Доклад

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

№ 253-14-2/24.01.2012 г.


Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 04. 01. 2012 г.

На редовно заседание, проведено на 19. 01. 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 04. 01. 2012 г.
Законопроектът беше представен от г-жа Валентина Симеонова – заместник- министър на труда и социалната политика.
Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания представя нов подход и отношение за гарантиране на равноправното упражняване на основните човешки права от хората с увреждания. Основният мотив за приемането й е продължаващата дискриминация и изолация на хората с увреждания, въпреки наличието на приети международноправни инструменти, регламентиращи защитата на основните човешки права в тази област. Един от основните акценти на конвенцията е, че хората с увреждания не трябва да се възприемат като обекти на дарителство, медицинско въздействие и социална закрила, а като равноправни субекти с останалите граждани в обществото.
За пръв път в Конвенцията се дава единно определение за човек с увреждане, базирано на социалния, а не на медицинския подход. Целта на конвенцията е да се насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи, от страна на всички хора с увреждания. Специално внимание е отделено на защитата от дискриминация на жените и децата с увреждания - чл. 6 и 7. В чл. 9 са регламентирани изискванията за осигуряване достъпност на информацията и други услуги. Държавите се задължават да въведат и прилагат минимални стандарти за достъпност до обществени сгради и услуги, да осигурят наличието на обществена информация в различен формат, достъпен за хора с различни видове увреждания, както и да осигурят форми на подкрепа и асистенти, които да улесняват достъпа до сгради и услуги. Изисква се от държавите-страни по Конвенцията да признаят и гарантират равните възможности за лично участие на хората с увреждания във всички сфери на живота и да гарантират осигуряването на необходимата подкрепа за това. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е първият правно задължителен международен инструмент в областта на правата на човека, по който Европейският съюз като международно правно обединение от държави, е страна, наред с държавите- членки.
Официалното присъединяване към Конвенцията датира от 23 октомври 2010 г. Страните, които са се присъединили към нея, поемат ангажимента да съобразят провежданите политики в законодателствата си с нейните изисквания.
Точка 4 от Решението на Министерския съвет възлага на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с компетентните министри, да подготви и внесе в Министерски съвет в шестмесечен срок след ратифициране на Конвенцията, двегодишен план за промяна на цялата нормативна база, която да бъде в съответствие с Конвенцията.
След проведените дебати и изразените мнения в подкрепа на мотивите на вносителя, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, единодушно с 12 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 04. 01. 2012 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА
НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА,
ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА
ГРАЖДАНИТЕ:


ЙОРДАН БАКАЛОВ