Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
24/11/2011
    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. - второ четене, продължение.
    2. Разни.
    На 24 ноември 2011 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
    Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД, обявен предварително:
    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. - второ четене, продължение.
    2. Разни
    Колеги, има ли някакви предложения по така представения дневния ред?
    Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване.
    Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
    Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. - второ четене, продължение.

    Гости на заседанието на комисията са:
    От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
    Валери Борисов – заместник министър
    Юлия Цанова – държавен експерт в отдел „Технологии на ИО”
    Калина Димитрова – и. д. директор дирекция „Съобщения”
    Представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
    Виолета Ангелиева
    Представители на комисията за регулиране на съобщенията:
    Вяра Минчева – главен секретар
    Неда Койчева – директор дирекция „Правна
    СЕК : Анета Иванова, Венета Донова, Невен Дилков
    АПТИО: Янаки Ганчев
    Движение ДНЕС: Анжелика Цокова, Петър Хранов
    Движение Видовден: Ирена Пейкова, Виолета Манолова
    МТел: Искра Кусева
    Виваком: Жанет Захариева, Павел Велчев
    Глобул: Владимир Василев, Теодора Първанова
    Активни Потребители: Богомил Николов
    На предишното заседание сме гласували до § 135.
    Следва § 136.
    В § 136 има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме предложението на групата народни представители.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Мнение от страна на КРС.
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Приемаме текста.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, става дума за временните пропорционални пакети. Просто е конкретизирано времето, за което трябва да бъде издавано разрешението от страна на Комисията за регулиране на съобщенията. КРС потвърждава, че приемат срока.
    Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Гласуваме целият § 136 с направеното предложение и редакцията, която трябва да изчета.
    За § 136, който става § 137 се предлага следната редакция:
    § 137. В чл.219 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал.1 думите „чл. 217” се заменят с „чл. 217, ал. 1”, а думите „предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги” и запетаята след тях се заличават.
    2. Създава се нова ал.2:
    „(2) Предприятията по чл. 217, ал. 1 представят цените на временни промоционални пакети, включващи регулирани електронни съобщителни услуги в комисията две седмици преди публикуването им заедно с документите за тяхното ценообразуване”.
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „или на определените в закона изисквания” се заличават.
    4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
    5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „в едномесечния срок по” се добавя „ал. 3 или”.
    6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея:
    а) в текста преди т.1 думите „чл. 217, т. 1” се заменят с „чл. 217, ал. 1”;
    б) създава се т. 5;
    „5. да не създават ценова преса”.
    5. Досегашната ал.6 се отменя.
    Който е за така прочетения текст, моля да гласува.
    Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Тъй като няма направени предложения по §137 и §138, предлагам да ги гласуваме амблок.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Има предложение за нов параграф от отдел Правен, препратка към чл.217.
    Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: В чл.217, т.1, да се замени с чл. 217, ал. 1.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите приемате ли.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Да, приемаме.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
    Който е за нов параграф, моля да гласува.
    Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се
    § 139 по вносител. Няма направени предложения.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се
    Преминаваме към следващият § 140 по вносител.
    Предложение на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
    Господин Иванов, ще представители предложението си.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Това, което считам че би могло да се въведе като изисквания към предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги към европейското номерационно пространство не би трябвало изискването към тях да бъде толкова занижено, т.е. те да предоставят по тарифа не по-висока от най-високата тарифа за международно повикване към и от страните членки на Европейския съюз.
    Предложението, което правим с г-н Михайлов е това да бъде на осреднената тарифа, на тарифите които се предлагат от същото предприятие за страните членки на Европейския съюз.
    Това е нашето предложение като елемент от защитата на интересите на потребителите.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. От страна на вносителя.
    Г-ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме предложението на двамата народни представители, въпреки че то може да се тълкува като надхвърлящо изискванията на чл.27, § 3 на директивата за универсалната услуга, защото най-високата цена се различава значително от най-ниската цена на повикванията по Европейския съюз за даден оператор и тогава от към европейското телефонно номерационно пространство би могла да не е подобна по отношение на определени държави, каквото е изискването на директивата.
    Предлагаме думата „тарифа” да се замени с думата „цена”.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз благодаря за това отношение към нашето предложение и разбира се приемам съвсем нормално, това което направихме и на миналото заседание, тарифата да се замени с цен.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други мнения или становища. Тъй като не виждам вдигнати ръце предлагам да минем към гласуване предложението, което е направено от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се
    Предлагам да гласуваме целият § 140 с направеното предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов, като направим една промяна – думата „тарифа” да се замени с думата „цена”, което се предложи от вносителя.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се
    Преминаваме към § 141, по който няма направено предложение от народни представители.Предлагам да го гласуваме.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се
    Преминаваме към § 142. По § 142 има предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
    Господин Иванов, имате думата да представите предложението си.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Тук фактически в чл. 226 вносителят прави съществени промени, които отразяват реално натиска от крайните потребители в последните две години, когато беше ясно заявено, че сключването на двугодишни договори и тяхното продължаване без предизвестие ощетява интересите на крайните потребители на съобщителни услуги в страната. Това, което ние предлагаме като допълнение, защото считам, че стъпката, която се предлага от вносителите не е достатъчна, е следното:
    Първо нека да видим какво предлага вносителя. В новата ал.4 на чл. 226 се заявява, че предприятията предоставящи електронни съобщителни услуги, предлагат на потребителите възможност за сключване на договор, с първоначален срок не по-дълъг от две години. Фактически точно първоначалният срок, моето дълбоко убеждение е, че не трябва да бъде двугодишен, защото така както във всички други дейности, когато вие например отиване някъде на работа, с вас се сключва договор, който е временен, за определен срок преди да стане постоянен.
    По същият начин един потребител в рамките на първата година може да открие неудобства на договор, който е сключил, нежелание този договор който е сключил да бъде в продължение на две години и затова ние предлагаме в ал. 4 да се заяви, че се прилага приоритетно възможността за сключване на договор с първоначален срок, не по-дълъг от една година. В ал. 5, там където след първоначалния срок вносителя създава правната възможност за продължаване на този договор там е заявено: „Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, предлагат на потребителите възможност да сключат договор със срок до една година”. Ние казваме, че там вече може да се сключи било безсрочен договор или такъв, със срок не по-дълъг от две години, защото е минал първоначалния срок от една година и потребителя вече е в състояние да оцени дали този договор защитава неговите интереси, дали е в негова полза и при това положение може да се сключи следващо продължаване, не по-голямо от две години.
    Последната бележка, която правим е в ал. 6 – думите „следва да” да отпаднат. Тя според мен е чисто редакционна и няма да се спирам на нея. За мен са важни тези две първи корекции, които ние искаме да се въведат в текста.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. От страна на вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме предложението на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов в чл. 226, ал. 6 да отпаднат думите „следва да”, защото е в съответствие с директива 2002/22/ЕО за универсалната услуга, чл. 30, § 6.
    Добавянето на думата „приоритетно” не произтича от директивата и внася субективизъм, включително затруднения от практическо естество, свързани с преценката на тази приоритетност.
    По отношение на ал.5 и ал.6 не би могло да се добавят думите „могат да”, защото текстът на директивата е императивен – държавите членки задължават.
    Това е нашето мнение.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на КРС, заповядайте.
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Аз бих искала само да добавя, че считаме предложението на вносителят максимално близо до чл.30 от директивата за универсална услуга, тъй като в чл.30, т.5 на същата, и това съответства на ал.4, е казано че държавите членки трябва да осигурят с договорите, които се сключват с крайните потребители да не надвишават първоначалния срок от 24 месеца, така както е отразено в ал.4.
    В ал. 5 е казано, че предприятията задължително трябва да предложат на потребителите при желание да сключат договор за срок, не по-дълъг от 12 месеца.
    Потребителите могат да изберат дали за 12 месеца да сключат такъв договор, или за не повече от две години.
    Алинея 6 отразява т. 6 от чл. 30 на директивата. Ако отпаднат думите „следва да” да се направи нова редакция.
    По отношение на сроковете вносителят отразява коректно директивата.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз приемам становището, свързано с отпадане на думата „приоритетно”, както и думите „могат да”.
    Аз не можах да чуя съвсем ясно защо се предлага първоначалният срок да бъде до 2 години, а не да бъде до една година, защото се касае за първоначален срок.
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Просто в директивата е казано по този начин. Става дума за директива 2002/22/ЕО, чл.30, т.5: „Държавите членки гарантират, че договорите сключени между потребителите и предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги не съдържат клауза за задължителен начален период на абонамент по-дълъг от 24 месеца. Държавите членки гарантират също така, че предприятията предлагат на ползвателите възможността да сключат договор с максимална продължителност от 12 месеца”. Самата директива го предвижда, благодаря.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз все пак убедено мога да ви кажа, че предложението, което правим с г-н Михайлов не противоречи на директивата, защото когато директивата заявява за първоначален срок, не по-дълъг от 24 месеца, националното законодателство може да фиксира именно срок, който не е по-дълъг от 24 месеца и защитава интересите на потребителите, като фиксира този срок на 12 месеца.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, някакви други мнения или становища по темата. Ако няма други, преминаваме към гласуване.
    Предлагам да преминем към гласуване на т.1 и т.2 от предложението на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 8.
    Не се приема.
    Точка 3 от предложението.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    При това положение следва да гласуваме целия § 142, с направеното предложение в т.3 от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се
    Преминаваме към следващия § 143.
    Има направено предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    Предложение има и от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
    Двете предложения, които са направени от страна на народните представители са свързани с чл. 227, ал. 1 и ал. 2. Свързани са със защита интересите на потребителите. Отнасят се до достигане на определена финансова граница на потребление.
    Другото предложение е по отношение на неустойката, дължаща се на предприятията, на абонатите, в случай че предприятието е осъществило пренасяне на номера по установени процедури за осъществяване на преносимостта на номерата.
    Предложението е във връзка с прекомерното потребление и нетипичния трафик. Ние смятаме, че думите „като предупреждаване на абонатите в случай на нетипичен трафик или прекомерно потребление” трябва да се заменят с „включително предизвестие при достигане на определена финансова граница на потребление”. С повечето от потребителите, с които сме имали среща и с организациите, с всички неправителствени организации сме стигнали до заключението и накрая до решението да дадем това предложение, а именно при достигане на определена финансова граница на потребление да има предупреждение.
    Това е нашето предложение. Искаме да чуем от страна на вносителите какво е мнението им по направените две предложения.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме ги по принцип, но поради това че чл. 30, § 4 от директивата за универсалната услуга изискват да се санкционира предприятието, както за неспазването на сроковете, така и за злоупотреби с пренасянето, т.е. пренасяне без съгласието на абоната, предлагаме в чл. 227, ал. 1, т. 14 и т. 13 следните изменения:
    В началото на т. 14 да се добави:
    „14. Условия и ред за договаряне, определяне на размера и изплащане на обезщетения, включително неустойки, дължими от предприятието на абонатите, в случай че предприятието е осъществило пренасяне на номера без съгласието на абоната и/или в нарушение на установените процедури за осъществяване преносимостта на номерата”.
    В началото на т. 13 предлагаме да се добави:
    „13. Условия и ред за договаряне, определяне на размера и изплащане на :”
    Мотивите за това са следните: предложенията са редакционни, с оглед избягване на тълкуване, че неустойките и обезщетенията следва да се съдържат в самите общи условия.
    В чл. 227, ал. 2, т. 3 думите „като предупреждаване на абонатите в случай на нетипичен трафик или прекомерно потребление” да се заменят с „включително предизвестие преди достигане на определена финансова граница на потребление”.
    Приемаме това предложение на народните представители.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ние също сме съгласни с промените, които предлагате вие и които наистина са редакционни: условия и ред за договаряне и с това фактически осъществяване пренасянето на номера да не става без съгласието на абоната.
    Приемаме ги и ще ги отразим евентуално при гласуването.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: По същият чл. 227 имаме предложение по ал. 2, а именно създаване на нови точки 9, 10 и 11. Трите точки са свързани именно със защита интересите на крайните потребители. Знаете, че едно от най-оспорваните положения от страна на крайните потребители беше автоматичното продължаване на срочните договори, които те са подписали. При тяхното изтичане се счита, че те се продължават със следващ подобен период.
    Считам, че се достигна до съгласие, включително и с операторите, че отпада възможността за автоматично продължаване на такива договори.
    Това, което ние желаем, за да може наистина потребителите да размислят, да се консултират дори, е да има уведомяване на крайните потребители не по-късно от един месец преди изтичане на срока на индивидуалните договори с тях. Това е една напълно нормална практика и ако тя се приеме хората ще бъдат уведомени. Те могат да бъдат уведомени не писмено, достатъчно е чрез изпратен SMS кога им изтича договора. Изпращането на SMS гарантира, че съобщението ще бъде прието от потребителя. Той може да си проведе съответните консултации и да вземе точното решение за себе си, такова каквото защитава интересите му. Било да продължи договора, било да не го продължи, това е вече негово решение.
    Следващата точка е свързана с нещо, за което също така крайните потребители силно се оплакват, а то е че често пъти им се изпращат SMS съобщения с рекламна цел, които са нежелани.
    При това положение искането ни с господин Михайлов е да не се допуска от страна на оператора да предоставя данните на крайните потребители на трети лица, с цел изпращане на подобни SMS съобщения с рекламна цел, без тяхното изрично съгласие, т.е. на потребителите. Аз самият понякога съм жертва на такива рекламни съобщения за някакви награди, за някакви други дейности, които изобщо нито ме интересуват, нито считам че трябва да ги получавам.
    Накрая последното предложение това е да се осигури от страна на предприятието, има се предвид на оператора, възможност крайните потребители при тяхно желание автоматично да отстраняват непожеланите търговски съобщения.
    Това са моите предложения в рамките на тези три допълнителни точки към ал. 2 на чл. 227.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите за мнение.
    Г-ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Новосъздаденият чл. 229а урежда преминаване на договора в безсрочен при същите условия, като абоната има право да го прекрати с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки затова.
    Чл. 229а предвижда изрично съгласие, което означава, че абонатът ще има възможност да откаже да му бъде продължен договора.
    Освен това съгласно чл. 227 и чл. 228 Комисията за регулиране на съобщенията има възможност да наложи уведомяването на предприятията при анализ на техническите и икономическите предпоставки.
    Що се отнася до предложеният текст на т. 10 становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е следното: Не възразяваме по предложението на н.п.Иван Иванов и Михаил Михайлов, но считаме че предложението е ограничаващо, защото изключва повикванията или електронната поща, което е детайлно уредено в чл. 261, ал. 1 от Закона за електронните съобщения.
    Ако се приеме подобно предложение, то би следвало текста „крайни потребители” да се замени с „абонати”, тъй като по смисъла на Закона за електронните съобщения абонатите са физически или юридически лица, които са страна по договор, а също и да се заличи текста „с рекламна цел”, защото тя може да бъде и за директен маркетинг или с някаква друга цел.
    Що се отнася до текстът на т.11, предложена от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов, становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е: не се приема това предложение, защото не е ясен съвсем вложения смисъл. В допълнение „непожеланите търговски съобщения” са предмет на Законът за електронната търговия, в т.ч. и административно наказателните разпоредби.
    Мога да ви цитирам какво пише в Законът за електронната търговия в частта „непоискани търговски съобщения”: „забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал.2”. Ще ви цитирам още една точка: „Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребителите без предварителното им съгласие”.
    Цитираните текстове са от чл.6, ал.3 и 4 – Непоискани електронни съобщения от Закона за електронната търговия.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други становища или мнения.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз считам, че бихме могли да подкрепим предложението на колегата Иванов в т.9 по отношение на: „9. уведомяване на крайните потребители не по-късно от един месец преди изтичане срока на индивидуалните договори с тях”.
    Представителите на министерството не бяха съгласни с това, тъй като се позовават на залегналото в чл. 229а, а именно че срочния договор може да бъде продължен само при писмено изрично съгласие на абоната относно условията за продължаване, като при липсата на такова съгласие след изтичане на срока на договора той се преобразува в безсрочен.
    Именно, и поради това което е записано и в чл. 229а аз съм съгласен с предложението на колегите, тъй като считам че по този начин, с приемането на тяхното изменение ще подобрим защитата на интересите на потребителите, тъй като и в момента има достатъчно примери в обратната посока.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Иванов.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, оттеглям т. 11 тъй като действително материята е уредена в Закона за електронната търговия, както вие коректно го цитирахте, това е наш пропуск с колегата Михайлов, че не сме се справили щателно с тази материя.
    Относно т. 9 и т. 10. Считам, че т. 10, независимо от това което каза заместник министъра, бихме могли да я приемем, при тези изменения, които той самия предложи като допустими за приемане, а именно т.10 гласи:
    „10. Недопускане предоставянето на данните на абонати на трети лица, с цел изпращане на SMS съобщения, без изричното съгласие на потребителя”.
    Да отпадне текстът „с рекламна цел”, както вие казахте и вместо думите „крайни потребители” да се запише „абонати”.
    Що се касае до т.9. |Господин заместник министър, вие прочетохте съвсем точно чл. 229а, ал.1. Предложението, което ние правим не влиза в противоречие с този текст.
    Ще ви прочета текстът на чл.229а, както го направи и господин Тончев.
    „Чл.229а. Срочен договор може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване”.
    Всъщност съвсем коректно ние казваме, че това уведомяване на абонати трябва да се извърши не по-късно от един месец преди изтичане на срока на индивидуалните договори, т.е. ние залагаме срока в който те трябва да бъдат уведомени за изтичане на договора, а те вече в този едномесечен срок трябва да си вземат решението и да подпишат, ако желаят продължаването на договора. При липса на такова съгласие, след изтичане срока на договора, той се преобразува в безсрочен.
    С други думи този текст, който ние предлагаме не противоречи, а допълва съвсем коректно и защитава потребителите с този едномесечен срок за предизвестие.
    Аз поддържам т.9.
    По т.10 приемам забележките и я поддържам.
    Точка 11 я оттеглям.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Иванов.
    Аз също искам да взема отношение по въпроса. Аз също подкрепям вашето предложение по отношение на т.9 – уведомяване на крайните потребители не по-късно от един месец преди изтичане на срока на индивидуалните договори с тях.
    Наистина това нещо е уредено и в чл.229а, който е нов член, но вашето предложение няма нищо общо с това, то третира съвсем друг смисъл.
    По отношение на т. 10. Аз не съм съгласен с вас и тук подкрепям колегата Тончев, че това е уредено в чл. 261, ал. 1: „(1) Осъществяването на повикванията, съобщения или електронна поща с или без човешка намеса за целите и директния маркетинг се позволява само при получено предварително съгласие на потребителя. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време”.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Оттеглям т. 10.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: При това положение, след като са оттеглени т. 10 и т. 11, аз предлагам да преминем към гласуване на предложението по т. 9 и по предложенията по принцип, тъй като ние приехме поправките от страна на вносителите.
    Гласуваме предложението на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова, с поправките които се подадоха от страна на вносителя.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се
    Който е за предложението на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов по т. 9, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се
    Сега трябва да гласуваме целият § 143 по вносител с направените предложения.
    Който е за ;!”+ с така направените предложения, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 144.
    От § 144 до § 146 по вносител няма направени предложения. Предлагам да ги гласуваме амблок.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приемат се.
    Преминаваме към следващият § 147 по вносител.
    По § 147 има направено предложение от народния представител Светослав Тончев.
    Има също така направено предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате ли мнение по въпроса.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не сме съгласни с това предложение на групата народни представители, с изключение на текста за изменението за отстъпките.
    Изменението съответства на текстът от директивата за универсалната услуга, чл.20, § 2, който гласи: „Чл.20. Държавите членки гарантират, че абонатите имат право да прекратят договорите едностранно и без неустойки при получаване на предизвестие за изменение в договорните условия, предложени от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги”.
    Абонатите получават подходящо предизвестие със срок, не по-кратък от един месец преди извършването на промените и същевременно са информирани за правото си да прекратят своите договори без неустойки, ако не приемат новите условия.
    Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да определят формата на тези предизвестия. Освен това , изключвайки случаите, когато в индивидуалните договори са включени отстъпки, а с изменение в общите условия са променени цените, които са стандартни и това се явява в ущърб на абоната, когато изразходи отстъпките по тези договори.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, има ли някакво мнение.
    Ако няма, аз по принцип приемам това казват от страна на вносителите по отношение отстъпката на предприятията, в случаите когато в индивидуалния договор са включени отстъпки на предприятията, тъй като почти във всички договори са включени такива отстъпки и тогава няма да може да се развалят всички договори.
    Затова за да бъдем коректни,предлагам следната редакция, по която искам да чуя вашето мнение, именно:
    „ Разпоредбата по предходното изречение не се прилага, когато измененията не засягат услуги, ползвани от абоната”.
    Просто да излезем напълно от договора.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не възразяваме по тази редакция.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, Вие в коментара си ме изпреварихте, аз щях да предложа същото – да остане само тази последна част, защото иначе може да има следната уловка: да са предоставени определени отстъпки, които обаче при промените в общите условия на договора, в крайна сметка да ощетяват абоната. По тази причина тази част от текста не бих го приел при никакви обстоятелства, а иначе тази редакция мисля, че е наистина коректна, защото не се засяга услугата, която се предоставя на съответния абонат.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Тончев.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Господин председател, и аз като съвносител и като вносител на предложението съм съгласен с това, което направихте като редакционна поправка и предлагам да го гласуваме.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да гласуваме предложението, което ще излезе като редакция на комисията, а именно:
    „Разпоредбата по предходното изречение не се прилага, когато измененията не засягат услуги, ползвани от абоната.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Гласуваме целият § 147 с направеното предложение, което току що гласувахме.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 148 по вносител. Тъй като няма направени предложения до § 155 по вносител, предлагам да бъдат гласувани амблок.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приемат се.
    Преминаваме към § 156.
    По § 156 има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    В чл.237а думата „преценка” да се замени с „анализа”.
    От страна на вносителите за мнение.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме предложението на народните представители.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Друго мнение или становище.
    Тъй като не виждам предлагам да бъде гласувано предложението.
    Който е за направеното предложение от народните представители, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Гласуваме целият § 156 с направената промяна от народните представители.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 157.
    В § 157 има бележки от дирекция Правно-техническа.
    Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: В чл.241, в новосъздадената ал.3 думите „да отнесе разглеждането му” да отпаднат, тъй като преди това са изброени по съдебен ред да се запише или по реда на Закона за медиацията.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите съгласни ли сте.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме направените поправки.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги вие имате ли някакви становища. Няма.
    Предлагам да гласуваме направените предложения от правно-техническо естество по реда на Закона за медиацията.
    Който е „за”, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към следващия § 158, по който няма направени предложения.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 159. Има правно-техническа забележка
    Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Аз бих ви помолила да обърнете внимание на § 159, глава 15. В наименованието да се конкретизира коя глава.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме предложението.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
    Който е за така направеното предложение от дирекция Правно-техническа , моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 160 и § 161, към които няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани амблок.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 162.
    От § 162 до § 169 включително по вносител няма направени предложения. Тъй като няма направени предложения по тези параграфи, предлагам да бъдат гласувани амблок.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приемат се.
    § 170. По § 170 има предложения от дирекция Правно-техническа.
    Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: По чл.261в, ал.2. Вместо думите „отделно лице” да се запише „друго лице”.
    Ал. 6, точка 2: „2. Предприетите от предприятието мерки за овладяване на нарушението да бъдат заменени с „ отстраняване на нарушението”.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите има ли съгласие.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме направените предложения.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това са технически промени. Аз също смятам, че няма проблем да ги приемем. Те са в посока на подобряване на текста.
    Който е за така направените промени в § 170, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 171. Няма направени предложения.
    Предлагам да преминем към гласуване.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Предлагаме да се създаде нов § 171а.
    В чл.267, т.3 думите „по чл.65, ал.2 се заменят с „чл.65а”.
    Поправката е редакционна.
    От страна на вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме това предложение.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    От § 172 до § 174 включително по вносител няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани амблок.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 175. Има предложение от страна на дирекция Правно-техническа.
    Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: В глава 16, в раздел І се създава чл.279а. Моля да му бъде уточнено мястото.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това е правна техника.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме предложението.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
    Който е съгласен с така направеното предложение от дирекция Правно-техническа , моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 176.
    Има направено предложение от народния представител Светослав Тончев.
    Има също така направено предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    Господин Тончев имате думата.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Господин председател, аз ще бъда много кратък. По отношение на предложението ми за изменение на чл.280, ал.5 и на чл.280, ал.7 мога да заявя следното:
    В чл.280, ал.4 изрично е записано, че европейските и международни стандарти се въвеждат като български и се прилагат съгласно разпоредбите на българския Закон за националната стандартизация.
    В Законът за национална стандартизация, в глава 3 Въвеждане на европейските и международни стандарти като български, по-точно в чл.46 се казва, че тези европейски и международни стандарти се въвеждат в Република България само като български.
    Считам, че вносителят неправилно е записал в ал.5 и л.7, че с подзаконов нормативен акт би искал да дерогира Закона за националната стандартизация. Именно затова е и моето предложение.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Подкрепяме предложението на групата народни представители за отпадане на т.4 относно новосъздадената ал.5.
    Останалите две алинеи на вносителят предлагам да се преномерират, като в ал.7 не подкрепяме предложението на народния представител Светослав Тончев за следване на реда, в съответствие със Закона за националната стандартизация, тъй като това допълнение се явява излишно в специалния закон. Благодаря.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Тончев, Вашият коментар по така направеното изявление от страна на вносителите.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Не възразявам срещу така направеното предложение. По принцип го приемам.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, предлагам да гласуваме по принцип. Вносителите подкрепят само част от предложението на господин Тончев. Подкрепят предложението на народните представители.
    Предлагам да направим редакция и да изчета редакцията, която сте ми дали.
    В § 178, в чл. 280 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал.1:
    а) в основния текст след думите „мрежи и/или услуги” се добавя „могат да”;
    б) в т.2 думата „спецификации” се заменя със „стандартизационни документи”.
    2. В ал. 2 след думите „по ал.1, т.2” се добавя „могат да”, думата „спецификации” се заменя със „стандартизационни документи” и накрая се добавя „(Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията, Европейския комитет за стандартизация и Европейския комитет за стандартизация в областта на електротехниката)”.
    3. В ал.3 думата „спецификации” се заменя със „стандартизационни документи и абревиатурите „ITU, ISO, IEC” се заменят с „Международния съюз по далекосъобщенията, Европейската конференция по пощи и далекосъобщения, Международната организация по стандартизация и Международната електротехническа комисия”.
    4. Създава се ал.6:
    „(6) При определяне на изискванията към предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги, комисията се съобразява с приложимите европейски и международни стандарти и/или стандартизационни документи”.
    От страна на вносителите имате ли бележки, това е точния текст.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Подкрепяме го.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
    Който е за така прочетения текст, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Предлагам да гласуваме по принцип направените предложения.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Сега вече ще гласуваме редакционният текст, който ще влезе в зала.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Колеги, извинявам се, но съм пропуснал да прочета ал.5.
    Алинея 5 се изменя така:
    „(5) Предприятията, които предоставя електронни съобщителни мрежи и/или услуги, задължително прилагат стандартите и/или стандартизационните документи, определени като задължителни на Европейския съюз”.
    Това е текстът на § 178, чл.280, който трябва да бъде гласуван.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    По § 177 няма направени предложения. Предлагам да бъде гласуван.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    § 178. Няма направени предложения.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 179.
    По § 179 има предложения на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    От страна на вносителите.
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Съгласно ал.1 изграждането на електронни съобщителни мрежи съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се извършва по реда на Закона за устройство на територията.
    Това предложение касае организирането на строителният процес съгласно Закона за устройство на територията, чл.160, което определя участниците в инвестиционния процес, а те са възложител, строител, проектант, физическото лице упражняващо техническия контрол за част конструктивна, техническия ръководител и доставчика на машини, съоръжения и технологично оборудване.
    Всеки един участник в строителният процес притежава съответните права да изпълнява професията си, които произтичат от определени закони. Фирми, неотговарящи на законите нямат право да участват в изграждането на различните видове обекти.
    В Законът за устройство на територията се казва, че взаимоотношенията между участниците в строителния процес се уреждат с писмени договори между тях, още повече че при въвеждане в експлоатация на обектите задължително се описват и се определят всички участници в строителството, тъй като удостоверения от съответните камери, определени със закон, договорите и застраховката за професионална отговорност .
    Какво наблюдаваме на практика? Възложителят, който е дефиниран в Закона за електронните съобщения, чл.283, ал.3 и това са предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги сключват договори с юридическа единица, която по никакъв начин не може да се определи като участник в строителния процес и това веднага води до непознаване на нормативната уредба. Това юридическо лице от своя страна сключва договор за подизпълнител със също такова юридическо лице. То пък от своя страна започва да издирва лица, които все пак ще трябва да стартират и финализират строежа. Често се случва да се попада на фирми, неотговарящи на нормативните уредби. По този начин се размива отговорността и не може да се установи кой по веригата какви права и отговорности носи. Често се случва възложителят да разваля договори с подизпълнителя и от своя страна подизпълнителя разваля договора с другите участници в строителния процес. Така този участник в строителният процес, който е изразходвал определени средства не може да си търси правата, тъй като е сключил договор със субект, който не съществува в правния мир.
    Ето защо аз предлагам отношенията между участниците в строителния процес да бъдат точно определени. Предлагам също така редакционна поправка и ал.2 да има следната редакция:
    „(2) Договорите за проектиране, изграждане, оценяване съответствието на инвестиционните проекти и /или упражняване на строителен надзор се подписват от възложителя по чл.283, ал.3 с лица, регистрирани по Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Закона за Камарата на строителите в Република България, лицензирани лица по ЗУП с доставчици на машини , съоръжения и техническо оборудване, съгласно чл.160, ал.1 и ал.2 от Закона за устройство на територията”.
    Направената корекция на ал.2 няма съществена промяна в смисъла.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, когато се правят такива поправки и ако те са от страна на вносителя, искаме да имаме предварителна информация. Когато ние ги даваме в момента и те са вече по-съществени, както е в случая и са цели текстове, е необходимо и те да ги имат пред себе си, за да могат да ги проверят. Ние нарушаваме някои други закони, защото тук законодателството вече е свързано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и аз ще искам тяхното мнение.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, предложението е наистина много важно.То до голяма степен ще определи и начинът, по който се реализират тези мрежи. Предлагам ви до следващият четвъртък да имаме мнението и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Вносителите да се запознаят с допълнението, което колежката Зоя Георгиева ни представи и заедно с другите текстове, които отложихме да го разгледаме и да се произнесем.
    Аз имам още едно предложение. В ал.3 е записано: „(3) Срокът за одобряване на инвестиционен проект, в т.ч. комплексен проект ….”. Това е императивно предпоставяне. Според мен коректният текст е: „Срокът за постановяване на решението…”. Този срок може да бъде използван както да бъде одобрен или отхвърлен проекта. В целият текст на ал.3 не се разбира, че трябва да има и алтернатива, нещо повече тук когато се говори за срок за постановяване на решение, това е антикорупционен текст в смисъл такъв, че съответната институция трябва да се произнесе с решение положително или отрицателно, но трябва да има такова решение, а иначе когато се говори за срок за одобряване да се изчаква да се реализира някаква корупционна схема.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз по принцип съм съгласен с Вас, че е необходимо становище на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Ние в момента имаме представител, който може да изрази мнение по така направените предложения. Още повече, че не сме чули и мнението на вносителя по този параграф.
    От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, заповядайте.
    Г-ЖА ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Аз чух предложението и мога да кажа, че го подкрепям за ал.2, дори коментирахме тези дребни редакционни поправки за по-голяма яснота на текста. Това наистина ще доведе до по-точно изпълнение на всеки един от участниците в строителството. Понякога знаете, че нерегистрирани проектанти или нерегистрирани строители се пишат за такива и изпълняват съответно този вид строежи.
    По отношение на ал.3. Това е терминологията по Закона за устройство на територията и е свързано със сроковете за съгласуване. Аз може би не ви разбрах правилно, господин Иванов.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз предложих да няма думата одобряване , а да има срок за произнасяне.
    Г-ЖА ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Такава е терминологията – срок за съгласуване и одобряване. Инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват в определените срокове .
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не възразяваме срещу направеното предложение от групата народни представители.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз се запознах сега с един текст, който в момента ми е даден от н.п.Зоя Георгиева, който смятам да прочета.
    Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА:
    В ал. 3 да се направи една поправка , като след думата „обекти” се добави „по ал. 1”. Също така в ал.6 накрая след думите „Закона за устройство на територията или с други специални закони” текста да се заличи и да се добави: „или с други подзаконови нормативни актове по прилагането им”.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Да това ще бъде отразено в ал. 3.
    От страна на вносителите.Съгласни ли сте с така предложения текст.
    Ще ви изчета целият текст с направените предложения от страна на н.п. Зоя Георгиева, от страна на вносителите и от страна на дирекция Правно-техническа.
    § 179. Член 281 се изменя така:
    „Чл. 281. (1) Изграждането на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се извършва по реда на този закон и Закона за устройство на територията.
    (2) Договорите за проектиране, изграждане, оценяване съответствието на инвестиционните проекти и /или упражняване на строителен надзор се подписват от възложителя по чл. 283, ал. 3 с лица, регистрирани по Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Закона за Камарата на строителите в Република България, лицензирани лица по Закона за устройство на територията с доставчици на машини , съоръжения и техническо оборудване, съгласно чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията”.
    (3) Контрола по проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на обектите по ал.1 се осъществява при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
    (4) Срокът за одобряване на инвестиционен проект, в т.ч. комплексен проект за инвестиционна инициатива, и за издаване на разрешение за строеж на обществени електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се определя съгласно Закона за устройство на територията, но той не може да бъде по-дълъг от 6 месеца считано от датата на подаване на искане от предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения.
    (5) Надлежно подадено заявление за предоставяне на необходими права за инсталиране на съоръжения и свързаната с тях инфраструктура от обществените електронни съобщителни мрежи се разглежда от компетентния орган в рамките на един месец от подаване на заявлението.
    (6) При осъществяване на правомощия на общинските органи във връзка с проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и поддържането на електронни съобщителни мрежи и съоръжения те не могат да поставят допълнителни изисквания, които не са в съответствие с този закон, Закона за устройство на територията или с други специални закони или с други подзаконови нормативни актове по прилагането им.
    (7) Електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура в собствената сграда или на общи части в сграда – етажна собственост се изграждат при условията и по реда на Закона за управление на етажната собственост”.
    Госпожо Георгиева, точно ли е отразено всичко.
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Искам да направя две корекции. В новата ал. 4 предлагам „обществени електронни съобщителни мрежи” думата „обществени да отпадне, защото наименованието на главата е: Изграждане и поддържане на електронни съобщителни мрежи.
    В сегашната ал. 4, която прочетохме думите „подаване на искане” да се заменят с ”внасяне на инвестиционно намерение”.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме направените предложения, с изключение на заличаването на думата „обществени”, тъй като това е терминологията на Закона за електронните съобщения и това съответства на директивата. Това е рамковата директива, чл.11 и сроковете се отнасят за обществени електронни съобщителни мрежи.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Защо заглавието на глава 17 е Изграждане и поддържане на електронни съобщителни мрежи. Ако трябва да се спази този принцип, който Вие казахте, трябва да се запише Изграждане и поддържане на обществени електронни съобщителни мрежи, иначе се получава едно разминаване между текста на членовете в главата и наименованието на главата.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Обществените електронни съобщителни мрежи не изключват и другите съобщителни мрежи.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
    Г-ЖА ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Аз само бих искала да уточня, че наистина наименованието трябва да си остане така, защото наименованието е еднакво, изискванията са еднакви, независимо от това дали ще са обществени или не. Специално за тази алинея съм склонна да подкрепя колегите , защото по принцип когато имаме комплексен проект по Закона за устройство на територията, нямаме определен срок, така че тук ако става дума само за срок, би могло той да се отнася за обществените електронни съобщителни мрежи, в съответствие с директивата.
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Според мен става едно объркване, само в ал. 4 остават обществени, защото в чл.281а, § 181 говорим за двата вида електронни съобщителни мрежи и този член регламентира през какви територии могат да минават обществените електронни съобщителни мрежи и тези, които са електронни съобщителни мрежи за собствени нужди. В § 185 също има предложение да отпадне думата „обществени”. Според мен тази цялата глава касае изграждането на инфраструктурата и правото на преминаване, а дали за собствени нужди ще го ползваш или за обществени нужди, смятам че строителството е едно и също. То е все едно да строиш една къща или обществена болница, законите са едни и същи.
    Аз смятам, че ще стане объркване ако се запише само тук думата „обществени”.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: В този член, в последната ал.7 се говори за електронни съобщителни мрежи. Не може в новата ал.4 да се говори за обществени електронни съобщителни мрежи, а в ал.7 на същия член да се говори за електронни съобщителни мрежи. Това са просто две понятия, които са объркващи в рамките на един член, да не говоря че в цялата глава това нещо създава определено безсмислие.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз съм съгласен с господин Иванов, просто трябва да имаме някаква яснота. Ако в ал. 4 оставим думата „обществени”, то тогава в ал. 7 също трябва да бъде записана.
    Кажете кое е по-приемливо от ваша гледна точка?
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Според нас ако отпадне думата „обществени” надхвърляме изискванията на директивата. В крайна сметка народните представители да преценят дали нашият закон трябва да надхвърли изискванията, просто става по-силно изискването, отколкото налага директивата. Става дума за сроковете.
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Имайте предвид, че изграждането на електронни съобщителни мрежи за обществени нужди не означава, че аз искам да си изградя за моя нужда някакъв оптичен кабел, който ще го прекарам на разстояние 30 км. За собствени нужди също става въпрос за големи предприятия, които прекарват много големи оптични кабели за тяхна лична информация, която се пренася през определена кабелна линия и затова смятам, че закона и правилата за изграждане трябва да обхващат такива електронно съобщителни мрежи, които са за лично ползване.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз искам да изразя становище по ал.7 от направеното предложение от група народни представители. Категорично подкрепям предложението, което сме представили като народни представители с едно единствено изменение, а именно: „… на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността на сградата” да бъде променено „ … на една втора”, така както е в Закона за етажната собственост.
    Не считам за нормално и не считам, че е законосъобразно изписването в този текст на ал. 7 общата разпоредба съгласно изискванията на Закона за етажната собственост, тъй като не става ясно в Закона за етажната собственост, че собствениците които притежават най-малко една втора от собствеността на сградата трябва да изразят това съгласие.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, има две предложения. Имаме един прочетен текст, около който всички се обединихме и имаме две направени съществени предложения относно „обществени електронни съобщителни мрежи” да стане „електронни съобщителни мрежи”, това е едното предложение.
    Второто предложение, около което всички се обединихме около него, то е вместо „подаване на искания” да се запише „инвестиционни намерения”.
    Подлагам на гласуване предложението текстът „подаване на искания” да се замени с „инвестиционни намерения”.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Подлагам на гласуване предложението текстът „обществени електронни съобщителни мрежи” да се замени с „електронни съобщителни мрежи”.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз предложих да бъде гласувано предложението, което сме направили като група народни представители в ал.7.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Доколкото разбирам, това което каза господин Тончев в ал. 7 е следното:
    Текстът на ал. 7 да се приеме така както е записан в началото: „(7) Инсталация на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура в собствена сграда или на общи части в сградата – етажна собственост се извършва въз основа на договор в писмена форма и съгласие на собствениците, притежаващи ….” и той прави корекция „най-малко една втора от собствеността на сградата”.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Тази алинея е по предложение на група народни представители и тъй като се справихме със Закона за етажната собственост, правим редакционно предложение като записваме „…най-малко една втора от собствеността”.
    Това предложение е много важно за собствениците в тази сграда. Залагайки вътре в нашето предложение да има договор в писмена форма, даваме възможност на хората да постигнат съгласие с операторите по отношение на инсталацията на тези съобщителни мрежи и свързаната с тях инфраструктура в сградата.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз съм съгласен с вас, то по нищо не противоречи на условията и реда по Закона за етажната собственост
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз държа да остане текстът „договор в писмена форма”. Задължително е да има договор между собствениците и операторите. Дори в настоящият момент операторите сключват такива договори със собствениците на сгради.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По принцип като съвносител идеята беше в ал.7 да се запише, че инсталацията на електронни съобщителни мрежи се извършва въз основа на договор в писмена форма, съгласно Закона за етажната собственост.
    Ако ще го редактираме по новото предложение на господин Тончев, нека да вземем решение какво ще направим, защото коренно ще променим нещата, дали да запишем „ най-малко една втора” или „по реда на Закона за етажната собственост”.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, имаме възможност да гласуваме предложението на господин Тончев.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Вълков, оттеглям предложението си в ал.7 да се запише „по реда на Закона за етажната собственост”, тъй като се консултирах с колегите от дирекция Правно-техническа, които ми казаха че е по правилно да се запише „най-малко една втора”.
    Предлагам да бъде гласувано това, което каза колегата Тончев.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да бъде гласувано предложението на колегата Тончев за ал.7, в края на изречението да се запише: „…най-малко една втора от собствеността в сградата”.
    Текстът на ал.7 става:
    „ (7) Инсталация на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура в съсобствена сграда или на общи части в сграда – етажна собственост, се извършва въз основа на договор в писмена форма и съгласие на собствениците, притежаващи най-малко една втора от собствеността в сградата”.
    Който е за предложението на господин Тончев, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Колеги, гласуваме изцяло § 179, с направените и приети предложения от страна на госпожа Георгиева и господин Тончев.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към следващият § 180 по вносител.
    Нямаме направени предложения.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 181.
    Има предложение на народния представител Светослав Тончев чл. 281в да отпадне от законопроекта.
    Има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    1. В чл. 281б, ал.1 след думите „сградно окабеляване” да се добави „и до първата точка на концентрация или до разпределителна точка, в случай, че тя е разположена извън сградата.
    2. Член 281в да отпадне от законопроекта.
    Има предложение на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
    Господин Тончев, имате думата.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Господин председател, предложението ми е ясно, то съвпада с предложението на групата народни представители.
    Аз считам, че чл.281в следва да отпадне от законопроектът, тъй като това, което е записано в чл.281в, а именно: „ Чл.281в Комисията може да изисква от предприятията, представляващи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да предоставят необходимата информация за изготвяне на подробен опис на естеството, наличността и географското разположение на тяхната електронна съобщителна инфраструктура” би могло да противоречи на Закона за класифицираната информация по отношение на военни обекти, които са необходими във връзка с отбраната на страната и изнасянето на такава информация би представлявало конфиденциална информация.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Тончев.
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Имам само едно предложение в чл.281б думите „сградно окабеляване” да бъдат заменени с „електронна съобщителна инсталация”.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите, заповядайте имате думата.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме предложението на групата народни представители по чл.281б, ал.1, но не приемаме предложението на народния представител Светослав Тончев и на групата народни представители по чл.281в. Като компромисен вариант предлагаме накрая да се добави запетая и текста „когато не може да ги събере служебно”.
    Мотивите затова са следните: създаването на чл. 281в и в съответствие с чл. 12, § 4 от рамковата директива, с допълнението в чл. 281в се запазва възможността за Комисията за регулиране на съобщенията, но се въвежда принципа на служебно събиране на информацията, който е въведен в Закона за електронно управление и създава възможност затова в Агенцията по геодезия, картография и кадастър и общините.
    Освен това наличието на подобна разпоредба ще даде възможност да се събира необходимата информация за създаване на цифрова карта на съществуващата инфраструктура, на базата на която се изгражда новата такава.
    Що се отнася до изразът „сградно окабеляване”, ние държим на този термин, според нас той е достатъчно ясен.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз, заедно с господин Михайлов правим предложение по § 181 по една тема, която е много силно засегната в пресата, а и много граждани повдигат този въпрос. Той касае изграждането на съоръженията, излъчващи електромагнитни полета от сгради в градска среда.
    Искам като история на проблемът да кажа, че тези предложения аз ги направих когато се разискваше Закона за здравето. По принцип в този закон би следвало да се поставят като хигиенни норми, които да гарантират здравето на гражданите с определени изисквания. Там Министерството на здравеопазването заяви, че тъй като това са електронни съоръжения, излъчващи електромагнитни полета, служещи именно за разпространение на обществени електронни съобщения, по тази причина тези текстове трябва да залегнат в Закона за електронните съобщения. При един разговор миналата седмица с г-жа Георгиева, тя спомена че те могат да залегнат в Закона за устройство на територията. За мен е важно най-после този проблем да намери някакво законово решение. Съществената част е в точка 1, защото след това що се касае да съвместното използване, по определен начин е решено в чл.281б. В първата част – има три изисквания, които ние сме ги разписали в три допълнителни алинеи –ал. 4, 5 и 6, в чл. 281а, а те са:
    Изграждането на съоръжения, излъчващи електромагнитни полета в градска среда става след обществено обсъждане, което да става чрез публично оповестяване на намеренията за изграждане и провеждане на среща с обществеността, където ще се осъществи това изграждане. По закон обсъждането е едномесечно.
    Второ става дума за нещо , което се отнася за почти всички страни членки на Европейския съюз – когато се изграждат съоръжения, излъчващи електромагнитни полета на отстояние 200 метра от училища, детски градини, училищни заведения и старчески домове, където са уязвими така да се каже лицата, които обитават тези заведения, мощността на електромагнитното поле се намалява с 50 % от номиналната като задължение.
    Трето трябва да има мониторинг и съоръжения , които да дават възможност на гражданите да проверяват за стойността на излъчените електромагнитни полета, защото масова практика е когато се построи такава станция, при първоначалната проверка, тя работи с определена мощност, след приключването на проверката мощността се увеличава значително.
    Това са недопустими неща, уверявам ви. Аз знам, че има хора, които имат параноични идеи, че всички ракови заболявания се дължат на тези станции. Те също преувеличават проблемът, но този проблем трябва действително да намери решение в законови разпоредби. Не виждам защо се прехвърлят от закон в закон норми, които са в интерес на гражданите. Сега искам да чуя как ще се прехвърли решаването на този проблем в друг закон.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Принципно съм съгласен, но искам да чуя защо решихте отстоянието да е 200 метра, а не то да бъде 195 метра например.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Защото това е европейската практика. Аз съм направил справка в подобни закони на страните от Европейския съюз. Станциите са стандартизирани, за да покрият определен диаметър.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите на законопроекта.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не приемаме предложението на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов по чл.281а за нови алинеи, защото този въпрос се урежда в Закона за здравето и приложимата подзаконова нормативна уредба, която разглежда хигиенно защитните норми, допустими параметри, включително и процедури, свързани с измерването на излъчванията, т.е. периодичния контрол.
    В чл.281 а, ал. 1 на вносителя след думата „инфраструктура” предлагаме да се постави запетая и да се постави текста „след сключване на писмен договор със собственика”.
    Следователно ал. 3 на чл. 281а се заличава.
    Не е възможно в чл. 281б, ал. 1 да се заменят думите „може да наложи на” с текст „изисква от”, тъй като по директива държавите членки предоставят правомощия на националните регулаторни органи, но то не е императивно.
    В чл. 281б, ал. 3 предприемаме запазването на сегашния срок, защото не можем да ограничим с едноседмичен.
    По отношение на чл. 281б, ал. 1 не сме съгласни с добавянето на „собствениците на инфраструктура”, защото по смисъла на директивата това са предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, какъвто е текста на разпоредбата на вносителя.
    Следва да се има предвид, че на национално ниво собствениците на инфраструктура може и да не са само споменатите предприятия по смисъла на Закона за устройство на територията и тогава се отклоняваме от директивата.
    Не възразяваме по отношение на чл.281д на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Процедурно предложение има. Заповядайте, господин Иванов.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Имам процедура, господин Вълков за удължаване работата на комисията, съгласно приетите правила за работата на нашата комисия. Времето за работа на комисията да бъде удължено до приключване на законопроекта.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, в момента обсъждаме § 181 и имаме да обсъдим още 30 параграфа, което не е невъзможно.
    Който е за направеното процедурно предложение от страна на Станислав Иванов, моля да гласува.
    Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 1.
    Приема се.
    Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз искам остро да възразя, че в момента никой от опозицията не присъства и от други партии. Това е едно несериозно отношение към приемането на законите.
    Моля направете забележка на тези народни представители, които не участват редовно в заседанията на комисията.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Подкрепям казаното от господин Крайчев да се обърне внимание на опозицията, защото всички знаят, че този закон досега буксуваше защото те не присъстваха, искаха всячески да бламират този закон с отсъствието си. Сега, когато видяха че това нещо не може да се случи и не зависи от тях, те си излязоха. Мисля, че това е безотговорно отношение към този законопроект.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Давам думата на гостите.
    Г-Н ЯНАКИ ГАНЧЕВ: Аз съм от Асоциацията на потребителите. Първо искам да изразя благодарност за това, че беше приета глава 14, засягаща потребителите, към всички народни представители присъстващи тук. Изразявам тази благодарност както от страна на нашата асоциация, така и на хилядите потребители, с които започнахме този процес. Просто се вижда вече края, благодаря още веднъж.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря.
    Господин Иванов, ще вземете ли отношение по отношение предложението по чл. 281в. Имаше становище на министерството по чл. 281в, ал. 3.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: От изявлението на заместник министър Борисов разбрах, че вносителите подкрепят предложението за създаване на чл. 281д и отхвърлят другите ни предложения.
    Аз отново повтарям, че ние направихме опит тези предложения да ги внесем, когато се обсъждаше Закона за здравето, но те ни изпратиха тук, точно както се случва в една администрация – от едната стая в другата и т.н. Това наистина създава едно силно усещане, че в закона не се защитават сериозно интересите на потребителите и специално в този сегмент, относно тези съоръжения, които се изграждат. Аз няма какво повече да споря, след като се казва, че тези текстове не могат да бъдат приети, защото не им е мястото в съответния закон.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Във връзка с това, което каза г-н Иванов. Знаете, че в Европейският съюз тече дебат на тази тема. Европейският съюз ще излезе с документ, който ще наложи задължение на всички държави членки да спазват определени условия. Аз смятам, че е по-добре да се изчака европейската позиция, а не да правим такива частични изменения.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз все пак се лаская от това, че двамата с г-н Михайлов предлагаме нещо, което ще бъде в тази посока. По тази причина не се отказвам от направеното предложение, но комисията ще вземе решение.
    Използвам случая да се изкажа по повод на един текст, който исках да се въведе за нежелани търговски съобщения.Искам да ви кажа, че току що получих съобщение: „Чу ли новия албум на Преслава”.Мен това не ме интересува.
    Ето за това нещо трябва да има разпоредба в законът, която да не го допуска. За мен това са нежелани съобщения.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Смятам да използваме възможността и да зададем въпросът на Комисията за регулиране на съобщенията.
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: точно в тази връзка сме предложили настоящите текстове, които бяха разгледани от депутатите в чл.241 и съгласно директивата да се регламентира този въпрос за нежеланите търговски съобщения. В тази връзка вие може да подадете жалба до нас и да направим проверка. Комисията работи в тази насока и упражнява своите правомощия. Благодаря.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване. Преди това ще дам думата на г-жа Георгиева.
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Колеги, искам да ви обърна внимание на чл. 281б, ал. 3.
    „(3) Преди да приеме решение за налагане на задължение за съвместно разполагане и/или използване на съоръжения от електронните съобщителни мрежи, комисията уведомява заинтересованите лица, като им дава подходящ срок да изразят становище”.
    За мен това въобще не е редно, защото един подходящ срок означава, че този оператор който иска да изгражда определен обект, той трябва да чака някакъв си подходящ срок да чака другите оператори, които в този момент нямат такива инвестиционни намерения, да си изразят мнението дали евентуално биха се включили или не в този обект. Когато не са заинтересовани, те няма и да отговорят скоро. Това означава, че този който има тези инвестиционни намерения няма да може да ги осъществи.
    Аз подкрепям предложението на колегата Иван Иванов да се определи срок, но той да не е едномесечен, но да помислим за някакъв срок, който наистина не трябва да бъде по-голям от един месец според мен.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: В тази връзка ще направя едно предложение. Нека да попитаме тук представителите на Комисията за регулиране на съобщенията и по-големите оператори какъв срок би бил подходящ.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това е и моето мнение, господин Тончев. От страна на вносителите бих искал първо да чуя мнението и след това на КРС.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Думите „подходящ срок” съответстват напълно на директивата, затова ние сме предложили и този термин, но в крайна сметка разчитаме на колегите от КРС, те да бъдат по-конкретни и съответно представителите на операторите, които биха могли да са полезни в тази посока.
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Подкрепяме вносителя, че трябва да се спази посоченият текст в директивата. Това е логично обяснение, тъй като става въпрос за преценка за всеки един конкретен случай какво решение ще се предприеме и да се преценява, когато се дава този срок – 7 дни, 14 дни и т.н., за да могат съответно предприятията да изразят своите позиции.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, няма направено предложение в тази посока и стои това, което е направено от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз предлагам да се запише „подходящ срок”, но той да бъде не повече от един месец, за да ги има и двете думи.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Да, това за нас е приемливо.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да преминем към гласуване. Има две предложения от страна на г-жа Георгиева.
    Първо. В чл.281б, ал.3 думата „подходящ” да се допълни „подходящ, но не повече от един месец”.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се.
    Преминаваме към следващите предложения, а именно:
    Думите „сградно окабеляване” да бъдат заменени с думите „електронна съобщителна инсталация”.
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Оттеглям това предложение.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Отпада.
    Преминаваме към предложението на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
    Който е за направеното от тях предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” – 1, против – няма, въздържали се – 10.
    Не се приема.
    Предложение на народните представители по чл. 281б, ал. 1.
    В чл. 281б, ал. 1 след думите „сградно окабеляване” да се добави „и до първата точна на концентрация или до разпределителната точка, в случай че тя е разположена извън сградата.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    По чл. 281в има два варианта:
    Да отпадне изцяло от законопроекта.
    Второ. Народните представители предлагат допълнение: „когато не може да ги събере служебно”.
    Уважаеми колеги, по принцип би следвало да гласуваме това, което в момента е предложено последно от вносителите.
    В текста, който е предложен от вносителите да се добави „когато не може да ги събере служебно”.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 1.
    Приема се.
    Приема се текстът на вносителите с допълнението „когато не може да ги събере служебно”.
    Предлагам да гласуваме целият § 181 с всички направени и гласувани предложения.
    Ние не гласувахме предложението, което се прави по чл. 281д на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов, което се приема от страна на вносителите.
    Създава се чл. 281д:
    „Чл. 281д. При налагане на задължение по чл.281б – чл.281г, комисията се ръководи от принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност и прозрачност”.
    Който е за така направеното предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Сега вече можем да гласуваме напълно целия § 181.
    Който е съгласен с гласуваните и приети предложения на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов, на н.п.Зоя Георгиева и предложението на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова по § 181, моля да гласува.
    Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се.
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Моля да обявите почивка когато стигнем до § 184, защото ще има доста коментари по него.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз имам предложение да не излизаме в почивка, тъй като законопроектът е достатъчно голям, да го гласуваме до края.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги има две предложения.
    Първо ще гласуваме предложението на г-жа Георгиева.
    Който е за това да разгледаме § 184 и след това да обявим почивка, моля да гласува.
    Гласували „за” – 1, против – няма, въздържали се – 10.
    Не се приема.
    При това положение продължаваме нашата работа и смятам да не гласуваме предложението на господин Тончев.
    По § 182, § 183 и § 184 няма направени предложения.
    Предлагам да ги гласуваме амблок.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приемат се.
    Преминаваме към § 185.
    По § 185 има направени предложения от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    Има направено предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
    От страна на вносителите. От КРС искат да вземат думата.
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Тук имаме едно малко разминаване с вносителите по отношение на чл.286 на § 185. Ние изложихме нашите мотиви с едно писмо до вас. Ще бъда съвсем кратка. Касае се за т.3 на ал.2 на вносителя.
    Ние считаме, че сега действащата редакция на чл.286 , а именно изключение за подземно изграждане на мрежите да има само, когато е извън границите на урбанизираните територии с население до 10 000 жители и жилищно застрояване.
    Вносителят предлага да има изключение, когато става въпрос за квартали с ниско жилищно застрояване. Ние считаме, че това е в противоречие с един от основните принципи, залегнал в чл.4, ал.1, т.2, а именно: една от целите на закона е да се създадат условия за развитие на вътрешния пазар на електронните съобщения, като се третират равнопоставено и предприятия.
    Ще се получи на практика следното: в един квартал с ниско жилищно застрояване предприятията ще могат да изграждат въздушно мрежите си, а в другия квартал ще трябва да ги изграждат подземно. Между различните предприятия ще се получи една неравнопоставеност и ще се наруши принципа на конкуренция между тях. Едни предприятия ще трябва да инвестират в подземни мрежи, а другите в квартали с ниско застояване няма да правят такива инвестиции за подземно полагане на кабелите.
    Понеже това е дейност, която касае един и същи вид мрежи, услуги, не би следвало да има такова неравнопоставено третиране.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Очевидно ние поддържаме текста на вносителя, не приемаме текстовете на народните представители, защото считаме, че с премахването на изключенията за въздушното изграждане ще се създадат предпоставки за нелегалното им развитие, т.е. редица затруднения за телекомуникационните предприятия в местата, където не е възможно използване на изградената подземна канална мрежа поради зает капацитет или други причини.
    В проектът на Закона за изменение на Закона за електронните съобщения, който е публикуван за обществено обсъждане бяхме предложили изключения за въздушно изграждане на въздушни мрежи за малки населени места по смисъла на допълнителната разпоредба от ЗУТ, § 5, т.7.
    Настоящият текст на вносителя отразява компромисния вариант на постъпилите становища, включително на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
    Следва също така да се има предвид, че не само броя на жителите на дадено населено място има значение, но също така и височината на жилищното застрояване.
    Отпадането на подобни изключения за въздушно изграждане на съобщителни мрежи би могло да създаде предпоставки за безразборното им разполагане, което би влошило качеството на предоставените услуги и не е приемливо включително и от естетична гледна точка.
    Приемаме единствено в частта думата „кабелни” да се замени с „обществени кабелни”.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз имам един въпрос към КРС. В случаите, когато не е възможно изграждане на подземна канална мрежа, ще лишим абонатите от Интернет, или какво ще се случи. Какво е вашето предложение?
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Когато не е възможно подземно полагане, първо трябва да се търси възможност за полагане в съществуващата подземна мрежа или да се изгражда собствена мрежа.Това е положението, както и сега в закона.Въпросът е ясен – кабелите се полагат или в наличната или се изгражда такава собствена.
    Г-Н НЕВЕН ДИЛКОВ: Аз съм председател на Управителния съвет на Сдружението за електронни комуникации на много малки и средни телекомоператори в България.
    Искам да обърна внимание на народните представители, че България е в топ 10 държави в света по качествен интернет. България е в Топ 10 в света по изключително малко неща.
    Причината нашата страна да е на това място е основно и само в усилията, в резултатите които сме постигнали множеството малки и средни оператори да си изграждат своята мрежа по всички възможни начини.
    Аз призовавам народните представители да решават чрез своята законодателна инициатива и членовете на този закон възможно максимално всички случаи на изграждане, включително въздушни мрежи разбира се в рамките на приемливото и да не ограничават по никакъв начин тази инициатива.
    Да, напълно възможно е да има тежки условия за изграждане. Много често няма капацитет съществуващата подземна инфраструктура и за да включим един абонат, който ще плаща 20 лева, ще се изхарчат 500 лева за да се прави нова подземна инфраструктура и множество подобни примери, които мога да давам дълго време.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Как си представяте в момента изграждането на въздушните кабелни мрежи? При ползването на стълбове, които са на ЕОН, други на ЕВН, трети на общината, четвърти на тролейбусната фирма и т.н. Как се уреждат тези взаимоотношения, за да се ползва тази въздушна мрежа? Вие може би си поставяте нови стълбове. На кого се плаща, на общината ли, от кого се вземат разрешителни. Навсякъде стърчат жици, коледни украси, различни други жици и кабели.
    Мисля, че точно поради тази причина във всички слабоурбанизирани зони, които са с население под 10 000 души, когато има по-рядко застроена територия предвидихме възможност за въздушни кабели.
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз също смятам, че не е редно да се даде карт бланш на въздушното застояване, защото в 21-ви век да висят безразборно кабели било по къщите, било по фасадите е недопустимо. Много често кабелите се наковават по фасадите. Свидетели сме на такъв начин на изграждане на така наречените въздушни кабелни мрежи.
    Това, за което г-н Борисов говори, че няма да изглеждат естетически добре сградите, се отнася точно до това ако разрешим въздушното изграждане.
    По отношение на кварталите на големите градове, там пък още по-малко е допустимо да разрешим изграждане на въздушни линии в кварталите на големите градове.
    Подкрепям предложението на групата народни представители да остане редакцията на този член от закона.
    Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз като представител на тази група оттеглям своето предложение. Присъединявам се към основното предложение на вносителя, първоначалното, във варианта, в който го имаме изписан с всички изключения, включително с т.3: „3. в урбанизираните територии с население над 10 000 жители в кварталите с преобладаващо застрояване с височина до 10 м”, да фигурира. Каква е разликата между едно село, което за малко не е станало квартал и съседното, което е станало квартал.
    Не е сериозно да се твърди, че бизнесът няма да бъде равнопоставен, ами бизнеса в този квартал и бизнеса със съседното село. Защо в съседното село, което не е станало квартал да могат да го правят, а в това, което е станало квартал да не могат.
    Това според мен не може да е критерия.
    По отношение на въпросът за естетиката. Когато говорим за крайни квартали, които са под 10 м застрояване, всъщност не е това, което грози картината. Картината я грозят кабелите тук в центъра, където има високо застояване.
    Освен това налице е една динамика на тези населени места.Днес това населено място е предимно с къщи, след година две може да се появят високи жилищни сгради.
    Според мен няма никакво основание за притеснение и да налагаме ограничения, т.е. да правим това изключение, защото ние по този начин убиваме малкия и среден бизнес в тази сфера, този който всъщност е създал тези условия, за което тук беше говорено от преди мен говорившия.
    Използвам случаят, че съм взел думата. Правя предложение в тези изключения да се включи още едно – визирам изграждането на част от абонатна линия, дефинирано като понятие в § 202, засягащ именно тази част между крайния потребител и разклонителната кутия, таблото, концентратор или там както се нарича. Това се едни последни десетина метра, които практически ще бъде невъзможно да бъдат прокарвани под земята. Ако не бъде добавено това изключение отново създаваме опасност именно заради тези десетина метра всъщност да не бъде дадена възможност да реализират съответните мрежи.
    Аз предлагам в точка 3, или да се запише като точка 4 следният текст: „ при изграждане на част от абонатната линия”. Пак повтарям, че „част от абонатната линия” е дефинирано като понятие в § 202.
    Използвам случая, че съм взел думата, за да направя и едно друго предложение, засягащо ал.5.
    Да се добави към съществуващият текст: „(5) Правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и съоръжения…” да се добави „и свързаната с тях инфраструктура”, защото е възможно някъде да се наложи да се сложи стълб, някъде да се направи постамент. Това всъщност е прилежащата инфраструктура и всъщност това да влезе в предстоящата наредба, с която министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва да урегулира въпроса.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз бих подкрепил предложението на министерството, но с едно уточнение. В точка 3, където е записано: „в урбанизирани територии с население над 10 000 жители в кварталите с преобладаващо застрояване с височина до 10 метра”.
    Искам да ми дадете дефиниция какво означава „преобладаващо застрояване”, в смисъл – 50 % от постройките са над 10 метра, 30 %, 70 %, кой ще определя какво означава преобладаващо застрояване.
    Ако има точна дефиниция на „преобладаващо застрояване” ще ви помоля да я кажете, ако няма просто трябва да се запише по-точен текст.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Точна дефиниция на думата „преобладаващо” няма, гражданственост е придобила дефиницията „над половината”.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Това според мен дава възможност за различно тълкуване.
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Наистина няма такава дефиниция. Когато се правят проверките от комисията за изпълнение на законовите изисквания за територии с такъв тип застрояване, такива документи се издават от кмета на общината, съответно съгласувано с главния архитект на съответната община, въз основа на устройствения план на съответното населено място. Те са органът, който преценява и квалифицира вида застрояване в съответния град, село и т.н.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Нашата задача е да направим такива закони, които да бъдат тълкувани по-малко, да бъдат максимално изчистени, да не даваме възможност после когато влезе в съда да бъде тълкувано.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, смятам че достатъчно говорихме по тази тема.
    Преди да минем към гласуване, от страна на народните представители имаме направено предложение т.1, 2 и 3 да отпаднат от законопроекта, фактически оставаме старото положение на това, което е предложено от народните представители.
    Аз имам едно предложение, тъй като много внимателно изслушах и двете страни и то се отнася за ал.2.
    „(2) Кабелните електронни съобщителни мрежи могат да се изграждат въздушно само извън границите на урбанизираните територии и в урбанизираните територии с население до 10 000 жители и/или в квартали с преобладаващо ниско жилищно застрояване”.
    Предложението на вносителят не е същото. Единствено ние не приемаме текста „за население над 10 000 жители” , всичко друго е отразено.
    Искам да чуя мнението на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, тъй като имаше много дебати. Вие знаете, че това е една тема, която от 7 – 8 месеца се експлоатира. Ние почти 70 – 80 % от исканията ги изпълняваме по този начин и остават само големите квартали в няколко града.
    Г.ЖА ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Аз мисля, че тази редакция която предложихте наистина е добра, защото по принцип трябва да вървим към едно подземно изграждане. Още преди 10 години ние така започнахме, след това отложихме за още две години, за още три години, т.е. ние сме 10-11 години след първата уредба, когато започна целия този процес. Това уточняване наистина е добро, защото има прекалено много запитвания какво се разбира под ниско застояване.
    Вие бихте могли евентуално в допълнителна разпоредба да обясните какво е това преобладаващо жилищно застрояване. Ние имаме една дефиниция какво е това жилищна сграда в ЗУТ, когато преобладават жилищата, над 60 %, останалото може да бъде офиси или нещо друго. Ниско жилищно строителство може да бъде, когато преобладаващото е над 60 %. Може и друг процент да се посочи, така че нещата да бъдат ясни и да не подлежат на тълкуване.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Може ли да ми дадете дефиниция на думата „квартал”.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Думата „кварталите” от тази гледна точка я вкарваме, за да можем да оставим там, където е въздушно в момента окабеляването в квартали, които са много отдалечени от района на града и които са под тази граница. Освен това от 1998 година този закон се приема и на всеки 2, 3 или 4 години следва анексиране и добавяне от народните представители – това ще остане за следващия период или за следващото правителство, което вече става 10-12 години. Част от фирмите са направили много инвестиции в тази насока, вложили са средства и не е честно по този начин закона да върви вече 12 години така и ние да го променяме само заради това, че на някой не му харесва.
    В крайна сметка трябва да има някаква равнопоставеност и справедливост.
    Смятам, че с този вариант, който предлагаме има голяма доза компромис, с което даваме възможност на сега съществуващите да останат по този начин.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз не мога да се съглася с вас, защото ако текста остане така: „територии с население до 10 000 жители и/или в квартали с преобладаващо ниско жилищно застрояване”, това означава, че закона ще обхване 5 големи града в България, за другите градове закона няма да обхване. Във всички други градове, които са от порядъка на 50 000 и 100 000 души ще има въздушно окабеляване.
    Г-ЖА ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Тук стана малко объркване. Целият град е до 10 000 жители, а кварталите са с ниско застояване, там нямаме брой жители.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В направеното предложение на господин Вълков, в което се казва „..и/или квартали”. Какво означава, че само на тези градове, или по принцип кварталите? Както разбирам става дума за кварталите на всички градове. Това означава, че те са до 50 000 жители и над 50 000 жители.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Целият град Габрово е с ниско застрояване например, това означава че целият този град ще бъде с въздушна мрежа. Безсмислен е текстът, който касае 10 000 жители, единия текст изключва другия.
    Г-Н НЕВЕН ДИЛКОВ: Аз искам да коментирам две неща. Едното, което всъщност е доста важно е за поддръжниците на идеята за по-големи ограничения на въздушните мрежи. Въвеждането и съществуването на ограничения при изграждането на въздушни мрежи облагодетелства един единствен, исторически оператор, който се позовава на своята мрежа.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Извинете, в момента гледаме законопроектът на второ четене и това не е във философията на закона. Ние говорим в момента точно за конкретните мерки.
    Г-Н НЕВЕН ДИЛКОВ: Аз смятам, че всички тези детайли, които в момента се обсъждат, мястото им е в съответната наредба. Детайлите са твърде много и не ми се струва, че е удачно да се пишат в закона.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, аз не мисля, че в един закон трябва да решим проблемите на един град. Това, че един оператор не може да се разбере с кмета на един град, дайте да не го решаваме със закон, става дума за Хасково.
    В моят град има две фирми, които прекопаха целия град и положиха оптика и са вложили милиони левове. Утре с този закон като го приемем ще дойде някой и още положи три жици. Аз това не го приемам за нормално.
    Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да цитирам някои развити страни, към които ние често се обръщаме за пример, където този въпрос въобще не се разисква. В САЩ въздушното окабеляване е факт. Нещата няма да станат по-лоши поради факта, че строителството е в ход и то постепенно ще регулира по какъв начин да бъдат разполагани инсталациите. Аз още веднъж апелирам да не сме толкова загрижени за естетиката, защото ако това е големия проблем – висящите кабели тук и там, в по-малките села това не е така. Нека да го оставим във вида, който предложи колегата Вълков, разбира се с тези две допълнения, които аз направих извън тази точка 3.
    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предложението, направено от председателя е доста коректно и трябва да бъде подкрепено.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ние просто търсим някакъв компромисен вариант, същевременно да можем да запазим инвестициите на тези, които са ги вложили и да запазим духа на закона, защото в крайна сметка 12 или 13 години работим в тази посока и не е желателно да се връщаме назад, а същевременно имаме такива места, където никога няма да бъдат прокопани и вкарани кабелите под земята, защото просто е невъзможно икономически, а не можем да останем без тази услуга.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз предлагам да бъде подкрепен текстът, така както е в първоначалния вариант на министерството по няколко причини. Първата причина е, че не може точно да се дефинира понятието „квартал”. Втората причина е, че не може точно да се дефинира понятието „преобладаващо ниско застрояване”, едното с другото взаимно се изключват, създава се колизия и дава възможност на тези, които ще определят – кметове или главни архитекти субективно да преценяват кой от тези фактори е изпълним. Нали не си представяте, че някой ще тръгне и ще преценява в един квартал колко от сградите са ниски и колко са високи. Какво точно означава квартал – 5 улици, от тази до тази улица и т.н.? В Законът за устройство на територията никъде няма дефинирано какво е точно квартал. Това означава, че абсолютно всички градове под 100 000 души ще им дадем явната възможност да правят въздушни мрежи. Написаното за 10 000 души е абсолютно излишно, едното прави колизия с другото.
    Моето предложение е да бъде подкрепен първоначалният текст на вносителя с добавянето на ал.5.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Вие си противоречите, ако приемате това нещо означава, че приемате всички тези въздушни кабели с население над 10 000 души.
    От Министерство на регионалното развитие и благоустройството могат ли да дадат дефиниция за квартал.
    Г-ЖА ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: В момента не мога да дам, но ще се опитаме да я представим допълнително.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, предлагам да отложим тази точка.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 186.
    В § 186 няма направени предложения.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 187.
    Има предложение на народния представител Любен Татарски.
    Тъй като няма направено предложение моля за становище от страна на вносителите на законопроекта.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Вносителите на законопроектът не подкрепят това предложение на народния представител Любен Татарски със следните мотиви:
    Изтеглянето на преференциалната услуга за изграждане на телекомуникационна инфраструктура в населените места точно в този момент според нас е ненавременно, особено на фона на сегашното правителство на европейското развитие и усилията на българската икономика за преодоляване на ефектите от кризата.
    Според нас ще намалеят значително инвестициите в сектора, ще се увеличат цените на телекомуникационните услуги, породени от повишаване на разходите. Повишените разходи ще бъдат калкулирани в повишаване на цените на телекомуникационни услуги, а това ще доведе до задържане ръста на потребителите и на потреблението от друга страна.
    Българската икономика ще продължи да изостава от гледна точка конкурентноспособност в сравнение с икономиките в Европа, ще се ограничи ръста на брутния вътрешен продукт, няма да се изпълни поставеното от Европейската комисия държавите членки да вземат мерки, включително въвеждане на правни разпоредби за улесняване на инвестициите в широколентовата инфраструктура, в т.ч. уреждане на правата за преминаване.
    Една от основните цели на стратегията Европа 2020 и нейният първи стълб Програмата за цифрови технологии в Европа е насърчаване на инвестициите в ИТП инфраструктура. Тук едно отклонение ще направя, вероятно знаете, че за следващият програмен период са предвидени над 9 млрд.евро за инвестиции в широколентов достъп и за изграждане на електронни услуги.
    Това е нашето становище.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други мнения и становище.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Господин председател, с оглед напредващото време аз ще бъда кратък.
    Не подкрепям предложението на колегата Любен Татарски.
    Това мое становище съм го изразявал още в началото на мандатът ни, когато колегата Татарски със свое предложение се помъчи да направи същото изменение в Закона за общинска собственост.
    Не считам, че с механичното премахване на нещо и непредлагането на регулиране на пазара, ще бъде постигната целта и идеята, която има той.
    През периодът 2005 – 2007 г. повечето колеги си спомнят, че нямаше регулация по този начин и общинските съвети в страната масово се разпореждаха и въвеждаха режим, какъвто всеки общински съвет сам си реши. Благодарение на това по много места имаше големи проблеми.
    Не считам, че с това свое решение господин татарски ще реши проблема. Смятам, че с правната уредба, която е въведена с изменението на Закона за електронните съобщения въпросът донякъде е решен, а доколко това наистина е добро решение, мисля че много страни в Европейския съюз са си решили проблеми по определен начин, но това е въпрос на друга дискусия и на друго решение.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Тончев.
    Колеги, други мнения.
    Тъй като не виждам преминаваме към гласуване.
    Който е за направеното предложение на народния представител Любен Татарски, моля да гласува.
    Гласували „за” – 1, против – 10, въздържали се – няма.
    Не се приема.
    Преминаваме към § 188.
    По § 188 няма направени предложения.
    Преминаваме към гласуване.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 189.
    По § 189 нямаме направени предложения, преминаваме към гласуване.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 190.
    По § 190 има предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    В § 190 се създава нова т.3.
    „3. В ал.7 след думата „безвъзмездно” се добавя „включително за ведомствата по чл.3”.
    Има предложение също така на народния представител Любен Татарски, който в момента не присъства.
    Госпожо Георгиева, моля да поясните направеното предложение:
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: В чл.295 са посочени изисквания на предприятията, изграждащи електронни съобщителни мрежи.
    Също така в чл.3 на Закона за електронни съобщения се казва:
    „Чл.3. Този закон не се прилага при осъществяване на електронни съобщения от Министерство на отбраната, от Министерство на вътрешните работи от Държавна агенция „Национална сигурност”, от Националната служба за охрана, от Националната служба за охрана и от Националната разузнавателна служба за собствени нужди, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки”.
    Това означава, че тези институции при изграждане на своите мрежи ще трябва да плащат.
    Аз смятам, че трябва да бъдат поставени при еднакви условия и затова моето предложение е за безвъзмездно преминаване през публична общинска собственост да важи и за тези ведомства.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Подкрепяме предложението, направено от народните представители.
    Предложението на г-н Татарски не го подкрепяме с цитираните преди малко аргументи, бих могъл да добавя още аргументи. Принципно не го подкрепяме.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Други изказвания.
    Тъй като не виждам вдигнати ръце минаваме към гласуване.
    Преминаваме към гласуване предложението на групата народни представители.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
    Приема се.
    Предлагам да гласуваме предложението на народния представител Любен Татарски.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – няма, против – няма, въздържали се – 13.
    Не се приема.
    Гласуваме целият § 190.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 191, § 192 и § 193 по които няма направени предложения.
    Предлагам да ги гласуваме амблок.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 194.
    Има предложение от народния представител Светослав Тончев.
    Господин Тончев, моля да представите предложението.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Предлагам да чуем мнението на вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Текстът въвежда член 10, § 3, буква „б” от директивата 2002/20/ЕО, това е директивата за разрешенията, в която се казва: „Разпореждане за преустановяване или забавяне на предоставянето на услугата или пакет услуги, което ако продължи би довело до съществено нарушение на конкуренцията докато не бъде осигурено спазване на задълженията за достъп, наложен след анализ на пазара, извършен в съответствие с чл.16 от директива 2002/21/ЕО”.
    Нашето компромисно предложение е следното: Комисията може с решение да спре или отложи предоставянето на услуга или пакет услуги, когато това би довело до съществено нарушение на конкуренцията, докато не бъде осигурено спазване на задълженията за достъп, наложени с влязло в сила решение, след анализ на съответния пазар.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Не възразявам срещу така направеното предложение от министерството. Считам, че е добре направено редакционно.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, предлагам да гласуваме редакционното предложение на министерството.
    Приемаме по принцип предложението на народния представител Светослав Тончев и гласуваме редакцията на направеното предложение от вносителя.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Сега ще гласуваме целия § 194 с направеното предложение, прието от комисията.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 195.
    По § 195 има направено предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    Да се създаде член 323б:
    „Чл. 323б. Контролът по изпълнение на изискванията на чл.286, установяването на нарушенията по този член и издаването на наказателни постановления се извършват от компетентните органи по Закона за устройство на територията, като размерът на глобите се определя в съответствие с чл.332”.
    Вносителят съгласен ли е с това предложение.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Подкрепяме направеното предложение.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Предлагам да гласуваме целият § 195.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 196.
    По § 196 няма направени предложения по него.
    От страна на КРС имате мнение.
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Във връзка с Във връзка с предложението на вносителя по чл.326а бих искала да изразя позицията на Комисията за регулиране на съобщенията.
    Комисията за регулиране на съобщенията беше предложила специална норма, която се отнася до н този, който нарушава функционалните спецификации на преносимост на номерата Текстът, който беше предложила комисията е: „Който наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от комисията, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 100 000 лева”. Тъй като в законът към настоящия момент липсва специална санкционна норма по отношение на нарушаване на едно от основните права на гражданите и потребителите на услуги, а именно преносимостта на номерата.
    В последната година зачестиха изключително много жалбите от потребителите срещу нарушение на това тяхно право. Комисията в тази връзка издава наказателни постановления и се стреми да осигури правото на потребителите за преносимост.
    Ние имаме две основни бележки по отношение текста на вносителя. Прави се разграничение по отношение на потърпевшите лица. Когато нарушението е извършено спрямо физически лица и спрямо юридически лица се поставят различни глоби, това е недопустимо, тъй като закона сам по себе си не прави разлика между абонат. Абонатът е физическо лице и юридическо лице. Не считаме, че потърпевшите следва да се третират по този неравнопоставен начин.
    На следващо място фактите, които са предложени в случая от вносителя се разминават с налаганите санкции към настоящия момент от комисията.
    Комисията налага санкции на предприятията в размер от 10 000 до 100 000 лева. Точно в тази връзка ние предложихме текста да е в тези граници.
    Така предложените глоби от 1000 лева до 5 000 лева, когато нарушението е извършено по отношение на физическо лице и от 10 000 до 50 000 лева, когато нарушението е извършено спрямо юридическо лице ще доведе и до прилагане на по-благоприятния закон при издадените наказателни постановления от комисията, т.е. една огромна част от наказателните постановления би била застрашена и няма да се постигне целта на закона, а именно превенция, за да не се нарушава правото на потребителите на преносимост.
    Така че в тази връзка считаме, че би било удачно да се приеме текстът, който ние предлагаме, а именно специална функционна норма: „Който наруши функционалната спецификация за преносимост на номерата се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лева”.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Къде пише, че за нарушението спрямо физическо и юридическо лице санкцията е различна?
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Това е записано в чл.326а.”Който наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата е наказва с глоба в размер, както следва:
    От 1 000 до 5 000 лева – за нарушения спрямо физически лица.?, т.е. вие като физическо лице ако си подадете заявление за пренасяне и то не бъде удовлетворено, има нарушение спрямо вас като потребител, не ви е удовлетворено правото на преносимост, комисията ще може да наложи санкция на предприятието Х, което е нарушило вашето право на преносимост в размер от 1000 до 5000 лева максимална глоба.
    Ако дадена фирмата отиде и поиска да се пренесе, санкцията е от 10 000 до 50 000 лева и нейното право е нарушено с неюридическото лице. Такова разграничение има и то е разграничение спрямо потребителя и няма да се постигнат въобще целите на закона.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Относно размерът на глобите какво е вашето предложение.
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Нашето предложение е глобите да бъдат минимум 10 000 лева, максимум 100 000 лева, каквато е и практиката на комисията до този момент.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Може ли да ни кажете до момента колко глоби от 100 000 лева сте наложили до момента.
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Нямаме наложени глоби до момента от 100 000 лева. Имаме наложени глоби от 50 000 до 60 000 лева на предприятията. Така наложените глоби до този момент ще паднат в съда, ако се променят тези текстове. Имаме повече от 200 наказателни постановления.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ние сме се наслушали на това как ще паднат в съда и сме взели достатъчно решения тук – 88 закона са минали в 41-то Народно събрание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, нито един не върнал Конституционния съд, нито някой друг съд не е оборил някое от решенията.
    Вие казахте, че глобата от 100 000 лева в момента съществува, а не е наложено нито едно наказание. Коя е причината?
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Всяко едно наказание следва да се мотивира, с оглед на конкретната обстановка, това е принцип в административното наказване.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам да чуя и мнението на вносителите защо са намалили глобата от 100 000 лева на 50 000 лева
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ:Ние държим на предложената диференциация на санкции спрямо физически и юридически лица поради различният профил на потребление и необходимостта от съизмеримост на санкциите.
    В същото време предлагаме в т.2 да се добавят изрично физическите лица еднолични търговци. Обемът на потреблението и ползваните от тях услуги под формата на брой СИМ карти например се доближава повече до профила на юридическите лица и поради това считам за необходимо да нарушения спрямо тях да се прилагат по-високи санкции.
    Това е нашето становище по въпроса.
    Ние предлагаме физически лица и еднолични търговци да се да се добави в т.2 на чл.326а. Ще ви прочета текста, който предлагаме:
    В точка две изразът „от 10 000 до 50 000 лв” се заменя с „200 000 лева”, а след думата „спрямо” се добавя „физически лица – еднолични търговци”.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: колеги, вие вашето предложение сте го направили и сте писали „от 10 000 до 50 000лева”
    Моля по-сериозно да се отнасяме към нещата. Аз смятам, че е по-добре да го отложим. Вие завишавате 4 пъти глобата.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Това е вариант ако вие депутатите решите да завишите глобата, иначе няма проблем тя да остане в рамките на тези 50 000 лева.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз съм съгласен да увеличим глобата, но вие чухте че досега е имало глоба от 100 000 лева, но до този момент такава глоба не е налагана от комисията.
    Предлагам да отложим разглеждането на този параграф. Ще поискаме мнението на вносителя и на Комисията за регулиране на съобщенията.
    Който е за отлагане, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 197.
    Има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    В чл. 331, ал. 8 думите „временни задължения” да се заменят с „влязло в сила решение за налагане на временно задължение”.
    От страна на вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не възразяваме срещу това предложение на групата народни представители.
    Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към следващия нов § 198.
    Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: В ал. 2 е разписано „не по-малко от двойния размер на наложената такса”. Какво означава „не по-малко”? Става дума за § 198, чл. 334в., ал. 2. Думите „не по-малко” да отпаднат.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не възразяваме срещу това предложение.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ще ви прочета предложението по ал.2:
    „(2) Когато нарушението по ал.1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в двоен размер на наложената по ал.1 санкция”.
    Който е съгласен с така направеното предложение от дирекция Правно-техническа, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    По § 199 и § 200 няма направени предложения. Предлагам да ги гласуваме амблок.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 201.
    Има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    Параграф 202 относно чл.345 да отпадне от законопроекта, а текста на чл.345 да бъде отразен на систематичното му място в Глава двадесета „Контрол” като чл.323б.
    От страна на вносителя.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Подкрепяме това предложение.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 202.
    Има ли предложения по § 202? Няма.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 203.
    По § 203 има предложение на народния представител Димитър Карбов, който в момента отсъства.
    Има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    По принцип предложенията са близки като смисъл.
    Преди да дам думата на вносителите да кажат своето мнение, искам да ви прочета направеното предложение от страна на Българска национална телевизия относно ал.1, а именно:
    „ Алинея 1 се изменя така: Предприятията, които предоставят услугата „радио и телевизионно разпространение” чрез кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи разпространяват безвъзмездно в реално време националните и регионални програми на Българска национална телевизия и Българско национално радио до преразглеждане на задълженията по реда на ал.7”.
    По принцип става дума за Българска национална телевизия и Българско национално радио да се разпространяват и чрез сателит, не само както е до момента чрез кабелни мрежи.
    Още едно предложение. Тъй като закъсняхме със законът, съгласно европейската директива - т.4 ,предложената ал.7 се изменя така: думите „25 май 2012 г.” се заменят с думите „две години от влизане на този закон в сила”.
    Директивата трябваше да се транспонира в законът, а ние закъсняхме повече от 6 или 7 месеца.
    Имат думата вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Ние подкрепяме предложението на групата народни представители за ал.6.
    Единственият коментар във връзка със срока е, че съгласно директивата този срок е 12 месеца, а не 24 месеца. Вие казахте :”до две години след влизане на този закон в сила”.
    Ще ви прочета какво пише в директивата: „задълженията отнасящи се до първия подпараграф трябва да бъдат прегледани от държавите членки най-късно в рамките на една година, считано от 25 май 2011 г.”
    Нашето мнение е, че срокът трябва да е 12 месеца.
    Текстът който прочетохте във връзка с предложението на БНБ е добре да се запознаем с него.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз мисля, че можем да подкрепим предложението на н.п.Димитър Карбов по принцип, тъй като двете предложения се доближават.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моето мнение е същото.
    Който е за подкрепяне на предложенията по принцип и редакция по предложението на народните представители, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приемат се.
    Предложението по т.4 – предложената нова ал.7 се изменя, като думите „25 май 2012 г.” се заменят с „ до една година от влизане на този закон в сила”.
    Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Искам да чуя мнението на министерството по предложението на Българска национална телевизия и Българско национално радио.
    Ще ви го прочета още един път.
    „ Алинея 1 се изменя така: Предприятията, които предоставят услугата „радио и телевизионно разпространение” чрез кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи разпространяват безвъзмездно в реално време националните и регионални програми на Българска национална телевизия и Българско национално радио до преразглеждане на задълженията по реда на ал.7”.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не възразяваме срещу така прочетения текст.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване на текста.
    Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Има препратка в ал.5, която касае отменената ал.3. Думата „ал.3” да се заличи.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване предложението на дирекция Правно техническа.
    Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Предлагам да преминем към гласуване на целия § 203.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Допълнителни разпоредби.
    Който подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    § 204. Няма направени предложения по § 204.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преходни и заключителни разпоредби.
    Който подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    § 205. Комисията подкрепя текста на вносителя.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    § 206.
    В § 206 се създават нови ал.5, ал.6, ал.7, ал.8, ал.9 и ал.10.
    „(5) от 1 септември 2013 г. наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване на територията на Република България се преустановява.
    (6) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон Министерският съвет приема План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т).
    (7) Планът по ал.6 включва етапите, сроковете и условията за въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т).
    (8) В плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в Република България се предвижда комплекс от мерки за подпомагане на лица със специфични социални потребности за осигуряване на устройства, ползващи достъп до радио и телевизионни програми. Кръгът на лицата се определя въз основа на критерии, посочени в Плана.
    (9) Компетентните държавни органи, съвместно с предприятието по § 5а, ал.1 в тримесечен срок от приемането на Плана по ал.6, започват необходимите действия и процедури по информиране на населението относно въвеждането на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в Република България. Осъществяването на мерките по информиране на населението продължава за срок не по-кратък от изтичането на три месеца от срока по ал.5.
    (10) В срока по ал.5 Комисията при спазване изискванията на глава пета открива процедура по чл.48, ал.1 за избор на предприятие, на което да се издаде разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват”.
    Това са направените предложения от ал.5 до ал.10. Направените допълнения, със свързани с приетите редакционни поправки в глава 4, раздел шести от закона.
    Предложението създава реална предпоставка за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване и условия за развитието му в полза на потребителите.
    Създава се законова основа за приемане на това наземно цифрово телевизионно и радиоразпръскване, като се определят елементите, които ще се включат в него.
    С приемането на Планът в предвидени срок ще се гарантира:
    Въвеждане на информационна кампания, механизми за осигуряване на крайни устройства на лица със специфични социални потребности, както и критерии за определянето.
    Предприемат се мерки за ефективното използване на ограничения ресурс на радиочестотния спектър, за освобождаването му и за изпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от европейското законодателство за осигуряване на честотите за цифров дивидент.
    Сега в момента има план, който е приет през 2009 г. и всички срокове по него са изтекли в този месец, който идва и ние трябва да вземем съответни мерки.
    Условията, които са разписани тук са изключително важни, особено тези които се отнасят до техническите устройства, които се отнасят до крайните потребители, защото това е една част от населението, което трябва да може да ги получи по по-особен начин, който е свързан с действащия план, който ще бъде направен в рамките на три месеца, с така направените предложения по тези алинеи.
    От страна на вносител моля да изкажете вашето мнение по така направеното предложение.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не възразяваме срещу това предложение, което е направено, защото това е още едно доказателство, че Парламента и българското правителство работят в посока удовлетворяване на специфичните нужди на лицата със затруднено положение.
    Подкрепяме изцяло направеното предложение.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ако няма становища, мнения по въпроса, да преминем към гласуване.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    По §207, § 208, § 209 и § 210 няма направени предложения.
    От дирекция Правно-техническа също нямат предложения.
    Предлагам да преминем към гласуване на посочените параграфи амблок.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приемат се.
    Създава се нов § 210а, като след това ще бъде извършена преномерацията.
    § 210а. Създават се нови ал.1 и ал.2:
    „(1) Комисията довършва процедурата, проведена по реда, определен в правилата по §5, ал.1 от ПЗР на Закона за електронните съобщения, като издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, който е бил обявен за свободен, но не е бил предоставен по реда, определен в плавилата.
    Комисията издава разрешението на кандидата, който е имал правото да го получи поради най-добри показатели от всички лица, подали заявление за издаване на разрешение за същия ограничен ресурс.
    (2) Комисията издава разрешението по ал.1 в едномесечен срок от влизане в сила на този закон, със срок за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс редиочестотен спектър, не по-дълъг от срока, за който са издадени разрешенията на основание на ал.2 и ал.3 от ПЗР на Закона за електронните съобщения”.
    Направеното предложение цели пълното съответствие на законодателството с принципите на европейското конкурентно право.
    Дава се възможност на регулаторният орган Комисията за регулиране на съобщенията да довърши при ясни и прозрачни условия процедурата по издаване на разрешенията за използване на аналогови честоти.
    Правилата не се променят или допълват, а при спазването им се гарантира равнопоставено третиране на участниците в проведената процедура.
    Ако има изказвания от страна на народните представители или да дам думата на вносителите. Заповядайте, господин Борисов.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не възразяваме срещу този нов параграф от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ако няма изказвания и мнения да преминем към гласуване.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Искам да чуя становището на КРС.
    Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Подкрепяме така направеното предложение за нов § 210а.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
    Който е за така направеното предложение , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    По § 211, § 212, § 213 и § 214 няма направени предложения.
    Предлагам да ги гласуваме амблок.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приемат се.
    Преминаваме към разглеждане на § 215.
    Има направено предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
    Това са изменения, които касаят Закона за радиото и телевизията.
    От страна на вносителите.
    Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Подкрепяме така направеното предложение от народните представители.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги имате ли изказвания. Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към § 216.
    Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Колеги, благодаря ви за участието. Тези 7 или 8 параграфа, които останаха ще ги разгледаме на следващото заседание на комисията.
    Имам едно предложение, а то е: В сряда 30 ноември 2011 г. да направим извънредно заседание с дневен ред:1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отпадъците.
    2. Да разгледаме отложените текстове на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
    Който е за , моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Закривам днешното заседание.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
    ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

    / Иван Вълков /
    Форма за търсене
    Ключова дума