---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 6



Днес, 13.05.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват г-жа Смела Нинева от Министерството на труда и социалната политика и народният представител Лъчезар Тошев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Председателят Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Днес заседанието ще протече при следния дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25 от 25.03.2010 г., внесен от Лъчезар Благовестов Тошев.
2. Законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминация, № 002-01-31 от 30.04.2010 г., внесен от Министерския съвет.
3. Разни.

По първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25 от 25.03.2010 г., внесен от Лъчезар Благовестов Тошев.



Първо ще се обърна към вносителя.
Г-н Тошев, в нашата Комисия, като се каже 14:30 часа, значи е 14:30 ч. и е хубаво, ако друг път имате законопроект за нашата комисия да идвате навреме.
А сега Ви давам думата да представите законопроекта.
Лъчезар Тошев:
Благодаря, г-н Председателю.
Прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица показа, че има някои случаи, които няма как да се възползват от възможността да бъдат реабилитирани по този закон и същевременно абсолютно недопустимо за нашето общество е те да остават в позиция на нереабилитирани, т.е. да се третират като престъпници.
Когато започнах да подготвям този законопроект, първо се сблъсках със случая на тримата, обявени за блажени от католическата църква. Това са българските католици Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, които са екзекутирани през 1952 г. По време на своето посещение в България на 26 май 2002 г. папа Йоан Павел ІІ ги обяви за блажени, т.е. за светии на католическата църква и мъченици на комунистическия режим, невинни жертви на комунистическия режим. Тези трима канонизирани не могат да бъдат реабилитирани, тъй като нямат наследници да направят постъпки - както знаете при католическото духовенство има безбрачие. Самата католическа църква на два пъти е направила постъпки, за да бъдат реабилитирани тези трима канонизирани български католически духовници, но законът не позволява това да се прави от католическата църква и за това и двата пъти са отхвърляни тези опити. До момента 1 млрд. католици смятат тези трима духовници за светии, а българската държава все още не ги е реабилитирала, тъй като върху тях остава този печат, че те са осъдени и екзекутирани по един процес, който е напълно монтиран. Всеки, който се интересува, би могъл да се запознае с този процес. По него са осъдени други лица и той е бил умишлено предизвикан и ръководен с външна намеса от страна на комунистическата партия към обвинените и издадените присъди.
Друг такъв случай, който е важен и по който по същия начин не сме постигнали реабилитация на засегнати духовници, това са трима архимандрити, които са участвали в комисиите за Катин и за Виница през 1943 г., единият от които е особено известен. Това е Архимандрит Николай – бъдещият Макариополски епископ Николай, който за участието си в тази комисия е осъден на 5 години затвор и конфискация на цялото му имущество, което се е състояло главно от книги. Също така по това дело на трети състав на Народния съд са осъдени и двама лекари и един журналист. Това е един малък състав на Народния съд, който е осъдил тези 6 души. Според мен, тази присъда е напълно несправедлива, тъй като се показа, че убийствата в Катин и също във Виница са извършени от съветските тайни служби. В доказателство на това съм приложил един от документите, които бяха извадени по времето на президента на Руската федерация Борис Елцин. Особено през тази година много повече документи бяха извадени по случая с убийството на полските офицери в Катин и това не се поставя под съмнение. Разбира се, до 1990 г. имаше отричане от съветските власти, че това престъпление е извършено от техните служби. В приложението на законопроекта виждате един документ, подписан от печално известният Лаврентий Берия, с който той предлага на Сталин, с неговите сътрудници Ворошилов, Макаров и третото име не мога да го разчета, да се подпишат и да потвърдят разстрела на полските офицери.
Аналогични документи са извадени и по случая с Виница.
Оказва се, че тези трима архимандрити са осъдени, без да са извършили престъпление, за което са обвинени, тъй като те в крайна сметка са потвърдили, че убийствата са извършени по времето, когато на тези територии е имал юрисдикция Съветския съюз.
Това се отнася и за лекарите и за журналиста.
За съжаление в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица не може да се позволи реабилитация на тези лица, тъй като там се изключва реабилитация на осъдените от така наречения Народен съд. Такава е възможна, само ако има отмяна на присъдата по съдебен ред, ако има реабилитация или амнистия преди това или помилване на съответните лица. Но случаят не е такъв.
Първи състав на Народния съд, който включваше депутатите, министрите и регентите, присъдите му бяха отменени от Върховния съд, но на останалите състави не. Прегледът по реда на надзора беше отменен при промяната на законодателството от 1999 г. Така че няма как по реда на надзора да бъдат отменени тези присъди.
Второ, няма лице, което да поиска тези присъди да бъдат отменени. Но аз смятам, че е редно Народното събрание, както в случая с католиците, които са екзекутирани през 1952 г. и както е подобен случаят с процеса срещу протестантите, който съм посочил също в мотивите, екслеге да даде реабилитация на тези лица, които са осъдени по тези процеси.
Другият елемент, който съм включил в този законопроект възражда една дискусия, която се водеше в миналия мандат особено остро и не само в миналия мандат, а още от Великото народно събрание досега, с която се предлага за репресирани от комунистическия режим да бъдат считани лицата, които са пострадали от него от Девети септември 1944 г. нататък, а не от 12 септември 1944 г. Няма никаква логика убийствата и другите репресии, извършени през първите три дни след Девети септември да не подлежат на реабилитация, а от 12 септември нататък да подлежат. Това остава една категория пострадали без възможност за реабилитация. Това беше спор, който водихме години наред. Да припомня само, че първоначалното предложение от страна на БСП във Великото народно събрание беше този закон да третира събития, започнали от 1947 г. нататък и след големи спорове нещата бяха докарани до датата 12 септември. Но наистина няма никакво основание да се отказваме от възможността да дадем реабилитация и на пострадалите от Девети септември 1944 г. нататък. Още на Девети септември има убити журналисти, убити хора без съд и присъда, без никаква правна процедура са пострадали и те също трябва да бъдат реабилитирани по процедурата, по която са реабилитирани пострадалите от 12 септември нататък по този закон по реда на закона.
Това са мотивите, с които внасям този законопроект и се надявам, че в Народното събрание ще се обърнем с лице към тези останали проблеми и ще можем да намерим тяхното решение. Благодаря.
Председателят Йордан Бакалов:
Благодаря Ви, г-н Тошев. Колеги, имате думата. Заповядайте, г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги,
Г-н Тошев,
Предложенията, които прави г-н Тошев, за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица заслужават да бъдат обсъдени в нашата комисия и да бъдат подкрепени. Аз съм свидетел още от Великото Народно събрание. Движението за права и свободи направи 17 предложения. Вас ви нямаше. Но имаме 17 предложения по този закон, включително и това, което Вие днес предлагате, датата да не е 12 септември, а да се счита от Девети септември със същите мотиви, защото всъщност голяма част, бих казал, от убийствата са станали в първите дни след Девети септември.
ДПС е последователно. Човешкият живот е най-скъпото нещо, което се дава от твореца и никой няма право да му го отнема насилствено. Така че, както е по § 1, т. 1 – за 9 септември, така и по отношение на онези, които така или иначе са останали извън текстовете на закона, това предложение да бъдат обхванати и онези, които са пострадали от режима от 9 септември 1944 г. до 1989 г., независимо дали това е 1952 г. и т.н., аз мисля, че ние трябва да подкрепим тези текстове.
Освен това, г-н Тошев, може би е добре да напомним на нашите колеги, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) има специална резолюция посветена на жертвите на тоталитарните комунистически режими. България като пълноправен член от 1992 г. ние сме длъжни да спазваме духа и текста на подобна резолюция, така че ние ще подкрепим измененията и допълненията на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Благодаря.
Председателят Йордан Бакалов:
Благодаря на г-н Лютфи. Друг колега? Николай Петков има думата.

Николай Петков:
Г-н Тошев искам да ви попитам за следното. От становището на Маргарита Попова се вижда или по-точно от становището на Министерството на правосъдието, имате ли някакви финансови разчети, които ще дадат възможност да се преценят допълнителните разходи от държавния бюджет. Това е и изискване на Закона за нормативните актове, което много добре го знаете.
Също така, тук пише, че не са приложени мотиви, когато е даден законопроекта за мнение.
Лъчезар Тошев:
Много подробни мотиви са приложени с допълнителни приложения към мотивите.
Финансов разчет в случая не е направен, тъй като по другите точки за починалите духовници, те нямат роднини, които да поискат по съществуващия ред. Няма кой да поиска от тяхно име. Така че тук не става въпрос за пари.
А за трите дена от 9 септември – това трябва да попадне в кръга на тези, които имат право да кандидатстват за реабилитация по този закон. В момента има отпуснати средства. Тези средства никога не се изчерпват, тъй като не се подават молби от хората. Дали не са запознати, не знам, но има случаи, когато средствата се връщат обратно и не могат да се изчерпят, тъй като не постъпват необходимите апликации по този закон.
По този въпрос имаше спор в миналата сесия на Съвета на Европа по отношение на някаква категория хора, засегнати от Възродителния процес, например, които искат да бъдат реабилитирани. Те имат право по този закон, но трябва да си подадат документите. Ако не са ги подали, няма как да бъдат реабилитирани. Но те са живи, съществуват и могат да подадат документи. Имат и роднини.
Въпросът, който поставям, е за хора, които нямат роднини, както е с тримата блажени на католическата църква и за други, за които няма кой да подаде вместо тях. По отношение на блажения епископ Евгений Босилков, той беше реабилитиран, защото имаше един племенник, който подаде за него молба и беше реабилитиран. Процесът срещу тях без никакво съмнение е монтиран процес, каквито е имало много в този период от нашата история, нечестен и завършва с осъждане на смърт на епископ Евгений Босилков, на Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Обаче за тримата други е нямало кой да подаде документи, така че те няма да претендират за някакви финансови компенсации или обезщетения и затова не съм сметнал, че е необходимо да се прави такава финансова обосновка за един случай, който е очевиден.
Представете си как ще изглеждаме в очите на света, когато трима светии за католическата църква ние не ги реабилитираме все още. Аз не съм католик. Аз съм православен. Това можем ли да го оставим така без да решим този въпрос. Трябва да намерим формулата, по която да реабилитираме тези хора. Става въпрос за един и същи процес общо за 36 души. Формулата, която съм предложил е реабилитация екс леге по закон. Защото не виждам как по друг начин можем да излезем от тази ситуация. Ако имате по-добри идеи, може да ги кажете. Аз съм мислил по този въпрос дълго време и реших да предложа тази идея за реабилитация екс леге.
Председателят Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, аз мисля, че тук въпросът стои на морална основа. Лично аз смятам, че ние сме държава не толкова бедна и ако трябва едни леки компенсации от финансов характер, ако се приемат тези текстове, могат да бъдат удовлетворени. Аз мисля, че въпросът стои в морален план.
Аз чета становището на Министерството на правосъдието, в което има текстове, които вероятно имат нужда от разяснение за нас народните представители. Защото тук поставят въпроси в т. 1 от това становище на Министерството на правосъдието. Цитирам текста:
„1. В текста на разпоредбата думите „12 септември 1944 г.” се заменят с „9 септември 1944 г.”. Предложението не следва да се приема. Много внимателно следва да се преценява всяка една такава поправка и необходимостта от нея, предвид историческите факти от обсъждания период. По този начин би могло да се поставят в еднакво положение лица, репресирани след 12 септември 1944 г. и такива, спрямо които преди тази дата едва ли са били извършвани действия, които могат да бъдат определени като „репресия”.”
Това ми е едната забележка.
Другата ми забележка е по т. 2 от законопроекта.
„В т. 1 след текста се добавят думите „или ако са осъдени от ІІІ Върховен състав на Народния съд за съдене на българските експерти в комисиите за Катин и Виница.”
В становището се твърди, че към това предложение липсват данни, от които може да се направи извод за съществуването на посочения съд.
И по т. 3. от становището също има нужда от разяснение във връзка с текста „загинали... включително осъдените”, което би следвало да се тълкува като загинали в резултат на това осъждане.”
Т.е. тук има нужда, г-н Председател, в тези пунктове, които са посочени в становището на Министерството на правосъдието от юридически експерти, които да ни разяснят тези положения.
Аз смятам, че по съвест логиката е да се подкрепи този законопроект. Но ако действително има колизия от правна гледна точка, това нещо аз лично не мога да го реша. Затова мисля, че Комисията, като не знам какво е Вашето мнение, но се нуждае от допълнителна консултация от правни експерти, който да тълкуват точно тези пунктове, които се оспорват от Министерството на правосъдието. Защото можем да изпаднем в една правна неяснота и неточност.
Предложението ми е да ползвате Вашата възможност като председател за едно допълнително разяснение по тези въпроси.
За мен лично въпросът е от морална гледна точка, а не до финансова.
Основното, което ме смущава е, че Министерството на правосъдието тълкува по друг начин поставените въпроси. Може би се налага някои неща да се допрецизират от правна гледна точка преди окончателно да се вземе решение. Единственото ми притеснение е да не бъдат оспорвани от юридическа гледна точка тези текстове.
Председателят Йордан Бакалов:
Когато проектът постъпи в Комисията, аз веднага го изпратих до Министерството на финансите и до Министерството на правосъдието за становище. Становището на двете министерства е в резултат на моето искане и те затова се обръщат към мен като председател.
Това становище на Министерството на правосъдието, да ви кажа честно не виждам защо трябва да им искаме становище, защото се оказа, че за голямо съжаление в нашето правосъдие те не са мръднали нито на йота. Същото становище беше и отпреди две години, когато този въпрос се гледаше в предишния парламент. Т.е. лицата, които са писали това становище са едни и същи. Това е първо.
Второ, тези лица, които са го писали, не познават даже и Конституцията на Република България. Да, законодателна инициатива има Министерския съвет, но няма как те да ни казват дали да приемаме или да не приемаме определен законопроект при положение, че народен представител има такава инициатива.
Трето, във връзка с това, което и ти каза, това може да стане факт при положение, че законопроектът все пак бъде приет на първо четене. Ако не бъде приет на първо четене и в Комисия и в зала, особено в зала, няма смисъл да консултираме.
Но това, което виждам в Министерството на правосъдието, след четири мандата ми става ясно защо България има най-големите проблеми точно в тази глава „Правосъдие и вътрешен ред”. Казвам го съвсем отговорно. За голямо съжаление е така. Не може такива хора, които не познават Конституцията, да ни дават мнение по законопроекта и ни дават такова мнение, което е може би copy paste от миналия парламент.
Кой иска думата. Заповядайте.
Иво Димов:
Г-н Председател, доколкото разбрах от Вашето изказване този законопроект е внесен преди две години и е разглеждан в предишното Народно събрание.
Председателят Йордан Бакалов:
В миналия парламент имаше поправки и с други текстове, но специално това предложение вместо от 12 септември да бъде от 9 септември и тогава беше внесено.
Иво Димов:
Въпросът ми е към вносителя, г-н Тошев, внасяно ли е преди това и разглеждано ли е по комисии в предходния мандат на Народното събрание.
Лъчезар Тошев:
Въпросът за първите три дни от Девети септември е дебатиран в миналия мандат. След остри дискусии в пленарна зала беше отхвърлен, което беше един голям скандал. Защото тези, които са убити от 9 до 12 септември по какво се различат от тези, които са убити между 12 и 15 септември. Къде е аргументът тук министерството да каже, че това едва ли е било репресия. Един от аргументите ми във връзка с текста от становището на Министерството на правосъдието „които могат да бъдат определени като „репресия””, тук съм посочил, че още на 9 септември Държавна сигурност се оглавява от Димо Дичев, който е от комунистическата партия. Правителството на Отечествения фронт встъпва в длъжност на 9 септември. Има указ на регентите за назначаването на 9.09.1944г.. Така че началото на комунистическия режим, т.е. на управлението, което е репресивно, започва от Девети септември, а не започва от 12 септември.
Съжалявам също така, че изглежда Министерството на правосъдието не знае съставите на Народния съд. Аз мога да ви кажа. Първият състав на Народния съд е за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Вторият е за съдене на депутатите от 25-тото обикновено Народно събрание и Третият е за съдене на обявените за провинени български експерти по установяване на извършеното от Съветския съюз „Катинско клане” във Виница. И Четвърти е за съдене на военните престъпници. Това е по текста от електронната енциклопедия, който съм извадил. Разбира се, точните названия могат да бъдат уточнени.
Аз бих приел и по-добри редакции по текста, но това да трябва да представим доказателства, че е съществувал Трети състав на Народния съд ми се струва странно. Въпреки това аз днес поисках от Държавна агенция „Архиви” да ми предоставят няколко документа, които да представя на Народното събрание във връзка с този законопроект, след като Министерството на правосъдието не знае какви са били съставите на Народния съд. Но това, според мен, е нещо, което е ноторно известно.
На трето място, редно е Министерството на правосъдието да знае, че прегледът по реда на надзора беше отменен през 1999 г и тази възможност в момента не съществува. До 1999 г. осъдени от Народния съд подаваха жалба до Главния прокурор, който като преценяваше дали случаят заслужава да бъде внесен или не, внасяше в съда искане за отмяна на присъдата. Но през 1999 г. отпадна тази възможност. При това положение случаите, за които говоря, как биха могли да намерят своето решение.
Правният отдел ми предлага да приемем решение за реабилитация на тези хора. Т.е. дават възможност да се приеме решение, а не закон, но не мисля, че това е едно и също. Тези решения, които са приемани 1990 г. от Великото Народно събрание са преди приемането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Там е по делото Горуня и други – поименно са били реабилитирани определени хора с решение на Народното събрание. Тук е достатъчно да запишем в категориите по чл. 1, където се изброяват категориите и няколко допълнителни случаи и по този начин да приключим въпроса с реабилитацията на тези лица, който стои отворен. Трябва да затворим страницата. Мисля, че ще се погледне добре, ако го направим, от всички. Както виждате и представителят на левицата също го подкрепя, тъй като мисля, че случаят е очевиден.
Александър Радославов:
Колеги, искам да кажа, че това е моя лична позиция и няма да ангажирам парламентарната група по този въпрос. Аз самият съм репресиран, имам документ за репресиран. Така че това е лична моя позиция и не трябва да се тълкува като позиция на парламентарната група. Ако мога да убедя колегите е друг въпрос. Но сега това е моя позиция.
Председателят Йордан Бакалов:
Има думата Красимира Симеонова.
Красимира Симеонова:
Колеги, аз приемам част от мотивите и от морална гледна точка е нормално да се подкрепи този законопроект. Но се отправи една нападка за подвеждане на администрацията на г-жа Попова и аз мисля, че трябва да предложим да отложим гласуването и да видим някои неща, по които има забележки, за да видим дали наистина в администрацията на Министерството на правосъдието има подвеждащи експерти и дали това непрекъснато се прави, т.е. по един и същи начин се отговаря. Едва след това да се подложи на гласуване този законопроект.
Каза се, че не се търси финансова рамка. Но може да се появи някой, който може да има претенции за финансово обезпечение.
Но нека някои неща, които вие смятате, че не са изяснени, че са подвеждащи, нека да ги изясним и на следващо заседание да подложим на гласуване законопроекта, за да не бъдем увлечени без да искаме в подвеждащи точки.
Председателят Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, не напразно подчертах, че изпълнителната власт и то по-специално администрацията, не толкова изпълнителната власт, не за първи път се опитва да дирижира какво да става в парламента. Ако вие искате да завоювате определени позиции, да защитите мястото естествено, за което сте избрани, защото България е парламентарна република, а не изпълнителна или по-скоро административна република, съвсем нормално е, ако желаете, да подкрепите законопроекта на първо четене. Естествено е, че ще има дебати в пленарна зала, естествено е ако мине в пленарна зала, тогава експертите на министерството на правосъдието ще консултират и ще бъдат поканени. Между първо и второ четене може да има и други предложения, които някои направиха, така че няма абсолютно никакъв проблем.
Но разберете едно, защото аз не обичам да казвам кой мандат съм, това няма абсолютно никакво значение, но това, което казах съм го установил от практиката си. Така както в момента си постелете, така ще продължите до края на мандата. Не напразно един път в парламентарна зала го казах, но сега ще го кажа и пред Комисията. Направете така, да не правите нашите грешки, и администрацията да е тази, която за пореден път да каже: „Колко сме сменили и тези ще ги сменим!” Напротив, вашата позиция трябва да бъде точно обратната: „Ние тези най-после трябва да ги сменим!” И не само като мислене, а и като действие. Така че не ние трябва да се съобразяваме с тях, а те с нас. Ако искате така да бъде, гласувайте за подкрепа. Ако не искате, това е ваш избор. Естествено, че всеки преценява как да гласува и естествено от морална гледна точка. Финансовата гледна точка не е чак толкова голям проблем и ще ви кажа защо. Защото не е никакъв проблем между първо и второ четене да се добави една точка, примерно по т. 1 – от 9 до 12 септември, влиза в сила от 1 януари 2011 г. И тогава ще се предвидят средства за следващия бюджет. А едва ли ще се наложи, защото хората не са останали живи. Но както и да е.
При това положение аз съм длъжен да поставя на гласуване предложението на г-жа Симеонова, ако тя не реши да го оттегли. Виждам, че няма такова желание.
Който е за отлагане на гласуването на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25 от 25.03.2010 г., внесен от Лъчезар Благовестов Тошев, моля да гласува.
Осем „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Няма.
Приема се предложението за отлагане. От това няма нищо да последва, но това е ваше решение. Пожелавам ви попътен вятър.
Г-н Тошев, за голямо съжаление, другата седмица няма да можем да го гледаме, така че ще остане за по-другата седмица.
Лъчезар Тошев:
Като получа допълнителните данни от Държавния архив, ще ви ги предам.



Председателят Йордан Бакалов:
Мисля, че в момента няма смисъл да подавате каквито и да е допълнителни данни. Това е морална категория, така че оттам нататък решават колегите.
По втора точка - Законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминация, № 002-01-31 от 30.04.2010 г., внесен от Министерския съвет.
Ще представи законопроекта г-жа Смела Нинева, началник на отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”.
Смела Нинева:
Добър ден.
Законопроектът се състои от един единствен параграф, с който се предлага на практика намаление на числения състав на Комисията за защита от дискриминация от 9 члена на 5 члена. В този параграф извън общата бройка се фиксира, че трима от членове се избират от Народното събрание, а двама от тях се назначават от Президента.
В мотивите за внасянето на този законопроект сме отразили, че той се внася на основание Решение № 870 от миналата година на Министерския съвет, което се отнася за оптимизиране на състава и мандата на независимите регулаторни органи. Предмет на това решене на Министерския съвет са 8 такива комисии и съвети, една от които е Комисията за защита от дискриминация.
Като общи аргументи в мотивите и като основен аргумент, бих казала, за това предложение, направено в законопроекта, е наличната финансова и икономическа криза и чрез тези предложения, които не касаят само Комисията за защита от дискриминация, ще се намали тежестта върху държавния бюджет.
Тъй като по време на взимането на решенията от Министерския съвет, съответно което беше съобразено в изработването на мотивите, се цитира, че са направени изследвания и проучвания, които касаят два аспекта на така наречените регулаторни органи: едното касае оптималния числен състав на тези органи, и другият факт, който е проучен и анализиран, е оптималната продължителност на мандата.
В Законопроекта за изменение на Закона за защита от дискриминация се коментира и предлага предложения единствено и само в частта касаеща числения състав на комисията. В резултат на тези проучвания беше установено, че оптималният срок за мандат е пет години, такъв какъвто е мандатът на Комисията за защита от дискриминация съгласно действащия закон.
Председателят Йордан Бакалов:
Благодаря. Преди да ви дам думата за изказвания, искам предварително да ви информирам, че срещу това предложение на Министерския съвет съм получил едно отворено писмо от граждански организации, Български хелзинкски комитет, Инициатива за равни възможности, Младежка организация, Ресурсен център и много други, както и категоричното становище на Комисията за защита от дискриминация, която е против намаляване на състава на Комисията.
Заповядайте, г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Дами господа,
Г-жо Представител на Министерството на труда и социалната политика,
Аз искам да изразя своето притеснение по отношение на поредния акт, с който се цели, няма защо да крием, по елегантен начин елиминиране на сегашните титуляри в тези 8 органа, а именно СЕМ, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за финансов надзор, Комисия за защита от дискриминация, за която става дума в случая и други.
Трябва да знаете, че днес или утре Конституционният съд ще бъде сезиран по отношение на конституционното тълкуване на термина „мандат” във всички тези органи. Защото по същество това предложение е нарушение на конституционни норми, именно касаещи термина „мандат”. Има органи, в закон е детерминирано положението, при което се прекратява предсрочно мандата на тези органи и на титулярите в тези органи. Всеки от тези органи е с мандат и изрично в закона е посочено при какви условия може да бъде предсрочно прекратено мандатното правоотношение.
По отношение на Комисията за защита от дискриминация това положение е в чл. 44 и аз ще го прочета, а именно:
„Правомощията на член на Комисията се прекратяват предсрочно по негова молба, при невъзможност да изпълнява задълженията, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, в случаите на несъвместимост и при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси.”
Какво се получава в случая, когато вие от 9 предлагате да станат 5 души. По какъв начин ще бъдат предсрочно освободени старите в закона не е упоменато това положение.
Реплика: Изтичане на мандата.
Тунчер Кърджалиев:
Оттук нататък какво правим. В този смисъл като общ акт Конституционният съд предполагам, че ще даде мнение по този въпрос. Аз излизам извън рамките на Комисията за защита от дискриминация. Има, според мен, много по-елегантни начини такива хора да бъдат елиминирани, но не съм аз човекът, който ще ви подскаже това нещо. Благодаря.

Председателят Йордан Бакалов:
Благодаря. Друг желае ли да се вземе думата? Г-н Лютфи, заповядайте.
Юнал Лютфи:
В продължение на изказаната позиция на моя колега Кърджалиев искам да ви кажа, уважаема госпожо, уважаеми колеги, мандатността е един от основните принципи на демокрацията. Не случайно в докладите за мониторинг, който ни прилага Европейската комисия, предлага да наложим мандатност в съдебната система. Говоря за предпоследните промени в Конституцията. Мандатността гарантира, уважаема госпожо, свобода и независимост на ръководителя и на членовете на съответния регулаторен орган. Не може този основен демократичен принцип, тук всички се бият в гърдите, че сме убедени демократи, да се заменя с административен акт на Министерския съвет поради една причина – заради това че има финансова криза. За мен това не е достатъчен аргумент в една демократична държава. Няма такъв прецедент във всичките 26 държави – членки на Европейския съюз. Затова тези аргументи не могат да убедят поне мен и моя колега, които сме от Движението за права и свободи.
Целта е, както не веднъж сме го казвали от трибуната на парламента, ние, представителите на Движението за права и свободи, изразяваме нашата тревога, че тук целта е да се подменят кадрите от други парламентарни групи, макар че тези органи са надпартийни и КРС, СЕМ, Комисията за защита от дискриминация и всички останали органи. Тези аргументи не са достатъчни в една парламентарна република. Благодаря.
Председателят Йордан Бакалов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Белишки.
Никола Белишки:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, аргументът относно мандатността не е актуален по простата причина, че мандатът на президентската квота и на председателя на Комисията изтече на 22 април.
Юнал Лютфи:
Аз говорих по принцип, колега.
Никола Белишки:
А за тези, които се избират от Народното събрание изтича на 16 май. Така че тук няма никакъв проблем.
Относно това, което се говори по принцип за намаляване на състава на регулаторните органи. Вие казвате, че е важно да бъдат независими органи. Нали така? Можете ли да гарантирате, че към момента тези органи са били независими от предишното правителство. Никой не може да даде 100% гаранция, нали така.
Мисля, че посоката ,в която се опитвате да насочите дебата, е чист популизъм. Това сте го правили и вие, така че няма нищо ненормално.
Председателят Йордан Бакалов:
Колеги, аз искам да ви кажа нещо, защото виждам, че правите голяма грешка.
Тази комисия не може да бъде причислена към регулаторните органи. Това е факт. Големият проблем е, че изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, които имат и законодателна инициатива, което е по Конституция, я вкарва в тази група. Защото регулаторни органи са: Комисия за защита от конкуренцията, СЕМ, ДКВР и всичко останало. Комисията за защита от дискриминация не се занимава с регулиране на определени отношения. Тя се занимава с това, дали да се защити правото на определен човек дали е дискриминиран или не. Така че голямата грешка на Министерския съвет, особено в мотивите, което са написали, че тя спада към регулаторните органи. Аз няма да говоря с никой от изпълнителната власт, защото няма като какъв да говоря, но е хубаво това понятие да си го уточнят изпълнителната власт, когато предлагат да се намаляват от 9 на 5 човека като състав. Защото функциите на тази комисия, колеги, са съвсем различни. Тя е независим орган, който се занимава с жалби, който се занимава с гледане на дела, който се занимава с произнасяне на определени решения за или против, връщане, обсъждане с оглед защита на определени човешки права от гледна точка на дискриминацията. В Европейския съюз е много чувствителна тази тема.
Не твърдя, че съм 100% прав, но твърдя, че 99% съм прав.
Това, че искат да намалят членовете от 9 на 5 определено мога да кажа, че няма да икономисат кой знае колко средства с четири човека, при положение, че средната заплата е 700 лв. с осигуровките още 40% и всичко останало - 4 хиляди лева на месец.
Понеже имам чувството, че хората, които са направили това предложение, не са обърнали внимание или по-скоро не знаят как функционира самата Комисия за защита от дискриминация, която има петчленен състав, който се гледа на открито заседание, има тричленни състави, които също се гледат на открито заседание. Има ситуации, в които едновременно заседават и петчленен състав и тричленен състав, което означава, че те не могат да си попълнят изобщо бройките. Това изобщо не е отчетено. Това е избор на изпълнителната власт, на управляващите, но според мен е неправилен този избор.
С тези разяснения мисля, че би следвало да ви стане ясно.
Заповядайте, г-н Белишки.
Никола Белишки:
Аз съм съгласен с Вашето становище, г-н Бакалов, но искам да Ви кажа, че средната заплата е 700 лв. Ако трябва да погледнем закона, заплатата на председателя е 90% от заплатата на председателя на Народното събрание. Ако ще правим някакъв разговор, нека да го направим стойностен. Че има нужда от реформи, мисля, че всички сме убедени и това е така. Може да не е най-правилният начин, но отнякъде трябва да се тръгне. Нека да положим основите, а оттам нататък ще видим.
Председателят Йордан Бакалов:
Аз направих бърза сметка, защото много бързо смятам, на това, което беше обявено миналия път, че е по-лесно. За четиримата, които ще отпаднат, мога съвсем точно да го сметна колко е. Но това е друга тема.
Други изказвания има ли?
Моите притеснения са, че няма да може да функционира комисията ефективно. Това е големият проблем. Мисля, че министър-председателят в случая е подведен от гледна точка на това, че не му е обяснено как функционира самата комисия.
Други изказвания? Няма. Преди да подложа на гласуване искам да обявя, че колегите, които излязоха, обявиха как гласуват. Бисерка Петрова гласува „въздържал се”. Аспарух Стаменов – „за”. Красимира Симеонова – „за”.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита от дискриминация, № 002-01-31 от 30.04.2010 г., внесен от Министерския съвет.
Който е „за”, от присъстващите в залата, моля да гласува. Шестима „за” и двама предварително обявили „за” - общо осем „за”.
Против? Двама „против”.
Въздържали се? Аз и г-жа Петрова, значи двама „въздържали се”.
При резултат 8 на 4 се приема на първо четене.
По трета точка – Разни.
Колеги, имате ли съобщения за т. Разни? Няма.
Другата седмица по всяка вероятност няма да имаме заседание.
С това приключваме заседанието. Благодаря ви.

Председател:
Йордан Бакалов

Стенограф-протоколчик: