---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

№ 053-14-28/5.10.10 г.

Д О К Л А Д


Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 054-01-66, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 4.08.2010 г.


На свое редовно заседание, проведено на 30.09.2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 054-01-66/04.08.2010г, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
На заседанието присъства д-р Ивелина Георгиева, началник на отдел в Дирекция „Медицински дейности” на Министерството на здравеопазването.
Вносителят г-н Лъчезар Тошев изложи накратко Законопроекта и мотивите си към него. Той посочи, че основната идея в направените предложения е да бъде защитено достойнството на донора посредством информирано и приживе дадено съгласие. В случаите, когато това не е направено, да се потърси съгласието на близките. Вносителят счита, че по този начин принципно се защитава човешкото достойнство, както е залегнало в чл. 3 от Хартата за фундаменталните права на Европейския съюз. Там се прогласява, че в областта на медицината и биологията трябва да се прилага свободно и информирано съгласие на засегнатите лица в съответствие със закона. Хартата е приета през 2000 г. в Ница, а с влизането в сила на Лисабонския договор става част от първичното право на Европейския съюз. Според г-н Тошев, поставеният въпрос е не само медицински - това е и въпрос на етика и право като част от взаимоотношенията в обществото.
В полза на своята теза вносителят изтъкна и наличието на два модела в световната практика – на информирано съгласие и на съгласие по подразбиране. Сравнението на двете системи показва, че броят на извършените трансплантации не зависи от начина за отчитане на съгласието, а от организацията на целия процес.
Като представител на Министерството на здравеопазването, д-р Георгиева се съгласи, че при даряването на органи, тъкани и клетки трябва да са защитени личността и достойнството й. Според нея обаче, действащата нормативна уредба отговаря на тази принципна постановка. Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки дава възможност на всеки човек приживе да изрази свободно своята воля, като заяви несъгласие да бъде донор след смъртта си. Ако не е направил това, окончателното решение се взима от неговите близки, на които задължително се разяснява възможността за донорство и те могат да направят писмен отказ.
В последвалата дискусия народните представители и гости разискваха морално-етичните, религиозни и философски измерения на проблема, както и потенциалната необходимост от законодателни промени. Надделя тезата, че действащият закон се е доказал в практиката и предлаганата промяна не би била целесъобразна.

След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 1 глас „за”, 6 ”против” и 6 „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 054-01-66, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 4 август 2010 г.






ЙОРДАН БАКАЛОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ