---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите




ПРОТОКОЛ
№ 2

На 10 септември 2009 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишен доклад на Омбудсмана на Република България за 2008 г.
2. Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
3. График на приемните на Комисията в София.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Йордан Бакалов - председател на комисията.
* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добър ден, колеги!
В момента има кворум, защото от 18 членове на комисията присъстват 14.
Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Пред вас е следният
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Годишен доклад на Омбудсмана на Република България за 2008 г.
2. Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
3. График на приемните на Комисията в София.
4. Разни.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Приема се с мнозинство.
Гласували 14 народни представители: „за” 14, „против” и „въздържали” се няма.

ПЪРВА ТОЧКА
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2008 Г.

Освен Гиньо Ганев, който е Омбудсман на Републиката, тук присъстват Яшар Шабан – зам.омбудсман, Борислав Цеков – главен секретар на омбудсмана и Росица Тоткова – директор на дирекция, както и експерти на институцията на Омбудсмана. Тук присъстват и представители на Омбудсмана на Холандия – господата Марио Хес и Ян Принс. Така че имаме и международно присъствие.
Давам думата на господин Гиньо Ганев, за да представи доклада и моля за краткост, тъй като има колеги, които са и на други комисии.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря много, господин председателю.
Дами и господа, и този отчетен доклад няма само отчетен характер. Напротив, той е един акт, с който се привлича вниманието на законодателната и на изпълнителната власт от гледище на правата на човека върху проблеми и тенденции, които искат или нормативи, или управленски решения, или и двете, и действия.
Омбудсманът продължава – това се вижда от този доклад, да осъществява независим граждански контрол върху органи на властта на централно и местно равнище и на техните администрации.
За да не става грешка, когато тук и там се чува международното представителство, Омбудсманът е носител на независимия граждански контрол, но не е само той - той е част от контролната система в държавата – и на другите държавни органи, и на контрола на обществените структури.
Този доклад, както виждате, е установен малко белетристично. Справедливостта е душата на добрата администрация. То не е като вкус към литературата, а защото той е подчинен, както цялата дейност на Омбудсмана през годината, в която се отчита, на новото, основно конституционно право на всеки гражданин – правото да иска добро управление и добра администрация. Така че всичко, което следва в този доклад, който ние сега няма да прелистваме с вас, поради аргументите, които чухме преди малко, е подчинено на тази голяма идея.
Между принципите на доброто управление сме избрали четири, които според нас имат определящо до известна степен значение. Първото, прозрачността в действията на администрацията и на властта, отчетността на държавните и на общинските органи, децентрализацията на властта и във връзка с това участието на гражданите в самото управление. Критерият за добра политика в държавата, според нас, това е съчетанието между защитата на обществените права и общественият интерес.
Разбира се, в доклада има много добри примери, но ние сме извели на преден план тревожни проблеми и тревожни тенденции. Това е така, защото мисията на Омбудсмана в целия свят, главната му задача е да сочи с пръст лошите представители на властта и на управлението и да се премахват проявите на лоша администрация. Лоша администрация е легално понятие и в българския живот.
Първата идея – схематично, недостатъчна прозрачност и отчетност на органите на властта се превръщат в хроничен проблем. Но, господин председателю, не става дума за хронична ангина или за хроничен синузит, а става дума за друго заболяване с друга обществена характеристика. Пример: ресурсите в общините - няма достатъчно публични регистри нито за общинската собственост, нито за концесиите, нито за общинските жилища, нито за търговските дружества с обществено участие. Като няма регистри, гражданите не могат да проявяват внимание, не могат и да контролират. Това пречи на борбата с корупцията. Но аз няма, защото е модно днес всеки гражданин по три пъти да каже, че се бори с корупцията, да говоря за това, което се разбира по смисъла на закона, а за нещо много важно. Междинният доклад на Европейската комисия от м. февруари 2009 г. говори за борба с малката корупция, с корупцията по ниските етажи на властта – там, където бизнесът и гражданинът се срещат с местните органи на власт и на управление. Така че това е много важно и ние сега, като говорим за корупция по високите етажи на властта, да не забравяме, че по ниските етажи на властта корупцията е всекидневна и тя живее изключително спокойно, поради липса на внимание в това отношение.
Прекомерно се забави въвеждането на механизми за предотвратяване на конфликта на интереси. Но господин Бакалов и другите си спомнят, че в предишното Народно събрание приехме закон, отменихме го, за да го доусъвършенстваме повече и сме в дълг към изискванията за конфликта на интереси. Това при нас е обявено много остро, макар с вежлив тон.
Децентрализацията на властта – четене на висок глас: това е процес, който не трябва да позволим да заглъхва. Да, административният му аспект, финансово е добре – бюджетът ще прехвърли правомощия и ресурси от центъра по места, което е много хубаво. Но има ли манталитет в местните органи на власт да поемат отговорностите на децентрализацията? Централната власт има ли охота да се децентрализира?
Тук, господин председателю, става дума за нова културна революция, не от типа на китайските, а промяна в манталитета, което идва да спрат да търсят добри коли, да вземат вместо луканки и вино, да ходят при някой министър и като се върнат да са радостни, че някой им е решил някакъв въпрос. Нищо не им е решил! Те трябва да носят отговорностите на децентрализацията и да търсят обсъждане на всички въпроси, които са при тях с хората, за които се отнасят. Никой не иска местни референдуми, защото няма и да ги направят. Но искаме, когато се вземе едно решение, да речем, по учебното дело, този кмет да извика двама-трима познати учители, да види и чак тогава да пише своята кметска заповед в заповедната си книга.
Обсъждането е много важно – не се прави, или е инцидентно, или е случайно, или е повърхностно. Тази констатация е много остра. Например, кажете обсъждат ли се общинските бюджети и как? Обсъждат ли се принципите на местните данъци и такси? А ние в център - какво обсъждане направихме на Закона за етажната собственост? Никакво! А за енергийната ефективност, като искаме гражданите да се натоварят с много пари, за да си санират сградите и да бъдат енергийно по-приспособими? Нищо!
Затова ние викаме до прегракване в този глас. Имаме нужда от компетентна, дейна, но – чуйте, и човечна администрация – не от администрация, която е спокойна от това, че взема редовно своите пари, стои зад бюрото и приема хората с намалена усмивка, защото това не я интересува.
Ние подчертаваме значението на поведението на ръководството на Народното събрание. Чест прави – българският парламент слуша всички предложения, които Омбудсманът предлага, когато се правят законопроектите. До вчера вашият председател беше активен член на една такава комисия. Ние сме свидетели на това, което се правеше. Посредством Омбудсмана общественото мнение влиза в пленарната зала на Народното събрание. Така и трябва да бъде, а не само предложенията между първо и второ четене, които правят по един или друг начин самите народни представители.
Правата на гражданите като пациенти. Те са ощетени. Тук са най-лошите констатации на Омбудсмана за лошо управление в областта на здравеопазването. Вместо да върви пациентът по асфалта на своите права като пациент, той върви по калдъръма на клиничните пътеки. Нито едното е вярно, нито е хубаво. Знаят се тези права, които уж гражданинът като пациент има – своевременна медицинска помощ, качествена и достъпна.
Управлението на здравеопазването не говори за такива работи. Само един пример: откога се говори на тези експертни комисии ТЕЛК и НЕЛК, които трябва да констатират степента на неработоспособност? Срокът е три месеца. Господин председателю, през 2008 г. се дават дати да те прегледат в НЕЛК за 2013 г.?! Нали трябва в момента ти да знаеш за какво идва реч? Защото през 2013 г. ще имаш ново, друго състояние и ако не сме достатъчно вежливи, може би доста ще се променим във физическо отношение или, както казва господин Лютви - гледайки небето, ще имаш друг път. Това не може да се понася.
Правата на пациента. Ще се спрем на два въпроса, които са крещящи. Акредитацията на болниците – имаш болница с всички права да работи, а след осем месеца можеш да подадеш да те акредитират да сключваш договор със Здравната каса. А дотогава? Като нямаш договор със Здравната каса, не можеш да имаш практика – няма да те акредитират. А тези лимити? Като отидеш при общопрактикуващия лекар, той нямал талон – няма да отидеш на изследване. Като отидеш в болницата, нямал лимит, да ти плати. Нямаш право на избор! Тази работа трябва да бъде прекратена.
Правата на хората като потребители – конституционен принцип, мисля, че е чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България. Задължително!
Трябва между доставчиците на услуги и гражданите – потребители, да има няколко принципа: доверие, ясни правила и зачитане на правата. Не правят това доставчиците на публични услуги - нито „Топлофикация”, нито „ВиК”, нито електроснабдителни предприятия с чужди имена. Те поддържат много добре бюра „Жалби”, с едни добре облечени стюардеси. Но никой не урежда споровете.
По-големият проблем. Държавните регулаторни органи – ДКВЕР. Тя има едно задължение, чуйте, не само да бди за пазарните интереси на доставчика на услуга, а да утвърждава общите условия на договорите, да бди за интересите на хората. Те са задължени по чл. 22 от Закона за енергетиката – този детайл ни е позволен, чуйте, да посредничат и да преодоляват различията с гражданина като потребител. Това не го правят, нямат интерес и изобщо правила, които тук сме приели, трябва да бъдат отменени.
Недостатъчен и неефикасен граждански и парламентарен контрол върху органите на МВР и службите за сигурност. Историята е дълга. Сега изглежда малко по-добре, но до вчера не беше така. Спекулативно се говореше, че сега националната сигурност има център по-голям на внимание и затова трябва да се търпят ограничения на човешките права. Кой е казал това?
Всички европейски норми казват, че ще вземаш мерки за защита на националната сигурност, базирано върху правата на хората. Кой дава право да се посяга на лична кореспонденция, на лични данни, на правото на свободата в интернет? Помните ли какво беше до вчера ? Един подзаконов акт на министъра на вътрешните работи беше довел до това да лишава свободата на хората, даже без закон. Искам да вярвам, че това е минало.
Всичко това стига до индивидуалните жалби на хората. Омбудсманът работи въз основа на индивидуалните предложения на гражданите и на самосезирането, когато види, че в общественото небе се сгъстяват облаците на недоволство и протест.
Тази година, 2008 г., която отчитаме, господин председателю, жалбите бяха общо 2405, а днес, към 10 септември 2009 г., те са 10 714. Многото жалби говорят за две неща. Първо, че гражданите имат повече свобода и кураж, имат самочувствие на граждани, и второ, че са активни участници в самото управление. Там, където няма много жалби, значи, че гражданите са по-лениви. И сме виновни всички.
Не искам да говоря за данни, но градацията казва, че най-много жалби има в областта на собствеността, териториалното и селищно устройство, лоши обществени услуги, социални права – накърнени, административно обслужване – недостатъчно добро, за здравеопазването говорихме, обществен ред - моля ви се, влезли в сила съдебни актове, не се изпълняват, включително и от Министерство на финансите! По области: София, Пловдив, Варна, Плевен, Бургас, Благоевград. А другите? Там няма ли оплаквания? Народните представители – там, където са, да си помислят добре, защото добрата работа на народния представител в избирателния район има своя обхват дали неговите граждани са активни. С това искам да спра дотук.
Много ми се иска да кажа, че расте доверието в омбудсманската институция. Това не го казвам, за да се самооблащавам, а защото той наистина е високоговорител на общественото мнение. Но той ще бъде високоговорител, ако има батерии – ако институцията има кредит, има влияние и има силата на обществения натиск. Привилегия за Омбудсмана е, че той няма административна власт, но той има нещо много по-важно – силата на обществения натиск, подкрепата на обществеността и този независим граждански контрол.
Накрая, не е вярно, че управлението ще бъде добре, когато щели сме да се преборим с корупцията. Който се стреми към едно антикорупционно управление, то не значи, че той се стреми към добро управление. Ние искаме добро управление, което е почтено към хората и на което хората да ни ръкопляскат. Това ръкопляскане все още е отдалечено. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, господин Ганев, най-вече за това, че се вместихте в 15-те минути.
Има ли желаещи да вземат думата? Има ли колеги, които желаят да се изкажат или да направят предложения?
Определено искам да кажа няколко думи, че с господин Ганев не само се познаваме много, много отдавна, но по стечение на обстоятелствата се наложи да работим заедно. Искам да ви кажа, че първото споразумение за съвместна работа между Омбудсмана и комисия към Народното събрание беше с Комисията по жалбите и петициите на гражданите, което естествено улесни както нашата работа, така и тяхната работа. Защото жалбите определено мога да кажа, както се изпращат от гражданите до Омбудсмана, така се и до нашата комисия.
Наблюдавайки този процес, хубавото е, че тези 8 хил. жалби преди 4-5 години бяха в комисията, сега определено се пренасочиха към Омбудсмана – естествено във връзка и с тяхната работа. Сега може да се каже, че жалбите, които идват в комисията, са в рамките на 2-3 хиляди. Аз ще бъда доволен, ако до края на работата на комисията, жалбите са около стотина, а всички останали отидат при вас. Ще трябва да се справите с 12-13 хил. жалби. (Оживление.) Това разбира се, е в кръга на шегата.
Мога да ви уверя, особено към колегите, които са първи мандат, че ако наистина искат сериозно да се занимават с политика, е хубаво да вникнат в самия доклад, който е представен, пред вас е – там са проблеми човешки. Там няма политика, както миналия път имах възможността да ви споделя и всеки един може чрез парламентарен контрол, чрез изразяване на мнение да използва самия доклад на господин Ганев, респективно на Омбудсмана. Това са няколкото думи, които исках да кажа.
Има ли някой, който иска да се изкаже?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги народни представители, господин Ганев – Омбудсман на Република България, уважаеми членове на вашия екип, дами и господа! От изложението на господин Ганев и от самото изложение в доклада, който се постарах да прегледам подробно, прави много сериозно впечатление, че за тази нова институция в нашата страна, която беше създадена в духа на най-добрите традиции в Европа, виждаме, от дейността през 2008 г., че тя все по-всеобхватно навлиза във всички области, ако мога така да кажа, в предмета си на дейност. В този контекст искам да изкажа личните си благодарности като народен представител към Омбудсмана на Републиката и на неговия екип за неговата народополезна работа, която вършат в интерес на българските граждани.
Другото, което на мен ми направи особено приятно впечатление, е фактически, че ние сме свидетели на един действително надпартиен, национален подход и политика на институцията на Омбудсмана на Републиката, което също смятам, че е голямо достойнство на тази институция.
Третото, което ми направи впечатление, а вярвам и на всички вас, е, че всички действия са подчинени в крайна сметка за защита правата на българските граждани, правата на човека. От тази гледна точка просто се вижда, че работата в различните области е подчинена на това правило, ако мога така да кажа, на тази цел на дейността. Господин Ганев подробно изложи в своето експозе в какви сфери на работа институцията работи. Аз бих добавил, че ми прави впечатление, че също по отношение защитата на гражданите за чиста околна среда се е работило – това, което и той изложи.
Също така ми направи добро впечатление това, че в крайна сметка защитата на правата на потребителите в чисто практически аспект опира до многобройни жалби, петиции и сигнали, на които са откликнали. Те третират съвсем житейски проблеми, както е проблемът с едномесечното отчитане на тока от ЧЕЗ. В края на краищата една трета от българското население, е потърпевшо. Така че, мисля че върховенството на закона като водещо начало и защита правата на гражданите е в основата на дейността на институцията през 2008 г.
В заключение аз лично искам да приветствам цялостната дейност и съм благодарен като български гражданин на тази институция и на господин Ганев, като Омбудсман на Републиката, и аз като народен представител ще гласувам „за” приемането на отчетния доклад в пленарната зала от 41-то Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Омбудсман, скъпи колеги, уважаеми гости! Бих искал първо да поздравя и благодаря на господин Гиньо Ганев за изготвения отчет. Наистина той съчетава белетристичното начало и статистиката, която трябва да се съдържа в един отчет. Но аз не мога да не споделя с вас, че скоро ще се навършат пет години, ако не се лъжа, господин Ганев, от създаването на тази изключително важна институция, която беше критерий за приемането на страната ни в Европейския съюз и критерий, който ни се налагаше от Съвета на Европа.
Много е важно кой ще бъде Омбудсман в една държава. Аз не искам да правя комплименти на беловласия мой добър приятел и колега - „Човекът-парламент” Гиньо Ганев, но той наистина още от първите дни и месеци така заработи, така организира институцията на Омбудсман, че тя изцяло започна да работи ефективно. Не искам да повтарям приложното поле на Омбудсмана – правата на потребителите, здравеопазването, борба с корупцията, правата на гражданите, особено за корупцията в долните етажи на администрацията, колеги - там е страшно, също. Аз съм далече от това да правя комплименти, аз съм един от доайените всъщност с господин Гиньо Ганев в този парламент, но трябва да поздравя господин Ганев.
Господин Ганев, изцяло се придържам към Вашата теза, че ние трябва да се борим срещу корупцията, но не за сметка на човешките права. Човешките права, колеги, са нещо свещено в Европейския съюз и в Съвета на Европа. Ако ние искаме да преборим корупцията, това не трябва да става в никакъв случай, защото скоро ще влязат подобни инициативи и законопроекти в българския парламент, не трябва да стават за сметка или да засягат правата на личността и правата на човека.
Още веднъж, господин Ганев, искам да Ви поздравя – дерзайте, вървете по този път! Докладът ви е много добър. Благодаря.
ГИНЬО ГАНЕВ: И аз Ви благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Петков.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Уважаеми господин Ганев, преди време бях председател на Общинския съвет и спазвайки Вашите препоръки, опитвайки се да ги спазвам - опитах се да прокарам 60% от тях в Общинския съвет, след което мнозинството се смени и в лицето на кмета аз бях бламиран като председател на Общинския съвет. Тогава осъзнах, че не трябва да се смени само морала на общинските съветници, на кметовете, а може би трябва да има и много сериозни законодателни промени в ЗМСМА и в някои други закони. Вие какво мислите по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има ли други въпроси? Няма.
Господин Ганев, заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ: Въпросът не е аз какво мисля, а какво мисли новото Народно събрание. Днешната власт трябва да бъде подкрепяна мощно. Приоритет на политиката на Омбудсмана е регионалната политика. Но всъщност това е приоритет на държавата. Трябва една напълно свободна и обезпечена местна власт – свободна, независима и много компетентна. Няма го това самочувствие в местните органи на управление. Той е прав! И се влияят от случайни, не толкова партийни предпочитания, а ако искате да знаете, чисто партизански и котерийни. Това не може да бъде климат в държавата.
Аз мисля, че като говорим за регионална политика, господин председателю, всички, които са на това поле, трябва да мислим за усъвършенстване на децентрализационните процеси и тяхната законодателна гаранция. Без това не може да стане.
Сега, да го кажа пак – имаме една централна власт. Не е ли вярно? Няма охота да се децентрализира. Няма! Избират се в името на децентрализацията и в първия момент мисълта им е как да разширят ареала на собствените си имуществени и неимуществени права. Това сме го гледали много пъти.
Прав сте, кажете коя партия в лозунгите, в изборите за местна власт каза за правото за добро управление и тези принципи, за да се увеличи гражданското участие? Никой. Не може един кмет да се съветва само с общинския съвет. Ами те са станали такива, както ги знаете много добре – много често един конгломерат от интереси, пресмятания и всъщност никакво обективно обсъждане на човешките права или интересите на обществото. Така че тази мъчна амалгама между индивидуално право и обществения интерес е висш пилотаж на всеки местен орган.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не само висш пилотаж, господин Ганев, а е и пилотаж на мисленето. Тук малко трудно пилотираме като държава и като мислене, и като политици.
ГИНЬО ГАНЕВ: За това става дума.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Виждам, колеги, че всички вие сте позитивно настроени към доклада на Омбудсмана.
Ще ви предложа едно решение за гласуване:
„Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите приема за сведение Доклада на Омбудсмана на Република България за 2008 г. и предлага на Народното събрание също да го приеме за сведение, като вземе акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.”
Това е решението, което винаги преди това сме приемали, така че, който е съгласен с текста на това решение, да го приеме.
Гласували 17 народни представители: „за” 17, „против” и „въздържали” се няма.
Приема се, да Ви е честито!
Благодаря на господин Ганев и на ръководството на Омбудсмана. Надяваме се догодина да приемаме доклада за 2009 г. и от тези констатации поне половината да сме елиминирали.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря ви много.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН БАКАЛОВ: Продължаваме с
ВТОРА ТОЧКА
ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.
Проектът за Вътрешни правила ви е раздаден. Има ли предложения? Сега е моментът да ги направите.
Ако няма предложения, можем да гласуваме.
Заповядайте, господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам следното предложение: в тъй като в ал. 2 на чл. 16 казваме така: „В заседанието на комисията имат право да участват членовете на Европейския парламент от Република България с право на съвещателен глас”. Същото „с право на съвещателен глас” мисля, че не би било проблем да се прибави към ал. 3.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Няма как да бъде прието, защото те като членове на Европейския парламент нямат право. По принцип право на мнение винаги може да се изказва. Не е проблем.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Тук става въпрос за съвещателен глас.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Няма абсолютно никакъв проблем.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Господин председател, колеги! В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в Четиридесет и първото Народно събрание, който приехме, а мисля, че така беше и в предишното Народно събрание, там приехме и гласувахме, че в постоянните комисии е свободно участието на народните представители, които не са членове на комисията, но пак нямат право на глас, в смисъл да гласуват.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: За съвещателен глас, казвам.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Мисълта ми е, че не можем да направим изключение като комисия извън това, което сме приели като общо за работа на всички комисии. Не можем да излезем извън това, което е написано, според мен.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има ли други, които желаят да се изкажат?
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Член 10, ал. 2: „Жалби и петиции могат да се подават за злоупотреби с власт – и думичката „корупция” – не влизаме ли в една друга комисия? Това исках да попитам. Не изземваме ли функциите?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не изземваме функции. Тук логиката е, че и сега имаме жалби, които са изпратени до Комисията по корупция, а тя ни ги изпраща на нас по компетентност.
Съжалявам, че давам пример, но в предишния парламент имаше около 7-8 сериозни сигнала, които отидоха при главния прокурор, още повече че това е по Административнопроцесуалния кодекс.
Ако няма други предложения, да гласуваме.
Който е съгласен с така предложените Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: „за” 17, „против” и „въздържали” се няма.
Вътрешните правила се приемат с пълен консенсус.

Продължаваме с
ТОЧКА ТРЕТА
ГРАФИК НА ПРИЕМИТЕ НА КОМИСИЯТА В СОФИЯ.
Имате графика на приемите в София пред себе си. Има ли някой, който има някакви забележки или претенции?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Аз имам въпрос – може ли, ако се наложи нещо в последния момент, да се разменим?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Може, да.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: В какво се изразява нашето присъствие? Това е много важно, за да знае.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: В тези приемни присъстват народните представители плюс експерти от комисията, които приемат записали се предварително граждани. Гражданинът идва, както е и по нашия правилник, обикновено моята препоръка е на приемна да се подават писмени жалби, не устни, независимо че по АПК има и устни. Така или иначе тези жалби се обработват. Ние не сме „Труд и работна сила”. Определено мога да ви кажа, че тези, които ви търсят, говоря за приемната, определено ви търсят за работа, няма как да се реагира. Хубаво е да им се каже, че няма как да ги устроим.
Но има и определени проблеми - това, което спомена и господин Гиньо Ганев, това е голям проблем за държавата. Има съдебни решения с приключили дела на най-висока инстанция, т.е. Върховен съд и няма изпълнение. Тогава определено вие, като народни представители, приемате жалбите, те след това идват при председателя, който ги разпределя по експерти или самият председател ги решава, като се изпращат по компетентност. Присъствието на народния представител е от гледна точка на институцията.
Ако се касае за законодателни промени, а ние не сме компетентната комисия, независимо че всеки един от нас има законодателна инициатива, но компетентна е Комисията по правни въпроси. Така че предложението идва пак в кабинета на председателя, след което се изпраща в тази комисия. В края на краищата присъствието на народния представител, след като се направи - видели сте се в правилника, че се прави протокол от тази приемна – вижда се кои са най-често подаваните жалби, след което правим заседание, като каним хората, отговорни за тези жалби и които определено не са си свършили работата. За това става въпрос.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Във връзка с приемните възможно ли е жалби, които примерно сме ги събрали в избирателните си райони вместо хората да идват дотук, да ги внесем?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Всичко е възможно, всичко е по правилника – внасят се в комисията с входящи номера. Ще ви споделя моя опит – не го правете. По-добре е да им дадете адреса, за да изпращат жалбите в комисията, защото има хора, които после, недоволни от решението, прехвърлят вината върху вас. Аз съм го изпитал това – защо примерно еди-кой си така го е решил. Той си има негово право, независимо че в България има законодателно право и закон, но той си е решил, че той е прав. Така че е по-добре да дадете адреса на комисията и да идват жалбите в комисията, както си му е редът, да бъдат завеждани с входящи номера, отговорите – с изходящи, всички ще бъдат разгледани и решени, но нека по този начин да работим.
Моля, който е съгласен с така предложения график, да гласува.
Гласували 17 народни представители: „за” 17, „против” и „въздържали” се няма.
Графикът е приет.
КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Господин председател, моля да ни извините с госпожа Бисерка Петрова, че трябва да излезем, защото имаме още една комисия.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добре, само ще помоля госпожа Станимирова да съобщи за посещението в Босилеград, за да знаете всички.
РОСИЦА СТАНИМИРОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Казвам се Росица Станимирова, аз съм експертът по религиозните въпроси – ако имате въпроси, с удоволствие ще отговоря.
Ще направя едно кратко съобщение: на 4 октомври т.г., неделя, в Босилеград ще се освещава българската църква. Вие от медиите сте чули, че Божидар Димитров беше там, но тя не се освети, а само се направи един водосвет, тъй като имаше някакви проблеми. Официалното освещаване ще бъде на 4 октомври т.г. Тъй като работим с българските общности в чужбина, там има много голяма българска общност, хората са много добре настроени към България, хубаво е да се отиде. Допълнително ще получите информация. Който има желание, нека все пак да заяви.
За тези депутати, които не знаят, има микробуси на Народното събрание, какъвто ще наемем – минава се през Кюстендил, сутринта ще отидем и вечерта ще се върнем. Хубаво е да се срещнем с българите, които живеят там, хубаво е да присъстваме на това освещаване. Който има желание, нека отсега да заяви, за да видим какъв автобус и как ще го организираме.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Идеята е, ако има повече желаещи, за да може чрез комисията да поръчаме транспорт. Защото всичко зависи от броя на хората, които желаят да присъстват.
Благодаря ви за участието, колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Бакалов


Стенограф: