ДОКЛАД

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
№ 153-14-23/13.12.2011 г.

Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Законопроекти за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18. 07. 2011 г. и № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04. 08. 2011 г.

На редовно заседание, проведено на 01. 12. 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди законопроекти за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18.07.2011 г. и № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.08.2011 г.
Първият проект на закон беше представен от вносителя – народния представител Любен Корнезов. Той изтъкна, че въпросът с езика е от изключително важно значение за българската нация. Конституцията в чл. 36, ал. 3 задължава Народното събрание да приеме специален закон за българския език, като съгласно § 3, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби, такъв закон трябваше да бъде приет в срок от три години от приемането на Конституцията, а все още не е приет. В проекта се развиват конституционните принципи, че „официалният език в републиката е българския и са посочени изчерпателно случаите, когато използването на българският език е задължително. В него се гарантират правата на българските граждани, за които българският език не е майчин. Предлага се създаване на специализиран държавен орган – Комисия за опазване и развитие на българския език. Членовете на комисията трябва да бъдат изтъкнати специалисти по езикознание и литература, писатели, журналисти и юристи. Изборът им трябва да става от БАН, Съюза на българските писатели, СУ „Св. Климент Охридски” и Съюза на юристите, а не от държавни органи, за да се избегне политизирането на избора.
Законопроектът, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов беше представен от един от съвносителите - Станислав Станилов. Като причина за внасянето на законопроекта беше посочена нуждата от създаване на правна уредба на обществените отношения, свързани с българския книжовен език. Поставената цел в него е осигуряване на условия за опазване и обогатяване на българския книжовен език, който като основа на българската национална идентичност да спомага за насърчаване развитието на образованието, науката и културата в Република България. В проекта се предлага създаване на Съвет за българския език към Министерския съвет, в състава на който да преобладава участието на учени от Института за български език при БАН, хабилитирани преподаватели от висшите училища и висококвалифицирани учители. Механизмът на ежегоден отчет на Съвета пред Народното събрание ще въведе прозрачност и контрол на провежданата държавна политика в областта на опазването, обогатяването и задължителното ползване на българския книжовен език. Специално внимание е отделено на изучаването и ползването на българския книжовен език извън територията на Република България. Eдно от най-важните правомощия на Съвета за българския език е да дава становище относно употребата на българския книжовен език в учебниците, включени в процедура за одобряване по реда на Закона за народната просвета.
В проведените дебати бяха изразени мнения, както по самите законопроекти, така и по получените в комисията становища по тях. Отбелязано беше, че във всички становища е застъпено мнението, че и двата законопроекта не нарушават правата на българските граждани. В повечето становища, обаче, се налага мнението, че специален закон за българския език не е необходим, тъй като той третира материя, която вече е уредена в българското законодателство – в становищата на министерство на културата, министерство на вътрешните работи, министерство на финансите, министерство на външните работи, Българска академия на науките – Институт за български език и на Катедрата по съвременен български език на Филологическия факултет на Великотърновския университет. Законопроектите се подкрепят от Държавната агенция за българите в чужбина, което е показател, че такъв закон е необходим и полезен за нашите сънародници в чужбина. В някои от изказванията беше отчетен фактът, че въпреки несъгласието за създаване на специален закон за българския език, в много от предоставените в комисията становища, се предлагат промени на отделни текстове в законопроектите, с цел усъвършенстването им.
След проведената дискусия и наложилото се мнение в нея, че с проектите на закони не се нарушават правата на българските граждани, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, предлага на Народното събрание с 9 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” да приеме на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народният представител Любен Корнезов на 18. 07. 2011 г. и единодушно с 10 гласа „за” да приеме на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04. 08. 2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА
НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА,
ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА
ГРАЖДАНИТЕ:


ЙОРДАН БАКАЛОВ