---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

№ 053-14-27/5.10.10 г.


Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесен на 03.09.2010 г. от н.п. Тунчер Мехмедов Кърджалиев и н.п. Четин Казак

На редовно заседание, проведено на 30.09.2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесен на 03.09.2010 г. от н.п. Тунчер Мехмедов Кърджалиев и н.п. Четин Казак.
На заседанието присъстваха г-н Емил Велинов - директор на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Тунчер Кърджалиев. Той подчерта, че допълнението в действащия закон – създаването на ал. 6 в чл. 19 се прави във връзка с възникнал конкретен казус при мюсюлманското вероизповедание. Становището на вносителите е, че има сериозен пропуск в Закона за вероизповеданията и в уставите на основните религиозни общности в Република България, който довежда в редки случаи до практическа невъзможност „свободно и безпрепятствено да се упражнява вероизповеданието”, както е регламентирано в чл.4, ал.3 от Закона за вероизповеданията.
Основният замисъл на исканата промяна е възможността Софийският градски съд, по искане на повече от половината от регистрираните местни поделения на вероизповеданието, при настъпването на извънредни обстоятелства, да може да свика върховния орган на религиозната общност.
Както става ясно от мотивите на вносителите, конкретният повод за проектозакона са настъпили, според тях, проблеми в едно конкретно вероизповедание – Мюсюлманското – и твърдяната невъзможност да се свика върховният орган на вероизповеданието. Предлаганата промяна, обаче, ще засегне всички регистрирани религиозни институции, а тяхното институционално устройство не може да бъде унифицирано, защото то се корени в религиозната традиция, канони и догми, уредени в уставите им.
Директорът на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет г-н Емил Велинов подчерта, че при изготвяне на своето отрицателно становище Дирекцията по вероизповеданията се е ръководила и от подобния казус по проблемите на Българската православна църква, решен съвсем наскоро в Страсбург. В мотивите си съда в Страсбург настоява за допълнителни гаранции в Закона за вероизповеданията, с които българската държава да не се намесва във вътрешните дела на всяка една вероизповедна общност.
Във връзка с възникналия спор в мюсюлманското вероизповедание правомощията на държавата се свеждат само до това, да бъде посредник между спорещите и да им създаде възможност да преговарят помежду си.
Според някои народни представители предлаганият текст не противоречи на духа на Конституцията за ненамесата на държавата в религиозните институции и общности, а би следвало да се интерпретира в смисъл, че „Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание” и не става въпрос за пряката й намеса, тъй като Софийският градски съд е единственият упълномощен легитимен държавен орган, който има право да регистрира вероизповеданията и може да взима решения от задължително правен характер.
Други народни представители застъпиха твърдото становище, че предложеното допълнение противоречи на чл. 13, ал. 2 от Конституцията на Република България. Освен това, за възможността Софийският градски съд да свика върховния орган на вероизповеданието е необходимо наличието на извънредни обстоятелства, водещи до невъзможност за прилагане разпоредбите на устав. Тази предпоставка няма обективно съдържание и дава възможност за произволни интерпретации, и оттам и до противозаконна намеса в дейността на независимите религиозни общности.
Изказванията на представителите на неправителствените организации се обединиха около тезата, че България е светска държава. Основният закон на Република България постановява ясното разграничение между държавата и религията и поради тази причина религиите трябва да намират сами възможност да решават вътрешните си проблеми.

След проведеното обсъждане, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 2 гласа „за”, 3 гласа „въздържали се” и 8 гласа „против”, предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесен от Тунчер Кърджалиев и Четин Казак на 03.09.2010 г. .



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА,
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ:



ЙОРДАН БАКАЛОВ