---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 2



Днес, 04.02.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Златко Димитров, директор на дирекция „Международно право”; от Държавна агенция „Архиви” – проф. Георги Бакалов, директор, и проф. Станислав Станилов, народен представител от парламентарната група на Атака, вносител на проектите за решения.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Дневният ред, който днес е предложен на вашето внимание, е:
1. Проект на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи, № 954-02-6 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
2. Проект на решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
3. Проект на решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя 1396-1913 г., № 954-02-4 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
На всички ви са раздадени становищата по трите предложения на Министерството на външните работи. Предполагам, че сте се запознали с тях.
Заповядайте, г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Г-н Председател, правя формално процедурно предложение, съобразно нашия правилник, т. 2 и т.3 да бъдат отхвърлени от дневния ред и мотивите за това са следните.
Нито по Конституция, нито по Правилник, нито този форум като Комисия, нито дори Парламента на база на каквато и да е информация не са упълномощени да правят историческа оценка на събития, още повече в ретроспективен план, от дистанцията на времето. Имайки предвид, че това са много деликатни теми и особено мнението на Министерството на външните работи, че приемането на евентуално такива теми в дневния ред на обществото би довело до сериозен дисбаланс с липса на положителен ефект в международен план.
И най-важното, върху което ви моля да обърнете внимание, колеги, такива решения с национално, бих казал геополитическо значение, може би трябва да бъдат предшествани първо от, ако не обществен, то поне исторически консенсус и тогава да ги дебатираме. Още повече, току-що прочетох становището на Министерството на външните работи, което е на същото мнение, че може би особено третата тема би трябвало да се дискутира в този план и тогава да вземем решение.
Другото, което правя като формално предложение, моля да бъде гласувано това мое предложение.
Йордан Бакалов:
Има ли обратно процедурно предложение?
Който е за отпадане на т. 2 и т. 3 от дневния ред на днешното заседание, моля да гласува. Трима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Отхвърля се предложението за отпадане на точките от дневния ред.
По първа точка - Проект на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи, № 954-02-6 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Ще дам думата да представителя на Министерството на външните работи да представи становището на министерството. Г-н Димитров, имате думата.
Златко Димитров:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Вие имате на разположение становището, изготвено от Министерството на външните работи по Проекта на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи. Вероятно не е необходимо да го чета. Предпочитам да се спра на основните моменти в становището на министерството.
На първо място, функционира смесена комисия между правителствата на двете държави по нерешените въпроси. Тя заседава във формат четири работни групи. Най-голямата по брой на експерти, а най-вероятно и по брой на отделни въпроси, които тази група разглежда, това е групата, която се занимава с имуществени и социални въпроси. Последното заседание се проведе през м. май миналата година. Налице са имуществени претенции и от едната и от другата страна. Позицията на България е ясна, а именно целта е да се постигне справедливо и адекватно обезщетение на наследниците на бежанците, съответно от Одринска Тракия.
На второ място, бих отбелязал въпроса, който е свързан с различно тълкуване на Ангорския договор и по-специално на един протокол към него. Тълкуването на турската страна е, че въпросът с имуществените права на преселниците е изцяло уреден. Същевременно позицията на България е друга. Поддържаме и продължаваме да заявяваме, че всички претенции, които са били предявявани и осъществявани в миналото се обосновават на исторически, правни и политически и други аргументи.
На трето място бих отбелязал, че се извършва съществена работа по систематизиране, събиране и обобщаване на налични документи. Тук е председателят на Държавна агенция „Архиви” и по този въпрос проф. Бакалов е много по-компетентен.
На последно място, като заключение на становището на Министерството на външните работи, ще кажа, че не е необходимо да бъде приеман подобен проект на решение, защото изпълнителната власт в лицето на Министерството на външните работи, продължава да полага настойчиви усилия за уреждане на имуществените претенции на Република България. Този въпрос е бил поставен, както е известно и от министър-председателя по време на неговото посещение преди няколко дни в Република Турция.
Благодаря за вниманието.
Йордан Бакалов:
Благодаря ви. Сега искам да се извиня на всички и на вносителя, че първо трябваше да дам думата на вносителя на проекторешението. Проф.Станилов ще ме извини, предполагам. Имате думата, проф. Станилов, като вносител.
Проф. Станислав Станилов:
С няколко думи искам да кажа на народните представители, членове на почитаемата комисия, че въпросът за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи в миналото Народно събрание беше поставян пет пъти. Беше обсъждан три пъти. Не беше отхвърлян, не беше отрицаван, както и не е отрицаван по смисъла на тези документи, които имаме тук.
Въпросът е в това, че в миналото Народно събрание правителството постоянно обещаваше, че ще урежда тези въпроси, че ще сформира комисии, съответно работни групи и ще се работи и накрая едва през последната година г-н Станишев ми съобщи лично, понеже те бяха предизвиквани от лични мои питания към него, че най-сетне е сформирана комисия, която започва да работи и мандатът изтече.
Ние от Атака смятаме, че трябва да се вземат в края на краищата решителни мерки и становището, което е дало Министерството на външните работи ме удивлява със следното. Има подписан Ангорски договор, който няма нито обратна връзка, нито има право някой да го денонсира. Република Турция е признала този договор, че трябва да го плати и в анекса към него се казва, че ще го плати. Сега изведнъж се поставят съвършено други въпроси. Горе-долу познавам турската външна политика. Тя има един много хубав за Турция принцип, да осъществява турските национални интереси, да отрича, да отказва, докато накрая всичко изтече в канала. За себе си Република Турция, нейното правителство и обществото са прави. Те защитават собствените си интереси. Питам аз ние как защитаваме нашите, след като казваме така:
Не е необходимо да се разглежда проекта за решение и да бъде прието, защото Министерството на външните работи продължава да полага настойчиви усилия за уреждане на имуществените претенции. Актът на Народното събрание е едно, а полагането на усилия е съвсем друго. Актът на Народното събрание усилва задълженията по Конституция на правителството да урежда тези въпроси.
Това е нашето мнение. Затова сме го внесли и ще продължаваме да го внасяме постоянно и да държим на вниманието на българското общество всичко това. Защото всички партии, които тръгнат към властта и които отиват на избори, обещават, че точно този въпрос ще бъде поставен, разгледан, защитаван и т.н. и до ден днешен – 20 години, нищо не се прави.
Това по този документ.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Проф. Бакалов, ще вземете ли отношение? Заповядайте.
Проф. Георги Бакалов:
Г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
С оглед на обществения интерес и на задачите, които са ни поставени от правителството, това е една от приоритетните задачи на Агенцията. Много хора работят по тези проблеми. Мога да съобщя, че досега са поискали данни от нашия архив за имущество в Република Турция 8 хиляди семейства. Ние притежаваме данни за още 51 хиляди души. Това е, което стои като наличности при нас. Разбира се, част от най-важните документи са във Вилаетския архив в Истанбул, където по досегашната практика частни лица могат да организират проверка и да изискват копия от тези документи там. Въпрос на договорка в бъдеще е ние да поискаме, разбира се със съдействието на правителството, достъп до този архив и да си направим ксерокопия, които да бъдат в услуга на нашите граждани.
Това, което се коментира, за близо 800 хиляди души, ние не се наемаме да твърдим, че има толкова много хора, които биха искали да получат като наследници тези документи. Въпросът е, че освен Държавна агенция „Архиви”, към тази задача трябва да се включат и други държавни ведомства, като Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи. Те си имат свои архиви, имат си база данни, които при решение на правителството, биха могли да координират с нашите възможности и така да улесним още повече обема на тази задача.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Радославов, заповядайте.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги,
Уважаеми гости,
Аз мисля, че на базата на тази подробна справка, която ни се дава от Министерството на външните работи и от устните разяснения на проф. Бакалов, мисля че в момента искането на колегите от Атака образно казано е чукане на отворена врата. Искам да обърна внимание, че това не е било само въпрос на правителството, а и на президентите – нашият президент е бил ангажиран и фактически тук пише, че декември 2008 г. на среща е имало такава договореност между президентите на двете страни. След което въз основа на това с решение на Министерския съвет от март 2009 г. е създадена Смесена експертна комисия по нерешените въпроси между България и Турция и на 18 май 2009 г. се провежда първата среща. В крайна сметка в това становище на Министерството на външните работи се вижда, че се защитават в пълен обем всичките претенции, които основателно ги имат нашите изселници, изгнаници и техните наследници.
Аз не виждам с какво Народното събрание да задължава правителството. Просто правителството прави всичко възможно да решат въпросите по един взаимен начин за двете страни. Струва ми се, че не е логично парламентът какво да направи – да ги накара да тичат като спринтьори по пистата, евентуално ако могат да предрешат нещата.
Не съм съгласен, колега проф. Станилов, недейте да излиза така, че едва ли не само партия „Атака” милее за интересите на тракийските българи, че едва ли не всички други политически партии си затварят очите. Това абсолютно не е вярно. И не ставайте по-големи светци от Папата, защото единствено тракийските българи се борят за това преди да са създадени ред от тези партии, които са в българския парламент след 1989 г. Това се е поддържало и от предишни правителства и преди Девети септември. Това че не се постига успех, не може да е на вниманието на правителството, което е от 7 месеца и в срок от три месеца да реши въпроса.
Аз лично смятам, позовавайки се на позицията на Министерството на външните работи, че се прави всичко възможно от сегашната изпълнителна власт и вярвам, че каквото може като двустранни контакти между групите за приятелство между българския парламент и турския парламент и всички други канали, които съществуват, но да задължаваме правителството за това, което то върши де факто, мисля, че не е състоятелно. Аз лично не мога да подкрепя такъв проект на решение.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-жа Симеонова.
Красимира Симеонова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми гости,
Колеги, аз смятам, че всички ние сме тук, за да потвърдим това, че искаме защита на интересите на всички българи, независимо къде живеят те. Предвид това, което чухме от становището на Министерството на външните работи, а и това, което изрази проф. Бакалов, аз смятам, че се прави всичко възможно, за да може този проблем да бъде решен.
Мисля, че ние трябва да изчакаме нашето правителство, за да се разреши проблемът на ниво правителства и това да не е причина за политическо говорене и увреждане на двустранните отношения между България и Турция.
Моето мнение е, че трябва да се въздържим от такива крайни решения.
Йордан Бакалов:
Други изказвания. Заповядайте.
Юнал Лютфи:
Г-н Председател,
Уважаеми гости и колеги,
Дневният ред на нашата комисия е с доста деликатни точки. Искам малко да се върна назад, това което направи и проф. Станилов в своите уводни слова.
Темата за обезщетяване на българските бежанци от Тракия е една тема, която наистина занимава Турция и България в продължение на 60 години – от Освобождаването – от 1925 г. Тук е и проф. Бакалов и може да потвърди. Превратностите на историята, това че тук е било империя, е една историческа реалност. В тази империя са били и други държави, включително и България. Неминуемо след освобождаването и създаването на суверени независими държави остават да висят подобни въпроси за имотите и за тяхното обезщетяване. Няма нито един народен представител, член на тази комисия, който не би желал нашите бежанци от Източна Тракия да получат своите обезщетения за имотите си. Това е историческа реалност. Те са напуснали своите огнища и са били принудени да живеят тук. Това са събития, които са станали далече във времето.
Всъщност базата на която трябва да се стъпи е Ангорски договор от 1925 г. Пример в това отношение дава договорът между Башев и Чаглаянгил от 1966 г. и след това всички правителства. И никак не е лесно да се намери, както препоръчва и външно министерство, едно справедливо и балансирано решение на този проблем. И аз съм убеден, защото само преди седмица премиерът Бойко Борисов, ясно и недвусмислено постави пред турската страна, че правителството ще направи всичко необходимо реално, за да се намери бързо решение на този проблем и пак повтарям, балансирано решение, както е записано в становището на Министерството на външните работи, което никак не е лесно. Колеги, дипломацията е тежка работа, трудна и деликатна работа е и едно решение, колеги, обърнете внимание, решенията приети от Народното събрание имат силата на закон. Така се, според мен, нека да оставим на Смесената българо-турска комисия с четирите подкомисии, от които едната е специализирана само по този въпрос как да бъдат обезвъзмездени българските бежанци от 1912 и 1913 г. И наистина бавно и последователно да постигнат решение на проблема. Аз съм убеден, че това правителство наистина ще постигне резултат. И ако ние избързаме и аз съм против приемането на подобно решение от българския парламент, не само за това, че можем да влошим взаимоотношенията между България и Турция и ще падне сянка, защото нека да не забравяме, че ние сме партньори в НАТО. Ние см в много добри взаимоотношения с Република Турция. Ние нямаме нерешени проблеми. Ние имаме спорни проблеми, но нямаме фактически нерешени проблеми.
Аз смятам, че един такъв прибързан акт от страна на българския парламент не само, че няма да има полза нашата държава в посока на търсене на решение, но наистина може да доведе до излишно, с нищо не оправдано евентуално влошаване на отношенията. Аз предлагам комисията да отхвърли това предложение за решение на колегите от Атака. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.
Аспарух Стаменов:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги,
Уважаеми г-н Станилов,
Аз искам малко в конкретиката да вляза и разбирам, че размерът на обезщетението, което от българска страна ще бъде предявено към турската страна, както и обратното в точния размер ще бъде в резултат от работата на тази комисия или на тези комисии, които ще бъдат създадени от българска и от турска страна. Но все пак бихте ли казали на този етап в приблизителен размер какъв е финансовият израз и това, което българската страна би поискала. И това включва обезщетение само за материално претърпени щети или и за нематериални претърпени щети. Благодаря ви.
Проф. Станислав Станилов:
Не е изчислено това още. В общественото пространство има някаква минимална сума от 10 милиарда долара, в което влизат не само цените на имотите, къщи, лозя, градини и пр., а влизат и така наречените пропуснати ползи, в които влиза цял пакет икономически параметри.
Ние не смятаме, че това е точната цифра. Може да е по-малко, може и да е повече. Ние поставяме този въпрос по една проста причина. Тук се чуха думи за системно, бавно, постепенно и пр. По-бавно от 60 години, повече от половин век обсъждане на този въпрос, аз не виждам какво по-бавно може да има.
Второ, твърдението, че ние чукаме на отворена врата също е невалидно, тъй като миналото правителство държеше вратата постоянно отворена и през нея не можеше да се мине. Решението е взето едва на края на мандата да се създаде комисия.
Трето, това наше предложение за решение на Народното събрание е направено, за да задължи евентуално правителството да действа по-енергично и то е внесено не сега, а точно в първия ден от работата на Народното събрание. Т.е. то изпреварваше събитията и ние смятаме, че това което се твърди, че е постигнато е и резултат от престоя на нашето предложение в Народното събрание.
Тук искам още да каже, че не става дума за неустановени неща. Този дълг е признат с валиден договор и анекс към него. Т.е. турската страна е признала, че този дълг съществува. Сега трябва да бъде оспорен явно Ангорският договор като невалиден, за да се отказва да бъде платен дълга и срещу него да се предявяват претенции. Това е същността на правния казус по този въпрос и за това сме го внесли.
А по въпроса дали аз съм по-голям католик от Папата, това ще го реши българският народ и историята.

Йордан Бакалов:
Други изказвания. Заповядайте.

Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, аз също няма да подкрепя това проекторешение, но не заради това, че няма съдържание и че този казус най-сетне не трябва да бъде финализиран, а в продължение на думите на г-н Радославов, просто не е актуално инициирането и то с такова категорично „Народното събрание реши: възлага на българското правителство да пристъпи” и т.н.
Обръщам ви внимание и върху още три неща, които ми направиха впечатление в проекторешението:
Първо, г-н Станилов, в проекторешението и особено в мотивите има две неща, които меко казано ме притесняват – два израза. Първото е, че водещ принцип на турската външна политика е бил „утре-бавно-никога”. Това меко казано, според мен, е обидна квалификация и сарказмът е неуместен. Това е официален документ и както каза г-н Юнал Лютфи той е с правния статут на закон.
Второто, още по-красноречиво, Турция е определена, независимо коя е държавата всъщност, като една безотговорна държава. Това е също, меко казано, израз на лоша дипломатическа практика. В такива документи точно такива изрази и квалификации не трябва да се правят. Най-малкото не е наша работа това.
По същество по отношение на самия казус позицията на Министерството на външните работи е най-красноречива и подробна по отношение на решаването на този казус. Там са изразени, поне в старата консултация с министъра на външните работи, очертани са принципните различия между двете страни, упомената е убедеността, че нашата страна трябва безотказно да поддържа всички осем претенции, които са изредени, така че най-малкото не е актуално този въпрос да го издигаме по този начин и да го разглеждаме в пленарно заседание и дори в комисия.
Освен това ви обръщам внимание на финала и върху друго нещо, също деликатна тема, която ми направи впечатление, отношението към въпроса от страна на правителството и особено на премиера. На 30-ти януари, доколкото се сещам, г-н Председателят беше в официалната делегация, се води диалог, включително номер едно тема беше точно тази и някакви принципни споразумения между двамата премиери се постигнаха. Премиерът вероятно няма да одобри и хареса стила, с който се предлага решението, доколкото го познавам. Повелите към него и правителството в императивен характер не са много по вкуса. Имам предвид, че предложението е за Народното събрание да принуди правителството да направи смела крачка по открития въпрос и решението, което още веднъж ще цитирам, е възлага на българското правителство и т.н.
С оглед на тези посочени причини аз мисля, че не е удачно да приемем този проект за решение. Благодаря.

Йордан Бакалов:
Благодаря. Друг желаещ да се изкаже. Заповядайте.


Борислав Стоянов:
Аз съвсем накратко ще споделя, че от почти всички изказали се дотук против приемането на това решение минава като червена нишка една идея, която мен доста ме озадачава. Излиза, че тъй като това е някаква деликатна тема не е работа на тази комисия, а също така и Народното събрание да се занимава. Това поне на мен ми звучи доста странно. Тогава дайте да направим един списък на темите, които са деликатни и да не ги пипаме ние народните представители, а по тези които не са деликатни, да водим дебати в Народното събрание.
Йордан Бакалов:
Друг иска ли думата? Заповядайте, проф. Станилов.
Проф. Станислав Станилов:
Тук се направиха няколко бележки върху езика, който ние използваме в проекторешението. Отговорна държава е тази, която спазва подписаните от нея договори. Тази държава, която не спазва подписаните от нея договори, се нарича безотговорна държава. Така че аз не смятам, че трябва да се държи някакъв деликатен език. Или защитаваме българските интереси от определена позиция, или не ги защитаваме.
А това, че сме нарекли Турция безотговорна държава, ние имаме сериозен аргумент – Ангорският договор, сключен преди 60 години до ден днешен никакво изпълнение и срещу него на днешния ден се предявяват претенции. Като се отрича един такъв договор, се престъпва отговорността. Кой носи отговорност за този договор? Онзи, който го е подписал. Този, който не го изпълнява и го отрича след като го е подписал, как се нарича? Безотговорен. Защо трябва да говорим тук върху лексиката. От тази лексика аз мога да извадя още куп неща.
Йордан Бакалов:
Други изказвания? Ако няма, аз ще кажа накрая няколко думи.
Първото, с което искам към всички колеги да се обърна е, че тук все пак е български парламент и това, че някой има определено мнение по някои въпроси, няма лошо. Много естествено е, че няма как да ни съвпадат мненията. Но това не означава, че все пак не трябва да се държим колегиално един към друг. И с оглед на това, че сме в българския парламент и сме български политици е хубаво да отстояваме и българските интереси. А това, че в момента има едно такова искане със силата на решение, аз не напразно около 6 месеца задържах нещата, защото през това време трябваше отговорните институции да си подготвят становищата и да запознаят самият мен по всеки един въпрос, който днес ще разглеждаме.
Завършвайки, всеки е свободен да гласува така както го намира за себе си – дали със сърцето, дали с разума си, това е избор на всеки един народен представител. Но определено мога да кажа, че аз лично не виждам кой знае какви притеснения в това, че примерно може да се подкрепи едно такова решение. По-скоро притесненията са, че явно има доста сериозни разминавания в това, което чувам от проф. Бакалов, от тези, които в момента имат документи и тези, които евентуално ще искат и ще искат да участват за получаване на такива обезщетения. Защото от 8 хиляди до 50 хиляди разликата е някъде около близо 7 пъти. Явно по този въпрос трябва още доста да се поработи. Дано тази комисия, която е сформирана между двете правителства, да съумее по-бързо да придвижи решението на въпроса. Защото това решение стои, както за българската страна, така и за турската страна. Знаете, че има и едно тълкуване на Европейската комисия. Там не се казва задължително, но така или иначе трябва да се уреди този въпрос. Това че българският парламент го разглежда в момента няма нищо страшно.
Ако няма други изказвания, да ви предложа проекта на решение и да гласуваме.
Днес, 04.02.2010 г., на заседанието си Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите реши:
Възлага на българското правителство да пристъпи към уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи, като използва всички намиращи се в негово разположение възможности и средства.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Който е против? Трима „против”. Който се въздържа? Седем „въздържали се”.
Не се приема решението.
По втора точка - Проект на решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Проф. Станилов, имате думата.
Проф. Станислав Станилов:
Няма да ви чета текста. Този текст е внасян три пъти в Народното събрание. Два пъти е обсъждан. Един път е оставен без последствия. Той е базиран на историческите документи, които имат всички останали европейски държави и Европейският парламент, който е приел такова решение.
Освен това към аргументите се прибавя и съпричастието на българския народ към събитията. В този смисъл този акт има морално правен характер.
Аз прочетох внимателно становището на Министерството на външните работи. Това становище влиза в разрез с нашите мотиви сам в точката, в която се изисква да има някаква полза от приемането на такъв акт за България. Ние не търсим полза. Ние следваме морални принципи. Те са абсолютно същите, които Германия, Франция, Италия и още много други държави, Долната камара на Съединените щати, Англия, Русия и други, както и Европейският парламент са приели такова решение. Не виждам нищо притеснително и българското Народно събрание да се присъедини към тази група европейски народи, които са признали един варварски акт.
За тези които не знаят, забравата на този акт е бил историческият аргумент на Хитлер да започне холокоста, защото има документ, в който един от присъстващите на обсъждането за унищожаването на евреите е казал, че от историческа и международна гледна точка това може да бъде тълкувано като престъпление и отговорът е бил: „За милион и половина арменци кой днес си спомня.”
Следва да се подчертае, че въпреки, че геноцида над арменците попада в понятието геноцид по смисъла на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г., по която Турция е страна, тази конвенция няма обратна сила за събитията, настъпили преди влизането й в сила. Тогава по силата на каква конвенция е осъден холокост, който се е случил през 1948 г. и преди приемането на тази конвенция. И не могат да се разберат хората, които отричат един такъв морален акт, дали не отричат и холокост над евреите. И като отричат този морален акт, който е същият като холокоста над евреите, нека да станат и да го заявят, че няма такова престъпление.
Иначе ние не признаваме, тук се споменава за ползи, позовава се на влошаване на двустранни отношения, но другите държави, които са приели такъв акт, не са ли се бояли от влошаване на двустранните отношения. Те не са ли имали същите аргументи, те не са ли се бояли от това, че ще им се усложнят нещата в международен план, че там също има хора, които отричат и пр. Не. Канцлерът на Германия Ангела Меркел е внесла в Бундестага това предложение и Бундестагът го е гласувал почти единодушно.
Всичко това, което ви говоря тук, е подредено и много по-подробно съм го дал в Народното събрание. Мотивацията и трите пъти, когато съм го внасял в Народното събрание, е почти една и съща. Ние смятаме, че няма от какво да се боим и няма кой да се разсърди. И понеже нас ни обвиняват, че сме антиевропейска партия, тук се решава коя партия е европейска, кой е европеец и кой не е. След като европейските народи, чиято воля е изразена от Европейския парламент, са приели такова решение, ние се боим да влезем в това семейство.
Това мога да ви кажа.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Проф. Бакалов, Вие имахте доста сериозна разработка по тази тема, доколкото съм чел и знам.
Проф. Георги Бакалов:
Това, което мога да кажа е, че от фактологическа гледна точка упражненото насилие върху арменския народ не подлежи на никаква дискусия. Това е доказано безспорно.
Аргументите, които представя турската страна, разбира се, целят защитата на някои нейни действия. Целият спор се води върху числеността на жертвите и начина, по който е станало това и дали не е имало предизвикателство от страна на арменците, които са довели до ответна реакция, което според последните архиви, с които разполага Турция, са дали и по-големи резултати. Още навремето обществеността е била убедена, че има извършено насилие.
В нашите архиви има документи за стотици, хиляди дори насилствено потурчени арменци в района на Одринския вилает. Това са документи, които са при нас. Имаме също и преписи от дипломатически доклади, които българската страна е имала в архива на външно министерство.
За мен като историк въпросът дали е имало геноцид или не, просто не е състоятелен. Имало е, разбира се.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.
Юнал Лютфи:
Да чуем и представителя на външно министерство относно материалите, които вие цитирате, но има ли нарочен документ само на тази тема от Европейския парламент. Това във вашата справка липсва. Има ООН, има Съвета на Европа. О’кей! Това е така. Изброени са и съответните държави. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Заповядайте, г-н Димитров.
Златко Димитров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Позволете ми в отговор на конкретно отправения въпрос да акцентирам върху основните точки от становището на Министерството на външните работи и след това ще се върна конкретно на въпроса.
Вероятно пак няма нужда да чета мот-а-мо становището на Министерството на външните работи. Вие разполагате с него. И все пак има четири точки, които са структурирани в него.
Първата е свързана с това по какъв начин нашият народ е показал своето отношение към арменските бежанци. Това е неоспорим факт. Това принадлежи към нашия бит, нашата култура. Знаете за тези образци на нашата литература, които са свързани именно с арменските бежанци. Дали сме подслон на десетки хиляди арменски бежанци. Това е исторически факт и те са част от нашето общество.
Точка две се отнася до конвенцията, която беше цитирана тук за преследване и наказване на престъплението геноцид. Аз само бих искал да посоча, че има разлика между давност за престъпление срещу човечеството, военни престъпления и геноцид и обратна сила или ретроактивност на действие на международен договор. Това са две различни неща. В този смисъл след приемането на Конвенцията в даден период може да се говори, че дадено престъпление, извършено примерно през 60-та година, то след 30 години, т.е. през 90-те години на миналия век, това престъпление няма да има давност. И все пак Конвенцията е приета 1948 г., тя няма обратна сила за събития, които са станали преди нейното приемане.
Третият въпрос също е ясен. Стана дума по предходната точка от дневния ред на вашата Комисия, че се води преговорен процес между двете държави по определен кръг от въпроси.
Бих искал да кажа повече неща за т. 4 от становището на Министерството на външните работи. Тук може би ще отворя една скоба в отговор на конкретния въпрос. Изискването за становищата, които трябваше да представим на вниманието на вашата комисия, беше да са в обем на една страница. Това не позволи да включим факти и обстоятелства, които иначе бихме могли да включим, ако тези становища можеха да бъдат по-дълги. За това няма и референция по въпроса за резолюцията, приета от Европейския парламент. Но аз искам друго да кажа.
В края на миналата година бяха подписани два протокола между Армения и Турция, единият от тях е Протокола за установяване на двустранни отношения и една от неговите точки и по-специално т. 2 третира и въпроса за геноцида, макар че думата „геноцид” там не се използва. Но там недвусмислено се заявява, че двете страни се ангажират да започнат диалог по историческото измерение на отношенията между двете държави. Съответно протоколът предвижда създаването на подкомисия от експерти, които конкретно да се занимават с историческото измерение на диалога между двете държави. Ако е необходимо аз мога да цитирам конкретно текста на протокола, подписан между правителствата на Република Армения и Република Турция.
Тъй като това е нов момент и става дума за наличие на недвусмислено изразено съгласие между двете държави на практика да създадат съвместна комисия по този въпрос, този нов момент би следвало да бъде отчетен, когато се разглежда проект за решение за признаване на арменския геноцид. Това е, което исках да кажа. Благодаря за вниманието.
Йордан Бакалов:
Имате думата, колеги. Проф. Станилов, заповядайте.
Проф. Станислав Станилов:
Не напразно в този протокол не е спомената думата „арменски геноцид”. Решението на арменското правителство е, че по въпроса за геноцида то няма да преговаря. Всички останали исторически въпроси ще бъдат поставени и ще бъдат обект на преговори. Но геноцидът, по него преговори няма да има.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги,
Уважаеми проф. Бакалов,
Уважаеми представител на външните работи,
Този въпрос беше дискутиран изключително много от предишното Народното събрание пак по инициатива на колегите от Атака. Тогава се изложиха ред съображения, въз основа на което в пленарна зала не се прие решение в този смисъл, в който и сега се предлага.
Аз лично напълно споделям изразената позиция от Министерството на външните работи. Ако човек я прегледа по-подробно ще види, че 18 страни фактически са взели такова решение за признаване на геноцида, а те са някъде над 150-160 държави. Аз мисля, че няма български народен представител, който по същество по сърце и по душа да не приема, че е имало геноцид. Въпросът е това, което се предлага като решение на българския парламент да признае този геноцид, какво ще допринесе след толкова и толкова години, след като относително новото е, от което аз съм приятно изненадан, че се постига едно такова съгласие между двете правителства на Армения и на Турция. Това е един толкова красноречив акт от страна на Република Турция, че те се съгласяват поначало на тази тема да се водят сериозни разговори и да се формират решения.
По точка първа от дневния ред на днешното заседание видяхме, че се бори българското правителство по много по-значими за интересите на българите за признаване на репарации на нашите тракийски бежанци. Как на фона на тези толкова големи усилия да се защитят интересите на десетки хиляди българи, сега изведнъж ние да гласуваме за арменския геноцид. Смятате ли, г-н Станилов, и Атака, че това ще допринесе и ще благоприятства за по-скорошното решаване на точка първа. Няма да благоприятства. Човек просто трябва да разсъждава като политик и като народен представител, че тези неща са свързани и съвсем основателно в позицията си Министерството на външните работи обръща внимание, че този акт сам по себе си ще влоши отношенията. И тогава или ще се борим по точка първа да се постигне един положителен резултат, или ще си стреляме в пространството с решения, които точно в обратната посока ще торпилират другите усилия.
Аз си мисля, че българският парламент би трябвало да уважи становището на Министерството на външните работи, а също и нашата комисия още повече при наличието на тези решения между Турция и Армения. Това е моята позиция. Ще подкрепя позицията на Министерството на външните работи.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги,
Уважаеми гости, темата за арменския геноцид винаги след Нова година, особено през февруари, март и април става актуална на различни формати на българския парламент – комисии и пленарна зала.
Тук проф. Станилов е прав. През миналия мандат на четиридесетото Народно събрание няколко пъти имаше дискусии по този въпрос.
Аз искам да привлека вашето внимание с ваше позволение върху няколко важни, според мен, акцента.
Първо, след доста години на прекъсване на дипломатическите отношения между Армения и Турция за първи път има съгласие за подновяване на диалога между двете съседни държави Армения и Турция. За първи път двете държави желаят да установят нормални дипломатически, политически, икономически и културни връзки. И това е съвсем естествено. Не може да се гради настояще и бъдеще само на базата на миналото. Това е и европейски принцип. Но да оставим това настрана.
Съгласен съм с Вас, проф. Бакалов, насилие е имало. Много правилно отворихте една скоба. Всъщност тази смесена комисия, създадена между двете държави, за да се установят всички параметри на това насилие, броя на жертвите и особено причините, които са довели до тези жертви. Било е военно време. Имало е арменски четници, наречени пашлаци. По редица съображения и основно за това, че аз съм убеден демократ по дух и по рождение, ако щете, аз осъждам всяко насилие и моята партия Движение за права и свободи осъжда всяка форма на насилие там, където са потъпкани човешки права и свободи. Тук не бива да имате никакво съмнение.
Но когато има много отворени въпроси, проф. Бакалов, когато учените от двете държави, макар че вие казахте „нямат спор, че е имало геноцид”, аз не мога да се съглася с тази ваша ясна и конкретна дефиниция. Имало е насилие, имало е жертви, имало е разбира се, но нека да оставим на тази арменско-турска смесена комисия от историци, архивисти, учени, които да изяснят случая. И Ердоган изрично каза, каквото реши комисията, Турция ще го приеме. Това е вярно. Това е исторически факт. И представителят на външно министерство го потвърди и проф. Бакалов и съвсем естествено е проф. Бакалов да следи тези събития. Нека колеги да оставим двете държави да бъдат мотора на това, което днеска обсъждаме – имало ли е геноцид, нямало ли е, имало ли е насилие. Имало е. Арменските чети, когато чуждите войски нахлуват в Анадола, в смесените райони, където живеят арменци и турци, арменците са палили турски села. Това пък говорят другите архиви. Може би вие ще кажете, проф. Бакалов дали съм прав или не. Но това са неща, с които аз съм се запознал. Те са турски, взимал съм исторически книги от там. Така че е имало предизвикателство, което да увеличи размера на това насилие, броя и жертвите на това насилие. Тези неща са важни и за двете страни. Защото да се повтаря само геноцид, геноцид, някак си не върви.
И накрая, в крайна сметка за пореден път ще кажа, че ние превръщаме отново нашият парламент и този път с решение да бъде съдник на исторически събития. Нашата работа е законодателна работа, колеги. Нека да оставим на двете държави, които пряко са ангажирани в спора, да решат проблема.
Някой ще каже, проф. Станилов, има няколко европейски държави, но има редица държави, които не са съседи на Турция – Аржентина, Ватикана, Уругвай, да не изброявам другите, но ние сме обречени да живеем един до друг, въпреки историческите превратности, които сме преживели векове наред заедно.
Аз предлагам наистина този път да не приемаме този проект за решение с оглед на това, както препоръчва Министерството на външните работи. Освен че това ще хвърли сянка върху диалога с Турция, включително и за по-бързото решаване и на първа точка от дневния ред. Нека да бъдем диалогични, нека да бъдем гъвкави. Пак повтарям, нека да оставим комисията да реши – смесената турско-арменска комисия да сложи точка на този спор и каквото реши тази комисия, това да бъде. Тогава, ако трябва, отново ще влезе в дневния ред този въпрос, ако се налага по принцип.
Аз няма да подкрепя този проект за решение, така както е към днешна дата. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Някой от гостите иска ли думата. Проф. Бакалов, заповядайте.
Проф. Георги Бакалов:
Само с две думи по повод казаното от г-н Лютфи.
Политиците има някаква теоретична възможност да се договорят и да се разберат по дадени проблеми, но когато стигне въпросът до историците, там няма да има разбирателство. Това трябва да сме сигурни. Все едно ние с македонските историци да седнем и да намерим компромис по проблемите, които са актуални в нашите взаимоотношения в миналото и отлетя тази история, за която претендират, тяхна ли е или не. Ние никога няма да приемем това становище, както те ще отстояват своето. Това е все едно глупавия спор има ли Бог или няма Бог. Винаги ще има две страни и компромис няма да има по този въпрос. Аз мисля, че по-скоро политиците биха могли да се договорят, да постигнат някакви взаимно изгодни за двете страни взаимоотношения, но учените едва ли.
Йордан Бакалов:
В потвърждение на тезата на проф. Бакалов аз в петък и събота бях в Турция. Историците и учените са били стигнали до някакво решение между арменската и турската страна и точно те обаче в един момент са спирачката. В последния момент има промяна на становището на част от учените.

Александър Радославов:
И точно в тази връзка искам да кажа, че ние тук като народни представители трябва да разсъждаваме и взимаме решение като политици, а не като историци. Тук става въпрос дали с това решение ще навредим на интересите на България като държава на взаимоотношенията с Турция и не само с Турция и от тази гледна точка взимаме решение, че историческата правда е едно, а политиката и интересите на държавата в момента е съвършено друго. Аз лично за самия себе си като човек и винаги когато става въпрос за тази тема приемам, че при това масово избиване на населението за обществото си е геноцид, но от политическа гледна точка смятам, че това решение не би било удачно. За това казах, че ще подкрепя позицията на Министерството на външните работи.
Йордан Бакалов:
Колеги, чета предложението за решение:
Решение
за признаване геноцида над арменците в
Османската империя 1915-1922 г.
Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915-1922 г. е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи. Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации:
Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид (1948 г.).
Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството (1968 г.).
Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения
Българското Народно събрание признава официално геноцида над арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоменание на неговите жертви.
България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина, като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог.
Който е „за” това решение, моля да гласува. Един „за”.
Който е против? Трима „против”.
Въздържали се? Петима „въздържали се”.
По трета точка - Проект на решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя 1396-1913 г., № 954-02-4 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Има думата проф. Станилов.

Проф. Станислав Станилов:
Историческата аргументация вероятно сте я прочели и ви е известна. Ще прочета само решението.
Народното събрание реши:
Обвява 17 май (денят на клането в Батак) за ден на поклонение на жертвите на геноцида над българите в Османската империя и възлага на българското правителство да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.
Изброените исторически престъпления не могат да бъдат омаловажавани и отричани в държавни обществени документи, в говорено и писано слово от държавни и частни медии, в учебници и учебни помагала.
Нашето предложение за решение накратко казано представлява един контрапункт на развиваната в продължение на близо десетилетие теза за османското присъствие над българите в Югоизточна Европа, което омаловажаваше така да се каже цялата историческа съдба на българите и обезценяваше нашето Възраждане, борбите ни за освобождение и самото ни освобождение. Ако в тази теза за османското присъствие се пледираше, че българите са живели в определени рамки в Османската империя, благоденствали са, напредвали са и т.н. и са се развивали, което беше същността на тази теза, става безсмислен целият ни следващ исторически път. По тази причина ние предлагаме едно проекторешение на Народното събрание, което има същия смисъл. Това е.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Имате думата за изказвания. Заповядайте.
Тунчер Кърджалиев:
Г-н Председател,
Дами и господа,
Г-н Професор, не случайно в началото предложих тези две точки да не се разглеждат в нашата Комисия и там се аргументирах какви са причините. Още веднъж ще повторя единият от аргументите, а именно, че в нашето съвремие особено на фона на всичко ставащо не само на Балканите, но и в Европа и света, точно такъв тип теми задължително трябва да бъдат предшествани от едно по-широко обществено обсъждане, защото неминуемо такъв тип решения имат резонанс не само върху обществото на държавата, чиито парламент е приел такова решение, а и на съседните държави и в Европа.
Второ, което е може би по-важно, вижте с какви послания се върна нашия премиер преди седмица от Република Турция. Според Министерството на външните работи, чието становище сега прочетох, те са категорични, че приемането на такова решение ще усложни двустранните отношения и ще доведе до усложняване на политическия диалог между двете държави, а приемането на решение ще се превърне в политически проблем на двустранните отношения, ще засегне пряко българските интереси в търговско-икономическата област, енергийната сигурност и т.н.
Все пак двамата премиери говориха за Набуко, говориха за проекта „Горна Арда”, за язовира на Тунджа, за по-активни взаимоотношения в областта на туризма, по отношение на стокообмена от 3 милиарда евро. Ако приемем такова решение, всичко това обрича тези идеи, ако не на провал, то поне със сигурност в обозримо бъдеще ги отлага. От тази гледна точка, още веднъж ще повторя, това решение може би наистина трябва да бъде предшествано от по-широк обществен дебат. Благодаря.

Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Лютфи имате думата.

Юнал Лютфи:
Г-н Председател,
Професоре, колеги, темата, която сега обсъждаме е част от историята на България. Обхваща един доста бурен исторически етап, откъс от историята на България и отново тук колегите от Атака я хващат тази тема с оглед да покажат може би, че те са по-големи родолюбци, по-големи патриоти и повече милеят за България. Аз не смятам, че това е подходящият метод и начин, нито пък тук е мястото за това. Аз и моят колега д-р Кърджалиев не сме по-малки патриоти, защото ние сме се родили тук, тук са родени и нашите деди и тук ще бъдат погребани и нашите кости.
Когато говорим по тази тема и вие предлагате с решение 17 май да бъде денят, с който да се отбележи клането в Батак, не смятате ли, че имаме 2 юни и зарята започваме с Ботев и Левски и с всички герои, които са паднали за свободата на нашето отечество Република България. Какво целим, колеги, когато искаме отделна дата за едно трагично събитие, каквото е Батак. Нека да не се връщаме и да не търсим онова, което ще раздели българския народ. Нека да търсим онова, което ще консолидира, което ще обедини българския народ. Нека да не търсим поводи, които да хвърлят сянка в отношенията между България и Турция, което е много важно, колеги. Пак ще го повторя и ще го повтарям дотогава, докато се убедим в това. Не може само исторически събития от време на време да ги вадим, да ги размахваме и с тях да правим политика.
Второ, което никак не е маловажно, аз смятам, че в рамките на това, че ние сме вече членове на Европейския съюз, членове на НАТО, където ние с Турция сме партньори, ние водим диалог за решаването на спорните въпроси с Република Турция не мисля, че приемането на едно такова решение също не е в унисон с усилията, които полага Република България и особено днешното правителство, което се ползва с доверие и в Европа и в региона, и в нашата страна, отново да предлагаме проекторешение, което може да раздели държавата, може да раздели нацията. Нека да търсим онова, което ни сплотява, което ни обединява.
Няма да подкрепя този проект на решение. Благодаря.

Проф. Станислав Станилов:
Общественият дебат върху едно такова проекторешение се води повече от 100 години в България, откогато съществува Третото царство, даже и преди това.
Второ, не разбирам аргумента за едно или друго, единственият най-главен аргумент, че Република Турция ще се разсърди и ще се обиди. Не мога да разбера защо трябва да се обиждаме от фактите, не мога да разбера защо трябва да отричаме нещо, което се е случило.
Освен това, искам да напомня, че бяха извършени огромни исторически спекулации. Имаме огромна папка с изказвания, писания и пр. за така нареченото османско присъствие и обезценяване на българския стремеж за свобода, независимост и просперитет. Вие много добре знаете какво сме представлявали в Османската империя и какво представляваме веднага след излизането си от нея и какви са аргументите и от морална, и от културна, и от всякаква друга гледна точка да напуснем това лоби.
Обясних вече защо ние предлагаме подобно проекторешение и ето ги аргументите на Министерството на външните работи, които са и на всички останали и на всички противници на това. Главният аргумент е, че Република Турция ще се разсърди и кой знае какви събития ще произтекат. Ако Република Турция е цивилизована държава няма да спори нито за арменския геноцид, нито за българския, нито за Ангорския договор. Тя е държава, която ще изпълнява изискванията на Европейския съюз също. С това ние искаме да напомним нещо много опасно, че нас ни се вменява в дълг да подкрепяме Република Турция за влизане в Европейския съюз, а всички тези проекторешения, които ги нося в папката, предимно с морален характер, трябва да ги свием под масата, да не се обаждаме, нищо да не казваме ,защото ще се разсърдят, ще се влошат отношенията, ние сме в Европейския съюз, ние сме в НАТО и т.н. Това изобщо за нас не са аргументи.
Най-накрая искам да кажа, че в края на краищата Атака не е паднала от небето. Не е нито създадена, нито е по волята на тези 20 души народни представители. Атака е изпратена от българския народ. Голяма или малка, тя е такава. И ако има 300-400 хиляди избиратели, които стоят зад подобни идеи, няма тези идеи защо да се отричат и да се възмущавате от това, че те се прокарват тук. Това означава, че те са на дневен ред в обществото и не са слизали оттам. Благодаря ви за вниманието.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания? Г-н Димитров, заповядайте.
Златко Димитров:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Бих искал да направя едно уточнение във връзка с тезата, че основният аргумент на Министерството на външните работи против проекта на решение е аргументът за влошаване на двустранните отношения. Бих искал да кажа, че това нито е първият, нито единственият, нито е основният аргумент. Това е един от аргументите.
Първият аргумент в становището на Министерството на външните работи е свързан с това, че това е нов въпрос, който в официалните отношения не е бил поставян досега.
Вторият аргумент е свързан с тезата, която беше посочена тук, че е необходимо подобно решение да бъде предшествано от експертни дискусии, а тук беше изразено мнението дори и от широк обществен дебат. Защото терминът „геноцид” в крайна сметка в сравнение с дългата история е неологизъм, възникнал едвам в средата, дори малко преди средата на миналия век.
Третият аргумент е свързан с това дали е спорно, че са били извършвани престъпления срещу българското население или не. Очевидно това не е спорен проблем. Въпросът е дали квалификацията с термина „геноцид” – нов термин в съвременното международно право, дали с тази квалификация това не би представлявало пречка за решаване на нерешените въпроси с нашата съседна държава.
Последният аргумент на практика е това, за което стана дума, че това може да доведе до влошаване на политическия диалог. Аз бих обърнал внимание на това, че в контекста на етимологията на понятието „геноцид” в този контекст трябва отново, както и на предходната точка, да се спра на Конвенцията на ООН, приета през 1948 г., а именно, че тя няма обратна сила и това е чисто международно правен аргумент, но все пак би следвало също да бъде отчетен. Благодаря за вниманието.

Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Проф. Бакалов, имате думата.
Проф. Георги Бакалов:
Това е тема за един огромен симпозиум по време. Аз ще изразя едно становище, което го защитавам от 1993 г. насам, когато за първи път в обществото избухва един скандал по повод на това, че в някакъв учебник, аз знам точно кой е, с автор тогава доцент, а сега професор Цветана Георгиева е записано за турско присъствие в българските земи. Тъй като тогава бях председател на изпитната комисия по история в Университета, имах запитване от журналисти и го изяснихме. Става дума за едно съзнателно лошо четене на този текст. В него се казва, че Османската империя в Ирак, Иран, в Египет е присъствала за това, че има сродна среда, където има мюсюлманско вероизповедание и традиции в това отношение, и още няколко такива изречения, докато в региона на Тракия, Мизия, континентална Гърция тя е упражнявала режим на владичество. Тези две неща бяха съзнателно пропуснати, за да остане само първото определение.
Лично аз смятам, че дори терминът „робство” не е коректен. Това е литературно клише, което е влязло в 19 век в българския език, подкрепя се от големи наши автори – и Ботев, и Каравелов, и Раковски, но това е литература. Роб е онзи, който е лишен от всякакви имуществени възможности и който не е зачитан от държавното право като личност. Но човек, който плаща данъци, има имот и въз основа на него се издължава пред държавата, коректно е да бъде наричано османско, не турско, а „османско владичество”. Това е точният израз. Това съм го казвал винаги, не само сега.
Според мен, наистина имаме три дати, които показват отношението ни по тия въпроси – 3 март – Освобождение, т.е. не е възраждане, не е създаване, не е образуване, а Освобождението на България. След това датата на признаването на независимостта – какво, кого и защо. Ясно, държавен празник, неработен ден, официален празник. И 2 юни, тук е прав г-н Лютфи, когато се споменават имената и то в началото на това възпоменание на хора, които са работили и загинали за тази кауза. Т.е. имаме от три страни потвърждение на нашето отношение, по този начин манифестираме отношението си към онова, което е преживяно през изминалите 500 години. Според мен, това е достатъчно.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Други колеги? Няма. Да прочета проекта на решение тогава и да гласуваме.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на заседанието си на 04.02.2010 г. реши:
Обвява 17 май (денят на клането в Батак) за ден на поклонение на жертвите на геноцида над българите в Османската империя и възлага на българското правителство да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.
Изброените исторически престъпления не могат да бъдат омаловажавани и отричани в държавни обществени документи, в говорено и писано слово от държавни и частни медии, в учебници и учебни помагала.
Който е „за” този проект на решение, моля да гласува. Трима „за”.
Който е против? Двама „против”.
Който се въздържа, моля да гласува. Пет „въздържали се”.
Решението не се приема.
Благодаря на нашите гости. До нови срещи.
Благодаря ви за участието и помощта. Закривам заседанието.



Председател:
Йордан Бакалов


Стенограф-протоколчик: