---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА,ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

№953-14-10/27.10. 2009


Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Проект за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, № 954-02-9, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители на 22. 07. 2009 г.

На редовно заседание, проведено на 22. 10. 2009 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Проект за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, № 954-02-9, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители на 22. 07. 2009 г.
На заседанието присъстваха г-жа Людмила Божкова, директор на дирекция „Права на човека и международни хуманитарни организации” и г-н Георги Карастаматов, началник на отдел „Европейски държави” в дирекция „Европа ІІІ” от Министерството на външните работи.
Проектът за решение беше представен от народния представител Лъчезар Тошев. Той обясни, че внесеното проекторешение има за цел Народното събрание на Република България да подкрепи няколко европейски акта и да изрази позиция по тях. Тези актове са:
1. Приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481 за необходимостта от международно осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими;
2. Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г., озаглавена „Европейската съвест и тоталитаризма”;
3. Резолюция на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г., озаглавена „Ново обединение на разделена Европа”.
Вносителят отбеляза, че тъй като тези три акта са приети от Европейския парламент със значително мнозинство и представляват сериозни политически документи, необходимо е и Народното събрание да изрази политическата си позиция в подкрепа на принципите, залегнали в тях. Освен предложението за подкрепа на трите европейски акта, проекторешението предлага да се обяви 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. Предложението е в резултат на европейска инициатива, включена в Резолюцията на Европейския парламент и приета с огромно мнозинство, включително и от групата на социалистите.
Петата точка на проекторешението е свързана с датата 9 ноември 2009 г., като се предлага еднократно на този ден да се отбележи 20-годишнината от събарянето на Берлинската стена и разрушаването на „Желязната завеса”. На този ден се предлага да се приеме декларация от Народното събрание.
Точка шеста се състои в призив към Министерския съвет, изразяващ се в следното:
1. Да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на СССР и на Комунистическия интернационал;
2. Да участва в създаването на Платформата за европейска памет и съвест, която представлява мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и в създаването на Паневропейски документален център и Мемориал на жертвите на тоталитарните режими;
3. Да разработи и внесе в Народното събрание законопроект за създаване на Институт за национална памет.
В последната седма точка на проекторешението се призовава Министерство на образованието, младежта и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.
Представителите на Министерството на външните работи заявиха, че от външнополитическа гледна точка много внимателно са анализирали проекторешението. По първите пет точки нямат бележки, доколкото те изразяват подкрепа на приети резолюции от такива авторитетни международни парламентарни институции като Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, Европейският парламент и Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тези резолюции са приети с голямо мнозинство и въпреки че нямат задължителен характер за правителствата, имат голямо морално политическо значение и обществен резонанс.
По точка шеста беше заявено, че Министерството на външните работи се въздържа да подкрепи проекторешението в тази му част, тъй като въпросът за архивите стои открит в двустранните отношения между България и Руската федерация и многократно е поставян на руската страна. България е поискала пълен достъп до архивите на бившия СССР, но тази молба е била отклонена. Ако това искане бъде повдигнато от страните членки на Европейския съюз, България би го подкрепила и би се присъединила към него.
По останалите предложения - призив към Министерството на образованието, младежта и науката, представителите на Министерство на външните работи не изказаха възражения. В случай, че те бъдат подкрепени от съответните компетентни ведомства, Министерството на външните работи ще окаже пълно съдействие за осигуряване участието на страната ни в създаването на Платформа за европейска памет и съвест, на Паневропейски документален център и на Мемориал на жертвите от тоталитарните режими.
При проведените дебати бяха изразени мнения в подкрепа на проекторешението, както и такива, за които то вече е загубило своята актуалност и е свързано с един отминал етап от развитието на човечеството. Според някои от членовете на Комисията дебатът на тази тема е силно политизиран и връща страната години назад.
Направено беше предложение проекторешението да бъде гласувано по точки, което се подкрепи.
При проведеното гласуване се получиха следните резултати:
По т. 1: „Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481 от 2006 г. за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими” - с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” Комисията подкрепя предложението.
По т. 2: „Подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма” - с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” Комисията подкрепя предложението.
По т. 3: „Подкрепя Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа” - с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” Комисията подкрепя предложението.
По т. 4: „Обявява 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.” - с 2 гласа „за” и 12 гласа „въздържали се” Комисията не подкрепя предложението.
По т. 5: „Обявява 9 ноември 2009 г. за ден на отбелязване на 20 годишнина от събарянето на Берлинската стена и разрушаването на „Желязната завеса” - с 2 гласа „за” и 12 гласа „въздържали се” Комисията не подкрепя предложението.
По т. 6: „Призовава Министерския съвет:
- Да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на СССР и на Комунистическия интернационал, съдържащи данни за престъпленията на комунистическите режими;
- Да участва в създаването на Платформа за европейска памет и съвест – мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и в създаването на Паневропейски документален център и Мемориал на жертвите на тоталитарните режими;
- Да внесе в Народното събрание законопроект за създаване на Институт за национална памет.”
С 1 глас „за” и 13 гласа „въздържали се” Комисията не подкрепя предложението по т. 6.
По т. 7: „Призовава Министерството на образованието, младежта и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.” - с 2 гласа „за” и 12 гласа „въздържали се” Комисията не подкрепя предложението.

Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да гласува по точки Проект за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, № 954-02-9, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители на 22. 07. 2009 г.








ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА
НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА,
ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА
ГРАЖДАНИТЕ:



ЙОРДАН БАКАЛОВ