1. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-29, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2011 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за меценатството, № 102-01-83, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2011 г.

---

На 18 януари 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-29, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за меценатството, № 102-01-83, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2011 г.

Заседанието бе открито в 15,10 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Налице е кворум. Това е първото ни заседание за тази календарна година. Малко е късно да ви честитя Новата година, но нека и от мен да го чуете: пожелавам на всички здраве, професионални успехи, семейни успехи и всичко, с което се захванете, да доведе до съответните положителни резултати! А за съвместната ни работа пожелавам да запазим колективния дух и, разбира се, да имаме добри резултати и закони!
Представям ви проекта за дневен ред, който е предложен на вашето внимание:
1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-29, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за меценатството, № 102-01-83, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2011 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 102-01-88, внесен от Министерския съвет на 16 декември 2011 г.
Имате ли предложения по дневния ред? Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми господа и дами! Моето предложение е т. 3 да отпадне от дневния ред, тъй като тази точка, доколкото знам, не е минала през основната комисия – Здравната комисия. Нека водещата комисия да разгледа тази точка и след това ние да взимаме отношение като Комисия по култура.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Аз също бих добавила, че има много заинтересовани страни, които по-късно са разбрали и желаят да участват в обсъждането. Така че подкрепям това, което господин Велчев ни предлага.
Други предложения? Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз само да кажа, че тази тема ние не сме я обсъждали примерно в нашата парламентарна група, а предишния път имаше повече дискусии в нашата парламентарна група „за” или „против” такъв закон отколкото дори дали да има предсрочни избори или не. Така че е хубаво да имаме време за становища и в самите групи освен становището на водещата комисия, защото те ще бъдат разцепени по друг принцип, не политически. Хубаво наистина да се чуят повече мнения в тази дискусия и е логично да отложим точката.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, гласуваме направеното предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа - Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-29, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2011 г.
По точка първа присъстват: от Министерството на културата – Митко Тодоров, заместник-министър, и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Министерството на труда и социалната политика – господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право и обществено осигуряване; от Националния осигурителен институт – Бисер Петков, управител, и Станислава Атанасова, парламентарен секретар.
Колеги, проектът ви е раздаден. Нека да дадем възможност на заместник-министър Тодоров да го представи, след това ще изслушаме становищата на Националния осигурителен институт и на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати, колеги! Едва ли е необходимо обстойно да представяме името на Людмила Владимирова Чешмеджиева както в оперното и оперетно изкуство, така и във филмовото изкуство и нейния принос в българската култура в един продължителен период от време.
Людмила Чешмеджиева е родена на 12 юни 1941 г. в с. Марино, община Димитровград. През нейната творческа биография е изпълнила множество роли както в музикалния театър, където е била около 36 сезона, така и в други оперни, концертни и други прояви. Знакови са участията й във филмите „А бяхме млади”, в „Асистента”, в „Крадеца на праскови”. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е последният филм, в който тя е участвала през 2008 г. Този филм беше представен на множество световни и европейски фестивали и беше номиниран за редица награди.
Людмила Чешмеджиева е отличена с множество награди от правителството, от неправителствени организации.
Нашето предложение е Комисията да одобри това решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Предоставям думата на Министерството на труда и социалната политика. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Министерството на труда и социалната политика подкрепя изцяло предложението за отпускане на пенсия за изключителни заслуги на госпожа Людмила Чешмеджиева.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Господин Петков, имате възможност да изразите становище от името на Националния осигурителен институт. Заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да ви представя съвсем кратка информация за пенсионния статус, ако мога така да кажа, на госпожа Людмила Чешмеджиева. Тя получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване от пенсиите на починалия й съпруг. Нейната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната от 1 септември 1999 г.
След последвалите преизчисления и актуализации на размера на пенсията от 1 юли 2009 г. госпожа Чешмеджиева получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 340,11 лв., който размер на пенсията се изплаща и понастоящем. От 1 декември 2010 г. й е отпусната и добавка по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване от получаваните от починалия й съпруг две пенсии, като размерът на тази добавка към настоящия момент след 1 септември 2011 г., когато беше увеличен размерът на така наречените вдовишки добавки, е 118,41 лв.
Така че общият размер на месечния пенсионен доход на госпожа Чешмеджиева понастоящем е 458,52 лв., от които 340 лв. е личната пенсия и 118 лв. добавка.
Ако Народното събрание приеме решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на госпожа Людмила Чешмеджиева, нейната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ще бъде спряна, поради това че тя не може да се изплаща заедно с пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, тоест ще се отпусне лична пенсия за особени заслуги към държавата и нацията и ще продължи да се изплаща добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване от пенсиите на починалия й съпруг.
Подкрепяме предложението на Министерския съвет и проекта за решение, което е внесено в Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, откривам дебата. Желаете ли да вземете становище?
ОБАЖДАТ СЕ: Не, тя е безспорно име.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: След като всички се обединяваме около становището, че Людмила Владимирова Чешмеджиева е лице, което е известно за всички, и лице, което е доказало своите заслуги към държавата и нацията, ви предлагам следния проект за решение на Комисията:
Р Е Ш Е Н И Е
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване
Р Е Ш И:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Людмила Владимирова Чешмеджиева от гр. София, бул. „Пенчо Славейков” № 18, вх. „Б”, ет. 2, ап. 15, считано от 1 декември 2011 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.
Който е съгласен с така изчетения текст на предложението за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Да благодарим на Националния осигурителен институт и на Министерството на труда и социалната политика за участието им в днешното заседание!

Колеги, преминаваме към точка втора от нашия дневен ред: Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за меценатството, № 102-01-83, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2011 г.
Предоставям думата за запознаване с мотивите и със самия законопроект на заместник-министър Митко Тодоров.
Заповядайте, господин Тодоров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаеми депутати, в изпълнение на плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация за 2011 г. ние предлагаме една кратка промяна в чл. 11 от Закона за меценатството, която цели заедно с други мерки, които са взети, да облекчи режима на гражданите във връзка с административните услуги и най-вече регистрационния режим, който се извършва в Министерството на културата, на желаещите да бъдат меценати в областта на културата.
Ръководството на Министерството на културата ясно осъзнава, че са необходими и допълнителни промени в Закона за меценатството, които да го направят още по-работещ и още по-добър, но тъй като минават сроковете за тази кратка промяна, ние засега предлагаме само промяна в чл. 11 за регистрационния режим с намерението да внесем и други промени, касаещи допълнително финансиране на изкуствата, на културните и творчески индустрии в страната.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Откривам дискусията. Колеги, имате възможност да изразите становища по така предложения законопроект.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, готовността да се даряват лични материални блага, за да се помогне на някого или да се покровителства нещо, без да се очаква отплата за това е изключителна ценност, присъща за човека. Това бе водещата идея при създаването на Закона за меценатството през 2005 г., който трябваше да урежда обществените отношения, с дължимото признание към физическите и юридическите лица, предоставили безвъзмездна помощ за създаване, съхраняване и популяризиране на произведения на културата и изкуствата.
За съжаление несъвършенствата на този първи опит да се урегулират проявите на меценатство, дори това, че не бе направена ясна разлика между меценатство и дарителство, усложненият начин при осъществяване на обществената роля на тези ценители на творческия гений на България допринесоха за намаляване в годините на техния брой и чувствителен спад в абсолютна стойност на годишните резултати в подкрепа на българската култура.
Това се вижда и от обявените в годишните доклади на Министерството на културата от 2007 до 2010 г. След бума на безвъзмездно дарени за култура средства по този закон през 2007 г.- 414 900 лв. и 50 000 евро, тоест общо около половин милион лева, този дял постепенно спада и достига едва 103 140 лв. и 5 385 евро през 2010 г., като през 2008 г. те бяха драстично намалени в сравнение с 2007 г.
Смятам, че трябва да се анализира това, че меценатите даряват безвъзмездни средства за конкретни цели и събития в сферата на културата, без посредничеството на организации, подпомагащи културата. Показателен факт е, че последната организация, поискала регистрация по този закон, е от март 2007 г.
Според мониторинг на Българския дарителски форум все още има много дарители, които не съобщават сумата на дарението и детайли около дарението, така че вероятно истинската сума на даренията е значително по-висока. Нещо повече, само една минимална част, под 1%, от тях по някакъв начин са се възползвали от условията, които им е предоставил Законът за меценатството.
Мисля, че все пак най-доброто на Закон за меценатството е, че го има. Той наистина е показал вече „тесните места” и недостатъците и е време да бъде усъвършенстван.
Първо, законът не прави разлика между случаен и постоянен, устойчив меценат. Твърде много се нагледахме по отношение на проверките, регистрациите, които се вторачваха в двата лева, които българският бизнес и физически лица са склонни да дадат за култура. Този закон не показва достатъчна добронамереност по отношение на представителите на българския бизнес в желанието им да бъдат меценати на български културен продукт.
Второ, видно е, че чл. 31, който регламентира създаването на лото за подпомагане на културата, не работи, независимо от направените опити.
Трето, време е да анализираме мястото и ролята на организациите подпомагащи културата като посредници – какво се постигна, колко бяха регистрирани като такива, какъв е интересът.
Според мен самата философия на закона не е много ясна. От едната страна е меценатът и посредническата организация, от другата страна са тези, които получават безвъзмездната помощ. Всичко това минава през Министерство на културата. Явно това е за да не се злоупотребява. Но с какво? Колко са тези пари? Как се използват засега?
Не се ли принизява съдържанието на меценатството като дълъг и отговорен интерес в подпомагане на развитието на таланта до обикновена сделка, покупка на културен продукт, която минава по Закона за меценатството с цел ползване на преференциите.
Ние ще подкрепим предложението за облекчаване на реда за извършване на регистрацията на меценатите и на организациите, подпомагащи културата, с което се постига съответствие с чл. 12 от Закона за търговския регистър. Добре е, че това се прави, защото се опростява начинът, по който става всичко това. Но мисля, че изминалите 5 години са достатъчни за да предложим на Министерството на културата (макар че господин Тодоров сподели, че има такава идея) да се направи съвместна работна група за пълно усъвършенстване на този закон, с цел намиране на по-осезателни стимули за тези, които влагат в развитието, съхраняването и популяризирането на културните произведения и талантите свои средства, които в условия на криза са крайно необходими.
Аз само ще се върна към 2005 г., когато беше създаден този закон. Това беше една идея на група от НДСВ – Новото време. Те го предложиха тогава в Комисията по култура, на която бях председател, но имахме спорове що е меценатство, тъй като меценатството не значи това, за което говори законът всъщност, и какво е дарение и спомоществователство. Имахме известни спорове тогава, но времето не стигна и следващата комисия в 40-ото Народно събрание още през 2005 г. есента написаха този закон и го приеха. Те даже нямаха и становището на министерството.
В началото резултатите бяха добри, но хората, които са склонни да даряват или да бъдат меценати, тъй като формацията на истински меценат все още я няма в България – този, който ще открие таланта, ще го отглежда, ще го реализира. Това в България е трудно. Но мисля, че все пак, тези, които се наемат с една такава дейност, по-устойчива, по-дълготрайна, трябва да има по-различни преференции. Да има някаква разлика. Защото си спомням, че имаше един паметник пред Търговската палата на един бизон и тогава скулпторът го мина през закона, законът позволява това. А то си беше чиста откупка, не беше дарение.
В този смисъл, законът може да се огледа отвсякъде и да получи една по-привлекателна функция, защото сега не сработи. В 2005 г. имаше много обсъждания по телевизии и всички очакваха, че като го има този закон, ще потекат огромни суми пари. Де факто се оказа, че не е така.
Добре е това, което е предложено от Министерството на културата като една първа крачка. Така че ние ще го подкрепим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги?
Щом няма други изказвания, да закрием дискусията и да подложим на гласуване направените предложения. Смятам, че същите са изключително навременни и разумни. Подкрепям също и това, което каза проф. Данаилов, че законът се нуждае от нова визия.
Подлагам на гласуване направените предложения за приемане на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за меценатството, № 102-01-83, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието и ви пожелавам приятна почивка!


(Закрито в 15,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова