Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ
23/06/2010
1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г.
2. Разни.
Днес, 23.06.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”; от Държавна агенция „Архиви” – проф. Георги Бакалов, председател и Пламен Крайски, заместник-председател.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Добър ден, колеги. Налице е кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Днес заседанието ще протече при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г.
2. Разни.
Ако има предложения за промяна, моля да бъдат направени. Няма. Моля да гласуваме дневния ред. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г.
По законопроекта сме поискали становище от Министерството на културата. Такова е постъпило с изходящ номер и подписа на министър Рашидов. Също така е постъпила и информация от Държавна агенция „Архиви”. И двата материала са ви раздадени.
Давам думата на Министерството на културата да представят своето становище. След това и Държавната агенция „Архиви” ще ни запознае с информацията си и накрая ще представя законопроекта.
Давам думата на г-жа Паунова.
Милда Паунова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Министерството на културата подкрепя проекта на Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд. С предложените изменения се постига целта за актуализиране на структурата на архивната институция и оптимизиране управлението на Националния архивен фонд. Посочените изменения дават възможност за по-голям текущ и превантивен контрол на Държавна агенция „Архиви” по опазване на документите в държавните и общинските институции с цел предотвратяване на възможностите за тяхното унищожаване. Благодаря.
Даниела Петрова.
Благодаря Ви. От Държавната агенция „Архиви” кой ще представи информацията? Заповядайте.
Проф. Георги Бакалов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми депутати, тъй като изменението в закона е атакувано само като процедура, няма критики по отделните текстове, ние напълно поддържаме текст на закона. В тези три месеца, откакто той фактически функционира, можем да кажем, че има добри резултати от направената структурна промяна, така че нямаме основания да искаме каквито и да било изменения.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, като вносител, ще взема думата, за да представя така предложения законопроект на вашето внимание.
Законът за изменение на Закона за Националния архивен фонд се разглежда повторно, тъй като същият беше отменен от Конституционния съд поради процедурни нарушения при гласуване. В идеологията и текстовете на закона, в мотивите на вносителите няма промени. Единствената промяна е в § 16, където е оказано, че законът влиза в сила от 12 юни 2010 г., т.е. с влизането на Конституционното решение в законова сила с цел да се запълни празен вакуум, който се получава от отмяната и съответно влизането в сила на настоящия закон.
Мотивите са, че Решение № 8 от 27 май 2010 г. на Конституционния съд, к.д. № 2 от 2010 г., с което приетият Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд е обявен за противоконституционен поради нарушение на процедурните правила по приемането му. Затова именно разглеждаме днес на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд.
Целта на законопроекта е извършване на структурна реформа, която към настоящия момент е факт. Имаме реорганизиране на дейността на Държавна агенция „Архиви”, като с предложените текстове се цели оптимизация, както на структурните нива, така и запазване на съхранението и обработката на архивите. Няма местене на документи. А в действителност имаме само вътрешно преструктуриране.
Актуализирането на нормативната уредба в областта на архивното дело всъщност както опазва от една страна документооборота, така и намалява финансовите ресурси, необходимо за издръжката на Агенцията. От друга страна, както вече и от Държавните архиви казаха, към настоящия момент системата функционира добре по тяхна преценка в рамките на тези три месеца.
Само за неюристите бих искала да кажа, че принципно Конституционното решение отмяната му действа занапред. Т.е. това, което е извършено до момента запазва своето състояние.
Ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз имам следния въпрос.
На базата на новия устройствен правилник, който виждаме, че е приет за Държавна агенция „Архиви”, на основание именно на преструктурирането на Агенцията, т.е. премахването на статута на териториални дирекции на всичките 27 съществували до момента такова, доколкото знам в областните центрове, и създаване на 6, т.е. редуцирането им само до 6 такива в центровете на районите за планиране, можете да ни дадете бройката на съкратените служители в тези бивши териториални дирекции, които сега са станали отдели. Наистина ли това е само обща администрация или има и съкратени от специализираните звена на Агенцията.
Проф. Георги Бакалов:
Като имате предвид, че са били 27 териториални архива с 27 счетоводители, а в момента такива няма, значи от общо 56 души съкратени, 27 са административни служители. Други, които са били съвсем в началото на своята трудова дейност – над две години, а някои, които са в края на своята трудова дейност. Запазили сме общо взето хора с 10-15 годишен трудов стаж и сме гледали да не ги съкращаваме. Общо са съкратени 56 души, от които 3-4 има в София и останалите са в другите провинциални звена.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други въпроси? Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Уважаеми колеги, ние миналия път подкрепихме предложенията преди връщането на законопроекта. Според мен, в по-обстойното и задълбочено поглеждане върху този проект закон аз мисля, че наистина по-задълбочено и сериозно трябва да се отнесем към изчистването на някои конфликтни тези. Аз ще спомена някои от тях, които считам, че би трябвало да бъдат изяснени най-малко.
От раздадената информация на Държавната агенция „Архиви” се вижда, че заложените в проекта за закон промени фактически са подготвени и дори е извършено съкращение на обща численост на административните звена в агенцията от 451 на 397 щатни бройки.
В същото време в същата тази информация се обръща внимание, че особено важен елемент за предстоящата реформа в Националния архивен фонд е неговото финансиране. Там се казва, цитирам:
„Оптимизацията не би била пълна, ако не е подкрепена финансово. В условията на икономическа криза подкрепа би могло да има не само от държавата, чрез бюджетно и целево финансиране, но и чрез привличането на европейски средства в рамките на оперативните програми.”
Би било добре, ако към мотивите имаше и отговор на въпросите: какъв е броят на щатните бройки, които новата регионална структура на архивите ще изисква в сравнение с досега заетите в нея; ще има ли още съкращения извън посочените 54 бройки; какъв е очакваният икономически ефект от тази промяна; ще са необходими ли допълнителни финансови средства от вече гласувания на първо четене ревизиран държавен бюджет за 2010 г.; предвидени ли са такива в новия окончателен вариант.
В чл. 18 на досега действащия закон изрично е посочен, че териториалните държавни архиви в областните центрове са със статут на дирекции. Това предполага числен състав на тези административни звена най-малко 9 човека.
С предложените изменения в закона се цели единствено, то е видно, създаването на правна възможност за преструктуриране и трансформиране на териториалните държавни архиви от дирекции в отдели поради наложените съкращения. Предлаганият проектозакон обаче излиза извън тази обективна необходимост и предлага изменения, които засягат компетенции и дейността на архивите.
Първо, в резултат на предложените изменения остава напълно неопределен и неясен териториалният обхват на новосъздадените регионални държавни архиви.
Второ, напълно неопределени остават и териториалния обхват и обекта на дейност на държавните архиви в областните центрове.
Това са основни въпроси, свързани с очертаване на обхвата на тяхната компетентност и отговорност и са обект на специализирано архивно законодателство, поне така считам, а не на устройствен правилник. Примерно, законът не определя, че фондообразователните институции и организации от област Кюстендил трябва да предават документите си и да бъдат контролирани от държавния архив в Кюстендил. На практика те биха могли, както сега се предлага, да ги предадат в друг архив в същия регион – Благоевград, Перник или София, ако се имат предвид очертаните в закона за регионалното развитие райони второ ниво, или в Пловдив, Бургас или друг град на Южна България при прилагане на райониране на първо ниво.
Отговорите на тези въпроси мисля, че ще ни помогнат и мисля, че са важни при гласуването, разбира се, и когато влезе в сила промяната предлагана в този закон.
Както е видно, стои предложение в § 16, той да влезе в сила от 12 юни 2010 г. Това трябва да се коригира. В същото време виждаме, че е част от промените, които вече са извършени.
Трябва да ги изясним тези неща, особено в последната точка, която споделих, тъй като това е на базата на новото райониране на зоните в България, които аз не знам да са влезли със закон – за 6-те региона. Това е принципът, по който е направено всичко това.
В този смисъл, ако може на тези въпроси да ни отговорите, тъй като в документа, който получихме от Държавната агенция „Архиви”, това не се разбира, не стои на дневен ред, а мисля, че е важно. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Имате думата, проф. Бакалов.
Проф. Георги Бакалов:
Проф. Данаилов, бившите териториални архиви си имаха строго определени региони и съответно своите фондообразуватели. Това не се е променило по никакъв начин. Посоченият от Вас пример с Кюстендил, фондообразувателите могат да дават само в Кюстендил. Само в случай, че няма физически възможности, обеми в даден град, може да се отиде към регионалния център. Но тази практика съществува досега само теоретично. Както е било в миналото, териториалните архиви си имат своите фондообразуватели и те работят конкретно и с тях само. Окрупняването улеснява администрирането и намалява финансовите разходи. Това е единствената придобивка на новия закон. Това по никакъв начин не променя работата на читатели, на потребители, които в миналото, и сега и в бъдеще ще ползват териториалните архиви. За тях е все едно дали началникът на този архив е директор или началник на отдел. Това са наши административни разпоредби, които не се отнасят към работата на самите архиви.
Колкото до датата, мисля че правилно е посочено да бъде от деня след като влиза в сила разпореждането на Конституционния съд, тъй като вече има 4-5, а може би ще станат и повече, молби за хора, съкратени, които искат да бъдат възстановени, тъй като законът и съответният произтичащ от него правилник, минал на съгласуване в Министерския съвет, е вече невалиден. Това е обещание за един абсолютен хаос, ако това се допусне. Това значи, че всичко, което е изградено до момента и всички средства, които са вложени, интелектуална енергия отиват на вятъра. Ако законът наистина бъде гласуван във вида, в който е, значи отново да върнем процедурата в изходна позиция от 5 март.
Дано да се прояви разбиране и когато се гласува, да се вземе под внимание това.
Адвокати тук и там почти типово, подготвят молбите в Търговище, Разград или Варна просто си приличат. Като че ли са писани от един и същи адвокат. Това значи, че адвокатското мислене е такова и тези хора са посъветвани да искат възстановяването на тяхната предишна длъжност, а такава често пъти почти вече няма. Тази длъжност е закрита.
Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев:
Аз честно казано не разбирам много от архивирането, но имам един въпрос, който не ми е ясен, точно защото може би не разбирам.
Когато обединявате дирекции, т.е. правите ги отдели, очевидно част от дейността минава към регионалното звено. Това няма ли несъвместимост по начина, по който се попълват документите. Т.е. за мен архивните единици, най-вероятно в различните подразделения, са водени по различен начин и няма ли да се окаже, че при събирането ще се появи несъвместимост с начина, по който сега е водено.
Проф. Георги Бакалов:
Не! Работата, както вече споменах, на читатели и потребители ще върви по същия канален ред, както и досега. Няма да има нужда да се иска от регионалния център документ, разрешение или някакъв друг сертификат. Просто, там където е била бившата териториална дирекция, там ще се извършват и в бъдеще тези услуги. Регионът какво прави? Той се занимава със стопанската, финансовата и административната дейност на целия регион. Както знаете, те са вече 6. Това са: Монтана, Търново, Варна, Бургас, Пловдив, София. Това са шестте региона и те администрират чрез главен експерт, който се занимава със стопанска дейност с главен счетоводител обслужват целия регион. Това е новата функция на регионалните. А методически старите териториални дирекции се запазват компетенциите.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други въпроси. Проф. Данаилов, заповядайте.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз разбирам какво може да се случи, ако променим датата на приемане на самия закон, но тук трябва да се види какви са основанията. За да бъде гласуван със стара дата и да остане да действа, както е посочено от 12 юни.
Даниела Петрова:
Сега ще дам думата на правните референти и ако не стане ясно и аз ще уточня. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мирослава Манолова: референт
Датата на влизане в сила на закона е 12 юни, защото това е датата на влизане в сила на Конституционното решение, с което законът е обявен за противоконституционен. И тъй като решенията на Конституционния съд имат действие за напред, от влизането им в сила всъщност излиза, че тези изменения, които са направени м. декември с влезлия в сила и сега отменен закон, все едно ги няма. Отдолу изникват старите текстове, старата структура, старите правомощия и т.н. И за да се препокрие този период от влизане в сила на решението – 12 юни, до влизане в сила на закона, който обсъждате сега и който ще бъде евентуално приет, за този период затова е сложена тази дата, за да се покрие този период и всъщност законът да си влезе в сила от 12 юни и оттам отново да започне да действа структурата, която де факто вече е налице. Но де юре я няма, тъй като законът е обезсилен от Конституционния съд като противоконституционен. За това е тази дата.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други въпроси? Ако няма други въпроси, да закрием дебата и да подложим на първо гласуване така предложения Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По втора точка – разни.
Колеги, постъпило е писмо до Комисията, което ви е раздадено. То е от Георги Стоянов, председател на Съюза на българските филмови дейци, от Радослав Спасов, председател на Българската асоциация на кинорежисьорите от Иван Тонев, председател на Асоциацията на българските оператори, от Георги Чолаков, председател на Асоциацията на филмовите продуценти и от Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
Вие сте се запознали с текста на писмото. Те изказват опасения за размера на намалените средства за финансиране и липсата на нормативна база. Т.е. не е създаден фонд „Българско кино”, т.е. не е завършена реформа. Това са проблемите, които поставят пред нас. Предлагам след като се запознаете, да вземем становище по това писмо.
Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Благодаря Ви, г-жо Председател, че ни предоставяте това писмо. Много е хубаво, че Вие имате тази инициатива като председател на комисията.
Аз исках да обърна внимание на уважаемите членове на Комисията, че още като обсъждахме бюджета в края на миналата година, обърнахме внимание на драстичното намаляване на парите за киното. В смисъл ако един бюджет пада с 5-6%, не е нормално парите за кино да падат с 50%. Нормално е нещата да падат пропорционално в различни сектори. Явно в Министерството на финансите въпросът с киното съвсем не им е приоритет и явно министърът на културата в случая няма тази тежест, за да отстои интересите на своето министерство. Аз например съм впечатлен от работата на Министерството на околната среда и водите, което успява два пъти да защити много добри бюджети през министъра на финансите и съответни сигурно пред премиера.
В случая става дума за още едно орязване на и без това орязания бюджет. От това писмо вие виждате, че става дума първо, че никакви филми няма да могат да се стартират, което е повече от ясно и второ, няма да могат да се завършат ангажиментите по започнати вече филми, както филми, които се финансират от Националния филмов център, така и по копродукции, които се правят с други държави, което е особено неприятно, тъй като обикновено по 4-5 държави се ангажират в това съвместно да финансират един филм и ако някоя държава не си изпълни ангажимента, този филм не може да бъде завършен.
В последната година не казвам, че са станали някакви блестящи филми в България, но все пак и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Източни пиеси”, „Дзифт”, „Мисия Лондон” – вижда се, че се е завъртяло малко от малко колелото на българското кино. Може би имаме друг спомен за други филми, които са правени във времената от типа на „Време разделно” или „Оркестър без име”. Но това не означава, че ако нямаме онова ниво, сега просто трябва да се отиде към ликвидация на киното. Затова исках да ви помоля, нямам представа, мисля, че днес изтича срока, не съм сигурен, за предложения по бюджета между първо и второ четене. Дори бих ви предложил заедно членовете на комисията, без значение от коя политическа партия, да ги помолим да не режат втори път в смисъл те и без това отрязаха страшно много първия път. Би имало по-голям сила, ако различни членове на Комисията от различни политически партии подпишат такова предложение и ние като Комисия по култура да застанем за това да не го отрязват допълнително този бюджет. Искам да изчистя политическия момент по този начин някой да не каже, че някой спекулира и казва: Вие убихте българското кино, вие управляващите и т.н. Не, аз по-скоро си представям, че е нормално ние заедно като членове на Комисията по култура, гражданско общество и медии да извършим тази лобистка работа в полза на българското кино и да защитим този орязан бюджет.
Друга е темата, че е нарушен Законът за филмовата индустрия и т.н., не ми се спекулира в тази посока.
Да не ги режат втори път. Така жестоко ги порязаха първия път – с 46%. Според мен, тук е направена грешка. Не е бил бюджетът 19 млн. лв., а 16 млн. лв., реално им бяха дадени 14 млн. лв. и беше намален на 8,900,000 лв. Наистина имаше намаление от 47%. Втори път ако им се случи, ням да могат да завършат това, което са започнали. Ясно е, че няма да правят нови филми.
Затова исках да ви помоля. Ако искате и една работна група, определена от вас, ако искате след заседанието на комисията да се съберем с оглед да не изпуснем сроковете на Закона за бюджета между първо и второ четене. Ако, разбира се, такова предложение намира подкрепа. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
В януарския бюджет, който приехме, сумата беше 10 100 000 лв. Националният филмов център направи едно планиране в параметрите на това, което беше отпуснато. Сега с новите промени в бюджета, идва на 8 500 000 лв. и оттук става големия смут. Първо, има много филми, които не са довършени. Заснети са, но има довършителна работа, която не може да се завърши. Ясно е, че нова сесия през есента няма да се прави поради липса на средства. И в тази посока да видим дали не можем да помогнем поне тези два млн. лв., макар че те са написани в общата сума, която е за цялото министерство, тъй като те са фатални и за театъра, и за музиката, и за киното, но тук вече има проекти, копродукции, в които, ако не се участва от държавата със съответната сума, не могат да се търсят пари от Европа и от други студии. В този смисъл те са прави. Въпреки че на фона на цялата криза тези 10 млн. лв. можеха да ограничат нещата ,да преструктурират и да продължи работата. Но по-тревожното е заявката за следващата година. Там отново има в бюджета намаление на тази субсидия за киното. И още по-тревожното е това, което се очаква за 2011 г. и 2012 г. – да бъде намален с 61%. Значи връщаме се на 2007 г. Това е по-тревожното и от това, което в момента става.
Колеги, проблемите са много големи. Като разбрах онзи ден, че трябва да затворим Висшия театрален институт за три месеца, какво означава това. Това означава съкращаване на цялата учебна програма на тези млади хора. Предложението на Академичния съвет е от 20 ноември до 15 февруари. Намалени са 500 хиляди. Издръжката за отоплението и електричество е 300 хиляди. Отделно това колегите приемат да излязат по един месец неплатена отпуска. Но да прекратиш учебен процес е просто невероятно и е голямо напрежението. Явно така е и в другите академии, защото днес четох в пресата, че е имало реакция. Това са много драстични неща, която налагат голям смут. А в същото време се увеличава таксата на децата. Догодина ще бъде 600 лв. на семестър, което значи 1200 лв. за година. Много може би ще излязат поради невъзможност да платят.
Работата в сферата е много трудна. Разбира се, отделни са трудностите в театъра, но колегите от киното много ясно са посочили къде са проблемите. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте, г-жо Кирова.
Йоана Кирова:
Аз не искам да омаловажавам изказванията на колегите, многоуважавани от мен. Наистина притесненията са основателни и са сериозни, но всички знаем, че позицията, в която в момента се намира държавата, не е в най-цветущо положение и наистина ще трябва да се опитаме отвсякъде максимално да се свият разходите, за да се получи един балансиран бюджет.
Забележката, която искам да отправя към г-н Курумбашев е, че не е редно да се спекулира с това каква тежест има съответният министър. Защото тук не става въпрос за тежест на личността. Тук става въпрос за национална финансова политика. Различните министерства имат различни приоритетни програми върху които трябва да се работи. Така че това не зависи от министъра, а зависи от важността на програмите на съответните министерства, които защитават.
Другото, което искам да кажа. Да, има много добри български филми в последното време. Но най-гледаният и най-успешният български филм, който Вие споменахте „Мисия Лондон”, той не е правен със субсидия от държавния бюджет. Той е изцяло частна инициатива. Това доказва, че при добър сценарий и добра актьорска игра, при един добър PR, един добър български филм може да бъде успешен без задължително той да разчита на държавна субсидия.
Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев:
Хубаво е като се изказваме по този въпрос, да имаме поне някакъв минимум от квалификация или някакви познания в сферата. Ще започна отзад напред.
Първото е това, че „Мисия Лондон” не била с държавна субсидия и там е проблемът на това, което правим в момента. Киното е колективно изкуство, в което влизат много хора. „Мисия Лондон” е финансирана с други не държавни средства. Но ако не бяха през последните 4 години всички онези филми, които бяха финансирани с държавни средства, ”Мисия Лондон” нямаше как да се случи. Защото за да се случи ”Мисия Лондон” вътре има оператори, които е добре да не са станали междувременно таксиджии. Вътре има осветители, които е добре да не са заминали междувременно за Унгария. Т.е. това е една смесица между култура и индустрия, между изкуство и индустрия, която се издържа много трудно и много специфично, особено на един пазар като българския, който общо взето е 7 милиона. Аз съм учил в Московския киноинститут и в нашата Художествена академия. Но ако някой ми каже, че някой може да издържа примерно изобразително изкуство спорадично и да му дава пари тогава, когато има пари, аз ще му повярвам. Защото изобразителното изкуство е нещо, което може да се продава, както го прави Кристо Явашев и който искате друг, където и да отидеш по света. Там няма езикови и културни бариери и там нямаш проблем да го правиш спорадично. Абсолютно не стоят така нещата обаче с киното. В киното нещата стоят, както и в науката. Не можем да издържаме само онези области на науката, примерно само ядрената физика, защото тя ни върши работа. Защото за да създадеш ядрени физици, трябва да имаш математици, т.е. цялата онази база на науката, която дава възможност някъде да се появи висша наука, която вече да е конкурентоспособна и да носи пари, тя изисква огромна база от дребни хора, от професори, чиято работа ние обикновено не забелязваме. Само че без дребните не се получават върховете. В киното е същото. Без ония стотици актьори, които за съжаление в България са основно театрални и много рядко кино актьори и им личи, без ония дребните – осветители, втори режисьори, оператори – това е цяла армия от хора, на които ако им спреш, както правим в момента, финансирането, те ще оживеят. Само че едни от тях ще оживеят като таксиджии, а други от тях ще оживеят в Германия, в Америка, или в Унгария, което означава, че следваща „Мисия Лондон” няма да има. Дори и да се намери кой да плати следващата „Мисия Лондон”, няма да се намери кой да я направи. И това на българското кино, за съжаление, му личи. Тази политика на притискане на киното не е от вчера. Проблемът е, че в момента го притискаме до степента, в която то умира. Затова ви казвам, че не е еднозначно отношението към всички изкуства. Това е особено изкуство. За него трябват повече пари. Съжалявам, скъпо е, така е. да не говорим в сравнение с останалите държави, в сравнение с Иран, с Индия или с кой ли още не, където става дума за стотици пъти по-големи бюджети, плащани от държавата, също и с някои европейски държави, където не са стотици, но са десетки, т.е. ние поставяме цяло едно изкуство и индустрия и някъде около 10-15 хиляди души, колкото са заетите в ситуация, в която те просто късат с българската култура. А веднъж скъса ли, след 5 години не можем да ги върнем. Като заминат да работят в Унгария, после не можеш пак да ги докараш да работят в България. Това е големият проблем.
Проф. Стефан Данаилов:
Ще си позволя да коригирам г-жа Кирова. Вие бъркате „Стъклен дом” с „Мисия Лондон”. „Мисия Лондон” след участие в конкурс в Националния филмов център, с одобряване на сценария, с финансирането е 1 200 000 лева, което прави 600 000 евро. А самият филм отива над 2 млн. евро, но там благодарение на това, че за да потърсиш пари в други държави, да търсиш копродукция, държавата, от която излизаш, трябва да ти поддържа проекта. А без държавна субсидия е „Стъклен дом”. Но „Мисия Лондон” има държавно участие. Иначе нямаше как да събере и другите пари. То тук е проблемът. Всички те, освен че разчитат на част, която по Закона за радио и телевизия, Националната телевизия подпомага българското кино, в такъв момент трябва да имаш и известно финансиране от държавата, от която излизаш. Това значи да ти е приет за финансиране, за да търсиш копродуциране или средства от други фондове, които могат да се търсят в Европа. Поне засега от Европа. Тук е големият проблем, че има пуснати продукции, които имат финансиране на хартия и те благодарение на тази хартия са тръгнали по Европа да търсят останалите средства ,за да вържат целия бюджет. А когато сега ги няма парите, една фраза, която много време я чувах от бившия министър на финансите г-н Орешарски: „Пари имаш, ама на книга.”, която и сега звучи. Защото ти можеш да имаш в бюджета разписани, но приходите ги няма.
В този смисъл бихме могли да опитаме в тази посока да помогнем. Другите проблеми с другите структури са налице. Примерно, ВИТИЗ понеже са работили с бюджета от януари, те имат разходвани средства повече и сега, когато се прави ново съкращение, изведнъж се оказва, че те са свършили лимитите. Тук е още по-голямото напрежение, което настава. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Не ми се иска този дебат да остави впечатление, че ние тук от тази страна сме хора, които искаме да отрежем от киното, а вие сте „за” да се дадат пари. Аз съм сигурен, че ние всички, които седим тук, сме за това да се дадат пари колкото може повече, особено, когато се касае за това „да не спрем кранчето на кислорода за киното” както каза един от режисьорите тук преди време. Наистина, ако се касае за спиране на кислорода, аз предпочитам той да не спре в болниците, защото за един човешки живот да няма нещо, което е животоспасяващо, за мен е много по-важно отколкото за всеки друг сектор. И най-малкото сега тук аз ще тръгна да споря, особено с проф. Данаилов за киното.
Г-н Професоре, Вие сам казахте. За мен е по-тревожно, ако бъдат спрени парите или няма да стигнат парите за НАТФИЗ, отколкото за киното. Мен това ме притеснява повече. Мисля, че там дори трябват по-малко средства, отколкото за киноиндустрията.
Виждате, че и в парламента правим всичко възможно по някакъв и вчера пред Изпълнителна комисия го казах и пред Борисов и пред Цветанов, че много е важно ние да дадем личен пример как по някакъв начин не да се правят икономии, а по някакъв начин да се съкратят разходите, защото поисках в края на септември всички ведомства и министерства да покажат пред парламента те какво съкращаване са направили, а не икономия, защото икономия не ми звучи много добре. Защото съм сигурен, че в много области има излишни разходи, които се правят и неоправдани и затова трябва да се съкратят.
Що се отнася до киното, аз лично не мога да взема отношение по този въпрос, без да чуя включително и министъра на културата, който вярвам, че е човек от тези среди, не от филмовите дейци, но от културата, който би могъл да каже защо се получава това нещо. Аз мисля, че Министерството на културата е с най-голям процент орязан бюджет. Затова не виждам той да е виновен, но може би нещо го принуждава. Но това е като в едно семейство. Примерно, жена ми иска да отидем на кино. Но като нямам пари й казвам: Съжалявам, но нямам пари. Вие много добре знаете в какво положение е държавата и правителството. При възможност аз съм съгласен, както каза и Курумбашев, аз не вярвам някой тук от нас да е против да се дадат пари. Въпросът е откъде. В някои други сектори е още по-зле и затова казах, че ако в една болница за един човешки живот не достигнат някакви средства или направим така, че поставяме в опасност живота на хора, мисля, че бих предпочел да кажа да дадем първо пари на болницата и ако останат, тогава за киното. Иначе съм „за”.
Даниела Петрова:
Да ви информирам, че срокът за предложения по корекция на бюджета изтича утре в 18:00 часа. Може ако някой реши или се образува работна група, да се направят предложения. Но искам да ви кажа, че бюджетът е с определен размер средства и когато ние правим предложение за увеличаване в дадена сфера, трябва да посочим откъде да се вземат. В това е цялата работа. Всичката тази съпричастност и подкрепа смятам, че я има от комисията. Комисията има отношение към всички направления и сектори на изкуството, медиите и на гражданското общество.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз не мога да кажа за това, което се отнася до Консерваторията и до Академията. Всичко беше планирано на базата на 250 хиляди преди намалението. Изведнъж идва това до главата ти. Утре имаме среща с ректора, за да видим дали не можем да отложим до 5 декември, за да има все пак един по-дълъг цикъл със студентите. И следващия семестър да го започнем от началото на март. Примерно, едно момче или момиче влиза първи курс, то ако не мине един определен етап от обучението в началото, когато е първото му прохождане! Какво ще прави театъра? Четвърти курс трябва да играе постановки. Кога да ги репетира и къде да ги играе. Това е един сериозен проблем и младежите не са го разбрали все още.
И второ, дали трябва да се промени закона, за да може управляващият институция или работодателят, в случая ректора, да има право да пуска в неплатен отпуск персонала. Сега мисля, че трябва да има съгласие от общо събрание.
Това са нещата. Казвам ви приятелски, не са добре нещата. Има търпение, има разбиране. Обаче много е притеснително. Не се е случвало такова нещо. Аз не знам колко кандидати ще се явят, но не можем да лъжем децата. Ние сме заради тях, а не заради нас си.
Тази голяма сума изскочи от следното. В цялата ни култура са и 23 училища. На тях винаги финансирането е било на отделен ред. Само тук не е предвидено, че на учителите не се намаляват разходите, а те са 2.5 млн. лв. И тези 2.5 млн. лв. за да се задържат за учителите, се прехвърлят към останалите структури и затова процентът става още по-голям и се разпределя между подразделенията. Това още утежнява.
Красимир Велчев:
Искам да допълня, че вчера на Изпълнителна комисия стана въпрос. Знаете, че в Министерството на културата е назначен заместник-министър, който да направи реформата с театрите. Обсъждахме точно за какво става дума. Нашето мнение и аз изразих такова мнение и вие го знаете, и вие би трябвало да имате становище по този въпрос, но аз се противопоставих на това бъдещите директори или директорите на театрите да бъдат актьори или режисьори, защото мисля, че това е конфликт на интереси. Дадох и примери. Нека да стане на принципа на гостуващи театри и държавата да субсидира и издържа сградите на самите театри. Да не се затварят театри. Театрите нека да останат. Но персоналът на театъра не. Да не останат 43 театъра с 43 трупи, които стоят на заплата. Мислим по този въпрос. Ако някъде могат да се съкратят тези разходи, би трябвало да се помогне на такива звена, за които казахте и за които е жизнено важно.
Проф. Стефан Данаилов:
Това, което държавата е определила за всички структури на театъра, са 9 млн. лв. Ако остане 9 млн. лв. каквото и преструктуриране да направите, е абсурд да стигнат. Защото вариантите, които наподобяват повече това, което сега разглеждахме в закона, да се запазят в регионалните центрове големите структури, които да захранват сценични пространства, явно трупи няма да има, в тази посока се върви. Аз горе-долу знам накъде вървят нещата. Аз имах по-други представи, за да може да има стимул. Става въпрос, че на тези 9 млн. лв. се разчита и още 8 млн. лв., които те трябва да изкарат. Аз съм сигурен, че реформата те ще я заработят. Ще има съкращения определено. Но целият проблем е как ще изкарат годината. Тъй като предстои законодателна дейност, да се обмисли, да се види и това може да влезе с бюджета за следващата година. Но въпросът е как ще изкарат тази година. Защото продължават да си дават заплати 100%, а е намалено с още 10%. Сега ще влезе и новото намаление. И септември, което е пълно безумие, ще намалят с 30 на сто заплатите на тези, които са сега, тъй като съкращения практически няма. Те трябва сами да се съкратят. Защото дава заплата, като взима от аванса и пак дава заплата. Съсловието мисли, че нещо ще му се размине. Няма да се размине и септември ще получат 30 на сто по-малко. Това е.
Това, за което говориш, сме го мислили. Но лошото е друго, че има много малко хора, които имат този мениджмънт, които могат да правят този бизнес. Затова наистина и това е стара практика, директори обикновено са режисьори и то не винаги добри. Защото добрият режисьор няма да се занимава с тази работа. Има директори, които имат такова образование и се научиха и там трупите им вървят добре. Това, което произвежда ВИТИЗ не е най-качественото по отношение на мениджмънта за култура. Това е факт. Но каквото и да е, ще видим какво ще предложат. Но продуцентски центрове без пари, това е абсурд, за да можеш да попълваш свободните сцени, които ще се отворят. Да речем, ако Пловдив стане продуцентски център, който задоволява нуждите на Пазарджик, Смолян, региона – до Стара Загора да отиде, той трябва да има хора, с които да направи постановки, с които да играе в Пловдив, в Смолян, в Стара Загора и т.н. и всяка седмица да има по едно представление. Например, Народният театър спокойно може да задоволи сцените и на Благоевград, и на Враца, защото има производство. Но там такова няма. Има начини в тази посока. Но все пак, ако общините бяха по-силни, някои от тях щяха да успеят.
Даниела Петрова:
Колеги, аз предлагам всеки да помисли до утре. Утре ще се видим в зала. Може и утре нещо да решим. Всички сме принципно за, но нека да има конструктивни идеи и предложения и тогава да се съберем и да ги обсъждаме.
Петър Курумбашев:
Първо, филма „Мисия Лондон” не е финансиран по частен начин. Ще ви помоля като става дума за продуцентски неща, понеже 10 години съм се занимавал с тази работа, да се опитваме да спорим на друго поле. Та за „Мисия Лондон” 1 300 000 лв. е субсидията от българския филмов център и 4 държави копродуценти, които правят бюджета 3 млн. лв. Другите четири държави са Англия, Швеция, Унгария и Македония. И сега тъй като са обещали 1 300 000 лв. за следващия филм, който ще се прави и до 3 млн. лв. ще дадат другите държави, а те им кажат: „нашият министър на финансите няма да ни даде тези пари!”, те съобщават на другите четири държави, че този филм няма да се случи и онези могат да си увеличат участие, но може и да не го увеличат, защото и те разполагат с определени бюджети.
Затова исках да ви помоля, г-жо Председател, това е във ваши ръце. Ако утре вие прецените, че можете да направите една работна група от представители на Синята коалиция, Атака и представители на опозицията и смятате, че можем да стигнем до споразумение, ще бъда радостен, ако можем да подпишем заедно едно такова предложение.
Даниела Петрова:
Утре ще ви информирам. Ще разговарям с колегите от другите групи, които отсъстват. С това приключваме. Благодаря ви.
Хубава вечер пожелавам на всички. Закривам заседанието.
Председател:
Даниела Петрова
2. Разни.
Днес, 23.06.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”; от Държавна агенция „Архиви” – проф. Георги Бакалов, председател и Пламен Крайски, заместник-председател.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Добър ден, колеги. Налице е кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Днес заседанието ще протече при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г.
2. Разни.
Ако има предложения за промяна, моля да бъдат направени. Няма. Моля да гласуваме дневния ред. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г.
По законопроекта сме поискали становище от Министерството на културата. Такова е постъпило с изходящ номер и подписа на министър Рашидов. Също така е постъпила и информация от Държавна агенция „Архиви”. И двата материала са ви раздадени.
Давам думата на Министерството на културата да представят своето становище. След това и Държавната агенция „Архиви” ще ни запознае с информацията си и накрая ще представя законопроекта.
Давам думата на г-жа Паунова.
Милда Паунова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Министерството на културата подкрепя проекта на Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд. С предложените изменения се постига целта за актуализиране на структурата на архивната институция и оптимизиране управлението на Националния архивен фонд. Посочените изменения дават възможност за по-голям текущ и превантивен контрол на Държавна агенция „Архиви” по опазване на документите в държавните и общинските институции с цел предотвратяване на възможностите за тяхното унищожаване. Благодаря.
Даниела Петрова.
Благодаря Ви. От Държавната агенция „Архиви” кой ще представи информацията? Заповядайте.
Проф. Георги Бакалов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми депутати, тъй като изменението в закона е атакувано само като процедура, няма критики по отделните текстове, ние напълно поддържаме текст на закона. В тези три месеца, откакто той фактически функционира, можем да кажем, че има добри резултати от направената структурна промяна, така че нямаме основания да искаме каквито и да било изменения.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, като вносител, ще взема думата, за да представя така предложения законопроект на вашето внимание.
Законът за изменение на Закона за Националния архивен фонд се разглежда повторно, тъй като същият беше отменен от Конституционния съд поради процедурни нарушения при гласуване. В идеологията и текстовете на закона, в мотивите на вносителите няма промени. Единствената промяна е в § 16, където е оказано, че законът влиза в сила от 12 юни 2010 г., т.е. с влизането на Конституционното решение в законова сила с цел да се запълни празен вакуум, който се получава от отмяната и съответно влизането в сила на настоящия закон.
Мотивите са, че Решение № 8 от 27 май 2010 г. на Конституционния съд, к.д. № 2 от 2010 г., с което приетият Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд е обявен за противоконституционен поради нарушение на процедурните правила по приемането му. Затова именно разглеждаме днес на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд.
Целта на законопроекта е извършване на структурна реформа, която към настоящия момент е факт. Имаме реорганизиране на дейността на Държавна агенция „Архиви”, като с предложените текстове се цели оптимизация, както на структурните нива, така и запазване на съхранението и обработката на архивите. Няма местене на документи. А в действителност имаме само вътрешно преструктуриране.
Актуализирането на нормативната уредба в областта на архивното дело всъщност както опазва от една страна документооборота, така и намалява финансовите ресурси, необходимо за издръжката на Агенцията. От друга страна, както вече и от Държавните архиви казаха, към настоящия момент системата функционира добре по тяхна преценка в рамките на тези три месеца.
Само за неюристите бих искала да кажа, че принципно Конституционното решение отмяната му действа занапред. Т.е. това, което е извършено до момента запазва своето състояние.
Ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз имам следния въпрос.
На базата на новия устройствен правилник, който виждаме, че е приет за Държавна агенция „Архиви”, на основание именно на преструктурирането на Агенцията, т.е. премахването на статута на териториални дирекции на всичките 27 съществували до момента такова, доколкото знам в областните центрове, и създаване на 6, т.е. редуцирането им само до 6 такива в центровете на районите за планиране, можете да ни дадете бройката на съкратените служители в тези бивши териториални дирекции, които сега са станали отдели. Наистина ли това е само обща администрация или има и съкратени от специализираните звена на Агенцията.
Проф. Георги Бакалов:
Като имате предвид, че са били 27 териториални архива с 27 счетоводители, а в момента такива няма, значи от общо 56 души съкратени, 27 са административни служители. Други, които са били съвсем в началото на своята трудова дейност – над две години, а някои, които са в края на своята трудова дейност. Запазили сме общо взето хора с 10-15 годишен трудов стаж и сме гледали да не ги съкращаваме. Общо са съкратени 56 души, от които 3-4 има в София и останалите са в другите провинциални звена.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други въпроси? Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Уважаеми колеги, ние миналия път подкрепихме предложенията преди връщането на законопроекта. Според мен, в по-обстойното и задълбочено поглеждане върху този проект закон аз мисля, че наистина по-задълбочено и сериозно трябва да се отнесем към изчистването на някои конфликтни тези. Аз ще спомена някои от тях, които считам, че би трябвало да бъдат изяснени най-малко.
От раздадената информация на Държавната агенция „Архиви” се вижда, че заложените в проекта за закон промени фактически са подготвени и дори е извършено съкращение на обща численост на административните звена в агенцията от 451 на 397 щатни бройки.
В същото време в същата тази информация се обръща внимание, че особено важен елемент за предстоящата реформа в Националния архивен фонд е неговото финансиране. Там се казва, цитирам:
„Оптимизацията не би била пълна, ако не е подкрепена финансово. В условията на икономическа криза подкрепа би могло да има не само от държавата, чрез бюджетно и целево финансиране, но и чрез привличането на европейски средства в рамките на оперативните програми.”
Би било добре, ако към мотивите имаше и отговор на въпросите: какъв е броят на щатните бройки, които новата регионална структура на архивите ще изисква в сравнение с досега заетите в нея; ще има ли още съкращения извън посочените 54 бройки; какъв е очакваният икономически ефект от тази промяна; ще са необходими ли допълнителни финансови средства от вече гласувания на първо четене ревизиран държавен бюджет за 2010 г.; предвидени ли са такива в новия окончателен вариант.
В чл. 18 на досега действащия закон изрично е посочен, че териториалните държавни архиви в областните центрове са със статут на дирекции. Това предполага числен състав на тези административни звена най-малко 9 човека.
С предложените изменения в закона се цели единствено, то е видно, създаването на правна възможност за преструктуриране и трансформиране на териториалните държавни архиви от дирекции в отдели поради наложените съкращения. Предлаганият проектозакон обаче излиза извън тази обективна необходимост и предлага изменения, които засягат компетенции и дейността на архивите.
Първо, в резултат на предложените изменения остава напълно неопределен и неясен териториалният обхват на новосъздадените регионални държавни архиви.
Второ, напълно неопределени остават и териториалния обхват и обекта на дейност на държавните архиви в областните центрове.
Това са основни въпроси, свързани с очертаване на обхвата на тяхната компетентност и отговорност и са обект на специализирано архивно законодателство, поне така считам, а не на устройствен правилник. Примерно, законът не определя, че фондообразователните институции и организации от област Кюстендил трябва да предават документите си и да бъдат контролирани от държавния архив в Кюстендил. На практика те биха могли, както сега се предлага, да ги предадат в друг архив в същия регион – Благоевград, Перник или София, ако се имат предвид очертаните в закона за регионалното развитие райони второ ниво, или в Пловдив, Бургас или друг град на Южна България при прилагане на райониране на първо ниво.
Отговорите на тези въпроси мисля, че ще ни помогнат и мисля, че са важни при гласуването, разбира се, и когато влезе в сила промяната предлагана в този закон.
Както е видно, стои предложение в § 16, той да влезе в сила от 12 юни 2010 г. Това трябва да се коригира. В същото време виждаме, че е част от промените, които вече са извършени.
Трябва да ги изясним тези неща, особено в последната точка, която споделих, тъй като това е на базата на новото райониране на зоните в България, които аз не знам да са влезли със закон – за 6-те региона. Това е принципът, по който е направено всичко това.
В този смисъл, ако може на тези въпроси да ни отговорите, тъй като в документа, който получихме от Държавната агенция „Архиви”, това не се разбира, не стои на дневен ред, а мисля, че е важно. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Имате думата, проф. Бакалов.
Проф. Георги Бакалов:
Проф. Данаилов, бившите териториални архиви си имаха строго определени региони и съответно своите фондообразуватели. Това не се е променило по никакъв начин. Посоченият от Вас пример с Кюстендил, фондообразувателите могат да дават само в Кюстендил. Само в случай, че няма физически възможности, обеми в даден град, може да се отиде към регионалния център. Но тази практика съществува досега само теоретично. Както е било в миналото, териториалните архиви си имат своите фондообразуватели и те работят конкретно и с тях само. Окрупняването улеснява администрирането и намалява финансовите разходи. Това е единствената придобивка на новия закон. Това по никакъв начин не променя работата на читатели, на потребители, които в миналото, и сега и в бъдеще ще ползват териториалните архиви. За тях е все едно дали началникът на този архив е директор или началник на отдел. Това са наши административни разпоредби, които не се отнасят към работата на самите архиви.
Колкото до датата, мисля че правилно е посочено да бъде от деня след като влиза в сила разпореждането на Конституционния съд, тъй като вече има 4-5, а може би ще станат и повече, молби за хора, съкратени, които искат да бъдат възстановени, тъй като законът и съответният произтичащ от него правилник, минал на съгласуване в Министерския съвет, е вече невалиден. Това е обещание за един абсолютен хаос, ако това се допусне. Това значи, че всичко, което е изградено до момента и всички средства, които са вложени, интелектуална енергия отиват на вятъра. Ако законът наистина бъде гласуван във вида, в който е, значи отново да върнем процедурата в изходна позиция от 5 март.
Дано да се прояви разбиране и когато се гласува, да се вземе под внимание това.
Адвокати тук и там почти типово, подготвят молбите в Търговище, Разград или Варна просто си приличат. Като че ли са писани от един и същи адвокат. Това значи, че адвокатското мислене е такова и тези хора са посъветвани да искат възстановяването на тяхната предишна длъжност, а такава често пъти почти вече няма. Тази длъжност е закрита.
Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев:
Аз честно казано не разбирам много от архивирането, но имам един въпрос, който не ми е ясен, точно защото може би не разбирам.
Когато обединявате дирекции, т.е. правите ги отдели, очевидно част от дейността минава към регионалното звено. Това няма ли несъвместимост по начина, по който се попълват документите. Т.е. за мен архивните единици, най-вероятно в различните подразделения, са водени по различен начин и няма ли да се окаже, че при събирането ще се появи несъвместимост с начина, по който сега е водено.
Проф. Георги Бакалов:
Не! Работата, както вече споменах, на читатели и потребители ще върви по същия канален ред, както и досега. Няма да има нужда да се иска от регионалния център документ, разрешение или някакъв друг сертификат. Просто, там където е била бившата териториална дирекция, там ще се извършват и в бъдеще тези услуги. Регионът какво прави? Той се занимава със стопанската, финансовата и административната дейност на целия регион. Както знаете, те са вече 6. Това са: Монтана, Търново, Варна, Бургас, Пловдив, София. Това са шестте региона и те администрират чрез главен експерт, който се занимава със стопанска дейност с главен счетоводител обслужват целия регион. Това е новата функция на регионалните. А методически старите териториални дирекции се запазват компетенциите.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други въпроси. Проф. Данаилов, заповядайте.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз разбирам какво може да се случи, ако променим датата на приемане на самия закон, но тук трябва да се види какви са основанията. За да бъде гласуван със стара дата и да остане да действа, както е посочено от 12 юни.
Даниела Петрова:
Сега ще дам думата на правните референти и ако не стане ясно и аз ще уточня. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мирослава Манолова: референт
Датата на влизане в сила на закона е 12 юни, защото това е датата на влизане в сила на Конституционното решение, с което законът е обявен за противоконституционен. И тъй като решенията на Конституционния съд имат действие за напред, от влизането им в сила всъщност излиза, че тези изменения, които са направени м. декември с влезлия в сила и сега отменен закон, все едно ги няма. Отдолу изникват старите текстове, старата структура, старите правомощия и т.н. И за да се препокрие този период от влизане в сила на решението – 12 юни, до влизане в сила на закона, който обсъждате сега и който ще бъде евентуално приет, за този период затова е сложена тази дата, за да се покрие този период и всъщност законът да си влезе в сила от 12 юни и оттам отново да започне да действа структурата, която де факто вече е налице. Но де юре я няма, тъй като законът е обезсилен от Конституционния съд като противоконституционен. За това е тази дата.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други въпроси? Ако няма други въпроси, да закрием дебата и да подложим на първо гласуване така предложения Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По втора точка – разни.
Колеги, постъпило е писмо до Комисията, което ви е раздадено. То е от Георги Стоянов, председател на Съюза на българските филмови дейци, от Радослав Спасов, председател на Българската асоциация на кинорежисьорите от Иван Тонев, председател на Асоциацията на българските оператори, от Георги Чолаков, председател на Асоциацията на филмовите продуценти и от Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
Вие сте се запознали с текста на писмото. Те изказват опасения за размера на намалените средства за финансиране и липсата на нормативна база. Т.е. не е създаден фонд „Българско кино”, т.е. не е завършена реформа. Това са проблемите, които поставят пред нас. Предлагам след като се запознаете, да вземем становище по това писмо.
Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Благодаря Ви, г-жо Председател, че ни предоставяте това писмо. Много е хубаво, че Вие имате тази инициатива като председател на комисията.
Аз исках да обърна внимание на уважаемите членове на Комисията, че още като обсъждахме бюджета в края на миналата година, обърнахме внимание на драстичното намаляване на парите за киното. В смисъл ако един бюджет пада с 5-6%, не е нормално парите за кино да падат с 50%. Нормално е нещата да падат пропорционално в различни сектори. Явно в Министерството на финансите въпросът с киното съвсем не им е приоритет и явно министърът на културата в случая няма тази тежест, за да отстои интересите на своето министерство. Аз например съм впечатлен от работата на Министерството на околната среда и водите, което успява два пъти да защити много добри бюджети през министъра на финансите и съответни сигурно пред премиера.
В случая става дума за още едно орязване на и без това орязания бюджет. От това писмо вие виждате, че става дума първо, че никакви филми няма да могат да се стартират, което е повече от ясно и второ, няма да могат да се завършат ангажиментите по започнати вече филми, както филми, които се финансират от Националния филмов център, така и по копродукции, които се правят с други държави, което е особено неприятно, тъй като обикновено по 4-5 държави се ангажират в това съвместно да финансират един филм и ако някоя държава не си изпълни ангажимента, този филм не може да бъде завършен.
В последната година не казвам, че са станали някакви блестящи филми в България, но все пак и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Източни пиеси”, „Дзифт”, „Мисия Лондон” – вижда се, че се е завъртяло малко от малко колелото на българското кино. Може би имаме друг спомен за други филми, които са правени във времената от типа на „Време разделно” или „Оркестър без име”. Но това не означава, че ако нямаме онова ниво, сега просто трябва да се отиде към ликвидация на киното. Затова исках да ви помоля, нямам представа, мисля, че днес изтича срока, не съм сигурен, за предложения по бюджета между първо и второ четене. Дори бих ви предложил заедно членовете на комисията, без значение от коя политическа партия, да ги помолим да не режат втори път в смисъл те и без това отрязаха страшно много първия път. Би имало по-голям сила, ако различни членове на Комисията от различни политически партии подпишат такова предложение и ние като Комисия по култура да застанем за това да не го отрязват допълнително този бюджет. Искам да изчистя политическия момент по този начин някой да не каже, че някой спекулира и казва: Вие убихте българското кино, вие управляващите и т.н. Не, аз по-скоро си представям, че е нормално ние заедно като членове на Комисията по култура, гражданско общество и медии да извършим тази лобистка работа в полза на българското кино и да защитим този орязан бюджет.
Друга е темата, че е нарушен Законът за филмовата индустрия и т.н., не ми се спекулира в тази посока.
Да не ги режат втори път. Така жестоко ги порязаха първия път – с 46%. Според мен, тук е направена грешка. Не е бил бюджетът 19 млн. лв., а 16 млн. лв., реално им бяха дадени 14 млн. лв. и беше намален на 8,900,000 лв. Наистина имаше намаление от 47%. Втори път ако им се случи, ням да могат да завършат това, което са започнали. Ясно е, че няма да правят нови филми.
Затова исках да ви помоля. Ако искате и една работна група, определена от вас, ако искате след заседанието на комисията да се съберем с оглед да не изпуснем сроковете на Закона за бюджета между първо и второ четене. Ако, разбира се, такова предложение намира подкрепа. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
В януарския бюджет, който приехме, сумата беше 10 100 000 лв. Националният филмов център направи едно планиране в параметрите на това, което беше отпуснато. Сега с новите промени в бюджета, идва на 8 500 000 лв. и оттук става големия смут. Първо, има много филми, които не са довършени. Заснети са, но има довършителна работа, която не може да се завърши. Ясно е, че нова сесия през есента няма да се прави поради липса на средства. И в тази посока да видим дали не можем да помогнем поне тези два млн. лв., макар че те са написани в общата сума, която е за цялото министерство, тъй като те са фатални и за театъра, и за музиката, и за киното, но тук вече има проекти, копродукции, в които, ако не се участва от държавата със съответната сума, не могат да се търсят пари от Европа и от други студии. В този смисъл те са прави. Въпреки че на фона на цялата криза тези 10 млн. лв. можеха да ограничат нещата ,да преструктурират и да продължи работата. Но по-тревожното е заявката за следващата година. Там отново има в бюджета намаление на тази субсидия за киното. И още по-тревожното е това, което се очаква за 2011 г. и 2012 г. – да бъде намален с 61%. Значи връщаме се на 2007 г. Това е по-тревожното и от това, което в момента става.
Колеги, проблемите са много големи. Като разбрах онзи ден, че трябва да затворим Висшия театрален институт за три месеца, какво означава това. Това означава съкращаване на цялата учебна програма на тези млади хора. Предложението на Академичния съвет е от 20 ноември до 15 февруари. Намалени са 500 хиляди. Издръжката за отоплението и електричество е 300 хиляди. Отделно това колегите приемат да излязат по един месец неплатена отпуска. Но да прекратиш учебен процес е просто невероятно и е голямо напрежението. Явно така е и в другите академии, защото днес четох в пресата, че е имало реакция. Това са много драстични неща, която налагат голям смут. А в същото време се увеличава таксата на децата. Догодина ще бъде 600 лв. на семестър, което значи 1200 лв. за година. Много може би ще излязат поради невъзможност да платят.
Работата в сферата е много трудна. Разбира се, отделни са трудностите в театъра, но колегите от киното много ясно са посочили къде са проблемите. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте, г-жо Кирова.
Йоана Кирова:
Аз не искам да омаловажавам изказванията на колегите, многоуважавани от мен. Наистина притесненията са основателни и са сериозни, но всички знаем, че позицията, в която в момента се намира държавата, не е в най-цветущо положение и наистина ще трябва да се опитаме отвсякъде максимално да се свият разходите, за да се получи един балансиран бюджет.
Забележката, която искам да отправя към г-н Курумбашев е, че не е редно да се спекулира с това каква тежест има съответният министър. Защото тук не става въпрос за тежест на личността. Тук става въпрос за национална финансова политика. Различните министерства имат различни приоритетни програми върху които трябва да се работи. Така че това не зависи от министъра, а зависи от важността на програмите на съответните министерства, които защитават.
Другото, което искам да кажа. Да, има много добри български филми в последното време. Но най-гледаният и най-успешният български филм, който Вие споменахте „Мисия Лондон”, той не е правен със субсидия от държавния бюджет. Той е изцяло частна инициатива. Това доказва, че при добър сценарий и добра актьорска игра, при един добър PR, един добър български филм може да бъде успешен без задължително той да разчита на държавна субсидия.
Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев:
Хубаво е като се изказваме по този въпрос, да имаме поне някакъв минимум от квалификация или някакви познания в сферата. Ще започна отзад напред.
Първото е това, че „Мисия Лондон” не била с държавна субсидия и там е проблемът на това, което правим в момента. Киното е колективно изкуство, в което влизат много хора. „Мисия Лондон” е финансирана с други не държавни средства. Но ако не бяха през последните 4 години всички онези филми, които бяха финансирани с държавни средства, ”Мисия Лондон” нямаше как да се случи. Защото за да се случи ”Мисия Лондон” вътре има оператори, които е добре да не са станали междувременно таксиджии. Вътре има осветители, които е добре да не са заминали междувременно за Унгария. Т.е. това е една смесица между култура и индустрия, между изкуство и индустрия, която се издържа много трудно и много специфично, особено на един пазар като българския, който общо взето е 7 милиона. Аз съм учил в Московския киноинститут и в нашата Художествена академия. Но ако някой ми каже, че някой може да издържа примерно изобразително изкуство спорадично и да му дава пари тогава, когато има пари, аз ще му повярвам. Защото изобразителното изкуство е нещо, което може да се продава, както го прави Кристо Явашев и който искате друг, където и да отидеш по света. Там няма езикови и културни бариери и там нямаш проблем да го правиш спорадично. Абсолютно не стоят така нещата обаче с киното. В киното нещата стоят, както и в науката. Не можем да издържаме само онези области на науката, примерно само ядрената физика, защото тя ни върши работа. Защото за да създадеш ядрени физици, трябва да имаш математици, т.е. цялата онази база на науката, която дава възможност някъде да се появи висша наука, която вече да е конкурентоспособна и да носи пари, тя изисква огромна база от дребни хора, от професори, чиято работа ние обикновено не забелязваме. Само че без дребните не се получават върховете. В киното е същото. Без ония стотици актьори, които за съжаление в България са основно театрални и много рядко кино актьори и им личи, без ония дребните – осветители, втори режисьори, оператори – това е цяла армия от хора, на които ако им спреш, както правим в момента, финансирането, те ще оживеят. Само че едни от тях ще оживеят като таксиджии, а други от тях ще оживеят в Германия, в Америка, или в Унгария, което означава, че следваща „Мисия Лондон” няма да има. Дори и да се намери кой да плати следващата „Мисия Лондон”, няма да се намери кой да я направи. И това на българското кино, за съжаление, му личи. Тази политика на притискане на киното не е от вчера. Проблемът е, че в момента го притискаме до степента, в която то умира. Затова ви казвам, че не е еднозначно отношението към всички изкуства. Това е особено изкуство. За него трябват повече пари. Съжалявам, скъпо е, така е. да не говорим в сравнение с останалите държави, в сравнение с Иран, с Индия или с кой ли още не, където става дума за стотици пъти по-големи бюджети, плащани от държавата, също и с някои европейски държави, където не са стотици, но са десетки, т.е. ние поставяме цяло едно изкуство и индустрия и някъде около 10-15 хиляди души, колкото са заетите в ситуация, в която те просто късат с българската култура. А веднъж скъса ли, след 5 години не можем да ги върнем. Като заминат да работят в Унгария, после не можеш пак да ги докараш да работят в България. Това е големият проблем.
Проф. Стефан Данаилов:
Ще си позволя да коригирам г-жа Кирова. Вие бъркате „Стъклен дом” с „Мисия Лондон”. „Мисия Лондон” след участие в конкурс в Националния филмов център, с одобряване на сценария, с финансирането е 1 200 000 лева, което прави 600 000 евро. А самият филм отива над 2 млн. евро, но там благодарение на това, че за да потърсиш пари в други държави, да търсиш копродукция, държавата, от която излизаш, трябва да ти поддържа проекта. А без държавна субсидия е „Стъклен дом”. Но „Мисия Лондон” има държавно участие. Иначе нямаше как да събере и другите пари. То тук е проблемът. Всички те, освен че разчитат на част, която по Закона за радио и телевизия, Националната телевизия подпомага българското кино, в такъв момент трябва да имаш и известно финансиране от държавата, от която излизаш. Това значи да ти е приет за финансиране, за да търсиш копродуциране или средства от други фондове, които могат да се търсят в Европа. Поне засега от Европа. Тук е големият проблем, че има пуснати продукции, които имат финансиране на хартия и те благодарение на тази хартия са тръгнали по Европа да търсят останалите средства ,за да вържат целия бюджет. А когато сега ги няма парите, една фраза, която много време я чувах от бившия министър на финансите г-н Орешарски: „Пари имаш, ама на книга.”, която и сега звучи. Защото ти можеш да имаш в бюджета разписани, но приходите ги няма.
В този смисъл бихме могли да опитаме в тази посока да помогнем. Другите проблеми с другите структури са налице. Примерно, ВИТИЗ понеже са работили с бюджета от януари, те имат разходвани средства повече и сега, когато се прави ново съкращение, изведнъж се оказва, че те са свършили лимитите. Тук е още по-голямото напрежение, което настава. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Не ми се иска този дебат да остави впечатление, че ние тук от тази страна сме хора, които искаме да отрежем от киното, а вие сте „за” да се дадат пари. Аз съм сигурен, че ние всички, които седим тук, сме за това да се дадат пари колкото може повече, особено, когато се касае за това „да не спрем кранчето на кислорода за киното” както каза един от режисьорите тук преди време. Наистина, ако се касае за спиране на кислорода, аз предпочитам той да не спре в болниците, защото за един човешки живот да няма нещо, което е животоспасяващо, за мен е много по-важно отколкото за всеки друг сектор. И най-малкото сега тук аз ще тръгна да споря, особено с проф. Данаилов за киното.
Г-н Професоре, Вие сам казахте. За мен е по-тревожно, ако бъдат спрени парите или няма да стигнат парите за НАТФИЗ, отколкото за киното. Мен това ме притеснява повече. Мисля, че там дори трябват по-малко средства, отколкото за киноиндустрията.
Виждате, че и в парламента правим всичко възможно по някакъв и вчера пред Изпълнителна комисия го казах и пред Борисов и пред Цветанов, че много е важно ние да дадем личен пример как по някакъв начин не да се правят икономии, а по някакъв начин да се съкратят разходите, защото поисках в края на септември всички ведомства и министерства да покажат пред парламента те какво съкращаване са направили, а не икономия, защото икономия не ми звучи много добре. Защото съм сигурен, че в много области има излишни разходи, които се правят и неоправдани и затова трябва да се съкратят.
Що се отнася до киното, аз лично не мога да взема отношение по този въпрос, без да чуя включително и министъра на културата, който вярвам, че е човек от тези среди, не от филмовите дейци, но от културата, който би могъл да каже защо се получава това нещо. Аз мисля, че Министерството на културата е с най-голям процент орязан бюджет. Затова не виждам той да е виновен, но може би нещо го принуждава. Но това е като в едно семейство. Примерно, жена ми иска да отидем на кино. Но като нямам пари й казвам: Съжалявам, но нямам пари. Вие много добре знаете в какво положение е държавата и правителството. При възможност аз съм съгласен, както каза и Курумбашев, аз не вярвам някой тук от нас да е против да се дадат пари. Въпросът е откъде. В някои други сектори е още по-зле и затова казах, че ако в една болница за един човешки живот не достигнат някакви средства или направим така, че поставяме в опасност живота на хора, мисля, че бих предпочел да кажа да дадем първо пари на болницата и ако останат, тогава за киното. Иначе съм „за”.
Даниела Петрова:
Да ви информирам, че срокът за предложения по корекция на бюджета изтича утре в 18:00 часа. Може ако някой реши или се образува работна група, да се направят предложения. Но искам да ви кажа, че бюджетът е с определен размер средства и когато ние правим предложение за увеличаване в дадена сфера, трябва да посочим откъде да се вземат. В това е цялата работа. Всичката тази съпричастност и подкрепа смятам, че я има от комисията. Комисията има отношение към всички направления и сектори на изкуството, медиите и на гражданското общество.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз не мога да кажа за това, което се отнася до Консерваторията и до Академията. Всичко беше планирано на базата на 250 хиляди преди намалението. Изведнъж идва това до главата ти. Утре имаме среща с ректора, за да видим дали не можем да отложим до 5 декември, за да има все пак един по-дълъг цикъл със студентите. И следващия семестър да го започнем от началото на март. Примерно, едно момче или момиче влиза първи курс, то ако не мине един определен етап от обучението в началото, когато е първото му прохождане! Какво ще прави театъра? Четвърти курс трябва да играе постановки. Кога да ги репетира и къде да ги играе. Това е един сериозен проблем и младежите не са го разбрали все още.
И второ, дали трябва да се промени закона, за да може управляващият институция или работодателят, в случая ректора, да има право да пуска в неплатен отпуск персонала. Сега мисля, че трябва да има съгласие от общо събрание.
Това са нещата. Казвам ви приятелски, не са добре нещата. Има търпение, има разбиране. Обаче много е притеснително. Не се е случвало такова нещо. Аз не знам колко кандидати ще се явят, но не можем да лъжем децата. Ние сме заради тях, а не заради нас си.
Тази голяма сума изскочи от следното. В цялата ни култура са и 23 училища. На тях винаги финансирането е било на отделен ред. Само тук не е предвидено, че на учителите не се намаляват разходите, а те са 2.5 млн. лв. И тези 2.5 млн. лв. за да се задържат за учителите, се прехвърлят към останалите структури и затова процентът става още по-голям и се разпределя между подразделенията. Това още утежнява.
Красимир Велчев:
Искам да допълня, че вчера на Изпълнителна комисия стана въпрос. Знаете, че в Министерството на културата е назначен заместник-министър, който да направи реформата с театрите. Обсъждахме точно за какво става дума. Нашето мнение и аз изразих такова мнение и вие го знаете, и вие би трябвало да имате становище по този въпрос, но аз се противопоставих на това бъдещите директори или директорите на театрите да бъдат актьори или режисьори, защото мисля, че това е конфликт на интереси. Дадох и примери. Нека да стане на принципа на гостуващи театри и държавата да субсидира и издържа сградите на самите театри. Да не се затварят театри. Театрите нека да останат. Но персоналът на театъра не. Да не останат 43 театъра с 43 трупи, които стоят на заплата. Мислим по този въпрос. Ако някъде могат да се съкратят тези разходи, би трябвало да се помогне на такива звена, за които казахте и за които е жизнено важно.
Проф. Стефан Данаилов:
Това, което държавата е определила за всички структури на театъра, са 9 млн. лв. Ако остане 9 млн. лв. каквото и преструктуриране да направите, е абсурд да стигнат. Защото вариантите, които наподобяват повече това, което сега разглеждахме в закона, да се запазят в регионалните центрове големите структури, които да захранват сценични пространства, явно трупи няма да има, в тази посока се върви. Аз горе-долу знам накъде вървят нещата. Аз имах по-други представи, за да може да има стимул. Става въпрос, че на тези 9 млн. лв. се разчита и още 8 млн. лв., които те трябва да изкарат. Аз съм сигурен, че реформата те ще я заработят. Ще има съкращения определено. Но целият проблем е как ще изкарат годината. Тъй като предстои законодателна дейност, да се обмисли, да се види и това може да влезе с бюджета за следващата година. Но въпросът е как ще изкарат тази година. Защото продължават да си дават заплати 100%, а е намалено с още 10%. Сега ще влезе и новото намаление. И септември, което е пълно безумие, ще намалят с 30 на сто заплатите на тези, които са сега, тъй като съкращения практически няма. Те трябва сами да се съкратят. Защото дава заплата, като взима от аванса и пак дава заплата. Съсловието мисли, че нещо ще му се размине. Няма да се размине и септември ще получат 30 на сто по-малко. Това е.
Това, за което говориш, сме го мислили. Но лошото е друго, че има много малко хора, които имат този мениджмънт, които могат да правят този бизнес. Затова наистина и това е стара практика, директори обикновено са режисьори и то не винаги добри. Защото добрият режисьор няма да се занимава с тази работа. Има директори, които имат такова образование и се научиха и там трупите им вървят добре. Това, което произвежда ВИТИЗ не е най-качественото по отношение на мениджмънта за култура. Това е факт. Но каквото и да е, ще видим какво ще предложат. Но продуцентски центрове без пари, това е абсурд, за да можеш да попълваш свободните сцени, които ще се отворят. Да речем, ако Пловдив стане продуцентски център, който задоволява нуждите на Пазарджик, Смолян, региона – до Стара Загора да отиде, той трябва да има хора, с които да направи постановки, с които да играе в Пловдив, в Смолян, в Стара Загора и т.н. и всяка седмица да има по едно представление. Например, Народният театър спокойно може да задоволи сцените и на Благоевград, и на Враца, защото има производство. Но там такова няма. Има начини в тази посока. Но все пак, ако общините бяха по-силни, някои от тях щяха да успеят.
Даниела Петрова:
Колеги, аз предлагам всеки да помисли до утре. Утре ще се видим в зала. Може и утре нещо да решим. Всички сме принципно за, но нека да има конструктивни идеи и предложения и тогава да се съберем и да ги обсъждаме.
Петър Курумбашев:
Първо, филма „Мисия Лондон” не е финансиран по частен начин. Ще ви помоля като става дума за продуцентски неща, понеже 10 години съм се занимавал с тази работа, да се опитваме да спорим на друго поле. Та за „Мисия Лондон” 1 300 000 лв. е субсидията от българския филмов център и 4 държави копродуценти, които правят бюджета 3 млн. лв. Другите четири държави са Англия, Швеция, Унгария и Македония. И сега тъй като са обещали 1 300 000 лв. за следващия филм, който ще се прави и до 3 млн. лв. ще дадат другите държави, а те им кажат: „нашият министър на финансите няма да ни даде тези пари!”, те съобщават на другите четири държави, че този филм няма да се случи и онези могат да си увеличат участие, но може и да не го увеличат, защото и те разполагат с определени бюджети.
Затова исках да ви помоля, г-жо Председател, това е във ваши ръце. Ако утре вие прецените, че можете да направите една работна група от представители на Синята коалиция, Атака и представители на опозицията и смятате, че можем да стигнем до споразумение, ще бъда радостен, ако можем да подпишем заедно едно такова предложение.
Даниела Петрова:
Утре ще ви информирам. Ще разговарям с колегите от другите групи, които отсъстват. С това приключваме. Благодаря ви.
Хубава вечер пожелавам на всички. Закривам заседанието.
Председател:
Даниела Петрова
