Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
19/07/2012
1. Обсъждане на Годишни доклади на Комисия за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения и на пощенските услуги за 2011 г., № 220-00-41, внесени от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията на 04.07.2012г.
2. Разглеждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 1.01.2011 г. до 30.09.2012 г., № 254-02-93, внесен от Ваня Донева Георгиева, Диана Иванова Йорданова и Борис Крумов Грозданов на 28.06.2012 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р ОТ О К О Л
На 19 юли 2012 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишни доклади на Комисия за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения и на пощенските услуги за 2011 г., № 220-00-41, внесени от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията на 04.07.2012г.
2. Разглеждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 1.01.2011 г. до 30.09.2012 г., № 254-02-93, внесен от Ваня Донева Георгиева, Диана Иванова Йорданова и Борис Крумов Грозданов на 28.06.2012 г.
3. Разни.
Има ли някакви предложения относно така предложения дневен ред. Тъй като не виждам вдигнати ръце преминаваме към гласуване.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред:
1. Обсъждане на Годишни доклади на Комисия за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения и на пощенските услуги за 2011 г., № 220-00-41, внесени от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията на 04.07.2012 г.
Гости на заседанието на комисията по тази точка са представители на Комисията за регулиране на съобщенията :
Веселин Божков – председател
Никола Колев – заместник председател
Десислава Преображенска – член
Ирина Романска – член
Константин Тилев – член
Преди да дам думата на господин Божков да ни представи в кратък вид доклада, искам да изразя удовлетворение, че доклада е внесен в срок. Ние имахме преди две години един разговор по този въпрос и в общи линии мисля, че всички страни си изпълняват задълженията и по този начин започваме да функционираме нормално. Заповядайте господин Божков, имате думата.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения , действително радостен факт е, че ние успяхме вече втора поредна година да влезем в рамките, които поставя закона и да ви предоставим на вашето внимание нашия годишен отчет.
Всички знаем, че живеем в условията на икономическа криза, тя не подминава световната икономика, не подминава европейската икономика, тя не подминава и нас и в този ред на мисли в нашия годишен доклад, следвайки тенденциите, ние установяваме че и в нашият сегмент, за който ние отговаряме имаме намаление на темповете на ръст на дадените услуги те са 6 %, освен това все пак смеем да твърдим, че в нашия сектор се произвежда около 4 % брутен вътрешен продукт, което отрежда на този сектор един от най-динамично развиващите се въпреки всичко и стратегически сектор за българската икономика, което й дава едно съвременно звучене и актуално звучене в светлината на европейската икономика и нашето членство в Европейския съюз.
Разбира се, че нашият пазар е динамичен, вие предполагам че сте се запознали с годишния доклад, направило ви е впечатление, че традиционните услуги като ефирни гласови услуги и т.н. намалява, за сметка на пакетните услуги и това е една тенденция, с която следваме и европейската тенденция.
Въпреки че казваме че е намалял относителният дял на фиксирани гласови услуги, като абсолютно изражение те се увеличават с 6 пункта. Само ще цитирам няколко момента в годишния доклад, тъй като разбрах, че имате и други важни точки, които да разгледате.
Държим да отбележим, че общият обем на пазара на обществени електронни съобщения остава най-висок, въпреки отчетеното намаление с 4 процентни пункта, спрямо 2010 г.
Относителните дялове на услугите за пренос на данни и достъп до интернет и/или услугите за пренос или разпространение на радио- и/или телевизионни програми съответно е 10 % от общия брой на услугите в сектора и 8.28 %. Намалението на приходите от самостоятелно предоставените услуги за пренос и разпространение на радио и телевизионни програми се дължи на бързото развитие на пакетните услуги в България,както е отбелязано в доклада .
Основни изводи от развитието на пазара на електронни съобщения през 2011 г., сравнено с 2010 г.
В сегмент „Гласови телефонни услуги” е регистриран спад в абсолютно изражение с 11.24 %.
В сегмент „Услуги по предоставяне на линии под наем” е регистриран спад от 11.05 %.
В сегмент „Пренос на данни и/или достъп на интернет” обемът на приходите намалява с 0.29 %.
В сегмент „Услуги за пренос и/или разпространение на радио и/ли телевизионни програми е отчетен спад от 24.6 %.
В сегмент „Пакетни услуги” обемът на приходите бележи близо 2.4 пъти увеличение.
В сегмента „Други услуги” се наблюдава значителен ръст – 47.28 %, дължащ се преди всичко на увеличението на приходите от услуги по съвместно разполагане и други форми на съвместно ползване, включително предоставяне на кули, мачти и др.услуги. Увеличението е с 90.08 % спрямо 2010 г.
Не знам дали ще представлява интерес на колегите да разгледаме доклада по отделните пера, но примерно дължи да отбележим, че фиксираните телефонни услуги 22 предприятия са декларирали, че през 2011 г. са осъществявали дейност чрез предоставянето на обществена гласова телефонна услуга чрез фиксирана мрежа и/или достъп до обществена гласова телефонна услуга чрез услугата „Избор на оператор”. Общият брой на предприятията в края на годината, заявили намеренията си да предоставят обществени телефонни услуги чрез обществени телефони възлиза на 15, от тях само 3 предприятия са декларирали, че осъществяват дейност по предоставяне на достъп до обществена телефонна услуга с обществени телефонни кабини.
Общият обем на приходите от предоставянето на фиксирана телефонна услуга, достъп до обществени телефонни услуги чрез услугата „Избор на оператори”, достъп до обществени телефони и телефонни кабини през 2011 г. възлизат на 321.1 млн.лева. За поредна година е отчетен спад в общия обем на реализираните приходи, но намалението през 2011 г., с сравнение с 2010 г. възлиза на 15.8 %, което е с 10 % процентни пункта по-малко от намалението през 2010 г. спрямо 2009 г.
В резултат на фиксираните телефонни постове, както отбелязах в началото на експозето си, с достъп чрез мобилни мрежи и все по-широкото разпространение на пакетни услуги, общия броя на фиксираните телефонни постове е достигнал 6 % спрямо2010 г. Две от предприятията, предоставящи фиксирана гласова телефонна услуга чрез географски номера предоставят и телефонни услуги чрез обществени телефони.
По отношение на приходите от мобилни гласови телефонни услуги. Общите приходи от предоставяне на мобилни телефонни услуги отново бележи спад: за разглеждания период те са намалели с 10.5 %, като към края на 2011 г. възлизат на 1,734 млрд.лева.
Нарастване бележи броят на потребителите на мобилни телефонни услуги. В края на годината броят на активните SIM карти, с възможност за ползване на гласови услуги е 10 475 083 абоната, или с 2.7 % повече спрямо края на 2010 г.
Показателят мобилна телефонна плътност също бележи нарастване от 7 процентни пункта спрямо 2010 г. достигайки 143 %, т.е имаме повишение с 4% .
Съотношението между потребители на предплатени услуги и абонати по договор е 37 към 63, което общо взето е в рамките на европейските практики.
Какви са перспективите, уважаеми народни представители?
Първо виждаме тенденцията за замяна на фиксираните телефонни услуги с мобилните.
Вторият момент е намаляване на средномесечния потребителски разход за мобилни телефонни услуги.
Предлагане на мобилни телефонни услуги в пакет с други съобщителни услуги, вследствие на навлизането на мобилните оператори в нови сегменти от пазара.
Последният момент, който можем да отбележим в този аспект е за крайните потребители от все по-голямо значение са услугите за достъп до интернет, отчитайки ръста на продажбите на смартфони.
По отношение на пренос на данни и достъп до интернет Характерни тенденции тук, които ние отбелязваме, че през 2011 г. приходите от самостоятелни услуги, достъп до интернет и пренос на данни остават почти непроменени – 316 млн.лева, приходите от пакети, включващи услугата за достъп до интернет достигна до 219 млн.лева, което е отчетено като ръст на 117 %, което е една модерна тенденция и която нашата икономика и нашия сектор изследва. 643 предприятия са предлагали услугите, предназначени за крайни потребители.
Общият брой на абонатите на интернет услуги , фиксиран и мобилен достъп до интернет възлизат вече над 1 650 000 абоната, което представлява ръст 15 % спрямо 2010 г.
В края на 2011 г.фиксиран достъп до интернет сред домакинствата в страната достига 37 %, спрямо 33 % за предходната година, т.е. тук също имаме ръст от 4 %.
Проникването на база на население към 31 декември 2011 г.достига 17.5 % спрямо 15 % от предишната година.
Накрая ще ви фокусирам вниманието върху пакетните услуги, защото това е характерно,както видяхме има рязко увеличение на приходи от този вид услуги. Те възлизат вече на 238млн.лева, за периода 2008 -2011 г. има увеличение на броя на абонатите на пакетни услуги почти 18 пъти.
Проникването на база население – 21 %, а на база домакинства притежаваме 47 %.
Още веднъж искам да подчертая, че имаме над 1.5 млн.абонати. Интересът на потребителите е насочен най-вече към три вида пакетни услуги – мобилни услуги, гласови услуги и достъп до интернет. Почти половината от този вид услуги се формират на 46 %, фиксирана гласова услуги и мобилна гласова услуга - 20 %, телевизия и достъп до интернет – около 13 %.
В този ред на мисли ще ми позволите да акцентирам вниманието ви върху пазарния анализ. Както неведнъж съм казвал, основният инструментариум , с който ние работим и с който ние налагаме регулиране на участниците на нашия пазар и тяхната дейност, това са пазарните анализи. Не без малко гордост искам да подчертая, че и тази година всички пазарни анализи, които ние сме депозирали пред Европейския съюз са приети, което е един комплимент за малка България, тъй като вие знаете, че големи държави, водещи държави като Германия, като Франция, като Италия, като Полша и т.н., не всички техни анализи бяха ратифицирани.
Освен това радостното е, че се усеща ефектът от тези пазарни анализи, говоря от гледна точка на създаване на условия на ефективна конкуренция на пазара от една страна и от друга гледна точка всичко е насочено в интерес на негово величество потребителя и както виждате за целият този период от началото на 2008 година досега имаме 8 пъти намаляване на цените на мобилните услуги и почти 5 пъти на фиксираните услуги, което в нито един друг сектор в икономиката не можем да забележим тази тенденция. В този аспект аз смятам, че ние спазваме основните изисквания заложени в Закона за електронните съобщения. Също така, което прави чест и на вас като комисия, знаете че взехме активно участие в изготвянето на Закона за електронните съобщения и смея да твърдя, че това е най-прозрачния закон, който мина на няколко нива на обществено обсъждане, прозрачен е, и най-хубавото беше това, че всичко което беше предложено от неправителствени организации и от нас като регулатор беше почти на 100 % прието от Народното събрание, което досега такъв аналог няма в нашата скромна практика. Така че в този аспект си позволявам да ви благодаря и на вас за заетата позиция.
Това е което имам да кажа. Ако имате въпроси, готов съм да отговоря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Колеги, имате дума за въпроси, становища.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз искам да благодаря на екипът на Комисията за регулиране на съобщенията затова, че представиха такъв доклад за преглед на вашата работа.
Аз имам няколко въпроса от общ характер.
Първо. Мястото на какво е мястото на Български пощи от тук нататък, в контекста на това, че там се реализират някои реформи, правят се опити за стабилизиране на работата.
Вторият ми въпрос е отнася до вашата работа в по-общ аспект. Имате ли тесни места, където чувствате затруднение в работата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз ще се включа към въпросът, който зададе колегата Микев за Български пощи, тъй като едно от основанията да давате този отчет е съгласно Закона за пощенските услуги и Закона за електронните съобщения. В последното изменение, което беше направено в Закон за пощенските услуги, вие знаете, че пощите подлежат на едни компенсации, които трябва да бъдат предложени и да бъдат дадени след като бъдат извършени анализи относно разходите, които са направени по универсалната пощенска услуга.
Вие вероятно работите вече по този въпрос, говорим за 2010 г. Ако може някаква предварителна информация, колкото и да е в суров вид тя да ни дадете дали ще има такава компенсация за универсалната пощенска услуга и все пак в какъв мащаб ще бъде тя, защото както всички знаем Български пощи в момента не са в добро финансово състояние. За миналата година те отчитат сериозни загуби. Това ще представлява изключително голям интерес за комисията като цяло. Това е което искам да ви попитам.
Ако желаете, може да отговорите господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз не мога в момента да отговоря конкретно по простата причина, че има определена процедура, през която се минава. Да, има при нас подадено заявление за 2010г. и 2011 г. и в този ред на мисли ние ще си направим съответния анализ. Аз искам да свържа този въпрос с въпроса на г-н Микев за тесните моменти. Вие знаете много добре, че с новият Закон за електронните съобщения бяха вменени допълни задължения на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на извършването на вътрешен одит на универсалната услуга, в областта на разработването на тема за определяне на разходоориентираност на цените и пр., което струваше определени пари и в закона това е предвидено.
За съжаление, ако си спомняте, при гласуването на Законът за държавния бюджет, дори когато бяхме орязани първия път, дори между първо и второ четене и благодарение на дискусията, която проведохме и във вашата комисия, поне тези средства, които ни бяха оставени ни удовлетворяваха. Впоследствие бяхме отрязани с 1,5 млн. лева. Ето тук е проблемът и ние изпитване затруднения, т.е. от една страна ние постоянно трябва да повишаваме нашия административен капацитет, от друга страни ни бяха вменени допълнителни правомощия и от трета страна обаче тези допълнителни правомощия, които за съжаление струват пари, ние бяхме орязани финансово.
В този аспект ние трябва да правим икономии, които икономии по някой път рефлектират върху заплащането на нашите експерти. Една от неприятните тенденции е, че част от нашите експерти, а вие знаете че материята е доста сложна и поне една година трябва да обучаваш човек, за да започне да работи, отиват при други оператори, те вземат наготово нашите кадри.
Имаме проблем от гледна точка на задържане на човешкия ресурс и аз затова ще апелирам пред вас, тъй като бързо ще минат тези месеци, и ще трябва отново да приемаме новата бюджетна рамка, просто да го имате това предвид и общо взето да защитавате интересите на сектора по отношение на гласуването на тези средства. Това е един от проблемите при нас, защото вие сами разбирате, че за да се направи одит, той се възлага на определена фирма и това са определени средства, а те за съжаление са между 200 000 и 300 000 лева
По отношение на Български пощи искам да кажа нещо, което е важно.Не е тайна, например в Швейцария, вие знаете че пощите преди две години бяха на 700 млн.печалба. За съжаление нашите пощи бяха на нула, бяха на 10 млн.лева, сега доколкото си спомням са с 4 млн.лева на загуба, но да не импровизирам.
В този ред на мисли всичко, което се иска от регулатора , ще бъде изпълнено, ние ще създаваме условия на функционират добре, още повече дори когато имахме тук запитване от Европейската комисия, ние се събрахме заедно с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в чиито ресор са Български пощи, обсъдихме този въпрос и каквото можем пак казвам, в рамките на нашата компетенция се опитваме всичко да бъде законосъоборазно и да влезем в положение на Български пощи.
Друг е въпросът, че има неща и тенденции, които те трябва да променят, или трябва да оптимизират структурата и ефективността на въздействие, защото знаете че конкуренцията е много голяма, знаете че вече навлязоха и австрийските пощи чрез един частен оператор, така че конкуренцията ще се повишава и затова и Български пощи като структура трябва да се готви за засилване на конкуренцията, а не за намаляване. Това исках да кажа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други изказвания има ли.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, аз искам да започна от там, от където завърши темата с Български пощи.
Господин Божков, вашите задължения, свързани с пощенските услуги и по-специално с цените за определяне на пощенските услуги са фиксирани в закона в чл. чл. 65, 66, 67 и 68. Например в чл. 68 е записано, че всички оператори, които са получили лиценз трябва да публикуват цените на достъпно за потребителите място и да ги публикуват на страниците в интернет.
Хипотетично да допуснем, че аз съм един потребител на универсална пощенска услуга и правя една поръчка. Влизам в страниците на съответния сайт и записвам фирмите, които предлагат универсална пощенска услуга. От тук нататък аз от къде да знам кои фирми имат лиценз за универсална пощенска услуга. Продължавам в търсачките в Гугъл. Намирам един сайт, в който намирам 13 фирми, от които 7 са за универсална пощенска услуга, другите 5 или 6 за финансови преводи и т. н.
Какво правя следа това? Избирам си две произволни фирми. Едната фирма е да речем „Тера постер”. Ако искате с Вас ще погледнем, за да видим къде те са спазили условието по чл. 68 от Закона за пощенските услуги да публикуват цените си на достъпно място, да ги има в интернет страницата, като прочетеш малко – те нямат и сайт.
Прочитам и друга фирма „Старт пост”, приема универсални пощенски услуги и т.н. Кажете ми как фирма с 8 офиси в България, както е записано на страницата ще публикува на достъпно място цените си.
След това, на вас ви е вменено едно задължение, че всяка такава фирма, която е получила от вас лиценз, трябва в рамките на 30 дни преди да започне да оперира да си обяви цените, които вие трябва да ги одобрите. Вие одобрявате цените, публикувате на техния сайт или незнайно къде, в един момент се явява една обществена поръчка и същата тази фирма се явява на обществената поръчка с друга цена, която не е обявена на техния сайт, не са спазили в този смисъл закона. На мен ми е интересно вие обявили ли сте тази друга цена или не сте я одобрили. В един момент се получава наслагане в обществото че Комисията за регулиране на съобщенията не си изпълнява акуратно задълженията и Български пощи са поставени в неравностойно положение спрямо другите оператори на пазара. Знаете какви са изискванията за получаване на универсална пощенска услуга. Цената за пратка до 50 грама на един оператор, който има лиценз от вас, даден за универсална пощенска услуга, с 8 офиса в страната, с цена 10 стотинки по-малка от тази на Български пощи или примерно 55 стотинки с преференция, което значи че на другия ден трябва да бъде доставена. Вие веднага ще ми отговорите: „Да, но ние гледаме Български пощи да не са на загуба”. Обяснете ми тогава като калкулираме една такава цена от 50 стотинки на 8 офиса, как ще бъде донесено писмото на другия ден за тази цена, като е ясно на всеки един, който е добре с математиката, че тази пратка също ще бъде на загуба, но вие сте одобрили тази цена, или не сте я одобрили, не сте я видели и те са играли на цени, които не са одобрени от вас.
Единствената информация излиза в едно икономическо издание, в което се казва какво е решението – Комисията за регулиране на съобщенията одобри 7 фирми с оператор универсална пощенска услуга и още 8 за финансови операции, като една от тези фирми за финансови операции се явява и на търгове за универсален оператор.
Как може един човек, организация или институция, която обявява обществена поръчка да се информира тези фирми отговарят ли на определени условия? Знаете, че цените на Български пощи са публични, известни са навсякъде, всеки може да ги провери и в момента ние изкуствено създаваме нелоялна конкуренция.
Това е първият ми въпрос, ако искате да го коментираме, след това ще задам и другия.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за въпроса, може би се е получило някакво объркване, но аз мисля, че няма проблем да се влезе и в нашия сайт и да се види какви цени ние сме одобрили на доставчика на универсална услуга, да се прочете и съответното решение, това са Български пощи. За другите оператори, които вие посочихте, те предоставят частична услуга, а не пълната универсална услуга, така че в този аспект ние нямаме и задължение да им определяме цените на тях. Това е едното.
Вторият момент е, че пак казвам нашето призвание е да създаваме конкурентни условия, а не да определяме поведението на даден оператор по отношение участието му в обществени поръчки.
Аз ще дам пример. Ние досега сме имали два пъти случаи да се обърнат към нас за тълкувателно решение, в случая не Български пощи, но при един търг, и то неотдавна Министерство на външните работи се обърна към нас по отношение формирането на цените. Ние определяме какви са таваните, лимитите на цените, но кой с каква цена участва си е конкурентен проблем. Аз мога да ви дам примери с конкретни имена. Те си слагат „0” стотинки примерно по отношение на цените, които ще ги осъществяват за достъп до друга мрежа. След като те са преценили, ние нищо не можем да кажем, така че това е и по-добре за българския потребител. Тъй като има конкуренция и тази конкуренция е в края на краищата качество на услугата при минимални цени. От тази гледна точка въпросът е да има честна конкуренция.
Аз доколкото Ви разбирам Вие смятате, че има нелоялна конкуренция по отношение на Български пощи, така ли да го разбирам.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Божков, конкуренцията е на сто процента нелоялна, защото в чл. 65, ал. 4 е записано че операторите на частичната универсална пощенска услуга ви дават за сведение цените в срок от 10 дни преди влизането им в сила. Това означава, че при вас трябва да ги има.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Те ни ги дават за сведение.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Пак си противоречите, като казвате, че Български пощи са оператор на цялата универсална пощенска услуга, а те само на част от нея, но когато се провежда една обществена поръчка и в нея когато е записано изискването, там фирмите се явяват наистина само за част, това значи, че Български пощи и те би трябвало да се явяват само за част от универсалната пощенска услуга, което означава, че те само трябва да ви уведомят за цените, разбирате ли къде е колизията.
Когато една институция обяви обществена поръчка и каже: „Аз искам да обявя обществена поръчка само за трите вида подуслуги на универсалната, това значи, че другите фирми понеже имат лиценз само за тези три, те са на уведомителен режим, а Български пощи, въпреки че играят и те само за тези три вида, но имат лиценз за цялата универсална пощенска услуга, те са контролирани и всички други оператори знаят цените на Български пощи, защото вие ги определят, а всички други които се явяват нямат ограничения и могат да играят с цени, каквито пожелаят. На сто процента това е нелоялна конкуренция и мисля, че скоро ще бъде сезирана Комисията за конкуренцията, защото по мое мнение вие в качеството си на такъв регулатор създавате изкуствена нелоялна конкуренция. Не може когато едни и същи оператори играят за едно и също, едните да играят с явни цени, другите да играят със скрити цени, защото те също играят само за тази част от универсалната услуга – за една, за две или за три позиции, те не играят за цялата универсална услуга.Те ако играят за цялата универсална пощенска услуга, това означава че другите оператори не могат да се явят изобщо на търга, защото нямат лиценз за цялата универсална услуга.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Като цяло сте прав, въпросът е , че малко изместваме предмета, тъй като обществената поръчка има възложител. Този възложител има предмет на тази обществена поръчка. Ако предметът за обществена поръчка е парични преводи и пр., той няма да има критериите за участие, няма да бъде доставчик на универсалната пощенска услуга. В този аспект кореспондентът може би не сме ние като комисия, може да бъде Агенцията за обществени поръчки, когато се завяват тези критерии.
В интерес на истината вторият случай, който ние коментирахме, с цел да станат по-конкурентни, ние направихме едно тълкувателно решение, в което отворихме и отвързахме ръцете на Български пощи в този аспект, който Вас ви притеснява, така че смея да твърдя, че през миналата година сме облекчили работата на Български пощи и сме им дали възможност да станат по-конкурентни.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Божков, да не си играем на медиатори, Вие много обичате тази дума. Аз мога да Ви кажа, че от миналата година, откакто влезе в сила Законът за либерализацията, Български пощи са загубили всеки един търг точно поради тази причина и ако вие не разбирате разковничето, ако искате да ви го напиша на някакъв друг език и да го разберете. Вие разбирате ли, че фирми с един и същ предмет на дейност се явяват на поръчка, в която на едните са явни, на другите цените са тайни, защото вие определяте на едните цените, а на другите казвате: „Ние няма да ви определяме цените”.
Ако идеята е да доведем до фалит Български пощи,поне го кажете да го запишем в протокола.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Не, напротив аз мисля, че вие имате право да проявите законодателна инициатива и да изменим закона и какъвто закон приемете, такъв ще го изпълняваме. Това мога да кажа само.
Ако позволите и г-жа Преображенска да вземе отношение, за да дадем по-голяма пълнота на отговора.
Г-ЖА ДEСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Аз не мога да се съглася с терминът, който употребява уважаваният от мен народен представител. Мисля си, че не става въпрос за явни и тайни цени. Може би в светлината на законът и член 65, който Вие цитирате, по-скоро става въпрос за регулирани и нерегулирани цени, разликата е огромна. Ако операторът на универсалната пощенска услуга, говоря за пълния обхват на универсалната пощенска услуга в лицето на Български пощи, който е единствен е със 100 % регулирани цени и затова той ги внася за съгласуване, а не за сведение, то всички останали оператори, било то на неуниверсална пощенска услуга, която очевидно не Ви представлява интерес, за част от универсалната услуга имаме много оператори, те определят цените съобразно търсенето и предлагането. Това го казва същият този чл. 65, но в ал. 1, която Вие цитирахте. Когато законът казва, че цените се внасят за сведение в комисията, приемете че ние не може да превишаваме нашите правомощия и да правим нещо в повече, от това което закона ни е позволил.
А що се отнася до така наречената от Вас колизия, мисля че аз лично не мога да се съглася. Бих ви дала абсолютно същият пример, когато говорим за фиксирана гласова телефонна услуга. Говорим за един почти 100 % регулиран оператор в лицето на БТК и още 20 участника на пазара на фиксирана услуга. Почти няма държавно ведомство, което да не прави обществена поръчка на тема „Фиксирана гласова телефонна услуга. Ситуацията е същата. Всички 20 оператора на пазара на фиксирана гласова телефонна услуга са с нерегулирани цени, говоря в степента, в която БТК е регулирана. Все пак ние правим пазарни анализи и на пазарите на дребно, така че не го приемайте буквално, но е в степента на регулация на БТК. Когато един възложител прави своето задание, независимо за каква услуга говорим, било то пощенска или телекомуникационна, това е риска на регулирания оператор. Той не може да падне под разходите за предоставяне на една услуга. Да, може би той става по-неконкурентноспособен отколкото другите оператори и който определя цялата си политика, съобразно търсенето и предлагането, но в крайна сметка това казва закона.
Мисля, че има разлика. Тук не става въпрос за колизия и не става въпрос за явни и тайни цени.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това за колизия, за явни и тайни цени може би не е намерена най-точната дума, но че има проблем и той е явен, това също е ясно и може би проблема е там, че когато имаш цените за универсалната пощенска услуга и ти играеш за някакви частични услуги, каквито примерно са обявени от възложителя, би трябвало да се даде възможност на този, който играе също да има възможност да играе с други цени. С една дума Български пощи могат да играят и на други цени, а не само на фиксираните, защото по този начин те са абсолютно дискриминирани от тази поръчка. Всички знаят техните цени, а те не знаят другите цени и те не могат да слязат под тази цена, а те фактически не играят за универсалната пощенска услуга, а играят за непълна пощенска услуга. Всъщност това иска да каже господин Михов. Това е един вид неравностойно положение на всички участници в даден търг.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Може би сте прав, господин Вълков, но законът не дава изключения от това правило.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз не случайно казах – изменете законът, ще го изпълним така както трябва.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Извинете че се намесвам, но тълкуваме законът като дялова евангелието. Аз мисля, че законът много добре е написан и когато определяш цените за едно и също нещо, трябва да се определят или за всички или за никой. Държавата е мажоритарен собственик на едно държавно дружество. В началото на Вашето експозе Вие цитирахте Швейцария и колко са загубите за България. Ние сме длъжни да се сезираме по някакъв начин, когато има едно държавно дружество, в което работят 13 000 души да вземем някакво отношение и мисля, че сравненията с БТК или с други частни фирми изобщо не са основателни, защото в края на краищата когато става дума за държавна собственост ние сме длъжни да попитаме какво става. В частни дружества ние нямаме никакви правомощия да се месим. Мисля, че г-жа Преображенска също много добре разбра какъв е проблема. Когато едни и същи оператори се явяват за една позиция – за една, две или три позиции от универсалната услуга, би трябвало правилата при определяне на цената да са еднакви за всички участници, не за единия участник да са едни и вие да ги определяте, а за другите участници да са на уведомителен режим. Разбирате ли къде се получава неравнопоставеността.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз се радвам, че действително ви боли за държавното предприятие и че е хубаво това да стане като отправна точка в тази дискусия действително да се направят съответните законодателни промени. Още веднъж подчертавам, че европейската практика, транспонирането на европейската регулаторна рамка в България и българския закон показва, че така нареченото историческо предприятие, в случая за пощенските услуги и за Български пощи, в условията на фиксираните услуги за БТК, точно затова се регулират и затова европейската регулаторна рамка налага регулирането, включително регулиране на цените на дребно, както знаете че ние регулираме, защото това са големи предприятия, с голям пазарен дял, те са задължени да предоставят съответната универсална услуга. Аз мога да вляза и в чисто научен спор. Когато едно голямо предприятие реализира икономия от мащаба, икономия от обхвата, това му позволява да играе с цените също, да издържи и пр.
Именно това е имал предвид европейският законодател и респективно българският законодател, когато е приел този закон. Възниква такава конкретна колизия. Нека да се намери този механизъм. Ако искате създайте една работна група, ние ще участваме с наши експерти, но смея да твърдя, че обърнете внимание, единственото предприятие, което може да иска компенсация за предоставянето на услуга са Български пощи. Аз не искам да кажа за какви цени са се обърнали към нас и за какви компенсации, но ако докажат че тези разходи са направени, ние по закон им ги съгласуваме и те ще получат тази компенсация. Обърнете внимание на същият член, който Вие цитирахте. Става дума колеги за търсене и предлагане. Това е пазарна икономика и ако ние си позволим някои неща, които вие ги предлагате, тогава отиваме в другата опасност – за свръхрегулация, за прекаляване с регулация и пр.
Така че пак казвам – това е хубав въпрос. Мисля, че ако се поканят някои експерти на ниво Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на ниво Български пощи и ние ако не възразявате ще обсъдим този въпрос. Все пак само да кажа, че ние като регулатор обучаваме страни на Европейския съюз по проекти, свързани с пощенските услуги, което е комплимент за нас.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Други въпроси имате ли.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ:Да приключим с този въпрос. Аз мисля, че няма да стигнем до едно мнение, просто информацията в сайта да бъде по-пълна за фирмите, които имат такива лицензи и цените, които вие одобрявате.
По другият въпрос ще бъда максимално кратък.Аз разговарях с Вас, изпратих ви и една жалба, тъй като при мен дойдоха в качеството си на народен представител и член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ,хора от моя избирателен район, които ми донесоха тази жалба, която аз препратих, придружена с подписи. Те стоят повече от два месеца без телефонна услуга, за която естествено има сключен договор, плащат си таксите и т.н.
Вие тогава ми отговорихте, че ще влезете в ролята на медиатор и ще ми се обади някаква дама, която била съответно от фирмата, която предоставя услугата. Господин Божков, представяте ли си какво ще се случи, ако служителите на КАТ влязат в ролята на медиатори. Аз предлагам Законът за движение по пътищата да го променим и да кажем: „Служителите на КАТ няма да глобяват никого, те ще бъдат медиатори”. Всеки, който хванат за превишена скорост ще му казват: „Недей моето момче така да караш, аз ще се обадя на майка ти да ти се скара”. Какво значи медиатор?
Аз все още нямам отговор на жалбата, която ви изпратих веднага по факс. Държа да ми напишете наказанието, което сте наложили на оператора за недоставена услуга в рамките на два месеца и половина в това населено място. Това, което имате право по закон, това което сте проверили по закон.
Аз и предишният път Ви казах, че Вие нямате задължение да играете ролята на медиатор. Има длъжност медиатор по смисъла на Търговският закон. Отивате, регистрирате се и ставате медиатор, събирате две страни и ги убеждавате да не се съдят.
В случаят ние имаме приети закони, съгласно които има глоби, санкции за нарушение и т.н. Не може да ми се обажда на мен една дама и да ми обяснява, че доставчик на определена част не са те , а Алкател, които трябвало да я доставят от Китай, два пъти са я доставяли и се поврежда и затова хората нямат телефон три месеца.
Аз това не го приемам, държа на жалбата която съм изпратил да получа отговор и в който е записана санкцията на съответния оператор. Аз няма как да отида при тези хора и да им обясня, че имаме институция, но шефа на институцията е медиатор. Те искат да не си плащат сметките, защото два месеца не са им предоставяли услугата. Това са възрастни хора, на 70 – 80 години, които нямат друга връзка с околния свят и Вие ми казвате: „Ще ви се обади една дама”.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Първо горе-долу коректно проведохте разговора и предадохте разговора, само че въпросът беше такъв: аз ви казах, че ние ще си направим проверка както на всички останали сигнали по проверката, но ако искате все пак тези хора от въпросното село да получат по-бързо тази услуга и да решим въпроса, ние можем да влезем в ролята на медиатор. Паралелно с това се извършва проверка. По всички сигнали, които получаваме ние си има проверка, изпращаме хора на място, има цяла процедура. За миналата година сме направили над 5 000 проверки, за тази година имаме към 2 500 проверки вече, така че с действително този процес трае два или три месеца, това е по процедура, но когато искаме да решим проблема на хората, ние влизаме в ролята на медиатори и в това няма нищо лошо, напротив това се толерира от Европейската комисия.
С резултатите от проверката ще бъдат запознати жалбоподателите. Ако Вие държите, ще бъде изпратен отговор и до Вас. Аз гарантирам за нашите експерти, че си вършат качествено работата и ще видите резултатите. Само за ваша информация за миналата година наложените санкции са в размер на 17 млн.лева. и общо взето отиваме към максималния праг, така че спазваме и тези ваши пожелания.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други въпроси, мнения или изказвания.
Г-Н КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз искам да поставя два въпроса, не знам доколко влизат в предмета на вашата дейност като контролиращ орган.
По отношение на базовите станции и излъчването, което те правят. Аз само ще го споделя като информация за колегите, защото попаднах на един разговор с бивш служител на мобилен оператор, който каза че когато идват проверки излъчването се намалява, така че да влязат в стандартите, като мине проверката се увеличава силата на сигнала. Знаете, че при нас особено до училища, до болници има такива базови станции и влиянието на тези сигнали не е добро, когато са над нормите.
Другият ми въпрос е свързан с поставянето на сателитни чинии и антени по фасадите на жилищните сгради. Знаете наскоро имаше едно решение, което се обсъждаше по отношение на климатиците.
В тази връзка вашето мнение или становище какво е. Знам, че в други страни това е регулирано. На една сграда се допуска на покрива всеки доставчик да поставя една своя чиния, от където всеки да издърпва кабели към апартаментите на доставчика на тази услуга. В тази връзка нещо прави ли се.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Вие знаете, че с последното изменение на Закона за електронните съобщения, който беше приет на 29 декември м.г. задължението по отношение на мрежите отиде в ДНСК и по ЗУТ те упражняват това правомощие, така че в този аспект действително тази тревога, която вие изразявате я има, съществува, но общо взето кореспондентите са ДНСК и Агенцията на Министерство на здравеопазването. Те са органите, към които трябва да се обърнете.
Друг е въпросът, че ние също с тревога споделяме този момент, че действително когато се правят проверки по сигнали на гражданите, доколкото знаем също техниката е лимитирана и всички знаят къде се движи и къде ще бъдат направени проверките. Вие знаете, че тези санитарно-хигиенни отстояния зависят от силата на излъчването и когато мине проверката, впоследствие и насоката и мощността се изменят. Просто трябва да се намери работещ механизъм, но фактически ние нямаме така да се каже правомощия по новия закон, напротив те отпаднаха в този аспект.
По отношение на сателитните чинии също нямаме правомощия.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Исмаилов, аз ще допълня отговорът на г-н Божков, тъй като Вие по-късно сте в нашата комисия, по отношение на това на каква мощност се правят излъчваният и по какъв начин е регламентиран монтажа на тези антени и на тези съоръжения, защото това са различни видове съоръжения. Наистина отговорностите за тях са прехвърлени в Закона за устройство на територията и в момента се правят предложения между първо и второ четене точно в тази насока.
Това стана вече втора седмица един от най-дискутираните въпроси в Комисията по регионално развитие и благоустройство, така че ако желаете можете да отнесете там въпроса.
По отношение на втората част. Ние тук разглеждахме едни предложения, които изпратихме в Министерство на здравеопазването и трябваше да получим отговор в началото на годината и още не сме го получили, относно това какво е влиянието на излъчването на радио- антените, на телевизионните антени и на мобилните оператори. Нямаме отговор и ще прегледаме срокът, който беше даден за отговор до съответната агенция в Министерство на здравеопазването и ще поискаме информация относно нашите предложения.
Други изказвания има ли.
Заповядайте, господин Атанасов.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз приветствам създаването на такава работна група, защото вие като регулатор и вашите специалисти ще имат най-голям опит по въпроси, които даже и да не касаят вашата комисия, касаят нашите съграждани и се получава така, че несправедливостта която понасят от операторите и техния гняв се излива върху нас.
Аз преди две години се обърнах към вас, защото един операторите извършваше една измамна схема – продажба на пакета, SIM картата не се използва, използват се другите опции, при което в сметката се забелязва ползване на тази SIM карта, при която неразпечатана стои в лицето. Аз лично се заех със случая , много ловко се измъкнаха, сезирахме полицията. Покрай този случай аз видях много хора за мен измамени във връзка с тези пакети, които нямат възможност да правят оплаквания и т.н. Нашата цел и моята молба е наистина независимо дали ви касае, да дадете своя опит и вашите специалисти, така че да подпомогнете и нас, за да се подобрят тези взаимоотношения. На мен ми е напълно ясно, че един частен оператор е много по гъвкав от тромавата структура, която предлага универсалната услуга, тя има други разход, тя има съвсем друг начин на работа през годините и се получава така, че те винаги могат да предложат едни по-добри цени, защото са по-облекчени в действията си, да не говорим, че именно те използват обучението на кадрите, за което вие споменахте и тези кадри след това отиват при тях за едно по-високо заплащане. Лично аз подкрепям това ваше предложение да се направи работна група.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за добрите думи и действително изразяваме готовност в рамките на нашите пълномощия, в рамките на нашите компетенции да окажем съдействие. Смятам, че имаме добри експерти в този аспект и ще бъдем от помощ за практическото решаване на въпроса, ако е необходимо да се изработи някакъв допълнителен текст към Закона за електронните съобщения , с цел да създадем по-добра и по-конкурентна среда.
По отношение на другите въпроси пак казвам, всички сигнали които ние получаваме ние ги проверяваме. За съжаление операторите продължават да се изкушават да проявяват нелоялни практики. Тези сигнали минават през сериозна проверка, първо се постановяват актове за административно наказание и след това с наказателно постановление ги санкционираме. Аз се радвам, че се засягат тези въпроси, защото все пак се повишава потребителската култура на българския народ и вече по-реално защитава неговите интереси. Надявам се, че в този аспект също ще имаме прогрес.
Г-Н КОРМАН ИСМАИЛОВ: Извинявам се, че още един път вземам думата. Въпросът ми е свързан с развитието на пазара и анализът, част от който вие споменахте. Според вас така в бъдеще как ще се развиват нещата. Регулацията и административните мерки ще се увеличават ли или те ще се свиват и повече пазара ще поеме регулацията, качеството на услугите, развитието на тези услуги и увеличаването на броя на компаниите, които предлагат тези услуги.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за въпроса. Тенденцията е по-малко регулация и повече либерализация. Друг е въпросът да не се мине под този достатъчен минимум, да не отиде либерализацията в свободия, но затова е този така наречен инструментариум пазарни анализи, затова се правят на определени сектори. Когато ние установим конкурентен проблем, на базата на този конкурентен проблем ние предлагаме и налагаме така наречените специфични задължения и с тези специфични задължения ние дисциплинираме пазара. Затова Европейската комисия препоръча на всеки две години да се прави нов кръг от пазарни анализи , защото за тези две години се предполага, че ако тези мерки не решат конкурентния проблем, то отново комисията трябва да прецени и да наложи други допълнителни специфични задължения на съответните участници на пазара. Особено внимателно се следят предприятия с доминиращо положение на този пазар, защото обикновено те влияят на конкуренцията. В този аспект смея да твърдя, че вече комисията прави втори кръг от пазарни анализи и засега ги прави успешно, да си пожелаем и в бъдеще така да продължи.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Божков. Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
На основание чл. 87, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, трябва да приемем следното РЕШЕНИЕ:
Приема Годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения и на пощенските услуги за 2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се. Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред:
Разглеждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 1.01.2011 г. до 30.09.2012 г., № 254-02-93, внесен от Ваня Донева Георгиева, Диана Иванова Йорданова и Борис Крумов Грозданов на 28.06.2012 г.
Представители от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са:
Камен Кичев – заместник министър
Радослава Генова – директор на дирекция „Контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия”.
Давам думата на г-жа Диана Йорданова за кратко експозе.
Г-ЖА ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми колеги, господин заместник министър, ще бъда съвсем кратка на фона на задълбочения дебат, който проведохте по точка първа.
Какви бяха нашите мотиви да внесем такова предложение?
Тъй като търговско дружество „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД е част от Холдинга БДЖ и в крайна сметка получава най-голямата субсидия от държавния бюджет за 2011 г. в размер на 170 млн.лева и 20 млн.лева капиталов трансфер Към настоящият момент се оказа, че Сметна палата не е провеждала цялостен одит, поради което ние считаме, във връзка с големия интерес към тази компания, че е необходимо да се даде оценка на финансовото управление на Холдинг БДЖ, в т.ч. „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, тъй като усвоява голяма част от ресурса на компанията и постигането на целите на извършените промени и ефекта от структурната реформа.
Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Колеги, имате ли някакви въпроси . Господин Кичев, имате ли да кажете нещо във връзка с възлагането на Сметната палата да извърши одит.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията считаме, че това е една добра идея, подкрепяме предложението, повече прозрачност има в една такава проверка от страна на Сметната палата в „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД. Ние подкрепяме този одит и ще съдействаме разбира се посредством нормативните актове.
Искам да добавя няколко неща във връзка с предишната точка, която коментирахте. В Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията има създадена работна група със заповед на министър Московски, която подготвя изменение на Закона за пощенските услуги. В тази работна група присъстват и представители на КРС и всеки един народен представител може да дойде и да участва в работната група, ако пожелае. Засега работната група е в начална фаза. Колегата заместник министър Борисов е водещ, но подготвя този закон.
Искам да ви информирам и нещо допълнително във връзка с трагичният инцидент вчера. Аз съм ръководител на кризисният щаб в Министерството в София в момента и се занимавам не със случая в Бургас, а се занимавам с транспортната схема в страната. В Бургас е целият екип на Министерство на вътрешните работи и Министерство на външните работи, министър Московски е там. Извозени са всички пътници от и до Бургас. Във Варна няма проблем, на летището хората се справиха. Тук трябва да изкажем благодарности и на концесионерът Фрапорт, който удвои персонала за цялата нощ, обслужиха над 100 самолета в рамките на вчера вечерта 12.00 часа до тази сутрин в4.00 часа. Беше много тежко, много автобусни превозвачи предоставиха безплатно автобуси, с които се превозиха тези пътници, които летяха от Варна, а не от Бургас. Имаше пълно съдействие. Код червено в момента е действащ за всички летища в България. не се допускат посрещачи и изпращащи, само пътуващи.
Последната информация, която получих преди малко е, че в момента до час и половина-два ще се проведе една процедура във връзка с тленните останки на загиналите в инцидента вчера, след което летището ще бъде отново отворено за полети. Към 18.00 - 18.30 часа се очаква да бъде издадена NОТАМ, който да отмени съществуващия в момента, който забранява излитане и кацане там. Тази вечер след 18.30 часа смятам, че летището ще оперира при код червено, което означава, че отново ще има периметър. Промяната на код червено на всички летищни инфраструктури в държавата ще се случи единствено и тогава, когато получим информация от Министерство на вътрешните работи и от ДАНС по отношение на анализ на риска и ситуацията, на базата на това ние може да предприемем и да препоръчаме на Комитета по сигурност, който е сформиран в ГД ГВА да измени мярката от червена на оранжева, което да улесни малко пътнико потока. По отношение на пристанищата от три степени на сигурност въведена е втора степен на сигурност. Ситуацията е същата.
По отношение на автогарите. Колегите от ДАИ са навсякъде, в цялата страна вървят много сериозни проверки по всички автогари, засилено е присъствието на охраната. Където има охранителни фирми те са поканени да присъстват в пълен състав. Проверяваме всички автобуси за непридружавани колетни пратки, което в момента се оказа един проблем, който за съжаление е нещо, с което се борим и продължаваме да се борим.
На сайта на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е публикувана една нова декларация, в която призоваваме и обръщаме внимание, в т.ч. и на КРС, на Български пощи и на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация да обърнат внимание на тези проверки и да не допускат превозването на непридружени колетни пратки с автобуси, което е извън всички законови мерки.
Надяваме се днес след 18.30 часа да се възстановят нормално полетите от Бургас. Летище Варна е в състояние и има достатъчно гориво да оперира и съвсем спокойно да поеме целия трафик. Един от проблемните участъци в момента е Обзор – Слънчев бряг. Много е тежък трафикът там, колеги от ДАИ са там, заедно с представители на КАТ и пропускат само автомобили, които изпълняват задачи и т.н. Има ограничение на пропуска там, става задръстване на автобусите. Това е ситуацията към момента. При така създадената схема всички полети от летище София и летище Варна излетяха навреме. Призовали сме пътниците да идват по-рано на летището. Всички сайтове се обновяват на 3 минути – сайта на летище Бургас, летище Варна, летище София, летище Пловдив. Оказа се, че интернет сайтовете са истинският прозорец за информация.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това, че летище Бургас и всички летища ще оперират на код червено, означава ли че пак ще се спазват разписанията, но просто при засилени мерки за сигурност.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Това означава, че всички летища ще работят при засилени мерки за сигурност, а именно: има периметър от колеги от МВР, които проверяват всички автомобили и пътници преди да влязат в залата на летището. Има една предварителна проверка и се допускат само автомобили и пътници, които летят със самолета.Посрещачи и изпращачи не се допускат. Това е ограничението, което се надяваме постепенно във времето и то да отпадне, но не мога да кажа кога ще се случи.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Имате ли въпроси относно точката или по информацията.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Искам да добавя, че г-жа Генова също така е и председател на комисия, която следи изпълнението на ЗОО – пътнически превози спрямо държавата и реално една от функциите й освен контролната върху дейността на търговските дружества, в случая на БДЖ Холдинг и БДЖ – Пътнически превози ЕООД, тя е председател на комисията която контролира дейността на пътнически превози и следи точно как и защо трябва да бъде отпусната тази субсидия. Искам да ви информирам, че ако БДЖ не покаже необходимата свършена работа – превозени пътници Министерство на финансите няма да отпусне субсидия. Това трябва да е ясно. В момента както знаете субсидията е спряна, но там причините са други.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Госпожо Спасова, заповядайте.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Аз искам да благодаря на заместник министър Кичев за тази информация, която ни даде. Мисля, че когато слушахме през годините за подобни актове в други страни това беше нещо далечно, но мисля че сега разбрахме всички промени които приехме в различни закони, свързани с мерките за режим, охрана и сигурност не са били на халос и са били необходими. Мисли ли вашият екип че трябва да предприемем още нещо законодателно, свързано с тези мерки или сме си свършили работата. Благодаря.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Ще започна с това, че за съжаление от тук нататък предстоят оценките, разчетите на това което се случи и защо се случи и съм сигурен, че това ще доведе до много дискусии, свързани с различните видове транспорт, в случая в автобусните превози и в авиацията. Аз съм сигурен, че ще се наложат промени по отношение и на Закона за движение по пътищата, Закона за автобусните превози, а така също по отношение на сигурността. Аз съм сигурен че ще има промени, дали това ще бъдат наредби или закони, това трябва да видим, но съм сигурен че от тук нататък ще има много равносметка на трагичния инцидент и на това какво можехме да направим той да не се случи.
Много е тъжно да спомена, че днес трябваше да се проведе заседание в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията с израелска делегация, която трябваше да проведе обучение на тема сигурност на летища и пристанища. Бяха поканени 17 човека от Израел да направят презентация. Аз бях поканил всички колеги от летищата, пристанища, от ДП РВД, от ДП НКЖИ. След случилото се вчера делегатите не пристигнаха, защото полета от Тел Авив за София беше отменен поради създалата се ситуация.
Предстои ни такава среща. При посещението на министър Московски в Израел преди два месеца това беше една от основните теми, която коментирахме с израелската страна, вземали сме го присърце, но уви това се случи. Да, ще има промени в законодателството предполагам.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Други желаещи да вземат отношение има ли.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз ще подкрепя това предложение за решение за БДЖ - Пътнически превози, но все пак ми е интересно да попитам вносителите наистина ли идеята е ваша или някой ви подсказа това да го направите, защото според мен не би било логично трима народни представители да внасят това предложение. Наистина казвам го съвсем откровено, защото юридически е изпипано. На базата на Законът за Сметната палата има текст, където Народното събрание може да предлага одит. Решение може да взема Министерски съвет. Защо Министерският съвет не взе едно такова решение и да поиска в Годишния план на Сметната палата да залегне този одит, а трябваше да се използва тази процедура от законите, където чрез Народното събрание трима народни представители да вкарват решение за проверка от Сметната палата. Ето това не мога да си го обясня. Това вече става практика – по много важни въпроси не се внасят законопроектите от Министерският съвет, а се използват услуги на народни представители.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Такоров.
Има реплика от г-жа Диана Йорданова.
Г-ЖА ДИАНА ЙОРДАНОВА: Имам реплика към уважаваният от мен господин Такоров. Ние задаваме ли Ви в зала всяка седмица на Вас и на Вашата Парламентарна група въпроси във връзка с исканите от Вас одити, питаме ли кой ви ги пие и дали са чисто ваша идея.Втори месец слушаме обсъждания за Екоравновесие, Паркинги и гаражи и т.н. Някой от нас да попита: „Уважаеми господа, това ваша идея ли е или някой ви написа тези въпроси”? Нека да бъдем коректни.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Господин председател, въпросът не е към заместник министър Кичев, а към нас. Като ни отговорите господин Такоров защо задавате този въпрос и какво целите с него, ние ще ви отговорим че си използваме правата, за да правим предложение за одит. Това са права, това са възможности и просто ние ги реализираме.
Ако ни обясните Вие защо задавате този въпрос, сам ще си отговорите на него може би.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Йорданова, заповядайте за отговор.
Г-ЖА ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Такоров, първо искам да благодаря на колегите за репликата, която ви отправиха, защото те изчерпват част от моя отговор. В крайна сметка мисля, че ние като народни представители е необходимо да знаем какво е финансовото състояние, още повече че моите колеги и аз сме членове на Комисията по бюджет и финанси, така че е напълно възможно да възложим такъв одит.Ако вас не ви интересува какво е състоянието и какво се случва там е друг въпрос. Беше много права колежката, когато каза че в продължение на доста време, включително и в нашата комисия ние многократно отхвърляхме, и то съвсем аргументирано одитите , които предлагахте вие, защото те касаят изключително и само Столична община, а темата която ние предлагаме на вашето внимание касае всички нас като граждани на страната. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз не знам дали да ползвам правото си на дуплика. Много е елементарно да упреквате нас за исканите одити, защото ако погледнете от началото на година по какви поводи разпоредихте да се направят проверки, съотношението може да бъде 1 : 100. Аз не искам да се заяждам на дребно, просто попитах защото този проблем не е от вчера, не е от миналата година и това можеше да се поиска от Министерския съвет да се включи в годишната програма. Защо в средата на годината тръгнахме да искаме проверка на БДЖ, която да се извърши до 01 януари 2013 г. Вие тримата нямахте ли поне малко колегиално чувство да включите един – двама ваши колеги от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, разпределено е за нас, защото има и други одити, които са направени, не е само одита на БДЖ- пътнически превози.
Г-ЖА ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Такоров, лично ще Ви поканя, поемам ангажимент, благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, предлагам на гласуване проект на РЕШЕНИЕ за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода 01.01.2011 г. до 30.09.2012 г., под н № 254-02-93, внесен от Ваня Донева Георгиева, Диана Йорданова ЙордановаБорис Крумов Грозданов на 28.06.2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, преминаваме към точка Разни.Има ли някой да каже нещо по точка разни. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков/
2. Разглеждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 1.01.2011 г. до 30.09.2012 г., № 254-02-93, внесен от Ваня Донева Георгиева, Диана Иванова Йорданова и Борис Крумов Грозданов на 28.06.2012 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р ОТ О К О Л
На 19 юли 2012 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишни доклади на Комисия за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения и на пощенските услуги за 2011 г., № 220-00-41, внесени от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията на 04.07.2012г.
2. Разглеждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 1.01.2011 г. до 30.09.2012 г., № 254-02-93, внесен от Ваня Донева Георгиева, Диана Иванова Йорданова и Борис Крумов Грозданов на 28.06.2012 г.
3. Разни.
Има ли някакви предложения относно така предложения дневен ред. Тъй като не виждам вдигнати ръце преминаваме към гласуване.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред:
1. Обсъждане на Годишни доклади на Комисия за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения и на пощенските услуги за 2011 г., № 220-00-41, внесени от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията на 04.07.2012 г.
Гости на заседанието на комисията по тази точка са представители на Комисията за регулиране на съобщенията :
Веселин Божков – председател
Никола Колев – заместник председател
Десислава Преображенска – член
Ирина Романска – член
Константин Тилев – член
Преди да дам думата на господин Божков да ни представи в кратък вид доклада, искам да изразя удовлетворение, че доклада е внесен в срок. Ние имахме преди две години един разговор по този въпрос и в общи линии мисля, че всички страни си изпълняват задълженията и по този начин започваме да функционираме нормално. Заповядайте господин Божков, имате думата.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения , действително радостен факт е, че ние успяхме вече втора поредна година да влезем в рамките, които поставя закона и да ви предоставим на вашето внимание нашия годишен отчет.
Всички знаем, че живеем в условията на икономическа криза, тя не подминава световната икономика, не подминава европейската икономика, тя не подминава и нас и в този ред на мисли в нашия годишен доклад, следвайки тенденциите, ние установяваме че и в нашият сегмент, за който ние отговаряме имаме намаление на темповете на ръст на дадените услуги те са 6 %, освен това все пак смеем да твърдим, че в нашия сектор се произвежда около 4 % брутен вътрешен продукт, което отрежда на този сектор един от най-динамично развиващите се въпреки всичко и стратегически сектор за българската икономика, което й дава едно съвременно звучене и актуално звучене в светлината на европейската икономика и нашето членство в Европейския съюз.
Разбира се, че нашият пазар е динамичен, вие предполагам че сте се запознали с годишния доклад, направило ви е впечатление, че традиционните услуги като ефирни гласови услуги и т.н. намалява, за сметка на пакетните услуги и това е една тенденция, с която следваме и европейската тенденция.
Въпреки че казваме че е намалял относителният дял на фиксирани гласови услуги, като абсолютно изражение те се увеличават с 6 пункта. Само ще цитирам няколко момента в годишния доклад, тъй като разбрах, че имате и други важни точки, които да разгледате.
Държим да отбележим, че общият обем на пазара на обществени електронни съобщения остава най-висок, въпреки отчетеното намаление с 4 процентни пункта, спрямо 2010 г.
Относителните дялове на услугите за пренос на данни и достъп до интернет и/или услугите за пренос или разпространение на радио- и/или телевизионни програми съответно е 10 % от общия брой на услугите в сектора и 8.28 %. Намалението на приходите от самостоятелно предоставените услуги за пренос и разпространение на радио и телевизионни програми се дължи на бързото развитие на пакетните услуги в България,както е отбелязано в доклада .
Основни изводи от развитието на пазара на електронни съобщения през 2011 г., сравнено с 2010 г.
В сегмент „Гласови телефонни услуги” е регистриран спад в абсолютно изражение с 11.24 %.
В сегмент „Услуги по предоставяне на линии под наем” е регистриран спад от 11.05 %.
В сегмент „Пренос на данни и/или достъп на интернет” обемът на приходите намалява с 0.29 %.
В сегмент „Услуги за пренос и/или разпространение на радио и/ли телевизионни програми е отчетен спад от 24.6 %.
В сегмент „Пакетни услуги” обемът на приходите бележи близо 2.4 пъти увеличение.
В сегмента „Други услуги” се наблюдава значителен ръст – 47.28 %, дължащ се преди всичко на увеличението на приходите от услуги по съвместно разполагане и други форми на съвместно ползване, включително предоставяне на кули, мачти и др.услуги. Увеличението е с 90.08 % спрямо 2010 г.
Не знам дали ще представлява интерес на колегите да разгледаме доклада по отделните пера, но примерно дължи да отбележим, че фиксираните телефонни услуги 22 предприятия са декларирали, че през 2011 г. са осъществявали дейност чрез предоставянето на обществена гласова телефонна услуга чрез фиксирана мрежа и/или достъп до обществена гласова телефонна услуга чрез услугата „Избор на оператор”. Общият брой на предприятията в края на годината, заявили намеренията си да предоставят обществени телефонни услуги чрез обществени телефони възлиза на 15, от тях само 3 предприятия са декларирали, че осъществяват дейност по предоставяне на достъп до обществена телефонна услуга с обществени телефонни кабини.
Общият обем на приходите от предоставянето на фиксирана телефонна услуга, достъп до обществени телефонни услуги чрез услугата „Избор на оператори”, достъп до обществени телефони и телефонни кабини през 2011 г. възлизат на 321.1 млн.лева. За поредна година е отчетен спад в общия обем на реализираните приходи, но намалението през 2011 г., с сравнение с 2010 г. възлиза на 15.8 %, което е с 10 % процентни пункта по-малко от намалението през 2010 г. спрямо 2009 г.
В резултат на фиксираните телефонни постове, както отбелязах в началото на експозето си, с достъп чрез мобилни мрежи и все по-широкото разпространение на пакетни услуги, общия броя на фиксираните телефонни постове е достигнал 6 % спрямо2010 г. Две от предприятията, предоставящи фиксирана гласова телефонна услуга чрез географски номера предоставят и телефонни услуги чрез обществени телефони.
По отношение на приходите от мобилни гласови телефонни услуги. Общите приходи от предоставяне на мобилни телефонни услуги отново бележи спад: за разглеждания период те са намалели с 10.5 %, като към края на 2011 г. възлизат на 1,734 млрд.лева.
Нарастване бележи броят на потребителите на мобилни телефонни услуги. В края на годината броят на активните SIM карти, с възможност за ползване на гласови услуги е 10 475 083 абоната, или с 2.7 % повече спрямо края на 2010 г.
Показателят мобилна телефонна плътност също бележи нарастване от 7 процентни пункта спрямо 2010 г. достигайки 143 %, т.е имаме повишение с 4% .
Съотношението между потребители на предплатени услуги и абонати по договор е 37 към 63, което общо взето е в рамките на европейските практики.
Какви са перспективите, уважаеми народни представители?
Първо виждаме тенденцията за замяна на фиксираните телефонни услуги с мобилните.
Вторият момент е намаляване на средномесечния потребителски разход за мобилни телефонни услуги.
Предлагане на мобилни телефонни услуги в пакет с други съобщителни услуги, вследствие на навлизането на мобилните оператори в нови сегменти от пазара.
Последният момент, който можем да отбележим в този аспект е за крайните потребители от все по-голямо значение са услугите за достъп до интернет, отчитайки ръста на продажбите на смартфони.
По отношение на пренос на данни и достъп до интернет Характерни тенденции тук, които ние отбелязваме, че през 2011 г. приходите от самостоятелни услуги, достъп до интернет и пренос на данни остават почти непроменени – 316 млн.лева, приходите от пакети, включващи услугата за достъп до интернет достигна до 219 млн.лева, което е отчетено като ръст на 117 %, което е една модерна тенденция и която нашата икономика и нашия сектор изследва. 643 предприятия са предлагали услугите, предназначени за крайни потребители.
Общият брой на абонатите на интернет услуги , фиксиран и мобилен достъп до интернет възлизат вече над 1 650 000 абоната, което представлява ръст 15 % спрямо 2010 г.
В края на 2011 г.фиксиран достъп до интернет сред домакинствата в страната достига 37 %, спрямо 33 % за предходната година, т.е. тук също имаме ръст от 4 %.
Проникването на база на население към 31 декември 2011 г.достига 17.5 % спрямо 15 % от предишната година.
Накрая ще ви фокусирам вниманието върху пакетните услуги, защото това е характерно,както видяхме има рязко увеличение на приходи от този вид услуги. Те възлизат вече на 238млн.лева, за периода 2008 -2011 г. има увеличение на броя на абонатите на пакетни услуги почти 18 пъти.
Проникването на база население – 21 %, а на база домакинства притежаваме 47 %.
Още веднъж искам да подчертая, че имаме над 1.5 млн.абонати. Интересът на потребителите е насочен най-вече към три вида пакетни услуги – мобилни услуги, гласови услуги и достъп до интернет. Почти половината от този вид услуги се формират на 46 %, фиксирана гласова услуги и мобилна гласова услуга - 20 %, телевизия и достъп до интернет – около 13 %.
В този ред на мисли ще ми позволите да акцентирам вниманието ви върху пазарния анализ. Както неведнъж съм казвал, основният инструментариум , с който ние работим и с който ние налагаме регулиране на участниците на нашия пазар и тяхната дейност, това са пазарните анализи. Не без малко гордост искам да подчертая, че и тази година всички пазарни анализи, които ние сме депозирали пред Европейския съюз са приети, което е един комплимент за малка България, тъй като вие знаете, че големи държави, водещи държави като Германия, като Франция, като Италия, като Полша и т.н., не всички техни анализи бяха ратифицирани.
Освен това радостното е, че се усеща ефектът от тези пазарни анализи, говоря от гледна точка на създаване на условия на ефективна конкуренция на пазара от една страна и от друга гледна точка всичко е насочено в интерес на негово величество потребителя и както виждате за целият този период от началото на 2008 година досега имаме 8 пъти намаляване на цените на мобилните услуги и почти 5 пъти на фиксираните услуги, което в нито един друг сектор в икономиката не можем да забележим тази тенденция. В този аспект аз смятам, че ние спазваме основните изисквания заложени в Закона за електронните съобщения. Също така, което прави чест и на вас като комисия, знаете че взехме активно участие в изготвянето на Закона за електронните съобщения и смея да твърдя, че това е най-прозрачния закон, който мина на няколко нива на обществено обсъждане, прозрачен е, и най-хубавото беше това, че всичко което беше предложено от неправителствени организации и от нас като регулатор беше почти на 100 % прието от Народното събрание, което досега такъв аналог няма в нашата скромна практика. Така че в този аспект си позволявам да ви благодаря и на вас за заетата позиция.
Това е което имам да кажа. Ако имате въпроси, готов съм да отговоря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Колеги, имате дума за въпроси, становища.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз искам да благодаря на екипът на Комисията за регулиране на съобщенията затова, че представиха такъв доклад за преглед на вашата работа.
Аз имам няколко въпроса от общ характер.
Първо. Мястото на какво е мястото на Български пощи от тук нататък, в контекста на това, че там се реализират някои реформи, правят се опити за стабилизиране на работата.
Вторият ми въпрос е отнася до вашата работа в по-общ аспект. Имате ли тесни места, където чувствате затруднение в работата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз ще се включа към въпросът, който зададе колегата Микев за Български пощи, тъй като едно от основанията да давате този отчет е съгласно Закона за пощенските услуги и Закона за електронните съобщения. В последното изменение, което беше направено в Закон за пощенските услуги, вие знаете, че пощите подлежат на едни компенсации, които трябва да бъдат предложени и да бъдат дадени след като бъдат извършени анализи относно разходите, които са направени по универсалната пощенска услуга.
Вие вероятно работите вече по този въпрос, говорим за 2010 г. Ако може някаква предварителна информация, колкото и да е в суров вид тя да ни дадете дали ще има такава компенсация за универсалната пощенска услуга и все пак в какъв мащаб ще бъде тя, защото както всички знаем Български пощи в момента не са в добро финансово състояние. За миналата година те отчитат сериозни загуби. Това ще представлява изключително голям интерес за комисията като цяло. Това е което искам да ви попитам.
Ако желаете, може да отговорите господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз не мога в момента да отговоря конкретно по простата причина, че има определена процедура, през която се минава. Да, има при нас подадено заявление за 2010г. и 2011 г. и в този ред на мисли ние ще си направим съответния анализ. Аз искам да свържа този въпрос с въпроса на г-н Микев за тесните моменти. Вие знаете много добре, че с новият Закон за електронните съобщения бяха вменени допълни задължения на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на извършването на вътрешен одит на универсалната услуга, в областта на разработването на тема за определяне на разходоориентираност на цените и пр., което струваше определени пари и в закона това е предвидено.
За съжаление, ако си спомняте, при гласуването на Законът за държавния бюджет, дори когато бяхме орязани първия път, дори между първо и второ четене и благодарение на дискусията, която проведохме и във вашата комисия, поне тези средства, които ни бяха оставени ни удовлетворяваха. Впоследствие бяхме отрязани с 1,5 млн. лева. Ето тук е проблемът и ние изпитване затруднения, т.е. от една страна ние постоянно трябва да повишаваме нашия административен капацитет, от друга страни ни бяха вменени допълнителни правомощия и от трета страна обаче тези допълнителни правомощия, които за съжаление струват пари, ние бяхме орязани финансово.
В този аспект ние трябва да правим икономии, които икономии по някой път рефлектират върху заплащането на нашите експерти. Една от неприятните тенденции е, че част от нашите експерти, а вие знаете че материята е доста сложна и поне една година трябва да обучаваш човек, за да започне да работи, отиват при други оператори, те вземат наготово нашите кадри.
Имаме проблем от гледна точка на задържане на човешкия ресурс и аз затова ще апелирам пред вас, тъй като бързо ще минат тези месеци, и ще трябва отново да приемаме новата бюджетна рамка, просто да го имате това предвид и общо взето да защитавате интересите на сектора по отношение на гласуването на тези средства. Това е един от проблемите при нас, защото вие сами разбирате, че за да се направи одит, той се възлага на определена фирма и това са определени средства, а те за съжаление са между 200 000 и 300 000 лева
По отношение на Български пощи искам да кажа нещо, което е важно.Не е тайна, например в Швейцария, вие знаете че пощите преди две години бяха на 700 млн.печалба. За съжаление нашите пощи бяха на нула, бяха на 10 млн.лева, сега доколкото си спомням са с 4 млн.лева на загуба, но да не импровизирам.
В този ред на мисли всичко, което се иска от регулатора , ще бъде изпълнено, ние ще създаваме условия на функционират добре, още повече дори когато имахме тук запитване от Европейската комисия, ние се събрахме заедно с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в чиито ресор са Български пощи, обсъдихме този въпрос и каквото можем пак казвам, в рамките на нашата компетенция се опитваме всичко да бъде законосъоборазно и да влезем в положение на Български пощи.
Друг е въпросът, че има неща и тенденции, които те трябва да променят, или трябва да оптимизират структурата и ефективността на въздействие, защото знаете че конкуренцията е много голяма, знаете че вече навлязоха и австрийските пощи чрез един частен оператор, така че конкуренцията ще се повишава и затова и Български пощи като структура трябва да се готви за засилване на конкуренцията, а не за намаляване. Това исках да кажа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други изказвания има ли.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, аз искам да започна от там, от където завърши темата с Български пощи.
Господин Божков, вашите задължения, свързани с пощенските услуги и по-специално с цените за определяне на пощенските услуги са фиксирани в закона в чл. чл. 65, 66, 67 и 68. Например в чл. 68 е записано, че всички оператори, които са получили лиценз трябва да публикуват цените на достъпно за потребителите място и да ги публикуват на страниците в интернет.
Хипотетично да допуснем, че аз съм един потребител на универсална пощенска услуга и правя една поръчка. Влизам в страниците на съответния сайт и записвам фирмите, които предлагат универсална пощенска услуга. От тук нататък аз от къде да знам кои фирми имат лиценз за универсална пощенска услуга. Продължавам в търсачките в Гугъл. Намирам един сайт, в който намирам 13 фирми, от които 7 са за универсална пощенска услуга, другите 5 или 6 за финансови преводи и т. н.
Какво правя следа това? Избирам си две произволни фирми. Едната фирма е да речем „Тера постер”. Ако искате с Вас ще погледнем, за да видим къде те са спазили условието по чл. 68 от Закона за пощенските услуги да публикуват цените си на достъпно място, да ги има в интернет страницата, като прочетеш малко – те нямат и сайт.
Прочитам и друга фирма „Старт пост”, приема универсални пощенски услуги и т.н. Кажете ми как фирма с 8 офиси в България, както е записано на страницата ще публикува на достъпно място цените си.
След това, на вас ви е вменено едно задължение, че всяка такава фирма, която е получила от вас лиценз, трябва в рамките на 30 дни преди да започне да оперира да си обяви цените, които вие трябва да ги одобрите. Вие одобрявате цените, публикувате на техния сайт или незнайно къде, в един момент се явява една обществена поръчка и същата тази фирма се явява на обществената поръчка с друга цена, която не е обявена на техния сайт, не са спазили в този смисъл закона. На мен ми е интересно вие обявили ли сте тази друга цена или не сте я одобрили. В един момент се получава наслагане в обществото че Комисията за регулиране на съобщенията не си изпълнява акуратно задълженията и Български пощи са поставени в неравностойно положение спрямо другите оператори на пазара. Знаете какви са изискванията за получаване на универсална пощенска услуга. Цената за пратка до 50 грама на един оператор, който има лиценз от вас, даден за универсална пощенска услуга, с 8 офиса в страната, с цена 10 стотинки по-малка от тази на Български пощи или примерно 55 стотинки с преференция, което значи че на другия ден трябва да бъде доставена. Вие веднага ще ми отговорите: „Да, но ние гледаме Български пощи да не са на загуба”. Обяснете ми тогава като калкулираме една такава цена от 50 стотинки на 8 офиса, как ще бъде донесено писмото на другия ден за тази цена, като е ясно на всеки един, който е добре с математиката, че тази пратка също ще бъде на загуба, но вие сте одобрили тази цена, или не сте я одобрили, не сте я видели и те са играли на цени, които не са одобрени от вас.
Единствената информация излиза в едно икономическо издание, в което се казва какво е решението – Комисията за регулиране на съобщенията одобри 7 фирми с оператор универсална пощенска услуга и още 8 за финансови операции, като една от тези фирми за финансови операции се явява и на търгове за универсален оператор.
Как може един човек, организация или институция, която обявява обществена поръчка да се информира тези фирми отговарят ли на определени условия? Знаете, че цените на Български пощи са публични, известни са навсякъде, всеки може да ги провери и в момента ние изкуствено създаваме нелоялна конкуренция.
Това е първият ми въпрос, ако искате да го коментираме, след това ще задам и другия.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за въпроса, може би се е получило някакво объркване, но аз мисля, че няма проблем да се влезе и в нашия сайт и да се види какви цени ние сме одобрили на доставчика на универсална услуга, да се прочете и съответното решение, това са Български пощи. За другите оператори, които вие посочихте, те предоставят частична услуга, а не пълната универсална услуга, така че в този аспект ние нямаме и задължение да им определяме цените на тях. Това е едното.
Вторият момент е, че пак казвам нашето призвание е да създаваме конкурентни условия, а не да определяме поведението на даден оператор по отношение участието му в обществени поръчки.
Аз ще дам пример. Ние досега сме имали два пъти случаи да се обърнат към нас за тълкувателно решение, в случая не Български пощи, но при един търг, и то неотдавна Министерство на външните работи се обърна към нас по отношение формирането на цените. Ние определяме какви са таваните, лимитите на цените, но кой с каква цена участва си е конкурентен проблем. Аз мога да ви дам примери с конкретни имена. Те си слагат „0” стотинки примерно по отношение на цените, които ще ги осъществяват за достъп до друга мрежа. След като те са преценили, ние нищо не можем да кажем, така че това е и по-добре за българския потребител. Тъй като има конкуренция и тази конкуренция е в края на краищата качество на услугата при минимални цени. От тази гледна точка въпросът е да има честна конкуренция.
Аз доколкото Ви разбирам Вие смятате, че има нелоялна конкуренция по отношение на Български пощи, така ли да го разбирам.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Божков, конкуренцията е на сто процента нелоялна, защото в чл. 65, ал. 4 е записано че операторите на частичната универсална пощенска услуга ви дават за сведение цените в срок от 10 дни преди влизането им в сила. Това означава, че при вас трябва да ги има.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Те ни ги дават за сведение.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Пак си противоречите, като казвате, че Български пощи са оператор на цялата универсална пощенска услуга, а те само на част от нея, но когато се провежда една обществена поръчка и в нея когато е записано изискването, там фирмите се явяват наистина само за част, това значи, че Български пощи и те би трябвало да се явяват само за част от универсалната пощенска услуга, което означава, че те само трябва да ви уведомят за цените, разбирате ли къде е колизията.
Когато една институция обяви обществена поръчка и каже: „Аз искам да обявя обществена поръчка само за трите вида подуслуги на универсалната, това значи, че другите фирми понеже имат лиценз само за тези три, те са на уведомителен режим, а Български пощи, въпреки че играят и те само за тези три вида, но имат лиценз за цялата универсална пощенска услуга, те са контролирани и всички други оператори знаят цените на Български пощи, защото вие ги определят, а всички други които се явяват нямат ограничения и могат да играят с цени, каквито пожелаят. На сто процента това е нелоялна конкуренция и мисля, че скоро ще бъде сезирана Комисията за конкуренцията, защото по мое мнение вие в качеството си на такъв регулатор създавате изкуствена нелоялна конкуренция. Не може когато едни и същи оператори играят за едно и също, едните да играят с явни цени, другите да играят със скрити цени, защото те също играят само за тази част от универсалната услуга – за една, за две или за три позиции, те не играят за цялата универсална услуга.Те ако играят за цялата универсална пощенска услуга, това означава че другите оператори не могат да се явят изобщо на търга, защото нямат лиценз за цялата универсална услуга.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Като цяло сте прав, въпросът е , че малко изместваме предмета, тъй като обществената поръчка има възложител. Този възложител има предмет на тази обществена поръчка. Ако предметът за обществена поръчка е парични преводи и пр., той няма да има критериите за участие, няма да бъде доставчик на универсалната пощенска услуга. В този аспект кореспондентът може би не сме ние като комисия, може да бъде Агенцията за обществени поръчки, когато се завяват тези критерии.
В интерес на истината вторият случай, който ние коментирахме, с цел да станат по-конкурентни, ние направихме едно тълкувателно решение, в което отворихме и отвързахме ръцете на Български пощи в този аспект, който Вас ви притеснява, така че смея да твърдя, че през миналата година сме облекчили работата на Български пощи и сме им дали възможност да станат по-конкурентни.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Божков, да не си играем на медиатори, Вие много обичате тази дума. Аз мога да Ви кажа, че от миналата година, откакто влезе в сила Законът за либерализацията, Български пощи са загубили всеки един търг точно поради тази причина и ако вие не разбирате разковничето, ако искате да ви го напиша на някакъв друг език и да го разберете. Вие разбирате ли, че фирми с един и същ предмет на дейност се явяват на поръчка, в която на едните са явни, на другите цените са тайни, защото вие определяте на едните цените, а на другите казвате: „Ние няма да ви определяме цените”.
Ако идеята е да доведем до фалит Български пощи,поне го кажете да го запишем в протокола.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Не, напротив аз мисля, че вие имате право да проявите законодателна инициатива и да изменим закона и какъвто закон приемете, такъв ще го изпълняваме. Това мога да кажа само.
Ако позволите и г-жа Преображенска да вземе отношение, за да дадем по-голяма пълнота на отговора.
Г-ЖА ДEСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Аз не мога да се съглася с терминът, който употребява уважаваният от мен народен представител. Мисля си, че не става въпрос за явни и тайни цени. Може би в светлината на законът и член 65, който Вие цитирате, по-скоро става въпрос за регулирани и нерегулирани цени, разликата е огромна. Ако операторът на универсалната пощенска услуга, говоря за пълния обхват на универсалната пощенска услуга в лицето на Български пощи, който е единствен е със 100 % регулирани цени и затова той ги внася за съгласуване, а не за сведение, то всички останали оператори, било то на неуниверсална пощенска услуга, която очевидно не Ви представлява интерес, за част от универсалната услуга имаме много оператори, те определят цените съобразно търсенето и предлагането. Това го казва същият този чл. 65, но в ал. 1, която Вие цитирахте. Когато законът казва, че цените се внасят за сведение в комисията, приемете че ние не може да превишаваме нашите правомощия и да правим нещо в повече, от това което закона ни е позволил.
А що се отнася до така наречената от Вас колизия, мисля че аз лично не мога да се съглася. Бих ви дала абсолютно същият пример, когато говорим за фиксирана гласова телефонна услуга. Говорим за един почти 100 % регулиран оператор в лицето на БТК и още 20 участника на пазара на фиксирана услуга. Почти няма държавно ведомство, което да не прави обществена поръчка на тема „Фиксирана гласова телефонна услуга. Ситуацията е същата. Всички 20 оператора на пазара на фиксирана гласова телефонна услуга са с нерегулирани цени, говоря в степента, в която БТК е регулирана. Все пак ние правим пазарни анализи и на пазарите на дребно, така че не го приемайте буквално, но е в степента на регулация на БТК. Когато един възложител прави своето задание, независимо за каква услуга говорим, било то пощенска или телекомуникационна, това е риска на регулирания оператор. Той не може да падне под разходите за предоставяне на една услуга. Да, може би той става по-неконкурентноспособен отколкото другите оператори и който определя цялата си политика, съобразно търсенето и предлагането, но в крайна сметка това казва закона.
Мисля, че има разлика. Тук не става въпрос за колизия и не става въпрос за явни и тайни цени.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това за колизия, за явни и тайни цени може би не е намерена най-точната дума, но че има проблем и той е явен, това също е ясно и може би проблема е там, че когато имаш цените за универсалната пощенска услуга и ти играеш за някакви частични услуги, каквито примерно са обявени от възложителя, би трябвало да се даде възможност на този, който играе също да има възможност да играе с други цени. С една дума Български пощи могат да играят и на други цени, а не само на фиксираните, защото по този начин те са абсолютно дискриминирани от тази поръчка. Всички знаят техните цени, а те не знаят другите цени и те не могат да слязат под тази цена, а те фактически не играят за универсалната пощенска услуга, а играят за непълна пощенска услуга. Всъщност това иска да каже господин Михов. Това е един вид неравностойно положение на всички участници в даден търг.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Може би сте прав, господин Вълков, но законът не дава изключения от това правило.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз не случайно казах – изменете законът, ще го изпълним така както трябва.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Извинете че се намесвам, но тълкуваме законът като дялова евангелието. Аз мисля, че законът много добре е написан и когато определяш цените за едно и също нещо, трябва да се определят или за всички или за никой. Държавата е мажоритарен собственик на едно държавно дружество. В началото на Вашето експозе Вие цитирахте Швейцария и колко са загубите за България. Ние сме длъжни да се сезираме по някакъв начин, когато има едно държавно дружество, в което работят 13 000 души да вземем някакво отношение и мисля, че сравненията с БТК или с други частни фирми изобщо не са основателни, защото в края на краищата когато става дума за държавна собственост ние сме длъжни да попитаме какво става. В частни дружества ние нямаме никакви правомощия да се месим. Мисля, че г-жа Преображенска също много добре разбра какъв е проблема. Когато едни и същи оператори се явяват за една позиция – за една, две или три позиции от универсалната услуга, би трябвало правилата при определяне на цената да са еднакви за всички участници, не за единия участник да са едни и вие да ги определяте, а за другите участници да са на уведомителен режим. Разбирате ли къде се получава неравнопоставеността.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз се радвам, че действително ви боли за държавното предприятие и че е хубаво това да стане като отправна точка в тази дискусия действително да се направят съответните законодателни промени. Още веднъж подчертавам, че европейската практика, транспонирането на европейската регулаторна рамка в България и българския закон показва, че така нареченото историческо предприятие, в случая за пощенските услуги и за Български пощи, в условията на фиксираните услуги за БТК, точно затова се регулират и затова европейската регулаторна рамка налага регулирането, включително регулиране на цените на дребно, както знаете че ние регулираме, защото това са големи предприятия, с голям пазарен дял, те са задължени да предоставят съответната универсална услуга. Аз мога да вляза и в чисто научен спор. Когато едно голямо предприятие реализира икономия от мащаба, икономия от обхвата, това му позволява да играе с цените също, да издържи и пр.
Именно това е имал предвид европейският законодател и респективно българският законодател, когато е приел този закон. Възниква такава конкретна колизия. Нека да се намери този механизъм. Ако искате създайте една работна група, ние ще участваме с наши експерти, но смея да твърдя, че обърнете внимание, единственото предприятие, което може да иска компенсация за предоставянето на услуга са Български пощи. Аз не искам да кажа за какви цени са се обърнали към нас и за какви компенсации, но ако докажат че тези разходи са направени, ние по закон им ги съгласуваме и те ще получат тази компенсация. Обърнете внимание на същият член, който Вие цитирахте. Става дума колеги за търсене и предлагане. Това е пазарна икономика и ако ние си позволим някои неща, които вие ги предлагате, тогава отиваме в другата опасност – за свръхрегулация, за прекаляване с регулация и пр.
Така че пак казвам – това е хубав въпрос. Мисля, че ако се поканят някои експерти на ниво Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на ниво Български пощи и ние ако не възразявате ще обсъдим този въпрос. Все пак само да кажа, че ние като регулатор обучаваме страни на Европейския съюз по проекти, свързани с пощенските услуги, което е комплимент за нас.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Други въпроси имате ли.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ:Да приключим с този въпрос. Аз мисля, че няма да стигнем до едно мнение, просто информацията в сайта да бъде по-пълна за фирмите, които имат такива лицензи и цените, които вие одобрявате.
По другият въпрос ще бъда максимално кратък.Аз разговарях с Вас, изпратих ви и една жалба, тъй като при мен дойдоха в качеството си на народен представител и член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ,хора от моя избирателен район, които ми донесоха тази жалба, която аз препратих, придружена с подписи. Те стоят повече от два месеца без телефонна услуга, за която естествено има сключен договор, плащат си таксите и т.н.
Вие тогава ми отговорихте, че ще влезете в ролята на медиатор и ще ми се обади някаква дама, която била съответно от фирмата, която предоставя услугата. Господин Божков, представяте ли си какво ще се случи, ако служителите на КАТ влязат в ролята на медиатори. Аз предлагам Законът за движение по пътищата да го променим и да кажем: „Служителите на КАТ няма да глобяват никого, те ще бъдат медиатори”. Всеки, който хванат за превишена скорост ще му казват: „Недей моето момче така да караш, аз ще се обадя на майка ти да ти се скара”. Какво значи медиатор?
Аз все още нямам отговор на жалбата, която ви изпратих веднага по факс. Държа да ми напишете наказанието, което сте наложили на оператора за недоставена услуга в рамките на два месеца и половина в това населено място. Това, което имате право по закон, това което сте проверили по закон.
Аз и предишният път Ви казах, че Вие нямате задължение да играете ролята на медиатор. Има длъжност медиатор по смисъла на Търговският закон. Отивате, регистрирате се и ставате медиатор, събирате две страни и ги убеждавате да не се съдят.
В случаят ние имаме приети закони, съгласно които има глоби, санкции за нарушение и т.н. Не може да ми се обажда на мен една дама и да ми обяснява, че доставчик на определена част не са те , а Алкател, които трябвало да я доставят от Китай, два пъти са я доставяли и се поврежда и затова хората нямат телефон три месеца.
Аз това не го приемам, държа на жалбата която съм изпратил да получа отговор и в който е записана санкцията на съответния оператор. Аз няма как да отида при тези хора и да им обясня, че имаме институция, но шефа на институцията е медиатор. Те искат да не си плащат сметките, защото два месеца не са им предоставяли услугата. Това са възрастни хора, на 70 – 80 години, които нямат друга връзка с околния свят и Вие ми казвате: „Ще ви се обади една дама”.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Първо горе-долу коректно проведохте разговора и предадохте разговора, само че въпросът беше такъв: аз ви казах, че ние ще си направим проверка както на всички останали сигнали по проверката, но ако искате все пак тези хора от въпросното село да получат по-бързо тази услуга и да решим въпроса, ние можем да влезем в ролята на медиатор. Паралелно с това се извършва проверка. По всички сигнали, които получаваме ние си има проверка, изпращаме хора на място, има цяла процедура. За миналата година сме направили над 5 000 проверки, за тази година имаме към 2 500 проверки вече, така че с действително този процес трае два или три месеца, това е по процедура, но когато искаме да решим проблема на хората, ние влизаме в ролята на медиатори и в това няма нищо лошо, напротив това се толерира от Европейската комисия.
С резултатите от проверката ще бъдат запознати жалбоподателите. Ако Вие държите, ще бъде изпратен отговор и до Вас. Аз гарантирам за нашите експерти, че си вършат качествено работата и ще видите резултатите. Само за ваша информация за миналата година наложените санкции са в размер на 17 млн.лева. и общо взето отиваме към максималния праг, така че спазваме и тези ваши пожелания.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други въпроси, мнения или изказвания.
Г-Н КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз искам да поставя два въпроса, не знам доколко влизат в предмета на вашата дейност като контролиращ орган.
По отношение на базовите станции и излъчването, което те правят. Аз само ще го споделя като информация за колегите, защото попаднах на един разговор с бивш служител на мобилен оператор, който каза че когато идват проверки излъчването се намалява, така че да влязат в стандартите, като мине проверката се увеличава силата на сигнала. Знаете, че при нас особено до училища, до болници има такива базови станции и влиянието на тези сигнали не е добро, когато са над нормите.
Другият ми въпрос е свързан с поставянето на сателитни чинии и антени по фасадите на жилищните сгради. Знаете наскоро имаше едно решение, което се обсъждаше по отношение на климатиците.
В тази връзка вашето мнение или становище какво е. Знам, че в други страни това е регулирано. На една сграда се допуска на покрива всеки доставчик да поставя една своя чиния, от където всеки да издърпва кабели към апартаментите на доставчика на тази услуга. В тази връзка нещо прави ли се.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Вие знаете, че с последното изменение на Закона за електронните съобщения, който беше приет на 29 декември м.г. задължението по отношение на мрежите отиде в ДНСК и по ЗУТ те упражняват това правомощие, така че в този аспект действително тази тревога, която вие изразявате я има, съществува, но общо взето кореспондентите са ДНСК и Агенцията на Министерство на здравеопазването. Те са органите, към които трябва да се обърнете.
Друг е въпросът, че ние също с тревога споделяме този момент, че действително когато се правят проверки по сигнали на гражданите, доколкото знаем също техниката е лимитирана и всички знаят къде се движи и къде ще бъдат направени проверките. Вие знаете, че тези санитарно-хигиенни отстояния зависят от силата на излъчването и когато мине проверката, впоследствие и насоката и мощността се изменят. Просто трябва да се намери работещ механизъм, но фактически ние нямаме така да се каже правомощия по новия закон, напротив те отпаднаха в този аспект.
По отношение на сателитните чинии също нямаме правомощия.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Исмаилов, аз ще допълня отговорът на г-н Божков, тъй като Вие по-късно сте в нашата комисия, по отношение на това на каква мощност се правят излъчваният и по какъв начин е регламентиран монтажа на тези антени и на тези съоръжения, защото това са различни видове съоръжения. Наистина отговорностите за тях са прехвърлени в Закона за устройство на територията и в момента се правят предложения между първо и второ четене точно в тази насока.
Това стана вече втора седмица един от най-дискутираните въпроси в Комисията по регионално развитие и благоустройство, така че ако желаете можете да отнесете там въпроса.
По отношение на втората част. Ние тук разглеждахме едни предложения, които изпратихме в Министерство на здравеопазването и трябваше да получим отговор в началото на годината и още не сме го получили, относно това какво е влиянието на излъчването на радио- антените, на телевизионните антени и на мобилните оператори. Нямаме отговор и ще прегледаме срокът, който беше даден за отговор до съответната агенция в Министерство на здравеопазването и ще поискаме информация относно нашите предложения.
Други изказвания има ли.
Заповядайте, господин Атанасов.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз приветствам създаването на такава работна група, защото вие като регулатор и вашите специалисти ще имат най-голям опит по въпроси, които даже и да не касаят вашата комисия, касаят нашите съграждани и се получава така, че несправедливостта която понасят от операторите и техния гняв се излива върху нас.
Аз преди две години се обърнах към вас, защото един операторите извършваше една измамна схема – продажба на пакета, SIM картата не се използва, използват се другите опции, при което в сметката се забелязва ползване на тази SIM карта, при която неразпечатана стои в лицето. Аз лично се заех със случая , много ловко се измъкнаха, сезирахме полицията. Покрай този случай аз видях много хора за мен измамени във връзка с тези пакети, които нямат възможност да правят оплаквания и т.н. Нашата цел и моята молба е наистина независимо дали ви касае, да дадете своя опит и вашите специалисти, така че да подпомогнете и нас, за да се подобрят тези взаимоотношения. На мен ми е напълно ясно, че един частен оператор е много по гъвкав от тромавата структура, която предлага универсалната услуга, тя има други разход, тя има съвсем друг начин на работа през годините и се получава така, че те винаги могат да предложат едни по-добри цени, защото са по-облекчени в действията си, да не говорим, че именно те използват обучението на кадрите, за което вие споменахте и тези кадри след това отиват при тях за едно по-високо заплащане. Лично аз подкрепям това ваше предложение да се направи работна група.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за добрите думи и действително изразяваме готовност в рамките на нашите пълномощия, в рамките на нашите компетенции да окажем съдействие. Смятам, че имаме добри експерти в този аспект и ще бъдем от помощ за практическото решаване на въпроса, ако е необходимо да се изработи някакъв допълнителен текст към Закона за електронните съобщения , с цел да създадем по-добра и по-конкурентна среда.
По отношение на другите въпроси пак казвам, всички сигнали които ние получаваме ние ги проверяваме. За съжаление операторите продължават да се изкушават да проявяват нелоялни практики. Тези сигнали минават през сериозна проверка, първо се постановяват актове за административно наказание и след това с наказателно постановление ги санкционираме. Аз се радвам, че се засягат тези въпроси, защото все пак се повишава потребителската култура на българския народ и вече по-реално защитава неговите интереси. Надявам се, че в този аспект също ще имаме прогрес.
Г-Н КОРМАН ИСМАИЛОВ: Извинявам се, че още един път вземам думата. Въпросът ми е свързан с развитието на пазара и анализът, част от който вие споменахте. Според вас така в бъдеще как ще се развиват нещата. Регулацията и административните мерки ще се увеличават ли или те ще се свиват и повече пазара ще поеме регулацията, качеството на услугите, развитието на тези услуги и увеличаването на броя на компаниите, които предлагат тези услуги.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за въпроса. Тенденцията е по-малко регулация и повече либерализация. Друг е въпросът да не се мине под този достатъчен минимум, да не отиде либерализацията в свободия, но затова е този така наречен инструментариум пазарни анализи, затова се правят на определени сектори. Когато ние установим конкурентен проблем, на базата на този конкурентен проблем ние предлагаме и налагаме така наречените специфични задължения и с тези специфични задължения ние дисциплинираме пазара. Затова Европейската комисия препоръча на всеки две години да се прави нов кръг от пазарни анализи , защото за тези две години се предполага, че ако тези мерки не решат конкурентния проблем, то отново комисията трябва да прецени и да наложи други допълнителни специфични задължения на съответните участници на пазара. Особено внимателно се следят предприятия с доминиращо положение на този пазар, защото обикновено те влияят на конкуренцията. В този аспект смея да твърдя, че вече комисията прави втори кръг от пазарни анализи и засега ги прави успешно, да си пожелаем и в бъдеще така да продължи.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Божков. Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
На основание чл. 87, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, трябва да приемем следното РЕШЕНИЕ:
Приема Годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения и на пощенските услуги за 2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се. Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред:
Разглеждане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 1.01.2011 г. до 30.09.2012 г., № 254-02-93, внесен от Ваня Донева Георгиева, Диана Иванова Йорданова и Борис Крумов Грозданов на 28.06.2012 г.
Представители от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са:
Камен Кичев – заместник министър
Радослава Генова – директор на дирекция „Контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия”.
Давам думата на г-жа Диана Йорданова за кратко експозе.
Г-ЖА ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми колеги, господин заместник министър, ще бъда съвсем кратка на фона на задълбочения дебат, който проведохте по точка първа.
Какви бяха нашите мотиви да внесем такова предложение?
Тъй като търговско дружество „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД е част от Холдинга БДЖ и в крайна сметка получава най-голямата субсидия от държавния бюджет за 2011 г. в размер на 170 млн.лева и 20 млн.лева капиталов трансфер Към настоящият момент се оказа, че Сметна палата не е провеждала цялостен одит, поради което ние считаме, във връзка с големия интерес към тази компания, че е необходимо да се даде оценка на финансовото управление на Холдинг БДЖ, в т.ч. „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, тъй като усвоява голяма част от ресурса на компанията и постигането на целите на извършените промени и ефекта от структурната реформа.
Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Колеги, имате ли някакви въпроси . Господин Кичев, имате ли да кажете нещо във връзка с възлагането на Сметната палата да извърши одит.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията считаме, че това е една добра идея, подкрепяме предложението, повече прозрачност има в една такава проверка от страна на Сметната палата в „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД. Ние подкрепяме този одит и ще съдействаме разбира се посредством нормативните актове.
Искам да добавя няколко неща във връзка с предишната точка, която коментирахте. В Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията има създадена работна група със заповед на министър Московски, която подготвя изменение на Закона за пощенските услуги. В тази работна група присъстват и представители на КРС и всеки един народен представител може да дойде и да участва в работната група, ако пожелае. Засега работната група е в начална фаза. Колегата заместник министър Борисов е водещ, но подготвя този закон.
Искам да ви информирам и нещо допълнително във връзка с трагичният инцидент вчера. Аз съм ръководител на кризисният щаб в Министерството в София в момента и се занимавам не със случая в Бургас, а се занимавам с транспортната схема в страната. В Бургас е целият екип на Министерство на вътрешните работи и Министерство на външните работи, министър Московски е там. Извозени са всички пътници от и до Бургас. Във Варна няма проблем, на летището хората се справиха. Тук трябва да изкажем благодарности и на концесионерът Фрапорт, който удвои персонала за цялата нощ, обслужиха над 100 самолета в рамките на вчера вечерта 12.00 часа до тази сутрин в4.00 часа. Беше много тежко, много автобусни превозвачи предоставиха безплатно автобуси, с които се превозиха тези пътници, които летяха от Варна, а не от Бургас. Имаше пълно съдействие. Код червено в момента е действащ за всички летища в България. не се допускат посрещачи и изпращащи, само пътуващи.
Последната информация, която получих преди малко е, че в момента до час и половина-два ще се проведе една процедура във връзка с тленните останки на загиналите в инцидента вчера, след което летището ще бъде отново отворено за полети. Към 18.00 - 18.30 часа се очаква да бъде издадена NОТАМ, който да отмени съществуващия в момента, който забранява излитане и кацане там. Тази вечер след 18.30 часа смятам, че летището ще оперира при код червено, което означава, че отново ще има периметър. Промяната на код червено на всички летищни инфраструктури в държавата ще се случи единствено и тогава, когато получим информация от Министерство на вътрешните работи и от ДАНС по отношение на анализ на риска и ситуацията, на базата на това ние може да предприемем и да препоръчаме на Комитета по сигурност, който е сформиран в ГД ГВА да измени мярката от червена на оранжева, което да улесни малко пътнико потока. По отношение на пристанищата от три степени на сигурност въведена е втора степен на сигурност. Ситуацията е същата.
По отношение на автогарите. Колегите от ДАИ са навсякъде, в цялата страна вървят много сериозни проверки по всички автогари, засилено е присъствието на охраната. Където има охранителни фирми те са поканени да присъстват в пълен състав. Проверяваме всички автобуси за непридружавани колетни пратки, което в момента се оказа един проблем, който за съжаление е нещо, с което се борим и продължаваме да се борим.
На сайта на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е публикувана една нова декларация, в която призоваваме и обръщаме внимание, в т.ч. и на КРС, на Български пощи и на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация да обърнат внимание на тези проверки и да не допускат превозването на непридружени колетни пратки с автобуси, което е извън всички законови мерки.
Надяваме се днес след 18.30 часа да се възстановят нормално полетите от Бургас. Летище Варна е в състояние и има достатъчно гориво да оперира и съвсем спокойно да поеме целия трафик. Един от проблемните участъци в момента е Обзор – Слънчев бряг. Много е тежък трафикът там, колеги от ДАИ са там, заедно с представители на КАТ и пропускат само автомобили, които изпълняват задачи и т.н. Има ограничение на пропуска там, става задръстване на автобусите. Това е ситуацията към момента. При така създадената схема всички полети от летище София и летище Варна излетяха навреме. Призовали сме пътниците да идват по-рано на летището. Всички сайтове се обновяват на 3 минути – сайта на летище Бургас, летище Варна, летище София, летище Пловдив. Оказа се, че интернет сайтовете са истинският прозорец за информация.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това, че летище Бургас и всички летища ще оперират на код червено, означава ли че пак ще се спазват разписанията, но просто при засилени мерки за сигурност.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Това означава, че всички летища ще работят при засилени мерки за сигурност, а именно: има периметър от колеги от МВР, които проверяват всички автомобили и пътници преди да влязат в залата на летището. Има една предварителна проверка и се допускат само автомобили и пътници, които летят със самолета.Посрещачи и изпращачи не се допускат. Това е ограничението, което се надяваме постепенно във времето и то да отпадне, но не мога да кажа кога ще се случи.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Имате ли въпроси относно точката или по информацията.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Искам да добавя, че г-жа Генова също така е и председател на комисия, която следи изпълнението на ЗОО – пътнически превози спрямо държавата и реално една от функциите й освен контролната върху дейността на търговските дружества, в случая на БДЖ Холдинг и БДЖ – Пътнически превози ЕООД, тя е председател на комисията която контролира дейността на пътнически превози и следи точно как и защо трябва да бъде отпусната тази субсидия. Искам да ви информирам, че ако БДЖ не покаже необходимата свършена работа – превозени пътници Министерство на финансите няма да отпусне субсидия. Това трябва да е ясно. В момента както знаете субсидията е спряна, но там причините са други.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Госпожо Спасова, заповядайте.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Аз искам да благодаря на заместник министър Кичев за тази информация, която ни даде. Мисля, че когато слушахме през годините за подобни актове в други страни това беше нещо далечно, но мисля че сега разбрахме всички промени които приехме в различни закони, свързани с мерките за режим, охрана и сигурност не са били на халос и са били необходими. Мисли ли вашият екип че трябва да предприемем още нещо законодателно, свързано с тези мерки или сме си свършили работата. Благодаря.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Ще започна с това, че за съжаление от тук нататък предстоят оценките, разчетите на това което се случи и защо се случи и съм сигурен, че това ще доведе до много дискусии, свързани с различните видове транспорт, в случая в автобусните превози и в авиацията. Аз съм сигурен, че ще се наложат промени по отношение и на Закона за движение по пътищата, Закона за автобусните превози, а така също по отношение на сигурността. Аз съм сигурен че ще има промени, дали това ще бъдат наредби или закони, това трябва да видим, но съм сигурен че от тук нататък ще има много равносметка на трагичния инцидент и на това какво можехме да направим той да не се случи.
Много е тъжно да спомена, че днес трябваше да се проведе заседание в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията с израелска делегация, която трябваше да проведе обучение на тема сигурност на летища и пристанища. Бяха поканени 17 човека от Израел да направят презентация. Аз бях поканил всички колеги от летищата, пристанища, от ДП РВД, от ДП НКЖИ. След случилото се вчера делегатите не пристигнаха, защото полета от Тел Авив за София беше отменен поради създалата се ситуация.
Предстои ни такава среща. При посещението на министър Московски в Израел преди два месеца това беше една от основните теми, която коментирахме с израелската страна, вземали сме го присърце, но уви това се случи. Да, ще има промени в законодателството предполагам.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Други желаещи да вземат отношение има ли.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз ще подкрепя това предложение за решение за БДЖ - Пътнически превози, но все пак ми е интересно да попитам вносителите наистина ли идеята е ваша или някой ви подсказа това да го направите, защото според мен не би било логично трима народни представители да внасят това предложение. Наистина казвам го съвсем откровено, защото юридически е изпипано. На базата на Законът за Сметната палата има текст, където Народното събрание може да предлага одит. Решение може да взема Министерски съвет. Защо Министерският съвет не взе едно такова решение и да поиска в Годишния план на Сметната палата да залегне този одит, а трябваше да се използва тази процедура от законите, където чрез Народното събрание трима народни представители да вкарват решение за проверка от Сметната палата. Ето това не мога да си го обясня. Това вече става практика – по много важни въпроси не се внасят законопроектите от Министерският съвет, а се използват услуги на народни представители.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Такоров.
Има реплика от г-жа Диана Йорданова.
Г-ЖА ДИАНА ЙОРДАНОВА: Имам реплика към уважаваният от мен господин Такоров. Ние задаваме ли Ви в зала всяка седмица на Вас и на Вашата Парламентарна група въпроси във връзка с исканите от Вас одити, питаме ли кой ви ги пие и дали са чисто ваша идея.Втори месец слушаме обсъждания за Екоравновесие, Паркинги и гаражи и т.н. Някой от нас да попита: „Уважаеми господа, това ваша идея ли е или някой ви написа тези въпроси”? Нека да бъдем коректни.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Господин председател, въпросът не е към заместник министър Кичев, а към нас. Като ни отговорите господин Такоров защо задавате този въпрос и какво целите с него, ние ще ви отговорим че си използваме правата, за да правим предложение за одит. Това са права, това са възможности и просто ние ги реализираме.
Ако ни обясните Вие защо задавате този въпрос, сам ще си отговорите на него може би.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Йорданова, заповядайте за отговор.
Г-ЖА ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Такоров, първо искам да благодаря на колегите за репликата, която ви отправиха, защото те изчерпват част от моя отговор. В крайна сметка мисля, че ние като народни представители е необходимо да знаем какво е финансовото състояние, още повече че моите колеги и аз сме членове на Комисията по бюджет и финанси, така че е напълно възможно да възложим такъв одит.Ако вас не ви интересува какво е състоянието и какво се случва там е друг въпрос. Беше много права колежката, когато каза че в продължение на доста време, включително и в нашата комисия ние многократно отхвърляхме, и то съвсем аргументирано одитите , които предлагахте вие, защото те касаят изключително и само Столична община, а темата която ние предлагаме на вашето внимание касае всички нас като граждани на страната. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз не знам дали да ползвам правото си на дуплика. Много е елементарно да упреквате нас за исканите одити, защото ако погледнете от началото на година по какви поводи разпоредихте да се направят проверки, съотношението може да бъде 1 : 100. Аз не искам да се заяждам на дребно, просто попитах защото този проблем не е от вчера, не е от миналата година и това можеше да се поиска от Министерския съвет да се включи в годишната програма. Защо в средата на годината тръгнахме да искаме проверка на БДЖ, която да се извърши до 01 януари 2013 г. Вие тримата нямахте ли поне малко колегиално чувство да включите един – двама ваши колеги от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, разпределено е за нас, защото има и други одити, които са направени, не е само одита на БДЖ- пътнически превози.
Г-ЖА ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Такоров, лично ще Ви поканя, поемам ангажимент, благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, предлагам на гласуване проект на РЕШЕНИЕ за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода 01.01.2011 г. до 30.09.2012 г., под н № 254-02-93, внесен от Ваня Донева Георгиева, Диана Йорданова ЙордановаБорис Крумов Грозданов на 28.06.2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, преминаваме към точка Разни.Има ли някой да каже нещо по точка разни. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков/
