Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
10/11/2011
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 год., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 30.10.2011 г. - за първо гласуване.
2. Разни.
На 10 ноември 2011 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 год., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 30.10.2011 г. - за първо гласуване.
2. Разни
Колеги, има ли някакви предложения по така представения дневния ред?
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, аз искам да попитам защо министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията не е на това заседание. Разбрах, че е в чужбина. Практиката в тази комисия е когато се гледат важни законопроекти да присъства лично министъра. Не знам какво е по-важно в момента, той да отиде в чужбина, знам за какво е отишъл, вместо да дойде на обсъждането на бюджета. Страната само след няколко дни ще започне да се тресе от стачки, знаем какво е състоянието на железниците.
Аз като казвам това нещо не се съмнявам, че господин Кичев по-добре ще представи бюджета за 2012 година, защото той е по-навътре в нещата, тъй като от последните изявления на министъра по електронните медии се видя, че той въобще не е запознат с това, което предстои да бъде прието, но въпреки всичко искам да спазим традициите. Това е една от най-важните точки през всяка една календарна година –на Парламента, да присъства и министъра. Затова аз искам да ви заявя отсега, че ако не отложите заседанието аз ще напусна и ще наруша кворума на комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, желае ли някой от вас да каже нещо, имате ли насрещно мнение. Ако не желаете, аз мога да изкажа мнение. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е планирал това посещение преди повече от седмица. Тъй като ние сме обявили заседанието на комисията във вторник, че то ще бъде за четвъртък, и всички комисии са насрочили заседание тази седмица, тъй като заседанието за първо гледане на бюджета ще бъде най-вероятно следващата седмица в Народното събрание, той няма възможност да присъства, както казахте е в чужбина. Освен това двамата му заместник министри Кичев и Борисов са тук и те могат да защитят бюджета, така че смятам че няма драма в представянето на бюджетната рамка за 2012 година по линия на транспорта
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да ви попитам това ли е най-важното за министъра в момента.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Господин председател, напълно подкрепям Вашето мнение и смятам, че работата на комисията трябва да продължи. Мисля, че има достатъчно хора, които могат да отговорят на всички въпроси по отношение на бюджета. Двамата заместник министри са тук, така че смятам че можем да продължим работата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Такоров изрази своето мнение. Имаше две насрещни мнения. Тъй като не виждам други желаещи да изразят мнение, подлагам да гласуваме предложението на господин Такоров за отлагане на днешното заседание.
Който е за отлагане на днешното заседание, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – 9, въздържали се – 1.
Не се приема, което означава че продължаваме работата.
Продължаваме работата по ТОЧКА ПЪРВА - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 год., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 30.10.2011 г. - за първо гласуване.
Гости по точка първа от дневния ред са представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията както следва:
Валери Борисов – заместник министър
Камен Кичев – заместник министър
Владимир Владимиров – председател на съвета на директорите на БДЖ ЕАД
Милчо Ламбрев – генерален директор на Национална компания Железопътна инфраструктура
Джоана Димитрова – директор дирекция „Финанси”
Иван марков – главен секретар на министерството
Иван Иванов – директор дирекция „Финанси”
Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна”
Галина Василева – директор дирекция „Координация на програми и проекти”
Нели Бенева – дирекция „Координация програми и проекти”
Диана Благоева – дирекция „Финанси”
Представители на Министерство на финансите:
Весела Данева – директор дирекция „Финанси на реалния сектор”
Мария Веселинова – началник отдел в дирекция „Финанси на реалния сектор”
Петър Киров – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”
Мануела Милошева – държавен експерт в дирекция „Национален фонд”
Представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
Красимира Нечева – дирекция „Финанси”
Димитър Петков – дирекция „Финанси”
Лазар Лазаров – Председател на УС на Агенция Пътна инфраструктура
Представители на комисията за регулиране на съобщенията:
Никола Колев – зам.председател
Ирина Романска – член
Константин Тилев – член
Искра Симеонова – директор дирекция „Финанси”
Доротея Кожухарова – началник отдел към дирекция „Финанси”.
Както виждате достатъчно представители има на три министерства и на една Комисия за регулиране на съобщенията, двама заместник министри и аз смятам, че изобщо не подлежи въпросът дали този законопроект трябва да бъде разглеждан днес или не.
Давам думата на заместник министър Кичев да ни представи бюджетът по линия на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2012 година.
Господин Кичев, имате думата.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, първо и аз ще започна с извинение от името на министър Московски, който поради програма, която беше планувана преди един месец и нямаше как да бъде отложена и поради важността на посещението не може да присъства днес. Ние затова сме тук целият екип и смятам, че ще дадем всичко, което можем и сме готови да поемем като ангажименти по отношение на бюджета и неговото изпълнение и неговата нужда. Преди да направя моята презентация все пак искам да дам думата на госпожа Весела Данева от Министерство на финансите да даде няколко насоки от страна на министерството, все пак Министерство на финансите е само по себе си вносител на закона за бюджета, да направи едно представяне на бюджета въобще като идеология за 2012 година, след което аз ще представя частта му в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-ЖА ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ще ви представя макро икономическите показатели и ограниченията, при които е разработен закона за държавния бюджет на Република България за 2012 година.
Очакваният брутен вътрешен продукт за 2012 година е 81 629 000 000 лева или се предвижда растеж от 2.9 %, като положителното развитие на българската икономика е свързано с увеличеното търсене от страна на външнотърговските ни партньори и възстановяване на вътрешното потребление. Инфлацията в края на година се очаква да бъде 2.8 %, а средно за периода да излезе 3.2 %.
Основната цел на фискалната политика за следващата година е дефицит по консолидираната фискална програма от 1,3 процента от брутния вътрешен продукт като по национален бюджет се предвижда дефицит от 1.6 от брутния вътрешен продукт, а при европейските средства излишък от 0.3 %.
По консолидираната фискална програма за 2012 година са планирани приходи в размер на 28.7 млрд.лева, което е 35.2 % от брутния вътрешен продукт. Разходите са в размер на 28.9 млрд.лева, което е 35.4 % от брутния вътрешен продукт или дефицит от -1.1 млрд.лева
По националният бюджет за 2012 година планираните приходи са в размер на 24.9 млрд.лева, което е 30.5 % от брутния вътрешен продукт. Разходите възлизат на 24.4 млрд.лева или това е 29.9 % от брутния вътрешен продукт.
Разходите по основните функции на държавния бюджет за 2012 година като процент от брутния вътрешен продукт се разпределят както следва:
Социално осигуряване, подпомагане и грижи - 12.4 %
Икономически дейности и услуги - 5.7 %
Здравеопазване - 4 %
Образование - 3.4 %
Отбрана и сигурност - 3.2 %
Жилищно строителство, благоустройство,
комунално стопанство и опазване на
околната среда - 3 %
Общи държава и служби - 2.3 %
Почивно дело, култура и религиозни
дейности - 0.6 %
Основните акценти на разходната политика в бюджет 2012 година са насочени към:
1. Запазване на минималния размер на средствата за работни заплати, достигнат през 2011 година и определяне на индивидуалните възнаграждения, съобразно реформата за заплащане в бюджетната сфера.
Повишаването на доходите ще зависи от провеждането на структурните реформи и обвързването им на базата на прозрачни и ясни правила за заплащането на служителите, съгласно техния принос за постигане целите на организацията.
През 2012 година се предвижда растеж на капиталовите разходи, с оглед стимулиране на общият икономически растеж. Капиталовите разходи, които се предвиждат по консолидираната фискална програма са в размер на 5.250 млрд.лева, като растежа им спрямо 2011 година е 44 %, като този растеж главно се дължи на планираните по-високи разходи от националния фонд за реализирането на европейските проекти и програми.
През 2012 година ще се разполага с по-малко бюджетни ресурси за реализиране на политиките в отделните сектори, което поставя на дневен ред необходимостта от реформи и подобряване управлението и ефективността на публичните разходи. Благодаря.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, бюджетът на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е структуриран около 4 основни програми в рамките на министерството.
Програма №1 – развитие и поддържане на транспортната инфраструктура, която се явява една от основните функции на нашето министерство.
Втората програма е Организация и управление на транспорта осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност.Това е свързано изцяло с дейността на всички изпълнителни агенции, които работят в рамките на министерството, осигуряване на средства за тяхната дейност.
Програма № 3 е развитие и поддържане на електронна и съобщителна инфраструктура за държавното управление, което е свързано изцяло с ангажиментите по отношение на електронното правителство. Това са неща, които колегата впоследствие ще развива, ако имате въпроси по тях.
Програма № 4 е развитие на съобщения, електронното управление и информационното общество.
По същество как изглежда бюджетът за 2012 година. Ще започна с приходите. Под формата на тази баница да я наречем сме представили приходите. Имаме приходи и доходи от собственост в рамките на 3 %; държавни такси около 50 %; глоби, санкции, наказателни лихви са 9 %; други неданъчни приходи са по-малко от 1 %; имаме приходи от концесии – 38 %. Това са предвижданията ни за 2012 година.
Разходите за 2012 година: заплати и други възнаграждения 40 %; осигурителни плащания 10 %; текуща издръжка 39 % от бюджета и капиталови разходи 11 % от бюджета на министерството.
Ето и едно представяне на всичко това в цифри, като започнем със субсидиите, по държавни предприятия, по дружества.
Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура – 5 млн.лева е капиталовия трансфер, който министерството ще отпуска.
БДЖ Пътнически превози 170 млн.лева е субсидията, която се запазва същата за 2012 година, каквато беше и през 2011 година., имайки предвид оптимизацията и процесите, които протичат в Български държавни железници. Аз смятам, че в тази финансова ситуация, в която е въобще Европа това е едно постижение.
По отношение на компенсациите, заложената сума е 22 млн.лева. Отново за втори път имаме и капиталов трансфер в рамките на 20 млн.лева, който е за закупуване на подвижен състав. Както знаете миналата година бе сключен договор, съгласно който бяха платени 20 млн.лева, тази година са платени нови 20 млн.лева и през 2012 година предстои да бъдат платени нови 20 млн.лева, с което в общи линии договора ще бъде изплатен. Той е в рамките на 60 млн.лева – това е доставка на спални вагони.
Държавно предприятие Национална компания Железопътна инфраструктура. Капиталови трансфери в рамките на 90 млн.лева и текуща поддръжка, субсидии – 127 млн.лева. Автомобилен транспорт. Това са субсидиите за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабо населени, планински и гранични райони. Субсидията по отношение на автомобилният транспорт е в рамките на 50 млн.лева, които се разпределят в зависимост от предявените искове от съответните общини.
На следваща позиция имаме два ангажимента, които имат двете държавни предприятия Транспортно строителство и възстановяване и Съобщително строителство и възстановяване по отношение на военновременните ангажименти към държавата, които са в рамките на 3 480 000 лева при ТСВ и при ССВ в рамките на 610 000 лева.
Общо за проектът за 2012 година - 492 890 000 лева.
Колеги, това е накратко бюджетът. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси по отношение на свързаните с транспорт предприятия.
По отношение на ангажиментите за електронно правителство, съобщения, информационни технологии колегата Борисов е на разположение. Тук е главният секретар, представители на дирекция Финанси, колегите от основните предприятия, които получават субсидии са тук и могат директно да отговорят на въпроси, ако имате такива към тях.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев. Колеги, имате думата за изказвания по бюджета, становища, въпроси.
Ако желаете можем да дадем възможност и на Комисията за регулиране на съобщенията изкаже тяхното виждане за бюджета, след което ще дадем думата на Агенция Пътна инфраструктура и след това изцяло да разгледаме цялата бюджетна рамка.
Заповядайте господин Колев да представите бюджета. Господин Божков е изпратил писмо, в което официално се извинява, че не може да присъства на днешното заседание, тъй като не е в София.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви благодаря от името на Комисията за регулиране на съобщенията за тази възможност да представим своето виждане за проектобюджет 2012 година. Както сте информирани намалението, което се осъществява на този бюджет е чувствително и до известна степен това намаление ще възпрепятства пълноценното функциониране на Комисията за регулиране на съобщенията, още повече че в началото на годината, при поправката на един от законите на КРС беше вменено още едно пълномощие във връзка с пощенските услуги. Аз няма да бъда прекалено обстоятелствен. Вие ще имате възможност да задавате въпроси. Тук е колегата Константин Тилев – член на КРС, тук са две от нашите финансистки, които са запознати детайлно с въпросите.
Аз само ще си позволя да ви представя нашето виждане по проектобюджета. Направената прогноза на Комисията за регулиране на съобщенията за размера на приходите, които ще се реализират през 2012 година е 41 млн.лева. Тя е на база на всички настъпили промени в нормативната уредба при съобразяване с променената макро икономическа среда.
Предложението на Министерство на финансите е за приходна част е в размер на 60 млн.лева и не кореспондира с действащите към момента разрешения и такси, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по ЗЕС, ЗПУ и Закона за електронни документи и електронния подпис. Към 31.10.2011 г. общите приходи на Комисията за регулиране на съобщенията са в размер на 50 745 000 лева, от тях 6 502 000 лева са заплатени от Национална компания Железопътна инфраструктура , в т.ч. 3 880 000 лева такса за ползване на индивидуално ограничен ресурс. Общо събраните стари задължения през бюджетната 2011 година са в размер на над 7 млн.лева. Имайте предвид обаче, че тези постъпления са от еднократен характер, което води до изключването им при планиране на приходите през 2012 година.
През 2011 г. бяха отнети 10 бр.разрешения и прекратени по искане на предприятията 43 броя, което намалява приходите от такси. Настъпилите изменения през текущата година по издадени разрешения също водят до намаление на приходната част.
Комисията е обявила търг с тайно наддаване за издаване на разрешение за ползване на индивидуално ограничен ресурс за 15 мегахерца с обхват 2 гигахерца със срок от 15 години . Началната тръжна цена е определена в съответствие с тарифата и е в размер на 49 500 000 лева, но тук трябва да подчертая дебело, че първо ние не можем да твърдим с никаква степен на вероятност дали тази процедура ще приключи с реален търг или не, т.е. тази сума не би могла да се включва по никакъв начин в бюджета за 2012 година.
По отношение на разходите също бюджет 2012 г. е рестриктивен по отношение на Комисията за регулиране на съобщенията с 1 330 000 лева. Тук са включени различни пера, които аз няма да ви ги чета, за да не ви загубя времето.
Вие трябва да сте наясно, че при възлагане на проверка на системи за определяне на разходите, регламентирани от чл.172, ал.2 и чл.201, ал.3 от ЗЕС на комисията са необходими 480 000 лева. За изработване на методология за оценка наличие на ценова преса – 50 000 лева, за новото правомощие на КРС във връзка с универсалната пощенска услуга – 180 000 лева и т.н., сумата набъбва до 1 300 000 лева.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Колев, не е необходимо да изброявате всичко толкова подробно.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: В такъв случай само ще направя един извод. Предвид всичко, изложено по-горе считаме, че след редуциране на финансовите средства за осигуряване дейността на КРС ще се отрази негативно върху възможностите за ефективна работа на регулатора. Това е нашата молба, която моля да имате предвид. От тук също така могат да последват и неблагоприятни последици за Република България, включително и чрез откриване на наказателна процедура.
Това е което аз мога да ви кажа в този момент. Ако възникнат конкретни въпроси, готови сме да отговаряме на тях. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да дадем възможност и на г-н Лазаров да се изкаже и след това ще имате възможност да задавате въпроси.
Заповядайте, господин Лазаров.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, днес ще ви представя бюджетът на агенция Пътна инфраструктура за 2012 година, който разбира се е съобразен с намерението на правителството за фискална консолидация в средносрочен период и постигане на балансирана бюджетна позиция до 2014 година.
Бюджетът на Агенция Пътна инфраструктура е в рамките на приетия от Министерски съвет разходен таван на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода 2012 – 2014 година.
Общо разходите за 2012 година са предвидени за 1 325 264 000 лева, като разходите по бюджета на Агенция Пътна инфраструктура са 219 781 000 лева. Разходите по държавни инвестиционни заеми са 197 725 000 лева, като в т.ч. разбира се влизат и плащанията по лихвите в размер на 24 115 000 лева.
Най-голям дял в бюджетът има проекта Транзитни пътища с размер от 122 654 000 лева, като в тази сума влизат и лихвите от 8 590 000 лева.
Разходите по други бюджетни форми и сметки са на обща стойност 907 758 000 лева, като в тази сума влизат разходите по Оперативна програма Регионално развитие – 127 120 000 лева, като Агенция Пътна инфраструктура е конкретен бенефициент по оперативната програма.
Разходите по Оперативна програма Транспорт са в размер на 780 633 000 лева.
Проектът на бюджет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2012 година е изготвен в изпълнение на сроковете на Решение № 40/21.01.2011 г. на Министерски съвет за бюджетната процедура за 2012 година и е съобразно Решение № 246/15.04.2011 г. на Министерски съвет за одобряване на бюджетната прогноза за периода 2012 – 2014 година.
Предвид ограниченият бюджетен ресурс проектът на бюджет на министерството за 2012 година е изготвен съобразно приоритетите, целите, политиките и програмите в средносрочен план. Искам да обърна внимание, че недостигът от финансови средства на Агенция Пътна инфраструктура за 2012 година е в размер от 269 177 200 лева. Това са преходни обекти, които бяха финансирани с Постановление на Министерски съвет, големи проекти които поименно са изброени. Най-общо мога да ги цитирам. Това е продължаване на строителството на Автомагистрала Хемус в участъка Белокопитово – Каспичан, в региона на Шумен, Автомагистрала Марица в участъка на недоизграденото дясно платно с дължина 9 км в района на Хасково, Софийски околовръстен път, като това са недопустимите разходи от частта, която се финансира по Оперативна програма Регионално развитие, изграждането на естакади, шумови екрани и т.н. Участъка на рехабилитацията на пътен мост 7 – Ямбол-Елхово. Тъй като този път не можа да влезе по оперативните програми, за съжаление отпадна и от проекта Транзитни пътища 5. В оперативните програми не можа да влезе по простата причина, че не отговаряше на критериите за включване в тези програми. Там също имаме разходи в порядъка на около 12 млн.лева - за следващата година трябва да бъде завършен пътя. Останалите са за изплащане на обезщетения за изплащане на имоти, засегнати от строителството на входа на град Габрово, удвояването на скоростния път 1.1 Мездра – Ботевград и подобряването на пътя Монтана – Враца.
Има и един резерв в зависимост от възможностите на Агенция Пътна инфраструктура за изплащане на държавните гаранционни суми по магистрала Люлин. За тази година има заложени 8 млн.лева и ако не бъдат изплатени през тази година ще бъдат прехвърлени за следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров. Колеги, имате възможност за изказвания. Заповядайте, господин Крайчев.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Благодаря, господин председател. Моите въпроси са към господин Кичев. След един бърз поглед на бюджетът се вижда, че за другата транспортна инфраструктура се дават някакви пари – от порядъка на 20 млн.лева, 100 млн.лева, за Изпълнителна агенция Пристанищна инфраструктура – 9 млн.лева. Така беше и през миналата година, така беше и по времето, когато г-н Мутафчиев беше министър. От тогава бяха тези ниски средства, които се дават на Изпълнителна агенция Пристанищна инфраструктура. Това е първият въпрос – струва ми се, че не е много пропорционално разпределен бюджета в областта на общата транспортна инфраструктура и по-специално за Изпълнителна агенция Пристанищна инфраструктура.
Вторият ми въпрос е точно за този заем, който е в размер на 36 900 японски йени. Казват, че все още не се усвоява този заем. Въпросът ми е дали дой стои и дали може да бъде използван. Аз знам, че той е целеви. В двата парламента – на България и Япония е гласувано къде да бъдат насочени средствата. Ние сме го дискутирали този въпрос, но очевидно по една или друга причина не е необходимо да бъдат инвестирани тези пари в контейнерния терминал. Възможно ли е да го предоговорим и след това да се види тези пари къде могат да бъдат усвоени.Освен това въпросът ми е и за вноската към Джайка, която е близо 20 млн. , това е пак към Японската банка за развитие от страна на Пристанищна инфраструктура. Доколкото знам тези 20 млн. са целият бюджет на инфраструктура и те очевидно се дават на японската банка.
Разбрахме, че един от терминалите 2А е даден на концесия и общо взето идеята беше концесионната такса да отива за погасяването на този заем, но тук като че ли не е отразено.
Това са въпросите, благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Кичев.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: По отношение на първият въпрос.Да, така е господин Крайчев, за съжаление субсидията на Пристанищна инфраструктура е с пъти по-малка от тази , отпускана на другите инфраструктурни предприятия, но пък мога и така да отговоря – все пак я има за разлика например от авиацията, където няма абсолютно никаква субсидия и никакъв капиталов трансфер, но да говорим сериозно.
Това, което се прави и политиката, която сме приели в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е пристанищата в България да бъдат отдадени на концесия и посредством концесията, посредством новата форма, която очакваме с нетърпение да бъде приет Законът за публично частното партньорство, да търсим партньори, които да изграждат тази инфраструктура. За съжаление практиката към момента показва, че съоръженията изградени с държавни средства и със средства, взети назаем в случая с японският проект Джайка, са неефективни. Многократно сме коментирали ситуацията на пристанище Бургас. Терминал 2А се оказа едно съоръжение, което когато е правено и когато е започнато да се строи е би трябвало да се знае, или да се помисли за вариант, при който МК Кремиковци не съществува, вариант при който трябва да има алтернативни възможности за използване на този терминал.
На въпросът какво правим с вторият заем по Джайка ще отговоря така: Министерския съвет даде мандат на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да преговарят за пренасочване на средствата към други обекти. Такива преговори текат в момента и се опитваме да коментираме с японската страна тази тема. Към момента информацията, която имаме е че те не са и толкова склонни да променят първоначалната си инвестиция, защото все пак този заем тогава е бил отпуснат така и така е било коментирано и мислено всичко. Самите колеги от Джайка са наясно и виждат сами позицията, в която сме ние в момента с терминал 2А и невъзможността на цялата суперструктура , а именно на съоръженията върху терминала и невъзможността им за по-нататъшното използване. Съжалявам, но трябва да кажа, че в момента МК Кремиковци се реже за скраб и тази същата скраб се изнася през пристанище Бургас, но не през терминал 2А, така че работата е по-скоро трагична, отколкото весела.
За мен развитието на пристанищата ще бъде през концесии, ще бъде през публично частно партньорство, привличане на големи пристанищни оператори, плюс инвеститори които да изградят тези съоръжения. Такъв интерес има и вие знаете за много нашумялата напоследък концесия на пристанище Варна. Там имаме заявен интерес от много големи инвеститори, които са готови и с финансови инвеститори, и с оператори да постоят и да изплатят на държавата необходимата комисионна такса. Така че на този етап възможностите на държавния бюджет са такива и при положение, че има инвеститори които са готови, държавния бюджет насочва средствата към съоръжения и суперструктура, която не може да бъде финансирана посредством инвеститори или просто няма бизнес модел, при което това да се случи.
По отношение на оперативна програма Транспорт. От проектният период, от 2014 година пристанищата ще бъдат заложени като инфраструктура, която трябва да бъде изграждана и се надяваме тогава да има средства за изграждане на пристанища.
Концесията. Какво се случи с концесията и каква част от японския заем се изплаща от концесионера? За терминал 2А проведохме процедура. На процедурата се яви един кандидат, който спечели концесията с валидна оферта. Неговият ангажимент и условията, които ние заложихме в концесията е да изплаща процент от заема, но процент от заема на пристанището, а не на държавата, защото заема сам по себе си е разделен на две части – една част изплаща Държавното предприятие Пристанищна инфраструктура посредством средствата, които постъпват от държавния бюджет под формата на капиталов трансфер, ако трябва да бъдем абсолютно точни и друга част изплаща пристанището, посредством оперативна дейност. Отнемайки или отдавайки терминал 2А на концесия, ние вменихме на концесионера да плаща не по-малко от 80 % от тази част по заема или ако говорим в цифри става въпрос за около 4 млн.лева – на годишна база ще се изплащат от концесионера, което ще улесни изплащането на заема. Тук е въпросът, който също може да бъде поставен по отношение на японската йена, начинът по който е сключен този договор. Ние сме в недобра ситуация в момента, защото получаваме капиталовия трансфер и средствата, които събира пристанището са в лева, а заема е в йени и тези йени за съжаление напоследък се качват. Ако погледнем от началото на заема и го сравним със сега, горе долу имаме от почти 30 до 40 % разлики в размера на заема точно заради това, че той е сключен в йени. Колегите от пристанище Бургас споделиха, че са се превърнали на брокери и следят всеки ден движението на йената и според движението на йената купуват йени, за да могат да изплащат този заем. Не е лесно, но навсякъде в Европа в момента не е лесно. При тези динамичните процеси, които са налице в момента в Европа е много трудно да се планират големи инвестиции и имайки това предвид, аз не съм сигурен, че най-правилното нещо е държавата да отпуска средства там, където все още има инвеститори готови да инвестират. Надявам се, че Ви отговорих на въпроса.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз благодаря за отговора, само искам да направя едно уточнение. Всъщност тази вноска към Джайка, която е 19 593 900 , към нея има и още 4 млн. ,които идват от концесията, ако правилно съм разбрал. Това е първият ми въпрос.
Второ. Това, което казахте за пристанищата и за концесията абсолютно съм съгласен, но всъщност тези 9 млн.лева, по-скоро голямата сума трябва да отиде за неща, които са извън концесионните договори, това е за удълбочаване на пристанищата, защото там няма начин концесионера да е ангажиран, по-скоро държавата и вероятно Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура. Тези 9 млн.лева са отнесени към всички пристанища в България. Това са и морските пристанища, това са и речните пристанища. Тази сума ми се струва вече много малка, която те ще усвоят, за да направят това удълбочаване. В този смисъл да не стане така, че да не може да се направи, което удря директно върху бизнеса и икономиката на България, ако не могат да влязат корабите със съответното газене. Благодаря.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Заемът е разделен – 80 % от заема се изплащат по принцип от Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура, 20 % се изплащат от пристанището. От пристанището се изплаща частта, която касае подвижната суперструктура. От тези 20 % , концесионерът плаща 80 % , защото реално ангажимента е на държавата за изграждане на терминали, което е хидростроителството. Това е по въпросът за Джайка.
Вторият Ви въпрос беше за тези 9 млн.лева, които трябва да отидат за удълбочаване на всички пристанища. За тези 9 млн.лева ние действително сме поставени в тази позиция от ДЕН 1. Аз съм съгласен, че тези пари не би трябвало да отидат за изплащане на терминала, а би трябвало да отидат за поддържане на дълбочини, за поддръжка на кейове, стени и т.н. Това не е така. Ситуацията е такава, че в момента държавният бюджет не е в състояние да ни предостави повече средства. Ние се надяваме, че отдавайки на концесия тези пристанища ще повишим оборота на пристанищата, от там и таксите, които влизат в пристанищата ще се повишат и именно посредством тези такси ще се извършат всички драгирания ,които са необходими за оперирането на пристанищата.
Към момента няма пристанище в България, с изключение на няколко речни пристанища, по време на ниските води, на които да им пречи на дейността дълбочините, които са осигурени. Към момента Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура на морските пристанища осигурява необходимите дълбочини.
По отношение на реката. В критичните моменти да, съгласен съм, би могло да се иска повече от тях, за да осигурят фарватера специално на Русе, там имахме проблеми това лято, през м.август.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев. Аз също имам някои въпроси към двамата заместник министри.
Първият е по отношение на приходите. Тъй като бюджетът в общи линии е съпоставим с този, който е от миналата година, малки са разликите, има едни приходи с 1 млн.лева повече. Така както ги виждам, това са по линия на концесиите. Ако може да ми обясните от къде ще дойдат и дали са сигурни, дали ги потвърждава Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Вторият въпрос е по отношение на капиталовите разходи, субсидиите и компенсациите на Българските държавни железници, тъй като те са същите като тези през 2011 година. По отношение на компенсациите обаче те ще останат ли същите, след като се имат предвид и се очакват промени с тези мерки, които се вземат предвид при структурирането на Български държавни железници и да не се окаже, че няма да бъдат получавани по същия начин.
Второ. Искам да внесете една яснота по отношение на капиталовите трансфери за доставката на вагони. Вие казахте, че това ще става на два или три етапа, вече е започнало плащането. Искам по-точно да ни бъде обяснено кога ще се изплаща, тъй като 20 млн.лева са дадени за 2011 година, 20 млн.лева се предвиждат за 2012 година и дали това ще бъде крайния срок или за 2013 година ще имаме допълнително доплащане.
Това е по отношение на въпросите към Вас, а към господин Борисов са по отношение на електронното правителство, тъй като това е един от основните приоритети, които са заложени в Министерски съвет. Достатъчни ли са средствата, които са заложени в бюджет 2012 година, за да може да се изпълни тази задача. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е по отношение на Български пощи ЕАД. Със законът за промени в пощенските услуги, в чл.29 и чл.29а, пощенския оператор в лицето на Български пощи ЕАД след 2011 година може да започне да получава компенсации от държавния бюджет, като тези компенсации се доказват от Български пощи ЕАД пред Комисията за регулиране на съобщенията и в рамките на 6 месеца, мисля че беше до края на м.май 2012 година се доказват разходите за 2011 година.Самите плащания трябва да се предвидят за 2013 година. Въпросът ми е тъй като има 3-годишни периоди, има ли се това нещо предвид, защото според мен разчетите, които ни бяха дадени са за не по-малко от 8 млн.лева годишно. Има ли се предвид това нещо и заложено ли е в този 3-годишен прогнозен бюджет, тъй като след това тази компенсация ще трябва да има и положително одобрение от Европейската комисия, и ако ние сега не ги заложим тези параметри, просто ние няма как да го получим това нещо и пак ще гоним влака.
Това ми бяха въпросите.
Заповядайте господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз не можах да разбера наистина в края на краищата колко са очакваните приходи за ДП Пристанищна инфраструктура, защото ние нямаме и такава разбивка, за да можем ние наистина да си дадем ясна сметка може ли да бъде платена частта от 80 %, която е за инфраструктурата и която е ангажимент и е държавно гарантирана на японската банка. Казвате, че сега курсът на йената е висок, това е добър вариант при висок курс на йената да строим и аз мисля, че точно затова изпускаме сега шанса, за да построим нови терминали в пристанищата и колкото се бавим, ще стане пак така – при нисък курс на йената ще вземаме заеми, при висок курс на йената ще връщаме и за да не се допусне тази грешка от 1998 година, сега трябваше като че ли да строим.
Казвате, че 80 % от техниката ще се изплати, тези 4 млн.лева от концесионера, останалите ще се осигурят от пристанище Бургас или кой ще поеме тези разходи – държавата или ДП Пристанищна инфраструктура, защото ангажимента беше на пристанище Бургас. Ако е пристанище Бургас защо, след като то вече няма никакво отношение там. Аз това не мога да го разбера. Кои ще платят допълнително тези 20 % от техниката, защото концесионера само 80 % от техниката ще заплати? Струва ми се, че няма да има пари и тук и Министерство на финансите ако отговори допълнително на този въпрос, за да получим уверение от тях, че в края на годината ще подпишат документи затова да се изплати кредита на пристанище Бургас , падежите за тази година, ще бъдем много доволни като Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков ви зададе един въпрос, свързан с Български държавни железници.
Първо , бихте ли ми казали господин Кичев, колко до момента от субсидията е преведена на Български държавни железници, имате ли представа дали ръководството на Български държавни железници използва субсидията за пътнически превози и за други цели, които включително не са позволени от закона. Имате ли представа дали има свободен ресурс, който в момента да е на депозит в банките на БДЖ и предвидени ли са в тези субсидии реформите, които са направени, т.е. ще бъде ли запазена тази субсидия от 171 млн.лева за пътнически превози, след като ще бъдат съкратени 150 влака, тъй като наскоро имаше един конкурс и независимо от желанието на ръководството да съкрати 150 влака (става дума за почистването), конкурса беше на стойност все едно, че всички влакове ще вървят.
Ако ми отговорите на тези въпроси ще Ви бъда благодарен. Отново искам да кажа, че искам отговор от Вас, господин Кичев, тъй като в края на краищата нашето отношение е с министерството, а не с отделните предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Кичев.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Аз ще отговоря на поставените въпроси. Смятам, че на повечето от тях знам отговорите.
По отношение на приходите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защо сме завишили приходите с 1 млн.лева. Завишили сме приходите именно поради фактът, че през 2011 година подписахме две нови концесии, от едната очакваме приходи това е концесията на пристанище Росенец. Също така се надяваме работещите концесии през 2011 година да имат увеличаване на товарооборота, и от там увеличение на приходите, така че категорично завявам и заставам зад този 1 млн.лева, който ще бъде като приход на министерството по отношение на концесии.
Докато сме на тема приходи, бих искал да коментирам темата Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура.Въпросите, които задавате господин Мутафчиев са изцяло в рамките и в правомощията на колегите от Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура, които ще могат да отговорят на тези въпроси, но аз предлагам на тази тема да направим една друга дискусия, на която да поканя представителите на Борда на директорите на ДП Пристанищна инфраструктура и да коментираме приходите, какво очакваме от тези приходи, каква част от тези приходи ще стигнат за изплащането на тези 80 % от японския заем.
Не мога да коментирам в момента какви са приходите на ДП Пристанищна инфраструктура по отношение на инфраструктурни такси, които те събират от пристанищата и също така от корабни такси. Твърде експертен е въпросът, все пак ние не сме тук да разнищваме бюджета на едно отделно предприятие, а да защитаваме бюджета на цялото министерство.
По отношение на БДЖ. Аз ще отговоря на повечето от въпросите. Има все пак и някои специфични въпроси, на които ще дам думата и на господин Владимиров.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ще ви представя писмено въпросите и ще помоля отговорът да бъде подписан от вас като заместник министър.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Аз нямам нищо против това.
По отношение на БДЖ и на компенсациите. Да, категорично, имайки предвид предвидените в програмата за преструктиране оптимизиране на персонала, оптимизиране на мрежата от влакове, намаляване,разреждане на влаковете по отделни дестинации, където няма да пътуват празни влакове, ще пътуват по-малко влакове, но се надявам пълни.
Искам да отбележа, че това разреждане или това оптимизиране на програмата на БДЖ е направено в много тясна връзка с разписанието на всички автобуси. Беше изискана информация от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, лично аз я изисках, която обхваща цялата транспортна схема в България. Говорихме с общините, говорихме с всеки град, в който смятаме да оптимизираме или да намалим броя на влаковете.
Имайки предвид фактът, че ще се намалят разходите на БДЖ, Министерство на финансите категорично застава зад нас и ни казва, че няма да намалят субсидията. Ние ще получим същата субсидия, която получихме и през 2011 година.
По отношение на парите за спалните вагони, въпросът беше зададен от вас, господин Вълков.За спалните вагони през 2010 година беше сключен договор и беше изплатена първата сума от 20 млн.лева капиталов трансфер, което в интерес на истината е правилния начин за закупуване на подвижен състав, а не поемането на ангажименти посредством заеми.
Правилният начин да се купува подвижен състав от БДЖ е посредством капиталов трансфер. Този същият капиталов трансфер за 2011 година е 20 млн.лева, което ще бъде втория транш по договора и през 2012 година очакваме третия транш от 20 млн.лева, което ще изплати тази поръчка. По отношение на това кога ще бъдат доставени първите вагони искам да кажа, че въпросът е твърде експертен, за да навлизам аз в него, все пак ние защитаваме бюджета.
Това са въпросите, които бяха зададени към мен.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз съм учуден от отговорът, който ми дадохте, най вече за железниците. Господин Кичев, като заместник министър вероятно Вие знаете, че това е договор за услуга, в който ясно са включени параметри. Ако държавата и железниците не спазят тези параметри, вие трябва да направите съответните промени, ако не ги направите, трябва да поискате нотификация за държавна помощ от Европейската комисия и първото нещо което е, че отсреща седящото Министерство на финансите ще ви потърси сметка затова и няма да ви изплати тези пари като субсидия. Тъй като има много провокации от страна на мениджмънта и не искам да се занимавам, честно казано, с един ентусиазъм, който за мен е без сериозни основи , да ми отговорите Вие. Това не може да стане, което казвате. Това не може да стане по правилата на съюза, в който ние живеем, работим и се съобразяваме с неговото законодателство. Затова попитах тези 170 млн.лева ще ги получат ли, предвидени ли са. Затова попитах колко до момента от субсидията, което не е някакъв въпрос, което касае баланса на БДЖ или НК ЖИ е преведена. Това са важни въпроси. Те са свързани и с въпросът за изплащането на мотрисни влакове и с много други неща.
Аз категорично искам да ви заявя, че някой отново заблуждава Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, че тази субсидия може да се запази. Отговорете ми Вие ще я запазите ли при тази ситуация при положение че ще се намалят 150 влака, защото в момента возите с 300 влака по-малко и също така държавата по договор е длъжна да реагира, защото някой не си върши работата и да намали субсидията, което е щета за железниците и създава финансови проблеми, но тези неща ги премълчаваме, включително и ние, не знам защо.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Аз само ще отговоря, че през 2009 година субсидията беше намалена с 10 % от 190 млн.лева на 170 млн.лева, каквато е в момента, без да сме правили каквито й да е промени в разписанието и ние с тази субсидия успяхме да реализираме процесите.
Какво ще реализираме и дали можем да защитим тази субсидия с по-малкото влакове? Въпросът Ви е добър, но аз смятам че това е възможно и това е информацията, която имам от ръководството на БДЖ.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на Министерство на финансите, заповядайте.
Г-ЖА МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА: Господин Мутафчиев знае, че в договорът размера на субсидията се изчислява съгласно едно приложение, което е в регламент 1370, и в договора е залегнало това нещо. От страна на Министерство на финансите ние на всяко тримесечие го контролираме, с цел точно за да не нарушим допустимата държавна помощ, за която от Брюксел са казали, че компенсирането на пътническите услуги на ЗОУ е допустима държавна помощ. При положение че действително паднат разходите, ни всяко тримесечие контролираме това нещо, се предоставят до размера на отчетената загуба. В момента не успяваме да покрием цялата загуба и отчитайки всички тези стъпки, които в следващата година предстоят с преструктурирането според нас ще има дори завишаване на разходите на БДЖ Пътнически превози, в смисъл такъв, че това е при преструктурирането, с освобождаването на работната сила. В този смисъл ние се придържаме към залегналият механизъм, говоря за общо субсидиране и компенсация, отчитаме какви са разходите и така се предоставят от бюджета.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви много за този отговор, само искам да ви кажа, че допълнителни разходи, които не са предвидени по услугата, по договора, не могат да бъдат признавани и вие това го знаете също и трябва да се иска отделна нотификация. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Борисов, имате думата.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, на въпросът достатъчни ли са средствата за електронно управление като приоритетна политика за българското правителство, предвидени за бюджет 2012 година краткия отговор е: да, те са достатъчни за поддържане на съществуващите системи на електронното управление, за които е отговорно Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Ако спра до тук в отговорът си едва ли бих бил много убедителен, но аз искам да продължа по следния начин. В предизвикателствата, с които се налага да се справяме всички ние, говоря за финансовите предизвикателства и ограничения, за развитието на системите на електронното управление са предвидени значителни средства по оперативна програма Административен капацитет. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е бенефициент по два големи договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 30 млн.лева, които не само по моя оценка, но и по обща оценка са една добра база , на която да стъпим и в края на краищата след 12 месеца ние да сме поставили една много солидна основа на електронното управление в България.
Когато работихме с колегите миналата година по идейните проекти, финансирани по оперативните програми не случайно поставихме акцента върху европейските фондове, отчитайки отново факта в какви предизвикателни финансови времена живеем, така че за развитието на системите на електронното управление по проекти, които Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията управлява, има предвидени добри средства.
По вторият въпрос, касаещ Български пощи ЕАД и факта, че след 2011 г. те могат да започнат да получават компенсации от държавния бюджет, бих искал да ви информирам, че в 3-годишната бюджетна прогноза за 2013 година и 2014 година са предвидени съответно средства в размер на 10 млн.лева и на 8 млн.лева, които ще бъдат използвани за изплащане на компенсации, съответно за 2011 г. и 2012 година при доказване на съответните разходи от страна на Български пощи ЕАД. Тук искам да споделя с вас, че за това доказване на тези средства Български пощи ЕАД трябва да използва подходяща методика, която в момента се усъвършенства, така че да отговаря на всички изисквания на нашите колеги от Брюксел.
Това са моите отговори на вашите въпроси, господин председател. Ако имате други въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заложени ли са някакви параметри по отношение на компенсациите на Български пощи ЕАД за 2011 г.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: В 3-годишната бюджетна прогноза за 2013 година са заложени 10 млн.лева, които са фактически за 2011 година, а за 2014 година са заложени 8 млн.лева, които покриват 2012 година.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз точно това исках да попитам дали са заложени, защото ако не са заложени ще бъде много трудно и на Министерството на финансите.
Колеги, имате възможност за други въпроси, становища, изказвания. Заповядайте господин Микев.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Моят въпрос е отправен към господин Кичев и той касае приоритетна ос 2 – развитие на пътната инфраструктура. Тъй като следващата година ще се окаже един от текущите етапи по изграждането на големите проекти на ЛОТ-те съответно на магистрала Тракия, магистрала Струма и т.н. искам да Ви помоля да ни запознаете с моментното състояние на финансирането и на реализацията на проектите и съответно виждането ви за следващата година. Очаквате ли нормално развитие и разплащане по проектите. Благодаря.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Господин Микев, тук ще дам думата на двама колеги, които са далеч по-компетентни от мен, а именно на г-жа Василева директор на дирекция „Координация на програми и проекти” и на директора на Изпълнителна дирекция Пътна инфраструктура.
Г-ЖА ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, вие имате информацията и няма да споменавам цифрите. Големите проекти, за които Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията отговаря, това са проектите по програма ИСПА и по Оперативна програма Транспорт. По програма ИСПА в строителство се предвижда през 2012 година да завърши проекта Пловдив – Свиленград, до участъка Димитровград, след като той беше редуциран с решение на финансов меморандум до Димитровград, при възможност за усвояване на средствата до края на 2010 година, до когато беше срока за допустимост на разходите по програма ИСПА. Трябва да се каже, че се даде възможност на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да продължи този проект и да го завърши по Оперативна програма Транспорт. В момента се провеждат тръжни процедури, още не е стартирало строителството, но се предвижда до края на програмния период – 2014 година, в началото на 2015 година да завърши и този проект от участъка Димитровград до Свиленград, като е структуриран в три позиции и последната четвърта позиция е електрифициране и системата СКАДА. Предвижда се тази година да завърши първа и втора фаза от проекта, участъка Крумово – Първомай, Първомай – Димитровград.
Другият проект, който се предвижда да завърши до края на 2012 година, това е изграждането на Дунав мост 2. За проектът Дунав мост 2 Европейската комисия удължи валидността на финансовия меморандум до края на 2012 година, така че по този проект ще използваме освен наличните два заема, за които мина тяхното удължаване – заеманите средства от Европейска инвестиционна банка и също така финансовите средства по финансов меморандум от програма ИСПА.
Тези два проекта са заложени в бюджетът за 2912 година.
По Оперативна програма Транспорт бюджетът е доста голям, за 2012 година той е 1 444 000 000 лева. Бюджетът е голям, той е три пъти по-голям от този, който беше заложен за миналата година, но това е обяснимо защото програма Транспорт през 2012 година влиза в своя пик така да се каже, защото приключиха успешно тръжните процедури за по-голяма част от големите инфраструктурни проекти в пътния и железопътния сектор. По голяма част от тях започна строителството, а през 2012 година се очаква наистина да има генериране на големи разходи. Започват истинските плащания, сертификати с голяма стойност и т.н.
Ако ви интересува някой от конкретните проекти по Оперативна програма Транспорт ще ви дам информация. Мисля, че вече всички знаят кои проекти влизат, конкретно мога да кажа за всеки един дали е започнал, с какъв бюджет е разписан.
По отношение на приоритетна ос 1 и 2 към момента има осигурени средства. По отношение пътните и железопътни проекти Изпълнителна агенция Пътна инфраструктура и НК ЖИ имат малко по-големи приоритети и малко по-големи се оказаха възможностите да подготвят готови, зрели проекти, които да стартират в този програмен период и съответно да завършат. Над това, което е заложено в програмата ние имаме възможност в този програмен период да реализираме по Първа и Втора приоритетна ос инфраструктурни проекти за още около 500 млн.евро над бюджета, който е предвиден в програмата. Мога също да ви кажа кои конкретно са тези проекти. По първа приоритетна ос, проектът за който няма в момента осигурено финансиране, това е проекта от Димитровград до Свиленград, той е около 200 млн. , а по Втора приоритетна ос пътните проекти – тунела под Шипка влезе като нов проект, Калотина – София, Западна дъга и Северна тангента, а така също и два обхода на Габрово и на Монтана и Враца.
Това са новите проекти, които влязоха допълнително в програмата. Тези около 550 млн.евро са така да се каже недостиг, но той е за цялата период на оперативната програма, не само за 2012 година, т.е. до 2015 година.
Доколкото имам информация към момента се водят разговори от страна на министерството с министъра на финансите и се търсят различни възможности как да бъдат осигурени допълнително тези средства до 2015 година, вероятно най-логичното решение ще бъде осигуряване на заем от Европейска инвестиционна банка, с която вече са се водили известни разговори. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Колеги, други въпроси имате ли към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията или към Изпълнителна агенция Пътна инфраструктура. Ако нямаме други въпроси да преминем към гласуване.
Който е за гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 год., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 30.10.2011 г. - за първо гласуване, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към точка Разни.
Колеги, аз предлагам през м.декември да разгледаме какво е развитието и на какъв етап е Оперативна програма Транспорт по подробно, тъй като тогава ще бъдат извършени повече разплащания, ще бъдат извършени също така и тръжни процедури по два от контрактуваните проекти, които бяха казани в момента.
С това закривам днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /
2. Разни.
На 10 ноември 2011 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 год., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 30.10.2011 г. - за първо гласуване.
2. Разни
Колеги, има ли някакви предложения по така представения дневния ред?
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, аз искам да попитам защо министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията не е на това заседание. Разбрах, че е в чужбина. Практиката в тази комисия е когато се гледат важни законопроекти да присъства лично министъра. Не знам какво е по-важно в момента, той да отиде в чужбина, знам за какво е отишъл, вместо да дойде на обсъждането на бюджета. Страната само след няколко дни ще започне да се тресе от стачки, знаем какво е състоянието на железниците.
Аз като казвам това нещо не се съмнявам, че господин Кичев по-добре ще представи бюджета за 2012 година, защото той е по-навътре в нещата, тъй като от последните изявления на министъра по електронните медии се видя, че той въобще не е запознат с това, което предстои да бъде прието, но въпреки всичко искам да спазим традициите. Това е една от най-важните точки през всяка една календарна година –на Парламента, да присъства и министъра. Затова аз искам да ви заявя отсега, че ако не отложите заседанието аз ще напусна и ще наруша кворума на комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, желае ли някой от вас да каже нещо, имате ли насрещно мнение. Ако не желаете, аз мога да изкажа мнение. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е планирал това посещение преди повече от седмица. Тъй като ние сме обявили заседанието на комисията във вторник, че то ще бъде за четвъртък, и всички комисии са насрочили заседание тази седмица, тъй като заседанието за първо гледане на бюджета ще бъде най-вероятно следващата седмица в Народното събрание, той няма възможност да присъства, както казахте е в чужбина. Освен това двамата му заместник министри Кичев и Борисов са тук и те могат да защитят бюджета, така че смятам че няма драма в представянето на бюджетната рамка за 2012 година по линия на транспорта
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да ви попитам това ли е най-важното за министъра в момента.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Господин председател, напълно подкрепям Вашето мнение и смятам, че работата на комисията трябва да продължи. Мисля, че има достатъчно хора, които могат да отговорят на всички въпроси по отношение на бюджета. Двамата заместник министри са тук, така че смятам че можем да продължим работата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Такоров изрази своето мнение. Имаше две насрещни мнения. Тъй като не виждам други желаещи да изразят мнение, подлагам да гласуваме предложението на господин Такоров за отлагане на днешното заседание.
Който е за отлагане на днешното заседание, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – 9, въздържали се – 1.
Не се приема, което означава че продължаваме работата.
Продължаваме работата по ТОЧКА ПЪРВА - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 год., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 30.10.2011 г. - за първо гласуване.
Гости по точка първа от дневния ред са представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията както следва:
Валери Борисов – заместник министър
Камен Кичев – заместник министър
Владимир Владимиров – председател на съвета на директорите на БДЖ ЕАД
Милчо Ламбрев – генерален директор на Национална компания Железопътна инфраструктура
Джоана Димитрова – директор дирекция „Финанси”
Иван марков – главен секретар на министерството
Иван Иванов – директор дирекция „Финанси”
Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна”
Галина Василева – директор дирекция „Координация на програми и проекти”
Нели Бенева – дирекция „Координация програми и проекти”
Диана Благоева – дирекция „Финанси”
Представители на Министерство на финансите:
Весела Данева – директор дирекция „Финанси на реалния сектор”
Мария Веселинова – началник отдел в дирекция „Финанси на реалния сектор”
Петър Киров – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”
Мануела Милошева – държавен експерт в дирекция „Национален фонд”
Представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
Красимира Нечева – дирекция „Финанси”
Димитър Петков – дирекция „Финанси”
Лазар Лазаров – Председател на УС на Агенция Пътна инфраструктура
Представители на комисията за регулиране на съобщенията:
Никола Колев – зам.председател
Ирина Романска – член
Константин Тилев – член
Искра Симеонова – директор дирекция „Финанси”
Доротея Кожухарова – началник отдел към дирекция „Финанси”.
Както виждате достатъчно представители има на три министерства и на една Комисия за регулиране на съобщенията, двама заместник министри и аз смятам, че изобщо не подлежи въпросът дали този законопроект трябва да бъде разглеждан днес или не.
Давам думата на заместник министър Кичев да ни представи бюджетът по линия на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2012 година.
Господин Кичев, имате думата.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, първо и аз ще започна с извинение от името на министър Московски, който поради програма, която беше планувана преди един месец и нямаше как да бъде отложена и поради важността на посещението не може да присъства днес. Ние затова сме тук целият екип и смятам, че ще дадем всичко, което можем и сме готови да поемем като ангажименти по отношение на бюджета и неговото изпълнение и неговата нужда. Преди да направя моята презентация все пак искам да дам думата на госпожа Весела Данева от Министерство на финансите да даде няколко насоки от страна на министерството, все пак Министерство на финансите е само по себе си вносител на закона за бюджета, да направи едно представяне на бюджета въобще като идеология за 2012 година, след което аз ще представя частта му в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-ЖА ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ще ви представя макро икономическите показатели и ограниченията, при които е разработен закона за държавния бюджет на Република България за 2012 година.
Очакваният брутен вътрешен продукт за 2012 година е 81 629 000 000 лева или се предвижда растеж от 2.9 %, като положителното развитие на българската икономика е свързано с увеличеното търсене от страна на външнотърговските ни партньори и възстановяване на вътрешното потребление. Инфлацията в края на година се очаква да бъде 2.8 %, а средно за периода да излезе 3.2 %.
Основната цел на фискалната политика за следващата година е дефицит по консолидираната фискална програма от 1,3 процента от брутния вътрешен продукт като по национален бюджет се предвижда дефицит от 1.6 от брутния вътрешен продукт, а при европейските средства излишък от 0.3 %.
По консолидираната фискална програма за 2012 година са планирани приходи в размер на 28.7 млрд.лева, което е 35.2 % от брутния вътрешен продукт. Разходите са в размер на 28.9 млрд.лева, което е 35.4 % от брутния вътрешен продукт или дефицит от -1.1 млрд.лева
По националният бюджет за 2012 година планираните приходи са в размер на 24.9 млрд.лева, което е 30.5 % от брутния вътрешен продукт. Разходите възлизат на 24.4 млрд.лева или това е 29.9 % от брутния вътрешен продукт.
Разходите по основните функции на държавния бюджет за 2012 година като процент от брутния вътрешен продукт се разпределят както следва:
Социално осигуряване, подпомагане и грижи - 12.4 %
Икономически дейности и услуги - 5.7 %
Здравеопазване - 4 %
Образование - 3.4 %
Отбрана и сигурност - 3.2 %
Жилищно строителство, благоустройство,
комунално стопанство и опазване на
околната среда - 3 %
Общи държава и служби - 2.3 %
Почивно дело, култура и религиозни
дейности - 0.6 %
Основните акценти на разходната политика в бюджет 2012 година са насочени към:
1. Запазване на минималния размер на средствата за работни заплати, достигнат през 2011 година и определяне на индивидуалните възнаграждения, съобразно реформата за заплащане в бюджетната сфера.
Повишаването на доходите ще зависи от провеждането на структурните реформи и обвързването им на базата на прозрачни и ясни правила за заплащането на служителите, съгласно техния принос за постигане целите на организацията.
През 2012 година се предвижда растеж на капиталовите разходи, с оглед стимулиране на общият икономически растеж. Капиталовите разходи, които се предвиждат по консолидираната фискална програма са в размер на 5.250 млрд.лева, като растежа им спрямо 2011 година е 44 %, като този растеж главно се дължи на планираните по-високи разходи от националния фонд за реализирането на европейските проекти и програми.
През 2012 година ще се разполага с по-малко бюджетни ресурси за реализиране на политиките в отделните сектори, което поставя на дневен ред необходимостта от реформи и подобряване управлението и ефективността на публичните разходи. Благодаря.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, бюджетът на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е структуриран около 4 основни програми в рамките на министерството.
Програма №1 – развитие и поддържане на транспортната инфраструктура, която се явява една от основните функции на нашето министерство.
Втората програма е Организация и управление на транспорта осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност.Това е свързано изцяло с дейността на всички изпълнителни агенции, които работят в рамките на министерството, осигуряване на средства за тяхната дейност.
Програма № 3 е развитие и поддържане на електронна и съобщителна инфраструктура за държавното управление, което е свързано изцяло с ангажиментите по отношение на електронното правителство. Това са неща, които колегата впоследствие ще развива, ако имате въпроси по тях.
Програма № 4 е развитие на съобщения, електронното управление и информационното общество.
По същество как изглежда бюджетът за 2012 година. Ще започна с приходите. Под формата на тази баница да я наречем сме представили приходите. Имаме приходи и доходи от собственост в рамките на 3 %; държавни такси около 50 %; глоби, санкции, наказателни лихви са 9 %; други неданъчни приходи са по-малко от 1 %; имаме приходи от концесии – 38 %. Това са предвижданията ни за 2012 година.
Разходите за 2012 година: заплати и други възнаграждения 40 %; осигурителни плащания 10 %; текуща издръжка 39 % от бюджета и капиталови разходи 11 % от бюджета на министерството.
Ето и едно представяне на всичко това в цифри, като започнем със субсидиите, по държавни предприятия, по дружества.
Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура – 5 млн.лева е капиталовия трансфер, който министерството ще отпуска.
БДЖ Пътнически превози 170 млн.лева е субсидията, която се запазва същата за 2012 година, каквато беше и през 2011 година., имайки предвид оптимизацията и процесите, които протичат в Български държавни железници. Аз смятам, че в тази финансова ситуация, в която е въобще Европа това е едно постижение.
По отношение на компенсациите, заложената сума е 22 млн.лева. Отново за втори път имаме и капиталов трансфер в рамките на 20 млн.лева, който е за закупуване на подвижен състав. Както знаете миналата година бе сключен договор, съгласно който бяха платени 20 млн.лева, тази година са платени нови 20 млн.лева и през 2012 година предстои да бъдат платени нови 20 млн.лева, с което в общи линии договора ще бъде изплатен. Той е в рамките на 60 млн.лева – това е доставка на спални вагони.
Държавно предприятие Национална компания Железопътна инфраструктура. Капиталови трансфери в рамките на 90 млн.лева и текуща поддръжка, субсидии – 127 млн.лева. Автомобилен транспорт. Това са субсидиите за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабо населени, планински и гранични райони. Субсидията по отношение на автомобилният транспорт е в рамките на 50 млн.лева, които се разпределят в зависимост от предявените искове от съответните общини.
На следваща позиция имаме два ангажимента, които имат двете държавни предприятия Транспортно строителство и възстановяване и Съобщително строителство и възстановяване по отношение на военновременните ангажименти към държавата, които са в рамките на 3 480 000 лева при ТСВ и при ССВ в рамките на 610 000 лева.
Общо за проектът за 2012 година - 492 890 000 лева.
Колеги, това е накратко бюджетът. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси по отношение на свързаните с транспорт предприятия.
По отношение на ангажиментите за електронно правителство, съобщения, информационни технологии колегата Борисов е на разположение. Тук е главният секретар, представители на дирекция Финанси, колегите от основните предприятия, които получават субсидии са тук и могат директно да отговорят на въпроси, ако имате такива към тях.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев. Колеги, имате думата за изказвания по бюджета, становища, въпроси.
Ако желаете можем да дадем възможност и на Комисията за регулиране на съобщенията изкаже тяхното виждане за бюджета, след което ще дадем думата на Агенция Пътна инфраструктура и след това изцяло да разгледаме цялата бюджетна рамка.
Заповядайте господин Колев да представите бюджета. Господин Божков е изпратил писмо, в което официално се извинява, че не може да присъства на днешното заседание, тъй като не е в София.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви благодаря от името на Комисията за регулиране на съобщенията за тази възможност да представим своето виждане за проектобюджет 2012 година. Както сте информирани намалението, което се осъществява на този бюджет е чувствително и до известна степен това намаление ще възпрепятства пълноценното функциониране на Комисията за регулиране на съобщенията, още повече че в началото на годината, при поправката на един от законите на КРС беше вменено още едно пълномощие във връзка с пощенските услуги. Аз няма да бъда прекалено обстоятелствен. Вие ще имате възможност да задавате въпроси. Тук е колегата Константин Тилев – член на КРС, тук са две от нашите финансистки, които са запознати детайлно с въпросите.
Аз само ще си позволя да ви представя нашето виждане по проектобюджета. Направената прогноза на Комисията за регулиране на съобщенията за размера на приходите, които ще се реализират през 2012 година е 41 млн.лева. Тя е на база на всички настъпили промени в нормативната уредба при съобразяване с променената макро икономическа среда.
Предложението на Министерство на финансите е за приходна част е в размер на 60 млн.лева и не кореспондира с действащите към момента разрешения и такси, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по ЗЕС, ЗПУ и Закона за електронни документи и електронния подпис. Към 31.10.2011 г. общите приходи на Комисията за регулиране на съобщенията са в размер на 50 745 000 лева, от тях 6 502 000 лева са заплатени от Национална компания Железопътна инфраструктура , в т.ч. 3 880 000 лева такса за ползване на индивидуално ограничен ресурс. Общо събраните стари задължения през бюджетната 2011 година са в размер на над 7 млн.лева. Имайте предвид обаче, че тези постъпления са от еднократен характер, което води до изключването им при планиране на приходите през 2012 година.
През 2011 г. бяха отнети 10 бр.разрешения и прекратени по искане на предприятията 43 броя, което намалява приходите от такси. Настъпилите изменения през текущата година по издадени разрешения също водят до намаление на приходната част.
Комисията е обявила търг с тайно наддаване за издаване на разрешение за ползване на индивидуално ограничен ресурс за 15 мегахерца с обхват 2 гигахерца със срок от 15 години . Началната тръжна цена е определена в съответствие с тарифата и е в размер на 49 500 000 лева, но тук трябва да подчертая дебело, че първо ние не можем да твърдим с никаква степен на вероятност дали тази процедура ще приключи с реален търг или не, т.е. тази сума не би могла да се включва по никакъв начин в бюджета за 2012 година.
По отношение на разходите също бюджет 2012 г. е рестриктивен по отношение на Комисията за регулиране на съобщенията с 1 330 000 лева. Тук са включени различни пера, които аз няма да ви ги чета, за да не ви загубя времето.
Вие трябва да сте наясно, че при възлагане на проверка на системи за определяне на разходите, регламентирани от чл.172, ал.2 и чл.201, ал.3 от ЗЕС на комисията са необходими 480 000 лева. За изработване на методология за оценка наличие на ценова преса – 50 000 лева, за новото правомощие на КРС във връзка с универсалната пощенска услуга – 180 000 лева и т.н., сумата набъбва до 1 300 000 лева.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Колев, не е необходимо да изброявате всичко толкова подробно.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: В такъв случай само ще направя един извод. Предвид всичко, изложено по-горе считаме, че след редуциране на финансовите средства за осигуряване дейността на КРС ще се отрази негативно върху възможностите за ефективна работа на регулатора. Това е нашата молба, която моля да имате предвид. От тук също така могат да последват и неблагоприятни последици за Република България, включително и чрез откриване на наказателна процедура.
Това е което аз мога да ви кажа в този момент. Ако възникнат конкретни въпроси, готови сме да отговаряме на тях. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да дадем възможност и на г-н Лазаров да се изкаже и след това ще имате възможност да задавате въпроси.
Заповядайте, господин Лазаров.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, днес ще ви представя бюджетът на агенция Пътна инфраструктура за 2012 година, който разбира се е съобразен с намерението на правителството за фискална консолидация в средносрочен период и постигане на балансирана бюджетна позиция до 2014 година.
Бюджетът на Агенция Пътна инфраструктура е в рамките на приетия от Министерски съвет разходен таван на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода 2012 – 2014 година.
Общо разходите за 2012 година са предвидени за 1 325 264 000 лева, като разходите по бюджета на Агенция Пътна инфраструктура са 219 781 000 лева. Разходите по държавни инвестиционни заеми са 197 725 000 лева, като в т.ч. разбира се влизат и плащанията по лихвите в размер на 24 115 000 лева.
Най-голям дял в бюджетът има проекта Транзитни пътища с размер от 122 654 000 лева, като в тази сума влизат и лихвите от 8 590 000 лева.
Разходите по други бюджетни форми и сметки са на обща стойност 907 758 000 лева, като в тази сума влизат разходите по Оперативна програма Регионално развитие – 127 120 000 лева, като Агенция Пътна инфраструктура е конкретен бенефициент по оперативната програма.
Разходите по Оперативна програма Транспорт са в размер на 780 633 000 лева.
Проектът на бюджет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2012 година е изготвен в изпълнение на сроковете на Решение № 40/21.01.2011 г. на Министерски съвет за бюджетната процедура за 2012 година и е съобразно Решение № 246/15.04.2011 г. на Министерски съвет за одобряване на бюджетната прогноза за периода 2012 – 2014 година.
Предвид ограниченият бюджетен ресурс проектът на бюджет на министерството за 2012 година е изготвен съобразно приоритетите, целите, политиките и програмите в средносрочен план. Искам да обърна внимание, че недостигът от финансови средства на Агенция Пътна инфраструктура за 2012 година е в размер от 269 177 200 лева. Това са преходни обекти, които бяха финансирани с Постановление на Министерски съвет, големи проекти които поименно са изброени. Най-общо мога да ги цитирам. Това е продължаване на строителството на Автомагистрала Хемус в участъка Белокопитово – Каспичан, в региона на Шумен, Автомагистрала Марица в участъка на недоизграденото дясно платно с дължина 9 км в района на Хасково, Софийски околовръстен път, като това са недопустимите разходи от частта, която се финансира по Оперативна програма Регионално развитие, изграждането на естакади, шумови екрани и т.н. Участъка на рехабилитацията на пътен мост 7 – Ямбол-Елхово. Тъй като този път не можа да влезе по оперативните програми, за съжаление отпадна и от проекта Транзитни пътища 5. В оперативните програми не можа да влезе по простата причина, че не отговаряше на критериите за включване в тези програми. Там също имаме разходи в порядъка на около 12 млн.лева - за следващата година трябва да бъде завършен пътя. Останалите са за изплащане на обезщетения за изплащане на имоти, засегнати от строителството на входа на град Габрово, удвояването на скоростния път 1.1 Мездра – Ботевград и подобряването на пътя Монтана – Враца.
Има и един резерв в зависимост от възможностите на Агенция Пътна инфраструктура за изплащане на държавните гаранционни суми по магистрала Люлин. За тази година има заложени 8 млн.лева и ако не бъдат изплатени през тази година ще бъдат прехвърлени за следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров. Колеги, имате възможност за изказвания. Заповядайте, господин Крайчев.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Благодаря, господин председател. Моите въпроси са към господин Кичев. След един бърз поглед на бюджетът се вижда, че за другата транспортна инфраструктура се дават някакви пари – от порядъка на 20 млн.лева, 100 млн.лева, за Изпълнителна агенция Пристанищна инфраструктура – 9 млн.лева. Така беше и през миналата година, така беше и по времето, когато г-н Мутафчиев беше министър. От тогава бяха тези ниски средства, които се дават на Изпълнителна агенция Пристанищна инфраструктура. Това е първият въпрос – струва ми се, че не е много пропорционално разпределен бюджета в областта на общата транспортна инфраструктура и по-специално за Изпълнителна агенция Пристанищна инфраструктура.
Вторият ми въпрос е точно за този заем, който е в размер на 36 900 японски йени. Казват, че все още не се усвоява този заем. Въпросът ми е дали дой стои и дали може да бъде използван. Аз знам, че той е целеви. В двата парламента – на България и Япония е гласувано къде да бъдат насочени средствата. Ние сме го дискутирали този въпрос, но очевидно по една или друга причина не е необходимо да бъдат инвестирани тези пари в контейнерния терминал. Възможно ли е да го предоговорим и след това да се види тези пари къде могат да бъдат усвоени.Освен това въпросът ми е и за вноската към Джайка, която е близо 20 млн. , това е пак към Японската банка за развитие от страна на Пристанищна инфраструктура. Доколкото знам тези 20 млн. са целият бюджет на инфраструктура и те очевидно се дават на японската банка.
Разбрахме, че един от терминалите 2А е даден на концесия и общо взето идеята беше концесионната такса да отива за погасяването на този заем, но тук като че ли не е отразено.
Това са въпросите, благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Кичев.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: По отношение на първият въпрос.Да, така е господин Крайчев, за съжаление субсидията на Пристанищна инфраструктура е с пъти по-малка от тази , отпускана на другите инфраструктурни предприятия, но пък мога и така да отговоря – все пак я има за разлика например от авиацията, където няма абсолютно никаква субсидия и никакъв капиталов трансфер, но да говорим сериозно.
Това, което се прави и политиката, която сме приели в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е пристанищата в България да бъдат отдадени на концесия и посредством концесията, посредством новата форма, която очакваме с нетърпение да бъде приет Законът за публично частното партньорство, да търсим партньори, които да изграждат тази инфраструктура. За съжаление практиката към момента показва, че съоръженията изградени с държавни средства и със средства, взети назаем в случая с японският проект Джайка, са неефективни. Многократно сме коментирали ситуацията на пристанище Бургас. Терминал 2А се оказа едно съоръжение, което когато е правено и когато е започнато да се строи е би трябвало да се знае, или да се помисли за вариант, при който МК Кремиковци не съществува, вариант при който трябва да има алтернативни възможности за използване на този терминал.
На въпросът какво правим с вторият заем по Джайка ще отговоря така: Министерския съвет даде мандат на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да преговарят за пренасочване на средствата към други обекти. Такива преговори текат в момента и се опитваме да коментираме с японската страна тази тема. Към момента информацията, която имаме е че те не са и толкова склонни да променят първоначалната си инвестиция, защото все пак този заем тогава е бил отпуснат така и така е било коментирано и мислено всичко. Самите колеги от Джайка са наясно и виждат сами позицията, в която сме ние в момента с терминал 2А и невъзможността на цялата суперструктура , а именно на съоръженията върху терминала и невъзможността им за по-нататъшното използване. Съжалявам, но трябва да кажа, че в момента МК Кремиковци се реже за скраб и тази същата скраб се изнася през пристанище Бургас, но не през терминал 2А, така че работата е по-скоро трагична, отколкото весела.
За мен развитието на пристанищата ще бъде през концесии, ще бъде през публично частно партньорство, привличане на големи пристанищни оператори, плюс инвеститори които да изградят тези съоръжения. Такъв интерес има и вие знаете за много нашумялата напоследък концесия на пристанище Варна. Там имаме заявен интерес от много големи инвеститори, които са готови и с финансови инвеститори, и с оператори да постоят и да изплатят на държавата необходимата комисионна такса. Така че на този етап възможностите на държавния бюджет са такива и при положение, че има инвеститори които са готови, държавния бюджет насочва средствата към съоръжения и суперструктура, която не може да бъде финансирана посредством инвеститори или просто няма бизнес модел, при което това да се случи.
По отношение на оперативна програма Транспорт. От проектният период, от 2014 година пристанищата ще бъдат заложени като инфраструктура, която трябва да бъде изграждана и се надяваме тогава да има средства за изграждане на пристанища.
Концесията. Какво се случи с концесията и каква част от японския заем се изплаща от концесионера? За терминал 2А проведохме процедура. На процедурата се яви един кандидат, който спечели концесията с валидна оферта. Неговият ангажимент и условията, които ние заложихме в концесията е да изплаща процент от заема, но процент от заема на пристанището, а не на държавата, защото заема сам по себе си е разделен на две части – една част изплаща Държавното предприятие Пристанищна инфраструктура посредством средствата, които постъпват от държавния бюджет под формата на капиталов трансфер, ако трябва да бъдем абсолютно точни и друга част изплаща пристанището, посредством оперативна дейност. Отнемайки или отдавайки терминал 2А на концесия, ние вменихме на концесионера да плаща не по-малко от 80 % от тази част по заема или ако говорим в цифри става въпрос за около 4 млн.лева – на годишна база ще се изплащат от концесионера, което ще улесни изплащането на заема. Тук е въпросът, който също може да бъде поставен по отношение на японската йена, начинът по който е сключен този договор. Ние сме в недобра ситуация в момента, защото получаваме капиталовия трансфер и средствата, които събира пристанището са в лева, а заема е в йени и тези йени за съжаление напоследък се качват. Ако погледнем от началото на заема и го сравним със сега, горе долу имаме от почти 30 до 40 % разлики в размера на заема точно заради това, че той е сключен в йени. Колегите от пристанище Бургас споделиха, че са се превърнали на брокери и следят всеки ден движението на йената и според движението на йената купуват йени, за да могат да изплащат този заем. Не е лесно, но навсякъде в Европа в момента не е лесно. При тези динамичните процеси, които са налице в момента в Европа е много трудно да се планират големи инвестиции и имайки това предвид, аз не съм сигурен, че най-правилното нещо е държавата да отпуска средства там, където все още има инвеститори готови да инвестират. Надявам се, че Ви отговорих на въпроса.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз благодаря за отговора, само искам да направя едно уточнение. Всъщност тази вноска към Джайка, която е 19 593 900 , към нея има и още 4 млн. ,които идват от концесията, ако правилно съм разбрал. Това е първият ми въпрос.
Второ. Това, което казахте за пристанищата и за концесията абсолютно съм съгласен, но всъщност тези 9 млн.лева, по-скоро голямата сума трябва да отиде за неща, които са извън концесионните договори, това е за удълбочаване на пристанищата, защото там няма начин концесионера да е ангажиран, по-скоро държавата и вероятно Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура. Тези 9 млн.лева са отнесени към всички пристанища в България. Това са и морските пристанища, това са и речните пристанища. Тази сума ми се струва вече много малка, която те ще усвоят, за да направят това удълбочаване. В този смисъл да не стане така, че да не може да се направи, което удря директно върху бизнеса и икономиката на България, ако не могат да влязат корабите със съответното газене. Благодаря.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Заемът е разделен – 80 % от заема се изплащат по принцип от Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура, 20 % се изплащат от пристанището. От пристанището се изплаща частта, която касае подвижната суперструктура. От тези 20 % , концесионерът плаща 80 % , защото реално ангажимента е на държавата за изграждане на терминали, което е хидростроителството. Това е по въпросът за Джайка.
Вторият Ви въпрос беше за тези 9 млн.лева, които трябва да отидат за удълбочаване на всички пристанища. За тези 9 млн.лева ние действително сме поставени в тази позиция от ДЕН 1. Аз съм съгласен, че тези пари не би трябвало да отидат за изплащане на терминала, а би трябвало да отидат за поддържане на дълбочини, за поддръжка на кейове, стени и т.н. Това не е така. Ситуацията е такава, че в момента държавният бюджет не е в състояние да ни предостави повече средства. Ние се надяваме, че отдавайки на концесия тези пристанища ще повишим оборота на пристанищата, от там и таксите, които влизат в пристанищата ще се повишат и именно посредством тези такси ще се извършат всички драгирания ,които са необходими за оперирането на пристанищата.
Към момента няма пристанище в България, с изключение на няколко речни пристанища, по време на ниските води, на които да им пречи на дейността дълбочините, които са осигурени. Към момента Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура на морските пристанища осигурява необходимите дълбочини.
По отношение на реката. В критичните моменти да, съгласен съм, би могло да се иска повече от тях, за да осигурят фарватера специално на Русе, там имахме проблеми това лято, през м.август.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев. Аз също имам някои въпроси към двамата заместник министри.
Първият е по отношение на приходите. Тъй като бюджетът в общи линии е съпоставим с този, който е от миналата година, малки са разликите, има едни приходи с 1 млн.лева повече. Така както ги виждам, това са по линия на концесиите. Ако може да ми обясните от къде ще дойдат и дали са сигурни, дали ги потвърждава Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Вторият въпрос е по отношение на капиталовите разходи, субсидиите и компенсациите на Българските държавни железници, тъй като те са същите като тези през 2011 година. По отношение на компенсациите обаче те ще останат ли същите, след като се имат предвид и се очакват промени с тези мерки, които се вземат предвид при структурирането на Български държавни железници и да не се окаже, че няма да бъдат получавани по същия начин.
Второ. Искам да внесете една яснота по отношение на капиталовите трансфери за доставката на вагони. Вие казахте, че това ще става на два или три етапа, вече е започнало плащането. Искам по-точно да ни бъде обяснено кога ще се изплаща, тъй като 20 млн.лева са дадени за 2011 година, 20 млн.лева се предвиждат за 2012 година и дали това ще бъде крайния срок или за 2013 година ще имаме допълнително доплащане.
Това е по отношение на въпросите към Вас, а към господин Борисов са по отношение на електронното правителство, тъй като това е един от основните приоритети, които са заложени в Министерски съвет. Достатъчни ли са средствата, които са заложени в бюджет 2012 година, за да може да се изпълни тази задача. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е по отношение на Български пощи ЕАД. Със законът за промени в пощенските услуги, в чл.29 и чл.29а, пощенския оператор в лицето на Български пощи ЕАД след 2011 година може да започне да получава компенсации от държавния бюджет, като тези компенсации се доказват от Български пощи ЕАД пред Комисията за регулиране на съобщенията и в рамките на 6 месеца, мисля че беше до края на м.май 2012 година се доказват разходите за 2011 година.Самите плащания трябва да се предвидят за 2013 година. Въпросът ми е тъй като има 3-годишни периоди, има ли се това нещо предвид, защото според мен разчетите, които ни бяха дадени са за не по-малко от 8 млн.лева годишно. Има ли се предвид това нещо и заложено ли е в този 3-годишен прогнозен бюджет, тъй като след това тази компенсация ще трябва да има и положително одобрение от Европейската комисия, и ако ние сега не ги заложим тези параметри, просто ние няма как да го получим това нещо и пак ще гоним влака.
Това ми бяха въпросите.
Заповядайте господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз не можах да разбера наистина в края на краищата колко са очакваните приходи за ДП Пристанищна инфраструктура, защото ние нямаме и такава разбивка, за да можем ние наистина да си дадем ясна сметка може ли да бъде платена частта от 80 %, която е за инфраструктурата и която е ангажимент и е държавно гарантирана на японската банка. Казвате, че сега курсът на йената е висок, това е добър вариант при висок курс на йената да строим и аз мисля, че точно затова изпускаме сега шанса, за да построим нови терминали в пристанищата и колкото се бавим, ще стане пак така – при нисък курс на йената ще вземаме заеми, при висок курс на йената ще връщаме и за да не се допусне тази грешка от 1998 година, сега трябваше като че ли да строим.
Казвате, че 80 % от техниката ще се изплати, тези 4 млн.лева от концесионера, останалите ще се осигурят от пристанище Бургас или кой ще поеме тези разходи – държавата или ДП Пристанищна инфраструктура, защото ангажимента беше на пристанище Бургас. Ако е пристанище Бургас защо, след като то вече няма никакво отношение там. Аз това не мога да го разбера. Кои ще платят допълнително тези 20 % от техниката, защото концесионера само 80 % от техниката ще заплати? Струва ми се, че няма да има пари и тук и Министерство на финансите ако отговори допълнително на този въпрос, за да получим уверение от тях, че в края на годината ще подпишат документи затова да се изплати кредита на пристанище Бургас , падежите за тази година, ще бъдем много доволни като Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков ви зададе един въпрос, свързан с Български държавни железници.
Първо , бихте ли ми казали господин Кичев, колко до момента от субсидията е преведена на Български държавни железници, имате ли представа дали ръководството на Български държавни железници използва субсидията за пътнически превози и за други цели, които включително не са позволени от закона. Имате ли представа дали има свободен ресурс, който в момента да е на депозит в банките на БДЖ и предвидени ли са в тези субсидии реформите, които са направени, т.е. ще бъде ли запазена тази субсидия от 171 млн.лева за пътнически превози, след като ще бъдат съкратени 150 влака, тъй като наскоро имаше един конкурс и независимо от желанието на ръководството да съкрати 150 влака (става дума за почистването), конкурса беше на стойност все едно, че всички влакове ще вървят.
Ако ми отговорите на тези въпроси ще Ви бъда благодарен. Отново искам да кажа, че искам отговор от Вас, господин Кичев, тъй като в края на краищата нашето отношение е с министерството, а не с отделните предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Кичев.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Аз ще отговоря на поставените въпроси. Смятам, че на повечето от тях знам отговорите.
По отношение на приходите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защо сме завишили приходите с 1 млн.лева. Завишили сме приходите именно поради фактът, че през 2011 година подписахме две нови концесии, от едната очакваме приходи това е концесията на пристанище Росенец. Също така се надяваме работещите концесии през 2011 година да имат увеличаване на товарооборота, и от там увеличение на приходите, така че категорично завявам и заставам зад този 1 млн.лева, който ще бъде като приход на министерството по отношение на концесии.
Докато сме на тема приходи, бих искал да коментирам темата Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура.Въпросите, които задавате господин Мутафчиев са изцяло в рамките и в правомощията на колегите от Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура, които ще могат да отговорят на тези въпроси, но аз предлагам на тази тема да направим една друга дискусия, на която да поканя представителите на Борда на директорите на ДП Пристанищна инфраструктура и да коментираме приходите, какво очакваме от тези приходи, каква част от тези приходи ще стигнат за изплащането на тези 80 % от японския заем.
Не мога да коментирам в момента какви са приходите на ДП Пристанищна инфраструктура по отношение на инфраструктурни такси, които те събират от пристанищата и също така от корабни такси. Твърде експертен е въпросът, все пак ние не сме тук да разнищваме бюджета на едно отделно предприятие, а да защитаваме бюджета на цялото министерство.
По отношение на БДЖ. Аз ще отговоря на повечето от въпросите. Има все пак и някои специфични въпроси, на които ще дам думата и на господин Владимиров.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ще ви представя писмено въпросите и ще помоля отговорът да бъде подписан от вас като заместник министър.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Аз нямам нищо против това.
По отношение на БДЖ и на компенсациите. Да, категорично, имайки предвид предвидените в програмата за преструктиране оптимизиране на персонала, оптимизиране на мрежата от влакове, намаляване,разреждане на влаковете по отделни дестинации, където няма да пътуват празни влакове, ще пътуват по-малко влакове, но се надявам пълни.
Искам да отбележа, че това разреждане или това оптимизиране на програмата на БДЖ е направено в много тясна връзка с разписанието на всички автобуси. Беше изискана информация от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, лично аз я изисках, която обхваща цялата транспортна схема в България. Говорихме с общините, говорихме с всеки град, в който смятаме да оптимизираме или да намалим броя на влаковете.
Имайки предвид фактът, че ще се намалят разходите на БДЖ, Министерство на финансите категорично застава зад нас и ни казва, че няма да намалят субсидията. Ние ще получим същата субсидия, която получихме и през 2011 година.
По отношение на парите за спалните вагони, въпросът беше зададен от вас, господин Вълков.За спалните вагони през 2010 година беше сключен договор и беше изплатена първата сума от 20 млн.лева капиталов трансфер, което в интерес на истината е правилния начин за закупуване на подвижен състав, а не поемането на ангажименти посредством заеми.
Правилният начин да се купува подвижен състав от БДЖ е посредством капиталов трансфер. Този същият капиталов трансфер за 2011 година е 20 млн.лева, което ще бъде втория транш по договора и през 2012 година очакваме третия транш от 20 млн.лева, което ще изплати тази поръчка. По отношение на това кога ще бъдат доставени първите вагони искам да кажа, че въпросът е твърде експертен, за да навлизам аз в него, все пак ние защитаваме бюджета.
Това са въпросите, които бяха зададени към мен.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз съм учуден от отговорът, който ми дадохте, най вече за железниците. Господин Кичев, като заместник министър вероятно Вие знаете, че това е договор за услуга, в който ясно са включени параметри. Ако държавата и железниците не спазят тези параметри, вие трябва да направите съответните промени, ако не ги направите, трябва да поискате нотификация за държавна помощ от Европейската комисия и първото нещо което е, че отсреща седящото Министерство на финансите ще ви потърси сметка затова и няма да ви изплати тези пари като субсидия. Тъй като има много провокации от страна на мениджмънта и не искам да се занимавам, честно казано, с един ентусиазъм, който за мен е без сериозни основи , да ми отговорите Вие. Това не може да стане, което казвате. Това не може да стане по правилата на съюза, в който ние живеем, работим и се съобразяваме с неговото законодателство. Затова попитах тези 170 млн.лева ще ги получат ли, предвидени ли са. Затова попитах колко до момента от субсидията, което не е някакъв въпрос, което касае баланса на БДЖ или НК ЖИ е преведена. Това са важни въпроси. Те са свързани и с въпросът за изплащането на мотрисни влакове и с много други неща.
Аз категорично искам да ви заявя, че някой отново заблуждава Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, че тази субсидия може да се запази. Отговорете ми Вие ще я запазите ли при тази ситуация при положение че ще се намалят 150 влака, защото в момента возите с 300 влака по-малко и също така държавата по договор е длъжна да реагира, защото някой не си върши работата и да намали субсидията, което е щета за железниците и създава финансови проблеми, но тези неща ги премълчаваме, включително и ние, не знам защо.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Аз само ще отговоря, че през 2009 година субсидията беше намалена с 10 % от 190 млн.лева на 170 млн.лева, каквато е в момента, без да сме правили каквито й да е промени в разписанието и ние с тази субсидия успяхме да реализираме процесите.
Какво ще реализираме и дали можем да защитим тази субсидия с по-малкото влакове? Въпросът Ви е добър, но аз смятам че това е възможно и това е информацията, която имам от ръководството на БДЖ.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на Министерство на финансите, заповядайте.
Г-ЖА МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА: Господин Мутафчиев знае, че в договорът размера на субсидията се изчислява съгласно едно приложение, което е в регламент 1370, и в договора е залегнало това нещо. От страна на Министерство на финансите ние на всяко тримесечие го контролираме, с цел точно за да не нарушим допустимата държавна помощ, за която от Брюксел са казали, че компенсирането на пътническите услуги на ЗОУ е допустима държавна помощ. При положение че действително паднат разходите, ни всяко тримесечие контролираме това нещо, се предоставят до размера на отчетената загуба. В момента не успяваме да покрием цялата загуба и отчитайки всички тези стъпки, които в следващата година предстоят с преструктурирането според нас ще има дори завишаване на разходите на БДЖ Пътнически превози, в смисъл такъв, че това е при преструктурирането, с освобождаването на работната сила. В този смисъл ние се придържаме към залегналият механизъм, говоря за общо субсидиране и компенсация, отчитаме какви са разходите и така се предоставят от бюджета.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви много за този отговор, само искам да ви кажа, че допълнителни разходи, които не са предвидени по услугата, по договора, не могат да бъдат признавани и вие това го знаете също и трябва да се иска отделна нотификация. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Борисов, имате думата.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, на въпросът достатъчни ли са средствата за електронно управление като приоритетна политика за българското правителство, предвидени за бюджет 2012 година краткия отговор е: да, те са достатъчни за поддържане на съществуващите системи на електронното управление, за които е отговорно Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Ако спра до тук в отговорът си едва ли бих бил много убедителен, но аз искам да продължа по следния начин. В предизвикателствата, с които се налага да се справяме всички ние, говоря за финансовите предизвикателства и ограничения, за развитието на системите на електронното управление са предвидени значителни средства по оперативна програма Административен капацитет. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е бенефициент по два големи договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 30 млн.лева, които не само по моя оценка, но и по обща оценка са една добра база , на която да стъпим и в края на краищата след 12 месеца ние да сме поставили една много солидна основа на електронното управление в България.
Когато работихме с колегите миналата година по идейните проекти, финансирани по оперативните програми не случайно поставихме акцента върху европейските фондове, отчитайки отново факта в какви предизвикателни финансови времена живеем, така че за развитието на системите на електронното управление по проекти, които Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията управлява, има предвидени добри средства.
По вторият въпрос, касаещ Български пощи ЕАД и факта, че след 2011 г. те могат да започнат да получават компенсации от държавния бюджет, бих искал да ви информирам, че в 3-годишната бюджетна прогноза за 2013 година и 2014 година са предвидени съответно средства в размер на 10 млн.лева и на 8 млн.лева, които ще бъдат използвани за изплащане на компенсации, съответно за 2011 г. и 2012 година при доказване на съответните разходи от страна на Български пощи ЕАД. Тук искам да споделя с вас, че за това доказване на тези средства Български пощи ЕАД трябва да използва подходяща методика, която в момента се усъвършенства, така че да отговаря на всички изисквания на нашите колеги от Брюксел.
Това са моите отговори на вашите въпроси, господин председател. Ако имате други въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заложени ли са някакви параметри по отношение на компенсациите на Български пощи ЕАД за 2011 г.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: В 3-годишната бюджетна прогноза за 2013 година са заложени 10 млн.лева, които са фактически за 2011 година, а за 2014 година са заложени 8 млн.лева, които покриват 2012 година.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз точно това исках да попитам дали са заложени, защото ако не са заложени ще бъде много трудно и на Министерството на финансите.
Колеги, имате възможност за други въпроси, становища, изказвания. Заповядайте господин Микев.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Моят въпрос е отправен към господин Кичев и той касае приоритетна ос 2 – развитие на пътната инфраструктура. Тъй като следващата година ще се окаже един от текущите етапи по изграждането на големите проекти на ЛОТ-те съответно на магистрала Тракия, магистрала Струма и т.н. искам да Ви помоля да ни запознаете с моментното състояние на финансирането и на реализацията на проектите и съответно виждането ви за следващата година. Очаквате ли нормално развитие и разплащане по проектите. Благодаря.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Господин Микев, тук ще дам думата на двама колеги, които са далеч по-компетентни от мен, а именно на г-жа Василева директор на дирекция „Координация на програми и проекти” и на директора на Изпълнителна дирекция Пътна инфраструктура.
Г-ЖА ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, вие имате информацията и няма да споменавам цифрите. Големите проекти, за които Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията отговаря, това са проектите по програма ИСПА и по Оперативна програма Транспорт. По програма ИСПА в строителство се предвижда през 2012 година да завърши проекта Пловдив – Свиленград, до участъка Димитровград, след като той беше редуциран с решение на финансов меморандум до Димитровград, при възможност за усвояване на средствата до края на 2010 година, до когато беше срока за допустимост на разходите по програма ИСПА. Трябва да се каже, че се даде възможност на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да продължи този проект и да го завърши по Оперативна програма Транспорт. В момента се провеждат тръжни процедури, още не е стартирало строителството, но се предвижда до края на програмния период – 2014 година, в началото на 2015 година да завърши и този проект от участъка Димитровград до Свиленград, като е структуриран в три позиции и последната четвърта позиция е електрифициране и системата СКАДА. Предвижда се тази година да завърши първа и втора фаза от проекта, участъка Крумово – Първомай, Първомай – Димитровград.
Другият проект, който се предвижда да завърши до края на 2012 година, това е изграждането на Дунав мост 2. За проектът Дунав мост 2 Европейската комисия удължи валидността на финансовия меморандум до края на 2012 година, така че по този проект ще използваме освен наличните два заема, за които мина тяхното удължаване – заеманите средства от Европейска инвестиционна банка и също така финансовите средства по финансов меморандум от програма ИСПА.
Тези два проекта са заложени в бюджетът за 2912 година.
По Оперативна програма Транспорт бюджетът е доста голям, за 2012 година той е 1 444 000 000 лева. Бюджетът е голям, той е три пъти по-голям от този, който беше заложен за миналата година, но това е обяснимо защото програма Транспорт през 2012 година влиза в своя пик така да се каже, защото приключиха успешно тръжните процедури за по-голяма част от големите инфраструктурни проекти в пътния и железопътния сектор. По голяма част от тях започна строителството, а през 2012 година се очаква наистина да има генериране на големи разходи. Започват истинските плащания, сертификати с голяма стойност и т.н.
Ако ви интересува някой от конкретните проекти по Оперативна програма Транспорт ще ви дам информация. Мисля, че вече всички знаят кои проекти влизат, конкретно мога да кажа за всеки един дали е започнал, с какъв бюджет е разписан.
По отношение на приоритетна ос 1 и 2 към момента има осигурени средства. По отношение пътните и железопътни проекти Изпълнителна агенция Пътна инфраструктура и НК ЖИ имат малко по-големи приоритети и малко по-големи се оказаха възможностите да подготвят готови, зрели проекти, които да стартират в този програмен период и съответно да завършат. Над това, което е заложено в програмата ние имаме възможност в този програмен период да реализираме по Първа и Втора приоритетна ос инфраструктурни проекти за още около 500 млн.евро над бюджета, който е предвиден в програмата. Мога също да ви кажа кои конкретно са тези проекти. По първа приоритетна ос, проектът за който няма в момента осигурено финансиране, това е проекта от Димитровград до Свиленград, той е около 200 млн. , а по Втора приоритетна ос пътните проекти – тунела под Шипка влезе като нов проект, Калотина – София, Западна дъга и Северна тангента, а така също и два обхода на Габрово и на Монтана и Враца.
Това са новите проекти, които влязоха допълнително в програмата. Тези около 550 млн.евро са така да се каже недостиг, но той е за цялата период на оперативната програма, не само за 2012 година, т.е. до 2015 година.
Доколкото имам информация към момента се водят разговори от страна на министерството с министъра на финансите и се търсят различни възможности как да бъдат осигурени допълнително тези средства до 2015 година, вероятно най-логичното решение ще бъде осигуряване на заем от Европейска инвестиционна банка, с която вече са се водили известни разговори. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Колеги, други въпроси имате ли към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията или към Изпълнителна агенция Пътна инфраструктура. Ако нямаме други въпроси да преминем към гласуване.
Който е за гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 год., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 30.10.2011 г. - за първо гласуване, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към точка Разни.
Колеги, аз предлагам през м.декември да разгледаме какво е развитието и на какъв етап е Оперативна програма Транспорт по подробно, тъй като тогава ще бъдат извършени повече разплащания, ще бъдат извършени също така и тръжни процедури по два от контрактуваните проекти, които бяха казани в момента.
С това закривам днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /
