---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 3



Днес, 15.10.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Комисията за защита от дискриминация – Кемал Еюп, председател, доц. Ирина Мулешкова, член и Мустафа Занков, директор на Финансова дирекция и Ваньо Шарков, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, аз отсъствах две седмици и сигурно знаете защо.
Първо, да приветстваме новия колега Аспарух Стаменов, който е станал наш колега в мое отсъствие. Да му пожелаем всички ползотворна работа. Мисля, че няма да има проблеми в комисията от гледна точка на това, което ще обсъждаме.
Дневният ред, който ви е предложен за днес, е:
1. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2008 г.
2. Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19 от 16.09.2009 г., внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
3. Разни.
Уважаеми колеги, предлагам преди да гласуваме дневния ред, точка втора да стане първа, а първа да стане втора, защото колегата Шарков като основен вносител, трябва да докладва и в други комисии. Аз съм подписал законопроекта като втори, но си признавам, че не съм достатъчно навътре в материята на здравеопазването.
Така дневният ред става:
1. Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19 от 16.09.2009 г., внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
2. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2008 г.
3. Разни.
Има ли възражения? Няма. Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Против? Въздържали се? Няма. Единодушно е приет .

По първа точка - Законопроект за правата и задълженията на пациентите, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Г-н Шарков, имате думата.
Ваньо Шарков:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, няколко думи преди да представя пред вас мотивите на законопроекта.
В предишния парламент бяха внесени 5 закона за правата и задълженията на пациентите, на практика на първо гласуване бяха приети 3 законопроекта. За съжаление, тогава не стигна политическа воля и желание да се стигне до обединяването на трите приети на първо четене законопроекти в един общ, който да мине на второ четене в парламента.
С оглед на възникналите спорове и напрежението, което съществуваше тогава, Министерството на здравеопазването в последните месеци на миналия парламент направи козметични поправки в Закона за здравето, където вкара част от правата на пациентите и отделни текстове от приетите три законопроекта. Всъщност онова, което предлагаме на вашето внимание е на практика обединяващ законопроект на онези три, които вече бяха гласувани и приети на първо четене в предното Народно събрание.
Идеята е, че всеки един пациент в България може да намери своите права в около 6 или 7 закона и в 4-5 наредби. Т.е. различните неща са регламентирани на различни места и както добре е казано, макар да е негативно становището на Министерството на здравеопазването, което после ще го коментирам, че от правна гледна точка е добре правата и задълженията на пациентите наистина да бъдат в един закон, както е в редица европейски държави.
Правната уредба на правата на пациентите се създава и е проява на универсалното право на гражданите за възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве, което е прогласено в чл. 12, ал. 1 от Международния пакт за икономическите , социални и културни права и правото на най-доброто здраве, което може да се постигне.
С предлагания законопроект за първи път детайлно се определят, развиват и създават гаранции за упражняване на следните права:
Първо, правото на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението на пациента. Това е правото на всяко лице на защита от опасности, породени от лошо функциониращи здравни услуги, медицинска небрежност и грешка, както и право на достъп до здравни услуги и лечения, покриващи изискванията на висок стандарт на безопасност.
На второ място, правото на уважение на времето на пациента. Това е правото на всяко лице да получи необходимото му лечение и в рамките на предварително установен срок. То се реализира главно чрез така наречените „списъци с чакащи”, които включват списък на хората, изчакващи за дадено лечение в зависимост от нуждата от лечение и степента на опасност при евентуално изчакване на лечението.
На трето място, това е правото на иновация или правото на всяко лице на достъп до иновационни процедури, включително и диагностични, а също така и лечение в съответствие с международните стандарти, независимо от икономически или финансови съображения.
На четвърто място е правото на избягване на ненужни страдания и болка. Тогава, когато лечението няма да бъде проведено по няколко различни начина с постигането на почти еднакъв ефект, правото на пациента е да бъде използван онзи метод за диагностициране при лечение, при който има най-малко болка.
На пето място, правото на индивидуално лечение е правото на всяко лице на диагностични и терапевтични програми за лечение, пригодени колкото е възможно повече към неговите лични потребности. Това право откриваме нормативно уредено във Великобритания, Норвегия и Финландия. То включва правото на домашни посещения, на алтернативно лечение, на второ мнение като защита срещу евентуална лекарска грешка при определяне на диагнозата на пациента, на избор на болнично заведение, на индивидуален план на лечение на пациента, правото да бъде отделен в мъжко или женско отделение в зависимост от пола му.
На шесто място е правото на тайна и конфиденциалност на информацията, право, което е уредено в редица държави като Белгия, Германия, Франция, Румъния, Израел, Дания, Чехия и Австрия. Още повече, че степента на готовност за привеждане в действие на информационната система на Националната здравноосигурителна каса все още е ниска, тъй като липсва точно такава гаранция за защита на данните на всеки един пациент в неговото досие. Още повече знаем преди година и половина скандалът, който избухна заради това, че са изнасяни данни за здравно осигурени български граждани и необходимостта от тяхното лечение от хора, работещи в Националната здравноосигурителна каса, които ги бяха предоставяли на фармацевтични фирми. За това санкциите, предвидени в закона, който ви предлагаме, са доста сериозни.
За да не бъда многословен, завършвам и искам да ви кажа, че това, което сме подготвили и предоставили на вашето внимание, в никаква степен не претендираме за авторство, тъй като това са текстове, които са гледани на първо четене в парламента. Просто са обединени в един законопроект.
На второ място, не претендираме за абсолютна и точна изрядност на всичко онова, което е поднесено. Но в крайна сметка за това има гледане, четене и гласуване на две четения на всички законопроекти, за да може между първо и второ четене да бъдат поправени, да няма разминаване.
Последното, което ще си позволя да кажа, е по отношение на становището на Министерството на здравеопазването. То беше такова, когато се внасяха предните законопроекти. Просто там има чиновници, които не се интересуват от правата на пациентите и които 30 години са там и пишат едни и същи становища по всяко време. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря ви. Откривам дискусията. Кой иска думата по законопроекта. Тук имаме и медицински работници – лекари, зъболекари.
Г-н Кърджалиев, заповядайте.
Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, похвална е тази идея в един пакет, изцяло като концепция и то подредена концепция на всички права и задължения на пациентите да бъдат оформени и по този начин да бъде предложен един законопроект, от който априори, преди да си кажа мнението, съм убеден, че не само нашето общество и пациентите, но и държавата има нужда. Много позитивни неща има в тази идея в самия законопроект и аз като цяло го подкрепям.
При всички случаи може би в този порядък трябва да се приведат такива категории като права и задължения на пациента. На мен ми прави впечатление, че има опит за актуализиране на тези понятия на фона на нашето съвремие, на фона на европейски ценности и обязаности. Регламентират се обществени отношения, което досега беше малко хаотично, имайки предвид фундаменталните закони, касаещи здравеопазването. И най-вече аз взимам думата като лекар, който досега поне е бил в непрекъсната комуникация с пациенти.
Особено добро впечатление ми направиха новите иновативни идеи за уважение времето на пациента, за избягване на страданието и болката, възможността за право на иновация. Това е много добре аргументирано в мотивите на самия законопроект.
Детайлизира се концепция за тайна и конфиденциалност. Досега тези неща бяха много размити и не много добре указани в досегашните закони.
По отношение на индивидуално лечение, по отношение на сигурност и безопасност особено – много важен момент, имайки предвид последни конкретни примери.
Общо взето и особено, когато забелязах, че има индиректно вменяване чрез казването на правата на пациента и за задълженията на лекаря, като цяло законопроектът ако не веднага, трябва да си намери своето място във взаимоотношенията лекар пациент.
Други неща, касаещи самото съдържание на този законопроект, което може би ще бъде разисквано повече на Здравна комисия, ми се сториха не дотам адаптирани към сегашния статут на институциите пациент и лекар, ако мога така образно да се изразя, и законите, които дефинират всички отношения между тях. Какво имам предвид?
Според мен, няма пълен унисон с фундаменталните закони, които в момента обслужват точно тези взаимоотношения. Говоря за Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, за лекарствените продукти в хуманната медицина и т.н. По-различна и понякога противоречаща интерпретация по отношение на тези закон към отделни дефиниции, особено по отношение на Закона за здравето. Той повелява комплексен подход при интерпретирането на точно тези взаимоотношения, някаква реципрочност между права и задължения на пациент, права и задължения на лекар е по всеобхватен от тази гледна точка. Тук акцентът е само и доминиращо само върху правата и задълженията на пациента. В традиционни и обществено значими за човешките отношения теми, според мен, е по-правилен консервативният подход при решаването на тези и предлагането на тези законопроекти. Какво имам предвид?
Може би е по-добре да се преформатират, да се премоделират сегашните, актуалните закони на този етап поне, отколкото да се приема един, ако не революционен закон, то поне при всички случаи – ретроспективно се връщам в 10-те години реформа на здравеопазването, на което сме свидетели. В този аспект темата за правата и задълженията на пациента е важна тема, но тя не е най-фундаменталната, тя не е най-важната, ако има ранг листа от критерии в здравеопазването.
И други конкретни неща ми направиха впечатление, но не искам да ангажирам аудиторията.
Ако мога да обобщя, отчетлив белег на законопроекта е излизането от рамките и стереотипите при всички случаи на утвърдените в течение на 10-те години реформи в здравеопазването. Дори ме навежда на мисълта, четейки законопроекта, че е ползван чужд материал, в което няма нищо лошо, ние трябва да ползваме тези образци, но всичко това, което казах преди това ме кара да се въздържа от пълна подкрепа на този законопроект.
И други конкретни неща мога да кажа, които са в унисон със становището на Министерството на здравеопазването. Те съвсем не са за игнориране. Имам предвид новата терминология, която вкарва законът по отношение, примерно, на лекарствени продукти. Тук се говори за лекарствени препарати. Направи ми впечатление за история на заболяването, което не се споменава, а се говори за здравна история –нови понятия, които вероятно трябва да влязат, но не знам доколко му е времето, д-р Шарков, по отношение на нашето съвремие и дебатите, които са в тази комисия. Сигурен съм, че в Здравната комисия те ще са и доста повече. Това е. Благодаря за вниманието.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания и въпроси? Александър Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, аз се опитах да се запозная с темата, още повече, че беше предмет на дискусия в предишното Народно събрание. Безспорно е, че трябва да се търси по-голяма гаранция в защита правата на пациента, което фактически е целта на д-р Шарков и колегите, които внасят законопроекта.
Очевидно обаче е, че от позицията на Министерството на здравеопазването нещата в стиковане на действащата нормативна база и този законопроект, очевидно се изискват доста усилия. Редно е нещата да се огледат основно от специалисти в Министерството на здравеопазването, защото това е един въпрос, който се очаква от българското общество и би било много нелепо като сигнал, ако ние прибързано вкараме и гласуваме текстове, които вместо да създадат по-добри условия, могат да предизвикат ненужна полемика.
Аз също мисля, че по принцип е полезно да видим тези норми дали в отделен закон или в съществуващия Закон за здравеопазването. Това е може би редно да го кажат юристите и самите отдели и звена в Министерството на здравеопазването.
Аз не съм много съгласен с репликата на колегата Шарков, че едва ли не в Министерството на здравеопазването са закостенели мозъци и че от толкова години едно и също се пише. Ние не може като народни представители и официално като комисия да поддържаме такава позиция, защото в края на краищата във всички министерства има достатъчно квалифицирани хора и то добри професионалисти и би било погрешно да се плъзгаме в тази посока, че едва ли не там има много консервативни люде и за това не искат нищо ново да приемат.
По принцип, без да се повтарям, както се вижда и от становището на Министерството на здравеопазването, има много полезни идеи в предложения законопроект и моето предложение е да продължи да се работи, да се изчистят нещата и след като се види коя е най-добрата форма от тези текстове, те да влязат. Не съм убеден лично аз, но пък и не съм специалист, за да кажа категорично. От една страна виждам ползата от конкретни текстове, от друга страна, от становището на здравеопазването се смущавам, че се налага една много сериозна работа, за да се стигне до вкарването в пленарна зала на проекта. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Шарков, искате да отговорите?
Ваньо Шарков:
Само с две изречения. Аз съжалявам, но наистина вече трябва да отивам на Здравна комисия. Искам да ви обърна внимание само на факта, че законопроектът цели изцяло уреждането на правата и задълженията на пациентите и за това и в становището на Министерството на здравеопазването каквито и да са закостенели, макар че аз не съм използвал тази дума, но искам да ви обърна внимание, че там пише, че по принцип този е правилният подход, а именно вкарването в един закон на правата и задълженията на пациентите е по-удобен за потребителите на медицински услуги, защото техните права се изброяват и въвеждат изцяло чрез разпоредбите на нормативния акт. Всякакви други аргументи и всичко онова, което не е синхронизирано с други текстове и т.н., може чрез удължаване на срока между двете четения да бъде изчистено. Мисля, че една работна група от представители на двете комисии – Здравната комисия и Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, би могла да изчисти текстовете и да направи нов много добър такъв закон, ако разбира се има желание за отиване на второ четене.
Йордан Бакалов:
Има ли друг който желае да вземе отношение. Ако няма и аз да кажа няколко думи с предварителната уговорка, че не съм специалист в здравните услуги, но като всеки един от вас сме потърпевши, защото рано или късно стигаме до там.
Искам да обърна внимание на това, че нашата Комисия не е водеща. Естествено, че в Здравната комисия са компетентните и ние няма как да им отнемем тази функция и правомощия, защото там са хората, които са специалисти точно в тази сфера. Но определено мога да кажа, че всеки един законопроект, особено на първо четене, за мен поне за толкова години откакто съм народен представител, това е един вид политика – тази политика, която се заявява към българските граждани, към обществото, към всеки един, който е консуматор на тези услуги. Не го разбирайте в смисъл, че в момента ви агитирам, след като съм се подписал под законопроекта след г-н Шарков. Но все пак една такава заявка, че действително на този етап има желание от българския парламент да се работи по една такава материя. Г-н Шарков каза, че нещата не са изчистени, не са перфектни. Но сега сме на първо четене и естествено всеки има различни виждания, които може да си каже, ако се приеме на първо четене и то преди всичко от водещата комисия. Така че нека всеки един от вас преди да гласува, като повтарям, че не ви агитирам, си помисли за политиката, като отношение, като послание от самите нас. Всички ние сме пациенти.
В разговор в ръководството на комисията д-р Кърджалиев ми каза, че още правата на лекарите не са уточнени, а ние на пациентите ще уточняваме. Сигурно има такова основание. Аз не мога да твърдя обратното. Само че тези хора, които се мислят за бъдещи пациенти са помислили и са направили за пациентите. Нека за в бъдеще лекарите да започнат да мислят за техните права, които естествено пак ще гледаме в тази комисия. Така че разглеждайте моето изказване единствено само като политическо желание, воля и послание, нищо друго. Аз нямам претенции, че разбирам от здравеопазване, както сигурно и много от вас, но това е от гледна точка на правата, а ние сме Комисия по правата на човека, и затова е разпределен при нас. Не сме водеща комисия. С това завършвам.
Има ли още някой , който иска да вземе думата? Г-н Юнал Лютфи.
Юнал Лютфи:
Първо искам да кажа, че наистина този законопроект идва да запълни една празнота по отношение на уреждането на правата и задълженията на пациентите. Обаче има смесване. Аз също ще се изкажа по философията на закона и по-скоро като пациент, отколкото като лекар. Смесване има по отношение на политическите права, гражданските права, икономическите права. Те са защитени и регламентирани в редица международни конвенции и други международни стандарти, по които България е страна. Тук смятам, че това е излишно да се казва.
Като идея е добър законопроектът. Но най-важното е следното. Според мен, ние първо трябва да подобрим, не казвам, че не може и паралелно, но трябва да подобрим, да направим реалната реформа в здравеопазването. След това или паралелно с това да работим по защитата на пациентите. Има много полезни идеи в законопроекта, много неща, които наистина липсват в днешното здравеопазване като политика и като практика. Вероятно, а и д-р Шарков ми каза, че някои неща са заимствани от европейските подобни закони или други правни документи, които уреждат тази тема за правата на пациентите. Но мисля, че трябва първо да решим дали подобен законопроект трябва да бъде отделен закон, или да бъде част от Закона за здравеопазването. Това също подлежи на дискусия. Първо, трябва да видим какво мисли водещата комисия по въпроса, а след това ще се види къде и как ще се действа по-нататък.
Така че аз ще се въздържа засега. Искам да обясня моята позиция защо ще гласувам „въздържал се”. Благодаря.
Красимира Симеонова:
Аз подкрепям г-н Лютфи, защото не е реформирана още здравната ни система и не е финансирана окончателно и мисля, че е малко рано и да поставим каруцата пред коня. Това е моят мотив. Здравната ни система се реформира години наред и разбирате, че проблемите са много. И когато не е остойностена една услуга и пациентът смята, че като влезе в болницата и всичко това се поема и лекарят получава, да сложим най-напред правата на пациента?! Разбира се, че на първо място в Хипократовата клетва животът на пациента е най-важен. Но мисля, че би трябвало паралелно да се решава този въпрос или още малко да се изчака.
Йордан Бакалов:
Аз доколкото разбирам от последните две изказвания на г-н Лютфи и на г-жа Симеонова, може и да не съм разбрал правилно, но предложението ви е на следващото заседание да се гласува, след като мине на водещата комисия. (Не.) Но ние трябва да гласуваме.
Юнал Лютфи:
Разбира се, че ще се гласува. Аз само исках с изказването си да обоснова моята позиция по законопроекта.
Йордан Бакалов:
Има ли други, които искат да се изкажат? Няма.
Който е за приемането на първо четене на Законопроекта за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19 от 16.09.2009 г., внесен от Ваньо Шарков и група народни представители, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.

По втора точка - Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2008 г.
Добре дошли на ръководството на Комисията за защита от дискриминация.
Давам думата на председателя на Комисията за защита от дискриминация г-н Кемал Еюп.
Кемал Еюп:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Комисията за защита от дискриминация е млад орган. Както знаете, законът е в сила от 1 януари 2004 г., но самата комисия е конституирана 2005 г.. Представителите на комисията са на квотен принцип - девет членен състав, петима се избират от Народното събрание и четирима с указ на Президента, за да се гарантира независимостта на комисията.
Аз мисля, че българското общество приема и има нужда и полза от една такава комисия, тъй като освен преките впечатления от нашите обиколки в страна и разяснителните кампании, то и самата статистика, която имаме и я предоставяме на вашето внимание, показва красноречиво това.
Комисията работи с жалби и сигнали и има правомощия да се самосезира. Работи като един административен орган с правомощия да санкционира след направено проучване и процедурите, които са познати от страните, открити заседания и се произнася с решение, което може да се обжалва само и единствено пред Върховния административен съд, който е органът, който контролира решенията на комисията. Имаме задължението да се отчитаме веднъж годишно през Народното събрание. Може и да се самосезира комисията. Ще ви цитирам цифрите за броя на жалби и сигнали по години: 2006 г. имаме общо 296 броя жалби и сигнали, 2007 г. – 649, т.е. повече от два пъти; 2008 г. – 710, и 2009 г. до 1 октомври – 746. Т.е. първоначалният бум е над 50%, а след това имаме 25-30% увеличение.
Мисля, че с нашата дейност ние облекчаваме работата и на българския съд. Това спомена и председателят на Комисията за правата на човека от Съвета на Европа г-н Ямурлук, който скоро ще идва в страната и ще посети комисията, както го направи и миналата година.
Комисията е един вид средство за бързо действие, бързо споразумяване на страните или бързо произнасяне, тъй като за разлика от съда комисията има определени срокове за проучване – 30 дена, с възможност за още 30 дена, т.е. максимум 60 дена, освен ако няма други процедурни пречки. И една особеност, по закон и правомощия, такива са и директивите и решенията на Европейския парламент, разбира се, той и самият Закон за дискриминационното законодателство дойде по време на преговорния процес, а сега като пълноправни членове сме наравно с другите европейски страни, даже бих казал в някое отношение сме и напред, тъй като в Европейския съюз задължително следят 6 признака по закон и правомощия, а при нас 19 признака се следят. Но ние за по-голяма достъпност и независимост сме длъжни и посрещаме освен методическата помощ, не се взимат държавни такси и разходи на гражданите, които са призовани в комисията по време на открито производство.
Исках да дам сравнение за съда. Казах, че облекчаваме работата на съда. И там красноречиво говорят цифрите. За 2007 г. по Закона за защита от дискриминация по данни на Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет е имало 137 дела, приключили са 119 и 18 са останали не приключени. За 2008 г. общо делата са 58, т.е. падат от 137 на 58. Аз мисля, че българските граждани са информирани и знаят къде да търсят решение на своите проблеми, когато става въпрос за неравно третиране или за дискриминация и това е и приносът на Комисията.
Трябва да погледна и да ви дам друга статистика за класиране по признаци, тъй като в крайна сметка дискриминацията е един процес, който го има във всяка държава – има борба с дискриминацията, тъй като това е един дълъг процес, но в един момент от дискриминация при отделни групи едно такова противопоставяне може да прерасне в един друг конфликт, за който в крайна сметка, ако се върнем назад, антидискриминационното законодателство тръгва именно след такова ескалиране на напрежението между отделни общностни групи, като няма значение раса, етнос, религия или увреждане, в крайна сметка да може да търси по достъпен начин защита на своите права. Мисля, че статистиката ще е интересна по признаци.
От начало водещ беше признака по етнос и раса. Расата по обясними причини в България има много малко свои представители, но както знаете етническия и расов признак се приравняват в международните норми. През 2007 г. етническият признак е на първо място. И в предишните години беше на първо място. На второ място защитата при упражняване на право на труд, лично и обществено положение и на трето място - увреждане. През 2008 г. етническият признак отиде на трето място, а на първо място -лично и обществено положение при упражняване право на труд, а 2009 г. – лично и обществено положение, увреждане и на четвърто място е етническият признак.
Защо, както забелязвате, наблягам на етническия признак? Защото първоначално имаше опасение, че едва ли не един такъв закон, тъй като знаете много добре, че преди години беше забранено да се говори за дискриминация ( дискриминация нямаше по закон и Конституция и никой нямаше право да говори) и после, когато се обсъждаше законопроекта, имаше опасения едва ли не, че един такъв орган ще тръгне да защитава и ще защитава единствено по тия два-три признака – етнически, религиозен, увреждане и т.н. Аз искам да ви цитирам 19-те признака, но то включва имуществено състояние, гражданство, пол, сексуална ориентация, даже по човешки геном. Мога да ви кажа, че при нас като практика са постъпили жалби по всички признаци. Дълго време нямахме по човешки геном, а сега вече имаме и по човешки геном. Това беше във връзка с някакви изследвания. Смесена двойка, едната половина от една раса, другата – друга, и по геном някакви болести, но тя не беше съгласна и т.н. По сексуална ориентация, както знаете често се дебатираше в обществото и по институции, не е тема на днешната среща, но примерно за еднополово съжителстване. Ние не сме страна по въпроса като Комисия да даваме становище, но в доста европейски страни има такова. Но ние защитавахме позиция тук по един законопроект за равенство на половете. Имаме такава жалба от такава двойка българска от Испания и като дойде тук не й признават брака и определени права. Това е в колизия със свободно движение на хора в рамките на Европейския съюз. (Това като скоба искам да подчертая.)
Комисията е оправомощена и в областта на превенцията. Доколкото там ни стигат силите и възможностите правим най-лесното и достъпно за нас - семинарите и разяснителните кампании и открити приемни. Но след това успяхме да се включим в европейски проекти, за да можем да спестим наши бюджетни ресурси. С тези проекти реализирахме доста дейности. Примерно, за 2008 г. по Програма „Прогрес” имахме 6-7 семинара в областите на страна. По препоръка на Европейската комисия и на Съвета на Европа два семинара проведохме с полицейски служители. Направихме и миналата година и тази година един голям семинар, като миналата година беше по проект, с практикуващи юристи от районни съдилища, адвокати, прокурори, от Върховния административен съд, Върховния касационен съд с лектори от европейските институции. Все пак ние сме специализиран орган и сме по-ангажирани с темата дискриминация и във връзка с това директивите на Европейския съюз и други конвенции и международни договорености, които са в сила в България, за да могат да се правоприлагат, за да има по-малко жалби в Европейския съд по правата на човека или други международни институции. Тази година имахме лектори и от Европейския съд и от Европейската общност в Люксембург. Смея да кажа, че оценката и в международен аспект е добра, тъй като за следващата година сме кандидатствали по няколко проекта и партньорите ни са от чужбина. Имаме един проект с Датския институт за правата на човека, които миналата година бяха на посещение при нас. Втори проект е одобрен с холандците. Това е в сферата на образованието и влиза в рамките на превенцията, тъй като там се предлагат определени програми и проекти с ученици и подрастващи. Мисля, че това е основното звено, с което трябва да се работи, когато се говори за превенция, защото това в крайна сметка касае промяна в обществените взаимоотношения и трябва добре да се подхване подрастващото поколение. С холандците, дано да се реализира, един интерактивен проект. При едно посещение в Брюксел ходихме на една изложба, където със средствата на художественото изпълнение може да се опознаят различните култури, отношения към хора и деца с увреждания – по различни признаци, но е много интересно специално за децата. Струва ми се, че е много полезно.
Ние се подхванали и друг подход – да правим семинари с преподаватели. Започнали сме от инспектората, защото целта ни е без да е задължително, темата да присъства, когато учителят прави час на класния или нещо друго, да може да говори по тази тема, за да разберат децата, че толерантността не трябва да се разбира като търпимост, а толерантността да можеш да приемеш другия, било по сексуална ориентация, било увреждане, било цвят на кожата, религия и етнос.
Дано догодина в период на криза да успеем повече проекти да спечелим, защото това е пътят да стигнем до различни слоеве на обществото, включително и при децата.
Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси, с мен са доц. Ирина Мулешкова, член на комисията и г-н Занков, директор на Финансова дирекция.
Йордан Бакалов:
Благодаря Ви, г-н Еюп. Ако имате въпроси към ръководството на комисията, заповядайте.
Юнал Лютфи:
Уважаеми г-н Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминация. Аз се запознах с вашия отчетен доклад – годишен отчет, и Ви поздравявам за свършената не малка работа и за приноса ни в тенденциите за дискриминация във всичките й аспекти – етнически, религиозни и социални, дискриминация към хората, които не са равнопоставени в нашето общество и другите видове дискриминация. Слушах ви внимателно, когато направихте вашето експозе. Искам да ви попитам. В Европа също има дискриминация. Смея да твърдя, че аз познавам добре практиките по отношение на политиката в тази област в страните членки на Европейския съюз и моето дългогодишно пребиваване в Съвета на Европа също ме карат да направя неволно сравнение с положението с дискриминацията в страни като Франция и Германия и северните страни – Швеция, Финландия и другите, и Балканите, конкретно България, която вече е пълноправен член на Европейския съюз. Вие казахте, че тук дискриминацията на етнически признак, според вашата преценка, вероятно вие имате ваши емпирични конкретни начини за проверка, е на четвърто място.
Струва ми се, че в обществото или поне аз имам впечатление, че все още имаме доста ярки примери на дискриминация и искам точно да привлека вашето внимание и на колегите по отношение на ромското малцинство. Смятате ли, че там политиката против дискриминация спрямо представителите на ромското малцинство, които представляват една съществена част от българското население, има ли намаление на случаите на дискриминация. Искам да кажа трайна ли е тенденцията, защото въпросът не е политически. Ликвидирането на дискриминацията в момента спрямо ромското население е икономически – икономически лостове трябва да се приложат, такава е между другото политиката в Европа, защото и там има роми, по отношение на тяхното приобщаване. Това е единственият път за тяхното приобщаване и той важи и за българското общество. Наистина ли тук имаме прогрес за тези четири години, откакто е структурирана и работи комисията. Какво бихте ни казали по този въпрос. И не смятате ли, чe по отношение на дискриминацията на хората, които не са равнопоставени - имам предвид инвалидите, които по една или друга причина не са равнопоставени, в смисъл да се интегрират, да не се чувстват едва ли не като хора втора или трета категория в нашето общество. Това са моите конкретни въпроси. Благодаря ви.
Кемел Еюп:
Благодаря ви за въпросите, г-н Лютфи. Аз дадох статистика на постъпили жалби и сигнали. Това не значи, че дискриминацията по етнически признак се е намалила или се е увеличила. Естествено, че има проблеми с ромското население и всички ние знаем. Проблемът там първо е в обхващането в образованието. Тъй като те когато не са образовани, т.е. няма стриктно спазване на Конституцията, че образованието е задължително, първо те отпадат от сферата на труда, не са конкурентноспособни. Там проблемът е и със сегрегацията, като едното влече след себе си другото. Има проблеми с училищата, с жилищата. Проблемите са доста. Но първоначално тези жалби и сигнали бяха повече, тъй като имаше неправителствени организации, които бяха ангажирани с проблема, имаше и едно дълго чакане по създаването на органа, който да се занимава с дискриминацията. Ние участваме и в други мероприятия – на МТСП, Ромската декада и т.н., включително сега се образували една експертна работна група между институционална – Комисията, Министерството на труда, синдикатите и неправителствени организации, и се прави мониторинг на бюрата по труда именно за да се види как работят. Дали има основание база за неравно третиране. Защото статистиката сочи, че по време на криза се увеличава и безработицата и конкуренцията е за всяко работно място. След като получим доклада от тази работна група, в която участват и научни работници, за резултата от проверката, ние ще дадем съответните предложения и предписания, задължителни такива, ако има нужда за нормативни промени. Тъй като имаме различни сигнали за това, като едните се оправдават с работодателите, а работодателите с бюрата, ще се установи как точно стоят нещата. Защото специално за ромското население дискриминацията идва от други условия – достъп до образование, жилищна политика и трудовата дейност.
Българският гражданин, след като вече се ориентира, естествено най-много жалби са от сферата на труда – множествена дискриминация, като се започне обявите с поставена възрастова граница и други условия за определено образование, конкурсите и по време на трудова дейност различно заплащане за еднакво положен труд по признак пол. Имаме зачестили случаи ранното пенсиониране на учителите. Това касае законодателството. От постъпилите жалби е видно, че директорите пенсионират учители, с които не са в добри взаимоотношения. Т.е. законодателят не е дал възможност по желание на лицето да става пенсионирането, а директорът по негово усмотрение ги праща по-рано в пенсия и те са осъдени после да получават по-малка пенсия до навършване на години.
Наистина проблеми с ромското население има, но аз давам статистика на сезиране на комисията.
Йордан Бакалов:
Други желаещи да вземат отношение. Заповядайте.
Николай Петков:
Моя въпрос към вас е какъв е подходът и критериите за самосезиране на комисията. Прочетох в доклада, че имате четири случая на самосезиране. А както знаете в медиите ежедневно има такива случаи. Искам да попитам как подхождате за самосезирането, като смятам, че четири случая на самосезиране за година са малко.
Кемал Еюп:
Може да са малко. Зависи от гледната точка. Нас ни води философията не да работим като перпетуум мобиле – само ние да се самосезираме, тъй като имаме достатъчно много друга работа, гледаме важни и съществени неща по преценка - от медиите основно се самосезираме, за обществено значими се самосезираме. Ако за всяко писане и гледане на телевизия, значи ние постоянно трябва да се самосезираме. Гледаме обективно да няма някакво пристрастено отношение и процедурата е всеки член на комисията пише доклад за конкретен случай и после деветчленката обсъжда дали си струва да се самосезираме или не. Водещото е да не работим само по наше усмотрение.
Борислав Стоянов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз се запознах с доклада, който е едно доста луксозно издание. В това няма нищо лошо, разбира се. Но по принцип, когато става въпрос за годишен отчет, лично на мен ми липсват финансовите данни. Поне аз не можах да открия какъв е бил бюджетът за миналата година, каква е структурата на Комисията за защита от дискриминация, като една малко повърхностна форма на сравнение ще направя. Преди месец гледахме годишния отчет на Омбудсмана на Република България. Там имаше цял раздел, където подробно беше описана структурата на Омбудсмана, колко хора работят, какви отдели има и т.н. В изложението на председателя на Комисията чухме, че благодарение на определени европейски проекти са спестени бюджетни средства, но не стана ясно колко и какво, какъв бюджет очакват за догодина и т.н., което лично на мен ми липсва. Оставам с впечатлението, че някаква тайна е спусната върху тези въпроси. Благодаря ви.
Кемал Еюп:
Има такъв Раздел 6 на с. 76 по приходите и разходите. Финансовият директор е тук и може да ви отговори на по-конкретни въпроси.
За административния капацитет мога да кажа, като човешки ресурси, отдели и т.н. Ние започнахме с 35 човека първоначално. Сега в момента сме 68. Има обща администрация, задължително счетоводство, деловодство, защото при нас всичко се регистрира. Сега сме на път да осъществим и електронна регистрация – всеки като подаде жалба, освен входящ номер получава и пинкод и може да прави проверка по интернет докъде е стигнало производството. Към общата администрация имаме Правен отдел, който разглежда жалбите и определя принципите и чрез председателя се разпределят на съответните състави, тъй като от деветчленката по закон се разпределят на постоянни специализирани състави. Те са пет на брой и са определени по признаци. Когато има особен случай, се образува ad-hoc състав пак от трима човека. Когато има множествена дискриминация, т.е. повече от един признак - петчленен състав. И работата на комисарите се подпомага от специализирана администрация, които се занимават с проучване. Проучването включва, както страните – жалбоподателя и ответната страна, събиране на съответни доказателства. Тъй като комисията работи освен по Закона за защита от дискриминация и по други закони, които в България са в сила, както и международни такива, като се произнася. Т.е. трябва да се види всеки конкретен случай към кое да се отнесе – закон, директива и т.н.
Пропуснах да кажа, че Правният отдел участва със свое представителство, когато има заведени дела в Софийския административен съд или ако се обжалва, пред Върховния административен съд, както и Комисията по закон е длъжна да следи за изпълнение на нашите решения. В момента работят общо 68 човека, като имаме представителство в областите на 13 места. През 2008 г. не можахме да ги назначим, защото нямахме бюджетни средства. За 2009 г. успяхме да издействаме средства, но не можахме да покрием цялата страна, макар такава да ни беше целта. В представителствата има по един човек. Такива бяха указанията от Съвета на Европа и по-специално доклада за България от страна на Европейската комисия срещу расово неравенство. Имаме нужда от такова представителство, тъй като е по-добре по-близо до хората, по-достъпни, за да може и там директно да се подават жалбите, за да няма разтакаване.
Освен това сме приели политика за работа с общините, като сме изпратили писма до всички общински кметове. Включиха се 165 общини, като кметовете упълномощават по един от собствената си администрация, който да отговаря за материята дискриминация, да съветва гражданите как и какво могат да направят. На тях периодично им правим обучителни семинари.
За бюджета г-н Занков ще каже точните цифри.
Мустафа Занков ( Директор финансова дирекция ) :
Конкретно за бюджета в цифри може да се каже и в натурални показатели – бройки, въпреки че г-н Еюп засегна този въпрос.
Бюджетът за 2008 г. е бил 2822873 лв., а усвоените са 2685000 лв. Икономията или неусвоените средства са благодарение на европроектите, за които стана въпрос, в които и ние имахме съфинансиране, но по-голямата част – 70 на сто, са средства от европроектите. Някои се отчетоха още в края на 2008 г., а други – в началото на 2009 г.
Натурални показатели. 77 по план, заедно с комисарите – 9 човека. По отчет сме дали 51. Още не бяха назначени, тъй като това беше в края на годината. Не бяха назначени нашите представители в областните центрове. През 2009 г. по-голямата част са назначени. Областните управи дадоха помещения за канцеларии, в които да работят нашите специалисти.
Кемал Еюп:
Не сме покрили цялата страна, защото политиката ни е да получим или от областните управители държавни помещения, или от кметовете, като общинският съвет гласува да ни се предоставят безвъзмездно помещения.
Проблемът със служителите идва от това, че при нас не е много висока заплатата, а ни трябват специалисти – над 40% са юристи.
Специално за това, че изданието е луксозно. За първа година правим по-представително издание. Навсякъде ние ползваме този отчет като агитационен материал. Освен това го предоставяме на наши международни партньори, както сме го превели и сме го качили на сайта на комисията както закона, така и доклада освен на български и на английски език.
Иван Божилов:
Какъв е крайният резултат от тези четири самосезирания, ако може като статистика.
Колко от делата са завършили и по какъв начин са завършили.
Кемел Еюп:
Сега ми е трудно да отговоря, защото по списък ги нямам самосезирванията. Но си спомням едно самосезирване за мониторинг на помощните и специализирани училища, за където имахме сигнали, че поради социални причини нормални деца, здрави деца, се записват в такива училища. По този начин те де факто се осакатяват, защото дипломата не важи. Даже не може да стане и шофьор. Или пък в един момент примерно момчето се осъзнава и си казва, аз оттук не мога да се оженя после. Те са повечето от ромски произход. В крайна сметка се обжалва пред Върховния административен съд и падна по процесуални причини, тъй като и ние се учим в крачка, в движение. Но така или иначе държавата започна да взима мерки, т.е. тръгна политиката на закриване на училищата На нас не ни е била целта да се закриват и да се откриват, но европейската политика е тези деца с увреждания да бъдат в общи училища, за да се интегрират в образователната сфера. Но ефект от цялата работа имаше, въпреки че Върховният административен съд върна и ние не продължихме. Като статистика, поне за 2008 г. 48% от обжалванията са в наш плюс.
Йордан Бакалов:
Колеги, има ли още въпроси? Заповядайте.
Никола Белишки:
На мен, както и на колегите ми се струва, че при деветчленен състав 4 самосезирания са малко. Дори е странно, че вие не можете да кажете за тях и споменахте само едно. В случая от вашата дейност с омбудсмана на републиката имате ли някакво взаимодействие, постъпили ли са сигнали оттам. Имате ли някакви общи връзки в дейността.
Кемал Еюп:
Аз мога да цитирам и другите случаи. Например, един случай за ненавременна реакция на бърза помощ в ромски квартал и една жена почина. Имаше санкции за шефа на бърза помощ. В момента не съм подготвен и нямам списък на тези случаи. Просто не мога да предвидя всички въпроси.
С омбудсмана сме в добри взаимоотношения, защото сме в една сфера. Участваме заедно в превантивни мероприятия. Ако има нужда, ние му изпращаме сигнали, касаещи неговата сфера и от него получаваме, както и от други държавни органи.
Аспарух Стаменов:
Г-н Еюп, аз се запознах с доклада. Беше ми интересно и доста време ми отне да го прочета и да разбера, че има доста различни форми на дискриминация от тези, които аз си мислех, че има. Осъзнах отговорността да има такава комисия и нейните задачи и задължения в полза на правата на хората като цяло. В тази връзка въпросът ми е доколко и как населението на страната ни се запознава с това, че има такава комисия. Извършвате ли рекламна дейност по някакъв начин. Въобще как достига до гражданите това, че тази комисия я има. Благодаря.
Кемал Еюп:
Благодаря за въпроса. Тъй като това е част от превенцията и ние доколкото имаме възможност да рекламираме, най-евтино е по радиото. Пуснали сме в националното радио, защото там ползваме 80% отстъпка, по Дарик радио, сложили сме пана в софийското метро. Когато правим мероприятия разгласяваме в регионалните медии. Възможностите са ни такива, но хората явно слушат, защото често пъти, особено по-възрастните хора често пишат: „До комисията „Светът е за всички”, защото нашата реклама така завършва. Имаме и много куриозни случаи. Всеки се жалва: на кой от кооперацията не са му дали житото, кой от съседа. Дори имахме един случай в едно село един заградил селския бунар и другите не могат да ползват водата.
Мога да ви дам и пример с работодателите. Те без да искат минават в параграфа на дискриминиращите, а и търсят и защита. Имахме жалба от Асоциацията на производителите на ел. енергия от вятърните централи. Защото Държавната комисия за енергийно и водно регулиране сложила граница произведените преди 2006 г. ги взима за стари, а след 2006 г. – за нови и им сложила двойна тарифа. Така че толкова е широка сферата на неравното третиране на дискриминацията, че не винаги става въпрос за професионално отношение.
Йордан Бакалов:
Омбудсманът, Комисията за защита от дискриминация и нашата комисия работим на едно поле. Общо взето аз като председател и като ръководство на комисията и колегите колкото повече намаляват жалбите при нас и сигналите, толкова по-добре заработват те. Ако те започват да се вдигат, се обръщат към нас. Така че ние няма да бъдем недоволни изобщо, ако се обръщат към омбудсмана и към вас.
Друг иска ли думата. Няма други желаещи.
Който е за приемането на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2008 г., моля да гласува. Четиринадесет „за”. Кой е против? Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Докладът е приет.
Благодаря на гостите.

По трета точка – Разни.
Уважаеми колеги, обръщам се към вас по следния въпрос. Още не знам кой е от провинцията и кой е от София. Днес ръководството на комисията се срещна с албанския омбудсман. Узбекският омбудсман ще бъде на работно посещение във вторник. Отправена е молба към нас да се определят двама-трима народни представители за участие в срещата с узбекският омбудсман. Тъй като аз в понеделник и вторник не съм в София, ще помоля който има възможност да вземе участие в тази среща. Предполагам, че срещата ще е около обяд и някой, който е по-наблизо да участва.
Реплика:
Тъй като се оказа, че повечето сме от провинцията, молбата ми е подобни срещи да се организират във вторник и ако предварително е известна датата, хората, които са на приемната, да могат да се организират за участие в такива срещи.
Йордан Бакалов:
Аз приемам това предложение, но ще го подложа на гласуване. Който е за това тези, които присъстват на приемната да се срещнат и с узбекския омбудсман, моля да гласува. Благодаря. Против и въздържали се няма.
На 19 октомври, понеделник, е храмовият празник на Рилския манастир. Ако има желание за участие да се каже още сега, за да може да се организира някакъв транспорт. Може би желаещите ще бъдат от района на Дупница, Благоевград. Ако искат да участват повече хора, ще организираме транспорт. Но ако желанието е от един-двама, могат да си пътуват със собствените автомобили, но е хубаво да са уведомени в манастира, за да ги посрещнат.
Други въпроси има ли? Няма.
Закривам заседанието.

Председател:
Йордан Бакалов


Стенограф: