---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 4



Днес, 22.04.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
На заседанието присъстват: Гиньо Ганев, омбудсман на Република България, Яшар Шабан, заместник-омбудсман, Борислав Цеков, главен секретар на омбудсмана, Росица Тоткова, директор на дирекция „Жалби и сигнали на гражданите” и експерти.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисиите.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, като водеща комисия, откривам заседанието на трите комисии - Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление, при следния дневен ред:
1. Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2009 г., № 039-00-38, внесен от омбудсмана на Република България на 29.03.2010 г.
Само за Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите:
2. Приемане на графика за приемните за граждани, които ще се проведат в София през м. април-юли 2010 г.
3. Разни.

По първа точка - Годишен доклад на Омбудсмана на Република България за 2009 г., № 039-00-38, внесен от Омбудсмана на Република България на 29.03.2010 г.
Давам думата на г-н Ганев да представи доклада. След това ще дам думата на колегите, които имат въпроси към Омбудсмана. Доколкото разбрах, доста голям интерес е предизвикал самият доклад, поради обема и фактите, които са изнесени в него.
Заповядайте, г-н Ганев.
Гиньо Ганев:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Аз съм един от тези оратори, които съзнават неудобството да се говорят много неща за кратко време, но ще направя този опит, прескачайки цели зони, не защото не съществуват.
Това е петият доклад на Омбудсмана. Както иска законът, ние до края на месец март го представихме на ръководството на парламента и той вече е в комисиите на Народното събрание. Сто пъти съм казвал и сега е важно още веднъж да се чуе – този доклад няма само отчетен характер. Той се стреми от многобройните проверки и констатации да извлече тенденции и проблеми, които искат нормативни и управленски действия и решения. За това в резюмето, което започвам, за да свърша лесно, аз ще се спра само на няколко по-важни препоръки и акценти.
Съзнава ли обществото, съзнават ли органите на властта в цялата тяхна йерархия, че имат не задължение, а дълг да спазват правата на човека и на гражданите. Понеже наблюденията, които много от нас правят не отсега, са устойчиви и трябва да се каже ясно, че не в еднаква степен (много съм деликатен) това се разбира от различните органи на власт и от самото управление. А това е нещо изключително важно и когато търсим неговото обяснение заедно, се натъкваме на една констатация, която трябва да се каже на глас.
Липсва добра правозащитна култура! Това е дефект, който има устойчивостта на хроничен. Много добри специалисти стоят в йерархията на органите на институции, обаче чувство за правозащитен възглед нямат. А не е възможно да стоиш в една публична администрация, всеки ден да ръководиш, да управляваш или да правиш нещо, ако нямаш очи пред този критерий. Тогава дългът не може да се изпълни.
Другото важно като общо заключение е, че е дошъл часът отдавна правата на човека, тяхното зачитане да се превърнат в център на политиките на всички нива – държавна и регионална. Но като се казва „център на политиката” тук не става дума за някакъв центризъм като геометрия, а за политика. Трудни времена, икономическа криза, държавата заедно с нейните граждани търпи много неудобства. Но да бъде нещо много ясно. Правата на човека не зависят от фискални аргументи. Това се отнася въобще за политиката. Не може да кажеш: Аз следвам тази политика, обаче няма пари. Аз не знам дали някой от вас може да си представи такова изречение. Ако всеки един, който стои в управлението на държавата, каже така, значи той просто си отива. И вие тук в Народното събрание сигурно най-добре знаете – да, това е вярно, това е много хубаво, но няма фискални възможности. Тогава идва друг на власт!
За това, когато говорим за правата на човека, че са в центъра на политиката, никакви извинения от тази категория няма да бъдат слушани.
Един от акцентите в този доклад, това е състоянието в местните органи на властта. Местната власт, честно казано, не познава добре нито критериите, нито има във всекидневието си разбиране за правата на човека и гражданина. Правата на човека не се делят на регионални и национални. Изведнъж с процеса на децентрализацията на властта, който е императив, който никой няма право да заобиколи, изведнъж местните органи на власт се натоварват не само като бюджети, не само като транспорт на власт от центъра по места, а се натоварват като манталитет с този дълг да пазят правата на човека. Затова ние направихме една система, моделно казано, на мониторинг и изведохме индекси за доброто управление там, където хората живеят или на територията на местните власти.
Два-три много малки акцента във връзка с това – най-важното.
Социалните услуги. Няма ясно изразен в общините профил на тези услуги. Те не се знаят като една система и затова общинското ниво на управление не ги гарантира. Мисля си, че механизъм за гражданско участие чрез граждански контрол е много важен да съществува и да се прилага. Дали защото съм омбудсман или съм говорител на гражданския контрол, това го оставете. Защото законът предвижда обществен контрол на системата за социално подпомагане. Така ли е в общините? Всеки от вас познава по една-две или повече общини. Не е така! И въобще управлението на услугите и търсенето на положителни резултати като главен ангажимент на администрацията там не са идентифицирани (един модерен глагол) достатъчно добре в съзнанието на местните органи на властта. Говоря за ежегоден социален профил на общината. Колко общини го правят? Колко общини го имат? И казано грубо, достъпът до услугите на най-уязвимите групи не е осигурен. Една констатация, без да е огромна, но е впечатляваща. На много места, хайде да не е на редица, на територията на страната, местните органи на власт не респектират свободата на вероизповеданията. Има два-три пример, които не смея да кажа пред всички. Забраняват свободното проповядване на вероизповедания, и като аргумент пишеше на едно място – „защото това вероизповедание не било регистрирано на регионално ниво”. Какви са тези глупости? Или жители от квартал „Горно Резово” в Бургас, които рязко нарушават тази свобода на вероизповеданията.
И другото от този подводен акцент – незаконни жилища. Гражданите трябва да излязат. Има цели ромски квартали и гета. И изведнъж администрацията прави това, не се съобразява с европейски и други стандарти, които искат това изваждане, наречено модерно евикция, да се прави само в краен случай и като се използват разумни средства. Трябва да има непременно компесаторни предложения. Трябва да има възможност за алтернативно жилище. Как така една общинска администрация посяга по този начин, базирана върху идеята, че жилището е незаконно и трябва да бъде съборено и хората извадени. Годното законодателно изречение е антиправо.
Икономическа криза, казано много грубо, често накърнява социалните права и особено на уязвимите групи. И затова Омбудсманът е стигнал до заключение, до което и вие много лесно може да стигнете, че трябва мярка и критерии. Не може от фискална гледна точка да се преценява лесното погазване на правата. Справедлив баланс е нужен. Да, обективно необходими са бюджетни ограничения, съкращаване, преформулиране на политики и в най-краен случай може, увлечени в тази инерция на недоимъка, на кризата, да посягаме на социалните права на хората.
Хората с увреждания. Те нямат достъп, много често, в редица общини, в много повече от редица учреждения, до тази администрация, до която трябва да се отнесат. Не е въпросът да се правят подходящи стълби и те да се казват с натискане на копче, става дума за отношението към тези хора. Констатациите не са добри.
Има много други различни акценти. Аз само ще ги спомена: правата на пациента, всички сме пациенти. Не е въпросът Омбудсманът да ходи заедно с г-н Бакалов и да закачим големи афиши на Европейската харта за правата на пациента. Тук въпросът е да говорим за качествена, своевременна медицинска помощ с право на избор на най-доброто за човека като пациент. Това е пред нас открита врата. Не трябва да я закрием, за да не влиза пациента, а да направим така, че той да бъде този, който ще получи необходимата помощ, качествена и навременна. Има един пример в тези конкретни сюжети – дълъг път с обръщане към спешна помощ, двукратно настаняване в болница и накрая умира. Може да бъде спасен. Лекари от спешни кабинети отказват първа медицинска помощ на дете с кървяща рана. Какъв е този лекарски дълг? Каква е тази Хипократова клетва. Къде е този съвременен гражданин, който е там, за да служи на хората, а не обратно.
Здравеопазването е една от много тежките зони и за проверка, и за констатации, и за препоръки, и за изпълнение. Ние и вие заедно говорим за реформа в здравеопазването. Да сте видели нейните контури. Да сте видели написани един малък каталог от последователни действия. Ние не сме ги видели. Вчера се избра нов министър на здравеопазването. Ние всички очаквахме с трепет той да каже няколко идеи за тази здравна реформа. Не знам дали е въпрос на неразговорливост или пък на нещо повече от това?!
Е, най-после констатираме, че са намалели жалбите от лоша медицинска експертиза за работоспособност. До вчера беше така. Отиваш да правиш такава експертиза, защото имаш нужда сега, дават ти дата след 2.5 години. Аз не говоря за срокове, а за психология.
Една голяма зона са потребителите на обществени услуги: топлофикационни, електроснабдяване, мобилни оператори, В и К услуги – всичко това взето поотделно, е една голяма територия на оплакванията на хората. Мога да ви изброя най-спокойно, но няма нужда, както каза г-н Бакалов, това да се прави сега. Но вие го знаете по-добре от другите – надписани сметки, да се плати сградна инсталация за топлоенергия, която изобщо не си ползвал и т.н.
Правата на детето. Децата са надеждата на нацията. Знаете ли колко органи – държавни и обществени има, които се занимават с правата на децата. Липсва координация на тези усилия. Липсва съчетаване на възможностите. Сега говорим, че трябва да има процес на децентрализация на социалните услуги, да върви. Не върви. Това е отговорност пак на местните органи на власт преди всичко, а и на другите органи. Правата на детето най-малко може да се позволи да стават жертва на икономическата криза. Нормативна уредба за защита на правата на децата. Добре. Правят се усилия. Но където и да погледнете като граждани, ще питаме защо това не става, когато не е толкова особено. Например, съдебната система в защита на правата на децата. Толкова ли е трудно най-после да се направят съдебни състави за деца. Навсякъде го има. Ние прелистваме телефоните, за да търсим тези решения.
Правоохранителните органи. Полицейските органи. Правата на гражданите в затворните институции, затворни места за задържане – нали главното е, че човекът е в затвора, за да се реинтегрира утре в социалния живот. Това са филиали от недоволства, не винаги необосновани.
Проява на лоша администрация в градоустройствените решения. Всеки ден. Говорим за добра администрация, чиста околна среда, въобще!!
Йордан Бакалов:
Доста проблеми има в Република България, г-н Ганев.
Гиньо Ганев:
Едно важно правомощие на Омбудсмана, г-н Бакалов. За щастие, че когато с един закон се накърняват права на граждани, той може да поиска от Конституционния съд да го обяви за противоконституционен този текст или пък закон. Шест дела през 2009 г., четири са предизвикани от нас, едното е за така наречената „сградна инсталация”. Другото е за адвокатската защита, натоварена с ДДС. ГПК накърни правото на защита и т.н. Това беше само, за да се очертае атмосферата. Ако заговорим по отделните проблеми, ще станем много сладкодумни и ще бъде излишно. Имаме статистически данни, разбира се.
През 2009 г. се подадоха 2686 жалби, предложения, сигнали – с 12% повече от предната 2008 г.
Г-н Бакалов, от 2005 г., откакто Омбудсманът реално е налице, досега са постъпили в институцията 11453 жалби, предложения, сигнали и т.н. Хубаво е да кажа тук, че 94% от целия този обем проверките са направени, те са приключили, съобщенията са известни, укора на администрацията също, спасени са нарушени права. По 6% работата продължава, защото сочат една по-голяма фактическа и правна сложност.
Дотук с тези работи.
Йордан Бакалов:
Г-н Ганев, времето е лимитирано, защото повечето от колегите имат и други комисии. Да не стане така, че Вие като всепризнат в България човек, който говори много сладкодумно, в един момент да се окаже, че няма кой да приеме Вашия доклад. Защото ако не приемем Вашия доклад за сведение, няма да може да влезе и в зала.
За това Ви предлагам да спрем дотук и ако има някакви въпроси към вас, да отговорите.
Гиньо Ганев:
Само още една дума. Расте с годините доверието в институцията на Омбудсмана. Има статистика в кои градове най-много се оплакват. Това нищо не значи, освен едно, че там няма достатъчно активни граждани.
Расте волята за граждански контрол. Расте и укорът, който се отправя към проявите на лоша администрация.
Накрая съм си позволил да повторя и в този доклад три омбудсмански повели към властта.
Първо, властта е почтена само, когато зачита правата на хората.
Второ, тези права се зачитат, когато действията на властта са прозрачни, отчитат се ежедневно и лежат върху справедливото обществено мнение.
Трето, лежат върху общественото мнение, но не се залежават там, защото всеки ден трябва да тичат и да се отчитат пред хората и пред това обществено мнение, което ги е създало. Мерси.
Йордан Бакалов:
Тук не е мерси. Тук следват ръкопляскания. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към г-н Гиньо Ганев и към неговите сътрудници. Г-н Захари Георгиев.
Захари Георгиев:
Всеизвестно е, че властта се дава от хората, за да ги управлява някой. В парламента това се сменя по-често чрез тази индиректна даденост от хората. Парламентът е избрал г-н Гиньо Ганев за първия омбудсман. Тази институция, според мен, се утвърди благодарение на него. И докато в повечето случаи власт имащите, независимо кои са те, намаляват своята чуваемост пропорционално на изтичане на мандата, то при г-н Ганев посоката е точно обратната. Тези, бих казал безбройни, срещи на проверка на сигнали и жалби, показват, че това е действително една действаща институция.
Мое мнение е, че не е достатъчно аргументирано това, което е записано в Конституцията и закона, че той има право на инициатива пред Конституционния съд, но не и под някаква форма законодателна инициатива. Отбелязаните в този труд сигнали, които той е предоставил по някакъв начин на парламента не са, според мен, достатъчно надеждният начин да се транслира виждането на обществения защитник, ако можем да използваме тази дума, по необходимостта от промяната на определени закони. Защото не всичко е противоконституционно. Но много често има неща в законите, които не съответстват на обществения интерес. Пътят до тези, които трябва да го осъзнаят и да ги променят минават през така наречената администрация, за която говорихме, а тя в повечето случаи страда от липса на чуваемост към проблемите на обществото. Един малък пример в тази посока, който е заложен в отделен раздел в доклада по отношение на правата на потребителите по отношение на топлофикацията.
Народното събрание се опита да създаде условие потребителите да имат право на информиран избор за електроснабдяването, въпреки че то не е подплатено с правни възможности, но никакво такова право не се дава по отношение на потребителите на топлофикационни услуги, като разлика в източниците, въпреки че там реално съществува такава. Гледа се на хората, които притежават топлофицирани жилища едва ли не като крепостни селяни, живеещи в тях или като онези отпреди 80 години комуналки, в които ако искаш живей, ако искаш иди в кашоните на улицата. Тук има място какво да се направи и аз съм убеден, че Омбудсманът, имайки достатъчно информация по тези въпроси, може да бъде полезен в тази посока.
В заключение бих искал да кажа, че е нормално този Годишен доклад да бъде подкрепен и предложен на Народното събрание да го подкрепи също. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Други желаещи за въпроси и изказвания? Заповядайте, г-жо Петрова.
Даниела Петрова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Гиньо Ганев,
Моите уважения към Вас и всичките ви колеги за работата, която сте свършили.
Уважаеми колеги народни представители,
Бих искала да кажа, че докладът е твърде обемен и всеобхватен. Там са заложени много голяма част от параметрите на свършената работа. Действително този доклад няма само отчетен характер. В него са дадени и насоки по отношение на вниманието, което трябва да бъде фокусирано на законодателната власт, както и на изпълнителната и на местната изпълнителна власт.
Считам, че доверието към институцията на Омбудсмана расте в прогресивна насока. Може би трябва да се използват и медиите за популяризиране на вашата дейност, за да може и от по-малките населени места да могат гражданите да имат достъп и да излагат своите жалби и оплаквания.
От така представения доклад се вижда, че в по-големите областни градове гражданите проявяват своята гражданска позиция и търсят подкрепа от институцията, за да реализират своите права. С информираността на населението в по-малките населени места и изтъкването на това, че работата на институцията на Омбудсмана е безвъзмездна, считам че ще се подобри качеството на живот на тези хора, тъй като те ще могат да търсят подкрепата на институцията, за да решат своите проблеми.
Сравнявайки отчета за 2008 г. с отчета за 2009 г. се забелязват следните тенденции. Жалбите основно са в социалната сферата, за недоволството от недостъпната административна среда за инвалидите. Също така доста от сигналите са по отношение на чуждите граждани, които не могат да реализират своите права на територията на Република България. В областта на строителството. Т.е. съобразно икономиката и съобразно проблемите, които съществуват в нашето общество се изменя и процентът на жалбите, т.е. стремежът на гражданите да постигнат по-добър живот.
Може да се направи препоръка освен за по-голямата информираност на гражданите, но и за повече срещи. В това отношение винаги може да намерите подкрепа от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, на която аз съм председател, за да можем съвместно да работим, тъй като, както се изтъкна, Омбудсманът няма законодателна инициатива, по част от проблемите, които касаят именно хората и гражданското общество. Така че имате протегнатата ръка на законодателя. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Винаги съм завиждал на г-н Ганев за начина, по който „вербува” хората. Г-н Татарски, заповядайте.
Любен Татарски:
Една от причините, за да взема думата е не само докладът, а и г-жа Тоткова, с която от много отдавна се познаваме и се радвам, че тя работи в тази институция и може би една значителна част от това, което е свършено, се дължи на нейната работа. Познавам я и съм убеден в това.
Уважаеми колеги, всички сме се запознали повече или по-малко с доклада и важното в него е, че правата на човека, на гражданина, на жителя на най-малкото населено място са изведени като основен приоритет. И това е естествено – това е задачата на Омбудсмана. Местната власт поради тази причина също така е основен акцент в доклада. Вярна е констатацията, че отношенията местна власт – граждани, не са на необходимото ниво и като представителност от страна на гражданите в управлението на общината и съответно защитата на интересите им, обслужването, което те получават. Докладът посочва и проблемите, и причините поради които това се случва, но и възможните решения. Засяга се и децентрализацията, която все още не се състоя, участието на гражданите във взимането на решения на местно ниво и самоконтролът при изпълнение на задълженията на местната власт. Не доброто качество на административното обслужване, услугите, които се предлагат – и социалните и здравните. И не на последно място липсващото второ ниво на управление, което къса връзката местна власт – централна власт, или я прави много трудна.
Докладът смятам, че е добър документ, на базата на който всички ние, които участваме на различните нива на управление на държавата можем да взимаме по-добри решения и нашите действия да се ръководят от препоръките, които се дават в този доклад.
Смятам, че докладът доказва, че институцията Омбудсман не бива да се превръща само в бюро жалби и констатации за несвършена работа или не добре работещи закони или институции и за това бих си позволил една препоръка, г-н Ганев. Да бъдете малко по-активни и правите предложения за изменения в нормативната база, в закони, които да са в съответствие с това, което вие вече сте констатирали и което, разбира се, би работило в интерес на гражданите на Република България. Смятам, че в тази посока има още какво да се направи. Вие имате капацитет и опит, вашите сътрудници са достатъчно компетентни и биха могли да правят такива предложения и ние, както каза колежката, да ги облечем в съответната законова форма, така че да сме си взаимно полезни в интерес на гражданите на Република България.
Накрая смятам, че докладът, както е разработен и представен, не само че заслужава нашето внимание, а и одобрение и смятам, че би могъл в този вид да бъде внесен в Народното събрание за сведение и евентуално одобрение. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Други въпроси и изказвания? Както се казва, за да спечелиш една битка, трябва да се подготвиш предварително. Явно г-н Ганев добре се е подготвил.
Само с едно изречение да наблегна на нещо, което в изказванията на моите колеги прозвуча. На какво да дадем приоритет? Дали на гражданските права и свободи или пък на нашата сигурност. Естествено едното без другото не може.
Аз, като председател на Комисията за защита на правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, а пък и моите колеги, както ги чухте, всеки един от нас е за това, а и препоръките на Европейския парламент са точно такива - да се дава приоритет на правата на човека и на развитието на демократичното общество. От тази гледна точка аз не мога да не бъда доволен и от изказванията на моите колеги, тъй като всички, които се изказаха досега, са от различни политически сили, т.е. мислим еднакво. Само остава един такъв като г-н Ганев да ги събере и да създаде това решение. Но това беше в кръга на шегата.
Аз като председател на Комисията мога да препоръчам, без да въздействам естествено, на моите колеги да приемем така както миналата година и така както е по Закона за Омбудсмана, можем да приемем доклада за сведение, както и да го предложим на самата зала да го приеме за сведение.
Има ли други колеги, които желаят да се изкажат или да зададат въпроси. Заповядайте, г-н Петков.
Румен Петков:
Благодаря, г-н Председател.
Аз по принцип мисля, че колегите, които досега коментираха доклада за неговите качества и за постигнатото от Омбудсмата и като цяло от институцията за последните години с натрупвания на ресурс за обществено доверие са достатъчно ясни и категорични като настроение и нагласа в състава на трите комисии за подкрепа на доклада и за внасянето му в пленарна зала. По-скоро съм провокиран от това, което г-н Бакалов каза за вчерашните ни дискусии, а и прозвуча от други изказвания досега, че ни трябва една малко по-висока степен на инициативност от страна на Омбудсмана, на институцията и може би по-пряко участие предварително в подготовката на ключови закони, каквато дискусия имахме вчера.
Защото, от една страна, е твърде изкуствено противопоставянето между правата на човека и сигурността. От друга страна, е очевидно, че има хора, на които като сложиш в ръката чук, непременно гледат на другите човешки глави като на пирони. Така че може би е добре да отчетете, г-н Ганев, а и всички колеги, една такава според мен една такава много сериозна, според мен, необходимост от участие на Омбудсмана и институцията в предварителните дискусии по законопроекти, които много очевидно, много пряко са свързани с правата на човека. Аз бих казал с държавното устройство от гледна точка на координацията между правоохранителните и правораздавателните органи, готовността ни като държава, ако щете като парламент, да се грижим за достойнството на хората.
Иначе считам, че докладът е достатъчно сериозен и привлича вниманието върху един ключов въпрос, както и допълнителният материал към него – новото качество на живот в общините, което би трябвало действително малко по-добре, в добрия смисъл на думата, да бъде активно представен пред обществото. Тук има различни инструменти. Вие ги знаете много по-добре от нас – и Националното сдружение на общините, и различни други професионални общности, които биха могли да бъдат много полезни не само в София, но и в по-малките общини, където като чели въпросът с готовността на отделния гражданин да търси своите права и това, че има право на добро управление, не са така популярни, както най-общо казано в областните центрове.
Мисля, че с това, което г-н Бакалов каза можем да приключим дискусията и да се обединим около необходимостта да бъде подкрепен и внесен в зала този отчет.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Ганев, искате думата. Заповядайте.
Гиньо Ганев:
Добре е според мен, че някои от въпросите прозвучаха като разсъждения. Аз ще взема повод само от три сюжета за по две думи.
Първо, Омбудсмана няма нужда от законодателна инициатива. Аз се чудя защо българският президент, който е президент на една парламентарна република и той съжалява, че няма законодателна инициатива. Това са несериозни работи. Ако има идеи, винаги има кой да ги внесе. Това са 240 народни представители.
Второ, Омбудсмана участва по силата на една константна практика в ръководството на Народното събрание във всички законопроекти, които се внасят тук. Ние по много от тях правим обсъждания и това, което се извлича от предложенията на хората, няма никаква пречка да бъде представено тук. Това се прави много често. Председателят на Парламента, чест прави на ръководството, го внася в съответните парламентарни комисии и тези наши идеи участват наравно основание заедно с всички други. Но е вярно, както каза и г-н Румен Петков, всичкото е в обсъждането. Стига с тия - защо не правим референдуми национални или местни. Ако е трудно и ако един кмет иска да направи една наредба, свързана с образованието, толкова ли е трудно да извика пет училищни настоятели, родители, приятели да чуят какво говорят и да прецени дали неговият акт лежи в посоката на общественото мнение или нуждите на обществото. Така че Омбудсмана прави тези обсъждания. Той ги прави никак не случайно. Защото това са становищата на хората, които ако са справедливи и праволинейни, трябва да бъдат в залата и да се превърнат в закон.
Много добре, че стана дума, г-н Захариев, за потребителите. Това е конституционна норма – гражданинът като потребител. Ние сме превърнали в монополи доставчици и държавни регулаторни органи, които нямат сила да се противопоставят на този търговско-стопански интерес, а най-напред над всичко трябва да бъдат правата на гражданина като потребител.
Много добре за медиите. Имам една идея, която грижливо преписвам на Пушкин. Той казваше: „Типографският снаряд събаря всички стени и всички власти, стига да е истински снаряд ”.
Като попитали Климансо дали има отговор на някои въпроси. Той казал: „Защо идвате при мен? Отидете при главния редактор на вестник „Матен”. Франция се управлява от една стая на главен редактор. България се управлява от една такава стая. Страхувам се, че са само няколко такива стаи. За това медиите са истинските омбудсмани. Стига да не е една транспортна журналистика. „Вчера еди-къде си падна градушка.” И спира дотам. Не е въпросът да си пощенски гълъб, не е нужно да бъдеш разследваща журналистика, но можещ да бъдеш една журналистика с убеждение. И тогава само с тази публичност Омбудсмана може да бъде за своята работа. Той има на разположение не административна власт за щастие. Но има три главни букви „П”. Не се смущавайте – посредничество, предложение и препоръки!? (Права.) Ако това се спазва, с тази вежлива обществена атмосфера всичко ще бъде добре.
Щастие е, че гражданската власт чрез Омбудсмана намира едно свое плахо начално предложение. Стига с тия глупости „гражданското общество”. Къде е то? Трябват ни активни граждани. Съберете ги, това е гражданското общество. И ние смятаме, че този граждански контрол именно той е манифестацията на това гражданско начало.
Мисля си, че формите на пряката демокрация, които е много важно да се развиват, не трябва непременно да се търсят по пътя на нейните институционални проявления и форми. Всяко общуване е част от тази демокрация. Въпросът е като общуваш, да имаш език.
И като си народен представител да знаеш, че от трибуната не се говори както в кафенето. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Обаче към трите „П” си забравил четвъртото, което се казва „права”. И тъй като народните представители имат и право и задължение да гласуват, за това ще преминем към гласуване.
Уважаеми колеги, предложението е всяка комисия да гласува поотделно, въпреки че това, което трябва да бъде прието е еднакво. Аз ще си позволя да го прочета.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите приема за сведение Доклада на Омбудсмана на Република България за 2009 г. и предлага на Народното събрание също да го приеме за сведение, като вземе акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.
Същият проект за решение е и за Комисията по културата, гражданското общество и медиите и за Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Който от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Моля колегите председатели на комисии да подложат на гласуване проекта за решение.
Даниела Петрова:
Уважаеми колеги, Комисията по културата, гражданското общество и медиите подкрепя така предложения текст за проект за решение. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
Любен Татарски:
Моля колегите от Комисията по регионална политика и местно самоуправление, които са „за” приемането на решението, прочетено преди малко от г-н Йордан Бакалов, да гласуват. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря на Омбудсмана. Благодаря на всички колеги за това, че приехме доклада на Омбудсмана.
Моля колегите, които са от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите да останат, за да обсъдим и приемем графика за приемните на гражданите до месец юли 2010 г., включително.
Любен Татарски:
Аз също моля колегите от Комисията по регионална политика и местно самоуправление да останат, тъй като след почивка от 10 минути ще проведем нашето редовно заседание. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря на всички за участието. Ние продължаваме с точка втора от дневния ред.
По втора точка - Приемане на графика за приемните за граждани, които ще се проведат в София през м. април-юли 2010 г.
Красимира Симеонова:
Уважаеми колеги, на вниманието на членовете на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите е графикът за приемните за граждани, по който народните представители и експертите дежурят. Това са датите 27 април, 11 май, 18 май, 1 юни, 22 юни, 6 юли, 13 юли. Дежурните са по трима. Мисля, че всички са запознати. Някой иска ли да се смени с някои колеги, или тези дати ви удовлетворяват? Много ви моля, колегите, които са включени в графика да присъстват, защото понякога се получава много неприятно – няма присъстващи.
Не виждам желаещи да вземат отношение, затова подлагам на гласуване предложения график.
Който е съгласен са така предложения график, моля да гласува. Единодушно се приема. Благодаря ви.
По трета точка - Разни.
Имате ли въпроси и съобщения за т. Разни? Няма.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.


КПЧВЖПГ
Председател:
Йордан Бакалов
ККГОМ
Председател:
Даниела Петрова КРПМС
Председател:
Любен Татарски


Стенограф: