1. Определение на Конституционния съд от 25.10.2011 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 9/2011 г., за установяване на противоконститутицонност на чл.88б от Кодекса на търговското корабоплаване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – второ четене, продължение.
3. Разни

---

На 17 ноември 2011 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Определение на Конституционния съд от 25.10.2011 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 9/2011 г., за установяване на противоконститутицонност на чл.88б от Кодекса на търговското корабоплаване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – второ четене, продължение.
3. Разни
Колеги, има ли някакви предложения по така представения дневния ред? Тъй като не виждам вдигнати ръце, преминаваме към гласуване.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Определение на Конституционния съд от 25.10.2011 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 9/2011 г., за установяване на противоконститутицонност на чл.88б от Кодекса на търговското корабоплаване.
Гости по тази точка от дневния ред са:
Представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев – заместник министър и госпожа Красимира Стоянова – директор дирекция Правна.
Представител и на Министерство на труда и социалната политика госпожа Петя Малакова – главен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”.
Както знаете Конситуционният съд е образувал конституционно дело по искане на омбудсмана на Република България, по което Народното събрание е конституирано като страна.
В Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения постъпи разпореждане на председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева, с което ни е представено определението на Конституционния съд за образуване на дело по искането на омбудсмана.
Искането на омбудсманът е Конституционния съд да установи противоконституционност на разпоредбата на чл.88б от Кодекса на търговското корабоплаване. Във връзка с това е образувано Конституционно дело, бяха поискани становища от министъра на труда и социалната политика, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Получените становища от двамата министри са ви раздадени, вие ги имате.
Аз предлагам от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да дадем думата на господин Камен Кичев или на който той каже от неговия екип да ни разясни позицията на министерството.
Заповядайте, господин Кичев.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ние не смятаме, че има от какво да се притесняваме в случая. Смятаме, че сме постъпили правилно и смятаме, че нормативните актове, които ще въведем посредством този закон са валидни.
За разясняване по темата ще дам думата на г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Кичев.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, изложили сме подробно становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията по повод на отправеното искане на омбудсмана на Република България.
Накратко и в допълнение на написаното, бих искала да отбележа няколко основни неща, разбира се да посочим, че нашето становище е категорично, че не е налице посочената противоконституционност от страна на омбудсмана и когато е приета тази наредба, това е извършено в съответствие с действащото законодателство.
В допълнение ние представихме на вашето внимание списък на международните договори, по които Република България е страна, които са ратифицирани, обнародвани и влезли в сила и следователно имат предимство пред националното законодателство.
В голямата си част трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между екипажа на кораба и корабопритежателя са предмет на уредба именно в международните договори, които както посочих имат предимство в националното ни законодателство.
Поради тази причина твърдението на омбудсмана, че с подзаконов нормативен акт се дава правна уредба на материя, която следва да бъде уредена със закон, според нас е неоснователно.
На второ място още един съществен аргумент е, че внимателният прочит на наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя показват, че в голямата си част от текстовете наредбата препраща към съответната конвенция, т.е. международен договор, по който Република България е страна и която урежда съответните отношения.
Не на последно място бихме искали да посочим, извън дадените правни аргументи, че за нас като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и като орган, който прави политиката в областта на морския транспорт е много по-важно да има една достатъчно добра и детайлна правна уредба на тези отношения, като въпроса дали уредбата да бъде със закон или с наредба приемаме за второстепенен.
Налице е една много пълна правна уредба на тези отношения, която дава достатъчно добра база за работа и дава определени изисквания на членовете на екипажа на кораба.
На основание на изложеното от нас писмено становище и допълнително изложените аргументи изразяваме мнението, че направеното искана на омбудсманът на Република България е неоснователно и в своето становище също така до Конституционния съд сме изразили искането то да бъде отхвърлено като такова. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Давам думата и на представителят на Министерството на труда и социалната политика госпожа Петя Малакова.
Г-ЖА ПЕТЯ МАЛАКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Становището на Министерство на труда и социалната политика също е в тази насока, че не е налице противоречие на разпоредбата на чл.88б от Кодекса за търговското корабоплаване. С разпоредбата на чл.48, ал.5 от Конституцията, съгласно който работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение, на заплащане съответстващо на извършената работа, като и на почивка и отпуск при условия и по ред определени със закон.
Нашето становище е, че основните трудови и осигурителни права, включително и правото на здравословни и безопасни условия на труд на членовете на екипажите са уредени от Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Разпоредбата на чл.48, ал.5 от Конституцията не е нарушена от тази гледна точка, тъй като на нейно основание са приети трите закона - Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравословни и безопасни условия на труд, които уреждат точно основните права, като право на здравословни и безопасни условия на труд, минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа.
Атакуваната разпоредба на чл.88б от Кодекса за търговското корабоплаване и приетата на това основание наредба единствено урежда специфичните въпроси, възникващи при полагането на труд при едни много специфични условия. Това е и място на борда на кораба от членовете на екипажа.
Изложили сме и някои примери в подкрепа на становището, като са цитирани съответни текстове от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, които уреждат основните отношения. Конкретните изисквания по силата на самия закон са предоставени за допълнително уреждане и това е направено с тази наредба на основание на законовата делегация на чл.88б, ал.2 от Кодекса за търговското корабоплаване. По същият начин стоят нещата за допуснатата възможност при трудова злополука, на основание разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване членовете на екипажите да ползват същото обезщетение, като единствено е направено уточнение какво се приема, защото в Кодекса за социално осигуряване за трудова злополука е посочено, че се приема и пътя до работното място и обратно, което предвид спецификата на полагания труд на борда на кораб, трудно би било възможно да се определи, поради което е доразписан текста в наредбата, която посочва че трудова злополука е тази, която е настъпила по време на пътуването до кораба и до приключване на репатрирането му.
Тези примери са изцяло в подкрепа на становището ни и считаме отново, че не е налице противоконституционност на тази разпоредба на чл.88б от Кодекса за търговското корабоплаване.Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за изразите мнения, становища и да зададете въпроси към съответните министерства.
Заповядайте, господин Крайчев.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: От обясненията, които получихме разбирам, че няма проблем с това, което се изисква от омбудсмана да се преразгледа по някакъв начин нормативната база. Аз разбирам това нещо, но все пак понеже моряшкият труд е твърде специфичен, в много случаи той дори няма и аналог на брегова служба, не е ли наистина по-добре да се приеме един отделен закон или в Кодекса на труда, нещо което да определя точно този вид труд, който е наистина по-специфичен от останалите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Крайчев. Госпожо Стоянова, Вие ли ще отговорите.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Въпросът дали правната уредба да бъде дадена със закон или с наредба, е въпрос на някаква правна преценка. Аз затова направих накрая изказването, че за нас е много по-важно тези трудови отношения да бъдат уредени добре и да дават една добра защита на членовете на екипажа на кораба. Дали да бъде с отделен закон това е въпрос на перспектива, но пак казвам факта че едно нещо ще бъде написано в закон, не го прави по-добро за хората, които ще се ползват или не от него. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, други мнения.
Ако няма други мнения, аз също искам да кажа няколко думи и то по отношение на това, че трудово правните отношения са уредени и в момента добре и нямаме никакви проблеми в тази насока. Въпросът е по-скоро от правно естество и от тази гледна точка аз мятам, че при това положение, както са уредени сега е правилния начин, тъй като става дума за отношение между корабопритежателите и екипажите на корабите по специфични отношения.
Мястото на изпълнението на трудовите задължения на членовете на екипажите също е много строго специфично и освен това тези текстове, които уреждат здравословните, безопасните условия на труда са в чисто технически аспект в самата наредба. От тази гледна точка мисля, че всичко това е регламентирано по много добър начин, докато основните разпоредби, за които става дума – за трудово правните отношения между работодател и работник или в случая между корабопритежател и екипаж са уредени както в Кодекса за социално осигуряване, Кодекса на труда и в самия Кодекс за търговско корабоплаване, така че няма някакво противоречие. Освен това решението е взето през 2002 година, просъществувало е и е доказало своята жизненост 10 години почти, така че аз лично смятам, че би трябвало да отхвърлим това искане на омбудсмана на Република България.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Господин Кичев, дали имате и някакво мнение на моряшките синдикати. Все пак е интересно да знаем и тяхното мнение.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Аз лично на срещите, на които съм присъствал със синдикатите не съм чул становище, което да води в тази посока.Важно е да има нормативна уредба, дали това е закон или е наредба е все тази. Ние ако направим прецедент ако щете да го направим под формата на закон, а не под формата на наредба, то тогава това ще се пренесе и в авиацията, в железопътния транспорт и стават твърде много закони. Не е редно да отиваме в тази посока.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Колеги, имате ли някакви други мнения или въпроси. Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване.
Който е за отхвърляне на исканията на обмудсмана на Република България относно установяване на противоконституционност на чл.88б от Кодекса за търговското корабоплаване, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – второ четене, продължение.
По точка втора гости са от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията освен изчетените до този момента са: г-жа Юлия Цанова – държавен експерт в отдел „Технологии на ИО” и г-жа Калина Димитрова – директор дирекция „Съобщения”.
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията: г-н Васелин Божков – председател и членове Константин Тилев, Ирина Романска, Вяра Минчева – главен секретар и Неда Койчева – директор дирекция Правна.
От СЕК – г-жа Анета Иванова
От АПТИО – г-н Янаки Ганчев
От Движение ДНЕС – г-жа Анжелика Цокова, г-н Петър Хранов
От Движение Видовден – г-жа Ирена Пейкова
От МТел – г-жа Искра Кусева
От Виваком – г-н Емил Рангелов и г-н Павел Велчев.
При предишните заседания достигнахме до § 20. Отложихме разглеждането на §20, тъй като нямаше кворум на предишното заседание.
Тъй като по § 20, §21, §22 и § 23 включително няма направени предложения от вносителя, предлагам да бъдат гласувани амблок.
Има ли някакво друго предложение?
Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
§ 24. По § 24 има направено предложение на народния представител Светослав Тончев. Предложения и бележки от дирекция Правна.
Аз предлагам да дадем думата на г-н Тончев да си обоснове предложението. Заповядайте, господин Тончев.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: По отношение на предложението ми в § 24, чл.46б ал.1 съм предложил да бъде допълнена думата „специфични” към задълженията, които са предвидени към така предложения ни вариант от министерството, тъй като считам че по този начин с това мое предложение ще се постигне едно терминологично единство и с чл.166, който е засегнат малко по-нататък в чл.42в. Освен това за специфични задължения като такива се говори в чл.30, т.4, където се налагат, продължават и изменят специфични задължения на предприятията, които са: „Комисията налага , продължава, изменя или отменя специфични задължения на предприятието в чл.33, ал.3”. Това е точка 3, пак се отнася за регистъра, който се води за наложени специфични задължения. В чл.35, ал.6, т.2, в чл.78, ал.1 и считам, че по този начин ние ще избегнем едно противоречиво тълкуване на текстовете, които са залегнали в закона.
По отношение на чл.42б, ал.4 съм направил предложение, което считам че е редакционна поправка. Думите „проекта на решение” да бъдат заменени с „предложените мерки”, тъй като считам, че нецялостното решение по своето същество и същност, а самите предложени мерки въздействат и имат това въздействие, което е предвидено в чл.42б.
По отношение на предложението ми в чл.42в, ал.1, аз предлагам той да се измени така:
„(1) В изключителни случаи, когато комисията прецени, че наложените след извършен анализ специфични задължения не са довели до ефективна конкуренция на съответен пазар и е налице спешна нужда от действие за защита на конкуренцията и интересите на потребителите, тя налага пропорционални временни специфични задължения. Като временни задължения могат да бъдат налагани и задълженията по чл.166, ал.2”.
Не считам, че в директива 19, чл.7, §9 са разписани в такъв широк обем възможностите за налагане на задължения от контролиращия орган. Считам, че по този начин ние ще нарушим предвидимостта в действията на регулаторния орган, по-точно на КРС. Също така считам, че тази препратка към 166, ал.2 не е много коректна, имайки предвид примерно по отношение налагането на специфично задължение за воденето на разделно счетоводство.
Това е накратко.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Тончев. От страна на вносителите какво е вашето мнение по отношение на направеното предложение.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Във връзка с предложението на народният представител Светослав Тончев по чл.42б, ал.1 от името на вносителя бих искала да заявя, че не бихме могли да подкрепим неговото предложение за изменение на чл.42б, ал.1, защото предложението е във връзка с рамковата директива, конкретно в съответствие с чл.7а, §1, съгласно който се предвижда налагане както на специфични задължения на предприятия със значително въздействие на пазара по чл.чл.9 до 13 от директивата за достъпа, така и налагане на задължения по чл.5 от същата директива за достъп и взаимно свързване, които не се налагат след пазарен анализ и на предприятия, а и не само на предприятия, които са със значително въздействие на пазара.
По отношение на предложението за изменение на чл.42б, ал.4, конкретно за замяна на думите „проекта на решение” с думите „предложените мерки” според нас също не е коректно, защото в закона е възприето да се разглежда понятие „проекта на решение” като цяло, което включва както определяне на съответния пазар, определянето на предприятия със значително въздействие на пазара, така и задължение за това предприятие.
По отношение на предложението на н.п.Светослав Тончев в чл. 42в, ал. 1 също не бихме могли да го подкрепим, защото предложението ограничава според нас приложното поле на временните мерки само до предприятия, на които вече са били налагани специфични задължения, което противоречи на чл.7, §9 от рамковата директива, но по отношение на предложението на народния представител за заличаване на последното изречение с препратка към чл.166, ал.2, сме склонни да го подкрепим. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважавам мнението на господин Тончев, обаче напълно подкрепям това, което вече беше казано от страна на вносителят Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото това действително отговаря на обективната истина. Все пак водени от факта, че ние транспонираме европейската регулаторна рамка предлагам да не приемаме текстове, които ще бъдат в противоречие с така изчерпателно посочените от страна на представителката на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други предложения или мнения по тези текстове. От дирекция Правна са посочили технически промени, но в момента няма представител.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Моето предложение е свързано със същият чл.42в, само че по ал.3, която гласи в момента така:
„(3) Решението по ал.1 се приема без провеждане на обществено обсъждане и обществени консултации”.
Моето предложение е да се вмъкне думата „може” и текстът да стане: „ (3) Решението по ал.1 може да се приеме без провеждане на обществено обсъждане и обществени консултации”.
Мотивацията. В чл.7 на ал.9 на директивата 2002/21/ЕО, от където е реципиран всъщност чл.42в, няма изискване да се провеждат обществени консултации. Следователно не би било редно в контекстът и на това, което обсъждаме и в предишните алинеи, да налагаме нещо което не се изисква и затова вмъквам думата „може”, което дава възможност това нещо да се избегне.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Димитрова, какво е мнението на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно предложението, което направи н.п.Петър Петров по ал.3 на чл.42в.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Според нас не би могло да се приеме, защото ще противоречи на чл.6 от рамковата директива, на механизмът за консултации и прозрачност, предвид на това, че този чл.42в се отнася за незабавни мерки за защита, за спешна нужда от действия в защита на конкуренцията. Именно тази ал.3 включва незабавните действия, това е идеята на вносителя.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Моля да ми кажете коя е рамковата директива, която е приложима в този случай.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Става думата за директива 21, чл.6 – механизъм за консултации и прозрачност.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз също смятам, че буквалният превод на изискванията на директивата не позволява алтернативност, т.е. той е категоричен, забранителен текст и може да бъде допуснат в дадения случай.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Бих искал да бъде прочетен текстът на §9, чл.7 на директивата, откъдето е реципиран чл.42в. Там няма изискване да се провеждат консултации.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Точно това предполага чл.7, §9 на директива 21 - предприемане на незабавни действия, без провеждане на обществено обсъждане и обществени консултации,а не по преценка. Това е идеята на незабавното действие. С наличието на обществено обсъждане и обществени консултации това предполага отлагане във времето, изключва елемента за незабавни действия. Благодаря.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Единственото, което директивата предвижда там е да не се провежда предварителна консултация с Европейската комисия и органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, предлагам да отложим този параграф поради няколко факта.
Първо има две предложения от народни представители. Второ имаме предложения от дирекция Правна, в момента нямаме техен представител.
Имаме вече и прецедент – отложени три параграфа. Смятам, че спокойно можем да отложим този параграф, за да не изоставаме със законопроекта.
Това, което възприехме като политика на този закон е накрая на едно заседание да се изчистят всички тези становища и да излезем с готови текстове и самото Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията изказа мнение, че приема част от предложението на г-н Тончев. За да можем да направим един текст, който да е работещ и да можем да го гласуваме, би трябвало да го имат всички от комисията.
Предложението ми е да отложим разглеждането на § 24 в този момент.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Отлагаме разглеждането на § 24.
Следващите параграфи са §25 и §26, по които няма направени предложения.
Колеги, ако няма какво да кажете по въпроса, моля да преминем към гласуване амблок на двата параграфа.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преди да преминем към §27, тъй като се намираме в Глава 4 в наименование на раздел 6, смятам да направя едно предложение за откриване на нови параграфи.
В Глава 4, раздел 6 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В чл.47а, ал.1 след думите „радио и телевизионен оператор” да се добавят думите „под юрисдикцията на Република България”.
2. В чл.48 да се направят следните изменения и допълнения:
а/ в ал.3 след думите „радио и телевизионни оператори” да се добави „под юрисдикцията на Република България”, като текста до края на изречението се заличава.
Какъв е смисълът на направените предложения?
С предложенията в чл.47а, ал.1 цели да се изясни разпоредбата, като изрично се направи уточнение, че ограниченията за радио и телевизионни оператори да получават разрешение за наземна цифрова мрежа за радиоразпръскване, т.е. мултиплекс, се прилагат само за радио и телевизионни оператори под юрисдикцията на Република България, т.е. такива които имат радио и телевизионни програми на територията на Република България.
В следващият чл.48, ал.3, това са лицата получили разрешение за мултиплекс за създаване възможност за радио и телевизионни програми, извън територията на Република България.
Тези изменения се намират и съществуват в Законът за радиото и телевизията и там са разписани изключително подробно.
Поправките са редакционни и се изяснява приложното поле за разпоредбата от закона, което улеснява правораздаването.
Освен това в т.б, ал.5 се отменя. Алинея 5 е противоконституционна. Това е вследствие на подаденото искане от страна на народни представители и е взето решение на Конституционния съд през 2009 г.
Моля за становище от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя направените предложения.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ние също като цяло подкрепяме този подход. Аз искам да отбележа, че още при предишното Народно събрание, когато се коментираха тези текстове, обърнах внимание че ще създадем конкурентен проблем.
Тук искам също да обърна внимание – текста е прогресивен, текста е добър, но аз мисля че тук от гледна точка на компетишън полиси може да създадем един проблем по отношение на ограниченията на националните, за да има равнопоставеност.
Обръщам внимание, като цяло подкрепям този текст.Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, друго мнение, въпрос или становище от ваша страна.
Тъй като не виждам вдигнати ръце, преминаваме към гласуване.
Който е за така направените предложения за § 27, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към следващият § 27, който става §28.
Смятам, че най-добре е да ги казваме по вносител.
По § 27, §28, §29 и § 30 няма направени предложения.
Предлагам да бъдат гласувани амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Преминаваме към следващия § 31.
Има направено правно техническо предложение от дирекция Правна.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: § 31, чл.62, ал.8 да придобие следната редакция:
„(8) Когато е отправено искане по ал.7, комисията приема решение след получаване на становището на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, освен когато е необходимо да предприеме спешни мерки”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Не се променя смисъла. От страна на вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Бихме искали да обърнем внимание на това, че става въпрос за предприемане на действия от страна на Комисията за регулиране на съобщенията за разрешаване на спора, които могат да включват например искане за предоставяне на допълнителна информация в оперативен порядък. По тази причина бихме предложили компромисна редакция, както следва: „(8) Когато е отправено искане по ал.7, комисията предприема действия за разрешаване на спора след получаване на становището на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, освен когато е необходимо да предприеме спешни мерки”, тъй като в противен случай ал.10 би била излишна, ако остане във варианта, който предложи представителя на дирекция Правно техническа. В ал.10 е казано: „ Комисията с решение приема становище по направеното искане по ал. 1, отчитайки в най-голяма степен становището на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения…”. В ал.8 процедурата не е завършена.
Това е нашето разбиране.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: В ал.10 е казано: „Комисията с решение приема становище по направеното искане по ал.1…”. Моля още един път да прецизирате текста.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Текстът е следния: „Когато е отправено искане по ал.7, Комисията предприема действия за разрешаване на спора, след получаване на становището на органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, освен когато е необходимо да предприемат спешни мерки”.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: В последната част на текста аз имам редакция, която е по-близка до текста, който е предложен от вносителя: „ … което не изключва възможността при необходимост да се предприемат спешни мерки”, защото това е дадено само като възможност за предприемане на такива мерки, докато вие го налагате императивно: „…освен когато е необходимо да се предприемат спешни мерки”.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин Иванов, не възразяваме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: При това положение искам да запишете текстът, който е с редакцията предложена от г-н Иван Иванов. Ще гласуваме предложеният текст, ако сте готови, в края на заседанието.
Колеги, предлагам да преминем по-нататък.
Отлагаме § 31 до прочитане на окончателния текст.Накрая на днешното заседание ще го гласуваме.
Преминаваме към следващият § 32.
От §32 до § 41 включително по вносител няма направени предложения.
Предлагам да ги гласуваме амблок.
Имате ли предложения колеги? Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§42. По § 42 има предложения на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Моля от страна на вносителите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения за мнение по така направените предложения.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател. По предложенията на народните представители не възразяваме. Предлагаме в ал.1 да се направи редакционна поправка, като се запише само „са”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Съгласни ли сте с така направените предложения. Няма бележки. При това положение изчитам текста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 42 и предлага следната редакция:
§ 42. В глава пета, раздел ІІ се създава чл.78а:
„Чл. 78а. (1) В случай че не са изпълнени приложимите общи изисквания или задължения по разрешенията и/или са наложени специфични задължения, комисията може с решение да наложи спешни мерки за отстраняване на нарушения, които представляват:
1. непосредствена и сериозна опасност за обществената безстопанственост, обществената сигурност или общественото здраве, или
2. сериозни икономически или оперативни проблеми на други доставчици или потребители на електронния съобщителни мрежи или услуги, или на други ползватели на радиочестотния спектър.
(2) Комисията дава възможност на предприятието да изрази становище и да предложи мерки за отстраняване на нарушението. Комисията се произнася в 14-дневен 8срок по становището и предложените от предприятието мерки.
(3) Мерките по ал.1 се налагат за срок, не по-дълъг от три месеца. В случай че процедурите за отстраняване на нарушението не са приключили, този срок може да бъде удължен с не повече от три месеца.
(4) В случай, че предприятието, осъществяващо електронни съобщения, не преустанови неизпълнението в срока по ал.3, комисията налага санкция съгласно този закон”.
Който е за текста, който прочетох току що, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващите параграфи, а именно:
По вносител § 43 до §56 включително няма направени предложения. Предлагам да ги гласуваме амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Преминаваме към следващият § 57. По §57 има правно-технически предложения.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: В чл.109, във връзка със създадената нова ал.4 е необходимо правилно преномериране и отразяване да досегашните алинеи 4,5,6,7 и 8, поради което предлагаме нова редакция на параграфа, която е чисто правно-техническа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Емануилова. Наистина редакцията е само техническа.
От страна на вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Съгласни сме с тази редакция.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Тъй като има преномерация, налага се да прочетем текста.
§ 57. В чл.109 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал.4.
„(4) Временно разрешение за всеки от случаите по ал.1, т.1 – 3 се издава еднократно в рамките на една година”.
2. Досегашните ал.4 и 5 стават съответно ал.5 и 6.
3. Досегашната ал.6 става ал.7 и в нея думите „ал.4” се заменят с „ал.5”.
4. Досегашната ал.7 става ал.8 и в нея думата „14-дневен” се заменя със „7-дневен”.
5. Досегашната ал.8 става ал.9 и в нея димете „ал.7” се заменят с „ал.8”.
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
От дирекция Правно техническа има предложение за създаване на нов §58.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Предлагаме създаването на нов § 58. В чл.110, ал.1 думите „чл.109, ал.4” да се заменят с „чл.109, ал.5”.
Това е във връзка с предходна преномерация на алинеите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Вносителите съгласни ли са с този текст. Има съгласие.
Ще прочета текста на § 58. В чл.110, ал.1 думите „чл.109, ал.4” да се заменят с „чл.109, ал.5”.
Който е за така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 58 по вносител. От §58 до § 77 по вносител няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани амблок, но искам да чуя мнението на вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Нямаме бележки, съгласни сме.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да се спра на §66, относно чл.130.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да гласуваме от §58 до §65 включително по вносител, тъй като няма по тях направени предложения. Моля да гласуваме амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Г-Н ТИЛЕВ: От страна на КРС имаме бележки по § 59.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: За тези бележки трябваше да кажете по-рано. Колеги отменяме гласуването.
Предлагам да гласуваме § 58. Имате ли бележки, колеги. Не виждам вдигнати ръце.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 59. По § 59 има предложение от Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Аз съм директор на дирекция Правна на Комисията за регулиране на съобщенията.Ние имаме следното предложение по § 59, чл.115. Предлагаме да има прередактиране на ал.2, както следва:
„(2). Измененията и допълненията по ал.1, т.4 се извършват след писмено уведомяване на съответното предприятие, което може да изрази становище в 14-дневен срок от получаване на уведомлението”
По отношение на предложението да се създадат ал.3 и 4 по вносител ние предлагаме тези текстове да се заличат по следните мотиви: считаме, че измененията не би следвало да зависят от волята и мнението на предприятията. Те са форсмажорно или пък обективно предпоставени, т.е. становището предприятието може да изрази само по отношение на обстоятелствата по т.4 на чл.115.
Считаме, че няма основание да се въведат новите ал.3 и 4, тъй като понятията „съществени” и „несъществени”, които се въвеждат в тези алинеи са неопределени и биха създали проблеми при прилагането на текстове и когато започне да се спори за характера на това изменение, дали е съществено или не е съществено.
Също така чл.14 от директивата за оторизацията не предвижда провеждане на обществени консултации, а само съгласуване с адресата на разрешението или трето заинтересовано лице, а не с всички заинтересовани лица
В допълнение бих казала, че права които се дават по едно разрешение не следва да бъдат предмет на обществени консултации, тъй като те са индивидуални по отношение на всеки един субект на такова разрешение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като вносител имате ли мнение.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Тъй като по чл.115 се прави някакво предложение от КРС, аз моля да започнем да ги гледаме едно по едно. Първото беше свързано с ал.2. Алинея 2 вносителят, чрез министерството предлага да се отмени. Пред мен е действащият текст на ал.2 и искам още веднъж да чуя какво точно предлага КРС, защото бяха изброени и други неща, ние не можем да ги следим, без да са ни дадени писмено. Редно беше поне в началото на заседанието КРС да предложи тези текстове, за да се запознаем с тях.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, аз ще направя предложение да отложим гласуването и приемането на този член, тъй като наистина Иванов е прав – преди заседанието трябваше да бъдат раздадени писмено тези предложения. В момента както аз, така и г-н Иванов, а предполагам че и всички колеги не могат да изразят становище по направените предложения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви колеги, все пак искам да чуя мнението на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател. Приемаме предложението на народните представители Иванов и Тончев да се отложи разглеждането на този параграф.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз ви попитах дали имате мнение, което да изразите, защото първо Комисията за регулиране на съобщенията, това искам да се протоколира, няма право на законодателна инициатива. Имало е работна група, в която те са участвали и са изразили своето мнение и становище. След като тук са ни подадени тези текстове, ние не можем да вземем текстове, които са предложени от КРС, ние ще направим нарушение.
Аз ще отложа разглеждането на § 59, но исках да чуя мнението на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тъй като то е вносител на този законопроект. Този законопроект е разгледан от министерски съвет, тези предложения са приети, гледани са на първо четене. Никой не е изразил на първо четете някакви обструкции по отношение на тези текстове.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: В чл.115, алинеи 3, 4 и 5 транспонират напълно чл.14, §1 от директивата за разрешение.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз все пак се отнасям с уважение към това, че Комисията за регулиране на съобщенията е внесла предложение, но колегите от КРС разбират,че ние не можем устно направени предложения, по време на заседанието да ги осмислим. Ние трябва да ги имаме като писмен текст. Изрично апелирам към тях от тук насетне всички предложения, които искат да направят по време на разискванията, вие затова сте тук, за да участвате в разискванията, да ни бъдат представени писмено, за да можем наистина ние да ги съпоставим и с директивите, и с действащите разпоредби на закона.
Прав е господин Вълков заявявайки, че първо в работната група би трябвало тези предложения да бъдат представени и работната група да представи пред нас становище по тези предложения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ние не изработваме законът, ние гласуваме текстовете и можем да ги коментираме.
Колеги, подлагам на гласуване предложението да отложим този текст и да поискаме писмено становище от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от Комисията за регулиране на съобщенията. След като получим предложенията, те ще бъдат раздадени на всички членове на комисията.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
В 3-дневен срок да се направят предложения по § 59.
Г-ЖА ВЯРА МИНЧЕВА: Искам да кажа, че на заседание на комисията са гледани тези предложения, които даваме към новия закон и някои от тях са отхвърлени на първо четене, но нашите юристи настояват отново да бъдат разгледани.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги от § 60 до §65 включително по вносител няма направени предложения и предлагам да бъдат гласувани амблок.
Има ли предложения по тези параграфи? Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да ги гласуваме амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Преминаваме към § 66, по който има предложение от н.п. Иван Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: В §66, това е чл.130, ал.3. Така както е записана наистина има едно неясно звучене. Ще ви прочета шапката на алинеята, защото има изброителен текст.
„(2) Ограничения на правата за ползване на радиочестоти радиочестотни ленти по отношение на предоставяните услуги се допускат само с оглед постигане на цели от общ интерес, без да се ограничава до: …”. В края на изречението думите „без да се ограничава до”, предлагам да се заменят с „преди всичко отнасящи се до”, защото когато се казва без да се ограничава до не се разбира, че изброените четири точки след това са именно най-важните общи цели от общ интерес. Когато се каже „преди всичко отнасящи се до: 1. безопасността на живота; 2. насърчаване на социално, регионално или териториално сближаване; 3. избягване на неефикасно използване на радиочестоти; 4. насърчаване на културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм…”, това означава, че това на най-важните, но с вметката” преди всичко”, означава че те са най-важните, но не са всички цели. Като се каже :”без да се ограничава до”, поне на български не звучи добре и явно, че това е директен превод от оригиналния текст на английски език.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
От страна на вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Не възразяваме срещу представеното предложение на н.п.Иван Иванов, но въпреки всичко ние сме следвали записаното в директивата, чл.9, §4. Не възразяваме срещу представеното предложение.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Може би е по-прецизно, ако кажем „като”, вместо „без да се ограничава”.
ГІН ИВАН ИВАНОВ: Аз не бих приел да се запише „като”, защото „като” изброява избрани произволно четири общи цели, това са най-важните общи цели. Затова бих желал да остане текстът:”за постигане на цели от общ интерес, преди всичко отнасящи се до:”. Това са най-важните цели, но понеже се казва „преди всичко”, означава че след тях може да има и други общи цели, докато вметката „без да се ограничава до” наистина ми звучи на български, това е директния превод от английски език, а като се каже „като” те са все едно равнопоставени.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, други мнения.
Не виждам вдигнати ръце, предлагам да гласуваме първо предложението на г-н Иван Иванов.
Който е за направеното предложение на г-н Иван Иванов да се заменят думите „без да се ограничава до” с „преди всичко отнасящи се до”, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Сега трябва да гласуваме целия текст по § 66 с направеното предложение на г-н Иван Иванов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
От § 67 до § 77 няма направени предложения по вносител.
Тъй като няма направени предложения, предлагам да ги гласуваме амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващия § 78. Има бележки от дирекция Правно техническа.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Само искам да обърна внимание, че ние корпорираме § 78 и § 79. Текстът на §78, както е разписан го корпорираме в §79 и то поради следната причина, че по вносител се създава само Раздел ІІІ, а ние прецизираме, че в глава 8 се създава Раздел ІІІ – Достъп до номера и услуги, с членове 138а, 138б и 138в, които фактически са от § 79. Тези промени са само правно-технически, без да се променя съдържанието на членовете, във връзка с което вече § 79 се приема по принцип и се разписва, че е отразен систематично в предния параграф текста.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията трябва да гласува по принцип текста на вносителя за § 78, който става § 79. Ще изчета текста на § 79.
§ 79. В глава седма се създава раздел ІІІ „Достъп до номера и услуги с чл.138а, 138б и 138в.:
„Раздел ІІІ. Достъп до номера и услуги
Чл.138а. Предприятие, на което е предоставено разрешение за ползване на обхват от номера от националния номерационен план, няма право да поставя неравнопоставени условия пред други предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, във връзка с достъпа до техни услуги, предоставяни чрез номера от този обхват.
Чл.138б. Предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги и осигуряващи възможност за осъществяване на изходящи повиквания към номера от Националния номерационен план, осигуряват безплатен достъп на крайните потребители до единния европейски номер за спешни повиквания 112 и до националните номера за спешни повиквания.
Чл. 138 в. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, когато е технически и икономически възможно, осигуряват на всички крайни потребители възможност за:
1. достъп до негеографски номера и ползване на услуги, предоставяни чрез тези номера в рамките на Европейския съюз;
2. достъп до всички номера, предоставяни в рамките на Европейския съюз, независимо от използваната от предприятието технология и устройства, включително номерата от националните номерационни планове на държавите членки, както и тези от Европейското телефонно номерационно пространство и универсални международни телефонни номера за достъп до услуги с безплатен достъп.
(2) В случай че виканият абонат е ограничил достъпа до своя абонатен номер за повиквания от определени географски райони поради търговски съображения, ал.1 не се прилага.
(3) Комисията може да изиска от предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи и/или услуги, да блокират за всеки конкретен случай достъпа до номера или услуги, когато това е оправдано поради измама или злоупотреба, и да изиска в тези случаи от предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, да си удържат съответните приходи от взаимно свързване и/или от други услуги.
(4) В случай че номерът по ал.3 е от номерационния план на друга държава – членка на Европейския съюз, или е номер от Европейското телефонно номерационно пространство, или универсален международен телефонен номер за достъп до услуги с безплатен достъп, предоставен на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги на територията на тази държава членка, комисията си взаимодейства със съответните регулаторни органи на тази държава членка за предприемане на действията по ал.3.
(5) Комисията може да предприеме действията по ал.3 и при обосновано искане на регулаторен или друг държавен орган на държава-членка на Европейския съюз”.
Който е съгласен с така изчетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 80. От дирекция Правно техническа има бележки.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: В § 80, в чл.143 предлагаме в ал.1 след думите”такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс-„ се добавя „номера и да се постави запетая.Тази бележка е правно-техническа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Приемаме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Прочитам текста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 80 и предлага следната редакция:
§ 80. В чл.143 се правят следните допълнения:
1. В ал.1 след думите”такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс-„ се добавя „номера и да се постави запетая.
2. В ал.3 се създават т.12 и 13:
„12. степен на ограниченост на ресурса – номера;
13. икономическата стойност на номера от определени обхвати на базата на предварително определени от комисията публично оповестени критерии”.
Който е за така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 81.Има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Предложението е за отмяна на чл. 144.
Господин Тончев, заповядайте.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Накратко ще изложа нашето предложение. Тъй като в предходният § 80, в чл.144 добавихме към „такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс” думата „номера”, мисля че отпада необходимостта от чл.144, тъй като там в чл.144 с така направеното изменение се изчерпва смисъла на разпоредбата и не е необходимо да я повтаряме. Именно затова е нашето предложение в § 81 чл.144 да бъде отменен.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителя.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Приемаме направеното предложение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:Колеги, други мнения и становища. Няма.
В § 81 чл.144 се отменя.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Има предложение за нов параграф на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Предложението е относно § 144. Господин Тончев, имате думата.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Във връзка с така направеното в предходният §81 изменение, а именно чл.144 да бъде отменен, последващо в чл.145 трябва да бъдат направени измененията, именно:
„1. В ал.1 думите „и чл.144” се заличават.
2. В ал.2 думите”и 144” се заличават.”
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Не възразяваме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: При това положение ще ви прочета текста.
„§81а. В чл.145 се правят следните изменения:
1. В ал.1 думите „и чл.144” се заличават.
2. В ал.2 думите ”и 144” се заличават.”
Който е за така направеното предложение , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващите текстове.
От § 82 до §84 включително по вносител няма направени предложения. Предлагам да ги гласуваме амблок.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 85. Има въпрос от н.п.Иван Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Параграф 85 се отнася до чл.152. В действащият текст на закона, който е пред мен, чл.152 е подробно разписан, което е силно изменено в направеното предложение за изменение и допълнение на закона, в такъв смисъл:
Новата ал.1 говори за определяне на съответните пазари в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и националните условия.
Алинея 2, която се изменя спрямо действащата, гласи:
„(2) Комисията определя продуктови и географския обхват на съответните пазари съгласно методиката по чл.150, ал.2”.
Това, което ми прави впечатление е, че тези две понятия „продуктов пазар” и „географски пазар” са ал.2 и 3 на действащия член 152 и там се дава тяхната дефиниция. Сега в законът това липсва. Тази празнота как ще бъде запълнена.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Идеята на този текст беше по отношение на продуктов и географски обхват на съответните пазари, дефинициите са част от методиката за съответните пазари.От това сме изхождали.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Да, може и да бъде част от методиката. Считам, че те са достатъчно важни като дефиниция, за да бъдат част от закона. Това произтича ли от директивите – отпадането на дефиницията за продуктов и географски пазар, които досега бяха част от тялото на нашия закон.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Съгласно чл.15 от рамковата директива 21 няма такова разграничение. Не произтича от директивата това дефинициите да са част от закона или от методиката.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Методиката, която не се контролира от Народното събрание и от нашата комисия да бъде коректно съставена и тези определения действително да се отразят в окончателните определения, защото те са изключително важни в контекста на този член. Благодаря.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз считам, че коректно е записано в чл.150, глава 9 от Закона за електронните съобщения, именно в ал.2 и 3 как се изготвя методиката. Подробно е записано, че тази методика ще се съобразява с правото на Европейския съюз, приема се от комисия след проведено обществено обсъждане и освен това за по-голяма сигурност се обнародва в Държавен вестник.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
Който е за текста, предложен от вносителя , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 86. Към него няма направени предложения.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 87, по който има правно технически бележки от Дирекция Правно техническа. Заповядайте г-жо Емануилова.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: В ал.5 на чл.156 накрая е записано: „…отделно предприятие не притежава значителна пазарна сила”. Ние предлагаме този термин да бъде заменен с :”…не притежава значително въздействие върху пазара”. Смятаме, че е по-прецизно.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите относно това предложение на дирекция Правна.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Приемаме направеното предложение.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Приема се от страна на вносителя текста. Ще изчета ал.5 и тя ще приеме следната редакция:
„(5) Комисията може да определи, че две или повече предприятия имат съвместно значително въздействие върху пазара, ако дори при отсъствието на структурни или други връзки между тях те осъществяват дейност на пазар, който се характеризира с липса на ефективна конкуренция и в който никое отделно предприятие не притежава значително въздействие върху пазара”.
Вносителят има ли бележки по редакцията, която се възприе. Няма.
Който е съгласен с така направеното предложение от дирекция Правна, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на целият § 87 с направеното предложение и гласувано вече от дирекция Правна.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващите параграфи. От § 88 до § 91 включително няма направени предложения.
Има ли някакви предложения от народни представители. Не виждам вдигнати ръце.
Предлагам да гласуваме § 88 до 91 включително амблок.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По § 92 има направено предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Господин Тончев, имате думата да представите предложението.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Предложението ми е във връзка с и в съответствие с чл.5 от директивата за достъпа, която предвижда задълженията да се налагат дотолкова доколкото е необходимо да се осигури свързване от край до край, а не да се осигурява по свободната воля на регулатор, както и по отношение на достъпа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предложенията по принцип на народните представители, които ги изчетох като група не се различават принципно от вашето предложение, така че искам да чуя мнението на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията кое предложение възприемат като по-удачно или изобщо възприемат ли направените предложения.
Имат думата вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Господин председател, не бихме могли да подкрепим предложенията на народните представители поради следните причини:. Считаме, че текстът на чл.160 ал.1 и ал.2 въвеждат член 5, § 1 от директивата за достъп, който се отнася за предприятия които не са със значително въздействие върху пазара и задължения, които не се налагат след пазарен анализ.
Провели сме консултации с Европейската комисия, която изрично настоява за подобен текст, в който в чл.160, ал.1 да става ясно, че става въпрос за достъп и/или взаимно свързване. Член 5, § 1 от директивата за достъп описва най-важните, но не всички възможни мерки, като се оставя правото на преценка на регулатора
Сега ще ви прочета текст, който Европейската комисия намира за доста подходящ: Член 160, ал.1 за постигане на целите по чл.4 и при спазване на принципите по чл.5 комисията насърчава и когато е необходимо налага на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги задължения за достъп или взаимно свързване и за оперативна съвместимост на услугите, с оглед утвърждаване на ефикасността, устойчивата конкуренция, ефикасното инвестиране и иновациите и осигуряване максимална полза за крайните потребители.
Ал.2.Комисията освен задълженията, които може да наложи на предприятия със значително въздействие върху пазара по реда на глава 9, може във връзка с ал.1 да наложи задължения като:
1. задължения доколкото е необходимо за гарантиране на свързване от край до край на предприятия, които контролират достъпа до крайните потребители, включително в обосновани случаи задължения за взаимно свързване на мрежите им, ако такова не е осъществено, което считаме че отговаря на предложенията на народните представители.
2. в обосновани случаи и до необходимата степен задължения на предприятията, контролиращи достъпа до крайните потребители да направят услугите си оперативно съвместими.
3. задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на достъп на крайните ползватели до определени цифрови радио и телевизионни разпръсквателни услуги на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи за осигуряване на достъп до интерфейси за приложни програми или достъп до електронни програмни ръководства при справедливи обективни равнопоставени условия.
Предложеният текст следва текста на директивата – чл.5, § 1.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Тончев.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Господин председател, аз считам че така прочетеното е необосновано и разширява правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, като дава възможност по преценка на комисията без да бъде извършен пазарен анализ да се налагат задължения за достъп. Д директива 19 на Европейският парламент, по-точно т.1, буква „а” е изписано много коректно, че се налагат задължения доколкото е необходимо за гарантиране на връзка от край до край на предприятия, които гарантират достъпа до крайните потребители, включително основните причини и задължения да постигнат взаимосвързаност между основните мрежи, ако тя още не е изградена и т.н.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Някой друг колега желае ли да вземе думата.
Уважаеми колеги, според мен не можем да вземем решение и да го предложим за гласуване, при положение че имаме един текст, направени са две предложения и сега по същество това, което чувам като текст, аз не мога да се ориентирам и ние го нямаме в писмен вид.
Предлагам да отложим разглеждането на § 92, като за следващият път ни бъде предоставен текста в писмен вид. Предлагам този текст да бъде изпратен до комисията и ще бъде раздаден на всички членове на комисията, за да може на следващото заседание да сме подготвени, за да можем да вземем отношение. Това, което чух може да е по същество много близко до това, което е подадено, но то е доста по-различно, така че материята е сложна и е необходимо предложението да бъде представено в писмен вид, за да може да се ориентират всички народни представители.
Някакви други мнения. Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да отложим § 92 по вносител.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващите параграфи – от §93 до § 99 включително по вносител няма направени предложения.
Има ли някакви предложения от народни представители? Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да бъдат гласувани амблок.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 100.
По § 100 има предложение на н.п.Светослав Тончев. Господин Тончев имате думата.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз още се спра на моето предложение, както и на предложението ако ми позволите по-нататък от група народни представители, тъй като и двете предложения са еднотипни и смислено почти едни и същи.
Считам, че директивата за достъпа предвижда налагането на задължения за разходоориентираност. В директивите не е предвидено законодателно задължение за определени от предприятието цени да произтичат от разходите, а самото задължение за разходоориентираност. Предложената редакция е с
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Тончев.
От страна на вносителите, вашето мнение по така направеното предложение.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Не бихме могли да подкрепим изцяло предложението на народните представители, защото разпоредбата е в съответствие с чл.13, § 3 от директивата за достъпа, като задължението за разходоориентираност при определени видове достъп или взаимно свързване е подробно разписано в чл.170, ал.1 от Закона за електронните съобщения , като съществен в случая е текста, че системата е разработена от предприятието, иначе бихме могли да приемем частта за цени, които не произтичат от разходите.
Предлагаме следната компромисна редакция: „В случай, че на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи е наложено задължението за разходоориентираност на цените, при прилагане на разработена от него система за определяне на разходите, предприятието доказва разходоориентираност на цените си”. Според нас това предложение ще предотврати възможности за противоречиви тълкувания. Считаме, че то е приемливо и за народните представители.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Тъй като за пореден път ние нямаме това предложение предварително в писмен вид и по принцип аз съм готов да прочета веднага нашето предложение къде е залегнало в директива 19/2002, чл.13, т.3. Там много ясно е казано, че когато на операторите е наложено задължение за себестойността, върху тях пада тежестта да докажат, че таксите произтичат от себестойността, включително разумната възвращаемост, така че може да се спори по този член.
Предлагам да бъде отложено засега гласуването по него, като от министерството ни представят вариант в писмен вид, с който ние да се запознаем.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Тончев.
Друго мнение колеги. Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз приемам да се отложи, още повече че това, което е предложено в ал.1 на чл.171 не звучи много смислено, обаче замяната започва от думите „при прилагане на разработена от него система за определяне на разходите…” и как ще звучи, ако се направи тази замяна: „Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, на което е заложено задължение за разходоориентираност на цените…” заменяме го: „…доказва разходоориентираност на цените си…” и от там насетне продължава” включително разумна възвращаемост на инвестициите”. Да, има смисъл, но аз приемам да се отложи, за да може да съпоставим текста.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, други мнения.
Предлагам да подложим на гласуване предложението на господин Тончев за отлагане на § 100.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
От § 101 до § 116 включително по вносител няма направени предложения.
Тъй като няма предложения от народни представители, предлагам да бъдат гласувани амблок.
Колеги имате ли предложения или въпроси. Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам гласуване на параграфите от §101 до § 116 включително по вносител амблок.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият § 117.
Има предложение от н.п.Светослав Тончев.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Моето предложение е в чл.188, ал.3 да се добави второ изречение, както следва:
„Стойностите на параметрите за качество на универсалната услуга съответстват на стойностите, предвидените в правото на Европейския съюз”.
С това свое предложение предлагам изискванията за качество на обслужването да бъдат единствено приложимите, съгласно Анекс № 3 към директивата за универсалната услуга. Параметрите за качество на услугите са изрично предвидени в директивата за универсалната услуга и следва да бъдат закрепени нормативно и в Закона за електронните съобщения. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Тончев. От страна на вносителите за мнение.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател. Не бихме могли да приемем предложението на н.п.Светослав Тончев, тъй като чл.11, § 4 от директивата за универсалната услуга изисква универсалните регулаторни органи за определят целеви стойности на параметрите за качество на услугата, което да бъде постигнато от предприятията, както и да се отчетат мненията на заинтересованите страни.
Следвайки същите принципи, Европейската комисия също не определя стойности на параметрите за качество, а само в определени случаи посочва приложими стандарти. Другото остава в рамките на компетентностите на националните регулаторни органи. В този смисъл според нас законът би препращал към нещо несъществуващо. Благодаря.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Съгласен съм със становището на представителите на министерството. Аз междувременно си направих справка. Аз не оттеглям предложението, но съм съгласен с предложението на министерството.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Не го оттегляте, съгласен сте с предложението на министерството и предлагате да бъде гласувано.
Длъжни сме тогава да гласуваме предложението на г-н Тончев, което е направено по § 117.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
Преминаваме към § 117 , без направеното предложение на н.п.Светослав Тончев.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
От § 118 до § 121 по вносител няма направени предложения.
Тъй като няма направени предложения по тези параграфи, предлагам да бъдат гласувани амблок.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
§ 122. По § 122 има бележки от дирекция Правно-техническа.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: В § 122 относно новосъздадения чл.194а предлагаме в началото на разпоредбата: „Комисията следи развитието и равнището на тарифите на дребно на услугите по чл.182, ал.2 …” думата „тарифите” да се замени с „цените и ценовите пакети”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Съгласни сме с предложението, благодарим на колежката.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Тук трябва да изчетем текста.
§ 123. В глава единадесета, раздел ІV се създава чл.194а:
„ Чл.194а. Комисията следи развитието и равнището на цените и ценовите на дребно на услугите по чл.182, ал.2, когато те се предоставят въз основа на наложено задължение или се предоставят при пазарни условия, ако не са определени предприятия със задължения за предоставяне на тези услуги, по-специално във връзка с потребителските цени и доходи в страната”.
Който е съгласен с така прочетения текст , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 123. Тъй като няма направени предложния по този параграф, предлагам да преминем към гласуване.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 124. По § 124 има предложение на народния представител Светослав Тончев и н.п. Иван Вълков, Свилен Крайчев, Валентин Микев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Господин Тончев, заповядайте.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Тъй като и тук има две предложения – едното е от мен, другото е от група народни представители и двете са идентични , предложението което сме направили както аз, така и те е във връзка с прецизиране на чл.197, ал.2 от Закона за електронните съобщения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: По отношение на думата „цени” приемаме. Предложено е думата „еднакви” да се замени с „общодостъпни” според нас, доколкото идеята на директивата е да се търси прилагане на цени, които са достъпни за голям брой абонати.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Тук в текста няма думата „цени”
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Говорим за § 124. Предложението е в чл.197, ал .2 думите „специфични тарифни пакети, еднакви тарифи” да се заличат.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Моля ви да конкретизирате директивата и съответно член.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Директивата за универсалната услуга е чл.9, § 2. Преводът с който разполага е: „ С оглед на националните условия държавите членки може да изискват от определените предприятия да предоставят на потребителите тарифни варианти или пакети, които се отклоняват от тези, предоставени според обичайните търговски условия, по-специално за да гарантират, че гражданите с ниски доходи или специфични специални потребности не са изключени от достъпа до мрежата, посочен в чл.4, § 1 или използването на услугите, определени в чл.4, § 3, членове 5,6 и 7, като подходящи за задълженията за предоставяне на универсална услуга от определените предприятия. Ние уточнихме, че коректният термин е ценови пакети.
Освен това бихте могли да видите и в § 3 на същия чл.9, в който става дума за предлагане специални тарифни варианти или съобразяване с пределни цени, географско снабдяване или други подобни схеми и ангажимента на държавите членки за подкрепа на потребителите с ниски доходи или със специфични социални потребности.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това, което предлагате вие и това, което се предлага от народните представители е точно в посока на директивата. Това, което казвате Вие за специални тарифни пакети. Тук може би става дума за специални ценови пакети.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Аз чета превода на директивата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: В работната група се обсъждаше въпросът за специални ценови пакети, освен това на общодостъпни цени, а не на еднакви тарифи, защото те се различават
ГІЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Да, това го приемаме.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, аз внимателно слушах текстът на директивата и считам, че това което работната група предлага, то е обаче различно от това, което народните представители предлагат, отговаря точно на духа на директивата, която разрешава специални ценови тарифни пакети, нека да бъде ценови пакети и общодостъпни цени.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз ще изчета текстът, който ще се предложи от комисията. Той гласи така:
§ 125. Член 197 се изменя така:
„ Чл.197. (1) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи универсалната услуга, да предлагат на крайните потребители, по-конкретно на хора с увреждания, със специални социални нужди и с ниски доходи, ценови пакети, различни от предлаганите при обичайните търговски условия.
(2) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи универсалната услуга, да прилагат специални ценови пакети, общодостъпни цени, географски осреднени цени на дребно за цялата територия на страната или да спазват ценови ограничения съгласно методиката по чл.195.
(3) Предприятията, на които са наложени задължения по ал.1 и 2, спазват принципите на прозрачност и равнопоставеност при предоставянето на услугите си.
(4) Комисията може да измени или отмени задълженията по ал.1 и 2.”
От страна на вносителите коректен ли беше текстът, който го изчетох.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Да, съгласни сме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Който е съгласен с така прочетения текст , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
От § 125 до § 127 включително по вносител няма направени предложения. Предлагаме да гласуваме амблок.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 128.
Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, § 128 въвежда изменение в ал.1 на чл.202. Това, което се изменя е второто изречение на чл.202, което касае универсалната услуга, а именно:
„Средствата за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга се набират от предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги, и от други източници”.
Промяната е по отношение на чл.202, ал.1 от действащия закон е, че в действащия закон изрично се отбелязва, че тези средства се набират от други източници, но бюджетни средства или обществени фондове.Отпадането на бюджетните средства означава ли, че те са отишли към другите източници, защото обикновено бюджетните средства се изнасят в отделна позиция. Например когато гледахме Законът за пощенските услуги допълнителното компенсиране, по-скоро за осъществяване на универсалната пощенска услуга в трудно достъпни райони се извършва само с бюджетни средства.
Аз не мога да разбера тук има ли се предвид, че бюджетът ще участва или просто ще бъде набрано от предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. От страна на вносителите.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: По принцип се предвиждат се набиране на средства, събирани във фонда за компенсиране, особено от предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги. По отношение на другите източници би могло да се включват други възможни източници, включително обществени фондове, бюджетни средства. Изразът „други източници” предполага всякакви други, каквито и да било източници.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Бюджетните средства, които представляват ангажимент на държавата обикновено се разписват. Когато се каже „други източници” това може да са дарения, може да са всякакви други. Бюджетните средства са обект на разписване във всеки един закон. Ние по същият начин, както ви казах ние в Законът за пощенските услуги го разписахме.
Интересува ме тази промяна от какво е продиктувана, защото и в досегашният текст на чл.202 второто изречение „средства за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга могат да се събират от други източници, бюджетни средства или обществени фондове”. Ако би трябвало да се разбира, че бюджетните средства или обществените фондове са други източници, то излиза че това изобщо е било излишно уточнение. В досега действащият текст аз не считам, че е така, защото трябва да е ясно бюджета има ли ангажимент по отношение на компенсиране на предоставянето на универсална услуга върху територията на цялата страна или няма такъв ангажимент.
Държавата изтеглила ли се е или не, това е много важен въпрос и ние не можем да се скрием под формулировката „други източници”, дори не знаем има ли текст в директивата и какъв е той, което касае член 202.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Иванов.
Аз имам предложение колеги специално този § 128 да го отложим, тъй като смятам, че е необходимо да потърсим и други мнения по въпроса и тогава да бъде решено.
Който е за отлагане на този текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващия параграф.
От § 129 до § 135 включително по вносител няма направени предложения.
Предлагам да ги гласуваме амблок.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Поради изтичане на времето закривам заседанието. Благодаря ви много за добрата работа днес.
Закривам днешното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

Иван Вълков