---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 7



Днес, 27.05.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват Стела Здравкова-Нинова, главен юрисконсулт в отдел „Нормативно регулиране на медицинските дейности”, Министерство на здравеопазването и народния представител Лъчезар Тошев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Председателят Йордан Бакалов:

Уважаеми колеги,
От 17 човека с право на глас към момента 12 човека са отбелязали своето присъствие. Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Ръководството на Комисията ви предлага следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25 от 25.03.2010 г., внесен от Лъчезар Благовестов Тошев-продължение.
2. Обсъждане на Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 054-01-39 от 28.04.2010 г., внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители.
3. Разни.
Днес в 13:30 часа постъпи в Комисията писмо от Ваньо Шарков във връзка с т. 2, което гласи следното:


„Уважаеми г-н Председател,
Моля да бъде изтеглена т. 2 от дневния ред на днешното заседание на ръководената от Вас Комисия, разглеждането на Законопроекта за правата и задълженията на пациентите, № 054-01-39 от 28.04.2010 г., внесен от мен и група народни представители. Това се налага поради обективната ми невъзможност да представя законопроекта пред Комисията и във връзка с чакани становища от пациентски организации.”
Уважаеми колеги, от две точки в дневния ред, остава само една.
По първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25 от 25.03.2010 г., внесен от Лъчезар Благовестов Тошев, продължение.
На миналото заседание точката се отложи. Сега продължаваме дискусията. Имате думата.
Лъчезар Тошев:
Благодаря, г-н Председателю.
Надявам се, че членовете на Комисията са получили междувременно едно допълнение към мотивите на законопроекта, което е свързано със становището на Министерството на правосъдието и по-точно изразеното желание за предоставяне на информация за съществуването на Трети върховен състав на Народния съд. На ваше разположение е документът, който получих от Държавна агенция „Архиви”, заверен на всяка една от трите страници. Той е присъда на Трети тринадесет членен състав на Народния съд, образуван съгласно чл. 7 от Наредба-закон за съдене на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.
Също така съм ви предоставил и самото копие от Наредбата-закон, за да може да прецените дали има основание да се изразява съмнение относно съществуването на този състав. Този състав, с председател Борис Лозанов, е съдил шестима обвиняеми, двама от които са признати за невинни. Първият е д-р Марко Марков, известен паталогоанатом. Той променя своята позиция и свидетелства, включително и на Нюрнбергския трибунал в обратна посока. Той твърди, че всъщност деянията в Катин и Виница са извършени от националсоциалистите или да кажем от хитлеристка Германия, докато останалите, които са трима архимандрити, единият по-късно, както споменах, става епископ Николай Макариополски, те остават на първоначалната си позиция и предпочитат да бъдат изпратени невинни в затвора, обаче да не променят позициите си. Имали са възможност да си променят позициите и да бъдат оневинени, както това се е случило с д-р Марко Марков и с Георги Михайлов – двамата лекари, които са обявени за невиновни от Народния съд. Става въпрос следователно за четирима души – трима архимандрити и един журналист, които са осъдени от този състав заради твърдението и заради участието си в комисиите в Катин и Виница и за твърденията, че извършители на тези тежки масови убийства и престъпления са съветските тайни служби, което по-късно, след 1990 г., се оказа, че е точно така. И когато законът не дава възможност те да бъдат реабилитирани, защото са осъдени от Народния съд, смятам, че поне Трети състав трябва да бъде изваден от обхвата на тази забрана и тези трима архимандрити, които са починали отдавна, да бъдат реабилитирани посмъртно, тъй като в крайна сметка не са извършили деяние, свързано с лъжа по отношение на тези престъпления. Те са си казали своята позиция и са я защитавали, включително и в този тежък за тях момент.
Това е допълнението към мотивите, които внасям.
Също така бих искал да посоча, че в целия този закон реабилитацията се извършва по силата на закона. Никой от споменатите категории в чл. 1 на закона не е отправял молби за отмяна на присъдата по друг ред, да кажем по съдебен ред, както се предлага в становището на дирекция „Законодателна дейност и европейско право” като възможност за търсене на алтернативно решение. Смятам, че е най-добре да коригираме закона. Това е една много малка поправка в закона и по този начин този въпрос да бъде решен.
Що се отнася до тримата католици, обявени за блажени от Папа Йоан Павел ІІ през 2002 г., те попадат и в момента в обхвата на Закона за реабилитация и ако биха имали роднини, биха могли да бъдат реабилитирани с подаване на заявление от роднините. Останалите, които са имали роднини, са го направили. Обаче те като духовници, които са дали обет за безбрачие, нямат потомци и нямат роднини, които да подадат такива искания, съгласно закона. Следователно би трябвало или да оставим нещата така, както са, или те да останат нереабилитирани, въпреки че 1 милиард католици ги смятат за свети мъченици за Христа в Католическата църква, или да ги реабилитираме със закон. Това е, според мен, другата възможност.
Специално да се подновяват делата и да се проверява дали са били виновни или не в този случай, когато всички останали по същите казуси вече са реабилитирани, смятам, че не е основателно. За това най-добре е да се процедира чрез реабилитация екс-леге, както първоначално заявих. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания? Красимира Симеонова.
Красимира Симеонова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Правя процедурно предложение във връзка с тези допълнителни мотиви, които ни бяха раздадени и предвид това, че искаме да видим становище на Правна комисия и във връзка с финансовите разчети, които трябва да бъдат направени, защото това сигурно ще последва след нашето решение, да отложим гласуването.
Йордан Бакалов:
Имате ли представа кога Правната комисия ще гледа законопроекта?
Красимира Симеонова:
Това е процедурно предложение, което моля да подложите на гласуване.
Йордан Бакалов:
Подлагам на гласуване процедурното предложение на г-жа Красимира Симеонова за отлагане на обсъждането на единствената точка в дневния ред до произнасяне на Комисията по правни въпроси във връзка с внесения законопроект от г-н Лъчезар Тошев.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Четири „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.

По трета точка – Разни.
Имате ли въпроси за т. Разни? Няма.
Колеги, при това положение закривам заседанието. Благодаря ви.



Председател:
Йордан Бакалов



Стенограф-протоколчик: