---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 8




Днес, 10.06.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” – Владимир Петров, директор и Надежда Генова, началник на отдел и народните представители Емил Василев и Тодор Великов, вносители на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Председателят Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Ръководството на Комисията ви предлага следния дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51 от 04.06.2010 г., внесен от Министерския съвет.
2. Проект на декларация срещу расизма, ксенофобията и дискриминацията, № 054-03-3 от 26.05.2010 г., внесен от Емил Генов Василев, Дарин Величков Матов и Тодор Димитров Великов.
3. Разни.
Има думата г-н Лютфи по процедура.
Юнал Лютфи:
Г-н Председател, вчера имаше подобна среща в Комисията по външна политика и отбрана. На заседанието на Комисията присъстваха министърът на външните работи и министърът на отбраната, ръководителят на Националната разузнавателна служба и те също докладваха приемат или не приемат – изразиха своето становище за актуализацията на бюджета, което е нашата първа точка. Считам, че тук трябваше да присъстват и обектите, които контролира нашата комисия.
Поканени ли са и ако не са поканени, каква е причината.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, можете да пишете черна точка на председателя си, защото аз много добре си спомням дебатите миналата година при приемането на бюджета. Много добре знам, че нито един от тези, които ги контролираме, не изразиха положително становище от гледна точка на това, че няма да им стигат парите. А надали сега след актуализацията ще им стигат. Аз съм човекът, който реши така. Ако искате, приемете го като вина, ако искате ме наказвайте, но аз съм човекът, който е поканил само колегите от Министерството на финансите и не съм канил другите. Критиката е към мен, приемам я.
Юнал Лютфи:
Аз не го казвам като критика. Но беше важно да стане дискусия.
Йордан Бакалов:
Приемам го. Вината си я нося аз. Аз съм човекът, който така е решил. Може и да не съм прав. Приемам забележката.
По първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51 от 04.06.2010 г., внесен от Министерския съвет.
Давам думата на г-н Владимир Петров да представи законопроекта за изменение на държавния бюджет за 2010 г.
Владимир Петров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Преди да започна своето изложение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет искам да взема отношение по поставения въпрос от г-н Юнал Лютфи относно това, че ги няма представителите на заинтересованите структури, защото само Омбудсманът е първостепенен разпоредител и Комисията по дискриминация. Всички други са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. При обсъждането, което няколко пъти беше в Министерския съвет, всички проблеми на второстепенните разпоредители бяха изложени от съответните министри и разбира се, решението се прие при тази формула, както и вчера казах на комисията, че се намаляват нелихвените разходи с 20%. За всички структури, които са в обсега на вашата комисия, са намалени с 20%. Разбира се, на никой не му стигат. Даже и тези, които не намаляваме, в законопроекта има и такива, на които не намаляваме, също имат проблеми в изпълнението. Но просто годината е особена – 2010 г., в която действа една много силно изявена финансова криза, която обхваща абсолютно всички страни – и развити и по-малко развити и всички сме потърпевши и трябва да се търсят съответните мерки и форми за приемане, за да могат да се овладеят процесите и да може да приключим периода. Дано да е само тази година. Въпреки че моята оценка като експерт, мисля, че влияние и отделно въздействие ще има и през 2011 г. Но това ще го видим с бюджет 2011 г.
Юнал Лютфи:
Аз приемам това, което вие тук се опитвате да обясните, че сте ги привикали в Министерството на финансите и сте им казали, че ще ги отрежете с 20%. Ние сме парламентарна република. Омбудсманът трябваше да бъде тук, председателят на Комисията по дискриминация също трябваше да бъде тук. И другите ръководители също. Нищо че са второстепенни. Ние всички знаем, че са второстепенни разпоредители.
Г-н Петров, контролът не става само в пленарна зала. Контролът и диалогът стават тук в комисиите. Комисиите са кухнята на парламентаризма.
Владимир Петров:
Извинявам се, че се опитах да дам това обяснение. Но мисля, че беше необходимо за останалите народни представители, защото това е така и общо взето в дебатите в Министерския съвет присъстват членовете на Министерския съвет и Министър-председателят преценява кои от другите разпоредители да покани на заседанието.
Бюджет 2010 - защо се налага да се актуализира или както ние сме го озаглавили „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.” Защото оценките, които се правят от компетентните приходни администрации показват една тревожна тенденция в недостигането на параметрите, които ние миналата година м. ноември приехме с тогавашния Закон за бюджета на републиката. Оценката, която е направена, е много задълбочена и дълго време е правена, показва, че набелязаните приходи в Закона за държавния бюджет 2010 няма да могат да бъдат изпълнени. С тези 2 милиарда по-малко да бъдат свити и да се предприемат съответни мерки, за да може да се осъществи изпълнението на бюджета на републиката. Именното с този акт правителството предлага на Народното събрание да разгледа тази промяна, която е много сериозна. Като най-голямо неизпълнение на приходите има в данъчните закони – ДДС 940 млн. лв., акцизите 680 млн. лв. и корпоративните данъци 270 млн. лв. Това наложи това спешно взимане на решението.
Още когато внасяхме бюджет 2010, бяхме обявили, че вероятно ще има някаква актуализация. Обикновено тя се прави след полугодието. Но този път се налага малко по-бързо да се вземат някои мерки.
Освен това, натискът върху нелихвените разходи се появиха от неразплатените разходи, които са от миналата година, тъй като към 31 декември се оказа, че в балансите на съответните разпоредители се оформя една доста сериозна сума от неразплатени разходи, които са около 760 млн. лв., което от своя страна изисква съответни действия. Затова правителството през м. април прие един механизъм, с който чрез Българската банка за развитие да се приеме от фирмите, които пожелаят, 7% сконто, да може да разплатим тези задължения. Затова се предвижда този ресурс, който идва от структурния резерв и въз основа на него да започнат тези процедури.
В момента за ваша информация го казвам, защото на мен ми възложиха да правя този публичен регистър, който е към министъра на финансите относно потребностите на тези фирми, които имат желание да преминат по този механизъм. В момента започва по-ускорено да се върви. Имаше известно време забавяне – от м. март до към м. май, след м. май започна по-активно и до момента сме обработили 260 заявления (удостоверения) и някъде от порядъка на 48 млн. лв., които в момента ще минат по този ред. Разбира се, този подход го водим, защото трябва да изчистим старите задължения. Направихме една поправка в 197 и допуснахме тези неразплатени разходи по Програма ФАР, които са по Пътната агенция в размер на 41 млн. лв. също да могат д попаднат в тази схема и вероятно до края на м. юни МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура” ще предоставят документите, ние ще ги прегледаме и банката ще сключи договорите с така наречената концесия, която ще даде възможност да стане това разплащане. Разбира се, с това условие, че се прави 7% сконто.
Другото, което се предвижда с актуализацията, все пак да бъдат отделени за проблемите, които има държавата за инфраструктурните обекти – около 180 млн. лв., които трябва да се дадат за магистралите, по които има известно забавяне, като магистрала „Марица”, като магистрала „Хемус”. Възложено е на министъра на регионалното развитие и благоустройството да предприеме съответните действия. В момента текат отделните тръжни документи, които се провеждат по съответните лотове на магистралите, за да може да се забави това изоставане, тъй като на нас оценка за дейността ни дават и затова как върви изпълнението на инфраструктурните обекти.
Друго, което правим с оглед социалната защита следствие на това, че редица хора са засегнати от кризата, се предоставят допълнително 142 млн. лв. в подкрепа на домакинствата чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика и 220 млн. лв. чрез бюджета на Здравноосигурителната каса, като другата седмица ще бъде внесен Закон за изменение и допълнение на Закона за Националната здравноосигурителна каса.
За да може тези мерки, които казах, като допълнителен ресурс да се дадат, се наложи да се свият разходите на министерствата и общините и правителството прецени следствие на натиска, който имаме в разходната страна, за да съответства на притесненията от събираемостта на приходите, да приложим подход за 20% съкращение, като принцип. Но след дебат в парламента и в правителството се реши да се подходи диференцирано, тъй като някои министерствата, като Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика при разработката на бюджет 2010 бяха значително свити разходите, като на другите – 30%, на тях беше 40%. При това положение се реши на тях да не се посяга, за да могат да си изпълнят своите законово установени функции, които имат със съответните специални закони. Тези ведомства не получават намаление. Някои от министерствата, като Министерството на културата, Министерството на външните работи, Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите получават по-малък процент намаление, като за Външно министерство е 15%, за културата е 10%, за финансите е 15%, за Министерството на околната среда и водите също е 10%. Конституционният съд като специфична структура на Република България попада към тези, които не получават намаление на разходите. Това е направено с оглед да не се попречи на законово установените функции, определени в специалните закони, при осъществяване на тяхната дейност.
Проблемът със Здравноосигурителната каса е малко по-страничен проблем, тъй като там възникват редица проблеми с финансирането на болничната и доболничната помощ и затова се взе решение, че трябва да се предостави допълнителен ресурс в размер на 220 млн. лв. и вероятно другата седмица ще ви бъде депозиран законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната здравноосигурителна каса.
При тази ситуация рекапитулацията - отчитайки анализа на приходите и на разходите, се оформи бюджетен дефицит, който е 4.8%, като 3.9% дефицит на националния бюджет и 0.9% е на европейския бюджет.
Освен това някои други тенденции наложиха да се промени параметъра на фискалния резерв и в законопроекта предлагаме минималната граница да бъде 4.5 милиарда лв.
Освен това, предприемайки всички мерки глобално като това, ще се създаде една възможност за емисия на ценни книжа, съобразно политиката и съобразно конюнктурата на борсите, за да може да се инвестира там и да се намали натиска към държавните разходи и държавният дълг да се увеличи на 2.7%.
Това е в общ план картината, която е на национално ниво.
Понеже сте все пак комисия, която гледа и отделни структури, както казах, абсолютно можете да бъдете убедени, че на територията на вашата комисия звената, които са, всички са 20%. За тях няма преференции, включително и за субсидията за вероизповеданията, която беше определена със закон 2010 г. 3 млн. лв., сега е намалена на 2.4 млн. лв. Значи не е направена никаква разлика в случая, което от своя страна сме променили приложението по чл. 22 от Закона за вероизповеданията, където са дадени субсидиите за отделните религии. Спазили сме законовата процедура в тази част на нещата.
Ако има някакви по-конкретни въпроси и ако аз съм в състояние да отговоря, поемам този ангажимент.
Мисля, че беше най-важното да ви представя цялостната картина, въпреки че много добре сте прочели мотивите, които придружават законопроекта, тъй като всеки законопроект се придружава с мотиви и сте видели картината като цяло.
Благодаря за вниманието.

Йордан Бакалов:
Колеги, имате думата за въпроси, дискусия, уточняване. Д-р Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Председател.
Дами и господа колеги,
Уважаеми гости,
Г-н Петров, благодаря за маркерите, които ни дадохте по отношение на тази корекция на бюджета. Аз, а и представителите на моята партия, няма да подкрепим този бюджет, поради няколко по-глобални и принципни причини, които на съответните комисии в пленарна зала вероятно в детайли ще бъдат разисквани. Тук само ще маркирам тези причини. Накрая ще си позволя един въпрос към вас, който конкретно касае нашата Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Всички си спомняме зимните дни на миналата година ,когато приехме този бюджет. Той беше така наречения „единствено възможен” според министър Дянков. Беше най-добрият бюджет в Европа. Имаше претенциите да е балансиран и то конкурирайки сериозни държави, едва ли не като предизвикателство към страната. Наистина тогава имаше и залегна алюзията, че виждате ли възможно е през м. юни да има корекция в този бюджет. Но аз много добре се сещам, че корекцията беше за увеличаване на разходите за ощетени сфери. Сега в тази корекция на бюджета ние не виждаме това. Напротив! Но нали ви казах, че няма да влизам в детайли.
По-нататък. Тезата тогава беше за амбициозна балансирана програма. Не се чу въобще дори апелът на опозиционните партии, които предлагаха разумен дефицит, който при всички случи ще ни направи на лидер – на един от лидерите в Европа по отношение на този параметър. Ето сега какво се получава, на какво сме свидетели?
Два момента има, които са особено притеснителни за нас, а именно, за първи път с 1.143 млрд. от този бюджет ще разполага еднолично премиера на републиката, което днес четох, че е идеология за едва ли не изграждане на едноличното му управление. Не че би било толкова притеснително, но ще ви дам по спомен един пример. 2008 г. размерът на тази сума, с която разполага еднолично премиерът беше 1.5% от всички разходи. Тогава имаше резерв близо 5 млрд. лв. Това е особено притеснително и от гледна точка, че размества балансът на властите. И дори само заради тази причина ние не можем да поощрим дори и с „въздържали се” тази корекция на бюджета. Съвсем добронамерено и коректно го споделям.
Другото нещо, не мога да разбера, поне обяснение нямаше в медиите, защо две министерства, които по презумпция са с репресивни функции, а именно МВР и Министерството на отбраната няма никакво отрязване, никакъв процент смъкване на бюджета им, а всички други в противовес и на стратегията „Европа 2020” и сферите, които се предполага, че в кризисен период не трябва по никакъв начин да се де маркират или пък да бъдат ощетявани и по този начин компрометирана дейността им, са орязани. Това е общо взето. Аз като маркери ги споделих. Не виждаме концепция в тази корекция. Не виждаме ценностната система на една народна партия, която управлява и която със съответно целеполагане, със съответна визия ни демонстрира управление чрез този бюджет и поради тази причина, както казах и в началото, ние няма да го подкрепим.
Конкретният въпрос към Вас е следният. Предполагам, че може да отговорите на него. В зависимост от това отговорът ви доколко е тенденциозен, и доколко е коректен, ще е и моята реплика след това. Също го казвам, без да влагам от моя страна, поне, никаква тенденциозност.
Казахте, че в субсидиите за вероизповеданията се предвиждат следните промени по Приложение 3. Обща субсидия, намалена от 3 млн. лв. на 2.4 млн. лв. Намалението е със 600 хиляди лв. или минус 20%
Субсидията за българската православна църква е намалена от 1.56 млн. лв. на 1.46 млн. лв. Намалението е с със 100 хиляди лева. Т.е. процентно, като релативен дял, това са 6.4%. Субсидията за мюсюлманските вероизповедания е намалена от 180 хиляди на 80 хиляди лв. Намалението е също със 100 хиляди, като абсолютен дял, но това е 55.5%, ако моите математически способности не ми изневеряват. Няма никаква съизмеримост, никаква равнопоставеност, по отношение на дела, който се отрязва от съответното вероизповедание. Това не го бих го споменал, но в чл. 10, доколкото се сещам, на Закона за вероизповеданията, религиите не биваше да се фаворизират в § 3 по един или друг начин.
И още веднъж повтарям, това е съвсем добронамерен въпрос. Не искам от това политика да правя, камо ли пък нещо друго.
Това са ми съображенията и единствения въпрос. Благодаря.

Йордан Бакалов:
Г-н Петров, имате думата да отговорите.
Владимир Петров:
Ще започна от този въпрос, който казахте, че ви е направил впечатление за двете институции – МВР и МО, които имат репресивен елемент в своята дейност, не се намалява. Ако си спомняте, когато приемахме Бюджет 2010 на отбраната от 1460 млн. лв. ги направихме 890 млн. лв., който бюджет беше намален тогава 40%. Същото беше и с бюджета на МВР. Нещо повече.- С бюджета на МВР след идването на новото правителство на власт се извърши структурна промяна. Закри се Министерството за извънредните ситуации и структурите, които не са полицейски, а това е така наречената гражданска защита и телефон 112, преминаха от закритото министерство в целия си комплект със съответните законови функции, защото има два закона, по които те работят, премина в състава на МВР. И когато много пъти слушаме журналистите да казват: Да, полицаите са 61 хиляди, много са полицаите за Република България, вътре винаги трябва да погледнем, че има 3600, които не са полицаи, а са обслужващи тел. 112 и са гражданска защита. Защото без гражданска защита, без тяхната интервенция и без тяхната своевременна добре реакция в конкретната ситуация, какъвто е случаят с Банско, щяхме да имаме по-големи поражения. Това е по въпроса за двата апарата, които не са намалени. Не са намалени, защото те предварително бяха намалени с по-голям процент.
По въпроса за вероизповеданията. Аз казах и мисля, че съвсем коректно го казах, че от 3 млн. лв. са на 2.4 млн. лв., което е точно 20%. Специално в този сектор не е направена промяна. Но вътрешното разпределение по отделните религии е в Дирекция на вероизповеданията, която е орган на Министерския съвет и е в администрацията на Министерския съвет, които отговарят по този закон. Аз получавам разпределението от тях при всички случаи, когато формираме бюджета, когато го изменяме и когато го коригирам – всичко става през Дирекцията на вероизповеданията, като орган, който е натоварен със съответните функции със Закона за вероизповеданията да осъществява политика в областта на вероизповеданията. Какво вътрешно разпределение са направили, не знам, но те спазват моето изискване, както на всички министерства, на които са намалени процентите, ние сме предоставили възможността на министъра да каже какво да свали и как да го свали. Вчера на срещата в другата комисия министър Младенов, който е министър на външните работи, каза че е предприел мерки и в този момент може да свали 13 млн., а не 18 млн., колкото му е общото намаление и каза, че ще направи предложение пред Министерския съвет членският внос на Република България да не се плаща от неговото министерство, а да се плати от министъра на финансите. Въпреки, че там е друга тема. Има акт на Министерския съвет, който определя кое министерство в коя международна организация да участва и кое министерство кой членски внос плаща. Т.е. пак ще има колективно решение за това. Неговото предложение, той като министър може да го направи, но каквото решение вземе Министерският съвет, а министърът на финансите плаща вноската на Република България в Европейския бюджет, която вноска е предвидена със закона за бюджета.
По въпроса, по който вие казахте, че ще ми дадете и реплика, моля да се въздържите от репликата, защото не е в моята компетенция и не съм аз компетентният човек да ви отговоря защо на едни е 100, на други е 5, на трети е 6, на четвърти е 15. Аз съм изпълнил принципното намаление, което е дадено на ресурса и мисля, че Дирекцията по вероизповеданията може да даде по-точно обяснение на процеса, защото е в тяхното правомощие.
По отношение на очакванията, за които споменахте. Действително такива бяха очакванията, че април-май ще е по-добре, ако икономиката заработи. Но за съжаление с промяната, която правим, преструктурирането на брутния продукт с оглед на това, че искаме да изкараме икономиката в растеж и експортно да я ориентираме. Единственото, което успяхме в момента да намалим, е само състоянието на текущата сметка, което в момента е спаднало до 9.4. Защото в крайна сметка икономиката като цяло не може да даде този икономически стимул, че предприятията да тръгнат да произвеждат и да могат да реализират стока. Фактически ние сме намалили вноса. Още повече, със свиването на потреблението тези позиции, които са ни в данъчните – косвените данъци, които са ДДС, акцизи и това, следствие на потреблението имаме намаление, имаме спад. Оттук трябва да се търсят другите мерки, които сме направили ние.
По отношение на това, че има структурен резерв. Този структурен резерв не е едноличен на министър-председателя, защото в България няма министър-председател, който може сам да взима това решение, а това става с акт на министерството, което е колективен орган и минава през всички процедури н съгласуване със съответните предварителни ангажименти, които са поети. Както аз ви казах, тези 180 млн. не са на министър-председателя, а са на министъра на регионалното развитие и благоустройството, 220 са на националната здравноосигурителна каса, които са на министъра на здравеопазването, 116 са за тютюнопроизводителите, които са на министъра на земеделието. Мисля, че не би трябвало да има такива опасения, поне според мен, като експерт – аз съм дългогодишен експерт в областта на финансите, считам, че еднолично не може да се решава. Още повече, когато сме правова държава, парламентарна и затова ги вкарваме през парламента. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Други колеги? Красимира Симеонова.
Красимира Симеонова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, на всички ни е ясно, че сме в криза. Това, което каза г-н Петров, че няма икономиката необходимия ръст, свито е потреблението ДДС и т.н. и в този момент най-важно за нас е здравеопазването.
Относно МВР след обосновката, която дадохте, другото, което искам да кажа, че при наличие на такава корупция естествено, за да дисциплинираме страната, трябва да има много повече средства.
Но така или иначе от тази криза ние ще излезем. Аз правя едно предложение относно графата „Издаване на религиозна литература, научни и социологически проучвания”, тъй като щом сме в криза, би трябвало да намалим точно там, където можем да намаляваме. А всяка религия смятам, че има достатъчно подготвени кадри и всичко като материал да бъде свито и да намалим с 25 хиляди лева от тази графа и да ги прехвърлим в графата за мюсюлманско вероизповедание. Не знам дали е възможно, не знам дали 25 хиляди лева е много. Специалистите ще кажат това. Но смятам, че можем без тази религиозна литература, научни и социологически проучвания поне до края на годината. Ако може и повече – 30 хиляди лева. В края на краищата предстоят промени. След кръглата маса по вероизповеданията има мнение, че можем да въведем и задължителна религия в училищата. Може по друг начин да тръгнат нещата след една година. Но смятам, че в момент на криза от тези средства можем да намалим и да прехвърлим в мюсюлманското вероизповедание. Това е моето предложение.
Йордан Бакалов:
И промяната там да не е 50 хиляди, а да е 25 хиляди и горе да стане 105 хиляди. Други колеги? Имаш думата.
Юнал Лютфи:
Уважаеми колеги, в момент на криза, особено в момент на криза, ролята на религиозните институции във всяка държава, където и да е, това са институциите, които формират моралните ценности. Те формират в човека добродетелите. А за да се прави това, служителите на всяка една църква – християнска, мюсюлманска, няма значение каква, трябва да бъдат мотивирани. Говоря принципно. Наистина религията в парламентарната република България е разделена от държавата. Но държавата не може да свали своето крило от религиите, които ги има в България. Все пак в България има 1.5 милиона мюсюлмани. Аз говоря от житейски опит и от това, което наблюдавам в другите страни. Знам, че сме в криза. Но примерно да увеличим, аз благодаря на колежката, защото за да каже това, значи тя самата усеща, а вероятно и другите колеги усещат, че вероизповеданията се нуждаят от тези средства. Жалко,че и на християнското вероизповедание и на другите вероизповедания са отпуснати толкова малко средства. Но да се реже 20% и от едното и от другото, не само че няма съизмеримост, но просто няма смисъл.
Така че аз предлагам не да запишем сега цифрата 25 или 30, а да се направи така, че да се отпуснат толкова средства, за да може да работи сравнително спокойно мюсюлманското вероизповедание. То не може да бъде подобрена работата с 25 хиляди лв., според мен, а особено бюджетът да дава известна стабилност и сигурност за работата на мюсюлманското вероизповедание. Моля да ме разберете правилно в това отношение.
Молбата ми е да го запишем като препоръка с оглед за преразглеждане и увеличаване на този дял.

Йордан Бакалов:
Това е вътрешно разпределение. Това не е бюджет.
Красимира Симеонова:
То няма. Това са три хляба и трябва да се нахраним всички.
Юнал Лютфи:
Нали г-н Петров сме го извикали да каже има или няма.
Владимир Петров:
Аз съм човек, който не се влияе от внушения, защото аз само мога да разсъждавам експертно, като експерт и понеже дълги години по стечение на обстоятелствата и на съдбата съм имал това щастие да работя в Министерството на финансите, и общо взето да изучавам потребностите, необходимостите от ресурс на всички системи. Това, което Вие казвате, сте абсолютно прав, че държавата трябва да отдели. Но държавата е преценила в случая, защото актът е на Министерския съвет, който е внесен в парламента, че трябва на този етап в тази ситуация, когато сме в една много лоша ситуация, да бъде това предложението. Аз като страна на правителството нямам полезен ход в случая и не мога да ви кажа, че бихме могли да намалим отнякъде, за да дадем тук или от другаде да вземем, за да направим това. Това можете само вие в парламента да направите, тъй като комисия можете да си направите всякакви предложения, което ще отиде като предложение от вашата комисия в Комисията по бюджет и финанси, която е водещата комисия. Между първо и второ четене да се разгледа това предложение. В случая предложението на народната представителка е компенсирано, защото тя казва да се намали от едното перо и да се даде на другото, т.е. в рамките на този ресурс 2400 – аз така разбрах.
Красимира Симеонова:
Като реплика към г-н Лютфи. Ясно е, че тук трябва да направим вътрешно разместване. Ако ние не се съгласим на това вътрешно разместване. Аз бих дала и 10 хиляди лв. на Българска православна църква, ако питате мен. Но няма пари. Толкова са средствата. С тези средства трябва да разполагаме до края на годината. И ако ние днес не се консолидираме да направим някакво вътрешно разместване, с което няма да ощетим други вероизповедания, само това можем да направим и то от това перо. Нямаме друг начин.
Йордан Бакалов:
Мисля, че не сте наясно с някои неща, така че ще видим. Заповядайте.
Аспарух Стаменов:
Г-н Председателю, аз искам да подкрепя думите на колежката. Наистина всички заедно и пропорционално трябва да понесем ударите на тази криза. Видно е, че орязването на бюджета за мюсюлманското вероизповедание е твърде голямо, затова и правим това предложение, защото наистина 180 хил., ако са били в бюджета за тази година, сметките, които са правени на мюсюлманското настоятелство на годишна база, те на практика с тези 80 хил. вече да си ги приключили средствата и до края на годината да карат на мускули. Така че е коректно това, което казва колежката Симеонова. Дали 25 или 30, но е хубаво в нашия окончателен доклад (становище)да фиксираме една такава цифра.
Йордан Бакалов:
Друг колега? Ако няма, да кажа и аз няколко думи.
Първо, ще се концентрирам върху някои министерства и първо ще започна с Министерството на вътрешните работи. Знам, че с г-н Петров се познаваме от много дълго време, даже по едно време работихме по една и съща материя. Аз специално, а той си е винаги там.
Хубаво е това, което казахте, малко да го умувате в самото Министерство на финансите с ясната мисъл, че все пак ще зависи и от други министри. Хубаво е това вашият министър да го постави като въпрос, специално за Министерството на външните работи. Вие го казахте.
Министерството на външните работи съвсем нормално е да си определи приоритетите на Република България - къде ще концентрира своите дипломатически и всякакви други усилия в полза и на държавата. Оттам респективно да се опита да си оптимизира и имотите. Защото няма защо да се заблуждаваме. Аз с интерес очаквах да чуя преди всичко от министъра на външните работи или в последствие на министъра на финансите, но може би той не е информиран, но България е една от държавите, нищо че е малка по територия, която има прекалено много раздути и огромни имоти и то в държави, които излизат от криза и в които тези имоти имат много високи цени. И оттам действително могат да се компенсират много неща. Не искам да давам примери с разни мисии, които са с по 30 хил. кв. м. застроена площ и то в центъра на европейски и на световни столици.
Самият министър на финансите заяви последните 2-3 дена, че ще има пари, ако има реформи. Хубаво е все пак и той да обърне внимание на министъра на външните работи, даже аз давам възможност да се оправдаете с моето искане, че аз съм човекът, който настоява това да се случи. Може като колеги да не му е удобно, но така или иначе там има хиляди квадратни метри, които стоят неизползваеми. Даже за някои от тях не знаят, че са наша собственост. Не знам дали са актуализирали и списъка. Това е за Министерството на външните работи.
За Министерството на вътрешните работи. В момента по данни, които са подавани, макар че в последно време ми прави впечатление, че правят някакво разминаване със състава на самото министерство. Големият проблем в това министерство е недобрата организация и оптимизация, защото то е 63 500, от тях 2500 са телефон 112 плюс гражданска защита. Остават 61 000. От тях около 39 000 са полицаи – охранителна полиция. До 61 хиляди се получават около 21-22000 човека, които с какво се занимават? Хубаво е министърът на финансите да го каже на министъра на вътрешните работи, защото те са колеги и по вицепремиерстване. Не може човекът, който е на бюрото, да бъде първа категория труд. Да получава всички бонуси и накрая да получава и 20 заплати. Няма как да се получи това. При положение, че онзи, който е на улицата, може всеки момент някой престъпник да го гръмне. Никой не може да оспори неговата първа категория. В същото време този, който седи зад бюрото, няма как да стане. Той е чиновник. Т.е. чиновническият състав в нашето Министерство на вътрешните работи хубаво е да си го признаем, че е огромен – над 20%. Нормалният процент за администрация на едно Министерство на вътрешните работи е 5-6%. И това се прави в резултат на компютеризацията и всичко останало, което се сваля. Франция 2001 г. беше в същата ситуация, в която е България – 21% администрация, а в момента са 6% при 177 хиляди цялото министерство на вътрешните работи. Истанбул 14.5 млн. град – 40 хиляди полицаи. 7.5 млн. България, пак толкова. Говоря само за полицаите. Така че хубаво е да се борим срещу престъпността, но е хубаво и да оптимизираме. Защото онзи ден имаше кръгла маса по въпроса за конвенционалната престъпност, никой не говори за пострадалите от тази престъпност. Защото една статистика на хората нищо не говори. Но тази статистика може да бъде много по-положителна за хората тогава, когато много по-добре са подредени и оптимизирани самите полицаи като наряди, като начин на патрулиране и като начин на комуникация с останалите и оттам връщане на доверието. Има възможности все още за оптимизация. Не говорим за реални съкращения, а говорим обаче за оптимизация. Няма как нашето министерство на вътрешните работи да продължава да е с 20 и кусур процента администрация, с търговски фирми, с болница, академия. Даже с обучението на тези кадри в България все още не е решен въпросът. Даже бягаме от тази комуникация и този диспут. Имат толкова неща, които могат да бъдат оптимизирани. Парите са си в България. Аз ви го казвам съвсем искрено. Парите са си в България, само че въпросът е дали искаме да правим реформата.
Аз ще подкрепя предложението на колежката Симеонова. Но искам предварително да ви кажа, че става въпрос за вътрешно разпределение. Имам само едно единствено притеснение да не би случайно примерно тези 50 хиляди лева вече да са изхарчени за издаване на литература, научни и социологически проучвания. Това са ми притесненията. Защото може би са извършени някакви обществени поръчки. Ако не са извършени, ще предложим.
Естествено, че първо ще подложа на гласуване това предложение да се намали от 50 на 25 хиляди това перо и да отиде при мюсюлманското вероизповедание. Но имайте предвид, уважаеми колеги, като искам да ме разберете много правилно. Аз по природа съм реалист. Не съм нито от песимистите, нито от оптимистите. Но в момента финансовият министър не знам откъде се е заразил с прекалено големия си оптимизъм, защото аз много добре си спомням, че той каза, че ще има такава актуализация, но актуализацията трябваше да бъде нагоре, а не надолу. И тъй като каза тогава, че актуализацията ще бъде нагоре, ще ви припомня, че ние взехме едно решение по предложение на колегата Радославов даже да отпуснем допълнителни средства за манастира „Свети Георги Зограф”, само че виждате, че това просто няма да се случи.
Моята молба към всички вас е да бъдем по-скоро реалисти, а не оптимисти или песимисти. Писна ми, а и на хората им писна от прекален оптимизъм, а не реализъм.
Специално по предложението за литературата и научните и социологически проучвания, хубаво е някои да разберат, че е хубаво да има такова перо по една единствена причина, че примерно, когато няма такава литература, това естествено е работа на службите, друг е въпросът колко си вършат работата те, но недавайки възможност да се издава такава литература, се отваря възможността на разни фундаменталистки секти и всичко останало да проникват чрез тяхната литература. Така че това също е елемент на национална сигурност. В случая е хубаво да се подпомагат традиционните вероизповедания на Република България, така както е по законите.
Други изказвания. Заповядайте.


Владимир Петров:
По повод на Вашето изказване мога да кажа, че вчера министър Младенов на комисията каза, че до 10 юли има амбициозната задача да направи един план, който ще го представи на специализираната комисия, която прави преглед точно на задграничните имоти, на обема на натовареността на мисиите. Защото и те са стигнали до този извод, че някои от мисиите са прекалено надути, а други са прекалено свити. Там където сме ограничили нашите отношения или политиката е да ги ограничаваме, трябва да се преструктурират. Даже се пое като ангажимент, че ще направи отделна комисия в тази специализирана комисия, която да ги изслуша. Става въпрос за Комисията външна политика и отбрана.
По отношение на МВР. Не искам да ви репликирам, но знам, че министър Цветанов само преди две седмици внесе един правилник, с който съкрати 3 хиляди човека от състава на МВР.
Йордан Бакалов:
Нищо не е съкратил. Точно на мен не ми го обяснявай. Съкрати на документ. Аз говоря за трансформация и реорганизация, а не какво е написано.
Владимир Петров:
Аз ви казвам, че мина през заседание на Министерския съвет.
Йордан Бакалов:
Има ли други въпроси? Ако няма, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51 от 04.06.2010 г., внесен от Министерския съвет.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Благодаря на г-н Петров.

По втора точка - Проект на декларация срещу расизма, ксенофобията и дискриминацията, № 054-03-3 от 26.05.2010 г., внесен от Емил Генов Василев, Дарин Величков Матов и Тодор Димитров Великов.
Има думата г-н Василев да представи законопроекта.
Емил Василев:
Дами и господа, първо да попитам дали всички са запознати с проекта или трябва да го чета? (Да.) Добре, няма да чета, а ще изложа мотивите.
Причина да внесем този проект за декларация срещу расизма, ксенофобията и дискриминацията са някои неприятни рецидиви през последните няколко месеца, не характерни за българското общество. Аз ще ги споделя накратко и ще се радвам, ако после стане дискусия и ги коментираме.
На първо място или по-скоро хронологично, бих споменал нацистките свастики, които бяха поставени върху фасадата на училище „Димчо Дебелянов” в София. Тези свастики доста любопитно като подробност беше, че бяха поставени в навечерието на Международния ден на борбата срещу ксенофобията и расизма. Мисля, че някой искаше да даде знак. Тук най-малкият проблем е в това, че това училище „Димчо Дебелянов” е така нареченото израелско училище. Тъй като съм сигурен, че всички присъстващи тук имат свои роднини, приятели, които нямат нищо общо с еврейския етнос или пък израилтянското монотеистично вероизповедание, т.е. чисти българи, чиито деца учат там просто защото се смята, че това училище предлага едно добро образование.
Следващият рецидив, на който бих се спрял, това беше един случай в град Пазарджик, когато 4-5 момчета и момичета, които се обявиха за хора с нетрадиционна сексуална ориентация, бяха нападнати от скинари и бити. Въпреки че полицията се оказа предварително подготвена и трябваше да охранява това събитие, се получи така, че всъщност тези хора пострадаха и полицията не успя да се справи. Имаше физически пострадали.
Следващият рецидив, на който искам да се спра, това е когато в София в трамвая на градски транспорт група граждани, които се определиха след това и политически като хора с крайно десни убеждения, нападнаха други граждани, които се определиха в последствие като хора с крайно леви политически убеждения. Едните отивали на мероприятие във връзка с отношението към чужденците, които се задържат в общежитие за настаняване на чужденци. Случаят е крайно неприятен и за малко се размина със смърт, защото мой близък, който работи в полицията ми каза, че трамваят приличал на скотобойна.
В този смисъл аз смятам и се надявам комисията да вземе едно решение и то единодушно тъкмо днес, преди да се стигне до смърт. Защото натам отиват нещата.
Знаете и за най-пресния случай снощи, когато на расово етническа основа в центъра на София пред парадния вход на президента също имаше пребити хора.
Накрая ще спомена и един рецидив, който не бих искал да се приема като критика от народните представители, още повече, че и аз самият съм такъв. Съвсем наскоро имаше в пленарна зала една доста остра дискусия между представители на различни парламентарни групи във връзка със статута и ролята на Комисията за защита от дискриминация. Бях лансирани тези за закриване на Комисията за защита от дискриминация. Аз лично смятам, че това е една изключително опасна теза. Идеята на хората, които лансираха тази теза, е защитата от дискриминация вече да не става от специализирания държавен орган КЗД, а по общия гражданско-правен път в съдилищата. Това обаче автоматически означава този, който се чувства засегнат от дискриминация, първо да заплати държавна такса. Т.е. от безплатно производство за защита пред специализирания държавен орган КЗД, да отидем в едно платено гражданско производство. Само че личните конституционни права на гражданите са различни от имуществените права на гражданите. Така че личните конституционни права е абсурдно да бъдат приравнявани на правата, които всеки един от нас има върху жилището или колата си.
Освен това, предвид че става въпрос за триинстанционно гражданско производство, тъй като тук освен първа инстанция имаме и въззивна, след това и касационна инстанция, разглеждане от Върховния касационен съд, това би означавало и удължаване на срока, в който засегнатият би получил защита. И от един срок, който във всички случаи е по-малко от година, би отишъл към един срок, който е три години.
Освен това, правилата на гражданското съдопроизводство предполагат този, който претендира, че е накърнено някакво негово право, да го докаже. Т.е. доказателствената тежест на ищеца, на лицето, чиито права са накърнени, а нито един гражданин не може да се справи с доказателствения процес, ако няма юридическо образование. А той е дискриминиран и това означава, че би трябвало да си наеме адвокат.
Така че ние излизаме с подобен род идеи изцяло извън европейския подход, извън демократичния подход.
Затова декларацията, която ние внасяме и всички вие сте прочели, вероятно ви е направило впечатление, че тя е не политизирана, не е партизирана. Тя стъпва изцяло на цивилизационни ценности. От тази гледна точка, завършвам с това, с което започнах.
Апелирам към народните представители от почитаемата Комисия с пълно единодушие да я подкрепят. Защото нашето поведение като народни представители се следи под лупа от обществото и вие много пъти и на собствен гръб сте установявали това.
Ако зачестяват в момента някои рецидиви на расизъм, ксенофобия и антисемитизъм, не характерни за българското общество, в парламентарната република именно Народното събрание е органът, който трябва да даде знак, както на гражданите и на гражданското общество, така и на специализираните държавни органи, които се занимават със защита на личните конституционни права на гражданите, да дадем един добър пример, че това е недопустимо при демокрацията, при правовата държава и особено, когато държавата е пълноправен член на Европейския съюз. Затова се надявам с пълно единодушие да подкрепите тази декларация. Благодаря ви.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Уважаеми колеги, имате думата. Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Уважаеми г-н Председател,
Г-н Василев,
Уважаеми колеги,
Аз тази декларация я чета от деня, когато беше разпределена на народните представители - повече от 10 дни и търся смисъла, търся да намеря нещо рационално в това, което вие предлагате като проект за декларация. Търся го като представител на една политическа сила, която е изключително чувствителна към формите на ксенофобия, дискриминация, антисемитизъм, както винаги през своята 20 годишна история – това е фундаментът на идеологията на Движението за права и свободи. То се съдържа и в наименованието на нашата партия. Не можах да намеря „червената нишка” и идеята, която вие искате да лансирате. Дори напротив, виждам тук доста неточности и аз съм сигурен, че те не са резултат на пропуск. Тук говорите иносказателно, не ясно. Например, в преамбюла, т. 3. „Съществуват недопустими изказвания на политици, насочени срещу държавни органи”. Много неперсонално, много външно! Кои политици.
В диспозитива, т. 2 „Порицава онези политици, които се опитват да извличат дивиденти от противопоставянето на религиозна, етническа или друга основа , защото с действията си те на практика отричат личните конституционни права на българските граждани...”. Какво значи това? Кои са тези политици? Всеки един от нас може да припознае себе си в това нещо. Кое са тези политици?
Второ, това което изложихте като мотивация сега пред нас, свастиките по училищата, по джамиите преди години и сега наскоро пак имаше, дискриминацията на сексуална основа (тя я има не само в България, тя я има във всички европейски държави-членки на Европейския съюз и не членки.) Т.е. как да ви кажа?
Ние с колегите коментирахме тази декларация в нашата парламентарна група. Не можем да намерим онова зърно защо сега се поставя този въпрос. Каква е целта? Нима за първи път се виждат тези свастики, тези паради на хомосексуалистите и т.н. Вие излагате и побоя в трамвая. Аз се поинтересувах от този въпрос. Мен ме интересува съдбата на чужденците. България наистина тук е длъжник. Нима с декларация ще решаваме тези проблеми. Те трябва практично да бъдат решени от изпълнителната власт.
За мен в моята парламентарна практика не виждам нищо в съдържанието, с което да привлечем вниманието на българското общество, а вие го предлагате като декларация на българския парламент. Така по този начин дадено не е приемливо за нас. Много бих искал, защото няма човек в нашата комисия, а и не само в нашата Комисия, няма демократично мислещ политик в българското общество, който да не подкрепи тук намиращите се в този лист антисемитизъм, ксенофобия, дискриминация на полова, на етническа и на всякаква, ако щете социална основа. Но някак си така написано, много некоректно е да има цитирани политици, които са такива. Текстът на една декларация трябва да бъде много ясен, тя трябва да звънти, трябва да има конкретна цел, да привлече вниманието. Тук много разсеяно се говори. Благодаря ви.
Йордан Бакалов:
Благодаря ви. Николай Петков.
Николай Петков:
Аз искам в подкрепа на думите на г-н Лютфи да кажа, че г-н Василев, вие сте юрист и много добре знаете, че тези случаи, които ни представихте тук, има определени текстове в Наказателния кодекс и декларацията сама по себе си, това е мое мнение, съдържа политически характер. Аз ще се въздържа, защото казвам, че има политически характер. Но всъщност текстовете, които са записани, както каза и г-н Лютфи, всички ги подкрепям.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Кърджалиев, имате думата.
Тунчер Кърджалиев:
Г-н Василев,
Г-н Великов, аз подкрепям духа на тази декларация. Това е като концепция, като принципно положение, а именно аз и моята партия по принцип подкрепят всеки политически акт, включително и тази форма, която протектира права, защитава, съхранява и разширява дори свободи, защитава достойнство и чест на човека и всички тези явления, които карат човек да се чувства по-комфортно, разбира се, спазвайки ценностната система и държавността и демократичните устои на България. Априори приемам тази теза, но не съм сигурен, че декларацията в този вид би се възприела от мнозинството, говоря от съвкупното мнозинство в този парламент. Не само заради неточностите, заради онези съображения, които г-н Юнал Лютфи и колегата казаха, а заради това че има принципни постановки, които няма как да бъдат заявени в тази декларация по този начин.
Аз пак в този стил, съвсем не го приемайте като менторски или назидателен, ще ви дам добронамерен съвет от моя опит като човек само, а не като член на тази партия, занимавал се с тези неща.
Първо, по отношение на структурата. В този парламент има традиция да има някакъв синтактичен, някакъв смислов ред по отношение на преамбюл и основна част. Затова, ако мине на първо четене, дали не е по-добре да е спазен този ред, тази синтактична подредба, а именно:
„Ние народните представители от 41-то Народно събрание констатирайки, отчитайки, загрижени, позовавайки се и т.н. призоваваме ....”. По този начин мисля, че звучи по-добре. Дори и като благозвучие е по-добре.
Другите неща касаят вече детайли, неточности, не екзактни формулировки. Обръщам внимание, макар да не знам дали ще се съгласите с тях. Както казах, те са фактологични обективни неточности според мен. Това е субективно мнение. Мога да ви ги предложа и в писмен вид по-нататък, ако има развитие на динамиката на тази декларация.
Според мен, в първия абзац „няколко месеца” трябва да се замени с „години”, защото не от няколко месеца са тези явления. Тези явления станаха съществена част от обществено-политическия живот на Република България, откакто се появи една партия и тя стана субект сред политическата палитра. Оттогава насам има такива явления и те са достойни наистина да бъдат упреквани и чрез изрична декларация на парламента.
Мисля, че понятието „расизъм” чисто като дефиниция в случая е пресилено, още повече, че в последните години чак „расизъм” в България няма. Ако изходим от формулировката - дефиницията за расизъм, че това е концепцията, според която има физически и психически неравно поставени групи от хора и това е основание за съответното отношение към тях. Чак такива, насочени срещу трите раси в България явления като че ли в България в последните години няма. Ние сме европеидна, негроидна и монголоидна раса. Така че това може да отпадне, според мен, спокойно. Тук можем да добавим „опити за етническо противопоставяне”, което е реален факт.
Второ, не можах да разбера какви са тези актове на местните власти, които цитирате във втория абзац, ако може да отговорите.
Също така лека корекция – по-добре е вместо „малцинствени групи” и „права” да използваме понятията, които се използват в юридическия мир, включително и в парламентарния живот на базата на конституционни моменти (да не цитирам Конституцията и другите закони, които касаят тези теми), а именно в България има етнически, религиозни и езикови малцинства. Малцинства общо казано могат да предизвикат алюзия за национално малцинство, което не е актуално за България. Заради това ви предлагам тук по-добре е да е: „срещу етнически малцинства и правата им”.
На трето място, „недопустими изказвания на политици”, както каза и г-н Юнал Лютфи, това е конкретен имплицитно вложен упрек към политиците, към депутатите в Република България. Това по Конституция не можем да го направим. Заради това може би е по-добре с прилагателното, да речем „тенденциозни изказвания”. Няма упрек по този начин.
„Европейска държавност” преди съществената част, не мога да го осмисля какво значи в контекста на тази държавност. Може би е по-добре преди диспозитива да е следният текст:
„Безусловно приемайки европейските ценности, като пълноправен член на Република България в Европейския съюз и позовавайки се и приемайки Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и Европейската харта на правата на човека, заявяваме:” и т.н., следва 1, 2, 3. Може би така би звучало по-добре.
Г-н Председателят току-що ми каза, че съм направил изцяло нова декларация. Не го разбирайте в този смисъл. Аз искам да съм полезен. Аз подкрепям духа на декларацията.
И още две корекции:
Нека да няма 21 век. Това индиректно значи, че този парламент признава тези събития, които са се провели 20 и 19 век или в бъдещето 22 век. Нека просто „21 век” да го няма.
Последното, в т. 2, в унисон със забележката на г-н Юнал Лютфи, предлагам т. 2 да звучи: „Порицава извличането на дивиденти” и т.н., за да не се засягат анонимно „онези политици” и т.н.
Още веднъж ви повтарям, че това са съвсем добронамерени предложения, ако решите, се съобразете с тях. Но това би определило моята посока на гласуване. Благодаря.

Йордан Бакалов:
Благодаря на д-р Кърджалиев. Ако той беше написал всичко това, което каза, щеше да напише цялата декларация. Заповядайте.
Борислав Стоянов:
Г-н Председател, съвсем накратко искам да кажа, че подкрепям изказването на колегата Кърджалиев, особено в частта му, когато той спомена, че проявите на етническо, религиозно противопоставяне са започнали с появата на една партия и изцяло съм съгласен с него. Тази партия е Движението за права и свободи, което изцяло е създадено на религиозна етническа основа. Радвам се, че сме на едно мнение, г-н Кърджалиев.
Йордан Бакалов:
Кой ще вземе думата? И двамата ли искате думата? Моля да се конкретизирате, защото нали знаете, ще кажа едно право в политиката, защото се познаваме от отдавна.
„Ако искаш да те чуят, викай. Ако искаш да те виждат, говори прав. Ако искаш да те разберат, говори кратко.”
Мисля, че съм много ясен. Разберете се кой ще говори. Заповядайте.
Емил Василев:
По отношение на първия от говорилите искам да кажа, че съвсем умишлено бягахме от конкретизация на имена и политически сили. Ако бъдат споменати имена и политически сили, тази декларация става партийна декларация, ще настане страшен скандал в парламентарната зала, ако изобщо влезе и не това е целта.
Тъй като г-н Лютфи искаше да разбере каква е целта на декларацията. Целта е, г-н Лютфи, точно това да се избегне. Целта на тази декларация беше да стъпи на цивилизационни ценности и в никакъв случай да не бъде политизирана и партизирана декларация. Защото виждате, че в самата комисия започна размяна на реплики, а представете си какво ще стане в пленарна зала, ако ние посочим конкретни имена на политици и на политически партии, които ние вносителите смятаме, че в резултат на техните действия се насажда еди-какво си.
Самите текстове, ако има алтернативни, могат да се гласуват от вашата комисия. Ние не възразяваме, ако се появят редакционни промени, които да бъдат гласувани.
Йордан Бакалов:
Вие в момента също бихте могли да си оттеглите някои от точките.
Юнал Лютфи:
Бихте могли да подготвите нов текст след направената дискусия и на следващо заседание да продължим да обсъждаме и евентуално да гласуваме.
Йордан Бакалов:
Но това си е тяхно решение.
Емил Василев:
В такъв случай, г-н Председател, да ви помоля чисто процедурно как да действаме. Значи или да не се гласува Вариант № 1 и Комисията да вземе решение, че отлага гласуването на декларацията с оглед да бъдат взети предвид направените редакционни промени. Иначе трябва да се гласува, за да се види дали се приема или се отхвърля.
Йордан Бакалов:
Това дали ще гласуваме в момента или не или пък я гласуваме и я отхвърлим, това ви дава право вие още утре да внесете нова декларация с поправките, които колегите ги направиха.
Другият вариант е вие самите да оттеглите декларацията, но трябва да пуснете писмо до председателя на парламента, че изтегляте декларацията, което донякъде по-добре звучи от гледна точка на това, че не е отхвърлена с гласуване. Изборите са два: ако вие декларирате, че искате оттегляне на този текст на декларацията, аз няма да го подложа на гласуване. Тогава остава все едно не е гледана декларацията. Ако не го заявите това, аз трябва да я подложа на гласуване.

Емил Василев:
Да продължа съвсем накратко по останалите забележки. Бягали сме от думата „малцинства” съзнателно в тази декларация, тъй като тя отново би преместила центъра на тежестта в някаква друга посока.
По отношение на 21 век. Склонен съм да се съглася с това, което казахте. От друга страна самата дума „21 век” като съдържание е заредена с нещо много специално, а именно България остави в 20 век, според мен, двете най-големи злини, които въобще някога е преживявала в своята история.
Едната голяма злина това е архинационализма през първата половина на века. В резултат на болни националистически амбиции ние загубихме няколко войни, претърпяхме две национални катастрофи.
Втората голяма злина, през втората половина на 20 век това беше комунизма. Така че 20 век в моето лично мнение е един изключително лош период за България, който, надявам се, ние сме загърбили и най-вече двете огромни злини - архинационализма и неокомунизма.
В този смисъл сме заредили съдържанието на думата „21 век”. Тя също може да бъде редакционно променена.
По отношение на какви актове имаме предвид на властите?
Общинският съвет на Пазарджик беше приел един текст в Наредбата за обществения ред на територията на община Пазарджик, че гражданите не могат на публично място да афишират сексуалната си принадлежност. Това се изтълкува по доста особен начин. Да речем, аз като човек, който много обича жените, признавам си, би означавало, че трябва д бъда глобен, ако намиращият се наблизо общински служител прецени, че аз по някакъв начин, който по негова преценка не е съвсем правилният, показвам моите почитания към определена дама. Други го възприема, че става въпрос за правата на хората с различна сексуална ориентация, но така или иначе това беше включително и предмет на разглеждане в Комисията по защита от дискриминация.
Благодаря ви много.
Йордан Бакалов:
Г-н Великов, Вие имате ли желание да вземете думата?

Тодор Великов:
Г-н Председател, да не стане така, да ме дискриминирате. Все пак и аз имам право да кажа като вносител. Ще бъда съвсем кратък.
Естествено, че ние сме водени от добронамереност, а не от нещо друго. Напълно естествено е, че всеки колега има право да направи редакционни поправки за това, за което ние смятаме, че сега му е времето, г-н Лютфи. Защото знаете, че по време на криза избуяват винаги неразумните и лудите. И да не стане така според поговорката, че „докато умните се наумуват”, докато приемем някакъв текст, другите „се налудуват”. И когато се подпали чергата, тогава няма да има гасене. Защото в такава криза са нормални тези неща. Още повече, че колежката Ангелова вчера в Социалната комисия наблюдава този факт, за което аз бях искрено удивен да се изразяват такива неща от политик.
За да я вкараме тази декларация, имаме основание. Аз съм живял 5 години в кърджалийския край, живял съм с много хора с различно вероизповедание и съм толерантен към тях. Работил съм в социален дом, в който е имало групи в неравностойно социално положение и от малцинствен характер и от други и съм бил винаги толерантен към тези общности, които се нуждаят от защита и от закрила. Воден от това, нямам компетенцията за някаква легитимност на тази декларация в смисъл на това, че е единствена и неповторима. Естествено е това, че всеки един трябва да добави щрихи към това, което всички ние от национално самочувствие трябва да приемем, за да можем да съхраним това, което през годините ни е водило. А иначе вярата, че можем да постигнем много повече, като защитаваме правата на всички групи граждани. Това е било единственото, което сме имали предвид.
Вчера в Социалната комисия се прокрадна една нотка от един народен представител относно парите, които даваме на циганските деца. Това е много грозно. Да се постави въпрос по време на криза в Социалната комисия е недопустимо точно в днешно време.
Така че нека да не спорим за авторство на тази декларация, а час по-скоро да се обединим около нея и тя да стане един постамент, един фундамент върху това да не допускаме в България да се получи нещо, от което после да страдаме като нация, че не сме взели мерки. Аз смятам, че всички колеги сме наясно с нещата, които се дебатират и много бързо можем да я приемем, като ние не държим това да стане акт, защото е вкаран от „Ред, законност и справедливост”. Загрижени сме от ситуацията, която се развива в момента в нашата страна.
Благодаря, г-н Председател. Надявам се, че не бях обстоятелствен.
Йордан Бакалов:
Напротив! Г-н Великов, Вие спазихте третото правило – „Бъдете кратък, за да бъдете разбран.”
Емил Василев:
Г-н Председател, може би вече сме накрая на обсъждането. Спомням си, че миналия четвъртък се отложи разглеждането на декларацията, защото нямаше кворум.
Йордан Бакалов:
Не. Отложи се, защото имаше удължаване на пленарното заседание.
Емил Василев:
Говоря за отлагане на заседанието на комисията, защото нямаше кворум. Няма значение каква е причината. Добре, че не умря момчето в трамвай № 20, защото случката стана на следващия ден.
Ако, недай си Боже, отхвърлите тази декларация, а както виждате градацията, в която вървят този тип прояви в страната, дали ще можем да носим моралната отговорност, ако утре недай си Боже, призовавам боговете и на трите монотеистични религии, как ще се гледаме в очите. Говорим за принципна декларация, основана на цивилизационни ценности. Нищо повече!
Йордан Бакалов:
Друг някой иска ли думата?


Юнал Лютфи:
Има направено процедурно предложение: или да се оттегли или да се гласува.
Йордан Бакалов:
Вие ли го направихте. Какво правим сега? Г-н Великов, ще оттеглите ли декларацията или ще я гласуваме в момента. Или примерно утре ще я оттеглите чрез Председателя на Народното събрание и ще я редактирате.
Но има нещо друго, за което не съм сигурен. За законите съм сигурен, но за декларациите не съм сигурен, примерно, ако една декларация се отхвърли, дали в следващите 6 месеца има право за втора такава.
Реплика:
За декларациите не е така.
Йордан Бакалов:
Значи няма проблем, дори и да се отхвърли, да се внесе нова редакция.
Другият вариант е да се изтегли и днес да не я подлагаме на гласуване.
Ако дадете право на някой от колегите да направи предложение пред комисията да отложим гледането на декларацията. Трябва да имаме формално предложение. Ако вие кажете, искаме оттегляне, за да я редактираме, аз самият ще предложа да се отложи обсъждането. Но ако я подложа на гласуване, не знам какъв ще бъде резултатът. Аз ще ви подкрепя, но как ще гласуват колегите, не знам. Имам тук при мен писмено заявено как ще гласуват.
Емил Василев:
Колеги, ние бяхме достатъчно красноречиви за това, което внесохме. Разбрахте какъв е нашия дух. В крайна сметка вие решавате.
Тунчер Кърджалиев:
Аз правя процедурно предложение за отлагане на гласуването за следващо заседание.
Йордан Бакалов:
Не е много коректно предложението, защото това значи внасяне на същия текст.
Тунчер Кърджалиев:
Това значи, че дебатът ще продължи тогава. Всички корекции могат да влязат и тогава да се гласува.
Йордан Бакалов:
Подлагам на гласуване предложението на колегата Кърджалиев за отлагане за следващата седмица обсъждането и гласуването на Проекта на декларация срещу расизма, ксенофобията и дискриминацията, № 054-03-3 от 26.05.2010 г., внесен от Емил Генов Василев, Дарин Величков Матов и Тодор Димитров Великов.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Въздържали се? Двама „въздържали се”.

Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
Йордан Бакалов



Стенограф-протоколчик: