1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г., приет от Народното събрание на първо гласуване на 23.09.2010 г. (второ гласуване).
2. Изслушване на представители на Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО) и Сдружението на малките и средните кабелни оператори („ТВ Клуб 2000”) във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.

---

Днес, 13.10.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Деяна Костадинова; от Министерството на културата – Димитър Дерелиев, заместник-министър, Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”, Милда Паунова, директор на дирекция „Правна” и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО) – Магдалена Георгиева, изпълнителен директор и Петко Стайков; от Сдружението на малките и средните кабелни оператори „ТВ Клуб 2000” – Галя Маринова, изпълнителен директор, Вилимир Алтънов и Стефан Терзийски; от Дружеството за колективно управление на филмовите дейци „Профон” и „Филмаутор” – Офелия Киркорян, юридически съветник, и проф. Георги Саракинов.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Председател Даниела Петрова:
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г., приет от Народното събрание на първо гласуване на 23.09.2010 г. (второ гласуване).
2. Изслушване на представители на Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО) и Сдружението на малките и средните кабелни оператори („ТВ Клуб 2000”) във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
Имаме необходимия кворум за провеждане на заседанието.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г., приет от Народното събрание на първо гласуване на 23.09.2010 г. (второ гласуване).
Колеги, към Комисията беше сформирана работна група, която проведе своето заседание на 7 октомври 2010 г., на което присъстваха: Деяна Костадинова (Министерски съвет), Милда Паунова (Министерство на културата), Десислава Бинева (Съюз на издателите в България) и народните представители Даниела Петрова, Силвия Хубенова, Величка Шопова, Таня Димитрова, Гинче Караминова. От вносителите не е присъствал Стефан Данаилов, който е бил служебно ангажиран.
Предлагам на вашето внимание проекта на доклад за второ гласуване който ви е раздаден. Ще ви моля да следите текстовете.
Подлагам на гласуване заглавието на закона.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Има ли други предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 1. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§1. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „и адрес” се заменят със „седалище и адрес на управление”, а след думата „име” се добавя „постоянния му или настоящ адрес”.
2. В ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно продуцентът”.
3. Създава се ал. 7:
„(7) Отговорност за наличието на информацията по ал. 1 и по чл. 7а, ал. 1 за периодичните печатни произведения носят и производителят и разпространителят.”
Имате думата за дебати по текста. Ако няма изказвания, моля да гласуваме за § 1 предложената редакция от работната група.
Който е съгласен, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 2 имаме предложението на вносителя;
По § 2 има и предложение от н.п. Величка Шопова;
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Има предложение и от народните представители Силвия Хубенова, Величка Шопова, Таня Димитрова и Даниела Петрова.
Работната група също подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Създава се чл. 7а:
„Информация, идентифицираща действителния собственик на издателя.
„Чл. 7а. (1) Издателят на произведени в Република България периодични печатни произведения публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща действителния му собственик. В случаите, когато издателят е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и по националното си законодателство за информация, идентифицираща действителния му собственик, се смята посочването на компетентната институция, под чиито надзор се намира дружеството.
(2) При промяна в информацията по ал. 1, актуалната информация се публикува в първия брой на печатното произведение след настъпването й.
(3) Издателят в 7-дневен срок от отпечатването на първия брой на печатното произведение за всяка календарна година е длъжен да подаде в Министерството на културата декларация по образец, одобрен от Министъра на културата, която идентифицира действителния му собственик.
(4) Издателят, в 7-дневен срок от настъпването на промяна в действителния му собственик, е длъжен да подаде декларация по ал. 3 в Министерството на културата.
(5) Министерството на културата публикува на интернет страницата си информацията по ал. 3 и 4 в 10-дневен срок от получаването на декларациите.
(6) Издателят на произведено в Република България периодично печатно произведение поддържа актуална информация по ал. 1 на електронната страница на изданието, ако такава.”
Давам думата за предложения по текста. Заповядайте, г-н Михайлов.
Михаил Михайлов:
Имаше едно предложение от колежка от ГЕРБ на предишната дискусия във връзка с това да бъде изписано във всеки брой на вестника издателя. Гледам, че е отпаднало това нещо.
Предс. Даниела Петрова:
Давам думата на г-жа Деяна Костадинова, за да обясни това, което се дискутира в работната група по този въпрос.
Михаил Михайлов:
Тогава колежката го предложи, но и аз същото щях да предложа. Идеята беше хората, които четат броевете да знаят кой ги информира, кой стои зад политиката си. Защото, ако веднъж в годината излезе това нещо, не е достатъчно. Има го на електронната страница. Но един пенсионер от едно село едва ли ще прочете електронна страница. А отваряйки вестника много е важно да се знае кой поднася информацията. Защото, ако отворите английската преса или американската преса, ще видите, че е така. Говоря за сериозните вестници. Не говоря за жълтата преса.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Костадинова.
Деяна Костадинова:
Решението, което се предложи от работната група, целеше, от една страна, да се гарантира интересът на читателите да знаят кой стои зад мнението, което четат във вестника, но от друга страна, да не създава практически затруднения за печатните издания. Тъй като в рамките на проучването установихме, че има издания с много действителни собственици. Пример за това ще дам с вестник „Земя”, в който членуват над 25 кооперации. Във всяка от тези кооперации има физически лица. Т.е. публикуването на имената на всички физически лица в рамките на всеки вестник би довело до това да имаме издания, които да съдържат само действителните собственици и няма къде да бъдат публикувани допълнително. Това е от една страна.
От друга страна, направихме проучване на европейския опит и там където има изискване за разкриване на действителните собственици, най-често срещаната практика е веднъж годишно в първия брой да бъдат публикувани, а не във всеки брой. Дори големите издания се придържат към тази практика, която ние в момента въвеждаме във всеки брой да има публикувано името на издателя, адрес и седалище, т.е. да бъде гарантирана възможността за търсене, примерно за връчване на призовки, когато се търси съдебна отговорност. В същото време се създава възможност да се стигне до действителния собственик поне веднъж годишно. Затова, тъй като по принцип беше прието предложението, се разработи вариант с публикуването на електронната страница, така че онлайн да има непрекъснато информация.
От друга страна, на сайта на Министерството на културата също ще има такава информация, тъй като там това са непрекъснато публикувани данни. На две места всъщност ще има достъп до такава информация.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз искам да задам следния въпрос.
Какво се разбира под термина „собственик” тогава, когато този субект е юридическо лице. Какво ще се публикува? Името на юридическото лице или имената на физическите лица, които са собственици на юридическото лице. Ако е акционерно дружество с няколко десетки акционери, чии имена ще се публикуват. Не всички акционерни дружества са публични. Има много акционерни дружества, които не се показват на борсата, те не са публични. Те не са длъжни да правят това. Какво правим с тях?
Предс. Даниела Петрова:
Еднократно това, което може да бъде постигнато с първия брой, като пълна прозрачност. Иначе в карето се вписва само наименованието на юридическото лице и адреса на седалището. Изписва се в първия брой или когато е настъпила промяната.
Други въпроси и изказвания? Заповядайте, колега Василев.
Емил Василев:
Народните представители от моята парламентарна група ще подкрепят този законопроект и в пленарна зала, както сега и аз го подкрепям, защото действително е много важен. Бих искал само да добавя, че този законопроект има много голямо фискално значение. Даже с две думи ще ви разкажа как възникна идеята.
Имаше една среща на народни представители, а даже и по линия на парламентарния контрол през миналата година бяха поставени въпроси, до министъра на финансите и до министъра на културата във връзка с един вестник с много голям тираж, в който регулярно се публикуваха неистински неща за народни представители от различни парламентарни групи, да не кажа лъжи, клевети, обиди и т.н. Тогава ние направихме проверка в Народната библиотека, където всяко печатно произведение трябва да депозира тиража си. Оказа се, че този вестник с тираж от порядъка на 300 000 в продължение на години не е депозирал нито един брой. Когато поставихме въпроса на ресорните министри – на финансите и на културата, се оказа, че на самите тях им е трудно да намерят адреса на издателя на този вестник. Включително беше ангажирана и полицията по този случай. Нашето проучване показа, че те не плащат нищо на фиска. Не е ясен и кой е разпространителят. Така възникна идеята отговорност да носи и разпространителят. Най-некоректното в цялата история беше, че действителните собственици на тези вестници се оказаха собственици на едни палати, които НАП в скоро време снима от въздуха. Така че смисълът на този закон да се разбира в посока да се осъществи и такъв тип контрол върху изданията, че да влизат пари и във фиска. Това е много важно.
Иначе аз съм склонен да подкрепя идеята на това, което колежката Шопова е предложила – тази информация да излиза във всеки брой, тъй като много лесно се променя собствеността. Знаете, че се попълва в службата по вписванията един формуляр А1 или А4 беше и собствеността ви е променена. Аз лично бих подкрепил предложението да излиза в каре във всеки брой на вестника и всичко да е ясно.
Ясно е, че когато юридическо лице е собственикът, няма нужда да се изписват акционерите. Това, според мен, също е абсолютно безсмислено. Юридическото лице е собственик. То има данъчните задължения, то има и пасивната легитимация в случаи, когато е ответник по граждански иск, примерно, за клевета и обида, няма нужда да се изписват, според мен, акционерите. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Други становища? Вие правите предложение да гласуваме отделно предложението на г-жа Величка Шопова? Така ли?
Емил Василев:
Да, ще ми се да гласуваме предложението на г-жа Шопова отделно. Може би първо него, защото не съвпада със становището на Комисията.
Стоян Иванов:
Аз бих ви подкрепил, но в този случай би трябвало да прецизираме и другите текстове. Вие сега говорите за това, че юридическо лице и акционерно дружество – юридическо лице може да бъде и от двама съдружника. ООД са два съдружника, нали така? Разбира се, че може и едноличен търговец. Ако прецизираме този текст, тогава бих подкрепил подобна идея. Но разберете, че има дружества с десетки и стотици акционери и практически не е възможно да бъдат публикувани във всеки брой на вестника. Казвам ви го като човек, който е работил 12-13 години във вестници. Ако предложите някакво такова уточнение, което да изчисти този чисто технологичен проблем, аз бих ви подкрепил, защото г-н Василев идеята на „Атака” съвпада в случая с Вашата идея за пълно разкриване на истинските собственици.
Предс. Даниела Петрова:
Търговският регистър е публичен и всеки би могъл във всеки един момент да прави справки, ако има някакви съмнения и опасения за смяна на адрес и т.н.
Заповядайте, г-жо Хубенова.
Силвия Хубенова:
Ние също по принцип подкрепяме предложението на колежката Шопова. В работната група много надълго и нашироко обсъждахме как да обединим всъщност двете предложения и да стане работещ и действащ закон.
Това, което казвате, колега, че пререгистрацията става твърде бързо, е отграничено в следващата ал. 2, че при промяна на информацията още в следващия брой издателят и притежателят е длъжен да публикува отново цялото каре, ако има промяна на собствеността. Т.е. опитали сме се по някакъв начин да предпазим или поне да минимизираме възможността за факти, на които сме били свидетели – твърде бързо да се сменят собствениците. Много широко обсъждахме в работната група. Търсихме варианти да не създадем дисбаланс и дискомфорт на собственици и издатели на вестници, които са добри на пазара на печатните произведения. Мисля, че текстът, който ви предлагаме, е сравнително изчистен.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Колеги, първо ще гласуваме предложението на н.п. Величка Шопова, защото имаше такова предложение за гласуване. След това ще подложа на гласуване предложението на работната група.
Величка Шопова:
Оттеглям предложението си, което съм направила. Обмисляхме го в работната група и мисля, че няма смисъл. Благодаря на колегите, с които имаме единомислие в случая. Оттеглям предложението си.
Михаил Михайлов:
Само с едно изречение. Казусът Вие го поставяте в юридическия аспект. За мен е по-скоро в морален аспект, като прозрачност, защото примерно, аз от месец март решавам от читател на един вестник да стана читател на друг вестник. Харесали са ми два броя и от този момент нататък започвам да си го купувам. Но нямам информация за собствениците. В един момент си задавам въпроса защо тук се води такава политика? Я да видя кой е собственикът? И всъщност какво трябва да направя. Трябва да вляза в електронния сайт и ред други неща да направя. Хубаво е когато издателят всеки един ден застава с името си, за да стои зад страниците на вестника. Това е моята идея. Не може ли юридически да помислите, когато примерно, акционерите са повече от 10-12 или 15, да бъде записано само един, а когато са кооперации, да бъдат записани само кооперациите. Нещо от този род.
Предс. Даниела Петрова:
Това съществува в чл. 4. Съществува като рекламно каре.
Михаил Михайлов:
В рекламното каре е това, което пише издателят. Но това не е собственикът.
Предс. Даниела Петрова:
Колеги, подлагам на гласуване предложението за редакция на § 2 на работната група така, както ви беше прочетено. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 3 е постъпило предложение от н.п. Стефан Данаилов.
Работната група подкрепя по принцип предложението. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз искам да допълня предложението. Обсъждахме с колегите от Министерството на културата и те са прави.
Моето предложение е да отпаднат думите „национална фонотека” и депозитите да останат в Националната библиотека. Но за да няма объркване, защото дай Боже да има депозити и по-нататък и да е ясно, предлагам в чл. 9, т. 1 след думите „по чл. 3, ал. 1” да се добави и „т. 2” с цел обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 да се депозират в Националната библиотека, за да стане просто по-ясно.
Предс. Даниела Петрова:
От Министерството на културата г-жа Милда Паунова.
Милда Паунова:
Поддържаме предложението на г-н Данаилов. Това внася яснота и оказва на задължените лица къде е мястото на депозиране на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2. Това се налага, тъй като отпадането на т. 2 отменя обекта на депозиране, а именно националната фонотека, но не оказва на задължените лица къде да депозират обектите.
Стоян Иванов:
Т.е. те биха могли да не ги депозират въобще.
Проф. Стефан Данаилов:
Защото ще кажат: Ами няма къде!
Предс. Даниела Петрова:
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 3.
„§ 3. В чл. 9, т. 2 се отменя.”
И съответно предложението на проф. Данаилов. Бихте ли прочели текста.
Проф. Стефан Данаилов:
В чл. 9, т. 1.
1. След думите „по чл. 3, ал. 1” да се допълни с „т. 2.”
Юристите трябва да го кажат как да се изреди, защото т. 4, т. 1, 3...
Мирослава Манолова:
В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 след думите „по чл. 3, ал. 1” се добавя „т. 2 и 3”.
2. В чл. 9, ал. 1, т. 2 се отменя.
Маха се фонотеката и добавяме горе т. 2.
Предс. Даниела Петрова:
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 4. Постъпило е предложение от народните представители Силвия Хубенова, Величка Шопова, Таня Димитрова и Даниела Петрова.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4.
„§ 4. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2.
„(2) Издателите на периодични печатни произведения, които нарушават изискванията на чл. 7, ал. 1, се наказват с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв. Същото наказание се налага на лицата по чл. 7, ал. 7, които са произвели, съответно приели, за разпространение периодични печатни произведения, които не съдържат информацията по чл. 7, ал. 1 или чл. 7а, ал. 1.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „на чл. 7” се поставя запетая и се добавя „извън случаите по ал. 2”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 или ал. 2” се заменят с „ал.1, 2 или 3”, а думите „ ал. 3” се заменят с „ ал. 4”.
5. Създава се нова ал. 6:
(6) Лице, което не изпълни задължение по чл. 7а, ал. 1, 2, 3, 4 или 6 се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер от 3000 до 5000 лв.
6. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 7 и 8.
Колеги, предоставям ви възможност за изказване. Колега Иванов, заповядайте.
Стоян Иванов:
Аз ще подкрепя този текст, въпреки че имам известни колебания доколко предложените размери на санкциите са достатъчно респектиращи. Но нека да го видим в действие и ако се налага, ще ги увеличаваме. За някои са смешна сума, а за други са големи пари.
Предс. Даниела Петрова:
Други изказвания? Ако няма, подлагам на гласуване предложението на работната група за § 4. Който е съгласен, моля да гласува така изчетения текст на § 4. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 4 по вносител е постъпило предложение от народните представители Силвия Хубенова, Величка Шопова, Таня Димитрова и Даниела Петрова.
Работната група подкрепя предложението
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5.
„§ 5. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нова ал. 3 и ал. 4:
„Чл. 18 (3) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 7, ал. 1 и на чл. 7а, ал. 1 – за периодичните печатни произведения, извършени от лицата по чл. 7, ал. 7, се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината, а наказателните постановления се издават от кмета на община или от оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Приходите от глобите и имуществените санкции по ал. 3 постъпват по бюджета на съответната община.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, г-н Василев.



Емил Василев:
Бих искал да помоля представителите на Министерството да културата да кажат каква е идеята. Защо трябва да бъде по този начин, а именно общинската администрация да установява нарушенията.
Предс. Даниела Петрова:
Общинската администрация установява и администрира нарушението по отношение на разпространителя, а Министерството на културата изпълнява тези функции по отношение на издателя. Има становище на общините, които са изразили пълна подкрепа. От друга страна, трябва да се създава нов административен капацитет, за да може Министерството на културата да контролира разпространителите по места.
Емил Василев:
Не е необходимо повече обяснение. Разбрах.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Други въпроси и изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 5. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Продължаваме с § 5 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 5, който става § 6. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Заключителна разпоредба.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така:
„Преходна разпоредба”
Който е съгласен с така прочетеното заглавие, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. Издателите на периодични печатни произведения са длъжни да подадат декларация по чл. 7а, ал. 3 в едномесечен срок от влизането в сила на този закон и да публикуват информацията по чл. 7а, ал. 1 в първия следващ брой на печатното произведение, излязло след датата на подаване на декларацията.”
Имате думата за изказвания. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за § 7. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения се приет на второ гласуване в Комисията.
Преминаваме към точка втора.
По втора точка - Изслушване на представители на Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО) и Сдружението на малките и средни кабелни оператори („ТВ Клуб 2000”) във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Има думата г-жа Георгиева, изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори.
Магдалена Георгиева:
Добър ден на уважаемите народни представители.
Искам да благодаря на цялата Комисия за възможността, която ни се предоставя освен в писмена форма да изразим своето становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права пред вас лично.
Всъщност искането да бъдем изслушани е свързано и с широко тиражираната кампания на членове на АБРО в подкрепа на предстоящите изменения. В тази насока мога да кажа категорично, че и Асоциацията на българските кабелни оператори и въобще целия кабелен бизнес, както и Сдружението на малките и средни кабелни оператори подкрепяме усилието на Министерството на културата да внесе определен ред, да наложи определена дисциплина в начина, по който определени видове авторски права се защитават от дружества за колективно управление на права, като даде яснота за това кои ще се субектите, чрез които ние като ползватели ще влезем в договорни правоотношения.
Считам, че това е значителна крачка в защита на българските автори, но тази крачка ще остане непълна, ако Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права не засегне и изменението на чл. 21 и следващите и остане единствено с предложенията такива, каквито са.
Пред вас е един анализ, мисля, че е раздаден на всички, който асоциациите ни направиха на това как във времето се развива, както нормативното уреждане на авторските права, така и прагматичните проблеми, които са възникнали във връзка с тяхната защита, с административните функции, които през годините Министерството на културата е упражнявало, както и с законовите недостатъци, които водят до липсата на адекватна защита на авторските права. Ако трябва да обобщя този текст, с който разполагате, то трябва да кажа следното.
Защитата на авторите до голяма степен е свързана с един закон, чието начало е в 1993 г. Той доволно много пъти е променян. Но това, което му липсва, за да е налице пълнота в хипотетичната евентуална защита на авторите, е отчитането на разнообразието в технологиите, чрез които се предоставя достъп до защитено съдържание. Считаме, че настоящата редакция на чл. 21 и следващите съдържа текст, който визира и фокусира задължението за заплащане на авторски и сродни права спрямо определен вид технология, каквато исторически най-стара е кабелното препредаване. Това остава извън обхвата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички останали ново възникнали и ново възникващи технологии като такива, които са задължени наравно с кабелните оператори да заплащат авторски права за препредаване. И за да не се налага в момента да влизаме в дебат, в който вероятно често през годините сме влизали с представители на Министерството на културата, искам да кажа, че всички аргументи затова, че подобни, характерни по-детайлни текстове се съдържат в Закона за авторското право и сродните му права, към настоящия етап са почти несъстоятелни най-малко защото действително кабелните оператори са тези, които са най-стария вид доставчици на защитено съдържание до крайния потребител. Да, но те вече не са единствените. Простият факт, че дълги години оставяйки извън полезрението и не бивайки субект и адресат на задължения по Закона за авторското право и сродните му права, цели нови бизнеси и нови технологии, които предоставят достъп до телевизионно съдържание, са извън обхвата на закона, а оттам се създава категорична неравнопоставеност между различни оператори, които обаче предоставят един вид услуга и то е радио или телевизионно съдържание до крайни потребители.
Така че считам, че цялото усилие, което изпълнителната власт от една страна чрез предложените предложения за изменение на Закона за авторското право и сродните му права го прави, а законодателната власт изразява волята да го прокара като Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права биха се оказали частични, непълни и до голяма степен неудовлетворяващи очакването за защита на авторите, ако и този Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права не засегне изменения в чл. 21. За такова изменение, което обхваща всички технологии, сме настоявали като асоциация от 2005 г. и продължаваме да настояваме към настоящия етап. Ако трябва да кажем, става дума за още поне пет вида технологии. Това са сателитни оператори, това са интернет оператори. Това са GSM оператори, които предоставят достъп до телевизионно и радио съдържание на крайни потребители. И ако юрист, прилагащ Закона за авторското право и сродните му права каже, че тези оператори не са извън полезрението на Закона за авторското право и сродните му права бих попитала тогава защо тази терминологична неяснота и хаос, които царят в Закона за радиото и телевизията, от една страна, в Закона за авторското право и сродните му права – от друга, и Закона за електронните съобщения от трета страна, продължава да съществува.
Ако е недвусмислено това, че всеки вид технология по еднакъв начин е третирана от тези три закона, защо в Закона за радиото и телевизията говорим за „разпространение”, защо в Закона за авторското право и сродните му права говорим за „препредаване, разпространение и излъчване”, и защо в Закона за електронните съобщения терминът е „пренос”.
Наличието на толкова термини, които всъщност визират, според нас, един и същ вид пренос, който би трябвало да е под един общ термин води и до объркване и до различно правоприлагане. Смятам, че отсъствието на промени в този смисъл е достатъчно благоприятен за всички останали видове оператори, които категорично и терминологично не са включени в приложното поле на Закона за авторското право и сродните му права. Това на практика създава такава грандиозна неравнопоставеност, която ако продължава да стои така, деформира пазара.
С настоящото изложение апелирам да погледнете, или в смисъл да се съгласите да приемете, че промените в чл. 21 са наложителни точно толкова, колкото и всички останали промени, предложени с проекта. Тези промени не са много. Те са по-скоро терминологични, но да бъдат включени в настоящия проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Защото отлагането във времето действително променя и пречи на пазара и смятам, че не е проява на лобизъм, а тъкмо обратното – проява на искане за равнопоставеност на всички бизнеси по отношение на един закон, който много пряко въздейства върху цената, която всеки отделен оператор предлага на крайния потребител за един и същ вид услуга. Това е достъп до определено телевизионно и радио съдържание.
Накратко това е, което исках да кажа. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Да дадем думата и на Министерството на културата.
Г-н Дамянов, заповядайте.
Георги Дамянов:
Благодаря Ви, г-жо Петрова.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Може би не трябваше точно аз да взимам думата, но ще кажа няколко конкретни бележки.
Първо, както е известно и на колегите от двете организации и може би и на голяма част от присъстващите тук, чл. 21и следващите от Закона за авторското право и сродните му права са следствие на Директива 93/83 на Европейския съюз, която урежда правата при задължените лица и правата на правоимащите по отношение на кабелното препредаване. Очевидно, че това, което искат колегите, просто не може да стане, защото тази директива има директно приложение у нас и текстовете са приети в съответните текстове на Закона за авторското право и сродните му права.
За мен тук има може би една манипулация. Не мога да разбера, след като колегите твърдят, че има неравнопоставеност на пазара между тях като кабелни оператори и възникващите нови оператори по новите технологии, те досега спазваха ли изискванията на закона. Направо ще ги попитам да съобщят на всички вас за последните 10 години всички тези оператори какви пари са платили на Дружествата за колективно управление на права по отношение на ползването на произведенията в програмите, които те препредават.
Защото чета, и мога да кажа, че демагогски поставям въпроса, че чл. 21, ал. 2 ограничавал свободата на автора да решава дали той да сключва договор с кабелен оператор за препредаване на негови произведения чрез организация за колективно управление на права или чрез индивидуално със съответния кабелен оператор. Аз не мога да разбера, вие като поставяте този въпрос, представяте ли си как може да се случи това вие всички чужди телевизионни програми, които препредавате по вашите мрежи, как бихте сключили индивидуални договори с всички тези автори, чиито произведения се въртят по цял ден. Аз бих казал, че този текст издава това ваше усилие да хвърляте прах в очите на обществеността в смисъл, че не може след като вие имате две или три дружества, които ви предлагат да сключите договор с 1000 или 2000 автора, вие да искате да сключвате договори с индивидуални лица, защото сте загрижени за правата на авторите. Това за мен е абсолютна демагогия. Нищо логично няма в това. Напротив, това е една демагогска теза, която очевидно е предвидена много преди вие да се сетите за това, в Европейската комисия, Европейския съюз, Парламента и тази Директива отразява невъзможността при предаване кабелният оператор да сключва директно договори с автори. Това е повече от ясно. По този въпрос, защото прочетох, че вие го поставяте и то от гледна точка на загрижени за правата на автори, аз пак ще се върна към първия ми въпрос.
Какви средства вие сте платили от таксите, които събирате от вашите членове на авторите, които са членове на българските дружествата по отношение на авторските права за произведенията, които вие препредавате. Само това кажете. От това ще се разбере каква е вашата загриженост за правата на авторите. Благодаря ви.
Стоян Иванов:
Аз не получих отговор на един въпрос. Разбира се, сега ще ги чуем дали са плащали кабелните оператори някакви авторски права. Аз не чух отговор на въпроса, който е: Законът задължава ли сателитните оператори, такива като Булсатком и другите, и тези, които разпространяват интернет телевизия и третите, които са мобилните оператори, абсолютно по същата схема да плащат авторски права чрез организациите за колективни права. Отговор на този въпрос във вашето слово аз не чух. Чух обвинения към тях, които може би са справедливи. Не знам! Затова искам отговор сега.
Георги Дамянов:
По принцип Директивата е писана и тя е възприета в нашето законодателство, когато действително кабелните оператори бяха основните ползватели на защитени произведения.
Стоян Иванов:
Нещата се промениха!
Георги Дамянов:
Аз това казвам. Когато се появи такава директива и такава постановка, ние ли ще бъдем първите, които ще променим закона в рамките на Европейския съюз.
Пак искам да кажа, че въпреки че има една очебийна неравнопоставеност, само че по кой въпрос? Може би те са плащали и сега чувстват, че другите не плащат, а те плащат.
Стоян Иванов:
Уважаеми колеги,
Уважаеми дами и господа,
Аз настоявам в крайна сметка ако ще защитаваме авторските права в Република България всички, които потребяват защитени по смисъла на закона произведения, да си плащат за тези авторски права. А смисълът на изказването, в което се говори, че едни трябва да плащат, а други –не, и тези други не са примерно обществените библиотеки, извинете, но ще излезе грозничко. ГЕРБ пак лобира за … Нали се досещате!
Емил Василев:
Г-жо Председател, само две думи. Действително този въпрос го поставяме за трети път. Сигурно си спомняте обсъждането в зала Изток на Народното събрание, когато имаше представители на европейското авторско право, които поздравиха Комисията след като приключи официалната част, че ние сме в течение на Доклада „Гало”, че знаем за резолюцията, която се внася в Европейския парламент и т.н. Т.е. представихме се на ниво и затова аз тук искам да опонирам на представителя на Министерството на културата, че той не би следвало да мисли, че ние в тази Комисия нямаме информация за тенденциите.
Освен това от чисто правна гледна точка не сте прав. Защото действително Директивите са задължителни за Република България, но в случая няма противоречие. Смисълът на Доклада „Гало” и за резолюцията на Европейския парламент за някои проблеми по прилагането на авторското право е точно този, че всъщност правната норма изостава от технологията. Технологиите се развиват много бурно, а същевременно правната норма и това е нормално – тя е консервативна, тя изостава някъде във времето, както е в случая с нашия закон, отразява някакво състояние на технологиите може би от края на 50-те и началото на 60-те години.
Ако ние си осъвременим нашето законодателство и специално чл. 2, това по никакъв начин няма да влезе в противоречие с европейската Директива с контекста на Доклада „Гало” и в контекста на резолюцията на Европейския парламент.
Действително, и с това приключвам дами и господа, законът не трябва да създава условия за нелоялна конкуренция и за неравнопоставени пазарни отношения. Европейската статистика е категорична – 50% от пазара на вторично предаване всъщност се свързва със сателитните оператори и 50% с кабелните оператори. Да задължаваме само кабелните оператори да плащат и да им казваме цинично: „А сега кажете колко сте платили!” А да се оказва, че големите сателитни оператори дори нямат задължение да плащат, просто не е честно.
Смятам, че като политици, държавници, независимо от парламентарните групи на които принадлежим, тук трябва да постигнем някакъв консенсус и да има промяна в чл. 21, което да уеднакви режима и действително и сателитните оператори да влязат преди всичко в същия еднакъв режим с кабелните оператори. Така ще помогнем и на много други неща, а не само на носителите на авторското право, но и на фиска и въобще на много неща. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте.
Офелия Киркорян Цонкова:
Тук съм като юридически консултант на „Профон” – единствената организация на правоносители. Съжалявам, че колегата от „Филмаутор” закъснява и няма да може да се включи в дискусията.
Аз съм натоварена да изразя становището на „Профон” в подкрепа на промените в чл. 21 само, че не така, както те са оферирани от организациите на кабелните оператори. Аз бих анализирала тяхното предложение за изменение на текста по следния начин. От една страна, те предлагат да се осъвремени законодателството във връзка с промените в технологията, което ние приветстваме и към което се приобщаваме. Съгласни сме, че има празнота в законодателството – български и европейско, от гледна точка на това, че по отношение на кабелното препредаване се изисква изрично това да става чрез организация, а за другите все още имаме известна неяснота.
Но доколкото виждам в тяхното предложение и текст, който предвижда отпадане на организациите за колективно управление на права във връзка със събирането на тези възнаграждения, ние сме категорично против и веднага мога да изложа нашите доводи. Те не са просто защото в Директивата така е казано, а защото това се изисква от гарантирането на правната сигурност в страната. Т.е. няма как да предпочитат ползвателите да договарят с всеки един правоносител поотделно, вместо да договарят с колективните организации.
Така че ако говорим да уеднаквяване и равнопоставеност на сателитни и кабелни оператори и други подобни предприятия, разпространяващи радио и телевизионни програми, то по-скоро бих казала, че трябва да се придържаме към варианта това д става чрез организация, а не по индивидуално договаряне.
Това е нашето становище. Ние бихме могли да представим и конкретни текстове във връзка с промяната в чл. 21 и чл. 22.
Всъщност аз приветствам желанието наистина да се уеднакви терминологията, тъй като е факт, че всички регулаторни органи са доста затруднени в прилагането на съответните закони, включително текстовете в Закона за радио и телевизия. Няма да повтарям разликата в терминологията. Тя е факт и затруднява прилагането на текстовете.
Единственото, за което настояваме ние, е, че договарянето трябва да стане чрез организация. Ако някой има възражения по отношение на дейността на организациите и в самата директива е казано, че тези правила за договаряне с организации трябва да станат в съответствие с правилата за защита на конкуренцията и недопускането на злоупотреба с господстващото положение. Но да си мислим, че е в полза на ползвателите и правоносителите тяхното индивидуално договаряне, това е по-скоро nonsense. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Георгиева.
Магдалена Георгиева:
Благодаря на народните представители, че изразяват такава подкрепа и на „Профон” също.
Няма да се включа в диалога, който водим с г-н Дамянов близо 10 години. Виждам, че неговият маниер, надявам се това да не е маниерът на цялото Министерство на културата, за тези 10 години не се е променил.
Действително цитираната Директива е от 1993 г. Но оттогава обаче са налице Н на брой директиви, последната от които е транспонирана не особено добре в Закона за радиото и телевизията и друга в Закона за електронните съобщения, която обаче изисква националните законодателства да са така уредени, щото да гарантират технологична неутралност при предоставянето на всеки вид съобщителна услуга до крайния потребител. Това е принцип, който Законът за електронните съобщения е въздигнал в чл. 5. Това е всъщност основният принцип, който би следвало да е водещ спрямо всички национални законодателства тогава, когато те регламентират дейността на електронни съобщителни предприятия, които предоставят електронни услуги или медийни услуги. Така че да се цитира извадена от контекста една директива от 1993 г., без да се държи сметка за развитието на цялостното европейско законодателство и по-специално на законодателството, което третира и авторските права в контекста на предоставяне на медийни услуги и съобщителни услуги е като да се чете както вероятно дяволът чете евангелието.Но пак казвам, няма да влизам в този диалог.
Държа да поясня пред представителите на „Профон”, че предложенията, които сме направили, не са в посока да се избегне съществуването и договарянето с дружества за колективно управление на права. Тъкмо напротив. За кабелния оператор, като ползвател, няма нищо по-добро от това да комуникира насреща си и да се договаря с по-малко субекти – нещо, което като функция добре изпълнява дружеството за колективно управление на права. В този смисъл отново изваден този цитат от г-н Дамянов извън логиката на цялостния анализ, който сме направили, би довел до заключението, че ние държим да не се договаряме с дружества за колективно управление на права, което не е така. Тъкмо напротив! Това, което кабелният оператор държи да има възможност да прави е да може да избере. Дали да се договори с дружество за колективно управление на права или друга частна търговска организация, която сама по себе си държи определени права (това в българската действителност е налице) и разполага с тях. Т.е. ние категорично не желаем да игнорираме водещата роля на дружествата за колективно управление на права, защото тяхното съществуване в правния мир при уреждане на авторските права води и до стабилитет на правоотношенията и до яснота. Но държим режимът на договаряне да е такъв, че тези дружества да не са задължителния посредник. В конкретния случай чукате на отворена врата. Ако сте чели текста така, не сте го разбрали така, както ние сме имали предвид.
Що се отнася до равнопоставеността, държа да кажа, че задържането на тази редакция на текста с толкова неясноти по отношение на това какво е разпространение, какво е предаване и какво е препредаване сам по себе си, без да бъде редактирано час по скоро, вече създава вече такава неравнопоставеност.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Давам думата на г-н Дерелиев и след това на проф. Саракинов.
Димитър Дерелиев:
Моята съвсем кратка реплика е, че Министерството на културата не участва в този момент в един теоретичен дебат относно изразеното становище на Асоциацията на българските кабелни оператори и на Сдружението на малките и средните кабелни оператори. Както е обявено в дневния ред, тук имаме изслушване на становище. Когато има обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права Министерството на културата ще изрази своето становище. Ние сме отворени за промени, изменения и допълнения на чл. 21 и следващите. Поддържаме експертното становище на г-н Георги Дамянов. На политическо ниво обсъждане и решение относно тези изменения и допълнения не е взимано. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Проф. Данаилов, заповядайте.
Проф. Стефан Данаилов:
Наистина това е изслушване. Втората част от становището, което ни е предоставено, със скиците и таблиците не можах по-сериозно да погледна. Изслушахме представителя на асоциацията, но не сме готови да дебатираме. Аз само искам да кажа това, че не е редно едни да плащат, а други да не плащат. Аз съм наблюдавал тези процеси четири години и имам някакви наблюдения. Случаят със сателитите, например. Аз не съм наясно какво става със сателитите – едните плащат, а другите – не плащат авторски права.
Мен повече ме интересува въпроса за § 21 и това, което предлагате и не сте права. Вие не сте видели какво сте написали във вашето писание, че по този начин колективните органи за авторски права натискат творците да се записват при тях. По памет го казвам, но е доста грубо. Вижте, аз искам да доживея момента, когато някоя телевизия ми се обади и ме попита: Можем ли да излъчим еди-кой си филм с мое участие. Или да намерят децата на покойните вече голяма част от български режисьори и оператори – тези които имат авторски права и сродни, като мен, за да излъчат този филм. Такъв случай не е имало и аз не знам как ще има. От тази гледна точка мисля, че не сте права. Директивата може да е от 1993 г. и тя не случайно е описана по този начин. Ако вие докажете, че в Европа и в някои други държави това е позволено, да. Не искам да ви подозирам, но когато застане един орган, който е упълномощен да извърши тази дейност – да подпише договорът между съответната институция, телевизия и т.н. и правата на автора, има едни правила, които вече са приети и се изискват определени цени. Нали разбирате, че ако седнете да говорите с един начинаещ мой колега, вие ще си го направите, както си искате – какви права ще му дадете и колко ще му платите. В този смисъл повече ни интересува тази част, която е за урегулиране, което е наистина важно и което е съвременно.
Знаете ли как ми звучи цялата история. След като отворихме „Кутията на Пандора” за чл. 26, последва чл. 21. Аз не знам какво още ще последва.
Уважаеми колеги народни представители, факт е! Ние ви изслушахме. Нека да се запознаят колегите по-подробно. Аз ще видя по-подробно схемите.
Г-н Дамянов не беше прав да пита колко сте платили, защото това може да се провери. Но винаги е имало конфликт между Дирекцията „Авторско право и сродните му права” и колегите. Това винаги е било. Дано някога се оправи. Но винаги ще има недоволна страна.
В този смисъл това, което може да се направи, е както казаха колегите от министерството, че трябва нещата да се обсъдят, за да се види какво може да се направи. Това не е разговор ей така. Ние ви изслушахме. Имаме вашият подробен документ, с който ще се запознаем подробно и ще вървим нататък. Големи проблеми има с този закон и винаги е имало във годините, когато са правени поправките, за да можем да се доближим до европейските норми. Но тази тема продължава. Сега в Европа се обсъжда какво ще правим с приятелите от компютърните мрежи. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Проф. Саракинов, имате думата.
Проф. Георги Саракинов:
Благодаря, г-жо Председател.
Понеже за първи път говоря пред Комисията по културата, гражданското общество и медиите в сегашния й състав, искам да ви се представя. Както вече чухте, казвам се Георги Саракинов. От около 50 години работя в областта на авторското право и продължавам да работя и сега. Участвал съм както в правенето на този закон, така и във всичките му промени и съм участвал в работата на Комисията по културата във всички Народни събрания от 1990 г. насам. С това исках да ви обясня защо съм тук, тъй като сега пряко не работя в Дружествата и в Министерството на културата, за да не се чудите защо взимам думата.
Тук се говори за чл. 21. Този член беше променен през 2006 г. Тогава бях подготвил една справка и тук пред депутатите показвах как е уреден този въпрос в Германия, Франция, Испания, Белгия, Словения, Латвия и Румъния. Избрах тези седем държави, които са членки на Европейския съюз. Имам текстовете. Те са кратки и всички те и сега са в сила. Единствено Германия е направила промени в своя Закон за авторското право, но не по отношение на този въпрос. Всички останали продължават да се водят по тези текстове. А те са правени по времето, когато препредаването е ставало само по кабел. Такава е и Директивата от 1993 г. Техническият прогрес непрекъснато тормози авторското право и му поставя все по-тежки и по-тежки задачи и докарва до големи затруднения. Справяли са се досега тези, от които зависи тази дейност. Нагаждали са законодателството. Обикновено, когато има някакво голямо техническо нововъведение, средно след 15 години държавите го отразяват в законодателството си, като гледат естествено какво се прави в Германия, Франция най-вече европейските държави. И по този въпрос тези държави не са променили нищо.
Преди няколко години Дружеството „Филмаутор” ми поиска консултация по този въпрос. Тогава аз направих консултация с някои колеги от западноевропейски дружества, които познавах добре, като ги попитах освен препредаване по кабел, има и препредаване по ефир. Те ми казаха, че по аналогия се прилагат същите неща. Чисто и просто за такива неща нашите законодателни машини не се задвижват. И в тези държави Законът за авторското право се променя през 15 години и то след сериозни проучвания. През това време съдът нагажда и в много отношения го прави. Тук в какво се състои цялата работа?
Някой от Земята изпраща сигнал горе в Космоса. Това е „ъплинг”, както го наричат, първа фаза на първата стъпка. Първата стъпка завършва с втора фаза, когато от спътника слиза долу – даунлинг. Долу някой посреща този сигнал – не гражданина, а някаква търговска организация. Тя си има абонати, които й плащат. Срещу тази абонаментна такса тя им праща този сигнал, който получава. Пращала му го е по кабел, както е Евроком, на който повечето сме абонати и по кабел го получаваме вкъщи. Директивата и сега действащите закони в Западна и Източна Европа се базират на това, че второто действие след даунлинг по-нататък се извършва по кабел. Разрешение от авторското дружество трябва да има този, който вдига горе и връща долу. Но вторият, който го поема тук на земята, и той се нуждае от разрешение, тъй като и той печели от абонаментни такси на своите абонати. Това е системата, която действа и досега. Сега вече става така, че когато слиза сигналът долу не продължава по кабели до абонатите, а те си имат малки „чинии” (горе има голяма, а долу са малки) и втората фаза вече върви не по кабел, а пак по ефир. Това с нищо не ги освобождава тези хора. И те плащат, тъй като общите правила на авторско правния закон е, че който ползва чужди произведения, трябва да има разрешение от автора и да плаща затова. Затова проблеми няма. Проблемът, е в това, че има специални правила за кабелното препредаване, които тук някой, който чете закона съвсем буквално, казва че това него не го засяга. Наистина има някакви неудобства, но не чак такива, че да променят законите си заради това.
Правилно е искането. Да така е. Би трябвало да се промени. Ако законът се променя по други причини, нищо не пречи да го променим и ние в тази част. Това няма да противоречи на Директивата от 1993 г. Съвсем лесно е да се обясни, защото в 1993 г. техниката е била друга. Значи това може да стане, но не по този начин, по който те предлагат.
Стоян Иванов:
Организациите за колективни права са втора тема. Това е втората част, която не е свързана с това тук.
Проф. Георги Саракинов:
Организацията за колективно управление е неизбежна. Всички закони в Европа, гледайки директивата, са го записали, но те са имали предвид препредаването по кабел. Няма никаква причина другите, които препредават по ефир, да се освободят. (Ползват същата аналогия.) Никой не им пречи за това нещо. Там въобще не стои такъв въпрос. Дори някой би се учудил какво говорим ние тук. Какво значи да замениш „предаване” с „пренос”? Като го напишем така, в Брюксел ще кажат дайте да видим как сте го написали. Преводачите ще кажат за пренос – transmission. За предаване същата дума ще използват - transmission. Тогава те ще кажат: „Вие подигравате ли се с нас? Заменяте transmission с transmission”. Това не значи, че препредаването е само чрез кабел.
Освен това тук пише, че когато разпространението е кодирано, разрешението е безвъзмездно”. Това хитро е записано тук. Кой ще се хване на такова нещо безвъзмездно. Европейският съюз изрично е казал. Има 18 случая, при които националното законодателство може да обяви използвания за безвъзмездни. Всяка държава може да си избере едно, или 18 или колкото иска, но такова няма. Ние сме избрали 14 от 18-те, но не можем да сложим 19-то изключение. Никой няма да ни пусне такова нещо.
Реплика:
В самия закон в момента е записано по този начин.
Проф. Георги Саракинов:
Пак казвам. Ако се променя законът, нищо не пречи да се включи, да се добавят и тези текстове.
Предс. Даниела Петрова:
Колеги, благодаря ви. Смятам, че с предложените текстове има какво тепърва да се обсъжда и съответно да се търси реалната преценка и баланс сега ли е моментът или в един малко по-късен етап за промяна.
Благодаря на всички, които участваха в дискусията.
Бих искала да обърна внимание, че текстовете, които са ни предложени, са извън обхвата на предложения текст. Но предлагам на Министерството на културата да помислят дали е необходима такава промяна, както и на колегите от Комисията, за да може да се вземе преценка за самостоятелни предложения по отношение на текстовете, които са предложени за промяна.
С това приключваме за днес. Аз нямам съобщения, които да ви направя. Пожелавам ви приятна почивка. Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

Председател:

Даниела Петрова