1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11.07.2011 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от н.п. Петър Курумбашев и група народни представители на 10.11.2011 г. – за първо гласуване.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – второ четене, продължение.
4. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ

П Р ОТ О К О Л

На 30 ноември 2011 година /сряда/ от 14.30 часа в зала 142 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11.07.2011 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от н.п. Петър Курумбашев и група народни представители на 10.11.2011 г. – за първо гласуване.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – второ четене, продължение.
4. Разни
Колеги, имате ли някакви предложения по така представения дневния ред? Тъй като не виждам вдигнати ръце, преминаваме към гласуване.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред – Разглеждане и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11.07.2011 г. – за първо гласуване.
Гости на днешното заседание са:
Нона Караджова – министър на околната среда и водите
Теодора Желева – началник отдел „Управление на битови и строителни отпадъци”.
Владимир Димитров – Българска асоциация по рециклиране
Госпожо Караджова имате думата да представите Законопроектът за управление на отпадъците.
Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми народни представители, благодаря ви първо за това, че ме поканихте да представя законопроектът, ако има въпроси съм готова да отговоря.
Вие сте се запознали с подробните мотиви към законопроекта, но все пак да изложа най-важните акценти в този законопроект.
Поводът за този законопроект е въвеждането в нашето законодателство на рамковата директива за отпадъците, приета през 2008 година, с която се отменя старата директива за отпадъците и няколко специфични директиви за отпадъците.
С проектът на закона освен транспониране изискванията на европейското право се предлагат редица механизми за неговото прилагане, тъй като най-лесното в един закон е да се въведат формалните текстове , транспониращи изисквания, крайни цели по случая за преработка на отпадъците, но още по-важното нещо е да се въведат и прилагащите механизми, вие самите сте се убедили във важността на този процес.
Основните промени в законопроектът спрямо сега действащия законопроект са насочени към няколко основни неща, които са еднакво важни, просто ги изброявам:
Формулиране на ясни задължения на кметовете на общини за управление на битовите отпадъци на територията на съответната община и създаване на законови механизми за изпълнение на поставените ангажименти, а именно: достигане на минимум 50 % рециклиране за битовите отпадъци, най-малко хартия, картон, пластмаса, стъкло и метали.
Това произтича от изискванията на директивата, като за поетапно постигане на целите и с оглед да се придвижва изпълнението на тези цели за изграждане на необходимите съоръжения от общините, създаването на съответните системи за разделно събиране.
Предлагаме въвеждане на междинни цели към 2016 г., 2018 г. и 2020 година, тъй като знаем колко бавно се случват нещата и за да не осъмнем през 2019 година така, както през 2009 година – неизпълнени задълженията за изграждане на депа за отпадъци, да не се окажем през 2019 година по този начин, т.е. това е облекчение за местните власти във всички следващи години.
Освен тази цел се въвежда в законопроектът изискването за разделно събиране и съответно преработване на битовите биоразградими отпадъци, които основно са зелени отпадъци от градините, парковете, така и хранителни отпадъци, като изискването отново е свързано с европейски директиви, при това е изискване от много години, не е от сега, за достигане до 2020 година ограничаване количеството на депонираните биоразградими битови отпадъци до 35 % от общото количество, произведено през 1995 година.
За стимулиране на общините за постигане на тази цел, на целите за рециклиране и оползотворяване на биоразградимите отпадъци правим следното предложение: отчисленията за тон депониран отпадък да се намалят с 50 % за всяка от целите, независимо една от друга, т.е. тези кметове на които се предоставят в момента достатъчно средства и по европейските програми, и по националните програми и достигнат тези цели, съответно няма да имат допълнителни екологични плащания. Надяваме се, че това е един добър стимул за тях, между другото вече не малко общини изграждат такива съоръжения, някои са ги въвели в експлоатация, така че както са ги направили и са могли едните кметове и общини, така могат да го направят и другите.
Същевременно при неизпълнение на целите, тъй като това е национално задължение и ако не го изпълним разбира се ще плащаме всички солидарно от бюджета на държавата, т.е. от всеки от нас и за да има отговорност в това отношение, въвеждаме увеличение на тези отчисления с 20 %, т.е. има достатъчно стимули, има достатъчно пари, въпроса е да се организира тази дейност.
Друга цел, която поставяме от гледна точка на прилагане на законодателството и което на практика има във всички, не само европейски, а и в доста неевропейски страни е изискването към общините за осигуряване на площадки, на които гражданите могат безвъзмездно да предават разделно събраните си отпадъци, като опасни отпадъци от бита, нещо което отдавна се поставя като тема, но все не стигаме дотам, а това е изискване на законодателството и едновременно е свързано и със здравето на хората, с околната среда, както и едрогабаритните отпадъци, за да нямаме това което се случва – едни минисметища около контейнерите за отпадъци, които не могат да се предадат и наистина хората няма какво в случая да направят.
За практическото изпълнение на това последното изискване за площадките сме дали срок от две години от влизането в сила на закона, тъй като затова в никакъв случай не трябват големи инвестиции. Това са едни терени съответно с елементарни изисквания.
Тези предложения сме съгласували със Сдружението на общините, като в хода на разработване на законопроекта бяхме поканили малки, средни и големи общини, за да чуем мнението на тези общини като заинтересована страна в този процес.
Нещо важно, което е от гледна точка на това да станем и ние рециклиращо общество е поставено изискването в законът, което е свързано и с изискванията на директивата, за която ви споменах, е достигане на цел не по-малко от 70 % от отпадъците от строителството и разрушаване на сгради до 2010 година да бъдат оползотворявани и рециклирани.
Това също е голямо предизвикателство, тъй като в момента сме почти на кота нула. По същият начин предвиждаме да въведем междинни цели. Тези предложения сме съгласували както с общините, така и със Строителна камара, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и други заинтересовани страни в процеса, като отговорност за достигане на тези цели имат възложителите на строителни дейности, което е и най-логичното, ако това са министерства или агенции, Изпълнителна агенция Пътна инфраструктура и т.н. отговорността е тяхна. Ако са частни строители отговорността е тяхна. Предвидени са и съответните механизми как това да се случва, като е разработена вече наредба, която чака този закон, за да бъде съответно приета от Министерски съвет като детайли по този въпрос.
Тази тема е свързана и с транспорта, тъй като сме в тази комисия индиректно, тъй като автомобилния транспорт това са пътищата, това означава използване и на рециклирани материали при съответно рехабилитация на пътищата.
Скоро имах разговор с г-н Лазар Лазаров по темата. Преди време бяхме се обърнали с молба този процес да започне, оказа се че вече при съответните обществени поръчки за рехабилитация на няколко пътя те са изискали съответно да бъдат осигурени такива рециклиращи съоръжения, виждала съм ги в много страни, там където се ремонтират пътища, и се оказва че не само е по-екологично, но и с 30 % по-евтино, така че това е една добра новина за транспорта.
На следващо място, и с това ще приключа , във връзка с ангажиментите за облекчаване на всякакви административни процедури и товари, свързани с разрешителни и регистрационни режими. Сведохме до минимум разрешителните режими, дотолкова доколкото се изисква минимално от директивата за отпадъците. Редица разрешителни режими вече станаха регистрационни режими с минимални изисквания, включително се реализира максимално режима за дейности, свързани с транспорт на отпадъци, като имаме още едно облекчение. Докато сега се изискваше за всяка транспортна дейност да се извършва такъв режим във всяка регионална инспекция по околната среда, където съответната фирма извършва дейности, сега ще трябва да се извърши само на едно място, там където е регистрирана транспортната фирма, за да няма такова затруднение и за транспортните фирми.
Пренесени са изискванията от старият закон, което е пък изцяло във връзка с Конвенцията за трансграничен превоз на отпадъци, Базелската конвенция и съответните европейски регламенти за трансграничен превоз на отпадъци. Тук на практика няма промени.
Това са основните неща, като се опитах да акцентирам върху тези моменти, които пряко засягат транспорта, тъй като и темата за черни и цветни метали е актуална, мисля че транспорта изпитна най-големите тежести, това е един от операторите, които изпитват най-сериозни проблеми, свързани с посегателствата върху инфраструктурата от метали. Предлагаме съответните ограничения, които бяха въведени със Закона за изменение и допълнение, приет през м.февруари т.г. от Парламента и въвеждаме допълнително две-три мерки, като във връзка с дебатите, които се проведоха през последните месеци и допълнителни уточнения, както и юридически консултации с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, нашите юристи и външни юристи, съответно за да няма тълкувание по отношение на прилагането на изискването за разполагане на площадките за предаване на отпадъци на места, определени с общоустройствени планове, за които са допустими производствени, складови и други подобни промишлени дейности и тълкуваните дали се отнася само за новите общоустройствени планове, които общините е трябвало да направят, но за съжаление около 30 % са направили така, че да имат общоустройствени планове или могат до момента на приемането им от общините, т.е. на новите, да се прилага изискването и за действащите градоустройствени планове или териториално устройствени планове стигнахме до заключението, че за да не се правят тълкувания от министър, да бъде направена съответната връзка в самия Закон за управление на отпадъците с Преходните разпоредби на закона за устройство на територията, в който се казва, че до приемането на общоустройствени планове, в сила са действащи териториално устройствени планове. Това е в параграф на ЗУТ и ще направим тази връзка, за да няма място за тълкувания, т.е. да няма произвол и съответно министерството да се чуди, а и всички останали какво се случва.
Това са най-важните неща и най-вече пряко свързаните директно или индиректно с транспортните дейности. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Караджова. Колеги, имате думата за въпроси или изказване на мнения по така представения законопроект за изменение и допълнение.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ако нямах съмнения в тази последна част от закона бих го подкрепил, но сега ще се въздържа. Искам да Ви задам един въпрос във връзка с отлагателния срок на общините – 2 години. Считате ли, че общините ще се справят за тези две години и съответно предвижда ли се държавата по някакъв начин да подпомогне общините в изпълнение на техните ангажименти, за да може закона да бъде действащ.
Защо го казвам това? Защото наскоро бяхме свидетели на обсъжданията на Закона за защита на животните, където ставаше дума за домашните любимци и уличните кучета. Това не се отнася до вашето министерство, но ще ви кажа какъв е примера.
Какво стана там? Имаше определен срок, в който общините трябваше да направят всички тези приюти за бездомните кучета и се прие ангажимента на всеки един собственик на куче какво трябва да прави, когато го води на разходка така, че да не замърсява околната среда, разбирате за какво говоря.
Какво стана, приеха се текстовете, но кой ще върши работата на общината, отложиха с още две години затова че общините не са си свършили работата, но задължиха гражданите, което наистина е една много добра стъпка съответно след като замърсяват средата с животните, които отглеждат да си я почистят и веднага следва въпросът кой ще чисти след бездомните кучета и са прави. Кой ще санкционираме сега, общината?
Ако се прави закон, казвам го в този смисъл, който няма да действа след две години, ще го отлагаме пак, какъв смисъл има да го правим, така че каже ли се отстрочката е две години, трябва да е категорично ясно, че общините трябва да са си изпълнили ангажимента и правителството също да знае какви са възможностите на тези общини, за да изпълнят ангажиментите и да се предвидят съответно възможности за подпомагане на общините, за да се запази този срок, иначе се губи смисъла, както стана с този закон на Министерството на земеделието. Това ще го кажа на министър Найденов следващият път, ако дойде в нашата комисия.
Аз приветствам тези нови технологии за рециклираните пътища, виждал съм подобна технология, само не знам какви ще бъдат ограниченията и колко процента. С това не съм се запознавал, надявам се че наистина ще се използва в по-голямата част, поне когато става дума за износоустойчвия слой, за ремонт на износоустойчивия слой на пътя.
Така че още веднъж искам да кажа, че ще се въздържа именно заради частта за скраба, иначе бих подкрепил този закон.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев. Заповядайте, госпожо Караджова.
Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА: Абсолютно сте прав, господин Мутафчиев че трябва да предлагаме реалистични неща. По отношение на по-дългите срокове за рециклиране на битовите отпадъци, това засяга пряко общините, както и площадките за които говорим, от началото на 2007 г. са на разположение около 800 000 000 лева по оперативна програма Околна среда. За жалост към момента готови проекти, одобрени има само за 4 или 5 региона и аз лично страдам от това и общините разбира се заради това, че нямаме подготвени проекти.
Ускорихме много нещата. Не мога да ви кажа колко срещи съм направила с кметовете, за да ги убедя да се сдружат по региони, защото няма как съоръжения да има всяка община, това го няма никъде, те струват десетки милиони лева. Навсякъде вече имаме сдружения и навсякъде проектите се подготвят, в различна фаза са, ето вчера сключихме пореден договор, така че пари има. Освен това едно от първите постановления, които внесох в Министерски съвет през м.август 2009 година беше за осигуряване на допълнителни средства за период от четири години за дейности, свързани с отпадъци на общините. Всички общини, които са готови и които не могат да ползват средства по Оперативна програма околна среда за рекултивация на стари сметища, за изграждане на инсталации за предварително третиране на отпадъци са при нас и ние ги финансираме, т.е. всичко което е било възможно до момента от финансова гледна точка сме направили.
Освен това искам да ви кажа, че ние консултирахме с общините този законопроект. Те на практика се увериха, че ние друг път просто нямаме, защото иначе ще плащаме всички за тази безотговорност. Що се отнася до площадките, за които има две години, това са едни елементарни площадки, това не са и съоръжения. Това е една площадка, която трябва да има ограда, покрив и няколко контейнера. Това е нещо, което трябва да се случи и което се е случвало на толкова други места. Общините могат да го направят по различен начин. Могат от собствени средства, т.е. чрез таксата Отпадъци, ако се оптимизират дейностите ще се намалят други разходи. Могат да си направят публично частно партньорство, може да си направят собствено предприятие, могат чрез организациите по оползотворяване на отпадъците, т.е. имат безкрайно широкия избор и добрите мениджъри го правят. Те са го направили на практика в някои общини, така че зависи от тях. Имат толкова резерви за икономии, за доброто управление на битовите отпадъци на територията на общините.
Поради фактът, че все още няма измервателни съоръжения на много места, не мога да ви кажа какви различия има между общини, които са от един и същи тип – поле или планина като природогеографски условия, като големина на населеното място, като тип промишленост и дейности, с 10 пъти разлики в количествата на отпадъците, т.е някъде се плаща 10 пъти повече на някои . Не искам да влизам в подробности, постепенно тези неща ще се отстранят. Когато се въведат тези правила все повече граждани да стават все по-съвестни съм убедена, че нещата ще се случат, така че това е моя отговор.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте господин Такоров.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Двата закона са почти 70 -80 % процента в текстовете са идентични, защото всички знаем че това е транспонирането на една директива. Какво във вашият законопроект, така и в нашия законопроект, който го предлагаме ние даваме пътя на решението именно за рециклирането на строителните материали. Наистина, аз съм съгласен с това, което казвате Вие, че това е огромно предизвикателство – 70 % до 2020 година да достигнем при рециклирането на материалите, защото аз не съм убеден че тези рециклирани материали в момента първо ще са по-евтини. Второ дали ще можем да изградим необходимата база за рециклирането, защото както в нашия , така и във вашия закон ние сме използвали буквално превода от директивата. Ние възлагаме това на хората, които създават тези отпадъци – на строителните фирми, които разрушават, или на собствениците. Те трябва да създадат някакви допълнителни мощности за рециклиране на тези материали.
За пътното строителство съм убеден, че това нещо може да стане, защото там трошения камък, чакъла или фракцията може да се изгребе, съвсем лесно да се вкара в една съществуваща трошачно-сортировъчна инсталация и те отново да бъдат използвани и рециклирани като цяло. Аз съм ходил в Европа в такива заводи и такава една инвестиция, каквато казва госпожа Манева че ще бъде в рамките на 1 млн.лева или 1,5 млн.лева, аз съм убеден че това не може да стане. Теренът струва може би два-три пъти повече от изграждането на такъв завод за рециклиране на строителни материали и говоря конкретно за стоманобетонови елементи, за добиването на инертен материал от стоманобетоновите елементи, за добиването на метала, който е вътре в тях.
Аз мисля, че ние в момента нито с вашия, нито с нашия закон не показваме пътя , по който това нещо може да се направи и затова мисля, че този закон ако сега го приемаме, това е защото на всички нас ни е пределно ясно, че е надвиснала опасността от глоба, от санкция от Европейския съюз, защото той трябваше да бъде приет до 31 декември м.г.
Ние трябва да го приемем този законопроект, но също така трябва да се замислим с какво от тук нататък да го подобрим, за да стане той един действащ закон.
В противен случай ние да, свършили сме си работата, отчитаме дейност, но това не ни води с нищо напред, защото вие знаете, че в момента в България има само един завод, който е за рециклиране и той е на територията на София. Той не издава нито един сертификат за качеството на материалите, които излизат. Купуват ги различни шарлатани, на които им се струва, че са по-евтини и отиват и ги влагат в строителството, а вие знаете че в строителството не могат да се влагат материали, които нямат качество по БДС и много безотговорно е, когато слушам как Вашата заместничка г-жа Манева говори, че те са ги слагали в трети и четвърти клас шосета. Извинявайте, но такива първо няма и второ не може да се допусне, че некачествени материали могат да влагат без сертификати, в какъвто и ще да бъде строителен обект.
Може да не ми отговаряте на този въпрос. Аз го поставям за размисъл, защото така както е написано, да имаме го в закона, но това няма да действа, защото ние и в двата законопроекта буквално сме транспонирали директивата.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам да доразвия този въпрос, защото мен също ме интересува въпроса за рециклирането.
Искам да използвам възможността и да не вземам втори път думата, за да кажа и няколко характерни неща за законопроектът, тъй като в крайна сметка една от основните цели е хармонизирането с европейското законодателство и в тази насока смятам, че ние нямаме накъде да вървим, освен да приемем законопроекта.
По отношение обаче на транспортирането на отпадъците, както и на трансграничния превоз на отпадъците, принципно в този законопроект няма някакви съществени изменения или промени със сега действащия, което в крайна сметка е причина, за да е в нашата комисия и ние да се произнесем по него, така че смятам напълно да подкрепим в това отношение законопроекта. Както добро предложение смятам това разрешение, което може да се дава по отношение на транспортирането на местните организации.
Въпросът ми към Вас е относно повишаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци в страната, но той не е само свързан с тези 70 %, които трябва да бъдат достигнати до 2020 година. Той е по-скоро с какви конкретни дейности смятате, че това нещо може да стане. Все пак ние ще го приемем, ще имаме законова разпоредба, но вие виждате ли в каква насока ще се развият конкретни инициативи, за да стане това нещо на практика. В крайна сметка дори и да не достигнем 70 %, ако ние достигнем един добър процент, това също е в голяма степен успех. Благодаря ви за вниманието.
Тук е г-жа Каракашева – заместник директор на „Електротранспорт” и поиска да вземе думата по отношение на цветните и черните метали. След като отговорите на въпросите, предлагам да й дадем думата, след като на всички наши гости сме давали възможност за изказване, в рамките на 3 минути.
Колеги, имате ли нещо напротив. Нямате. Заповядайте, госпожо Караджова.
Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА: По същият начин, по който обясних механизмите по които смятаме, че ще бъдат стимулирани общините за достигане на целите на преработване и рециклиране на битовите отпадъци, разбира се с по-широката помощ на държавата, тъй като това са публични проекти. Европейските фондове осигуряват подкрепата, с оглед поносимост на тази много по-скъпо струващи съоръжения. Подобни механизми се възприели и за строителните отпадъци и за тяхното рециклиране. Част от механизмите сме въвели в законопроектът, които са най-важни.Част от детайлите на тези механизми сме въвели в наредбата, която ще приемем с Постановление на Министерски съвет и която много отдавна е качена на страниците на министерството, поне от 5-6 месеца, заедно с изследванията които правихме, стратегията която приехме и въз основа на която разработихме и закона и наредбата в тази му част.
По същият начин се въвеждат финансови механизми при достигане на целите и съответно не стимули, финансови натоварвания, ако не бъдат достигнати целите. По отношение на това дали могат да бъдат подпомагани, това са на практика бизнес проекти, някои от общините са включили в своите проекти, които се финансират по Оперативна програма изграждането на такива съоръжения, т.е. някъде ще бъдат подпомогнати там където това е направено.
Смятаме, че в пазарната икономика, така както когато се появят изискванията за преработване и на опасните отпадъци и на другите отпадъци, съответно бизнеса се организира по какъв начин да направи така, че да изгради съответните инсталации. На практика това е и една нова ниша за бизнеса.
Преди две години, на първата ми среща с Българската стопанска камара, към мен имаше следния въпрос от преработватели на дървесина и мебелопроизводствени предприятия: „Госпожо министър, изградете инсталация за преработка на дървесни отпадъци, тъй като нямаме какво да ги правим”. Аз казах, че няма как това нещо да се случи, защото не може държавата да се грижи за отпадъците на който и да е промишлен отрасъл, с изключение на тези, които са с характер на битови и които отиват на депата. Какво се случва в момента? Тези отпадъци не стигат, тъй като вече се влагат в производства. Убедена съм, че пазарът ще намести нещата, така че тези инсталации ще се изградят, ние просто нямаме друг избор. Много сме обсъждали това със строителна камара, със специалисти, проучвали сме чужд опит. Ако някой от вас има по-добри предложения за прилагащи механизми, готова съм да ги обсъдим.
Що се отнася господин Такоров до това какво се влага в пътищата или в сградите като материали, смятам че има много строги правила и закони, които са свързани с проследяване качеството на влаганите материали. Има стандарти и изисквания към строителните материали, има система за контрол както от страна на надзорните фирми, така и от страна на ДНСК, така че какви материали се влагат и ако някъде се влагат материали, които не отговарят на стандартите, независимо дали са от отпадъци или не от отпадъци, то си има съответния ред. Убедена съм, че колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството разработват едни такива стандарти. Ако някой в момента си позволява да влага материали, които не отговарят на стандарта, съответно си има съответните процедури по Закона за устройство на територията, така че това не би трябвало да се случва.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Караджова.
Колеги имате думата за въпроси и изказвания.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Госпожо министър, искам във връзка с рециклирането на отпадъците да задам един такъв въпрос. Има в чл.7, ал.6 задължение на възложителя, когато прави обществени поръчки за проектиране и изпълнение на строежите непременно да включва в договорите и в изискванията влагане на рециклирани материали. Това го пише в този закон. Това е първото.
Второ. Забелязвам, че всички видове строежи, които са от първа до четвърта категория, за които е необходим строителен надзор, задължително още в процеса на проектирането се изисква програма по управление на строителните отпадъци. Не се изисква само за пета категория и за сгради, които са с разгъната площ до 300 кв.м.
Не съм изчела задълбочено целият закон, но малко се притеснявам от това дали има отсрочка във времето за тези изисквания към проектирането, след като има две години отсрочка за създаването на депата. За тези изисквания има ли отсрочка. След като все още няма изградени инсталации за рециклиране това изискване още при провеждане на тръжните процедури за влагане на рециклирани материали как е развито по-нататък.
Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА: Във връзка с отсрочката искам да кажа, че първите междинни цели са предвидени към 2016 г., 2018 г. и 2020 г., за това има отсрочка. По отношение на обществените поръчки това е по-скоро един рамков текст, без да е задължителен, той няма задължителен характер, но дава рамката, принципа, посоката. В един момент и това ще се въведе, когато имаме по-сериозни изследвания по темата. Вече с Постановление или с Решение на Министерски съвет, не си спомням, се приеха изисквания за няколко типа обществени поръчки за възложители, когато са правителствени институции и препоръчително за общините, да влагат изисквания в техническите спецификации за достигане на такива екологични цели и идеи, така наречените „зелени поръчки”. Към момента задължителни такива са няколко типа, но не и все още за влагане на строителни отпадъци, тъй като още има какво да се направи, не е разработен пазара.
По отношение на преходните периоди за проектирането не са предвидени, тъй като много отдавна сме оповестили това, но ако е необходимо може да се направи някаква отсрочка примерно от една година, за да имат време да се нагласят проектантите. Тази дума „програма” е много претенциозна. Тук въобще не става дума за програма, става въпрос за няколко елементарни изисквания, свързани с описание на това по какъв начин ще се разрушат и къде ще отидат. Тази претенциозна дума плаши хората и най-вероятно ще я сменим, за да не звучи така страшно.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Наистина звучи много страшно, защото имаше в закона изискване, а сега е отпаднало , да се изготвя Програма за управление на отпадъците за всеки обект, който е първа категория и едва ли не за всеки сервиз за ремонт на автомобили и това беше една разумна програма за управление на отпадъците, които се генерират от самото производство. Наистина думата „Програма” е хубаво да бъде заменена с нещо друго, защото прилагането на закона ще започне и е хубаво да има изричен текст в Преходни и заключителни разпоредби че не влиза в сила още от обнародването на закона, защото проектантите ще се нагласят към него, няма проблем след като прочетат закона и наредбата, но въпросът е дали ще има къде да се изнесат тези материали, преди да бъдат организирани депата, защото сега по друг начин е организирано извозването на строителни отпадъци. Затова ми се иска ако е възможно да бъде поставен един срок. Това е свързано и с обществените поръчки.
Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА: Няма такъв текст, който да е задължителен за обществените поръчки. Аз възложих на експертите, които работиха по закона да бъдат премахнати изискванията към фирмените програми, тъй като те вече много тежат, може би в началото на процеса, преди около 10 години, когато е приет първия закон за управление на отпадъците, за първи път въобще в България законодателно се е регулирала дейността 1997 г., може би са имали своята роля, за да се свикне, но сега отпаднаха. Смятам, че сега вече не е необходимо, доста сериозно бизнесът подхожда по тези теми, така че тази дума ще бъде сменена, тук въобще не става въпрос за такива програми, а затова да бъде описано на коя инсталация ще отиде, по какъв начин ще си ги раздели отпадъците, там където е необходимо да се разделят, на площадката където се разрушават сгради, да се опише пътя на отпадъка, нищо повече от това.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Караджова.
Госпожо Каракашева, заповядайте имате думата.
Г-ЖА КАРАКАШЕВА: Аз съм от Столичен Автотранспорт и съвсем накратко ще ви запозная с нашите проблеми Подкрепяме приемането на законът, тъй като при нас този проблем е много належащ във връзка с това, че много зачестиха кражбите в столицата. Само в кратки цифри ще ви кажа, че само през последната година многократно са се увеличили кражбите, с сравнение с 2009 година. Към настоящият момент имаме 18 000 метра откраднати кабели и това е една много голяма цифра за нас, тъй като в цифрово изражение се изразява от порядъка на 500 000 лева. Имайте предвид, че през тази година за нас са осигурени само 300 000 лева за ремонт на кабели. Всички останали 200 000 лева ние трябва да ги осигурим по някакъв начин, за да възстановим захранването на столицата. Всичко това става поради кражби на кабели, които са от мед и алуминии. В последно време ние използваме кабели само от алуминии, но вече започнаха да крадат и тях.Просто не виждам някакво спасение затова. Смятам, че в законът трябва задължително да се въведе забрана за изкупуване от физически лица. Това е първото. Второ засилен контрол към фирмите, които работят с тези кабели и които предават кабели, да се проверява произхода на тези кабели, защото тези големи количества предполагам, че не са само от кражби на физически лица. Трябва да ви кажа накратко, че за да се направи ремонт на кабелите в колекторите, които са откраднати или за някои други поражения в бъдеще, на нас ни трябват инвестиции в порядъка на 6 млн.лева, които за нас са просто непосилни. Можете да си представите при 300 000 лева годишно които ни се отпускат, колко години ни трябват, за да ги възстановим.
Същият проблем с кабелите имат в ЧЕЗ и телефонните компании.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Каракашева. Подобен е проблемът и в железопътния транспорт и в други такива транспортни предприятия.
Колеги, имате ли други предложения, въпроси или изказвания.
Заповядайте, господин Микев.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, моят въпрос е може би малко встрани от темата, но бих искал да Ви попитам ако можете по памет да ни уведомите как върви реализацията на проектите по водните цикли в различни общини, има ли драстично забавяне, или нещата вървят регулярно, а също така и за регионалните депа за отпадъци.
Конкретно бих искал да Ви насоча само към това, че ние заедно с Вас , с общи усилия и с усилията на колегите прекратихме едно предварително обречено депо, сега в момента се работи и по изграждане на две по-малки. Аз знам, че депото в Благоевград има определен напредък, но не съм информиран как вървят работите в депото в Дупница.
Ако имате някаква информация, да Ви помоля да ни запознаете.Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Караджова, моля ви за кратък отговор, тъй като той не е по темата , освен това имаме да разглеждаме още три точки от дневния ред.
Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА: Да, има забавяне, особено в областта на отпадъците. Какво ви казах от 23 или 24 регионални системи, в момента са стартирали по Оперативна програма околна среда 5 или 6. Работи се в няколко региона, като разбира се те обхващат доста общини на България и доста население, включително и Столична община, където е концентрирано голяма част от населението, а така също и в Бургаския регион. Давам примери с общини, които стартираха много мощно, но почти ежемесечно ние докладваме в Комисията по европейски въпроси. Ако желаете за по-подробна информация ще Ви информирам кога има такова заседание, може да заповядате и в министерството, тъй като темата е много дълга, включително днес бях поканила на среща всички кметове, които имат проекти за водния цикъл, за да им подскажем че трябва да се ускорят нещата.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Караджова за представянето на законопроекта Уважаеми колеги, както сами чухте този законопроект е изключително важен и аз искам да кажа , че ще го подкрепя защото той първо транспонира не само европейските директиви, а внася ред в работата, свързана с управление на отпадъците. Ред, който касае от една страна фирмите, които предават отпадъци, самите фирми които се занимават с изкупуването, промени касаещи одиторите, касаещи банкови гаранции, въобще доста обхватен е този проект, и както ще кажа още веднъж, той урежда доста наболели проблеми, така че от тук нататък считаме че ще се внесе яснота и по-добра работа на пазара.
Считам, че проектът трябва да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ако няма други изказвания, тъй като няма вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11.07.2011 г. – за първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Разглеждане и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от н.п. Петър Курумбашев и група народни представители на 10.11.2011 г. – за първо гласуване.
Давам думата на един от съвносителите. Господин Такоров, заповядайте за представяне на законопроекта.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз ще се опитам да бъда съвсем кратък, защото въпреки че аз подкрепих вашият законопроект, това нещо с нашия няма да се случи и ми е пределно ясно, затова още в началото искам да кажа че ще бъда съвсем кратък. Аз не недоумавам, че това ще се случи, но това е вашата политика.
Аз вече казах, но и сега ще го повторя, че 75 % от двата законопроекта са едни и същи, защото това не може да бъде друго, тъй като и двата закона се транспонира новата директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, с която се отменя директива 75439 относно отпадъците и още две директиви за обработените масла и за опасните отпадъци.
Както в законът, който каза госпожа Караджова, така и в нашия са дадени нови определения , нови начини на въвеждането, регламента за пет степенна йерархия и много други неща, които не искам да ги повтарям. Ще ви кажа, че идеята да вкараме този законопроект се породи от бурните протести на търговски субекти, на неправителствени организации, които главно наистина бяха в областта на отпадъците от черни и цветни метали, където в някоя степен, дори и г-жа Караджова каза, че са малко пресилени. В последното писмо, което получихме с подписа на г-жа Караджова се вижда, че някои от тезите, които са възприети в предложения законопроект, който досега го гледахме, се казва че ще бъдат смекчени през време на първо и второ четене, с предложение от народни представители. Ние с тези текстове, именно в тази насока в която е дадено, даваме решение на тези четири или пет момента в този законопроект и съм изненадан, че и на основната комисия – Комисията по регионална политика и благоустройство нашия законопроект беше отхвърлен, казах ви че не буди съмнение, че това днес също няма да стане с него, но все пак искам да се спра само на основните моменти, за да разберете за какво става въпрос.
Примерно за въвеждане на площадки с общи устройствени планове. Аз мисля, че тази грешка , която е допусната от министерството, те вече я забелязаха и посочиха това в писмото, което е отправено до всички районни инспекции по опазване на околната среда, че там където няма устройствени планове да се счита и за площадки, които са отредени по устройствените планове, защото законът който урежда тази материя е Закона за устройство на територията. Наистина в чл.97, ал.1 от Законът за устройство на територията се казва, че там където няма общи устройствени планове, важат устройствените планове, защото статистиката е много тъжна колеги. Не 30 %, 15 % българските общини имат общи устройствени планове, така че и това нещо което е написано, искам да го разберете, че то сега в момента дори само е пожелателно, то не работи защото там, където няма общ устройствен план, действа устройствения план и на практика тези площадки ще останат да функционират, но защо пак продължаваме да упорстваме да го запишем : общ устройствен план в законопроекта.
В нашият законопроект именно затова ние казваме: съгласно изискванията на чл.97, ал.1 от ЗУТ да се считат общи устройствени планове, както беше дословно заявено и от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Другото, което е различно и по което се опитахме да дадем някакво друго тълкувание на законопроектът, който е предложен от Министерски съвет, това е че не сме съгласни с предаването безвъзмездно на черни и цветни метали от населението, това да се вмени в правомощията на общинските кметове. Това нещо противоречи на Конституцията,тъй като собствеността на лицата е неприкосновена и не може ние с този закон да казваме, че ти си длъжен собствеността, която имаш под формата дори и на отпадъци на черни и цветни метали, ти трябва да ги предадеш безвъзмездно на общината на определената площадка.
В нашият законопроект ние това нещо го отменяме, да може всяко физическо лице да предава тези отпадъци. Например ако някой има метална ограда, той не може да я продаде, както е записано в законопроекта, той трябва да я предаде безвъзмездно на общината на определената площадка.
Другото, с което не сме съгласи и което противоречи на други закони, които ги приехме съвсем наскоро, това е плащането по безкасов път. Съгласен съм това да става по безкасов път, ако със законът който е приет от Министерски съвет там само юридически лица оперират с тези материали. Те отиват и по безкасов път им превеждат сумите. В нашият законопроект ние даваме възможността и физически лица да могат да връщат отпадъци от черни и цветни метали. Представете си някой е върнал един котлон или някакво старо колело, то струва 15 лева, 5 лева банката ще му вземе само за преводите. Той ще отиде в банката да си търси 5 или 10 лева, извинявайте но това не е нормално.
Аз само телеграфно отбелязвам големите различия, например банковите гаранции. Извинявайте, но да откриеш площадка и да дадеш 50 000 лева банкова гаранция, разбирате ли че за този бизнес и за някои, които са по-малки, това е абсолютно затрудняваща и обременяваща дейност.
Не знам госпожо министър дали Ви е известно, но в Комисията по регионална политика и благоустройство госпожа Манева каза, че от 50 000 лева ще ги намали на 10 000 лева. Това така ли е или не е вярно.
Другото нещо, което искам да кажа е във връзка с отнемането на разрешението, това също не е решено. За някакви две елементарни нарушения във вашият законопроект се отменя разрешението тотално, и какво правим като отнемем разрешението. Площадката дори да е отредена с общ устройствен план, тя е частна собственост, разрешителното се дава на площадката. Отнемате лиценза на фирмата, след това той регистрира фирма на името на братовчед си или на друг и площадката пак продължава да работи, това не е санкцията. Разберете го че не е намерен най-добрият механизъм в тази посока.
Ако трябваше механизъм да се прави в тази посока, би трябвало площадките, които ще се отреждат да се дават на концесия и като му се отнеме разрешителното, да му се отнеме и правото да използва тази площадка, защото в противен случай тя е частна собственост, вие не може да му я отнемете.
Аз ще спра да говоря, защото резултатът ми е ясен. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Такоров.
Колеги, има ли някой който желае думата или да дадем думата на вносителя Министерство на околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Караджова.
Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА: Ще се спра съвсем накратко, тъй като много дълго време темата се обсъжда, в много медии, в публичното пространство и т.н.
Две уточнения за коректност на нещата. Текстовете съвпадат над 70 % с нашия законопроект, но с едно уточнение. Господин Такоров, не са само прости текстове, въведени от директивата, а и много допълнителни неща като прилагащи механизми, неща които трябваше преди много години, господин Такоров, да бъдат въведени.
По какво се различават двата законопроекта. Основно по това, че алтернативният законопроект на практика предлага оставане на статуквото по отношение на черните и цветни метали. Няма защо да обяснявам какви са огромните щети за икономиката на страната и за отделните домакинства от кражбите. Всички сме убедени, че трябва да сме безкомпромисни. Ползите от това, че някое домакинство на 3 години ще има един метал, който да предаде за домакинския бюджет и огромните щети, които от същия домакински бюджет се вземат, чрез цените на тока, водата, всичко което се плаща допълнително – транспорта, градския транспорт, с това ще излезе много по-скъпо на обществото, затова ние трябва да сме безкомпромисни и да въведем всички възможни мерки.
Аз съм дълбоко убедена в това и надявам се цялото общество да ни подкрепи, включително се радвам, че в резултат на тези дискусии, вчера прочетох в интернет, че дори и Асоциацията за рециклиране е подписала етичен кодекс, значи имаме напредък.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Караджова.
Заповядайте, господин Такоров за реплика.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Госпожо Караджова, мисля че най-малко мен може да ме упрекнете, и ако прочетете стенограмите от 38-то Народно събрание, когато госпожа Манева беше министър във Вашето министерство, ще видите че тогава лично аз предложих един много кардинален начин за решаване на проблема, защо той е още от преди 10 – 12 години. Аз тогава предложих изкупуването на черни и цветни метали да стане държавен монопол. Ние не може да спрем търговската инициатива на отделните субекти, така че това което надробихме тогава, сега му сърбаме попарата. Не може по такъв елементарен начин, не говоря за Вас, да казваме че всичко, което е натрупано досега, трябва да се оправи, трябва да видим генезиса на всичко това, което се е случило досега.
Аз казвам, че не сте виновни вие, не е виновно и предишното правителство, може би са виновни правителствата преди това, защото не направиха драконовски мерки именно тогава, когато госпожа Манева беше министър, защото ние гонихме именно търговската инициатива на отделните лица, да ходят и да създават търговски субекти, ето търговските субекти ги създадохме, сега ги унищожаваме, същото се отнася за обектите по Черноморието и т.н. Аз съм убеден, че не трябва заради бълхата , да изгаряме дюшека, защото ако има двама или трима такива търговски субекта, които нарушават законите, аз съм убеден че поне двама или трима са изправни и те не могат да бъдат слагани в общия кюп. Именно заради тях правя тези предложения. Ако полицията и други институции не си вършат работата и не могат да хванат тези нарушители, това е съвсем отделен въпрос.
Ние сега говорим за начинът и за действието на тези търговски субекти по отношение на отпадъците, така че не мога напълно да се съглася с това, което казахте, но не искам и да продължа да водим този диспут. Този дебат може да го продължим на друго място, защото аз не съм убеден, че сто процента от този бранш са маскари, а вие го правите точно това в момента с вашия законопроект с това, което предлагате. Не съм съгласен разберете ме, защото дори да има един, аз ще остана на негова страна, за да видим какво може да се направи, а не всички да ги слагаме под общ знаменател. Благодаря ви.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам да гласуваме Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от н.п. Петър Курумбашев и група народни представители на 10.11.2011 г. – за първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
Благодаря ви за участието.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – второ четене, продължение.
Колеги, останаха ни 12 текста. Тези текстове са коментирани, четени в зала, просто трябваше да ги уточним с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с Комисията за регулиране на съобщенията и с народните представители, които са ги внесли.
По тачи точка гости са:
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Валери Борисов – заместник министър
Юлия Цанова – държавен експерт в отдел „Технологии на ИО”
Калина Димитрова – и.д.директор дирекция „Съобщения”
Представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
Виолета Ангелиева – директор на дирекция „Технически правила и норми”.
Представители на комисията за регулиране на съобщенията:
Веселин Божков – председател
Константин Тилев – член на комисията
Вяра Минчева – главен секретар
Неда Койчева – директор дирекция „Правна”
От неправителствените организации:
СЕК : Анета Иванова, Невен Дилков
АПТИО: Янаки Ганчев
Движение ДНЕС: Анжелика Цокова, Петър Хранов
Движение Видовден: Ирена Пейкова, Виолета Манолова
МТел: Искра Кусева
Виваком: Жанет Захариева, Павел Велчев
Глобул: Милена Телбизова
Активни Потребители: Богомил Николов
Колеги започваме с първия текст, който беше отложен.
§ 10. В § 10 предложението на Комисията за регулиране на съобщенията беше да отпаднe т.2, т.е. да остане сега съществуващия текст.
Искаме да чуем мнението на вносителя след направените консултации.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Ние не настояваме за заличаване на думата „специфични”, въпреки че задълженията могат да бъдат и специфични, например тези по чл.166, т.е. това са временните задължения.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, при това положение можем да гласуваме т.2 дали остава по вносител, или остава по сега действащия текст.
Вие чухте мнението на вносителя Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения.
Който е за това т.2 да остане по сега действащия текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Сега трябва да гласуваме целият § 10, без точка 2 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към § 11.
По § 11 има предложения на дирекция Правно-техническа, което е по т.9. Ние по принцип го приехме и остана предложението по т.8.
Предложението по т.8.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията като вносител на законопроекта моля да изкажете мнение.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Точка 8 определя един от основните принципи на регулиране и според нас тя трябва да остане, защото въвежда напълно чл.8, § 5 от рамковата директива.
Считаме, че думата „регулаторни” може да се заличи, но на нейно място трябва да се добави „специфични”, защото специфичните задължения се налагат ех аnte, т.е. регулиране занапред, когато е налице конкурентен проблем, който все още не е нарушение.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Тъй като има постигнато някакво съгласие като компромисен текст по т.8 и т.9 и тъй като тези текстове се различават от така дадените по вносител и след направеното изказване и предложение от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, предлагам да ви изчета текстовете и след това да ги гласуваме.
§ 11. 6.Създава се т.8 и 9:
„8. налага ех аnte специфични задължения само, когато липсва ефективна и устойчива конкуренция на съответен пазар и изменя или отменя тези задължения, когато това условие е изпълнено;
9. насърчава регулаторната предвидимост чрез осигуряване на последователен регулаторен подход в сроковете по чл.157а”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към § 15.
По § 15 има предложение на народните представители, които ние прочетохме. Имаше изказвания по него, имаше становище от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и тъй като имаше и някой допълнителни разисквания, стигнахме до заключението, че трябва да предложим компромисен текст, с който страните се съгласиха и сега трябва да го изчетем.
§ 15. В чл.35 се правят следните изменения и допълнения:
Основният текст на ал.6 се изменя така:
1. В ал.6:
а) текстът преди т.1 се изменя така: „Комисията включва разпореждане за предварително изпълнение при условията на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс при издаване на следните индивидуални административни актове:”
б) в т.2 накрая се добавя „и за налагане на временни задължения”.
2. Създават се ал.7, 8 и 9:
„(7) Заседанията на комисията са открити. За определени точки от дневния ред комисията може да проведе закрито заседание, когато приемането на решение изисква защитена от закон информация.
(8)Комисията преди провеждане на заседанията публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет.
(9) Протоколите от заседанията и решенията на комисията се публикуват на страницата й в интернет, с изключение на защитената от закон информация”.
Това е редакцията, на която са се спрели двете страни.
От страна на вносителя.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не възразяваме срещу тази редакция.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на народните представители също сме съгласни с така прочетения текст.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към § 19.
Има предложение от народните представители, които изчетох, от н.п.Светослав Тончев, от група народни представители, от н.п.Иван Иванов и Михаил Михайлов.
Имаше изказвания и становища от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, какво подкрепят и какво не подкрепят, ако искате мога да ви ги прочета.
Вносителят не подкрепя предложението на н.п.Светослав Тончев, чл.40, ал.1, т.1, буква „г” и по принцип подкрепя предложението му , както и по принцип подкрепя предложението на народните представители с редакция.
По принцип подкрепя предложението на н.п.Иван Иванов и Михаил Михайлов, като не подкрепя т.1 и 3, а подкрепя т.2 и предлага текст, който е редакционен с редакциите и със съответните предложения, които са приети.
Ще изчета текста. Някой иска ли думата преди това. Няма желаещи.
Текстът е следния:
„§ 19. В чл.40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Комисията може да отправя до предприятията, които осъществяват електронни съобщения, обосновани писмени искания за предоставяне на информация в съответен обем, срок и подробности, необходима за изпълнението на регулаторните й функции, включително: финансова информация; информация относно бъдещо развитие на мрежите или услугите, което може да окаже въздействие върху услугите на едро, предоставяни от тях на конкуренти; счетоводни данни относно пазарите на дребно, свързани с пазарите на едро, от предприятията със значително въздействие върху пазара на едро. Комисията посочва причините и целите, за които се иска информацията в мотивите към искането на информация. Искането трябва да бъде пропорционално и обективно обосновано за следните цели:
1. системна или целева проверка във връзка със:
а) финансирането на универсалната услуга;
б)заплащането на административни такси и/или такси за ползване на ограничен ресурс;
в) ефективното и ефикасното използване на ограничен ресурс;
г) спазването на наложените задължения по реда на този закон;
2. целева проверка за спазването на изисквания на чл.73 и задълженията по чл.106 и 107, когато е получена жалба или по инициатива на комисията;
3. провеждане на процедури за разглеждане и оценка на искане за предоставяне на разрешение за ползване на ограничен ресурс;
4. публикуване на сравнителни прегледи на качеството и цените на услугите в полза на потребителите;
5. ясно определени статистически нужди;
6. анализ на съответния пазар;
7.гарантиране на ефикасното използване и ефективното управление на радиочестотния спектър;
8. оценяване бъдещото развитие на мрежите или услугите, което би могло да повлияе върху услугите на едро, предоставяни на конкуренти”.
2. Създава се нова ал.2:
„(2) Информацията по ал.1, т.1,2, 4-8 не може да се изисква преди или като условие за достъп до пазара”.
3. Досегашните ал.2,3,4 и 5 стават съответно ал.3,4,5 и 6.
4. Досегашната ал.6 става ал.7 и в нея думите „ал.3” се заменят с „ал.4”.
5. Досегашните ал.7 и 8 стават съответно ал.8 и 9”.
Това е текстът. Приемате ли го.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме го.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Ние също го приемаме. Преминаваме към гласуване.
Който е за така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към следващият отложен параграф по вносител
§ 24.
По чл. чл.42а няма направени предложения.
По § 42б има направени предложения от н.п.Светослав Тончев.
По този член имаше изказвания от комисията, от вносителя, а така също и от вносителя на предложението.
Постигнато е съгласие по един редакционен текст с вносителя и с направеното предложение.
По т.1 – не е прието предложението на н.п.Светослав Тончев, а е прието по т.2.
По точка 2 от неговото предложение е направена редакция на комисията.
Предлагам да гласуваме чл.42б и чл.42в отделно, тъй като има направени предложения, има отделни редакции, които трябва да се изчетат.
Предлагам тъй като по принцип се приема предложението на н.п.Светослав Тончев предлагам да направим изчитане на редакцията и да гласуваме самата редакция, а накрая ще гласуваме и целия параграф.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: По принцип господин председател ние приемаме и предложението на вносителя и прочитаме редакцията.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Чл.42б. (1) С проекта на решение по чл.42, ал.1 комисията може да наложи задължения, предвидени в закона, или да продължи, измени или отмени вече наложени задължения.
(2) В случай че в срок до 1 месец от датата на изпращане на проекта на решение по ал.1 не постъпи становище на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите-членки на Европейския съюз, комисията приема окончателно решение.
(3) При приемане на решението по ал.1 комисията се съобразява в най-голяма степен със становищата на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите-членки на Европейския съюз.
(4) В случаите по ал.1, когато Европейската комисия приеме становище, според което предложените мерки в проекта на решение ще засегнат търговията между държавите – членки на Европейския съюз, ще създадат бариери на единния пазар на Европейския съюз или тя има сериозни съмнения относно съвместимостта на проекта на решение с правото на Европейския съюз, приемането на проект на решение се отлага за срок 3 месеца.
(5) В срока по ал.4 комисията взаимодейства с Европейската комисия и с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения с цел определяне на най-подходящите задължения за постигане на целите по чл.4 и при отчитане становищата на заинтересованите страни и необходимостта да се осигури развитието на последователна регулаторна практика.
(6) В случай че в 6-седмичен срок от началото на срока по ал.4 Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения подкрепи съмненията на Европейската комисия, комисията може в срока по ал.4 да измени проекта на решение, като се съобрази в най-голяма степен със становищата и предложенията на Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения да оттегли проекта на решение или да поддържа проекта на решение.
(7) В случай че в 6-седмичен срок от началото на срока по ал.4 Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения не подкрепи съмненията на Европейската комисия или ако комисията измени или поддържа проекта на решение, Европейската комисия може в рамките на един месец от изтичането на срока по ал.4 да приеме решение да оттегли своите резерви или да издаде препоръка, с която се изисква комисията да измени или оттегли проекта на решение.
(8) В срок 1 месец от издаването на препоръката на Европейската комисия или от оттеглянето на нейните резерви комисията уведомява Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за приетите окончателни мерки. Срокът от един месец може да бъде удължен за провеждане на обществено обсъждане по реда на чл.36.
(9) Комисията може да не измени или оттегли проекта на решение, като представи мотивирана обосновка за това.
(10) Комисията може да оттегли проекта на решение на всеки етап от процедурата.
Който е за така прочетения текст по чл.42б, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към следващият член, по който има предложения в настоящия параграф, това е чл.42в.
Там има предложения по ал.1 и от н.п.Светослав Тончев и предложение на н.п.Петър Петров, като по принцип се приема предложението на н.п.Светослав Тончев.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: По принцип приемаме текста на вносителя и на двамата народни представители, така както са ги представили и комисията прави съответната редакция.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам да чуя мнението на вносителя по двете предложения.
Едното е принципно, постигнахме съгласие и направихме нова редакция.
От страна на вносителите какво е вашето мнение.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: С текста на новата редакция сме съгласни. Ако желаете аз мога да прочета текста.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Да, прочетете текста.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ:
Чл.42в (1) В изключителни случаи, когато комисията прецени, че съществува спешна нужда от действие за защита на конкуренцията и интересите на потребителите, тя налага обосновани пропорционални временни задължения.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Освен в ал.1, има изменения и в ал.3.
Гласуваме ал.1 на чл.42в.
Който е съгласен с така направена редакция от комисията, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Алинея 2 остава в този вид.
(3) Решението по ал.1 може да се приеме без провеждане на обществено обсъждане и обществени консултации.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ:
Не възразяваме срещу това предложение.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на целия чл.42в.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Сега трябва да гласуваме целият § 24, в който направихме промени в чл.42б и чл.42в, които вече гласувахме.
Който е съгласен с §24 с така направените промени, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към § 31.
По § 31 имаше предложение от дирекция Правно-техническа и трябваше да се обособи един текст, който беше в чл.62, ал.8. Постигна се компромисен вариант.
Смятам да прочета ал.8, която ще гласуваме и след това ще прочета целия текст.
„ Чл.42 (8) Когато е отправено искане по ал.7, комисията предприема действия за разрешаване на спора при получаване на становище от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, без да изключва възможността при необходимост да предприеме спешни мерки”.
Досегашната ал.6 става ал.9, досегашната ал.7 става ал.10.
Съгласни ли сте с този текст, който изчетох.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Имаме само една малка корекция.
Текстът около който се обединихме беше:
„(8) Когато е отправено искане по ал.7, комисията предприема действия за разрешаване на спора след получаване на становище…”.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Грешно съм прочел текста. Да се запише „…след получаване на становище”.
Който е за така изчетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Сега трябва да гласуваме целият § 31 с измененията, които направихме по предложение на дирекция Правно-техническа в ал.8.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към следващият § 59. Тук имаше текст по вносител и имаше несъгласие от страна на Комисията за регулиране на съобщенията. Двете страни изказаха мнение, но искам Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията като вносител да изкаже мнението си по отношение на изразените резерви от страна на Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-ВАЛЕРИ БОРИСОВ:Член 115, ал.3, 4 и 5 транспонират напълно чл.14, § 1 от директивата за разрешенията.
В тази връзка ние не възразяваме по предложението на колегите от Комисията за регулиране на съобщенията, но с уговорката да се запази новосъздадената ал.5.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията за регулиране на съобщенията изрази мнение, но тя не е дала текст. Ако не сте подготвили текст, ние трябва да гласуваме текста по вносител.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: На миналото заседание колегите от КРС прочетоха текста.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Това, което трябва да се знае от всички е, че съгласно директива 20 трябва ал.5 да влезе в този текст.
Предложението ми е да преминем към следващите текстове и накрая да се върнем на този текст.
Преминаваме към § 92.
Има предложение от н.п.Светослав Тончев и от група народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителите.
Комисията подкрепя направеното предложение на групата народни представители и предлага следния компромисен текст:
§ 92. Чл. 160 се изменя така:
„Чл.160.(1) За постигане на целите по чл.4 и при спазване на принципите по чл.5 комисията насърчава и когато е необходимо налага на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, задължения за достъп и/или взаимно свързване и за оперативна съвместимост на услугите, с оглед утвърждаване на ефикасността, устойчивата конкуренция, ефикасното инвестиране и иновациите, и осигуряване максимална полза за крайните потребители.
(2) Комисията, освен задълженията, които може да наложи на предприятие със значително въздействие върху пазара по реда на глава девета, може във връзка с ал.1 да наложи задължения като:
1. задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на свързване от край до край, на предприятията, контролиращи достъпа до крайните потребители, включително в обосновани случаи задължения за взаимно свързване на мрежите им, ако такова не е осъществено;
2. в обосновани случаи и до необходимата степен, задължения на предприятията, контролиращи достъпа до крайните потребители, да направят услугите си оперативно съвместими;
3. задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на достъп на крайните ползватели до определени цифрови радио- и телевизионни разпръсквателни услуги, на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, за осигуряване на достъп до интерфейси за приложни програми или достъп до електронни програмни ръководства, при справедливи, обективни и равнопоставени условия”.
Това е текстът от страна на вносителите.
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към § 100.
Има предложение на народни представители.
Принципно комисията подкрепя текста на вносителя и текста на направените предложения на народни представители и представя следната редакция:
Колеги искам внимателно да чуете редакцията, тъй като имаше различни варианти. Ние се спряхме на последната редакция, която беше в първия вариант:
„Чл.171 (1) Когато на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, е наложено задължението за разходоориентираност на цените при прилагане на разработена от него система за определяне на разходите, предприятието доказва, че определените от него цени произтичат от разходите, включително разумна възвращаемост на инвестициите”.
От страна на вносителите.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не възразяваме срещу този текст.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, вие също го приемате.
Предлагам да пристъпим към гласуване.
Който е за така прочетения текст по чл.171, ал.1, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към цялостно гласуване на § 100.
Който е за целия параграф, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към § 128 по вносител.
Там беше зададен въпрос от н.п. Иван Иванов по време на разглеждането – има ли ангажимент бюджета към финансирането на универсалната услуга, тъй като пише „и други източници” в § 128, чл.202, ал.1. Тъй като заместник министър Борисов не присъстваше тогава в залата, беше излязъл, моля да даде отговор на днешното заседание.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Нашето разбиране е, че в „и други източници” се включват и бюджетни средства. Нашата аргументация е следната: директивата за универсалната услуга дава право на държавите членки да въведат механизма за компенсиране на предоставянето на универсалната услуга чрез обществени средства и/или посредством вноски от сектора. Нашият закон допуска и двете възможности – както секторно финансиране, така и от други източници. Особеностите на пазара на обществените телефонни услуги в България, включително по отношение на приходите, не налага изричното включване на бюджетни средства, още повече че в условията на напълно либерализиран телекомуникационен пазар в процеса на нотифициране на държавната помощ, това би могло да предизвика съмнения в Европейската комисия за фаворизиране на определени частни предприятия, което допълнително би затруднило мотивирането на подобна помощ.
Следва също така да имаме предвид, че компенсирането чрез публични средства е допуснато само в три държави членки, а смесено в две. Във всички останали компенсационният фонд се финансира изцяло от вноски от сектора.
Това е нашата аргументация. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Приемам обяснението на вносителят и отпада моя въпрос.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, предлагам да гласуваме § 128 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Заповядайте господин Иванов за процедура.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предлагам следната процедура на основание чл.4 от Вътрешните правила за работа на комисията да удължим работното време до приемането на текстовете от настоящия законопроект.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, имаме да обсъждаме още 6 параграфа. Предлагам да подкрепим предложението на господин Иванов, за да можем да приемем законопроекта и да го подготвим за внасяне, така ще изпълним препоръките на Европейската комисия до края на годината да бъде внесен в зала и приет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващия § 185.
Уважаеми колеги, това беше един от параграфите, по който имаше най-много дискусии и дебати. Тъй като трудно стигаме до общо решение, аз ви предлагам това което последно направихме като предложение – да се обединим около следния текст, именно да оставим това което е в досега действащия текст, като в ал.5 направим само една корекция по отношение на „обществени кабелни електронни съобщителни мрежи” , да остане само „кабелни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура”.
Тъй като чухме много различни и най-крайни мнения и според мен да не отиваме до крайни решения, все пак кое е най-доброто решение много трудно можем да решим , в момента така или иначе закона работи. Още от 1998 година насам са взети мерки и голяма част от фирмите са привели работата си в съответствие със законодателните мерки. През три-четири години следват допълнителни отлагания, които също не дават добър знак към тези, които са предприели вече такива мерки. От друга гледна точка текстът „и прилежащата им инфраструктура”, който предложи н.п.Петър Петров също е необходимо да се добави, тъй като това е един пропуск до момента, който създава също проблеми при прилагането на закона.
Ако някой друг иска да вземе думата и да изкаже своето мнение или да изрази някакво несъгласие.
От страна на вносителите искам да чуя тяхното мнение.
Имайте предвид, че много трудно стигаме до това съгласие.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Това, което искам да кажа, не е свързано с този болезнен текст, по който имаше толкова раздори. Аз отново се спирам на тази точка, която миналият път предложих да бъде добавена, засягаща частта от абонатната линия, която част е дефинирана по-нататък в §79 ако не се лъжа, като онази част, с която линията завършва от последното разпределително устройство или табло до крайния потребител. Моето предложение беше да се опише като изключение при изграждане на част от абонатната линия не по-дълга от 50 метра. Това нещо е извън дискусионният текст и държа да бъде включено.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз ще бъда много кратък. Мисля, че е правилно това решение, до което достигна комисията, а именно да оставим досега действащите текстове по чл.286 в Закона за електронните съобщения, още повече че на предишното заседание приехме в чл.286 създаването на една нова ал.5 по предложение на народни представители, където сме записали че правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелната електронна съобщителна мрежа се определят със съвместна наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз само искам да попитам дали е възможно за тази наредба да вкараме някакъв срок, защото наистина има много голяма нужда от такава наредба или да оставим презумцията, че след месеца ще бъде изготвена.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: В подзаконовите нормативни актове е посочен срок 6 месеца, ако нещо не кажат юристите или не направим нещо изрично.
Аз обаче не разбрах предложението на господин Петров. Ние спорим от 6 месеца за тази точка, постигнахме някакво съгласие и сега се предлага текст за тези допълнителни 50 метра. Аз не съм съгласен с това, без да имаме допълнително съгласуване с вносителя от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като и работната група, която ги е гледала тези текстове и последното ни гледане не включваше това предложение, което направихте в момента.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, така е това предложение го направих на миналото заседание като устно предложение, защото тогава установих че това нещо е пропуснато като място, което може да създаде проблем утре, т.е. това нещо трябва да бъде взето предвид.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Петров, съгласен съм. Мисълта ми е следната: в момента имаме един закон, който е работещ. Ако приемем нещо, което може да затрудни изпълнението или прилагането му от тук нататък и това го правим в последния момент атхок на последното заседание на отложен текст. Това ми са притесненията.
Ние ще поискаме сега мнението на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, както и на вносителя, но тези неща трябваше по-рано да ги внесем. Това може да влезе евентуално в една наредба, ако се съгласи министерството.
Ние нямаме текст и като го пишем в момента вероятността да направим грешка е голяма.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тъй като тук има представители на този бранш, предлагам да чуем тяхното мнение дали такъв текст може да бъде заложен в наредбата.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и вносителя на законопроекта, заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: За нас е много важно, че беше постигнат такъв компромисен текст. В хода на работата на общественото обсъждане това беше направено, затова сме удовлетворени от предложението, което Вие току що направихте и считаме, че тази конкретика, за която предлага господин Петров е полезна, но мястото й е в една наредба.
Това е нашето становище, нямаме нищо против, но да отиде в наредба.
Г-ЖА ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Да, същото становище изразяваме от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В наредбата има членове, които засягат въздушно или наземно изграждане, шкафовете са наземни, но това не значи, че е изключение, въздушното изграждане е отделно.
Мисля, че няма да има проблем ако това се уреди с наредбата, както и част от тези неща и сега са уредени с наредбата.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин Борисов, тази наредба е на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а така също и на другото министерство. Вие поемате тогава ангажиментът, че това предложение на н.п.Петър Петров ще влезе в съответната наредба. Поемате ли този ангажимент.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: В моментът, в който ние го получим в писмен вид, да това нещо ще бъде отразено в наредбата.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз смятам, че подходът на комисията е изключително правилен да се оповаваме на практиката и на сега действащият закон, още повече иначе ще бъде лош сигнал за всички оператори, които нарушават това нещо и затова аз подкрепям вашето предложение и предложението на господин Тончев.
Искам малко по-внимателно да обсъждаме предложенията на господин Петров, по простата причина, че ще има различни тълкувания на понятието абонатна линия и след тези 50 метра знаете ли какво ще стане в един голям град. Пак ще бъдат опасани улиците с кабели, а все пак ние сме европейска държава – членка на Европейския съюз, и тъй като вие ходите в чужбина, и ние ходим в чужбина, кажете ми има ли някъде тези „простори”.
Аз подкрепям това, което вие казвате в момента, а вече при наредбата нека да се вземе експертното мнение както от страна на операторите, така и на потребителите, така и на нас като специализирани органи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви също за уточненията.
Господин Петров, след изразеното съгласие и ангажиментът, който пое Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в лицето на господин Борисов, какво е Вашето мнение.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, аз приемам тази конкретна точка да бъде включена в наредбата и смятам, че тя е наложителна, това го казвам само заради господин Божков, тъй като тези последни метри, независимо дали са 10, дали са 20 метра, те фактически не могат да бъдат направени под земята в много от случаите и тук се създава възможност съответните фирми доставчици да бъдат изнудвани и затова ми се ще това да бъде отразено. Приемам така направеното предложение.
Г-Н НЕВЕН ДИЛКОВ: Аз искам да кажа, че ние сме изненадани от подходът да се остави съществуващата формулировка на чл.286.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Извинете, че ще Ви прекъсна, но ние сме ви давали много пъти думата, а също така имаше обществено обсъждане и въпреки, че сме разглеждали законопроекта на първо четене и на второ четене, на предишното заседание Ви дадох два пъти думата, но вече сме в процес на гласуване по същество и ще се наложи да ви отнема думата, излишно е това което коментираме вече в момента.
Г-Н НЕВЕН ДИЛКОВ: Това, което предложихте този текст да остане в наредбата не е възможно, защото ще бъде в противоречие със закона и няма как да влезе в наредбата, освен това в ал.4 има един текст за контрола по изпълнението от КРС, който поначало беше отпаднал и това беше основното в направените промени в тази глава – да отпадне контрола в строителството от Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Народните представители са взели решение и са направили предложение. Те държат на тяхното предложение, като част от него отпадна също и за да не влезем в колизия със сега съществуващия текст и предложението, което е направено от вносителя, взехме решение, което в момента предлагам за гласуване, така че приключихме с този въпрос.
Който е за така прочетения текст, който беше компромисен, с допълнението на г-н Тончев, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към § 196.
Колеги, § 196 предизвика също много дебати. Той се отнася до глобите.
Има предложение от вносителя на законопроекта.
Тъй като имаше различни мнения, дадени и от Комисията за регулиране на съобщенията, и от народни представители, и от вносителите по отношение на това, че са диференцирани глобите за физически лица и на юридически лица, стигнахме до едно решение като компромисен текст на комисията, в който юридическите и физическите лица да ги обединим, да няма диференциация.
Този текст гласи следното:
„Чл.326а. Който наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от комисията, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лева”.
Корекцията на изчетеният текст изключва диференциацията на физически и юридически лица и дава възможност да се третират по един и същи начин, равнопоставено.
От страна на вносителите.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Според нас горната граница може да бъде по-висока.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Извинявайте, но вие я давате тази граница, а не ние като народни представители.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин председателю, при положение че ние обединяваме физическите и юридическите лица, да се вдигне границата ми се струва неразумно по отношение на физическите лица. Нали разбирате, че не е едно и също на едно физическо лице да му търсиш сметка за 100 000 лева и също така на едно юридическо лице да се наложи същата глоба.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Петров за вашето мнение. Колеги, имаше голяма дискусия на предишното заседание и заради това дадох тази трактовка на цитирания текст. Тя не е моя, тя е на повечето народни представители, когато направихме допълнителното обсъждане.

Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Тъй като това е един рецидив в поведението на операторите и той продължава доста дълго време, аз принципно смятам, че един такъв подход на смекчаване на санкциите по отношение на сега действащия закон има няколко значения. Аз се радвам, че изпълнителната власт ме подкрепя в момента. Първо това ще бъде лош сигнал за тези, които нарушават закона, защото може да се намалява. Второ от неколкото изслушвания, които съм имал в тази зала, вина ги съм бил критикуван защо сме толкова меки .Имало е предложение за големи санкции, така че това малко ме учудва като крайно предложение.
Към днешна дата ние имаме един голям брой на санкции, на наказателни постановления, което при намаляването и при вземането на това решение се предполага че ще отпаднат в съда.
Аз моля вие да обърнете внимание на тези три аргумента и да се произнесете.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Вие казвате, че имаме голям брой санкции към този момент и тези санкции ще отпаднат, ако бъдат атакувани в съда, след влизане в сила на този закон.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Разбира се, защото винаги по-благоприятни режими в полза на потърпевшия, така че всички санкции които са над 50 000 лева ще паднат автоматично и другите ще паднат, защото по-благоприятния режим законодателя е решил да бъде както вие предлагате в момента от 10 000 до 50 000 лева.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Нашето предложение е от 5000 до 50 000 лева и има равнопоставеност между физически и юридически лица.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Според мен ние тук пак правим грешка, защото това вие го класифицирате по вида на нарушител, а не по обекта на нарушението. Подходът според мен трябва да бъде обекта на нарушението. Вторият момент е, че все пак ние говорим за абонати. В законът винаги се говори за абонати и не трябва да ги разделяме на физически и юридически лица, още повече че физическо лице е и едноличен търговец. Имаме много случаи, когато едноличните търговци имат много повече абонати и нарушения, отколкото в юридическите лица.
От тази гледна точка аз казвам, че ако се прави нещо, или както сега се работи и законът работи добре, примерно с тази санкционна политика или да се спази този призив за дисциплиниращите функции на закона, когато някой го нарушава, както вие сте апелирали многократно. В момента това ме учудва само, нищо повече не казвам.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз имам няколко въпроса.
Първо може ли да ми кажете колко санкции имате над 50 000 лева в момента, защото на предишното заседание ако не се лъжа казахте, че имате една или две санкции над 60 000 лева.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: За да бъдем коректни, ние сме се подготвили. Издадените наказателни постановления възлизат на 8 310 000 лева - 52 наказателни постановления са по 50 000 лева и 83 наказателни постановления са по 60 000 лева.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Извинявайте, но това нещо трябваше да бъде дадено на народните представители, за да могат да вземат отношение по въпроса, а не да бъде внесено в момента на разискване на точката и да нямаме тази информация, това първо.
Второ при това положение аз имам въпрос към вносителите. Какъв е смисъла на тази точка, тъй като при всичките ви дадени санкции до момента, за първи път се внася такава санкция по наказание относно функционални спецификации за преносимост на номерата. Текстът „при нарушение на тези функционални спецификации за преносимост на номерата” за първи път се внася.
Всички тези наказания и глоби са по чл.325. По чл.325 не се правят абсолютно никакви предложения и там си остава глобата от 10 000 до 100 000 лева.
Искам да разбера къде ни заблуждавате. Защо се внася нещо ново и казвате, че ще бъде налагана глобата до 50 000 лева, същевременно имаме глоба, която е от 10 000 до 100 000 лева и която действа в момента, налага се в момента по чл.325. След като тя е наложена по чл.325, как ще падне тя в съда, след като ние правим нов чл.326а, с който налагаме нови глоби от 5 000 до 50 000 лева.
Въпросът ми е към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията като вносител защо вкарваме тази нова глоба и каква е колизията.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Ако ми позволите господин председател. Нашата аргументация вкарвайки тази нова глоба (между 5 000 и 50 000 лева е новия текст, който изчетохте) е , че такава административно-наказателна разпоредба липсва. Административно-наказателна разпоредба, отнасяща се за преносимост на номерата липсва към момента, затова ние я предлагаме, а пък когато става дума за размерът, за горната граница и това което направих като предложение преди малко за 100 000 лева, ние изхождаме от факта, че е добре да има диференциация между физически и юридически лица, защото едно е 50 000 лева за юридическо лице, друго е за физическо.
С текстът, който вие изчетохте преди малко, премахвайки тази диференциация, не възразяваме срещу него.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз нещо не разбирам – тук се касае за санкция, която ще бъде налагана на операторите, не на физическите лица, т.е. 50 000 лева да бъдат много за физическо лице. Нарушение на оператор спрямо физически лица и спрямо юридически лица. Тъй като се касае за абонати в общият случай, считам че няма основание да бъдат разграничавани.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз мисля, че в момента точно това го изяснихме. Аз също точно това исках да изясня. Тъй като нарушителите са операторите колеги, аз не виждам защо е тази диференциация и този подход.
Второ, благодаря още веднъж на заместник министъра, защото когато въвеждаме тази санкция по отношение на функционалните спецификации, то тогава ние облекчаваме режима, защото тя е специална санкция по отношение на преносимостта и ние тогава нямаме тази възможност по общия ред за разрешението да бъдат наказвани и тук всички юристи, които присъстват знаят за какво става дума. Обективно, като краен резултат са облекчени операторите със 100 000 по-малка санкционна политика. Аз съм върл противник на санкционната политика и те го знаят, но когато прекаляват с нарушенията си, тогава трябва да има дисциплиниращата функция на закона. В този ред на мисли, вкарвайки това допълнение, фактически ги облекчаваме, защото комисията се обезоръжава така да се каже и не може да ги наказва по разрешението, което е до 100 000 лева, това което вие правилно казахте, а ние влизаме в специалната разпоредба до 50 000 лева
Второ, мисля вече разбрахме, че това деление на физически и юридически лица е безсмислено, защото нарушителите са операторите, те не са физически лица.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Когато се казва физически и юридически лица се имат предвид потърпевшите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ако някой го е изчистил, това е станало тук в комисията, защото това не е предадено от някой друг. Проблемът е следния. Първо по отношение на самата глоба, това са много сериозни санкции, говорим от 5 000 до 50 000 лева. Ние се спряхме не случайно на нея, защото първо нямахме информация, че наложените санкции са 83 за 60 000 лева и 52 броя на 50 000 лева. Аз ви питам колко има санкциониране със 100 000 лева.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: За това има диапазон и за това има период. Аз пак казвам, ние смятаме че това е крайна мярка и тази услуга, за това наказание, когато се въвежда като начало, по някой път грешките са грешки на растежа, грешка на неопитност, грешка на лошо обучен персонал от самите оператори. Затова ние тръгнахме от долната граница и постепенно, когато виждаме че по някой път това е константно, започваме да растем с наказанията, когато има тежко нарушение ще стигнем и до 100 000 лева, но ние никога не го правим, това е прецедент. Второ , ние никога не го правим като самоцел, уважаеми господин председател, така че давайки диапазона, комисията е достатъчно отговорна, за да не го налага като самоцел или пък разправа с операторите, само при тежки случаи, но това трябва да съществува, за да знаят че и цялата тежест на закона се отнася като дисциплинираща функция за тях.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имам въпрос към господин Божков.
Към момента оператор,който е нарушил функционалната спецификация за преносимост на номерата се наказва, както разбирам от Вас, по чл.325, ал.1, така ли е.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Да, така е.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Това означава, че ако има в момента производство и има наказания, които са за над 50 000 лева, при приемането на тази промяна в закона, това ще падне в съда.
В такъв случай аз също съм склонен да подкрепя да бъде от 10 000 до 100 000 лева наказанието, специално при нарушаване функционалната спецификация, с оглед те да влязат в сила. Да не бъдат оспорени поради променен диапазон на наказанието, с въвеждането на новия чл.326а.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Мисля, че това е и мотивът на вносителя и затова се обединяваме като един подход.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Първо, това не е по вносител, тъй като вносителят е казал - до 50 000 лева. Това е внесъл вносителят, ако трябва да бъдем точни.
Аз обаче съм съгласен с мотивировката на господин Иванов, присъединявам се към него, и според мен горната граница може да бъде вдигната, обаче не на 100 000 лева, а на 60 000 лева.
Искам да ви кажа защо предлагам тя да бъде 60 000 лева.
Защото не мога да се съглася, че ще има 52 дадени глоби и санкции за 50 000 лева, 83 – на 60 000 лева и нито една, дадена на 100 000 лева и ние сега в момента ще я вдигнем на 100 000 лева и ще дадем такава голяма ножица за възможност за прилагане. Това според мен създава една опасност щом до този момент не е приложена, значи не е била необходима и по този начин, давайки 60 000 лева няма да падне нито едно наказателно постановление до този момент.
Заповядайте, господин Тончев.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Имам само един въпрос към Комисията за регулиране на съобщенията, за да подпомогна колегите в мислите им. Колко от тези наказателни постановления около 135 на брой както разбрах, са влезли в сила и какви суми имате събрани по тях?
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Вие знаете, че поне две години е средният срок на една такава процедура, така че много малко са влезли в сила.
ПРЕИДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Микев.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Господин председател, с оглед на това, че текстът който ще гласуваме в момента не е нещо кратковременно, а за един по-дълъг период от време, аз съм склонен да подкрепим предложенията на вносителите, нищо че ножицата е такава. Все пак обективно ще се оценява и наистина при рецидиви, които биха създали постоянно нарушение, си мисля че те трябва да имат свободата да могат да разполагат с една такава санкционираща горна граница. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз също разглеждам хипотезата, когато Комисията за регулиране на съобщенията налага първоначална глоба от порядъка на 60 000 лева, ако ние ги ограничим на тази стойност. Ако обаче, независимо от това, операторът продължава да нарушава функционалната спецификация, ние при повторно нарушение ги лимитираме наказанието да бъде толкова, колкото е било при първото нарушение.
По тази причина считам, че наистина трябва да има марш нагоре, за да може при повторно нарушение да има и по-голяма санкция.
Аз все пак поддържам това, което едновременно вносителят и Комисията за регулиране на съобщенията го предложиха.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Едно уточнение. Тук не става дума за това, че при преносимостта, говорим при фирмите и юридическите лица, има с по 60 и 120 карти, при пренос който не се осъществява, т.е. извършва се нарушение и това нарушение би следвало да се санкционира с по-високата стойност, така да се каже, отколкото пренос на една карта. Предложението, което направи председателят за по-високата санкция, ще даде възможност на Комисията за регулиране на съобщенията, съобразно ситуацията да реагира със съответното наказание.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ние започнахме обсъждане като при първо четене.
Заповядайте, господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Първо благодаря на народните представители, които ни подкрепиха в момента и искам да дам два примера, за да сте наясно. Защо ние налагаме по-малки глоби? Когато има нарушение при един, два , пет номера глобата е една, но ние имаме случаи с 1400 карти, които не са прехвърлени от даден оператор – ето за какво е необходим този диапазон.
Второ. Съдът е този, който все пак защитава и интересите на операторите. Има практика, когато съдът прецени и може да намали санкцията. Това е практика също. В този ред на мисли аз смятам, че нито ние ще злоупотребим с досега действащия закон, нито сме злоупотребили, а и мисля че самите оператори имат достатъчно възможности за защита.
Г-Н НЕВЕН ДИЛКОВ: Аз бих предложил на народните представители да разгледат вариантът, когато тези глоби се определят като процент от прихода на оператора.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз смятам, че това няма да може да стане, тъй като тези обсъждания се правеха на първо четене.
Г-Н НЕВЕН ДИЛКОВ: Има много малки и много големи оператори на този пазар.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз искам да попитам каква е процедурата, кой определя и кой налага глобата.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: По закон административно наказващият орган определя размера на глобата.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Този орган е председателят на комисията или цялата комисия, аз това питам.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Председателят на комисията, по предложение на дирекция Правна, така е по закон.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Тъй като има предложение, но то не може да влезе като предложение от страна на вносителя, предложението трябва да се направи от народни представители.
Аз като народен представител първо смятам, че всички се обединихме около текста да няма физически и юридически лица и границата беше от 5 000 до 50 000 лева и правя предложение тази граница да бъде от 5 000 до 60 000 лева. Това е моето предложение. По този начин няма да дадем възможност нито едно от наказателните постановления да падне, заради този член.
Имате възможност ако някой има друго мнение да го изрази или някакво друго предложение.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз все пак, господин председател оценявам предложението на вносителя и на Комисията за регулиране на съобщенията и правя предложение глобата да бъде от 10 000 до 100 000 лева, без да претендирам че това ще бъде прието, но намерих логиката от това, което беше изразено в дискусията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, да приключим с предложенията.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз се присъединявам към предложението на господин Иванов.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване. Имаме два варианта – единият от 5 000 до 60 000 лева, другият вариант е от 5 000 до 100 000 лева.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Моето предложение е от 10 000 до 100 000 лева, така както е посочено и абсолютно координирано с чл.325.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Едното предложение беше направено от мен, другото от господин Иванов.
Който е за предложението направено от господин Иванов размерът на глобата да бъде от 10 000 до 100 000 лева, моля да гласува.
Гласували „за” – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Който е за предложението глобата да бъде от 5000 до 60 000 лева, моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – няма, въздържали се – 4.
Следващото предложение е от 5 000 до 50 000 лева, което направихме първоначално като група.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – няма, против – 1, въздържали се – 10.
Приема се предложението глобата да бъде от 5 000 до 60 000 лева.
Изчитам целият параграф:
§ 196. Създава се чл.326а:
„ Чл.326а. Който наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от комисията, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5 000 до 60 000 лв.”
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Имаме един параграф, който е отложен, това е § 59.
Имаме редакцията, която е направена.
§ 59. В чл.115 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Измененията и допълненията по ал.1, т.4 се извършват след писмено уведомяване на съответното предприятие, което може да изрази становище в 14-дневен срок от получаване на уведомлението”.
2. Създава се ал.3:
„(3) Когато измененията и допълненията по ал.1, т.4 са съществени, комисията провежда обществена консултация по реда на чл.37 в срок, не по-кратък от 30 дни”.
От страна на Комисията за регулиране на съобщенията и от страна на вносителите съгласни ли сте с така прочетения текст.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Ние не възразяваме срещу този текст.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ние също не възразяваме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви за постигнатото съгласие.
Който е за така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Колеги, понеже изчетохме всички текстове, които бяха отложени, в момента са ми подадени три текста от дирекция Правно-техническа, ще ви помоля да ги подложим на гласуване. Те са технически, но според мен трябва да бъдат гласувани. Ще ви помоля за съдействие от страна на вносителя, ще гласуваме само промените.
Това е в § 85.
В чл.152, ал.1, т.4, буква „а” в текста ,последното изречение „по-долу”, да се замени с „т.1,2 и 3”. Изискват го от дирекция Правно-техническа.
Колеги, предлагам да гласуваме тази редакция, ако са съгласни от страна на вносителите.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Да, съгласни сме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
Който е за така направеното предложение думите „по-долу” да бъдат заменени с „т.1,2 и 3”, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Сега трябва да гласуваме целият § 85 с направената промяна.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към § 205.
Предложението е и от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Тъй като срокът, който е даден в ал.1 е 19 декември 2011 г., това е по директивата срока, той не може да бъде изпълнен защото ние още не сме приели законопроекта, затова от министерството са дали нов срок, който е до 7 месеца.
Смятам, че коректно да бъде представен новия срок.
Второто промяна е до 30 септември 2012 г. Това също не е възможно, тъй като този срок трябва да го удължим, тъй като ние приемаме вече законопроекта пети или шести месец и да съобразим това нещо – до 9 месеца от приемането му.
Промените са:
1. В ал.1 срока 19 декември 2011 г. да стане – до седем месеца след обнародването на този закон в Държавен вестник.
2. По ал.2 до 30 септември 2012 г. – да стане до 9 месеца, когато прилагането по ал.1 води до намаляване на правата по издадените разрешения.
Който е за така направените предложения от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Сега трябва да гласуваме целият § 205 с направените предложения, които бяха гласувани от нас.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към следващото предложение по § 206.
Там в ал. 1 думата „от тази дата” се заменя с „от датата на издаване на разрешението.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията потвърждавате ли това, което прочетох.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Да, потвърждаваме го.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това е по ал.1, § 206.
Имаме още една промяна в ал.9 има продължение „ по §5, ал.1 от преходни и заключителни разпоредби”.
В ал.10 има изпусната дума при четенето „телевизионното радиоразпръскване”.
Всички бележки са технически.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Приемаме ги.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с така изчетените бележки от техническо естество, дадени от дирекция Правно-техническа и от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Сега е необходимо да гласуваме целият § 206 по вносител с направените промени.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към последният параграф за днес, това е § 211.
По § 211 ще дам думата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което трябва да упомене точното наименование в т.2. - създава се чл.4а. Просто трябва да му се даде наименование.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Ние предлагаме наименованието да гласи: „съхраняване на информация в крайното устройство на потребителя и достъп до нея”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, това е изискването, трябва да има заглавие.
Предлагам да подкрепим заглавието, предложено от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Сега е необходимо да гласуваме целят § 211 по вносител, с направеното допълнение, което преди малко гласувахме по отношение на наименованието на чл.4а.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Искам да благодаря на всички за проявеното търпение и за работата през тези месеци за довършването на Закона за електронните съобщения.
Заповядайте, господин Борисов.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Господин Вълков, преди да се поздравим с това, което ни се случва, моля още веднъж да се изчете чл.286, защото останах с убеждението, че след проведеното гласуване е останала ал.4, а ние настояваме тя да се заличи и сме го обосновали в предните заседания. В рамките на общественото обсъждане беше постигнато компромисно решение.
Молбата ми е чл.286 още веднъж да го изчетем, без ал.4. Алинея 4 отпада.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Този текст ще го прегласуваме. Нашето предложение е било т.1,2 и 3 да отпаднат от законопроекта, което означава ,че т.4 която вие давате „4 . Да се отмени ал.4”, се отменя. Съгласни сме, просто е станала наистина грешка.
Уважаеми колеги, длъжни сме да гласуваме и отмяната на ал.4, тъй като това е по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Ние подкрепяме това предложение, просто не сме го гласували.
Сега трябва да гласуваме целият § 185, с изчетената корекция по ал.5 и с отмяната на ал.4.
Който е за §185, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Има ли други изказвания и предложения.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Аз искам да ви поздравя с приемането на законопроекта, за стегната работа и вярвам, че по същия начин ще продължи и в Пленарна зала, защото имаме един срок, който трябва да спазим. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Иван Вълков /