---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 4



Днес, 22.10.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Людмила Божкова, директор на дирекция „Права на човека и международни хуманитарни организации и Георги Карастаматов, началник на отдел Европейски държави” в дирекция „Европа ІІІ” и народния представител Лъчезар Тошев, вносител на проекта за решение.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Йордан Бакалов:
Добър ден на всички.
Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Дневният ред за днешното редовно заседание е:
1. Проект на решение относно подкрепа на европейските актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, № 954-02-9 от 22.07.2009 г., внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Благодаря, колеги. Против и въздържали се няма.
Във връзка с предложената първа точка - Проект на решение относно подкрепа на европейските актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, тук е вносителят Лъчезар Тошев.
Предлагам първо да дадем думата на г-н Тошев. Заповядайте.
Лъчезар Тошев:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Уважаеми колеги, това проекторешение, което съм внесъл заедно с мои колеги, е един рядък случай, в който има положително становище от страна на правителството в лицето на д-р Румяна Желева, министър на външните работи, което е един оптимистичен акт, според мен, за общите цели, които смятам, че трябва да преследваме в Народното събрание, за да изразим нашата принадлежност към общите европейски ценности в обединена Европа, на която и ние принадлежим.
На днешния ден в Букурещ вицепрезидентът на САЩ участва в едно отбелязване на 20-годишнината от падането на комунизма в Румъния. В България все още няма някаква формална инициатива да направим отбелязване на тази дата, в която започна възстановяването на демокрацията и свободата в България. България престана да бъде тоталитарна държава. Това решение, което сме внесли, дава една възможност Народното събрание да направи такъв цивилизационен жест, който ще бъде важен за цялото ни общество.
В предговора към една книга, която излезе в началото на тази година „Историята на един документ”, директорът на Фондация „Конрад Аденауер” за България Андреас фон Белов пише: „В България осмислянето на комунистическото минало става твърде бавно. В това отношение страната е на последно място в Европа. До този момент нито един важен политик, носил отговорност по времето на комунизма, не е осъден. Напротив, точно обратното, наблюдава се приемственост след елитите, а именно тези, които по времето на комунизма са управлявали, и сега отчасти спадат към политическия и стопанския елит на страната. Сътрудници на българските комунистически тайни служби и на КГБ и днес заемат отново важни постове в обществото и държавата.”
Това е един поглед отвън на един християндемократ, председател на фондация, която има за цел да подкрепя демокрацията не само в Европа, а дори и извън границите на Европа.
В това проекторешение ние предлагаме Народното събрание да подкрепи няколко европейски акта, с което да вземе позиция по тях, тъй като смятаме, че не е редно в България да не се взима позиция по тези актове. Това са:
1. Приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481 за необходимостта от международно осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
2. В подкрепа на Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г., озаглавена „Европейската съвет и тоталитаризма” и
3. В подкрепа на Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г., озаглавена „Ново обединение на разделена Европа”.
Тези три акта са приети със значително мнозинство. Те са едни политически документи и позицията на Народното събрание също така ще бъде една политическа позиция в подкрепа на принципите, които са гласувани от тези парламентарни форуми, които всъщност са основата и на парламентаризма в Европа.
Освен предложението за подкрепа на трите европейски актове, проекторешението предлага да се върнем към въпроса, който наскоро дебатирахме за обявяването на 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.
Тъй като съгласно чл. 84 от Конституцията Народното събрание определя кои са празниците в България, това предложение означава да обявим този ден за ден за почит, без да влиза в Кодекса на труда, защото имаше съображение от Профсъюзите, че така ще се работи един ден по-малко. Т.е. денят няма да е почивен, но ще бъде ден, в който ще се отбелязва паметта за престъпленията на двете големи тоталитарни системи и тоталитарни режими и ще се почита паметта на жертвите на тези режими. Това е една европейска инициатива, включена в Резолюцията на Европейския парламент, приета с огромно мнозинство, включително и от групата на социалистите, което подчертавам и надявам се да бъде отбелязано и от българските социалисти като един ден, в който можем да отбелязваме паметта за тези събития. 23 август е датата на подписването на Пакта „Рибентроп - Молотов” през 1939 г. Тази дата е избрана ,защото тогава с този съюз между Хитлер и Сталин се сложи началото на Втората световна война, която донесе на човечеството много, много милиони жертви.
Петата точка на проекторешението е свързано с 9 ноември 2009 г., т.е. еднократно на този ден да се отбележи 20-годишнината от събарянето на Берлинската стена и разрушаването на „Желязната завеса”. Тази годишнина, която и другите честват, да бъде обявена от Народното събрание за ден, на който да приемем една декларация, примерно, да има събития, които да оценят 20- годишния период на преход от тоталитарната към демократичната система и т.н.
В т. 6 има призив към Министерския съвет:
Първо, да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на СССР и на Комунистическия интернационал, съдържащи данни за престъпленията на комунистическите режими.
Голяма част от архивите на Съветския съюз и на Комунистическия интернационал, които се пазят в Москва, в момента не са известни. С голям труд, например, успяхме да намерим и то във Франция едно послание на председателя на Комунистическия интернационал – Георги Димитров, от 1939 г., в която той обявява за врагове Англия и Франция. Това е един интересен документ, около който със сигурност има още доста такива в архива на Комунистическия интернационал в Москва, които биха могли да бъдат от интерес за историците и да бъдат известни на обществото.
На второ място призоваваме Министерският съвет да участва в създаването на Платформата за европейска памет и съвест, която представлява мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и в създаването на Паневропейски документален център и Мемориал на жертвите на тоталитарните режими. По този начин България ще се включи в тази европейска инициатива като равностоен партньор и ще участва в създаването на този център на европейско ниво.
Последното предложение от т. 6 е Министерският съвет да внесе в Народното събрание законопроект за създаване на Институт за национална памет.
Както знаете, ние бяхме внесли един проект, който оттеглихме за преработване. Но най-добре би било и най-лесно за съгласуване между институциите, ако този проект бъде изработен от Министерския съвет.
Последната точка, понеже законопроектът беше внесен още на 22 юли т.г., още преди избирането на правителството, названието на Министерството на образованието и науката не е изписано коректно, но то може да се коригира – призовава Министерството на образованието и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България в учебните програми, учебници и учебни помагала.
Това е проектът за решение, който сме внесли.
Към него сме приложили документите, които цитирах, за да бъдат на разположение на народните представители. Има и още два документа. Това е Резолюция 1096 от 1996 г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа за разграждането на наследството на бившите комунистически тоталитарни режими и Резолюцията на Европейската народна партия, която е приета на 5 февруари 2004 г. със заглавие „Заклеймяване на тоталитарния комунизъм”. Европейската народна партия всъщност е първата, която постави този въпрос категорично на международно ниво и стана причина този въпрос да намери отражение в решението на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, на Комитета на министрите на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа и Европейския парламент. Тъй като подписалите проекторешението принадлежат към Европейската народна партия, ние смятаме, че е от интерес не само за членовете на партия ЕНП да знаят за този документ, но и всички останали да познават документа. Той няма пряко отношение към вземането на решение по проекта, но беше добавен, за да се види как в семейството на ЕНП се е развивал този дебат и какви решения са взети на 16-тия конгрес на Европейската народна партия.
Смятам, че проекторешението е необходимо в момента, за да заяви категорично Народното събрание своята позиция в подкрепа на този процес, който е станал вече един европейски процес на осъждане на престъпления, както на тоталитарните националсоциалистически режими, така и на тоталитарните комунистически режими. Защото независимо от извършителите на престъпленията, те трябва да бъдат осъдени без никакво колебание, недвусмислено от тези, които се смятат за демократи.
Ако има колебание дали да се подкрепят такива документи, това би било много странно.
Благодаря на Министерството на външните работи за това, че изрази подкрепа към проекта за решение в по-голямата му част. Има някои резерви по някои от точките.
Предимството на проекта за решение е, че то се гласува на едно четене точка по точка и може по някои точки депутатите да имат едно мнение, но като цяло да подкрепят проекта.
Вярвам, че този път проектът за решение ще бъде приет от Народното събрание, което ще бъде и нашият отговор на 20 годишния юбилей от падането на комунистическия режим в България и в Европа и началото на пътя ни към създаване на демократично и свободно общество. Благодаря ви.
Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. От Министерството на външните работи кой ще вземе думата? Заповядайте.
Людмила Божкова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа, членове на Комисията,
Имам честа да представя становището на Министерството на външните работи по проекторешението, внесено от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители относно подкрепа на европейските актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими.
Разбирам, че текстът на решението е пред вас. Всички сте се запознали с него. Тъй като имам думата, накратко, квинтесенцията ми позволете да кажа.
От външнополитическа гледна точка Министерството на външните работи внимателно анализира проекторешението. Няма бележки по първите пет точки на проекторешението, доколкото то изразява подкрепа на приети резолюции от такива авторитетни международни парламентарни институции, като Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), Европейският парламент и Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Тези резолюции, които са приети с голямо мнозинство, въпреки че нямат задължителен характер за правителствата, имат голямо морално политическо значение и обществен резонанс, така че правителствата гледат да се съобразяват с тях.
Освен това, проекторешението съответства на вече приетото от Народното събрание решение от 18 септември 2008 г. в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г.
Както вече беше отбелязано, по т. 6 от проекторешението следва да подчертаем, че въпросът за архивите е един от откритите въпроси в двустранните отношения между България и Руската федерация и многократно е поставян пред руска страна. България е поискала пълен достъп до архивите, но тази молба последно е била отклонена от руската страна. Това е състоянието към момента и то е записано в становището, че Русия е взела решение да отклони молбата за връщане на архивите на бившия СССР. В този смисъл евентуалното искане за достъп до архивите на бившия Съветски съюз, ако бъде повдигнато от страните членки на Европейския съюз, България би подкрепила такова решение. Но към настоящия момент, както сме го отразили, считаме, че не е целесъобразно България да внесе такава инициатива. Първо, защото няма яснота и от процедурна гледна точка трудно може да се оформи такова мнозинство към момента. Но ако има такова, тогава нашето участие в подкрепа на такава инициатива би имало смисъл, би отговаряло на националните ни интереси.
Позволявам си тук да подчертая, тъй като до мен стои колегата специалист по двустранни въпроси и тяхното становище е отчетено, ние се опасяваме, че в противен случай руската страна би втвърдила позициите и би могло въобще да загубим шанса, поне хипотетичен и ние все още се надяваме, че достъп до архивите ще бъде предоставен.
По принцип Министерството на външните работи няма бележки по останалите предложения, съдържащи се в т. 6 на проекторешението. И в случай, че те бъдат подкрепени от съответните компетентни ведомства, имам предвид Министерството на образованието и науката, Централен държавен архив и други компетентни научни институции, в рамките на своите компетенции Министерството на външните работи ще окаже пълно съдействие за осигуряване участието на страната в създаването на Платформата за европейска памет и съвест, както и в създаването на Паневропейски документален център и на Мемориал на жертвите от тоталитарните режими.
За ваше сведение направихме проверка и бих желала да ви информирам, че министерството вече се е ангажирало в подкрепа на тази платформа. Български представители на външно министерство са взели участие в Конференцията „От падането на Желязната завеса 1989 г. до разширяването на Европейския съюз през 2004 г.”, проведена на 1 май 2009 г. в Прага и български представител на външно министерство е участвал и в работната група по тази платформа.
Благодаря за вниманието.
Йордан Бакалов:
Благодаря на г-жа Божкова. Колеги, имате думата за въпроси и коментари. Заповядайте.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми представители на Министерството на външните работи,
Ще си позволя един малко по-свободен коментар и ще задам въпроси на колегата Тошев като вносител, за да мога за себе си лично да осмисля актуалността на тези предложения, които той прави.
Не съм съгласен с това, че в България нищо не е направено по този въпрос за осъждане на комунистическия режим. Още в Седмото Велико Народно събрание много активно по тази тема имаше дебати, в резултат на които беше създаден Закон за репресираните лица. Говоря така, защото моят покоен брат, Бог да го прости, беше народен представител и от най-активните в това отношение хора, които защитаваха тази кауза. Отделно през 2000 г. приехме закон, който тук е цитиран, за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Така че българското общество, според мен, доста красноречиво е дало своята оценка. Даже нещо повече, президентът Първанов, когато беше лидер на Българската социалистическа партия също официално се извини от името на социалистическата партия за ред репресии, които ги е имало по времето на този режим.
Така че си задавам въпроса гласно пред всички ви - има ли опасност според вас за реновиране на националсоциализъм и комунизъм в България? Аз лично категорично не мога да повярвам, че това е възможно. Не мога да повярвам, че това е възможно, защото по-младата генерация в България расте вече 20 години в една съвършено друга плуралистична и политически и по своята същност държава, така че не биха могли да се култивират, според мен, такива идеи в главите им, че да има реална опасност от възстановяване на някакъв вид такъв режим –националсоциалистически и комунистически имам предвид. Т.е. според мен, пред човечеството има много по-актуални проблеми.
Един проблем – международният тероризъм, който усещат вече всички държави и това е реалната опасност за гражданските свободи и за цивилизованите държави и общества реално.
Освен това, за мен опасност са и тези националистически партии, като на Люпен и на Хайдер, които бяха набрали доста старт и то в страни с традиционна демокрация като Франция и Австрия. Но там на последните избори вече загубиха националистите. Т.е. с демократични средства на нашите общества фактически достатъчно се дава възможност да пропаднат такива опити за подмяна, ако мога така да кажа, на характера на парламентарен тип управление или на президентските републики, но с подчертана свобода на личността и с тези ценности, които ние споделяме също.
Това, че има международни актове, които са актуални и както се цитират тази година, е едната страна на предложението, което прави колегата Тошев. Другата страна са конкретни негови идеи, които да приемем като парламент. Аз мисля, че трябва да ги разделим малко нещата. Това, което държавата като държава би поела като ангажимент и в унисон с ПАСЕ и с всички други, ако мога така да кажа, държави-членове на Европейския съюз, е едно, и друго е ние да преекспонираме наново темата „комунизъм”, защото в България за мен такъв проблем няма. Не виждам защо след 20 години промяна продължаваме да акцентираме на тази тема. Едно е да има пантеон, както имаше идея да се създаде един пантеон, където младите поколения да виждат фактическите личности пълководци и това, което действително хората са допринесли за нашата държава, независимо от развитието през годините, т.е. нещо позитивно в съзнанието на младите генерации, според мен, ние като парламент да се опитваме да внушаваме. Аз лично не мога да приема, че това нещо е актуално, за да се каже като инициатива за този комунистически режим в момента. Може би има някаква политическа цел по-скоро, отколкото обективно да има такава крещяща необходимост.
Аз лично смятам, че някои от тези инициативи, които се предлагат в този проект за решение, не са актуални просто и не би трябвало да ги подкрепяме. Т.е. да ги анализираме нещата, ако трябва точка по точка предложението и тези, които смятаме за целесъобразни да ги подкрепим, а които смятаме, че просто връщат 20 години назад – както има една приказка - на конфронтация.
Аз бих запитал г-н Тошев за друго. Не Ви ли тревожи нещо друго, че тази Комисия за досиетата извади толкова много имена на хора бивши сътрудници на Държавна сигурност и то особено в областта на медиите, които формират общественото съзнание, това не е ли по-необходимо да бъде на вниманието на Народното събрание, отколкото да говорим за един отминал етап от развитието на човечеството, категорично отречен. Може би трябва да си насочим усилията в практически план как със своите решения Народното събрание да се опита да въздейства положително за по-безпроблемното развитие на демокрацията у нас.
Това ли е по-доброто, че ние ще приемем един ден, на който да се отбелязва паметта на жертвите на националсоциалистическите и комунистическите режими или ако нещо реално направим да се опитаме да неутрализираме влиянието на някакви такива връзки между бившите служители на Държавна сигурност и тяхното влияние върху обществото в момента в България. Може би по-скоро това заслужава внимание, отколкото тези предложения, които той прави.
Предложението ми е да разгледаме по-детайлно проекта за решение, а не като целокупен документ. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Има предложение от г-н Радославов за гласуване точка по точка, но когато свърши дебата и пристъпим към гласуване, тогава ще подложа на гласуване това предложение. Аз лично възприемам по този начин да процедираме.
Имате думата, колеги. Нека да чуем всички въпроси и изказвания и накрая ще дадем думата на г-н Тошев да отговори. Заповядайте, колеги.
Иво Димов:
Имам въпрос към вносителя.
Г-н Тошев, всички сме наясно, че падането на Берлинската стена е един достатъчно сериозен акт. Моят въпрос към Вас е - има ли някъде дата в бившия социалистически лагер или в бившите социалистически страни, където да се отбелязва този ден или ние ще бъдем прецедент.
Мая Манолова:
Аз също подкрепям становището на г-н Радославов, че темата няма никаква актуалност, още повече, че периодично г-н Тошев или представители на неговата парламентарна група, но обикновено той ,ни занимават с тази тема. Искам само да припомня, че тази тема беше разгледана в предния парламент и той прие свое решение. Мисля, че през август 2008 г. се подкрепи Пражката декларация на Европейския съвет.
Освен това, в предния парламент и в този беше внесен неговия законопроект за създаване на Институт за националната памет. Това предложение беше отхвърлено от Правната комисия с единодушие от представители на всички парламентарни партии с изключение на колегите Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, което също е едно доказателство, че тази тема в момента е била предмет на обсъждане в парламента и по нея са приети съответни решения.
Вижте, това с какво се занимава парламентът наистина е някакъв знак към българските граждани. Тогава, когато вадим от нафталина и изтупваме някаква тема, която повече подхождаше на един парламентарен дебат по време на прехода, през 2009 г. това най-малкото е един лош знак към българските граждани.
Естествено, различни европейски институции, които са създадени по тези поводи, в които България има своите представители, могат да приемат различни актове.
Аз също считам за абсолютно странно предложението – тук има един акт на Европейската народна партия, предложен да бъде обсъждан от българския парламент. Има редица международни институции, част от които се занимават с права на човека, вероизповедания, които могат да приемат всякакви актове, но според мен трябва да бъдем много внимателни за това какво и по какъв начин ангажираме българския парламент с тези теми.
Повярвайте ми, тези крайни дебати, силно политизирани, силно партизирани и силно ретро-звучащи, нагнетяват обстановката и в крайна сметка знакът към българските граждани обикновено е отрицателен и не този, който очакват техните вносители.
Аз лично ще гласувам против всички точки на това решение най-вече защото и поради причина, че българският парламент се произнесе по темата със свое решение, включително, сега не съм съвсем сигурна, но с висока степен на вероятност ще извадя справка, приехме 23 август за ден в памет на престъпленията. Това го приехме в предния парламент.
Предложението за Кодекса на труда за 9 септември и 23 август да станат официални почивни дни, нямаше как да се приеме. Но така или иначе е обявен за официален ден – ден за памет за престъпленията от разните модели режими.
Мисля, че самата Комисия по правата на човека в момента, в който подкрепи и предложи на парламента да се занимава с тази тема, ще звучи абсолютно неактуално. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Друг желаещ да се изкаже? Ако няма, да дам думата на г-н Тошев, да отговори на въпросите, които бяха поставени. След това ще пристъпим към гласуване.
Лъчезар Тошев:
Първо, някои от нещата, които г-жа Мая Манолова каза не стоят така. Няма решение, с което сме обявили 23 август. Това е призив в Пражката декларация, обаче в Резолюцията на Европейския парламент от тази година и е подкрепено от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, пак от тази година, но нашият парламент все още не се е занимавал с изключение на предложението, което бяхме направили за Кодекса на труда. Така че този въпрос не е гласуван по този начин от парламента. Има основание да се гласува на основание чл. 84 от Конституцията, който дава право на парламента да обявява празници и това е един такъв ден – ден за почит. Това е призив на Европейския парламент и мисля, че беше приет с 550 гласа „за” срещу 44 „против”. Такова е мнозинството в Европейския парламент. Това е един политически акт на Европейския парламент. Какво означава, че не е задължителен. Това е политика. Ние принадлежим към европейското семейство и ние също споделяме основните ценности на Европейския съюз и затова едно колебание да следваме такива документи, които са приети от широки парламентарни форуми с огромно мнозинство, това би изглеждало много странно на фона на нашата декларация, че ще работим активно и искрено за европейския процес.
Г-н Радославов също би трябвало да си спомня, че групата на левицата гласува „против” и в миналия парламент и дори при промените в Закона за репресираните имаше един изключително съвсем не европейски дебат първите дни от 9 до 12 септември дали се обезщетяват тези, които са били убити в този период. Вашата група тогава гласува против. Имаше остър дебат и не можа да мине през Народното събрание предложението всички, които са пострадали , да попаднат в обхвата на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Президентът Първанов, когато беше лидер на БСП доколкото си спомням спомена нещо да атентата в Света Неделя, но при всичките актове, когато ние предлагахме да се гласува, за да се постигне съгласие в парламента върху един документ, който да бъде национален консенсус по тези въпроси, групата на БСП или гласуваше „против”, или „въздържали се”, или просто отсъстваше от залата. Това не е националното съгласие, към което се стремим. Тези предложения имат за цел именно това да постигат – всички да застанем на тази позиция.
Дали е маловажно да се обръщаме към тези въпроси. Всички в Европейския парламент, в ПАСЕ, в ОССЕ смятат, че не е маловажно. В Източна Германия в момента се появиха нови радикални леви организации, които спечелиха в някои райони чак до 30% от гласовете на изминалите избори. Така че това означава, че за тези които са подкрепили или тези, които участват в тези организации, случилото се по време на комунистическите режими не е осъдително. Подчертавам, че те са доста крайно леви.
Също така се появяват неонацисти и не отсега има такива организации в много държави. Не е без значение ние да посочим какви точно престъпления са вършени при тези режими, за да се знае, че те не могат да бъдат алтернатива на демокрацията. Демокрацията няма алтернатива. Това трябва и ние да го заявим и за това ние го предлагаме с голяма настойчивост.
Вярно е, че в миналия мандат Комисията по правата на човека и вероизповеданията разглеждаше тези въпроси по отношение на първата Резолюция на ПАСЕ, но не се стигна до гласуване в пленарна зала на документ. Тогава г-н Митев от БСП беше предложил дори свое решение. Сега не виждам от БСП такова предложение за решение. Така че дали БСП ще се присъедини при гласуването на това проекторешение предстои да видим. Досега не се е случило, според мен. Не си спомням. Аз наскоро имах възможност да отбележа, че преди 18 години за първи път бях избран за народен представител и имам спомен за много от нещата, които са се случили през тези периоди. Не си спомням случай, когато да сме имали обща позиция. А ако искаме да имаме една консолидирана нация, която да стъпва върху общи ценности, би трябвало да намерим общата позиция и тя е тази – всичките престъпления да бъдат осъдени, без значение кой ги е извършил, защото щом са престъпления, подлежат на осъждане. Ако едно престъпление не се осъжда, това разрушава морала на обществото.
В доклада за младежта от 2008 г., подписан от г-н Станишев, внесен в Народното събрание има много обезпокояващи факти за ценностната система на нашите младежи. Това е един въпрос, към който не можем да не се обърнем също. Това е част от дебата за ценностите, които имаме. Не смятам, че това е маловажен, анахроничен въпрос, а напротив, това е един въпрос от съществено значение и съм тук с надеждата, че в настоящото Народно събрание ние ще намерим решение на този въпрос и най-малкото ще предприемем мерки, за да можем да се справим с един проблем, който става все по-остър в България и това е ценностната система на младото поколение.
Мога да продължа повече. Но смятам, че в това проекторешение ние трябва да се ограничим до предложените текстове. Предстои в други комисии по други решения, които също сме внесли, да имаме дебати по другите теми. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Уважаеми колеги, има ли други въпроси.
Иво Димов:
Г-н Тошев не отговори на моя въпрос.
Лъчезар Тошев:
В момента в много страни се правят отбелязвания. Даже днес, както вече казах, в Румъния се чества края на комунизма и там е вицепрезидентът на Съединените щати. Имах покана да присъствам на живо в предаването от Американското посолство, но понеже съм на заседание на комисията не мога да отида. В много страни в момента се прави отбелязване на 20 годишнина от края на тоталитаризма и началото на демокрацията. Това е забележителна дата и ние трябва да направим нещо от наша страна.
Йордан Бакалов:
Благодаря Ви, г-н Тошев. Предполагам, че си доволен от отговора,
г-н Димов.
Иво Димов:
Аз не можах да разбера – отбелязва се годишнина, или има приета официална дата 9 ноември, с която да се отбележи. Това не е акт, който трябва да бъде подкрепен от комисия, парламент и т.н. Въпросът ми е дали тази дата е подкрепена официално с решение на парламента или само се отбелязва. Има разлика.
Йордан Бакалов:
Само се отбелязва 20-годишнината.
Колеги, има ли други изказвания. Ако няма други въпроси, коментари и изказвания, да прочета проекта за решение и след това да гласуваме предложението на г-н Радославов за гласуване точка по точка и ако се приеме, да гласуваме точка по точка и ще видим какъв ще е крайният вариант.
Г-жа Манолова има думата за процедурно предложение.
Мая Манолова:
Тъй като става дума за проект за решение, който се гледа на едно четене, така или иначе няма как да се правят поправки в комисията по него, евентуално ще ги правим в зала.
Йордан Бакалов:
Да, в залата могат да се правят поправки. Но първо да видим дали ще се приеме в комисията. Чета:
„Решение относно подкрепа на европейските актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими.
Народното събрание на Република България, като се позовава на своето Решение от 18.09.2008 г. за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото, както и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (обн. В ДВ, бр. 37 от 5 май 2000 г.) реши:
1. Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481 от 2006 г. за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
2. Подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма”.
3. Подкрепя Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа”.
4. Обявява 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.
5. Обявява 9 ноември 2009 г. за ден на отбелязване на 20 годишнина от събарянето на Берлинската стена и разрушаването на „Желязната завеса”.
6. Призовава Министерския съвет:
- Да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на СССР и на Комунистическия интернационал, съдържащи данни за престъпленията на комунистическите режими;
- Да участва в създаването на Платформа за европейска памет и съвест – мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и в създаването на Паневропейски документален център и Мемориал на жертвите на тоталитарните режими;
- Да внесе в Народното събрание законопроект за създаване на Институт за национална памет.
7. Призовава Министерството на образованието и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.
Това е проектът за решение.
Подлагам на гласуване предложение за гласуване точка по точка на проекторешението. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване:
Първа точка: „Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481 от 2006 г. за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.”
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Втора точка: „Подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма”.”
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Трета точка: „Подкрепя Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа”.”
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Четвърта точка: „Обявява 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.”
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Пета точка: „Обявява 9 ноември 2009 г. за ден на отбелязване на 20- годишнина от събарянето на Берлинската стена и разрушаването на „Желязната завеса”.”
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.

Шеста точка:
„Призовава Министерския съвет:
- Да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на СССР и на Комунистическия интернационал, съдържащи данни за престъпленията на комунистическите режими;
- Да участва в създаването на Платформа за европейска памет и съвест – мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и в създаването на паневропейски документален център и мемориал на жертвите на тоталитарните режими;
- Да внесе в Народното събрание законопроект за създаване на Институт за национална памет.”
Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Седма точка:
„Призовава Министерството на образованието и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.”
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Приемаме от първа до трета точка включително, а другите ще се отразят в протокола с знак минус.
По втора точка – Разни:
Аз нямам съобщения.
Колеги, имате ли съобщения и предложения за точка разни. Няма.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.



Председател:
Йордан Бакалов


Стенограф-протоколчик: