1. Среща с ръководството на Министерството на културата.
2. Разни.

---

На 30 септември 2009 г., се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова, председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добър ден на всички!
Днес комисията ще заседава с дневен ред от две точки: първа точка от дневния ред е среща с ръководството на Министерството на културата и втора точка – Разни.
Налице е кворум за провеждане на днешното редовно заседание на комисията. Ако има други предложения по дневния ред, моля да бъдат направени.
Ако няма, моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 10; против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Наши гости са представители на Министерството на културата. Сред нас е господин Вежди Рашидов – министър, господин Тодор Чобанов – заместник-министър, господин Димитър Дерелиев – заместник-министър, госпожа Ива Петрони – началник на кабинета на министъра, господин Христо Гаджев – парламентарен секретар, и Стоян Стоянов – главен секретар.
За да започнем по-делово нашата среда, давам думата на господин Рашидов, министър на културата.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря за тази покана. Радваме се, че започваме да правим нашите регулярни срещи. Смятам че и като комисия, и като министерство имаме общи цели – общата цел е да извършим такива неща, които биха били полезни изцяло на българската култура. Сигурно ще ни предстои да работим по законопроекти, да работим по бюджета, трябва да се вземат много сериозни решения, ако трябва да правим някакви реформи, каквито сигурно ще се налагат да се направят, тъй като в един мандат едно министерство не може да извърши всичко, винаги има нещо, което да продължи да се работи.
Министерството на култура, въпреки че е едно от малките министерства, има мегаминистерства с по 3-4 милиона бюджет, ние сме едно все пак малко министерство, но много чувствително. Знаете всички, че това министерство е съставено основно от най-талантливите хора на България във всички области, най-чувствителните хора, най-талантливите хора, най-говорещите хора, най-публичните хора. Това от само себе си ни подсказва, че това е една по-деликатна материя за разлика от другите министерства. Може би е късмет това, че министерството е малко и има по-малко звена, но от друга страна пък е по-трудно за управление, защото основно има жива човешка плът и тя е много чувствителна.
Аз се радвам, че срещу мен е моят приятел министър Данаилов. Ще ви кажа, че за разлика от другите министерства, където вие забелязахте, че много неща се изнесоха, някои вече доказани, някои почти недоказани още, но всеки министър си знае министерството, нашето министерство основно борави с живи хора, нямам прекалено голямо поле, за да можем да правим коментари като другите министерства. Няма особено големи неща, които да ни безпокоят. Да, тече проверка, нормално е едно министерство, като приключи един мандат, следващите да направят един одит. Ако нещо се появи сериозно и интересно от тази проверка, да, разбира се, ще го обявим, ще го кажем. Но в момента наистина тече одит и като разумни хора не искаме да хвърляме просто бомби в пространството. Нека да бъдем разумни, когато нещата излязат, аз съм казал пред министър Данаилов, каквото има обезпокояващо, ще уведомим както вас, така и медиите. На този етап хората казват: само вие не казвате. Да, ние не казваме, защото при нас са артисти с техните съдби, кинаджии, художници, писатели, библиотекари, археолози – все живи хора, на които основно им трябват средства, за да могат да правят нещо.
Мисля, че би било нормално като първа среща да кажем няколко думи какви приоритети би си избрало нашето министерство и горе-долу в каква посока бихме вървели в рамките на един мандат. Разбира се, ако изкараме този мандат до края, ако не го изкараме – здраве! Никой от нас не е женен за властта, винаги трябва да бъдем готови да излезем с чест, разбира се, ако можем. Но докато сме там, трябва да бъдем отговорни и трябва да се опитваме да правим неща, които биха били полезни на българската култура. Успехът на хората, които работят в министерството, ще бъде успех и на това правителство, аз съм го казвал, защото няма какъв друг успех да има правителството, ако успее наистина да направи и някои реформи.
Предстоят реформи, разбира се, едни от реформите, които предстоят, е това, че е време българската култура да излезе на пазара. Аз няколко пъти и по медиите го казах и не го казах случайно по една проста причина: културата няма нужда да се преизмисля на българска почва. Това е една професия, която няма граници, тя е или можеш или не можеш, тя е една и съща навсякъде. Духовният продукт трябва да може да намери своя пазар и да се продава. Няма талантлив човек, който да не може да се продава. Той също е духовен продукт. Може основният материал да не бъдат чувства, сълзи, радост или смях, той е продукт – ние търсим публика, търсим хора, търсим купувачи, търсим място за изява и търсим средства, за да оцеляваме.
В общи линии реформи са станали още във времето, без да искаме. Аз ще ви кажа, в пластичните изкуства културата отдавна е на пазара, всеки творец рисува, търси си купувача, продава си произведението. Единственото, което трябва да направим там, е да търсим един по-приличен бюджет, защото в България не може да има музеи, които от 20 години не са могли да отделят нито един лев за попълване на фондовете си. Това е тъжно, защото 20 години са едно поколение и за тези 20 години ние нито един млад талантлив човек не сме могли да извадим и да го припознаем в публичното пространство. И то не за друго, а защото не е имало възможности и лостове да го направим, а не защото няма талантливи млади хора. Отдавна са изчезнали средствата, за да можем да финансираме младите хора, да ги подпомогнем, да ги контрактуваме, да даваме награди, да го поощряваме, да им даваме стимули. Сега обиколих художествените гимназии и продължавам да ги обикалям, имаме 24 училища, Вие ги знаете, господин Данаилов. На някои от тях предстои наистина материалната база да се подобри, прекалено много е остаряла материалната база. От моите ученически години не са сменяни стативите на художествените гимназии. Да, хубаво е, че има театри, които вече са ремонтирани, те се на ни гайле, което е добрата част, редно е да кажем това. Има неща, които са направени и каквото е направено, е добре дошло, то ще ни облекчи. Но предстоят още много неща да се направят.
Имаме проблеми с читалищата, статутът на читалищата е много объркан, много разнороден. Те са толкова сложно преплетени едно в друго. Има 4200 читалища, количеството е огромно, всяко едно от тях иска средства. Някои от тях наистина вече плачат за ремонти или за построяване на нови сгради. Но едновременно с това те морално много са остарели, това трябва да го имаме предвид. Защото основно в тези читалища трябва да можем да вкарваме една по-млада част от населението, читалищата трябва да се компютризират. Настана вече друго време, човекът не посяга директно към книгата, идват млади хора и искат да получат информация от компютъра. Информатиката в читалищата е малко закъсала. Понеже постът сега ме задължава да направя такива обиколки, досега не е било мое задължение и не съм обръщал внимание, но където отидохме, виждаме табели: „Вкъщи съм. Звънни ми, ще дойда след пет минути”.
Общо взето искам да кажа, че финансираме голяма група читалища, но те не функционират в добрия си вид. Това също е проблем, те трябва да се реорганизират по някакъв начин. Да, още сме много в началото, трябва да си помислим всички заедно. Разбира се, всички бихте били полезни, като дадете повече акъли.
Театрите. Хубаво е, че господин Данаилов е тук. Театрите са една болка, от социализма не се е променяло нищо. Всичко е на държавната хранилка. Една част от тях печелят, друга част въобще не печелят. В големите градове трупите пълнят залите, печелят пари, но е грехота да се взимат парите от билетите, вместо да отидат при тях. Ние ги взимаме в министерството, после като му трябват 10 хил. лв. за декори, минава през иглени уши, за да може да си направи декорите за новата постановка. Преди малко разговаряхме с областния управител на Враца и ще ви дам за пример Врачанския театър. Издръжката на театъра е 600-700 хил. лв., общината дава 40-50 хиляди субсидии, а приходите са 30 хил. лв. Имат по една-две постановки, залите са празни. Скоро даже стана приказка, понеже Лечков иска в Сливен общината да вземе театъра, говорихме дълго за общините как могат да си вземат театрите, тези театри не функционират. Стоят някъде по 20 човека, не правят постановки, не гастролират по окръзите, в събота и неделя няма детски представления. Те не произвеждат духовен продукт, който може да вкара хората в салоните.
Каква реформа трябва да се направи при театрите? Трябва да може да се напълни театърът, трябва да се направят представления, които да са любопитни за гледане. Да, парите, които спечелят, трябва да отидат при тях, това е стимулът. Тогава аз няма да се притеснявам тук в националния театър, във всички софийски театри, във варненските и бургаските театри, които са талантливи, да взимат по 8-10 хиляди, колкото си изкарат. Това би било по-добрата част. Така е по света. Сега идвам от Париж, говорих с министъра на културата. Те имат три държавни театъра: операта е държавна, националният им театър е държавен и още един театър тип вариете. Само това са държавните театри.
Да, държавата не трябва да абдикира, ще субсидира добри проекти, ще участва, но трябва и хората да могат да харчат това, което изкарват.
Киното общо-взето е на субсидии, киното е на пазара, там вече няма притеснения. Разбира се, в един малък мандат човек не може да направи безкрайно големи неща. В рамките на тези четири години човек трябва да бъде реалист и да направи няколко неща, но те трябва да се случат.
Една болна тема са паметниците на културата. Там се случва един процес, който е много интересен сам по себе си. От 20 години правим един анализ за паметниците на културата. В годините винаги, за да не се сърди никой, от бюджет примерно 10 млн. в годината, се разпределят 12 млн. на този обект, 2 млн. на този, 2 млн. на този. Идва краят на годината и те казват: не ни стигат 200 лв. да го консервираме, идва зимата, ще го развали времето. И следващата година – пак 2 млн., пак 2 млн. И за 20 години – нито един завършен! Ние нямаме налице нито един обект, който да е завършен.
Това не е приоритет, просто някакъв тип стратегия да бъде. Аз мисля, че било разумно, тъй като тези четири години са само едни четири години, да кажем: от този бюджет за тази година една комисия от експерти и професионалисти да каже: тези три обекта да бъдат приоритет за тази година. Даваме всички пари, но в края на годината да са завършени. Следващата година правим същото с още три обекта. В един мандат ако направим 10-12 обекта, но да ги видим в един завършен вид, аз смятам, че това е един успех и тогава можем спокойно да говорим за една политика, която може да прави културен туризъм. Иначе ще се радваме на едни хубави хотели с леглова база, общежития за туристи, но няма да има културен туризъм.
Друг приоритет. Досега не е имало дирекция за европрограмите, сега я правим. Днес приехме Устройствения правилник, има европари, ще направим една дирекция за еврофондовете. Ще се опитаме и да привлечем такива пари. Това би могло да бъде полезно също. Имаме едни пари от Норвегия, 20 млн., които са пак по някакви програми и ни се дават за музей за модерно изкуство. Би било много пари в края на този мандат да оставим наистина една хубава сграда, знае се къде е сградата, нещата са доста напреднали, предишното министерство е работило, ние просто ще го осъществим да стане реалност. Намерени са парите, сега трябва само да ги вземем и да построим един музей, защото имаме един прекрасен музей за чуждестранно изкуство с много хубава колекция, имаме национална галерия със старите майстори, но имаме и задължение към най-младото поколение, към най-модерните, да им дадем тяхното пространство, където да намират своята изява.
Още нещо ми се ще да ви кажа, защото това предстои да се обсъжда. Няма фонохранилища на министерството. Има проблеми с архива на киноцентъра, с архивите на НИПК, картините на Националната галерия, Криптата, музей за чуждестранно изкуство, ценности от ХХІІ век, които се подхвърлят един път в Захарната фабрика, сега са в една сграда, която искаме да правим музей. Това е доста голям проблем и трябва да се опитаме в рамките на този мандат да го решим. Имаме няколко места, където бихме могли да търсим инвеститори да строят, но това предстои. Би било добре да решим този проблем в рамките на тези четири години.
Да, има доста работа, сигурно ще възникнат още неща, но ние няма да хвърляме бомби, искаме да направим само 3-4 видими неща. Мисля, че те биха били полезни за един мандат, следващите ще продължат, животът и след нас ще продължи.
Благодаря за вниманието.
Предлагам да дадете думата на господин Чобанов.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Давам думата на заместник-министър Чобанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Ще започна с това, че съм щастлив, че съм екипа на големия български творец Вежди Рашидов. Това е едно голямо признание и същевременно призвание и голяма отговорност. Щастлив съм, че ще се занимавам с ресора „Култура на наследство”, което е един изключително сериозен и отговорен ресор, както и ще се занимавам с книгата и библиотечното дело.
Ще кажа няколко думи за основните задачи и приоритети на министерството в тези няколко ресора.
На всички ви е известно, че българското културно наследство е изключително богато. Правени са различни изчисления и статистики и се смята, че България е една от най-надарените от своите предтечи с културно наследство. Това е един огромен обем от движими и недвижими паметници. За съжаление веднага започвам с тъжната констатация, че ние сме далеч от идеалната ситуация, що се отнася до опазването на културното наследство. И въпреки създалата се ситуация, която изостри общественото внимание основно по въпроса за движимите паметници, много по-големият ни и стратегически проблем за решаване е въпросът с недвижимите културни ценности. Техният голям брой – смята се, че са над 40 хил. – тяхното разпространение във всички краища на страната, местонахождението им в големите градове, това, че те се застъпват на много места с природни паркове и резервати е наистина една голяма отговорност на нашето общество, която ние трябва час по-скоро да започнем да носим по един европейски маниер.
Основният проблем с опазването на културното наследство в момента е да въведем Закона за културното наследство в работещ вид и да започнем тези мерки, които ще позволят ефективното защитаване на културни ценности, които са в риск, а повечето културни ценности са в риск.
Юридическите проблеми са много сериозни. Въпреки че законът прави една важна крачка напред и се насочва в правилната насока, неговите механизми далеч не са съвършени и това ще изисква сериозно донаписване. Ще ви дам един пример. Законът е предвидил, че министърът на културата, чл. 14, ще упражнява правото на държавата за публичната собственост, но не е предвидил механизми, което ни принуждава във всеки конкретен случай, а сега има много такива, да минаваме по общия ред на Закона за държавната собственост. Разбирате какво вътрешно противоречие е това в Закона за културното наследство. От една страна, се дава право на министъра на културата, от друга страна, не е написано как той ще упражнява своите права. А проблемът е много остър, защото имаме над 30 общини, които искат от нас да им предоставим обекти, с които те да кандидатстват по Оперативна програма „Регионално развитие”. Ние ще бъдем принудени да вървим по общия ред, който минава през Министерския съвет. Давате си сметка, че много по-лесно би било, ако законът беше предвидил специален ред, по който министърът на културата от името на държавата да предостави на общини тези обекти. Това ще е едно от големите предизвикателства на нашия екип – да помогнем на общините, които са основен бенефициент по Оперативна програма „Регионално развитие”, да кандидатстват, да спечелят и успешно да изпълнят своите проекти. Фактът, че културният туризъм се явява един от най-големите приоритети в сферата на туризма дава възможност за бърз растеж. Традиционният туризъм е изчерпал до голяма степен своите възможности, България трябва да се специализира към специализираните видове туризъм. Тук нашият екип ще продължи започнатото от предишния екип и сме горди да съобщим, че в тясно сътрудничество с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма подготвяме Стратегическия план за развитие на културния туризъм за внасяне в Министерския съвет, което ще позволи той да се използва като инструмент от всички общини, от всички заинтересовани страни, от социалните партньори за дейностите, свързани с културен туризъм. Той е един изключително сериозен продукт, плод на близо пет години усилия на много голям международен екип с над 40 специалисти, 1500 страници с много подробни анализи, с досиета на всички обекти – един продукт, който отдавна е чакан в България. Той дава конкретни насоки, конкретни препоръки и очертава възможностите за развитие на културния туризъм.
По отношение на книгата и библиотечното дело, факт е, че българските библиотеки в момента нямат възможност да купуват тези книги, които читателите се нуждаят да ползват поради ограничените бюджети. Ще се борим по различни начини да стимулираме библиотеките. Това включва използване на донорски средства. Стартиралата Програма „Глобални библиотеки” ще продължи да се изпълнява, защото тя е много полезна за библиотеките и тя ще бъде един от приоритетните инструменти, които ще развиваме. Факт е, че браншът на издателите иска да се борим за по-нисък ДДС за книгата, това е един инструмент, който съществува в много европейски държави. На този етап можем да кажем, че в България още няма икономически условия за диференцирана ставка, но ще мислим как да облекчим работата на издателите. Ще се борим по-голям процент от събирания ДДС от книги да се връща към тях под формата на различни програми и се надявам тук по-силно да се въведе проектният принцип. Тоест издателите да кандидатстват с проекти, които да докажат своите достойнства и да получат субсидии за конкретните издания.
А сега ще дам думата на моя колега Димитър Дерелиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да кажа, че за мен е голяма чест, че съм в екипа на министър Вежди Рашидов, с когото се надявам да работим успешно четири години.
Аз съм човек от киното, един от създателите на Националния филмов център, един от хората, които участваха и в голяма степен спомогнаха за това киното да се освободи и да получи тази автономия, която има в България, и да се изгради до голяма степен на едни пазарни принципи, една европейска система на финансиране. Сега в Министерството на културата съобразно старата структура аз отговарям за авторските и сродните права, включително инспекторат, интелектуалната собственост, за международната дейност, международните връзки, включително с българските културни институти в чужбина. В тази дирекция има и звено за аудиовизия и медии, което в момента се занимава с анализ и предложения за хармонизиране на новата европейска директива за аудиовизуални медийни услуги, което ще доведе до някои изменения и допълнения в Закона за радиото и телевизията. Вероятно в скоро време ние ще се срещнем с уважаемата комисия, тъй като сроковете са до средата на декември и ние сме задължени да ги спазим. Също така отговарям за Дирекция „Театър и вариететно изкуство, музика, танц”, за регионалната културна дейност, включително за училищата по изкуствата и читалищата.
Една от най-важните задачи, които новият екип на министерството започнахме веднага, са действия и разговори по подготовка на законови и подзаконови актове за финансовата централизация на културните дейности и институти. В момента сме в делови разговори с Министерството на финансите как това би могло да стане. Ще ви държа в течение, тъй като ние разчитаме на вашата подкрепа и за законовите, а дори и за подзаконовите нормативни актове.
Разбира се, на дневен ред в следващите дни и седмици са разговорите за новия бюджет за 2010 г., който е решаващ за нас. Не е въпросът да се получат повече пари, но да се получат повече възможности за свободно ползване на приходите от културните институти и от културни дейности. В театъра този процес е напреднал, особено в по-големите градове. Смятаме да го доразвием по-нататък.
Подобна реформа предстои и в музикалните институти. Искам да кажа, че всички тези реформи от двадесет години на вълни ту започват, ту се спират в зависимост от смяната на правителствата или поради нерешителност на гилдиите не са доведе докрай, с изключение на филмовата индустрия.
Вече има работни групи по законопроекти. Съвсем скоро ще получите нашите предложения по Закона за конфликт на интереси, по който ще ви предложим някои изменения и допълнения. Работим по една цялостна програма по Закона за закрила и развитие на културата – един основен закон за Министерството на културата. Но нашето виждане е, че към момента от финансова гледна точка в Министерството на културата твърде много е централизирана финансова власт и твърде много управлява българската култура, вместо да я подпомага. Не знам как точно се е случило това през годините, но знам, че това донякъде се явява един проблем в цялата българска култура и на всички културни институти.
Работим също по Закон за меценатството. Задължени сме по европейски директиви да направим някои нови изменения в Закона за авторското право, особено що се касае до интернет пиратството.
С една дума, кръвно свързани сме с вас и изключително много разчитаме на вашата подкрепа. От своя страна ние като изпълнителна власт сме отворени за вашите предложения и съвети. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Ще вземе ли думата някой друг от екипа на министерството? Не.
Предоставям възможност на членовете на комисията да зададат своите въпроси.
Слушаме Ви, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Първо, хубаво е, че най-сетне се виждаме с новото ръководство на Министерството на културата. Разбира се, че има доста въпроси, тъй като точно сега е моментът, в който се формира бюджетът за следващата година, което е най-важното нещо. Аз няма да задам въпроси, свързани с бюджета, защото в момента той се съгласува, но просто искам да ви предупредя най-приятелски, че сега е времето да се борите за всяка стотинка.
Във връзка с това, което господин Рашидов сподели. Най-хубавото е да можеш да продадеш таланта, но иска да кажа, че доста неща, свързани с финансирането, са голям проблем. Например възможността второстепенните разпоредители, да кажем, сценичните пространства да могат да ползват част от печалбата, която получават, е чудесна. И аз винаги съм се съгласявал с колегите, които направиха този опит в община София с четирите театъра. Какво значи това? Това значи държавата да поеме целия разход по заплатите. От бюджета на Министерството на културата 55 милиона са заплатите и социалните издръжки на работещите в сферата на културата, заедно с учителите, общо 7300 души, като училищата са голямо пера,преподавателите са 1500 човека.
И какво излиза? Средствата, които винаги сме имали за самата издръжка, с които помагаме на второстепенните разпоредители, са много малко. Лимитите са ниски и се получава това, че те работят, изкарват пари, харчат здраво. Скоро четох едно писмо, господин Рашидов, до театрите. То съдържаше това, което аз лично им бях съобщил в началото на м. май – да внимават с разходната част, защото ще загазят и няма да приключат годината. Разходват повече, отколкото имат право. Имаме лимити, страшилището СЕБРА-та, ужасът за културните среди. Тези пари, които идват, не стоят в Министерството на културата, те са на разположение на Министерството на финансите, там са парите. Това е чудесно, но при положение, че с тазгодишния бюджет на нас ни се поставиха условията 17 млн. 700 хил. лв. да бъдат приходите от второстепенните разпоредители, които ние трябва да изкараме с нашия труд, да попълнят бюджета до 122 млн. лв. Практически държавата дава 103 млн. лв. пари от републиканския бюджет, другите са средства, които трябва да изкараме ние. Виждам, че сега се води разговор и питам ако тези средства бъдат освободени и ползвани от тези структури, тогава би могло да има едно такова решение – примерно 50 на сто от приходите могат да бъдат ползвани за дейност и евентуално за финансови инжекции, да се засилят заплатите на хората, както е в общината. Това е един много важен въпрос, защото той трябва да получи политическо решение.
Аз лично съм запознат с това и формите се търсят. Да, има трупи, особено в извънстолични театри, които трудно могат да докарат дори лимита, който трябва да стигнат, поради естеството на хората, цената на билетите. Аз не знам защо мярката е Враца, но сигурно трябва да видите справката и да видите какво е положението. Враца е един театър с много сериозна сграда, даже имаше претенции общинарите да си я приберат и там имахме дела. Защото това е държавна собственост и тя трябва да си бъде такава. Но Враца не е най-страшният случай, има други театри, които са създавани с много добри чувства, но след реформата, която беше проведена от господин Иван Костов и тогавашния кабинет, бяха съкратени 1800 български творци, работещи в сферата на културата. Но тук става въпрос, че съм убеден, че трябва да има решение дали тази година може да се състои това, което се търси като възможност за допълнително финансиране. И тук е моят въпрос как ще стане това? Опасно е все още да бъде за сметка на по-слабите състави. В България има 44 театъра, прав сте, това го няма никъде в Европа, имат по три държавни театъра и това е най-идеалният вариант. Но общините са слаби финансово и не са доузрели сами да издържат театрите все още. Но това е въпрос, който трябва да се обсъди и да се решава. Идеята е чудесна, ако може да се състои.
По повод на това, което сподели господин Рашидов за фондохранилищата, искам да кажа следното. Това беше нещо също много важно и в нашия кабинет все пак ние изградихме едно европейско хранилище за Националната художествена галерия, което стана благодарение на помощта, която беше оказана от парламента. Фондохранилището ни е тук и ние разговаряхме с госпожа Цачева да подпомогне Министерството на културата с 40 хиляди, за да можем да пренесем картините. Защото сега трябват пари за пренасянето. Но що се отнася за филмовата индустрия, това е един проект, който е не по-малко вече от 10 млн. лв. За съжаление тези средства ги нямаше. Аз споделих навремето с господин Рашидов, че трябва да се опитаме и да търсим варианти като начало на един кабинет публично-частното партньорство по терени, които добре знаете, че сме съхранили и ги имаме на територията на София, където могат да се изградят такива хранилища.
Разбира се, това, което предстои като законодателна дейност, е много важно. Ние също сме работили с конкретни приоритети по отношение на паметниците на културата, имам предвид недвижимите паметници на културата. Основните обекти бяха Плиска, Преслав – старите столици. И трябва да видите какво се е случило с тях. Археологията в тези центрове никога няма да свърши. Те винаги ще ви чукат на вратата да искат пари за разкопки. Но там се направи и фондохранилище, и археологическа база, това, което никога не го е имало. Много неща се изградиха и там туристът може спокойно да влезе и има какво да види. Аз не коментирам управлението, средствата, които се печелят, и къде отиват те, тъй като те са под командата на музеите и това господин заместник-министърът трябва да го има предвид. Защото се изкарват пари и от Царевец, и от Трапезица, и т.н.
Аз се радвам, че приемате това да тръгне. За мен е много важно създаването на инспектората, много е важно да се запази хигиената. Аз имам към 200 снимки от 105 обекта в Несебър за нарушенията. И това беше първото ми желание, господин Чобанов още не беше в министерството. Само че нямаше политическата воля да съборим два коптора отгоре и да стане работата.
Няма да говоря подробно, аз съм готов на всякакви разговори, защото наистина има неща, които са направени в училищата. Училищата са 23. Аз заварих тези училища в трагично състояние, защото ако сега си отишъл да видиш Художествената гимназия, попитай какво беше преди четири години. Заедно с Училището за приложни изкуства отидоха 4,5 милиона! И трябват още. Записано е къде какви инвестиции са дадени, защото училищата по изкуствата са едно от хубавите неща, които се успя през тези години да се съхрани. И аз се надявам те да се развиват, защото таланти има, интересът към училищата не намалява, той става по-голям, с малки изключения.
Много се надявам да се раздвижат и нещата в културните ни центрове. Те трябва да получат по-сериозна функция, освен да представят, те трябва да търсят и възможности за показ на българското творчество.
И все пак имам един въпрос. Днес е приета новата структура на Министерството на културата. Извинявайте, но ми е любопитно в каква посока е направена новата структура?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин министър, ако ми разрешите, ще Ви отговоря на въпроса за структурата. Аз неслучайно казах, че, слава Богу, каквото е направено в рамките на един мандат, ние го приемаме, никой не го отрича. Ние казваме, че просто тежко е наследството и трябва просто ад продължим да правим.
Хубаво казахте тук за културните центрове, аз пропуснах да го кажа. Ние направихме един много обстоен анализ на българските културни центрове. Години наред тези културни центрове са само на яслата, без да носят някакви реални дивиденти на българската култура. Оправданието на всички хора, които двадесет години стоят в тези културни центрове, е, че нямат пари за дейности. Това автоматично дава и отговора, че там няма никаква дейност. Но какво има там? Има десет културни центъра с по половин милион грубо, със жилищата, тока и т.н., всичко, което се заплаща, Вие сте запознат добре, има по трима човека. По половин милион евро на мандат, това са 5 млн. евро – пари, които са за издръжка на някакви хора. Казвам го, без да искам да засегна никого, просто познавам голяма част от хората. Но те са хора, които получават заплати и нищо друго не се случва години наред. Разбира се, има културни центрове по света, които вършат дейности, от типа „Гьоте институт”, „Мичиган”. Тези форми са по-работещите. Вие като министър знаете много добре, аз като артист също знам много добре какво значат 5 млн. евро за четири години мандат. Давате си сметка, че ако аз държа тези 5 милиона в ръцете си, най-малко по един път в годината ще има симфоничен оркестър в Карнеги Хол, ще си платя наема, във Френската опера ще имам най-малко 2-3 представления на българската опера, ще си платя наема, няма да правя изложба на българските артисти в дупки, а ще си платя за една голяма изложба в „Гранд пале”, два месеца Париж ще бъде облепен с български плакати.
Сега получих от Париж отчет от колегата Кадийски. Извинявайте, но за 400 хил. евра отчетът му е две брошурки и един превод на Ботев! Че за 30-50-100 хил. евро ще направят превод на пет български класици и десет съвременни български автори!
Казвам го в такъв смисъл, че те не са функциониращи, не са работещи и са само харчещи, а парите са доста големи – 5 милиона евра са 10 млн. български лева.
Така че ни предстои доста сериозна реформа на тези културни центрове. Някои от тях са в прекрасно помещения в центъра на големи столици, за съжаление не са работещи. И предстои всички заедно, защото аз самият не мога от този момент да направя проект как да се случи това, но трябва да вземем световния опит, трябва да вземем практиката на други държави, за да видим как техните културни институти са наистина институти и те работят, имат образователна програма, туризмът участва по някакъв начин, печелят и пари.
Относно финансите. До края на годината ние имаме пари само за заплати. Това е положението в министерството, мисля, че господин Стоянов ще говори по-обстойно за финансите и за бюджета. Аз ще кажа само две думи за бюджета. Аз казах, че дали ще са четири месеца или четири години, за мен няма значение, за мен има значение във времето, в което сме, да можем да свършим някаква полезна работа. Мисля, че този начин е по-полезен, отколкото човек да мечтае. Не съм от големите мечтатели. Бюджетът е много остарял. Сто и двадесет милиона бюджет – това е на прага на мизерията, това не е бюджет. Министър Данаилов е минал през този бюджет и знае мъката на този бюджет. Защото драмите в театъра са точно заради тези бюджети – нито можеш да плащаш на гостуващи артисти, режисьори, гости отвън. Това е една затворена система, Тук с едни стари кадифета играем театър и това малко не е добре. Този бюджет е крайно недостатъчен и тъй като има някакъв дефицит в държавата, догодина лично аз имам опасения, че бюджетът може да бъде дори и по-малък, на 120 милиона трудна бих могъл да защита държавата и едновременно да защитя интересите на българските интелектуалци. Не бих искал да поема риска да закриваме театри, артисти, галерии. Това няма да си го позволя за нищо на света, нито един културен обект да закрия, защото 120 милиона бюджет означава да закрием нещо, за да можем да се вместим в него. Казвам го неслучайно, защото предстои приемането на бюджета, ние сме работили по него, той трябва да се разгледа. Но ще има и реакция, аз няма в никакъв случай да поема риска да не защитя интересите на българската култура. В никакъв случай няма да си го позволя.
Така че, дай Боже, нещата да бъдат в по-добър вид, ще ги видим.
Господин Стоянов, кажете няколко думи за финансите.
СТОЯН СТОЯНОВ: Новите моменти в устройствения правилник е, че се създава инспекторат със статут на главна дирекция и шест регионални звена, което е създадено със Закона за културното наследство, с минимална численост около 25 човека. Второ, създава се нова Дирекция „Координация и управление на проекти” с минимална численост осем човека. Трето, решението на министъра беше да не се увеличава числеността на администрацията и новата структура е развита в рамките на сегашните 155 бройки. Но за да се реализират тези две нови звена, се осъществи едно обединяване на няколко от специализираните дирекции, които преди при Вас са били девет, сега в новия устройствен правилник са шест.
На този етап министърът не е предложил промяна на второстепенните разпоредители.
За бюджета. Министерството вече го представи в Министерството на финансите и се очаква нашите предложения да бъдат включени. Съвсем накратко, това, което предлага министър Рашидов, е увеличение в следващата година на разходите със 70 млн. лв., основно за инвестиции. Увеличението за инвестициите е от 12 милиона на 68 милиона, с 50 милиона повече инвестиции, главно по подготвени проекти за иновации и ремонти на базите на културните институти и за реставрации и консервации на паметници на културата.
Подготвени са и някои текстове, които предвиждат промяна на механизма на финансиране основно да се даде възможност на тези институти, които имат относително по-големи приходи, да ги ползват. Тоест приходите над тези по държавната задача, около 20 милиона вероятно да могат да се ползват от самите институти, а не да се преразпределят в останалите. Ние сме ги нарекли делегирани бюджети, не е важен терминът, но това е в основата на текстовете, които сме предложили в Преходните и заключителни разпоредби на бюджета. Надяваме се правителството и парламентът да ни подкрепят.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз само искам да предупредя господин Рашидов, че от този бюджет, който имаме тази година, да не забравяме, че ни спряха 12 милиона още в самото начало. От тези 122 милиона 12 милиона ги няма. След това трябват още шест. Направете сметка, ние работим със 103 милиона. Това е! Аз мисля, че ако има 120 милиона, е добре, а това, което предлагате, е чудесно и, дай Боже, да се състои през тази следваща, както се очаква, тежка година.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други въпроси? Заповядайте.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Аз всъщност имам два въпроса към господин Дерелиев. Директивата за аудиовизуални медийни услуги всъщност насърчава държавите членки на Европейския съюз да въведат механизми на саморегулация. Ще намери ли приложение в бъдещите промени в сформирания Национален съвет за саморегулация и приетите в него Национални етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България?
И вторият въпрос ми е можете ли по-конкретно съвсем накратко да представите един-два акцента за промените в музикалните институти?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми дами и господа! Както вероятно сте видели, преди няколко дена на сайта на Министерството на културата е изготвен документ за приложението на новата Директива за аудиовизуални медийни услуги. В него са изложени основните точки, които ще бъдат предмет на една обществена дискусия, която ще проведем след около десетина дена. В тази обществена дискусия участват широк кръг заинтересовани лица, обществени организации, медии и т.н. Предвидили сме такъв голям дебат и предполагам, че и вашата комисия ще се включи, тъй като това е от голяма важност.
Самото приложение на директивата не е чак толкова трудно и ние можем да се вместим в срока до 19 декември. Но обществените нагласи на всички са за изцяло нов Закон за радио и телевизия, който закон при всеки анализ, който ние в Министерството на културата правихме, не би могъл да бъде приет в този срок до средата на декември, което се изисква от Европейската комисия за хармонизиране на директивата. Така че ние ще отидем вероятно към някакви стъпки към работа на нов закон, чиято рамка ще приемем предварително какво ще съдържа, но предложението на Министерството на културата е да спазим задължително срока за хармонизиране, който Европейската комисия ни поставя.
Конкретно отговорът на Вашия въпрос ще бъде даден след тази дискусия след около десетина дена със заинтересованите страни. Но моят принципен отговор е съобразно директивата, да, ще бъдат взети тези морални стандарти, които са необходими. Но, пак казвам, въпросите, които интересуват хората, са малко повече от директивата: ще се създава ли или няма да се създава новият регулаторен орган, каква ще бъде съдбата на СЕМ, Българската национална телевизия, обемът на реклами в националните медии, финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Това са въпроси, които са извън директивата, но според мен ще бъдат обсъждани в посоката на създаването на един нов Закон за радио и телевизия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други въпроси?
ИВАН СТОЯНОВ: Аз ясно разбрах от господин Дерелиев, че поради изтичащите срокове ще се наложи отново да кърпим Закона за радио и телевизия, но ще се прави и изцяло нов закон. Това е ясно, но имате ли предвидени все пак някакви ориентировъчни срокове, в които бихме могли да мислим, че от наша страна и от ваша страна ще има готовност за приемането на изцяло нов Закон за радио и телевизия? Знам, че материята е много сложна, вие споменахте част от проблемите, те не са свързани само с цифровизацията, има много други неща.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Министерството на културата е органът, който отговаря пред Европейската комисия за прилагането на тази директива и за очертаването на една нова медийна политика, но Министерството на културата не е единственият орган, който ще реши как и по какъв начин да бъде процедирано при създаването на новия Закон за радио и телевизия.
Все пак бих могъл да отговоря, че според мен лично, не ангажирам никого друг, до края на м. ноември приблизително би могъл да бъде представен един базисен текст за изцяло нов Закона за радио и телевизия, но доколкото ми е известно, се очертава една доста ожесточена битка. Лобитата този път са много активни, много разнопосочни и това ще отнеме време, а не някакви правни въпроси.
На втория въпрос. Музикалните културни институти към Министерството на културата са, от една страна, една непреходна слава от Културната история на България, от друга страна, към настоящия момент са много силно притиснати от това, за което досега говориха господин министър и господин министър Данаилов. Там средствата отиват действително само за заплати и за дейност не остава почти нищо. Като добавим примерно, че Пловдивската филхармония няма и сцена, разбирате в какво крайно затруднено положение се намира Министерството на културата, търсейки разрешение. Всички тези предложения, които сме направили и за които говори малко по-подробно господин Стоянов, към Министерството на финансите, ние се стараем да отворим възможностите за децентрализация, за едно по-свободно боравене, мислим за създаването на регионални музикални културни институти, които да обслужват регионите, вероятно на принципа не на окръжните градове, а на големите региони. Това според нас е една подходяща формула за бъдещето. Сега веднага, за 2010 г., не можем да го приложим, поради това че се готви новият бюджет, не са готови законодателните промени. Това нещо бихме могли да го започнем от 2011 г. най-рано. Работим по това и когато изготвим проекта, ще бъдете запознати веднага. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Моите въпроси са малко по-делнични. Първо, искам да поздравя екипа на Министерството на културата, че доста успешно е приоретизирал проблемите в областта на културата на държавно ниво. Но ние всички сме избрани от определени области, където местната културна политика е значима.
В този смисъл, правейки приеми и с гражданите от нашите райони, основните въпроси, които се поставят, са свързани с възможността за обезпечаване на средства за закупуване на книги на читалищните библиотеки, защото повечето са такива, малко са тези, които са големи библиотеки и имат възможности. В този смисъл не би ли могло министерството да помисли (давам това на прима виста като идея) за нещо като инвестиционен фонд, в който читалищата биха могли да кандидатстват. Там да има средства, които се отделят от книгоиздателите и наистина хем да бъде защитена конкурентността и хората да се борят за едни определени суми, хем да има повече книги?
И вторият ми въпрос е свързан с читалищата. Те наистина са доста в България и си мисля, че няма да подходите към закриването на голяма част от тях, защото все пак те са единствените културни институции на територията на дадено населено място, особено на малките населени места, където изпълняват ролята и на библиотека, и на читалище, и на театър, и на всичко останало. Но мисля, че трябва да се помисли по въпроса за частично окрупняване и отново на един принцип на конкурентност. Защото сега поради факта на разпределяне на държавната субсидия чрез Закона за читалищата има известна доза на лобизъм от страна на партийна пристрастност (ще ме извините, говоря го съвсем директно, защото това е факт) и от друга страна, защитаване на едни бройки, които наистина нищо не вършат.
Това са въпросите ми.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РЕШИДОВ: Господин Чобанов отговаря за читалищата и ще Ви отговори, но аз ще кажа само две думи. Реално голяма част от читалищата не функционират добре, особено софийските читалища, които са един ненужен дублаж. Всичко е толкова компютризирано и толкова домашно, че те не са нужни в този вид. Казах ви, че, първо, има много голямо объркване в собствеността. При този обем на читалища това доста затруднява, трябва да се актуват някои от тях, просто трябва да се изчисти цялата тази схема на читалищата. Второ, нищо няма да се закрива. Читалищата са най-старите просветни институции и просветни места в България, те са особено важни за селските райони. Мога само да кажа, че тези дни се разбрахме, има едни пари по програмите в Министерството на земеделието, ще вземем тези 50 милиона. Да, читалищата трябва да бъдат обгрижвани. По-скоро исках да кажа, че те са малко поостарели. В ХХІ век е хубаво да помислим всички заедно за тяхното осъвременяване, да станат по-примамливи, по-хигиенични, по-компютризирани, по-съвременни. А относно книги ще ви кажа само една дума. Знаете, тази година сме в криза ясно е, че тази година ще стискаме парите, няма как да правим прекалено много движения, нито едно министерство не е в състояние да ги прави. Но това не значи, че дейността в читалищата ще спре. Чакаме новия бюджет, дай Боже да имаме малко повече пари в него.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Читалището е специфична за България форма на културно-просветна дейност с много дълга история. С право се гордеем, че може да се счита за без паралел в цяла Европа толкова развита читалищна мрежа, която въпреки трудностите, въпреки завоите на историята продължава да изпълнява своята основна мисия да ограмотява населението и да предоставя специфични за малката селска общност и градска среда услуги.
Предизвикателството пред читалището сега е да влезе в ХХІ век и ние ще направим всичко възможно читалищата да се модернизират и да започнат да предлагат тези услуги, от които се нуждаят техните общности. Факт е, че читалищата са частни организации, трябва да си кажем истината в очите. Те са частни организации, ползващи общинска собственост и субсидия от държавата. Субсидиите са както на ниво щат, който им се обезпечава чрез националния бюджет, така и на ниво помощи за различни дейности, свързани с тях. Нашият стремеж, който министър Рашидов е възприел като основен принцип, е да засилим проектното начало във всички видове субсидийна дейност. Тоест тези средства, които ще се отделят от централния бюджет било като корекция, било предвидените в бюджета на Министерството на културата, за подпомагане на читалищни дейности, ще се стараем да преминат на проектен принцип. Читалищата ще представят идеи, ще представят проекти, за да може да се избере по-доброто, по-ефективното, по-качественото като услуга за техните общности.
Факт е, че в Министерството на земеделието функционира една интересна програма – Програмата за развитие на селските райони, с един немалък обем средства за културни дейности в тези селски райони. Ще се постараем и мисля, че господин Рашидов вече много правилно определи, да стимулираме читалищата да са активни там, както и общините. Те, общо взето, вървят ръка за ръка. За съжаление основният проблем, с който се сблъскват потенциалните бенефициенти, е възможността да се осигури собствено съфинансиране, която невинаги съществува. Ще се стараем да търсим начини и модели да подпомогнем този процес. По предварителни данни около 50 млн. евра са предвидени за програмния период за такива малки културни проекти. Така че ще се постараем да помогнем потенциалните бенефициенти да кандидатстват и да обезпечават проекти.
Какъв е основният проблем за усвояването на средствата? Липсата на капацитет на много от читалищата и на малките общини да подготвят качествени и конкурентоспособни проектни предложения. Така че ние ще мислим за различни форми, чрез които да ги подпомогнем. Сега искам да кажа съвсем официално, че по предварителен разчет в програмата „Глобални библиотеки”, спонсорирана на 100% от „Бил и Мелинда Гейтс фондейшън за България”, ще се обзаведат около 1500 точки, където ще се закупи специфична техника, ще се обучат местни културни театри и те ще се занимават с предоставяне на по-модерни информационни услуги, свързани с търсене на литература, с интернет, с ползване на интернет от малките местни общности. Процесът тече, уверявам ви, това ще е без прецедент в културния живот на малките общности, защото наистина е много интересен въпрос.
Има и проблеми в читалищната мрежа. Ще ви цитирам един съвсем пресен пример. Идва при нас един представител на местната власт, който казва: аз имам 15 читалища при мен, имат щат 35-40 човека примерно, а нямам за музея трима човека щат, които ми трябват спешно, защото при мен има национални обекти, аз трябва да назнача един екскурзовод и един пазач в този национален обект, който ми е вменено да обгрижвам. Така че наистина на места може да се оптимизира в рамките на щата на читалищата, да се види дали тяхната собственост се използва по предназначение, но тук вече колегата Дерелиев ще мисли мониторингови механизми и за система, която да оценява ефективността на използване на ресурсите, които са предоставени на читалищата.
Надявам се, че сме отговорили на вашите въпроси.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявайте, имам един въпрос към Вас. Понеже казахте и това е така, това е един голям проблем – собствеността на недвижимите паметници на културата в различни селищни системи, които са държавна собственост, хората имат готови проекти от общините и няма как когато не е твоя собствеността, тоест общинска, няма да действаш. Какъв ход ще направите, защото ние така и не можахме да открием този ход – Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябваше да решат как да стане това, там са над 240 милиона, които е просто грехота да се загубят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБЕНОВ: Абсолютно вярно е, господин министър, най-големият проблем е, че 99% от обектите, които са интересни, които са значими (говорим основно за археологически обекти) нямат акт за собственост. Тоест те нямат най-важния си документ, който ги структуроопределя в правния мир. Те не съществуват в правното пространство. Тъжен факт, но за съжаление „Царевец” няма акт за собственост. Земята, върху която се намира „Царевец” се води държавен горски фонд. Тоест „Царевец” го няма като обект на културно-историческото наследство.
Така че наша грижа още от самото начало е да мислим, отворили сме около 30 преписки с областни управители за актуване. Благодарение на предишната администрация, която е предприела някои действия, вече имаме първи актувани обекти. Асеновата крепост беше актувана съвсем скоро от областния управител благодарение на това, че тя има изрядна документация. Но много голям проблем е това, че много от обектите нямат документация, нямат определени граници, изчезнала е документацията, с която са обявени за паметници на културата. Тоест благодарение на празнотите в архива, които имаме, за много от обектите ще трябва да се повторят процедурите по тяхното определяне като граници и като режим. Това ще забави някои общини. Защото идва преписка от кмета, иска да кандидатства за обект еди-кой си и се оказва, че за този обект освен акта за определяне като национален паметник на културата нямаме нито скица, нито граници, нито режим. А реално за да получи нов акт и статут, той трябва да мине целия този процес.
Аварийно са възможни различни подходи към проблема. Искаме да обезпечим общините с възможност да кандидатстват, колкото може повече общини да кандидатстват с проекти по оперативната програма. Пак казвам, имаме около 30 заявки, подозирам, е техният брой ще нарасне. Има много сериозни общини с готови проекти. Има два начина. Единият е да прекараме през Министерския съвет всички общини по Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, тоест държавата чрез Министерския съвет да им предостави за управление за срок или безсрочно обектите. Това е по-бавният и по-сложен механизъм за тези обекти, за които ние успеем да актуваме с областните управители и да подготвим преписка за предоставяне. По-добрият вариант е да доразпишем чл. 14 на Закона за културното наследство и да допишем как точно с тези права, които са му предоставени да се разпорежда от името на държавата с културното наследство, как точно го прави. С три алинеи ние ще позволим да се заобиколи целият този тежък механизъм с Министерския съвет и министърът директно с областните управители и общините да може да предоставя било за управление, било за ползване. Няма да скрия, че и ползването е вариант за някои обекти. Но тук законодателят може да бъде много полезен – нека доразпишем липсващите алинеи в чл. 14. Те ще ни развържат ръцете много по-бързо във времето да станат нещата. Ако не го направим, рискът наистина е една част от средствата да не се усвоят. А искам дебело да подчертая, че се очаква за следващия програмен период, който съвсем не е толкова далеч и който се проектира сега, тази есен ще започне неговото програмиране, средствата за културен туризъм да са два пъти повече от сегашните. Тоест ще говорим за суми от порядъка на около 800 млн. лв. за следващия програмен период. Нашата задача и отговорност е да създадем предпоставки както за усвояване на отпуснатите средства, така и в следващия период по-лесно да се усвояват средствата. Защото ако ние сега срещнем трудности, да кажем, ако тези, които вече са отпуснати, не ги усвоим, Брюксел няма да ни позволи увеличение на средствата. Това е логиката на Европейския съюз. Ако не можем да изхарчим това, което ни се дава, в никакъв случай няма да ни се даде това, което е планирано.
Надявам се на вашата подкрепа ремонтно, аварийно да допълним тези разпоредби. Защото това ще ни развърже ръцете да работим с общините.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други въпроси? Ако няма, да благодарим за срещата. Смятам, че се получи една добра дискусия. Това е първата среща, предполагам, че екипът винаги ще бъде на разположение, както и ние – на екипа на Министерството на културата, за да си партнираме взаимно с каквото можем.
С това първа точка от дневния ред е изчерпана.
По втора точка „Разни”:
• бих искала да ви информирам, че на сайта на Министерството на културата можете да се запознаете с Консултационния документ – предложение за въвеждане на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги в българското законодателство. Срокът, в който приключва възможността да се дават предложения е 11 октомври 2009 г., така че трябва всички своевременно да се запознаем;
• бих искала да ви информирам, че решението на Конституционния съд е вече факт и можете да се запознаете и с него – има го на сайта на Конституционния съд. Делото е № 11/2009 г. Спорните текстове по отношение на „официален документ” от § 5, ал. 2 и ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби са обявени за противоконституционни. По отношение на погасителната давност чл. 113 от този закон се запазва;
• бюджета на комисията за 2009 г. е утвърден – 13 990 лева.
• По отношение на отправени писма до комисия – ако си спомняте още на първото заседание стана дума за тях. Имаме отговор на БНТ във връзка с писмото на Васил Жечев – по чл. 14 радио- и телевизионните оператори, които са длъжни да записват и предоставят за разпространение програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването…
СТОЯН ИВАНОВ: Извинете, госпожо председател, БНТ пази предаването. И това е известно не само на мен. Такъв тип отговор се пуска когато радио- и телевизионния оператор ще влезе в някакво съдебно дело и иска да скрие материала. Не мога да разбера защо е този тип отговор, защото въпросното лице (той се е срещал с мен) – единственото му искане е във връзка с гражданското общество да направи документален филм как се е зародило гражданското общество около един отначало типичен екологичен протест.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Той е правил запитване до телевизията, получил е отговор, предоставена му е възможност да получи съответно съобразно утвърдени тарифи за заплащане в телевизията. Той е отказал да се възползва от тази възможност.
СТОЯН ИВАНОВ: За репортажните предавания са му отказали.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нас са ни информирали, че са му отговорили по компетентност, а дали той се е възползвал това вече е негово право.
• Във връзка с писмото на продуцентите на СИНЕМАКС ООД е изпратена информация по случая до СЕМ и до БНТ и в писмото си СЕМ споменава, че е отговорено – не могат да упражняват надзор върху финансовата дейност на операторите. Това е в правомощията на Сметната палата. Направени са предложения до БНТ да заложи принципи на прозрачност и публичност във филмовото производство и изработването на критериите от самата телевизия. БНТ е отхвърлила отправените обвинения от страна на продуцентите на СИНЕМАКС като изброява филми начини на финансиране съобразно държавните субсидии. Писмото е на разположения ако желаете да се запознаете с информацията.
• Новият орган – Национален съвет за саморегулация, който обединява трите основни асоциации в рекламния бранш – на рекламодателите (БАР), на рекламните агенции (АРА) и на ТВ и радио- операторите (АБРО), вчера прие Национални етични правила за реклама и търговска комуникация (Етичен кодекс). Комисията е изпрати поздравителен адрес. Присъстваха нашите сътрудници от екипа, така че имаме информация и по този въпрос.
• Получен е благодарствен адрес от СЕМ. Давам думата заместник-председателя на комисията г-н Иванов за да прочете адреса.
СТОЯН ИВАНОВ: Благодарствен адрес от Съвета за електронни медии, подписан от председателя на СЕМ г-жа Маргарита Пешева.
Уважаема госпожо Петрова,
Като председател на Съвета за електронни медии, искам най-сърдечно да Ви благодаря за професионалното и коректно представяне на дейността на СЕМ за 2008 г. на вниманието на народните представители от 41-то Народно събрание на Република България, както и за Вашата позиция, като председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, за необходимостта от независим, специализиран орган, който да регулира съдържанието на радио- и телевизионните програми в Република България.
Бих искала чрез Вас да благодаря и на всички народни представители от 41-то Народно събрание за тяхната професионална и принципна позиция по отношения на цялостната дейност на Съвета за електронни медии през 2008 г. СЕМ ще предостави на вниманието на народните представители информация за броя на българските електронни медии, които са подписали Етичния кодекс на българските медии, както и относно мерките, които взима за техническото осигуряване и подобряване на дейността на мониторинга, който осъществява върху радио- и телевизионните програми.
СЕМ споделя виждането на народните представители, че е нужно да се спазва изискването на ЗРТ за добрите нрави в предаванията на радио- и телевизионните оператори, както и при излъчването на някои телевизионни реклами, които са неподходящи за малолетните и непълнолетните.
СЕМ внимателно ще обсъди всички забележки и препоръки, направени от Вас и останалите народни представители и ще ги вземе предвид в бъдещата си работа.
Надявам е, че и занапред Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Съветът за електронни медии ще имат активен и ползотворен професионален диалог в интерес на развитието на медийната среда, предстоящата цифровизация и въвеждането на новите медийни услуги. Този диалог е особено нужен, с оглед въвеждането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в ЗРТ.
Пожелавам лично на Вас и на всички народни представители от 41-то Народно събрание много успешен мандат, активна работа за благото и просперитета на българското общество.
28 септември 2009 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други съобщения нямам. Пожелавам ви приятна почивка и приятна работа.



(Закрито в 17.00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова



Стенограф:
Стойка Белова