Доклад относно Проект за декларация

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

№ 153-14-2/09.02.2011 г.

Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Проект за декларация относно възпоменание на Големия глад /Гладомор/ в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 154-03-2, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и Иван Николаев Иванов на 13.01.2011 г.

На редовно заседание, проведено на 27. 01. 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Проект за декларация относно възпоменание на Големия глад /Гладомор/ в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 154-03-2, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и Иван Николаев Иванов на 13.01.2011 г.
На заседанието присъства г-н Георги Карастаматов, началник отдел в дирекция „Източна Европа, Кавказ и Централна Азия” в Министерството на външните работи.
От името на вносителите проектът за декларация беше представен от н.п. Иван Иванов, който припомни, че „Гладомора в Украйна” и в някои други републики на бившия Съветски съюз е едно от най-трагичните събития на 20 век. В резултат на насилнически действия на сталинския режим през 1932-1933 г., загинали от глад в изключително жестоки условия, стигащи до канибализъм, са 7 милиона души само в Украйна - повече отколкото жертвите на Холокоста. Но докато за жертвите на Холокоста непрекъснато се говори и светът осъжда геноцида над евреите, то истината за „Гладомора в Украйна” реално е останала затворена в границите и населението на тази страна.
До 2003 г. за тези събития се е говорило само в Украйна. Едва в 2003 г. 35 страни - членки на Организацията на обединените нации излизат с обща декларация пред световната общественост за осъждане на това масово престъпление и отдаване почит на жертвите. В последствие международни организации, на които България е страна-членка, също излизат с нарочни декларации, осъждащи престъплението. Това са ЮНЕСКО – през 2007, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – през 2008 г. и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през 2010 г.
Друг важен аргумент на вносителите, за гласуването от Народното събрание на такава декларация е, че сред жертвите на „Гладомора” в Украйна и в Молдова попадат и значителен брой украински българи, занимавали се със земеделие.
Позицията на Министерството на външните работи, представена от г-н Георги Карастаматов, е Народното събрание внимателно да прецени необходимостта и целесъобразността от приемане на подобен едностранен акт, тъй като в настоящия момент украинската страна не търси международна подкрепа по този въпрос, а Русия не приема позицията за умишлено предизвикания глад в Украйна за едно от най-големите престъпления срещу човечеството.
В проведената дискусия народни представители изказаха мнение, че прегрешенията на сталинския режим, не би следвало да се прехвърлят на днешна Русия и приемането на декларацията не е в интерес на дипломатическите ни отношенията с тази държава. Други народни представители изразиха противоположно становище. Според тях приемането на подобна декларация няма да рефлектира върху нашите взаимоотношения със сегашните ръководства на Русия или Украйна, и припомнянето на тези събития от миналото не би им навредило.

След проведената дискусия и гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 2 гласа „за”, 2 гласа „против” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема Проект за декларация относно възпоменание на Големия глад /Гладомор/ в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 154-03-2, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и Иван Николаев Иванов на 13.01.2011 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА
НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА,
ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА
ГРАЖДАНИТЕ:



ЙОРДАН БАКАЛОВ