---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л

№ 5



Днес, 05.11.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” – Владимир Петров, директор и Надежда Генова, началник на отдел; от Министерството на културата – Щерьо Ножаров, директор на дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”; Омбудсманът на Република България - Гиньо Ганев; от Държавната агенция за бежанците – Светослав Мичев, председател и Стойчо Петров, главен секретар; от Комисията за защита от дискриминация – Кемал Еюп, председател; от Министерския съвет, Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси – Георги Кръстев, заместник председател; от Министерския съвет, Дирекция по вероизповеданията – Емил Велинов, директор; от Държавната агенция за българите в чужбина – Райна Манджукова, председател и Снежана Даалова, главен счетоводител; от Държавната агенция за закрила на детето - Христо Монов, заместник председател и Славка Найденова, финансов директор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Йордан Бакалов:
Добър ден на всички.
Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

Днес точката, която е представена на вашето внимание е:
Обсъждане на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37 от 29.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
Както и едно становище, което по препоръка на Правния отдел, свързано с бюджета на съдебната власт, ще ви представя след обсъждането на законопроекта, за гласуване.
Имам предложение към колегите от комисията и към нашите гости, да започнем представянето на бюджетите от всяка една институция, която присъства тук, след което да има въпроси от колегите и съответно отговори, както и въпроси и отговори към представителите на Министерството на финансите. Накрая ще преминем към гласуването на бюджета.
Има ли друго предложение? Няма. Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Против и въздържали се има ли? Няма. Приема се единодушно.
Представителите на Министерството на финансите са г-н Владимир Петров и г-жа Надежда Генова.
Предлагам да започнем с бюджета на омбудсмана г-н Гиньо Ганев, който ме помоли за това, защото ще пътува. След това ако има въпроси към него самия и към представителите на Министерството на финансите.
Г-н Ганев, имам молба да ни представите синтезирано вашия проект. Имате думата.
Гиньо Ганев:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Темата е с такава характеристика, че място за красноречие няма, но има място за малко аргументи.
Ще започна с една предварителна декларация, че този проектобюджет е разработен от нас в много тясно сътрудничество с Министерството на финансите. Взети са предвид не само неговите указания, а и самите постановления на Министерския съвет, които в хода на изпълнението на бюджета през тази година няколко пъти се произнасяха, но в една единствена посока – чувство за мярка, пестеливост, разбира се с гарантиране изпълнението на основните функции на отделните институции.
Няма защо тук да казвам, че омбудсманът е висш конституционен орган, който брани правата и основните свободи на гражданина. Той работи въз основа на приети политики и цели. Основната му характеристика се свежда до застъпничество, защото той няма преки административни права, пред държавните и общинските органи и техните администрации. Тази година особено се подчертава това ново за всеки български гражданин право на добро управление на добра администрация. Това право е конституционно, макар че не е формално вписано в българската Конституция, но това се установява. Така че от зората на 1 януари 2007 г. от мига, в който България стана пълноправен член на Европейския съюз, всеки от нас има право да иска добро управление и добра администрация. Характерът на това право определя и повишените отговорности на администрацията и управлението или ако искате по-грубо – на властта, от една страна и на самите контролни органи, какъвто е омбудсманът като висш ръководител на гражданския контрол.
Целите са да се премахват лошите административни практики или лошите администрации. Това е легален термин в Европейския съюз. Констатациите, че нашата администрация не е както бихме искали да бъде компетентна, дейна и, чуйте внимателно, и човечна. Дефектите ни са в липсата на публичност и отчетност в държавните органи, общинските и техните администрации. За това всеки гражданин, чиито права не само са засегнати от цялата йерархия на администрацията, но даже само застрашени, все повече се обръща към омбудсмана и това е добре.
Два са пътищата на усилията на омбудсмана. Това са индивидуалните жалби, както знаете, сигнали и предложения и другото, неговото право да се самосезира, когато види, че на общественото небе се сгъстяват облаците на тревога и те надвисват като негативно явление.
Един от важните приоритети, искам да вярвам и на държавата, но на омбудсмана това е сигурно, е регионалната политика. Ние споделяме мисълта, че няма някаква имагинерна общодържавна политика, а тя е един обикновен аритметичен сбор от добри местни политики, които да бъдат нормирани, очертани и след това изпълнени. Дейността ни е свързана главно с това досега, сега и утре. На териториално ниво взискателността към местните органи на власт става все по-висока и голяма, защото там живеят хората със своите права и потребности. Няма национални и регионални права. Тези, които хората носят и от неудовлетворяването на които страдат, се раждат там, където те живеят. Така че този акцент ще бъде още по-подчертан и през 2010 г. На територията на нашите регионални общини чувствителността на хората към спазването на техните права е още по-голяма, за това местните органи на власт трябва да се приспособяват, да носят талант и способност да отговарят на тези нараснали потребности.
Все си мисля, че няколкото идеи, които наричаме политики на омбудсмана, а са политики на администрациите, са много важни, за да се аргументира и бюджетната рамка, която сега е представена пред нас.
Само едно изречение за участието на омбудсмана в законодателния процес в най-широкия смисъл на думата. Той все повече участва в подготовката на законопроектите в ранната фаза на този процес и след това в тяхното обсъждане в обществото. Мнението на справедливото обществено мнение се превръща в предложение. Чест прави на ръководството на парламента, че отдавна това е разбрано и осъществено. Няма закони с широк обществен рефлекс, които да не са на вниманието на омбудсмана и той участва по този начин, като въвежда общественото мнение, малко артистично казано, в пленарната зала на парламента. Много такива предложения се правят. Те се разглеждат равнопоставено с всички други предложения, даже на комисиите и на народните представители, и това трябва да бъде поздравено и за напред. Неотдавна, когато се приемаше годишният доклад на омбудсмана, това беше особено подчертано, даже в решението на парламента се предвиди отделните части от омбудсманския доклад, според своя характер и материя, да бъдат на вниманието на постоянните комисии. С тази постоянна комисия имаме традиционно установено отношение – това не е никак ново, ние виждаме във всички случаи, в които става дума за правата на човека, на застъпничеството за тяхното удовлетворяване. Даже с тази комисия имаме своеобразно споразумение в тази област.
Йордан Бакалов:
Г-н Ганев, нека да говорим конкретно за бюджета. Защото ние така или иначе дейността я знаем. Тук вече сме го чули доклада за дейността на омбудсмана.
Г.Ганев:
Стигам и до бюджета. В 2009 г. бюджетът беше първоначално определен в размер 3568000 лв., но с министерски постановления няколко пъти беше поправен и в края на краищата стана един бюджет от 2872000 лв. Вътрешни актове ние приемаме вън от държавните за пестеливо разходван на тези средства с чувство за мярка и с чувство за отговорност.
Бюджетните разходи за 2010 г. – това за което сме тук, са в размер на 2660000 лв. Предвидени са разходи за заплати, но не само, а забележете, за други възнаграждения за външни експерти. Това не са бояджии, а това са много високо квалифицирани специалисти, тъй като проблематиката на омбудсмата е толкова широка, колкото е необозрим и социалният живот. Предвидените по разчет суми в частта 840800 лв. говорят за външните експерти в този малко обобщен смисъл на думата. За осигуровки са предвидени 116000 лв. грубо. В параграфа „Издръжка” са 1862000 и за капиталови разходи, както е указанието, няма почти нищо – те са 20000 лв., които винаги могат да бъдат удовлетворени при едни минимални текущи нужди.
Повече за самия бюджет аз нямам какво да кажа. Т.е. цифрите, които са включени, сме ги разисквали заедно с Министерството на финансите и без да подписваме някакъв формален меморандум, отговорят на техните изисквания. Благодаря.
Йордан Бакалов:
А на вашите изисквания отговарят ли? Разбирам, че между Министерството на финансите и омбудсмана на Република България са топли връзките.
Колеги, въпроси към г-н Ганев имате ли? Заповядайте, г-н Петров.
Владимир Петров:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Уважаеми гости и колеги, благодаря за това, че ми давате възможност да взема отношение по въпроса.
Понеже говорим за бюджета на омбудсмана и не случайно председателят на комисията каза, че омбудсманът при разработката на бюджета за 2010 г. е спазил указанията на Министерството на финансите, както е изискването на Закона за устройството на държавния бюджет и получава 2660000 лв. Той е единственият, който е реалистичен за „Бюджет 2010”, след малко ще кажа защо е реалистичен, аз благодаря на националния омбудсман г-н Гиньо Ганев, че на срещата прояви разбиране и разбра, че макар и с намалени средства ще може да осъществи функциите на конституционно определен омбудсман на републиката с тези 2660000 лв. За това считам, че ние с омбудсмана нямаме никакви различия и приветствам неговото разбиране към проблемите на държавата като цяло. Защото все пак 2010 г. е особена година. Това е годината, в която финансовата криза най-силно ни е натиснала, тя е вече в своите права изцяло и важното в тази година е, че бюджетната политика за „Бюджет 2010” беше направена и в момента е внесена чрез Закона за бюджета, като се търси баланс да се намерят стимули за съживяване на икономиката и второ, за запазване на макроикономическата стабилност. Това е най-важното в „Бюджет 2010”. Разбира се, той е направен по брутен вътрешен продукт 63518 млн. лв. Само за сравнение, когато приемахме „Бюджет 2009” в парламента брутният вътрешен продукт беше 73 млрд. лв. С 10 млрд. лв. разходите са намалени, което значи, че има проблем в приходната страна, има проблем в разходната и има проблем в икономиката като цяло, което всички ние тук присъстващи на масата знаем и сме реалисти и като такива сме си позволили да коригираме там докъдето може и с разбиране от страна на съответните институти, които представляват тук присъстващите.
След малко сигурно ще има думата и председателят на Комисията по дискриминация, който също е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и той също участва директно в диалога и в разговорите. Докато другите колеги по стечение на обстоятелствата са второстепенни разпоредители. Те зависят и от волята и от разбирането на техните първостепенни разпоредители. Разбира се, парите на всички са намалени. Тази финансова политика, която ще се води през 2010 г. е с намалени разходи във всички сектори. Не искам да оставате с впечатлението, че някой е пренебрегнат, някой е с „топли връзки”, а други – „със студени”. Не, всички сме при еднакви условия поставени, защото икономиката е една. Тя е на Република България такава каквато е. Важното е, че в момента предстоят в хода на годината, т.е. 2010 г. да се вземат мерки, както в областта на здравеопазването, както в областта на образованието, както в областта на администрацията като цяло, така и във всички сектори. И то трябва да се преструктурират всички системи, за да могат да се „уложат” (това е един наш термин) в ресурса, който имат и да могат да изпълнят функциите, за които са създадени. Защото всички колеги тук са създадени със съответния нормативен акт и имат определени функции, които са държавни функции.
Мисля, че и за това ще пледирам към вас народните представители, при обсъждането да изхождаме от тази позиция и аз като човек експерт, защото аз съм само един експерт - представител на Министерството на финансите, Министерството на финансите разработва бюджета на републиката, но той се приема от Министерския съвет и вносител на Закона за бюджета е Министерският съвет. Това е бюджетът на Министерския съвет, който в момента е оторизиран да изпълнява функцията да управлява държавата. В тази връзка бих помолил народните представители, като приемат информацията, която ще получат от съответните колеги, както и колегите, които ще си кажат своите болки – да, има и хора, които изпитват притеснение и ще изпитват притеснение, но това е притеснение за всички структури от най-големия до най-малкия разпоредител с бюджетни кредити, да приемат бюджета такъв, какъвто го предлага Министерският съвет, разбира се с включеното становище на Министерския съвет по бюджета на Висшия съдебен съвет.
Благодаря ви. Ако имате въпроси, съм готов да отговоря.
Йордан Бакалов:
Благодаря ви. Г-н Ганев няма как да не бъде удовлетворен по простата причина, че тази криза не му е първата в живота и се надявам, че няма да бъде и последната. Т.е. пожелавам му още много години напред.
Колеги, има ли въпроси към финансите и към омбудсмана.
Ако няма, благодаря на г-н Ганев. Преминаваме към следващия разпоредител с бюджетни кредити- Дирекция по вероизповеданията, г-н Велинов. Заповядайте ,г-н Валинов.
Емил Велинов:
Казвам се Емил Велинов. Директор съм на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
Уважаеми г-н Председател,
Господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Виждам, че сте запознати с проектобюджета на дирекцията за 2010 г. Разбира се, както и г-н Ганев каза, съгласували сме го с Министерството на финансите много подробно. И да се оплаквам, файда няма. Горе-долу бюджетът, г-н Председател, се връзва с бюджета за тази година, който се изпълняваше на 90%. Е разбира се, с 150-200 хил. лв. е още надолу.
Искам да подчертая пред комисията, че много от проектите, които се развиваха през 2009 г., може би няма да намерят своето решение през 2010 г. Какво имам предвид? Ще се спре финансирането на много големи национални обекти със световно и национално значение. Ще се спре финансирането на Атонския манастир най-вероятно. Там се помагаше много целенасочено през последните две години.
Един от националните обекти и обект със световно значение е „Света София” в центъра на София. Знаете, че има открития, направиха се разкопки под църквата, които са 2 века преди Христа. Вероятно и там ще спре работата.
Увеличиха се многократно нашите български православни църковни общности в чужбина, които редовно молят за помощ и се обръщат и към министър-председателя и към министъра без портфейл – г-н Димитров, защото нашата емиграция действително се увеличи многократно на Запад и всички искат да отидат в естествения център в чужбина, а естественият център не е посолството, а е църквата, която помага на тези, които са отишли зад граница. Ще спрем субсидирането за 2010 г., а от отчета виждате, че сме субсидирали много храмове. За полугодието съм дал отчет за тази година, защото второто полугодие още не е приключило, но над 40 джамии сме направили и над 285 православни храма. Разбира се, спазихме бюджета точно на 90%. Спазили сме изискванията на Министерството на финансите. Ако нещо се промени през годината и дойдат повече приходи, както каза и г-н Петров, да се надяваме, че ще има и за Дирекцията по вероизповеданията. Да се надяваме, че ще има за молитвените домове на религиозните организации, регистрирани официално в страната. Благодаря.
Йордан Бакалов:
И аз Ви благодаря, г-н Велинов. Надявам се наистина през следващата година, особено след м. май приходите да се увеличат. Колеги, имате думата за въпроси. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги,
Уважаеми представители на различни институции, на които се обсъждат проблемите на бюджета,
Аз мисля, че точно по този въпрос би трябвало от всички възможни резерви, които има и от допълнителни приходи, които биха били формирани през 2010 г. може би ние като комисия по вероизповеданията имаме дълг да вземем едно решение и дето се казва преимуществено да се дофинансира работата на тази институция през 2010 г. Аз лично смятам, че хубавото начало е това, което създава възможности за просперитет на една нация и мисля, че и традиционната православна църква и другите вероизповедания в България винаги са играли положителна роля, така че ние като Комисия предлагам да излезем с препоръка при възможности с приоритет да се дофинансира започнатия Атонски манастир и ред други паметници не само с национално, но и със световно значение. Това би трябвало да е една от първостепенните грижи на българската държава и съвременното българско общество. Благодаря ви.
Йордан Бакалов:
Г-н Радославов, формулирайте го като предложение и го дайте.
Други колеги? Виждам че няма. Благодаря Ви, г-н Велинов. Дано другата година да е малко по-добра от тази.
Емил Велинов:
Разчитаме, г-н Председател, защото молбите на хората са много. В момента има над 43 молби на храмове с паднали покриви. Говоря за молитвени домове, а не само за православни храмове. Действително състоянието е лошо. Мога да ви донеса и снимков материал. Но да се надяваме на това, което г-н Радославов каза, а и на г-н Петров, че ще погледнат по-благосклонно може би в средата на годината. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Давам думата на г-н Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминация.
Кемал Еюп:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
След такова прекрасно представяне на бюджета на г-н Гиньо Ганев, аз няма да се впускам във въведение, тъй като първо, ние с г-н Ганев сме в институции, които са в една и съща сфера на човешките права и сме наясно с кризата и финансовите възможности на държавата.
Искам само да подчертая, че това, което ние сме заявили за 2010 г. и това, което са възможности и сме стигнали до разбирателство с Министерството на финансите, разликата е някъде около 25%. Но няма за какво да обяснявам, тъй като мисля, че на всички е ясно защо се налага намаляване на бюджетните разходи. Първо, разликата идва от възнагражденията, ясно решение на правителството и общо виждане да няма увеличение на бюджетните заплати.
Има намаление и за издръжката, което малко ще ни затрудни в откриването на нови регионални представителства.
Специално в областта на превенцията, която е също задължение на Комисията за защита от дискриминация, мисля, че ще компенсираме нещата, тъй като ние имаме одобрени и чакащи за одобрение, минали първи етап съвместни проекти с европейските структури – Европейската комисия.
Този бюджет, който е 2700000 лв. не бих казал, че ни удовлетворява, но мисля, че ще се справим, ще си изпълняваме функциите нормално още повече в партньорството си с европейските структури, както споменах, да не изоставаме и в превенцията – това, което правим с неправителствени организации, с държавни институции, държавни служители по региони, както и в национален мащаб, независими проучвания, мониторинги, няма да изостанем от общото темпо, което сме подели.
Аз нямам смелостта да поискам нещо допълнително, тъй като знам състоянието на държавата, възможностите и с разговорите, които сме водили с представителите на Министерството на финансите, сме доуточнили нещата. Бих казал, на този етап сме доволни и се надяваме да нямаме проблеми. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря ви. Въпроси има ли? Заповядайте.
Владимир Петров:
Едно обяснение, г-н Председател, ако позволите.
Във връзка с това, което каза председателят на Комисията за защита от дискриминация г-н Еюп относно политиката по доходите. В „Бюджет 2010” политиката по доходите е за запазване на достигнатото равнище, на номиналното равнище на работните заплати. Защото, ако погледнем нашите колеги от страните членки на Европейския съюз като Литва, Латвия, Унгария и Румъния, те са с по 30% намалени надолу. А ние имаме волята и възможността поне да задържим достигнатото ниво на заплатите и през 2010 г.
Освен това, правителството предварително започна една реформа в областта на администрацията с оглед свиване, оптимизиране на персонала с 15%, което би дало възможност евентуално без да се пипа фонда на работната заплата, като се изплатят обезщетения и съответните полагащи се плащания към тези които ще бъдат освободени, освободеният ресурс да се даде възможност на всеки ръководител да повдигне евентуално нивото на заплатите. Но това може да стане след като се направи оптимизиране на персонала. Мисля, че това е много важно и всички колеги трябва да го знаят като политика, която приема правителството с „Бюджет 2010”. Аз го приемам като една добра политика запазването на заплатите, а не понижаване на заплатите.
Йордан Бакалов:
Благодаря, г-н Петров. Заповядайте, колеги.
Аспарух Стаменов:
Г-н Еюп, аз разбрах от Вас, че Вие осъзнавате и оценявате реалностите в момента в страната и в предложения бюджет за вашата организация от 2700000 лв. ще успеете да се вмъкнете. Но в същото време виждам проект на бюджет от вас, който е с 30% по-висок, отколкото предложения от Министерския съвет. Вие все още поддържате ли си вашия проектобюджет или казвате, че сте постигнали съгласие за това, което се предлага от Министерския съвет. Тъй като на този проектобюджет не виждам подписи и печати, не знам дали е актуален.
Кемал Еюп:
Не. Ние поддържаме това, за което сме се разбрали с Министерството на финансите, тъй като нашият проектобюджет е даден преди месеци в Министерството на финансите като заявка.
Аспарух Стаменов:
Т.е. вие поддържате и сте съгласен с това, което се предлага от Министерския съвет. (Да.) Благодаря.
Йордан Бакалов:
Други изказвания? Заповядайте, г-н Белишки.
Никола Белишки:
Г-н Еюп, смятате ли, че имате някаква възможност в приходната част, най-вече приходи от наеми на имущество – ведомствени апартаменти и други неданъчни приходи, да увеличите приходната част към вашия бюджет.
Кемал Еюп:
На този въпрос финансистът може да отговори. Но специално към приходната част няма какво да добавим, тъй като санкциите, които налага Комисията евентуално, отиват в държавния бюджет, а не в бюджета на Комисията за защита от дискриминация. Единствено приходи от наеми може да имаме от три ведомствени апартамента, в които живеят наши служители и плащат наем за това. Нищо друго нямаме и няма откъде да имаме.
Никола Белишки:
А относно оптимизацията на персонала. Гледам, че вашият проектобюджет е на база 77 човека. Нещо смятате ли в тази връзка да правите?
Кемал Еюп:
Оптимизация на бройките поне засега нямаме намерение да намаляваме бройките, тъй като имаме намерение да имаме регионални представители във всеки областен град. А дотук имаме представители в 13 области. Тези бройки за това са предвидени.
В централната администрация няма как да минаваме към съкращение, тъй като е оптимизирана. Колегите са натоварени предостатъчно. Мога да подчертая, че от самото създаване ние не тръгнахме от голяма администрация, а тръгнахме от 35 човека и не сме минавали етап на съкращение, каквато политика имаше през годините на 10%, тъй като тогава щяхме да останем само тези, които сме на изборна длъжност. Т.е. ние постепенно увеличаваме административния капацитет, а не сме го раздули предварително. Ако аз бях по-опитен, сигурно щях да тръгна и по този път – по-голяма администрация, за да има място за съкращение. Но в момента няма място за съкращения.
Йордан Бакалов:
Други въпроси и изказвания? Ако няма, да благодарим на г-н Еюп.
Продължаваме с Държавната агенция за бежанците. Има думата г-н Мичев.
Светослав Мичев:
И при нас ситуацията е ясна, г-н Председател. Ние имаме намаление с 25 на сто на „Бюджет 2010” – от 4200000 на 3200000 лв. Това не би ни притеснило кой знае колко, ако не беше предстоящото откриване на Транзитния център за бежанци до село Пъстрогор до Свиленград, което ще ни отнеме много средства за догодина. Предполагам, че някъде след първото шестмесечие ще се обърнем за нови средства. Т.е. няма как да се справим с това.
Що се отнася до бройката на служителите ни, фонд работна заплата се запазва при тези средства, но ние ще направим 15 на сто съкращение, както е решено вече, до месец-месец и нещо. Това е.
Йордан Бакалов:
Благодаря на г-н Мичев.
Г-н Петров, специално за центъра до Свиленград предвиждате ли нещо, примерно от средата на следващата година да има дофинансиране.

Владимир Петров:
Г-н Председател, в съгласувателната процедура ние много добре опознаваме проблемите на системите, които получават бюджетни средства. Знаем и проблема, който председателя на Държавната агенция за бежанците поставя пред вас. Аз разбира се тук с днешна дата не мога да се ангажирам, а не мога да ангажирам и Министерството на финансите, тъй като няма оторизация за това, но знам по принцип политиката, която се води от страна на правителството, че ако има благоприятно стечение на обстоятелствата за второто полугодие, на много от структурите, за които знаем предварително, че изпитват затруднения, ще се търси форма да се подпомогнат. Така както е и за Дирекцията по вероизповеданията, където ще се търсят други форми. Но в момента ние сме направили това, което е реалистичното за 2010 г. и сме сложили на масата вие да обсъждате този проблем. Няма скрити резерви, за да можем да кажем, че имаме резерв, от който ще вземем и ще дадем тези пари. Но аз смятам, че ако благоприятно се развива хода на изпълнението на Бюджет 2010, самото правителство ще бъде активно в идеята да подпомогне тези структури, за които се знае, че имат затруднения и ще изпитват затруднения в хода на изпълнението на бюджета.
Светослав Мичев:
Нямаме спор по този въпрос.
Йордан Бакалов:
Други колеги? Г-н Юнал Лютфи, заповядайте.
Юнал Лютфи:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми представители на държавните институции, чиито бюджет е на вниманието на днешното заседание на Комисията,
Аз изчаках да чуя всички представители и съм свидетел на следния факт. За първи път от моята 19 годишна парламентарна практика виждам как ръководителите на тези институции смирено приемат съкращенията, които се налагат от днешното правителство в рамката на „Бюджет 2010”
Ще взема пример от директора на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
Уважаеми колеги, с тези оскъдни средства, които се отпускат за работата на тази дирекция, за поддържане, ремонт и строеж на нови молитвени храмове нищо не може да се направи.
Не смятам, г-н Петров, че аршинът трябва да бъде автоматично и механично прилаган към тези институции. Без пари не може да се върши работа, уважаеми колеги. Не може омбудсманът, независимо, че той смирено прие, че тези средства са му достатъчни. Комисията за защита от дискриминация също се нуждае от тези средства. Без тези средства не може да има пълноценна работа.
Г-н Мичев, аз мисля, че Вие трябваше да бъдете по-подробни и по-настоятелни, защото Вие знаете критериите и изискванията на Европа по политиката с бежанците и емигрантите. България е сочена или как да кажа, не сме на едно от първите места или по-точно по средата сме от страните членки на Европейския съюз за уреждане или да отговори на критериите за работа с бежанците и с емигрантите. Ние сме на едно от последните места, г-н Мичев и Вие това трябваше да го кажете. Ние в европейските доклади сме критикувани по този въпрос. А Вие казвате, че тези пари ще ви стигнат на вас. Знаете ли колко пари са ви необходими, за да могат тези хора да получат същите права и да бъдат интегрирани, да бъде намерена работа на тези хора, да бъдат настанени в подходящи общежития и домове.
Така че, уважаеми колеги, свиването на бюджета не трябва да се приема априори, като императив. Трябва да се гледа диференцирано към работата на всяка отделна институция. Тя е различна. Тук моите уважавани колеги от ГЕРБ от упор задават въпроси, някак си ми звучат малко изкуствено, примерно какво става с оптимизацията на личния състав на Комисията на Кемал Еюп. Що за въпрос е това?
Така че това, което искам да кажа за протокола на заседанието, е това г-н Петров и вие уважаеми ръководители, много ви моля да се съобразявате разбира се с рамката на бюджета, но същевременно ви моля и това е мое мнение, за това не да имитирате работа с тези средства, които се отпускат, а да искате толкова средства, колкото са ви необходими, за да можете да изпълните поне 85-90% от вашата работа. Благодаря ви.

Йордан Бакалов:
Благодаря ви. Имате думата, колеги. Заповядайте.
Никола Белишки:
Уважаеми г-н Лютфи, не задавам въпросите от упор. Съжалявам, че сме се събрали тук да гледаме бюджета за 2010 г., а не да нищим нещата в комисиите детайлно. Ако си спомняте отчета на г-н Еюп за 2008 г. – 6 регионални представители. В момента са 18. Имам друго предвид. За 2008 г. бюджетът им беше на база 55 щатни бройки. Разбирам, че трябва да имат регионални представители. Както казахте, трябват пари, за да се случват нещата, да се развива тази дейност. Но това, което казах на г-н Еюп беше чисто по човешки – да осъществява по-голям контрол върху хората, които изпълняват дейността си по регионалните представителства.
Юнал Лютфи:
Оптимизация, значи да ги съкрати.
Никола Белишки:
След като е успял да работи с 55 човека през 2008 г. и като регионални представители за една година е назначил още 7, може с течение на времето да намали или просто да забави – това разбирам като оптимизация. По този начин ще му намалеят и капиталовите разходи. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Има ли други въпроси, колеги?
Аз в едно нещо съм сигурен, както каза и г-н Лютфи и г-н Мичев, че след като имаме международни ангажименти, няма как да не ги изпълним. Т.е. този приемен дом край Свиленград ще бъде изграден.
Ако няма повече въпроси към г-н Мичев, да му благодарим за участието.
Продължаваме с Държавната агенцията за закрила на детето. Има думата представителя на Агенцията.
Христо Монов:
Аз съм заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето.
Уважаеми г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Държавната агенция за закрила на детето е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на труда и социалната политика. Както е видно от представените становища на проектобюджета за 2010 г. намалението за нашата Агенция е близо 38%. Но ние работим в много тясна връзка с първостепенния бюджетен разпоредител и надявам се тъй като това е министерството с един от най-големите бюджети и естествено в ситуацията на криза се вижда, че приоритет е защитата на тези, които най-много могат да пострадат от кризата, в т.ч. и децата, особено децата в неравностойно положение и аз се надявам, че в течение на изпълнението на бюджета за 2010 г. ние ще успеем да договорим необходимите средства за извършване на част от нашите много важни дейности. Мисията и функцията на Държавната агенция за закрила на детето като орган със специален закон е именно да разработва, организира и координира и контролира всички държавни политики в областта на закрилата на детето и гарантиране на неговото благосъстояние.
Само няколко примера ще ви дам за това какви мащабни действия ни се очертават за 2010 г. Днес министър-председателят официално откри телефонната линия за деца с един хармонизиран европейски номер 116 и 111 и ние ставаме 14-та страна членка на Европейския съюз, която има този номер. За трите седмици, откакто ние тестваме този номер, над 3500 са приетите обаждания. Осъществените консултации са около 800, пренасочени към други органи са над 250 случая. Така че само с този инструмент ние ще успеем да окажем реална помощ на много деца, които са в реална нужда, защото на този телефон звънят най-вече такива деца и възрастни.
За да имат членовете на комисията виждане за това, което не ни достига, това са около 400 хил. лв., за да можем да осъществяваме своята дейност поне на това ниво, което е през 2009 г. Но пак казвам, само с този инструмент за правене на политика за деца – националната телефонна линия, мисля, че заявките за дейност от страна на Държавната агенция ще са много по-големи и аз разчитам и на вашата комисия именно като комисия за защита на правата на човека, ако се наложи, да имаме вашата подкрепа при възможности за допълнително финансиране.
Йордан Бакалов:
Стига да ги има парите, няма да имате никакъв проблем.
Христо Монов:
Приоритетите на една държава си личат най-много по бюджета.
Ще завърша със следното. Като четох някои неща за влиянието на кризата върху децата по света, попаднах на един анализ на Световната банка, където се цитира една стара африканска поговорка „За да се отгледа едно единствено дете, е нужно да се изгради цяло селище.” Надявам се с общи усилия да изградим цяло селище за нашите деца. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Колеги, имате думата да въпроси.
Райна Манджукова:
Аз имам ли право да задавам въпроси, или само членовете на комисията могат да правят това. Искам само да попитам. (Да.)



Христо Монов:
Забравих да извиня г-жа Надя Шабани. Тя има уговорена среща с нашите партньори от неправителствения сектор отпреди 3 седмици и за това аз представлявам агенцията. Те са действително нашите партньори в работата на терен с децата.
Райна Манджукова:
Аз искам да попитам колко е бюджетът за 2010 г. без тези 38%.
Христо Монов:
Бюджетът ни за 2010 г. е 1325370 лв.
Владимир Петров:
Както господинът каза много правилно – те са второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. Това е разчетът. Но винаги министърът на труда и социалната политика ако има приоритет и е твърде важно следствие на международните ангажименти, които имаме към българските деца, аз смятам, че той винаги може от неговия бюджет да отдели и бюджетът да стане примерно 2 млн. лв. Това е негово право. Защото съгласно чл. 23 от Закона за устройството на държавния бюджет разпоредител с кредита е първостепенният разпоредител. В момента все още не му е утвърден бюджета. Като парламентът утвърди бюджета и Министерският съвет разпредели по органи, той вече може вътрешно да направи преразпределение съобразно политиката, приоритета който той смята като най-правилен. И негова е отговорността. Със Закона за устройството на държавния бюджет му е възложено да отговаря за законосъобразното и целесъобразното разходване на бюджетните средства, които са предвидени в бюджета на министерството такъв какъвто парламентът го приеме.
За това отговорът на дамата, която неправилно зададе въпроса за случая днес, защото това е само предложението за агенцията. Този бюджет може да бъде изменен при положение че има форсмажорни обстоятелства.
В отговор на г-н Лютфи, че механично е направено разпределението, както виждате процентите са различни, което значи, че не е механично.
Г-н Лютфи, както виждате различно е намалението, на едни е 25%, на други – 30% и т.н. Но какво да кажем, като при Бюджет-2010 само за пенсиите отиват 1 млрд. лв. повече от Бюджет-2009, защото изплащаме целогодишно пенсиите, приети от предното правителство, което влезе в сила от 1 юли 2009 г. Освен това, има две нови политики за пенсионерите от 1 юли за вдовишките пенсии или за така наречените „самци” от 20 на 25% и хората над 75 години получават едно допълнително стимулиране с 50 лв., което прави още 160 млн. лв. и 2% намаляване на осигурителната вноска, което е ангажимент на правителството, което в момента управлява и до края на мандата му да стане 5%, което е още 300 млн. лв., което прави точно 1 млрд. лв. Този 1 млрд. лв. предварително се акумулира към функцията на социалното осигуряване, което е 15.1% от брутния продукт. Това е най-голямото перо в Бюджет-2010. След това се нарежда образованието и здравеопазването, като относителното тегло запазваме, само че при 63518000000 лв., а не при 73 млрд. лв. – 4.2 и 4.2 и на образованието и на здравеопазването. Имаме приоритет екологията, което е 1.6 за първи път, защото имаме ангажименти по пречиствателните депа и за обработката на битови отпадъци и инфраструктурата, която все пак си остава винаги приоритет – 3.1. При този ресурс от 24 млрд. лв. това може да бъде направено. Не е механично. Не искам да оставете с грешното впечатление.
По повод на изказването на г-н Лютфи. Ресурсът на Дирекцията по вероизповеданията е намален с 500 хил. лв. Но тази година от бюджета дадохме допълнително 4 млн. лв. извън тези 3.5 млн. лв., които бяха в бюджета на Министерския съвет. Това са 7.5 млн. лв. Дай Боже при възможност и за 2010 г. за вероизповеданията специално – за храмовете и паметниците на културата, да могат да се дадат допълнително пари, без значение колко, но да бъдат допълнително, за да можем да решим въпроса на Пъстрогор за бежанците. За закрила на детето, според мен, при всички случаи би трябвало да се потърси някаква възможност от министър Тотю Младенов да направи това. Аз лично считам, че това е и негова политика.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Лютфи, заповядайте.
Юнал Лютфи:
Г-н Петров, аз искам само едно да ви кажа, че така както сте заложили в рамката на Бюджет-2010 г. приходната част е доста свита. Аз вярвам, че още в първото шестмесечие ще имате преизпълнение. И това, за което току-що говорихте, ще бъде реализирано, ще има пари за пенсии, ще има пари и за поемане от държавата на тези минус 2% осигуряване. За това всичко ще има пари и вие сте го калкулирали в този бюджет. Това е така. Но става въпрос за следното. След като чухме заместник-председателя на Държавната агенция за закрила на детето – говорим за оптимизация. Той е второстепенен разпоредител на бюджета. Ако вземем предмета на дейност на тази агенция, оптимизация може да се помисли, г-н Петров, уважаеми колеги, евентуално за преструктуриране – държавната агенция да стане примерно дирекция, или главна дирекция към министерството на г-н Тотю Младенов. Ето ви оптимизация и като администрация и ако щете оптимизация на самата дейност. Да се помисли и това е работа на премиера, на Министерския съвет, да помислят за такива промени. Защото без да подценявам агенцията, или ще й бъдат разписани по-големи задължения и отговорности конкретни и ще й се даде статут, за да има свой бюджет като институция или да премине под шапката на министерството. Ето ви една оптимизация реално.

Йордан Бакалов:
Благодаря на г-н Лютфи.
Г-н Монов, определено според мен си малко оптимист. Даже и Министерството на финансите са оптимисти, ако трябва да си кажа моето мнение. Защото те са дали само 2% спад на брутния вътрешен продукт, а според мен ще е 4%. Така че не съм толкова голям оптимист при положение, че и Америка все още не е тръгнала да излиза от кризата. Но това е една друга тема, която според мен не е приоритет на тази комисия.
Нещо, което ме притеснява. Понеже някъде нещо не ни харесва, дай сега агенцията да я направим дирекция. Аз съм на другия принцип – след като нещо е изградено и дава някакъв резултат, ако има някакъв проблем, нека да го решаваме, да усъвършенстваме, но не да закриваме и да правим дирекция. Както се казва: Мерси в случая.
Г-н Монов, това беше само коментар.
Христо Монов:
Г-н Председателю, аз ще кажа само едно, че ние действително оптимизираме нашата структура и нашата дейност. Само изграждане на националната информационна система – модула за деца, ние сме кандидатствали и сигурно ще привлечем достатъчно ресурс по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Ние търсим и други източници.
А що се отнася до самия статут на Агенцията, както и в мониторинговия доклад на Комитета на ООН по правата на детето от миналата година е записано като препоръка към България – изграждане на единен независим орган за закрила на детето. И със сегашния закон имаме достатъчно правомощия. Въпросът е да оптимизираме, и ние правим това, самото изпълнение на тези правомощия. Искам да кажа, че вече можем да издаваме наказателни постановления и такива има издадени. Например, на директора на училището във връзка с нещастния случай в Банско и тези пари отиват във Фонда за лечение на деца. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Въпроси, колеги? Ако няма, благодаря г-н Монов.
Преминаваме към Държавната агенция за българите в чужбина. Има думата г-жа Райна Манджукова.
Райна Манджукова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, фактът, че може би съм последна, от една страна, малко ме притесни, но от друга страна, съм благодарна, защото за първи път съм на такова заседание и ми беше много полезно да чуя и това как представят бюджетите си – имат ли претенции или не колегите, но да чуя цифрите. След всичко, което чух, уважаеми дами и господа аз просто трябва да кажа две цифри и да кажа, че не съм доволна и да приключа изказването си. Защото тук чух, че е механично, но за съжаление дори не е и механично. Защото аз в началото си помислих, когато видях бюджет намален с 50%, аз си помислих: Да, какво да се прави? Налага се. Криза е. Обаче тук виждам 25, 30, 38, а при мен от 829 000 лв., апропо а дотук говорихме за милиони – един милион и нещо, два милиона и нещо – не Бог знае какви милиони, но все пак. Агенцията за българите в чужбина за 2009 г. разполага с бюджет 829 000 лв., който за 2010 г. се предлага да е 426 000 лв. Извинявайте, но просто на мен ми се струва, че някой е махнал 400 хил. лв.
Г-н Юнал Лютфи, аз съм от тези, които определено не са доволни от бюджета. От тези 426 хил. лв., които се предлагат на Агенцията за българите в чужбина като бюджет за 2010 г. 282000 са заплати, осигуровки и други плащания. Т.е. всички много добре знаете, че от тези пари аз дейност не мога да извършвам. Това, което остава за дейността са 142000 лв.
Уважаеми дами и господа, това, което слушах тук, всички тези колеги, които си представяха своята дейност, повярвайте, Агенцията за българите в чужбина върши части от дейността на всички колеги, които тук се изказаха. Да, с църквите се занимава Дирекцията по вероизповеданията. Но същите тези църковни настоятелства се обръщат и към Агенцията за българите в чужбина и агенцията организира с тях всякакви прояви, които целят именно да привличат включително и паството. Защото паството се събира в тези църкви не само за служба, но за други неща, за които няма смисъл да ви убеждавам, а това са неща, които организира Агенцията за българите в чужбина. Децата, 19 хиляди български деца на училищна възраст в Испания. Те не са грижа на Агенцията за закрила на детето. Те са наша грижа и ние ги знаем тези числа благодарение на испанската статистика. А децата, които не знаем колко са, на същите тези родители, които са в Испания, но децата им са в България в момента и са потенциален криминогенен контингент. Те не са нито социално слаби, те не са нито сираци, за да могат да се грижат за тях други институции, напротив, те са с доста добър доход благодарение на родителите си, които са в чужбина, но тези деца са без надзор и тези деца също са наша грижа дотолкова доколкото родителите им са в чужбина.
Нарочно не наблягам на неща, които са свързани с България. Това, което вършим навън очевидно не се забелязва. Нищо чудно. Когато в страната има проблеми, това, което се случва навън, по-малко се забелязва. Ще положа усилия да стане забележимо оттук нататък въпреки всичко.
Но нарочно не наблягам на това, което засяга България вътре в България. Говорим за криза на работната ръка. Говорим за криза на раждаемостта и в този контекст говорим за евентуални стъпки по уреждането, установяването в България на хора, които идват от чужбина. Това също е наша грижа. Да, ние работим. Така сме създадени – ние работим и с Министерството на труда и социалните грижи, и с Министерството н външните работи, с Министерството на вътрешните работи, с Министерството на образованието – с всички, но от нас се изисква да предложим конструкция и евентуално да я осъществим. Това нещо става с ресурс, включително и с кадрови ресурс.
Стигнах и до заплатите. За какви 30% намаление да говорим, когато в Агенцията за българите в чужбина експертите взимат между 400 и 426 лв. Има ли в някоя от агенциите такива заплати? Аз мисля, че няма. Ние отдавна сме под средата. Може би този въпрос досега не е бил поставян. Не знам как се е формирал бюджетът предните години. Подозирам, че на някакъв принцип, който е свързан по-скоро с икономическите закони не толкова със законите за дейността, но отдавна хората не получават заплати такива, каквито получават в другите структури.
И аз отново не искам пари за заплати. Аз искам пари за дейност. Повярвайте ми с 142000 лв. държавна агенция от 25 души, апропо, преди да продължа, ще кажа за бройките. Миналата година, когато беше широко представена новата държавна политика за българите в чужбина, беше ни обещано увеличаване на щатните бройки. Очаквахме приемането на нов устройствен правилник, с който да станем 35. Това не се случи. В момента продължаваме да сме с 25 щатни бройки, от които като изключим председател и заместник председател и другите длъжности, които са задължителни – юрисконсулт, главен счетоводител, личен състав, хората, които са за самата дейност остават 12 души. Тази година с новата държавна политика с приоритетите на проф. Божидар Димитров за оптимизиране на процеса за приемане на българско гражданство с цел намаляване на застоялите преписки, което отново е свързано и с демографския проблем и с проблема за работна ръка. Взето е и се изпълнява решение всички институции, които сме в процеса за придобиване на българско гражданство, а именно Агенцията за българите в чужбина, Миграциите на МВР, ДАНС и самото Министерство на правосъдието, отдел „Българско гражданство” бе удвоен кадровия ресурс в тези звена, които се занимават с това. Ние не го направихме. От тези 12 души , които са експерти, аз отделих и в момента 5 човека се занимават само с издаване на удостоверения – удостоверение за български произход. За останалите 3-4 млн. души, но никой не знае колко са точно българите по света, за работа с над 800 български организации, за работа с над 120 български училища в чужбина остават 6 човека. И аз отново ви казвам: Аз ще се справя с тези 6 човека. Но не мога да си позволя да съкратя 15%, защото 15% от 25 означава 3.75, т.е. четирима човека. Не виждам как ще се справим с 142 хил. лв.
Съжалявам, че допуснах емоции. Тъй като във вашата комисия се видяхме преди 2 месеца, когато говорихме за Спаска Митрова и за проблемите на българите в Македония и просто се почувствах на уютно място, защото чух от ваша страна много думи в подкрепа на дейността с българите в чужбина и за това си позволих малко повече емоции.
Много ми се иска поне да излезете със становище. Не че вярвам, че нещо ще се промени да ви кажа честно. Не знам как се е стигнало до този бюджет. Колегата от Министерството на финансите твърди, че първостепенният разпоредител е преговарял с Министерството на финансите. Аз не вярвам проф. Божидар Димитров да е допуснал това. Не знам как е станало, но не вярвам проф. Божидар Димитров, знаейки за какво става дума, да е допуснал 50% съкращаване на бюджета.
Обръщам се към вас с един апел. Ако трябва ще отговоря на всичките ви въпроси – с цифри, с имена, с всичко, изпитайте ме, но моля ви направете нещо. Излезте с някакво становище. Нека пак да помислим. Разбирам, че страната е в криза. Разбирам, че не достигат пари за здравеопазване, за образование, за всичко. Но все пак говорим за три милиона българи по света. Говорим за поне един милион българи, за които ще се сетим след три години, когато отново ще правим избори. Нека отсега да започнем да работим с тях. Тези хора са нужни на България.
Отново се извинявам за патетиката и ви моля за подкрепа.
Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Г-н Петров, заповядайте.
Владимир Петров:
Аз разбирам тревогите на госпожата, която оглавява агенцията. Те са основателни. Но знаете, че тази агенция беше към бюджета на Министерството на външните работи. След като се създаде новият кабинет с министър-председател Бойко Борисов с министър по тези въпроси г-н Божидар Димитров – министър без портфейл, тази агенция премина към него. С промяната на устройствения правилник на Министерския съвет тази агенция вече е в бюджета на Министерския съвет. Това са параметри от един остатък, който е бил при прехвърлянето – това е един остатък от 420000 лв. Тя се премести месец октомври. А от 1 януари до месец октомври вие сте получавали ресурс. Аз лично считам, без да бъда гарант, защото не мога да бъда гарант, тъй като съм на много ниска позиция, но считам, че Министерският съвет при разпределението на бюджета няма да ви остави с 426 000 лв. и съм дълбоко убеден в това, още повече като знам амбициите и задачите, които си е поставил г-н Божидар Димитров, който все пак е член на кабинета и има право да взима отношение, когато се разпределят средствата. Той в съгласуването не е участвал. Бяха дошли представителите на Министерския съвет, които са по друга линия оторизирани. Аз съм дълбоко убеден, че ще имате друг бюджет. Изчакайте да го видите.
Райна Манджукова:
Как ще стане. На нас това ни е изпратено.

Владимир Петров:
Това е остатъкът. Защото в крайна сметка вие сте получили за 2009 г. при 90% изпълнение - от 831000 сте получили над 700 000 лв.
Райна Манджукова:
746000 лв. е без 10%
Владимир Петров:
Това е ограничението от 10% по закон. При това положение, това, което е останало, е разликата. Вие ще получите нов бюджет за 2010 г. Аз мисля, че всеки човек, който работи с паричен ресурс, трябва да прецени и структурната промяна. За съжаление, тя се извърши октомври месец.
Снежина Даалова:
Действително структурната промяна се извърши месец октомври. Ние си дадохме проектобюджета към Министерството на външните работи и те го приеха. Но се постарах и от Министерския свет и от Министерството на външните работи да попитам какъв ни е бюджетът за 2010 г. Цифрите бяха идентични. Така че не знам как е станало. Действително проектът за бюджет за 2010 г. ни беше близък до този, който е за 2009 г. Но намален сега с 50% просто няма логика. Дано да е някаква грешка.
Владимир Петров:
Аз смятам, че не може да остане така. Но все пак тези структурни промени, когато се правят в хода на годината, винаги има опасност от това. Защото този, който дава, гледа да даде по-малко, а този, който приема, се бори да получи повече, но в един момент има така наречения констативен протокол, който е между двете страни и те са подписали това. Но аз пак си мисля, че това е следствие на остатък, който сте имали към момента на преминаване към Министерския съвет. За това така е заложено. Но все пак трябва да се проведе разговор. Сега съм неподготвен и не мога да кажа нищо конкретно. Но по логика и по разсъждения стигам до този извод, който вече казах.
Йордан Бакалов:
Да се направи така, че да си получат бюджета, който имат и всички останали. Защото при прехвърлянето едните не искат да дават, а другите искат да вземат, явно е, че има някакъв проблем, който не е забелязан.
Молбата ни е към г-н Петров като директор на дирекция да провери какво е станало.
Владимир Петров:
По всички нормативни актове, по които давам бележки, включително по проекти на закони било от Народното събрание, било от Министерския съвет, винаги казвам, че законът трябва да влезе в сила от първо число на новата година, защото иначе става една голяма несправедливост. Това е най-сложното. Така и с Агенция „Пътища” имаме проблем. Два пъти тази година имаше преструктуриране на тази агенция – един път първостепенен разпоредител, след това второстепенен. Има период на прехвърляне, което е и технология, има финансови ангажименти, кодове и много сериозни неща.
Аз считам лично, при тези опасения на председателя на Агенцията за българите в чужбина, че действително трябва да се провери и да се види какво може да се направи в рамките на бюджета ,който има Министерския съвет. Лично аз като гражданин, като човек, който знае дейността, защото от години има проблем в тази агенция като ресурс, трябва да се направи по.задълбочен анализ и да се види. Аз съм дълбоко убеден, че не могат да останат с 425000 лв. Наистина с тези пари не можете да направите нищо.
А по отношение на структурата. Както нашият министър препоръчва на системата и казва, а системата ще реши, защото може Министерският свет да вземе не от вас двете бройки, а да ги вземе от друга дирекция. Но това е работа на първостепенния разпоредител, който взима политиката. Даже доколкото знам дойде писмо от вашия министър до нашия в срок до 1 ноември за две бройки.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Имате думата, колеги. Заповядайте.
Аспарух Стаменов:
Аз подкрепям това, което каза г-н Петров. В тази връзка пред мен е Законът за бюджет на страната и гледам бюджета на Министерството на външните работи. Под перо № 5 е записано: „Политика защита на българите зад граница и утвърждаване на положителен образ на България.” Доколко това нещо се препокрива с работата на Държавната агенция за българите в чужбина. Защото п тази политика са заделени 15 млн. лв.
Снежина Даалова:
Изпълнителят на тази политика бяхме ние преди да ни прехвърлят. Фактически ние сме изпълнител. Това е Програма 10, Политика 5.
Аспарух Стаменов:
Т.е. парите би трябвало да са тук. Така ли да го разбирам.
Йордан Бакалов:
Когато има неразбиране, председателят се намесва. Председателят обяснява. Агенцията беше към Министерството на външните работи. Със създаването на министър без портфейл тя премина към г-н Божидар Димитров. И с това прехвърляне е станал този проблем. Сега ние и да го умуваме явно не можем да го установим. Даже и г-н Петров каза, че не е подготвен. А никой от нас не е по-подготвен по бюджета от него. Нека да се проверят тези неща, защото това са пари, които са за тях.
Снежина Даалова:
Не всичките, но това са част от парите, които са и за нас.
Йордан Бакалов:
В крайна сметка понякога стават такива неща.

Владимир Петров:
Министърът на външните работи осъществява политиката на страната по отношение на външната политика. Той има много сериозни задължения. Там са всички консулски служби, там са парите за нашите българи, които са изпаднали в беда, взима разходите по тяхната защита и много други неща. Никога Агенцията за българите в чужбина не е получавала 15 млн. лв. и няма такъв случай.
Но за случая с бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина отново казвам, че няма да остане този бюджет. Ще го проверим. Сега да не водим повече този дебат, защото е ясно, че има някаква неточност. Все пак при прехвърлянето е възможно да не е огледано нещо. Считам, че Божидар Димитров в качеството си на министър това вече е негов ресор и той е заинтересован като човек, който ще води тази политика за в бъдеще и ще направи необходимото за бюджета на агенцията. Но вие все пак трябва да говорите с него, че го има този проблем. Аз нямам достъп до г-н Димитров.
Йордан Бакалов:
Г-н Лютфи иска думата. Заповядайте.
Юнал Лютфи:
Колеги, аз съм оптимист за това, което каза г-н Петров. За първи път имаме министър, който отговаря за българите в чужбина. Това е качествено нов пост министерски. Това значи, че правителството има приоритет за работа с българите, с нашите сънародници зад граница. След като е приоритет, г-н Петров, аз съм съгласен с вас, убеден съм, че тази политик изисква съответния ресурс. И аз съм сигурен, че той ще бъде осигурен. Отново ще дам пример с Германия и Франция, които имат аналогични министерства и те одобряват стратегии от много години за разпространяването на своята култура и тези хора, за да не забравят своята идентичност и че България е тяхната родина, това става наистина с много пари и аз съм оптимист. Харесва ми, че правителството има такъв министър и ми се ще да вярвам, че това ще стане. Смешна работа е да говорим за 400 хил. лв. за тази агенция и накрая ги изкара госпожата 170000 лв.
Йордан Бакалов:
Г-н Лютфи, в интерес на истината това става с много пари, но става и с много добри служби. Заповядайте.
Христо Монов:
Взимам повод от изказването на колегата. Искам да уверя само членовете на уважаемата комисия, че проблемът за децата, чиито родители са икономически емигранти в чужбина и те живеят в особена, непълна семейна среда и в този смисъл са деца в риск, отдавна е разпознат от Държавната агенция за закрила на детето. Агенцията заедно с другите органи по закрила и най-вече с Министерството на образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и местната власт прави достатъчно, за да бъдат идентифицирани тези деца и те да получават необходимите грижи, за да се компенсира в някаква степен отсъствието на родителите. Най-често децата, които се обръщат за емоционална подкрепа по телефона, за който ви казах, тъй като той е продължение на един пилотен проект отпреди две години, са именно такива деца, чиито родители са в чужбина и често искат съвет от някой ,който им е по-близък като култура и възраст. Благодаря ви за вниманието.
Йордан Бакалов:
Има ли други въпроси?
Г-н Петров, остава Ваш ангажимент да проверите за парите от Министерството на външните работи във връзка с прехвърлянето на Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет и да ни информирате в смисъл да ни дадете информация за бюджета на тази агенция.
Райна Манджукова:
И комисията ще констатира, че това е недостатъчно, нали?
Йордан Бакалов:
Други въпроси, колеги. Ако няма други въпроси, да благодарим на г-жа Манджукова и се надявам, че с каквото можем ще си помагаме взаимно. Всяко начало е трудно. Но при вас не е начало, а е прехвърляне и оттам може би идват и проблемите.
Райна Манджукова:
Само да кажа, че 390 000 лв. беше бюджетът на Агенцията 2000 г.
Йордан Бакалов:
Продължаваме с Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси. Има думата г-н Георги Кръстев.
Георги Кръстев:
Г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Колеги, първо бих искал да се представя. Казвам се Георги Кръстев, съветник съм на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов и съм заместник-председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси.
Първо трябва да посоча една промяна в общия контекст за провеждане на тази политика. С новия Устройствен правилник на Министерския съвет и неговата администрация политиката по етническите и демографските въпроси премина към Министерството на труда и социалната политика. Осигурени са 17 щатни бройки. Това доведе до закриване на Дирекция „Етнически и демографски въпроси”. Националният съвет обаче си остава като консултативен и координиращ орган към Министерския съвет с около 80 члена. 57 от тях са неправителствени организации. В администрацията на Министерския съвет е структурирано звено – секретариат на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси.
Моето изказване ще бъде доста различно от това на колегите, защото при нас не става дума за издръжка. Ние сме изцяло в рамките на бюджета на Министерския съвет и сме в сходна ситуация с Дирекцията по вероизповеданията.
Традиционно откакто съществува дирекцията и съветът в този си вид сме кандидатствали в рамките на бюджета на Министерския съвет за около 1500000 лв. мотивирано. Това, което ни е предоставено е в рамките на 200000 лв. годишно. Сега след поредицата съкращения той е в размер на 140000 лв. След промяната, за която ви казах, че няма такова перо в съвета, но това, което сме разработили и което сме представили са предложения, които визират дейности традиционно осъществявани в рамките на дейността на съвета от неговия секретариат.
Бих искал да отбележа, че нашите дейности в огромната си част са свързани с подпомагане работата на неправителствени организации и на общини, частично и на областни управи в подкрепа на проекти за събития от национално значение за популяризиране и съхранение на културата на етническите малцинства чрез събития от национален и регионален мащаб, насочени към съхранение на културната идентичност на етническите малцинства, включително и за подкрепа на медии, отразяващи преимуществено проблеми, отнасящи се до представители на етническите малцинства.
Участваме в международни програми. Т.е. привличани са средства основно от Европейския съюз в сравнително малки размери спрямо други институции. Но бих искал да отбележа, че колкото и да са малки проектите, които ние финансираме, т.е. проекти на неправителствени организации, понеже са свързани с отбелязване на традиционни празници, те имат доста голямо значение и са чувствителни за представителите на етническите малцинства.
Националният съвет има своя електронна страница. За следващата година сме предвидили финансиране за провеждане на мероприятия с международно и национално участие, като искаме да акцентираме на международните. През тази година през септември-октомври на посещение беше делегация на Консултативния комитет по рамковата конвенция за защита на националните малцинства имаха среща в тази зала. За следващата година доколкото имам информация от колеги от Министерството на външните работи предстои първи преглед на изпълнението от България на задълженията по Конвенциите на Организацията на обединените нации. Този преглед ще се осъществява от Съвета по правата на човека. За тази цел искаме да имаме достатъчна осигуреност като средства.
За сведение искам да отбележа, че към 1 януари за финансиране на такива от бюджета на съвета са заделени около 30 хил. лв. за проекти на ромската общност, разбира се свързани с нея, около 30 хил. лв. за проекти, свързани с турската общност и 16 хил. лв. за малочислени етнически общности. Бих искал да кажа, че тези дейности са изключително важни за нас.
Считам, че е изключително важно и осъществяването на наблюдение на политиките и изготвяне на съответните доклади. Изготвянето на докладите е чрез финансиране от държавния бюджет, тъй като докладите, които се финансират не от държавния бюджет много често представят картината в България негативно и то невярно. За това мисля, че ние трябва да отделим повече внимание на тази сфера. Изготвянето на тези доклади може да става чрез възлагане на обществени поръчки, съобразно нормативните задачи на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси, които са регламентирани в правилник, приет от Министерския съвет. Благодаря ви.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате ли въпроси? Няма.
Стигнахме до Министерството на културата, дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”. Заповядайте.
Щерьо Ножаров:
Аз представлявам Министерството на културата. Казвам се Щерьо Ножаров и съм главен директор на специализирания инспекторат за опазване на културното наследство.
Дейността, която ще представя, е пряко свързана с дейността на Дирекцията по вероизповеданията и тя допълва финансирането, което се отделя от Дирекция вероизповедания по отношение на опазване на недвижимите културни ценности, включително и от религиозен характер.
Първоначално предвид изказванията на моите колеги ще кажа, че Министерството на културата направи реални съкращения от 15% миналия месец от своя персонал. Също така съкрати с 1/3 броя на дирекциите, които са в министерство. Дори за малко щеше да съкрати Националния институт за паметниците на културата. Т.е. ние наистина приехме сериозно повелята на Министерството на финансите за съкращения и дори щяхме да я преизпълним, но нашият ентусиазъм беше охладен може да се каже навреме и Националният институт за паметници на културата ще продължи да съществува. Но независимо от всичко искам да подчертая, че ние направихме реални съкращения, както в броя на дирекциите, така и в числения състав на персонала.
Също така, имайки предвид това, което каза колежката от Държавната агенция за българите в чужбина, че едва ли има по-ниски заплатите от техните, аз искам да кажа, че има и това са тези при нас. Колегата от Министерството на финансите ще потвърди, тъй като той посочи заплати от 400 лв., а нашите са от 360 лв. на експертите в министерството Така че има по-ниски заплати, но аз не искам да се оплаквам.
Но искам да кажа, че независимо от реалните съкращения на персонала и в структурата на министерството, ние не си позволихме да съкратим средствата, които отделяме за опазването на недвижимите културни ценности, включително и тези от религиозен характер, тъй като в сравнение с 2009 г. те се запазват. Те са 700000 лв. В такъв смисъл искам да подчертая, че нашата особена грижа за паметниците на културата е наистина подчертана и ние запазваме средствата, които са отделени през изминалата година в същото количество и през 2010 г. А по отношение на тригодишната бюджетна прогноза е заложено увеличение, поне за тази тригодишна бюджетна прогноза, която аз имам, като достигат до 1 млн. лв. годишно. Също така, поставени нещата на концептуална основа с оглед привличането на средства от други източници, през миналия месец от Министерския съвет беше приета и една Национална стратегия за културния туризъм, която беше изготвена в резултат на тригодишно сътрудничество с италианските власти, в смисъл с италианската държава и тя е документ, който е над хиляда страници и ще служи за основа за привличане на средства от други източници. Веднага на база на нея проведохме разговори за първи път със Световната банка в тази област. Дейността по културата е включена в програмирането на Световната банка за следващия период като една от общо седемте важни ключови области на държавно управление. В тази връзка Министерството на културата ще получава в бъдеще грандови средства за първи път от Световната банка.
Проведени са и разговори с управляващите органи на оперативните програми, които се занимават с усвояване на европейски средства, по-специално инфраструктура и тези, свързани с линейни инфраструктурни обекти, с което е решено, че част от средствата по тези оперативни програми ще бъдат отделяни за опазване на недвижимите културни ценности, които попадат в сервитутните зони, в подземните пластове, в подземен кадастър – подземни културни пластове и в зони близки до сервитутните. Така че парите, които се отделят пряко от бюджета представляват един минимум и в допълнение с останалите средства ние в бъдеще имаме желанието да привличаме все повече и повече средства от други източници – международни, смятаме да увеличим сериозно и да допълним усилията на колегите от Дирекцията по вероизповеданията.
Това беше моето кратко изложение. Ако имате въпроси, ще отговоря.
Йордан Бакалов:
Кратко, но изчерпателно и съм сигурен, че колегите няма да зададат въпроси. Колеги, имате ли въпроси? Виждам, че няма.
Колеги, има две предложения. Първото е на г-н Александър Радославов за вероизповеданията. То гласи:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на 41-то Народно събрание на Република България препоръчва на Министерския съвет на Република България приоритетно да дофинансира текущо през 2010 г. от евентуални допълнителни приходи или икономии дейността по ремонта на молитвени домове, част от които са с общо европейско и световно значение.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Другото, което трябва да се гласува от нас е бюджетът. Знаете, че бюджетът на съдебната власт е независим. Той се прави самостоятелно от тях, но в същото време и Министерският съвет има тази възможност и всяка година при приемането на бюджета, независимо кой управлява, винаги по този бюджет има разногласия, защото съдии, прокурори и следователи винаги са искали повече, но и винаги са получавали по-малко, защото исканията на всяка една институция са по-големи, отколкото са възможностите.
За това сега ние по препоръка на Правния отдел на Народното събрание сме длъжни да гласуваме евентуално за кой от двата бюджета да бъдат приет. Ще прочета проекта на решение.
Който е съгласен да бъде приет Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт със становище на Министерския съвет, моля да гласува.
Дванадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Честито на Министерството на финансите, макар че Комисията по бюджет и финанси трябва да каже накрая. Ние сме съпътстващи в случая с бюджета.
Колеги, това е за днес. Ако нямате въпроси, закривам заседанието. Благодаря ви за участието.

Председател:
Йордан Бакалов


Стенограф-протоколчик: