---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 6



Днес, 12.11.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник-министър; от Министерството на вътрешните работи – Анастасия Петканова, юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Фондация „Български център за джендър изследвания” – Илияна Стойчева и Даниела Горбунова, от Фондация „Анимус” – Катя Кръстанова, и Димитър Чукарски, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Предлагам ви следния проект на дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35 от 23.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на проект на декларация на Народното събрание на Република България по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН № S-12/1 от 16.10.2009 г. и „Доклада Голдстоун”, № 954-03-6 от 30.10.2009 г., внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Виждам че всички сте „за”. Благодаря. Против и въздържали се няма.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35 от 23.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
Давам думата на г-жа Даниела Машева да представи законопроекта.
Даниела Машева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Така предложените промени в Закона за защита срещу домашното насилие са продиктувани от необходимостта да се гарантира в пълна степен защитата на децата от домашно насилие, да се подобри превенцията и да се обезпечи финансовото прилагане на закона. Промените касаят следните въпроси:
На първо място, е допълнена дефиницията на понятието „домашно насилие”, като изрично е предвидено, че за психическо и емоционално насилие върху дете ще се счита и домашното насилие, извършено в негово присъствие.
Също така в кръга на лицата, срещу които може да се търси защита са включени и лица, с които пострадалото лице се намира в родствена връзка по съребрена линия до четвърта степен, включително; лица, с които се намира или е било в родствена връзка по сватовство до трета степен, включително; лица, които са възходящи или низходящи на лицето, с което пострадалото лице се намира във фактическо съпружеско съжителство, както и лицето, с което единият родител на пострадалото лице се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Разширява се и кръгът на лицата, които имат право да подават молба за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие. Предвижда се да не се внася държавна такса при подаване на такава молба и на жалба срещу заповедта.
Прецизира се заповед за незабавна защита да се издава, когато опасността е пряка, непосредствена или последваща.
Предвижда се ред за отстраняване на извършителя от съвместно обитавано жилище със съдействието на полицейските органи.
Също така се определят правните субекти, които работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие, като те трябва да са лицензирани или регистрирани по Закона за социално подпомагане за предоставяне на социални услуги и вписани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Също така се предлага всяка година до 31 май Министерският съвет да приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие и се посочва, че средствата за финансиране и изпълнение на задълженията по тази програма се определят ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджетите на съответните министерства, определени в националната програма. Това изискване и тази промяна изцяло е съобразена с Резолюцията 1582 от 2007 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, според която се изисква всяка една европейска държава да предвиди за 2008 г. необходимите бюджетни средства, чиито минимален размер е определен от 1 евро на човек от населението. Предлага се финансовите средства да се предвидят за 2010 г. и следващите години, тъй като Законът за държавния бюджет за 2009 г. е влязъл в сила и по него не са предвидени средства за финансиране на програми за защита срещу домашното насилие. Поради тази причина се предвижда тази разпоредба от закона да влезе в сила от 1 януари 2010 г. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
Катя Кръстанова: Фондация „Анимус”
В тази организация работя от 15 години. Тя работи в подкрепа на пострадали от домашно насилие. От гледна точка на неправителствените организации, в частност организацията, която аз представлявам, тези законодателни промени са изключително голям напредък по отношение на осигуряване, както правата на пострадалите, така и реално създаване на възможности за осъществяване на програма за превенция, както г-жа Машева каза, се предвиждат средства в бюджета за всяка следваща година относно програмата за превенция.
Важна промяна в закона представлява възможността за предоставяне на психо-социални услуги за извършителите на домашно насилие и е изяснен редът, по който това ще се случва – нещо, което досега не беше регламентирано в закона.
Изключително важно е, че се разширява и продължителността на забранителната заповед на година и половина. Това преди беше една година.
Това са основните области за нас от неправителствения сектор и алианса на организациите за защита срещу домашно насилие, които на този етап са седем.
Този закон представлява надграждане на досегашния опит чисто практически от нашата работа през годините и гарантиране на условия за подкрепа пострадалите в бъдеще на едно държавно ниво. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Заповядайте.
Даниела Горбунова: Български център за джендър изследвания
Бих добавила към това, което каза Катя Кръстанова, че този закон беше приет през 2005 г. и ние неправителствените организации извършихме един мониторинг на приложението на закона. В момента не съм подготвена да дам конкретни цифри. Но като цяло се оказа, че законът работи. Работи добре в цялата страна. Съдилищата го прилагат. Единствено по отношение приложението на две от мерките за защита, които са предвидени в закона. Това са: насочване на извършителите на насилие към специални програми за работа с тях и насочване на пострадалите от домашно насилие към специални програми и обгрижване на жертвите на насилие. Тези две мерки не могат да бъдат приложени, тъй като липсва финансиране в тази област. Ето защо ще ви моля да обърнете специално внимание на тези промени, които са включени в законопроекта, които касаят финансирането и определянето на средства в държавния бюджет именно за развитието на тези програми, за да може законът да действа в своята цялост.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, имате ли въпроси към вносителите и към гражданските структури. Заповядайте.
Светлана Ангелова:
Благодаря, г-н Председател.
Аз приветствам вносителите за тези промени в Закона за домашното насилие, особено в частта финансиране, защото познавам такива неправителствени организации, които работят в областта на домашното насилие и знам колко им е трудно през годините да кандидатстват по различни проекти с цел издръжка на кризисните центрове и на дейността, която развиват. В тази връзка моят въпрос е.
Знаете ли колко са предвидените средства за 2010 г. от държавния бюджет за неправителствения сектор за тази дейност и по какъв начин ще получават тази субсидия. Благодаря.
Даниела Горбунова:
Позволявам си да кажа, въпреки че е много неудачно от неправителствения сектор да конкретизират цифри за бюджета, но по една случайност съм участник в работната група, която е работила по този законопроект. Сумата, която първоначално се обсъждаше да бъде заделена за неправителствия сектор беше 1 млн. лв. В последствие, доколкото имам информация, тази сума е около 500 хил. лв. Това не е достатъчно и на всички това е ясно, защото не стигат за нищо в държавата и трудно се разпределят. Но така или иначе дори и 500 хил., дори и 750 хил. лв. да бъдат заделени като начало, за да започне да работи в изпълнение на този закон и държавата и неправителствения сектор, подпомаган от държавата, смятам че това ще бъде голям напредък.
Освен това, искам да кажа, че тези книжки, които ви раздадохме, съдържат съществуваща нормативна уредба в европейските страни в областта на домашното насилие, а също така сме се опитали да съберем и малко практика (опит) на европейски страни, за да се види, че законът навсякъде работи, но така или иначе неправителственият сектор трябва да бъде подпомаган от държавата.
Може би г-жа Машева ще каже по-точно каква е цифрата. Но има финансова обосновка. Съгласувана е с Министерството на финансите.
Даниела Машева:
Само да допълня във връзка с бюджета. Това, което е предвидено в този законопроект е държавният бюджет да има предвидени средства за превантивната работа на отделните министерства. Това са средства, които са по бюджетите на отделните министерства за тяхната работа по превенцията. Дали ще бъде обучение, дали ще бъдат някакви брошури – това е работа по изпълнение на националната програма за превенция, която всяка година трябва да приема правителството.
А другото перо, което е предвидено да залегне в държавния бюджет, това е за неправителствения сектор по прилагането на самия закон. Това е точно за такива организации, които работят по тези програми, които ще изпълняват мерките, налагани от съдилищата.
Понеже попитахте по какъв начин ще се разпределят, доколкото си спомням в законопроекта се предвижда приемането на отделна наредба, която ще детайлизира по какъв начин на конкурсен принцип ще могат да кандидатстват неправителствените организации за получаване на средства от другата част от бюджета, която е отделно за неправителствения сектор. Така че тези 500 или 700 хил. лв. са само за неправителствения сектор. Законопроектът предвижда тези средства, предвидени от бюджета за неправителствените организации да минават през Министерството на правосъдието, но те са нещо различно от парите, заделяни за самото Министерство на правосъдието по неговия бюджет. Защото, обсъждайки схемата на финансиране, Министерството на труда и социалната политика казаха, че това не са услуги и те не могат да се натоварват с тази работа. Министерството на вътрешните работи казаха, че това е извън тяхната компетентност и би трябвало да се променя компетентността на цяло министерство и в крайна сметка работната група се обедини около становището, че Министерството на правосъдието би могло и бившия министър г-жа Тачева се съгласи тези пари да минават като координация, като механизъм на разпределяне през Министерството на правосъдието.
Йордан Бакалов:
Не са на отделен ред в разбивката на бюджета на самото министерство, така че е ясно. Но друг е въпросът, както казахте и Вие, дали са 500 хиляди или са 750 хиляди.
Аз искам да споделя, че нашата комисия скоро се занимава с един подобен случай. Така че не само има нужда от закон, а има нужда от по-скорошното му прилагане. Защото ние като народни представители и като комисия нямаме кой знае какви възможности да помогнем на тези, които са потърпевши. Друг е въпросът колко вярно е това, което ни се пише. От моята дългогодишна практика се обръщам към Министерството на вътрешните работи с декларация от едната страна, която обещава като „честна пионерска”, че няма повече да прави така, но явно си има нужда от други действия, както казахте вие като програма за работа с потърпевшите и с тези, които фактически извършват тези деяния. Така че има нужда от такъв закон. Още повече, доколкото разбирам законът е направен съвместно с гражданските структури.
Има ли други въпроси и изказвания от колегите. Заповядайте.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Искам да обърна внимание на някои пунктове от това, което се предлага.
Едното е свързано с това, че се разширява обхвата по закона и се стига чак до четвърта степен, което е фактическо съпружеско съжителство, т.е. няма брак.
И другото е свързано с един текст, в който се предвижда, че ако лицето за определена мярка откаже доброволно да я изпълни, той се отстранява от съвместно обитаваното жилище със съдействието на органите от районното управление на Министерството на вътрешните работи. Още преди промените в 1989 г. много добре се знаеше, че се използва този подход на брак, за да бъде съответно съпругът изваден от собственото му жилище. Това беше хватка, която се прилагаше от недобросъвестни съпрузи. Имаше много случаи на хора от провинцията, които се женеха за софиянци, за да им вземат жилището. Това ставаше и беше практика, защото законът точно това предвиждаше.
Тук при такова разширяване и при тази презумпция питам вносителите, примерно при такава версия човек приема дама с дете за съжителство. В процеса на съжителството се стига до най-различни ситуации и се стига до там, че собственикът може да бъде изваден от жилището си, ако живее с дама, която има дете от друг мъж. Това нещо не го ли виждате вие, че е възможно и съвсем съзнателно могат да се правят такива ходове. Аз мисля, че трябва да се пристъпва много внимателно към всички такива текстове, които на пръв поглед са много добронамерени, защото всички сме „за”, защото всички сме против домашното насилие, като при всички случаи се има предвид домашно насилие над жени. А има редица случаи, в които жени убиват мъже. Така че вече има обратното домашно насилие от жени към мъже. Защо по принцип трябва да се изключват такива тези. Според мен, законът има едностранен подход и мисля, че трябва да се помисли върху това. Както върви развитието на човечеството е ясно, че върви към матриархат, това е мое лично разбиране, защото жените са все по-настъпателни и по-войнствени и понеже мъжете постъпват джентълменски, като това нещо не е само в България, и полека-лека и законово се вкарват такива текстове, които дискриминират мъжете. Аз не мога да се съглася по принцип. Законът трябва с еднаква сила да важи и за двата пола.
Това е много сериозно, което ви го казвам, във връзка с принудителното изваждане от жилището, защото достатъчно такива случаи ще има само и само да се вземе жилището. И това съжителство е точно с тази цел, за която говорих. Имам сериозни резерви като свързвам тези два текста. Специално говоря за разширяването на обема по отношение на лицата и за принудителното изваждане от жилището, особено за варианта фактическо съпружеско съжителство. При това положение човек не трябва да приема никаква жена в къщата си, защото след един провокиран скандал и съвсем съзнателно това може да се направи, и при толкова разширен обхват, така че това лично мен много ме тревожи. Това е първо.
Второ, прави ми впечатление, че отделът по Европейско право не казва, че това са задължителни текстове, а са с политически характер, взети от Съвета на Европа, но това не задължава страните членки автоматично да правят всичко, което там се дискутира и взима като решение.
Другото, за което искам да говоря, е за финансирането.
Колеги от неправителствения сектор, вие виждате, че вече са спорни въпросите даже за еднократни помощи за децата близнаци, за жените студентки и т.н. При тази финансова криза, в която се вижда, че който и да управлява, няма как да не се съкращават стотици милиони за социалното осигуряване и за какво ли не, мисля, че трябва да бъдете малко по-скромни точно за 2010 г. във вашите претенции. Много е ясно, както и вие предлагате, че ще бъде към Министерството на правосъдието, което и досега е било така. То пак ще си бъде в бюджета на Министерството на правосъдието и те би трябвало там по отделни пера да се каже, че еди каква си сума отива конкретно за еди-какво си. Но това се прави от самото министерство. Не е нужно в държавния бюджет да се запише изрично. Вас ви е страх, че може би няма да ви дадат средства и за това искате да се разпише официално. При предишното управление имаше много такива предложения към министъра на финансите Орешарски – едното беше по Закона за пътищата за глобите, друг специален ред за закупуване на камери за установяване на нарушения и т.н. по какви ли не закони, и накрая като излезе становището на Министерството на финансите, че това по принцип не е правилно и не го приема, така че и сега ние да гласуваме подобно нещо, самото Министерство на финансите няма да се съгласи. Това е изключено. Казвам ви го от практиката, по която се прави бюджетът. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Една реплика към колегата. Тук става въпрос за лица, а не става въпрос за жени или за мъже. Така че няма такава опасност. Заповядайте, г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Искам да приветствам правителството за подготвения законопроект, който изцяло е в унисон с резолюцията от 2007 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Беше проведена специална кампания 2006-2008 г., вероятно вие сте коментирали този въпрос и сте докладвали. Аз повече от 19 години съм член на тази организация. Много голямо внимание се отделя на въпроса за домашното насилие. Много се радвам, че още в началото на мандата си това правителство прави синхронизиран законопроект, който изцяло е в синхрон с изискванията на Европейския съюз и на страните, членки на Европа, където членуват 47 държави. Председателят на тази комисия в Съвета на Европа беше Даринка Станчева, наша колежка от НДСВ, която се занимаваше много успешно с тази програма.
На мен много ми допадна § 6 – описано е подробно за всички програми как ще се финансират, как ще става финансирането на дейности на неправителствения сектор, разписано е кой ще набавя, откъде ще се взимат средствата и т.н.
Тук не съм съгласен с колегата. Време е в България да няма домашно насилие, но обикновено обект на домашното насилие е жената. Така че който мъж е позволил да има срещу него домашно насилие, той не е добър мъж. Така че трябва сериозно да подходим към този законопроект. Аз ще подкрепя този законопроект и моята парламентарна група го подкрепя.
Александър Радославов:
Аз не съм против закона. Само обърнах внимание, че много голямото разширяване на обектите на приложението на закона и свързването с принудителното отстраняване от семейното жилище, е това, което сериозно ме притеснява, че може да се спекулира. Да се помисли малко за прецизирането на тези текстове. Това имах предвид. По принцип аз не съм против закона. Ще гласувам „за”. Просто обръщам внимание, че трябва да се прецизират текстовете.
Йордан Бакалов:
Аз доколкото разбрах колегата, той всъщност призовава вас като неправителствени организации да изследвате проблема за побоя на жените над мъжете. За това става въпрос.
Даниела Горбунова:
Действително лицата, които имат право да търсят защита по този закон, са всички лица – жени, мъже, деца, млади, стари, най-различни. В този смисъл поне аз не мога да се съглася с вас. Защото в закона е предвидено всички лица.
По отношение на изваждането от жилището. Това е закон, който по своето естество е граждански – съдебно администриране. Т.е. съдът да разпореди какво да стане с една заповед. Характерът на закона е такъв, че да се прилага бързо. Изваждането от жилището е за определен срок и досега този срок беше до 1 година, а този законопроект предвижда да се разшири до 18 месеца, което означава, че тези мерки имат временен характер с цел да се възпре агресията, насилието. Ако някой иска да злоупотребява, той може да го прави с всеки един закон в България. Моля да имате предвид, че мерките са срочни. Те не са за вечни времена и това не бива да плаши никой. Законът работи и сега.
Йордан Бакалов.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение.
Ясно е, че има разбиране и желание за подкрепа на законопроекта, но това все пак трябва да се изрази чрез гласуване.
Който е за приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35 от 23.10.2009 г., внесен от Министерския съвет, да бъде представен в пленарна зала и приет на първо четене, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
Благодаря на гостите. Продължавайте да работите в тази посока и дано да няма разминаване между изпълнителна власт и граждански структури.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на проект на декларация на Народното събрание на Република България по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН № S-12/1 от 16.10.2009 г. и „Доклада Голдстоун”, № 954-03-6 от 30.10.2009 г., внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители.
Тук е народният представител Димитър Чукарски, за да ни представи проекта на декларация.
Колегите имат становището на Министерството на външните работи, което малко късно се раздаде, но не по наша причина. Може би вече сте се запознали с него, тъй като то не е дълго. Заповядайте, г-н Чукарски.
Димитър Чукарски:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, както знаете, през миналата седмица ние група народни представители от „Ред, законност и справедливост” внесохме декларация, която да бъде приета от Народното събрани по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН и Доклада „Голдстоун”, който придоби гражданственост в България като „Гладстон”. Но няма да се спирам на това нещо.
Това, което искам да ви кажа е, че на 5 ноември Общото събрание на ООН одобри този доклад и прие резолюция, с която предоставя на Израел и Палестина период от три месеца за провеждане на „независимо разследване на нарушенията на международните разпоредби по правата на човека по време на конфликта в Газа” и призовава Генералния секретар на ООН да изпрати доклада в Съвета за сигурност.
Този доклад е всъщност проблемът, поради който ние приемаме и внасяме тази декларация и предлагаме на Народното събрание да я приеме, като отчитаме, че самият доклад, който е изработен, е абсолютно едностранен. Той наистина е отчел само мненията и становищата на Палестинската страна в този конфликт. Реално погледнато конфликтът, който е там, в голямата си част се провокира от поведението на различни организации, част от тях терористични.
Самата декларация, която ние сме внесли, предлагаме да има следния текст, съобразен с факта, че на 5 ноември Общото събрание на ООН вече е приело доклада и в този смисъл ще предложим, когато му дойде времето в пленарна зала декларацията да бъде в четири точки, а не както е първоначалният вариант в три точки декларативната част, а именно точка първа да казва следното:
1. Изразява несъгласие с „доклада Голдстоун”, представен пред Съвета по правата на човека на ООН, одобрен на 5 ноември от 64 сесия на Общото събрание на ООН и го определя като необективен.
2. Обръща се към Общото събрание на ООН да преразгледа своята позиция от 5 ноември и да направи обективна оценка на „доклада Голдстоун”.
3. Призовава Генералния секретар на ООН да не изпраща „доклада Голдстоун” в Съвета за сигурност.
4. Потвърждава пълната съпричастност на Република България в световната борба срещу тероризма и заявява, че всяка суверенна държава, в това число и държавата Израел има право да защити територията и гражданите си и да предприеме всички необходими действия за противопоставяне на терористични групировки.
В случая последната точка ясно и категорично заявява, че става въпрос единствено и само до терористичните групировки, които се намират на територии, част от които са все още част от държавата Израел, а други са дислоцирани или се намират в близки, съседни на Израел страни.
Това е декларацията във варианта, който смятаме, че е актуален към момента и така утре ще предложим, когато точката дойде в дневния ред от програмата за работа на Народното събрание за тази седмица, да бъде приет текста в този вариант.
Това е, което аз имам да кажа. Ако колежката Петрова иска нещо да допълни. (Не.)
Юнал Лютфи:
Г-н Председател,
Колеги, всъщност колегата Чукарски току-що представи на нашето внимание един съвсем нов проект.
Г-н Чукарски, това за мен е един абсолютно нов проект и по съдържание и по всичко. Изхождайки от парламентарната практика, а плюс това има и други обстоятелства, които никак не са за подминаване – докладът е приет на 5 ноември и то със 114 гласа „за”, 18 „против” и 44 „въздържали се”. Деликатно Министерството на външните работи казва „почти” или „до голяма степен” съвпада с позицията. Всички тези условности ме карат да предложа следната процедура.
Утре да не се внася тази декларация. Тази точка да бъде отложена, след като вече е минала, г-н Чукарски Вие също сте международник от дълго време, нищо няма да загубим, ако я отложим във времето, за да уточним допълнително някои неща. Този нов текст да се обсъди във всички парламентарни групи. За мен това е нов проект на декларация.
Йордан Бакалов:
Моля да ме извиниш, че те прекъсвам, но за мен процедурата е, че трябваше да изтеглят този текст, който в момента е пред нас, и да внесат новия текст.
Абсолютно. След това отново да тръгне процедурата – обсъждане на комисия. Тук няма деактуализация. Проблемът е минал.
Димитър Чукарски:
Съгласен съм с това, което казва г-н Юнал Лютфи и искам да ви кажа на вас и на останалите колеги, че днес говорих с Правния отдел на Народното събрание. Това, което те ми казаха е, че с оглед на това, че се забави и миналата седмица не успя да стигне тази точка до дневния ред, а утре има вариант да се стигне, да направим тази промяна мимоходом при разглеждането на самата декларация.
Другият вариант, който аз съгласувах с тях, беше наистина да я оттеглим и да я внесем наново. Ако това, разбира се, ще промени общото становище на Народното събрание, аз съм готов.
Юнал Лютфи:
Тук гаранция няма. Но да спазим процедурата е редно.
Йордан Бакалов:
Аз разсъждавам от гледна точка на това, че този доклад е минал. Вашите поправки са в аспекта на минал доклад, който е подкрепен. Има и въздържали се. Нашата държава също се е въздържала, доколкото виждам според становището, което е дадено от Министерството на външните работи. Според мен по правилното беше да се изтегли стария текст и да се вкара наново.
Юнал Лютфи:
Естествено. То не е късно. Могат да го направят днес до 18:00 часа и утре в 09:00 часа.
Йордан Бакалов:
Те ще си решат.
Димитър Чукарски:
Колеги, в момента, в който стане изтеглянето, трябва да се чака ново разпределение, ново минаване през комисии. Това е проблемът заради който решихме така да постъпим и това го съгласувах с Правната дирекция в администрацията на Народното събрание и ни казаха, че можем да го предложим текста като коригиран вариант така, както го имаме пред комисията и утре пред пленарна зала, като му дойде времето.
Никола Белишки:
В случая, г-н Чукарски, ние кой текст ще гласуваме сега?
Димитър Чукарски:
Този, който ние утре ще предложим на пленарна зала и който аз ви прочетох.
Никола Белишки:
Но би било редно, както по стария текст имаме становище на Министерството на външните работи, сега би било редно да имаме становище и по новия текст.
Йордан Бакалов:
Моята процедура като председател на комисията е да искам становището на изпълнителната власт. В разговор с г-н Чукарски преди да включим в дневния ред тази точка, той ми каза, че има лека поправка. Но поправката е сериозна. Хич не е лека.
Юнал Лютфи:
Г-н Председател, ако искате да гласуваме моето процедурно предложение за оттегляне и пускане на процедурата за съгласуване с водещи комисии. Аз това предлагам като процедура и така е по правилник.
Друг е въпросът дали е необходимо българският парламент да взема отношение по един въпрос, по който има специална комисия. Аз не искам да влизам по същество. Но те са в правото си по правилник да внасят декларация. Но аз предлагам сега чисто процедурно. Това за мен е нов текст, ново съдържание на декларацията, има нови оценки – горе долу са се съобразили донякъде с препоръките на Министерството на външните работи. Но за мен това е нов текст. За това предлагам, ако г-н Чукарски сам не предложи, мисля, че той е склонен вече да оттегли текста, и да пусне нова процедура.
Димитър Чукарски:
Въпросът е, че не мога да го оттегля при положение, че съм само аз тук от всички, които сме го подписали. Ние сме 7-8 човека, което не е коректно като позиция. За това идеята ми е да се гласува така, както реши комисията, оттам нататък ние ще трябва да се съобразим и със становището на комисията.

Юнал Лютфи:
Това също е ход. Подлагате на гласуване стария проект и ние го гласуваме.
Димитър Чукарски:
Нов проект няма. Аз просто го използвам като мотив, за да го защитя пред вас.
Йордан Бакалов:
Можем и да не стигнем до процедурата, предложена от г-н Лютфи, ако в момента не приемем текста, който е пред всички колеги, те са си в правото да внесат новия текст. Така че е по-добре по правилника сега да гласуваме това, което го имаме всички ние, а не редакцията, предложена от г-н Чукарски.
Подлагам на гласуване проект за декларация на Народното събрание на Република България по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН № S-12/1 от 16.10.2009 г. и „доклада Голдстоун”, № 954-03-6 от 30.10.2009 г., внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Който е против, моля да гласува? Един „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема декларацията.
Благодаря ви. С това приключваме с дневния ред.
Закривам заседанието.


Председател:
Йордан Бакалов





Стенограф-протоколчик: