---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 3




Днес, 11.02.2010 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъства: Иван Костов, народен представител, вносител на проекта за декларация.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с дневен ред:
1. Обсъждане на проект за декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, № 954-03-5 от 28.10.2009 г., внесена от Иван Йорданов Костов и група народни представители.
2. Разни.

Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По първа точка - Обсъждане на проект за декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, № 954-03-5 от 28.10.2009 г., внесена от Иван Йорданов Костов и група народни представители.
Колеги, г-н Костов се обади, че малко ще закъснее. Но виждам, че колегите от ДПС също са раздали един проект, който е редакционна версия на проекта на г-н Костов и група народни представители. Предлагам г-н Лютфи да го представи.

Юнал Лютфи:
Проектът за декларация, внесен от Иван Костов и група народни представители няма никакъв преамбюл, т.е. не се говори въобще за историята на тези 20 години след приключването на така наречения „Възродителен процес” - какво е направено или какво всъщност не е направено и коя е причината колегите от СДС да внесат този проект.
Ние от Движението за права и свободи подкрепяме диспозитивната част, така както е предложена от г-н Костов.
Г-н Костов, с две думи, предлагаме един преамбюл към Вашия текст.
Иван Костов:
Моля да ме извините за закъснението.
Благодаря ви, че ми давате тази възможност да представя нашата декларация. Тя е директна и е едно заявление, което се стреми да постави политическа оценка на едно събитие, което е вредно за българското общество и държава и остави огромни последици. Колкото и да е странно, макар някои президенти и премиери да са заявявали по някакъв начин позицията си, няма акт на Народното събрание, в който по много категоричен начин да се изрази отношение.
Аз ви призовавам да подкрепите този текст и то единодушно, защото по този начин ние наистина ще дадем една историческа оценка за събития, от които искаме колкото се може по-бързо да се дистанцираме и да ги назовем за това, което са допринесли.
От името на вносителите нямам какво да кажа. Това е един кратък текст. В момента прегледах много бързо преамбюла и мисля, че е добър. Нормално е да има такъв текст отпред. Ако и други се включат, може да се намерят и други основания. Примерно, може да се позовем на Европейската харта за човешките права или някакъв друг документ.
Сърцевината на този процес е една депортация на българските турци. Това не е „Възродителен процес”. Не знам дали Комисията да не прецени този термин, но от друга страна, това е широкият термин, който е известен на обществеността.
Аз приемам преамбюла може би с идеята да се позовем директно на европейски и световни източници. Това е.

Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Заповядайте, г-н Лютфи.
Юнал Лютфи.
Колеги, няма демократично мислещ човек, гражданин на България, макар и твърде късно да не подкрепи и да не обсъди текст, който осъжда „Възродителния процес”, тъй като това е позорно действие, акт на тоталитарния режим. Аз и моята парламентарна група ще подкрепим диспозитива.
Позволих си да направя един кратък преамбюл с оглед да разкажем малко във времето какво е направено и какво не е направено по-точно във връзка с „Възродителния процес”.
Колеги, подобна декларация трябваше да бъде приета много по-рано, дори може би решения трябваше да бъдат приети с оглед да накараме правосъдната система да направи необходимото, за да бъдат осъдени конкретните виновници за „Възродителния процес”. Защото в третия абзац вие много правилно посочвате – „опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ.” Споделям идеята, че за такива зловещи актове не трябва да има давност. Давност за подобни актове не трябва да има!
Аз си позволих да направя една справка. Депортираните са над 360 хиляди. Вие сте записали „400 000 български граждани”. Ако искате да бъдем по-екзактни, е добре да се запише „над 360 000”.
Освен това искам да припомня на колегите, че 2008 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа осъди всички тоталитарни режими и погромите, направени от тях и в този контекст аз като ръководител на делегацията направих изказване. „Възродителният процес” беше осъден от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Скоро Комисарят по правата на човека към Съвета на Европа също говори за нарушаване на правата на малцинствата, така че аз мисля, макар и твърде късно, е добре да се приеме тази декларация от българския парламент с предложения преамбюл.
Йордан Бакалов:
Има и едно предложение от експерта към Комисията – г-н Сунгарски, което ще ви поставя на вниманието. То е редакционно, но трябва да се обсъди. Неговото писмо до мен е следното:
„Макар и закъсняла като документ, предлаганата декларация с вносител Иван Костов и група народни представители, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, следва да бъде приета от 41-то Народно събрание на Република България.
По мое експертно мнение така нареченият „Възродителен процес” завърши неуспешно за идеолозите си, поради което в заглавието трябва да се добави думата „опита”, т.е. заглавието да гласи: „Декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани”.
Това предложение ще се гласува.
Редакцията, която в движение направих специално за Европейската харта за защита на правата на човека, гласи следното:
Ние, народните представители от 41-то Народно събрание, като се позоваваме на най-високите достижения на европейската и световната мисъл и на Европейската харта за защита на правата на човека.”
Г-н Лютфи, така добре ли е?

Юнал Лютфи:
Г-н Костов имаше идеята да изведем още няколко международни стандарта, като ги изредим.
Йордан Бакалов:
Тогава да си остане първия абзац, така както си беше и да добавим: „като отчитаме Европейската харта за защита на правата на човека”.
Юнал Лютфи:
Те са доста. Нека да ги изброим.
Йордан Бакалов:
Добре. Аз останах с впечатлението , че по първа точка се искаше промяна.
Други колеги искат ли думата. Заповядайте.
Николай Петков:
Г-н Костов, имам един въпрос. Какво е отлагало във времето внасянето на тази декларация. Знаем, че при Вашето правителство, което е било на мнозинството, не е направено това. Иначе сме съгласни с декларацията.
Иван Костов:
На този въпрос няма да мога да отговоря сам. Но моята лична преценка е, че имаше период в първите години на демокрацията, в който раната беше толкова тежка, а и вълненията през 1989 г. ни караха да стоим далече от тази тема. Само частично се получиха някои извинения към хората, които са били принудени да напуснат родината си, но не се стигна до декларации. Може би беше близко до времето. Сега, 20 години по-късно, аз мисля, че тя вече има и по-голяма тежест - тя има и историческо значение. Това е вече един затворен период. Това са ми съображенията.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, дами и господа, моето изказване ще бъде в контекста на този въпрос.
Г-н Костов, от 1989 г. до 1997 г. са 8 години, когато беше Вашето правителство. Аз имам една натрапчива мисъл, че сега след 20 години се поднася този проект на декларация, дано да бъркам, който като че ли по-скоро цели политически ефект. Това е като че ли поредният акт, тъй като вие внесохте на миналата сесия друг акт да се осъди комунистическият режим като част от тоталитарните режими и 41-то Народно събрание прие такъв документ. Този така наречен „Възродителен процес” е един от най-ярките примери на злините, които нанесе това комунистическо управление. Ние ако вземем сега да правим отделни декларации по всеки един факт, като например един за репресираните след 9-ти септември без съд и присъда. Т.е. има доста значими поводи и ако по всеки един ние започнем да правим отделни декларации, какво ще стане. Не се ли съдържа този факт в декларацията, която прие 41-то Народно събрание, което осъди поначало комунистическия режим като част от тези тоталитарни, авторитарни и други режими, като актът на Европейския парламент, който в този дух по тази резолюция беше, че целта в крайна сметка е да се стигне до помирение и единение на европейските народи с оглед консолидацията на народите като граждани на Европа да си обединим усилията в тази тежка икономическа криза и да не се повтарят тези неща. В България сме в тежко състояние като държава и като народ в тази икономическа криза и виждате колко усилия се полагат да се преодолява тази криза. В този смисъл, аз лично не съм убеден, че подобен род актове ще допринесат за тази консолидация и това единение, за което и министър-председателят Борисов се изказа в този дух, че в крайна сметка е нужно единение на нацията.
Аз мисля, дано да не съм прав, че това е опит към наследниците на Българската комунистическа партия, като се преписва от общественото мнение на Българската социалистическа партия, т.е. моите коалиционни партньори от Коалиция за България, въпреки че съвременното ръководство на Българската социалистическа партия и цялата партия се разграничи, доколкото си спомням, още на времето Първанов от това дело и за това ги приеха и за членове на Социалистическата интернационална партия –социалисти. Т.е. аз не виждам каква полза ще донесе даже и политическа на вносителите – имам предвид на вас - „Синята коалиция”.
Аз мисля, че ред други проблеми са по-значими и са от интерес за българския народ. Българският народ се интересува в момента от как да се преструктурира здравеопазването, че да се защитят интересите на хората. Много повече се интересуват българските граждани през тези години от приватизацията, където на безценица бяха разграбени държавните активи. Т.е. всички тези неща в момента оказват много по-тежко влияние върху съвременните български граждани и младите поколения и може би натам трябва да се насочат усилията на Народното събрание, дето се казва към ежедневните проблеми, които се налага да бъдат решавани. Това че ще се осъдят примерно, ако въобще се осъдят някога, но повечето от тези виновници вече не са между живите, т.е. мисля си какво ново ще се постигне, тъй като в крайна сметка ние осъдихме комунистическия режим с всичките му прояви на едно тоталитарно управление.
Чудя се дали това като замисъл ще допринесе с нещо за общественото съзнание и в съзнанието на българите, че ние сме произвели един документ, една позиция, от която българските граждани, особено по-младата генерация би се заинтересувала. Моето мнение е, че е по-добре да се насочим към актуални злини, които влияят в момента за държавата и за народа, отколкото да се връщаме 20 години преди това.
В крайна сметка поставям въпроса дали този акт на Народното събрание ще има някаква реална полза. Аз лично не съм убеден, че парламентът ще спечели от такива документи. Благодаря ви.
Йордан Бакалов:
Действително България в момента е в сериозна икономическа и финансова криза. Но за мен, уважаеми колеги, по-голямата и най-голямата криза на българското общество е липсата на всякакви ценности. В случая големият проблем това, което се случи в 1989 г. беше пробиването на ценности. И ако трябва да говорим за големите проблеми, които са пред българското общество, е точно това, че в момента българският народ позабрави доста от собствените си ценности, които са се запазили през вековете. И тук въпрос на ценности е дали едно общество ще признае, независимо, че обществото в никакъв случай не може да поеме тази вина естествено, освен ръководителите, които са били тогава идейните вдъхновители и тези, които най-вече са им помагали. Тук въпросът е дали ще се признае един такъв морален акт. Ще ви дам пример с Германия. Вие знаете, че Германия се извини на всички, които са потърпевши от Втората световна война. Знаете, че не само Президентът Първанов, а и г-н Костов като министър председател, когато отиде в Турция, също се извини от името на Министерския съвет. Но декларация на най-висшия форум в управлението на нашата държава никога не е имало, никога не е постъпвало. Да, действително времената тогава бяха такива, че нямаше възможност една такава декларация да се приеме.
Ако трябва да говорим за материални и икономически ползи от една такава декларация, няма как тя да ни донесе такива ползи. Макар че аз лично не съм много убеден в това, защото със започването на възродителния процес, може би някои от вас не знаят, или не помнят, но голямата икономическа блокада тогава беше точно от страна на държавите, които проповядват исляма. Сриването на икономиката на тогавашна България започна точно от това, защото те ни бяха основните партньори. Така че тук е въпрос на морал дали искаме да признаем нещо и то политически да го осъдим, като политическа декларация, естествено, че в тази зала няма нито един, който да носи персонална отговорност, защото не са участвали в този процес, но това е политически акт. В момента тази декларация изразява точно този политически акт. Аз така го разбирам. Аз не виждам защо една такава заявка за осъждане на едно такова престъпление, защото това наистина е престъпление, което аз много добре помня. В моя край има компактни български турци, които живеят там, знам как се изнасяха и с какво се изнасяха. Знам как бяха третирани. Според мен, не знам защо не съм вносител и не знам как е станало, че не съм вносител, но така или иначе това е въпрос на морал, ние да го осъдим.
А политическите дивиденти от тази цялата работа, както казват българите: „Като хвърлиш назад, ще намериш напред.”
Аз така приемам тази декларация. Има думата г-н Костов.
Иван Костов:
Аз ще отговоря и ще ви помоля да си тръгна, защото имам комисия.
Такива актове като тази декларация имат голямо значение за определени хора и по-малко значение за други хора. Тази декларация ние дължим на българските турци – и на тези, които се изселиха и на тези, които останаха и успяха да преодолеят този опит за асимилация. И на едните и на другите това нещо висшият политически орган трябва да го заяви политически, че това е било неправилно. Това е част от единството на нацията. Ако не се каже, че това е неправилно, ако не се стигне до края в политическата оценка, тези хора нямат шансове да се интегрират истински обратно в българския народ. Това е от една страна.
На второ място, по примера точно на Германия и на другите страни искам да кажа, че ние трябва да се извиняваме, ако сме сторили лоши неща за всяко едно поотделно всеки път, когато се иска от нас това. Така правят цивилизованите страни.
Вие знаете, че съвсем наскоро се появиха нови претенции към швейцарски банки за това, че с помогнали на нацистите да отнемат имущество на изселени евреи. Швейцарските банки, независимо, че многократно са признавали и са възстановявали и пр. го направиха още веднъж. Това показва как се действа в тези случаи. Докато има желание това нещо да се препотвърждава, трябва да се препотвърждава. От това мисля, че никой няма да загуби нищо, а само повече хора ще проявяват разбиране към нещата, които мислят другите.
Аз не мисля, че тази декларация накърнява нечии чувства или някакви спомени и пр. и че трябва да захвърлим тези неща зад гърба си, за да не вземе някой да се обиди.
Освен това, ако БСП искрено се е извинила, ако искрено Президентът го е направил, а не само за да влязат в партията на Европейските социалисти, ще трябва да гласува за тази декларация. Аз така разбирам нещата. Т.е. те наистина се извиняват и са готови да го сторят всеки път, когато това нещо стане необходимо. Това е демократичният начин човек да се държи. Аз например бих го сторил веднага, ако някой поиска това от мен, още веднъж и не мисля, че ще загубя. Защото дълбокото ми вътрешно убеждение е, че ние политически дължим това на тези хора. Не морално, въпреки че има морал и ценностна стойност, но ние политически сме длъжни да кажем, че това беше грешка, че това беше много лошо, то донесе нещастие.
Освен това, има много тежки политически последици за България това изселване – 360 хиляди души си отиват, млади хора, дейни енергични и причиняват тук демографски срив. На практика страната закъса. Полетата опустяха, къщите останаха празни, заковани, а оттатък ги виждате в Бурса младите вече отраснали стоят прави. Аз съм свидетел на това как хората обичат родината си. Това трябва да се види и през тази призма. Ние трябва да кажем, че това е голяма политическа грешка от всяка гледна точка. В този смисъл това е нужно да се каже и на държавниците. Сега като председател на комисия мога да кажа, че когато точно и вярно реагира Народното събрание по отношение на един процес, то има свойството този процес да го прекрати или да го ускори в зависимост от волята, която е изразена. От тази гледна точка това става вече окончателна политическа преценка за нещата.
То има и образователна цел. Утре, когато се пишат учебници, ще се отвори точно този текст и няма да се гледа какво е казал Костов, защото примерно съм еди-коя си партия, а ще се гледа какво е казало Народното събрание. Народното събрание по този факт от историята на страната е заявило ясна политическа позиция и тя ще се учи от децата в училище. Това е много важно за нас самите.
Аз ви призовавам да гласувате тази декларация. Моля да ме освободите, защото отивам на заседание на друга комисия, а и аз не гласувам тук.
Александър Радославов:
Всяко ли едно Народно събрание трябва да приема декларации по тези въпроси. Защо предишното или по-предишното Народно събрание не е приело такава декларация. Въобще имало ли е нещо конкретно по този въпрос.
Иван Костов:
Не, не е имало. За съжаление, не е имало.
Юнал Лютфи:
Бих искал само две думи да кажа в присъствието на г-н Костов.
Колеги, „Възродителния процес” е най-жестокото престъпление на 45 годишния тоталитарен режим. Това е най-уродливата политическа дейност, тактика и събитие на тоталитарния режим. Тук има дадени жертви. Тук има депортирани 360 000 български граждани, насилствено депортирани от своите семейни огнища. Т.е. това не е едно престъпление, което се е случило и другаде. Това граничи с политиката по времето на хитлеризма, когато се депортираха хора. Това е нещо много страшно, което е станало по времето на тоталитарния режим.
Лошото е, г-н Костов, че за тези 20 години ние не можахме да осъдим чрез българския парламент по-рано с подобен документ това уродливо действие, това престъпление на режима. Трябваше да го осъдят Съвета на Европа, Европейският парламент и едва сега ние, националният парламент. Това е моята бележка. И пак повтарям, никога не е късно българският парламент да осъди ясно и категорично това престъпление.
Йордан Бакалов:
Колеги, има ли други изказвания. Ако няма, минаваме към гласуване. Заповядайте.
Георги Анастасов:
По принцип приемам втора и трета точка от предложената декларация, в първа точка се говори за „мюсюлманско малцинство”. Това не е асимилация към мюсюлманите, защото има много българи мюсюлмани.
Бих попитал дали са готови вносителите да коригират, като се запише както е във втора точка – „български граждани от турски произход”. За тази част става въпрос. Тогава не става въпрос за асимилация на всички мюсюлмани. Става въпрос за мюсюлманите български граждани от турски произход.
Йордан Бакалов:
Говорим за хора българи, които са мюсюлмани. Терминът си е много точен и г-н Анастасов мисля, че го знае.
Искам нещо да кажа във връзка с възродителния процес. Много българи във връзка с провеждането на процеса също са пострадали и вие го знаете много добре.
Сега ще ви прочета цялата декларация с направените корекции:

„Декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация
на българските мюсюлмани

Ние, народните представители от 41-то Народно събрание

- Като се позоваваме на най-високите достижения на европейската и световна мисъл, на международното право в областта на правата на човека и малцинствата,
- Като се позоваваме на Европейската харта за правата на човека и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
- Като изразяваме огромното си съжаление за това, че от началото на демократичните промени, в продължение на 20 години, българската правосъдна система не съумя да накаже виновниците за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани, в това число и за така наречения „Възродителен процес”,
- Като изразяваме категоричното си убеждение, че за подобни престъпления не може да има давност,

ЗАЯВЯВАМЕ:
1. Осъждаме категорично асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в Република България, включително и така наречения „Възродителен процес”.
2. Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.
3. Призоваваме българското правосъдие и Главния прокурор на Република България да възобновят делото срещу виновниците за така наречения „Възродителен процес”. Опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ.”

Колеги, това е проектът на декларация. Имате ли бележки?
Георги Анастасов:
Г-н Председател, предлагам да гласуваме точка по точка предложената декларация.
Йордан Бакалов:
Който е за гласуване по точки, моля да гласува? Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Да чета ли отново текста точка по точка? (Не.)
Който подкрепя първа точка, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Който подкрепя втора точка, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Който подкрепя трета точка, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Сега подлагам на гласуване цялата декларация. Който е „за” приемането на декларацията в този й вид, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Декларацията се приема.
По втора точка - Разни.
Колеги, имате ли въпроси, които желаете да поставите на вниманието на комисията. Няма.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.




Председател:
Йордан Бакалов


Стенограф-протоколчик: