея в текста на чл.40, съответно досегашните алинеи 2,3,4 и 5 стават ал.3,4,5 и 6 и вътре в текста на чл.40 има препратки, които трябва вярно да се отразят в изменителния текст и се предлага да се създадат нови точки 4 и 5 в § 19, които са следните: досегашната ал.6, става ал.7 и в нея думите „ал.3” се заменят с „ал.4”. В точка 5, досегашната ал.7 и 8 стават съответно 8 и 9.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Не възразяваме срещу така предложените изменения, наистина са редакционни и са коректни и в тази връзка бих искал да довърша изказването си от преди малко, че като редакция предложена от народни представители бихме могли да подкрепим предложението на н.п.Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. То точно отразява като редакция това, което директивата предвижда.
Имаме едно предложение за съвсем малка редакционна промяна на този текст. На третият ред думите „включително финансова”да бъдат изнесени след запетайката, преди двуеточието на 4-ти ред и след двуеточието да се постави „финансова, „ и да продължи нататък текста.
Текстът да стане: „(1) Комисията може да отправя до предприятията, които осъществяват електронни съобщения, обосновани писмени искания за предоставяне на информация в съответен обем, срок и подробности необходима за изпълнението на регулаторните й функции, включително: финансова информация; информация относно бъдещо развитие на мрежите….” и по-нататък текста продължава.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, предлагам тъй като има правни предложения за промяна, има някои противоречиви текстове, които не са съгласувани, давате нова редакция на този текст и все пак трябва да се направи допълнителни консултация. Това е тежък текст и предложението ми е да го отложим, да огледаме редакцията, която предлагате и след това можем да подложим на гласуване този текст.
В момента нямаме нужният кворум, поради което закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /
