Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ
30/05/2012
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 254-01-63, внесен Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г., № 204-00-11, внесен от Българската телеграфна агенция на 27 април 2012 г.
На 30 май 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 254-01-63, внесен Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г., № 204-00-11, внесен от Българската телеграфна агенция на 27 април 2012 г.
Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум.
Днес предлагам заседанието да се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 254-01-63, внесен Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г., № 204-00-11, внесен от Българската телеграфна агенция на 27 април 2012 г.
Ако имате предложения по дневния ред, моля да ги направите. Ако не, подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
На заседанието присъстват: по точка първа – от Министерството на културата Милда Паунова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки”; по точка втора – от Българската телеграфна агенция: Максим Минчев, генерален директор, Борислав Чалъков, Данчо Антонов, Борис Хамалски и Евелина Андреева.
По точка първа - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, законопроектът ви е раздаден. Поискали сме становище от Министерството на културата, от Националното сдружение на общините и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От Националното сдружение на общините обещаха да изпратят становище, но до започване на заседанието не е постъпило становище. От Министерството на културата е постъпило становище, с което ще ни запознае госпожа Паунова, а със становището, постъпило от Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще ви запозная аз, тъй като няма представител на министерството:
„Уважаема госпожо Петрова, Министерството на регионалното развитие и благоустройството изразява следното становище относно проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.
С предложените със законопроекта изменения на Закона за закрила и развитие на културата се цели въвеждането на мандати за директорите на общинските културни институти. Това е в съзвучие с демократичните практики и този механизъм ще гарантира по-прозрачното и добро управление на тези структури.
В заключение, отчитайки гореизложеното, Министерството на регионалното развитие и благоустройството подкрепя проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за развитие и закрила на културата. Министър: Лиляна Павлова.”
Колеги, законопроектът и мотивите са ви раздадени. Ако господин Велчев не възразява, аз ще представя законопроекта.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не възразявам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: С направените предложения се цели да се въведе мандатност, прозрачност и демократичност при избора и уреждане на правоотношенията на директорите на общинските културни институти с кмета на общината, като те възникват въз основа на конкурс, така както е изписано в текста, за определен срок, срокът да бъде пет години. Разбира се, при определени условия на провеждане на конкурса и с оглед спецификата на културните институти тези условия да се съгласуват с Министерството на културата.
В Преходните и заключителни разпоредби се създава един нов параграф 4, в който се урежда ситуацията до провеждането на конкурса след влизането на закона в сила – по какъв начин се уреждат трудовите правоотношения за неопределено време на директорите на общински културни институти. Същото се прави с цел да не бъдат накърнени правата на изпълняващите длъжността директор на общински културен институт за неопределено време към момента на влизане на закона в сила и до обявяването на конкурс.
Това е в общи линии предложената промяна.
Давам думата на госпожа Милда Паунова да ни запознае със становището на Министерството на културата, след което аз и останалите вносители сме на разположение да отговорим на въпроси, ако имате такива.
Заповядайте, госпожо Паунова.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Министерството на културата подкрепя изцяло проекта. С предложението по чл. 8, ал. 5 се постига законова регламентация на срочността на правоотношенията на директорите на общинските културни институти, като по този начин се създава единен подход при определяне мандата на директорите на държавните и общинските културни институти.
Изцяло подкрепяме направеното предложение, тъй като то създава възможност за последователно провеждане на принципите на конкурсното начало.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Изказвания? Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожа Петрова, не разбрах има ли становище на Националното сдружение на общините?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Казали са, че ще постъпи становище.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защото е много важно да чуем тяхното мнение в случая. Но аз ще взема отношение.
Ясно е каква е темата, искам само да кажа, че и досега тези институти са ръководени от директори, избрани с конкурс. Не възразявам по предложението да имат някаква мандатност, но ми се струва, че това трябва да бъде въведено във всички културни институти – общински, регионални, държавни и държавни с национално значение. И моите въпроси са защо отново прилагаме промяна в режима за назначаване на парче, само на един вид – общински културни институти? Защо не уеднаквим с този законопроект и мандатността на регионалните и на държавните културни институти с тази на общинските културни институти и тези с национално значение?
Какво имам предвид? Съгласно чл. 5, ал. 3, мандатът на държавните културни институти, който приехме през 2010 г., е три години, а сега се предлага за общинските културни институти мандатът да е пет години, колкото е на културните институти с национално значение – чл. 7, ал. 4, пет години. Защо е тази разлика между мандатите на общинските и мандатите на държавните културни институти? Това е един естествен въпрос.
В същото време съгласно чл. 9, ал. 5 на действащия закон за регионалните културни институти няма определен срок и сега. Мисля, че това е управленско предложение и трябваше да постъпи от Министерството на културата, за да се огледа целия този процес, за който говорим.
Между другото, ще ви припомня, на 7 октомври 2010 г. Министерството на културата беше публикувало на своята страница проект за закон за сценичните изкуства и там е записано следното. Раздел първи – „Управление на организациите за сценичните изкуства”, чл. 14, ал. 3: директорите на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства с национално значение се назначават за срок от пет години (както е досега), а останалите, включително изпълнителните директори по ал. 2, със срок от четири години след проведен конкурс от министъра на културата.” Става въпрос за всички останали културни институти, които не са от национално значение, засега е три години, в този проект предложението е да стане четири години.
Моето предложение е да помислим. При това, убеден съм, че трябва да бъде приет изцяло нов закон, в който да намерят отражения изследванията и изводите на Министерството на културата, които са свързани със стратегията на българската култура.
Пак казвам, нямам нищо против, но е решение на парче. И какво излиза? Ако имаме 22 регионални музея и 30 и няколко регионални библиотеки (говоря общо), там се избира с конкурс. В Закона за паметниците на културата, който поправяхме, освен представител на Министерството на културата има и двама експерти в комисиите, защото е по-особено естеството на работа на музейните работници. И в един момент се оказва, че го приемаш с конкурс, той печели конкурса и оттук нататък, не че е безсрочно, но няма посочен срок, както тук. И излиза така: национални културни институти – пет години, общински културни институти – пет години, държавни културни институти – три години и регионални културни институти – колкото си искаш. В тази посока трябва да насочим вниманието си и може би да се допитаме до Министерството на културата, като се предложи да ги изравни до степен, каквато те предлагат. Но най-малкото, трябва да посочим някаква мандатност и на регионалните институти, защото те изведнъж остават привилегировани.
И все пак хубаво беше да получим и становището на Националното сдружение на общините, какво смятат те, защо пет години, а не четири или три години. Тук не става въпрос да няма някакъв срок, аз разбирам, че има някои „вечни”, но да знаем и общините какво мислят по въпроса.
Иначе ние ще подкрепим това предложение, като аз ще направя някои допълнителни предложения между първо и второ четене в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Аз смятам, че бележките са коректни и също би трябвало да помислим.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз правя винаги коректни бележки, госпожа Петрова, ако сте забелязали.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Тоест приемам ги като част от вносителите. Ще обмислим, ще искаме и становището на Министерството на културата, те също биха могли да помогнат за уеднаквяване на тези срокове.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Данаилов! Наистина считам за уместно предложението Ви за въвеждане на мандатност на правоотношенията на регионалните културни институти. Относно това защо трябва да е пет години мандатът на общинските директори, считам, че това е целесъобразно с оглед техните си общински съображения. И считам за Ваше виждане идеята всички мандати да са равни.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, моля Ви се! Не го приемайте така!
МИЛДА ПАУНОВА: Аз го приех така. Защото Вие казахте: защо на националните са пет, защо на другите са три. Така го разбрах, извинявайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ако прегледате документацията на Министерството на културата, още в 2008 г. има мое предложение националните институти да станат пет години. Имах друго предложение, което после в 2010 г. не предложих, за останалите културни институти. Там беше абсурдът, че на всеки три години се явяват на конкурс директори и все са едни и същи, поради това че няма достатъчно кадри да ръководят тези културни институти, някъде към 10-15% беше след първия конкурс, който провеждах аз като министър, за театрите. И моето предложение тогава беше три години срок и по преценка на дирекциите на Министерството на културата въз основа на показателите за работата на даден ръководител на културна институция с новия си план за следващите три години да бъде преназначаван без конкурс. Извадете списъка на директорите на театрите, не говоря за оперите и балетите, да видите от колко години са директори и регулярно на три години се явяват на конкурс. В този смисъл предложението за четири години в този законопроект, който така и не стигна дотук, е по-нормалното, отколкото пет години. Националните институции имат все пак малко по-тежко съдържание. В този смисъл предложихме тогава пет години и беше прието от Комисията по културата тогава в Народното събрание.
Дали е три или четири години, но трябва да се замислим. Защото какъв е плюсът на един местен патриот, който минава на конкурса, печели и става директор на библиотека не от регионално значение или на музей, който не е от регионално значение. Има много такива. Понеже работата е по-лека, по-безотговорна и в същото време работи пет години. А един директор на театър, например Варненски, Пловдивски, да не ги изреждам, активно действащи, работещи с много средства, за да формира трупа, да не бъде четири години? Защото това се замълча. За това говоря. Аз не искам да има някаква уравниловка. Националната културна институция според мен трябва да бъде изцяло поддържана от държавата. Тя е основната част, която поддържа политиката в държавата. А не да бъдат всички под един знаменател, както е в момента. Но това е друг разговор.
Разговаряйте с господин Тодоров и с господин Рашидов дали не би трябвало в този закон да направим четири години за другите културни институти. Но за регионалните във всички случаи аз ще предложа, защото просто е наложително.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания?
Ако няма други изказвания, закривам дебата по точка първа и подлагам на първо гласуване обсъждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата № 2254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 1.
Колеги, преминаваме към точка втора: Обсъждане на Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 година.
Давам думата на генералния директор на Българската телеграфна агенция Максим Минчев. Заповядайте, господин Минчев, да представите Отчета за дейността на БТА.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За кратък период от време сме отново заедно, този път по волята на новоприетия Закон за Българската телеграфна агенция, според който на всеки шест месеца агенцията трябва да представя за одобрение отчет за своята дейност през изминалия период. Днес ние ще направим това, обхващайки периода от януари до декември 2011 г. Вие всички имате в електронен вид нашия отчет, затова ще направя едно съвсем кратко резюме.
Годината за БТА, която междувременно навърши 114 години, беше доста особена. От една страна, периодът, както винаги, бе свързан с много динамика, този път малко вповече, а от друга – със сериозни промени в дейността на най-старата информационна институция у нас. Подкрепено с факти, това изглежда така: едни доста сериозни кампании за местните и президентски избори и приемането на нов Закон за БТА.
Имахме известни предизвикателства, свързани с финансирането на БТА, но, слава богу, благодарение на натрупаните ни резерви, на своевременна реакция на институциите и на добрата воля на всички заинтересовани страни, тези трудности бяха преодолени и сега сме в обичайния си напрегнат ритъм на работа.
Най-важното е, че Българската телеграфна агенция продължава да отстоява своите принципи на дейност, характеризиращи се най-вече с бързина, точност, безпристрастност и достоверност на информацията. Това запази позициите на агенцията като информационен лидер в държавата, а в същото време, изпълнявайки своите обществени функции, Българската телеграфна агенция продължи да се радва и на доста добър национален и международен имидж.
Най-накратко можем да кажем, че 2011 година за нас бе година на проведени две изборни кампании за местна власт и президент, които ние успяхме да посрещнем достойно и нормално. На няколко пъти подобрихме собствените си рекорди за информация и надвишихме внушителната цифра от 2000 за денонощие, което автоматично ни препраща в световните стандарти. Гордеем се и с това, че след приключването на двата избора бяхме поздравени от всички политически играчи в тях и към нас не бе отправени нито една претенция относно свършената работа.
Това бе година, в която продължихме да оптимизираме личния състав на агенцията, което бе в отговор на сериозните предизвикателства, които ни налага нестихващата все още финансова и икономическа криза. В момента в Българската телеграфна агенция работят около 285 души, което обаче е на ръба на санитарния минимум с оглед на 24-часовия цикъл на работа на агенцията. На места ние можем да влезем в противоречие и с изискванията на Кодекса на труда.
През миналата година пуснахме на пазара няколко нови емисии, с което подобрихме качеството и асортимента на предлаганите от нас услуги. Пак през 2011 г. продължихме да разширяваме кореспондентската си мрежа, отваряйки нови кореспондентски пунктове в Ловеч, Кюстендил и Търговище, с което станахме единствената медия в България, която разполага с щатни кореспонденти във всички областни градове в страната, плюс някои необластни.
Продължихме работата по откриване на нови национални прес-клубове с отварянето на модерен и функционален прес-клуб в Шумен. Така след София, Пловдив, Велико Търново, Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Видин и Бургас това бе нашият девети прес-клуб в страната. Обещаваме ви, че няма да спрем дотук.
През 2011 г. успешно проведохме и Седмата световна среща на българските медии в Холандия. Отбелязахме 113-ата годишнина на агенцията с уникалния сборник „Вечери край Цариградското”, в който събрахме произведения на български класици, работили през годините в БТА. Ще спомена само имената на Йордан Йовков, Николай Лилиев, Йосиф Хербст. По-нататък тази достойна плеяда от имена продължава.
Продължихме активната си международна дейност. Преподписахме или сключихме нови договори за информация с наши партньори от петте континента. Активно присъстваме в Европейския алианс на информационните агенции, където се задава да имаме и наша номинация. В момента председателстваме Асоциацията на балканските информационни агенции, както и на черноморските информационни агенции. Това са структури с повече от 15 представители на различните държави.
Станахме медийни партньори на десетки национални политически, икономически и културни форуми.
И най-важното, с общи усилия на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, стъпвайки на всички международни стандарти, и ние участвахме активно в приемането на нов Закон за БТА, който уреди дейността на агенцията във всички отношения.
Бих могъл да говоря още много, но ще спра дотук, за да не преразказвам целия отчет. Общо взето, шест месеца е кратък срок, в който все още е трудно да се извършат всички набелязани дейности, предвидени от новото законодателство. И все пак, ние вече изградихме нова структура, която в близките дни ще ви представим за одобрение и за сведение, и изпълнихме всички предписания, които има в закона. Остава само да си пожелаем едно по-добро време, за да може Българската телеграфна агенция да получи и тази финансова подкрепа, която би подобрила цялостната й дейност. Защото все пак трябва да си го кажем, вие го знаете добре, не е лесно.
Искам да ви благодаря за доброто сътрудничество, особено в изготвянето на Закона за БТА и да изразя готовността аз и целият ни екип да отговорим на всякакви въпроси, свързани с предоставения от нас отчет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожа Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Минчев и представители на БТА, колеги! Запознах се с отчета, който безспорно ни предоставя обстойна информация за дейността на агенцията и ни напомня някои от основните функции, дефинирани по закона.
Бих искала да отбележа като постижение това, че Българската телеграфна агенция не само е разширила, но и обезпечава пълна кореспондентска мрежа в страната. Това е наистина нещо много важно, за да може ежедневно да се получава богата информационна картина от България и да се обърне внимание дори на съвсем малките общини.
Финансовите показатели също са положителни, което е добра атестация по време на криза. Нещо повече, продължават усилията да се разраства мрежата от прес-клубове, които не само че налагат марката БТА, но наистина се превръщат в информационни центрове в своите региони. Доколкото имам информация, със своята дейност по места прес-клубовете успяват да обезпечат разходите за дейността и дори да ви донасят печалба.
Не бих искала да подмина и факта, че през последните години Българската телеграфна агенция работи много активно и иновативно в международен план за популяризиране на България и привличане вниманието върху нашата страна. Имам предвид множеството медийни форуми, сред които безспорно най-мащабните световни срещи. В тази връзка искам да поздравя ръководството на БТА и екипа на агенцията за усилията, които полагат за тяхната организация, за това да поддържат високо ниво на тези форуми, ние бяхме свидетели на Осмата световна среща, и че въпреки икономическата криза успяват да привлекат българския бизнес в подкрепа на тази идея. Смятам, че тези усилия са подкрепени от държавата, защото медийните форуми се радват на присъствие и участие на представители на държавно ниво.
Хубаво е, че не само в столицата, но и в регионите журналистите от Българската телеграфна агенция са сред най-уважаваните заради своя професионализъм и коректността на информацията.
В заключение мога да кажа, че през последните години Българската телеграфна агенция наистина много повиши своя рейтинг и популярността си и смятам, че е един много успешен партньор за популяризиране на работата на държавните институции и на местните власти и на държавната политика като цяло. Но имам два въпроса.
Прави ми впечатление това, че по силата на закона държавните институции би трябвало да предоставят първо на БТА информация за дейността си, защото агенцията по закон е единственият национален информационен източник за тяхната дейност и бих искала да попитам дали това се случва на практика?
И вторият ми въпрос. Нямам съмнение по отношение на коректността на информациите, които разпространява агенцията и в тази връзка искам да попитам дали текстовете на Българската телеграфна агенция се цитират коректно от другите медии и ако не е така, каква е причината?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви за добрите думи. Ще Ви кажа само, че ако си спомняте, държавните институции бяха задължени да предоставят първо информация на БТА, но това беше във Временния статут от 1994 г. В новия закон за съжаление този момент отпадна и можем само да си пожелаем да бъдем така, както са водещите информационни лидери. В една Франция, където Франс-прес е водещият, а той е и световен гигант, никой не си позволява да не даде първата информация на Франс-прес. Никой не си позволява да не даде първата информация на ИТАР-ТАСС в Русия, на Анадолската агенция в Турция, на ЕФЕ в Испания и т.н. При нас все още имаме нарушения на различни нива, но това е нещо, което ние не можем да урегулираме. Оставаме с надеждата, че в крайна сметка нещата ще бъдат решени.
По отношение на цитирането, казахме в отчета и не веднъж сме го коментирали. И на нас ни е мъчно понякога, че слушаме новини по дадена телевизия, може дори да е национална, или по национално радио, слушаме 10-15 новини, които са наши, оригинални, не се казва, че са от БТА, но само след 15 минути в цялото публично пространство започва да се цитира Българското национално радио, а след още два часа информацията започва да става притежание, ако щете, и на някоя квартална кръчма. За съжаление е така. Отворете френските вестници (и то частните вестници – „Фигаро”, „Монд” и т.н.), за да видите, че след всяка сериозна информация стои агенция Франс-прес. В Австрия никой не цитира друг, освен АПА. Същото е и в Испания. За другите държави е въпрос на чест да цитират националната информационна институция, което е някакъв сигурен атестат за надеждност на информацията. При нас има някакво криво разбиране, не искам да обвинявам другите колеги, но когато чуя вечер по Нова телевизия 15 наши информации и зад тях някакви измислени източници или пък цитираха световните агенции, съобщаваха „добре запознати” и т.н., да не ви казвам журналистическите прийоми. Едно време, в тоталитарните времена, беше задължително позоваването на БТА. И сега е задължително, но в крайна сметка е пожелателно. Ако обаче в информацията има нещо, което е свързано с лек елемент на недоказаност, на противоречие или нещо важно, повярвайте ми, тогава задължително ни цитират дори и тези, които не са наши абонати. Всеки си измива ръцете с нас, но очевидно това е проблем, който е характерен за всички големи институции.
Мъчим се в двустранни разговори с нашите медийни и други партньори да урегулираме тези взаимоотношения, но ни е трудно. Говорихме с Таня Димитрова, аз й казах, че имаме криворазбрано сътрудничество между медиите. Ако вестник „24 часа” прави инициатива за достойните българи или за нещо, свързано с децата с увреждания, бъдете сигурни, че нито един друг вестник няма да напише за нея. Ако сте видели в някой друг вестник да се напише нещо за чудесата на България, освен в „Стандарт”! Няма друга телевизия да съобщи за Голямото четене. Просто е така, има една криворазбраност за конкуренцията, няма я тази солидарност между медиите, която трябва да има. Но това вече е извън нас.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря Ви. Аз видях, че го пишете в отчета, обаче ме интересуваше дали можете да ми кажете причината. Явно не можете да ми я кажете.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Минчев и представители на БТА, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да продължа тази тема, тъй като ми се струва важна. Първо искам да задам въпроса, понеже чух преди малко, че това задължение на държавните институции да предоставят информация първо на Българската телеграфна агенция го е имало във Временния статут, пък сега в новия закон го няма. Защо го няма? Нали ние заедно го създадохме този закон, защо сме пропуснали това задължение. Аз мисля, че то е разумно. Значи пропускът е наш, общ.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: За да не се нарушава Законът за конкуренцията.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Защото те са атрактивни, на тях им се плаща и те отразяват. А БТА са държавна институция.
ЧЕТИН КАЗАК: Какви са вашите наблюдения, частните информационни агенции като Фокус, като КРОСС, как защитават своите права върху информациите си, а вие не успявате? Цитирате толкова многобройни примери за крадене на информация. Къде фигурира задължението за позоваване? Ние нямаме закон за печата, нямаме закон за медиите.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: В Закона за авторското право.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз познавам хора, които създадоха новинарски сайтове и от които печелят страшно много пари в момента, само и единствено като крадат информация в БТА, публикуват я в сайта и естествено до тази информация – реклами. Тези хора не са вложили почти нищо, само колкото да създадат този сайт по някакъв начин и използвайки продукта на Българската телеграфна агенция, те печелят от реклами на базата на информацията, която получават, открадната или не, от БТА.
Предполагам, че частните информационни агенции умеят да си опазят информацията, но за БТА е по-трудно.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Може ли да Ви отговоря на това, което казахте накрая? В Закона за авторското право пише (аз го казвам няколко пъти и то точно на тези срещи в Комисията), че всеки може да чете информацията за своя лична употреба – от всички всевъзможни сайтове, радиа, телевизии и новинарски сайтове, но не може да се използва с търговска цел, без това да е регламентирано. Това означава, както Вие дадохте пример, някой направил сайт и копи пейства от всевъзможните новинарски сайтове. Но Вие самият казахте, че той печели от рекламите и в това е проблемът, защото целта вече е търговска.
ЧЕТИН КАЗАК: Проблем е и трябва да се регламентира.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Регламентиран е в Закона за авторското право.
ЧЕТИН КАЗАК: Как ще е регламентиран? Какво ви плащат на вас за това, че използват ваша информация?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Господин Казак, те могат да променят една дума в нашата информация и могат да кажат, че не е наша вече. Така и правят.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Ако позволите, има и едни, бих ги нарекъл, доста гаднички случаи, защото изречение или абзац от наша информация се вкарва в такъв контекст, който е съвсем друг, и после пишат „съобщи БТА”, което е удар с нож в гърба.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Но когато говорим и за чуждите информационни агенции, аз не веднъж съм го казвал, ще го кажа и сега, не може да става дума за конкуренция, когато сме в различни условия.
Уважаеми колеги, вие знаете, че всяка заплата, която се дава на който и да е служител в Българската телеграфна агенция, зад нея има официални осигуровки и т.н. В така наречените други агенции, които са структурирани дали в апартамент, дали по някакъв друг начин, има крещящи нарушения най-малкото на трудовото законодателство. Вие прекрасно знаете, че заплатите в една така наречена частна агенция са много по-високи от тези в БТА, но осигуровките са (ако ги има) на най-ниската работна заплата, заплащането става без трудови договори, без трудови книжки. Ако ние не сме поставени на равни условия за каквото и да е състезание, ние се конкурираме с така наречените други агенции само в областта на информацията, но не и във всички останали неща, защото прекрасно знаете, че става дума за сива икономика.
Освен това искам да попитам, знаете, че всяка една информация, която ние придобиваме чрез нашите кореспонденти, репортери струва пари, няма безплатна информация. Обяснете ми как така наречените други агенции са безплатни и не декларират печалба? Как става това нещо? Но нека не говорим, това е проблем на абсолютно всички големи играчи.
ЧЕТИН КАЗАК: Защо да не говорим? Нека да знаем, след като има проблеми, те биха могли да бъдат решени по един или друг начин, включително законодателно. В смисъл, ако не си споделяме тези въпроси, те ще си останат нерешени.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Това нерегламентирано ползване на информация всъщност е два типа. Единият тип е тези медии, с които имаме договори, но те не цитират БТА, защото тяхното мнение е, че нали плащат, защо да цитират. Но във всеки случай една телевизионна емисия би изглеждала за всяка и: „предаде БТА”, „предаде БТА”.
Другият вид нерегламентирано ползване е от тези, които ни копи пействат. Те нямат никакви договори с нас, не ни плащат, просто получават информацията през други сайтове, които са наши редовни клиенти. И това те един безспирен поток, който носи каскаден ефект. От всеки следващ сайт може да се промени дума, може да се промени изречение и тогава вече е недоказуемо. Със снимките е по-лесно.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Най-крещящ беше примерът с агенция КРОСС. Ние получихме сигнал, че в тази агенция всички наши информации са копи пейст. В продължение на няколко месеца ние с екип от юристи събрахме документация за цялата информация на БТА. Нарочно направихме няколко буквени или стилни грешки и само след пет минути излезе вече като информация на агенция КРОСС. Не ни издържаха нервите, когато видяхме, че в телевизия „Европа” цитират агенция КРОСС, а телевизия „Европа” са наши абонати. Цитират нашата информация, но през КРОСС. Просто закъсняла репортерката за работа и отворила другата агенция. Това много ни обиди, но в един момент пък те разбраха, че има влизания от БТА и започнаха да променят по една дума, по едно изречение, в заглавието и т.н. Иначе цялата информация беше наша. Такива сайтове в България са стотици. Ако тръгнем да се занимаваме с това... Повярвайте ми, ние сме хората с най-голяма медийна паяжина в страната, няма друга медия, която да има кореспонденти. Ако нещо се случва в Кула, в Тервел, в Лъки, в Кнежа, нашите кореспонденти го отразяват, другите агенции нямат кореспонденти. Дори Българската национална телевизия има само няколко кореспонденти и те са вече на други договори. Както и Българското национално радио. Да не говоря за вестниците. И затова всички до един ползват нашата информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Вие трябва да се занимавате с опазването на тази информация. Аз щях да ви попитам колко пъти сте сезирали органи в държавата за това, че се нарушава законът. Примерно да сезирате Министерството на вътрешните работи. Това, за което говорим в момента, е чисто пиратство. И това пиратство се прилага спрямо държавната агенция, като изключим сайтове като Замунда и някакви други, в случая се краде директно от държавната агенция. И не може останалите органи като Министерството на културата и Министерството на вътрешните работи да вдигат рамене. Когато примерно една частна агенция открадне от друга частна агенция, Министерството на вътрешните работи леко може да вдигне рамене и да каже: ами един частник откраднал от друг частник, ние в частни спорове много не се намесваме. Макар че и там трябва да се намесват. Но когато се краде държавно имущество – всяко открадване на ваша новина е кражба от държавно имущество. Утре вие ще кажете: нямаме пари да си развием кореспондентската мрежа. А защо нямате пари? Защото не си ги събирате. Тази работа е на първо място ваша работа. И не само ваша работа, а на всички държавни органи, работа е и на МВР да ви подкрепя в тази работа, и на Министерството на културата.
Проблемът не е законодателен, Закона за авторските права си го има, проблемът е, че законът не се прилага. Ако трябва, създайте си отдел в БТА, който се занимава с това на вас да ви се издължават тези агенции, някой, който не ви цитира, а цитира КРОСС, както е телевизия „Европа”, ами спрете им договора. Кажете им, благодаря ви, след като ще цитирате КРОСС, спираме договора. Защото вие сте едни от малкото, които сте призвани да водите битката за качествена журналистика в България. Все по-малко хора по света инвестират за качествена журналистика и вие сте едни от флагманите в България, които могат да водят тази битка. И ако самите вие вдигате рамене и казвате, ами крадат ни, ама ние какво можем да направим? Аз съм свидетел, в ГД БОП има едни отдел, Явор Колев го води, не вярвам да остане безучастен, десет път ако го сезирате и той да остане безучастен.
Някак си едно такова махване с ръка, ами какво да правим, всички крадат, такъв е моралът, прехвърляме си информация в разни сайтове, това не може да се подмине. Ако се издадат две-три наказателни постановления на МВР, някои ще започнат да се замислят, като един-два пъти плати 500-1000 лева. На мен ми е обидно като гражданин, че по този начин постъпват с вас и това става пред очите на всички. Не казвам, че се случва при това правителство или при предишното, то си е общ проблем, който е от години. Правителството няма никакво отношение в случая.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Вие сте съвсем прав и по отношение на Закона за авторското право, и по отношение на целия този коментар, за който ние Ви благодарим. Но сте останали с грешно впечатление, че махаме с ръка. Не е така. Българската телеграфна агенция има отдели и се вкарва изключително много човешки ресурс в това проследяване къде отива всяка авторска информация. Всяка новосъздадена медия, която виждаме, че ни ползва веднъж, два пъти, пет пъти нерегламентирано, ние имаме стъпки, които правим и с отдела на Явор Колев, който споменахте, и с отдела в Министерството на културата. Но това, което е наша цел, за да бъде в крайна сметка ефективно и което да предотврати завеждането на съдебни искове, е да уведомим съответния сайт, медия или който и да е субект, че той ползва нерегламентирано Българската телеграфна агенция и да го направим наш клиент. В крайна сметка това е целта. Правейки го наш клиент, вече парите от тази информация, както Вие казвате, се връщат там, където е източникът на информация. Да не преувеличавам, но в 70% от случаите успяваме. Всеки ден се раждат такива сайтове, които започват с извинението „ама ние не знаехме”, „ама нали е свободно” и т.н. Законът за авторското право го е регламентирал.
Полагаме всички усилия. За съжаление има малко повече каскаден ефект, отколкото можем да обхванем, но имаме и юридически, и маркетинг отдел, който работи по тези теми. Целта е да станат те наши клиенти.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Преди две години най-големият информационен лидер в света, „Асошиейтед прес” вложи 300 млн. долара, за да разработи компютърна програма и те направиха така, щото да хващат всяка думичка в целия свят за използване на информация от „Асошиейтед прес”. Ние не можем да си позволим такова капиталовложение.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Можете да направите един „черен списък” на крадците, на некоректните медии към Българската телеграфна агенция.
МАКСИМ МИНЧЕВ: С ГД БОП няколко пъти се срещахме. Ние знаем и кои ни ползват, без да са наши клиенти, как доброжелатели си дават паролите. Виждаме, че някои сериозни, авторитетни издания не са наши клиенти, а ползват нашата информация. Това не е трудно за всеки един добър хакер от улицата да се осигури.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: И още нещо. Вкарали сме в договорите глоба, която се плаща за нерегламентирано ползване на БТА или за нецитиране, която успяваме да си съберем.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви.
Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Иначе съм съгласен с това, което казаха колегите преди малко. Може би пък трябва някаква допълнителна регламентация, да стане ясно какво всъщност е информационна агенция и кои примерно частни търговски дружества покриват определени критерии за информационна агенция. Примерно, персонал, брой персонал, кореспонденти, процент на покритие на страната. В този смисъл си струва да се замислим за някаква законодателна инициатива и като се отсеят три или четири, нека да има конкуренция. Освен държавната агенция да има още две или три частни агенции. Какво е информационна агенция? Това е информация, която се предава в реално време. Случва се земетресение, на 30-ата секунда има информация в реално време за магнитута, за всичко. Давам го като пример. А информационен сайт е нещо, което излиза след два часа, защото копи пейст го е взел от вас или от Фокус, или от някой друг. Тоест информацията, която е в реално време, това е същностна черта на информационната агенция, нали така?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Основното на информационната агенция е да произвежда информацията, не да я транслира.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Е, не може да се покрие целият свят. И вие имате договор сигурно с Франс прес.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Имаме договори.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: И на законно основание публикувате някаква новина, да речем, в Тунис, защото нямате кореспондент там. Но това е законно, излязло е във Франс прес, по вашия договор вие ги цитирате.
Та, исках да ви питам, да не отегчаваме и колегите, какъв е начинът моят глас да се чуе (малко и в рамките на шегата). Онзи ден имаше един случай, колега Казак, собственикът на футболния клуб Етър Велико Търново, който е един турски гражданин, беше заявил пред една турска телевизия, че смята да преименува Етър Велико Търново на Етър Диарбекир Велико Търново, защото той е родом от турския град Диарбекир. И аз излязох с една доста остра декларация като народен представител, в която искам от господин Йоханлъ да се разграничи от тази информация, включително и до БТА. Никъде в страната не излезе тази информация, обаче в. „Миллиет”, най-големият турски вестник, мисля, че е с тираж над 6 милиона, публикува моята декларация. Е, как стават тези работи?
Тоест какъв е механизмът един народен представител като каже нещо (ние няма да досаждаме всеки ден с декларации), но когато има такъв случай, пък да се чуе! Депутати сме все пак!
Благодаря.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Вие в Търново ли я направихте?
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Не, тук.
БОРИС ХАМАЛСКИ: Най-малкото можете да я предоставите на колегите ни от БТА в Народното събрание и те ще ни я изпратят.
ЧЕТИН КАЗАК: Вие знаете много добре, че специално за Народното събрание сте задължени да излъчвате изявления на политическите партии и на парламентарните групи. За народните представители нямате законово задължение да ги отразявате медийно.
МАКСИМ МИНЧЕВ: За съжаление нашият кореспондент във Велико Търново почина от инфаркт и сега търсим подходящ кореспондент.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, други въпроси?
Ако няма други въпроси, закривам дебата по точка втора и предлагам на вашето внимание проект за решение по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 2 и 3 от Закона за Българската телеграфна агенция
Р Е Ш И:
Приема за сведение Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г.”
Който е съгласен с така предложения ви проект за решение, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
С това изчерпваме дневния ред.
Благодаря ви за участието и ви пожелавам приятна почивка!
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Даниела Петрова
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г., № 204-00-11, внесен от Българската телеграфна агенция на 27 април 2012 г.
На 30 май 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 254-01-63, внесен Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г., № 204-00-11, внесен от Българската телеграфна агенция на 27 април 2012 г.
Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум.
Днес предлагам заседанието да се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 254-01-63, внесен Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г., № 204-00-11, внесен от Българската телеграфна агенция на 27 април 2012 г.
Ако имате предложения по дневния ред, моля да ги направите. Ако не, подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
На заседанието присъстват: по точка първа – от Министерството на културата Милда Паунова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки”; по точка втора – от Българската телеграфна агенция: Максим Минчев, генерален директор, Борислав Чалъков, Данчо Антонов, Борис Хамалски и Евелина Андреева.
По точка първа - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, законопроектът ви е раздаден. Поискали сме становище от Министерството на културата, от Националното сдружение на общините и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От Националното сдружение на общините обещаха да изпратят становище, но до започване на заседанието не е постъпило становище. От Министерството на културата е постъпило становище, с което ще ни запознае госпожа Паунова, а със становището, постъпило от Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще ви запозная аз, тъй като няма представител на министерството:
„Уважаема госпожо Петрова, Министерството на регионалното развитие и благоустройството изразява следното становище относно проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.
С предложените със законопроекта изменения на Закона за закрила и развитие на културата се цели въвеждането на мандати за директорите на общинските културни институти. Това е в съзвучие с демократичните практики и този механизъм ще гарантира по-прозрачното и добро управление на тези структури.
В заключение, отчитайки гореизложеното, Министерството на регионалното развитие и благоустройството подкрепя проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за развитие и закрила на културата. Министър: Лиляна Павлова.”
Колеги, законопроектът и мотивите са ви раздадени. Ако господин Велчев не възразява, аз ще представя законопроекта.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не възразявам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: С направените предложения се цели да се въведе мандатност, прозрачност и демократичност при избора и уреждане на правоотношенията на директорите на общинските културни институти с кмета на общината, като те възникват въз основа на конкурс, така както е изписано в текста, за определен срок, срокът да бъде пет години. Разбира се, при определени условия на провеждане на конкурса и с оглед спецификата на културните институти тези условия да се съгласуват с Министерството на културата.
В Преходните и заключителни разпоредби се създава един нов параграф 4, в който се урежда ситуацията до провеждането на конкурса след влизането на закона в сила – по какъв начин се уреждат трудовите правоотношения за неопределено време на директорите на общински културни институти. Същото се прави с цел да не бъдат накърнени правата на изпълняващите длъжността директор на общински културен институт за неопределено време към момента на влизане на закона в сила и до обявяването на конкурс.
Това е в общи линии предложената промяна.
Давам думата на госпожа Милда Паунова да ни запознае със становището на Министерството на културата, след което аз и останалите вносители сме на разположение да отговорим на въпроси, ако имате такива.
Заповядайте, госпожо Паунова.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Министерството на културата подкрепя изцяло проекта. С предложението по чл. 8, ал. 5 се постига законова регламентация на срочността на правоотношенията на директорите на общинските културни институти, като по този начин се създава единен подход при определяне мандата на директорите на държавните и общинските културни институти.
Изцяло подкрепяме направеното предложение, тъй като то създава възможност за последователно провеждане на принципите на конкурсното начало.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Изказвания? Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожа Петрова, не разбрах има ли становище на Националното сдружение на общините?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Казали са, че ще постъпи становище.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защото е много важно да чуем тяхното мнение в случая. Но аз ще взема отношение.
Ясно е каква е темата, искам само да кажа, че и досега тези институти са ръководени от директори, избрани с конкурс. Не възразявам по предложението да имат някаква мандатност, но ми се струва, че това трябва да бъде въведено във всички културни институти – общински, регионални, държавни и държавни с национално значение. И моите въпроси са защо отново прилагаме промяна в режима за назначаване на парче, само на един вид – общински културни институти? Защо не уеднаквим с този законопроект и мандатността на регионалните и на държавните културни институти с тази на общинските културни институти и тези с национално значение?
Какво имам предвид? Съгласно чл. 5, ал. 3, мандатът на държавните културни институти, който приехме през 2010 г., е три години, а сега се предлага за общинските културни институти мандатът да е пет години, колкото е на културните институти с национално значение – чл. 7, ал. 4, пет години. Защо е тази разлика между мандатите на общинските и мандатите на държавните културни институти? Това е един естествен въпрос.
В същото време съгласно чл. 9, ал. 5 на действащия закон за регионалните културни институти няма определен срок и сега. Мисля, че това е управленско предложение и трябваше да постъпи от Министерството на културата, за да се огледа целия този процес, за който говорим.
Между другото, ще ви припомня, на 7 октомври 2010 г. Министерството на културата беше публикувало на своята страница проект за закон за сценичните изкуства и там е записано следното. Раздел първи – „Управление на организациите за сценичните изкуства”, чл. 14, ал. 3: директорите на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства с национално значение се назначават за срок от пет години (както е досега), а останалите, включително изпълнителните директори по ал. 2, със срок от четири години след проведен конкурс от министъра на културата.” Става въпрос за всички останали културни институти, които не са от национално значение, засега е три години, в този проект предложението е да стане четири години.
Моето предложение е да помислим. При това, убеден съм, че трябва да бъде приет изцяло нов закон, в който да намерят отражения изследванията и изводите на Министерството на културата, които са свързани със стратегията на българската култура.
Пак казвам, нямам нищо против, но е решение на парче. И какво излиза? Ако имаме 22 регионални музея и 30 и няколко регионални библиотеки (говоря общо), там се избира с конкурс. В Закона за паметниците на културата, който поправяхме, освен представител на Министерството на културата има и двама експерти в комисиите, защото е по-особено естеството на работа на музейните работници. И в един момент се оказва, че го приемаш с конкурс, той печели конкурса и оттук нататък, не че е безсрочно, но няма посочен срок, както тук. И излиза така: национални културни институти – пет години, общински културни институти – пет години, държавни културни институти – три години и регионални културни институти – колкото си искаш. В тази посока трябва да насочим вниманието си и може би да се допитаме до Министерството на културата, като се предложи да ги изравни до степен, каквато те предлагат. Но най-малкото, трябва да посочим някаква мандатност и на регионалните институти, защото те изведнъж остават привилегировани.
И все пак хубаво беше да получим и становището на Националното сдружение на общините, какво смятат те, защо пет години, а не четири или три години. Тук не става въпрос да няма някакъв срок, аз разбирам, че има някои „вечни”, но да знаем и общините какво мислят по въпроса.
Иначе ние ще подкрепим това предложение, като аз ще направя някои допълнителни предложения между първо и второ четене в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Аз смятам, че бележките са коректни и също би трябвало да помислим.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз правя винаги коректни бележки, госпожа Петрова, ако сте забелязали.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Тоест приемам ги като част от вносителите. Ще обмислим, ще искаме и становището на Министерството на културата, те също биха могли да помогнат за уеднаквяване на тези срокове.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Данаилов! Наистина считам за уместно предложението Ви за въвеждане на мандатност на правоотношенията на регионалните културни институти. Относно това защо трябва да е пет години мандатът на общинските директори, считам, че това е целесъобразно с оглед техните си общински съображения. И считам за Ваше виждане идеята всички мандати да са равни.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, моля Ви се! Не го приемайте така!
МИЛДА ПАУНОВА: Аз го приех така. Защото Вие казахте: защо на националните са пет, защо на другите са три. Така го разбрах, извинявайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ако прегледате документацията на Министерството на културата, още в 2008 г. има мое предложение националните институти да станат пет години. Имах друго предложение, което после в 2010 г. не предложих, за останалите културни институти. Там беше абсурдът, че на всеки три години се явяват на конкурс директори и все са едни и същи, поради това че няма достатъчно кадри да ръководят тези културни институти, някъде към 10-15% беше след първия конкурс, който провеждах аз като министър, за театрите. И моето предложение тогава беше три години срок и по преценка на дирекциите на Министерството на културата въз основа на показателите за работата на даден ръководител на културна институция с новия си план за следващите три години да бъде преназначаван без конкурс. Извадете списъка на директорите на театрите, не говоря за оперите и балетите, да видите от колко години са директори и регулярно на три години се явяват на конкурс. В този смисъл предложението за четири години в този законопроект, който така и не стигна дотук, е по-нормалното, отколкото пет години. Националните институции имат все пак малко по-тежко съдържание. В този смисъл предложихме тогава пет години и беше прието от Комисията по културата тогава в Народното събрание.
Дали е три или четири години, но трябва да се замислим. Защото какъв е плюсът на един местен патриот, който минава на конкурса, печели и става директор на библиотека не от регионално значение или на музей, който не е от регионално значение. Има много такива. Понеже работата е по-лека, по-безотговорна и в същото време работи пет години. А един директор на театър, например Варненски, Пловдивски, да не ги изреждам, активно действащи, работещи с много средства, за да формира трупа, да не бъде четири години? Защото това се замълча. За това говоря. Аз не искам да има някаква уравниловка. Националната културна институция според мен трябва да бъде изцяло поддържана от държавата. Тя е основната част, която поддържа политиката в държавата. А не да бъдат всички под един знаменател, както е в момента. Но това е друг разговор.
Разговаряйте с господин Тодоров и с господин Рашидов дали не би трябвало в този закон да направим четири години за другите културни институти. Но за регионалните във всички случаи аз ще предложа, защото просто е наложително.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания?
Ако няма други изказвания, закривам дебата по точка първа и подлагам на първо гласуване обсъждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата № 2254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 1.
Колеги, преминаваме към точка втора: Обсъждане на Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 година.
Давам думата на генералния директор на Българската телеграфна агенция Максим Минчев. Заповядайте, господин Минчев, да представите Отчета за дейността на БТА.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За кратък период от време сме отново заедно, този път по волята на новоприетия Закон за Българската телеграфна агенция, според който на всеки шест месеца агенцията трябва да представя за одобрение отчет за своята дейност през изминалия период. Днес ние ще направим това, обхващайки периода от януари до декември 2011 г. Вие всички имате в електронен вид нашия отчет, затова ще направя едно съвсем кратко резюме.
Годината за БТА, която междувременно навърши 114 години, беше доста особена. От една страна, периодът, както винаги, бе свързан с много динамика, този път малко вповече, а от друга – със сериозни промени в дейността на най-старата информационна институция у нас. Подкрепено с факти, това изглежда така: едни доста сериозни кампании за местните и президентски избори и приемането на нов Закон за БТА.
Имахме известни предизвикателства, свързани с финансирането на БТА, но, слава богу, благодарение на натрупаните ни резерви, на своевременна реакция на институциите и на добрата воля на всички заинтересовани страни, тези трудности бяха преодолени и сега сме в обичайния си напрегнат ритъм на работа.
Най-важното е, че Българската телеграфна агенция продължава да отстоява своите принципи на дейност, характеризиращи се най-вече с бързина, точност, безпристрастност и достоверност на информацията. Това запази позициите на агенцията като информационен лидер в държавата, а в същото време, изпълнявайки своите обществени функции, Българската телеграфна агенция продължи да се радва и на доста добър национален и международен имидж.
Най-накратко можем да кажем, че 2011 година за нас бе година на проведени две изборни кампании за местна власт и президент, които ние успяхме да посрещнем достойно и нормално. На няколко пъти подобрихме собствените си рекорди за информация и надвишихме внушителната цифра от 2000 за денонощие, което автоматично ни препраща в световните стандарти. Гордеем се и с това, че след приключването на двата избора бяхме поздравени от всички политически играчи в тях и към нас не бе отправени нито една претенция относно свършената работа.
Това бе година, в която продължихме да оптимизираме личния състав на агенцията, което бе в отговор на сериозните предизвикателства, които ни налага нестихващата все още финансова и икономическа криза. В момента в Българската телеграфна агенция работят около 285 души, което обаче е на ръба на санитарния минимум с оглед на 24-часовия цикъл на работа на агенцията. На места ние можем да влезем в противоречие и с изискванията на Кодекса на труда.
През миналата година пуснахме на пазара няколко нови емисии, с което подобрихме качеството и асортимента на предлаганите от нас услуги. Пак през 2011 г. продължихме да разширяваме кореспондентската си мрежа, отваряйки нови кореспондентски пунктове в Ловеч, Кюстендил и Търговище, с което станахме единствената медия в България, която разполага с щатни кореспонденти във всички областни градове в страната, плюс някои необластни.
Продължихме работата по откриване на нови национални прес-клубове с отварянето на модерен и функционален прес-клуб в Шумен. Така след София, Пловдив, Велико Търново, Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Видин и Бургас това бе нашият девети прес-клуб в страната. Обещаваме ви, че няма да спрем дотук.
През 2011 г. успешно проведохме и Седмата световна среща на българските медии в Холандия. Отбелязахме 113-ата годишнина на агенцията с уникалния сборник „Вечери край Цариградското”, в който събрахме произведения на български класици, работили през годините в БТА. Ще спомена само имената на Йордан Йовков, Николай Лилиев, Йосиф Хербст. По-нататък тази достойна плеяда от имена продължава.
Продължихме активната си международна дейност. Преподписахме или сключихме нови договори за информация с наши партньори от петте континента. Активно присъстваме в Европейския алианс на информационните агенции, където се задава да имаме и наша номинация. В момента председателстваме Асоциацията на балканските информационни агенции, както и на черноморските информационни агенции. Това са структури с повече от 15 представители на различните държави.
Станахме медийни партньори на десетки национални политически, икономически и културни форуми.
И най-важното, с общи усилия на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, стъпвайки на всички международни стандарти, и ние участвахме активно в приемането на нов Закон за БТА, който уреди дейността на агенцията във всички отношения.
Бих могъл да говоря още много, но ще спра дотук, за да не преразказвам целия отчет. Общо взето, шест месеца е кратък срок, в който все още е трудно да се извършат всички набелязани дейности, предвидени от новото законодателство. И все пак, ние вече изградихме нова структура, която в близките дни ще ви представим за одобрение и за сведение, и изпълнихме всички предписания, които има в закона. Остава само да си пожелаем едно по-добро време, за да може Българската телеграфна агенция да получи и тази финансова подкрепа, която би подобрила цялостната й дейност. Защото все пак трябва да си го кажем, вие го знаете добре, не е лесно.
Искам да ви благодаря за доброто сътрудничество, особено в изготвянето на Закона за БТА и да изразя готовността аз и целият ни екип да отговорим на всякакви въпроси, свързани с предоставения от нас отчет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожа Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Минчев и представители на БТА, колеги! Запознах се с отчета, който безспорно ни предоставя обстойна информация за дейността на агенцията и ни напомня някои от основните функции, дефинирани по закона.
Бих искала да отбележа като постижение това, че Българската телеграфна агенция не само е разширила, но и обезпечава пълна кореспондентска мрежа в страната. Това е наистина нещо много важно, за да може ежедневно да се получава богата информационна картина от България и да се обърне внимание дори на съвсем малките общини.
Финансовите показатели също са положителни, което е добра атестация по време на криза. Нещо повече, продължават усилията да се разраства мрежата от прес-клубове, които не само че налагат марката БТА, но наистина се превръщат в информационни центрове в своите региони. Доколкото имам информация, със своята дейност по места прес-клубовете успяват да обезпечат разходите за дейността и дори да ви донасят печалба.
Не бих искала да подмина и факта, че през последните години Българската телеграфна агенция работи много активно и иновативно в международен план за популяризиране на България и привличане вниманието върху нашата страна. Имам предвид множеството медийни форуми, сред които безспорно най-мащабните световни срещи. В тази връзка искам да поздравя ръководството на БТА и екипа на агенцията за усилията, които полагат за тяхната организация, за това да поддържат високо ниво на тези форуми, ние бяхме свидетели на Осмата световна среща, и че въпреки икономическата криза успяват да привлекат българския бизнес в подкрепа на тази идея. Смятам, че тези усилия са подкрепени от държавата, защото медийните форуми се радват на присъствие и участие на представители на държавно ниво.
Хубаво е, че не само в столицата, но и в регионите журналистите от Българската телеграфна агенция са сред най-уважаваните заради своя професионализъм и коректността на информацията.
В заключение мога да кажа, че през последните години Българската телеграфна агенция наистина много повиши своя рейтинг и популярността си и смятам, че е един много успешен партньор за популяризиране на работата на държавните институции и на местните власти и на държавната политика като цяло. Но имам два въпроса.
Прави ми впечатление това, че по силата на закона държавните институции би трябвало да предоставят първо на БТА информация за дейността си, защото агенцията по закон е единственият национален информационен източник за тяхната дейност и бих искала да попитам дали това се случва на практика?
И вторият ми въпрос. Нямам съмнение по отношение на коректността на информациите, които разпространява агенцията и в тази връзка искам да попитам дали текстовете на Българската телеграфна агенция се цитират коректно от другите медии и ако не е така, каква е причината?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви за добрите думи. Ще Ви кажа само, че ако си спомняте, държавните институции бяха задължени да предоставят първо информация на БТА, но това беше във Временния статут от 1994 г. В новия закон за съжаление този момент отпадна и можем само да си пожелаем да бъдем така, както са водещите информационни лидери. В една Франция, където Франс-прес е водещият, а той е и световен гигант, никой не си позволява да не даде първата информация на Франс-прес. Никой не си позволява да не даде първата информация на ИТАР-ТАСС в Русия, на Анадолската агенция в Турция, на ЕФЕ в Испания и т.н. При нас все още имаме нарушения на различни нива, но това е нещо, което ние не можем да урегулираме. Оставаме с надеждата, че в крайна сметка нещата ще бъдат решени.
По отношение на цитирането, казахме в отчета и не веднъж сме го коментирали. И на нас ни е мъчно понякога, че слушаме новини по дадена телевизия, може дори да е национална, или по национално радио, слушаме 10-15 новини, които са наши, оригинални, не се казва, че са от БТА, но само след 15 минути в цялото публично пространство започва да се цитира Българското национално радио, а след още два часа информацията започва да става притежание, ако щете, и на някоя квартална кръчма. За съжаление е така. Отворете френските вестници (и то частните вестници – „Фигаро”, „Монд” и т.н.), за да видите, че след всяка сериозна информация стои агенция Франс-прес. В Австрия никой не цитира друг, освен АПА. Същото е и в Испания. За другите държави е въпрос на чест да цитират националната информационна институция, което е някакъв сигурен атестат за надеждност на информацията. При нас има някакво криво разбиране, не искам да обвинявам другите колеги, но когато чуя вечер по Нова телевизия 15 наши информации и зад тях някакви измислени източници или пък цитираха световните агенции, съобщаваха „добре запознати” и т.н., да не ви казвам журналистическите прийоми. Едно време, в тоталитарните времена, беше задължително позоваването на БТА. И сега е задължително, но в крайна сметка е пожелателно. Ако обаче в информацията има нещо, което е свързано с лек елемент на недоказаност, на противоречие или нещо важно, повярвайте ми, тогава задължително ни цитират дори и тези, които не са наши абонати. Всеки си измива ръцете с нас, но очевидно това е проблем, който е характерен за всички големи институции.
Мъчим се в двустранни разговори с нашите медийни и други партньори да урегулираме тези взаимоотношения, но ни е трудно. Говорихме с Таня Димитрова, аз й казах, че имаме криворазбрано сътрудничество между медиите. Ако вестник „24 часа” прави инициатива за достойните българи или за нещо, свързано с децата с увреждания, бъдете сигурни, че нито един друг вестник няма да напише за нея. Ако сте видели в някой друг вестник да се напише нещо за чудесата на България, освен в „Стандарт”! Няма друга телевизия да съобщи за Голямото четене. Просто е така, има една криворазбраност за конкуренцията, няма я тази солидарност между медиите, която трябва да има. Но това вече е извън нас.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря Ви. Аз видях, че го пишете в отчета, обаче ме интересуваше дали можете да ми кажете причината. Явно не можете да ми я кажете.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Минчев и представители на БТА, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да продължа тази тема, тъй като ми се струва важна. Първо искам да задам въпроса, понеже чух преди малко, че това задължение на държавните институции да предоставят информация първо на Българската телеграфна агенция го е имало във Временния статут, пък сега в новия закон го няма. Защо го няма? Нали ние заедно го създадохме този закон, защо сме пропуснали това задължение. Аз мисля, че то е разумно. Значи пропускът е наш, общ.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: За да не се нарушава Законът за конкуренцията.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Защото те са атрактивни, на тях им се плаща и те отразяват. А БТА са държавна институция.
ЧЕТИН КАЗАК: Какви са вашите наблюдения, частните информационни агенции като Фокус, като КРОСС, как защитават своите права върху информациите си, а вие не успявате? Цитирате толкова многобройни примери за крадене на информация. Къде фигурира задължението за позоваване? Ние нямаме закон за печата, нямаме закон за медиите.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: В Закона за авторското право.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз познавам хора, които създадоха новинарски сайтове и от които печелят страшно много пари в момента, само и единствено като крадат информация в БТА, публикуват я в сайта и естествено до тази информация – реклами. Тези хора не са вложили почти нищо, само колкото да създадат този сайт по някакъв начин и използвайки продукта на Българската телеграфна агенция, те печелят от реклами на базата на информацията, която получават, открадната или не, от БТА.
Предполагам, че частните информационни агенции умеят да си опазят информацията, но за БТА е по-трудно.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Може ли да Ви отговоря на това, което казахте накрая? В Закона за авторското право пише (аз го казвам няколко пъти и то точно на тези срещи в Комисията), че всеки може да чете информацията за своя лична употреба – от всички всевъзможни сайтове, радиа, телевизии и новинарски сайтове, но не може да се използва с търговска цел, без това да е регламентирано. Това означава, както Вие дадохте пример, някой направил сайт и копи пейства от всевъзможните новинарски сайтове. Но Вие самият казахте, че той печели от рекламите и в това е проблемът, защото целта вече е търговска.
ЧЕТИН КАЗАК: Проблем е и трябва да се регламентира.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Регламентиран е в Закона за авторското право.
ЧЕТИН КАЗАК: Как ще е регламентиран? Какво ви плащат на вас за това, че използват ваша информация?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Господин Казак, те могат да променят една дума в нашата информация и могат да кажат, че не е наша вече. Така и правят.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Ако позволите, има и едни, бих ги нарекъл, доста гаднички случаи, защото изречение или абзац от наша информация се вкарва в такъв контекст, който е съвсем друг, и после пишат „съобщи БТА”, което е удар с нож в гърба.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Но когато говорим и за чуждите информационни агенции, аз не веднъж съм го казвал, ще го кажа и сега, не може да става дума за конкуренция, когато сме в различни условия.
Уважаеми колеги, вие знаете, че всяка заплата, която се дава на който и да е служител в Българската телеграфна агенция, зад нея има официални осигуровки и т.н. В така наречените други агенции, които са структурирани дали в апартамент, дали по някакъв друг начин, има крещящи нарушения най-малкото на трудовото законодателство. Вие прекрасно знаете, че заплатите в една така наречена частна агенция са много по-високи от тези в БТА, но осигуровките са (ако ги има) на най-ниската работна заплата, заплащането става без трудови договори, без трудови книжки. Ако ние не сме поставени на равни условия за каквото и да е състезание, ние се конкурираме с така наречените други агенции само в областта на информацията, но не и във всички останали неща, защото прекрасно знаете, че става дума за сива икономика.
Освен това искам да попитам, знаете, че всяка една информация, която ние придобиваме чрез нашите кореспонденти, репортери струва пари, няма безплатна информация. Обяснете ми как така наречените други агенции са безплатни и не декларират печалба? Как става това нещо? Но нека не говорим, това е проблем на абсолютно всички големи играчи.
ЧЕТИН КАЗАК: Защо да не говорим? Нека да знаем, след като има проблеми, те биха могли да бъдат решени по един или друг начин, включително законодателно. В смисъл, ако не си споделяме тези въпроси, те ще си останат нерешени.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Това нерегламентирано ползване на информация всъщност е два типа. Единият тип е тези медии, с които имаме договори, но те не цитират БТА, защото тяхното мнение е, че нали плащат, защо да цитират. Но във всеки случай една телевизионна емисия би изглеждала за всяка и: „предаде БТА”, „предаде БТА”.
Другият вид нерегламентирано ползване е от тези, които ни копи пействат. Те нямат никакви договори с нас, не ни плащат, просто получават информацията през други сайтове, които са наши редовни клиенти. И това те един безспирен поток, който носи каскаден ефект. От всеки следващ сайт може да се промени дума, може да се промени изречение и тогава вече е недоказуемо. Със снимките е по-лесно.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Най-крещящ беше примерът с агенция КРОСС. Ние получихме сигнал, че в тази агенция всички наши информации са копи пейст. В продължение на няколко месеца ние с екип от юристи събрахме документация за цялата информация на БТА. Нарочно направихме няколко буквени или стилни грешки и само след пет минути излезе вече като информация на агенция КРОСС. Не ни издържаха нервите, когато видяхме, че в телевизия „Европа” цитират агенция КРОСС, а телевизия „Европа” са наши абонати. Цитират нашата информация, но през КРОСС. Просто закъсняла репортерката за работа и отворила другата агенция. Това много ни обиди, но в един момент пък те разбраха, че има влизания от БТА и започнаха да променят по една дума, по едно изречение, в заглавието и т.н. Иначе цялата информация беше наша. Такива сайтове в България са стотици. Ако тръгнем да се занимаваме с това... Повярвайте ми, ние сме хората с най-голяма медийна паяжина в страната, няма друга медия, която да има кореспонденти. Ако нещо се случва в Кула, в Тервел, в Лъки, в Кнежа, нашите кореспонденти го отразяват, другите агенции нямат кореспонденти. Дори Българската национална телевизия има само няколко кореспонденти и те са вече на други договори. Както и Българското национално радио. Да не говоря за вестниците. И затова всички до един ползват нашата информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Вие трябва да се занимавате с опазването на тази информация. Аз щях да ви попитам колко пъти сте сезирали органи в държавата за това, че се нарушава законът. Примерно да сезирате Министерството на вътрешните работи. Това, за което говорим в момента, е чисто пиратство. И това пиратство се прилага спрямо държавната агенция, като изключим сайтове като Замунда и някакви други, в случая се краде директно от държавната агенция. И не може останалите органи като Министерството на културата и Министерството на вътрешните работи да вдигат рамене. Когато примерно една частна агенция открадне от друга частна агенция, Министерството на вътрешните работи леко може да вдигне рамене и да каже: ами един частник откраднал от друг частник, ние в частни спорове много не се намесваме. Макар че и там трябва да се намесват. Но когато се краде държавно имущество – всяко открадване на ваша новина е кражба от държавно имущество. Утре вие ще кажете: нямаме пари да си развием кореспондентската мрежа. А защо нямате пари? Защото не си ги събирате. Тази работа е на първо място ваша работа. И не само ваша работа, а на всички държавни органи, работа е и на МВР да ви подкрепя в тази работа, и на Министерството на културата.
Проблемът не е законодателен, Закона за авторските права си го има, проблемът е, че законът не се прилага. Ако трябва, създайте си отдел в БТА, който се занимава с това на вас да ви се издължават тези агенции, някой, който не ви цитира, а цитира КРОСС, както е телевизия „Европа”, ами спрете им договора. Кажете им, благодаря ви, след като ще цитирате КРОСС, спираме договора. Защото вие сте едни от малкото, които сте призвани да водите битката за качествена журналистика в България. Все по-малко хора по света инвестират за качествена журналистика и вие сте едни от флагманите в България, които могат да водят тази битка. И ако самите вие вдигате рамене и казвате, ами крадат ни, ама ние какво можем да направим? Аз съм свидетел, в ГД БОП има едни отдел, Явор Колев го води, не вярвам да остане безучастен, десет път ако го сезирате и той да остане безучастен.
Някак си едно такова махване с ръка, ами какво да правим, всички крадат, такъв е моралът, прехвърляме си информация в разни сайтове, това не може да се подмине. Ако се издадат две-три наказателни постановления на МВР, някои ще започнат да се замислят, като един-два пъти плати 500-1000 лева. На мен ми е обидно като гражданин, че по този начин постъпват с вас и това става пред очите на всички. Не казвам, че се случва при това правителство или при предишното, то си е общ проблем, който е от години. Правителството няма никакво отношение в случая.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Вие сте съвсем прав и по отношение на Закона за авторското право, и по отношение на целия този коментар, за който ние Ви благодарим. Но сте останали с грешно впечатление, че махаме с ръка. Не е така. Българската телеграфна агенция има отдели и се вкарва изключително много човешки ресурс в това проследяване къде отива всяка авторска информация. Всяка новосъздадена медия, която виждаме, че ни ползва веднъж, два пъти, пет пъти нерегламентирано, ние имаме стъпки, които правим и с отдела на Явор Колев, който споменахте, и с отдела в Министерството на културата. Но това, което е наша цел, за да бъде в крайна сметка ефективно и което да предотврати завеждането на съдебни искове, е да уведомим съответния сайт, медия или който и да е субект, че той ползва нерегламентирано Българската телеграфна агенция и да го направим наш клиент. В крайна сметка това е целта. Правейки го наш клиент, вече парите от тази информация, както Вие казвате, се връщат там, където е източникът на информация. Да не преувеличавам, но в 70% от случаите успяваме. Всеки ден се раждат такива сайтове, които започват с извинението „ама ние не знаехме”, „ама нали е свободно” и т.н. Законът за авторското право го е регламентирал.
Полагаме всички усилия. За съжаление има малко повече каскаден ефект, отколкото можем да обхванем, но имаме и юридически, и маркетинг отдел, който работи по тези теми. Целта е да станат те наши клиенти.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Преди две години най-големият информационен лидер в света, „Асошиейтед прес” вложи 300 млн. долара, за да разработи компютърна програма и те направиха така, щото да хващат всяка думичка в целия свят за използване на информация от „Асошиейтед прес”. Ние не можем да си позволим такова капиталовложение.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Можете да направите един „черен списък” на крадците, на некоректните медии към Българската телеграфна агенция.
МАКСИМ МИНЧЕВ: С ГД БОП няколко пъти се срещахме. Ние знаем и кои ни ползват, без да са наши клиенти, как доброжелатели си дават паролите. Виждаме, че някои сериозни, авторитетни издания не са наши клиенти, а ползват нашата информация. Това не е трудно за всеки един добър хакер от улицата да се осигури.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: И още нещо. Вкарали сме в договорите глоба, която се плаща за нерегламентирано ползване на БТА или за нецитиране, която успяваме да си съберем.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви.
Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Иначе съм съгласен с това, което казаха колегите преди малко. Може би пък трябва някаква допълнителна регламентация, да стане ясно какво всъщност е информационна агенция и кои примерно частни търговски дружества покриват определени критерии за информационна агенция. Примерно, персонал, брой персонал, кореспонденти, процент на покритие на страната. В този смисъл си струва да се замислим за някаква законодателна инициатива и като се отсеят три или четири, нека да има конкуренция. Освен държавната агенция да има още две или три частни агенции. Какво е информационна агенция? Това е информация, която се предава в реално време. Случва се земетресение, на 30-ата секунда има информация в реално време за магнитута, за всичко. Давам го като пример. А информационен сайт е нещо, което излиза след два часа, защото копи пейст го е взел от вас или от Фокус, или от някой друг. Тоест информацията, която е в реално време, това е същностна черта на информационната агенция, нали така?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Основното на информационната агенция е да произвежда информацията, не да я транслира.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Е, не може да се покрие целият свят. И вие имате договор сигурно с Франс прес.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Имаме договори.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: И на законно основание публикувате някаква новина, да речем, в Тунис, защото нямате кореспондент там. Но това е законно, излязло е във Франс прес, по вашия договор вие ги цитирате.
Та, исках да ви питам, да не отегчаваме и колегите, какъв е начинът моят глас да се чуе (малко и в рамките на шегата). Онзи ден имаше един случай, колега Казак, собственикът на футболния клуб Етър Велико Търново, който е един турски гражданин, беше заявил пред една турска телевизия, че смята да преименува Етър Велико Търново на Етър Диарбекир Велико Търново, защото той е родом от турския град Диарбекир. И аз излязох с една доста остра декларация като народен представител, в която искам от господин Йоханлъ да се разграничи от тази информация, включително и до БТА. Никъде в страната не излезе тази информация, обаче в. „Миллиет”, най-големият турски вестник, мисля, че е с тираж над 6 милиона, публикува моята декларация. Е, как стават тези работи?
Тоест какъв е механизмът един народен представител като каже нещо (ние няма да досаждаме всеки ден с декларации), но когато има такъв случай, пък да се чуе! Депутати сме все пак!
Благодаря.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Вие в Търново ли я направихте?
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Не, тук.
БОРИС ХАМАЛСКИ: Най-малкото можете да я предоставите на колегите ни от БТА в Народното събрание и те ще ни я изпратят.
ЧЕТИН КАЗАК: Вие знаете много добре, че специално за Народното събрание сте задължени да излъчвате изявления на политическите партии и на парламентарните групи. За народните представители нямате законово задължение да ги отразявате медийно.
МАКСИМ МИНЧЕВ: За съжаление нашият кореспондент във Велико Търново почина от инфаркт и сега търсим подходящ кореспондент.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, други въпроси?
Ако няма други въпроси, закривам дебата по точка втора и предлагам на вашето внимание проект за решение по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 2 и 3 от Закона за Българската телеграфна агенция
Р Е Ш И:
Приема за сведение Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г.”
Който е съгласен с така предложения ви проект за решение, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
С това изчерпваме дневния ред.
Благодаря ви за участието и ви пожелавам приятна почивка!
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Даниела Петрова
