Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
29/04/2010


    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
    жалбите и петициите на гражданите





    П Р О Т О К О Л
    № 5



    Днес, 29.04.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
    На заседанието присъстват: от Комисията за защита от дискриминация – Кемал Еюп, председател ; Хари Алексиев, Зора Генчева, Анели Чобанова, Есен Фикри Мустафа - членове и Мустафа Занков, директор на Финансова дирекция.
    Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
    Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
    Йордан Бакалов:
    Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Днес заседанието ще протече при следния дневен ред:
    1. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2009 г., № 020-00-19, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 30.03.2010 г.
    2. Разни.
    Г-н Еюп, предлагам да процедираме по следния начин. Да представиш доклада в резюме и след това ако има въпроси, да отговориш и след това да продължим с изказвания. Заповядай.
    Кемал Еюп:
    Уважаеми г-н Председател,
    Уважаеми членове на Комисията,
    Комисията за защита от дискриминация, както знаете, е конституирана по Закона за защита от дискриминация, който е в сила от 1 януари 2004 г. Комисията е конституирана 2005 г. с петгодишен мандат и това е последният отчет на Комисията в този състав пред Народното събрание. Затова сме разширили малко обхвата на отчета, включвайки статистически данни в сравнителни таблици за изминал период, за да се придобие представа за броя на постъпилите жалби и сигнали, производства, сезирания и т.н.
    Както знаете, Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран орган с особена юрисдикция. Работи, както е от 9 члена целия състав на комисията при взимане на решения, така и със свои постоянни заседателни състави, специализирани по определени признаци за дискриминация, които са цитирани в чл. 4, ал. 1 – 19 на брой с отворена опция и други. Тези състави се произнасят от името на цялата комисия. Те са независими в своите проучвания и произнасяния с решения или накратко, ако позволите да направя леко въведение.
    Комисията може да бъде сезирана от физически и юридически лица, с жалби и сигнали, както и сама Комисията може да се самосезира.
    След като се прецени дали има основание за образуване на производство, се образува производство. Обикновено около 50% от постъпилите жалби и сигнали отпадат, т.е. не се образува производство. Биват препращани по компетентност на други държавни органи или пък ако имат недостатъци, след като се изпрати писмо на подателя за отстраняването им, ако не се отстранят, се връща жалбата и ако няма основание за образуване също така. Това е предимството, тъй като по Закона за защита от дискриминация, всеки може да предпочете да се отнесе към граждански съд или пък пред Комисията за защита от дискриминация. Основното е, че Комисията за защита от дискриминация по закон се произнася в кратки срокове. За самото проучване е даден 30 дневен срок с възможност да се увеличи с още 30 дена – 60 дни. Тук трябва да отворим една скоба. Когато има пречки от обективни естество, т.е. неполучени отговори от други органи – държавни или по други причини, може да се спре този срок на проучването и понякога, бих казал често, се случва да се удължава този срок.
    В Комисията, ако отворим статистиката, веднага ще ни направи впечатление, че през годините броят на жалбите и сигналите расте прогресивно. Жалби и сигнали, ако трябва да цитирам, от 2006 г. -289, 2007 г. – 645, 2008 г. – 738, 2009 г. – 1039. Прави впечатление между 2008 и 2009 г. доста голяма е разликата. Това основно се дължи освен на по-големите възможности за превенция и семинари, и хората по-добре познават дейността на Комисията и самият закон, включително и това, че вече имаме регионални представители в 5 областни града. Сега сме в процес и може би скоро ще имаме и в още два града – Пазарджик и Стара Загора, като основната ни политика в представителството по регионите е да намерим офис, за който да не плащаме наем. За това комуникираме с областни управители и кметове. Досега така сме процедирали, за да спестим бюджетни средства.
    През този период са образувани 1055 преписки, като за 2009 г. Комисията се е произнесла с 245 решения. Нашите решения се контролират и се обжалват пред Върховния административен съд. От тях за 2009 г. обжалванията са 116, но произнесените решения на самия Върховен административен съд, тъй като има и от предишна година, но е интересно поне за мен, тъй като това е като текст и контрол за дейността на Комисията с оглед на отпаднали и потвърдени наши решения, тъй като те са контрол на висшия орган.
    От нас са издадени през 2009 г. 170 решения, като 93 от тях са на тричленен състав, 48 на петчленен състав и 2 решения са на седемчленен състав. Тричленният състав – 57 от тях (61%) потвърждават нашето решение, 20% - не потвърждават. Изцяло отхвърлени са 20 броя от тях и 15 са частично отхвърлени, т.е. връщат се за ново разглеждане в Комисията.
    За петчленния състав 52% са потвърдените решения, когато остава в сила решението на Комисията.
    Контролът по изпълнение на решенията също е наша задача. Глоби и имуществени санкции, наложени от Комисията засега са на стойност 72461 лв. за целия период, но не всичко още е влязло в сила. За 2009 г. са постъпили 17250 лв. Тук искам да подчертая, че тези глоби и санкции не влизат в бюджета на Комисията, а влизат в държавния бюджет. Така е преценил законодателят, с оглед на това за безпристрастност за налагането на санкции, за да няма заинтересованост. Ако са като приходи, може би ще се завишат санкциите евентуално. Но ние на самите санкции гледаме като част от една по-широка политика, това е идеята и дейността на самата Комисия с оглед на превенция, промяна на обществените взаимоотношения, така че дискриминацията да се минимизира с оглед да се променят обществените взаимоотношения. В крайна сметка, колкото и тривиално да звучи - да живеем по-добре.
    Да не пропусна, бих искал да подчертая, че постановени решения от Комисията доведоха до промяна на нормативни актове, които касаят повече хора, с по-голяма обществена значимост. Ще цитирам няколко от тях. Един от тях е решението на Комисията, с което препоръчва на Министерския съвет да предприеме необходими действия за законодателна инициатива за промяна на Закона за държавния служител, тъй като това е по самосезиране на Комисията. Лица с 50 на сто намалена трудоспособност, наети по трудови правоотношения им се полагаше да взимат повече платен годишен отпуск – 26 дена. След гласуване на Закона за държавния служител част от тях преминаха като държавни служители, а там Законът за държавния служител не им даваше такова право – 26 дена, а им даваше 20 дена. На база на нашето решение законът беше променен и размерът на отпуските беше уеднаквен.
    Още един казус. Различни размери на стипендии за отличен успех, отпускани на ученици, настанени в домове за деца, лишени от родителски грижи, в сравнение с останалите, както и за неактуалният размер на джобните пари. След решение на Комисията за защита от дискриминация бяха премахнати тези ограничения и размерът на джобните пари беше осъвременен, тъй като тези деца, които са в тези домове, бяха ощетени.
    Още един казус. Едно постановление на Министерския съвет отпреди години, където с 50% намаление от цената за превоз на пътници се ползваха само пенсионерите по възраст и трудов стаж, а тези, които имат пожизнена инвалидна пенсия бяха лишени, постановлението беше променено в контекста на направените препоръки.
    Също така през 2009 г. правихме мониторинг и проверявахме министерства и по-важни институции за достъпна архитектурна среда с оглед иницииране и показване, че въпреки задължението на България все още не е приведена архитектурната среда за достъп на хора с увреждания. С решение дадохме задължително предписание на всички органи от централната власт и местното самоуправление да предприемат действия за осигуряване на достъпна архитектурна среда с ясното съзнание, че това не може да стане от днес за утре, тъй като доста финансови средства са необходими за това и трябва целево поетапно да се работи по въпроса. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. беше предвидено задължение първостепенните разпоредители с бюджетни кредити да осигурят средства за изграждане на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания в рамките на капиталовите си разходи.
    Още един интересен казус. Нормативната уредба на медицинската експертиза и установената практика на приложенията й и висящи решения на ТЕЛК. Т.е. накратко, когато се явяват в ТЕЛК и се оспорва решението на хора с инвалидна пенсия, им се спираше пенсията и оставаха без средства. А обжалването често пъти траеше доста дълго време. С наше решение Комисията препоръча на Министерския съвет да измени нормативната уредба в посока преодоляване на този практически много дълъг период, в който гражданите с увреждания оставаха без средства и наложи принудителни административни мерки на НОИ. Предписа на управителя на НОИ и на министъра на здравеопазването да издадат писмени указания до всички длъжностни лица, на които е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, и на медицинските комисии за отпускането на пенсии за инвалидност, без да е влязло в сила решението на ТЕЛК. Постановеното от Комисията решение беше изпълнено от страна на НОИ и министъра на здравеопазването. Въпросът беше решен, като те в този период получават някакъв минимум. След решението на ТЕЛК или НЕЛК, след обжалването ако им се полагат повече, разликата им се доплаща. Т.е. не остават „на сухо” в този период на обжалването.
    Другият казус, в „Метро Кеш енд Кери” 7 годишни деца не се пускаха. Този въпрос също се реши.
    Един друг казус. В Закона за научните степени и научните звания, който дискриминираше по възраст асистенти не по-възрастни от 35 години и лица с научна степен от 40 години, така е по закона, а той не беше синхронизиран с директивите, дадохме препоръка за промяна, но все още не е променено, доколкото аз имам информация.
    Има разбира се и други казуси, но не е тук мястото да разказвам всичко. Това сметнах за необходимо от казусите с по-голям обществен интерес.
    В областта на превенцията първите години със средства на Комисията, т.е. от Републиканския бюджет, ние обикаляхме страната, правихме открити приемни, тъй като това беше прохождане в общественото пространство, информация за комисията, за закона, какви права и задължения дава, като включвахме държавни служители, работодатели, но след като Комисията набра инерция, се ориентирахме и събрахме капацитет да кандидатстваме, за да можем да ползваме европейски средства по различни проекти. Мисля, че успешно започнахме и продължаваме още по-успешно, тъй като с това хем ние си вършим работата с по-голям ефект в областта на превенцията и целево с отделни групи, така също и спестяваме държавни средства от държавния бюджет. За сравнение 2007 г. и 2008 г. сме реализирали по един проект, а през 2009 г. имаме два проекта, даже три проекта, като третият проект се реализира 2010 г. А за 2010 г. имаме 4 проекта, като единият проект продължава и 2011 г. В момента даже водим консултации и разговори, защото част от проектите реализираме съвместно с неправителствени организации, но по-мощните, ако се гледа финансовата страна, с Министерството на труда и социалната политика. В момента по „линия Прогрес” с тях водим консултации, за да кандидатстваме по един проект за следващата година.
    Ако има конкретни въпроси за проектите, моите колеги са готови да отговорят и аз даже мога да цитирам, но сега да не ви отнемам вниманието по конкретните неща. Става въпрос за младежите-работодатели, целеви, примерно Министерството на вътрешните работи, практикуващи юристи. В момента стартираме един проект с Датския институт за човешки права, който е насочен за училища без дискриминация, обхваща училището в началния курс, средния курс и самите преподаватели. Тук сме обнадеждени, в смисъл сме доволни, от проведените мероприятия по тези семинари, по тия проекти с Европейската комисия или пък с други сродни институции, тъй като ефектът е налице. Освен отзиви от участниците виждаме и „плодовете” от нашия труд с оглед на по-голяма компетентност и оценка на експертите, включително и от други европейски държави.
    Не знам дали да ви занимавам с международната дейност на Комисията. Ние участваме много активно освен в проекти, и в международни структури, сред които Съветът на Европа, Европейския парламент, Международна мрежа за органите в равенство, както и сме определени за контактна точка по организации за сътрудничество в Европа. Но няма да бъда многословен, за да не ви отегчавам и да оставя място за въпроси и отговори.
    Не засегнах финансовата страна, но ще кажа няколко думи. Комисията започна, преди да се роди, бяха определени 30 човека заедно с комисарите. Тъй като по закон ние можем да определим структурата и щата на Комисията, първата година бяха 42 по щат, след промяната на Закона за защита от дискриминация за регионално представителство общата бройка е 77. В момента има 55 служители, 9 комисаря и петима по постановление на Министерския съвет (№ 66), като средната работна заплата за 2009 г. е 730 лв. Това е един проблем, бих казал, специално за юристи. Когато се освободят щатни бройки с конкурс набираме хора, имаме държавни служители и по трудово правоотношение, обаче експерти по-лесно намираме. Защото има току-що завършили и търсят работа. Но като постоят максимум три години се ориентират и отиват на друго място. За старши експерти, държавни експерти, където се изисква повече стаж и практика, имаме малко проблеми с оглед именно тези ограничения на работните заплати. Тъй като при нас материята е доста сложна, правоприлагането също изисква доста знания и умения, тъй като за всеки казус така както е по закон ние прилагаме българското законодателство и международни такива, по които България е страна – конвенции, директиви. Именно в този аспект са много интересни нашите семинари с практикуващи юристи и за това имаме голяма посещаемост. Скоро, може би преди 20 дена имахме такъв семинар по проект, където участваха над 150 човека – като се започне от следствието, дознатели, граждански съдилища, включително прокуратурата, Върховен касационен съд, съдии. Имахме лектори от чужбина, тъй като е много интересен аспектът в правоприлагането - нашите ангажименти по директиви и конвенции и международно законодателство. Разбира се, и тази практика на дискриминационното законодателство все още се трупа в последните 5-6 години. Благодаря ви за вниманието.
    Йордан Бакалов:
    И аз ви благодаря. Колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси. Г-н Радославов, имате думата.
    Александър Радославов:
    Г-н Председател,Колеги,
    Г-н Еюп, и членове на Комисията,
    Очевидно е, че тази година е финална за този състав на Комисията. Аз и в предишния мандат имах възможност да се запозная и в пленарна зала и по-специално за тогавашните ви отчети да взема отношение. Ясна е една положителна тенденция в развитието на тази нова институция, тъй като не се създава лесно такава институция. Мисля, че Комисията и Вие като неин председател заслужавате признанието на българската общественост и на българския парламент и на нашата Комисия за съзидателното и отговорно отношение затова, че вие сте съумели да изградите една съвременна институция, която безспорно тепърва ще се развива в положителен аспект.
    Споменавате за финансови ограничения и за липса на специалисти юристи и набиране на кадри с по-добра квалификация и повече опит.
    Имам такъв въпрос. На едно място цитирате 15%, на друго – 20%, за които административният съд е коригирал решения на комисията. Очевидно е, че това вероятно се дължи именно на това, че по казусите се изискват специализирани юридически знания и през този период очевидно не винаги е имало наличните при вас експерти, които да подпомагат комисията в тяхното решаване. Т.е. предполагам, че това е една от основните причини за това.
    От друга страна, в България все пак се създадоха доста институции, както и националният Омбудсман. Т.е. това са едни сравнително нови форми в развитието на нашето общество в условията на парламентарна демокрация и така или иначе на дневен ред се поставят въпросите и за някои икономии, които държавата се налага да прави. Какво е вашето виждане, защото така или иначе това е петата година от вашето създаване, а и вие сте се опитали да направите една ретроспекция в отчета, извън това, което сте формулирали в писмен вид в отчета, все пак би ни било интересно на нас като комисия какво е Вашето виждане като председател на комисията за развитието на тази дейност, за което ние като Комисия бихме могли да се убедим в някои неща, за да пледираме за тях.
    Аз лично ще гласувам за приемането на отчета. Позволих си първи да взема думата, тъй като отивам на заседание на друга комисия, която е от 15:00 часа. Благодаря ви.
    Йордан Бакалов:
    Благодаря. Според мен, 15-20% не са много с оглед на другите дела в съда, но щом колегата мисли, че са много, моля да отговорите.
    Кемал Еюп:
    Все пак има резон. Благодаря за добрите думи. Естествено е, че има отношение. Тъй като е специализирана администрация, основно са юристи. Но друго е млад юрист, друго е юрист с практика. Особено като се сложи и текучеството, защото те са млади хора и се развиват. Едни отидоха в прокуратурата, други отидоха в международния съд в Люксембург или пък отиват да специализират и когато има текучество, то влияе върху качеството.
    И още нещо, практиката се трупа с годините. Но както казваме, самата материя и за нас е нова, но и за Върховния административен съд е нова. За това ние не пропускаме година да не си сверяваме часовниците, защото едно, че те са юристи на Върховния административен съд и това им е работата, но по всяко време те не се занимават само с дискриминационно законодателство. Едно отделение работи с нас, но работи и по други въпроси.
    Второ, основната причина е натовареността на Комисията и това текучество. Аз няма да пропусна да отбележа нещо, което сигурно скоро ще се обсъди. Но намаляването, (както имаше от вчера едно предложение), от 9 на 5 на броя на комисарите, ще повлияе върху работата на Комисията, освен на натовареността, но и на качеството. Както казах, ние имаме 5 специализирани състава по признаци по трима човека. Отделно, когато има множествена дискриминация, а това са ¼ от преписките и се разглеждат от петчленен състав. Това е по закон. За да са пет човека малко трябва да се пипне закона в други аспекти, защото тези пет човека трябва да са постоянно в залата. Това е едно. Второ, ако един се разболее или пък има конфликт на интереси, но не съм видял какво е предложението. Да не е само механично намаляване на състава. Не съм видял какво е предложението.
    Йордан Бакалов:
    През нас не е минавало такова предложение. Сега чувам за първи път тук от колегата и го коментираме. (На Министерския съвет.) Добре, ще го видим.
    Други въпроси и мнения? Иска ли някой друг думата или да се ориентираме към гласуване.
    Аз ще кажа няколко думи от гледна точка на това, че това е една нова Комисия, която успя да се утвърди последните години. Не само с работата си, която се вижда от отчета, но и с рекламата си, която тече по медиите, което естествено е добър показател. Както казват хората: „Хвърли назад, ще намериш напред.” Още повече, аз самият го преценявам от жалбите, които постъпват в нашата Комисия. Защото 2005 г., когато оглавих предишната комисия по жалби, количеството, което касаеше тази материя беше едно, сега оглавявайки пак тази комисия, количеството е много по-малко. Т.е. общо взето хората знаят вече къде да се оплакват, особено от гледна точка на това, което има дискриминация, даже и това, ако някой още не знае, когато дойде при нас, ние го ориентираме към вас. Както и обратно – вие ги изпращате при нас. Което според мен, като включим и Омбудсмана, е една добра практика, независимо кой оглавява две институции и една комисия.
    За мен този вид дейност трябва да се развива и то от гледна точка на правата на човека, елиминиране на дискриминацията – нещо, което прави добро впечатление в последно време. Това не касае обаче вашата Комисия, тъй като в последно време започна да се коментира от гледна точка на защита на правата на човека, което естествено няма как да не рефлектира, ако така продължава, в Комисията по дискриминация, при Омбудсмана и в нашата парламентарна Комисия, защото виждам, че пак започнаха да идват жалби от това естество.
    След като България е европейска държава съвсем нормално е преди всичко да се спазват правата на човека, да не се дискриминират – няма да изреждам всичко показатели, но така или иначе, приемайки европейското законодателство, синхронизирайки се с тях, съвсем нормално е след като това сме го постигнали, след това да има и кой да го изпълнява. Защото знаете, че много често в България се приемат закони, които след това са много трудно приложими. Хубавото е, че в случая Законът за защита от дискриминация, преди всичко, в крайна сметка успя да се наложи последните пет години. Доброто стечение на обстоятелствата е, че предишният парламент и този оглавявам една и съща комисия и мога да направя за себе си паралел и сравнение.
    Колеги, предлагам на Комисията да подкрепи годишния отчет за 2009 г. Да пожелаем по-малко работа, както на лекарите пожелаваме по-малко работа, така и на вашата Комисия по-малко работа и оттам и на нашата Комисия по-малко работа, което ще бъде достатъчна гаранция за развитието на нови европейски ценности за демократичността на развитието на управлението на самата ни държава. Колкото по-малко жалби получаваме в нашата Комисия, във вашата Комисия и Омбудсмана показва явно, че нещата започват да се регулират. Защото другото ще бъде другата крайност, от която вече в продължение на 20 години бягаме от нея.
    С това завършвам. Отново питам има ли въпроси и изказвания? Няма. Подлагам на гласуване Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2009 г., № 020-00-19, внесен на 30.03.2010г.
    Който е „за”, моля да гласува. Четири „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Четири на четири. Залата ще реши.
    Да благодарим на ръководството на Комисията за защита от дискриминация. Вие вашата работа сте си свършили и оттук нататък остава парламентът да си свърши неговата работа.
    По втора точка – Разни.
    Колеги, имате ли въпроси за точка Разни? Няма. Благодаря ви.
    Закривам заседанието.


    Председател:
    Йордан Бакалов
    Стенограф-протоколчик:

    Форма за търсене
    Ключова дума