1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г.
2. Обсъждане на Указ № 129 на Президента на Република България, постъпил на 31.05.2010 г. за връщане за ново разглеждане на Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от Народното събрание на 19.05.2010 г. и мотивите към указа.

---

Днес, 09.06.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Димитър Дерелиев, заместник-министър; от Министерството на финансите, отдел „Държавни разходи” – Юлия Цанева, началник на отдел и Зоя Касърова, държавен експерт, Евгения Петкова, главен експерт в „Финанси на общините”; от Българска телеграфна агенция – Борислав Чалъков, заместник генерален директор по информационната политика, Борислав Хамалски, директор на дирекция „Вътрешна информация” и Данчо Антонов, главен счетоводител; от АБРО – Гриша Камбуров, изпълнителен директор; от Съвета за електронни медии – Георги Лозанов, председател, Анна Хаджиева и Георги Стоименов; от Българско национално радио – Валерий Тодоров, генерален директор, Цветанка Станишева, главен счетоводител, Росица Кукушева, старши юрисконсулт и Лиляна Зарева, репортер в програма „Хоризонт”; от Съюза на музикалните и танцовите дейци – проф. Жени Захариева, председател и Ангел Ангелски; от Съюза на българските филмови дейци – Георги Стоянов, председател.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Уважаеми колеги, налице е кворум. Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г.
2. Обсъждане на Указ № 129 на Президента на Република България, постъпил на 31.05.2010 г. за връщане за ново разглеждане на Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от Народното събрание на 19.05.2010 г. и мотивите към указа.
Ако има предложения по така представения ви дневен ред, моля да бъдат направени. Ако няма, предлагам същият да бъде гласуван. Процедура на гласуване по така предложения дневен ред. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г.
Предлагам първо да дадем думата становище да изрази Министерството на културата, след това представителите от министерството на финансите. Със законопроекта са запознати и Министерството на труда и социалната политика, но тъй като няма промяна в частта, която ги касае, те ни уведомиха, че няма да изпратят представител.
Бих искала да въведем някакъв регламент по отношение на изказванията, за да може всеки да се изкаже в рамките на 2-3 минути. Няма да подлагам на гласуване това мое предложение.
Давам думата на заместник-министър Дерелиев да представи становището на министерството по така предложения ни законопроект.
Димитър Дерелиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Знаете, че намалението на приходите в държавния бюджет доведе до необходимостта и от ограничаване на разходите. Проблемът беше обсъждан многократно в Съвета за административна реформа, където Министерството на културата застъпваше позицията, че едно по-голямо намаляване на бюджета на министерството ще доведе до срив в системата на сценичните изкуства, до невъзможност да бъде проведена реформа. Ние срещнахме разбираме от вицепремиера Симеон Дянков и при гласуването на актуализацията на бюджета в Министерския съвет.
Трудно е положението тази година. Но смятаме, че с това по-минимално намаление на бюджета на министерството на културата ще съумеем да преминем през тази година. Това по-малко намаление ще даде основание за започване на някои дълго очаквани реформи. Както всички знаете, в момента се дискутира и стартира реформата в сценичните изкуства. Надявам се следващата година средствата за култура да бъдат увеличени. Министерството на културата смята, че това са стратегически разходи за бъдещето развитие на България. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Давам думата на представителя на Министерството на финансите да изрази становище.
Юлия Цанева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми г-н Дерелиев,
Колеги, в допълнение на г-н Дерелиев искам само да кажа за мотивите към законопроекта на Министерския съвет, които наложиха актуализация на държавния бюджет са свързани с мерките, предприети от началото на година, с които се отчита сериозно намаление на приходите и отделно от своя страна това води до намаление на разходите на цялата бюджетна сфера.
От своя страна правителството отчете всички процеси, които се развиват и в резултат на това взе решение за диференцирано намаление на разходите на отделните бюджетни структури. Актуализираният бюджет е направен адресно. На Министерството на културата намалението е 10%, като същевременно на СЕМ, тъй като тук се разглежда и бюджетът на Съвета за електронни медии, където намалението е 20%, на Българската национална телевизия няма намаление на субсидията, на Българското национално радио – няма намаление на субсидията. Негативният ефект, който се отразява по плащанията към Българската телекомуникационна компания. Няма намаление на субсидията и на Българската телеграфна агенция.
Ако има въпроси, ще се опитам да отговоря.
Даниела Петрова:
Колеги, откривам дебата по така представения бюджет и становището на Министерството на финансите, респективно на Министерството на културата.
Имате думата. Заповядайте.
Ани Хаджиева: СЕМ
Може би Съветът за електронни медии като най-засегнат от медийния сектор, бих искала да кажа няколко цифри, касаещи бюджета 2009 г. Тогава Бюджетът на СЕМ е бил 1900000 лв., като 680000 лв. са били собствени приходи, 1220000 лв. е била субсидията от държавата. През 2009 г. Съветът за електронни медии не е получил субсидията си от държавата, а е покрил всичките си разходи със собствени проходи, като независимо от това в бюджета са внесени 187000 лв. Приходите са формирани от такси и санкции. При договорен бюджет с Меморандума с Министерството на финансите за 2010 г. на стойност 1700000 лв. цифрата, която е записана като бюджет на СЕМ е 1400000 лв., като 1 млн. лв. са собствени приходи и 400000 лв. само е субсидията от държавата. Ако направим една сметка, ще видим че бюджетът на СЕМ всъщност е редуциран на 58.95%. Знаем, че държавата е в криза и разбира се, че СЕМ поема солидарно своята отговорност. Приели сме много голяма част от антикризисните мерки, които биха могли да оптимизират работата ни, като се започне от намаляване на разходите до оптимизиране на състава на СЕМ. Но бих искала да си дадем сметка всички, че всяка една система има санитарен минимум, до който може да бъде ефективна. В този смисъл бих искала да ви кажа, че за издръжка на Съвета за електронни медии месечно са необходими 40 хил. лева само за присъщите разходи. Сега разполагаме с под 10 хил. лева.
Надявам се на разумно решение, което да даде възможност Съветът да изпълнява и увеличените си с измененията на Закона за радио и телевизия правомощия.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други желаещи да вземат становище. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз се извинявам на уважаемите гости и на колегите. Ще бъда малко по-обстоен, тъй като искам да говоря по няколко въпроса.
Видно е дори само в абсолютни цифри, че се предлага намаляваните на очакваните годишни приходи с 1 990 млн. лв. и ще рече от 17 142 милиона се намалява на 15 232 млн. лв. Т.е. правителството признава един път, че не може да събере средствата на 100% от предварително заложените в бюджет 2010 г. приходи. В същото време, въпреки че разходите на Министерството на културата са драстично намалени, в проекта за актуализация на бюджета приходите от структурите на Министерството на културата са оставени за изпълнение 100% - 17700 хил. лв. и нещо отгоре има.
Прави впечатление, че заложените в актуалния бюджет разходи, въпреки наложеното им рязко намаляване, за повечето министерства, промяната е с обратен знак. От 8065973 млн. лв. при актуализацията е нараснала с 478804 млн. лв. и е станала 8540 млн. лв. Като се извадят вече разпоредените съкращения да разходите в министерствата е видно, че се създава един оперативен резерв от 1143 млн. лв., който са на разположение на министър-председателя. Къде какво ще се преразпределя в бюджета някъде е посочено, някъде не, тези средства приоритетни, след като за Министерството на културата в проекта разходите са орязани чувствително на 90%
Т.е. 102 млн. лв. спадат на 92 млн. лв., а като извадим 17700000 задължителни собствени приходи от дейността в културната сфера, субсидията спада до 74 млн. лв.
Изключително тесните бюджетни рамки не са най-страшното в това четиво, а фактът, че няма конкретно предложение на базата на какви структурни промени ще бъде реализирано това драстично намаляване на субсидията за опазване и развитие на българската култура.
От цифрите разбирам, че става въпрос за механично съкращаване на разходната рамка на цялата сфера на културни институти на бюджетна издръжка. А това са преди всичко средства за заплати и социални осигуровки, без да е отчетено, че след като приходната част остават 100%, т.е. непроменена, това дебалансира бюджетите на отделните културни единици.
Като човек от сферата на театрите, бих посочил като пример театрите и предложението намалението на субсидията им да е с 2 281 000 лв. По вече разпоредените от Министерството на културата съкращения процентът на намаление на заплати и осигуровки е 10%, а на хонорари и издръжка 15%. Така при балансирането им намалението излиза някъде около 12%. Освен това, рамката на приходите от дейността на театрите остава същата – 8 032 688 лв. Това са пари, които трябва да изкарат самите те. От това излиза, че субсидията се намалява не с 10%, а с повече от 12-14%. Структурното съотношение на приходите към разходите без ясни структурни реформи в системата също дава неадекватно отражение върху бюджетите на отделните културни институти. За да постигнат 100% приходи, театрите трябва да направят разходи за нови постановки, за нови декори и костюми, за реклама. В същото време се предлага оптимизация на разходите, като се намаляват средствата з фонд работна заплата, на издръжка, в т.ч. и за заплащане на авторски права за постановъчни реклама, декори и технически съоръжения. Колкото повече работят сценичните изкуства, колкото повече са техните приходи, толкова повече се намалява разходната им рамка. Излиза, че тези, които работят с по-добър финансов ефект, трябва да съкращават творческите си кадри, за да могат да правят нови разходи за новите си творчески проекти.
При трупите от музикалната сфера става още по-тежко, защото те щ минат границата на санитарния минимум на творческите състави оркестри и солисти. Това и преди съм ви го казвал, че много трудно един актьор да играе две роли по едно и също време, а още по-трудно е, един музикант, какъвто и феноменален виртуоз да свири на цигулка и на тромпет, за да се съкрати. Не говоря за качество, защото е известно, че един Малер или Бетовен не може да бъде свирен от оркестър, който е под 120 души. Това е мярка, която ние сме я свалили, за съжаление, в някои от градовете до 78 човека. Имам предвид Враца и Видин. Това навежда на мисълта, че на тази граница функцията ще бъде много трудна и може да доведе наистина до закриване на съответния драматичен или музикален субект.
Не е отчетен и фактът, че средствата се намаляват в средата на бюджетната година. След като досега са правени 6 месеца разходи на база 100% от отпуснатите бюджети, така съкращенията на разходите оттук нататък ще трябва да се увеличат оттук нататък до 26-30%.
Уважаеми колеги, ще прескоча някои неща, които сигурно на някое друго заседание с колегите от Министерството на културата бих говорил, но всичко това, както и самата реформа изисква повече средства, а не толкова осакатен бюджет за министерството на културата. Страхувам се, че с така предложеният бюджет се очаква от ръководствата на творческите институти самурайски действия. Т.е. институтите останали без средства за работата сами предложат закриването си. Държавата като чели се оттегля от това решение и чака да стане естествено развитие на процеса. Има опасност да се получи така, както стана със закриването, т.е. с поголовната приватизация на киносалони в страната и както ви е известно в градове като Русе, Габрово и да не изреждам останалите, няма нито един киносалон.
Не по-малко опасно е и това, че въпреки Закона за филмовата индустрия, има предложение субсидията за българско кино да бъде намалена на около 8 600 000 лв., което е под 50% от дължимото по закон годишно държавно подпомагане, което е гарант при набиране на реципрочни процент средства от външни съпродуценти, а резултатите от последните няколко години от българското филмово производство показват положителен ефект от това.
С този бюджет правителството предвижда рязък спад на приходите и увеличаване на разходите и достигане до близо 5% бюджетен дефицит, при положение, че Европейският съюз препоръчва да не се увеличава дефицитът. Това е риск за макроикономиката, за външни инвестиции и поставя под въпрос валутния борд. С още по-голяма сила тази опасност стои над развитието н българската култура, която има надстроечен характер и е зависима от стабилността на икономиката в страната. Ръстът на приходите от доходите на физическите лица показва, че тежестта на кризата ще се прехвърли върху по-обикновените хора, а именно от потенциалните потребители на културни продукти.
Отрязването на субсидиите за общините ще засегне социалните услуги и бита на гражданите. Ощетяването на общините със 138 млн. лв. е несправедливо и това обуславя страха ми, че те няма да могат да бъдат един партньор в съфинансирането на културни продукти в условията на Министерството на културата при решаване на проблемите за децентрализацията и запазването н културните институти при развитието им като например приемни сцени и обществени културни институти. Тук става въпрос за смесеното финансиране и за това, че е воден разговор от г-н министър Рашидов с кметове да преминат евентуално финансово управление изцяло на общините.
Важно е днес, макар да видяхме, че експозето на колегата от Министерството на културата беше една минута, все пак да ни дадат някои маркери как мислят да разсеят страха ни, че съдбата н българските културни институти е поставена на карта и закриването на много от тях няма да е лавинообразен и неконтролиран процес.
Разбира се, че съществува и темата за читалищата, което пак е свързано с бюджетите, но може би ще задам и конкретни въпроси.
При това положение парламентарната група на Коалиция за България, присъстваща тук, ням да подкрепи този бюджет на културата.
Преди да заключа, искам да кажа, че аз подкрепям направените в докладната записка на министър Вежди Рашидов предложения за допълнение към текстовете на проекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета. В тези предложения, няма да ги анализирам, прозира каква е идеята.
Колеги, само ще ви кажа няколко цифри. Субсидията, която дава държавата за театрите е 9 533 317 лв. А приходите, които те самите трябва да изкарат, са 8 032 688 лв., които формират разходната част от 17 млн. лв. ОФД – това са опери и филхармонии, при тях приходите са 3 млн. лв., а субсидията е 13 623 000. Известно е, че те са с по-големи творчески състави. За оркестрите няма да говоря. Но общо взето това са неща, които правят впечатление. Защото когато се говори за милиони, като все пак да не забравяме, че ние произвеждаме и практически допълваме този бюджет. 74 млн. лв. е субсидията, която държавата дава за цялата сфера култура, която е в държавния сектор. Много трудно ще бъде. Наистина ще има осакатени състави. Аз не знам какво ще правят. Те трябва да съкращават, за да имат дейност, а в същото време никой не намалява процента на приходната част. Имам информация, че досега са събрани в сферата на театъра 3 млн. лв. Сезонът свърши. Питам ви октомври, ноември и декември как ще се попълни другата част. Това след това ще даде отражение на средствата, които ще отидат в разходната част на държавата.
Затова апелирам предложенията, които дават колегите от Министерството на културата, може би колегите от ГЕРБ трябва да го предложат, но винаги става въпрос откъде да ги вземем. Това е практиката. Да, ще дадем, но откъде да вземем. Може би зад това предложение има някакво договаряне. Защото г-н министър Дянков ни обеща весело и усмихнато театрално прекарване. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Аз си представям, че ние всички членове на тази комисия сме едно лоби за това да има пари за културата в България. Общо взето знаете, че приемането на един бюджет различните министерства представят колко важни са техните дейности и в една обща разправия и един общ баланс търсят да представят интересите на тази сфера, която защитават. Нямам усещането обаче Министерството на културата да свършва тази работа. Имам чувството, че то не е от най-популярните министерства, нищо че имаме двама министри на културата. Например, аз се чудех, когато стана дума за бюджета на киното, когато беше намален от 16 млн. лв. и реално дадени 8 млн. лв. защо всъщност при положение, че бюджетът на държавата пада с 10% защо бюджетът за кино не пада с 10%. Ясно е, че трябва да паднат всички, да паднат надолу, че не е много тържествено да кажеш запазете българското кино, не му орязвайте парите и т.н., но имам усещането, че за много дейности, свързани с културата, ние не падаме пропорционално спрямо други дейности. Говоря за други дейности, които са извън Министерството на културата. Не може бюджетът да пада с 10%, а парите за кино да падат с 50% и то в една година, когато се извадиха 3-4 български филма, които ни върнаха вярата за това, че новото българско кино има своето място и се приема от българската публика. Тя показва всъщност, че има нужда от такива фирми с посещението си в киносалоните.
В това отношение ще кажа, че беше добре, ако тук присъстваше лично министъра на културата, защото от една страна, натискът и критиката, която бихме представили пред него, аз си представям, че по-скоро би му дала сила затова той да бъде по-силен пред своите останали колеги в Министерския съвет когато отстоява интереса за това колко трябва да бъде орязан бюджета в сферата на културата.
Искам д попитам за конкретни подход, който смятате да направите при съкращаване на бюджета, тъй като при нормалната сметка са общините при едно намаление от 15% на годишна база, но тъй като вече са направени през 6-те месеца разходи на 100%, т.е. през втората половина на година ще трябва да режете не 15%, а 30%. Като ги режем тези 30% има дейности от общинските дейности, които като чели няма да бъдат пипани, да речем държавният стандарт за образование, но очевидно ще има дейности, които ще бъдат пипани и то с 30%, и една от тези дейности категорично се очертава да бъде културата. Преди няколко дни ме поканиха на една среща в читалището на Тополовград и ми показаха бюджета на общината. Общината не се управлява нито от ГЕРБ, нито от БСП, не влагам никакъв политически момент тук, но те ми казаха, че бюджетът им е съкратен с 30% и просто трябва да закрият читалището. Да не говорим, че не се очаква някакви средства за издръжка да нараснат, защото те биха могли да нараснат поради някакви други обективни фактори, като нарастване цената на газта, на тока и т.н. Ще ми се д разбера какъв подход ще предложи министерството. Единият подход е да кажеш на всички читалища, примерно има 10 читалища, и всяко едно от тях трябва да си съкрати бюджета с 30%. А другият вариант е да се каже, че има 10 читалища, но трябва да останат 7, като три просто се закриват. Защото някой падат наистина под санитарния минимум. Както г-н Данаилов спомена за симфоничните оркестри, така и там зависи просто от това, че има някакъв минимум, под който изобщо не може да се сваля или няма смисъл да съществува в този вид, не може да функционира нормално.
Искам да разбера какъв е в случая подходът на Министерството на културата?
Освен това, трябва да има някакви ясни критерии, които да бъдат зададени, за да се избегнат критики, които биха били отправени към нас затова, че сте предпочели едни пред други на някакъв принцип. Когато има предварително зададени принципи и критерии, по-трудно биха могли да ви обвинят в определен субективизъм или фаворизиране на някой район, община или читалище.
Интересно ми е също да чуя какви са гаранциите за реализирането на проекта, който беше шумно рекламиран – „Българският Лувър”, сега в тази ситуация. Видях как министърът е сниман, работейки на обекта. Но при тази ситуация каква ще бъде политиката при определянето на приоритетите за инвестиционни проекти.
Т.е. тук ние бихме искали да чуем становище на Министерството на културата по конкретната практика на прилагане на това намаление. То очевидно се случва, очевидно се случва поради факта, че се е случило във всички останали области, но в това рязане, и в това падане надолу не може да се действа механично.
Така че бих помолил за повече разяснения в тази посока. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Други изказвания има ли? Или да дам думата за отговор. Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Обикновено, когато говорим аз новия бюджет във всички области, не само в културата, говорим за реформата. Но тъй като не съм толкова добре запознат с проблемите и на театъра и на операта, особено пък пред проф. Данаилов аз да изказвам мнение, ми е неудобно, честно казано. По-скоро бих задал риторични въпроси.
Колко са оперите в България. Доколкото знам са 6 и една оперета. И колко опери има във Франция и в Австрия – в Европа.
Тъй като контактувам с много хора в областта на театъра и в областта на културата, редно ли е директор на театъра да бъде режисьор или актьор? Защо? Защото скоро една от театралните трупи, които не са на щат към държавата, а обикалят и създават много добри постановки и са гледани във всички градове, в които отидат, ми казаха следния случай.
Отиват в Перник и разговарят с директора на театъра да представят една постановка. Директорът им казва: Ако аз ви пусна в театъра да направите тази постановка, това значи да ми изядете от моите зрители, защото те ходят на определен брой постановки и моят театър ще загуби публика.
А нали говорим за реформа. Г-н Професоре, Вие казахте, че това са големи орязвания. Аз мисля, че ако се направят добре нещата и организацията в театъра и реформата в театъра, тези пари смятам, че биха били достатъчни. То никога парите не са достатъчни за културата. Но за този етап, да се разхищава?! Спомням си, че г-н Рашидов на една от първите срещи каза, че при направената проверка болшинството театри са назначени хора – близки и роднини на директора. Всеки се води някакъв в театъра. Или ще направим реформата и ще направим така, че парите, които се определят за култура, да отидат в културата и да отидат по предназначение за развитие на културата.
Защото аз бих задал и следния въпрос. Какво правят дейците на културата за самата култура? Или може би се получава като в спорта. Имах честта две години да бъда председател на една спортна федерация. В сградата на Министерството на спорта са хора, които наистина са били имена в спорта, но когато съм ги питал какво правите в това министерство, каква дейност извършвате, отговорът почит винаги беше: Аз каквото трябва съм дал на спорта. Сега спортът трябва да ми даде. Ако такава е постановката и за дейците на културата, че те са дали достатъчно и сега трябва държавата да им дава за това, че са дали за културата, не смятам, че по този начин трябва да обсъждаме бюджета. Да, парите не стигат. Защо на едни са отрязани 10%, а на други – 30%, мисля че за това има изпълнителна власт, за това има министър на финансите, за това има министри, които да преценят докъде и доколко могат да се отрежат или да се намалят разходите, както днес направихме съкращаване на някои разходи в парламента. Ще ги видите утре в медиите. Надявам се и другите министерства, както ние като най-висшата институция в държавата даваме пример за съкращаване, така и те да направят необходимите съкращения. Като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, не знам какво са правили от тройната коалиция, когато са се събирали на заседания в Боровец и по Вършец, ние се събираме във вторник, за да видим на кого колко да отрежем, защото няма пари. Затова сега парите, които се взимат от резерва, трябва да се насочат точно на тези места, където ще има след това възвръщаемост, защото колкото и пари да дадем за културата, ако няма производство, ако няма приход в бюджета, рано или късно ще рухне и едното и другото.
Това е което мога да кажа. Не съм толкова добър експерт, за да говоря за самата култура.
Проф. Стефан Данаилов:
Предлагам този разговор да го проведем двамата с г-н Велчев, защото трябва дълго да ти обяснявам приятелю. Тук никой не говори за социалистическа структура. Вежди имаше съвсем друго предвид. Първо, това с роднините в провинцията, особено, ние имаме 6 софийски театъра и всичко е в окръжните центрове. Естествено е в годините, след като един артист започва от 22-23 години и съществува, ако е талантлив работи до 65-66 години. Естествено е, че голяма част от неговото семейство е в този град и може би съпругата също е от театъра. Имаше няколко случая във връзка със Закона за конфликта на интереси и за съжаление тогава не ни чуха, където директор на театър, а съпругата му е водеща актриса. За да спазят закона, което беше пълна нелепост, не щяха да ни чуят тогава, те отидоха в други театри и се освободиха от най-доброто си, за да може все пак директорът да е директор, колежката от Варна, примерно, напусна, за да се спази законът.
Тук говорим за реформа. Аз следя какво става с тази реформа, говоря си с колегите, които са ядрото, което води разговорите. Но истината е, че ако трябва да влезем в мярката, която тези средства ще доведат, те трябва да съкращават. 5300 бройки са в щата на структурите на Министерството на културата. Вадя учителите. Те са на отделен ред (делегирани бюджети). За да могат все пак да балансират разходи и приходи, трябва да се освободят към 700 човека. Аз искам да видя нещата в месеците, когато тепърва ще продължи разговора как да се конструират, как да се подреди схемата. Защото ние няма да закрием театри, няма да закрием сценични пространства, но аз подписвам, че каквато и да е реформата, ще има съкратени трупи. Дали ще са 14 човека, като в Монтана или 12 като в Добрич, или 30, но става въпрос, че до това ще се стигне. Само че сега какво излезе? Не го пое този риск държавата и да каже това е вариантът, който имаме за 260 души, а се оказва сега, че за най-изпълняваните пиеси, примерно Народният театър, който работи най-добре, той ще бъде най-ограничен в момента. Сезонът свършва. Ще започнат месец октомври. Септември ще работи само Народния театър и Театър 199. Другите репетират. Имаме три месеца. В това време Митко Тодоров с група ще работи, за да изчисти тази история. В края на годината това трябва да влезе в бюджета – в делегираните бюджети. Това аз не го разбирам. На какъв принцип ще делегираш? Това не са училищата на бройки ученици.
В този смисъл това напрежение, което оттук нататък ще тръгне, защото се очаква, че ще размине, просто няма. Защото досега 100% са изплащани заплатите. Законът ще мине. 1 юли бие камбаната, започват намаленията, защото вече са разписани и ви питам какво ще правят директорите. За това става въпрос. Дано да се направи тази реформа. Някои ме питат защо когато имаше пари не се направи. Защото един от въпросите ми е има ли средства, заделени при нужда на освобождаване за тези хора. Ще има ли евентуално Социалното министерство да увеличи малко бройките на Мелпомена, за да може да подпомогне, защото това е пак социален проблем. Има ли парите или ги няма. Ще кажете 10% не са много. Да, но не са 10%. Защото те ще трябва да поемат това, което вече 6 месеца са плащали редовно. А да не говорим за това, когато излязат парите, които са на каса. Защото в един момент няма лимит, няма да ти дам пари. Имаш, ама няма да ти ги пусна и т.н. По тази причина те държат на каса тези пари и те рано или късно ще излязат. В този смисъл тревогите ми са в тази посока. Аз съм свидетел на срещите с киното, познавам се с премиера и аз се надявах, че м. юни ще отвържем малко кесията, за да живнем, а то стана обратното. Защо не се намалява и приходната част, за да се очаква покритие. Приходната част е 100% - 17-18 млн. лв., а в същото време нали трябва да произведа нещо, за да могат да вкарам хората в салоните и да си платят билетите. На фона на едно общо взето отчуждаване, те не могат да съберат тези 8.5 млн. за три месеца. В същото време те трябва да намалят трупите, да ги свият. А за музиката не смея да помисля какво ще става.
И за това, което ти е направило впечатление, г-н Велчев. Аз мога да събера трима артиста и трима агенти – един за музика и един да ми прави осветлението, да си обикалям страната и да изкарам живота си. Но ние говорим за качество. Да наистина има трупи. Вижте какво се случва в театри, които добре работят – Ловешки театър, години наред Варна, Шумен. Има осакатени трупи, като Монтанската, Добричката. Реформата е направена един път. Кой казва, че не е имало реформи. Тогава се определиха колко ще бъдат репертоарни театри с трупи, колко ще бъдат открити сцени и колко ще бъдат 6+1. Само че във времето откритите сцени и 6+1 формираха трупи, за което и аз им помогнах с открити бройки и те взеха да функционират. А субсидията, която им дава държавата за 12 бройки е отделен въпрос.
А как ще ми говорите, че в Италия имало една държавна опера и еди-какво си. Някой ви заблуждава.
Проф. Жени Захариева:
Колеги, аз съм пианистка и професор. Ние когато чухме какво невежество цари из медиите и се проповядват абсолютно неверни данни колко опери има в Австрия, Германия и Италия, просто се обърнахме към посолствата, за да ни дадат някакви сведения. Мисля, че в интернет също ги има. 14 оперни театъра, които са на подкрепа с 200 млн. евро годишно. 28 оперни театъра, които имат минималната вноска 14 млн. евро годишно. 13 оркестъра, които имат подкрепа от 13 млн. евро годишно. 14 оперни оркестъра, включени в бройката по-горе за подпомагане. Т.е. общо оперните театъра в Италия са 42, които се поддържат от държавата.
Нека да ви прочета в Германия какво става, защото чухме нещо днес сутринта. В Германия има 132 оперни и филхармонични оркестри. От тях 72 оперно филхармонични и 30 големи концертни, 7 големи камерни и 13 радиооркестъра. В една опера със средно 350 служители най-малкият бюджет е 200 млн. евро годишно, от които 80% отиват за заплати, някакъв процент за режийни и 1 млн. евро отиват за продукция.
Всички тези данни можете да ги получите много подробно от нас.
Колеги, извинявайте, че взимам думата. Тук се хвърли един упрек към нас какво правим ние. Ние специално музикантите правим първо, че определяме имиджа на България пред света. Това е добрата визитна картичка на България през света. Ако закрием това изкуство, тежко й на България. За 100 години ние успяхме д създадем конкурентоспособен продукт и сега, ако го закрием, защото сме на санитарния минимум, някакви си 6 оперни театъра, разбирате какво ще се случи с България. Ние сме признати в две международни организации. Преди две седмици станахме членове на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО, от 10 години сме членове на Международната федерация на музикантите. Работим като синдикална творческа организация. Имаме даже колективен трудов договор в бранша. Т.е. ние си вършим нашата работа културните дейци – 2200 членове имаме, много добре. Обаче държавата също трябва да ни помогне. Нашите хора работят на абсолютен ентусиазъм.
Трябва реформа, разбира се, защото трябва да се спре с уравниловката. Съгласни сме. Обаче да се режат средства и да се намалява с 15% нищожният бюджет и със средна работна заплата под минималната за страната, ние категорично не сме солидарни с това намаление. Благодаря.
Красимир Велчев:
Знаете ли колко струва абонаментната карта за една година една ложа в операта във Виена? (Не знаем.) Ще ви кажа, струва 200 хил. евро тази абонаментна карта. Но това означава, че има приходи, че има продукт, който може да се представи и да се купи. Ние имаме ли продукт? Какъв продукт имаме и купува ли се този продукт или не се купува.
Стоян Иванов:
Моля да прекратим дискусията, която се води без ред, защото просто няма смисъл от такъв диалог.
Проф. Жени Захариева:
Аз имам само един въпрос към Вас. Културата не е ли и за пенсионера, не е ли за войника, не е ли за ученика също. Нашият стандарт къде и къде е стандартът на Австрия?
Проф. Стефан Данаилов:
Аз имах въпроси към колегите, но няма да ги задавам сега.
Но това, за което говори г-н Велчев, възниква от прегледа, който се направи, за себестойността на един билет. Колко струва един билет реално от приходно-разходна част? Наистина там има фрапиращи моменти. Кой колко работи? Това го коментирах в Пловдив и ми се разсърдиха колегите от операта. Аз ги разбирам, те нямат сценично пространство, но 240 лв. е себестойността на един билет. Това е много, макар че операта е скъпо изкуство. Но в същото време Софийската опера, която беше забатачена и какъвто и ще да е Карталов, я изведе, там средната стойност на билета е около 76-80 лв. Докато в театрите има трупи. Но не може примерно една Враца да купува билети по 15 лв. Но тук става въпрос за тази карта ,за финансовите възможности на гражданите, които ходят на театър, е много неясна. И все пак, каквато и реформа да се прави, тя не може с делегирания бюджет, ако е 15 млн. лв., ще загубим цялата карта на България, дори с обединение на някакви центрове и за някаква културна политика, която държавата трябва да води. В края на краищата държавата трябва да има такава своя политика. Иначе какво правим?
Даниела Петрова:
Заповядайте, г-жо Кирова.
Йоана Кирова:
Аз искам да изразя позиция, че ние не сме унищожителите на културата в България. Не е нито лоялно, нито честно от ваша страна, едва ли не да се поставяте от другата страна на барикадата. Ние просто ви казваме каква е ситуацията. В момента в България има гладуващи хора, така че няма да е честно да оставим бюджета на културата да е на същото ниво, когато държавата е в икономическа много страшна криза. Това е едно на ръка.
Друго, искам да ви попитам тези опери, които вие изброихте, тези суми са изцяло на държавна издръжка ли?
Не е лоялно да ги изброявате, тъй като процентното съотношение с населението на Италия и Германия не е същото като в България. Така че ако там имат еди-колко си, но там са над 80 млн. жители. Ние сме едва 7 млн. Процентно нашите опери са достатъчни за населението.
Трето, посещението е различно. В България е различно от това в Германия и Италия.
Георги Стоянов: Съюз на филмовите дейци.
Малко влизаме в екарисажа – къде са ребрата и къде трябва да отиде опашката. Дайте да се върнем към нещо съвсем нормално. Когато се говори, че е необходима културата, трябва да се види тази култура по какъв начин съществува. Много просто ще разберете. Това са 42 държавни театъра. Те имат държавни пари. Никога няма да ги имаме. Но това не е защото трябва да ни дават лош пример. Те си съществуват, защото знаят, че за културата трябва да има нещо. Това е единият момент.
Но аз искам да ви върна към друго нещо. Когато става дума за това, което се харчи за нещо, има една проста логика. Ситуацията се променя, тя се намалява в процентно съотношение, това се отразява на всички. Нормално е. Обаче, взимам за пример киното. Два закона се нарушават – Законът за филмовата индустрия и Законът за радиото и телевизията и са отрязани 50%. Това, което е другото – така наречените 12% или колко, аз не мога да кажа, те са извън това. Те се добавят към онези проценти.
Помислете си вие. Вие сте хора ,които имате семейства, имате отношение към това, което е свързано с неблагополучията могат да станат.
Какви са неблагополучията. Едно просто нещо. Влиза един човек в болницата на операционната маса. Представете си една абсурдна ситуация. Този човек трябва да бъде опериран. Възникват затруднения. Там и сега възникват затруднения. Там искат пари по всяко време. Представете си, че тази ситуация се решава последния начин. Спират в момента операциите и казват. А ние трябва да решим този проблем. Тук няма финансиране. Само че докато разсъждаваме върху това нещо, дайте малко да отключим кислорода. Тези 20% са кислорода. Не става дума, че тук се намалява пропорционално нещо, без да се говори, че 50% вече са били отрязани. Това ще загине и няма да го има. За хората, които не ходят на театър, не ходят на концерт и т.н., това няма да се отрази. Но за националния имидж това се отразява по съвсем друг начин. Аз не случайно винаги съм стоял зад музикантите, защото като говорим, че са визитна картичка, това е просто визитна картичка, а България е известна с тези неща.
Искам за малко да се върна в културата. В културата има следния парадокс. Онова, което от бюджета се дава на културата, е по-малко от 1%. Това е по-малко, отколкото е статистическата грешка на бюджета. Това даже в отчета никъде няма да отиде и няма да свърши никаква работа на държавата. Разберете го това нещо. А се получава така, че ние сме склонни за малко да отключим кислорода. Има ситуации, които се наричат санитарен минимум. Това не са санитарен минимум. Това са ситуации, в които става въпрос за следното нещо. Дали ще продължи да съществува това нещо, дали ще продължи да живее. Съгласни ли сте вие за вашето дете да кажете: Вижте, в трудна ситуация сме и в трети и четвърти клас няма да ходиш. След това ще наваксаме в пети клас. Влизайки в проблемите на културата, разберете тревогата на хората. Разберете тревогата и на тези, които ще бъдат потърпевши. Недейте да ползвате такива неща, които в интернет излизат в друг вариант.
Това ви го казвам с болка. Не ви го казвам, защото не сме по-различни от различната страна на барикадата. Аз говоря на базата на това, което ще се отрази тотално на едно подрастващо поколение, на хората, които са свикнали да имат културни потребности. Те ще отмрат. Много неща отмират. Човек може и с един крак да се движи. Но тези поражения не могат след това да се възстановят. Само това искам да ви кажа.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Заповядайте, г-жо Караминова.
Гинче Караминова:
Не искам изобщо да говоря за кризата – за това, че България е в криза, Европа е в криза и светът е в криза. Искам да взема отношение за приходите, че се изискват 100% приходи след новата актуализация. Да погледнем един общински театър. Ще ви дам пример. За това искаме да направим реформата, за да ги има тези приходи. Един общински театър с прекрасна постановка. Първия ден е пълно, втория, третия – също, и след това празни зали. Същото се отнася и за симфоничния оркестър. Трябва да има реформа, защото примерно тази област има 11 общини, никой не е успял да види тази постановка. Никой не е успял да чуе изпълненията на този симфоничен оркестър. Затова е необходима тази реформа и то в момент на криза, за да може наистина да има 100% приходи, както е заложено. Примерно, аз довеждам едно музикално трио в община Брацигово. Хората полудяха. Ние не сме видели такова нещо с години. Питат, защо не идват от областния град. Защо не идва театъра? Затова е необходима реформа, за да има пари и средства и да има приходи.
Даниела Петрова:
Иска ли някой друг да вземе становище.
Проф. Стефан Данаилов:
Искам да допълня, че във всичките години бюджетът е формиран по този начин. Разходна част – приходна част. Това не е ново. Общо взето играещите структури са си изкарвали тази приходна част, защото това формира останалата част. Те иначе няма да могат да съществуват – то е 50 на 50. В този смисъл вие сте права дали са много дали са малко. Да, има представления играни 5-6 пъти. Това е другата страна на въпроса. Но поинтересувайте се каква е базата, с какво да отидат до този град? Едно пътуване на една трупа, например Народният театър с постановката „Вишнева градина” пътуват 56 човека, от които 17 актьора. Направете сметка за два дена дневните, какъв транспорт трябва. А те го нямат транспорта. От 30 години не е купуван нов транспорт. Те не са мобилни и нямат никаква полза от това. Но това е тема за друг разговор. Аз съм затова, но въпросът е какво правим в следващите 6 месеца, тъй като това ще се изчисти, ще влезе като законодателни мерки, ще има промени в закона, за да влезе в следващата година. Но аз говоря сега какво правим. Има ли готовност да се поеме това, което се очаква.
Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Кутев.
Антон Кутев:
Аз имам съвсем конкретно предложение. Тъй като проф. Данаилов зададе няколко конкретни въпроса, които касаят г-н Дерелиев, ако не се лъжа, молбата ми е да го чуем него, защото така в общо политически разговор се занимаваме с неща, които не ми се струват полезни понякога, а чисто образователни трябва да са. Затова сега молбата ми е към г-н Дерелиев.
Но аз бих искал да акцентирам върху един въпрос, който зададе проф. Данаилов, но за мен той е важен. Преди два дена гледах една пресконференция на двамата усмихнати министри – Симеон Дянков и Вежди Рашидов, на която се обещаваха страхотни подкрепи по отношение на културата. Това означава ли, че предложенията, които е направил г-н Рашидов в някаква степен договорени ли са и това ли означаваше пресконференцията. Защото аз в цифрите не виждам основание за радостта на Симеон Дянков. Може би имат тази уговорка, която все пак би била нещо.
Стоян Иванов:
Благодаря на г-н Кутев. Един от въпросите, който г-н Кутев повтори, аз също смятах да го повторя. Наистина за докладната ставаше въпрос.
Вторият въпрос се отнася до министъра. Предполагам, че е зает и е по важна работа, но все пак когато се обсъжда бюджетът на неговото министерство и за структурата на цяла България и то такъв бюджет, от който се налага да се реже, мисля, че редно беше министърът да бъде тук.
И една реплика към високо уважавания от мен, а мисля, че не само от мен, проф. Данаилов. Проф. Данаилов, знаете по-добре от мен, че успешна реформа се прави, когато има пари. Само че реформата не беше съвсем направена тогава и сега в този недоимък реформата може да се превърне вместо в операция, в аутопсия.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Г-н Дерелиев, имате думата.
Димитър Дерелиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Без съмнение съвсем скоро в тази комисия ще имаме един подробен разговор за това как Министерството на културата възнамерява да проведе тази така наречена реформа, тази промяна, за която говорим много, много отдавна.
В началото, отговаряйки на въпросите ви, бих искал да кажа, че прилагането на антикризисните мерки не е част от реформата. Това е нещо, което поставя Министерството на културата, както и другите министерства на България, в едно драматично положение. Това ни притиска колкото се може по-скоро да направим тези промени, отлагани от десетилетия. Защото тази наследена структура на сценичните изкуства в България е повече 20 или 30 години при една съвършено друга икономическа система в страната. Не я коментирам. Ясно е, че нещата трябва да се модернизират, да се променят. Не е имало куражът това да се направи. Единствено през 1999 г. има една промяна с съкращаване в голяма степен, която не е продължена през следващите години. За съжаление сега на нас се пада тежката задача да извършим с много по-малко пари тези жизнено важни за оцеляване на цялата система на културата промени.
Какво възнамеряваме да направим в Министерството на културата? Без да влизам много в подробности, просто ще изложа принципите, които ние сме подготвили за промяната на сценичните изкуства, започвайки от театралната мрежа в България.
Нашият възглед е, че културата е и динамика. Не е само някакви обеми, които да се пълнят или изпразват и да се наливат само пари, да се измерват в абсолютни показатели. Да, парите са малко, наистина са много малко. И точно затова трябва да бъдат много по-динамично раздвижвани в цялата система на културата най-общо казано и в сценичните изкуства, а сега по-конкретно за театъра. Ние смятаме, че сега съществуващата театрална карта на България е в голяма степен остаряла, скована, не отговаря на изискванията. Това, което се каза, че много спектакли не достигат до определени места, че би трябвало да се премине по същество от една централизирана система на управление от София от Министерството на културата към децентрализация и към една регионална политика. Нашият възглед е точно в посока на едно преструктуриране, като се създадат регионални центрове по сценични изкуства, които ще обслужват един определен регион. Имаме вече някои проекти, някои предложения. Те са изчислени на базата на стандарти за брой население в даден район. Ще има център този сценичен регион, ако мога така да го нарека. Без съмнение ще се наложи и преструктуриране на човешки потенциал, на състава.
Нашата идея на Министерството на културата е цялата реформа в културата средствата, които се дават за издръжка и за заплати да отидат повече за дейности – да отидат за спектакли, за концерти, за по-големи възнаграждения на играещите актьори. Защото ние много добре знаем, че наред с прекрасните звезди, които имаме в българския театър, една много голяма част от актьорите, за съжаление, главно в провинцията, съвсем не могат да отговорят на това. Това се вижда и от броя на спектаклите, и от приходите, като един допълнителен критерий, да отговорят на изискванията за преминаване на културата с частично прилагане на пазарни принципи. Всички тук говориха – проф. Данаилов пръв и след това и г-н Велчев, наистина е изключително неприятно, че в момента играещите театри не са стимулирани да играят повече, а тези, които са в пасивно положение, са много добре издържани от държавата. Това е дълбоко несправедливо и поражда голямо напрежение вътре в системата и тежи на функционирането на цялата система.
Ние сме постигнали договорка с г-н Дянков да освободим приходите на всички добре работещи театри и те да могат д ги ползват 100%, а не както е в сега съществуващата система да ги връщат обратно в бюджета. Това министър Дянков по два начина се съгласи да стане и ние ще го предложим до края на месец юни. Едното е предлагането на делегираните бюджети, което може да стане не винаги, както се случи в софийските театри, както предлагат актьорите и смятат, че това навсякъде би могло да стане. Другият вариант е това да стане с делегирани дейности на базата на някакъв стандарт. Според нас, този стандарт би могъл да бъде един комбиниран стандарт. Много чисто пи било той да се базира на продаден билет, но това ще доведе буквално до много бързо затваряне на някои провинциални театри. Ние считаме, че би трябвало да се даде един по-равен старт и в този стандарт да влязат и други критерии, а не само продаден билет, а и потенциален брой зрители в региона, културна оценка на спектаклите.
След тази структурна промяна, възнамеряваме, като сме нахвърлили вече закона за сценичните изкуства. Аз не знам във времето как това би могло да стане. Не знам дали може да стане от новия сезон, защото наистина обстоятелствата ни притискат. Ние смятахме да стартираме от новата бюджетна година, като обявим предварително мерките си, като всичко това бъде заложено в новия Закон за държавния бюджет и подзаконови нормативни актове и да започне да се прилага от 1 януари 2011 г. Но при това положение сега вероятно ще бъдем принудени да ускорим нещата и тези неща да влязат в действие от новия сезон.
Имаме поети ангажименти от министър Дянков за допълнителни компенсации при освобождаване на актьори, за да могат те през това време да се адаптират. Министерството на културата ще проведе сесии за проекти, за спектакли, за програми и т.н. Аз не смятам, че актьор е само този, който е на щат. Освободеният актьор не престава да бъде актьор. Защо той ще спре да се стреми да играе, ще спре да продължи да се изявява ли? Ще се стремим да създадем благоприятни условия, ако той играе, да дадем едни по-добри възнаграждения. Защото сега всички са мизерно по равно. Това е несправедливо и не би следвало да продължи така.
Сега няма да влизам повече в подробности. Наистина едно задълбочено представяне ще направим пред вашата Комисия съвсем наскоро. Точно поради чувствителността на темата за реформата беше привлечен и трети заместник-министър, уважаваният Митко Тодоров, който е смятан за много добър при провеждането на тези промени в културата.
На въпроса за музея, така наречения „Лувър”. Парите са от централния бюджет, а не са от бюджета на Министерството на културата. Те включват пари и от чуждестранни фондове и програми, както Музеят на модерното изкуство в Норвегия и т.н.
За читалищата може би ще обяснят колегите от Министерството на финансите, че те не се управляват от Министерството на културата. Те са едни други субекти по Закона за народните читалища, който трябва да бъде променен също, но това е една съвсем отделна тема. Благодаря.
Красимир Велчев:
Г-н Професоре, Вие сам сте пример за това, че един добър актьор може известно време да бъде министър, депутат и пак да стане добър актьор, съдейки по последните изяви. Така че който е добър актьор, пак ще остане добър актьор.
Проф. Стефан Данаилов:
Вие сте депутати от различни региони. При бедствието, което е въпрос да се случи, вие ще видите какво напрежение ще има. Защото това са все пак единствените държавни културни институти. Не говоря как ще се съхраняват. Въпросът е, че първо ще бъдете атакувани вие. Защото ясно е какво ще стане с тези центрове. Недейте бяга да задължите държавата да си подпомага културата. Пазарният принцип го видяхме докъде ни доведе със същите тия центрове. Защото една трупа от 100 човека при сегашния бюджет, а не при намалението, се движи между 700-800 хиляди лева, която може да има над 35 актьора и силен технически състав, за да могат едновременно да се играят три спектакли и те да покрият сценичните пространства на територията на дадена област. Този център, където ще го измислите и държавата като си изтегли парите, ще ви питам как ще съществува при положение, че общината няма пари да съфинансира. Не споря, но така го виждам. Г-н Дерелиев, кажете ми колко Ви обеща Дянков да ви даде за сценични изкуства.
Даниела Петрова:
Ще ви помоля да проведем тази дискусия, когато Министерството на културата има готовност и по-добра подготовка и на всички останали участници в процеса.
Моля сега да получим отговор на последния въпрос за читалищата и след това ако няма други въпроси, да преминем към гласуване. Заповядайте.
Зоя Касърова: МФ
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Искам да обясня за читалищата, че първоначално в проекта на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет се предвиждаше 15 на сто съкращение на субсидията за читалищата. В момента текат преговори между изпълнителната власт и Националното сдружение на общините в Република България за да има един диференциран подход при намаление на субсидията. В този смисъл се предвижда субсидията да бъде намалена с 10 на сто, като се има предвид, че те са едни от най-уязвимите структури, които са разположени из цялата страна и субсидията за тях не е голяма. Тя е в един минимален размер за издръжката на съответните читалища. В този смисъл се предвижда вместо да бъде намалена субсидията с 6.5 милиона лв., да бъде намалена само с 4 300 000 лв.
Относно въпроса, който беше зададен, Министерството на културата на територията на самата община как ще бъдат разпределени субсидираните бройки, по Закона за народните читалища, те се разпределят от комисия, която се назначава от кмета на общината с представител на всяко читалище. Тези бройки, които Министерството на културата е определило като обща сума за общината – примерно, 30 субсидирани бройки, между читалищата на съответната територия, ще се разпределят от тази комисия. Ако бъде гласувана новата субсидия, наново те ще бъдат разпределени в зависимост от съответното читалище и неговата дейност.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Колеги, други изказвания. Заповядайте, г-н Курумбашев.



Петър Курумбашев:
По отношение на читалищата бих искал да обърна внимание на заместник-министъра на културата. Има места, където ние не можем да прилагаме чист финансов подход, а трябва да прилагаме държавна политика. Понеже стана модерно да се говори за „защитени училища”, след това започнахме да говорим за „защитени болници”, а скоро сигурно ще започнем да говорим и за „защитени читалища”. Но ви давам пример с община като Тополовград, защото е особен район. Това е пограничен район. Районът е повече с бежанци от едно време (1912-1913 г.) Това е някакво огнище и това огнище нямаш право да го загазиш. Това е въпрос на държавна политика. Не е въпрос да им дадеш 30% по-малко пари и да им кажеш седни с кмета и изберете кое читалище ще получи и как сами ще се закриете. А въпросът е да се каже, че държавната политика за места като Тополовград, като Ивайловград и други, тук идва мястото на държавата. Не може да се каже, че то това е в общините, че Сдружението на общините ще се договори с Министерството на финансите. Тук идва и мястото за намеса на министър-председателя. Той се занимава с осъществяване и правене на политика. Не е министърът на финансите този, който казва каква политика ще се води в културата. По този начин утре министърът на финансите ще ни каже каква политика да се води в екологията, в енергетиката. Не е той! Затова има министър-председател и затова тази държава трябва да се намеси в такива райони. Вие си оградете на картата тези райони. Не може да се каже за тези общини: То така е за цялата държава. За София 30% и се оправяйте. Но за Тополовград и за Ивайловград не е така. Тук е ролята на държавата.
Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Дерелиев.
Димитър Дерелиев:
Само с едно изречение в отговор на г-н Курумбашев. Да, прав сте г-н Курумбашев. Всичко това е така. Ние искаме да водим такава диференцирана културна политика. Сега съществуващият Закон за народните читалища е изработен изключително лошо. Той не дава реално никаква възможност на Министерството на културата да провежда такава политика, да провежда някаква форма на контрол, да провежда диференциран подход и т.н. Затова министър Рашидов е назначил работна група, която трябва до месец септември да изработи по същество нов Закон за народните читалища, в който всички тези неща ще ги отчете и ще има някаква яснота какво правят, тъй като в момента не е ясно какво правят читалищата в България.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.


Ангел Ангелски: заместник председател на Съюза на българските
музикални и танцови дейци.
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа депутати,
Самият факт, че ние представителите на творческите гилдии сме тук днес при вас сме с една огромна надежда, че само вие на този етап можете да помогнете. Ще кажа защо. От 20 години стане ли въпрос за реформа в културата, това автоматически означава съкращение, без да има някакъв анализ. Това липсва и днес. Ние не сме против реформата. Напротив, от всички нас беше засвидетелствано, че ние също искаме да се случи тази реформа. Но нека да има един анализ, една визия как ще изглежда утре културата на България. Защото в културата 2 + 2 никога не е равно на 4. И този който не го разбере, след това ще страда целия народ. Тук не чух нищо за оценката на мисията на културата, а се говори за пари и за субсидии. Без субсидия култура никъде не може да съществува. Нека да видим какво правят държавите около нас. Обама отпусна 15 милиарда долара да субсидира в Америка културата, която е чисто частно финансирана. Италия направи данъчни облекчения (40%) за тези, които ще финансират културата. А ние посягаме единствено и само по начина на съкращенията. А трябва да си дадем сметка, примерно, че сега предстои промяна на социалния закон, където балерините трябва да играят до 55 години. Това е нещо, което не касае това, но утре то ще бъде също фактор. А те и сега играят до 55 години.
Даниела Петрова:
Явно е изтекла информация. Не е предложено още!
Ангел Ангелски:
Аз бих искал да ви призова дами и господа, това, което каза проф. Данаилов – в близките 5-6 месеца какво ще се случи. Защото това съкращение в момента, ако се направи, то за голяма част от културните институти ще е равностойно на закриване. И ако ще се носи някаква отговорност, то би било по-добре не да се съкращава общо 15%, което не е 15% както се казва, а ще бъде някъде около 30 и няколко процента, то е по-добре да се ликвидират определени институти и да се знае, че другите, които ще останат, ще работят, отколкото да се оставят някакви недоносчета, които няма да могат да бъдат въобще конкурентоспособни. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря. Бих искала да ви предложа да закрием дебата и да преминем към гласуване.
Който е за приемане на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г., моля да гласува. Десет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма.
По втора точка - Обсъждане на Указ № 129 на Президента на Република България, постъпил на 31.05.2010 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от Народното събрание на 19.05.2010 г. и мотивите към указа.
Уважаеми колеги, постъпил е указ от Президента по повод на Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, с който вие сте запознати, бих искала да открия дискусия по този въпрос. Има ли желаещи за изказване? Ако няма, ще направя предложение за повторно гласуване на закона, съобразно нашия правилник. Има ли становище по повод на мотивите? Заповядайте.
Петър Курумбашев:
Може и да е мой пропуск, но документите, които ни бяха дадени за заседанието на комисията, нямаше документи по точка втора. Т.е. самото вето с мотивите на Президента. По точка първа ни бяха раздадени материалите. Но по точка втора не съм получил.
Даниела Петрова:
На 2 май всеки от нас го е получил. То е съвсем кратко.
Колеги, ако няма да изразявате становища, предлагам на вашето внимание да гласуваме, съгласно нашия правилник - чл. 76, ал. 4, с което не подкрепяме ветото на Президента.
Който е за неподкрепа на ветото на Президента, моля да гласува. Десет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма.
За да оформим нашето предложение, предлагаме на Народното събрание повторно гласуване на Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията.
Благодаря за участието.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.



Председател:
Даниела Петрова