1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 202-01-7, внесен от Министерски съвет на 30.01.2012 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”), № 202-02-4, внесен от Министерски съвет на 3.02.2012 г.
3. Разни.

---

На 16 февруари 2012 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 202-01-7, внесен от Министерски съвет на 30.01.2012 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”), № 202-02-4, внесен от Министерски съвет на 3.02.2012 г.
3. Разни.
Има ли някакви предложения относно дневния ред? Тъй като не виждам вдигнати ръце предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е съгласен с така предложения дневния ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 202-01-7, внесен от Министерски съвет на 30.01.2012 г. – за първо гласуване.
Преди да преминем към дневният ред искам да ви запозная с възможността членовете на комисията да присъстват на Кръгла маса,която ще се състои на 20 февруари (понеделник) 2012 г. от 10.30 часа в Народното събрание, зала Изток. Темата е за безопасността на пътя. Поканени сме от Комисията за вътрешен ред и сигурност от господин Анастас Анастасов.
Колеги, длъжен съм да ви го обявя, който желае може да присъства на кръглата маса.
По точка първа от дневния ред представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са:
Добромир Симидчиев – заместник министър.
Лазар Лазаров – Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, Таня Милева – началник кабинет, Лазарина Стоичкова – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, Александър Косерков –Агенция „Пътна инфраструктура”.
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Валентин Божков – изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация”, Красимира Стоянова – директор дирекция Правна.
Представители на Министерство на вътрешните работи: Алекси Стратиев – заместник директор на Охранителна полиция и Антон Антонов – началник отдел „Пътна полиция”.
Представители на неправителствени организации:
Представители на Национална асоциация за външна реклама и представители на Асоциацията на пострадалите от катастрофи.
Давам думата на заместник министър Добромир Симидчиев , той или негови представители за представяне на законопроекта.
Заповядайте, господин Симидчиев.
Г-Н ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Директно ще дам думата на господин Лазаров, който по същество да представи предложените промени.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Ще бъда много кратък. Основно три промени налагат измененията в Закона за пътищата. Първата от тях е навлизането на нов вид пътна инфраструктура. Това е така нареченият скоростен път. Законовите промени, които ние предлагаме са свързани с обозначаването и описанието на елементите, на които трябва да отговаря дадената инфраструктура, за да може да бъде класифицирана и обозначавана като скоростен път, както и ограниченията,които се налагат този път да функционира като такъв.
Най-общо казано ще го представя така: скоростния път са всъщност елементи, за които отговаря автомагистралата, като при него липсва основно аварийната лента, като тя е заменена с площадки за аварийно спиране, които се изпълняват през определена дистанция. В случая сме препоръчали 1 км.
Пътуването по скоростният път е безпрепятствено, в смисъл такъв че всички включвания и пресичания на друга инфраструктура с него се случват на две нива, т.е. няма конфликтни точки по протежение на скоростния път. От двете страни е ограден с мрежа за навлизане на диви животни и домашни животни на пътното платно, с две ленти в посока за движение и с разделителна ивица между тях.
Това е най-общо за скоростният път. Предложената от нас скорост за движение по тези пътища е 120 км/час, с което правим промени в Закона за движение по пътищата.
Втората промяна е в изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения по протежение на автомагистралите, скоростните пътища, първокласната пътна мрежа и изобщо пътищата от републиканската пътна мрежа, като за автомагистрали и скоростни пътища се забранява строителството и експлоатацията на рекламни съоръжения. За пътища от първи клас от гледна точка на сигурност разстоянието от ръба на настилката до рекламното съоръжение е изменено на 8 метра. Това е втората промяна, която предлагаме.
Третата промяна е за промяна на максимално допустимата скорост на движение по автомагистрали – от 130 на 140 км/час, с цел увеличаване пропускателната способност на автомагистралата и скъсяване на времето за пропътуване на разстоянията от точка А до точка Б в тези участъци.
Най-общо казано това са промените, които ние предлагаме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще вземете ли отношение по законопроекта преди да се зададат въпроси или след това ще се изкажете.
От страна на неправителствените организации също имат възможност да вземат думата в рамките на 3 минути.
Г-ЖА ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Представител съм на обединението на собствениците на билбордове.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да си призная, че съм изключително притеснена, но съм и благодарна че все пак за първи път имаме шанс да кажем и нашето становище относно мнението на цялата общественост за така наречения бизнес реклама Билбордове.
Изразяваме своята категорична позиция срещу промените в Закона за пътищата в частта му забрана за специално ползване на автомагистрали, скоростни пътища чрез изграждане на билбордове в обхвата на обслужващата зона.
Основните мотиви за предлаганите промени са да се повиши сигурността и безопасността на пътя, да се намали броя на пътно транспортните произшествия със смъртни случаи и ранени. Ние разбира се не искаме тези неща да се случват, но не смятаме че пътят до крайния положителен резултат трябва да мине през унищожително и безскрупулно унищожаване на цяла една индустрия. Защо? Разполагаме с няколко студенокръвни, безпристрастни и категорични обстоятелства, които красноречиво доказват, че мотивите са абсолютно неоснователни и именно това поставя под съмнение действителната воля на българското правителство.
Това не са просто лични мнения. Това не са наши решения .Имаме проучвания и статистика. Малко по-късно ще бъде дадена думата на Българската асоциация на пострадали при катастрофи. Може би тук най-силно ще чуете и ще разберете мотивът за пострадали при катастрофи и жертви. Те ще отговорят дали ние сме причина.
Националният статистически институт посочва достатъчно данни и факти, които красноречиво говорят, че там където има най-много билбордове, има най-малко пострадали. Разбира се това го отдаваме на по-добър път – магистралите. Там има най-малко пострадали.
Има доклад на Американската асоциация на външна реклама, които в продължение на 50 години са изследвали този въпрос. В тази страна външната реклама се е сраснала с обществото. Там имат 15 доклада, ние сме ги приложили, на 15 различни институти, шерифски организации, на хора пряко свързани с безопасността на движението. Специални уреди са създадени, с които се следи доколко отнема вниманието билборда. Там билбордовете са огромни и са на самия път. Няма доказателство за причинно-следствена връзка. Всички тези неща ви ги предоставяме.
Доклад от Великобритания на кореспондиращата Агенция Пътна инфраструктура държавна институция, която също твърди, че няма доказателства. В Международната асоциация за външна реклама участват от цял свят и те са готови да изпратят делегат, преди да се вземат такива крайни решения за унищожаване на една индустрия. Готови са да изпратят делегати и да си поговорим наистина на кръгли маси с хора, пряко свързани с тази дейност и с тези решения
Накратко твърденията, че крайпътните рекламни съоръжения влияят пагубно на безопасността на движението са неоснователни.
Може би ще представляват интерес за икономическите последствия да си поговорим. Казват, че 7 000 билборда са разположени по нашите пътища, твърди се че около 5 млн.лева се събират от такси. Ние сме хора от тази сфера и сме запознати и ако наистина са 7 000, сумата трябва да е около 7 млн.лева. Тук искаме да зададем един въпрос. Каза се, че имало много незаконни билбордове и ние, които сме законни и се съобразяваме с всичко, плащаме си такси, можем ли по някакъв начин да съдействаме този момент да го няма, да няма незаконни билбордове.
Ако 5 000 човека се финансират от нашата дейност, над 50 млн.лева ние генерираме заплати и осигуровки – 7 000 съоръжения на пътя са 50 млн.лева инвестиции, повечето от тях са кредити. Тези кредити няма да могат да бъдат обслужени, бъдете сигурни, това повлича и банковата система.
Аз казах, че ние изплащаме 50 млн.лева заплати и осигуровки, но те може би са повече. Рекламата сама по себе си е бизнес с най-много добавена стойност. Ние генерираме над 1,5 млн.лева акцизи само от горива, 4 тона разход прави една фирма месечно с 300 съоръжения, всичко това може да се докаже. Отделно ако рекламата си върши работата, много други запазват своята. Слагайки реклами, нашата единствена цел е да даваме хляб на хората, нищо друго.
Аз искам да попитам някой дава ли си сметка колко хора ще повлече едно такова решение. За нас е безкрайно важно да няма жертви, не ни го вменявайте, защото ще търсим по друг начин да докажем на много по-различни нива, че наистина нашия бизнес не е опасен, други са причините.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви за изказването. От Асоциацията на пострадалите при катастрофи желаят ли сега да вземат отношение. Те представят писмено становище, което ще го размножим и ще го раздадем на народните представители.
От страна на Министерство на вътрешните работи има думата господин Стратиев.
Г-Н АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, това е действително един добър законопроект в почти целия си обем. Министерство на вътрешните работи е възразило официално по отношение увеличаването на максималната скорост на магистралите. Категорично заставаме зад тази позиция, като имаме предвид международната практика. Изследванията които са правени от шведски институти, на Световната здравна организация доказват , че увеличението на скоростта с 10 % води до 10 % увеличение на произшествията, 20 % увеличение на ранените и 40 % увеличение на убитите, т.е. има една геометрична прогресия. Всъщност и сега законът позволява в градската част да се регулира друга скорост, извън ограничението на 50 км/час. Законът и сега, в този си вид позволява със знаци да се посочи една различна скорост от разрешената специално за магистралите. Това е един приемлив вариант, ако вие го възприемете. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Стратиев.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по темата.имате възможност за изказвания, задаване на въпроси към вносителите и към другите компетентни органи.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.Аз няма да подкрепя законът, дори и да е само заради това, което каза господин Стратиев. Мнение, което аз напълно споделям.
Преди всичко имам една обща забележка, че всъщност ние разглеждаме Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата, но ако погледнете текста, половината от текстовете са всъщност в изменителен закон на Закона за движение по пътищата и фактически аз бих даже оспорил дали Комисията за регионална политика и местно самоуправление трябва да бъде водещата или Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Още повече че ключовият въпрос за увеличената скорост е тема, която е изцяло в Закона за движение по пътищата, по което нашата комисия е компетентна.
Не би трябвало даже господин Лазаров като изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Пътна инфраструктура да докладва тази част, която наистина е от Закона за движение по пътищата.
Започвам направо със скоростта. Аз нямам точната статистика, която посочи господин Стратиев, но това което зная от литературата е, че повишаването на скоростта с 10 км/час води до повишаване на пътно транспортните произшествия с 30 %. А това, че процентът на убитите е 40 %, 20 % са ранените е отделен въпрос.
С други думи след като България в рамките на две години успя съществено да намали броят на смъртните случаи по пътищата едно такова повишаване на скоростта в този момент ще доведе отново до поставянето ни в черната зона на страните от Европейския съюз, където трябва да се вземат специални мерки за опазване на човешкия живот на пътищата.
На следващо място за автомагистралите в България. В момента няма нито една завършена автомагистрала и мен ме интересува господин Лазаров колко е проектната скорост на автомагистралите, тъй като част от тях са построени преди 30 години. Искам да ми дадете точен отговор. Аз съм задал въпрос на министър Павлова. Аз разполагам с документация, която ще ви докаже, че всъщност вие нямате и правно основание да искате 140 км/час повишаване на скоростта по магистралите, защото проектната на тези магистрали, особено в участъците строени преди 20 – 30 години е много по-ниска, вие ще ми кажете колко е тя и аз ще ви кажа дали приемам вашия отговор.
На следващо място. Какво е състоянието дори и на тези участъци от магистралите, за които се иска повишаване на скоростта на 140 км/час. Вие знаете, че е пълно с кръпки, с пукнатини и даже аз искам да припомня тази голяма катастрофа, която се случи на автомагистрала Тракия с автобуса на какво се дължеше – на дупка върху магистралата, и ако трябва и още 10 км да се дадат можете да си представите какво би се случило.
Следващото, което все пак искам да изтъкна е че дори отклоненията от автомагистралите са с радиус закръгление, което действително е такова, че трудно биха могли шофьори, движещи се със 140 км/час, а някои от тях ще започнат да се движат и със 150 км/час да намалят скоростта до степен безопасна, без центробежната сила да ги изхвърли да излязат извън магистралата. Затова категорично не мога да приема това предложение. Нека да видим как е по целия свят. Говори се за Германия. Кажете колко хиляди километри има автомагистрали в Германия. Ние дори нямаме магистрален пръстен, за да можем да кажем: „В рамките на магистралния пръстен може да се движим с такава скорост”. Това е първо.
Второ. Защо се говори за Германия, а не се говори примерно за Великобритания, Франция и Италия. За италианците,които карат толкова бързо. Защо там при толкова хубаво изградени магистрали не се допуска по висока скорост от 120 – 130 км/час. В Съединените щати, с изключително развита пътна инфраструктура магистрална допустимите скорости са 55 – 60 и 65 мили на час, което отговаря на 106 – 112 км/час и максималната скорост 118 км/час. Ние отново ще бъдем извън нормалната рамка.
По отношение на другите текстове в предложеният законопроект. Когато се говори за пътища първи и втори клас, за въвеждане, изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения на пътя или в обслужващата зона на разстояние не по-малко от 8 метра, мен ме интересува защо е избрано това именно отстояние 8 метра до габарита на рекламното съоръжение, защо например то не е 10 или 6 метра. Това ли е добрата европейска практика. В този смисъл искам един точен отговор.
Относно скоростните пътища. Казва се така: „водача на пътно превозно средство, движещ се по скоростен път, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства може да направи това върху площадката за принудително спиране извън платното за движение”. Тъй като площадки за принудително спиране има на известни разстояния, казва се че евентуално на 1 км, макар че ако се използват сегашните изградени пътни участъци, това означава много сериозна инвестиция и не винаги може да се направи, аз питам при внезапно спиране на едно пътно превозно средство далеч от площадката за принудително спиране какво се случва тогава. Там няма аварийна лента и ако скоростта е 120 км/час при внезапно спиране това не рискува ли една верижна катастрофа с всички последици от това. Дават се тук привидно строги разпореждания и след това изведнъж попадаме в това, че подадени заявления до издаването се разглеждат по досегашния ред. Такива след влизането в сила на закона, но когато има издадени разрешения за специално ползване на пътя, пак се движат по досегашния ред.
Оставам с впечатление, че всъщност законът няма тази всеобхватност, която би трябвало да има, защото аз питам защо ще се разглеждат по сегашния ред. Законът влиза в сила, в крайна сметка не е завършила процедурата, ще се завърши по закона, за да се знае че всичко е поставено на една и съща плоскост, защото докато закона мине на второ четене, може да имате още 100 заявления за изграждане на търговски обекти, защото това освобождава заявителите от това да спазват закона по въвежданата от нас разпоредба.
Това са моите бележки. Относно изказването, което направи госпожа Димитрова все пак искам да й кажа, че заявлението че толкова хора ще останат без работа не считам, че е коректно, защото ако се запазят рекламните съоръжения, макар и отдалечени на 8 метра от платното, тези рекламни съоръжения също ще бъдат обслужени от същия брой работещи. Не виждам как ще намалее техния брой.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз искам само да задам един въпрос. Колко са приходите от един билборд в Агенция „Пътна инфраструктура” и колко имате собствени билборда с които да извършвате рекламна дейност или всичко това е една форма, където е разрешено да се извършва подобна търговия?
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Имаше едно изказване от страна на едната организация относно фактът, че има около 7 000 билборда. Средствата, които са като приходи и идват от тази дейност са от порядъка на 5 млн.лева. Може ли да въведете малко яснота в тази насока.
Заповядайте, господин Лазаров.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожа Димитрова постави един въпрос. Наистина по протежение на пътната мрежа има голям брой незаконно построени. В моментна в Агенция Пътна инфраструктура тече процедура за отстраняването на тези билбордове от нашата пътна мрежа. Съвместно с органи на ДНСК и нашите областни пътни управления беше направен такъв списък на такива съоръжения, които са или в разрез със досегашните разпоредби, т.е. нямат и минималните отстояния до пътното платно или пък са построени незаконно в обхвата на пътя, така че тези съоръжения ще бъдат премахнати от републиканската пътна мрежа.
По въпросите на господин Иванов. Ще започна с проектната скорост, с която се оразмеряват автомагистралите при проектирането им. В миналото тази скорост разбира се е нараствала с времето, като първите проекти, които са започнали да се оразмеряват, но те вече имат реално променени елементи е било 80 км/час, след това тя е нараснала до 100 - 110 – 120 км/час в настоящия момент. Все пак искам да кажа, че проектната скорост, по която се оразмеряват автомагистралите, въпреки че има пряка зависимост към експлоатационната скорост, това не е скоростта, която позволява движение по този път. Тази скорост, както и вие правилно отбелязахте, зависи не само от радиуса на кривите, а от състоянието първо на автомобилите, автомобилните гуми, състоянието на пътната настилка, със сцеплението което може да осигури пътната настилка с автомобилната гума, което най-общо казано е това, което търсим.
В процесът на времето критериите, които пътният бранш, изобщо Агенция Пътна инфраструктура е заложила при строителството на автомагистрали значително са се повишили. Коефициентът на сцепление, както е общоприетото значение, като норма в последните няколко години се е повишило многократно, като вече за автомагистрали абсолютно не се допускат инертни материали, които нямат необходимия коефициент на ускорено полиране, т.е. най-общо казано варовикови скали или такива скали, които се полират и нямат нужното сцепление, не могат да бъдат ползвани за изпълнение на износващите покрития за автомагистрали, скоростни пътища и пътища от първи клас. Те са вече допустими за нискоразредни пътища от по-нисък клас. Напречните наклони, с радиусите на хоризонталните криви и тези елементи, за които сега говорих са един общ фактор, който влияе върху максимално допустимата скорост.
От едно обследване, което е направило Агенция Пътна инфраструктура със своя институт се доказва, че при една скорост Д 85, която се използва при оразмеряването, т.е. 85 % от лекия трафик, който определя максималната скорост се доказва, че се движи със скорост по-висока от 130 км/час, въпреки административните ограничения, които съществуват към момента. Този процес на изясняване на причините се доказва и от един малък пропуск ако може да се каже – до 9.5 км/час реално не се санкционират от контролните органи, т.е. в закона за движение по пътищата няма наложена санкция до 9 км/час ако има превишение на скоростта , което се използва от ползвателите на пътя и те се движат със 140 км/час.
Аз съм далеч от мисълта, че нашите магистрали към настоящият момент са перфектни за движение. Това което и Вие казахте е абсолютно вярно. Има участъци, в които качеството на пътната настилка не е задоволително даже по нашите критерии. Не са доизградени и всички участъци от автомагистралата, но така или иначе се надяваме през тази година това нещо да се случи и една дълга магистрала да бъде изградена от край до край, за да може да бъде ползвана от всички нас. Това обаче ще доведе и до тази теза, която ние искаме с тази законодателна промяна, т.е. да скъсим транспортното време, в смисъл времето за пропътуване, примерно на разстоянието от София до Бургас по време на туристическия период. Скоростта на товарните автомобили и на автобусите е ограничена чисто нормативно, а и физически с доста устройства, така че скоростта на товарните автомобили, ако те не са разбира се манипулирани, е ограничена до 90 км/час по автомагистралите, така че за тях не коментираме, ние говорим само за лекия трафик.
По въпросът за 10-те км, това което и господин Стратиев каза.Наистина има такива изследвания, ние не може да ги отречем. Тъй като всеки народ и всяка страна има определен манталитет на шофиране, далеч съм от мисълта, че в нашата страна той е най-удачния и най-правилния, но повишението преди няколко години, когато тогава направиха в Закона за движение по пътищата максимално допустимата скорост от 120 км/час беше увеличена на 130 км/час, не доведе до тези драстични увеличения на жертвите и пътно транспортните произшествия по пътната мрежа. Напротив, с всички мерки които бяха първо от промяната на автомобилният парк, въвеждане на елементи, дори и завишаването на санкциите на нарушилите правилата шофьори всъщност са и превенцията, която колегите от Пътна полиция направиха, те доведоха до снижение повече от 40 % на разликата в рамките на три години в броя на загиналите по пътищата. Специално за България такава пряка корелация между едното и другото ние трудно можем да открием.
С тази промяна и с направата на тези магистрали по-скоро искаме да привлечем по-голям трафик, т.е. да локализираме по-голям трафик по автомагистралите, а да разтоварим локалните пътища, които обслужват тези автомагистрали като региони, през които преминават. Статистиката за броят на пътно-транспортните произшествия е реално по тези локални пътища от първи до трети клас, там всъщност броя преразпределен към интензивност на движението, което пропуска съответния път е по-голямо, т.е. повече катастрофи съобразно трафика, който пропускат пътищата от първи до трети клас е много по-голямо, отколкото катастрофи стават по автомагистралите, където по принцип безопасността и конфликтните точки, които са предопределени са най-много.
Именно от това е продиктувана и втората корекция на закона за премахването на билбордовете, защото при висока скорост на автомагистралите, независимо сега дали ще бъде приета скорост 130 км/час или 140 км/час, отклоняване на вниманието в рамките на секунди, изминалото разстояние от водача при тази скорост е много по-голяма и понеже имайки предвид високата скорост, пак казвам дали ще бъде 130 км/час или не, настъпването на един инцидент от разконцентриране на вниманието на водача е с фатални последици за разлика примерно от пътищата от по-нисък клас, където примерно скоростта може да бъде ограничена до 50 – 60 км/час през преминаване на населени места или пък общопозволената 90 км/час.
Ние не премахваме, госпожо Димитрова, билбордовете от цялата пътна мрежа, а само от участъците на автомагистралите и то от съществуващите, тъй като в новоизградените пътни участъци, визирам например автомагистрала Люлин и до момента Агенция Пътна инфраструктура не е издала нито едно разрешително за поставяне на билборд, така че мога да кажа че няма подадени заявления, които да чакат някакъв ред и да не се спазва закона, който ще бъде евентуално приет.
За 8-те метра отстояние от ръба на пътната настилка. Това е направено вследствие на един анализ, изготвен от експерти на Агенция Пътна инфраструктура, тъй като сервитутната граница на пътя определя полосата от ръба на настилка, откоса на пътя, пътния окоп, който поема отводнителната система и откоса от другата страна, който всъщност е зоната за сигурност, която притежава почти охранителната ивица на пътя, т.е. ние да излезем извън охранителната зона на пътя, зоната за сигурност, извън тази зона и там да бъдат монтирани тези съоръжения, като в много голям част пак ще останат в сервитута на пътя. В много малка част от пътищата те ще бъдат извън сервитута и ще трябва да се наложи изпълнение в частни имоти.
По отношение на аварийното спиране. Да при аварийното спиране наистина при тази скорост съществува опасност от инцидентно спрял автомобил на пътното платно, но точно за целта ние сме предвидили елементи, както са и на автомагистралите с по-широки банкети които да бъдат стабилизирани банкети, където евентуално при такова абсолютно аварийно спиране да може да бъде спрян автомобила и междувременно максимално бързо да бъде придвижен до тази площадка, която да бъде на определено разстояние през 1 км.
Аз също така искам да обясня, че в момента няма скоростен път в България. Съществуващите четирилентови пътища не отговарят на тези изисквания, така че няма опасност след приемането на закона да осъмнем с променена табелка – на четирилентов път да стане скоростен път. Такъв път в момента в България не съществува. Това е идея. Ако има реконструкция на подобен род пътища – четвъртокласни да бъдат реконструирани в скоростни, това да се случи при определени обстоятелства, т.е. всички кръстовища вече да не бъдат на едно ниво, да станат във възли, да бъде осигурено ненавлизане на животни и хора на пътното платно и да има ограничение за превозните средства, т.е. само моторни превозни средства да могат да пътуват по тези пътища.
Аз пак казвам, че скоростният път е наложен и от чисто икономическа гледна точка, тъй като в момент на криза в България много трудно може да се изпълни строителната програма по отношение на пътната инфраструктура,тъй като всички имаме това убеждение че просто сме по-назад и имаме доста да наваксваме. Изпълнението на скорстният път ще ни гарантира около 20 – 25 % икономия спрямо това на магистралата, а не може да си позволим да изпълняваме по европейски програми пътища, които не са 100 процента безопасни за движение и да имат голяма пропускателна способност. Благодаря ви.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър, господин Лазаров, колеги, най-напред ще кажа нещо емоционално в началото, че тезите които в момента защитавате не са ваши, но въпреки всичко вие сте сложени там, затова си получавате заплати. Вие сте ми колеги и аз не вярвам един пътен специалист да тръгне да защитава тезата за увеличаване на скоростта и вижте в мотивите на проектозаконът, че дори завишението на скоростта не е упоменато. Там се пише, че ще се промени скоростта и след това се пишат 10 изречения как ще се подобри безопасността на движението. Извинявайте, но това не е нормално.
Второ. Ако си бяхте направили труда това нещо да го напишете и този който ви е разпоредил да си беше направил една елементарна сметка, щеше да разбере колко нелогично е това предложение и аз ще ви кажа. В момента цялата автомагистрална мрежа, която трябва да се изгради в България е в рамките на 1 188 км. В момента имаме изградени 480 км, което представлява около 40 % от всички автомагистрали. Всички ЛОТ-ве, които в момента се изграждат все още са около 234 км. Разбирате ли за какъв трафик, за каква икономия на време говорим. Всички магистрали са подредени една след друга. Когато са тези 480 км в момента и се движите със 130 км/час, вие ги вземате за 3 часа и 41 минути, ако вие се движите със 140 км/час през цялото разстояние, висше ги вземате за 3 часа и 25 минути или разликата е 16 минути. Това ли е което искаме да направим. Ако отидем още по-напред, да направим сметка за тези които след две години ще бъдат въведени в експлоатация на базата на 714 км автомагистрали и пак да ги въртим в един кръг като писта, пак да се движим с максималната скорост, разликата е 23 минути на едно превозно средство. Това ли е за което говори господин Стратиев – за безопасността на движението по българските автомагистрали. Не съм убеден, и никой не може да ме убеди в това нещо.
Аз никога няма да подкрепя идеята за завишаване на скоростта. Вие всички знаете, че единствено само в Полша е с 140 км/час движението по автомагистралите. В Германия няма ограничение, но колеги дайте да не занимаваме с Германия. Тя е най-големият производител на автомобили и там ако има такова ограничение на скоростта, там те няма как да си продават своите автомобили. Това е съвсем отделно от това, за което говорим в момента. Там пътният данък е огромен. В Германия почти през 10 км имат дигитални системи, които оповестяват скоростта евентуално при навлажнен терен, веднага я смъкват на 130 км/час. Тази скорост от 140 км/час я има единствено само в Полша. Защо трябва да бъдем новаторите там?
Наистина хората от рекламните агенции са прави. Дайте да видим справките колко има починали, какъв е броят на ПТП по автомагистралите и по пътищата като цяло. Ще видите, че в сравнение с другите инциденти, ударите в билбордовете са нещо нищожно.
Получихме едно становище от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. Те много добре са анализирали какво трябва да се направи. Не са решени проблемите с подготовката на младите водачи за изграждането на адекватни шофьорски умения. Аз просто искам да кажа, че тези работи са важни и трябва да се изгради една стратегия по безопасността на движението, отколкото сега да отидем и да кажем, че билбордовете са най-лошото нещо и трябва да ги махнем. Ако ме питате мен, дори и да има един човек, който да е умрял вследствие на това, ние трябва да го предвидим, да го отстраним. В момента това не е проблемът. Има други някакви задкулисни игри, които се играят и може би до влизането в залата ще се опитам да ги разбера какви са, но за това не може да се хващате. Предишният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията казваше, че на година по 20 000 книжки се продават, а ние сега в момента сме тръгнали да махаме билбордовете, защото това е най-лесното. Може би трябва да изсечем всички дървета по третокласната пътна мрежа, защото това е идентично с поставените билбордове.
Другото, което искам да кажа е, че аз не се съгласявам за начинът, по който се действа с тези рекламни агенции и знаете ли защо. Защото в момента България е в криза. Преди един месец отказахме с една година да увеличим срокът за съоръженията за производство дървени въглища – 3 000 човека останаха на улицата. Сега от този бранш ще останат сигурно 500 или 1 000 човека на улицата. В същото време това не е най-важният проблем в момента, който да го решаваме и не знам защо е влязъл, но аз ви казах че ще се опитам да разбера защо това нещо е влязло в този законопроект.
Другото нещо по което искам да се спра. Вие много добре казахте, че магистралите са проектирани при скорост 100 – 110 км/час и 110 – 120 км/час за тези, които са в експлоатация, но може би това не казахте господин Лазаров, че на два пъти елементите на кривите намаляваха и в момента тези, които са на 100 – 120 км/час вече влязоха в по-горната категория – до 120-130 км/час. Въпреки всичко аз мисля, че за новоизградените трябва да се направи обследване и там където елементите не отговарят, трябва също да се ограничи скоростта, това трябва да се направи неминуемо, в противен случай нищо не сме направили. Между другото за този хибрид, за който говорим, за скоростните пътища, няма да е повече от 15 % цената, която ще се спести поради простата причина, че ние премахваме единствено аварийната лента. Ние слагаме през 1 километър площадки за аварийно спиране, които задължително трябва да имат забавителен и ускорителен шлюз. Разбирате ли, че ще се получи някъде на километър около 600-700 метра , което е на около 2.5 метра от автомагистралата. Осакатяваме пътя в момента, защото след това дори интензивността на движението да покаже, че този път вече не може да изпълнява задълженията си, ние трябва да отидем в другия вариант – на автомагистрала и тогава ще има нови отчуждения, нови цени. Знаете, че тогава по-трудно се строи, да го прикрепяш към нещо, отколкото да го направиш наведнъж.
Мисля, че политиката и за тези скоростни пътища към момента не е най-правилна. Разбирам, че няма пари, но не трябва да се бърза, защото носимоспособността на първокласните пътища в България не е изчерпана още. Според мен трябва да се види докога могат да издържат в това състояние, да не бързаме. Знам, че искаме да вземаме пари, но поне да вземаме за един по-малък участък, за по-малки ЛОТ-ве от Европейската комисия, да ги изграждаме тях, отколкото да осакатяваме всички пътища с така наречените скоростни пътища. Разберете, че такива хибриди няма почти никъде в света. Ние сега ще се върнем към строителството на автомагистралите през 50-те години, това ли ни е новото в областта на пътищата. Не мога да го приема като цяло.
Аз ви казвам, че много съмнения буди самият начин на подход, както каза и господин Иванов. От всички 17 члена, които са разгледани в този законопроект, 5 са за Закона за пътищата, 8 са за Закона за движение по пътищата и 2 са в ЗУТ. Добре, защо не направихме Закон за движение по пътищата и в него да направим изменение на Закона за пътищата. Разбирате ли, че това нещо което го правите в момента не е логично, дори ми се струва че не е законосъобразно –към копчето да пришием балтона и то по такива важни проблеми, които в момента разглеждаме.
Извинявайте за острият ми тон, но по принцип мисля, че този законопроект трябва да бъде оттеглен и да бъде внесен друг законопроект, който решава много по-важни проблеми по отношение на скоростта, на употребата на алкохол и на други неща, които касаят безопасността на движението по пътищата, а не това което в момента гледаме. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Такоров.
Господин Лазаров, имате думата.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Господин Такоров, нещата принципно не са далеч от истината за това което Вие казвате, защото по отношение на скоростния път наистина по-изгодно е изграждането на една магистрала, отколкото изграждането на един път и допълнително после да бъдат прикачени ленти.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Извинявайте господин Лазаров, но ние минахме тежките участъци през планината, сега ни предстои работа преди всичко в равнинни терени, така че няма да е кой знае колко завишаването.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Тезата и презумцията, от която сме тръгнали, за да направим това предложение е да бъдат осигурени с безконфликтни пътувания пътуващите по дълги направления. Предстоящите направления, които трябва да бъдат покрити от магистрали, това са направленията от Дунав мост 2 до Видин 103 км, от Русе до Шумен, там са още 100 км, от Русе до Велико Търново още толкова. Това са участъци, които трябва да бъдат изградени. Ние сме правили анализ и спестените средства, които са за изграждането на междускоростен път и магистрала са около 20 % и са в зависимост от пресечната точка през която преминават.
По отношение изграждането на аварийните площадки. Ние не сме заковали строго фиксирана дистанция, за да може проектантът от чисто икономическа гледна точка да направи аварийните площадки в участъците, където те са близко до съществуващия терен, т.е. са в нулев профил, а не където има примерно висок насип, където изграждането на още една допълнителна лента ще оскъпи значително. Ускорителният и забавителният шлюз са неизменна част от площадката в общата й дължина, аз го приемам като едно цяло, в рамките на още 200 метра за изграждане на двете едновременно.
Въпросът е такъв. Ако това бъде направено в нулевият профил, разхода ще бъде един, а това ако бъде направено във високия насип разхода ще бъде коренно различен.
Налагането на промяната на още два закона е във връзка със свързаността на тези закони. Не може ние да променим Законът за пътищата, като въведем един нов тип път, който разбира се има препратки към Закона за движение по пътищата, където там се регулира начина на движение по този път, скоростта, указателните табели които ще бъдат разположени за сигнализирането на този участък, така че затова се налагат и тези промени.
По отношение на промените в Законът за устройство на териториите. Тези промени се налагат, тъй като билбордовете са от строителни конструкции. Те са преместваеми строителни конструкции съгласно Закона за устройство на териториите, така че и там се налагат промени. Просто няма начин да не направим промяна в двата закона, а не че сме водени от тази идея с нашия закон да правим промени в другите два закона, просто е било наложително.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Господин Микев иска думата.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда доста по-кратък от колегите и ще кажа по няколко думи за въпросните теми. Това, което записано в ал.3 за автомагистрали и скоростни пътища е, че се забранява специалното ползване на пътищата, чрез изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващата зона. Аз мисля, че тук не бива да се правят драми от това. Става въпрос за обхватът на пътя.Обхватът на пътя свършва там, където завършва обратния окоп. В моментът, в който приключва това, от там нататък има възможност тези съоръжения да бъдат разположени, преместваеми и мисля, че когато на 10 метра преминаваме покрай билборда, ние не четем тогава какво пише на билборда.
Господин Такоров, позволете ми да не се съглася с Вас. Вие правите аналогия между дървото и билборда, няма какво толкова да се вглеждате в едно дърво, освен ако не искате да разберете какъв е вида му. По този текст мисля, че доброто решение е да се предвиди едно изнасяне на тези билбордове, за да не се стигне до трагедията, която се очерта тук преди малко с многото безработни и т.н. и от друга страна пътя да бъде обезопасен. Дай боже да не се случи разбира се да има блъскане в конструкцията на билборда.
Ще си позволя да не се съглася с направената статистика в доста материали, които са свързани с темата, където за пътно транспортните произшествия, при които са настъпили жертви за 2010 г. статистиката е поднесена по малко по-странен начин. Описанието е блъскане в пешеходец, блъскане във велосипедист, блъскане в каруца и т.н.Така не може да се категоризират, това не е начин за определяне вида на пътно транспортните произшествия и причините, които са ги предизвикали. Наистина е блъскане, но не може тук да правим аналогия между блъскането в билборд и в каруца. Толкова по тази тема.
По отношение на скоростните пътища. Тези пътища са 7 на брой, които се планират да се направят за страната. Едно бледо копие или лош модел е пътят може би между Перник и Радомир.Ако сте пътували по него, това е нещо, което би ви наподобило пътя на този скоростен път – разделителна ивица, две ленти за движение във всяка посока, местата за спиране са ограничени, оградено е с мантинела, оградено е с предпазна мрежа, но нашия манталитет си е казал думата и си е оставил почерка върху това съоръжение в момента. Мисля, че няма нищо лошо там където не се налага магистралата да изпълнява основните си функции и скоростния път да бъде свързваща зона примерно от граничен пункт Гюешево до автомагистрала Тракия – Ихтиман, това е ако не бъркам единия скоростен път. Това е една добра връзка, която мисля че служи задоволително на транспортния поток.
По отношение на статистиката за пътно транспортните произшествия. Аз съм си извадил статистиката за загиналите от транспортни произшествия не за две години, а за четири години поред, благодарение труда на двете министерства, благодарение на тази комисия, през която са минали всички дебати по отношение измененията в Закона за движение по пътищата и Закона за пътищата, имаме една удовлетворителна статистика : през 2008 г. – 1106, през 2009 г. – 910, 2010 г. – 776 и 2011 г. - 758 загинали. Това е чувствително намаление на броят на загиналите граждани и мисля, че трябва да се адмирират всички мерки, които се предприемат и от Министерство на вътрешните работи и от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, водещи в посока безопасност на движението.
По отношение увеличението на скоростта от 130 км/час на 140 км/час, говорим за пределно допустимата скорост, аз също бих казал само господ да е на помощ на този , който е в автомобила и който се движи между 130 км/час и 140 км/час и нещо се случи. Мисля, че са малко оставащите живи при тази скорост, така че аз изразявам своите резерви, 25 години се занимавам с темата, имам претенциите да знам какво означава това. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Микев.
Господин Мутафчиев, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председател, предлагам да изкажем своята позиция, да не вървим към въпроси. Аз очаквам да ми кажете колко са приходите от рекламите на билбордовете за АПИ.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Всички приходи от рекламните съоръжения се внасят в бюджета. Съоръженията ги дава под наем Агенция Пътна инфраструктура.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ще се опитам да бъда също максимално кратък и наистина да погледнем много сериозно на въпроса, защото тези предложения са сериозни и не бива да неглижираме нито едно от тях. Преди да дойда си мислех дали да подкрепя това желание за 140 км/час да бъде разрешено по магистралите и 120 км/час по бъдещите скоростни пътища. Благодаря на Агенция Пътна инфраструктура , че най-сетне записа едно понятие, което беше измислено преди няколко години за скоростен път, което го нямаше в правния мир. Най-сетне давате някакво определение, за да се разбере, че това е четирилентов път с определени изисквания за него.
Същевременно си мисля следното: ние говорим за 140 км/час и 120 км/час за скоростните пътища, но не сме си уточнили ясно изискванията към магистралите, ще ви кажа защо. В текстовете които се предлагат има много противоречия. Разрешаваме 140 км/час за движение по пътя. Вие сте напълно прав, че 120 км/час трябва да се максималната скорост, защото все пак има някакви граници на безопасност при тази скорост и това е логиката, друга логика няма. Ние сме разрешили да се поставят билбордове, които разсейват вниманието. Да, прави сте в определена степен, но не е голямата причина тази.
Обърнете внимание на ал.7 на новия чл.25. Разрешаваме на всеки 3 км ние да имаме търговски обект. За каква автомагистрала става дума, уважаеми господа. Всъщност става дума на отстояние не по-малко от 3 км.
Кажете ми на какво основание ние в законът до този момент ние сме определили, че трябва да има търговски обекти. Преди да влезете в Пловдив има изградени бензиностанция до бензиностанция. Дори и това, което казах - на 3 км, но на какво отстояние един от друг. Защо ние допускаме край автомагистралата магазини? На кой е необходимо да търгува. Автомагистралата не е търговски център, то е място за придвижване, което трябва да създаде сигурност, безопасност и т.н., включително на шофьорите на камиони.
От друга страна слагаме ограничения. За всяка една отбивка ние имаме ограничения от 70 км/час или 90 км/час.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: В момента има само вход и изход. Всички връзки с крайпътни обекти покрай автомагистралите се извършват в локални платна, които не са част от автомагистралата, т.е. те са фактически разделени от платното на автомагистралата. Така че за пътуващите по автомагистралата нямаме ограничения.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие мислите, че ако нямаме ограничения на разрешените търговски обекти ние можем да си караме със скорост 140 км/час и това не застрашава сигурността.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Това е точно така, защото е абсолютно забранено преминаването на пешеходци през пътното платно и всички съоръжения, които са свързани, говоря за съоръженията от двете страни, са свързани или с пасарелки или с подлези, за да няма преминаване на хора през пътното платно.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие считате, че за българските автомагистрали при скорост 140 км/час, през 3, през 10 или през 15 километра търговски обекти, за да имаме тези отбивки, които имаме сега.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Не считаме такова нещо, ние просто от гледна точка на сигурност сме заложили всичко това, тъй като когато се вливат два транспорти потока да има отстояние от такива възли 3 км преди такъв крайпътен обект. Ние бяхме заложили 30 км отстояние между търговски обекти. Лично аз приех едно такова решение, защото примерно на новоизградените участъци се оказа, че можем да разрешим само два. При аналогичната ситуация в момента може да изградим само два търговски обекта. Как ние ще ограничим търговският интерес, който в момента се развива на пазарен принцип? Кои ще са ползвателите на тези търговски обекти, на тези разрешителни режими? Поне за мен това беше една апокалиптична картина, тъй като нито имаме възможност да ги отиграваме на търг. Едно искам да ви кажа, че лично за мен всеки един търговски обект, всяко едно отбиване от автомагистралата е условие за транспортно произшествие. Убеден съм, че по начина по който е направено задължително трябва да има ограничения, защото съвсем различна е автомагистралата от тези за които говорихте . В САЩ аз съм пътувал по една голяма автомагистрала и няма билбордове там, има отстрани билбордове, може би тях са обследвали. Там за да отидеш до търговски обект наистина отстоянието е някъде не по-малко от 3 км и разстоянието, което трябва да преминеш за самото влизане като отбивка е може би 10 пъти по-голямо от това, което в момента ние имаме като изискване, така че това е една от причините поради която аз няма да се съглася с увеличаването на скоростта. Много е добре и популистки, хората ще кажат :”Браво, ще можем да си караме с по-висока скорост”. Сега всички си караме до 140 км/час, защото знаем, че електронните карти не са настроени, за да ни снимат и т.н. Това означава, че увеличим ли скоростта на 140 км/час, тя ще бъде 150 км/час.
Още нещо. Кажете ми колко са автомагистралите, които по които фактически може да се кара със скорост 140 км/час. По автомагистрала Струма може ли и на колко е тя планирана – 110 км/час и включително дъгите издържат ли на това.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Проектната скорост по автомагистрала Струма е 120 км/час.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: За една подобна проектна скорост и кривите не позволяват това, абсурдно е да говорим за 140 км/час.
Допълнителните ограничения, които имаме също губят смисъла от това. С колко минути ще се намали пътуването примерно, с 10 – 15 минути, струва ли си затова да поставяме на риск шофьорите, да им даваме това право. От друга страна строим автомагистрали, говорим че е приоритет на правителството, но дайте да се разберем. Ограничаваме изведнъж примерно автомобилния транспорт, казваме че събота и неделя няма да пътуват ТИР-ве. Защо? Защото автомагистралата е планирана с две платна и едно резервно платно. Каква ще ни бъде политиката? Ще правим ли автомагистрали, в които спокойно да може бизнесът да развива своята дейност, а същевременно да пътуват и хората. Дайте да говорим кои автомагистрали и кои от тях да бъдат с три платна, за да не се пречи на това нещо, да не говорим за 6-лентови пътища и т.н.
Това е причината, поради която аз не мога да се съглася с този законопроект. От една страна разрешаваме по-високи скорости и т.н, от друга страна пък създаваме и ограничения на автомобилния транспорт.
По отношение на билбордовете искам да кажа само две думи. Наистина ако погледнем това ли е най-големият проблем, ще видим че това не е така. Проблемът е, че ние имаме автомагистрали по които няма ограждения. Не знам дали между Шумен и Варна вие вече решихте този въпрос. По време на нашето управление ние сме заварвали крави, които пасат по автомагистралата, за каква автомагистрала говорим. Аз разбрах, че сте планирали извършването на ремонт на автомагистрала Тракия между Ихтиман и Пловдив, там има големи дупки и никой в момента не предприема действия и там ще има проблем след като се стопи снега, ще има катастрофи. Това е един тежък участък и не е само такова състоянието на този участък. Ако тръгнем надолу по старата част на автомагистрала Тракия, ще видим че там трябва да се направи основен ремонт на износоустойчивия слой. Същата е ситуацията и близо до Варна.
Като говорим за всичко това, какво решаваме в края на краищата с този закон. Да, аз съм съгласен че го има елементът на разсейването с билбордовете и бих ви подкрепил, независимо че тези приходи от 5 млн.лева не са малко. Дайте да помислим когато правим предложение да решим проблемите, които стоят пред нас.Аз още веднъж искам да кажа дайте да определим правилата съответно за строителството по автомагистралите. Дайте да се разберем, че пътищата на България не са място за търговия, това е място за придвижване. Да създадем правила, с които да осигурим безопасност на хората при пътуване. В Германия разстоянието от бензиностанция до бензиностанция е 40 км. При нас всяка една фирма, във всяко едно възлово място има бензиностанция, което смятам че не е нормално. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин Михов, заповядайте.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Първо преди да започна, искам само да отправя една реплика към господин Иванов. Мисля, че примерът който даде с катастрофиралия автобус не е най-подходящ за случая, тъй като по Закона за автомобилните превози всички превозни средства, които се управляват от категория С и Д, това са тежкотоварните автомобили, автобусите по закон са длъжни да имат ограничение на скоростта, съответно на 89 км/час на тежкотоварните с категория и до 100 км/час с автобусите. При тях това повишаване или намаление на скоростта за движение по автомагистралите миля , че не би трябвало изобщо да рефлектира, тъй като те сами по себе си по Закона за автомобилните превози трябва да се движат с доста по-ниски скорости.
Имам един кратък въпрос, който касае по-конкретно закона. Имам предвид наименованието, което се въвежда „площадки за отдих”. Тъй като аз не намерих точно тълкувание, може би с наредбата това ще стане какво ще представлява площадката за отдих. Дали не е по-добре да се въведат в самия закон някакви минимални изисквания за така наречените площадки за отдих, които би трябвало да са разположени на определена площ, да има определени съоръжения, санитарни възли, които трябва да имат обхват примерно за 10 или 20 леки автомобила, на 20 тежкотоварни автомобила и т.н., имайки предвид предстоящото въвеждане на ограничения за пътуване през почивни и празнични дни на тежкотоварни автомобили или може би това ще стане после с въвеждането на някакъв поднормативен акт. Записано така „площадки за отдих” може да има различно тълкуване – може да е площадка с две дървени пънчета. Може би трябва да има някакви минимални изисквания, на които да отговарят тези площадки, имайки предвид каква е практиката в западните европейски държави със санитарни възли и т.н.
Другият въпрос, който искам да задам е свързан с така наречените билбордове. Там е записано, че за автомагистрали и скоростни пътища е забранено използването на рекламни съоръжения и монтирането в обхвата на пътя и обслужващата зона. Тъй като не съм специалист като господин Такоров не знам колко е обслужващата зона и обхвата на пътя, може би е до предпазната ограда или в някакъв сервитут по-навътре ще задам този въпрос. Според това , което е записано ако обслужващата зона свършва до така наречените огради, значи можем да сложим билборд зад оградата. За пътищата, които са първи и втори клас трябва да ги изнесем на 8 метра, не се ли получава така че на автомагистралите билбордовете ще бъдат по-близо, отколкото на пътищата първи и втори клас.
Последният ми въпрос е насочен по-скоро към колегите от МВР. Дали има някаква статистика, от която да е видно колко нарушители или глобени има за превишена скорост на автомагистрали, тъй като ограниченията които ги слагат са хубаво нещо, но аз като гледам каква е превенцията по автомагистралите, там общо взето например по автомагистрала Хемус има патрулни екипи единствено на ограниченията, които са направени изкуствено, имам предвид тунели и други такива подобни, където има посочена скорост от 80 км/час или някакви други ограничения. Там където ограничението трябва да е 130 км/час по цялата магистрала единствения контрол е може би с една или две камери и не знам до каква степен това ограничава и в момента шофьорите да шофират със скорост 130 км/час или със скорост 140 км/час, общо взето кой с колкото прецени. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Господин Давидов, заповядайте.
Г-Н ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Днес аз съм тук, тъй като се интересувам от тази тема. Съвсем накратко бих искал да коментирам скоростта 140 км/час. Моето лично мнение е не, отколкото да, макар че могат да се изразят доста доводи в посока за това минимално повишаване. Един от тях е, че това повишение на скоростта ще засегне само отделни участъци от магистралите, които са по-малко от 2 % от републиканската пътна мрежа. Друг аргумент в тази посока е, че има една тенденция, понеже и аз направих разследване в интернет, водят се дискусии в много държави за повишаване на тази скорост. В Полша вече действително е повишена на 140 км/час, макар че има магистрални отсечки на земята, където и с по-голяма скорост се движат превозните средства, за пример ще ви дам отсечката между Абу Даби и Дубай със скорост 160 км/час. Тук въпросът е по-скоро до техническите характеристики на пътя.
Понеже стана въпрос за самите криви по пътя, аз не мисля че е редно ние да ги коментираме. Нормите за проектиране от 2 000 г., които са приети в България се базират до голяма част на немските и тази скорост 85 км/час е всъщност за моторни превозни средства при мокра настилка, т.е. границата може да варира доста повече нагоре.
Точката, на която бих искал да се спра малко повече е билбордовете. Тук бих искал да апострофирам колегата Такоров, който говореше за един човешки живот. Според мен всеки един човешки живот, който си отива при удар в рекламно съоръжение или по друг начин е един повече, което държавата не бива да си позволява. В тази връзка бих искал да спомена, че билбордовете за разлика от дърветата имат един солиден елемент против пътната безопасност, за което мнение е изразено от много специалисти в сферата на пътната безопасност, а то е именно по самата концепция. Рекламата се създава за да привлича внимание, докато пътната безопасност, шофирането на пътя изисква максимална концентрация на вниманието и всеки процент отвлечено внимание на шофьорите може да коства както солидно ПТП в което загиват хора, така и понякога никой не брои ПТП, които се случват след билбордове и т.н., а само които са реализирали удар.
Накратко искам да ви спомена за едно проучване на Националния център по архив и документация към Министерство на образованието, младежта и науката специално за рекламните съоръжения на държавите. В Австрия се забранява разполагането на рекламни материали на разстояние 100 метра от края на пътя, във Великобритания не е позволена въобще търговска рекламата в стратегическата пътна мрежа, в Германия на 100 метра от двете страни на пътя. За Германия специално мога да ви спомена, че дори на 101-вия метър, където някой си позволи да сложи билборд, съответните общини водят дела срещу съответните собственици, печелят делата и премахват рекламните съоръжения, които също отвличат вниманието, поради простата причина, че предназначението на съответните земи е за ползване за земеделски нужди, опорочават ландшафта и т.н., няма да се спирам подробно на този въпрос. В Словакия това разстояние е също 100 метра, в Франция 200 метра извън населените места, в Чешката република 250 метра, в Швейцария са тотално забранени, дори в Бразилия в Сао Пауло са забранени.
Броят на жертвите на магистралите е един от най-малките спрямо потока от коли, който минава през магистралите. Всяка част от секундата, която може да отвлече вниманието на човек е важна.Вие знаете,че при скорост 120 км/час автомобила изминава 50 – 60 метра, които могат да бъдат пагубни . Това е времето за реакция, натискане на спирачка и т.н. Затова са и тези разстояния при другите пътища, при които експертите от Пътна безопасност препоръчват така наречената свободна зона от неподвижни препятствия. Според мен един билборд не е просто едно съоръжение, което се поставя за временно ползване на пътя с тези бетонови основи, които се слагат и както ЗУТ го третира като преместваем обект. Аз съжалявам, но според мен след като ТИР-ве и автобуси се удрят, това не са преместваеми съоръжения и от тях могат да се пораждат много колизии и ПТП.
За билбордовете също така бих искал да спомена, че в настоящият проект не се третират рекламните съоръжения около тунелите. За съжаление в чл. 24, ал. 3 от Закона за пътищата е забранено поставянето на рекламни съоръжения в тунелите, а в ал.4 се позволяват същите за тунелите, които са по-къси от 500 метра.
Може би колегите от Агенция Пътна инфраструктура ще дадат по-точна справка, но мисля че това касае максимум два тунела от над 40 съществуващи в България, при условие че специалистите от Пътна безопасност препоръчват именно при навлизане в тунела вниманието на водачите на пътните превозни средства да бъде максимално концентрирано върху управлението.
Друго, върху което бих искал да се спра е за скоростта. Беше коментирана скоростта в Германия, но те все пак имат една препоръчителна скорост от 130 км/час. Аз мисля, че и в случая АПИ би следвало да обнови знаковото си стопанство и да прецени каква да бъде скоростта в отделни отсечки, които са изключително прави, не говорим за кривите, защото стана въпрос за автомагистрала Струма и за други места. Известно е, че кривите отсечки са от много съществено значение, а на магистралата навсякъде е възможно да се движи човек със скорост 140 км/час, защото нормите за проектиране предвиждат съответните забавителни и ускорителни ленти за безпроблемно, безпрепятствено излизане и включване в трафика.
Единствената бележка, която искам да направя е ,че може би все пак трябва да се направи някакво изключение за така наречените тотеми, с които се изисква бензиностанциите да обявяват цените си и ПИМ-те които ги маркират да са разпознаваеми отдалеч, като същите следва да бъдат обезопасени, ако се намират в такава зона, поради простата причина, че те са свързани пряко със задоволяване нуждите на ползвателите на пътната инфраструктура. След като се шофира, самите водачи на моторни превозни средства изпитват нужда от зареждане на гориво и т.н. Това е за билбордовете, друго може би не бих искал да коментирам на този етап. Смятам, че като цяло за билбордовете е една доста добра крачка в посока пътната безопасност. Съгласен съм, не е най-належащото. Най-належащото от гледна точка на безопасността на движението в България са пешеходците в урбанизираните територии, но това е друга политика. Настоящата политика в контекста на общоевропейските тенденции, на общоевропейската практика е една добра практика и смятам, че трябва да бъде подкрепена.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Давидов.
Господин Петърнейчев, Вие искахте думата.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да се спра на въпросът за проектната скорост на старите магистрали, който беше поставен от колегите. Наистина тези 120 – 110 км/час са определени, но нека да имаме предвид преди 30 години какви автомобили са се движели по магистралите, те не можеха да вдигат повече от 120 км/час.Поведението на автомобила преди 30 години и сегашния автомобил е коренно различно.
Защо ще подкрепя скорост 140 км/час? Защото пропускателната възможност на магистралата е много по-добра.
Рекламните табели. Съвсем кратко ще отбележа, че от личен опит /може би имам най-много пропътувани километри през годината от всички тук присъстващи/ трябва да ви кажа, че те наистина отвличат вниманието на водача и затова съм категоричен, че те трябва да бъдат премахнати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Петърнейчев.
Има думата господин Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи.
Г-Н ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Ще взема отношение във връзка със скоростта и билбордовете.
Съгласно статистиките, първата причина за смъртните случаи при катастрофите в България това е висока скорост и неправилно изпреварване. Водили сме дебати с представителите на Агенция Пътна инфраструктура. Сега не е моментът за увеличаване на скоростта на 140 км/час. Защо ?
Първо нямаме довършена магистрала На второ място в България в момента съществуват само 15 камери, които засичат скоростта, т.е. ние нямаме пътя, нямаме и средствата за контрол.
Ако след две години нещата се променят и имаме завършена магистрала, имаме достатъчно на брой камери, да тогава на определени участъци би могла да се допусне тази скорост, но на този етап, мисля че през близките две години е рано да се приема това предложение.
По отношение на билбордовете.Тук чух интересни факти за Абу Даби, може би автопарка на Абу Даби е малко по-различен от българския. Искам да запозная уважаемите народни представители с историята на това предложение и да обърна внимание на § 1 от Преходните разпоредби, който казва че въпросните билбордове трябва да бъдат оградени с мантинели. Защо правя една случайна връзка между фирма-производител на мантинели, която направи кръгла маса да обяснява на експертите на Пътна безопасност колко ще струва ограждането на всеки билборд. За 7 000 билборда, при цена между 5 000 и 10 000 лева вие ще пресметнете колко ще струва това. В България има 3 лицензирани фирми, които произвеждат мантинели. Нека това да се има предвид, когато се обсъждат нещата в Пленарна зала.
Относно разсейването. Според мен ако се върви в тази плоскост и трябва да се премахнат билбордовете, трябва тогава да забраним градския транспорт във всички градове, където тролеите и трамваите са нашарени целите с билбордове.
Това са моите два аргументи против скорост 140 км/час и и да не се предприемат крайни мерки за билбордовете.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов, моля да бъдете кратък, тъй като направихте вече изказване.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Господин Михов каза нещо и аз искам да го допълня. Защо поставя той този въпрос? Защото съгласно чл.7 на Закона за пътищата обслужващата зона обхваща ивица земна площ с ширина 100 метра при автомагистралите. В чл.25, ал.4 е казано, че не трябва да се поставят рекламни съоръжения в обхвата на пътя или в обслужващата зона на разстояние не по-малко от 8 метра, което означава че са в обслужващата зона, но трябва да бъдат на разстояние не по-малко от 8 метра, измерено хоризонтално от края на пътната настилка до габарита на рекламното съоръжение. Тогава кое е вярното, тези 100 метра ли и 8-те метра.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: В единият случай става дума за магистралите и за скоростните пътища, а другият път става дума за пътища от първи, втори и трети клас.
Г-ЖА Е. СПАСОВА: Тъй като вече всички се объркахме, искам да ви попитам следното: ако приемем законопроекта в този му вид, с тези текстове и от утре той започва да действа питаме ви по автомагистралите на какво отстояние ще се слагат билбордове и ще се слагат ли изобщо и по другите пътища, които сте фиксирали от първи и втори клас къде ще се слагат. Обяснете ни на практика какво ще се случи с тези билбордове, които в момента са сложени, но не съответстват на новите изисквания.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предлагам да подложите на гласуване увеличаване на работното време на комисията с един час.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други предложения.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Предлагам да удължим заседанието до приключване на дневния ред.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз съм съгласен с Вас, господин Мутафчиев.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, който е съгласен да удължим времето за заседание на комисията до изчерпване на дневния ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се 4.
Приема се.
Господин Лазаров, имате думата.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ще отговоря съвсем накратко. Ако законът влезе в сила, първо няма да се разрешава повече поставянето на нови рекламни съоръжения по автомагистралите и скоростните пътища. Второ всички съществуващи трябва да бъдат премахнати в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона.По първокласните, второкласните и третокласните пътища тези съоръжения трябва в 6-месечен срок да бъдат преместени на 8 метра от ръба на асфалта. След 6 месеца не трябва да има по автомагистралите и новоизградените скоростни пътища билбордове. Такива може да има на 102 метра от ръба на настилката. Обслужващата зона на автомагистралата е 100 метра от зоната за сигурност.
На въпросът на господин Михов отговори и господин Иван Иванов. Ширината на обслужващите зони е 100 метра за автомагистрали, а 50 метра е за първокласни пътища.
За площадките за отдих, да приемаме предложението на господин Михов. Ще помислим за въвеждане на такива дефиниции какво трябва да представлява площадката за отдих, приемаме предложението.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Господин Лазаров, ще Ви помоля накратко да ни разтълкувате и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби, какво точно сте имали предвид.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам също да кажа няколко думи по законопроекта. Аз лично приемам промените, които правите но с някои резерви и между първо и второ четене лично ще поема ангажимент за някои промени, тъй като има неща, които според мен не са доизчистени и има възможност да бъдат направени така, че да станат работещи. Едно от тях е за този 6-месечен срок, за което трябва много добре да се помисли. Дали да остане 6-месечен срокът, или той да не стане от 01 януари 2013 г., защото има сключени договори и ще се нарушат доста права в тази насока.
Аз лично приемам увеличението на скоростта и много съм мислил по този въпрос, защото се увеличава пропускваемостта от една страна, от друга страна придвижването и от трета страна в тази насока се работи през последните 30 години. Плавно и постепенно се увеличава максималната скорост, която е стигнала до 130 км/час. Вярно е, че в Европа само две страни си позволяват над 130 км/час. Това са Германия и Полша, но това не значи, че ние не можем да си позволим такова увеличение. Друг е въпросът дали настоящият момент е най-подходящ за увеличение и дали ние сме готови за това увеличение, тъй като пътищата които имаме не са на много добро ниво.
По въпросът обаче с билбордовете, при предишното гледане на Закона за пътищата бяхме подготвили една промяна в тази насока, която е много близка до тази промяна с господин Татарски от Комисията за регионална политика и благоустройство, но изтървахме срока и не можахме да я внесем навреме. Аз съм твърдо за тези ограничения, които трябва да бъдат направени. Не знам дали ви направи впечатление това, което каза господин Давидов, но в над 20 страни от Европейският съюз билбордовете им са над 100 метра по магистралите или изобщо е забранено поставянето на билбордове. Има страни, в които те са на 250 метра, хората не са го направили случайно това нещо. Има също така разделение при поставянето на билбордовете в зони, които са в градски райони, зони които са в населено място и извън населено място.
Аз лично приемам това предложение, което е направено от страна на Агенция Пътна инфраструктура. Друг е въпросът, че за тези 8 метра, за което зададе въпрос и господин Иванов, аз съм също с малко резерви , тъй като има и едно становище, което е от Централния институт на пътните технологии. Това становище ако не се лъжа е разглеждано и от партньорите от Световна банка, от холандски партньори и там оптималното разстояние е в порядъка на 6 метра, така че в тази насока след като направя съответните проучвания ще дам вероятно някакви предложения, тъй като отговорът който беше даден за тези 8 метра не е задоволителен и не е подплатен с някакви технически документи.
По отношение на промените в Законът за устройство на територията аз лично ги адмирирам и съм съгласен, тъй като по този начин ще се даде възможност за по-бързото изграждане на пътищата и лично поддържам дефинирането на понятието „скоростен път”. Дори и 20 % да направим намаление стойността на пътя и да дадем възможност за изграждането му, ние все пак ще дадем възможност за изграждането на няколко по-добри отсечки.
Аз съм съгласен с господин Такоров, че това е един вид ограничаване на пътя но от друга гледна точка в крайна сметка е по-добре да имаме няколко пътя, които са скоростни, отколкото да нямаме нищо или да имаме само един, който да го водим като магистрален и който няма да бъде завършен.
Аз ще подкрепя промените. Това, което в заключение ще кажа е, че ще направя доста предложения за промяна между първо и второ четене.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: В тази връзка аз бих се обърнал само към господин Тодоров. Вие изказахте някакви съмнения и някакви обвинения по отношение поставянето на мантинели. Аз от всичко това, което чух от началото на заседанието и от становището, което Вие ни дадохте и което беше връчено от представителите на тези, които отговарят за билбордовете, по същия начин аз мога да ви обвиня в някаква договорка. При положение, че вие се борите против жертвите на пътя , в един момент вие изразявате своето становище за тях по този начин. Не говорим за това, че някой се е ударил в тях. Самият билборд отклонява вниманието. Затова аз току що взех решение за себе си и между първо и второ четене ще предложа даже и за пътищата първи, втори и трети клас билбордовете да бъдат минимум на 100 метра или изобщо да ги няма.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Лазаров, имате да довършите отговорът на въпроса на господин Тончев.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Те са свързани и с твърдението на господин Тодоров, така че наистина ние ще внесем една промяна, станало е едно объркване от наша гледна точка, така че ние сме го оценили. Тук идеята е била да се определи този 6 месечен срок, за да може докато бъдат премахнати тези съоръжения , да има някаква сигурност, но така или иначе ние ще предложим да се премахнат, няма да бъдат изграждани системи за сигурност, просто защото наистина това е допълнителен разход. Това като предложение отпада въобще.
Този текст в Преходните разпоредби не е коректен.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин председател, аз възнамерявам да опонирам изразеното от Вас становище за увеличаване на пропускливостта на магистралите с увеличаването на максимално допустимата скорост. В момента, когато тя е 130 км/час ние нямаме задръствания по магистралите заради тази скорост. Задръстванията се получават при катастрофа, т.е. дали ще катастрофираш при 130 км/час или при 140 км/час е все едно, тогава се получава задръстването и тогава се нарушава пропускливостта.
Струва ми се недоказан доводът за намаляване на времетраенето. Аз съм съгласен с това, което изложи г-н Такоров, получават се определени минути, което практически няма реален ефект.
По принцип приемам законопроектът с една единствена забележка ако в момента трябваше да гласуваме тези неща, аз не приемам увеличаването на скоростта и се надявам между първо и второ четене това нещо да не бъде прието.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По отношение на скоростта искам да кажа, че когато говорим за скорост има и редица други фактори, които могат да бъдат подобрени или да бъдат влошени, вследствие на увеличаване на скоростта. Говорим за това, че ще бъде съкратено времето за пътуване. Ще кажа само няколко неща, без да се старя да бъда съвсем изчерпателен. Когато говорим за намаляване на скоростта от гледна точка на време, господин Такоров например, вземайки реплика от Вашето изказване, тук имаме намаляване на парниковите газове, нещо с което се бори целия свят. Когато един автомобил пътува по-кратко, за да стигне от точка А до точка Б ще има по-малко газове. Това го доказахме, когато се подготвяха проектите за финансиране от Европейския съюз. Времето е пари от една страна, от друга страна времето е и изгорели газове. Господин Мутафчиев, Вие подписахте апликационната форма за метрото, където доказахме че с намаляване на трафика се увеличава скоростта на пътуване в София и по този начин се намаляват изгорелите газове, това Вие го подписахте.
От друга страна искам да ви попитам когато имаме действащи договори за реклама, тяхното прекратяване няма ли да доведе до някакви проблеми, дали не е разумно да се увеличи срока за премахването на билбордовете, да се въведе забрана за подписване на нови договори и те да бъдат удължени примерно с една година, докато изтекат и т.н.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: При цялото ми уважение към моят колега Станислав Иванов, искам да кажа че това не е вярно. След преминаване на оптималната скорост, която е не повече от 110 км/час се увеличава количеството гориво на 100 км, независимост с каква скорост се движиш. Това означава, че за изминатото разстояние ще има повече изгорели газове и освен това не е така пълно изгарянето, както при 100 км, това са научни доказателства.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нека да оставим състезателите, става дума за състезателните автомобили. Защо твърдението, което сме представили по отношение на метрото е вярно, а това което Вие казвате до голяма степен е невярно, затова защото тук става дума за задръствания и работа на колата „на място”. Става дума за това, че когато се премахнат задръстванията, когато има по-малко коли на самите светофари и работят на място, по-малко ще замърсяват въздуха и т.н. Това са други неща, за които по принцип ние говорим.
Аз искам да ви дам един пример в София. На Караулката скоростта е 60 км/час, влизаме в София и скоростта е 50 км/час. За какво ще бързаме със скорост 140 км/час, след като на Караулката тя е 60 км/час. Какъв е смисълът тогава от увеличаване на скоростта? По същият начин е по автомагистралите, състоянието им, ограниченията, тунелите. За всичко това говорих, не искам да се повтарям.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ако няма други изказвания по темата преминаваме към гласуване.
Тъй като не виждам вдигнати ръце преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 202-01-7, внесен от Министерски съвет на 30.01.2012 г. – за първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”), № 202-02-4, внесен на Министерски съвет на 3.02.2012 г.
По точка втора представител на Министерство на финансите е г-н Стефан Сотиров – началник отдел в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”.
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са: г-жа Галина Василева – директор дирекция „Координация на програми и проекти” и г-жа Нина Беленска – началник отдел „Изпълнение и координация”.
Господин Сотиров, заповядайте да ни представите законопроекта.
Г-Н СТЕФАН СОТИРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание представяме Изменение 1 и Изменение 2 на договорите, сключени с Европейската инвестиционна банка по отношение на двата заема – единият е 50 млн.евро, другият е 20 млн.евро.
Основното в Изменение 1 и Изменение 2 е свързано с удължаване на срока във връзка със задачата до края на 2012 година да приключи строителството на Дунав мост и за да могат да бъдат усвоени тези 29.5 млн.евро от двата договора.
Също така точка в изменението е възможността или изискване на Европейската инвестиционна банка като кредитор за една малка промяна в съответните заемани споразумения, където беше записано преди, че по принцип трябва да се раздели инфраструктурата и сега е моментът когато тази инфраструктура, т.е. съответните активи на моста, който ще бъде построен се разделя 50 : 50 между двете държави - Румъния и България.
Това са в общи линии измененията, които се предлагат на вниманието на народните представители с оглед бъдеща ратификация на споразумението. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Мутафчиев, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз и представителите на нашата парламентарна група ще подкрепим споразумението, но в целият този процес, в който вие поискахте подкрепа от Народното събрание вървеше една много невярна информация и не знам кой я е пуснал от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, аз лично разговарях с министъра, че по този начин увеличаваме кредита си с 80 млн. евро .
Аз искам да кажете ясно за стенограмата, че не се увеличава сумата по кредитното споразумение, че увеличението ще стане след подписване на споразумение, което е уточнено с инженера за увеличение на сумите по изпълнение на договора и т.н. и то е в рамките на финансирането на Дунав мост 2, защото нямаше медия, в която да не се каза, че ние увеличаваме със 70 млн.евро по споразумението, че теглим нов кредит.
Г-Н СТЕФАН СОТИРОВ: Уважаеми господин Мутафчиев, благодаря за така направената забележка. Категорично бих искал да отбележа, че няма увеличение на стойностите на двете заемни споразумения, т.е. 50 млн.евро и 20 млн.евро, говоря за 70 млн.евро заем, т.е. общата сума на заемното споразумение е 70 млн.евро. Плюс това за да говорим за нов заем има специална процедура, която би следвало както правителството, така и Народното събрание да одобри.
Ако погледнете Преходните и заключителни разпоредби на бюджета за 2012 година, изрично е записано, че правителството няма право на нови заеми през 2012 година. Така че ако има подобно намерение, би следвало да се върви към актуализация на бюджета, а такова намерение правителството няма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви за уточнението, което беше много важно.
Заповядайте, госпожо Василева.
Г-ЖА ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Искам само да допълня, че няма нужда ние да искаме нов заем. Наистина може би е станала някаква грешка в пресата което е излязло. Ние не можем да искаме нов заем, защото по тези два заеми общо са усвоени 42 %, а оставащите за неусвояване са 29.5 млн.евро, така че ние сме длъжни да изхарчим този заем, за да искаме следващ, практически не е възможно.
Целта е единствено увеличаване на срокът на усвояване на оставащата част от заемните средства и причината е както каза и господин Сотиров от една страна закъсняване както на проектирането, така и на строителството заради усвояване навреме на заемните средства, има и редица други причини, няма да навлизаме в подробности по тях, но също така и предимственото разходване на другите финансови източници. Става дума за източникът от кохизионния фонд от 1164 по програма ИСПА. Това беше целта за усвояването преди да бъдем сигурни че ще получим удължението на валидността на финансовия меморандум до 2012 година, затова се получи това неусвояване навреме.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Колко от парите по програма ИСПА успяхме да усвоим за Дунав мост 2?
Г-ЖА ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Към момента разплатените средства общо за двата договора са 155 млн.евро. Това, което е усвоено по програма ИСПА ние не можем още да кажем, тъй като все още е валиден финансовия меморандум и за цялостното усвояване на парите от програма ИСПА ние можем да говорим в края на годината. Към момента изпълнението е повече от 70 %.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: При това удължаване на срокът вие ще усвоите ли парите, които са като безвъзмездна помощ от програма ИСПА.
Г-ЖА ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Да ще усвоим тези средство по програма ИСПА, а така също и заемните средства до 31 декември 2012 година на сто процента. Ние затова можем да говорим в края на 2012 година, но всички разчети показват, че ще ги усвоим.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:Колеги, имате ли други въпроси по така предложения законопроект.
Не виждам вдигнати ръце.
При това положение предлагам да преминем към гласуване на законопроект за ратифициране на Изменение № 2.
Член единствен. Ратифицира Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и Изменение № 1 към Финансовия договор между република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”).
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
По точка Разни имате ли въпроси. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков/