---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 1



Днес, 21.01.2010 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на околната среда и водите – Евдокия Манева, заместник-министър, Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите” и Тодор Димитров, директор на дирекция „Земни недра и подземни богатства”; Розалин Петков, заместник-областен управител на област Пловдив; Петя Пампорова, представител на областния управител на област Смолян; от община Чепеларе – Пепи Минкова, еколог и Стефан Янков, обществен съветник; от Гражданска коалиция „България без цианиди” – Васил Къдринов; от „За чиста Марица” – Нели Арабаджиева и Илия Немски; от „За забрана на цианидите в минната индустрия” – Николай Костов, Даниел Попов, Димитър Василев и Борислав Сандов; от Гражданска коалиция за устойчиво развитие – Дончо Иванов – председател на УС на ГС „Хармония”, Костадин Глушков – обществен съвет Чепеларе, Весела Парапанова – Сдружение САОК и от ПП „Зелените” – Андрей Ковачев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Предлагам ви следния проект на дневен ред:
1. Обсъждане и приемане График на приемните на Комисията за периода месец януари-март 2010 г.
2. Обсъждане на Петиция за чиста Марица, внесена от Гражданска коалиция „България без цианиди” и жалба, внесена от Гражданска коалиция за устойчиво развитие относно искане на отмяна на издадено разрешително от МОСВ на Канадската компания „Дънди” за дейности в местност „Югово” в общините Чепеларе и Лъки.
3. Обсъждане на Петиция за допълнение на Закона за опазване на околната среда и водите, внесена от Гражданска коалиция „България без цианиди”.
Предварително искам да ви кажа, че по втора и трета точка ще работим заедно.
Освен това, по точка 3 тази комисия не е компетентната, а е компетентна Комисията по околната среда и водите.
По т.2 и 3 г-жа Манева, която ще представлява Министерството на околната среда и водите, е на заседание в друга комисия по законопроекта за управление на отпадъците и ще дойде малко по-късно.
По първа точка - Обсъждане и приемане График на приемните на Комисията за периода месец януари-март 2010 г.
Колеги, на всички ви е раздаден графика за приемните. Ако имате някакви забележки, направете ги. Вече има някои при мен и искам да ви ги представя.
За 26 януари на мястото на Красимира Симеонова ще бъде г-н Никола Белишки.
На 30 март отива г-жа Красимира Симеонова.
Има ли други промени или възражения по определените дати.
Ако имате възражения, моля да ги кажете пред комисията, за да направим разместванията, въпреки че списъкът е динамичен – няма как да знаем след два месеца какво ще се случва.
Ако няма, да гласуваме така предложения график за приемните на Комисията, които се провеждат в сградата на Народното събрание с колегите депутати плюс експерти.
Който е съгласен да приемем така предложения ред за провеждане на
приемните на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Продължаваме с т. 2 и т. 3.
По втора точка - Обсъждане на Петиция за чиста Марица, внесена от Гражданска коалиция „България без цианиди” и жалба, внесена от Гражданска коалиция за устойчиво развитие относно искане на отмяна на издадено разрешително от МОСВ на Канадската компания „Дънди” за дейности в местност „Югово” в общините Чепеларе и Лъки.
По трета точка - Обсъждане на Петиция за допълнение на Закона за опазване на околната среда и водите, внесена от Гражданска коалиция „България без цианиди”.
Кой от уважаемите гости иска да представи по втора и трета точка материалите. Предварително ви казвам, че аз не съм коментирал с колегите, но предполагам, че в процеса на разговора ще стане ясно, защото има едно предложение, което е за законодателна промяна, а там компетентни са от Комисията по околната среда и водите. Така че още отсега мога да ви кажа, че това предложение ще бъде предадено на комисията, която да го обсъди и евентуално след това да го предложи в парламентарна зала.
Бих искал синтезирано да се представят петициите, защото и за р. Тополница и за проучването в района на Югово нещата са свързани. Ще дам думата на г-н Къдринов, като предварително искам да ви помоля да се изслушваме, без да се прекъсваме, защото сме много в залата и в края на краищата всеки един от нас трябва да вникне в проблема, за да може да си направи собствената преценка.
Г-н Къдринов, моля да представите материалите и по двете точки. Заповядайте.
Васил Къдринов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Уважаеми дами и господа,
Петициите, които са представени пред вас общо съдържат над 18 хиляди подписа на български граждани.
Първата петиция е свързана с чистотата на р. Марица. Хората, които я подписаха, основно са от град Пловдив. Първо ще се спра на нея и след това на втората.
По отношение на чистотата на р. Марица това, което ни вълнува като петиционери, е един сериозен проблем, свързан със замърсяването на р. Тополница, което замърсяване след това се отразява и на р. Марица.
В района на Средногорието през 50-те години на миналия век и по-късно, вече половин век до ден днешен, се развива минна индустрия, която представлява значителен брой предприятия. Някои от тях са добивни, други се занимават с преработка на руди. Тази индустрия, когато е била планирана, не е била планирана така, че да отговаря на едни съвременни за днешния ден изисквания за опазване на здравето на хората. Река Тополница минава край град Копривщица и е една чиста река. Вярно е, че в този район има хромови замърсявания и едно епидемиологично проучване на с. Поибрене показва, че в р. Тополница съдържанието на арсен е 1.25 микрограма на литър. Когато същата река стигне стената на язовир Тополница - при стената на 23 септември 2008 г. са измерени 24 микрограма на литър. Т.е. над 100 пъти е увеличено съдържанието на арсен спрямо фоновото състояние при гр. Копривщица.
По протежението на реката се намират няколко предприятия – бивши и настоящи, които имат различен принос към нейното замърсяване.
Първото предприятие е медодобивният комбинат на фирма „Аурубис”, бившето МДК –Пирдоп, което според данни на кметицата на гр. Златица и на един обществен комитет, който се намира в гр. Златица, изпуска в р. Тополница различни тежки метали. Същевременно от неговите комини се отделя арсен.
По-нататък се намира хвостохранилището Медет, което се намира върху самата река. Реката минава по тунели под него. То е използвано дълги години. В момента не се ползва хвостохранилище, но според фирмата „Еко Медет”, която е в град Панагюрище, трябват 20 и няколко милиона лева, за да се разширят тунелите под самото хвостохранилище, когато дойдат високи води на реката, има опасност този хвост да бъде отнесен в самата река. Този хвост съдържа също тежки метали. За това българската държава досега не е отделила необходимите средства за обезопасяването на това хвостохранилище.
Ние сме ви раздали нагледна схема, по която може да гледате пътя, по който се движим.
По-нататък е котловина на бившата мини МОК „Медет”, която без всякаква пречиствателна инсталация оттича синя вода. Това съдържание на тежки метали се оттича в р. Тополница. Българската държава не отделя средства за поставяне на пречиствателна станция.
По-нататък стигаме до хвостохранилището на фирмата Челопеч Майнинг. Това е едно предприятие, което е амбициозно, което в момента прави планове за прилагане на цианидни технологии. Същевременно в настоящия момент според доклад на бившия заместник-министър на околната среда и водите г-н Чавдар Георгиев, чийто доклад ще го предоставим на комисията, от м. март 2009 г. до г-жа Душана Здравкова, член на Европейския парламент във връзка с петиции, изпратени в Европейския парламент., се констатира, че на предприятието Челопеч Майнинг е наложено ежемесечна санкция от около 1600 лв. за това, че изпуска в р. Тополница води с високо РХ съдържание и висока електропроводимост, което е свидетелство за наличие на метали в тази вода, която се изпуска. Това предприятие е амбициозно, плаща си санкцията и същевременно не се взимат никакви мерки да се сложи пречиствателна инсталация на това хвостохранилището.
По нататък е хвостохранилището на Елаците Мед, което е посещавано от евродепутати и мениджмънтът на предприятието призна, че през лятото запрашват региона, включително и на реката, тъй като нямат оросителна инсталация. Има оплакване от с. Чавдар, че се запрашва цялото село.
На края стигаме до язовир Тополница. Всички специалисти от региона знаят, че на дъното на този язовир всъщност има около метър и половина прах от тежки метали, донесени там през тези дълги години минна индустрия в региона. И това всъщност не е язовир, а един водоем, който е с високи съдържания на тежки метали. Този язовир прелива вече два пъти през последните години. Имаше аварийно изпускане през 2005-2006 г., когато в нашия град Пловдив дойдоха много високи води, които заляха региона на северната част на града, стадион Марица, двете езикови гимназии. Имате снимка от това наводнение.
Въпросът ми е защо българските власти толкова толерантно се отнасят към замърсителите. Защо не се предприемат мерки да се приложат съвременни пречиствателни станции на този вид предприятия. Ние не сме против тяхната дейност, против това, че са отворили работни места. Ние искаме да има такива пречиствателни станции, които да не допускат никакво замърсяване на р. Тополница и оттам на р. Марица, тъй като става дума за замърсявания, които по реката стигат чак до Гърция и Турция. Безпокои ни и това, че се отлагат в земните води и тези земни води след това не могат да се пречистят от тежките метали.
Имахме среща с г-жа Нона Караджова преди два месеца, на която тя обеща, че в най-скоро време лично ще направи проверка по минните предприятия. Тя обеща да ни покани на тази проверка. Става дума за дата 3 ноември, на която дата тя направи това обещание. Ставаше дума за след две-три седмици. Мина доста време и ние за съжаление констатираме, че някак си се повтаря едно и също нещо. Който и да дойде като министър или заместник-министър, дава обещания и толерантността към замърсителите продължава.
За това като граждани ние се обърнахме към вашата комисия с тази петиция - вие като народни представители да упражните своите права на парламентарен контрол, на изслушвания тук, да извикате съответните министри и заместник-министри, ресорни лица и да поискате взимане на мерки за една програма за намаляване на замърсителите в района на горещите точки Златица – Пирдоп и гарантиране здравето ни.
Втората петиция е свързана с плановете за прилагане на цианидни технологии. Имаме около 15000 подписа. В миналия парламент беше внесен законопроект от народния представител Мария Капон за въвеждане на забрана за цианидната технология – технологията на цианидно излужване при преработката на метална руда и производството на метали от концентрат. Това не можа да мине на първо четене в зала. Беше подкрепено от 45 народни представители.
Сега ние сме подготвили един нов законопроект, които ще ви раздадем и се надяваме, че между сегашния състав на Народното събрание има отговорни народни представители от всички парламентарни групи, които ще подкрепят този закон. Ние знаем, че вашата комисия не може да бъде водеща, но разчитаме, че сред вас има хора, които ще се отзоват.
Вярно е, че тази технология води до по-добри печалби на миннодобивните предприятия, но същевременно основната наша цел е водата, която е по-скъпа и от златото, защото е основен жизнен ресурс. В Унгарската република само преди два месеца, за което ние сме ви подготвили материали, 380 депутати от унгарския парламент с пълно мнозинство, само един против, и се смята, че това е било случайно натискане на копчето, приема абсолютно същата поправка за забрана на цианидните технологии в минната индустрия. Същата поправка е приета и в Германия и в Чешката република.
Само преди няколко дни по повод на тези замърсявания и бъдещите планове в Кърджали, в Крумовград, в Челопеч по отношение на прилагането на тези технологии, имаме парламентарни въпроси в Европейския парламент, зададени както от българския евродепутат, г-н Владко Панайотов, така и от гръцкия евродепутат от Зелените г-н Михалес Тринопулус.
Ние се надяваме, че вие ще подкрепите този път тази забрана, която ще ограничи вероятността да се случват катастрофи, каквито се случиха преди 10 години Румъния, в Бае Маре и когато в цяла Европа настъпи тежка екологична катастрофа след отравянето с цианиди на р. Тиса и на р. Дунав и ще направите принос за защита на здравето на днешните и бъдещите поколения.
Благодаря ви за изслушването.
Йордан Бакалов:
Благодаря Ви, г-н Къдринов. Аз искам да ви попитам за следното. В петицията за замърсяването на р. Марица не става ясно има ли план за опазване на околната среда и за опазване водата на р. Тополница и той изпълнява ли се или не. Аз останах с впечатление, че има такъв.
Васил Къдринов:
Ще ви отговоря веднага. Ние имаме документи, че такъв план няма. Това е докладът на Националния център по опазване на общественото здраве с директор проф. Иванов. Екип на този център внася доклад през 2009 г. Има няколко впечатляващи места от доклада. Той беше съставен по отношение на случая в с. Поибрене. Цитирам:
„Не може да се пренебрегне фактът, че наличната ретроспективна информация за динамиката на съдържанието на арсен в питейната вода за периода 1996-1997 г. е оскъдно и не позволява да се определи стриктно давността на замърсяването.”
Какво става? През 1988 г. има една авария, при която се изпуска много арсен в р. Тополница. Тогава властите взимат някакви мерки. Хвърлили са някаква вар в язовира. Забранено е поливането от язовир Тополница. След това има някакъв мониторинг до 1996 г. След това той спира, успокояват се всички. От 1996 до 2007 г. никой нищо не проверява и когато м. ноември 2007 г. се установи високото съдържание, тогава беше поръчан този доклад. В този доклад пише:
„Препоръка: Разработване и реализиране на програма с конкретни мерки за оптимизиране управлението на качеството на водите в поречието на р. Тополница по отношение съдържанието на арсен.”
Да, това е препоръка на експертите, но такава програма няма. За съжаление, няма.
Йордан Бакалов:
Друг въпрос, който искам да задам, за да стане ясно на колегите, за другата петиция, която е във връзка с цианидите, защото аз останах с впечатлението, че има разрешение за проучване и проучването включва цианидния метод. Просто го обяснете, за да стане ясно на колегите.
Васил Къдринов:
В Челопеч има проект, инвестиционно предложение. То беше одобрено от миналото правителство и ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) беше одобрен. Ние обжалвахме ОВОС и на тричленен състав на Върховния съд спечелихме делото, че ОВОС не е добре изготвен. Сега министерството обжалва пред петчленен състав.
В Крумовград има проект за прилагане на цианидна технология за разработване на находището Ада тепе. В Кърджали изградиха инсталация за цианидно излужване без да бъде приет ОВОС, предварително я изградиха всъщност незаконно. Г-н Чакъров сигнализира. Държавният строителен контрол щеше да им събаря инсталацията. В момента община Кърджали обжалва през Върховния съд ОВОС на тази инсталация.
По отношение на Чепеларе има разрешително за проучване. Там за технологията за добив все още не се говори, но има разрешително за проучване. Доколкото знаем има такива разрешителни и на други места, включително в с. Попинци, с. Петелово, където цялото село се противопостави преди две години. Сега отново има разрешително за проучване. Явно нещата вървят в две направления: разрешителни за проучване и тенденция да се разрешава цианидната технология, което комплексно погледнато е опасно, според нас, за страната.
Йордан Бакалов:
Заповядайте, г-н Иванов.
Дончо Иванов: председател на Гражданско сдружение „Хармония”
Г-н Председател, аз искам да направя уточнение по Вашия въпрос.
Г-н Къдринов поясни, че декларираната технология е за Челопеч и за Крумовград - декларирана от Министерството на околната среда и водите, и уточни, че за Чепеларе има само и единствено геоложко проучване, където не е декларирано инвестиционно предложение.


Димитър Василев: Коалиция „България без цианиди”
От много години в България няма златоносна вода, която да има такива концентрации, че да може да бъде финансово изгодна – по друг начин да, но чак толкова добър, да бъде добивано чрез цианидния способ. Това автоматически означава, че всички тези неща, които български проучвания за златодобив през всички тези години, когато се спъне някъде, има огромна документация и тук някои господа в дясно от мен ги знаят много добре, от които се знае къде са находищата в България, в момента те се дават за проучване, за да може да се даде право за концесия по един хубав начин. Но всяко едно от тези неща, искам да предупредя уважаеми депутати, уважаеми народни избраници, всяко едно искане за разрешаване за търсене ще бъде задължително с последвало цианидно, защото в България няма вече вода, която да има такива концентрация, че да бъде финансово изгодна да се добива по друг способ. Може още дълги години да се извлича в България злато, но за това нещо е необходима цианидна технология. Всяко нещо, което се поиска, ще означава цианиди в последствие.
Йордан Бакалов:
Друг някой иска ли думата. Заповядайте.
Николай Костов: От групата за цианидите.
Освен това съм член на обществения съвет в гр. Чепеларе.
Ще продължа мисълта на колегите единомишленици с поглед върху добива на злато в България от фирма „Дънди прешъс металс”, което основно се базира за мен на един срамен меморандум, подписан през м. март 2008 г. между правителството на България и някаква фирма, която се нарича „Дънди”. За пръв виждам в живота си такъв документ, с който правителството се ангажира директно с производител-фирма, макар и квалифицирана като първокласен инвеститор.
Ще се спра съвсем накратко какво е първокласен инвеститор у нас и как се разбира това. От този меморандум се вижда, освен това, че икономическите ползи за България, ако ги сложим на кантара в сравнение с огромните потенциални загуби, които ние можем да получим под формата на отравяне са смешни. В този меморандум е описано, като съвсем накратко ще ви кажа цифрите. Процентния размер на възнаграждението за добива ще бъде от 2 до 8% при условие, че съответстващите граници на рентабилност са между 200 и 60%. Срещу тези смешни поначало ползи за България ние получаваме нищо. Този номер на използване на някакви меморандуми за разбирателство се разпространяват по-нататък и върху нашата Минно-геоложка камара с председател г-н Цоцорков. Ще ви цитирам едно заглавие: „ГЕРБ подписа меморандум с Минно-геоложка камара.” Това е преди изборите. На следващата страница има същия меморандум, само че с БСП. Г-н Цоцорков казва, че подобни меморандуми за разбирателство са подписани освен с ГЕРБ, още със Синята коалиция и партия „Лидер”. Т.е. ние виждаме как Минната камара и „Дънди прешъс металс” са едно цяло в България, което формира следното: „Минно-геоложката камара работи върху нов закон за подземните богатства.” Получава се така, че ние имаме заместник председател – шефа на „Дънди прешъс металс”, който е член на Минната камара, той участва в създаването на законите и после ги изпълнява. И как ги изпълнява. Г-жа Манева, съжалявам че ще ви разкрия една малка тайна – ние сме бивши съученици с нея, съжалявам я за това, че тя отговаря за това какво е написано в закона. А в закона всичко така е написано, както казаха колегите, че пуснеш ли документ, че искаш геоложко проучване, на теб ти е обезпечена концесията, респ. отравянето на хората по-нататък.
Следователно ние опираме до въпроса какво може да бъде нашето участие като гражданско общество, което се регламентира от съответните документи в Европейския съюз. Т.е. ние като гражданско общество имаме право да участваме както в законотворчеството, така и в неговото изпълнение. В този смисъл, намирайки се тук, ние идваме за да информираме и считаме, че във ваше лице ние виждаме съмишленици по отношение решаването на проблемите, които съществуват в нашата държава и то законосъобразно.
Искам да ви кажа, че ние задържаме хората в районите, защото когато беше проведена срещата с хората в Павелско, Чепеларска община, народът не пожела да се срещне, отказа категорично да се срещне с „Дънди прешъс металс”. Защото народът е наплашен и първата им реакция е да излязат на улицата и да преградят шосето. Но нашето убеждение е, че ГЕРБ като водеща в момента партия в страната, силно вярвам в това и така се стремим да убеждаваме хората по места, да не пристъпват към крайни мерки с гражданско неподчинение.
Ще ви цитирам извадки от протокола от съвещанието с хората от с. Павелско. „Разбираме, че проучванията са приоритет за държавата. Държавата и инвеститора са много силни.” Хората питат: Няма ли те – държавата и инвеститорът да предприемат действия за защита на нашата природа и на нашия поминък.
Следователно когато правим в бъдеще законите, трябва да ги правим заедно и те да бъдат приемливи за всички. Защото обосновката на г-н Цоцорков, че се дават от мината и от индустрията хляб на 300 хиляди души, ние не ингорираме това и не сме против минната промишленост на България. Самият аз съм потомствен миньор, обаче ние трябва да правим така нещата, че да живеем по-дълго и тези 300 хил. души, които работят, да не вредят на един милион примерно.
Благодаря за вниманието.


Йордан Бакалов:
Благодаря. Преди да дам думата за следващо изказване, бих искал да ви кажа, че от този район, който коментирате, има доста колеги и самият аз съм оттам и много добре познавам района. Дето се казва, няма пътека, по която да не съм минал. Всички сме заинтересовани за постигане на някакъв компромисен вариант, за да няма замърсяване и действително да живеем по-дълго. И не случайно аз зададох въпроса: проучваме ли или добиваме цианидно. Защото има голяма разлика. В момента аз доколкото знам, а и от жалбата доколкото разбирам, тя е за проучване със сонда.
Имате думата.
Андрей Ковачев: Партия „Зелените”, съпредседател.
Помагахме активно за събирането на подписките.
Искам да се обърна към вас с призив действително чисто човешки да погледнете на тази петиция и на предложението на Гражданска коалиция „България без цианиди” за изменение на Закона за околната среда и водите.
В Европа има няколко места, където се добиват цианидни технологии и само преди две седмици, а може и малко повече, отново имаше случай във Великобритания, където една инсталация, която работи с всички необходими европейски разрешителни предизвика авария, при която беше отровена реката. Концентрацията на цианида в тази река беше под нормите, които са предвидени в европейската директива, която касае това и въпреки това рибата в реката измря. Ние винаги имаме съвършено европейско законодателство. Казвам това, защото до този момент такава поправка, каквато сега се предлага, беше отхвърлена основно с мотива, че това всичко отговаря на европейските изисквания и няма нужда да въвеждаме нещо по-строго. Не винаги животът е такъв. Не винаги европейското законодателство е съвършено.
Онова, което ние по-скоро трябва да реферираме, когато мислим за тези неща, това е един основен принцип, който е заложен още в договора за създаване на Европейския съюз в чл. 174 – това е принципът на предпазливостта. Този член казва, че когато една държава-членка на Европейския съюз осъществява своята екологична политика, отчитайки всички въздействия върху човешкото здраве, тя трябва да следва този принцип, винаги да се основава на него. За това апелирам аз към вас. Цианидната технология няма вариант, в който да бъде 100% сигурна и да гарантира че няма да има такива аварии. Най-често тези аварии възникват при пренос на самия цианид, защото това вещество се пренася с едни камиони, които вървят по нашите пътища, а вие много добре знаете, какво представляват нашите пътища и аз съм убеден, че няма начин да се гарантира, че няма да има аварии. Една от най-известните аварии в средна Азия възниква точно от такава авария – камионът се разби в близост до река. Цианидът попада в реката и отравя всичко.
Другият случай на аварии са хвостохранилищата. Както видяхме, концентрациите, които се предвидени към този момент, не са достатъчно, за да гарантират безопасността на околната среда и при всяко едно изливане на съдържанието на едно хвостохранилище, което може да бъде при един неочакван дъжд, особено при вече настъпилите климатични промени такива явления ще се случват все по-често и по-често, отравянията стават неизбежни.
Става въпрос за елементарна отговорност към околната среда, към онова, което живее в съответната река и към всичко онова, което се намира надолу по течението на това хвостохранилище на съответното предприятие и застрашава живота на хората. Всичко което се излива в реките е натриев цианид. Това е химическият аналог на калиевия цианид – на цианкалия, както е известен. Не се съдържа много дълго в природни условия в околната среда, но попадне ли даже и най-малка концентрация в жив организъм, убива. Така че това е едно действие, което ще предотврати опасността от жива истинска отрова да попадне в околната среда.
Аз мога да направя прогноза, че ако такова събитие се случи в България при нашето състояние на управление, включително на система на алармиране на населението, почти неизбежно е да има трагични случаи, защото ние нито сме Великобритания, нито сме Германия, а ние сме си България. Огромна е отговорността и апелирам към вас да подходите човешки към този проблем и към неговото решаване. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Друг желаещ да се изкаже. Заповядайте.
Димитър Василев:
Това, което г-н Ковачев споменава за случая в Англия сякаш стана някакъв сигнал към Министерството на околната среда и водите в България. В понеделник Екологичният експертен съвет щеше да гледа случая с цианидната технология, в неделя вечерта се случиха нещата. Никой не чу нищо от това, което се случи.
И още един случай, на който аз, за съжаление, не можах да отида, защото точно тогава си бях потрошил леко краката – среща на природозащитните организации с министър Караджова и със заместник-министър Манева и пак се случи нещо такова. Сякаш някой каза: хора, внимавайте. При едно обяснение във връзка с проблема за цианидите г-жа Манева каза: „Нашите разбирания за законност явно се различат от вашите, нека да оставим съдът да реши. На следващия ден съдът реши. Ето го текстът – в наша полза.
Това са едни малки знаци, които е хубаво да ги виждаме и да не си затваряме очите.
Да кажа и още една друга приказка.
Понеже казахте, че това е комисия за петициите. Тук има още една петиция – 10 хиляди души от Крумовград, където вече започнаха проблемите.
Само едно нещо искам да кажа. Вие като народни избраници имате пълната свобода на човешки същества, освен че сте народни избраници, да въведе там, където вие пожелаете по ваша инициатива промяна в който искате закон, стига това нещо да бъде гарантирано. Това, че ние ви предлагаме и сме подготвили предложение за промени в Закона за околната среда, това не означава, че ние искаме на всяка цена точно там. Вие можете по-добре да се ориентирате и да кажете къде. Примерно, унгарците промениха закона за индустрията. Чехите също. Така че вие сте хората, които трябва да откриете точното място, как да гарантирате цианидите, след като виждате арсенът какво прави, след като виждате тежките метали, какво се случва при урана. Като виждате всичко това, което го имаме, нека да направим нещо, за да го избегнем. Благодаря за вниманието.
Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Преди да вземат думата представителите на Министерството на околната среда и водите да кажа нещо.
Ние имаме един такъв проблем и той е, че в момента имаме една петиция, която е свързана със замърсяването на р. Тополница , евентуално с проучването в района на Югово – в Пловдивска област, и другото е в Смолянска област. Естествено ние сме народни представители, но пак казвам, че ние не сме компетентната комисия. Ние като народни представители, такова е поне моето вътрешно усещане, надали има някой колега тук, който ще бъде за използването на цианидната технология. Поне аз съм на това мнение защото не знам дали знаете, но все пак първата ми професия е металург и аз много добре познавам цианидния метод. Но така или иначе комисията, която ще реши и ще предложи в парламентарна зала това е Комисията по околната среда и водите.
Двете петиции, които гледаме в момента и заради които сте поканени при нас, имат намерение да се разгледа проблема с р. Тополница и с даденото разрешение. Доколкото разбирам и чувайки изказванията на повечето от вас – и на г-н Ковачев, и на г-н Костов, се движат в посока на това да се предвиди законодателство в тази посока. Има някак си разминаване между вашата петиция и вашето желание да се гледа в открито заседание на тази комисия и това, което в крайна сметка искате да постигнете. Дотук поне такова е моето чувство.
Заповядайте, искахте думата.
Дончо Иванов:
Уважаеми г-н Председател,
Гражданските сдружения, които днес със своите представители са изпълнили по ваша покана залата на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите са тук по една единствена причина. В лицето на парламентарната комисия по околна среда, в лицето на централната изпълнителна власт – Министерството на околната среда и водите има едно съгласувано взаимодействие в разработването на закони и в тяхното изпълнение, което не включва като възможност за присъствие мнението на гражданите по такива въпроси, каквито са концесионирането и добива на подземни богатства. Някой законодател, отговаряйки на изискванията на Европейския съюз, е сложил тук-там участие на гражданите в процедурите, малко сол и малко пипер, но ние не сме равнопоставена страна в тези процеси, когато следва да се добиват полезни изкопаеми в собствения ни двор. Ние познаваме Конституцията и знаем, че става въпрос за правова държава, но също така знаем, че законите и подзаконовата нормативна уредба може и следва да бъде прилагана. За това ние не сме в Комисията по околна среда, а сме тук в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Искам само да ви покажа един от участниците в заседанието – най-компетентният от всички нас – това е директорът на дирекция „Земни недра и подземни богатства” – Тодор Димитров. На практика това е човекът, който по тази тема прави всичко в тази държава. Моите уважения, аз дълбоко го уважавам, но така са поставени нещата, разрешението за геоложко проучване автоматично се следва от уредба търговско откритие, след което който има търговско откритие, само той има правото на концесия. Всичко това до тук е г-н Димитров, който виждате. А на всичкото отгоре той е и държавният контролен орган.
Нашата законодателна уредба и подзаконовите нормативни актове – той учредява, наблюдава, контролира и т.н. Ние се намираме в Европейския съюз, в който се казва, че има публична администрация, бизнес сектор и трети сектор. Ние сме тези, които не сме включени никъде в българското законодателство и българските процедури. Ние сме третият сектор. Добре, че не ни е заявено, че сме равнопоставени.
Ние искаме от вас да ни помогнете да участваме при формиране на политиките. Аз виждам, че вашата комисия намери начин да обърне внимание на жалбите и сигналите на гражданите, преди тези граждани да седнат да работят с международните си партньори, каквито моите колеги от другата коалиция имат в изобилие, преди да бъдат обвинени, че са национални предатели.
Тази нормативна уредба трябва да бъде променена, ако не от вас, от следващите, които ще изберем на ваше място.
Много е сложен въпроса с договора за подземни богатства. Той засяга интересите на местната изпълнителна власт. Освен гражданите, които не можем да участваме в този процес, и местната изпълнителна власт е дезавоалирана от достъпа до концесионирането на подземните богатства. В Европа и света една концесия се дава на общината, защото там се добива руда, там се добива злато и малка част от концесията отива в Министерския съвет, който я разпределя за плакати за предизборната кампания. В България не е така. Това е причината, заради която се обръщаме към вашата комисия. Не можем да решим въпроса си в парламентарната Комисия по околна среда и в централната изпълнителна власт.
Дано да не ми се обиди г-н Тодор Димитров, с когото не се познаваме лично, но това е човекът, който прави всичко – учредява, дава разрешение и контролира.
Тази компания, за която стана дума, никой не е проверил какво количество вади от там, където може да оперира и какво е качеството на концентрата и какво се изнася от България навън. В момент на криза на всичкото отгоре държавата е приела да бъде акционер с 25% в инсталацията за цианидите, която ще се изгражда в Челопеч, при положение, че мажоритарният собственик е 75% и той никога няма да даде на българския данъкоплатец дивидент. Нещата отиват в една много грозна картинка.
Благодаря ви за възможността да се вместя в тази точка. Аз съм за следващата.
Йордан Бакалов:
Точките вървят заедно. Аз предварително казах, че точките вървят заедно. И след като стана въпрос за г-н Димитров, давам му думата.
Тодор Димитров:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Аз много благодаря за „похвалите”, които г-н Иванов каза за мен. Наистина не се познаваме и е хубаво да се запознаем. В това, което каза, има много неистина.
Първо, законодателната инициатива по Закона за подземните богатства не е била и никога няма да бъде в Министерството на околната среда и водите. Както виждате това последно изменение, което се прави в Закона за подземните богатства, се прави чрез браншова камара през компетентния орган, забележете, по добив и концесии е Министерството на икономиката и енергетиката и туризма и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От наша страна се предоставят разрешения за проучване. В това сте прав. Но моята дейност свършва до разглеждане и приемане на докладите от извършените проучвания, след което на база на една положителна оценка на доклада по ОВОС се издава търговско откритие, което дава право да се получи концесия. Така че прехвърлянето на топката към Министерството на околната среда и водите и персонално към мен не е коректно.
Що се отнася до използването на цианидите веднага ще искам да направя едно уточнение, че цианидът се използва като неразделна част от технологиите за добив на оловно-цинкови руди, за да потискат оловните и да помагат извличането на цинковите метали. Така че ако ние искаме да спрем използването на цианидите въобще в минната индустрия, това значи добивът на оловно-цинкови руди трябва да бъде закрит. Няма друга технология, която да се ползва при преработката на оловно-цинкови руди.
Друго е ползването на цианидите при златодобива. Там е с други цели и колегите го казаха – това е за повишаване на извличането.
Това са най-общо нещата, които искам да кажа предварително, за да може да стане ясно, че не е г-н Тодор Димитров, който дава правата и който контролира. Напротив, има ясен регламент и той е разписан в Закона за подземните богатства, кой какво, докъде, как и т.н.
А за контрола също не съм съгласен, тъй като чрез регионалните инспекции, органите на министерството, концедента, който и в двата случая е Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – контрол се прави и се знае кое как се добива и какви количества и с какви качества. Ако в нещо се съмнявате, заповядайте. Има документи и отчети, правим баланси в тази страна на запасите, така че във всеки един момент можем да кажем откъде колко, какво качество се добива и къде се изнася.
Друг е въпросът, че по отношение на концесионните такси, на заплащанията за добива, който се извършва, и преработка ние сме компетентни. Има си компетентни ведомства.
Благодаря за вниманието.
Проф. д-р Мария Златева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Исках да взема думата, защото аз съм международен експерт по екология, експерт съм на Европейската комисия. Моето становище малко се различава от предложената петиция на колегите.
С първата част на петицията съм съгласна за изработване на пречиствателни съоръжения за всички предприятия, които произвеждат злато и използват цианид.
Не съм съгласна и не знам дали сдружението „България без цианиди” не трябва да прекрати дейността си.
Уважаеми дами и господа, природата не може без цианиди, за това и България не може без цианиди, защото откакто са открити цианидите 1815 г. от тогава започват промишлените производства. Редица производства не могат да се осъществят без участието на цианиди – производство на стомана, редица фармацевтични продукти, в козметиката.
Освен това искам да ви кажа, че преди няколко години в една детска градина в София се отравя цялата детска градина и всички отиват в Пирогов и какво се оказва, че са отровени от цианиди. И когато правят констатацията, се оказва, че са дадени на децата череши и вишни и децата ги яли с костилките. Цианиди има в костилките. Природата ги синтезира като защитна реакция. В бадемите, които са основа във фармацевтичната промишленост и в козметиката е цианид. Освен това, преди няколко години в България започва инвазия от скакалци. Опитваха се различни средства и ако не беше употребен препарат, в основата на който е цианид, те нямаха да бъдат унищожени. Прогнозата показваше, че за 10 дена България щеше да бъде оглозгана.
Освен това, аз съм във Висшия експертен съвет и гласувах за тези технологии. Като експерт на Европейския съюз имах възможността да се запозная с редица технологии в редица страни, дори тук съм изброила страните, където съм прегледала технологиите, които използват цианиди. Ролята на цианидните технологии е в това, че още в самото производство започва деструкция на цианида и когато се изпраща в хвостохранилището няма вече цианиди и цианидни съединения.
Също така искам да подкрепя мнението на г-н Тодоров, за това че нито един от тези неправителствени организации, аз съм представител на неправителствена организация във Висшия експертен съвет, за тези организации, които правят тази петиция, нито един не е претендирал за оловно-цинковото производство, което използва същата цианидна технология в Кърджали, в Горубсо. Цялото производство на цианид в Оловно-цинковия в КЦМ-Пловдив по същия начин се използва. Тези факти ми дават основание да вярвам, че тук не е въпросът като че ли за технологията на цианидите, а защо злато и защо еди-какво си. Може за цинк да се използва цианидна технология, но за злато не може да се използва. И този факт мен ме кара да взема другото становище с моя екип от организациите, които представлявам.
Благодаря ви за вниманието и за възможността да взема отношение.
Йордан Бакалов:
Благодаря ви. Заповядайте.
Даниел Попов:
Искам да подчертая, че тук отново, както през последните 4-5 години, през които се занимаваме с цианиди, дебатът се отклонява в манипулативна посока. Искам ясно да кажа следното. Имате законопроекта, който предлагаме, пред вас – изрично става дума за цианидно излужване. Технологията, която се използва за оловно-цинковите руди е флотация – съвсем друга технология, процес, при който процентът на цианидите и много по-нисък. Така че това е единственото, за което говорим.
Искам всички ясно да разберете, че става дума при технологията „цианидно излужване” тези три инвестиционни намерения, които имаме в доста напреднала фаза, някои почти разрешени, става дума за стотици, стотици тонове цианид, които всяка година ще влизат в България. За планирания период само за инсталацията в Челопеч, който е 15 години по документи, това означава хиляди тонове цианид, които влизат в България. Те няма да изчезнат току-така.
По въпроса защо това е мястото за нашата петиция.
От 2005 г., когато се получава първото инвестиционно намерение на Челопеч-Майнинг, се създава Коалиция „България без цианиди”. Ние подаваме становища по процедурата. Подавали сме становища до всички компетентни власти, които се занимават с това нещо. Отговорът, който получаваме, неизменно е един и същи, и той е отрицателен на нашите оплаквания, включително в детайлите, които излагаме за проблемите с цианидите, никога не сме получавали отговор по тях по точки.
Така че през всички тези години инвестиционните предложения напредват, разрешават се и ние нямаме никакъв отговор от органите, които би трябвало да отразят също нашето становище. Виждате, че не става дума за няколко хора, които сме на тази маса, а става дума за хиляди и хиляди подписи на граждани, без да сме си направили особен труд да съберем много повече.
Каква е ролята на МОСВ?
Технологията за цианидите съдържа една редица рискови фактори. Аз съм подготвил за вас едно становище, което е с приложения. Една папка съм внесъл официално в деловодството и една папка ще ви оставя на вас. Приготвил съм няколко диска с електронния вариант за който се интересува. Видяхме, че в състава на комисията присъстват достатъчно компетентни хора, за да преценят аргументите. Аз няма да се спирам подробно върху тях. Въпросът е, че Министерството на околната среда и водите, което е призвано да защити нас гражданите от инвестиционни намерения, които биха имали значителен негативен ефект върху околната среда, според нас не си върши работата.
В становището изреждам съвсем подробно проблемите, които имаме с докладите по ОВОС и на трите инвестиционни предложения.
Раздадохме ви и материали от унгарския парламент.
Аз искам да попитам защо унгарският заместник-министър на околната среда преценява, че цианидната технология за излужване е високо рискова, че е опасна, че е вредна?
Защо министърът на околната среда на Румъния – г-н Атила, преценява, че технологията цианидно излужване е рискова, опасна и вредна?
Защо нашите представители в Министерството на околната среда и водите са на обратното мнение?
Защо представителите на Министерството на околната среда на Унгария могат да оценят последната авария във Великобритания като значителна авария, като пример, че ние да действаме доста по-рестриктивно с тази технология.
А аз лично съм получил писмо от г-жа Манева, че това е инцидент, по който ние не можем да съдим какъв е ефектът от цианидите, при какви обстоятелства се е случило това замърсяване и че всъщност не е от значение за тези дебати.
В крайна сметка искам да подчертая, че нарушенията с докладите по ОВОС за цианидните предложения са толкова значими, че във Върховния административен съд само с три от нашите доводи отхвърли ОВОС на Челопеч. Върна го за доработване с изрична препоръка да се направят повече обществени обсъждания, да се включи актуална информация за замърсяването в региона на гореща екологична точка Златица – Пирдоп - р. Тополница и че технологията не може да бъде призната за най-добра налична техника, защото е в експериментален вариант.
Единствено тези три препоръки върнаха Върховния административен съд и Министерството на околната среда и водите вместо да ги изпълни, защитавайки интересите на гражданите, обжалват. За какво обжалват - че не искат повече хората да чуят за цианидната технология. Имат право! Въпросът е, че се случва с нашите пари. Благодаря.
Костадин Глушков: Обществен съвет-Чепеларе.
Бог е с нас, когато разбрах, че ние сме точка втора от дневния ред и преди нас много компетентни колеги изясниха на присъстващите какво значи цианидно производство.
Ние сме облагодетелствани и по друга линия за това, че при нас все още не е дошло производството. А то ще е неизбежно, защото представителите на фирмата, които в момента извършват проучване в района, не са дошли да се любуват на Назаревица, на хижа Кабата или нагоре към Резова планина, а са дошли с конкретно определена цел и са дошли точно там, където е златото. Значи някой услужливо им го е показал.
Какво против имаме ние? Аз съм пещерняк от 40 години и съм един от хората, които направиха Пещерен музей в Чепеларе. Районът, за който става въпрос и който е на територията на двете области – Пловдив и Смолян, е северният дял на Радева планина. Там има 45 пещери и пропасти. Това са силно окарстени местности. Аз говоря само за билото Радева планина. Отсрещната страна е Добростански рид, също надупчен като швейцарско сирене. В района са и Чудните мостове – скален феномен, също с карстов генезис.
Малко по-далече, вече като културно историческо наследство, невидимо от района, е и Кръстовата гора.
Какво би се получило, ако се сипе една кофа боя на върха на Кабата. Тя се намира точно в центъра на проучвания район. А проучваният район е квадрат със стени 8 км – някъде към 90 кв.км. Ако се сипе една кофа боя горе на върха, тя във всички случаи ще излезе в някой извор долу. Дали този извор ще е вододайната зона на Павелско, а тя е точно там, дали ще отиде към Лъки, дали ще отиде към Асеновград – 40-те извора? Не зная! Най-сигурното обаче е, че най-напред, най-бързо тя ще отиде до лечебните, световно вече известни води на националния балнеолечебен курорт Нареченски бани. Там водата идва от дълбините. Когато се включат в нея цианидите, можете да си представите какво ще стане. Питам се тогава кой ще отиде на почивка в Нареченски бани, кой ще отиде да се къпе или да пие вода с дъх на горчиви бадеми, както каза уважаемата професорка. Може би българския министър в компанията на директора на „Дънди”. Затрива се поминъка на едно селище, утвърдило се като типично туристическо такова – Нареченски бани. Там имат 2 дка небе и подземни води, които са много лековити.
Чепеларе и района около него заедно с Пампорово са известни от преди близо 90 години като притегателно място за туристи. Това е едно райско място, (след това мога да ви предложа фотоси, за да видите за какъв район става въпрос, което е привличало туристи. В момента се инвестираха много пари. Пампорово стана огромен курорт. Чепеларе разшири своите писти на Мечи чал и стана изключително допълнително привлекателно място на туристите от цяла Европа.
Туризмът е залегнал в стратегиите на двете общини – Чепеларе и Лъки, на чиято територия се намира проучвания район. В решение на Чепеларския общински съвет са залегнали генералните точки за развитието на общината и това са туризъм, туризъм и туризъм, като категорично се подчертава, че се изключват всякакви рудодобивни действия, които биха могли да навредят на тази печеливша и засега оказваща се може би единствена възможна търговска дейност в района.
С голям успех започна да се развива и селският туризъм. Да не мислите, че плача и ридая само за големите курорти Пампорово, Нареченски бани и Чепеларе. Едно селце като Орехово, чиито представител се изказа малко преди мен, там се развива типичният селски туризъм. Хората намериха верния път, ремонтират къщите, в които вече са останали само баба и дядо, правят ги привлекателни точно за тези хора, които гледат да избягат от бетона и от асфалта на големия град и да отидат в една автентична и чиста, повтарям чиста природа. Хора живнаха малко и сега какво се задава? Задава се една годзила – спомняте си японския филм, чиято сянка застрашава да потопи в мрак целия този цветущ район. Защото точно това ще стане. Както казаха, геолозите тези от „Дънди” не са отишли да викат ойларипи на Кабата, а със съвсем определена цел. Ще стане така, че ние сме си направили една хубава градинка, която преди това е имала камънаци, сега вече сме оправили всичко, станала е китна градина с алпинеум и всичко друго, идват много гости, те са наши близки, те оставят своя хляб, те.е те осигуряват нашия хляб, всички са доволни. Изведнъж се оказва, че в тази градинка някой се е засилил да направи екарисаж. Точно това ще бъде ефектът – екарисаж. Какво ще стане с всички туристически селища и в крайна сметка какво ще стане от тази наша България, както беше казал поета, „земя като една човешка длан”. По тази длан останаха много малко места, където да няма циреи следствие на някакви мегаломански промишлени обекти. И това, което бяхме успели да съхраним на времето и може би единственото положително на режима отпреди 1989 г. беше, че тогава си играехме на империалисти и на правоверни, пазехме Родопите, за да не навлязат диверсанти откъм Гърция, оставиха една съхранена природна среда в Родопите. Сега ние сме на път да я разрушим.
Много ви моля да упражните влиянието, което имате като наши избраници, независимо кой какъв байрак развява, защото тук става въпрос не за защита на един или друг партиен свят, става въпрос за защита на интересите на България – тази България, чиято чистота и чиито природни дадености ние след време няма да купим с никакви милиони. Благодаря ви.
Един момент. Общественото сдружение в Чепеларе писахме един апел до Народното събрание. Не зная дали сте го получили, г-н Бакалов. Ще ви го оставя. Освен това ще ви оставя и малко снимки за района, за който става въпрос. (Показва снимки.)
Йордан Бакалов:
Благодаря. Има думата г-жа Манева.
Евдокия Манева:
Това, което искам да кажа е, че ние многократно сме отговаряли на този апел. Той мина при нас на всички възможни инстанции, защото беше адресиран към всички инстанции. Това, което обяснихме е, че сме на етап търсене и проучване. Спазили сме всички процедури. Имаше гласност. Т.е. всички кметове на общини бяха уведомени, когато постъпиха документите за разрешение за търсене и проучване. Не е имало никакви реакции. Издали сме всички разрешителни в съответствие със закона. В момента в процеса на търсене и проучване няма рискове за околната среда. Няма никакви основание да се счита, че автоматично след завършване на проучването ще се даде концесия или там ще започне проучване. Това нещо подлежи на оценка на въздействие върху околната среда, има конкурсна процедура. Още повече на един ранен етап сме сезирани за отношението на хората, така че искам да успокоя всички, че там не може да се случи нищо, което да наруши нормалния живот на хората.
Сега предстои изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Каквато изобщо е практиката в министерството, ние публикуваме закона на страницата на министерството, срещаме се с неправителствени организации, със заинтересовани страни обсъждахме вече варианти на закона с различни организации на проучвателите. Ще предоставим закона и ако имате бележки и предложения, така че по законов начин да създадем още по-стриктни бариери пред рисковете за нарушаване на околната среда. Ако имате някакви идеи, можем да ги обсъдим. Ние сме готови да предприемем всичко, което е необходимо да няма рискове за околната среда.
Ние предложихме в Министерския съвет доклад за ограничаване на издаване на решения за скални материали. Можем да ви покажем картата. В момента България прилича на швейцарско сирене от издадени разрешения – цялата страна буквално е поразена от такива разрешения. Съзнаваме го. Самият този акт показва, че ние не искаме да се предприемат мерки, които създават рискове за околната среда и за това стопираме всякакви нови разрешения в този смисъл.
Всичко, което смятате, че може да ни бъде полезно в тази ни мисия, ще го обсъдим и ще го включим в законите и като разпоредби в процедурите, които следваме, за да няма наистина такива рискове.
Йордан Бакалов:
Г-н Дончо Иванов, заповядайте.
Дончо Иванов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Уважаема г-жо Манева,
Коалицията, която аз представлявам и Общественият съвет на Чепеларе засега нямат конкретни предложения за изменение на Закона за подземните богатства. Но с удоволствие ще се включим в обсъжданията.
Но ние сме направили една прекрасна тръжна процедура за избор на оператор за геоложко проучване от г-н Димитров. Тя е законна, но противоречи на релефа, на поминъка, на населението от община Чепеларе и община Лъки. Община Чепеларе и община Лъки имат становище на кмета, на общинския съвет ясно изказани, в които твърдят, че използването на подземни богатства би нарушило стратегията за развитие на общината, която е представена на правителството и в Европейския съюз. Гражданите на двете общини също не са съгласни с това. Т.е. ние не оспорваме законността на вашите процедури, но искаме да проверим чрез парламентарната комисия по жалбите и петициите на гражданите, че тази работа няма да стане. Така че да си намерят тези от националния геофонд информация на друго място, вместо да правят това с Чепеларе и да ходят някъде другаде. Да се има предвид, че местната изпълнителна власт в двете общини, за които е разрешението, и местната общественост с подписки, които моите колеги носят, категорично са против последващите процедури, които следват в етапа на геоложко проучване. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, нека да се разберем по следния въпрос. Горе-долу час и двадесет минути дискутираме един и същи въпрос и се въртим около него. Общо взето аз не напразно зададох въпроса към вас от гледна точка на петициите, които бяхте представили, желаете да бъдете включени в едно широко обществено обсъждане, което да залегне в Закона за подземните богатства. Доколкото разбирам в момента те се работят и не са качени в сайта на Министерството на околната среда и водите. От тази гледна точка ние като комисия можем да препоръчаме не само на Министерството на околната среда и водите, а даже и на Министерския съвет, защото така или иначе минава през Министерския съвет, да проведе едно такова широко обществено обсъждане. Но нека да се разберем. Нека вие да бъдете много по-активни, защото всичко това, което днес си казахме, след време пак ще си го казваме. Тогава, когато бъдете активни и имате позиция в тази посока, когато имате контакти с Министерството на околната среда и водите естествено че тогава можете по-лесно да стигнете до определен резултат.
И тъй като виждам, че има и други желаещи да вземат думата, първо ще дам думата на заместник-председателя на комисията г-н Кърджалиев и след това на другите, които желаят да се изкажат. Предлагам да се ориентираме към приключване на дискусията по тези две точки.
Тунчер Кърджалиев:
Дами и господа колеги,
Уважаеми гости,
Очевидно във всяка полемика, независимо на каква тема, независимо какъв е аспектът, има поне две страни. Аз съм впечатлен, разтревожен, разбира се, съпричастен към притесненията на страната, която е в мое дясно. Очевидно има някакъв проблем и очевидно този проблем предстои да бъде решен. Още повече, че аргументите, които излагате, са доколкото аз разбирам, макар и не експерт в тази област, са с експертна насоченост.
От друга страна съм респектиран от отговорите на институциите, на експертите, които са в тази област с контрааргументите, които също трябва да ги вземем предвид. Ние сме комисия, която има балансиран подход. Очевидно е необходимо няколко страни да чуем, за да вземем своето решение. Но върху какво ви акцентира нашето внимание. Това не е комисията, която да е арбитър в този явно експертен спор.
Аз преди малко споделих на г-н Председателя, аз съм лекар по професия – човек, който за първи път в живота си чува за излужване и за флотация, не може да е арбитър в този спор. Аз мога да взимам под внимание вашето притеснение от хуманна гледна точка, от гледната точка и аспекта на народен представител, който е именно репрезентативна фигура на народа си и трябва да обръща внимание на всички теми, мога да взема отношение. Но на мен ми трябва независимо експертно мнение или пък експертно мнение, което да разглежда от всички аспекти този проблем и чак тогава да реша. А най-рационалното и най-прагматичното би било това, което го предложи г-н Председателя, тази тема да бъде разгледана в Комисията по околната среда и водите, а също и становището на министерството и тогава евентуално да се произнесем. Но в никакъв случай аз не мога да съм арбитър по отношение на цианидно излужване и на флотационни методики. Това исках да ви кажа. Опитах се да съм съвсем коректен, казвайки в крайна сметка мнението си, че не е обект на тази комисия тази тема.
От друга страна, като представител на опозиционна партия, това също е изкушение да вземем думата и да яхнем вълната, но сме се разбрали в тази комисия да има малко политика, дори по възможност да я сведем до нулеви позиции. Благодаря.
Тодор Димитров:
Както каза г-жа Манева разрешението е дадено при стриктно спазване на Закона за подземните богатства и аз искам да допълня това, което тя каза, с обстоятелството, че за да има нещо, което се оценява и евентуално да бъде обект на добив, трябва най-напред да се открие находище. Вече 17 месеца тече изпълнението на работната програма на проучването и трябва да ви кажа, че първият отчет, който беше представен в Министерството на околната среда и водите показва резултати, които не дават основание да се мисли, че там ще има находище. И въпреки това се връщаме на притесненията. Отново повтарям, че работната програма, заложените методи, техники, технологии и мерки за околна среда не дават никакво основание да се притесняваме, че при изпълнението на тази програма има рискове за околна среда, както се твърди в жалбата, че вече има замърсени води, което просто не е вярно. Така че не може да се даде право за добив по право преди да се открие находището, да се оцени евентуалното находище, ако такова има. Защото аз ви казвам, че в границите на тази площ такова находище няма. И след това чак преди да се даде удостоверението за търговско откритие се минава през процедурата по ОВОС, където се разглеждат технологиите на добив и преработка, те ще бъдат обект и достояние на всички и тогава ще се взима решение как ще се работи.
Така че да се иска спиране на разрешението, аз мисля, че не е основателно. Ние нямаме аргументи да го спрем. Разбира се, че това разрешение беше публикувано в Държавен вестник, когато беше издадено. Обществеността, включително и общините бяха запознати, бяха изпратени скиците на площта. Този момент е изпуснат за обжалване на това разрешение. Аз мисля, че на този етап да се иска спиране едностранно на предоставено законно разрешение на фирма, трябват повече аргументи и то законови аргументи, тъй като иначе ще изпаднем в ситуация, че да не може да не бъде обжалвано това и евентуално фирмата да си възстанови правата.
Така че притесненията в посока добив, използване на цианиди и опасности за околната среда са още първо много далече и второ, рано е сега да говорим за тях. Разбира се, става въпрос конкретно за разрешението за Югово.
В подкрепа на това ще ви кажа, че тази същата фирма е получила досега по Закона за подземните богатства над 21 разрешения. От тях само едно е приключило с търговско откритие и вие всички го знаете това. Става въпрос за Крумовград. Да не говорим, че от всички 70 разрешения за метални полезни изкопаеми, които са дадени досега, само три са завършили с търговско откритие. Така че твърдението, че при всяко дадено разрешение се стига до търговско откритие и право за добив е несъстоятелно.
Стефан Янков: Обществен фонд Чепеларе
Искам просто да акцентирам върху един момент, че няма проблем, който е бил пред община Чепеларе, който да не е мобилизирал всичките ресурси на града едва ли не. Кметът, общинските съветници и гражданите подкрепиха това да не става проучване и евентуално бъдещ добив на цветни метали и злато в района на хижа Пашалийца.
Освен това, искам да акцентирам върху още един момент, че площта, която е включена в проучването препокрива „Натура 2000” – за птиците и за хабитатите. Така че представете си в заповедта за защита е включено, че не трябва да се отсичат дървета с хралупи, а следващия момент си представете там да правим дали открито или закрито добив на цветни метали. Благодаря.
Николай Петков: народен представител
Аз имам конкретни въпроси към Министерството на околната среда и водите. Както каза г-н Кърджалиев, ние не сме специалисти в тази област, но познаваме донякъде законите, както бих се изразил. Конкретният ми въпрос е има ли влязла в сила преценка по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие предвид, че в територията, в която се извършва проучването, е защитена територия и е от Зона БG-0001031 по „Натура 2000”.
И втори въпрос – дали има сключен някакъв договор. Както знаем по Закона за подземните богатства, чл. 7, ал. 2, т. 2 трябва да се сключва от министъра на икономиката след разрешение на Министерския съвет.
Тодор Димитров:
Отговарям веднага на въпроса. Цялостният проект за търсене и проучване на фирмата е подложен на оценка за съвместимост с двете защитени зони, които са по „Натура 2000” в района и оценката е положителна и реализацията е започнала след тази оценка.
По отношение на въпроса за договора. Договорът е подписан с министъра на околната среда и водите понеже става въпрос за проучване. Когато стане евентуалното находище, за което говорим, тогава ще се отива към концесия, ако, разбира се, тя може да се реализира.

Евдокия Манева:
Тук трябва да уточня, че ако една територия е защитена, т.е. ако тя е в „Натура 2000”, не означава, че там не може да има човешка дейност. Така че ако е съвместимо, там може да има такива видове изкопаеми, които да не създават рискове. И точно това е направено – оценено е, че е напълно възможно и може да се направи проучването. При оценка на въздействието, ако има търговско откритие и вече технологията се оценява, тогава може да има отказ, примерно, имайки предвид защитената територия. Но в момента не е имало никакви причини. Договорът е подписан 2008 г. от г-н Джевдет Чакъров. И същите тези кметове, които сега подкрепят протеста са дали съгласие.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Други колеги. Заповядайте, г-н Радославов
Александър Радославов:
Г-н Председател, Уважаеми колеги,
Г-жо Заместник-министър,
Уважаеми представители на неправителствените организации,
Аз ще говоря от лично име като народен представител и не ангажирам политически коалицията, в която участвам.
В предишния мандат бях член на Комисията по околната среда и водите, както и г-жа Манева и тия въпроси бяха дискутирани и тогава много подробно във връзка със Закона за подземните богатства и във връзка със същата тази Канадска фирма, концесията за Челопеч. И доколкото си спомням, там се направиха отстъпки в процента на печалба и т.н., т.е. от много кладенци вода се извади, за да бъдат убедени членовете на Комисията по околна среда, че са съвременни технологиите, имам предвид цианидната технология, и че няма опасност за околната среда.
Лично моето мнение е, че човечеството върви към това да се самоунищожава тази цивилизация и в България малкото от нещата, които са останали за поколенията, това е относително чистата природа. Така че приемам всички доводи на Министерството на околната среда и водите, че е спазен законът, че става въпрос само за проучване и тепърва оттук нататък, ако се окаже, че има находища, ще се върви към търговско откритие и т.н. Но практиката показва, че вечно се намират вратички през тези 20 години на прехода към демокрация, че така или иначе се получават такива отрицателни въздействия върху околната среда.
Сега сме пак на дневен ред с генномодифицираните организми, които четири години отстоявахме да не се допускат тези опитни производи и отглеждане на опитни в естествена среда. Мисля, че и по този въпрос това ще бъде една капитална грешка.
Аз напълно споделям тревогата на всички тези организации, които тук се изказаха и си мисля, че всеки от нас като народен представител в случая трябва да си даде ясна преценка сам като човек не политически ангажиран. Обезателно тук всеки трябва да решава според своята съвест.
Аз напълно ще подкрепя всички тези искания и действително нашата комисия може да излезе с решение тази дискусия наново да бъде широка с участие на неправителствените организации, защото това, което го изтъкват хората също са инвестиции и то даже от самите жители на тези населени места, където всеки разчита на своята къща, на градинката и т.н. за да развие селски туризъм, да не говорим за позицията на местното самоуправление, което ние в България все забравяме за този Съвет на регионите. Говорим за Европейска комисия, за Европейски парламент, за Съвета на регионите, който е една абсолютно достойна институция на Европейския съюз и много важна, като че ли по стечение на обстоятелствата не сме го дозрели още, че това също е един солиден инструмент за защита на интересите на хората по места по общини.
На практика няма толкова луди хора, които само да правят проучване. След като се установи, че има находище, те ще обърнат земята нагоре с краката само и само да получат разрешение и то по най-ефективният за тях начин за да произвеждат и да имат по-голяма печалба. За съжаление, това е в съвременния свят, каквото и да произвежда. Така че аз лично си мисля, че най-добре би било въобще в тези защитени територии и в „Натура” никакви проучвания не трябва да се разрешават, независимо, че се разрешава някаква човешка дейност в защитена територия. И специално за този район, където са минералните извори - Нареченските бани, от здравен характер и от профилактична гледна точка, повече доходи ще дойдат в държавата като данъкоплатци отколкото някоя фирма, която ще отчислява някакъв процент на държавата за това, че произвежда злато или каквото и да е.
Аз напълно споделям тяхната тревога и загриженост и мисля, г-н Председател, независимо, че не сме комисия, която има компетенцията по същество да решава въпроса, но има апел доколкото разбирам този въпрос да бъде поставен пред ръководството на Народното събрание и да се гледа съвместно с няколко комисии с участието на представители на неправителствените организации и да подпомогнем защитата на това, което изложиха тук много подробно и представиха писмени материали и което аз напълно споделям. Аз съм за едно такова решение, с което да подпомогнем. В крайна сметка тук става дума за конкретика – говорим за добив на злато чрез цианидни технологии, това е проблемът. Това е принципен въпрос. Тук добре прозвуча изказването на заместник-министър Манева, че вероятно с корекциите в Закона за подземните богатства ще се прекратят по-нататък всякакви проучвания да се правят. Крайно време е България да има стратегия за своето развитие. Не може да претендираме, че сме туристическа страна и да позволяваме, на някакви външни фирми, независимо какви са да нарушават тази цялостна стратегия за развитието на нашата икономика. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Има думата г-н Сандов, след това г-жа Пампорова и ще се ориентираме към приключване.
Борислав Сандов:
Добър ден. Благодаря Ви, г-н Председател, за това, че ми позволявате да се изкажа.
Уважаеми народни представители,
Уважаеми представители на Министерството на околната среда и водите,
Уважаеми гости,
Дами и господа,
Ние днес сме тук при вас, тъй като това е българската парламентарна комисия по изслушване на петиции и искам да ви уверим, че за да стигнем дотук, явно не сме успели по други пътища да стигнем до защитата на тези десетки хиляди подписа, следователно подкрепа по определена инициатива. Искам да ви уверя, че подобни петиции ние сме адресирали и към Европейския парламент и те като граждани на Европейския съюз са оказвали своето влияние и дори някои от тях са спирали наказателни процедури към България поради натиск от Европейския съюз на един предварителен етап, или други са отприщвали такива процедури с цел да бъде съхранено онова, за което сме се борили в дългосрочен план.
Бих желал да ви кажа като представител на Политическа партия „Зелените”, която инициира подписка със законодателен характер към изменение на Закона за околната среда, че ние търсим тази комисия в качеството си на граждани и ви молим вие, които не можете да имате експертния потенциал да разглеждате по същество, то поне ви молим да бъдете нашите посланици или ние да имаме достъп до разглеждане в Комисията по околна среда и води на конкретните текстове, които да бъдат и една законодателна рамка. Защото това е именно големият проблем. Да, тази тема е сложна. Но може да видите, аз съм сигурен и се надявам вие да вярвате, тези над 13 хиляди човека, които са подписали тази петиция, са имали представа за това какво е цианидна технология и цианидно излужване, като искам да подчертая, че там конкретно се касае за минна дейност за рудодобива. За черешите и костилките е съвсем отделен въпрос и аз смятам, че не трябва да се разглежда в тази зала.
Ще си позволя да припомня на уважаемите представители на 41-то Народно събрание, че регионът за който говорим, е от изключително важна гледна точка за България по отношение на зеленчукопроизводство и по отношение на други отрасли на селското стопанство и туризма. Язовир Тополница сам по себе в момента пак е замърсен с арсен в една много сериозна степен и както с. Поибрене, което е селото непосредствено преди язовир Тополница и вече няма питейна вода, а имат туби минерална вода, които им се носят вече повече от една година, по същия начин този язовир се използва за напоителна система в Пазарджишко и Пловдивско поле и това са продуктите, които ние консумираме на нашия пазар. Следователно това има пряка връзка към здравето на населението.
Още повече, по поречието на р. Марица в българската, турската и гръцката част живеят повече от 2 млн. души. Това касае техния живот, защото се оказва, че при определена авария на вече намерения за цианидно излужване и хвостохранилището, че това би могло да бъде риск за това население във всеки един ден за всеки човек, живеещ на тази територия. (Чепопеч Майнинг)
И не на последно място, понеже се говори за туризма в Родопите, в края на миналата седмица се отвори още един пропускателен пункт, който отприщва пътникопоток именно по това протежение между Асеновград, Смолян, Златоград и Гърция и аз лично се надявам, че това ще доведе повече туристи. Имайте предвид, че те ако дойдат, ще дойдат заради природата.
И накрая нещо много важно, защото ние се занимаваме с тази процедура доста отдавна.
Г-н Тодоров, бихте ли могли да ни кажете за датата на оценката за съвместимост по „Натура 2000”, тъй като, казвам този анонс и от една друга гледна точка, тъй като България инвестира няколко милиона лева през последните 8 години по проучване на възможността Западни и Източни Родопи да бъдат обявени като природни паркове. Подобно намерение извършено за нова минна дейност в този регион със сигурност ще опорочи идеята и хвърлените милиони по това тази територия да стане природен парк по българското законодателство. Благодаря ви.
Тодор Димитров:
В момента не мога да ви кажа, но ако ми дадете телефон, ще ви каза точно датата на разрешението.
Йордан Бакалов:
Има думата г-жа Пампорова. Имате честа да закриете изслушването на заседанието на комисията.
Петя Пампорова:
Явявам се от името на областния управител на област Смолян – инж. Стефан Стайков, тъй като община Чепеларе е в размерите на територията на област Смолян и държа да чуете мнението на областния управител. Първо искам само да вметна, че той е минен инженер, но поради здравословна причина не може да бъде тук и за това аз го представлявам.
Г-н Стайков заедно с заместник-областния управител и с експертите беше на протестите в Чепеларе. Той изслуша всички и за това сега излиза с предложение:
Общински съвет Чепеларе, плюс кметовете на селата, плюс кмета на Чепеларе и областният управител да извикат експерти, които да си кажат мнението. В крайна сметка хората на община Чепеларе трябва да чуят и експертното мнение, а не само на правозащитниците.
Като представители на държавната власт ние трябва да мислим балансирано и не трябва да се поддаваме винаги на емоциите.
Бях максимално кратка. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря на г-жа Пампорова за това, което са предприели като областна администрация. Това е точно така. Хубаво е да се чуят и двете страни. Мисля, че днес като представители на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите дадохме възможност на всеки един от вас да изложи мнението си и доколкото разбирам от колегите и природозащитните организации, които се борят за природата на Република България, все пак да не забравяме, че тези натрупвания са в продължение на 50 години, които малко трудно се терминират в продължение на последните 4-5 години, защото преди това икономиката бълваше много по-агресивно и много по-активно и във въздуха и в нашите реки и във всичко останало.
Мога да ви уверя, а мисля, че и вие самите го потвърдихте, а и самата комисия го потвърди, че ви беше дадена думата точно в тази комисия. Мисля, че нашето сътрудничество поне в тази посока ще продължи. Доколкото разбирам и Министерството на околната среда и водите също има такова желание за контакти и сътрудничество между гражданските организации и самото министерство. Стана ясно, че законите тепърва ще се разработват.
Обръщам се към вас, когато тези законопроекти бъдат качени на сайта на Министерството на околната среда и водите е хубаво да бъдете много по-активни. Хубаво е да се обясни на хората, че все още става въпрос за проучване. Има разлика между добив и проучване. В момента става въпрос за проучване. Дали ще има добив не мога да кажа. Но фактът, че това проучване ви притеснява, говори за будната гражданска съвест, това, което в продължение на последните години всеки един от нас много пъти го е коментирал. Завършвайки, искам да кажа, че тази комисия дава възможност именно за такова изслушване.
В тази връзка на колегите от комисията и на представителите от Министерството на околната среда и водите искам да предложа едно решение, което няма как да има задължителен характер, но мисля, че все пак като комисия може да имаме препоръка и тя да е отправена към правителството на Република България, респективно към министерството, при разработване на промените в закона да проведат широка обществена дискусия във връзка с тези промени и там да бъдат отразени всички тези забележки, които вие самите като гражданска структура имате.
Предложението за решение е:
Днес, 21 януари 2010 г., на проведеното заседание Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите реши:
Препоръчва на Правителството на Република България при разработване и приемане на промените в Закона за подземните богатства да проведе широко обществено обсъждане.
Някой да има допълнение към това проекторешение. Ако няма, който е съгласен с така прочетения проект на решение, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Пълно единодушие.
Благодаря, уважаеми колеги. Благодаря на гостите. Мисля, че ще поддържаме контакти и дано да има смисъл от това.
Закривам заседанието.


Председател:
Йордан Бакалов



Стенограф-протоколчик: