Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
12/01/2012
1. Обсъждане на определението на Конституционния съд от 8.12.2011 г., с приложено искане на омбудсмана на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 10/2011 г., за установяване на противоконституционност на чл.189, ал.13, от Закона за движението по пътищата.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р ОТ О К О Л
На 12 януари 2012 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на определението на Конституционния съд от 8.12.2011 г., с приложено искане на омбудсмана на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 10/2011 г., за установяване на противоконституционност на чл.189, ал.13, от Закона за движението по пътищата.
2. Разни
Има ли някакви предложения относно дневния ред? Тъй като не виждам вдигнати ръце предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е съгласен с така предложения дневния ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Обсъждане на определението на Конституционния съд от 8.12.2011 г., с приложено искане на омбудсмана на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 10/2011 г., за установяване на противоконституционност на чл.189, ал.13, от Закона за движението по пътищата.
Гости на заседанието са:
Г-н Камен Кичев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-жа Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна” на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Представителите от Министерство на вътрешните работи:
Г-н Алекси Стратиев – заместник директор Главна дирекция Охранителна полиция
Г-жа Катерина Хаджиева – Главен юрисконсулт в дирекция Правно-нормативна дейност.
Уважаеми колеги, запознати сте в общи линии с казуса. Имаме две становища: на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на транспорта,информационните технологии и съобщенията, които са ви изпратени, запознати сте с тях.
Предлагам от двете министерства да вземат отношение по въпроса, с кратко изложение и след това ще дам възможност за разисквания.
Заповядайте господин Кичев.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, за много години на всички, с които не съм се виждал. Ние се запознахме с писмото на омбудсмана, с неговите твърдения, че има разминаване и че в Закона за движение по пътищата има противоконституционни текстове. Имаме становище по въпросът и аз ще дам думата на госпожа Стоянова да каже какви са нашите мотиви и доводи, защо считаме че това не е така.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Представили сме на вашето внимание подробно становище на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като ние приемаме за неоснователни твърденията на омбудсмана на Република България по няколко основни причини.
Разпоредбата, която се атакува като противоконституционна е чл. 189, ал. 13 от Закона за движение по пътищата, съгласно която не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които се налага глоба в размер до 50 лева включително.
Бихме искали да посочим, че разпоредбата в първоначалният й вид, която установява необжалваемост на наказателни постановления до 50 лева е създадена през 2007 година, като новото което е прието през 2011 година е, че необжалваемостта наред с наказателни постановления, с които се налага глоба до 50 лева се въвежда и за електронния фиш, с който се налага глоба до 50 лева включително.
Има няколко основни момента, които следва да бъдат подчертани, именно че изключването на необжалваемостта на административни актове, с които се налага глоба е предвидено в българското законодателство още през 1969 година, с разпоредбата на чл.59 от Закона за административните нарушения и наказания.
Този текст е изменян няколкократно, като едно от последните изменения на Закона за административните нарушения и наказания също, както в Закона за движението пътищата атакуваната разпоредба е въведена необжалваемост на глобата, налагана с електронен фиш. Разликата е, че по Законът за административните нарушения и наказания необжалваемостта на глобата, налагана с висше когато тя е до 10 лева, а по Закона за движение по пътищата този размер е 50 лева, като изрично Закона за административните нарушения и наказания допуска с друг закон да се въведе по-висока необжалваемост на глобата.
На следващо място Конституцията изрично допуска възможността да се въведе необжалваемост на определени административни актове и това предполагам знаете добре е въведено с много други закони. Това не е първият случай, в който се въвежда подобна необжалваемост, като аргументите и на конституционният законодател, както и на няколко решения на Конституционния съд в тази насока са, че подобна необжалваемост е допустима тогава, когато се цели засягането на по-важни обществени интереси и права на гражданите.
Безспорно е, че в случаят целта и необходимостта е от осигуряването на пътна безопасност чрез строги и ефективни мерки за участниците в движението по пътищата, които не спазват правилата за движение.
По наша преценка това представлява достатъчно сериозна и основателна причина, с която се защитава обществения интерес, тъй като неспазването на правилата за движение по пътищата би могло да доведе до сериозно застрашаване на живота и здравето на гражданите, които също са на другите участници в движението.
На следващо място ние също така не подкрепяме и твърдението на омбудсмана, с което той казва, че по този начин се нарушава правото на защита. Това не е така. Както ще забележите от текстовете на Закона за движението по пътищата по отношение на електронния фиш е въведено почти същото производство, както по отношение съставянето на актовете и след това на наказателните постановления. На лицето на което е наложена глоба с електронен фиш е дадено право да възрази и да се развие едно административно производство.
По тези причини и мотиви, които ние подробно сме изложили в становището, с което разполагате, нашето становище е, че твърденията на омбудсмана за противоконституционност на посочените разпоредби са неоснователни. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Стратиев, ще вземете ли думата.
Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, аз също ви поздравявам с настъпването на Нова година и ви желая годината да бъде успешна.Аз ще бъда кратък, защото всичко това, което казаха колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията изцяло го подкрепяме. Това е и нашето виждане.
Искам само да добавя две неща. Тълкуванието на Конституционният съд, че действително могат да се предвидят необжалваеми санкции за по-съществени, значими за обществото процеси, се подкрепя изцяло с приетата Стратегия за национална сигурност. С Решение от 08.03.2011 г. Народното събрание, където пътно-транспортният травматизъм е влязъл в националната стратегия и е публикувана в ДВ бр.12 от 2011 г., така че самата Стратегия подчертава значимостта на пътно-транспортния травматизъм, който е зависим от санкциите на Закона за движение по пътищата в немалка степен.
Извън това искам само да ви дам малко статистика относно значимостта на проблемът, гледана от гледна точка на омбудсмана.
През миналата година са обжалвани 9 976 наказателни постановления над 50 лева, необжалваемите не ги коментирам. Необжалваемите са 363 000, обжалваемите са 285 000. От обжалваемите, тези които подлежат на обжалване, са обжалвани 9 976, което е 3.15 % от всички обжалваеми наказателни постановления.
От тях от съда са отменени 0.43 % от всички наказателни постановления, които подлежат на обжалване. Мисля, че самата статистика показва, че и тези, които се обжалват в незначителна степен се обжалват, и те са за много по-големи суми, а за тези суми които са под 50 лева просто ще бъде не с оглед защита на правата, а по-скоро упражняване на занимания от хора, които биха желали да ангажират съда с тази дейност.
Считам, че най-големият проблем ще бъде за съдилищата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за изказвания и мнения по темата.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да задам един въпрос, който се отнася към г-жа Стоянова. Аз не зная дали пред вас е Конституцията, но ако е възможно да ми прочетете чл.120, ал.1 и ал.2.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Смятам, че текстът, който ни засяга е разпоредбата на чл.120, ал.2: „ (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.”
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз мисля, че тук спор няма. Ние сме приели един принцип на налагането на наказанията по Закона за движение по пътищата, това не е практика, която да е само в този закон, така че тук различия нямаме, но аз искам да попитам нещо. Сега в момента в комисията изслушахме позицията на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която е страна по това дело, а така също и на Министерство на вътрешните работи. Къде е позицията на Народното събрание? Ние досега винаги това сме обсъждали – позиция която ще бъде представена от Народното събрание. Хубаво беше да бъде в комплекта, а не само да обсъдим техните позиции. Това е позиция на техните министерства и нас пряко ни засяга. В края на краищата инициативата е била ваша, ние сме я препотвърдили с конкретни промени и т.н. Хубаво е, господин председателю, следващият път да имаме позиция на Народното събрание и ние като комисия да утвърдим тази позиция, която да се представи пред Конституционния съд, мисля че това е нашата задача, иначе какво друго решение да вземем. След като сме решили, че трябва да има необжалваеми актове, те трябва да продължат да съществуват, защото в противен случай не виждам по какъв начин ще се търси превенция.
Аз смятам, че трябва да се подготви една добра позиция на Народното събрание, така както я представиха двете министерства, за да се защити тази теза. Аз не виждам как ще се справи Административният съд, ако започнат да гледат дело по всяко едно наказателно постановление, но това е друг въпрос. Конституцията дава и това право, което е предвидено в чл.120, ал.2.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Господин председател, има резон в това, което каза господин Мутафчиев.
Аз ще ви запозная с това, което ние обсъждаме в Комисията по правни въпроси. Практика е комисията да не дава становище по такива дела, по които Народното събрание е конституирано като страна в процес. За какво става въпрос? Член 86 от Конституцията на Република България казва, че Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения. По смисълът на чл.86 от Конституцията на Република България би следвало Народното събрание и в конкретния случай да се произнесе с такъв нормативен акт, какъвто е предвиден по Конституцията на Република България. По ал.2 на чл.86 от Конституцията на Република България всички закони и решения на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организации, както и за гражданите. Това означава в случая, че Народното събрание веднъж приело един нормативен акт, в случая Закона за движение по пътищата , и в частност чл.189, ал.3 от Закона за движение по пътищата към настоящия момент едва ли не трябва да се произнесем с втори такъв акт, а това е просто нонсенс, включително да си ревизираме и това, което е правило Народното събрание.
Знаем много добре, че Народното събрание наистина в тези случаи има възможност да го направи това нещо, но ако Народното събрание прецени самото то може да измени, да допълни, изцяло да промени законодателната уредба. Това е лично по преценка на Народното събрание.
Предмет на това конституционно дело, което е образувано пред Конституционни съд от омбудсмана на Република България е конституционността на един акт на Народното събрание и аз не считам наистина, че ние трябва да даваме някакво становище в случая, още повече, че отправеното ни искане от страна на Конституционния съд като страни в самото производство са призовани и Народното събрание, Министерски съвет, Министерство на вътрешните работи Върховен касационен съд, Административен съд и много други органи и организации, на граждани и на държавни органи.
Това, което изразиха като становище от Министерство на вътрешните работи, така и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е правилно. Съгласен съм със всички факти и обстоятелства, които те изразиха . Ако имат възможност нека да доразвият още по-добре тези становища и да ги изпратят в Конституционния съд, надявам се и Конституционния съд да се запознае с тях, въпреки че в момента в Република България има различна съдебна практика, част от съдебните състави в страната в съдилищата не разглеждат такива необжалваеми актове, но все по-голяма част от съдилищата в България ги разглеждат, независимо от това, че те са необжалваеми по силата на закона. Те са необжалваеми по принцип по силата на чл.120, ал.2 `от Конституцията на Република България, която разрешава на Народното събрание в изключителни случаи съгласно едно решение на Конституционния съд № 9 от 1997 г. ако не се лъжа по конституционно дело от 1995 г. да се тълкува ограничително тази функция на Народното събрание , т.е. не във всички случаи да се прилага.
Считам, че Парламентът вече е изразил своето становище с този акт, приел е Закона за движение по пътищата така както е представен и не мисля че би следвало да изразява каквото й да е друго становище пред Конституционния съд. Именно в тази връзка ще направя и едно предложение.
Предлагам комисията да вземе следното решение:
1. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения не изразява становище по конституционното дело.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Микев искаше думата.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз също бих искал да погледна по-скоро от практичната част на въпроса. Чухме юридическите становища. Действително Народното събрание е взело своето решение по отношение на санкцията, която е предвидена до 50 лева включително. Мисля, че не бива да има връщане назад в нашето становище, тъй като в обратния вариант можем да допуснем какво ще се случи в съдилищата. Това ще бъде един порой от жалби, които ще тръгнат и практически и това, което сега не съумява да обработи системата, още повече ще бъдат затруднени нещата.
Другото, което бих искал да кажа е, че ние в никакъв случай не трябва да се връщаме назад, защото това са последователни стъпки, които са в общия комплекс от мерки, касаещи сигурността в движението. Ние виждаме едни изключителни резултати в последните три години и мисля, че най-малкото и заради това не би трябвало да изразяваме становище, различно от изразеното от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Реплика от господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тук става дума за това да представим мнение като защита на това, което ние сме приели, т.е. определена мотивация, с която ясно и категорично да се обясни така както госпожа Стоянова го направи, така както и Министерство на вътрешните работи обясниха ясно своите позиции. Аз не мисля, че е противоконституционно че Народното събрание не може това нещо да го направи. С акт на Народното събрание не, но с една позиция , подготвена от дирекция Правна, обсъдена в комисията, да това е стабилна позиция, отговаря на мотивите, с които ние като народни представители сме представили. Казваме „да” и тази позиция отива в Конституционния съд. Аз не знам дали има такава практика. Тук става дума за мотивация, тук не става дума за нов законов акт. Тогава защо Конституционният съд и на какво основание слага Народното събрание като страна по това дело.
Аз мисля, че този въпрос трябва да го зададем на Конституционният съд, защото те могат да тълкуват Конституцията,а не ние като Народно събрание. Може ли Народното събрание да бъде страна по делата, защото ние дефакто отказваме да се явим на едно такова дело и да защитим това, което Народното събрание е приело.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Спорът действително е много сериозен и аргументите, които изложи господин Тончев не са маловажни, тъй като в нашата парламентарна група не по този повод, но когато се е разисквало Екатерина Михайлова, която е конституционалист, заяви че Народното събрание не би трябвало да представя в такива случаи становище. Защо Конституционният съд го изисква от нас. Това не е в противоречие нито на закон, нито на Конституцията. Конституционният съд може да изисква от всеки като институция и като физическо лице. Ние не можем да забраним на Конституционният съд това, но ако например сега ние само заявим като становище само с едно изречение , че заставаме зад нашата позиция и я поддържаме, ние нищо ново не внасяме, защото ние с акт на гласуване в комисията и в Пленарна зала ние това вече сме го изразили. Ако се възприеме създаване на становище, което да е силно мотивирано, с всички мотиви които са от правно естество това може нашата комисия да гласува само, след като е подготвено от Правния отдел, защото като изключим господин Тончев, може би и още някой, останалите не сме прависти, още повече да можем да съставим едно такова становище.
По тази причина аз считам, че той има основание, защото ние това дори го взехме и по определен начин не като решение, но решихме да уважим това становище от страна на нашата парламентарна група.
Сега минавам по същество, това което се оспорва от омбудсмана. Първо аз съм един от хората, които гласуваха за тази норма.
Второ напълно съм убеден, че чрез тази норма се ускорява процесът на събираемост на наложените глоби в резултат на нарушения от страна на участниците в движението.
На трето място може би считам, че това може би няма пряка връзка, но трябва да отбележим, и аз поздравявам представителите на двете министерства, преди всичко на Министерство на вътрешните работи, България показва една изключително добра тенденция на намаляване на отнет човешки живот по време на пътно-транспорти произшествия. Дори моите очаквания са надминати, което означава, че контролът е засилен, респективно се дисциплинират водачите на моторни превозни средства и го наблюдавам по бул.Цариградско шосе, по Околовръстния път, там където ограничението е записано 70 км/час и се знае, че има камера, която регистрира нарушителите нещата са се подобрили много.
Какви са нашите аргументи ние ги знаем. Какви са аргументите на омбудсмана, които може той наистина да поиска да бъдат уважени от Конституционния съд? Преди всичко тях ги намирам в чл.120, ал.2.Съгласно Конституцията, в чл.120, ал.2 гражданите и юридически лица могат да обжалват всички административни актове, освен изрично посочените със закон. Това е конституционната норма.
В същото време Конституционният съд може да се произнесе дали дадена норма не изисква обжалваемост, защото в противен случай законите могат да въведат необжалваемост на много голям кръг от санкции и административни актове. Омбудсманът е заявил, че от тази норма трябва да се изключат административните актове, когато висши интереси и националната сигурност налагат това ограничение. Няма никакво съмнение, че тези актове за които ние говорим не са от висши национални интереси.
С други думи ако Конституционният съд уважи това становище на омбудсмана, той наистина може да отмени нашата разпоредба. Това за мен е всъщност моментът, в който омбудсмана ако успее да защити тезата си, може да доведе до промяна на гласувания от нас текст.
Приемам всички аргументи, които двете министерства са представили в своите становища. Впечатлен съм особено от становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, много подробно е развито всичко това. Оставам всъщност до голяма степен на позицията на Светослав Тончев. Ако трябва да се направи становище от Народното събрание, то трябва да бъде изчерпателно, а не само една констатация, че ние предлагаме на Конституционния съд да отхвърли искането на омбудсмана. То няма да има никакво практическо значение. Трябва да бъде така мотивирано, както тези две становища, които имаме от двете министерства, за да се види че Народното събрание е на висотата си при приемането на тези актове.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Самият факт, с мотивацията която господин Иванов дадохте доказвате точно това, което искам аз да ви кажа, но явно не можем да се разберем. Аз не говоря за акт на Народното събрание. Аз говоря за позиции и защита на позицията на Народното събрание по една ясна мотивация от страна на Правната дирекция, която да се обсъди в комисията, затова говоря и това не противоречи на твърденията на конституционалистката госпожа Михайлова, ако искате да седнем да поговорим с нея. Не става дума за решение на Народното събрание.
Аз ще ви направя едно сравнение с религията. Народното събрание си е казало думата, има конституирано дело, ние няма да се явяваме, защото ние сме безгрешните. Няма безгрешни в този свят и всеки трябва да си защити позицията. Не с акт на Народното събрание, но с позиция, която е прието примерно от комисията, подготвена от Правната дирекция.
Тук не става дума за акт, тук става дума затова да се явиш на едно дело, където да мотивираш принципно защо са приети тези текстове и да покажеш чрез своите администратори, че това което иска отсрещната страна не е правилно. Затова става дума и аз мисля,че самият факт че Вие господин Иванов влязохте в подробности доказва това, че е необходимо ние да покажем своята мотивация.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Мутафчиев, аз съм съгласен с Вас, но всъщност тъй като Народното събрание официално като орган не приема да даде официално становище, какво би се случило сега. Ние гласуваме един текст от две изречения ,което е становището на комисията. След като законът е гласуван в Пленарна зала, трябва наистина да бъде наистина подготвено становище от Правна дирекция, включително да мине през Комисията по правни въпроси, иначе не може нашето становище да бъде становище на цялото Народно събрание.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Ние си имаме безспорно становище. Становището на Народното събрание е залегнало в този нормативен акт – Закон за движение по пътищата, чл. 189, ал. 13. Това е ясното и категорично становище и желание на Народното събрание и то е прието през 2011 година. С последните изменения ние сме приели това, което имаме като становище на народните представители. Всичко останало, което някой друг иска да обяви като противоконституционно, част от колегите депутати, омбудсмана, главния прокурор и т.н. , това е въпрос вече на самостоятелна процедура в Конституционния съд.
Ако ние като Народно събрание имаме някакво различно становище от това, което е залегнало в самия закон в чл. 189, ал. 13, ние го изразяваме по друг начин – с актовете, които по Конституция са разрешени на Народното събрание да приема. Това са изменения, допълнения на закона и т.н.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние говорим да участваме в това дело с нашата администрация. Там ще се яви г-жа Красимира Стоянова и ще представи писмена позиция, подписана от министъра. Какъв е проблемът? По същият начин е и при нас, това не изисква акт на Народното събрание, това не е в нарушение на Конституцията. Ние можем да стоим отстрани и да кажем: „Има едно дело, но не можем да представим нашата позиция”.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: В крайна сметка Народното събрание е законодателен орган на Република България. Тук става въпрос за едни закони. Някой иска да обяви този закон, който ние сме приели за противоконституционен. Нормално е в такъв случай, дори да кажем, че ние имаме конфликт на интереси и да си замълчим и да оставим процедурата да протече без нас.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние трябва да имаме изразено мнение на комисията, подготвено от нашата дирекция.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, аз мисля, че се изказаха достатъчно мнения и започнахме да се повтаряме. Някой друг иска ли да вземе отношение по въпроса.
Аз ще ви кажа каква е практиката до този момент, понеже говорим за практика. В комисията до този момент тези текстове или такива казуси са разглеждани по следният начин: дали заинтересованата страна, каквато в момента е Народното събрание, приемаме или не приемаме това, което ни е дадено като искане от страна на омбудсмана или на страната, която е атакувала в Конституционния съд това решение на Народното събрание, това е било винаги до този момент, което е гласувано в комисията.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние сме казали с какво сме съгласни.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Ние сме казали, господин Мутафчиев, обаче след като сме се запознали с искането на страната, която атакува това решение в Конституционния съд, омбудсмана в случая, ние трябва да се произнесем така или иначе по това дали ние потвърждаваме нашето решение или не по отношение на чл. 189 , ал. 13.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние в момента това, което можем да направим е да кажем одобряваме ли тази защита или позиция от тях и нашата, ако имаше такава от Народното събрание. Ние нямаме, защото смятаме, че сме велики и не трябва да си защитаваме позицията.Ние не можем да кажем в момента съгласни ли сме с него, никой не ни пита затова. Той си е представил позицията пред Конституционният съд, ние трябва да кажем одобряваме или не одобряваме позицията. Според мен ние трябваше да одобрим позиция на Народното събрание.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ние трябва да изразим нашата позиция в Народното събрание. Вие не сте ме разбрали правилно. Аз съм на същото мнение, че ние трябва да изразим нашата позиция, а нашата позиция е дали потвърждаваме това, което сме гласували през 2007 г. и след това през 2011 г.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нашето решение трябва да бъде следното: изслуша позициите на Министерство на транспорта, информационните технологии и Министерство на вътрешните работи.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз предложих такъв вариант: изслушали сме позицията на Министерство на вътрешните работи, изслушали сме позицията на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, комисията одобрява тези становища и предлага Народното събрание да не взема становище.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз не съм съгласен, защото не може Народното събрание да е страна по едно дело и да не може да вземе становище. Аз не съм юрист, обаче не може аз да съм страна по едно дело и да не мога да взема отношение по тази страна, плюс това много добри бяха мотивите, които изтъкнаха от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, следа това и от господин Иван Иванов по отношение на целесъобразността, което мисля че беше подкрепено и от господин Мутафчиев – ако е необходимо да бъдат добавени допълнителни мотиви относно нашата позиция по отношение на въвеждането на този чл. 189, ал. 13, с цел защита на живота и здравето на гражданите, на пътната безопасност и т.н., по-бързите производства, събираемостта на глобите, ефективността от наказанието. Всички сме свидетели на тези подобрения, които са станали след въвеждането на тези текстове и сега в момента ние не може да се произнесем по целесъобразност, след като точно нашата комисия се е произнесла по целесъобразност по тези текстове и те са приети благодарение на това, което е внесено в Народното събрание.
Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Господин председател, аз просто бих искал да споделя една мисъл. Това, което прочете Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е почти идентично с нашето становище, като добавя Националната стратегия, затова не го изчетох изцяло.
Аз мисля, че действително ние трябва да заемем позиция, защото това нас ни интересува, но мисля че Народното събрание с едно писмо че е изразило своето становище с приемането на закона през 2007 г. и с приемането на измененията през 2011 г. това е предостатъчно. Ако Народното събрание декларира, че с приемането на тези закони то държи тази позиция, аз мисля че е достатъчно, без повече мотиви и обяснения.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз искам да изчета писмото на председателят на Конституционния съд, което ще улесни нашият разговор. Последното изречение гласи: „В 12-дневен срок, считано от получаване на настоящото писмо имате възможност да предоставите писмо становище по делото”. Това писмо е до председателят на Народното събрание. Ако Правна дирекция излезе със становище, това становище се представя като позиция на Народното събрание и въпросът приключва.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Чухме всички мнения до този момент. Има едно предложение от страна на Светослав Тончев, ще го помоля да го цитира точно, за да можем да пристъпим към гласуване.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Предложението ми беше да гласуваме следното решение: Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения решава да не даде становище по к.д. № 10/2011 г. Също така ние можем да кажем, че Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията изслуша и добри становищата на двете министерства, но защо ние трябва да одобряваме тези становища.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Ние просто стигнахме до една фаза на гласуване. Не би ли могло да се проведат консултации с Комисията по правни въпроси, дори и видът на становището, което ние трябва да дадем да бъде по някакъв начин съгласувано. Това е единственото, което мен ме притеснява, а ако става въпрос за гласуване ние веднага можем да го направим.
Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Аз искам да направя едно уточнение – комисията не е страна, а Народното събрание е страна по делото.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Предлагам да приемем някакво решение като позиция и да спрем с това обсъждане. Народното събрание е страна и тук вече става дума за един административен акт, т.е. едно дело където администрацията също трябва да подготви становище. Според мен Правната дирекция трябва да подготвя подобни мотивации и писма, разбира се съгласувано с комисиите, защото те са участвали в подробното обсъждане на закона. Аз смятам, че предложението на г-н Стратиев е добро.
Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Господин председател, аз смятам че просто вие с три реда трябва да кажете: Народното събрание е изразило своята позиция с приемането на съответните текстове в закона.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Когато Конституционният съд започне да гледа това дело, той ще вземе предвид не само това което е написал омбудсмана, но и това което ние сме написали като становище. Конституционният съд се запознава от самото начало с документите: от създаването на самата правна норма, защо е създадена, кога е създадена, от кое Народно събрание, със стенограмата, мотивите, становищата на комисиите, докладите и това което ние правим в момента. Именно затова аз ви казах, че не е необходимо Народното събрание да изразява каквото й да било становище по този случай, защото това становище е залегнало в нормативната база на няколко народни събрания поред. Ако ние имаме някакво различно становище и не сме съгласни, ще го изменим.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има думата г-жа Красимира Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Съгласно Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, чл.81, когато Конституционния съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или решения, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия. Водещата комисия може да приеме становища до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становищата задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.Председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, формирал съм едно предложение, искам да го чуете: Народното събрание е изразило своята позиция при гласуването на съответния текст по чл.189, ал.13 през 2007 г. и 2011 г. Предлагам да гласуваме този текст.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Считам господин председателю, че би трябвало като приложение да се представи извадка от протокола и евентуално разискванията в комисията, които са били проведени, когато е гласуван този член. Конституционният съд ще си изиска протоколите от разискванията, но това ние като комисия можем да го направим.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Като приложение можем да го направим това нещо, аз го приемам лично. Колеги, ако имате други мнения, моля да ги изразите.
Има предложение от господин Тончев да не изразяваме становище. Това е първото предложение.
Второто предложение е текстът, който ви прочетох или ако имате някакви корекции към този текст.
Ще ви прочета още един път текстът: Народното събрание е изразило своята позиция при гласуването си на съответния текст по чл. 189, ал. 13 през 2007 г. и 2011 г.
Ще приложим извадка от протокола.
Предлагам първо да гласуваме предложение на господин Тончев: комисията да не излиза със становище.
Който е за това предложение да не излизаме със становище, моля да гласува.
Гласували „за” – 1, против –няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
Преминаваме към текстът, който компилирахме за гласуване, а именно: Народното събрание е изразило своята позиция при гласуването на съответните текстове по чл. 189, ал. 13 през 2007 г. и през 2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Всички отчетоха спад на пътно транспортните произшествия. Искам да благодаря на всички народни представители, защото именно изменението на закона доведе до тези резултати.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
По точка Разни имате ли въпроси. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков/
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р ОТ О К О Л
На 12 януари 2012 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на определението на Конституционния съд от 8.12.2011 г., с приложено искане на омбудсмана на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 10/2011 г., за установяване на противоконституционност на чл.189, ал.13, от Закона за движението по пътищата.
2. Разни
Има ли някакви предложения относно дневния ред? Тъй като не виждам вдигнати ръце предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е съгласен с така предложения дневния ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Обсъждане на определението на Конституционния съд от 8.12.2011 г., с приложено искане на омбудсмана на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 10/2011 г., за установяване на противоконституционност на чл.189, ал.13, от Закона за движението по пътищата.
Гости на заседанието са:
Г-н Камен Кичев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-жа Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна” на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Представителите от Министерство на вътрешните работи:
Г-н Алекси Стратиев – заместник директор Главна дирекция Охранителна полиция
Г-жа Катерина Хаджиева – Главен юрисконсулт в дирекция Правно-нормативна дейност.
Уважаеми колеги, запознати сте в общи линии с казуса. Имаме две становища: на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на транспорта,информационните технологии и съобщенията, които са ви изпратени, запознати сте с тях.
Предлагам от двете министерства да вземат отношение по въпроса, с кратко изложение и след това ще дам възможност за разисквания.
Заповядайте господин Кичев.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, за много години на всички, с които не съм се виждал. Ние се запознахме с писмото на омбудсмана, с неговите твърдения, че има разминаване и че в Закона за движение по пътищата има противоконституционни текстове. Имаме становище по въпросът и аз ще дам думата на госпожа Стоянова да каже какви са нашите мотиви и доводи, защо считаме че това не е така.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Представили сме на вашето внимание подробно становище на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като ние приемаме за неоснователни твърденията на омбудсмана на Република България по няколко основни причини.
Разпоредбата, която се атакува като противоконституционна е чл. 189, ал. 13 от Закона за движение по пътищата, съгласно която не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които се налага глоба в размер до 50 лева включително.
Бихме искали да посочим, че разпоредбата в първоначалният й вид, която установява необжалваемост на наказателни постановления до 50 лева е създадена през 2007 година, като новото което е прието през 2011 година е, че необжалваемостта наред с наказателни постановления, с които се налага глоба до 50 лева се въвежда и за електронния фиш, с който се налага глоба до 50 лева включително.
Има няколко основни момента, които следва да бъдат подчертани, именно че изключването на необжалваемостта на административни актове, с които се налага глоба е предвидено в българското законодателство още през 1969 година, с разпоредбата на чл.59 от Закона за административните нарушения и наказания.
Този текст е изменян няколкократно, като едно от последните изменения на Закона за административните нарушения и наказания също, както в Закона за движението пътищата атакуваната разпоредба е въведена необжалваемост на глобата, налагана с електронен фиш. Разликата е, че по Законът за административните нарушения и наказания необжалваемостта на глобата, налагана с висше когато тя е до 10 лева, а по Закона за движение по пътищата този размер е 50 лева, като изрично Закона за административните нарушения и наказания допуска с друг закон да се въведе по-висока необжалваемост на глобата.
На следващо място Конституцията изрично допуска възможността да се въведе необжалваемост на определени административни актове и това предполагам знаете добре е въведено с много други закони. Това не е първият случай, в който се въвежда подобна необжалваемост, като аргументите и на конституционният законодател, както и на няколко решения на Конституционния съд в тази насока са, че подобна необжалваемост е допустима тогава, когато се цели засягането на по-важни обществени интереси и права на гражданите.
Безспорно е, че в случаят целта и необходимостта е от осигуряването на пътна безопасност чрез строги и ефективни мерки за участниците в движението по пътищата, които не спазват правилата за движение.
По наша преценка това представлява достатъчно сериозна и основателна причина, с която се защитава обществения интерес, тъй като неспазването на правилата за движение по пътищата би могло да доведе до сериозно застрашаване на живота и здравето на гражданите, които също са на другите участници в движението.
На следващо място ние също така не подкрепяме и твърдението на омбудсмана, с което той казва, че по този начин се нарушава правото на защита. Това не е така. Както ще забележите от текстовете на Закона за движението по пътищата по отношение на електронния фиш е въведено почти същото производство, както по отношение съставянето на актовете и след това на наказателните постановления. На лицето на което е наложена глоба с електронен фиш е дадено право да възрази и да се развие едно административно производство.
По тези причини и мотиви, които ние подробно сме изложили в становището, с което разполагате, нашето становище е, че твърденията на омбудсмана за противоконституционност на посочените разпоредби са неоснователни. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Стратиев, ще вземете ли думата.
Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, аз също ви поздравявам с настъпването на Нова година и ви желая годината да бъде успешна.Аз ще бъда кратък, защото всичко това, което казаха колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията изцяло го подкрепяме. Това е и нашето виждане.
Искам само да добавя две неща. Тълкуванието на Конституционният съд, че действително могат да се предвидят необжалваеми санкции за по-съществени, значими за обществото процеси, се подкрепя изцяло с приетата Стратегия за национална сигурност. С Решение от 08.03.2011 г. Народното събрание, където пътно-транспортният травматизъм е влязъл в националната стратегия и е публикувана в ДВ бр.12 от 2011 г., така че самата Стратегия подчертава значимостта на пътно-транспортния травматизъм, който е зависим от санкциите на Закона за движение по пътищата в немалка степен.
Извън това искам само да ви дам малко статистика относно значимостта на проблемът, гледана от гледна точка на омбудсмана.
През миналата година са обжалвани 9 976 наказателни постановления над 50 лева, необжалваемите не ги коментирам. Необжалваемите са 363 000, обжалваемите са 285 000. От обжалваемите, тези които подлежат на обжалване, са обжалвани 9 976, което е 3.15 % от всички обжалваеми наказателни постановления.
От тях от съда са отменени 0.43 % от всички наказателни постановления, които подлежат на обжалване. Мисля, че самата статистика показва, че и тези, които се обжалват в незначителна степен се обжалват, и те са за много по-големи суми, а за тези суми които са под 50 лева просто ще бъде не с оглед защита на правата, а по-скоро упражняване на занимания от хора, които биха желали да ангажират съда с тази дейност.
Считам, че най-големият проблем ще бъде за съдилищата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за изказвания и мнения по темата.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да задам един въпрос, който се отнася към г-жа Стоянова. Аз не зная дали пред вас е Конституцията, но ако е възможно да ми прочетете чл.120, ал.1 и ал.2.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Смятам, че текстът, който ни засяга е разпоредбата на чл.120, ал.2: „ (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.”
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз мисля, че тук спор няма. Ние сме приели един принцип на налагането на наказанията по Закона за движение по пътищата, това не е практика, която да е само в този закон, така че тук различия нямаме, но аз искам да попитам нещо. Сега в момента в комисията изслушахме позицията на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която е страна по това дело, а така също и на Министерство на вътрешните работи. Къде е позицията на Народното събрание? Ние досега винаги това сме обсъждали – позиция която ще бъде представена от Народното събрание. Хубаво беше да бъде в комплекта, а не само да обсъдим техните позиции. Това е позиция на техните министерства и нас пряко ни засяга. В края на краищата инициативата е била ваша, ние сме я препотвърдили с конкретни промени и т.н. Хубаво е, господин председателю, следващият път да имаме позиция на Народното събрание и ние като комисия да утвърдим тази позиция, която да се представи пред Конституционния съд, мисля че това е нашата задача, иначе какво друго решение да вземем. След като сме решили, че трябва да има необжалваеми актове, те трябва да продължат да съществуват, защото в противен случай не виждам по какъв начин ще се търси превенция.
Аз смятам, че трябва да се подготви една добра позиция на Народното събрание, така както я представиха двете министерства, за да се защити тази теза. Аз не виждам как ще се справи Административният съд, ако започнат да гледат дело по всяко едно наказателно постановление, но това е друг въпрос. Конституцията дава и това право, което е предвидено в чл.120, ал.2.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Господин председател, има резон в това, което каза господин Мутафчиев.
Аз ще ви запозная с това, което ние обсъждаме в Комисията по правни въпроси. Практика е комисията да не дава становище по такива дела, по които Народното събрание е конституирано като страна в процес. За какво става въпрос? Член 86 от Конституцията на Република България казва, че Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения. По смисълът на чл.86 от Конституцията на Република България би следвало Народното събрание и в конкретния случай да се произнесе с такъв нормативен акт, какъвто е предвиден по Конституцията на Република България. По ал.2 на чл.86 от Конституцията на Република България всички закони и решения на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организации, както и за гражданите. Това означава в случая, че Народното събрание веднъж приело един нормативен акт, в случая Закона за движение по пътищата , и в частност чл.189, ал.3 от Закона за движение по пътищата към настоящия момент едва ли не трябва да се произнесем с втори такъв акт, а това е просто нонсенс, включително да си ревизираме и това, което е правило Народното събрание.
Знаем много добре, че Народното събрание наистина в тези случаи има възможност да го направи това нещо, но ако Народното събрание прецени самото то може да измени, да допълни, изцяло да промени законодателната уредба. Това е лично по преценка на Народното събрание.
Предмет на това конституционно дело, което е образувано пред Конституционни съд от омбудсмана на Република България е конституционността на един акт на Народното събрание и аз не считам наистина, че ние трябва да даваме някакво становище в случая, още повече, че отправеното ни искане от страна на Конституционния съд като страни в самото производство са призовани и Народното събрание, Министерски съвет, Министерство на вътрешните работи Върховен касационен съд, Административен съд и много други органи и организации, на граждани и на държавни органи.
Това, което изразиха като становище от Министерство на вътрешните работи, така и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е правилно. Съгласен съм със всички факти и обстоятелства, които те изразиха . Ако имат възможност нека да доразвият още по-добре тези становища и да ги изпратят в Конституционния съд, надявам се и Конституционния съд да се запознае с тях, въпреки че в момента в Република България има различна съдебна практика, част от съдебните състави в страната в съдилищата не разглеждат такива необжалваеми актове, но все по-голяма част от съдилищата в България ги разглеждат, независимо от това, че те са необжалваеми по силата на закона. Те са необжалваеми по принцип по силата на чл.120, ал.2 `от Конституцията на Република България, която разрешава на Народното събрание в изключителни случаи съгласно едно решение на Конституционния съд № 9 от 1997 г. ако не се лъжа по конституционно дело от 1995 г. да се тълкува ограничително тази функция на Народното събрание , т.е. не във всички случаи да се прилага.
Считам, че Парламентът вече е изразил своето становище с този акт, приел е Закона за движение по пътищата така както е представен и не мисля че би следвало да изразява каквото й да е друго становище пред Конституционния съд. Именно в тази връзка ще направя и едно предложение.
Предлагам комисията да вземе следното решение:
1. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения не изразява становище по конституционното дело.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Микев искаше думата.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз също бих искал да погледна по-скоро от практичната част на въпроса. Чухме юридическите становища. Действително Народното събрание е взело своето решение по отношение на санкцията, която е предвидена до 50 лева включително. Мисля, че не бива да има връщане назад в нашето становище, тъй като в обратния вариант можем да допуснем какво ще се случи в съдилищата. Това ще бъде един порой от жалби, които ще тръгнат и практически и това, което сега не съумява да обработи системата, още повече ще бъдат затруднени нещата.
Другото, което бих искал да кажа е, че ние в никакъв случай не трябва да се връщаме назад, защото това са последователни стъпки, които са в общия комплекс от мерки, касаещи сигурността в движението. Ние виждаме едни изключителни резултати в последните три години и мисля, че най-малкото и заради това не би трябвало да изразяваме становище, различно от изразеното от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Реплика от господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тук става дума за това да представим мнение като защита на това, което ние сме приели, т.е. определена мотивация, с която ясно и категорично да се обясни така както госпожа Стоянова го направи, така както и Министерство на вътрешните работи обясниха ясно своите позиции. Аз не мисля, че е противоконституционно че Народното събрание не може това нещо да го направи. С акт на Народното събрание не, но с една позиция , подготвена от дирекция Правна, обсъдена в комисията, да това е стабилна позиция, отговаря на мотивите, с които ние като народни представители сме представили. Казваме „да” и тази позиция отива в Конституционния съд. Аз не знам дали има такава практика. Тук става дума за мотивация, тук не става дума за нов законов акт. Тогава защо Конституционният съд и на какво основание слага Народното събрание като страна по това дело.
Аз мисля, че този въпрос трябва да го зададем на Конституционният съд, защото те могат да тълкуват Конституцията,а не ние като Народно събрание. Може ли Народното събрание да бъде страна по делата, защото ние дефакто отказваме да се явим на едно такова дело и да защитим това, което Народното събрание е приело.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Спорът действително е много сериозен и аргументите, които изложи господин Тончев не са маловажни, тъй като в нашата парламентарна група не по този повод, но когато се е разисквало Екатерина Михайлова, която е конституционалист, заяви че Народното събрание не би трябвало да представя в такива случаи становище. Защо Конституционният съд го изисква от нас. Това не е в противоречие нито на закон, нито на Конституцията. Конституционният съд може да изисква от всеки като институция и като физическо лице. Ние не можем да забраним на Конституционният съд това, но ако например сега ние само заявим като становище само с едно изречение , че заставаме зад нашата позиция и я поддържаме, ние нищо ново не внасяме, защото ние с акт на гласуване в комисията и в Пленарна зала ние това вече сме го изразили. Ако се възприеме създаване на становище, което да е силно мотивирано, с всички мотиви които са от правно естество това може нашата комисия да гласува само, след като е подготвено от Правния отдел, защото като изключим господин Тончев, може би и още някой, останалите не сме прависти, още повече да можем да съставим едно такова становище.
По тази причина аз считам, че той има основание, защото ние това дори го взехме и по определен начин не като решение, но решихме да уважим това становище от страна на нашата парламентарна група.
Сега минавам по същество, това което се оспорва от омбудсмана. Първо аз съм един от хората, които гласуваха за тази норма.
Второ напълно съм убеден, че чрез тази норма се ускорява процесът на събираемост на наложените глоби в резултат на нарушения от страна на участниците в движението.
На трето място може би считам, че това може би няма пряка връзка, но трябва да отбележим, и аз поздравявам представителите на двете министерства, преди всичко на Министерство на вътрешните работи, България показва една изключително добра тенденция на намаляване на отнет човешки живот по време на пътно-транспорти произшествия. Дори моите очаквания са надминати, което означава, че контролът е засилен, респективно се дисциплинират водачите на моторни превозни средства и го наблюдавам по бул.Цариградско шосе, по Околовръстния път, там където ограничението е записано 70 км/час и се знае, че има камера, която регистрира нарушителите нещата са се подобрили много.
Какви са нашите аргументи ние ги знаем. Какви са аргументите на омбудсмана, които може той наистина да поиска да бъдат уважени от Конституционния съд? Преди всичко тях ги намирам в чл.120, ал.2.Съгласно Конституцията, в чл.120, ал.2 гражданите и юридически лица могат да обжалват всички административни актове, освен изрично посочените със закон. Това е конституционната норма.
В същото време Конституционният съд може да се произнесе дали дадена норма не изисква обжалваемост, защото в противен случай законите могат да въведат необжалваемост на много голям кръг от санкции и административни актове. Омбудсманът е заявил, че от тази норма трябва да се изключат административните актове, когато висши интереси и националната сигурност налагат това ограничение. Няма никакво съмнение, че тези актове за които ние говорим не са от висши национални интереси.
С други думи ако Конституционният съд уважи това становище на омбудсмана, той наистина може да отмени нашата разпоредба. Това за мен е всъщност моментът, в който омбудсмана ако успее да защити тезата си, може да доведе до промяна на гласувания от нас текст.
Приемам всички аргументи, които двете министерства са представили в своите становища. Впечатлен съм особено от становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, много подробно е развито всичко това. Оставам всъщност до голяма степен на позицията на Светослав Тончев. Ако трябва да се направи становище от Народното събрание, то трябва да бъде изчерпателно, а не само една констатация, че ние предлагаме на Конституционния съд да отхвърли искането на омбудсмана. То няма да има никакво практическо значение. Трябва да бъде така мотивирано, както тези две становища, които имаме от двете министерства, за да се види че Народното събрание е на висотата си при приемането на тези актове.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Самият факт, с мотивацията която господин Иванов дадохте доказвате точно това, което искам аз да ви кажа, но явно не можем да се разберем. Аз не говоря за акт на Народното събрание. Аз говоря за позиции и защита на позицията на Народното събрание по една ясна мотивация от страна на Правната дирекция, която да се обсъди в комисията, затова говоря и това не противоречи на твърденията на конституционалистката госпожа Михайлова, ако искате да седнем да поговорим с нея. Не става дума за решение на Народното събрание.
Аз ще ви направя едно сравнение с религията. Народното събрание си е казало думата, има конституирано дело, ние няма да се явяваме, защото ние сме безгрешните. Няма безгрешни в този свят и всеки трябва да си защити позицията. Не с акт на Народното събрание, но с позиция, която е прието примерно от комисията, подготвена от Правната дирекция.
Тук не става дума за акт, тук става дума затова да се явиш на едно дело, където да мотивираш принципно защо са приети тези текстове и да покажеш чрез своите администратори, че това което иска отсрещната страна не е правилно. Затова става дума и аз мисля,че самият факт че Вие господин Иванов влязохте в подробности доказва това, че е необходимо ние да покажем своята мотивация.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Мутафчиев, аз съм съгласен с Вас, но всъщност тъй като Народното събрание официално като орган не приема да даде официално становище, какво би се случило сега. Ние гласуваме един текст от две изречения ,което е становището на комисията. След като законът е гласуван в Пленарна зала, трябва наистина да бъде наистина подготвено становище от Правна дирекция, включително да мине през Комисията по правни въпроси, иначе не може нашето становище да бъде становище на цялото Народно събрание.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Ние си имаме безспорно становище. Становището на Народното събрание е залегнало в този нормативен акт – Закон за движение по пътищата, чл. 189, ал. 13. Това е ясното и категорично становище и желание на Народното събрание и то е прието през 2011 година. С последните изменения ние сме приели това, което имаме като становище на народните представители. Всичко останало, което някой друг иска да обяви като противоконституционно, част от колегите депутати, омбудсмана, главния прокурор и т.н. , това е въпрос вече на самостоятелна процедура в Конституционния съд.
Ако ние като Народно събрание имаме някакво различно становище от това, което е залегнало в самия закон в чл. 189, ал. 13, ние го изразяваме по друг начин – с актовете, които по Конституция са разрешени на Народното събрание да приема. Това са изменения, допълнения на закона и т.н.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние говорим да участваме в това дело с нашата администрация. Там ще се яви г-жа Красимира Стоянова и ще представи писмена позиция, подписана от министъра. Какъв е проблемът? По същият начин е и при нас, това не изисква акт на Народното събрание, това не е в нарушение на Конституцията. Ние можем да стоим отстрани и да кажем: „Има едно дело, но не можем да представим нашата позиция”.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: В крайна сметка Народното събрание е законодателен орган на Република България. Тук става въпрос за едни закони. Някой иска да обяви този закон, който ние сме приели за противоконституционен. Нормално е в такъв случай, дори да кажем, че ние имаме конфликт на интереси и да си замълчим и да оставим процедурата да протече без нас.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние трябва да имаме изразено мнение на комисията, подготвено от нашата дирекция.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, аз мисля, че се изказаха достатъчно мнения и започнахме да се повтаряме. Някой друг иска ли да вземе отношение по въпроса.
Аз ще ви кажа каква е практиката до този момент, понеже говорим за практика. В комисията до този момент тези текстове или такива казуси са разглеждани по следният начин: дали заинтересованата страна, каквато в момента е Народното събрание, приемаме или не приемаме това, което ни е дадено като искане от страна на омбудсмана или на страната, която е атакувала в Конституционния съд това решение на Народното събрание, това е било винаги до този момент, което е гласувано в комисията.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние сме казали с какво сме съгласни.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Ние сме казали, господин Мутафчиев, обаче след като сме се запознали с искането на страната, която атакува това решение в Конституционния съд, омбудсмана в случая, ние трябва да се произнесем така или иначе по това дали ние потвърждаваме нашето решение или не по отношение на чл. 189 , ал. 13.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние в момента това, което можем да направим е да кажем одобряваме ли тази защита или позиция от тях и нашата, ако имаше такава от Народното събрание. Ние нямаме, защото смятаме, че сме велики и не трябва да си защитаваме позицията.Ние не можем да кажем в момента съгласни ли сме с него, никой не ни пита затова. Той си е представил позицията пред Конституционният съд, ние трябва да кажем одобряваме или не одобряваме позицията. Според мен ние трябваше да одобрим позиция на Народното събрание.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ние трябва да изразим нашата позиция в Народното събрание. Вие не сте ме разбрали правилно. Аз съм на същото мнение, че ние трябва да изразим нашата позиция, а нашата позиция е дали потвърждаваме това, което сме гласували през 2007 г. и след това през 2011 г.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нашето решение трябва да бъде следното: изслуша позициите на Министерство на транспорта, информационните технологии и Министерство на вътрешните работи.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз предложих такъв вариант: изслушали сме позицията на Министерство на вътрешните работи, изслушали сме позицията на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, комисията одобрява тези становища и предлага Народното събрание да не взема становище.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз не съм съгласен, защото не може Народното събрание да е страна по едно дело и да не може да вземе становище. Аз не съм юрист, обаче не може аз да съм страна по едно дело и да не мога да взема отношение по тази страна, плюс това много добри бяха мотивите, които изтъкнаха от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, следа това и от господин Иван Иванов по отношение на целесъобразността, което мисля че беше подкрепено и от господин Мутафчиев – ако е необходимо да бъдат добавени допълнителни мотиви относно нашата позиция по отношение на въвеждането на този чл. 189, ал. 13, с цел защита на живота и здравето на гражданите, на пътната безопасност и т.н., по-бързите производства, събираемостта на глобите, ефективността от наказанието. Всички сме свидетели на тези подобрения, които са станали след въвеждането на тези текстове и сега в момента ние не може да се произнесем по целесъобразност, след като точно нашата комисия се е произнесла по целесъобразност по тези текстове и те са приети благодарение на това, което е внесено в Народното събрание.
Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Господин председател, аз просто бих искал да споделя една мисъл. Това, което прочете Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е почти идентично с нашето становище, като добавя Националната стратегия, затова не го изчетох изцяло.
Аз мисля, че действително ние трябва да заемем позиция, защото това нас ни интересува, но мисля че Народното събрание с едно писмо че е изразило своето становище с приемането на закона през 2007 г. и с приемането на измененията през 2011 г. това е предостатъчно. Ако Народното събрание декларира, че с приемането на тези закони то държи тази позиция, аз мисля че е достатъчно, без повече мотиви и обяснения.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз искам да изчета писмото на председателят на Конституционния съд, което ще улесни нашият разговор. Последното изречение гласи: „В 12-дневен срок, считано от получаване на настоящото писмо имате възможност да предоставите писмо становище по делото”. Това писмо е до председателят на Народното събрание. Ако Правна дирекция излезе със становище, това становище се представя като позиция на Народното събрание и въпросът приключва.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Чухме всички мнения до този момент. Има едно предложение от страна на Светослав Тончев, ще го помоля да го цитира точно, за да можем да пристъпим към гласуване.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Предложението ми беше да гласуваме следното решение: Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения решава да не даде становище по к.д. № 10/2011 г. Също така ние можем да кажем, че Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията изслуша и добри становищата на двете министерства, но защо ние трябва да одобряваме тези становища.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Ние просто стигнахме до една фаза на гласуване. Не би ли могло да се проведат консултации с Комисията по правни въпроси, дори и видът на становището, което ние трябва да дадем да бъде по някакъв начин съгласувано. Това е единственото, което мен ме притеснява, а ако става въпрос за гласуване ние веднага можем да го направим.
Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Аз искам да направя едно уточнение – комисията не е страна, а Народното събрание е страна по делото.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Предлагам да приемем някакво решение като позиция и да спрем с това обсъждане. Народното събрание е страна и тук вече става дума за един административен акт, т.е. едно дело където администрацията също трябва да подготви становище. Според мен Правната дирекция трябва да подготвя подобни мотивации и писма, разбира се съгласувано с комисиите, защото те са участвали в подробното обсъждане на закона. Аз смятам, че предложението на г-н Стратиев е добро.
Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Господин председател, аз смятам че просто вие с три реда трябва да кажете: Народното събрание е изразило своята позиция с приемането на съответните текстове в закона.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Когато Конституционният съд започне да гледа това дело, той ще вземе предвид не само това което е написал омбудсмана, но и това което ние сме написали като становище. Конституционният съд се запознава от самото начало с документите: от създаването на самата правна норма, защо е създадена, кога е създадена, от кое Народно събрание, със стенограмата, мотивите, становищата на комисиите, докладите и това което ние правим в момента. Именно затова аз ви казах, че не е необходимо Народното събрание да изразява каквото й да било становище по този случай, защото това становище е залегнало в нормативната база на няколко народни събрания поред. Ако ние имаме някакво различно становище и не сме съгласни, ще го изменим.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има думата г-жа Красимира Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Съгласно Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, чл.81, когато Конституционния съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или решения, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия. Водещата комисия може да приеме становища до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становищата задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.Председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, формирал съм едно предложение, искам да го чуете: Народното събрание е изразило своята позиция при гласуването на съответния текст по чл.189, ал.13 през 2007 г. и 2011 г. Предлагам да гласуваме този текст.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Считам господин председателю, че би трябвало като приложение да се представи извадка от протокола и евентуално разискванията в комисията, които са били проведени, когато е гласуван този член. Конституционният съд ще си изиска протоколите от разискванията, но това ние като комисия можем да го направим.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Като приложение можем да го направим това нещо, аз го приемам лично. Колеги, ако имате други мнения, моля да ги изразите.
Има предложение от господин Тончев да не изразяваме становище. Това е първото предложение.
Второто предложение е текстът, който ви прочетох или ако имате някакви корекции към този текст.
Ще ви прочета още един път текстът: Народното събрание е изразило своята позиция при гласуването си на съответния текст по чл. 189, ал. 13 през 2007 г. и 2011 г.
Ще приложим извадка от протокола.
Предлагам първо да гласуваме предложение на господин Тончев: комисията да не излиза със становище.
Който е за това предложение да не излизаме със становище, моля да гласува.
Гласували „за” – 1, против –няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
Преминаваме към текстът, който компилирахме за гласуване, а именно: Народното събрание е изразило своята позиция при гласуването на съответните текстове по чл. 189, ал. 13 през 2007 г. и през 2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Всички отчетоха спад на пътно транспортните произшествия. Искам да благодаря на всички народни представители, защото именно изменението на закона доведе до тези резултати.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
По точка Разни имате ли въпроси. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков/
